www.bulpress.net I 2009-11-21

Сервитьор да ти обяви война! Глупости, той тай-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Това коментира легендата Кеворк Кеворкян пред “ШОУ”, когато го потърсихме по повод на публикация в един новопоявил се седмичник, в който bTV-водещият Николай Бареков обяви за него, че е “изкукал”.

- Г-н Кеворкян, гражданинът Николай Бареков ви обяви война!

- Сериозно? Война? С мен? Ужас!

- Ще го пощадите ли?

- Това винаги е зависело от субстанцията на противника. Когато си имаш работа с течна, тъмнокафява субстанция, все пак трябва да внимаваш да не се изцапаш и ти. Американският писател Джеймс Патерсън казваше, че не бива да се бориш с прасета, понеже и двамата ще се изкаляте. Обаче на прасето това ще му хареса. В подобни случаи аз се задоволявам единствено с квиченето на прасето.
За война и дума не може да става. Обезглавената хлебарка лази още поне 15 дни с откъсната глава и неизменно се насочва към мястото на последната й храна. За обезглавени хлебарки нямам време.

- Във всяка битка защитавате кауза, но това не ви пречи да се забавлявате. Какво забавление предвкусва да преживее К.К. в новообявената му лично от Бареков война?

- Нали току-що ти казах, че този тип изобщо не ме интересува, маркирал съм го в дописките си и в книгата си единствено като пътен знак, след който се навлиза в зоната на непорядъчната, слугинската журналистика. Между другото, в книгата си доста по-сурово критикувам неговия господ Бойко, който обаче не циври по този начин.
Извън това, трудно може да се забавлява човек с несретници. То е все едно да се забавляваш с някой просяк пред „Шератон”. Този човек не е в състояние да води войни – колкото един артелчик от обоза води война. Други, в челото на колоната, се сражават, а

той лапа скришом от тях по-едри залци.

За да водиш война, трябва да имаш характер, поне характер, да не говорим за всичко останало. А характерът му отдавна е ампутиран, ако изобщо го е имал – може би го е изоставил в някоя пловдивска дискотека, когато си е свалял ципа пред разпасаната публика. Навремето видеокадрите от тази дискотека направиха потресаващо впечатление, те бяха свидетелство за абсолютната порочност вече на нашия занаят, в който могат да се подвизават всякакви дудуци. Сваляш си ципа в някоя дискотека, докато примираш с песента „Радка пиратка”, а сетне го правиш и в телевизията, където случайно си се наврял. Спомнете си снимката му с народна носия, като някакъв върлинест сервитьор в западнала провинциална механа – никога Бареков няма да успее да се измъкне от тази образ, той ще го преследва винаги. Сервитьор да ти обяви война? Глупости, той най-много да ти плюе в манджата, която иначе сервилно ти носи и си чака бакшиша. Просто изпълнява някаква поръчка, нищо повече.

- Да изясним веднъж завинаги – съществува ли личностен конфликт К.К. – Н.Б?

- Как си представяш това, след като познаваш средата, която обитавам от десетилетия и която също от десетилетия включва най-забележителните ни съвременници. Там няма място за такива като него, най-много да носи кафетата, макар че и за това не става, понеже е много бъбрив. Знам как свършват подобни напористи приспособленци – омръзнали и изоставени от всички, а той и сега е омръзнал на мнозина заради фалцетните си изпълнения, с вечните си навеждания пред силните на деня. Една мощна дископатия, и още по-мощна забрава – това ще е бъдещето му, нищо повече. Все пак аз не съм лекар и нямам намерение да се грижа за подобни неосъществени хора.
Между другото, тия дни имаше национално представително проучване за 50-годишнината на БНТ – и „Всяка неделя”, и аз отново бяхме начело в предпочитанията на зрителите, години след като изобщо не съм на екран.
Три дни това момче да не врещи небивалици от екрана – и край, отива във фризера, при бракуваното телевизионно месо.

- Никога ли сте нямали лични срещи?

- Не съм чак толкова щедър, за да се срещам с всеки мераклия. Подобни срещи интелектуално инвалидизират, то е очевидно. Само политиците не го разбират – всъщност може и да се досещат, обаче този тип им е удобен с елементарността си и те го използват с удоволствие. Срещите с него им дават възможност да пробутват измишльотините си, да се героизират, да говорят врели-некипели – както се държат някои хитреци с някое наивно дете. Впрочем

момчето е причина да осъдя бившия премиер Иван Костов…

- Как така?

- Костов каза нещо по мой адрес в един от кафеджийските разговори на въпросния херой. Поисках право на отговор – и храбрецът веднага се покри. Накрая се принудих да заведа дело и вече съм го спечелил на две инстанции. Костов трябва да ми плати и доста пари – да си ги вземе от тоя…
- Може ли да определим този конфликт като битка на две поколения в българската журналистика?
- Абсурд. Какви поколения? Това, което прави той, е от сферата на обслужването, на комунално-битовите услуги, той е най-досадният представител на този отрасъл. В българската журналистика няма по-срамен епизод от онзи, в който момчето тичешком занесе букет гербери чак до Банкя на новия премиер Бойко. Дори комунистическите журналистически подлизурковци не бяха си позволявали подобно нещо. Това е уникален жест на безгръбначие и желание да бъдеш харесан, приласкан от властника. Мисля, че Бойко завинаги е презрял личната си цветарка Бареков. Ако някой ден се направи класация на журналистическите фелацио, цветарката ще заеме едновременно първите три места. Мъж, поне външно, носи гербери на друг мъж и с треперещо гласче му ги връчва в директно предаване. Това е небивал акт на сервилничене, след това вече си способен на всичко. Ти ставаш пластелиновото топче на властта,  с което тя ще си играе, когато и както си поиска, както и го прави. Бойко сигурно е бил изумен, освен това и кракът му не беше наред – та не се сети да удари цветарката с букета по главата…
Ето това е този човек – един и същи манталитет, веднъж опакован като Ники Дудука от пловдивска чалга дискотека, в която се кълчи пред пияни
дами на зряла възраст, и сетне – като цветарката от Банкя.

- Извинявайте, ако приемем, че това изобщо е редно – какво би трябвало да се занесе на Бойко онази нощ?

- Трънен венец, разбира се. И понеже не е лесно да се намери – поне букет от магарешки бодили.

- Опитвайки се да формулира проблема, Николай Бареков определи себе си като „боксовия чувал на К.К?!”

- Е, пак добре, че не се е самоопределил като спалния ми дюшек… Цветарката пак се самогероизира. Той далеч не е единственият герой на дописките ми, събрани напоследък в книгата „Тайните на телевизията”. Описал съм – надявам се, с разбиране и тук-там с ирония, поне така казват читателите – десетки герои. Но никой от тях не е достигнал такива висоти на безгръбначната журналистика като въпросната цветарка.
Всъщност той е в състояние да комизира всичко, до което се докосне. Навремето написах дописката „Байърли като Ленин”. Байърли беше тогавашният американски посланик в София. Цветарката представи
госта си по един неподражаем начин, само дето не му целуна лявата обувка. Представи го като генерал-губернатор на България, с треперещ глас съобщи, че от интервюто щял да получи нови сили и пр. дивотии. Подобно нещо не се беше случвало дори в най-мрачните години на тоталитарния режим. Дори тогава поцелуйковците като нашата цветарка спазваха някаква хигиена. Живков е можел да има най-големия си словоблудник, жалко, че са се разминали за няколко години. Макар че той едва ли би го издържал прекалено дълго, все пак спазваше някаква хигиена в тия отношения.

