За медийните войни, в които най-много жертви дават читателите, слушателите и зрителите

Дарик радио, Кой говори? | 14.06.2012

Водещ: За медийните войни, в които, разбира се, най-много жертви дават читателите, слушателите и зрителите, за журналистиката, която бива купувана и търгувана, за свободното слово, което все по-трудно отстоява на политически и бизнес интереси, за медиите, които интерпретира деформирано света, за медиите, които реформират мислене. В дебрите на ето тези може би безизразни въпроси ще се лутаме днес в „Кой говори”, след рекламите, Здравейте. Не е лесно да формулираме темата. Така ми се струва, защото в тази наглед една тема, има толкова много, че е трудно да сложим едно заглавие, но във всеки случай разбрахте за какво става дума днес. Ще си говорим за медийните войни, за това как медиите деформирано интерпретират света, за това как деформират мисленето и за жертвите от тези войни, които сме ние, потребителите. Аз в случая съм в двойно качество, така че не знам доколко еднозначно мога да говоря за това, но гостите ми са медийни експерти. Доц. Нели Огнянова, преподавател в софийския университет. Всеки момент ще дойде и другия медиен експерт, доц. Георги Лозанов. Както знаете, освен това, той е и председател на СЕМ. Имаме връзка по телефона и с колега, колегата Александър Андреев, знаете, той е ръководител на българската секция на „Дойче веле”. Здравейте и на двама ви. Андреев, чуваме ли се?
Александър Андреев: Чуваме се, добър ден, на вашите слушатели и на Нели Огнянова.
Водещ: Така. На вас слага ли ви се заглавие на този разговор? Може ли някаква обща панделка да върже всички тези болни въпроси?
Александър Андреев: Ако трябва аз да започна, ще кажа аз това, което ти каза преди малко. Малко неприлично за нас като хора, участващи в медиите, да говорим за тях. От друга страна, ако ние не говорим, кой да говори, тъй че трябва да поемем тоя риск с всичките опасности. За мен, централната, не от това, което се случва в момента в България, а изобщо от тенденциите в медиите е, че има едно сриване на медиите към по-ниско образовани обществени прослойки. Това върви, успоредно с постепенното загиване на вестниците, постепенното загиване на ефирни телевизии и радиа и медиите се преориентират буквално в движение и започват да обслужват вече по-друга публика. Зарязват публиката с по-високи претенции. В момента имаме един типичен пример….
Водещ: Това не е новина, да.
Александър Андреев:
… европейско първенство по футбол, в което по цял ден ни занимават с малкия пръст на Роналдо и с обривите на Швайнщайгер.
Водещ: Аз казвам, че това не е новина, за съжаление, понеже ти казваш започват. Процесът отдавна е започнал. Сега вече има обаче някакви пагубни размери, от моя гледна точка, но това не знам дали е единственото и най-голямо бедствие, което спохожда медийната публика, защото онова, което е може би по-сериозно е, че медиите деформират реалността по начина, по който те я представят, защото я пречупват не през обективния, през опита да я обективизират, да я представят реалистично, а през интереси, на които те се подчиняват. Аз ще задам с извинение наивен въпрос . Глуповато може би ще прозвучи, но смятате ли, че в България има свобода на словото? Да чуем Нели Огнянова:
Нели Огнянова: В България има свобода на словото. Да, така ми се струва, но като говорим за голямата рамка, може би да кажем…
Водещ: Къде го намирате това свободно слово? Къде го проч1итате, виждате, чувате?
Нели Огнянова: Ако аз реша да изразя мнението си, неблагоприятните последици не ме застигат незабавно.
Водещ: Да. В незабавно ли е ключът на…
Нели Огнянова: Това е нещо, което преди години, истината се познава в сравнението все пак. Преди години се случваше по друг начин. Сега се надявам, че хората могат да се изразяват свободно и има цели територии, в които те говорят действително това, което мислят. Втори въпрос е дали свободата на словото е свързана по някакъв начин с вида медии. Може в… смисъл да поговорим за това, дали в различните видове медии, има различия…
Водещ: Ако говорите, че интернет е свободната медия в наши дни, да, абсолютно ще се съглася?
Нели Огнянова: Няма как да не го кажем, защото тенденциите показват, че гражданите се информират все повече и повече от електронните медии, от т. нар. нов тип. Т.е. това е една тенденция, която трябва да имаме в предвид. Дори, ако всички пътища на словото са затворени през конвенционалните медии, човек има къде да каже това, което би искал и това трябва да се каже ясно.
Водещ: Георги Лозанов навреме се включва в разговора. Здравей.
Георги Лозанов: Здравей. Извинявам се, че така се случи, че малко закъснях.
Водещ: Нищо няма. Човек има и други ангажименти.
Георги Лозанов: С периферния си слух чух в колата по радиото,че Сашо казваше, че към по-ниско образованите все повече се насочват медиите и действително, за да продължа тази мисъл около интернет, действително интернет дава една по-свободна и с много по-големи количества и много по-лесна за достъп тези, които разбира се, имат този канал, информация, но и там работата е повече към по-ниските, не слоеве, не бих казал, по-ниските стилове на говорене и на убеждаване и на коментиране.
Водещ: На мислене, да кажем, защото…
Георги Лозанов: Затова аз в тази връзка, за типовете медии, аз смятам, че тези технологично вече имаме възможност да се отказваме от традиционната медия, но граждански не. И сега трябва един период, в който традиционната медия да е в червената книга, да пазим като зеницата на очите си, хартиените вестници, качествената журналистика, да пазим телевизията като качествен инструмент такава, каквато тя се е появила навремето и е събуждала въодушевление и сега вече все по-малко е, но много е рано още да се пренесем, в граждански смисъл, едно слово, което да генерира обществено мнение и да прави граждани, да с пренесе в интернет и да го търсим там. То това може да свърши работа за някаква революция на едни затворени общества, но за модерния човек в развитата демокрация, интернет не е още този интернет.
Водещ: Би ли си сложил слушалките, за да можеш да продължиш да чуваш това, което има да каже Сашо Андреев.
Георги Лозанов: Сашо, още ли е на линията тук ще бъде, за съжаление на километри от София. Няма как да е на живо.
Александър Андреев: Да, още съм тук. Според мен, трябва да се каже още нещо много важно в същия, с извинение, ред на мисли, а именно, че медиите, традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите, все повече се отказват от функцията си да коментират и интерпретират света и все повече усвояват развлекателната си функция. Аз мисля, че няма защо да … някаква фалшива политическа коректност и отново ще повторя. Наистина слоевете с по-ниско образование са централните консуматори, именно на този продукт на медиите и затова той се предлага във все по-голямо изобилие. Пак ще кажа, вижте днешните вестници, телевизии и радиа, които са 90 % пълни с футбол. А именно функцията на медиите да интерпретират, да коментират света, за мен е централната, основна функция. Съгласен съм напълно с Гого, че традиционните медии, вестниците, радиата и телевизиите трябва, в тази им обаче функция, да бъдат поставени под закрила, защото особено интернет, той е претъпкан вече от мнения. Там може да се чуят всякакви мнения, но повечето от тези мнения са глупави, чисто глупави, откровено глупави. Голяма част са радикални, защото такъв е тона на дискусия в интернет и освен това, поради тяхното огромно многообразие, потребителят се обърква. Аз изповядвам един в случая консервативен, може би идеален възглед, че медиите имат тази функция да говорят с един умен, сериозен глас и именно с този глас да анализират и интерпретират случващото се в света, а не непрекъснато, отново повтарям, да показват гол след гол.
Водещ: Сега неслучайно Андреев извежда, според мен, напред този проблем на медиите, а именно, че приклякат до най-ниските нива на публиката, защото вероятно ти го виждаш, Андреев, този проблем от мястото, където работиш, „Дойче веле”, Германия, Европа, така да се каже? Само, че това, ако наистина е проблем, за нас, може би по-болезненото е, пак ще кажа, това, че интерпретацията на света, на българската действителност тук при нас, през нашите медии, е силно деформирана именно, защото се обслужват интереси, а не се информира и не се опитва да се прави един обективен прочит на това, което се случва около нас.
Александър Андреев: Това е така, но нека само да добавя, че тука става дума за интерпретация на чисто български дребни сюжети, на това, Любомир Павлов какво, Огнян Донев , какво.
Водещ: Дребни сюжети?
Александър Андреев: Дребни сюжети. Първо, тия сюжети в този случай се изваждат извън техния контекст. Има едно взиране в собствения път непрекъснато. Аз съм напълно съгласен, разбира се, че интерпретациите в повечето случаи са повлияни от корпоративни икономически, политически и пр. интереси, но онова, което ме дразни е, че именно те се разглеждат като някакви изолирани явления и наистина се търпяха през цялото време. Павлов онова, Донев друго, едната медийна група, другата медийна група. Това са явления в европейски контекст, с извинение, да не говорим, че в момента на 200 километра на юг от България се случват едни драматични неща, които са много по-важни от борбата между две медийни групировки.
Водещ: Да, така е. Аз не бих казала обаче, че това са дребни сюжети, защото те са симптоматични. Не е думата, която описва важността на тези, т. нар. от теб дребни сюжети. Те илюстрират това, което се случва в тази страна, целия фон, който доминира в битието ни.
Георги Лозанов: Тази последна тук история с Павлов и Донев…
Водещ: Хайде, да поговорим малко за нея, защото…
Георги Лозанов: Да. За нея, първо има нещо такова. Тя се стовари цялата върху медиите. Аз не знам до колко този сюжет е същински медиен сюжет, свързан със самата медия. Той дойде от една…
Водещ: Да, със собственици на медии.
Георги Лозанов: Да. Те дойдоха с едни насложили се, така да се каже, отношения, както целият бизнес на прехода, много усложнени, да кажа най-песимистич1но. Този бизнес, знае, че той беше сенчест често пъти, прекрачващ регламенти, включително и в отношенията си с политиката през годините и т.н. и понеже в един момент един бизнес започва да минава през медиите, като че ли всичко това е дълг и вина на медиите. Не бих казал, не бих казал. По-скоро затова е важно нещо друго.
Водещ: Може би да кажем, че медиите са потърпевши?
Георги Лозанов: Да, те са жертва.
Водещ: Добре, но са и виновни, защото те акумулират постоянно някакви…
Георги Лозанов: Само това да кажа. Не е медийно генериран проблем. Не е медийно генериран проблем това, което се случва в тази бизнес сфера. Спокойно можеше да няма изобщо медиен излаз, ако тези капитали не бяха минали през медиите, а на територията на някакъв друг сектор се разиграваше това, както преди беше лекарства. Може да бъде енергетика, може да бъде банки.
Водещ: Да, но ще се съгласите, че най-болезненият проблем е, че именно такъв бизнеси, съмнителни, минават през медиите. Това е типичният случай.
Георги Лозанов: Има и хубава страна. Като минат те през медиите, започват да се провижда, защото другаде шансът да ги видиш, е по-малък.
Водещ: Е, тука въпросът е какво от това като се провиди?
Нели Огнянова: Аз искам да взема отношение по въпроса за новите медии, но първо да продължа темата за Павлов, Донев и като се провижда, всичко това е добре. Но доц. Лозанов застана на позицията на американския посланик в случая, когато аз четох да казва или пък обратното, може би американският посланик застана на позицията на доц. Лозанов.
Георги Лозанов: Не, няма никаква връзка Няма никаква връзка между, защото той е много голям оптимист, американския посланик, а аз не съм.
Водещ: Той американец, преди всичко.
Нели Огнянова: Може би, независимо един от друг, казват, че медийните войни са здравословни. Иска ми се малко да коментирам това, дали медийните войни са здравословни и тук няма да минем без дефиниция. Какво е медийни войни? Ако медийна война е, аз като медийна група, чрез своите издания, въз основа на правилата и демократичните стандарти, да се интересувам кои са собствениците на медиите в други, понякога конкурентни медийни групи, това не е участие в медийна война. Това Това е просто изпълнение на моето призвание и на моята информационна функция. Ако като медийна война се третира това, аз да обявя, че тече хоризонтална или вертикална конспирация на медийния пазар и постепенно чрез някакви неявни механизми на финансиране се формират едни големи империи, в които изданията водят точно определена информационна политика, това не е елемент на медийна война. Това е част от моята информационна функция. Ако изданията на една медийна група, разкриват манипулации, дезинформации и се занимават с това отчетливо да покажат на големи аудитории, че една търговска реклама или политическа реклама или поръчкова журналистика, се представя за журналистика, то това не е елемент от медийна война. Това е част от функцията на медиите. В този смисъл, това, което се случва, може да минава за здравословно, но ако като медийна война ние разглеждаме това безкрайно проследяване, подслушване и изнасяне на разговори, което вече се случва всеки ден, това здравословно ли е? Или пък, ако като медийна война разглеждаме…
ВВодещ: Нищо, което не е почтено, не може да бъде здравословно. Но съжалявам за този опростенчески отговор, но мисля, че това трябва да е ориентира ни, критерия ни към…
Георги Лозанов: Дори аз, който бях сложен на страната на посланика, не мисля, че това е здравословно. Даже не ми хрумна да използвам думата здравословно, защото медийните войни действително като работим по дефиницията на медийната война. Медийната война е една фаза на конкуренцията, ето, това е близко до… тука за войната, ще ми… главата. Една фаза на конкуренцията, в която вече медиите не се състезават помежду, така да се каже,си за аудитория или за някакво съдържание, което да става все по-добро, все по-качествено или пък все по-атрактивно, няма значение или пък все по-разследващо и по-хубаво и по този начин те взаимно да се изпреварват, за да могат да вземат по-големи аудитории. Това е добре, това състезание, а когато те започнат да си нанасят откровено удари и нанасяйки си удари така, че да можеш да нанесеш и да върнеш удар, започваш да деформираш информационната политика. Почва да не те занимава вече това, което се случва в държавата, в обществото, в света, това, което става в Гърция, за което Сашо говори и т.н. Почва да те занимава главно това, как да потопиш този срещу, когото се бориш. ТОва вече не е в полза на зрителите, слушателите,зрителите, читателите. Докато „Отпадъчен продукт” в хубавия смисъл на думата, се появяват и разследвания, за да се нанасят удари, които хвърлят светлина върху части от социалния сят и бизнеса, който иначе в много голяма степен биха продължили да стоят в сянка.
