Нов рекламен директор в списанията „Мениджър” и „Обекти”

www.prkernel.com | 2009-12-18 

Списанията „Мениджър" и „Обекти" имат нов директор „Реклама". Това е Румяна Дочева, която има сериозен опит в областта на медиите. До преди година тя бе директор реклама в списание „По-здрави". Работила е за в. „Стандарт", радио „Канал Ком", вестник „Днес".
Редакционният директор на „Мениджър" и „Обекти", Максим Майер, заяви, че е убеден, че Румяна Дочева, която е добре познато лице в събитийния маркетинг и пиара, ще развие още повече рекламната страна на бизнеса в пресгрупата.

Оригинална публикация

Медиите се сближили с властта през 2009 г.

 в. Новините днес | 2009-12-18 

Медиите и властта в България са се сближили през 2009 година, а присъствието на политиците в ефира и печата се определя от мястото им на политическата сцена. До този извод стигнаха експертите от "Фондация медийна демокрация" по време на заключителната си годишна конференция. На форума присъстваха водещи издатели на печатни издания и директори на телевизии, които дискутираха случилото се през отминаващата година.
Според доцент Георги Лозанов досега власт и журналистика не са били в толкова близки отношения, като всекидневието в политиката се пренася автоматично във вестниците и новинарските емисии.
"Политическото говорене минава във всекидневно и се превръща в отношение "аз и ти", обясни Лозанов. По време на конференцията беше обърнато внимание на отношението на медиите към определени политици и партии преди и след парламентарните избори. Изводът бе, че определени вестници са сменили моментално позицията си след вота, като неутралитет са запазили само електронните медии.

Стр. 3

Как се бетонира автоцензурата в телевизията и радиото

в. "Сега" - Електронно издание I Д-р Светослав Терзиев I 2009-12-18

Управляващите показват как лошият закон може да стане още по-лош

Светослав ТерзиевНяма закон, който да е толкова лош, че да не може да стане още по-лош. Пример ни дава тази седмица парламентът с обсъждането в последния възможен момент преди празниците на поправки към Закона за радио и телевизия. Правителството го внесе на първо четене под предлог да приложи Директивата за аудио-визуалните медийни услуги на Европарламента и Европейския съвет от 11 декември 2007 г., която влиза в сила на 19 декември 2009 г. Развием ли обаче европейската опаковка на неговия коледен подарък, отвътре изпадат парчета бетон от времето на държавната цензура в България.
Бавени до последния момент, поправките създават впечатление, че парламентът трябва да свърши
 
нетърпяща отлагане работа
 
заради европейския образ на България. Всъщност държавата отдавна трябваше да се погрижи за него, защото точно заради некачествения си закон за радио и телевизия е критикувана многократно от различни европейски институции. Опитите за изработване на нов закон на обществени начала излязоха ялови. Държавата се закани сама да си свърши работата и вероятно ще се пробва догодина, но и тя не обещава добър резултат, ако се съди по аварийните поправки, които предлага сега. Проблемът е, че не вниква в смисъла на европейската директива, а я нагажда към собствените си ориенталски разбирания. Така например тя провъзгласява, че "не се допуска цензурирането на медийни услуги под каквато и да е форма" и веднага след това показва как се изобретяват различни форми на цензура.
Първата цензура е мълчаливата – онази, която
 
удря източниците на информация,
 
за да не съобщават на журналистите неудобни факти, под страх, че имената им могат да бъдат разкрити и да понесат санкции. Тази цензура се задейства в най-ранния етап, когато журналистите още не са написали нищо. Един неграмотен текст на действащия закон е заместен с друг, който по-ясно показва за какво става дума. Вместо "радио- и телевизионните оператори не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице, на Съвета за електронни медии" се предлага да пише: "Доставчиците на медийни услуги не са длъжни да разкриват източниците на информация, освен ако има висящо съдебно производство или друго висящо производство по жалба на засегнато лице". Във всички случаи и двата текста обезсмислят ал. 4 към този член, която гласи, че "журналистите са длъжни да пазят в тайна източника на информация, ако това изрично е поискано от лицето, което я е предоставило". След като всяка жалба от засегнато лице (не само пред съд, но примерно и пред СЕМ) може да застави журналиста да разкрие източника си, за каква защита на източниците може да става дума? Анонимността е необходима в случаите на "конфликтна" информация. Ако бъде гарантирана само когато не засяга никого,
 