Какъв поколенчески конфликт! А за състезание и дума не може да става. Нека цветарката да си покаже интервюто с посланика, а аз ще покажа интервюто си с друг американец, живия класик на световната литература Гор Видал. Цветарката ще извади пак посланика, понеже няма какво друго – а аз ще покажа интервюто си с Майкъл Бърг, бащата на обезглавения американски заложник в Ирак…И тъй, докато светът се свърши.

-Бареков публично заяви, че вие сте го превърнали в символ на цяло едно поколение журналисти, чиято работа К.К. подлага на професионална дисекция. Вашите почитатели ви питат гневно – защо употребихте толкова много усилия, за да превърнете Бареков в символ?

- Не ме карай да коментирам всяко налудно твърдение. Символ – обаче на
медийното масажиране. В някаква турска баня, където от парите всеки проблем или факт губи очертанията си, да месиш отпуснатите телеса на политическите пехливани. В новото поколение има предостатъчно способни момчета и особено момичета – например, Даниела Тренчева и Васил Иванов от Нова телевизия, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Стоян Георгиев от Би Ти Ви, също и Спас Кьосев от БНТ, за Карбовски да не говорим, и още мнозина, които не разнасят цветя по властимащите. А ровят в калта на живота, разследванията им са на ръба на поносимото, често и с риск за собствената им сигурност. Това са образите на новото поколение. Те биха ви заплюли, ако им предложите да занесат
на някого букет гербери, и през ум не би им минало, че това вече е необходим аксесоар на днешната „журналистика”, за тях би било непоносимо професията им да се превърне в нещо толкова калташко, а и доходно. Лошото е, че цветарката хвърля сянка върху цялото това поколение. Вероятно до някаква степени ги и обезверява. Жал ми е за тия талантливи хора. Те водят своите битки, а онзи тича коленопреклонно в Дупница при братя Галеви, тях ги заплашват – а онзи пак е при Галеви, взривяват ги, като Васко например, а той е пак там, или при други с дългия си език. 
- Смята се, че с книгата си Кеворк Кеворкян е замислил и е пуснал в ход зловеща и целенасочена стратегия срещу цяло поколение тв водещи, чиито най-ярък “символ” е точно Н.Б.?

- Вятър. Книгата ми поощрява десетки хора, но не им и прощавам, разбира се. Единици са се сърдили, надявам се временно, понеже е достатъчно да си припомнят какво представлява „Всяка неделя”, за да излязат набързо от маниакалната си фаза.

- Една фантастична хипотеза. Възможно ли е Бареков да се превърне от боксова круша в истински журналист?

- О, ти искаш прекалено много от Господ, дори той не е в състояние да го направи. Цветарката е удобният човек,

бюрековщината – удобният жанр за политическата класа.

Тя винаги се е нуждаела от подобни хора, но никога досега не е имала толкова безволева медийна придобивка.

- Това ли е причината „лицето” на най-голямата ни телевизия бТВ да няма нито едно интервю, което да надскочи клозетните нужди на времето?!

- И това, разбира се. Годините ще се търкалят някак си, някой ще носи цветя на този или онзи и зад гърба му ще останат инфантилни въпросчета, засъхнали лиги от целувките по бузите на силните на деня, някое и друго безсрамно текстче – като тия, които посвещава на Бойко или на Първанов, нищо друго. Животът ти е свършил, ти се промушваш през собствената си нула и толкова. Освен ако дотогава не се е спасил пак в някаква дискотека. Ти можеш да напуснеш дискотеката, но дискотеката никога няма да те напусне, както казваха за Бронкс. Лицето на американската телевизия са съвсем други хора – от Светла Петрова до Ани Салич, от Венелин Петков до Кристина Баксанова, и още немалко отдадени на занаята хора. Подозирам, че понякога са тъжни, понеже усилията им остават в сянката на нечия шутовщина. Но да бъдат спокойни – шутовете се амортизират лесно, маниакалните им напъни са наказание за самите тях, напоритостта им крие изпепеляваща нужда от утвърждаване и самоуважение, които, уви, никога не ги сполетяват.

- Докъде може да стигне Бареков?

- Очаквам да се появи с риза, щампована с образа на Бойко. Като при удобен случай вероятно ще я замени с друга. И колкото по-грубо се държи Бойко с него, толкова по-любвеобилен става цветарката.
Той е абсолютно всеяден. Готов е да обсъжда всичко и с всеки, макар че почти винаги е напълно неподготвен дори за елементарни теми. Стига онзи да го хареса и помилва. Всяка сутрин създава един рай на инфантилността, в който дори най-непретенциозният му гост се чувства уютно. И най-тъпият политик, а такива не са малко у нас, изглежда по-подготвен в сравнение с него.
Въпреки длъгнестата си фигура той не вижда нищо по-надалеч от собствения си нос. Не може да схване, че сам си организира самоубийствени акции, макар че уж ги прави за собствения си пиар. А практически напълно се злепоставя пред публиката – както се случи с прословутата му сватба, когато пловдивският митрополит Николай нареди да бият камбаните на всички пловдивски църкви. По този начин владиката се изхрачи върху и без друго не особено красивото лице на българската църква. А цветарката внесе на ръце в ресторант „Пълдин” на покровителя си Георги Гергов съпругата си, като изрева с пълно гърло: „Да живее българската православна църква!” Макар че трябваше да внесе на гърба си митрополит Николай – заради безпрецедентната „услуга”, която владиката си мислеше, че му прави. Това беше епизод, достоен за някои от шедьоврите на Георги Мишев за дивотиите на соца, като „Вилна зона” например – никога не съм виждал нещо по-отблъскващо.

- Извинете ме за наивния въпрос, но вие вярвате ли в митовете, които тв водещият тиражира за себе си – казва, че е бил заплашван с убийство. Най-удобният журналист в България – заплашван?!

-Цветарката от Банкя се опитва да героизира комуналните си
умения. Разбира се, подобна заплаха е направо невъзможна, понеже заради безкрайните си угоднически пируети той не може да си създаде нито един враг. Освен това е доста близък с Братя Галеви, та има кой да го пази.
Подобно угодническо поведение е напълно несъвместимо с журналистическата професия. Желанието да се допре до силните на деня е направо отблъскващо. То издава липса на всякакъв характер. Издава и слугински манталитет, който изобщо не може да бъде прикрит.
Този манталитет е причина да извършва непрекъснато невероятни пируети. Злобно коментира „агентурното” минало на президента Първанов.
А после написва ода за същия Първанов, която би засрамила дори най-възторжените блюдолизци навремето на Тодор Живков.

- Бареков пита: “А какъв е бизнесът на Кеворкян”? Какъв е бизнесът ви, г-н Кеворкян? Защо вашите доходи тревожат толкова някои?

- Издателство „Милениум” издаде с огромен успех последните ми две споменни книги, доста пликове с пари ми донесоха.

- Като говорим за 70-годишни “палачи” и 25-годишни жертви, нека в името на справедливостта припомним какво се разбира под понятието “кеворкирам”?

- Настояваш сам да се хваля. Не.

- Все пак?

- Е, добре, само едно – откакто съществуват телевизия и социологически проучвания, „Всяка неделя” и скромната ми милост винаги са били начело по одобрение.

