Баща и син Мърдок се извиниха за скандала с подслушванията

в. Дневник | Красимир ЯНКОВ | 20.07.2011

Уникалното изслушване в парламента продължи почти три часа

Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот." С тези думи на медийния магнат Рупърт Мърдок започна и завърши уникалното му изслушване вчера в британския парламент по повод скандала с неговите вестници в страната. Над 40 години след като стъпи на този пазар, той бе подложен на кръстосан почти 3-часов разпит от 13 депутати за това какво точно се случва в неговата корпорация, кой какво е знаел и кой носи отговорност. До него седеше – и в действителност отговаряше през по-голяма част от времето – синът му и вицепрезидент на корпорацията "Нюзкорп" Джеймс Мърдок. Към края на изслушванията млад мъж хвърли хартиена чиния, пълна с пяна за бръснене, по лицето на магната, което предизвиква боричкане в залата и 10-минутно прекъсване. След инцидента медиите коментираха, че случилото се е скандален пробив в сигурността на парламента и че след него Мърдок по-скоро ще събере симпатии на масовата публика като нападнат старец и ще измести в новините важните въпроси от изслушването. Рупърт и Джеймс Мърдок многократно се извиниха за скандала с подслушванията, който втора седмица разтърсва не само британските медии и полиция, но и цялата държава. В отговорите си те твърдяха, че много неща не са им били докладвани навреме и че погрешни решения са взимани от техни подчинени и особено от юрисконсултите на корпорацията. Изслушването пред комисията по култура, медии и спорт бе открито от Джеймс Мърдок като председател на "Нюз интернешънъл", собственик на британските вестници, които причиниха скандала, с извинение за страданията, причинени на жертвите на подслушванията. Съвсем малко след това той бе прекъснат от баща си, който кратко заяви: "Бих искал да кажа само едно изречение. Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот." Впоследствие той каза, че е бил шокиран и се е срамувал, когато е прочел преди две седмици за случая, който е превърнал дълго тлеещия скандал в проблем, разтърсил доверието на британците не само в печатните медии, но също и в полицията и политиците, включително и в премиера Дейвид Камерън. На въпрос обаче дали се чувства лично отговорен за това фиаско, 8о-годишният Рупърт Мърдок отговори просто: не. Удряйки по масата с ръка, за да подчертае всяка своя дума, той заяви, че закритият на 10 юли таблоид News of the World е представлявал под 1% от бизнеса му и че той лично не е в състояние да следи делата на 52 000 служители на компанията. За отговорни той смята хората, в които лично той е вярвал, и вероятно онези хора, в които неговите подчинени са вярвали. Мърдок призна: "Разрушихме доверието на нашите читатели."
В заключителното си изявление той каза: "Искам всички жертви на подслушванията да знаят колко напълно и дълбоко съжалявам. Като се извинявам, не мога да върна назад случилото се. Въпреки това искам да знаят колко дълбоко е моето съжаление за ужасното нахлуване в техния живот."
По-рано вчера бившият началник на лондонската полиция сър Пол Стивънсън и бившият помощник-комисар в Скотланд ярд Джон Йейтс се изправиха пред парламентарната комисия по вътрешни работи.
Сър Пол каза, че съжалява за наемането на бившия редактор от таблоида News of the World Нийл Уолис за ГК консултант на лондонската полиция. Стивънсън бе попитан от британски депутати за луксозна безплатна почивка в СПА комплекс "Шампнис", свързан с Уолис. Стивънсън се защити, че е получил безплатните процедури чрез семеен приятел, а връзката на Уолис с комплекса е "проклета случайност". Началникът по комуникации в Скотланд ярд Дик Федорсио обвини Йейтс, че е помогнал на дъщерята на Уолис Ами да получи работа в британската полиция. От своя страна Джон Йейтс се защити, че просто е получил биографията на Ами Уолис в електронната си поща и я е предал нататък, без да й помага допълнително. "С господин Уолис сме приятели, но не сме близки", подчерта Йейтс, който твърди, че е напуснал поста си, защото скандалът с подслушванията и връзките му с Уолис са пречели на работата му. При редакционното приключване на броя все още се провеждаше изслушването пред комисията по медии и култура и на Ребека Брукс, бивш главен редактор на News of the World и бивш изпълнителен директор на "Нюз интернешънъл", която е разследвана от комисията за нейната роля в подслушванията, които са се случвали в редакцията на таблоида, докато тя го е управлявала.
***
Това е денят, с който най-малко се гордея в моя живот. Бях много подведен. Това не е оправдание. Може би е обяснение за слабия ми характер. News of the World е по-малко от 1% от (печалбите на – бел. ред.) компанията ни. Давам работа на 53 000 души по цял свят, които са горди, големи, етични и уважавани професионалисти.
Хората, на които вярвах, не казвам кои, не знам на какво равнище, ме разочароваха и смятам, че постъпиха безчестно, предадоха компания и мен. Те трябва да си платят.
Рупърт Мърдок, председател и изпълнителен директор на News Corporation
Искам да кажа колко много съжалявам лично и колко много ние съжаляваме, особено за жертвите на незаконните подслушвания и семействата им.
Бях напълно шокиран, засрамен и ужасен, когато разбрах за случая с Мили Даулър (убитото момиче – бел. ред.) преди две седмици.
Нямаме такива планове (за издаване на нов таблоид в неделя) засега. Това не е приоритет на компанията. Сега не е време да мислим за това.
Джеймс Мърдок, председател на News International

