в. Дневник I 2009-11-23

"Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика"

Рупърт Мърдок, собственик на News International

Когато рецесията настъпи в глобален мащаб, за много бизнеси тя беше шок и изненада. За вестникарската индустрия обаче беше отдавна отлаган крах на традиционния им бизнес модел вследствие на лошо управление и твърде късна реакция към прехода към дигиталното. Когато се озоваха във възможно най-лошата ситуация на падащи тиражи, читатели, мигриращи към интернет, и все недостигащи рекламни приходи, за да компенсират огромните загуби, медийните собственици осъзнаха, че реформата на сектора е трябвало да започне още в добрите икономически времена.

И още по-страшното, че неглижирането на интернет от страна на издателитe, успя да им създаде мощни конкуренти в лицето на интернет портали, търсачки и нюзуайъри, които спечелиха много на гърба на вестниците, използвайки новините им. Бизнес моделът на бъдещето все още не е известен, но някои от големите играчи в индустрията вече започнаха да експериментират с решения, като се фокусират върху изначалната стойност на бизнеса им, а именно съдържанието, което предлагат.

Краят на "културата на безплатното"

По примера на Wall Street Journal и News International на Рупърт Мърдок ще таксува достъпа на своите читатели до онлайн изданията на The Times и The Sunday Times от пролетта на следващата година. 24-часов достъп до The Times ще струва колкото печатното издание на вестника – около 1.50 долара от понеделник до петък. От медийната империя все още работят и върху абонаментен модел, който ще разрешава онлайн посещенията за по-дълъг период от време.

"Ще прекратим културата на безплатното, видяхме какво направи тя с музикалния бизнес и вярваме, че не можем като бизнес и като общество да позволим това да се случи с новините", категоричен беше редакторът на The Times Джеймс Хардинг пред аудиторията от старши редактори и мениджъри на конференция на "Обществото на редакторите" в Стансед, Есекс. Той се зарече, че плановете на News International за бъдещето ще пренапишат икономиката на вестниците като такива и беше съвсем ясен, че битката за оцеляване се води в името на журналистиката.

Самият Рупърт Мърдок през последните няколко месеца упорито обяснява в своите телевизионни интервюта, че качествената журналистика е скъп бизнес и няма достатъчно рекламни приходи, които да компенсират това.

Така например Джеймс Хардинг отбеляза, че на вестник The Times е струвало около 1.5 млн. паунда да управлява офиса си в Багдад по време на войната в Ирак и около 10 000 паунда да изпрати кореспондент да отразява насилието в северна Шри Ланка. "Ние продължаваме да инвестираме в журналистика, вярваме, че точно това искат нашите читатели", каза още Хардинг, който влезе в класацията на вестник The Guardian за най-влиятелните хора в медийната индустрия за 2009 г. Той владее отлично японски, френски и немски език и е описван като "много добър в това да прави неща, от които си няма и понятие".

Според мениджърите на News International новата онлайн икономика на вестниците ще се интересува от лоялните читатели. Сър Мърдок не е убеден, че търсачките и уебагрегаторите, които увеличават трафика към уебсайтовете, водят и лоялни потребители на вестникарско съдържание. Най-вече защото този модел не донесе очакваните приходи на издателите, които успяха да увеличат многократно броя на посещаващите техните интернет страници, без това да се отрази съществено на рекламните им постъпления. Медийният могул дори заплаши, че ще изтегли съдържанието на своите издания от индекса на Google. За разлика от него Джеймс Хардинг зае по-компромисна позиция към интернет гиганта, като каза, че е необходимо да се намери решение, което да използва обхвата на Google, без да се нарушава цялостта на съдържанието, което произвеждат вестниците им.

Надеждите на стария медиен магнат са, че ако успее да налучка правилния модел на интернет развитие на бизнеса си, другите също ще го последват. Засега обаче плановете му се посрещат по-скоро с насмешка и силно неодобрение в кръговете на експертите по нови медии и дори сред колегите му издатели.

Мърдокови противници

"Както обикновено, Рупърт Мърдок вбеси много хора тази седмица, мислейки на глас", пише колумнистът на Financial Times Джон Гапър. Той също е на мнение, че повечето издатели са вперили в очи собственика на News International, защото "ако старият бунтар не ги изведе от капана на безплатното съдържание, то тогава кой ще може".

Гапър припомня, че само допреди няколко години Мърдок беше смятан за визионер на онлайн полето и спечели много овации, когато купи социалната мрежа My Space и говореше за премахването на онлайн абонамента на Wall Street Journal, когато го купи от Dow Jones за 5 млрд. долара. Рецесията обаче изцяло промени стратегията му в интернет.

"Мърдок със сигурност не е изобретил интернет, но изглежда, че чак сега го открива", пише един от най-яростните противници на Мърдок, професорът по журналистика и влиятелен блогър в своята област Джеф Джарвис, в профила си в мрежата за микроблогинг Twitter. И още: "Редакторът на The Times се заклева, че ще пренапише икономиката на вестниците. Е, сър, интернет вече направи това". Джарвис е от теоретиците на т.нар. линкоикономика и настоява, че новините трябва да бъдат достъпни безплатно чрез търсачки и уебагрегатори.

В спора за бъдещето на вестниците се включиха и други играчи от новинарската индустрия. Собственикът на New York Times Артър Сълцбъргър неведнъж е намеквал, че ще възроди опитите си да направи съдържанието на вестника платено, след като вече е прекратявал подобни инициативи.

А на конференция в Монако в пряк двубой влязоха собственичката на суперуспешния уебагрегатор The Huffington Post Ариана Хъфингтън и изпълнителният директор на европейската медийна компания Axel Springer Матиас Дьофнер (Die Welt, Bild). Вторият твърдеше убедено, че потребителите не се интересуват само от безплатните новини в Google News, а биха плащали за висококачествени такива, а Хъфингтън го контрира: "Невероятно сте убедителен, но и ще бъдете опроверган като невероятно неправ."