- Бареков не забравя да отбележи: ” В БНТ е имало хора, които системно са източвали пари от телевизията. Имало злоупотреби за милиони левове.” Бареков призовава разследващите органи да се заемат с хората, които според него са били в БНТ на държавна хранилка – т.е. работили са по ваше време. Как мислите, той визира ли и вас?!

- Едва ли, не е чак толкова екзалтиран. Аз съм осъдил и други хора освен Костов – например един негов депутат Благой Димитров, той беше много устат, веднъж подхвърли, че и аз съм „източвал” телевизията. И досега ми изплаща присъденото ми обезщетение.
Между другото, тия дни неговият временен кумир Бойко изнесе любопитни данни как и досега доста хора са на „държавна хранилка”, и то от частните медии.

- Цветарката се замислял дали да не заведе дело срещу вас?

- Малко е закъснял от разнасяне на букети. От два месеца тече наказателното дело от частен характер срещу него в Софийския районен съд. Ох, ох, миличко герберче ненагледно!
 

Текст под снимка: Януари 2009 г. Кеворк Кеворкян по време на юбилейното честване на 30-годишнината на предавенето му “Всяка неделя” Снимка: Иван Григоров

Снимка

Оригинална публикация

в. Стандарт, Weekend | Милена МИНЧЕВА | 2009-11-21

Грешка на езика превърна Eвгений Генчев в един от героите на изборната нощ

Лоша реклама няма. Един репортер направи лапсус в изборната нощ. Г-жо Кадиева – така нарече Евгений Генчев новоизбрания кмет на София Йорданка Фандъкова. После пък Бойко Борисов го нарече "г-н Бареков". Така шоуто стана пълно, а репортерът на Нова телевизия стана един от героите на вечерта.
"Някои си мислят, че грешката е от това, че съм бил уморен. Но не това е причината. Според мен напълно нормално е човек да сбърка име. Стана тоочно така – грешка на езика", обяснява пред "Стандарт" за пореден път Евгений. За себе си той намира няколко причини за объркването. "Например има съвпадение на буквите – ф, к, д – Фандъкова, Кадиев. "Другата причина може да е, че доста пъти чухме името на г-н Кадиев от устата на премиера Бойко Борисов като един добър кандидат и професионалист", обяснява репортерът на Нова телевизия. Според него най-важното обаче е, че грешката не е направена нарочно. Според него интерпретациите на медиите, че това е било точно така, са на дребнаво ниво и са абсолютно безпочвени. Евгений признава, че въпросът, който зададе тогава, е бил провокативен, но заради тая глупава и невинна грешка някак си остава незабелязан. "И подозирам, че не заради грешката на езика, а заради въпроса предизвиках реакцията на премиера Борисов. Който е възможно също да ми е сбъркал името, без да иска, като ме нарече г-н Бареков", разсъждава Евгений Генчев.
На въпроса дали Бойко Борисов го е обидил, като го нарече с името на негов колега от Би Ти Ви, Генчев отговаря риторично: "Аз обидих ли г-жа Кадиева – имам предвид г-жа Соня Кадиева (б.а. съпругата на Георги Кадиев, кандидата на БСП за столичен градоначалник). Защото все пак има такава госпожа".
В началото на тази седмица Генчев разговаря с Йорданка Фандъкова лично, когато тя участва на живо в предаване по Нова телевизия. "Казах й, че не е било нарочно, защото наистина по Нова телевизия на два пъти я нарекохме г-жа Кадиева. (б.а. – другия път бе в предаването на "Четири очи" на Цветанка Ризова). Възможно е да се случи два пъти очевидно. Жената го прие абсолютно нормално. Каза, че ако са ме притеснили, те се извиняват. Ама не са ме притеснили!", през смях разказва репортерът на Нова. Според него в крайна сметка по-важното е, че като изрече въпросния бисер, веднага се извини. Генчев мисли, че това е напълно нормално поведение и не бива да се търси под вола теле. "Случвало ли ви се е да пратите есемес на грешен човек? Аз просто го направих пред възможно най-много хора и беше видяно от всички. Да се надяваме, че ще е чудо за три дни", казва Генчев.
Неговите приятели, които не се занимават с журналистика, смятат, че се е държал адекватно.
Евгений от седем години работи като репортер в Нова телевизия и твърди, че рисковете на живото предаване не са чак толкова големи и напрегнати. "Така излезе, че съм бил притеснен и едва ли не с треперещ глас съм си задал въпроса. Няма такова нещо. Имам достатъчно опит, за да реагирам на място. Това аз не го наричам риск. А просто една обикновена грешка. По-важното е не самата грешка, която си направил, а начинът, по който реагираш след нея. Защото една грешка може само да те направи по-силен", убеден е Евгений.
Генчев се занимава с журналистика от 8 години. В Нова телевизия попада след обява за търсене на работа. Обажда се, харесват го и го назначават в сутрешния блок "Здравей, България". Първият му репортаж е на потребителска тематика. Няколко възрастни жени се обаждат със сигнал, че имат неоправдано високи сметки за парно. В момента е в "Новините" с ресор "Парламент". По принцип отговаря за "Атака" и десните, но това не означава, че се затваря само с това и не пише за БСП и ГЕРБ. Евгений е завършил журналистика. А сега кара второ висше и се дипломира в специалността "Международни политически отношения и сигурност". И пише за политическата комуникация на партиите по време на парламентарните избори – за методите и техниките, които са използвали политиците, за да се представят по-добре на изборите. И анализира поведението на партиите, които са попаднали в Народното събрание. "Грешките на другите партии, които не спечелиха на изборите, са, че останаха в сянката на партията победител ГЕРБ", твърди Евгений. Той определя като един от най-трудните си репортажи своя командировка в Турция по време на епидемията за птичия грип. Заедно с екипа на Нова телевизия пробиват военния кордон и успяват да попаднат в селото, където е първият случай на епидемията. "Беше сравнително страшничко, защото не се знаеше докъде ще се развие тази епидемия", спомня си сега Генчев.
"Не съм семеен, живея на квартира, от София съм и имам ангорска котка", обрисува себе си Евгений. Мацката се казва Мишел, на една година е и била много ненормална. "Дива и игрива", казва репортерът. Два пъти в седмицата, когато има време, ходи да плува. "Свиря на китара вкъщи и пея под душа", майтапи се той. Приятелите му са най-вече от журналистическите среди, както и тези от френската гимназия в София, които не са емигрирали в чужбина. През свободното си време обича да гледа филми. "Наскоро гледах един много интересен – "Последен спомен". Действието се развива в бъдещото. На хората им се слага чип в главата, нещо като авто Биг Брадър. И те разбират, че всичко, което са свършили през целия си живот, е записано едва когато станат на 21 г. Част от тях се самоубиват, други променят характера си. Интересното е, че има един човек, който от записите в чипа монтира най-важните моменти от живота на човека. И този монтажист прави от хора, които са били пълни изроди – убивали са, изнасилвали са – много добри хора, представя ги в добра светлина. И трябва страшно много ние медиите да се замислим, когато работим, дали не правим същото. И дали понякога не вадим онези моменти, които да представят в добра светлина едни хора, а в лоша – други", разсъждава върху филма и живота Евгений Генчев.