Водещ: Може да има и друга интерпретация. Понякога може да изглежда по съвсем различен начин картинат,а, че медиите не осветляват това, което се случва, а по някакъв начин го замъгляват, пускайки светлина в определени … места.
Георги Лозанов: Точно това… войната замъгляват едно, но пък осветяват друго. Това не е стабилната, за която говори доц. Огнянова, премислена информационна политика. Това са, така да се каже, проблясъците на военните действия.Изведнъж блесне и видиш нещо, което иначе няма как да се види и после боевете продължават.
Водещ: Да. После пак замръкне. Добре. Съжалявам, прекъсвам ви, защото реклами предстоят, новини и после па в този състав продължаваме. Андреев, нали можеш?
Георги Лозанов: Той там ли е Андреев?
Александър Андреев: Убеден.
Водещ: Ето, все още е там. Александър Андреев, доц. Нели Огнянова и доц. Георги Лозанов след новините.

Нели Огнянова, Георги Лозанов, Александър Андреев. С тях тримата продължаваме разговора за проблемите,които ние преценяваме, че има в медийната среда. Искаше ми се да ви попитам, колко са традиционните медии, на които имате доверие към днешна дата? Няма да моля да ги назовавате, но така мисля да илюстрираме?
Георги Лозанов: Като журналисти различни или като конкретни медии.
Водещ: Да. Например да кажеш има една телевизия, на която аз имам доверие. Има едно радио, има два вестника. Колко останаха такива места, където знаеш, че този, който е написал нещото, е съобщил нещото, го е направил по журналистиката и воден, единствено от добросъвестност?
Георги Лозанов: Нека да изпреваря…, който ще отговори по-цялостно на този въпрос. Аз само да кажа, че не на медии, а само на хора в тях.
Нели Огнянова: Аз също, аз също.
Водещ: Това не е никак малко, защото хората работят в медии.Ако медиите разрешават това да се случва, значи не е чак толкова безнадеждно положението.
Нели Огнянова: Но искам да кажа общите си впечатления, че вече все повече хора и аз включително, самоннаблюдавайки се,, установяваме, че се информираме чрез логически операции. Т.е. четем, слушаме, гледаме много на брой медии, за да извличаме..
Водещ: Задраскваме много информации.
Нели Огнянова: Да. Чрез отделни елементи, логически връзки, да формира всеки за себе си общата картина.
Водещ: Андреев?
Александър Андреев: Не чувам добре какво казва Нели Огнянова, но ще отговоря на изходния въпрос. Ако става дума за български медии?
Водещ: Да.
Александър Андреев: … с ръка на сърцето, не се доверявам на една отделна никога. Опитвам се да глобявам картинка, да сглобявам мозайка и много добре разбира,м, понякога всъщност може би не много добре, защо именно в един вестник е публикувана една информация, в друг я няма и обратното. Защо, да речем, за министър-председателя се пише хубаво в един вестник, лошо в друг, но частите ги сглобявам като мозайка., интерпретациите. Това, което каза Гого, има автори, на които се доверявам на интерпретациите, но си ги правя и сам. А иначе международна информация си набавям от небългарски медии.
Водещ: Да. Това исках.. Добре. Кажи ми тогава за чужди медии, небългарски, на които можеш да кажеш, че еднозначно се доверяваш? Има ли такива?
Александър Андреев: Има, разбира се. За информация, осведомителните аггенции са надежден източник винаги. Като започнем от „Ройтерс”, „Асошиейтед прес”, DPA,”Франс прес” по-малко. За големи издания, лично аз изключително високо ценя няколко германски вестника, седмичника „Дицайт”, всекидневниците „Франкфурт алгемайне цайтунг”, „Дойче цайтунг”, френския „Льо монд” е много хубав, британското „Икономист” е много прилично списание, макар и доста скучно. „Ню Йорк таймс” все още продължава да е добър вестник, макар че нивото деградира там. Има. Могат да се изброят още доста качествени европейски медии, на които човек може да се довери до голяма степен.
Георги Лозанов: Това са сглобяването на картината … упражнения, за което фактически и Сашо говореше и щеше, ако беше чул Нели, да каже и аз като Нели Огнянова, защото това е посоката и наистина такава е посоката. В това отношение, малко заприличахме на началото на прехода. Само, че там тогава беше политическо делението, заради което се налагаше да си купуваш „Дума” и „Демокрация”. Помним един дълъг период, всеки купуваше „Дума” и „Демокрация” и някъде по средата правеше, така да се каже, въображаемия относително, доколкото е възможно, обективен вестник, който пък после имаше много опити да стане реален, без да стана, разбира се.
Водещ: Тогава беше много по-лесно да сглобиш света през тези…
Георги Лозанов: Тогава имаше политически полюси. Сега полюсите са корпоративни, икономически, икономико-корпоративни, да кажем, без да изключваме, разбира се, политиката и пак има точки на силни противопоставяния, които влияят върху медийните политики. ТИ трябва да си ги извадиш пред скобата тези точки, за да можеш да мислиш или по-скоро да вкараш…
Водещ: И да видиш нещо дали ще остане след скобата.
Георги Лозанов: .. този … и през него след това да нагласиш картината така, че горе-долу да ти светне пред очите. Това е доста лесна работа. Ние сме тренирано общество.
Водещ: Аз не съм съвсем сигурна, че е лесна. За хората като теб е лесна, защото ти си професионално свързан…
Георги Лозанов: Вече толкова сме се научили да четем, толкова сме навикнали да четем, че това си става ежедневие. Така медийната информация и медийните е коментари имат една задължителна част, да я нарека, трапезните коментари, защото след като се е случило нещо в обществото, то е минало през медиите. Накрая стига до един приятелски разговор, когато горе-долу в тая точка, информационната верига е затворена и стигаш относително до един приемлив за теб коментар и идеи.
Нели Огнянова: Аз искам тук да се включа по следния начин. Действително за по-неизкушените е лесно, но ние сме университетски хора и никак не е маловажно тези, които сега започват да се запознават с медиите, как възприемат информацията. Аз чувствам отговорност за това как,което се случва.
Водещ: Студентите имате предвид?
Нели Огнянова: Като започнем от децата.
Водещ: Да.
Нели Огнянова: Особено, когато работим със студенти по журналистика, когато говорим на студенти, когато сме в диалог със студенти по журналистика, чувстваме отговорност за това, че те поемат след това задачата да информират и е много трудно в университета, защото е много важно хората, които отиват в медиите, по какъв начин, с какви стандарти, ще навлязат в професията и там всъщност разговорът е от една страна, как се информираш. Ние трябва да говорим с децата и с младите хора как да се информират, на кого да вярват, как те да сглобяват своята картина от една страна и от друга страна, в перспективата на новите медии, да ги научим, че те имат право да говорят, че те имат право и технологична възможност да произвеждат съдържание и дори един глас, отделно взет глас, техният глас, на всеки един от тях, може да значим. Това е голяма промяна така, че това ми се струва много важно. Не само тези студенти, млади хора, които отиват в медиите, но всеки да знае, че гласът му е важен и така вече стигаме бъде до свободата на словото. Затваряме кръга и стигаме до свободата, до културата на страха, до това да нямаш пречки, прегради, когато имаш някакво мнение да го изразяваш.
Водещ: А на мен ми се ще сега да стигнем, според мен, до най-съществения въпрос в този разговор. Как да направим? Възможно ли е да се направи нещо и какво би могло да бъде това нещо, така че медиите да са в по-голяма степен реално отразяващи това, което се случва и деформацията, за която говорим, която те нанасят и на картината на света и на нашето мислене, да бъде минимализирана? Андреев, да? Андреев:
Александър Андреев: Понеже тука слушаме вашето предаване и аз участвам в него със също хора, компетентни колеги, да не изброявам имена. Тезата, която току-що чух наоколо си, в отговор на твоя въпрос, Пролет, е, че българската журналистика отново остро се нуждае от синдикално организиране, професионално синдикално организиране. Т.е. от някаква структура, съюз на журналисти ли ще бъде, как ще го наречем другояче ли, няма значение, който да защитава журналистите, именно от външни посегателства, от икономически натиск, от политически натиск и да им даде възможност да се развиват. Това е може би част от отговора на твоя въпрос. И само една реплика към това, което каза Нели Огнянова преди малко. Изключително деградира равнището на хората, навлизащи в журналистиката от т. нар. млади хора като начин на писане, стил на писане, граматика, ако щете, култура, да не говорим за начин на мислене, тъй като развлекателните медии, интернет, все повече налагат пищенето и обертоновете, нечленоразделното говорене като общ стил на медиите. Тези хора губят все повече отношение към езика и към централния си инструмент, така да се каже.
Водещ: Съвсем скоро в това студио говорихме точно за това, което и сега ти каза, за това, че журналистите имат нуждата…
Георги Лозанов: Ние бяхме заедно.
Водещ: Ние бяхме заедно, но…
Георги Лозанов: Тогава казах, ако помниш, че срещу мен даже съюзът на журналистите имаше отворено писмо, което лично ми беше пратил, за да се възмути от това, че искаме нов регламент, на база, на който да се … синдикалните, въобще защитата н журналистите, включително по отношение на собствениците.
Александър Андреев: Точно така,да.
Георги Лозанов: … защото, когато си купиш една медия, ти си купуваш, така да се каже, шанса да правиш пари от нея. Ако това е частна медия, казвам го най-грубо. Но ти не си купуваш шанса да говориш ти през тази медия. Това е …
Водещ: А защо казваш, включително защита от собствениците? Аз бих казала първо, като защита от собствениците?
Георги Лозанов: Защото има и много други пътища. Журналистите, разбира се, собствениците в това отношение също са санкциониращ институт, защото журналистите могат да бъдат изкушени и извън собствената си медия.
Водещ: Разбира се, но аз вярвам, че има много съвестни колеги на терена, така да се каже, във всички медии, но те не се чувстват достатъчно свободни, за да работят по начина, по който биха искали. Трябва да правят компромис. Този компромис се налага от собственика.
Георги Лозанов: Нека самият съюз на журналистите, аз не искам отново да отварям там една вражда, която в момента е абсолютно излишна и няма нужда от нея.
Водещ: Какво, кое?
Георги Лозанов: Нека да е съюза на журналистите, но съюзът на журналистите да направи един скок, невероятен
Водещ; Как да е съюза на журналистите? То, ако може да е съюза, щеше да е.
Георги Лозанов: … много красив, под купола на цирка и да се окаже една друга организация… с друг рефлекс към социалния свят, към проблемите на журналистите и така. Това е едното.Исках да кажа нещо във връзка с този разговор за младите, които, разбира се, е прекрасно да лязат в медията и за тревогата на Сашо, че те влизат, ама какво ще кажат като влязат, как ще го кажат, защото аз много обичам да правя в свободата на словото на говорещите и на слушащите. Истинската свобода на словото е привилегия на слушащите, на аудиторията. Аз накрая да мога да имам информация, да мога да направя информиран избор, защото изборът е синоним на свобода. Така трябва да е построена медийната верига, че накрая аз да мога да направя собствения си избор. Както казвам сега, това в последна сметка се случва. Не още, докато съм консуматор на медийните послания, а чак после, когато седна, заедно в частно и общо сприятели и пренаредим нещата. Както и да е. Това е свободата на слушащите. Интернет дава много свобода на говорещите, но не гарантира свободата на слушащите по начина, по който продължава това все още да може, поне теоретично да се гарантира от традиционните медии.
Водещ: Аз пак ще задам своя въпрос, носещ много скептицизъм. И Андреев и теб ще те попитам. Ти виждаш нашата действителност отстрани, но пък това е в някакъв смисъл и по-верен поглед/ Смяташ ли, че има енергия за такова нещо, журналистите да се организират в някаква организация, която да работи за правата на техните потребители и за техните права, разбира се?
Александър Андреев: Ще ми се да го вярвам, но тука има един за мен просто нерешим проблем. Българският медиен пазар е прекалено тесен, за да може да се развие истински добра и добре платена и професионално и синдикално гарантирана журналистика, такава, каквато се е развила в много обширни пазари, каквито да англоезичния, да речем или немско езичния. Леко съм скептичен. Много се надявам , че това ще стане, но дали го вярвам, не знам.
Водещ: А вие, какво ще кажете?