Според една значителна част от експертите по нови медии да накараш потребителите да плащат е най-консервативният път за справяне с рецесията. Според президента на асоциацията по медиен маркетинг INMA Ърл Уилкинсън
по-правилната стратегия в дългосрочен план е да се инвестира в програми за опознаване на потребителите и маркетингови проучвания за управление на аудиторията през различни комуникационни платформи.

Защото, както припомня колумнистът на Financial Times Джон Гапър, когато Рупърт Мърдок направи достъпът до The Times платен, хората ще си набавят необходимата информация от BBC и The Guardian безплатно. "Неговата риторика без съмнение имаше за цел да смушка останалите издатели да го последват", категоричен е Гапър.

Конкурентите му на британския пазар на качествени медии Guardian News and Media засега не само нямат намерение да го последват, но и намират тази идея за налудничава. Емили Бел, директор на дигиталното съдържание на Guardian News and Media, нарече абонирането за платени сайтове "глупава идея заради това, че ограничават читателите си за почти изцяло заместимо съдържание". В Guardian следват стратегия на медийна интеграция на своите издания, за да се борят с рецесията. Един и същ екип списва печатното издание на вестника и сайта, като в същото време се обучава как да прави видео- и аудиорепортажи. Но те също не са открили модел как да монетизират многомилионната си аудитория онлайн.

Като че ли досега само специализирани бизнес всекидневници от типа на The Wall Street Journal и Financial Times успяват да генерират по-солидни печалби от онлайн абонаменти. Техният бизнес модел обаче работи още отпреди рецесията благодарение на това, че имат добре разграничена аудитория.

"Издателите не са намерили правилния отговор, защото не го търсят наистина", смята Хуан Сеньор, партньор в консултантската компания Innovation. "Не е въпросът да се затварят врати, които са били отворени досега, а да се създават нови пространства в къщата, в която се намира аудиторията", обяснява той в свое интервю на медийната конференция в Ливърпул в края на октомври. Той е от тези, които смятат, че най-голямата грешка на новинарската индустрия в последните 50 години е, че започна да разпространява съдържанието си безплатно в интернет и обезцени бизнеса си.

Според Хуан Сеньор бъдещето на вестниците не е като масови артикули, а като скъпи, дори луксозни продукти, които предлагат на потребителите си преживявания през различни комуникационни платформи. "Това, което е правело вестниците ценни в миналото, е това, което ще ги направи велики и в бъдеще", смята той. Но за целта трябва да предлагат уникален подход към съдържанието, да бъдат там, където е публиката, да ценят и пестят времето й и в никакъв случай да не правят компромиси с визията и дизайна си. Хората биха плащали за такава журналистика, убеден е Сеньор.

Макар в момента да изглеждат отчаяни и леко налудничави, действията на Мърдок всъщност идват да покажат, че издателите са безкрайно закъснели с интернет статегиите си. И независимо дали вярват в успеха на платения модел или не, те трябва спешно да преосмислят качеството на продуктите си и да спрат да произвеждат съдържание, което потребителите им могат да прочетат на всяко друго място в интернет.

Оригинална публикация

Human Capital I 2009-11-23

Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, казва Бареков

Водещият на „Тази сутрин” по бТВ Николай Бареков напусна телевизията, където седем години не слизаше от екран. В прощално писмо, публикувано на блога му www.barekov.btv.bg, журналистът обяснява, че през последната година са зачестили интересните предложения към него от авторитетни медии у нас и в чужбина.

„Познавам добре спецификата на журналистическия занаят, но дойде време и искам да овладея и изкуството да създаваш и управляваш голям проект в медиите”, пише Бареков. „Взех своето съдбоносно за мен решениe да приема много висок ръководен пост на друго място, а преките ми ръководители от бТB приеха с разбиране и добро отношение, присъщо само на най-голямата медия, моето желание", допълва Бареков.

"Обичам битките и предизвикателствата и живея с тях. Знаят го приятелите ми, знаят го и враговете ми. Скоро време ще научите много интересни неща за новите ми творчески проекти. Нека Бог да ми е на помощ! Благодаря на семейството си и приятелите ми, които подкрепиха моето решение. Надявам се майка ми да е доволна, защото спазвам заръката и – да си тръгна от едно място, когато съм на върха. Горд съм, че съумях да сляза от вашия екран, когато съм част от най-силния и дълготраен публицистичен проект в историята на нашата телевизия" – завършва Бареков.

Оригинална публикация

ROI BLOG, Блогът на ROI Communication I 2009-11-23

Дойде моментът да разберете, защо в продължение на две седмици ви публикувахме съветите на Едуард Бернайс, от книгата Бащата на манипулацията. По този начин решихме да почетем рожденната дата на човека-ПР.

Безкрайно уважаваме Бернайс, защото благодарение на него практикуваме ПР, правим това, което обичаме и все още черпим идеи от кампаниите му.
Ако този пост ви хареса и за вас днешната датата също означава нещо, ви предлагаме да отпразнуваме рожденния ден на Едуард Бернайс, като гледаме поредицата The Century Of The Self.

Оригинална публикация

в. Сега | Ясен БОРИСЛАВОВ | 2009-11-23 

Той стана по-стегнат, точен и образен, понякога фриволен и циничен, но също немарлив, безвкусен и жесток

