Председателят на КФН Стоян Мавродиев: Комисията защитава публичните компании от лъжи и манипулации

www.trud.bg I 18.01.2015г.

Стоян Мавродиев е председател на КФН от юни 2010 г. Завършил е право в Софийския университет. Магистър по финанси е от УНСС. Преминал е специализирани курсове в Международната данъчна академия в Холандия. Започва кариерата си като данъчен и бизнес консултант в Price Waterhouse Coopers. Основател е на компанията United Consulting. Бил е депутат на ГЕРБ в 41-ото народно събрание. Бил е член на комисията по бюджет и финанси.
 

Дарина КАХРАМАНОВА

-Господин Мавродиев, често ли в Комисията за финансов надзор постъпват сигнали срещу медийни публикации, свързани с публични компании, които се търгуват на борсата?

-Работим по огромен брой сигнали за публикации, засягащи публични компании. Много често обаче различни лица, включително и политици, не познават законодателството и го интерпретират манипулативно съвсем умишлено. Това стартира от „Икономедиа”. Дълго време те ми приписваха отговорност по случая с КТБ. Но КФН няма никакви правомощия да контролира или да прави надзор на банковата система. Това е изключително правомощие на БНБ. Като регулатор ние отговаряме само за небанковия финансов сектор. Това са застрахователните компании, частните пенсионни фондове и всички публични компании, които се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). По отношение на публичните компании става въпрос за работа по сигнали, касаещи пазарни манипулации, за публикации насочени срещу такива публични компании. След случая с КТБ в КФН са подадени над 190 сигнала. Много от тях са във връзка с публични компании или със стабилността на финансовата система като цяло. Голяма част от тези сигнали се отнасят за едни и същи статии и коментари. Много сигнали са подадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е засегнато лице като публична компания. 177 сигнала сме препратили до БНБ, защото касаят банковата система, а 103 са изпратени до ДАНС, тъй като са свързани с възможни престъпления. Имаме ясни правомощия и задължения да проверяваме всички случаи, в които би могло да се извърши нарушение на закона, касаещо публичните компании. Ако абдикираме от това задължение, това би било престъпление по служба.

-Упреците във връзка с КТБ са, защото тя също беше публично дружество и акциите й се търгуваха на борсата.

-Целият режим на борсова търговия е в нашето поле на правомощия. Но проблемът с КТБ не беше на плоскостта на търговия на техните акции на борсата. Както стана ясно от обвиненията на прокуратурата и решението на БНБ за отнемането на лиценза, проблемът е заради раздаването на необезпечени кредити на компании, които нямат дейност или са офшорни с неясен собственик. Всичко това е дейност в приложното поле на БНБ. Ние нямаме право да гледаме такива документи. Дори да ги поискам, съответната банка ще ми ги откаже, защото по закон нямаме такъв мандат.

-Във връзка с кои публикации КФН наложи санкция от 150 000 лв. на „Икономедиа”? Какво точно е самото закононарушение?

-Става въпрос за публикации за ПИБ и „Софарма”. В случая става въпрос за проучване, в което се установява, че има нарушение на Закона за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти, чрез който е транспонирана европейската директива за пазарни манипулации. Причината е, че в публикациите има неистини.

-Вярно ли е, че глобите, наложени на „Икономедиа” превишават размера на санкциите, наложени през цялата минала година?

-Последните 4 години глобите, които КФН е наложила на поднадзорни лица са за над 14 млн. лв., а за миналата година са около 4 млн. лв. Тази статистика е има на сайта ни и се дава като отчет в НС всяка година. На компании, свързани с Иво Прокопоев, последните 4 години са наложени санкции за около 400 000 лв. Това е нищожен процент от цялата сума. За миналата година има застрахователни компании, които са глобени с по 500-700 хил. лв.

-Какъв е ефектът върху инвеститорите от подобни публикации?

-Нашите правомощия са да бдим и да браним репутацията и интересите на инвеститорите в публичните компании на фондовата борса. Акциите, които се търгуват там, са купени от много институционални инвеститори, например банки, пенсионни фондове, компании, а също и граждани. С подобни публикации се уврежда техният интерес.

-Установи ли се от проверката на КФН какъв брой инвеститори са били засегнати от публикациите?