журналистиката ще бъде сведена до пиар
 
Хвалебствените публикации не предизвикват жалби.
Нашите законотворци би трябвало да познават европейската практика, която от 27 март 1996 г. се съобразява с решението на Европейския съд за правата на човека по делото "Гудуин срещу Обединеното кралство", създало юридически прецедент. По него Великобритания бе осъдена от стажант репортера Уилям Гудуин, принуждаван неуспешно от три съдебни инстанции, включително и от висшата – Камарата на лордовете – да разкрие източник на поверителна фирмена информация. Глобен 5000 лири за неподчинение на съда, той успя да надвие националните си власти в Страсбург, където европейските магистрати отсъдиха, че липсата на защита би разубедила източниците да помагат на медиите да информират обществото. Съдът обърна внимание върху "смразяващия ефект", който би последвал за свободата на словото.
Днешните законотворци в България обаче
 
търсят точно смразяващ ефект
 
над журналистите и затова се грижат да им втълпят "едно на ум" не само в подготвителния етап на съставяне на информациите, но и в същинския. Те трябва да внимават особено много, когато съобщават неудобни факти за управляващи лица. Чл. 16 от закона, който защитава личния живот на гражданите, изрично набляга на закрилата на "граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото". Такова архаично разбиране, което отговаря напълно на потайността на величията от тоталитарния режим, нямаше да се промъкне, ако законописците бяха прочели поне Етичния кодекс на българските медии. В него пише: "Съгласно практиката на Европейския съд за правата на човека публичните лица се ползват с по-ниска степен на защита на личния живот и затова информация за техния личен живот може да бъде разкривана, но само когато се налага от обществения интерес".
Вместо това се акцентира както в закона, така и в поправката му, че закрилата на големците не важи само "когато по отношение на лицето има влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер". Иди пиши кой министър какво е завлякъл вкъщи и как се шири родата му, щом още не е осъден. Засега поне няма осъдени и би трябвало медиите да мълчат. Здравословно е и да си траят за мафиотските босове, които са недосегаеми за правосъдието в качеството си на "граждани, чиито решения имат влияние върху обществото".
 
Хитрината на журналистите
 
в такива случаи да не правят свои информации, а да съобщават какво пише в чужди медии, е порязана с поправка на чл. 17. От него отпада текстът, че не носят отговорност за разгласени сведения "въз основа на материали, получени от информационни агенции или от други радио- и телевизионни оператори". По този начин те се натоварват и с чужда отговорност – например на световната агенция Ройтерс или на националната БТА, за чиито емисии може да са абонирани. Законодателят ги води към абсурда да подлагат на проверка всяко чуждо съобщение, което е равностойно да се откажат от абонамент и да се ограничат само до онези информации, които могат да си набавят от свои източници. Следващия път, когато съобщават, че психопат е ударил в лицето премиера на Италия Силвио Берлускони, трябва да помислят дали не е по-добре първо да пратят свой кореспондент да провери дали има такъв инцидент, а не да вземат наготово чужди съобщения.
Разбира се,
 
тези безсмислици не фигурират в европейската директива
 
и извират от родния законотворчески ум. Поправките в закона са добри дотам, докъдето буквално преписват европейския текст. Останалото би могло да се икономиса. Въпросът е защо се "бърза" с такъв недодялан текст, след като влакът вече е изпуснат и не може да се спази крайният срок 19 декември. Приемането му само на първо четене е чиста формалност, която няма да отсрами държавата пред Брюксел. Второто четене ще бъде догодина и съответно влизането в сила на поправките ще стане със закъснение. Щом България отново е от опашкарите в ЕС, защо поне не опита да свърши нещо смислено – например, да се захване сериозно с писането на изцяло нов закон. За целта може да се допита до европейските партньори, които повече разбират от такива работи.
 
Снимка: БНТ
 

 

Удари часът на социалните мрежи

e-vestnik.bg I 2009-12-15

TwitterОт година посещаемостта на интернет сайтовете за общуване като “Туитър” и “Фейсбук” преживя истински бум, а тяхното влияние се потвърждава при всяко важно събитие от новините. Точно те са големите печеливши, казва Джейсън Кийт, основател на компанията за изследване на мрежите за социални контакти SocialFresh. com, изтъквайки, че през 2009 г. “Фейсбук” е утроил броя на абонатите си и сега те са над 350 млн. в света.

“Туитър” също се разрасна невъобразимо, умножавайки потребителите си от 4 млн. души в началото на годината до около 40 милиона сега, казва Кийт. Мисля, че преди 12 месеца никой не би могъл да предположи какво влияние ще придобие “Туитър” тази година, подчертава на свой ред Скот Станзъл, основал в Сиатъл агенция за пиар, специализирана в мрежите за общуване.

Джак Левин, собственик на фирма “ИмиджШак” (ImageShack), създала приложението yfrog. com за споделяне на снимки и видеоклипове в “Туитър”, смята, че влиянието на смартфоните е довело до улесняване на комуникациите и “Туитър” е в идеалната позиция. Според описанието си този сайт, който дава възможност за изпращане на съобщения до 140 знака, е кръстоска между мигновена комуникация чрез съобщения и електронна поща. “С “Туитър” разполагате с място за срещи и връзка с хора, които споделят вашите интереси – нещо, което не можете да направите чрез интернет съобщенията или интернет.

Чрез “Фейсбук” – да, до някаква степен, но според мен, много хора са привлечени от опростеността на Туитър”, смята Левин. Преди се искаха много усилия, за да поддържаш връзка с приятелите или семейството си, сега влизащ в контакт със стотици и дори хиляди събеседници само с един акаунт във “Фейсбук” или с абонамент в “Туитър”, отбелязва Станзъл. Влиянието на тези средства бе признато на най-високо равнище: през юни Държавният департамент на САЩ помоли “Туитър” да отложи операция по текущата поддръжка на сайта, за да могат иранските опозиционери да продължат да го ползват.

Това е положението. Нещо повече – сайтът се превърна в източник на информация – от “приводняването” на самолет в река Хъдсън в Ню Йорк през януари до атентатите в Мумбай и протестите в Техеран. В “Туитър” се появяват купища информация и новини за светски личности, тъй като много от холивудските знаменитости също го ползват, казва Кийт.

Днешните гиганти на интернет “Гугъл” и “Майкрософт” не са сгрешили. След като ухажваха тези мрежи, те сключиха с тях партньорства, за да включат информацията от тях в търсачките си. Предимствата на тези средства за комуникация не убягнаха и на политиците и фирмите. Онези, които използват “Фейсбук”, “Туитър” или “ЮТюб”, за да стигнат до аудиторията си, изграждат по-трайни връзки, тъй като водят разговор, отбелязва Станзъл.

Кийт очаква основателите на “Туитър”, които досега не са обяснили как смятат да печелят пари, да превърнат сайта в маркетингов инструмент. Колкото до “Фейсбук”, той би могъл да стане “портал за разплащане”. Водят се истински полемики дали потребителите ще са готови да поверят банковите си координати на “Фейсбук”, казва Кийт. Ако отговорът е “да”, “Фейсбук” ще може да управлява основната част от потреблението в интернет, организирайки живота ни от срещите до покупките.

По БТА

Оригинална публикация

Представят днес световния PR бестселър “PR 2.0″ в M3 Communications College

EVENTS.dir.bg I 2009-12-17

Премиерата на PR 2.0 e е събитие от поредицата PR Thursday.

PR_02_CoverМ3 Communications College и Издателство Сиела организират специална премиера на съвместния им проект:

за първи път на българския пазар „PR 2.0“!