Явно кръглата годишнина от 10 ноември 1989-та е тема, която дълго ще занимава медиите и след като бъдат изчерпани нейните политически, социални и икономически ракурси, идва време да бъдат оценени и културните трансформации, за които тази дата се е оказала гранична. Една от тях е свързана с медийния език.
Всяка радикална историческа промяна води до промяна на елитите и на езика. Всеки интегрален исторически период оставя някакви собствени отпечатъци в речта. Това са ключови думи, отразяващи специфични страхове, надежди, вкусове и увлечения на обществото. Епохата на социализма си имаше собствен лексикон с ключови понятия като класова борба, петилетка, империализъм, идеологическа борба, диверсия, герой на труда, комунистически идеал, както и множество производни от думата народ – народен страж, народен враг, народна милиция, народен артист, нармаг и т.н. Тогавашният силно идеологизиран и наситен с клишета медиен език, ползващ много често готови мисловни и езикови конструкции от партийни документи, беше сполучливо наречен дървен език (La langue de bois) от френската социолингвистка Франсоаз Том. Този език имаше свойството с много думи да поднася малко действителна информация.
След 10 ноември тази лексика беше заместена от нови ключови думи като демокрация, приватизация, дисиденти, реституция, компромат, свободни и демократични избори, опозиция, червени боклуци и т.н. Към края на 90-те речникът се обогати с понятия като цивилизационен избор, евроинтеграция, евроатлантически ценности, рекет, мутри, чалга, а в още по-ново време бяха изковани евфемизиращи понятия като бизнес партия, край на прехода, заменка, обръчи от фирми, силови групировки, сенчест бизнес и т.н., за да стигнем до съвсем пресните "вещици" и "лоялен гражданин".
Този процес беше опосредстван и насърчаван от медиите, които охотно прегръщаха всеки подобен, понякога ироничен, неологизъм
След 10 ноември медиите бяха буквално пуснати да палуват на воля. Освободени от сковаващите догми на дървения език, те търсеха повече ефективност, повече функционалност и лесно я откриха в езика на улицата, жаргона и просторечието. Медийният език стана многолик – някъде стегнат, точен и образен, другаде фриволен и циничен, често пъти жесток и безчувствен и също толкова често немарлив и безвкусен. Това е така, защото свободата, както и войната, е свързана с неизбежни странични щети.
В медийния език през изминалите 20 години протичаха паралелни и взаимно противоречиви процеси. Разговорният стил направи езика и особено заглавията по-малко сковани, по-информативни и леко екстравагантни. Процесът изглеждаше като демократизиране, но тази свобода имаше и своите крайности, достигащи до цинизъм и вулгарност. Нека вметнем два ярки примера: "Шестима сварени в ТЕЦ "Марица Изток" и "Алчни старци изпълзяха на припек". През последните години се забелязва нов и в същината си консервативен процес на известно евфемизиране на езика в търсене на някаква политическа коректност по отношение социални групи и явления от криминално естество. Става дума за изрази като сенчести групировки, силови структури, обръчи от фирми или добре облечени бизнесмени. Последното е евфемизъм за мутри, който е изначално глупав, а поради това и интересен. Освен това е непреводим на чужд език. В случая е евфемизирана очевидната несъвместимост между интелектуалния и френологичен статус на обекта от една страна и неговата социална позиция от друга.
Третият и може би най-съществен процес е разпластяването на медийните езици,
което е резултат от сегментиране на аудиториите. Езикът на вестници като "Култура", "Дневник", "Капитал" или "Сега" е различен от езика на "Уикенд", "Шок" и "Папарак". Интересното в случая е, че по-лошият език привлича по-голяма аудитория, а най-лошият се радва на най-голяма. При вестниците е така, а също и в телевизиите. Аудиторията на някои риалити формати е право пропорционална на пошлото и вулгарното, което показват. Интересно е също, че при радиото не е така. Програма "Хоризонт", която винаги се е придържала към езиково приличие, все още успява да бъде лидер в ефира.
Свободата на словото, както всяка свобода, е свързана с известни страхове. Един от най-силните страхове на младите журналисти е страхът от повторения. Изглежда това е единственият сериозен урок по стилистика, който българската образователна система предлага. Този страх поражда една инфантилна словесност, търсеща синоним за всяка дума и това търсене често измества контекста. Получава се бутафорно поетизиране или архаизиране на речта. Бирата става кехлибарена напитка, а виното е бакхусова напитка или еликсир, независимо че може да е някой киселоч, лекарствата стават цярове и илачи, крадците са апаши, футболната топка е "кожено кълбо", Пловдив е "градът под тепетата", а олиото – мазната течност.
Често срещани и най-дразнещи са грешките при съгласуване на подлога и сказуемото по род и число. Преди последните парламентарни избори всички медии тиражираха едно граматически неправилно изречение. Става дума за мантрата "Купуването и продаването на гласове е престъпление." Бях доста изненадан, когато през юли във в. "Труд" специалист от БАН обясни, че изречението е коректно, защото смисълът бил ясен. Само че яснотата не е критерий за граматическа коректност. Когато двегодишно дете казва, примерно, нещо от рода на "Мечо иска папа", майка му чудесно го разбира, без изречението да е правилно. Все пак смисълът на синтаксиса е в универсалността, което означава, че при подмяна на думите изречението трябва да запазва своята граматическа логика, дори и да загуби смисъл.
Друга деформация на езика е неправилната употреба на думи
Например думата спрягам. По принцип се спрягат глаголи, но през последните години в медиите безгрижно се "спрягат" имена на политици, бизнесмени, спортисти. В какъв падеж, в какво време и в какво лице? Особеното при този тип грешки е, че са заразителни, което означава, че някой ден ще се превърнат в норма. Например думата дебати, която според книжовната норма няма форма за единствено число, а само за множествено и тъкмо в множественото число ("дебати") е нейният смисъл, повечето български политици и журналисти упорито я употребяват в единствено число – "дебат". Явно това скоро ще се наложи като норма, както вероятно ще отпадне и пълният член. Мисля си, че ако това стане, някои по-образовани хора ще продължат да го употребяват демонстративно като знак на собствено отличие. Така пълният член, след като отпадне, може да стане модерен и това ще принуди много хора да изучат правилната му употреба. Кой знае? Модата е капризно нещо.
Интересно е, че у нас за добра журналистика като правило минава хапливата, злостна и понякога дори креслива интерпретация на събития и процеси. Приема се като аксиома, че добрият журналист непременно трябва да е добър полемист, да се държи провокативно, страстно да защитава своите тези, да има позиция, която да брани патетично при това понякога без тази позиция да бъде атакувана. За добрия журналист обикновено се казва, че има остро перо. Ако се приеме, че работата на добрата журналистика е да осветлява скритите механизми на общия ни бит, едва ли остротата на перото е необходимо, а още по-малко и достатъчно условие. Има и друг вид добри пера, които не са нито остри, нито тъпи. Това са меките пера. Журналистиката на меките и разбиращи пера у нас рядко е била на мода. Изглежда причина за това е една възрожденска и поствъзрожденска инерция от края на XIX век, когато много от българските вестници са били изпълнени със злостни и невъздържани полемики, често отвъд приличието. В много от тях участват канонизирани от историята и литературата национални икони като Ботев, Каравелов, Славейков, Захари Стоянов. Друга причина е твърде дълго продължилото сакрализиране на героичното, на подвига и страданието като водещи нравствени и морални стойности.
Базисни човешки ценности като свободата и богатството в българската култура по-често са се оказвали свързани с екстремното и героичното, а по този начин косвено с насилието и агресията, и по-рядко с рационално организирания системен труд. Това обяснява и защо трите думи, с които повечето хора свързват облика на прехода, са рекет, мутри и чалга. Изглежда някак нормално крилатата Каравелова фраза "свободата не ще екзарх, иска Караджата" в историческа перспектива да поражда и медиен език, който е по-близък до Караджата отколкото до екзарха.
Какво може да се направи? Нищо. Единственото, което журналистиката може да направи, е да наблюдава процеса и да го описва. Това е същинската й работа. Добрата журналистика се стреми да предпазва обществото от вреди, които само си нанася. Понякога успява, друг път – не.