Георги Лозанов; Дано, ама надали.
Водещ: Дано, ама надали? Нели?
Нели Огнянова: По отношение на синдикатите, ми е трудно да се произнеса, но ако има други…
Водещ: Не знам дали синдикати да го наричаме?
Георги Лозанов: Аз си бях позволил да кажа, журналистическа камара.
Нели Огнянова: Да, но ако обмисляме някакви други механизми и пътища за подобряване на медийната среда, не трябва да се изключва саморегулиране, разбира се. Тука вие сте представител. Не трябва да се изключват някои законови мерки. Не трябва да се изключва, в никакъв случай, образованието, защото изследванията показват, че най-пряка връзка свободата на медиите има с нивото на образование, в частност за България. Има такива изследвания.
Водещ: Нивото на образование?
Нели Огнянова: Нивото на образование със свободата на медиите.
Водещ: Чие ниво на образование? На образованост? В цялата държава?
Нели Огнянова: Общото ниво на образованост в една държава, да.И тогава по някакъв начин ще почне решаването на въпроса с високо-ниско и с предпочитанията и ще излезем от тази положителна обратна връзка, да се предлага все по-ниско и все по-ниско, което пък да се търси все повече и повече.
Водещ: Високо и все по-високо да се търси. Да. Вероятно това е в перспектива отговорът, едно по-развито и по-образовано общество. Така е, но то няма да се случи от само себе си.
Георги Лозанов: Не ми отива на мен да говоря за това, защото доц. Огнянова е утвърденият юрист в сферата на медиите, но на мен ми се струва, че много скоро трябва много дълбока пререгламентация, чисто законова, на цялата среда и това, макар може би да не е панацея. Дали ще е генерално, но доста може да смени тонът на развите на света, защото тонът в никакъв случай не е окуражаващ. Аз съм убеден в това, че вече трябва да има медиен закон въобще. Ние сме говорили за това, но аз го говоря още преди да започнат големите драми.
Водещ: Да. ТИ няколко пъти говори за това.Медиен закон, не само за електронните медии, а и за печата. Да.
Георги Лозанов: Говорих го, за да изпреварим, още преди 2 г., да започнем оттам и аз съм сигурен, че ако тогава това се беше случило, ако бяха започнали да се пререгламентират нещата, а това значи да започнем да се взираме през някакви инструменти точно какво се е случва в скритите вътрешни джобове на медиите. Нямаше да се случи сега, което в момента се случва и т.н., но няма какво. Като се обърне колата, пътища много, но и занапред е важно това.
Водещ: Хайде, да говорим конкретно. Какво законодателно би могло да бъде регламентирано така,ч е да нямахме ето днес тези ужасни информации във вестниците, това, което сега наричаме медийна война?
Георги Лозанов: Ако имаше по-голяма прозрачност на собственост и по-големи изисквания към собствеността на медиите, защото да притежаваш медия, не е съвсем същото, а то да притежаваш, каквото и да е друго, тъй като, както знаем, информацията, която вали през медиите, това е основният път да бъде информиран съвременният гражданин. Информацията е стока, но тя е и право и правото е по-важно от стоката и който отиде да си купи фабрика за такива стоки, трябва да знае, че преди да ги произвежда, трябва да защитава правото, защото фабриката е с такава насоченост.
Водещ: Нели?
Нели Огнянова: Аз ще си позволя да кажа, че предложението на доц. Лозанов е за един идеален свят. В държавата България не виждам дори и помен от политическа воля, която би допуснала прозрачността върху собствеността на медиите да достигне до там, където действително това ще ни свърши работа като граждани. Има механизми, може да има прозрачност на собствеността и на финансирането, но процесите, които вървят тук, показват, че засега не можем да мечтаем за това.
Водещ: И достатъчно ли е това да сме наясно с това каква е точно собствеността? Ето сега ще разберем каква е собствеността, покрай този скандал, и какво от това?
Нели Огнянова: Пак е стъпка да сме наясно. Ако само погледнем финансирането, поне човек ще знае къде, когато, какво чете, какъв извод от това да си направи, защото, ако…
Водещ: Още едно условие … задача. Която така или иначе, с мъчение решаваме.
Нели Огнянова: Точно така. Като види трафиците на парите, вече ще промени предпочитанията си откъде да се информира.
Водещ: Андреев?
Георги Лозанов: Има страшно много поведения. Това ние го знаем от целия преход, които, ако бъдат видяни, престават да бъдат такива.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: В това отношение има връзка, да кажем, с върколаците. Казват, ако осветиш върколак, той престава да бъде върколак и да бъде…
Водещ: Престава да върколакува.
Георги Лозанов: Так. Някакси такъв има проблем. С всичките проблеми на прехода са такива върколашки проблеми. Неслучайно сега тази тема толкова …
Водещ: Добре. В Албена на „Медия микс”, струва ми се, ти беше поставил въпроса за закон за печата и доколкото съм информирана, тази идея срещна съпротива, от страна…
Георги Лозанов: Вече няма и съпротива.
Водещ: Защото никой нея взима на сериозно. Това ли е истината?
Георги Лозанов: Не бих казал даже и само това. Според мен, вече няма такова драматично изживяване на този проблем, каквото имаше през годините.
Водещ: Има ли отношение към проблема?
Георги Лозанов: Смея да твърдя, че това е и свързано,всеки разбира се, трябва да говори самовлюбено вероятно и аз мога да кажа, че това е свързано с едно друго отношение към регулацията. Независимо какво се говори за нея, защото в момента, през регулацията не върви никакъв натиск и регулацията вече не е нещо страшно, инструмент за санкция,инструмент за ограничаване на свободата на словото. Мисля, че това се усети. Не искам да казвам самовлюбено, защото аз в момента съм в нея, но сега съм в нея, скоро нищо чудно да не бъда.Много ми се иска това да се запази като тенденция и регулацията да стане една демократична привилегия, за което тя е създадена, а не враг.
Водещ: Добре, но можем да се похвалим с регулация на електронните медии. Можем да се похвалим с авторегулация на медиите. Имаме етични комисии за печата, за електронните медии,факт, но действителността, медийната действителност сякаш не става по-добра. Аз искам и тук пак да чуем Андреев, защото германският опит е интересен в това отношение. Да ни поразкажеш малко? Чувала съм, че на всеки 6 месеца се оповестяват собствениците на медиите, на всеки 6 месеца. Така ли е и във всички провинции ли е така?
Александър Андреев: Нямам представа дали е на всеки 6 месеца. Трябва да го проверя. Това лесно може да се провери.
Водещ: Да.
Александър Андреев: Но иначе собствеността на медиите е абсолютно прозрачна и един дребен факт ще ви цитирам. Да речем, когато в един вестник примерно „Дицайд” става дума за някоя книга или за някоя публикация, която е от същата медийна къща или от същата медийна група, изрично се подчертава, че това е продукт на същата компания. Т.е. читателят се уведомява, че би могъл да бъде манипулиран от собствениците на тази медийна група, която в едно издание рекламира друг свой продукт и т.н. Има във всяка провинция, освен това, тези провинциални сложни за контрол над електронните медии, които следят много внимателно дали се спазва закрилата на децата, часовете, в които се излъчват определени предавания, пропорцията между реклами и информация, забавление и т.н. Има, освен това, това доброволно сдружение на германските журналисти, което етична комисия, да го наречем, което също всеки месец публикува списъци с нарушения. Да речем, когато е изписано пълното име на един заподозрян в извършването на престъпление и когато е публикувана частна снимка на някакви знаменитости или на обикновени хора. Този съвет налага и санкции и много често, особено „Бил цайтунг”, булевардният „Бил цайтунг” попада под ударите на такива санкции. Изобщо за моя вкус, даже прекалено много регламенти и прекалено много контрол се практикува, но от друга страна, това не уврежда, според мен, тук медийната свобода.
Водещ: Сега обаче другият въпрос е това, което каза Нели Огнянова. Аз ще го профанирам, но така или иначе става въпрос за това, че върховете не искат, а низините все още не могат. Това е ситуацията в България. Гилдията няма този рефлекс сякаш, тази потребност нещо да се променя, защото в някакъв смисъл, това би било самоубийствено за мнозинството от колегите, а политическа воля да се регламентира медийната среда по някакъв по-здравословен начин да се случи нещо, също няма. Тогава как ще се случи нещото?
Георги Лозанов: Аз искам да кажа, че политическа воля се … в началото на мандата и във всички случаи, ако се случи нещо, то ще е в началото на следващ мандат. Имаше опит да се случи в началото на този, който в момента тече…. Противоречия тогава блокираха това. Да се надяваме, че ситуацията е такава обаче, включително и според оценките, които получава от външните наблюдатели, че ще даде много ясен знак, самата ситуация, за такава законова промяна.
Нели Огнянова: България е майстор в имитацията на мерки. Ако има външен натиск, няма никакъв проблем. Мерки могат да се имитирали, както са имитирани много пъти. Няма държава, известна, която сама да се контролира, по отношение на медиите, когато има медиен комфорт. Така че това е въпрос на дългогодишни натрупвания, с голямо съжаление, мисля, си в началото…
Водещ: Да запазим търпение. Това ли да си кажем? Да запазим търпение. Някой ден ще станем по-образована нация, по- образовано общество, по-цивилизована страна?
Георги Лозанов: Аз мога да потвърдя, което каза Нели, че шансът да се получат законови, зависи и от това, от критическата функция на журналистиката в България. Критическата функция е една от най-важните характеристики на качествената журналистика. Аз…
Водещ: Добре, тя е много ниска тази функция. Нали затова говорим. Т.е…
Георги Лозанов: По начало качествената журналистика трудно отстоява, това и за което говореше Сашо, трудно отстоява, а пък само качествената журналистика успява да реализира тази много важна функция на журналистиката,к критическа функция, по отношение на целия социален свят, политически и т.н.
Водещ: Андреев, твоята рецепта?
Александър Андреев: За съжаление, нямам никаква. Една по-скоро песимистична прогноза. Аз пак казвам, ако се гледа в глобален мащаб как традиционните медии постепенно умират. Освен това новите поколения потребители на медии вече не са готови и да плащат за съдържанията, които получават. Т.е. добре си представям, че след някакви 20-30 г. в по-напредналия технологически свят, вече няма да има възможност да се произвеждат качествени медии, онова, което одеве говорихме, интерпретации, коментари, анализи, обясняване на сврта. Допускам, че след 20-30 г. не само в България, но навсякъде по света, даже може в България по-късно, ще имаме една съвсем друга медийна ситуация. Хората ще се информират в интернет главно от неблагонадеждни източници. Интерпретациите, обясненията на света ще бъдат оставени на рояка, както се казва, на колективната интелигентност. Традиционните медии, доколкото са оцелели, ще изпълняват главно развлекателна функция. Т.е. моята прогноза е много песимистична.
Водещ: Да погребвам ли вече традиционните медии или още малко живот, още малко агония да им предпишем?
Георги Лозанов: Ние сме някакви носталгици с Андреев. Изпитваме носталгия към традиционната медия. В България тя пък е абсолютно пародирана носталгия за това, че не дава интерпретациите, които идват да защитят това очакване към нея. На мен ми се струва, че това вече е доста мрачна прогноза, че още 30 г. ще са изчезнали традиционните медии, а пък новата медия няма по никакъв начин да е успяла да поеме тази функция, интерпретативна, на сериозната журналистика. Аз не мисля така. Мисля, че в някакви трансформации това ще се е случило, но до 30 г. или да не казваме срокове, има нужда традиционните медии да бъдат защитавани, да бъдат защитавани, тъкмо в характеристиката си на качествени медии. Т.е. хем да ги защитаваме, хем да ги принуждаваме по някакъв начин да стават.
Нели Огнянова: Г-н Андреев отвори съвършено нова, много важна тема за връзката между платено съдържание и качество на журналистиката, а в перспектива то е новата журналистика и журналистика на данните, за което предполагам, че някой друг път ще направите едно друго голямо предаване, за да…
Водещ: Не. Ние можем и сега да поговорим за това, защото това е една наистина друга огромна тема в същия този разговор.
Нели Огнянова: Да. Става въпрос за нов вид журналистика, за нов вид нещо друго.
Водещ: За нов вид нещо друго. Нещо друго.Андреев, н кафета ли вече минахте там? Андреев?
Георги Лозанов: Слава Богу, …
Водещ: Да. Нещо имаме проблем. Андреев, чувате ли ни? Ами, май ще трябва да прекъснем тая връзка, защото той не ни чува, а пък…
Георги Лозанов: Ние го чуваме.
Водещ: Ние го чуваме, да.Пък разговорът там не е за журналистика, а вече за някакви по-приятни неща, които се вършат към този момент. Но все пак наистина да видим тази тема, която отвори той. Накъде ни води?
Нели Огнянова: Той каза, че…
Водещ: Заслужава ли си усилието, извинявайте, че ви прекъсвам, заслужава ли си усилието да мислим как да подредим нещо сега, което така или иначе си тръгва? Традиционните медии, имам предвид.
Нели Огнянова: Ако погледнем държавите край нас и развитите държави, ще видим, че от години наред, може би от 10 г. това ги занимава, т. нар цифров преход.
Водещ: ТО … си е тръгнало.