Стр. 8 – 9

Оригинална публикация

Големият жълт английски скандал

БНТ, Панорама | 16.07.2011

Водещ: Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна, нали г-н Волгин?
Петър Волгин: Ами да, сигурно. Но понеже сега ще си говорим за Англия, където е доста по-различно положението, отколкото в Германия, знаете ли кое ми прави най-силно впечатление в това, което се случва в момента там?
Водещ: Кое?
Петър Волгин: Най-силно впечатление ми прави огромното лицемерие, което демонстрира британският политически елит. Защото ние непрекъснато слушаме премиера, лидера на опозицията, съдружника на премиера в управлението. Те са безкрайно възмутени, те са безкрайно отвратени от това, което е станало, че са се подслушвали телефоните, че е плащано на полицията, че всичко това се е случвал. Бога ми, всичките тези хора, които сега така ругаят изданията на Мърдок, те само допреди няколко месеца бяха техните най-големи приятели. Нямаше парти на Мърдок и на неговите вестници, телевизии и всякакви други издания, на които да не бяха и Дейвид Камерън, и Ед Милибанд, и Ник Клек (?) и Гордън Браун, и Тони Блеър. Всичките тези хора направиха така, че Мърдок да е това, което е. Т.е. политиците в Британия имат вина за това, че Мърдок и неговите издания придобиха такава огромна власт върху британското общество. И това страшно ми напомня на случващото се в България веднага след ноември 89-а година. Тогава, ако си спомняте всички от политбюро, членовете на политбюро до последния човек в държавата изведнъж се оказа, че страшно мразят Тодор Живков и че винаги са го мразели, и че са били винаги демократи в душата си, но този човек ги е потискал и ето сега те най-накрая имат възможност да си кажат това, което искат. Така действат в момента…
Бойко Ламбовски:
Петър Волгин: …безкрайно религиозни и безкрайни демократи. Ето това в момента ни демонстрира британският политически елит, което нас може би не би трябвало да ни учудва, защото ние от нашия политически елит сме виждали какво ли не.
Водещ: Г-н Ламбовски, все пак всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Бойко Ламбовски: Политическата класа често е цинична и аз мога да допълня само тук г-н Волгин, че по същия начин беше отношението и към Кадафи. Той беше много дълги години приятел, сърдеха му се, пак беше приятел, сега стана най-злият човек на света. Аз не го оправдавам, но това е демонстрация на подобно лицемерие. Но аз искам да обърна внимание върху още нещо, което ми даде повод разговорът с Гюнтел Валраф, който е един много голям журналист и писател от типа на Труман Капоти (…). Забележете какво пишеше на закрития „News of the World”, на последния му брой. Пишеше не „Извинете”, а „Благодарим”, т.е. посланието в този брой беше, ами каквото правехме, го правехме за вас, скъпи 7-8 млн. там, наши читатели. Вие искахте това, подслушвахме, защото вие го желаехте. Защо го говоря това? Защото действително, пак да се върна към Валраф, процесите в съвременното общество, принципът на удоволствието, който се възцарява все повече и повече, на тоталното удобство, снижава важните, прави, редуцира важните въпроси – въпросите кому е нужно това, става ли светът по-хубав по този начин. И подобни медии, които са изградени на този принцип, те правят всичко възможно да останат на повърхността, но в крайна сметка се минава незабележимо тази граница и неусетно тя се минава. Ако не беше никой разбрал за това подслушване, то щеше да продължава и щеше все повече и повече хора да бъдат подслушвани.
Водещ: Добре, нека аз да кажа все пак, Петър Волгин – журналист от националното радио и Бойко Ламбовски – поет и журналист от „Сега”, наблягам да думата журналист, защото сега явно не е много хубаво да кажеш, че си журналист, да речем в Англия, може би и на други места. Въпросът е, не си ли измиваме ръцете много лесно с политиците, които са обичайното зло, а ние..?
Петър Волгин: Не, не си ги измиваме, те разбира се са обичайното зло и разбира се…
Водещ: Това са правилата на демокрацията.
Петър Волгин: Да. Те са избрани, те задават правилата, защото така е в една демократична държава. Но хайде да се върнем в България…
Водещ: Хайде де.
Петър Волгин: На журналистиката в България. Значи, на всички ни е направило впечатление, че миналата седмица излязоха два нови таблоида, всекидневници нали се появиха. Предполагам, че никой не си мисли, че изведнъж техните издатели са се събудили една сутрин и са казали: а, в България няма всекидневник таблоид, я дай да издадем, и то на двама души им е хрумнало това изведнъж по някакво странно стечение на обстоятелствата. Искам да кажа, че в България дори този тип преса, този тип таблоидна преса, или булевардна, или жълта, както искате го наречете, той дори не е истинска жълта преса. Зад това, което се представя като жълто и като някакъв нездрав интерес към живота на известните, популярните, богатите, всъщност се крият едни много ясни политически послания. Жълтата преса у нас, основната й функция не е такава, каквато е на „News of the World” да речем, а е много повече да бъде или дискредитиран политически опонент, или дискредитирани неговите бизнес приятели, или съответно обратните пък бизнес приятели и други политически опоненти да бъдат сравнени със земята. Това е ненормалното в България, това е нещото, което е изключително подмолно и неясно, и затова и жълтата ни преса като много други неща, някои биха казали като демокрацията ни, е някакъв вид менте.
Водещ: Добре, ние можем ли, ние журналистите да се самоограничим? Защото обикновено журналисти спорят с други журналисти и се карат с тях, когато се карат шефовте им. Аз лично нищо искрено не виждам в журналистическите войни много често. Въпросът е обаче ние сами към себе си можем ли да се обърнем и да кажем за собствената си работа, тука сбъркахме, тука бяхме подведени, тук бяхме излъгани?
Бойко Ламбовски: Не можем да го направим вкупом. Защото все пак така и в нашата гилдия, аз се причислявам към журналистите, защото от това си вадя хляба, въпреки че не се смятам за перфектен професионалист и съм изкушен от по-трайни жанрове, но не можем да гледаме на гилдията като едно цяло. В нея има едно голямо разслоение. И в крайна сметка всички работещи в сферата на журналистиката сме едни наемници, т.е. ако ти си нает от жълт вестник, ти ще играеш по правилата, които задава главният редактор и собственикът…