Стр. 14

в. Новините днес | Георги БОЙКОВ | 2009-11-23 

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ е експерт по медии и журналистика. Роден е на 26 април 1958 година в София. През 1982-а завършва "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на Алма матер. Преподава и в Нов български университет и НАТФИЗ. Членува в Съюза на българските журналисти.

- Господин Лозанов, какви медийни тенденции се очертаха през 2009 година?

- Тенденциите са противоречиви и ще очертая основните акценти. Те са на различни нива.
Първо, има една свръхкомерсиализация, особено в телевизиите. Тя дойде, защото Нова тв се продаде на много висока цена, а същевременно на нея се опитва да се продаде и бТВ. Това поражда много силна професионална битка между тях, която, от една страна, взаимно ги изтощава, а от друга, в ефир се налагат все по-комерсиални формати. Втората тенденция вече е свързана с журналистиката. По начало комерсиалните формати и насоченост на медията ограничават нейните граждански функции. Има отлив от активна критическа разследваща журналистика и нейните характерни прояви. Създаде се неокомформистка среда в медиите през тази година.

- А как си обяснявате светкавичното преориентиране в политическата обстановка, което много медии предприеха буквално ден след парламентарните избори?

- Тъкмо за това исках да кажа. До последно се наблюдаваше толерантност към тройната коалиция. После, когато стана ясно, че тя загуби, а ГЕРБ спечели с много, като че ли за да компенсират поведението си, между медиите и новата власт почти веднага се получи една солидарност, която досега не се е наблюдавала.

- Защо правителството се ползва с такава толерантност от медиите?

- На пръв поглед тази фамилиарност е в полза на кабинета, но тя започва да създава един фиктивен образ на властта. Във всички случаи този образ накрая ще се стовари върху управляващите. Може би правителството на Бойко Борисов няма вина за отношението към него, но крайна сметка ще започне да губи авторитетност заради неистинността на отразяването на неговите действия. Така че колкото и да звучи парадоксално, в момента в полза на правителството е към него да има повече критицизъм. Отделен въпрос е, че се появи една група, която обвърза медийния бизнес с конкретни политически цели.

- Възможно ли е да са задействани държавни лостове, за да се ползва кабинетът с медиен комфорт?

- Аз мисля, че това не идва от кабинета, а от самите медии, които в този неокомформистки период започнаха да търсят форми на оцеляване.

- Това ли е една от причините редица проучвания да ни слагат на едно от задните места по свобода на словото?

- Една от основните е. Макар че тези проучвания бяха по-скоро в предишния етап, когато все още тройната коалиция управляваше. Но най-сериозната причина за позицията на България си остава скандалът с делото "Галерия", последван от скандал в МВР. И вместо да се променят практиките в ДАНС, до голяма степен те бяха възпроизведени. Днес се наблюдава следното -службите събират информация и през медиите я изкарват на пазара.
Този съюз между медии и тайни служби е другата причина да падаме надолу в класациите за свобода на словото. Просто цялата ситуация трябва да се промени.

- Дали самите медии не проверяват достатъчно информацията, която им се подава, и по този начин се превръщат в пощенски кутии на различни интереси?

- Цялата работа е, че те трябва да имат завишена критическа функция, оттам и разследваща Сами да правят така, че собствени те им разследвания да стигат до истини,^ факти и коментари, а не да оставят на представителите на институциите и службите да бъдат фаворити на медийното поприще.

- Има и фаворити от престъпния свят.

- За съжаление при нас те имат почти безпрепятствен достъп до медийната публичност и тяхното мнение звучи авторитетно, което е много лоша характеристика за медийната среда.

- А тази функция за критицизъм, която трябва да изпълняват медиите – тя напоследък не е ли затихваща?

- Да, има такова нещо. В смисъл тя не е водеща, а по-скоро е престижна връзката между медиите и властта. Това не е престиж за професията, а обратно. Всякакъв допир в тази посока е съмнителен.

- Ако тази тенденция продължи, до какво ще доведе на медийния пазар?

- Гражданската функция на медиите ще спадне. Последствията вече са налице. Жълтата преса става все по-важна, защото там между купищата лъжи и полуистини има и остри критически реакции, което традиционните медии не си позволяват.
Интернет в момента е една много неравна среда. Там има пък много големи истерии – ксенофобски, националистични, минава се през чалгаджийски настроения. Но всичко това ще започне да помита традиционната медия – нейните гласове и формати. Може да устои само ако възвърне критическата си функция и доверието в себе си – да стане много важен разследващ институт в българското общество. В момента по-скоро е трибуна за гласове извън собствения си кръг.

- Може ли да се каже, че за състоянието на традиционните медии са си виновни единствено те?