Нели Огнянова: Т. нар. цифров преход ги занимава изключително много, защото това е пренареждане на медиите и по значимост и по влияние и въвеждане на нови бизнес модели. Те много внимателно изучават потребителското поведение, кой откъде се информира, откъде се информира младежта. Ние днес не засегнахме изобщо темата за аудиториите по възраст, да речем и ако в България има, това е голяма част от населението, която все още използва класически модели на информиране, дали трябва медиите да са ориентирани към тези хора или пък напротив, трябва да са ориентирани към активната част? Къде трябва да са позиционират обществените медии от тази гледна точка?
Водещ: Традиционните медии не се консумират от активната част. Това разчетох в изречението ви? Да?
Нели Огнянова: Във всеки случай хората, на които българското общество разчита, не се информират по начина, по който се информират техните родители и в това няма никакво съмнение. Всички изследвания го показват и тъкмо там трябва да има качествена журналистика. Т.е. качествената журналистика трябва да се движи към потребителските модели на младите хора.
Водещ: Което прави задачата още по-сложна.
Георги Лозанов: Аз съм убеден, че качествена журналистика, платена, постепенно ще се формира в новите медии. Сега е лошото, че я няма там и затова, ако изчезнат традиционните медии…
Водещ: Платена, в добрия смисъл на думата?
Георги Лозанов: Платена като професия, като професия, защото нещо, което е прогресия…
Водещ: като професия, да. Както секторът, който се заплаща.
Георги Лозанов: Заплащането е част от този тип професия. Да ти бъде екзистенциално важно, така да се каже,на живот и смърт, … нещо е професията. Ако го правиш и получаваш нещо срещу това, ти живееш. Ако не, или сменяш професията или се разпада тази социална възможност. Така че аз съм сигурен, че няма да донесе такъв риск нахлуването на много безплатно съдържание, което може да се чете като журналистическо в новите медии. Най-интересното е, че аз имам опит. Аз съм го виждал това, тъй като аз съм се занимавал с фотография. Навремето, когато се беше появило фотолюбителството, професионалните фотографи изпаднаха в ужас, край,край на професионалната фотография. Сега всеки може да снима с тези малки апарати, които постепенно станаха и много евтини. Аз малко го говоря в сегашно историческо време. Т.е. не съм бил чак толкова пряк свидетел, но знам дебата и даже съм хванал краищата на този дебат, когато аз навлизах в тази сфера и голям ужас това фотолюбителство. Изчезнаха фотостудиата, в които отиваш да се снимаш по празник и по това. Сега всеки се снима сам, направо на телефона. От това обаче да е изчезнала професионалната фотография и в областта на пресата и в областта на рекламата? Напротив, даже имаше такъв момент, колкото повече имаше любителска фотография, толкова повече порасна стойността на изображението и това, когато там си виртуоз, когато правиш неща, които никой от тези любители не може да направи. Изведнъж ставаш много значим. Така че тази любителска журналистика, която новите медии предлагат, все повече предлагат, това е нещо като информационно самозадоволяване, както навреме такова постановление в областта на селското стопанство. Сега има такава възможност в информационния свят и то върши страшно много работа, но не иззема територията и няма да изземе. Как ще се случи? Първо, това зависи от интелектуалната собственост и там има огромен проблем. Още не може да се случи това нещо в новите медии, защото не е измислен достатъчно ефективен механизъм за защита на интелектуалната собственост.
Водещ: В света.
Георги Лозанов: Как ще им плащат на тези хора, като всеки може да го вземе това нещо и да не плати права за него и т.н. и когато юристите, на които принадлежи професионално, искам да кажа, световния елит в професията в тази сфера, най-после създадат една формула, защото аз съм сигурен. Аз казах, че тези, които създават новите медии, трябва да получат Нобеловата награда, но тази Нобелова награда ще има смисъл, когато и един юрист получи Нобелова награда за това, как ще се защити интелектуалната собственост в тази сфера. Досега не съм чул да има такъв.
Нели Огнянова: Аз не бих нарекла това проблем. Това е задача.
Георги Лозанов: Да, задача.
Нели Огнянова: Защото в проблем има нещо тягостно. Това по-скоро е задача, която е в процес на решаване и аз смятам , че става дума не само за любителско съдържание обаче и бих искала малко да коментираме традиционните медии. Те не трябва да бъдат толкова инертни. Традиционните медии използват едни модели на предлагане на съдържание, каквито са използвали преди години Ако мислим за радио или за телевизия, крайно време е цифровият преход, предлага такива възможности, съдържанието да бъде разпределяно между различните платформи. Нека да бъдат така добри да положат това усилие! Къде сме виждали дете, седнало срещу телевизор така, както навремето децата стояха, седнали срещу телевизора?
Водещ: Да.
Нели Огнянова: . Идва време, говорили сме, на много екрани. Изследванията показват, че докато стоиш срещу един голям екран, ти работиш с един или два други малки екрани и медиите не трябва да се правят, че такъв процес няма. Т.е. времето е за сложен подход в медиите към разпределяне на съдържанието, ако искаш да си влиятелен и да достигнеш до своята аудитория…
Водещ: Но тук вече отиваме как да предложиш продукта си,така че да стигне до повече хора и да си конкурентоспособен, а всъщност централният ни разговор беше за качеството на самия продукт.
Нели Огнянова: Да и това искам да отбележа, но вместо да говорим за това, вместо да гледаме в перспектива на цифровизация и модернизация и възможности на медиите, ние тук се въртим в един кръг, в който обсъждаме войните, групировките, две или три, начинът, по който те се съсипват и потапят, а не е това разговорът. Трябва да…
Водещ: Да, но докато ги има тези войни, това не може да не бъде разговор.
Нели Огнянова: Разбира се, да, но пък и главите непрекъснато да са в това, в тези нови медии,на тези издателски групи, които се самообслужват и непрекъснато се вглеждат в собствените си проблеми и това не може да бъде медийна среда.
Водещ: Взаимопораждат.
Георги Лозанов: Но защитата, както подсказва и Сашо, … всичко от професията. Неслучайно стана дума и за това какво ще стане с професията след 30 г. въобще какво става с професията журналист. Това е много важна професия. Аз обичам да казвам, че тази професия е като лекарската, от тези градски професии. Много бях осмян от съюза на журналистите, че я наричам градска. Не знам, има, разбира се и селски кореспонденти, но аз мисля, че това е градска професия, както е юристът, както е лекарят, както е инженерът и архитектът. Те строят и правят възможен собствения ти социален свят, собствения ти физически свят. От тях ти зависи в някакъв смисъл, животът и журналистиката е такава професия. Тя е, освен поминък и клетва има. Нещо повече, има етически стандарт, който даже може да влезе в противоречие с поминъка. Да каже поминъкът, искам да направя това, обаче клетвата, Хипократовата, не знам каква би била журналистическата, която съм дал, изисква да не го направя. Това възстановяване на тази репутация на професията, оттам главно може да дойде някакъв изход.Ако не разчитаме на собствения… на някой друг, това няма да се случи. Аз не знам и доколко можем да разчитаме на самите себе си, да се причисля и аз малко условно към тази професия, която харесвам ии която смятам, че наистина е една от най-важните професии в модерния свят, включително буквално в оцеляването, защото шансът да си информиран в съвременния свят е най-важната защита.
Водещ: И все пак има нещо конкретно тук пред нас, в близко бъдеще, защото отидохме в много футуристични представи, което разбира се, не е лошо, но да се приземим и с това да приключим. Задава се една среща на журналисти, която ще опита да създаде някаква нова журналистическа организация, дали ще е синдикат, дали ще е камара, какво ще е?
Георги Лозанов: Тази идея възникна от българските журналисти, които работят извън граница.
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Неслучайно Сашо също го каза, защото те не могат да си представят, че това няма да проработи. Ние много добре знаем, че ще проработи много трудно и затова и не го опитваме много, докато ние като бяхме на медийната среща в Букурещ, те казаха: Абе, как може? Дайте тука да направим нова организация!
Водещ: На есен да видим дали нещо ще се роди от цялата тази работа.Нели Огнянова гледа все по-скептично. Приключваме?
Нели Огнянова: Не. Перспективата е важна, защото…
Водещ: Дори да е абстрактна и недостижима.
Нели Огнянова: Да. Когато днес се вземат някакви мерки, все пак трябва да гледаме какво става с целта и трябва да си представяме. Виждаме, сега стратегии се изготвят, 2020, 2030, трябва да си представяме къде ще бъдат медиите след 5 или 10 г. Това се оказва важно. Това се оказва важно и за професията и за хората в професията. Може би и аз трябва да кажа, че се готви нещо като диагностика на медийната среда, защото, според мен, също…
Водещ: Готви се? От кого, не те разбирам?
Нели Огнянова: В рамките на културна стратегия, която се изготвя,се извършва нещо като диагностика на медийната среда.
Водещ: От кого?
Нели Огнянова: МК готви културна стратегия, но там има малък отрасъл, картина на отрасъл медии и има експерти, които се опитват да работят диагностика на медийната среда чрез интервюта, фокус групи. Включени са различни представители на медиите с идея действително, доколкото възможно да се направи една безпристрастна картина или каталог на проблемите и оттам да тръгнем към някакъв вид решения. Та мисълта ми беше, че все още много малко истински анализ, въз основата на качествени данни се използва за вземане на решения в медийната среда. Ако си представите и как са се работели законите и как са се вземали по-големите решения, много трудно човек ще се сети за някакви по-сериозни и задълбочени анализи, които са служили за вземане на решение.
Водещ: Лошото е там, че очевидните проблеми, тези, които нямат нужда от такава дълбока експертиза, те не могат да намерят нито отзвук, нито решение, така че това, което се прави е ок, това обследване, така да се каже или диагностициране на медийната среда, но няма да остане…
Георги Лозанов: Чакайте, чакайте! Защо дадохме чак такава абсолютно негативна оценка на българските медии? Аз с риск отново да бъда сравнен с посланик Уорлик, не мисля, че българските медии абсолютно не си изпълняват функциите и то така, на едро казано, всичките български медии като цяло. Напротив! Медията, всичко това, което се случва,ето, дори и този разговор е в медия. Ние сме на този терен. Този терен работи и не бива просто да го зачеркваме,заради някакви собственици, които не могат хубаво да бъдат собственици на медия. Не го умеят това.
Водещ: Аз ще кажа защо: Защото днес неслучайно ви попитах, колко са медиите или колко са журналистите, на които имате доверие и за разлика от това, което изреди колегата Андреев в Германия, 2 минути сигурно изрежда заглавия на вестници и на така, ние тука не можахме да кажем, не си позволихме да кажем, дори една конкретна медия, а само… Със сигурност има имена. Проблемът не е в имената, не е в хората, а е в цялата среда и е в институцията медия.
Георги Лозанов: Това беше и някаква реклама на такава поредица и той…
Водещ: Да, особено ти, не би могъл да си го позволиш?
Георги Лозанов: Не, но имена има, но пак ще е неудобно, защото примерно ще трябва да почна с твоето.
Водещ: Приключваме, защото май е време и ние да пием по кафе.Така, благодаря ви, но диагнозата мисля, че е ясна. Да видим сега какво ще покаже това изследване. Аз мисля, че няма да е нещо нечувано и непознато. Няма да се добере до някакви такива дълбини. Благодаря ви! Поговорихме си и този път. Друго и да не направихме, това..
Георги Лозанов: ТИ какво очакваш да се случи?
Водещ: Да си поговорим.
Георги Лозанов: Да.
Водещ: Поговорихме си.
Георги Лозанов: Като излезем навън,да влезем в един друг медиен свят, резултат на нашия разговор.
Водещ: Да. Ще ми се. Няма да се случи, но ми се ще. Александър Андреев, Георги Лозанов и Нели Огнянова.         

Надяваме се, че сме полезни!

в. Труд| Александър АНДРЕЕВ, завеждащ Българската редакция на "Дойче Веле" | 13.11.2010

Радио "Дойче Веле" спира да "говори" на български език от следващата година.

Редакцията ще продължи да съществува, но в намален състав и ще подготвя материали само за сайта. Промените се налагат заради кризата, а радиото трябва да икономиса 23 млн. евро до 2014 г. Съдбата на "Дойче веле" вече последваха други чужди станции като Свободна Европа, Би Би Си, Радио Франс Интернасионал… Трябва ли да съществува българската секция в радиото в Бон – публикуваме мнението на нейния шеф.
Ние не само се опитваме да обогатяваме с европейски и германски новини информационния поток в България, но и да предизвикваме дискусии по често пъти забравени, умишлено пренебрегвани или просто неудобни теми като човешките и гражданските права, расизма, национализма, антициганизма, хомофобията, неофашизма и прочие. Особено днес когато обществеността и в Германия, и в България силно се вълнува от всичко, свързано с исляма, например, ,Дойче веле" може да бъде ценен новинарски посредник и коментатор. Всичко изброено впрочем е в съзвучие с обществената поръчка, която германският законодател е дал на .Дойче веле": "да представя Германия като културна нация и правова държававЕвропа(…), да огласява германски и други гледни точки (…)". Лично аз много ценя усилията на колегите от сериозните български медии да информират професионално, обективно и надпартийно, а в коментарите да разтварят цялото ветрило на мнения, които съществуват в българското общество. За съжаление обаче, особено в момента, повечето български медии са приклещени от две страни. Отгоре ги натискат гърчовете на икономическата криза, а отдолу – все по-вулгарният вкус на част от публиката. Тъкмо на този фон радиопредаванията и интернет порталът с марката DW дават своя принос за свободата на медиите, за плурализма и европеизирането на българското общество. Защото според тазгодишния доклад на Репортери без граници, по показателя "свобода на медиите" България е на последно място сред държавите от ЕС. За подобряване на това положение могат да помогнат и телевизията, радиото и интернет порталът на "Дойче веле". Особено след като от страната се оттеглиха редица западни медийни инвестиции.
