в. Капитал | Мартин МИЛИЕВ, Райна ГРУДОВА ДЕ ЛАНГЕ* | 15.10.2011 

Ако четете форумите в електронните издания на вестниците, Светльо Витков ще стане, ако не президент, поне ще стигне до балотаж. И всички социолози, които не дават никакъв шанс на фронтмена на "Хиподил" – да вървят…
В паралелната реалност на форумците политиката често протича по друг начин, но техните коментари и активност са добра насока за политическите настроения, които остават под радара на социолозите и политолозите. Преди месец "Капитал" публикува анализ на АИИ "Дейта процесинг" за това какви са нагласите към основните кандидатури преди началото на изборната кампания. Сега, седмица преди самите избори, искаме да видим какво се е променило. Естествено всички данни трябва да се разглеждат през призмата на определна специфика – процентът на коментиращите е много малък спрямо четящите вестниците, обикновено мненията са крайни, а в последните месеци вече има организирани форумни кампании от някои политически сили.

Ефектът "Катуница"

Вероятно най-големият тласък за нарастване на коментарите около политическите статии са събитията в Катуница и последвалите ги протести из страната. Както можеше да се очаква, основна полза от тях има лидерът на "Атака" Волен Сидеров, коментарите за когото скачат четири пъти. Най-потърпевши са Меглена Кунева и Румен Христов, които губят сериозно присъствие, притиснати от скока на националистическите коментари и началото на реалната кампания на ГЕРБ.
Другите две събития, които предизвикват рязко нарастване на активността на форумците и които са генерирани от предизборните щабове, са скандалът около подкупа за "Бизнес парк София" и обявяването на Стефан Данаилов за кандидат вицепрезидент на социалистите.
Внимание заслужава още фактът, че в количествено отношение (брой коментари) при всички кандидат-президенти се наблюдава ръст, но само при Плевнелиев и Сидеров се отчита нарастване като процентен дял от общия брой коментари.

Росен Плевнелиев

Росен Плевнелиев продължава да е в центъра на вниманието на читателските коментари в онлайн изданията на водещи български медии. За него са били 56% от общия брой коментари за всички кандидати преди началото на кампанията, като след нейния старт те стават 61% от всички. Не се забелязва сериозна промяна в отношението на коментиращите към кандидатурата на Плевнелиев – и преди, и след официалното й обявяване най-много коментари (43%) са негативни. Основните упреци към кандидата на ГЕРБ продължават да бъдат свързани с подозренията, че той е само марионетка в ръцете на Бойко Борисов. Продължават намеците за миналото му в Германия и връзките му с младежката комунистическа партия – ДКМС Благоевград.
Интересен е фактът, че се наблюдава спад в одобрението на Плевнелиев в ролята му министър на регионалното развитие. Все повече коментатори изразяват съмнение в успехите му като министър и ги квалифицират като плод на платени публикации в медиите. Липсата на официално становище от страна на Плевнелиев и цялостната му пасивност по отношение на събитията в Катуница също допринасят за критиките, отправени към него в коментарните секции на онлайн изданията на медиите.
Широко тиражираната новина за предлагания подкуп при строежа на "Бизнес парк София", съобщена от Цветан Цветанов, председател на предизборния щаб на ГЕРБ, няма сериозен негативен ефект върху имиджа на Плевнелиев. Коментарите, провокирани от тази тема, са с неутрален тон и са по-скоро фокусирани върху Цветанов. Този акт на Цветанов е определян от читателите като огромен гаф, рискуващ да срине репутацията на кандидат-президента на ГЕРБ. Статията в руския вестник "Комерсант", която твърди, че смяната на Георги Първанов като президент ще намали влиянието на Русия върху българската политика, предизвиква сериозен подем на одобрителните коментари по адрес на Плевнелиев. Оказва се, че главният фактор, който допринася за позитивния имидж на Плевнелиев във форумите на вестниците са анти-Първанов настроения, отнасящи се до твърденията за обвързаността на сегашния президент с Русия.
Фактори, които влияят положително, са твърдения, че той е успешен министър, успешен бизнесмен, успешен баща, а понятията, които се повтарят най-често в положителните коментари, са: гради, успешен, богат, предприемчив.