- Не бих говорил за вина. Потърпевши от сближаването между медиите и властта са и двете съсловия.

- Има ли начин за излизане от тази ситуация?

- По-малки и специализирани медии ще започнат да имат значение в обществото. Така да се каже, че тежките политематични формати ще отстъпят на новинарските. Дай Боже, някой ден да се появи медия, която се занимава само с разследваща журналистика. За да се защити пък традиционната медия, ще започне да повишава нивото на словото, за да може да се конкурира реално с блогърите, а този вид журналистика е тип "направи си сам", т.е. спасяването на давещите се е работа на самите давещи се.
Колкото блогърската журналистика става все по-важна, това все повече ще значи, че традиционната медия не си изпълнява функциите. И читателите, слушателите, и зрителите сами са се ангажирали да задоволят своите информационни потребности.

- Това няма ли да занижи езика в медиите?

- Да, има такова нещо. Качеството така да се каже. Но все пак всяко нарушение на етичните стандарти и критицизма е нарушение на качеството.

- А българските медии спазват ли тези стандарти?

- Не е проблемът в това. Той е, че медиите с лекота се оттеглят от тежките битки. Те се водят другаде. А щом те не се водят пред медиите, значи са задкулисни.

***

Професионални постижения

Георги Лозанов е написал над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознанието. Автор е на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията.

Стр. 7  

сп. Тема | 2009-11-22

Правителството обяви плановете си за цифровизацията на телевизионния ефир. По темата предишният кабинет остави маса съмнения.

Няма нищо по-хубаво от лошото време и по-лошо от бързото писане на закони, показаха събитията през последните дни. През пролетта БСП и ДПС приемаха закони, свързани с цифровизацията на телевизионния ефир, със скоростта, с която свинският грип завладяваше света. Бързането накара наблюдателите да останат с впечатление, че кабинетът "Станишев" се спешава, за да вкара в схемата си избрани хора и фирми. Част от текстовете обаче бяха отменени от Конституционния съд, който ги обяви за противоречащи на основния закон. Това обезсмисли голяма част от усилията на старото мнозинство.
След изборите процесът спря, а тия дни стана ясно, че новият кабинет ще ревизира всички онези решения на предишния, за които има законово основание. В края на миналата седмица Министерството на транспорта и съобщенията предложи отмяна на Закона за публичното радиоразпръскване, който уреждаше дигитализацията на БНТ и БНР. Идеята на старото мнозинство бе държавата да влезе в партньорство с частни фирми, а бюджетът да подкрепи съвместните им действия с над 300 милиона лева. Плановете на този кабинет пък са бъдещото цифрово разпространение на БНТ и БНР да се поеме изцяло от частен инвеститор, на когото медиите да плащат такса. Така е и в момента с участието на "Виваком".
От проекта на Бойко Борисов най-доволна засега се очертава дъщерната компания на австрийската обществена телевизия ORF – ORS. Същата се опитва да влезе и да завоюва позиции на българския пазар от есента на миналата година. Тогава шефовете й обявиха, че са се договорили с БТК (сега "Виваком") за закупуване на мрежата й за радио- и тв пренос НУРТС. След това сделката влезе за разглеждане в Комисията за защита на конкуренцията, която така и не излезе с окончателно решение, въпреки че на няколко пъти удължаваше срока за разглеждане на документите. През юни срокът на първоначалното споразумение между двете дружества изтече. През тази седмица ORS обяви, че подновява офертата си за закупуване на мрежата. Ако това все пак се случи, австрийците ще се сдобият със силен коз при така обявените намерения на кабинета.
През юни тази година Конституционният съд определи като противоконституционни текстове в Закона за електронните съобщения и в Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, приети от тройната коалиция. Те засягаха цифровизацията на тв пазара в България. Решението се отнасяше до условията кой може и кой не може да кандидатства за изграждането на цифрови мрежи (мултиплекси). БСП и ДПС стъкмиха нормативите така, че оставиха ORS извън играта. "Процесите от януари до юни 2009 г. бяха забавени поради редица причини, отчасти от институционален, законодателен и регулаторен характер" – коментира дипломатично през седмицата изпълнителният директор на фирмата Михаел Вагенхофер.
Стр. 29
 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-11-22

Телевизиите ще печелят и извън "определените за целта места". С product placement у нас отдавна се занимават тези, на които е строго забранено.