Стр. 6
 

www.bgfactor.org | 2009-11-21

Последните месеци започна кръвосмешение между службите и медиите. Появиха се и хибридни варианти, заяви медийният експерт доц. Георги Лозанов, предаде репортер на БГНЕС.
Той изтъкна, че службите и медиите си приличат по това, че събират информация. Службите го правят в нарушение на човешките права, с цел разкриване на престъпления, а медиите събират информация явно и в защита на човешките права. Събитията около службите се превърнаха в централен декор, пред който се разиграват сцени, допълни още доц. Лозанов. Службите се използват за черна борса за информация, която се продава чрез медиите в публичния пазар на медийният експерт Мила Минева. Допълни, че новият език на властта е езика на сапунените скандали. Новият политически език е на етно-национализма, обясни визирайки скандала около паметника на Незнайния турски войн в търговищкото село. Комедийната фигура в политическия сериал се открива в лицето на финансовия министър Симеон Дянков и начина по който той представи бюджета на страната като постна пица. Основната причина, поради която в публичното пространство не се дебатират темите за климатичните промени и за образованието е фактът, че премиера Бойко Борисов не е произвел добри заглавия по тези въпроси. От фондация "Медийна демокрация" представиха изследване, направено в периода 19 октомври – 13 ноември, което касае телевизионната реклама по време на предизборната кампания за частичните местни избори в София. Данните, които са базата на официално обявените цени за реклама на медиите показват, че Коалиция за България е отделила малко над 76 хил.лв. за телевизионна реклама. От РЗС са отделили 73 792 лв., от ГЕРБ – близо 64 хиляди, а от ССД – близо 47 хиляди лева.
 

Оригинална публикация

www.mediapool.bg | 2009-11-21

В България все повече публична информация може да се намери в Мрежата,което е добра тенденция и важен инструмент за работа на журналистите, но прилагането на законите за достъпа до публична информация и за защита на личните данни води до противоречия и абсурдни ситуации. Често се случва български институции да отказват достъп до информация като се позовават на Закона за защита на личните данни. Тези свои наблюдения изложи журналистът Атанас Чобанов, който тази седмица участва на среща с представители на Европейския парламент, посветена на отношенията между медии, институции и граждани.
Чобанов даде за пример свое разследване за покупката на луксозно Ауди от община Царево. На членове на Общинския съвет в Царево е отказана информация за договора, сключен от кмета Петко Арнаудов на основание на това, че той съдържаллични данни. Все пак публичната информация за договора в регистъра за обществени поръчки се оказала достатъчно подробна, за да се сезират медиите със случая и медийният шум да принуди кмета да се откаже от покупката.
В същото време на сайтове, които се поддържат от български институции, може да се намери незащитена лична информация на обикновените граждани. Търговският регистър предлага в открит достъп ЕГН и личен адрес на всеки гражданин, имащ дял във фирма. НОИ пък предоставя онлайн "услуга", от която само по ЕГН без други ограничения може да се научи здравноосигурителния статут на дадено лице.
Журналистът демонстрира на живо в интернет как се получава достъп до ЕГН и здравноосигурителния статут на министър Симеон Дянков, който дължи здравни вноски за 9 години и няма здравна осигуровка. Тези примери показват, чеинституциите в България не зачитат принципа "прозрачна държава – непрозрачни граждани", а по инерция правят точно обратното – каза в заключение Чобанов.
Темата беше продължена от блогъра Константин Павлов, представител на сдружението "Електронна граница", който демонстрира как чрез просто търсене в Google се намират имената, ЕГН и оценките от психофизическите тестове на служители на МВР.
Конфиденциалната информация не е свалена повече от година, след като блогърът сигнализирал за нейното наличие в Мрежата. Павлов засегна и проблема с настояването на МВР да получи достъп до трафичните данни на гражданите. Той постави въпроса "Как МВР смята да опази конфиденциалността им, след като излага на показ в интернет чувствителни данни за собствените си служители?".
По време на срещата с журналисти представителите на ЕП заявиха, че системите за достъп до публичната информация от европейските институции дават максимална прозрачност за работата на в Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия (ЕК).
Базил Коронакис, собственик на New Europe Media, беше по-скептичен за прозрачността. Чиновниците в ЕК и ЕП формират една затворена среда, смята той. Все пак гражданите и медиите имат ефикасни инструменти за въздействие чрез достъпа до информация и жалбите. Европейските бюрократи имат реален страх от пресата, тъй като медийните публикации, които ги засягат, оставят следа в професионалното им досие, поясни Коронакис.
 

Оригинална публикация

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 2009-11-21

Тази година ще се разпише като драматична за печатните издания. Те се изправиха до стената като първите жертви на икономическата криза. В САЩ тиражите на вестниците са се свили с над 10% за първите девет месеца на 2009-а спрямо същия период на миналата. Експертите изчислиха, че нивото им е колкото това от 1940-а. Гиганти и местни печатни издания фалираха, други останаха да живеят само в ИНТЕРНЕТ.
Последните месеци не мина без вестникарски "размирици" и в България. Страната ни е сред лидерите по брой на вестници, както и на най-нисък тираж на глава от населението според Световната асоциация на вестникарите. Печатът държи 20-ина процента дял в медийния сектор и по разчетите на Асоциацията на рекламните агенции за 2008-а е бил с бюджет от 110 млн. лева. През тази година се сви успоредно с измършавялата пресреклама. Специалистите смятат, че тя се е редуцирала между 10 и 30% от януари досега. Така на вестникарската сергия почти не останаха заглавия, които не са оптимизирали страници, служители и хонорари.
Всъщност 2009-а затри не само прохождащи издания, но и ветерани. Бе регистрирано и първото вестникарско преминаване "на отсрещния бряг" – от безплатен един всекидневник вече се разпространява срещу пари. Други вестници пък се задържаха на повърхността само заради изборите. Преди година западни наблюдатели описаха особеностите на вестникарския пазар у нас така: "Характерно за българските всекидневници е, че приходите от реклама и продажба не могат да покрият разходите… Те (вестниците) са или изцяло собственост на бизнес кръгове, свързани с политически партии, или попадат лесно под влиянието на политиката и бизнеса". На фона на този мрак обаче се намериха и смелчаци, които изстреляха нови проекти – и вестници, и списания. Това само подсили тезата, че нашият пазар си се развива по свои си правила. Иначе няма логично обяснение защо при положение че четящите на български език българи геройски се стопяват, обедняват или пък мигрират към ИНТЕРНЕТ, приходите от реклама се сриват, а тиражите на някои издания продължават да са титанични за географските ни ширини! Дали кризата не се оказа НЕудобното извинение за пукането на балона?