Водещ: А има ли невинни, г-н Ламбовски? Присъстващите се изключваме, ама трябвал ли?
Бойко Ламбовски: Напълно невинни няма, но има степенуване на вината. Има много виновни, с двата крака вътре, газещи в една миризлива субстанция, която не ми се ще да я назовавам, и има колеги, които са много по-качествени професионалисти и които се стремят в рамките на своите възможности, мисля, че и тук присъстващият г-н Волгин е представител на тези хора, за които говоря, да внесат повече яснота и малко по-висок стил на разговор и на дискусия в този диалог между информиращите и така да се каже тези, за които се информираме.
Водещ: Г-н Волгин, не искам да върнете комплимента, но искам просто да кажем…
Бойко Ламбовски: Не, може да го върнете.
Водещ: Въпросът е обаче, можел ли, пак питам, да се самоограничим, можем ли да разберем някакъв тип отговорност и да не се държим като хора от последна инстанция?
Петър Волгин: Ами виж, българската журналистика, да, може би има нужда от това, за което ти говориш, но пък българските политици от друга страна, обикновено тези, които управляват, защото те винаги са на топа на устата, те правят достатъчно, за да ограничат медиите. Правят достатъчно, за да ограничат критичните гласове и го правят понякога по-възпитано, по-толерантно, понякога го правят по-дърварски. Аз тук искам само да споделя едно мое безкрайно учудване от нещо, което се случва, то е пак свързано с политиката и журналистиката, всички знаем, че освен БСП в парламента другата силна опозиционна партия на управлението е ДПС. Нали ДПС не само сега е съвносител на вота на недоверие, но те говорят и за това, че трябва да има нови избори, за това, че трябва това правителство да си ходи. Много активна, ярка опозиция. В същото време в тази група на ДПС има един депутат, който по всеобщо мнение е ръководител на медийна империя, чиито издания, вестници, интернет сайтове, телевизии са най-добрите приятели на правителството. И аз се чудя каква е тази шизофренна ситуация, в който депутат от една партия, която е изключително критична към правителството, ръководи издания, които го хвалят ката ден. Значи тук или трябва да решим, че ДПС е една партия, която е изключително толерантна, либерална и там всеки може да си прави каквото си иска, да харесва или не правителството, или явно има и някакви други зависимости, някакви други договорки. Давам го за пример за тази порочна връзка между политиката, бизнеса и медиите в България, защото това е най-тежкото нещо, когато се говори за медии в България, че има тази действително порочна връзка между бизнес, пари, журналистика. И тогава да говорим за това, че журналистите, те сами трябва да направят нещо, че те сами са отговорни за едно или друго, всъщност те са най-малко виновните от всички, защото когато имаш издателите, когато имаш главните редактори, които са обвързани по този начин, за който сега говоря, много е трудно да искаш от един журналист да бъде безкрайно честен и да бъде безкрайно принципен.
Бойко Ламбовски: Все пак има и лична отговорност, г-н Волгин. Има такива, които охотно така се поддават на манипулация и на купуване и се предлагат самите те и преизпълняват плана…
Водещ: Не, аз не искам да излизаме целите в бяло и да кажем, че някой друг ни е виновен. Това не смятам за… как да кажа, дори да е вярно…
Бойко Ламбовски: Не е и вярно…
Петър Волгин: Няма идеални хора, няма ангели действително.
Бойко Ламбовски: Мисля, че все пак нашият народ, колкото и така да е обект на критически анализи, на охулване, има доста здраво чувство в течение на по-продължителен срок и оценява както журналистическите имена, така и политическите. В някакъв момент ги пресява. Аз в последно време все повече и повече се убеждавам, че той не е нито толкова наивен, нито толкова простодушен…
Водещ: Не е.
Бойко Ламбовски: И може да бъде воден за носа известно време, но рано или късно усеща къде стоят по-здрави стойности и къде всичко е фалшиво и гнило.
Водещ: Понеже вие преди малко репликирахте политиците, сега е техен ред да репликират вас с нещо, което не са съгласни или не. Г-н Кутев, по едно изречение…
Антон Кутев: Аз се радвам, че става дума наистина за отговорността и на медиите, и на журналистите, защото в края на краищата за мен като политик и за всеки политик в момента се знае всичко. Знае се точно колко пари получавам, кога съм ги получил, дето се вика, знае се коя е жена ми, какво прави, дали съм женен или не съм. Ако случайно завъдя любовница, и това ще се знае. Не е същото с медиите, особено със собствениците на медии, но според мене и с журналистите. Аз не казвам, че трябва да стигаме дотам, казвам обаче, че един добър журналист е по-голям и има повече влияние в общественото мнение, отколкото аз, отколкото който и да е политик всъщност. Така че отговорността трябва да бъде наистина на друго ниво. Не знам дали това не е пожелание, дали това е възможно, но ако това е възможно, е хубаво да стане, защото в края на краищата и журналисти, и политици формираме нашия свят, в който живеем.
Водещ: Г-н Николов, вие какво мислите?
Валентин Николов: Аз мисля, че ценностната система след 90-а година доста се позагуби. В природата не може да има вакуум и се запълни с доста материални щения. За жалост, това формира разбира се както политиката, така и журналистиката. Всъщност движещото е задължително материалното, а не толкова професионалното. Но при всички случаи има израстване, аз съм убеден в това и външни наблюдатели, особено на България казват, че има израстване както на политиката, така и на журналистиката. Разбира се, един политик може да бъде доста лесно и манипулиран, и контролиран от журналистите, журналистите малко по-трудно става. Мисля, че един етичен кодекс, който имате е една добра основа за това. В смисъл такъв, вие трябва да се саморегулирате, няма как други…
Водещ: Ами да видим дали имаме волята за това. 

Щяха ли ла закрият “News of the World” в България?

в. Новинар Юг, Хасково | 14.07.2011

 

В седмицата, в която в Лондон закриваха "News of the World", в София едновременно се появиха два нови таблоида. Двете събития могат да се възприемат и като повод за укрепване на националното самочувствие. От една страна България бързо наваксва изоставането си -добра или лоша, булевардната преса все пак е присъща за развития свят. От друга страна, както се видя, и "там" стават големи безобразия.
Преди да прокарваме успокояващи паралели обаче, нека се запитаме: възможно ли е в България да се случи нещо подобно на историята със закриването на един от най-старите и многотиражни британски вестници? За да си отговорим, да започнем от несъмнените прилики в медийната действителност на двете страни.
клюки
ЗА 40 СТ.
И двата нови български вестника без притеснения от конкуренцията атакуват една и съща пазарна ниша и едни и същи читатели – онези, които не придирят много много, щом цената е само 40 стотинки и има телевизионната програма. Това е печеливш модел, на който се залага и тук, и там. В търговско отношение моделът включва ниска цена, висок тираж и ръчна продажба. По отношение на съдържанието обединяващи са съмнителният вкус и самоцелната повърхностна сензационност, предназначени за относително по-ниско платежоспособна, по-необразована и непретенциозна публика.
Общото е и в безпардонното навлизане в частния живот, неангажираното отношение към етичните стандарти и двустранната обвързаност с политиците на власт, което си личи особено добре по избори.
"КРЕНВИРШИ С МЕСО"
Тук някъде започват разликите. Първата се отнася до самите вестници. Добър пример за нея е безсрамната лекота, с която още в деня на последните избори у нас голяма част от вестниците направиха обратен завой и размениха обектите на очернянето и обожествяването.
Британският медиен пейзаж се определя не толкова от "News of the World" и събратята му, колкото от многото, известни и уважавани в цял свят образци на качествената журналистика. Качествените издания в България се броят на пръсти и в повечето случаи едва кретат. Останалите си приличат, при това не само по таблоидния формат на книжното тяло.
Сигурно помните рекламата на "кренвирши с месо". Също като в нея, рекламирайки се обилно, един от новоизлезлите вестници обещава "верни истории". По дефиниция в един вестник всички истории би трябвало да са верни. Българската действителност обаче е далеч от дефинициите, както при кренвиршите, така и при вестниците. Голяма част от тях по-често демонстрират зависимост от политици, тъмни капитали и корпоративни интереси, отколкото привързаност към истината и отговорност пред читателите си. За което обаче са виновни и самите читатели.
БЕЗ ДЪНО
Така стигаме до втората голяма разлика и до основната поука от историята с британския таблоид. Собствениците му го закриха не заради внезапен порив на висок морал, а защото само за ден ги напуснаха рекламодателите и защото гневът на читателите заплашваше да се пренесе и върху останалите им издания. Рекламодателите напуснаха, защото читателският бойкот заплашваше да се пренесе и върху техните стоки. Политиците, макар и неохотно, се намесиха, защото с основание гневът се насочи и към тях. В крайна сметка вестникът бе закрит не от издателя си, а от публиката. За нея очевидно има осъзната граница, чието прекрачване, при цялото си многообразие, тя не е готова да допусне и решително наказва.
В България моралната търпимост на мнозинството изглежда по-скоро безгранична, а каквито и да било единни, мотивирани от морални съображения действия, изглеждат невъзможни. Затова няма дъно за моралното падение. Таблоидната култура доминира (не само) медийната ни действителност, а историята със закрития британски таблоид тук няма как да се случи.

Стр. 7

ИМПЕРИЯТА НА МЪРДОК В ОПАСНОСТ

www.bulgaria-news.bg | 07.07.2011

 

Всички британски вестници днес обсъждат медийния скандал, свързан с медийната империя на Рупърт Мърдок. Става въпрос за сандала около вестник News of the World, занимаващ се с подслушване на телефонни разговори и на полицията. Както пише „Гардиън", премиерът Дейвид Камерън се оказа под силен политически натиск от страна на много членове на парламента и партньори от управляващата коалиция, които искат незабавно и независимо разследване на цялата тази история. Засега, както пише изданието, той е дал съгласието си за провеждането на едно, ограничено по мащаби и предварително разследване. В центъра на разследването, според вестника, трябва да бъдат връзките между журналистите, които са търсени конфеденциална информация за различни хора, попаднали в в центъра на вниманието им, и полицията, където някои нейни сътрудници не са се погнусили от парите, за да предоставят тайните сведения. В тази история присъства и още един неприятен за премиера момент. Както пише „Дейли телеграф", сегашният ръководител на пресцентъра на правителството Анди Кулсон е бил редактор в скандалното издание и то във времето, когато е бил разбит достъпа до телефона на убитото момиче- именно с тези разкрития започна и сегашния скандал. „Империята на Мърдок е в криза", възкликва „Индепендънт" на първата си страница. Под въпрос се оказа и придобиването на контролния пакет от акции на BSkyB от корпорацията News International, собственост на Мърдок. В същото време един след друг големи рекламодатели прекъсват договорите си с вестник News of the World, който е в центъра на скандала.

Британски вестник се извини за подслушване

в. Сега | 11.04.2011

 

Британският клон от медийната империя на австралиеца Рупърт Мърдок е изправен пред вълна от нови искове за обещетения и може да бъде даден на прокуратурата, след като призна участието си в продължил години скандал с телефонно подслушване, съобщават британските медии.
Над 100 публични фигури, сред които политици и членове на кралското семейство, са били подслушвани от журналисти на таблиода "Нюз ъф дъ уърлд" преди няколко години. Вчера вестникът публикува официално извинение, след като в петък "Нюз интернешънъл" – компанията майка на вестника обяви, че ще признае вината си и ще плати обезщетения по осем случая. Признанието беше отстъпление от доскорошните твърдения на медията, че не познава журналисти, които са подслушвали нелегално телефоните на членове от кралското семейство, политици, лица от шоубизнеса и спортни звезди, като обвиняваше шепа "репортери мошеници" за скандала.
Анализатори смятат, че ходът на групата е опит да сложи край на случая и да ограничи финансовите разходи в момент, когато "Нюз корп" финализира сделката по покупката на британския платен сателитен оператор БиСкайБи за $14 млрд.
Уреждането на всички искове ще струва на групата 40 милиона паунда ($66 млн.), обяви адвокат Род Дадак, специалист по медии, чиято фирма представлява множество потенциални жертви на телефонно подслушване.
Скандалът избухна през 2005-06 г., когато репортер на таблоида, който отразява кралското семейство, беше арестуван и вкаран в затвора заедно с частен детектив, задето подслушвал съобщенията от гласовата поща на сътрудници на кралското семейство.

Стр. 8

Кой наследи тирантите на Кинг?

в. 24 часа | Петя ДИКОВА | 17.03.2011

Скандалният британски журналист Пиърс Морган не можа да задържи рейтинга на Лари

"Има гърди! Има домашно порно! Няма зрители!" Това е заглавие на вестник "Маями Хералд" от 30 януари. То се отнася до гостуването на американските риалити "звезди" Ким и Кортни Кардашиян, които въпреки популярността си (явно!), домашното си порно и това, че се появиха полуголи, не успяха да вдигнат рейтинга на Пиърс Морган – човека, който застана на стола на легендарния Лари Кинг в Си Ен Ен. Всъщност Кинг реши да "окачи тирантите си на стената" след 25 години пред микрофона на едно от най-гледаните предавания в Америка – "Лари Кинг Лайв" (ЛКЛ).
Кой е Пиърс Морган? Той е скандален британски журналист с любопитство и безскрупупност, които много звезди (включително покойната Лейди Ди) намират за "трудни за преглъщане ". Неговият пробив е през 1994, когато Рупърт Мърдок го наема за редактор на британския таблоид News of the World. Другото, c което Морган се прочу, беше като жури в риалити формата America’s Got Talent, най-гледаното телевизионно шоу в Америка през лятото, затова логично се очакваше той да привлече по-голямата част от тази маса и за новото си вечерно шоу. Впрочем, Пиърс разказва, че когато се обадил на собственика на Fox News за интервю миналата седмица, Мърдок му отвърнал: "Шансовете ти са по-малки от нула".
Ето какво се случи в рамките само на няколко дни. Премиерата на "Шоуто на Пиърс Морган" беше на 17 януари, гост беше "най-добрата приятелка на Америка " – Опра Уинфри. На следващия ден USA Today излезе със следното заглавие: "Дебютът на Пиърс Морган три пъти по-висок от рейтивтите на Лари Кинг". Дотук добре. Само 2 седмици по-късно обаче, на 2 февруари, стана ясно, че рейтингът на Пиърс е паднал значително под този на Лари Кинг за същия период миналата година. Дори записаното интервю с Опра, привлякло 2ql милиона зрители, не успя да бие Hannity по Fox News, приковало впечатляващите 2q4 милиона зрители. Водещият Шон Ханити е известен с консервативните си политически убеждения, а в конкретната вечер негов гост беше Сара Пейлин. А и злите езици не пропуснаха да отбележат, че Опра не отказва интервюта, защото промотира новата си кабелна мрежа.
В понеделник (17.01.) от Си Ен Ен се похвалиха, че покачването е с 224% спрямо средния рейтинг на ветерана Лари Кинг миналата година по същото време и е в желания демографски сегмент (25-54 години). Във вторник (18.01.) гост на Морган беше Хауърд Стърн, привлякъл 1.27 милиона (и едва 551000 в желаната демографска група), което е спад с 38% спрямо дебютната вечер. До сряда, когато гост беше Кондолиса Райе, зрителите бяха намалели до 1,028 милиона, спад с 19% спрямо вторник. Това беше вторият път, когато Морган не успя да бие Hannity по Fox News в най-атрактивната за рекламодателите демографска група. Единственият логичен извод е, че зрителите са били толкова невпечатлени от видяното в понеделник, че половината от тях въобще не са се върнали във вторник. Оттогава рейтингът на Морган спада главоломно, достигайки в четвъртък, 27 януари, когато гости бяха сестрите Кардашиян, аудитория от общо 498 000 зрители и едва 164 000 в демографския таргет. Тогава той вече бе загубил 3/4 от зрителите, които имаше в понеделник, 17 януари. Освен от Fox News и MSNBC Морган беше победен и от документален филм за супермаркет индустрията, излъчен по Си Ен Би Си. "Толкова са му ниски рейтингите, че дори и готварските програми го задминаха", беше сред подигравателните
заглавия в пресата. Самият Морган твърди, че таргетът му по договор е 650 000, горе-долу толкова, колкото е правил Кинг в последните си месеци, което обаче пак е много, много по-ниско от директните му конкуренти Fox News и MSNBC.
Наистина, Си Ен Ен имаше най-лошата четвърт в своята история и спад в гледаемостта с 43%. Затова много хора в медията виждаха в лицето на Морган спасителна лодка. Според говорител на телевизията, независимо от рейтинговия спад спрямо същия период миналата година, като цяло Морган се справя по-добре от Кинг в последните му месеци. Но какво друго им остава на Си Ен Ен да кажат?