Режисьорите в телевизиите вече няма да се чудят накъде да гледат камерите, когато в студиото влезе рапър или спортист, облечен във фирмен анцуг с огромен надпис на гърдите. Водещите пък няма да търсят тиксо за облепване етикета на любимото уиски на Иван Славков. Следващата сряда (25 ноември) Министерският съвет трябва да разгледа и да придвижи към Народното събрание промени в Закона за радио и телевизия. След тяхното окончателно приемане телевизиите ще получат право да печелят не само от продажбата на време в рекламните си паузи, но и от т.нар. product placement – показване на предмети с комерсиална цел в рамките на самите предавания. До това се стигна, след като през 2007-а Европарламентът узакони позиционирането на продукти (наричано и интегрирана реклама) във филми, музикални произведения и в част от предаванията и развлекателните програми. Аргументът бе, че така европейските продуценти и телевизии получават по-добри шансове да се противопоставят на гигантите отвъд Океана. Режимът за рекламиране в САЩ е по-либерален, следствие на което именно Холивуд създаде емблематични примери на product placement като BMW-тaтa, фордовете, "Мартини", "Хайнекен", "Омега" и различните яхти и мобилни телефони във филмите за Джеймс Бонд. При обсъжданията в Струсбург и Брюксел поддръжниците на тезата за разхлабване на европейския рекламен пазар припомниха, че за да ги има във филма "Винаги ще има утре", фирми са платили над 70 млн. долара на създателите му. Така евродепутатите прокараха тезата, че регулираната скрита реклама не е вредна и че тя ще позволи и на Стария континент да се правят качествени и същевременно успешни от комерсиална гледна точка продукти.
Европейският парламент позволи на всяка страна сама да прецени как точно да Вкара директивите в законодателството си. България реши да няма product placement в новините, в религиозните и в детските предавания, показват текстовете, които Министерският съвет ще обсъди следващата седмица. Отворени за новите форми ще са игралните и телевизионните филми и сериали, спортните и забавните шоупрограми. И в тях обаче няма да се допуска директна агитация. Тв операторите ще се задължат да информират зрителите изрично, когато в програмата се прави реклама. За целта в началото и 6 края й трябва да присъстват съответните обозначения. След рекламна пауза също ще се появява знак, "за да се избегне евентуалното объркване на зрителя", пише в новите текстове.
Вносителите от Министерството на културата възнамеряват да разрешат интегрираната реклама не само на търговските оператори, но и на БНТ. Последното не се нрави на частните телевизии, които се готвят да възразят в хода на дискусиите. През седмицата асоциацията на собственици на частни електронни медии АБРО припомни, че българският проект противоречи на практиките в много страни от ЕС – Великобритания, Франция, Чехия, Финландия, Швеция, Дания, Словения, Кипър, Германия, Словакия и Естония. Там се възприема схващането, че телевизии, които получават субсидии от държавния бюджет, не може да се възползват и от product placement-a. "Основният аргумент за налагането на забрана за позиционирането на продукти в програмите на обществените оператори е много по-високото изискване за редакционна независимост, което се прилага спрямо тях, както и фактът, че за производството на програмите си те получават немалка държавна субсидия – коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. -Голямата част от държавите – членки на ЕС, където позиционирането на продукти е забранено в обществените оператори, подчертано изтъкват, че такъв вид реклама не съответства на тяхната обществена мисия и функции."
Логиката на кабинета обаче е, че БНТ в момента изпитва сериозни финансови трудности, част от които може да се решат с помощта на либерализацията, без държавата да се ангажира с отпускането на допълнителни средства.
Законопроектът е категоричен и по още един въпрос. Позиционирането на продукти с цел реклама се забранява категорично за цигари и други тютюневи изделия и за лекарства и лечения, които се предоставят само по лекарско предписание. В същия дух са и всички европейски директиви. Въпреки това у нас част от играчите в тютюневия бранш отдавна са отсекли: "Не ме занимавай с глупости", когато става дума за закони и правила. От около месец по чалга телевизиите се върти клип със заглавие "Усещане за Мерилин". Парчето се изпълнява от Преслава и Константин. Преди време жълтата преса писа, че Коцето и бившето му гадже Райна се били скарали за кого да е песента. Във видеото участва и небезизвестната Златка Райкова, която катери нови върхове в издевателствата над образа на Монро. В лентата героите непрекъснато пушат цигари "Мерилин". Самата кутия също се появява по едно време в клипа и престоява доста там. Неотдавна мениджър в компанията призна, че продажбите им били скочили значително. Той не уточни дали за това помага скритата реклама по телевизии, чиято аудитория в значителната си част са деца и ученици. През седмицата от Съвета за електронни медии, който следи и санкционира нерегламентираната реклама на цигари в ефира, поясниха, че надзорът няма капацитет да наблюдава постоянно музикалните телевизии и че в момента не прави мониторинг на "Планета". Затова на всички оператори, които ежедневно въртят пушещото видео, почти сигурно санкциите ще се разминат.
След като Министерският съвет обсъди и гласува новите текстове в Закона за радио и телевизия, те ще тръгнат към Народното събрание. През 2007-а Европарламентът даде на държавите срок от две години да внедрят общностното право в националните си законодателни рамки.

***

Бонд носи Форд

Рекордът по скрита и нескрита реклама във филм държи "Сексът и градът" със 106 марки, съобщи преди време българското издание на турския вестник "Заман". Сред най-известните са захласването на Кари по обувките "Маноло Бланик", пушенето на "Марлборо лайтс", детските колички "Бугабу". От 2001 г. насам начело на фирмите, рекламиращи най-много във филми, са "Форд" и "Епъл" -126 срещу 85. Макар зрителите да остават с впечатление, че почти няма лента без "Кока-Кола", за периода марката е инвестирала само в 85 заглавия.

В "Корабокрушенецът" с Том

Ханкс се рекламира FedEx, припомня "Заман". През първата си седмица филмът печели 141.7 млн. долара. Той се спонсорира обаче и от още близо 30 компании, сред които American Express, Calvin Klein, CNN, Evian, Ford, Jeep, Panasonic, Patagonia, Snickers, Sony, UPS, Wilson и други.
На изпълнителя на главната роля в "Спектър на утехата" от поредицата за Джейм Бонд Даниел Крейг му отива да кара "Астън Мартин". За елегантността му се грижи Том Форд. В продукцията на Sony/Columbia чрез product placement има още над 20 изделия и услуги – лаптоп, джин, авиокомпании и т.н.

***

Ударници:

Скоро на Тодор Славков ще бъде официално разрешено да се разхожда с бира с 1 ръка по телевизията, а на Ицо Хазарта – да рекламира кафе. На Андрей Слабаков пак ще бъде забранено да агитира за цигари, макар че той вече го направи във VIР Brother

Стр. 50 – 51
 

сп. Жената днес | 2009-11-21

Със Сашо Диков се срещаме след една пресконференция, на която той се държа в обичайния си стил. Като на фронт. Изстрелваше многократно един и същ въпрос, отвоювайки своята истина, гневеше се и хич и не се стремеше да го прикрива. Симпатичното беше, че успя да вбеси и някои от костюмираните домакини, чиято идея за сладникави въпросчета и нищо неказващи отговорчета се провали. Разговорът ни тръгна трудно. Диков си мислеше за други неща, намери за безсмислени два-три от въпросите ми, нахока ме и явно вече съжаляваше, че капитулира пред едноседмичната ми настойчивост. Аз също се винях, че му се набутах на тоя грубиян. Гледахме се почти враждебно, но в един момент професионалистите и в двама ни си казаха думата: Е, к’во пък толкоз, ще го издържим! Ако бях Сашо Диков, щях да пусна цялото интервю, с конфликтните разминавания. Но не искам да го копирам, а и мисля, че свалилият"броните" Диков е не по-малко ярък от гневния.