Вестникарските неволи

Две вестникарски издания ветерани засега изпаднаха от битката за читатели и рекламодатели през годината. Тон за песен даде "Кеш". Икономическият седмичник хлопна кепенците още в първите дни на 2009-а. Причината бе прозаична – икономическа. Усещането за нея се носеше месеци по-рано, тъй като "Макмедия" често забавяше заплатите на журналистическия екип.
През май месец бе гилотиниран и "Нощен труд". Единственият вечерен всекидневник у нас, собственост на "Медия холдинг", бе само на 17 години. Издателите му също се оправдаха с г-жа Кризата. Из гилдията веднага се заговори "Кой е следващият?". Дали наистина, както в САЩ, идва "смъртта на вестниците"? Очакваните фалити обаче не се състояха. Огромното количество национални всекидневници -12, много повече, отколкото са например в Австрия, запази статуквото си. Устойчиви се оказаха не само партийните издания, но и такива с непретенциозен тираж и влияние. И докато американските вестници започнаха да си обменят информация и снимки, съкратиха значително репортерските си екипи в Конгреса и в чужбина, в България изборите спасиха от глад репортерската гилдия.
Веднага след парламентарния вот обаче маса редакции изгониха част от екипите си, орязаха страниците и заплащането на журналистите си. Въпреки че специалистите отвъд Океана предписаха на платените вестници да вдигнат цената си, за да компенсират постъпленията от реклама, у нас това не се случи. По-малкото съдържание също не се отрази на коричната цена. Така читателят на голяма част от вестниците продължи да плаща старата цена, но за по-малко страници.
Докато всекидневниците се гърчат, на пазара се появи още един седмичник – "Галерия". Изданието, което е реплика на "Уикенд" и уж се провъзгласи за единствения "опозиционен вестник", тръгна с амбициозни тиражи. Съществуването му се случи, след като "Уикенд" бе наполовина продаден и от него излезе Недялко Недялков. Според публикации новият му притежател е "Нова българска медийна група". Тя държи "Политика", "Експрес", "Монитор", "Телеграф", "Меридиан мач", "Борба".
Напълно е възможно следващата година некролозите на вестници да се увеличат на стената на медийната ни история. Според анализаторите е спорно кои са по-застрашени – изданията с регламентирано финансиране или тези, които се издържат от немедийните дейности на собствениците си.

Безплатни ли са безплатните издания

Безплатните издания и у нас се приемаха като отмъщението над платените. Проектите за подобни всекидневници дълги години бяха стопирани и отлагани, преди да се появят по оживените места на големите градове. В Европа и САЩ този вид печатни медии бе очертан като първата мишена на кризата, защото се издържа само от реклама. А рекламодателите се пренасочиха към по-евтиния комуникационен канал – ИНТЕРНЕТ.
Безплатният български "Градски вестник" също стана жертва на рецесията. Изданието замря в началото на март, по-малко от пет месеца след старта си на 10 ноември 2008-а. От "Икономедия" обявиха, че икономическите условия в страната и по-точно отливът на рекламодатели са ги принудили да освободят екипа. "Продължаваме да вярваме в безплатните вестници, но това е труден и бавен проект и не можем да си го позволим при сегашните обстоятелства", коментира тогавашният изпълнителен директор на "Икономедия" АД Бисер Боев. Според него издателите от цял свят били принудени да търсят различни начини на спестявания и оптимизация на разходите. Въпреки че некрологът на "Градски вестник" бе отпечатан, се заговори, че той ще тръгне с нов собственик. После – че ще се появи само в глобалната мрежа. След няколкомесечно лутане репортерите и редакторите бяха окончателно разпуснати.
Така в битката за София победи "19 минути", който се роди малко преди "Градски вестник". В играта обаче скоро се появи нов играч – "Новините днес" на Петьо Блъсков. Той обяви, че ще продаде проекта си, след като го разработи. Може би заради г-жа Кризата, но до момента купувач или поне такъв с атрактивно предложение – няма. Затова Блъсков реши да го разпространява вече срещу заплащане. Макар и срещу символичните 20 стотинки. Така на пазара на безплатни всекидневни издания в столицата остана "19 минути".
Самобитният характер на печата ни се прояви и с представянето на дебютанта "Анонс". Безплатният седмичник е собственост на втората по големина белгийска медийна група "Россел медия". Преди няколко месеца тя сподели намеренията си и за други проекти в България. "Това, че в момента е криза, носи и своите преимущества. Пазарът е свит, бяха замразени проекти за безплатни издания и ние започваме без реална конкуренция в сегмента", мотивира появата на вестника тогава Ивайло Йотов, изпълнителен директор на "Россел медия България".

Списанията

Списанията също бяха докоснати от дългата ръка на рецесията. Така през септември 2009 г. излезе последният брой на туристическото "Одисей". И неговите издатели от "Медиатама" се оправдаха с невъзможността да издържат в тежките икономически условия. Според изследване на "ТВ План ТНС", традиционно силните женски списания като "Ева", "Коспомолитън" и "Грация" губят рекламодатели за сметка на по-малките и по-нови свои конкуренти като "Бюти" и "Анна клуб". Може би това е наложило обединяването на "Журнал за жената" и "Тя!" в едно седмично списание.
Сериозен спад има и при мъжките "библии" – "Плейбой" и "Максим", където кризата е изяла около 35% от приходите от реклама.
Отстъпките за рекламодатели пък се разпростряха между 50 и 80 процента. Голяма част от списанията нито увеличиха, нито намалиха тарифите си, но предложиха неограничен брой бонуси. Така реално напълниха страниците си с реклами, които обаче не бяха платени.
На този фон в края на годината излезе първият брой на българския вариант на "Ролинг стоунс".

Ах, този тираж

Тиражът по традиция е болна тема за издателите у нас. Точните му параметри са аналогични на държавна тайна. Ако преди десетина години вестникарите се хвалеха всеки ден от първа страница колко копия са отпечатали, действителността сега отдавна не е повод за радост. Както каза един от известните ни вестникари – тиражите на вестниците са много тъжни. Въпреки това не само читателите, но и рекламодателите едва ли знаят реалните им параметри. Ако в средата на 90-те години общият тираж на ежедневниците скачаше над 1 млн. копия с брак между 10 и 20%, сега той е с пет пъти по-малко. А непродадените бройки надхвърлят 60 процента. Експерти дори заговориха за страховитите 80 на сто. От години в гилдията се оплакват от неефективността на одит бюрото по тиражите. От членството в него вече се отказаха много издания и рекламодатели. Явно на някои им писна да плащат нереални цени за нереални отпечатани копия.
Всъщност писането на некролози на вестници и списания отдавна не е ново явление, поне в световната практика. Изследователи предизвестиха смъртта на вестника за 2040 година. В САЩ и Европа обаче до неотдавна имаше надежда, че отмирането ще се забави. Например чрез сливания. Фалитите, за чието наличие замириса още преди петилетка, тръгнаха да се изместват в друга посока. Започна гигантски дебат как читателят ще бъде научен да плаща за онлайн съдържанието на любимия си вестник. Две от марките в империята на Рупърт Мърдок – "Таймс" и "Сънди таймс", го направиха преди дни. Предварителните разчети предвиждат за две години чрез такси да бъде компенсирана загубата от спада на продажбите. Българският пазар обаче като че ли отива в обратната посока – все повече вестникари осъзнават необходимостта да предоставят свободно съдържанието си в електронен вариант. Проучванията показват, че вестниците със свободен достъп до електронния си вариант се радват на големи посещения и влияние в обществото.
Заради кризата пък в някои европейски страни държавата даде огромни средства за издръжка на вестниците. Франция отпусна 600 млн. евро за три години, за да увеличи двойно държавната реклама в печата. Успоредно с това се предвиждат намалени данъци за дигиталните инвестиции на печатните медии.
Докато всички хулят рецесията и ИНТЕРНЕТ за основните убийци на тиражите, извън фокуса в България остава още един закърнял фактор – липсата на качествено съдържание. Само то ще пребори конкуренцията на безплатните новинарски сайтове, на телевизиите, които всяка сутрин старателно "преглеждат" печата, съкращаването на дистрибуторските мрежи, непазарното поведение на издателите и неефективността на рекламата. Защото, независимо от огромните изпитания и неясните механизми за финансиране, вестниците продължават да са най-влиятелното средство за информация.