Пиша всичко това не за да помпам някакво самочувствие, а просто защото всекидневно чета отзиви на слушатели и читатели, които се чувстват все по-зле и тенденциозно информирани, които имат нужда от външната гледна точка, за да поместят себе си и страната си в някакъв по-широк контекст.

Стр. 18

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 30.10.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.10.2010

Водещ: Ако гледате само картината от новинарските хроники без звук и се опитате да изтриете всичко което знаете за политическия живот, като нищо бихте решили, че най-често присъстващите в новините репортери са политиците! И тази седмица, те продължиха да си задават чрез журналистите въпроси един към друг. Хронологията на седмицата се вписаха още арест на журналист и необходимост от защита на семейната чест на друг колега. Дали подобни случки ни дават повод за Българската журналистика да се говори, че не е свободна. Точно преди седем дни в това студио коментирахме поредното дъно, 70-то място в класацията за свободата на словото на Репортери без граници. В Европейския парламент пък дискутират нарастващата политизация и моделите на финансиране на обществените медии. Разбира се поводът е финансовата криза и недостатъчното финансиране. Какво коментираме ние? 30 анонимни решават дали имаме свободно слово. Това е днес позицията по повод състоянието на четвъртата власт във вестник „Труд”. Разбира се колегите са се постарали да потърсят отговор на въпроса, кой е определил дали имаме свобода на словото от Репортери без граници, чието изследване току що ви цитирах. Иначе пред радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза „Единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Проблемът със свободата на медиите остава”, това е мнението на Оливие Базил, ръководител на белгийския клон на Репортери без граници. Кои са европейските правила за поведение в професията, достатъчен ли е етичния кодекс за решаване на конфликти? Обикновено разговорът за правилата в професията започва с някой шумен скандал и завършва с въпроса „Вие Закон за печата ли искате и рестриктивни правила за електронните медии?”. Какво липсва в този разговор? Очаквайте да чуете днес коментара на Александър Андреев от Дойче Веле, Силвия Великова от Програма „Хоризонт” на БНР, Радомир Чолаков от работната група пишеща новия медиен закон и Румен Леонидов. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Бушнаков, Иво Георгиев, Галя Траянова, Цвети Николова и аз, Ирен Филева.
Водещ: Една от събитията на седмицата, което не можем да отличим като нещо изключително е това, че за пореден път политиците си задаваха въпроси чрез журналистите един към друг. Дали това е как да кажа в правилата на професията или не, с усмивка казвам добър ден на Сашо Андреев от Дойче Веле. Здравейте. Г-н Андреев дали се чуваме? Добър ден г-н Андреев. Не, връзката е прекъснала очевидно. Да започнем, ще възстановим разбира се връзката, но да започнем с гостите в студиото, но да тръгнем от събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от Програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ: Айде да се опитаме да пласираме събитията на седмицата!
Силвия Великова: О, даже не съм се замислила какви са били събитията на седмицата, смисъл за да ги класирам. Не знам, много, нищо ново не се случи. Продължи това говорене за което ти говориш, някакви хора да задават въпроси, вместо да отговарят, други да коментират, вместо да разследват. Нищо ново под слънцето.
Водещ: Г-н Леонидов, Румен Леонидов, добър ден и на вас.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ: Може ли да откроите нещо?
Румен Леонидов: Това което най-дълго време се очаква, че президента ще прави партия или формация, това едва ли е някаква новина, но по-скоро има голямо бълбукане около това, че оставаме без президент за една година и това, че някакви хора от ляво, от дясно се събират щом им замирише на избори се втурват отново да атакуват парламента. Изглежда, ако трябва да се забрани тая наркомания, трябва да се забрани въобще парламентарния живот, който влезе вътре, после вече излезе не може да преживява без този, без тази дрога наречена парламентарно присъствие.
Водещ: Сега ми подават сигнал от апаратната, че имаме повече шанс с телефонната връзка. Добър ден на Сашо Андреев.
Александър Андреев: Добър ден.
Водещ: Случва ли се немските политици…
Александър Андреев: Много зле ви чувам.
Водещ: За съжаление как да кажа, това е телекомуникационния фонд в България, може би това е причината. Случва ли се в Германия политиците да си задават чрез журналистите въпроси един към друг?
Александър Андреев: Случва се разбира се, естествено е, че се случва и се знае определени издания, телевизионни програми, радия до кого са по-близки, особено когато трябва някои дискусионна тема да се подхвърли в общественото пространство, то става по този начин. Разбира се въпросите, поне на мене не ми се е случвало да видя, никога от интимен разобличаващ или прочие булеварден характер.
Водещ: Някак си не можем да ги причислим към жълтата преса, разбирам. Пред Радио Дойче Веле експерт от Репортери без граници каза, че единствените, които инвестират в българските медии, изглежда са хора, които имат някакви връзки с организираната престъпност. Ако в Германия такова изказване бъде направено за медиите, какво ще се случи?
Александър Андреев: Ами ще стане голям скандал, но по-скоро даже няма да стане скандал, никой няма да му обърне внимание, защото това би прозвучало абсурдно на тукашния терен. Тука прозрачността на медиите, собствеността на медиите е абсолютно прозрачна на частните. Тъй, че едва ли има някакво място за такива дискусии, по-скоро с германската медийна собственост извън граница се получават има няма възпаления, инвестициите на /…/ в Австрия или в Сърбия, включително и в България. Но тук специално наистина е съвсем прозрачно чии са медиите и каква политика водят, ако водят някаква и защо я водят по този начин. Исках да кажа, понеже вие започнахте с това дали си задава въпроси, аз, както и много други хора сме смутени, шокирани от тематиката която се налага в българските медии, тези дни и знаете какво имам в предвид. Та ми хрумна, че тука имаше един удивителен консенс, нагласен консенсус в медиите да не се говори за сексуалната ориентация на сегашния външен министър Гидо Вестервеле, преди той самият да отвори тема за това. Т.е. това беше една публична тайна, пазена 15 години може би, за която никой не отваряше дума, включително булевардните издания, защото се смяташе, че това си е негова частна работа. Ако иска той да говори, ще говори.
Водещ: Достатъчно ли се дискутират, имате поглед върху медиите и в България, и в Германия, достатъчно ли в България се дискутират правилата в професията или обикновено започваме да говорим за тях след шумен скандал и после завършваме с констатацията „Закон за печата” дали ни трябва?! Но средата като чели липсва.
Александър Андреев: Разбира се, че няма дискусия достатъчно. Аз от няколкото случая от които съм се занимавал с преподавателска дейност в Факултета по журналистика в София, мисля, че има преки впечатления за какво точно става дума. Много талантливи, много способни студенти и студентки, но без никаква професионално морална ориентация. В България има колеги и организации, които се опитват вече години, ако не и десетилетия наред да внесат някакъв ред, да го /…/, моралните и професионалните задължения на гилдията. Но техните гласове остават гласове в пустиня, още повече, че за всичките тези десетилетия в професията навлизаха непрекъснато недобре подготвени, необучени, да не каже необразовани и неграмотни хора, защото глада за евтината медийна храна, която се харчи на българския пазар нарастваше непрекъснато и именно такива хора бяха нужни да я произвеждат. В момента тенденцията е друга, знаете българските медии, както и медиите в други страни по света имат големи трудности, особено печатните. И си мисля, че това може пък да се окаже оздравителен процес.
Водещ: Имате ли усещането, че някой направлява медиите в България?
Александър Андреев: Някой като точно определена фигура или сила, не. Но за съжаление голяма част от медиите през, в икономически капан и щат, не щат, както като редакционна политика, така и като авторски материали, това което прави отделния журналист. Те обслужват определени поръчки. Медиите в България, голяма част от тях се намират в едно менгеме според мен, от едната страна са икономическите, икономическата принуда на собственици, издатели, спонсори и рекламодатели, а от другата страна ги притиска все по-деградиращия вкус на тяхната публика, който налага тяхна все по-стремителна булевардизация.
Водещ: Но пък в крайна сметка, те са скачени съдове и медиите някак си би трябвало да носят в себе си по органичен начин отговорността за тази публика!
Александър Андреев: Определено, напълно съм съгласен с вас. Просто българските медии една част от тях, пак казвам има и сериозни издания, радия, които работят срещу течението, плуват срещу течението. Но като чели в голяма част от българските медии изобщо отсъства самосъзнанието, че тази публика би трябвало да бъде и водена, и малко образована и малко напътствана.
Водещ: Нека ви върна отново към външния министър и мълчанието около него. Това как се случи в Германия, как медиите решиха да се държат по този начин?
Александър Андреев: Ами, широко разпространено, особено в нашите професионални среди е категоричното убеждение, че такива неща са лична работа на всеки човек, независимо той колко високо е в политическата или икономическата йерархия. И никой не би си позволил само зареди евтината сензация и еднодневния си тираж или там зрителска, слушателска квота да наруши този принцип, защото после ще бъде като прокажен, ще бъде презрян в цялата гилдия. Вече когато, в Германия вече има няколко политици, които официално са обявили своята хомосексуална ориентация и /…/ и кмета на Берлин, Воверайт. Когато те сами го направят или когато се показват в на обществени места с партньорите си, когато пътуват с тях зад граница, това вече е тема на медиите, но темата се обсъжда пак според мене по един много възпитан, хуманен начин с огромно уважение към тези хора, за които, които се мерят по това което правят като професионалисти, а не по онова което правят в спалнята си.
Водещ: Благодаря за този коментар на Александър Андреев, от радио Дойче Веле. А ние продължаваме с коментар в студиото. Такъв, такова съгласие в нашата професия може ли да се случи? Силвия!
Силвия Великова: Е не, разбира се, защото трябва да си продадеш вестника. Аз слушайки и Сашо Андреев, това си мислих, като съм по събитие и слушам как разсъждават колегите, с които сме там и как ние всички по един и същи начин възприемаме една случка и като отворя вестниците или като видя интерпретацията в другите медии. Тук ще се съглася с едно изказване на Бойко Борисов от преди време, че като само прочетеш и видиш какво се излъчва, разбираш кой го е продиктувал. Така, че /…/ прекалено много зависими от това, кой е собственика, кой е задал политиката. Факта, че можеш да пишеш за един човек, независимо от това дали той е обвиняем, не е името му, а прякора му. От друга страна да говориш с него на „ти”, като с приятел. Това са двете крайности, които наблюдавам. Означава, че няма да говорим, че хората могат да очакват от всички медии обективно, безпристрастно, неутрално отношение от страна медиите.
Водещ: Г-н Леонидов, може ли въобще да се случи такова нещо в България и след колко време?
Румен Леонидов: Ами това което каза Сашо, много е тъжно за България, тъй като показа колко сме изостанали въобще като медия, като общество, като развитие на нацията. Аз като приложен националист, който не съм фашизиран и не съм нормален националист, патриот, много ме боли от тая работа, но това е. Това е все едно да знаеш, че си роден на село и ходил до 18 години по така, по голяма нужда навънка в двора и да не си го признаеш. Явно цялото общество или средната класа, де да знам. Равнището на развитието на европейското общество, на германците, германеца, на средния германец, неговото възпитание не позволява да се бъркаш в неща, които са интимни. Всички друго може да мине като критика, тука политика, /…/ политик /…/, той вика „Ти си педераст”. И това не е жълт вестник, а това са политици. След което се прави една шумотевица, всички знаем или подозираме еди кой си има други наклонности, какво от това, това е твой проблем. Но когато политиците се замерят с поставени лица по този начин, това вече какво да говорим. И за това, пресата какво да възпитава? Чалгата кой я въведе в България, народа го иска и ние си казваме, не, не ще слушаме Бранс, няма да слушаме нито Бетове, нито Бранс. Защо не слушат българска музика от едно време, когато беше забранявана или… не искат, искат това да слуша. Искат клюки, за това и нещо повече, политиците клекнаха на жълтите вестници. Видяхте какво става по време на изборите.