-Европейската директива и българският закон не изискват подобно нещо. Много ясно е казано, че когато се разпространява чрез средствата за масово осведомяване и интернет информация, която може да създаде невярна и подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове, това се санкционира със съответната глоба. Достатъчно е тази информация да създава сериозен риск за съответната компания и за целия капиталов пазар и финансовата система.

-Според санкционираните медии действията на КФН са насочени срещу свободата на словото. Как гледате на такива твърдения?

-Това е лъжа и манипулация. Тук дебатът не е на плоскостта цензура или посегателство срещу свободното слово, а на плоскостта законно-незаконно. Тук говорим за публикации, с които е нарушен законът. КФН няма как да бъде цензор или да ограничава свободата на словото. Можете да видите и в момента тези публикации на сайтовете на съответните издания. Това, което сме направили е да обследваме съдържанието на статиите, тъй като те касаят дейността на публични компании. Проверките текат от миналото лято. Били са констатирани нарушения на Европейската директива за пазарни манипулации и на българския Закон за предотвратяване на злоупотребите с финансови инструменти. В закона е транспонирана директивата за пазарна злоупотреба. Тя се прилага в целия ЕС. Например във Франция санкцията за нарушение на директивата е 1,5 млн. евро, а в Германия – 1 млн. евро. В съседна Гърция санкциите за същите нарушения са по 2 млн. евро. Отделно от това санкционираните лица подлежат на наказателна отговорност. Ако това се беше случило в Румъния например, нарушителите ги грози затвор от 6 години. Това означава, че журналистите имат пълна свобода да изразяват мнение или да пишат критични материали, но всяко нещо има граница, която касае закона.

-Такива ли са публикации със заглавия от типа „Пред фалит ли е банка X”?

-Естествено, че е такава. Когато един сайт казва утре в 12 часа фалира еди-коя си банка, която е публична компания, дали това е в полза на обществения интерес. В конкретния случай след подобни публикации се наложи правителството да отдели пари за сериозна ликвидна подкрепа след разрешение за държавна помощ от ЕК за ПИБ. Тези милиардни средства излизат от джобовете на всички данъкоплатци, дадени от правителството, за подкрепа на една банка, която е системно важна. Потенциалният й срив би бил изключително опасен за финансовата система. Може да доведе до потенциален риск за валутния борд и до фалит на цялата финансова система. А също и до щета върху интересите на милиони депозанти. Видяхте колко дълго продължи агонията на депозантите в КТБ. ПИБ е много по-голяма банка от КТБ. Представете си какво би се случило, ако допуснем с подобни лъжи да сриваме банковата система. Нашият фокус е защита на публични компании от лъжи и манипулации чрез публикации. Ако тези публикации за състоянието на ПИБ или на „Софарма” бяха верни, няма такъв регулаторен орган, който би наложил подобна санкция.

-Обявихте, че се води клеветническа кампания срещу вас и КФН от страна на „Икономедиа”. Защо според вас компанията би подела такава кампания?

-Тази санкция е само претекст, за да се атакува институционално комисията и лично мене поради желание за овладяване на тези институции от Иво Прокопиев и от свързаните с него кръгове. Стара мечта на българските олигарски, какъвто е Прокопиев, е да овладеят БНБ и КФН. Той има доста бизнес във финансовата система. Цялата истерия всъщност е откриване на ловния сезон за отстрел на набелязаните ключови позиции в държавни институции. Те биха искали да назначат там свои хора чрез създаване на системна криза в тези институции и чрез търсене на оставки, за да могат да кадруват. Тази година в КФН се овакантяват два поста – на зам.-председателите, които отговарят за капиталовите пазари и за пенсионните фондове. Много им се иска да влияят върху избора на наследниците им. По същия начин е с БНБ. Откриват се 2 вакантни места – мандатът на гуверньора изтича през октомври, а също и на подуправителя на управление „Емисионно”. Всъщност атаката, която се провежда в момента е и срещу българския съд, защото в момента там се разглеждат жалбите.

-Някои политици вече ви поискаха оставката? Ще се съобразите ли с исканията?

-Не, защото няма да доставям удоволствие на олигарсите.

 

Оригинална публикация

Свободата на словото: цена и граници

www.dnevnik.bg I 15.01.2015г.

"Дневник" препечатва анализа от портала "Култура"

Щурмът срещу "Шарли Ебдо" е поредният от серията на ислямистката офанзива срещу една ценност, която принадлежи към ядрото на модерната европейска цивилизованост – свободата на словото. И тъкмо защото не е изключение, тази атака налага да се замислим за цената и границите на свободата на словото.