стр. 45
 

в. Стандарт | Мартин КАРБОВСКИ | 2009-11-21

Дойде времето за живо порно с политиците в студиата

Хората в България трудно дават интервюта. За тях е срамно да те показват по телевизията, независимо дали имат мнение, или наоколо съществува проблем. За разлика от други нации, които говорят смело и красиво, българите пред камера и микрофон включват на режим "официозно говорене", познато им от политиката и медиите. И не казват нищо. Ето защо напоследък са така успешни циганските интервюта – ромите не знаят официозен език и ползват нормалния.
Затова е много интересна тенденцията хора да разказват ужасяващите си биографии в някакво шоу и срещу това да получават само едно – надежда, че ще спечелят от новия вид тото – със съдбите им (често измислени – за да са по интересни) и с мнението на околните. Получи се парадокс – на хората, които най-много държат на това, "какво ще кажат хората", сиреч на българите, спря да им пука и вадят всичките си кирливи ризи срещу награда от 2000 лева.
Кризата в жанра се опитва да убие истината
Всичко започна някак на шега със Сашка Васева, която публично бе унизена от Нешка Робева. С особена доза мазохизъм Сашка отиде на крака (няколко пъти) при Робева и се опита да спори с нея. От позицията си на странстващ телевизионен съдник (напоследък) Робева даде мнението си за Сашка – а това са хора, които никога няма да седнат на една маса. Състезанието се превърна в особен спорт – плуване в слюнка. Това при някои публични личности минава за реклама. Нямало лоша реклама. Обаче има, когато става дума за безсмислени обиди между хора, мълчащи си в различни стаи.
Всичко можеше да свърши дотук. Но се очерта тенденция. Все повече хора отиват в телевизията, за да се унижават. Правят го с кеф. Примерно един от братята Юзеирови отиде в "Челюсти", за да не може да каже нищо. Не успя да си отвори устата. Това също е шоу. Малко е шизофренично, но в двете роли на гост и на водещ гледаме само водещия. Чуваме мнението му непрекъснато вместо това на госта. Което е прекрасно, журналистиката се персонифицира. Но ако се направи сметка като във футболен мач колко време е държал топката водещият и колко гостът, се оказва, че през цялото време топката е държал водещият, и то с ръце. Диана, остави хората да се излагат сами по телевизията, често усилия от страна на водещия не са нужни. Ако са нужни пък, трябва да са незабележими.
Все по-често се случва извън шоупрограмата в публицистично предаване
политикът да бъде мачкан като стара баница
С новите баници обаче се отнасяме нежно. И затова има недоумение – как политици и публични фигури тичат с мазохистично настървение и се татуират завинаги при журналистите. Тенденцията беше добра – преди време в публицистичните предавания не се казваше нищо. Сега обаче се говори само за "кюфтаци". Ставаше дума журналистите да превеждат на обикновените хора на ясен език живота. А те почнаха да псуват живота. Езикът е особено нещо у нас – или е в състояние на запек (констипация), или в положение на сюргюн (разстройство, диария). Средно твърдо положение няма. Унижението се превърна във фабрика. И в това нямаше да има нищо лошо, но унижението по телевизиите е винаги за хората в слаба позиция. Да обидиш Сашка Васева – по-лесно е да ритнеш кокершпаньол. Да накараш обикновен българин да признае как са му пикали в устата като дете – това щеше да е проблем, ако не беше признание за пари. Днес е само шоу.
В никакъв случай гадостта не трябва да се ограничава. Нито пък да сме мили с политиците. Но прави впечатление, че напоследък ни се сервира измислена, фабрикувана гадост.
Милостта към политиците в "Панорама" се превърна в бой с черпака по п..ката в Шоуто на Азис. И политиците ходят ли, ходят. Политиците винаги са били най-големите звезди у нас, което е голяма грешка. Днес просто е време за порно на живо с тях. Ако може да са от опозицията, моля ви.
В такива моменти нормалният въпрос би бил – кой има полза от телевизията на унижението? Рейтингите на точно тези предавания не са от най-високите. Полза обаче имат продуценти и водещи, които пионерстват в новия жанр. А новият жанр не е да отидеш и да видиш как биват унижавани хората, и защо, и от кого, а да ги сложиш в аквариума си и те там да си признаят за някой лев колко са скапани. Никога не става дума за библейски ясен сюжет, за титанична битка на ценности или позиция "трябва – не трябва". Става дума за ситуация, използвана във филма "Бруно" – седи един гей и казва, че е осиновил дете, разменено за един айпод. Публиката в шоуто го наби. У нас става обратното, поне в малко останалата истинска журналистика – публиката е съставена от бруновци, които
не могат да бъдат набити от единствения водещ
Но явно на него му се иска да я унижи и го прави добре.
За какво е всичко това? То е като онова, което пълни и чалга клиповете – за какво са им циците на жените в чалга клиповете? От тях не тече мляко, не се ползват за турски акробатики, нито за съзерцание. Циците на жените в чалга клиповете са символ на мечтата на нацията, те са парите, които можеш да имаш, ако те содомизират често. Историите, които ни се разказват, са същият материал – силикон подкожно. Пари срещу сфинктер. Хем да станеш известен (със сфинктера си), хем да вземеш някой лев. Мислехме, че оттук по-надолу няма.
Телевизията все по-често подменя живота, така както подменя фаворитите си. Реално по-добър сценарист от живота не съществува, но мързелът на телевизията винаги у нас се е изразявал именно в това – да не слизаме долу при живота, ние живеем добре в аквариума. Но ние напоследък включихме аквариума към канализацията. И то без цел – примерно да пoчистим наоколо. Това е проблемът.

Стр. 12
 

Снимка: e-vestnik.bg

сп. Твоят бизнес | Милена МИХАЙЛОВА, управител на Ardency Consulting, агенция за ПР и маркетинг | 2009-11-21

В икономическата ситуация, в каквато се намираме днес, компаниите търсят всякакви резерви, за да ги превърнат във възможности не само да оцеляват, но и да правят успешен бизнес.
Считам, че един неефективно използван резерв са корпоративните комуникации. Причините за това са различни и много – съществува неразбиране за важността на пакетирането на информацията в и извън компанията. Дефицитът на лидерство води и до невъзможност да се комуникира тази тема. Недостатъчна професионална експертиза или съществуващи ограничения за ПР специалистите и др. Въпреки това съм убедена, че по-горните извинения могат да се превърнат в целенасочени усилия и с малко ресурси и вложения да се създаде чрез комуникации добавена стойност за бизнеса на всяка компания. Това ме провокира да припомня прости и работещи тактики, за да не се търси гениална панацея когато всичкият инструментариум е наличен и трябва само интелигентно да се използва. Предлагам една базова рецепта, която ще направи "Твоя бизнес" апетитен за клиентите особено сега, когато трябва да търсите всякакви начини да се отличите на фона на свирепата конкуренция. И така, необходими продукти за вашия успешен комуникационен кекс.

1. Литър добра история

Със сигурност във вашата фирма я имате в изобилие. Върнете се назад във времето и извадете от дъното на шкафовете легенда как сте я създали в гаража през 90-те или сте написали първата стратегия на салфетка в местното капанче; успешна сделка или завършен уникален проект. Специална бизнес практика или как мотивирате служителите си.