Водещ: Интервюта на водещи политици по жълтите…
Румен Леонидов: Сега гледам единия жълт вестник, удря по Цветанов, разкатава му майката, другият пък жълт вестник, пълна защита. Ама четири-пет страници! Е и едното е тъпо, и другото е тъпо, защото си има ред, ако Цветанов има незаконни доходи, а той явно узаконени. Но никой не говори какво става с тия 10, 1 млн. долара или 1 млн. лева ли е, 1 млн. евро ли беше общински. Това се замълча. Онзи ден виждам в интернет, слава богу, че ги има като по-свободна медия. Колеги от един от сайтовете изваждат статия срещу шефа на Народното събрание в София, Иванов. В което, преди три години са описали колко съмнителни са неговите доходи. Ако има съдебна система, ако има прокуратура, той отдавна вече да е зад решетките или поне да е проверен и да се докаже, че тоя човек има там някакви дарения от запад, от изток, от роднини. Защото така става, каквото и да ми казват, аз мога да кажа, тези пари са ми докарани от някакъв приятел от Америка, даде ми за 10 години, 2 млн. долара и аз въртя бизнес, какво, купил съм апартамент. Т.е. на цялата тази какафония, ние не може да възпитаваме никого. Защото средата в която живеем, и работим е такава, че тя ни бута, сваля ни назад. Там в Германия знаели всичките, кои са собствениците. У нас още тепърва след нова година ще трябва всеки да си каже. Абе това е все едно приказките на Бойко, че ще вземе апартаментите и вилите на тези, които са ги направили. Никой не е толкова тъп от тези хора, да ти се остави някакви луфтове, че тя тази собственост е прехвърлена, прехвърляна, прехвърляна. Има някакви физически лица, някакви сдружения и толкоз. Но този експерт в Германия, който е казал, че инвестира, да. По-скоро сивата, аз не знам дали организираната престъпност, защото тя вече, /…/ всичко е организирана до такава степен, че е престъпно. Не можеш да си платиш телефона, не можеш да си смениш парното, всичко е така организирано, че е престъпно наистина. Но има няколко големи основни, не знам колко са на брой, не съм такъв спец и не искам да бъда икономически групи, които излъчват партийни отряди и те непрекъснато се боричкат. И това което казва Трактора, че философски, с които страшно шашна публиката. Ами след големия хаус, винаги настъпва нов ред, закон на физиката. Какъв нов ред ще бъде в блатото в което живеем. Най-много тези утайки, политически и човешки, да си разместят местата. За какъв нов ред ми говори този противен до доказване на противното човек? И стоят едни хора, като борба срещу Бойко, други пък викат, абе не те са мутри. В края на краищата кой избира тия хора, кой избира хората, които назначиха, дадоха такава огромна национална и международна задача на трактора! Кой избра Бойко? Ние го избрахме. Ние сме утайките същите и това как да му го кажеш на простака. Като му кажеш, той казва „Абе ти какво се правиш, ти не си по-умен от мене”. А той не иска да те чуе. И аз напоследък въобще отказвам да ги коментирам тия неща, даже и не ги слушам. Даже и вкъщи имаме спорове, какво ще стане с Цветанов, какво ще…Не ме интересува какво ще стане с Цветанов. Какво ме интересува! Не мога да вярвам на никого, преди видя истината, а истината се покрива и залива непрекъснато. Аз като човек който, /…/ дори интуиция съм проявявал между редовете да намеря някакво решение. Иначе това е отчайваща работата. И какво да възпитавам, цял живот да възпитавам кого? Единствено мога да си възпитам децата, да ги направя същите идиоти като мен и които да се борят за истината. И накрая да се окаже, че истина няма! Така, че обществото не желае да бъде възпитавано, то не желае да се променя, то не протестира, то не използва гражданските права, то дори не рипа! Само ако го засегнат, тогава! И сега лекарите ту ще стачкуват, ту няма да стачкуват. Абе единия министър ми говори, не ходете в университета, в СУ как така се говори въобще, не знам. После ми казва Леонидов, не персонално, но ти вече си за пенсия, ще се пенсионираш може би след 15 години, има спокойни има време, няма да те оставим на улицата. Сега после ми каза, не, още утре си на улицата, каквото искаш прави, трябва да се пенсионираш по-бавно в по-малко пари, трябва да живееш още толкова време зареди мен! Пълен хаус, единия министър казва едно, другия казва съвсем друго. След което безполовата опозиция, така потрива ръчички и вика „Сега, ние може ще дойдем есента, пролетта”. Като дойдете какво ще направите? Нали бяха толкова години, когато имаше пари, когато имаше, нямаше световна криза, когато имаше инвестиции, когато парите бяха в излишък, вместо да направят реформата в здравеопазването, вместо да го направят в образованието. Вместо да направят истински реформи, ама това е. Сега виж, народа го е казал много добре! Гърбавия само гроба го оправя, нищо друго, то не може да стане. Не може от тоя боклук да стане нещо друго. Те възпроизвеждат боклуци, захранват ни с шоу програми….
Водещ: Имате ли усещането, че политиците са репортери?
Румен Леонидов: Ами да, те са повече от репортери. Те се държат като долни репортери на жълти издания. Даже в жълтите издания има много по-интересни текстове, ако четете внимателно, някой път интервюта, с които не са пипани. Особено за миналото, /…/ как между редовете изкачат например така, четох едно интервю с Йордан Василев, мой приятел на Блага Димитрова, вдовеца, критик. И той казва, така само с две думи ще съобщя. Как са се сетили за Волен Сидеров, да го направят главен редактор? И Данчо си вика, как се сети! Ами вика, Блага, слушахме Свободна Европа, там Дойче Веле, Свободна Европа помня, че едно момче никой не го знае, едни остри неща, едни страхотни неща. След което вика аз, като станах главен редактор кой, кой да взема за заместник, Волен Сидеров. Си викам на акъла, а бе Данчо, когато трябваше да подписваме писмата за връщането имената на турците, аз бях всеки ден у вас. Бях през цялото време, когато трябваше да спасяваме от смърт, от гладна смърт поета, който не знам дали е жив, Петър Манолов. Викаха ни в Държавна сигурност, правиха очни ставки и т.н. Как пък се сети за един, който никога не е бил между нас? Как пък се сети точно за него. И съм благодарен на тоя жълт вестник, защото Данчо вече е абсолютно не си спомня за това кое е говорил и какво трябва да се говори и как да не се говори. Така, че в този смисъл, там дори има повече неща, които човек може да научи. Защо трябва да го чете непрекъснато, купуваш една буца хартия, разгръщащ всичко и четеш едно интервю. Ако го няма, може би затова пък можеш да прочетеш стихове, там вече има в някои стихове, има полезни съвети за градината. Как да си сготвиш киселото зеле.
Силвия Великова: …и да се лекуваш без да ходиш на лекар!
Румен Леонидов: Или да, как да повярваш на някоя гледачка, която е втората Ванга.
Водещ: От друга страна може би все пак си заслужава разговора за правилата в професията. Хайде да не казвам да започне, защото няма много белези за това, че е започнал. Но хайде, нека да продължи. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Добър ден сега на Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден.
Водещ: Радвам се, че сте отново гост в „Клубът на журналистите”. Говорим си за това, достатъчно ли се дискутират правилата в професията и не липсва ли нещо основно от този разговор, дали въобще е започнал този разговор, на фона на случващото се, че политиците съвсем спокойно могат да бъдат сбъркани с журналисти.
Радомир Чолаков: Ами слушах г-н Леонидов и как да кажа, трудно човек не може да не подпише под неговите думи. Аз в случая може би по-скоро като юрист следва да говоря и да ги погледната неща, и изобщо винаги гледам от тази гледна точка, може би професионално деформация. Та се питах всичко ли пък е толкова апокалиптично, нали ще ми се да има някакъв изход и може би да го търсим, в този смисъл сте права, че може би малко по-често да говорим за правилата, защото ясно е, че фактическото положение такова, каквото е, не ни харесва. На никой не му харесва!
Водещ: Може би нямахте възможност в началото на предаването да чуете пък това което каза Александър Андреев от Дойче Веле, той напомни случаи, в които журналистите са взимали решение да не коментират, как да кажа, някои своеобразности на техни политици, докато самите политици не го обявяват пред обществото. Такова нещо може ли да се случи у нас и дали трябва да се търси връзката в прозрачността на собствеността на медиите в Германия?! Аз знам, че темата прозрачност на собствеността в българските медии ви е любима!
Радомир Чолаков: Не знам дали може да се случи такова нещо в България. Може би вие трябва да ми кажете, журналистите! Аз също понякога съм си мислил, че има някакви такива текущи силни скандали, които, ако медиите изобщо не им обръщат внимание, много по-бързо ще се решават съответните въпроси. Но вижте мисля, че сме си говорили и преди. В България се случват прекалено много неща, има прекалено много медии. И напоследък знаете ли, започнал съм да си мисля, че самото количество на медии започва да произвежда ниско качество. На скоро ми казаха, не знам дали е вярно, но ако е вярно е много страшно, защото е много логично, да е било така. Голям български политик в началото на прехода бил казал „Искам да има в България много медии, за да може да са бедни, за да може да ги контролираме”. И ако това е било така, пак ви казвам, то някак си развитието сочи, че като чели може да е била вярна тая мисъл. Смисъл, наистина да е било казано.
Водещ: Не, тя мисълта хубаво, нека да си съществува, но мисълта…
Радомир Чолаков: Защото ситуацията е точно такава. Ние имаме много медии, бедни медии, които са боричкат за малко рекламни постъпления, за малко спонсорски постъпления и в крайна сметка бъдейки бедни, те изпадат в различни зависимости. Ние, де да знам, някак си не можахме да изградим стабилна медийна система, може би защото самата мисъл, че все пак медиите трябва да подлежат на известна регулация, на известна регламентация, в началото на 90-те години беше еретично. И в крайна сметка ако се замислим по дългите причиноследствени връзки, каквото посееш, това ще пожънеш. Значи ако не си искал, преди 20 години да има регулация и регламентация, сега няма защо да се сърдиш и да викаш, ама то няма регулация, няма регламентация. Колкото до собствеността на медиите, вие сте права. Аз изпитвам някакво такова малко съвсем мъничко удовлетворение, че все пак Народното събрание прие и ако забелязахте без абсолютно никакви, дебати практически, смисъл с пълен консенсус предложенията на Съюза на издателите за изменение в Закона за задължителното депозиране на печатни произведения, то е много дълго име, с което се задължават всички издатели на вестници и на книги да си публикуват имената на физическите собственици. Сега нали много хора ще кажа, ама какво от това, много важно, ама те ще се скрият, ама то нали въпреки това може с /…/ и може не знам си какво. Не мога да спра, как да ви кажа, така да изпитвам удовлетворение, когато понякога макар и дребнички положителни неща се случват, защото дай боже днеска едно дребно положително нещо, утре едно дребно положително нещо. Има една мисъл, която много обичам, тя е на Владимир /…/, той някъде беше казал „Задача на правото е не да направи света рай, а да му попречи преждевременно да стане ад”. Ние понеже някак така винаги се стремим към едно райско състояние, ние искаме всичко изведнъж тотално да е хубаво. Пропускаме може би тези дребни стъпки, които трябва да правим. Една по една, лека по лека, за да започне да се оправят нещата.
Водещ: Няма как да не ги.
Радомир Чолаков: Света да не бъде този ад, за който говори г-н Леонидов. Аз съм абсолютно съгласен.
Румен Леонидов: Това е моят вътрешен ад, той от вънка е всичко прекрасно. Хубаво е да има правила, още по-хубаво е те да се прилагат. Лошото е, че не се, ни живеем в една шизофрения, медийна шизофрения. Всеки ден ни будят с Цветан Цветанов, той през ден се явява пред телевизиите, не искам да я гледам телевизията. Искам нещо друго да гледаме. Станеш нещо най-елементарно във Враца, някой се спънал, паднал или го ударили. Веднага новина, дори и в националното радио се е случвало. Което е изумително. Първата новина „Какво е станало във Враца, някакъв кютюк са го ударили или той е ударил”. Това ли е божественото, това ли е реда естественото, това е реда на нещата, това е добротата, това ли е част от парченцето рай? Не и няма да каже, оставете тия боклуци да правят каквото искат, другите внимавайте, дръжте се по… понеже след като жълтите вестници поеха политически функции и тука, хората около този вестник, на който му правим така реклама „Галерия”, осъзнаха, че най-добре е да има много масово и също да се прокарват идеи. Там научих нещо което вие като юрист, сигурно ще го потвърдите. Едва ли може би го знаете, защото сте юрист. Един от проекта на „Галерия” в началото, като тръгна прочетох, че там има една точка от Наказателния правилник, че човек когато е под, под прикритие работи, нищо от неговите деяния не може да бъде подсъдно, т.е. да си убиеш човек, да окрадеш или изнасилиш и като повториш още веднъж тия престъпления, ти работиш тайно, ти си мутра, ти си престъпник и трябва да бъдеш. И от тогава разбрах, че този процес е абсолютно не, ще фалира, няма да стана нищо от него. Или друга, скоро дадох един здравен вестник една бележка, че е страшно уредно да се движиш така в транспорта, градския или пък не в личния и да говориш по мобилния. Защото прехвърлянето от антена на антена, тези магнитно електрически полета те удрят и може да получиш и мозъчен, при напрежение в мозъка, можеш да получиш всичко, дори и рак. И се оказа, че това е табу! Тази тема, а защо на всяка кутия цигари пише, че е забранено, т.е. че не се препоръчва, че е опасно, а нито една медия в България сериозна не смее да каже „Абе дайте поне съветите, не говорете много дълго, не ги дръжте около бъбрека, не ги дръжте около джобовете си, защото младите мъже ще станат стерилни, жените ще получат рак на гърдата, говорете по-малко, не говорете в движение”. Защо това също, това свобода на медиите ли е, аз не знам, не знам юридически проблем ли е, какъв е проблема, аз съм объркан. Виждам, че нямам желание дори да ги коментирам работите, защото казвате парченце по парченце! Всичко което говоря сега изглежда екстремизъм. Добре моя живот свършва, все едно. Но аз не виждам да остава друга среда след време, да знам след 10-20-15 години, децата дали няма да живеят в същата какафония, същото това което сме гледали. Щом се появи някакви странни проблеми, започват единия мириси срещу другия, президента срещу министър председателят или да кажем онзи ден, в началото на септември имаше филм, документален филм по Георги Стоев! Един млад режисьор, намерил пари, не знам кой му ги е дал, какви заеми е взел в Дома на киното. И ми вика ела заповядай, вие бяхте познати. Поканил съм 303 души. Викам ще дойдат 30. Дойдоха 60 или 80, момчето и коктейлче някакво направил. На коктейла не остана никой, като видяха филма и даже, аз се чудих, че един от столичните вестници е имало съобщение такова малко, че той издава, че имал такъв филм и това е. Тотално мълчание, тотално мълчание, защото в продължение на два часа, книгите на Георги Стоев се преразказани по начин илюстрирани с визии, в които всичко е, включително и от купил е права от различни телевизии и два часа, които не повече от час има чувството, че си жив, защото много бързо минава времето и излизаш като застрелян. За първи път премиера, никой не ръкопляска, за първи път виждам на коктейла да останат 15 души, всичко изчезна от страх. А нито една медия не съобщи! Защото там се визира и се казва, точно кой е, ако това не е вярно, нека живите, които са, които са живи герои да съдят и автора и който искат. Но каква свобода на печата, какви шест стотинки.