Ивайло Калфин

В отношението на коментиращите кандидата на БСП за президент Ивайло Калфин
след старта на активните кампании се наблюдава значителен ръст на негативните коментари – от 56 на 72%. Основният фактор, който генерира критиките, изненадващо е обявяването на Стефан Данаилов за кандидат за вицепрезидент. Издигането на кандидатурата на Данаилов, очаквана да послужи като трамплин за имиджа на Калфин, по-скоро предизвиква критики към кандидат-президента. Мнозина опоненти на Калфин смятат, че фигурата на Стефан Данаилов е по-популярна и с повече авторитет.
Все още се помни, че Данаилов написва "Збогом" на погребението на известна българска актриса. Други го уважават и харесват като актьор, но не одобряват замесването му в политиката, дейността му като министър и виждат само хитър (или дори отчаян) ход на партията в издигането на кандидатурата му. ("Чудя се за какво му е въобще да се хваща на това комунистическо хоро?!? Вместо да играе и да преподава… Със сигурност тогава би се радвал на по-голяма народна любов.")
Макар че крайно негативните коментари относно безпартийността на Калфин (или опита му за такова представяне) намаляват, продължават критиките, че е "калфа на Гоце". Също така привържениците все още смятат, че Калфин ще бъде опозиция на правителството и че не бива да се концентрира властта само в един човек (което според коментиращите би се случило, ако Росен Плевнелиев
стане президент).
Привържениците на Калфин виждат в него добър политик, използваните епитети са компетентен, задълбочен, с позиция.

Меглена Кунева

Спадът на интереса към кандидатурата на Меглена Кунева
след началото на активните кампании – едва 9% от общия брой коментари (преди това 16%), обсъждащи водещите кандидат-президенти, е донякъде следствие на липсата на шумни медийни изяви и предизборни мероприятия с нейно участие.
Леко встрани от медийното внимание и сведени почти до минимум изяви (заради което е и критикувана, и подкрепяна), Кунева не дава много поводи за спекулации около себе си дни преди изборите. Обвинявана е в "празнословие" и измъкване. Въпреки процентния спад в интереса отношението на коментиращите към Кунева не търпи впечатляващи изменения. Критиките към нейната кандидатура продължават да са свързани с политическата й кариера в миналото ("всъщност нейната партия НДСВ управлява 4 години, а после още 4 беше част от тройната коалиция").
Бившият еврокомисар е възприемана като компромисен вариант за събиране на протестни гласове или уредени от различни партии гласове. За разлика от предишни масови коментари, че заради факта, че е жена, Кунева не е подходяща за президент, сега мнението е точно противоположно и дори се изразява любопитство "какво ли би станало, ако си имаме наша Дилма Русеф".
Румен Христов Най-драстични са промените при Румен Христов, който преди началото на официалната кампания беше посрещан с неутралност, а сега с открито неодобрение от десните избиратели. Наблюдава се тенденция на нарастване на броя на "сините" симпатизанти, които ясно заявяват, че Христов не следва да разчита на тяхната подкрепа, тъй като изборът му е бил разочарование за тях. В коментарите, дискутиращи неговата кандидатура, коментиращите не възприемат добре нашумялото изказване на Христов, че "бихме приели всяка подкрепа, стига да не е задкулисна". Повечето симпатизанти на сините смятат, че Румен Христов се надява именно на подкрепата на Движението за права и свободи, особено след като заявяват публично: "А кой не очаква подкрепа на ДПС и техния твърд електорат?" Показателен за всеобщото мнение и разочарованието на читателите от това изказване е и краткият коментар: "Всеядно, по-всеядно, най-всеядно… политик пред избори…"
Като цяло обещанията му за умерен, предвидим и неконфронтиращ се лидер биват смятани за пораженчески сред обявилите се сини избиратели. Сред тях кандидатът за вицепрезидент на Съюза на десните сили е смятан за интелигентен и некорумпиран човек, което носи позитиви и за титуляря Христов.

Волен Сидеров

Повишеният интерес, който Волен Сидеров предизвиква у читателите на електронни медии, се дължи най-вече на разрасналия се етнически конфликт в Катуница, който според някои комантатори "Волен популистки е яхнал", за да мобилизира повече гласове.
За разлика от тренда на отливане на гласове, който наблюдаваме при Румен Христов, при Волен Сидеров вече можем да забележим и опоненти, които открито заявяват, че въпреки че не споделят основните политически възгледи на лидера на "Атака", все пак смятат, че някои негови предложения и идеи са повече от добри и следва да се приложат на практика в българската политическа реалност.
Иначе най-голям е делът на подигравателните коментари, а именно над 16%.

*Авторите са анализатори в АИИ Дейта процесинг

Стр. 16

в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация