БНТ, Панорама | 16.07.2011
Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски: …
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това.
Депутатът Антон Кутев коментира, че България е на 71 място по свобода на медиите. Според него има още какво да се желае от работата на СЕМ. Червеният народен представител настоя за дискусия по темата между всички отговорни институции. С него се съгласи и шефът на СЕМ Георги Лозанов, според когото действително има тенденция за намаляване на свободата на словото.