Специален гост: Стоян Михалев

Заповядайте на официалното представяне на cветовния PR бестселър „PR 2.0“!  с автор Диърдри Брекенридж.

17 декември, четвъртък, 18:30 часа, M3 College (ул. „20 април“ 26)

… „PR 2.0 означава страхотен PR“, смело заявява Брекенридж. Този PR обаче далеч не е даденост. Пазарът вече има нови правила, които всеки професионалист по Public Relations трябва да усвои във висша степен, за да може да продължи да съществува. Естественият подбор ще остави в реалния бизнес само най-гъвкавите, креативните и можещите и „PR ще се върне към Златния си век“, категорична е авторката на финала на книгата. Професионалистите ще могат да работят без усложнения, без формалности – само и единствено с ясен и концентриран върху стратегията си подход …

Вход: Свободен
Dress code: Free from duties
Free drinks included.

Информация за Представяне на световния PR бестселър "PR 2.0", 17.12.2009 г.

Лице за контакти и акредитация на медии: Кремена Георгиева, 02/951 67 75. 

PR Thursday е първият по рода си клуб за срещи на специалисти и неспециалисти, които имат отношение към сферите PR, маркетинг и медии. Всеки четвъртък от 18:30 часа в сградата на М3 Communications College (ул. „20 април“ № 26) участниците имат възможност да се срещнат лично с интересни и популярни лица и да дискутират любопитни, пиперливи и актуални теми. Планираният формат включва официален гост (обществено значима и интересна личност) и гости участници (всички, които имат желание да станат част от света на PR). Всяка тема се оповестява няколко дни преди срещата на сайта на M3 College – www.m3college.com

Оригинална публикация

Турските сериали – успешен бизнес или средство в политиката

e-vestnik.bg I Зоя ХРИСТОВА, БТА I 2009-12-12

Перла, СериалЗащо през последните години по едно и също време опустяват улиците на Тел Авив и Бейрут, на Дубай и Риад. Причината е една – базираната в Дубай сателитна телевизия МВС, която покрива целия район, излъчва поредния турски сериал. От 2006 година, когато МВС купи първия турски сериал, жителите на Близкия изток плакаха за болната от рак детска лекарка Лале в “Сълзи над Босфора” и за злощастията на Ламиа от “Мелодия на сърцето”, тръпнеха пред пречките в любовта между Мехмет и Инджи в “Перла”, възхищаваха се на “Гордата Аси” и на майчината саможертва на Шехерезада в “1001 нощ”.

Сериалите, общо около двадесетина досега, предизвикаха истинско пристрастяване в Близкия изток. НетХабер съобщи, че емирът на Катар поискал от телевизионния канал АТВ, в който е съдружник, да купи от конкурентния Канал Д всички серии на “Под липите” с участието на Туба Бююкюстюн, а съпругата на емира си подстригала косата и се гримирала като любимата си актриса. Една арабска принцеса била готова да изпрати частния си самолет в Истанбул, за да вземе епизодите, които била пропуснала от любимия си сериал.

Според анкета в Саудитска Арабия, цитирана от турския магазинен портал “Гедже”, 70 на сто от жените са гледали редовно “Перла”. Анкетата е съпътствана от карикатура, според която арабите са застрашени от три болести: луда крава, птичи грип и Къванч Татлътуг (изпълнителят на главната роля в “Перла”). Още след първите турски сериали арабски туристи заляха Истанбул, за да видят местата, където живеят любимите им герои. По-рано арабите обикаляха джамиите, сега всички искат да разгледат къщите, в които са снимани сериалите, да обядват или вечерят в ресторантите, които са видели по телевизията. Най-запалените почитатели са готови да платят 60 турски лири (28 евро), за да разгледат къщата на Шадоглу на брега на Босфора, където се развива по-голяма част от действието в сериала “Перла”, или дома, който Онур купи за Шехерезада в “1001 нощ”.