В последните десетина години имаше низ от удари срещу тази ценност. Една от първите атаки в тази поредица беше ислямската фатва за смъртна присъда на Салман Рушди – смъртна присъда срещу мюсюлманина, който в романа си "Сатанински строфи" си позволил непочтителност към исляма.

Последва добре известната конфликтна ситуация през 2006 г., предизвикана от публикуването на първите карикатури на пророка Мохамед. Към този низ от сблъсъци трябва да се добавят още няколко по-малко известни, но не по-малко показателни случаи.

В Женева беше свалена пиесата на Волтер "Мохамед, или фанатизмът". Човекът, комуто принадлежи най-силната формула за свободата на словото и търпимостта, беше цензуриран заради страх от яда на мюсюлмани. Подобна съдба беляза и берлинската постановка на Моцартовата опера "Идоменей". В режисьорския замисъл Идоменей се осмисля като унищожител на диктатурата на боговете. В края на представлението биват посичани главите на Исус, Мохамед, Буда и Посейдон, на божествата диктатори, поискали от Идоменей да жертва собственото си дете. Постановката беше свалена от афиша, защото щяла да разгневи мюсюлманите с богохулството си. Низът от ислямистки провокации срещу свободата на словото и начинът, по който им отговаряше европейското общество, постави въпроса

за цената на тази свобода и за нейните граници

В този контекст се оформиха две интелектуални становища. Едната позиция е категорична, че потъпкването на свободата на словото не може да бъде оправдавана под никакъв претекст и при никакви условия, защото тя е фундаментално право и неговото ограничаване би било равно на отказ от наследството на Просвещението.

Каквото и да е по своето съдържание и по тона на изказа си посланието (карикатура, роман, журналистическо слово и т.н.), то подлежи на ограничения само post factum – от съда, ако подбужда към омраза или призовава за насилие. Такава позиция заема, например, френският философ и публицист Бернар-Анри Леви. Преди няколко години той написа в статия, посветена на 20-годишнината от случая "Салман Рушди": "Случаят е знак за едно действително отстъпление на Просвещението. Какво е Просвещението? Правото да вярваш, или да не вярваш. Правото на онзи, който не вярва, да се забавлява с вярата.

Правото на богохулство

което в юдейството и християнството си е пробило път постепенно и болезнено, което обаче остава престъпление за исляма …"

Другата позиция е, че свободата на словото има своята цена и ако тя е твърде висока, тази свобода следва да бъде удържана в допустими граници. Холандският философ на правото Гелийн Молир формулира тази позиция така: "Ако свободата на словото означава, че други права биват нарушавани, то тогава тя трябва да бъде ограничена. Ако изборът е между обществената сигурност и правото на изказ, тогава колективните интереси имат предимство пред личните".

Двете перспективи за осмисляне на свободата на словото

се проявиха и при интерпретациите на варварството, упражнено срещу "Шарли Ебдо". В едната перспектива кръвопролитието беше оценено като осъдително и нетърпимо насилие над свободата на словото. В другата перспектива беше направено същото, но под едно сериозно условие – в свободата си да не засягаме чуждите религиозни чувства. Американските медии, пък и някои наши журналисти, говорят за станалото в Париж тъкмо в тази перспектива.

Но в едно отворено общество не следва ли свободата на вероизповеданията да предполага и свобода за критика на вероизповеданията. Допускането само на едната свобода е допускане срещу същността на свободата и на откритото общество. Иначе без да искаме, ще се приплъзнем към позицията на онази млада московчанка, която след варварството в Париж се появи в глобалната мрежа с надпис върху гърдите си: "Безбожниците от Франция се подиграха над Иисус Христос и получиха справедливо наказание". С наивната си лудост този надпис ни казва отчетливо: ако свободата е под условия, всяка религия ще е морално свободна да принася в жертва всички, които е уличила като богохулници.

Лазар Копринаров е учен и дипломат, бил е посланик във Венецуела от 2001 до 2006. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това Московския държавен университет. Темата на дисертационния му труд е "Културата срещу крушението. Идеите на Ортега-и-Гасет за културата". Днес ръководи катедрата по "Философски и политически науки" при Философския факултет на Югозападния университет.

 

Оригинална публикация

 

Вържи медиите, да са мирни управляващите

www.segabg.com I 16.11.2014г. 

Снимка: Невена Тенева
През лятото Европейската инициатива за медиен плурализъм организира пред парламента протест срещу концентрацията на медийна, политическа и икономическа власт в едни и същи ръце. Депутатите твърдят, че искат да решат същия проблем, но с ограничения срещу журналистите.

 

Поредните цензори в парламента се опитват да сплашат журналистите с безсмислената идея за закон за печата

Укротяването на медиите е стара страст на ГЕРБ. Мине се, не мине, депутатите му, а и президентът от същата партия притоплят безумната си идея за медиен закон. При съсипана икономика, тотална липса на чужди инвестиции, корумпирана съдебна система, трагично здравеопазване, неграмотност и бедност новите управляващи пак се вторачиха във вестниците. Много ясно защо – там все още се намират критици, а това особено смущава управленския комфорт.

Свободните медии явно са голям дразнител на цензорите, особено на тези, които си спомнят "добрите времена", когато в България имаше само "Дело, Село и ОФ", прославящи безкритично властта. Затова няма да спрат да търсят начин да ги подчинят, докато целият медиен пейзаж не заприлича на поле със слънчогледи, които се въртят по посока на "слънцето". А на малкото останали независими вестници бъде нахлузен намордник – за да е по-сигурно, че свободата на словото в България няма да отлепи от стотното място, до което се срина тази година в класацията на "Репортери без граница". 

И ето пореден представител на ГЕРБ – Красимир Велчев, тръгва да вее байрака на вестникарската регулация. Очевидно без да разбира нищо по темата, той предлага абсурд след абсурд, а най-страшното е, че предложенията му срещат одобрението на депутати от различни парламентарни групи и току-виж минали.

Инженерът се опитва да заблуждава, че един закон за печата би гарантирал, че никой няма да може да клевети, без да носи отговорност. На тези аргументи могат да се вържат само някои по-слабо грамотни избиратели. Причината е, че наказателната отговорност отдавна е уредена в Наказателния кодекс (НК) и няма как в още един закон да се регулира същата материя. И след като не е юрист, Велчев следва да се информира предварително по тези въпроси, а най-добре въобще да не се бърка в сфера, която му е неясна.

НК винаги е предвиждал нелеки наказания за клевета и обида, както и квалифициран състав с по-тежки наказания, когато престъплението е извършено в печатна медия.

Дълги години журналистите подлежаха на затвор

След яростни дебати през 2000 г. наказанието беше променено на глоба, чийто размер стига до 30 хил. лв. Още по-големи обезщетения могат да получат и получават засегнатите, ако водят дело за непозволено увреждане по Гражданския процесуален кодекс. Там дори няма финансови ограничения и може да се стигне до доста солени суми. Отделно от това на българския съд му трябваше много време, включително няколко дела в Страсбург, за да започне да прави разлика между обида и разкриване на неудобна, но важна за обществото информация. И все още не може да се каже, че винаги го прави.

Под такъв дамоклев меч журналистите всеки ден трябва да защитават принципността, почтеността и репутацията си и в същото време да служат на обществения интерес, който изисква да се знае цялата истина за хората във властта, както и за това как харчат парите на данъкоплатците. Затова целта, която прозира от нескопосаните опити за обуздаване на печата, е прозрачна – просто да се всява страх и да се провокира автоцензура. Така както предишното правителство се опита да прокара нов НК, с който скандално да забрани дори снимането на политици на публично място. В същата бразда оре и Велчев сега – опитва се под маската на законова регулация да пробута нови наказания и нови ограничения на малкото останала независима журналистика. Защото на зависимата даже не й пука от неговите предложения. Тя дори да бъде осъдена за клевета, не плаща. И при нужда – пак се задейства.

Сред най-безсмислените идеи на Велчев е в конституцията да се запише, че медиите са четвърта власт. Някои хора наистина не разбират от метафори… Остава да им се гласува и издръжка от държавния бюджет (не че някои не си я докарват). Инженерите наистина не изучават Русо, но Велчев е на път направо да ревизира теорията му за разделението на властите. Проблемите, които депутатът посочва – че депутати и цели партии си имат медии, че издания имат подставени лица за собственици и не може да се стигне до реалните им източници на финансиране, – не се дължат на пропуски в конституцията или в Наказателния кодекс. Дължат се на това, че данъчните и прокуратурата не желаят да достигнат до корените на злото .

Ако поискат, те могат лесно да разчепкат и собствеността, и доходите, и финансовите потоци в медийните мътилки. Но не искат, не им е наредено или напротив – наредено им е да не го правят. Не недостигът от закони е проблем, а неспазването на съществуващите, както е добре известно. Затова се стига до абсурди корпулентният депутат да има само една стара кола в имотната си декларация, а бизнес партньорите му и останалите политици да имат вземане-даване от първа ръка с гигантската му медийна и разпространителска империя.

Истинските намерения на депутата Велчев впрочем си проличават от другото му предложение – да ограничи свободното движение на журналистите в кулоарите на парламента, тъй като "нарушавали личното пространство на депутатите". Това наистина е нахално, тъй като парламентът е публична институция, а квотите за журналисти се определят от ръководството му. 

Там депутатите нямат лично пространство, освен в сервизните помещения, и са длъжни да се съобразяват с това. А ако от медията на някой депутат присъстват повече журналисти, отколкото позволява квотата, това как те са влезли е проблем на охраната и на отговорните за организацията в сградата. И не може да бъде използвано срещу останалите журналисти. 

Показателно е кои пригласят на Велчев. Например Светлин Танчев – доскоро от ГЕРБ, а сега от "България без цензура" – настоява да се въведе понятието entrapment (умишлено вкарване в клопка) в компрометираща ситуация с цел публично дискредитиране и да се въведат санкции за това. Той дава за пример скандала "Верту" в 41-вото Народно събрание, когато медии организираха фалшива промоция и обещаваха да подарят луксозни мобилни телефони на депутати и неколцина се хванаха. Забележете – никой не иска наказания за депутатите, които са се изкушили от скъпите подаръци и които щяха да си ги приберат без никакви угризения на съвестта, ако ставаше дума за истинска промоция.

Така че, ясно е къде ги "стиска чепикът" депутатите – стоенето под прожекторите. Само че свободата на словото няма да се остави да бъде стъпкана от тяхната гузност.
Депутатът Красимир Велчев има амбицията да претвори метафората "четвърта власт" в дела.

Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ 

 

 

Оригинална публикация 

БДВО отличи със специална награда Факултета по журналистика и масова комуникация

www.bdvo.org I 30.10.2014г. 

В рамките на тържеството, с което бяха отбелязани 40 години от самостоятелното обособяване на Факултета по журналистика и масова комуникация и 20 години от създаването на специалността “Връзки с обществеността”, Българското дружество за връзки с обществеността, връчи специална награда на Факултета: ”За принос в развитието на комуникационните професии и свободата на словото в България”.

Годишнината бе отбелязана на 30.10.2014 г., от 11.00 часа в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, като освен наградата на БДВО, ФЖМК получи и почетен плакет от името на Президента на Република България, Възпоменателен знак от Университета за национално и световно стопанство и още много поздравления от неправителствени организации, обществени и международни институции, медии, журналисти и специалисти по връзки с обществеността, възпитаници на Факултета и др.

От името на БДВО наградата представи Асен Асенов, председател на Дружеството, като тържеството бе почетено и от членовете на УС на БДВО – д-р Александър Христов, Мануела Дюлгерова – Тотева, Радина Ралчева и много други настоящи и бивши членове на организацията и нейните управителни органи.

 

 

Оригинална публикация 

 

Българският медиен съюз с Eтична комисия

www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

 

 

Оригинална публикация 
 

Натиск за свалянето на ТВ7 и News7 от ефир

www.sbj-bg.eu I 25.09.2014г.

Безпрецедентен натиск цели свалянето на ТВ7 и Нюз7 от ефир. За това предупреди Емил Кошлуков, изпълнителен директор на ТВ7. Ръководството на медийната група излезе с декларация по повод безпрецедентния натиск, който цели ликвидирането на медиите.

"Ръководството заявява, че е в невъзможност да плати заплатите на служителите си за месец август заради запорираните всички сметки на медиите от временния синдик", посочи той на специална пресконференция. Това, което виждам е опит телевизията да бъде разпарчетосана, смачкана и свалена от ефир", изтъкна тв водещият.