Кои са битките, които си заслужава да води един мъж днес, господин Диков?

Навремето Александър Батенберг е казал, че един мъж трябва да се бие за две неща: за родината и за хубава жена. Днес първата най-важна битка е за лицето на мъжа. Другата е за това хората до теб и около теб да се чувстват възможно най-добре.

Има ли моменти, в които телевизията е била компенсация за някои липси в живота ви?

Извадил съм страшно много късмет в живота си – и в личния, и в професионалния. Постигнал съм сума ти неща, към които съм се стремял. Имах невероятния шанс да срещна Иван Славков и на 1 януари 1978 г. да бъда назначен в телевизията. Гледали са ме по 5-6 милиона зрители всяка вечер. Никой у нас днес не може да си представи такава аудитория по простата причина, че телевизията вече не е само една. Правил съм най-голямото спортно предаване-"Маратон", отразявал съм Сеулската олимпиада през 1978 г., което тогава си беше истинско събитие. Вторият ми голям шанс беше преди 12-13 г., когато собственикът на "Канал 3" Величко Найденов ме извика на разговор и ми даде пълната свобода да правя абсолютно всичко, каквото искам, като програмен директор. Знам в какво съм по-добър от другите. Знам, че страшно много ми се работи и че това също е предимство в живота. Така че много отдавна в професионален план съм си надвил на всякакви масрафи, както се казва, и не ми се е налагало да компенсирам липси, недостатъци или комплекси. Вярно е, че съм стигнал до тази убеденост и увереност след години на притеснения, нерви, самоизяждане. Вярно е и това, че сега ми остава тъжната констатация, че трябва да хабя нерви и да компенсирам отвратителния слугинаж на ресорната журналистика. И въобще на журналистиката. Затова и започнах петъчното предаване "Пет за четири", което няма нищо общо със спорта – за да се опитвам да казвам това, което мисля, и да питам онова, което смятам, че трябва да се пита.
Радвам се, че извън професионалните ми задължения се случват невероятни неща. Хубавото е и това, че с годините егоизмът ми (защото бях изявен егоцентрик) се тушира и на негово място се настани обратно желание: да помагам на хората, които имат качества, които са кадърни, но нямат моя късмет.

Защо днес много журналисти се държат с властта така, както навремето актрисите с Тодор Живков?

Дори е още по-гадно и извратено. Ако преди бяхме в ролята на слуги, сега сме в ролята на проститутки. Все пак аз имах този шанс, че се занимавах със спортна журналистика и можех и преди 10 ноември да казвам каквото мисля. В спортната журналистика тогава, ако човек искаше да каже нещо, имаше пълната възможност да го направи. Но малко хора имаха тази смелост. Абсолютно същото е и днес.

Какъв сте като ръководител?

Отвратителен съм. Гаден, лош. Вечно недоволен. Не ставам за ръководител, искам да се занимавам само с журналистика, но няма как на тоя етап. Искам и от себе си, и от другите да правят нещата по най-добрия начин. Открай време не мога да се понасям, като се гледам на екран. И ме е яд на мене си, че от многото административна работа страда журналистиката ми. Както беше казал пианистът Артур Рубинщайн: Когато един ден не свиря – усещам аз, когато два дни не свиря – усеща критиката, когато три дни не свиря – усеща и публиката. По неговата скала аз съм на ден, ден и половина несвирене. Главата ми е пълна с делнични задачи, които често са коренно различни една от друга. Нямам време, за да потъна по-дълбоко в проблемите и да изпипам нещата. Като баща какъв сте? Преди – отвратителен заради отдадеността си на работата. Но сега се опитвам да помагам на дъщеря си и да бъда с нея колкото може повече. С времето човек разбира, че децата остават единственото смислено нещо, заради което си заслужава да правиш всякакви усилия. Петя е изумително дете, до голяма степен благодарение на възпитанието на баба си и дядо си, родителите на Аня, лека им пръст. Така че и по тая линия имам невероятния късмет, че ми се случи такова дете. Най-нормалното беше при родители като майка й и мен да се получи нещо коренно различно. Но съдбата ни подари Петя.

Разкажете за родителите си. Какви хора бяха?

Обикновени работници. Майка е започнала работа още като 16-годишна в текстилна фабрика "Болшевик" в Троян. Живеела е в едно съседно село. Ходела е на работа пеша с няколко приятелки. Години наред е тръгвала към фабриката в 2 през нощта, изминавала по 6-7 км по каменистите пътеки с дървени налъми. Изкарвала 8 часа права до стана, който трака така, че за да чуеш колегата от съседния стан, трябва да му викаш с всичка сила в ухото. И после обратно 6-7 км към селцето. Чак след години си е купила първото колело. Пенсионира се с 53-54 г. стаж в тази фабрика. Била е член на БКП, имаше куп ордени. За да отиде в София като делегат на Петия конгрес на БКП през 1948 г., от една приятелка е взела елече, от друга риза, от трета обувки, пола. Невероятна беднотия. Беше много почтена и смела жена, когато накрая се разочарова от партията си, не се страхуваше да критикува. Баща ми беше коренно различен човек. Цял живот е бил шофьор. Караше автобус. Един ден спирачките му отказали по един стръмен път. Автобусът бил пълен с хора, които пищели. Оправил се някак си. Но сутринта тръгна на работа с черна коса, вечерта се върна с бяла. Беше духовен човек. Имаше кларинет. Обичаше много да чете. Купуваше много книги. Почина на 54 г. от инфаркт. Тогава си мислех, че поне си е поживял, не си е отишъл млад. Днес аз съм вече на 57, надживях го. Знам, че съм обременен наследствено от възможността за инфаркт (чичо ми също умря от инфаркт на 43). Знам, че всеки момент животът може да си отиде, но никога досега не съм се чувствал толкова добре във всяко едно отношение, както през последните 5-6 г. И никога не съм предполагал, че след 50-ата си година ще се чувствам най-щастлив.