Към османските дворци Долмабахче и Бейлербей туристите проявяват учтив интерес, но когато екскурзоводът им покаже вилата, в която е снимана “Перла”, те се хвърлят към фотоапаратите сред залп от възклицания, пише кореспондентът на АФП. Статистиката дава представа до какво е довел този възторг: въпреки че заради кризата броят на чуждестранните туристи в Турция намаля с 1 на сто за първите шест месеца на 2009 година, броят на арабските туристи рязко се увеличи – с около 40 на сто. За последните две години броят на туристите от Близкия изток и Северна Африка се е увеличил с 50 на сто и надхвърля вече два милиона души годишно. В Турция “бумът” на турските сериали продължи и през 2009 година. През ноември поредният епизод от четвъртия сезон на “Листопад” би по рейтинг давания по същото време на живо футболен мач между “Манчестър Юнайтед” и истанбулския “Бешикташ”.

Докато политиците спореха около инициативата на правителството за кюрдите, за Ергенекон и позицията спрямо Израел, турците следяха със затаен дъх “Листопад”, “Чифликът на госпожата” или “Забранена любов” (римейк на първия турски сериал, заснет през 1974 година), а сред най-обсъжданите теми в медиите станаха все по-смелите любовни сцени в сериалите. Трябва ли да има сцени на секс във филмите и особено в сериалите, които обикновено се гледат вечер от цялото семейство? Дебатът стана толкова остър, че Берен Саат, която участва в едни от най-обсъжданите кадри, се видя принудена да обясни, че при снимките, между нея и партньора й Къванч Татлътуг в “Забранена любов” поставяли възглавница. Тези думи бяха посрещнати със смях от филмовата гилдия, която защити присъствието на подобни сцени, стига те да са естетични.

В дебата се намесиха и властите. В дирекцията за семейството и социалните въпроси към премиерството било обсъждано влиянието на популярните сериали върху нарастващия брой разводи, извънбрачните връзки, хомосексуалните отношения. Не е морално турските жени да бъдат поощрявани да напускат мъжете си, да живеят сами с децата си или да правят секс преди брака, било мнението на дирекцията, според медиите. Бившият държавен министър, отговарящ за семейството, г-жа Нимет Чабукчу, сега министър на образованието, призова разпространителите да не се ръководят само от рейтинга, когато излъчват сериали, и подчерта вредата, която нанасят сцените на насилие върху подрастващите.

Но не всички са критични към сериалите. Един от членовете на кабинета разказа развеселен в телевизионно интервю как звъннал по телефона в хотела на свой официален гост – министър от арабска страна, за да го попита как прекарва свободното си време. “От два дни не сме излизали със съпругата ми от хотела. Дават турски сериали”, отговорил гостът. Турският президент Абдуллах Гюл отдели един ден от посещението си в Македония през април 2008 година, за да посети снимачната площадка на сериала “Сбогом Румелия”.

Политиците трябва да са доволни – по-рано арабите не познаваха много неща в Турция и си я представяха като изостанала страна, по-скоро мърлява и не много развита в сравнение с арабските държави. През последните години мнението постепенно се променя и това се отразява не само в туризма, но и в икономическите връзки, а има значение и за усилията на Турция да води по-активна политика в Близкия изток и да се превърне в регионален лидер. “Водена от амбициите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), която има корени в ислямизма, и разочарованието на Турция от нежеланието на Европа да я приеме с отворени обятия, Анкара потегли на близкоизточното си пътуване с мек подход: износът на сълзливи сапунки, които завладяха въображението на арабския свят”, писа през ноември “Файненшъл таймс”.

“Успехът на турските сериали в Близкия изток съвпадна със силното подобряване на имиджа на Турция в арабския свят, след като на Световния икономически форум в Давос през януари турският премиер Реджеп Тайип Ердоган открито осъди израелската офанзива в ивицата Газа, което му спечели одобрението на хората в региона”, отбеляза Ройтерс. Иранският “Тахран таймс” директно нападна турските сериали, които, според вестника, заливат арабския свят с политическа цел – да бъде повишен имиджът на Турция в района и да бъдат елеминирани неговите естествени лидери, какъвто е Иран. “Турция, в която от години господства светският пантюркизъм, в много скоро време ще повлияе върху културата на арабския свят”, предупреждава “Тахран таймс”.