ОСОБЕНО ПОДХОДЯЩИ ЗА СЛУЧАЯ СА ИСТОРИИТЕ ЗА БИЗНЕС И ПОЛЗИТЕ, ПОСТИГНАТИ С ПОМОЩТА НА ПРОДУКТИТЕ И УСЛУГИТЕ, КОИТО ПРЕДЛАГАТЕ

Ако намерите и щастлив клиент (след като имате история зад гърба си, не може да нямате такъв), който да потвърди казаното, вече сте загрели публиката до нажежаване. Трябва да добавите и епизоди от моментите, в които дарихте подаръци за Коледа на деца от социален дом, карахте колела, за да противостоите на климатичните промени или пуснахте поредния "зелен" продукт на пазара – така наречените активности по линия на корпоративната социална отговорност.

2. Щипка лидерство

Лидерът е онази четвърт лъжичка сол, без която и най-сполучливата история е безвкусна и остава само в колонка на ежедневника, но никога не се превръща в страница на Financial times, не стои в рамка на корицата на TIME. С лидера обаче действайте внимателно! Да не прегорите коричката – можете леко да отворите вратата на дома му, но не допускайте външни хора в килера. Покажете го как играе тенис или тича в парка, за да поддържа формата си, какво символ-верую изповядва, с каква харизма води напред компанията, и защо точно него следват хората във фирмата.

3. Добър миксер

Все пак технологията е важна. Това е вашият добър разказвач – комуникатор. Имате го, заклевам се, стои във ведомостта под различни имена -марком специалист, ПР експерт или директор Корпоративни комуникации. Дайте му хубавата история и този човек ще направи чудеса от нея. Той знае, че да пуснеш едно "пиарче" във вестника вече не е достатъчно, затова ще изгради цяла програма – за да разказва ненатрапчиво, но запомнящо се за вашите победи и създаде още няколко причини вашите продукти и услуги да се харчат по-добре от конкурентните ви.

Начин на приготовление

Бъркайте изброените продукти постоянно поне 6 месеца, за да усетите качествена разлика в присъствието ви на пазара и резултатите на компанията. Успешните комуникациите не са само аламинут за вечеря или торта за рождения ден на фирмата, те се приготвят ежедневно със сизифовско упорство. Ще видите, че "тестото" ще започне да набухва.
Консумирайте деликатеса със служителите, тях споделете първо радостта – те са най-солидните адвокати на успеха на компанията. Не предозирайте порциите за таргет аудиториите, за да не прекалите е разбирането на медиите и да отблъснете клиентите.
Полейте поредната спечелена награда и ни поканете да станем съпричастни.

Добър апетит!

*Ако нямате търпение и разбиране за приготовлението на рецептата, то сигурно имате свободен финансов ресурс и вече закупувате поредния си
конкурент.

***

Милена Михайлова е завършила телевизионна журналистика в Софийския университет. Работила е като редактор в БНТ в различни предавания. От 1999 г. до 2005 г. е била Маркетинг директор в Hewlett-Packard България, след което в Siemens България е била шеф на корпоративни комуникации, От началото на тази година до юли е била шеф на ПР отдела и комуникационните връзки в БТК, след което основава собствена агенция Ardency Consulting специализирана за ПР и маркетинг дейности.

Стр. 50 – 51

 www.dariknews.bg | 2009-11-20 | 18:02:38

Финансовият министър Симеон Дянков се извини лично на журналиста на Дарик Кирил Вълчев, след като го обвини в неплащане на осигуровки. Той се срещна и с изпълнителния директор на Дарик радио Радосвет Радев, който му предостави данъчните декларации на медията, като по думите му осигуровките, които ще бъдат внесени в Националния осигурителен институт за тази година, са в размер на повече от половин милион лева.

Вчера министър Дянков обвини по време на интервю за списание „Правен свят" журналиста на Дарик Кирил Вълчев, че не си плаща осигуровките, а след като беше запитан откъде знае за това, той прекъсна разговора и си тръгна.
Извинението на министър Дянков беше прието чак след като той увери изпълнителния директор на Дарик Радосвет Радев, че правителството не следи колеги журналисти:
Радосвет Радев: „Получих съвсем мъжките думи на извинение на министър Дянков, аз ги приех. Получих уверение, че никой в журналистическата колегия не е следен за каквото и да е било".
Ето как министър Дянков обясни своите обвинения:
„Поводът на днешното ми идване в Дарик радио е да се извиня на журналиста. Вчера наистина си изпуснах нервите. Може би, понеже е бюджетно време и няма достатъчно пари, за да удовлетворим всичките желания, които имаме. Моля, извинението ми да бъде прието".
След като Дянков прегледа здравните осигуровки и въобще данъците на Дарик и на Кирил Вълчев той заяви: „Мога да потвърдя: и Дарик, и журналистът си плащат данъците."
Самият Кирил Вълчев заяви, че сега вече има още по-голяма амбиция да плаща своите данъци: „От днес имам най-силния аргумент да си плащам осигуровките и това е да бъда свободен, за да задам всеки един въпрос на финансовия министър, както и да се казва той, без да бъда уязвим".
Вълчев и Дянков се разбраха да продължат прекъснатото интервю за списанието „Правен свят" през утрешния ден.

Оригинална публикация

 в. Посоки, Плевен | Ирен ТОМОВА | 2009-11-20

Благотворителна кампания за подпомагане на клубове на хора в неравностойно положение и читалища от региона подготвя за Коледа Дружеството на Съюза на българските журналисти /СБЖ/ в Плевен. На 27 ноември /петък/ в Общинската конферентна зала на "Д.Константинов" 23 се свиква годишното събрание на Дружеството на СБЖ на което ще се обсъди организационното и финансово състояние на организацията. На срещат, освен връчване на наградите – за журналистика "Северно ехо", за млад журналист и PR, ще се дискутира и как ще премине благотворителната акция. Идеята е да се подготвят пакети с книги и да бъдат събрани заглавия от различни автори, кои то за празниците да бъдат подарени на клубове те и читалищата в Плевенско. На коледно-новогодишното тържество на дружеството, което тази година ще бъде на 17 декември, ще бъдат поканени хора, съпричастни към благотворителността.

18.11.2009 г.