И докато всички сочат Пиърс Морган с пръст, медийни експерти твърдят, че журналистиката като цяло никога не е била в толкова лоша форма. Много западни медии отбелязват, че товарът върху плещите на британеца е значителен. Макар като дъщерна компания Си Ен Ен още да се смята за печеливша за Time Warner, медията загуби повече от една трета от зрителите си през последните години, а "Шоуто на Пиърс Морган" представлява най-голямото усилие за промяна до момента. Промоционалната му кампания беше изключително агресивна. По цял ден слушахме тийзъра: "Наречете ме както пожелаете – наречете ме любопитен, наречете ме непредвидим, ако щете, ме наречете британец, но не ме наричайте скучен." В последствие, журналистът бе сериозно критикуван, дори сравнен с петролния разлив на Би Пи – "престъпление, извършено от британци на американска територия". "Дали Пиърс Морган е спасителят на Си Ен Ен? Поне засега – не". Това със сигурност не са типът заглавия, на които от Си Ен Ен са се надявали.
А и как да си обясним проект, който всъщност много напомня сваленото шоу "Лари Кинг Лайв" ? Може би форматът е изхабен? Не е ли наивно да се предполага, че даден сегмент от аудиторията все още има апетит за едночасови интервюта със звезди и политици? Все пак ниските рейтинги на ЛКЛ в последните му месеци би трябвало да подскажат обратното. Морган е антиКинг в много смиели – той е груб, маниак на тема предварителна подготовка и почитател на записаните интервюта. С гръмкото промо " Искам всяка вечер да бъде събитие" Морган се заканваше, че ще даде нова дефиниция на "интервюто" като изкуство. Но, да си припомним, че и промото на Кристиян Амашгур миналата година звучеше по почти същия начин. Колкото и да я харесвам, факт е, че нейното предаване имаше кратък живот. Какво ли ще стане с шоуто на Морган?
Джон Клейн, един от големите шефове в Си Ен Ен, който нарече Морган "естествения заместител на Лари Кинг", беше уволнен едва месец след подписването с британеца. Медията отказва да коментира всички спекулации. Вероятно още е рано да се натиска "паникбутонът", защото все пак 9.00 вечерта е сред най-оспорваните пояси. Може би очакванията от Морган са нереално високи, все пак ЛКЛ беше гръбнакът на праймтайма на Си Ен Ен в продължение на 25 години, което в телевизионно време си е цяла вечност.
Подобна шега си направи и Хауърд Стърн, когато гостуваше на Морган. Двамата самообявили се за" царе на всички медии" се скараха още преди началото на едночасовото интервю, когато Стърн си позволи да се усъмни в качествата на британеца и му каза: "Искам да те поздравя, че седна на мястото на 95-годишен човек" (всъщност Лари Кинг е едва на 77!). Скандалният радиоводещ се обърна към зрителите: "Пиърс е бил в Англия. Да постигнеш успех там, е много лесно, но по размер Англия е колкото щата Филаделфия. За да завладееш Англия ти трябват около два дни. Америка, обаче, е нещо друго."
***
290:279 хил. зрители в полза на стария водещ
Ето сравнение на рейтингите на Морган и Кинг. В първите си две седмици Морган привлича средно 978 000 зрители, 279 000 от които са в най-желаната категория 25-54 години. По същото време миналата година, Лари Кинг е гледан средно от 989 000 зрители, от които 290 000 между 25-54 години. Трябва да се отбележи, че миналия януари СиЕнЕн имаше по-високи рейтинги като цяло заради отразяването на заметресението в Хаити. Но пък тази година Си Ен Ен привличаше с ексклузивни репортажи от Близкия изток, където имаше повишен обществен интерес.
След като станаха ясни рейтингите на кабелните телевизии за първия месец на годината, в съобщение до медиите от 30 януари, Си Ен Ен подчертава, че тези числа бележат 50% скок на общия брой зрители спрямо същия часови пояс за предходната четвърт, както и 65% повече за възрастовата група 25-54.