Производството на телевизионни сериали в Турция е един от най-печелившите сектори, който не се повлия от икономическата криза. След Близкия изток сериалите поеха към балканските страни, към централноазиатските републики, а след това и към някои страни в Европа, към Китай и Индия и дори към родината на сапунките Аржентина. По данни за 2008 година 18 турски сериала са били продадени в 22 държави и са осигурили приходи от три милиона долара за своите производители. Цената на един епизод варира от 2 хиляди до 10 хиляди долара в зависимост от рейтинга на филма. Производството на турски сериали е сравнително евтино – един епизод е 60 или 90 минути. Той се снима за шест дни, понякога с 18-часови снимки. За сравнение: в американските сериали епизодите са с продължителност 50 минути и се снимат за 15 дни.

Сериалите се дават обикновено в праймтайма. При четири рекламни паузи от един сериал се печелят средно по 500 хиляди турски лири, като печалбата се дели между продуцентската къща и телевизионния канал, според “Телевизион газетеси”. За сезона 2008-2009 година най-печеливша е продуценската къща Ай япъм (Ay yapim), сред чиито филми са “Мелодия на сърцето”, “Листопад”, “Забранена любов”, с печалба 3,8 милиона турски лири.

С нарастването на популярността хонорарите на актьорите, първоначално скромни, започнаха да растат. Туба Бююкюстюн, изпълнителката на главната роля в “Гордата Аси”и “Под липите”, оглавява списъка на най-добре платените актриси в турските сериали, според класация на турския вестник “Хюриет”. За участието в последния си сериал “Моя хубава Мелек” тя е получила по 30 хиляди турски лири за епизод. Тя си разделя първото място с Берен Саат, която стана много популярна през последния сезон с участието си в сериала “Забранена любов”. Почти двойно – 60 хиляди турски лири на епизод, получава най-добре платеният турски телевизионен актьор – Неджати Шашмаз, който изпълнява ролята на Полат в култовия турски сериал “Долината на вълците”.

Бързата популярност донесе на актьорите договори за реклами, с печалби, за които не са и мечтали. Туба Бююкюстюн стана лице на германска фирма за бижута срещу 1 милион и 600 хиляди долара. Неотдавна фирма за производство на керамика в Египет плати 300 хиляди долара на Къванч Татлътуг (Мехмет от “Перла”) за участие в рекламен клип. За много от актьорите сериалите откриха вратата към голямото кино. За първи път през филмовия сезон 2009-2010 година на екран излизат 70 турски филма, а в почти всеки от тях има известно име от сериалите. Само за първите три дни от началото на прожекциите на “Любовта не предупреждава, че идва” с Бергюзар Корел (Шехерезада от “1001 нощ”) филмът бе гледан от рекорден брой зрители – 66 хиляди.

Сериалите, много от които са по мотиви на произведения на турски писатели – “Листопад” и “Мелодия на сърцето”, по романи на Решат Нури Гюнтекин, “Забранена любов” – на Халит Зия Ушаклъгил, “Чифликът на госпожата” – на Орхан Кемал, върнаха интереса на турците към книгите. Издателските къщи се надпреварват да издават романите, по които се снимат нашумелите сериали и игрални филми, съобщи наскоро СиЕнЕн-Тюрк. Дори приказките от 1001 нощ станаха бестселър по времето когато канал Д излъчваше едноименния сериал, въпреки че той има само косвена връзка с книгата. До началото на сериала продавахме по около 100 екземпляра от “1001 нощ”, месечно, казва главният директор на издателство “Елипс”. След като историята на Онур и Шехерезада излезе на екрана, наложи се да бъдат направени 4 нови издания на книгата.

Оригинална публикация

Директорът на БНР ще изнесе днес в НБУ публична лекция на тема “Обществено радио – имат ли нужда медиите от PR?”