"Виждам действия на т.нар. синдик, чиято роля е да оздрави компанията, да я разрушава. Всеки наш опит да платим заплатите, среща нов запор и безумни претенции. Той назначи охранители да пазят телевизията, които предявяват иск за 1 млн. лв. и казват, че ги дължим на фирмата им. За какво, питам аз, Обама ли охраняваме?

Искаме да чуем ясната позиция на закона. Получаваме постоянно писма, които ни заплашват и все от места, свързани пряко с държавата”, заяви Кошлуков.

Ето какво се казва още в декларацията на ръководството на TV7 И NEWS 7:

Това е последствие от безпрецедентните действия на временния синдик Панайот Велков, който е запорирал всички сметки на телевизията.

Еднолично Велков е подписал договори с външни фирми, които обслужват него и неговите интереси. С допълнителни клаузи към контрактите той дори е увеличавал многократно стойността на предоставяните му услуги, които телевизията трябва да заплати.

След запориране на сметка, от която дължимите суми могат да бъдат изплатени, Панайот Велков е продължил да блокира и другите сметки на TV7, като по този начин цели спирането на работата на телевизията. Съдебната система се оказва особено толерантна. TV7 е представила всички доказателства, че е платежоспособна. Съдът мълчи. Целта е ясна – ликвидирането на TV7.

Считаме, че ситуацията изисква да бъдат предприети решителни действия за защита. Под заплаха са не само служители и журналисти в българска национална медия. Заплашена е свободата на словото и независимостта на медиите. Гръмкото мълчание на институциите застрашава основните принципи на демокрацията и върховенството на закона.

TV7 е сериозна, професионална медия, която ще продължи да работи като обществена телевизия в името на българските граждани. Вярваме, че справедливостта е ценност в Европейска България и очакваме институциите да защитят истината и обществения интерес.

ТВ7 и Нюз7 отправят призив към останалите медии – да видят какво се случва, ако смятат, че е редно, да мълчат, а ако мислят, че могат – да помогнат. Прецедентите са опасно нещо, ако днес това се случва с една телевизия, утре може да стане с друга медия, казват от телевизията.

 

 

Оригинална публикация

Свободата на словото намалява, съгласи се СЕМ

www.frognews.bg | 11.05.2011

 

Депутатът Антон Кутев коментира, че България е на 71 място по свобода на медиите. Според него има още какво да се желае от работата на СЕМ. Червеният народен представител настоя за дискусия по темата между всички отговорни институции. С него се съгласи и шефът на СЕМ Георги Лозанов, според когото действително има тенденция за намаляване на свободата на словото.
Тази тенденция започна в последните 5 години, поясни той. Затова според него трябва да има нови гаранции за независимостта на медиите в икономически план.
Според Лозанов са необходими нови промени в Закона за радиото и телевизията.
През второто полугодие на миналата година продължава тенденцията за все по-голямо разнообразие на доставчици на радиоуслуги и на такива на аудио-визуални услуги. В радиосектора за различните сегменти на аудиторията работят 76 доставчици на радиоуслуги, които притежават лицензии за създаване на 285 радиопрограми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово радиоразпръскване.
От тях 44 не се създават поради липса на разрешение за разпространението им.
Наред с ефирното разпространение, съществува все още и кабелното разпространение на радиопрограми – 30 доставчика на радиоуслуги, които имат регистрация за създаване на 32 радиопрограми, предоставят за разпространение своите програми чрез кабелни електронни съобщителни мрежи или сателит.
В телевизионния сектор работят 24 доставчика на аудио-визуални медийни услуги, които притежават лицензии за създаване на 33 телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез наземно аналогово или цифрово радиоразпръскване. 20 доставчика вече притежават индивидуални лицензии за създаване на телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват.
102 доставчика на аудио-визуални медийни услуги, които имат регистрация за създаване на 136 телевизионни програми, разпространяват своите програми чрез кабелни електронни съобщителни мрежи или сателит. Само 7 доставчика предоставят нелинейни медийни услуги – Видео по поръчка (Video-On-Demand) и Плати, за да гледаш (Pay-Per-View).
Административно-наказателната дейност на СЕМ за второто полугодие на 2010 година се изразява в докладвани пред СЕМ 71 преписки по съставени актове за установяване на административни нарушения, съставени от длъжностните лица.Вследствие на това председателят на СЕМ е издал 24 наказателни постановления, 11 мотивирани резолюции за прекратяване на административнонаказателни преписки, 28 предупреждения по Закона за административните нарушения и наказания.