Стр. 24

News of the World и Guardian -претенденти за Press Awards 2011

в. Класа | 01.03.2011
 

Британските издания News of the World и Guardian са водещите заглавия сред шестте национални всекидневника на Великобритания, които ще бъдат в оспорвана битка за националните Press Awards 2011. Неделното издание на News International получава номинация заради добрите журналистически попадения и разкриването на корупционни практики в пакистанското първенство по крикет. Guardian – част от MediaGuardian.co.uk, е номиран заради публикациите, които цитираха скандалните дипломатически доклади, разпространени от Уикилийкс.
Вестник Daily Telegraph има две номи-нации в категория "Сензационна новина", за разкриването на скандала, който доведе до оставката в новото британско правителство на Дейвид Камерън само три седмици след формирането му. Тогавашният зам.-министър на финансите Дейвид Лоус се оттегли след публикацията на вестника, като призна, че Лоус осребрил неправомерно 40 000 паунда като член на парламента за лични разходи. Sunday Times е в престижния списък на претендентите за отличието Press Awards 2011, защото успя да спипа и да разобличи корумпирани членове на ФИФА. Изданието разпространи информацията, че двама членове на изпълнителния комитет са предложили да продадат своя глас при избора за домакинство на Световното първенство през 2018 г. Нещо повече – служители на световната централа са направили и конкретни финансови предложения към репортери на вестника под прикритие, които са се представили за лобисти на американски консорциум.

КЛАСИРАНЕ: The Times е с 18 номина-ции, следван от Guardian – 17 , Sunday Times – 14, The Daily Telegraph и Mail on Sunda с по 12 и News of the World – 1 1.
Останалите претенденти: Daily Mail (8), the Sun (7), Financial Times (6), London Evening Standard (5), Daily Mirror (5), the Independent (4), the Observer (4), Press Asso-cation (4), Sunday Telegraph (2), Sunday Mirror (2), Independent on Sunday (1), The People (1), Reuters (1), Action Images (1), Getty Images (1).
Селектираните финалисти за наградата, която се връчва за високи постижения в журналистиката, ще бъдат обявени през март. Специалната награда за международен репортер и вестник на годината ще бъде обявена на специална церемония на 4 април след гласуване от цялата академия, съставена от съдии от редколегиите на националните издания на Острова.

Стр. 15