Diploma.bg I Андрей ВЕЛЧЕВ I 2009-12-17

Валери ТодоровДепартамент „Масови комуникации” кани читателите на DIPLOMA.BG на публична лекция – "Обществено радио – имат ли нужда медиите от PR?".

Лектор ще е Валери Тодоров, генерален директор на БНР, а водещи: доц. д-р Михаил Мелтев, ръководител на Департамент „Масови комуникации”, и ст. ас. д-р Росен Стоянов

Лекцията ще се проведе на 17.12.2009 г., 16.20 часа в Корпус 1 – зала 217, Нов български унивеситет, кв. Овча купел 1, булевард Монтевидео №21.

За лекторът:

Валери Тодоров e роден на 25 август 1956 г. в Силистра. През 1974 г. завършва специализиран конкурсен клас по програмиране и изчислителна математика в местната гимназия в Силистра, а през 1981г. – Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

След дипломирането си сътрудничи в радиото и централния печат, постоянен кореспондент е на в. "Студентска трибуна" и заместник-главен редактор на студентския университетски вестник "Софийски университет".

От 1981 г. започва работа в Главна редакция "Международна информация" на програма "Хоризонт" на Българското радио, където работи последователно като литературен сътрудник, редактор, коментатор, старши репортер, завеждащ редакция, заместник-главен редактор. Като журналист -международник специализира по проблемите на СССР, Русия и Източна Европа, а също по общоевропейски проблеми, разоръжаване. Автор е на документални телевизионни филми за важни етапи от развитието на Русия.

От януари 1993 г. до октомври 1997 г. Валери Тодоров е кореспондент на Българското национално радио (БНР) в Москва. След завръщането си през октомври 1997 г. е отговорен редактор и водещ на вечерното обзорно предаване на програма "Хоризонт" на БНР – "Нещо повече". До 21 януари 1998 г. е директор на програма "Хоризонт" на БНР. От януари 1999 г. до 4 ноември 2005 г. е завеждащ Кореспондентския пункт на Българската национална телевизия в Москва и нещатен кореспондент на Българската телеграфна агенция. Работил е за почти всички централни вестници и списания в България, а също за регионалния печат, радио и телевизия. През 2006 г. е удостоен с най-високото отличие за чуждестранен журналист от Медиа-съюз на Русия.

До избирането му за генерален директор на Българското национално радио е директор на "Радиоразпространение" в БНР и изпълняващ длъжността директор на радио "Благоевград".

Снимка: www.public-republic.com

Оригинална публикация

Видео: Алексей Лазаров за медиите през 2010

Блог на Икономедиа I 2009-12-16 

Алексей Лазаров прави анализ на медийната картинка през 2009 година и дава прогноза какво ще се случи през 2010-та пред аудиторията на Медиен панаир 2009.

Алекс е един от ветераните в “Капитал”, за 13-те си години в редакцията е бил репортер и редактор в “Медиа и реклама”, политически редактор, а в момента е заместник-главен редактор. Напоследък се е посветил и на визуална журналистика – как идеите и информацията могат да се предават с езика на дизайна, илюстрациите и инфографиките.

Видеото е полезно за всеки, който се вълнува от медии, а като допълнение към него горещо препоръчвам да си припомните ей тези чудни текстове от “Капитал”, точно по темата:

“Предателството на медиите”, темата на брой 40, който излезе през октомври и

“Печатни грешки” – един от любимите ми текстове, посветен на езика на вестниците

Видеото: Видео: Алексей Лазаров за медиите през 2010

Ще се радваме да споделите и вашите мисли по темата :)

— Петя

Оригинална публикация

ПРОДАЖБАТА НА РАДИО RFI. ЦЯЛАТА ИСТИНАТА

 

ОБЩЕСТВО И МЕДИИ I Мариян Томов I 2009-12-2009
 
Ръководството на радио RFI излезна със следната декларация: (достъпна е на сайта на радиото –www.rfi.bg)
 