Стр. 3

 в. Конкурент, Враца | ИСКРА МАЛЧЕВА | 2009-11-20

Като чукна 50 лета, подобно на всяка дама, и БНТ навлезе в критическата си възраст, и то с пълна сила и страст. Вместо обаче да дари радост за предстоящия си половинвековен юбилей, телевизията се превърна в кошмар за журналистите от новините на "По света и у нас". Причината е, че заради пазени в дълбока тайна аргументи от ръководството решили да удължат времетраенето на и без това прекомерния брой новинарски емисии.
В нюзрума на "Сан Стефано" 29 беснеят, че колегите им в конкурентните Би Ти Ви и Нова телевизия реализират по една 40-минутна емисия на ден, а те трябвало да правят по три, и то през час и половина. Гневът им стигнал апогея си, след като шефовете удвоили времетраенето и на обедната емисия, а дългоочакваното премахване на тази в 16 часа така и не се състояло.
Заради негативните емоции почти всеки ден новоназначената главна редакторка Милена Цветанска, която идвала на работа с широка усмивка, си тръгвала с остро главоболие. Притеснена задушевното и физическото оцеляване на колегите си, тя често им казвала, че знае за опасността всички в новините на БНТ да си намразят любимата работа. Тешала ги с чаша студено вино след централната емисия и с думите, че единственият им лек е да работят още или да отидат на друго място, където да почиват повече. За спазване на Кодекса на труда не искала и да чуе, защото според думите й в "По света и у нас" не работели чиновници, а творци, които може и да получават малки заплати, но пък телевизията ги дарявала с престиж. От монолозите й половината от подчинените й си тръгвали без настроение, пребледнели и със сърцебиене. Дори не искали и да попитат защо не получават полагащите им се по закон ваучери за храна, каквито раздавали всеки месец на колегите им в медията на Мърдок. Друга част от "нюзрумците" отдавна пък страдали от безсъние.
Най-голям проблем сред тях имала сестрата на червения политик Румен Овчаров – Таня Харизанова, но не от липса на пари. Въпреки че е известна със спокойния си нрав, тя не можела да мигне заради напрежението в работата по цели нощи. Преди години проблемът й изплашил ръководството и то решило да я "излекува", като й възложило да е отговорен редактор на централните новини във всички дни, когато на главата й има по-малко хора.
Горещо масло в огъня наливал и фактът, че "клетниците" от 4-ия етаж на "Сан Стефано" 29 били със замразени заплати. Възнагражденията им винаги са били поне двойно по-ниски от тези в другите национални телевизии и приличат на чиновнически заплати в някои отдели на държавната администрация. Напрежението в иначе доста тесния нюзрум се подклаждано и от това, че за да направят репортажите си, понякога журналистите си спретвали един на друг зрелищни скандали.
Особено често си изпускали нервите опитни репортери като Иво Никодимов и Мария Чернева. Вместо да излеят негативната си енергия в нюзрума, те вдигали кръвното на техническия и творческия персонал. Трудно сдържала стихията на емоцията си и известната с нахакания си нрав братовчедка на Димитър Цонев.
Примата на правителствените новини Ирина Цонева била омилостивявана от президиума на БНТ с чести задокеански командировки въпреки незавидното финансово дередже на телевизията. За да пести нерви, самата тя идвала на работа за 2-3 дни в седмицата. Ядовете на репортерите били веднъж, за да се уредят до свободен компютър и работещ принтер, и друг път, за да се домогнат до свободна апаратна за видеомонтаж. На последното, но не и по важност място настъпвала истинска лудница, ако операторът, който обикновено е със самочувствие на звезда от ВИП-небосклона, не си е свършил работата докрай.
След всяка от петте новинарски емисии главната редакторка Милена Цветанска постоянно успокоявала колегите си, че адът ще приключи, щом се нанесат в новия нюзрум. Там ги очаквала закупена за цели 6 милиона лева модерна система за обработка на репортажите. По неофициална информация истинската й стойност едва ли надхвърля 800-900 лева. На обещанията на Цветанска обаче от година никой не обръщал внимание, тъй като готовата луксозна стая за журналисти трябвало да отвори врати още през пролетта на 2009 г. Сега техниката
стояла заключена заради честите кражби на изгладнели телевизионери. Това се случвало въпреки 24-часовото масирано полицейско присъствие.
Истерията в новините не свършва дотук. Терзанията на репортерите се допълват и от исканото от десетките редактори пренаписване и премонтиране на един и същ репортаж за всяка от петте емисии. Това задължително водело и до постоянни гафове в ефир. От редакторското съсловие всявали допълнително напрежение заради вечното си недоволство от постигнатите резултати. Сред първенците била бившата синдикална репортерка, а сега редактор Вирджиния Славчева. Конкурирали я само колежките й Геновева Радева и Кармелита Тонева. Освен заради постоянното си капризничене Геновева срещала намръщени репортерски погледи и заради това, че трябва да се грижат да"напълнят" половинчасовата й "частна емисия" в неделя по обед. Репортерите завиждат на колегите си в Би Ти Ви и Нова телевизия, че в събота и неделя не се трудят, защото първите им емисии са едва след 7 часа. Тонева пък, която в миналото била енергиен репортер, е из-
вестна като редактор с изострено "кризисно" поведение преди всяка от емисиите си в 18 часа.
Заради това наскоро се отдала на дълъг отпуск. Така вместо да се потопят в творческа атмосфера, репортерите, редакторите и видеомонтажистите в новините на БНТ често работели в атмосфера на хаос и крясъци.
"Знаем, че в новини се работи под голямо напрежение, но това тук не се издържа, дано да няма покосени от инфаркт или инсулт", чука на дърво редова репортерка. "Засега само авторитетът на институцията ни възпира да си налетим на бой заради нечовешките условия, в които работим", допълни думите й една от десетките дежурни редакторки. "Репортерите слизат при нас и имат вид на премазани от влак", цъка с език състрадателна видеомонтажистка.
В целия "телевизионен театър" на новините се намесвали и няколко режисьори на пулт. Те, по подобие на редакторите, били също в пъти повече от необходимото и за да им се уплътни работното време, в малките паузи между емисиите разнасяли касети. В новинарското шесто студио от години били назначени и 10-на човека, които вкарвали касетите с академичните постижения във видеомагнетофоните. За длъжността им мечтаели мнозина, но малцина в държавната медия имали досег до иначе, меко казано, странната за съвремието ни професия. Резултатът от наричаната от мнозина през годините "мелачка" е, че вместо да се конкурират с качеството на добре свършената си работа, новинарите трябвало да се червят като великденски яйца пред колегите си от другите медии поради недотам изпипаните си репортажи.
Според източник от ръководството на телевизията несимволичното набъбване на новинарските емисии се дължало на страха от съкращения. На прицел били редакторите, чиито брой е в пъти по-голям от нужния. Въпреки това те все опявали, че трябват още и още хора, защото били малко. Загрижена за опасността от увеличаване на безработицата и водена от силния си майчински инстинкт, шефката на дирекция "Информация" Вяра Ликова им уредила двойно повече работа. Само и само за да ги опази от заплахата да се озоват на борсата по труда.
Като ненаситни деца срещу по-голямата си заетост редакторите поискали от нея да получат увеличение на мизерните си заплати. На уж случайни срещи из коридорите репортери също спирали Вяра и искали от нея същото или поне символични хонорари за всеки премонтиран
обект. Въпреки че изразявала съчувствие, Ликова се проявила като мащеха и попарвала желанията им с често сочене на вратата за изход от БНТ. На по-дръзките дори предлагала алтернатива, като ги питала откъде предпочитат да напуснат – през улица "Сан Стефано" или през стария вход на улица "Тулово".
Според запознати "майката на новините" увеличила работата в редакцията, за да защити и съществуващите доста странни длъжности. Отделен служител пишел по 8 часа на ден графика на новинарите, а друг пълнел принтерите с хартия и следял за икономия на тока. На други "пчелички" единствената им работа била да разнасят ръчно написаните "заповеди" за заснемането на репортажи от 4- ия на 1-ия етаж в сградата.
Щастливците на тези постове получавали същата заплата като на редакторите от късните и обедните новини. Според друг източник от телевизията "пренатягането" било заради непрекъснато падащия рейтинг на 50-годишната телевизия и икономическата криза.
Последната мълва из кулоарите на обществената медия гласи, че "подаръкът" от вида "мечешка услуга" идвал направо от баш шефката Уля на Пръмова. Според тв-кадрите по този начин тя искала да отмъсти на света, задето е заплашена от уволнение заради крещящите злоупотреби по време на двата й мандата. Подчинените й никак не харесали "армагана" й и приказките на Уляна за обществената мисия на телевизията.
Дори обмисляли стачка срещу нестандартните п решения, които ги обричали на безпаричие и постоянно късане на нервите, а също и до пръкването на нови некролози по фасадата и вратите.

18.11.2009

Стр. 7