Силвия Великова: Може ли да опонирам!
Водещ: Да, да може.
Силвия Великова: Г-н Леонидов, не може да очакваме от журналистите да решат всички проблеми на държавата и ако във Враца е имало убийство, да не го кажем, то става убийство. Какво е да кажем, че синдикатите и работодателите спорят за някакви пари, каква е алтернативата на това, за да не кажем, че се е случило това. Това е проблем?
Румен Леонидов: Ами това убийство, въобще не ми дреме за това убийство, това за кого го интересуват, тия сводки са абсолютно ненужни. Всеки ден стават, това, че синдикати се хванали за гуша за гуша, това е по-интересно за всички.
Силвия Великова: В какъв смисъл, ако…
Румен Леонидов: Смисъл, че се решават…
Силвия Великова: Смисъл, че продължават да се държат гуша за гуша вече един месец и пенсионерите не разбират какво следва от това?!
Румен Леонидов: Ами тогава някой да кажа, че както рече тук колегата, ние не сме гласували за синдикатите и не искаме те да определят политиката…
Силвия Великова: Не сме гласували и за работодателите?
Румен Леонидов: За работодателите сме гласували.
Силвия Великова: Не, не сме.
Водещ: Нека…
Радомир Чолаков: Може ли да се включа към…
Румен Леонидов: След като работим за тях, гласували сме.
Силвия Великова: Мисля, че малко надценяваме ролята на журналистите, те няма как да регулират живота ни!
Румен Леонидов: Не, въобще няма как, аз не казвам, че журналистите са виновни!
Силвия Великова: И това дали пушиш или не пушиш не зависи от това дали четеш надписите?!
Румен Леонидов: Говорих за медиите, медиите като продукт на …
Силвия Великова: На, началниците си.
Водещ: Да, нека да чуем и г-н Чолаков!
Радомир Чолаков: Да, ако може да помогна, макар, че едва ли моето мнение, кой знае колко меродавно. Но аз съм съгласен пак с г-н Леонидов, че новината за убийство във Враца самата по себе си е извадена от контекста, не носи нищо! Не мене ми се струва, че медиите имат една задача, която обаче за съжаление те отдавана я забравиха и тя е да поддържат, да стимулират и развиват обществения дебат до степен в която, обществото може да взима решения. Защото вижте, в крайна сметка смисъла на обществото, пък и смисъла на медиите е да седнем на една маса, на медийната маса, да го кажем така, да обсъдим някакви наши общи проблеми и да стигнем до общо решение, което да е добро. Въпроса е, че и на мене ми се струва, че ние в България и в медиите в частно не можем да проведем дискусия, в която да стигнем до резултат и да кажем „Ето това е добро за обществото, това не е добро за обществото”. Между другото, примера който даде г-н Леонидов с агентите под прикритие, не ми е тема, но просто косвено съм, как да кажа, съм я следил в Германия, когато аз живеех там. Тогава започна тази тема за агенция под прикритие, може или не може и при какви условия може да има такива агенти. Да ви кажа там дискусията се вдигна някъде около две години, преди да се приеме съответната законова там промяна и беше решено, че да може да има агенти под прикритие, но те носят наказателна отговорност и което е най-важното, всичко което те са придобили по време на участието си в престъпната група, става автоматична собственост на държавата. Значи обществото след две годишна дискусия, ама уверявам ви, това беше дискусия всеки божи ден, било в един вестник, било в друг вестник, в списания, в медия, в специализиран форум, специализирани сайтове или както щете. Най-накрая намериха златното сечение и стигнаха, така общоприемливо правило, което после беше материализирано в закон, окей нали. За разследване на престъпността ще ни трябват агенти под прикритие, но тези хора трябва да се подчиняват въпреки всичко на средните правила. Първо, второ, трето, четвърто! И по нататък нещата тръгват и някак си проблемите започват да им се решават. В случая, ние сме приели някаква норма, че ще има агенти под прикритие, без да сме водили дискусията и изведнъж се оказва, че агенти под прикритие, те са страшно богати хора и всички викат, ами забогатял е, какво да правим нали. От където се увеличава усещането ни са фустрация, т.е. това което искам да кажа, че медиите според мене изневериха на основната си функция и по дългото причинно следствена логика в момента страдат от това, основната си функция да поддържат обществения дебат и да предлагат на обществото решение или да му помагат на обществото да взима решение. Защото вижте, в крайна сметка за какво трябва да купя аз днеска вестник и да дам един лев? Значи аз трябва да получа нещо като гражданин, и мога да получа две неща! Или участие, усещането, че участвам в просветен дебат или някакво евтино шоу. И ако не участвам в осветен дебат, значи шоу.
Силвия Великова: Ама как да участвате в осветен дебат, когато този дебат?
Радомир Чолаков: Моля!
Силвия Великова: Ама как да участвате в просветен дебат, когато този дебат не се води от просветени хора, а медиите просто отразяват този дебат. Извинявайте, какъв е този разговор, който върви между президента и вътрешния министър, какво просветено да има в него?!
Водещ: Нали, те просто си дават…
Радомир Чолаков: …вижте, ама не само президента и…
Силвия Великова: Ами добре и Яне Янев, можем да сложим!
Радомир Чолаков: … или Яне Янев в тази държава.
Силвия Великова: Е как не са, това са първите хора в държавата!
Радомир Чолаков: Не, значи първите, как да го кажа. Задача на медиите…
Силвия Великова: Ама не може да очакваме медиите да направят нещо с хора, които се държат като непросветени, защото непросветени!
Радомир Чолаков: Не, медиите са длъжни да показват алтернатива.
Силвия Великова: Т.е. да превеждаме на…
Радомир Чолаков: Не, не медиите са длъжни да показват алтернативни гледни точки, алтернативните мнения, защото винаги има алтернатива в живота. Винаги има и хумни хора. Вижте, дайте да подценяваме обществото!
Водещ: Ние не го подценяваме…
Радомир Чолаков: Винаги има умни хора, задача на медиите е да ги намерят. Но понеже на медиите име е по-лесно да висят в парламента и да /…/ да отразяват нали това, което някой в парламента казва, за това сме на тоя хау.
Водещ: Ама…
Румен Леонидов: Медията..
Водещ: Не може…
Силвия Великова: Кое е алтернативната гледна точка, да кажем на държавния глава или на вътрешния министър, подскажете, наистина помогнете ни да я представим на слушателите и на зрителите. Опасявам се, че не се сещам!
Радомир Чолаков: Не, не за мене много по-важен беше въпроса, който постави г-н Леонидов, как в България нормативно или законово е уреден статута на агент под прикритие.
Силвия Великова: Ами аз тука ще се намеся като съдебен репортер да ви кажа, че ако Алексей Петров не беше подсъдим, обвиняем в момента, нямаше да си задаваме с вас въпроса как е уреден статута на агента под прикритие? Нали така?
Водещ: Има причинно следствие?
Силвия Великова: И още повече е хубаво да не си задаваме този въпрос, защото агента под прикритие, за това е агент под прикритие, защото не трябва да си говорим за него и да не знаем, че се казва Алексей Петров. Това също е част от изкривения дебат който водим. Аз не мога така с категоричност да кажа, дали така както казва г-н Леонидов, че цитирайки този адвокат знам, че имаше дебат около приемането на тази фигура в Наказателно процесуалния кодекс през 2006 година. Знам, че амнистия за всички престъпление е не осигурена, този адвокат все пак представлява Алексей Петрова и това е защитна теза, тъй като това е тезата в съда, че Алексей Петров не е вършил престъпления, защото е бил агент под прикритие, но това е много дълга тема. И тя е тема, защото става дума за Алексей Петров, а не за агент под прикритие…
Румен Леонидов: Ставаше дума за обществения дебат, както каза, той винаги… трябва, обществени дебати и това, че културата на, здравостта на демокрацията в Германия е светлинни години преди нашите.
Силвия Великова: И за това, както казахте вие преди това, в Германия няма как да има дебат, получава ли Яне Янев любовни или праща СМС, защото това какво правиш е твой…
Румен Леонидов: Не, защото журналистите са решили да не го коментират, а защото германеца не се бърка в тези работи.
Силвия Великова: Точно така, за това става дума.
Водещ: …да не говорим, че това съвпадна с…
Силвия Великова: Става дума за години разлика!
Румен Леонидов: И искам да направя следната скоба. Когато говорим въобще за медии, също бъркаме да генерализираме и аз ако така излиза, си правят само отвод. Самия факт, че се води в национална медия тоя разговор, самият факт, че „Хоризонт” в това отношение се държи изключително точно и абсолютно като обществена медия, дори националната телевизия в новините не пропуска нито един, никакъв вид /…/ към правителството, обратно информиран, не от желание за сензация. Това показва, че поне в тези електронни медии, но не може да не забележиш една от основните телевизии е на страната на правителство и категорично работи срещу дадена група, друга която не е удобна. Това личи, това личи на хора, които са вече деформирани от медийната болест като мен и много бързо забелязвам нейните симптоми. Но сигурно, сигурно направете го този закон, поне да имаме основание за някакви права около, които да се въртим. Сега, че няма да се спазва, няма. Колко моралния кодекс, който беше въведен и който… Етичния… който ме уволниха от поглед, само защото не съм се съгласил със статия написана в „Труд” и рязко съм реагирал, понеже такъв ми е характера. Но ме уволниха, но не само мен, трима души. Това какви етични, какви не етични работи, заминаваш си и това е.
Водещ: Г-н Чолаков до къде стигна работата по медийния закон?
Радомир Чолаков: Ами по медийния закон работата върви на приливи и отливи. Но аз да ви кажа, ставам напоследък оптимист, макар, че така нали след като бяха проведени обществените дискусии, обществени реакции…
Водещ: Като казахте приливи и отливи, та се сетих така цитата на финансовия министър. С пари ли е свързано или не?
Радомир Чолаков: Е, с пари най-вероятно, смисъл да. Винаги когато има такава мисъл, когато ви говорят… да знаете, че става дума за пари. Но на такава последните обсъждания, които направи работната група, мисля, че се получи откровен разговор, защото в крайна сметка всички членове са професионалисти, всички се въртим 10-20 години в този бизнес. Знаем проблемите, знаем защо възникнаха проблемите. И наистина в момента в цялото медийно пространство ситуацията е тежка, защото говори се, че рекламния пазар за последната една година е намалял с 30%. Значи ако е бил примерно 180 млн. в момента е 110. Т.е. парите не стигат, медиите са много, стават все повече и започват, както си позволих одеве да го спомена това нещо, започват едни зависимости, защото медиите се блъскат на един и същи пазар, то просто няма място. От където пада качеството и от където започват нали да се правят тези компромиси, с които ние очевидно не сме съгласни и няма как да сме съгласни. Та въпроса е, че цялото медийно пространство, не говорим само за печатни медии – електронни, радия, телевизии, интернет ако щете, така се борят за съществуване. И следващата година ще имам някакви /…/ битки, които ще са много страшни. В крайна сметка ще се отразят върху качеството, ще отразят върху качеството и заплащането на журналистическия труд. И може би е дошло време наистина, честно да седнем и да кажем нали, какво правим, изобщо какво става в тази страна. Вижте, ние от 20 години сме на вълната на идеологията на Ласафер, смисъл всеки да прави каквото си иска, той пазара ще реши. Виждаме, че няма сфера в България, която в момента да не е в криза, именно зареди тази Ласафер идеология. Нали дай там всеки ще си прави каквото си иска, нали пък пазара най-накрая ще разясни всичко. Оказа се, че не е така. Държавата била глупава, тя нямала право да се меси, видяхме хиляди, хиляди частни бизнесмени, които се оказаха точно толкова глупави и които си фалираха бизнесите. Така, че въпроса е пак да се върна на основната си тема, в състояние ли сме ние да проведем дебат по която и да е тема, в която да решим, кое за нас българите е добро и кое не е добро. И да вземем решенията, ако трябва да се изменят някакви закони, ако трябва да се въвеждат някакви правила.
Водещ: Да или не?