Коя е жената до вас сега?

И този въпрос го пропускаме по ред причини. Истината е, че и в това отношение съм имал уникален късмет. Съдбата ме е срещала с изумителни жени. Преди време ме попитаха в едно интервю не се ли притеснявам, че жените са с мен, защото съм звезда. Отговорих: "Знаеш ли колко ми дреме заради какво една жена е с мен!" Важното е, че е с мен и ни е добре заедно. Прекалено много са нещата, които ме обременяват психически, за да си задавам въпроса какви са мотивите и подбудите на жените да са с мен. Наслаждавам се на красивите мигове. Сексът и любовта са в главата. Още в първите минути, като срещнеш някого, усещаш дали можете да бъдете заедно. Дали сте от една кръвна група. На моменти ми е ставало чак неудобно оттова до каква степен ме е разглезила съдбата по отношение на жените. Като започнем с това, че дълги години бях женен за вечния символ на българското кино и театър. Винаги съм казвал, че ако Аня беше родена в САЩ, щеше да е американската Ким Бейсинджър.

Ако вие се бяхте родили в Щатите, какво щяхте да постигнете?

Все ми се струва, че щях да имам шеметна кариера, но нищо чудно да се случеше и шеметен провал. Всичко е късмет. Ако тук не бях срещнал Иван Славков, а после -Величко Найденов, може би днес щях да съм професор-доктор на науките в катедрата по ски във ВИФ – както всичко беше планирано навремето. В последния момент преди дипломирането нещата се обърнаха в неочаквана посока.

За нашите географски ширини вие сте идеалният бивш. Държанието ви по време на "Денсинг старс" и "Вип Брадър", когато застанахте до Аня и я защитавахте, спечели симпатиите на много жени…

Казвал съм го и друг път: цял живот ще й бъда признателен на Аня за най-големия подарък, който ми е направила: нашата дъщеря.

Какво обичате да правите извън работата и любовта?

От баща си съм наследил страстта към книгите. Майка ми също беше четящ човек. Израснал съм с много книги и с течението на "Жената днес" от времето на Соня Бакиш. Затова и се съгласих да дам това интервю. Днес чета предимно вестници и биографични книги. Нямам нерви за художествена литература.

Стр. 76-77, 78
 

в. Труд | 2009-11-21

БРЮКСЕЛ – Имиджът на Европейския съюз може да падне в български женски ръце, научи вчера "Труд" от добре информиран източник в Еврокомисията. Председателят й Жозе Барозу оглеждал нашата кандидат-комисарка Румяна Желева за приемничка на шведката Марго Валстрьом в портфейла "Институционални връзки и комуникационна стратегия". Това означава публичните връзки (пиарът) на ЕС – сателитната телевизия, брошурите, рекламните материали, информационните и пропагандните кампании, проучването на общественото мнение.
Желева обаче щяла да получи тези отговорности без зам.-председателския пост в комисията. В досегашния екип на Барозу той е бил даден на шведите като компенсация за сравнително ниския профил на портфейла.
На мястото на Валстрьом Швеция номинира европейската си министърка Сесилия Малмстрьом. Очаква се тя да се бори за новия портфейл на човешките права и свободите. За същия портфейл била оглеждана досегашната българска комисарка Меглена Кунева, каза източникът.
България поиска за Желева списък от ресори, включващ разширяване, енергетика, регионална политика и наука и технологии.

Стр. 29
 

в. Капитал | 2009-11-21

Болест, дълъг отпуск или специализация в Америка. Кое е вярното?

Всъщност Николай Бареков е в дълъг отпуск от bTV, след който едва ли ще се върне на екран. Това казват три различни източника от телевизията, които приемаме за добре запознати с най-обсъждания журналистически казус тази седмица. Един от тях поясни, че за освобождаването на водещия са били проведени две заседания – едното миналия петък, а другото в понеделник, когато е било взето окончателното решение за сваляне на Бареков от ефир. Между причините е забъркването на водещия с Делян Пеевски – синът на Ирена Кръстева и шеф на половин дузина медии, финансирани от Корпоративна банка, в сайта bnews.bg (в миналия брой писахме за нов информационен сайт, свързан със същата група, в чието създаване участва и Бареков).
На другия ден той не се появи в предаването "Тази сутрин" и в кръстената на създателя си рубрика "На БарЕкадата". Слуховете, че е уволнен, се разпространиха моментално от фейсбук до жълтите павета. Те бяха отхвърлени от PR екипа на медията с обяснението, че водещият е болен от свински грип. До края на седмицата Бареков липсваше от екран и предаването се води само от Анна Цолова. Последваха серия от разнопосочни обяснения за липсата на Бареков от екрана.
"Николай Бареков ще се върне на работа, когато се възстанови. Няма как да предвидим колко време ще му трябва за това", обясниха на следващия ден от PR екипа на bTV. Преди време с болест от bTV бяха обяснили отстраняването на Петя Стефанова като водеща на сутрешния блок. Междувременно пресаташето на Красимир Гергов, който се представя като консултант на bTV, заяви: "Преди седмица Николай е поискал да ползва отпуск, защото се е чувствал болен, и най-вероятно иска да почине малко по-дълго от тежкия режим на работа на сутрешния блок."
Самият водещ също се обърка в обясненията. Първо агенция БГНЕС цитира водещия, който заявява, че е болен. По късно пред "24 часа" обясни, че може да се наложи да влезе за 2-3 дни в болницата, после, за да се застрахова от бъдещи клюки, поясни, че след Нова година заминава за няколко седмици в САЩ на специализация. Той имал намерение да залегне здраво над английския, за да го владее до степен да води предаване в ефира. "Когато изчезна от екрана, веднага започват слухове, че са ме уволнили. Не знам защо", коментира учуден Бареков пред "24 часа"
Бдителни хора забелязаха, че всъщност, докато Бареков се е лекувал от тежката болест, колата му – джип БМВ Х5, е паркирана пред редакцията на сайта bnews.bg на площад "Народно събрание" 9.

Стр. 39