На друго мнение са от екипа на RFI. Според тях, „налице е опит да бъдат заблудени общественото мнение и журналистическата колегия, като зад параванна юридическа структура, рязко се променя спецификата и модела на работата на радиото и се съдейства за непрозрачната препродажба на медията“. „Най-странното е, че за осъществяването на подобно намерение съдейства институцията, призвана от законите на страната да предотвратява такива машинации. Бързината, с която се осъществи преместването на точката на излъчване от студиото на RFI София към студиото на радио Фокус говори, че това е отдавна и добре обмислена операция. На практика RFI София в момента не може да излъчва като сигналът му бе спрян дори преди официалното оповестяване на решенията, взети на иначе „закритото“ заседание на СЕМ. Смятаме, че недопустимостта на подобна абсурдна ситуация е очевидна“, посочват от радиото.
 
Припомням, че радио Фокус започна да излъчва на честотите на RFI в 18:00 часа снощи (15 декември). 
 
Пред Дарик радио членът на СЕМ Ани Хаджиева обясни аргументите си да гласува „Против“: „Преди време съветът отказа на друг оператор ползването на търговската марка, защото това би въвело в заблуждение слушателите. В документите се твърди, че новото дружество иска да започне излъчването на своя лицензирана програма Радио „Фокус“ на честотата на „Софмедия Броадкастинг“ 103,6 MHz за град София, а „Фокус Нунти“ няма лицензирана програма за територията на град София. Това значи, че във всеки един момент програмата, която се излъчва в София, трябва да бъде различна от програмите, които са лицензирани на дружеството „Фокус Нунти“ за другите градове на страната“.
 
 
Така се вземат решенията на Съвета – в полза на частния, а не на обществения интерес. Твърдя го като човек работил в институцията. Така се променят и лицензии. Точно така се позволява на частните медии да показват насилие в предаванията си, без да бъдат санкционирани сериозно. Близки са отношенията между членовете на Съвета и големите собственици, медиините могули. Отдавна се твърди, че членовете на СЕМ получават заплатите си именно от тези могули.
 
Шоуто „Страх“ не беше свалено от ефир, а се излъчваше в 20:00 часа. Не беше спряно въпреки, че дете се обеси на катерушка имитирайки сцени от шоуто. Продукцията „Цената на истината“ пък бе препозиционирана в 23:00 часа чак когато свърши сезонът на шоуто. Но има и друга причина – членовете на СЕМ се страхуваха, че ще намалят състава им. Натискаха се да покажат на премиера Борисов, че има смисъл от СЕМ. Има ли в действителност?!
 

Красимир Гергов: ЖУРНАЛИСТИКАТА Е ДЛЪЖНИК НА ИНВЕСТИТОРИТЕ

в. Новините днес | 2009-12-17

Бизнесменът прогнозира 15% ръст на рекламата В медиите през 2010 г.

Красимир Гергов"Журналистиката като цяло е длъжник на всички инвеститори, които рискуват да инвестират в тв проекти". Това твърди в интервю пред вестник "Класа" бизнесменът Красимир Гергов. Той призовава всички журналисти, които смятат, че журналистиката е тяхното призвание, да бъдат особено внимателни и нетърпими към всички техни колеги, които се опитват да злоупотребяват със свободата на словото в България и по-специално на
основните медии в страната.
"Бих искал да дам пример с агент Димитър – най-фрапантния пример за доносник, който е топил цялата интелигенция на България. След демокрацията той се направи на дисидент, успя да обвърже и да завоалира своите участия в бившата национална телевизия, като ужким най-демократичното и сериозно предаване, без да отчитаме факта, че всички хора, които се опитваха да създадат каквото и да е било предаване с водещи и гости, бяха елиминирани", казва още Гергов.
Пред НОВИНИТЕ ДНЕС Красимир Гергов прогнозира 15% ръст на рекламата в медиите през 2010 г. Според него всички търговски марки ще търсят възможността да вземат пазарен дял и затова той очаква изненадващо покачване на инвестициите в реклама.

Стр. 5