Радомир Чолаков: В крайна сметка, за да стане добро?!
Водещ: В състояние ли сме или не?
Радомир Чолаков: Аз мисля, че има хора, които са в състояние. Има достатъчно умни хора, които виждат в България каква е ситуацията, нали във всяка отделна сфера, ако щете медии, ако щете пенсионна реформа, ако щете здравна реформа.
Водещ: Ако трябва вие да предложите, решение за как да кажа, Закона за електронните медии или както ще го кръстите по-късно, решение на натрупаните проблеми, какво ще е това решение?!
Радомир Чолаков: На кой от всички проблеми например? За обществените медии ли?
Водещ: Да, за обществените медии! Ето в момента в Европейския парламента върви въпроса за начините на финансиране на обществени медии!
Радомир Чолаков: Аз от 15 години предлагам нещо което е възприето между другото в цялото европейско законодателство, което не се приема и знам, че или рано или късно ще се приеме или просто няма да има обществени медии. И то е нещо много просто! Обществените медии трябва да имат отделна регулация, трябва да имат отделен закон, устройстван за българско радио и българска телевизия и тези две медии, без относително дали се обединяват или не се обединяват, това няма никакво значение, трябва да получат програмни съвети, в които да бъдат излъчени по легитимен начин хора, на чието мнение ние държим и които уважаваме, които хора да формулират програмната им задача, за да получат по този начин тези две медии, обществената легитимност на програмите, която в момента им липсва. Това ще ги стабилизира, това ще им даде легитимност, от там нататък вече въпроса за финансирането е вторичен, защото ако вие имате легитимно формирано обществена задача, обществото ще знае, защо си дава парите по един или друг начин.
Водещ: Мога ли да ви задам един въпрос. Всъщност какво ви липсва от обществените медии, като информация?
Радомир Чолаков: Липсва устойчивата им структура. Значи вие знаете, аз все пак така работил съм в обществени медии и знам до каква степен под крехката обществена външност понякога могат да се взимат субективни решения. Това е възможно, нали знаем, че е възможно и се е случвало. Значи както казах, задача на правото не е да превърне света в рай, а да му попречи да се превърне в ад. Това, че в момента ситуацията на обществените медии относително изглежда спокойна, не означава, че утре не може да бъде в ситуация, в която те да бъдат реално инструментизирани не добри обществени цели. Аз бих искал като гражданин, тази опасност да бъде минимизирана докато е време. Това е!
Водещ: А кои ще са тези…
Радомир Чолаков: Ако обществото не иска или медиите не искат, или ако гилдията не иска, окей. Но утре да не излизате пак на стачка, вие в радиото!
Силвия Великова: Е какво е лошото на стачката всъщност!
Радомир Чолаков: Не, не казвам само.
Силвия Великова: Както казвам, демократична…
Радомир Чолаков: Казвам, това значи криза, това означава криза, това означава, че нещо не е било както трябва, нещо се е случило не наред.
Водещ: Да, но факт, че е имало стачка не значи, че нещата са наред с регламентите и са спазени морално етичните правила. Все пак се е намерило някой, който да каже, че царят е гол!
Радомир Чолаков: Понеже ми искате моето мнение, аз ви казах мое частно мнение. Вие не сте съгласни, окей!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Но пак ви казвам, тоя разговор го говорим 15 години, очевидно ще го говорим докато сме живи. И както каза г-н Леонидов за трети път го цитирам вече, но ми харесаха просто някои от неговите разсъждения. Ако ние сме отговорни за децата ни, дайте да видим какво да им оставим. Ние вече не сме отговорни и за това! Ние искаме да се забавляваме до смърт, както е казал /…/, добре ще се забавляваме до смърт.
Силвия Великова: Но знаете ли, казвате го в ефира точно на медия, която не се забавлява до смърт и се опитва да прави сериозна журналистика.
Радомир Чолаков: Не, не ние говорим за медиите въобще!
Силвия Великова: Да, но понеже говорихме и в частност и за радиото и телевизията, не можем да бъдем сложени в групата на забавляващите се до смърт и събиращи пари за дечица под формата шоу със СМС-и, наистина тука се опитваме да правим някакви неща, с малко пари. Не знам, вие защо смятате, че някакви програмни съвет, могат да отразяват обществото такова какво то иска да бъде. Медиите защото, всичко е саботирано, някой може да иска г-н Леонидов да е в нашия програмен, друг да не го харесва…
Румен Леонидов: В никакъв случай няма да…
Силвия Великова: Абсолютно, разбирате ли, много е сложно да се допитаме до обществото, кои да са фигурите.
Водещ: Всъщност едно от важните неща, които като чели трябва да бъдат…
Радомир Чолаков: А кой формулира програмната задача, работещите в медиите, журналистите ли?! Не ви ли намирисва на узурпация някаква или не?! Вие сте окей…
Водещ: Къде видяхте узурпация? Смисъл, че… няма такова нещо, но когато имаше узурпация, имаше и стачка.
Радомир Чолаков: Не, не, понеже ние сме вътре, ние ще определяме. Ами ако сме вънка. Вижте има и нещо друго, знаете ли. Как да го кажа, ние малко разсаждаме субективно пак. Закона се прави не когато си на власт, не с презумцията аз ще съм на власт и аз ще съм добре, закона се прави с презумцията, че може и да не сме добре, може да сме отвън. Разбирате ли, то е като приказка за стълбата, ако си горе е хубаво нали, нали ти си принцип по рождения, боговете са ти братя, ама ако си долу?! Значи не бива никога да се изхожда завареното положение, в което някой член на обществото е добре и ние по случайност сме попадна ли в групата на тези, които са добре, защото утре може да се окажем в групата на тези, които са зле.
Водещ: Ама вие говорите за мотивацията на политиците, които делегират права да се пише закон, ние говорим за журналистите и за правилата, които трябва да регулират тяхната дейност.
Радомир Чолаков: Така.
Водещ: Смисъл, че е хубаво да се подчертае, за да не се объркат нещата.
Радомир Чолаков: Вижте, аз продължавам да смятам, че ние сме едно цяло и сме в една лодка, както беше казал, ами политиците не са някакви извънземни хора и ние журналистите не сме извънземни хора. Нали не сме, екстериториални някакви враждуващи гилдии. Нали в крайна сметка…
Водещ: Но е добре винаги да сме на една ръка разстояние поне!
Радомир Чолаков: Това така, това е така. Извън всякакво съмнение. Но в крайна сметка, темата на разговора беше, че нещо в развитието на медиите в България ни смущава и ние си задаваме въпроса, как да го променим.
Водещ: Защо нямаме манталитета, ние журналистите да зачитаме личната територия на политиците, политиците да зачитат личната територия на журналистите и до колко това може да бъде регулирано в един закон?
Радомир Чолаков: Ами това едва ли може да бъде регулирано в закон, да ви кажа. Това е въпрос пак на лична култура, може би на обществена култура и на известен професионализъм в крайна сметка. Мисля, че сме си говорили с вас и преди от всички, пет или шест основни журналистически въпроса в така нашата журналистика, най-важния въпрос е кой?! А по всички учебници най-важния въпрос е защо? Ако не се лъжа. За нас е важно кой казва нещо, ние се нахвърляме върху него и започваме да анализираме личните му субективни човешки качества, ама нали кой е тоя бе, той ли бе, ама тоя аз го знам бе, а не защо! Одеве беше даден примера с един политик, да го анализираме или да не го анализираме, да го коментираме или да не го коментираме, ама вижте. В Германия изобщо Западна Европа, когато някой политик каже нещо или направи някакво предложение, първия въпрос е защо той го прави, какъв интерес той защитава и в край сметка се проследява биографията на той какви предложения е направил за доброто на обществото. И няма никакво значение наистина, личните му сексуални или там някакви, може да имат, но много посредствено и много косвено. До колкото те влияят върху процеса на взимане на решение, в главата му!
Водещ: Коя ще е следващата дискусия, която ще организира работната група, обещавали сте няколко такива дискусии по време на работата?!
Радомир Чолаков: В края на ноември.
Водещ: В края на ноември. Благодаря на Радомир Чолаков. Нека да продължим и ние в студиото. Ми въпроса защо, ще влезе ли в закона?
Силвия Великова: Ама то въпроса „Защо?” всъщност според мене е по-страшния въпрос от въпроса „Кой?”. Защото когато е „Защо?” ти търсиш подтекста, търсиш втората линия, търсиш нещо друго. Защо Първанов пита това, защото иска да уязви Цветанов, а не защото иска да получи отговори. Защото всъщност въпросите, които формулира Първанов във времето са получавали отговори, но той сега иска да ги насочи към Цветанов с определена цел. Или защо Цветанов внушава, че Първанов се е срещал с Пешо Сумиста, ами защото иска да го компрометира. Какво…
Румен Леонидов: Никъде няма доказателства за това, аз вчера в колата слушах въпросите на президента. И викам, защо не си отговориш, направо отговори. Както ги задаваш, кажи знам, че си ходил там, имам доказателства, знам кой спонсорира партиите и ГЕРБ включително, знам кой го назначи, Костов и там. Знам всичко знам и му казвам защото, вие предизвиквате така… той задава въпроса и се хили, после чака някой да го отговори. Ония вика пък, ти си говорител на …
Силвия Великова: Ти пък си говорител на Алексей Петров, да.
Румен Леонидов: Каква журналистика, когато самите хора почват да се отвращават от политиката. Ние все пак колкото и да не искаме да сме, на ничая страна и да сме обективни, занимават ни с кофти материя. Ние тя материя трябва да отразим някак си, трябва да я коментираме и се занимаваме. Ето и тогава вече проблема за професионализма на журналиста, за неговата съвест остават на втори, трети, пети план. На не говорим за битието му, да не говорим, че той иска да напише нещо за… няма кой да го пусне…
Водещ: Да, абсолютно.
Румен Леонидов: И по пресконференции се правят, мои познати правят пресконференция в БТА, за това, че Сърбия не трябва да бъде приета в ЕС, докато не си промени отношението към българските малци, това защото има много хора, защото това е, че те нямат право да го, да бъде собственик на тая територия, защото ние Ньойския договор е ликвидирал, той е дал на Югославия и няма Югославия. Всички са, нито един журналист не отиде, никой не дойде. Така, че за какво да дойде, за какво да идва.
Силвия Великова: А те през това време са някъде да записват какво казва Първанов, Цветанов и Бойко Борисов, това е проблем и собственика искат да бъдат там.
Румен Леонидов: И цели сериозен проблем, който е много сериозен за нашите малцинства за това и те чакат, чакат тези хора, някой от нашата преса, някой политик да каже. Вижте какво, или се оправяйте там или няма да ви пуснем в Сърбия, защото вие сте големи националисти, но искаме просто патриотичното да се…
Водещ: Ама вие виждате, че с Турция нещата бяха изродени с някакви тениски, с някакви якета.
Румен Леонидов: Да, там е много ясно, че трябва да върнат тези земи.
Водещ: /…/ от самите политици бива на глежирани!
Румен Леонидов: Такива политиците, които се явяват с фланелки, които поставят наистина правилно въпрос, макар и по грешен начин, трябва много добре да е ясно, да не правят от това джангър, защото ние нямаме документите. Голяма част от собствениците нямат, загубени са натурални актове, как да платиш на някого или дайте 2 млрд. ние ще си ги разпределим. Кой ще ти ги даде?
Водещ: Ама нали видяхте как беше отразено събитието. С тениската, а не с познания…
Румен Леонидов: Точно така, проблема е същия какъвто е със Сърбия.
Водещ: За съжаление …
Румен Леонидов: Но нека да има закони… няма да има несъвършен закон, но аз не се надявам, че този който правят в момента, ще реши проблемите с медиите в България. Но обезсмисля се въобще човек да се занимава с журналистика, особено ако е в частна медия. Защото там командва главния редактор, той го командват други хора и по този начин… аз затова пак казвам съвсем честно, обективно, защото се намираме в национална медия. Никой не ни е затворил устата, нито ни е предупредил да не говориш, като ме карат, ме изслушват и никой не казва „Прекаляваш или не прекаляваш”. Прекаляването става за моя сметка, хората казват „Тоя прекали”.
Силвия Великова: А именно всъщност това е оценката, това е най-важното.
Водещ: Не, може би прекалено оптимистична би била тази теория. Да пожелаем този нов закон да разграничи по някакъв начин рейтинг от доверие, защото доверието в БНР е традиционно голямо, то се цитира и в Европа, а не случайно и в Европа търсят решение за стабилност на обществените си медии и препоръчвате парламентите, правителствата и регулаторните органи, да започнат дебат за бъдещото на обществените електронни медии, като акцентират върху деполитизирането на проблемските им структури. С това пожелание.
Румен Леонидов: …препоръчват ли го да национализираме всички частни медии, да станат като националното радио и телевизия…
Водещ: Не, такива неща не препоръчват. Това ще бъде…
Румен Леонидов: Това ще бъде хубава идея, да се даде на Атака, те веднага ще препоръчат!
Водещ: Това ще бъбе българският прочете най-вероятно. Благодаря ви за гостуването и за коментара. Силвия Великова Програма „Хоризонт” на БНР и Румен Леонидов. Хубав ден от всички ни, Иво Георгиев, Руслан…, Цвети Николова, Валя Траянова и от мен Ирен Филева.