в. Новинар | 2010-03-31 

31 български електронни медии не плащат авторски права за излъчваната от тях музика, съобщиха от дружеството за колективно управление на авторски права за продуценти и изпълнители ПРОФОН. От организацията протестират, че 12 медии все още не са предоставили дори отчети за излъчваната по тях музика за 2008 г. "70% от българските медии всекидневно нарушават правата на изпълнителите и продуцентите на музика", пишат в отворено писмо ПРОФОН.
Реакцията на дружеството идва след обвинения от страна на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), че дружеството се държи като монополист и не дава гаранции за правна сигурност на тези, които им плащат за авторски права. Според ПРОФОН от 2002 г. досега дружеството е разпределило 7 милиона лева като отчисления за музиканти. Организацията е и сред най-големите данъкоплатци с половин милион лева годишно за ДДС.
АБРО обаче обявиха, че искат промени в Закона за авторското право, за да се постигне по-добър държавен контрол върху дружества като ПРОФОН. Целта е да се избегне агресивно и тенденциозно отношение към коректни клиенти. От дружеството за колективни права МУЗИКАУТОР също се обявиха за промени в закона. Те обаче искат по-високи глоби за нарушители на авторските права.

Стр. 21

PRO.BG, Новините | 2010-03-31

Водеща: Необходими ли са промени в Закона за авторското право и сродните му права?
Водещ: Ако да, с какви мотиви, как работи системата, която регулира авторските права – по тази тема продължаваме в следващите минути с гостите в студиото. Тук са директорите на „Музикаутор”, защо не го казвате Мюзикаутор?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” е.
Водещ: „Мюзикаутор”, много по-лесно е, Магдалина Тодорова. И изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров. АБРО, ако не знаете уважаеми зрители, е Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори. За да влезем обаче в темата, и тя от години е много важна тема, как всъщност се плащат, как се използва музиката и как се заплаща за ползвана музика в медиите? К акъв е принципът?
Магдалина Тодорова: Един автор създава едно произведение, а поверява управлението на имуществените права върху това произведение на „Мюзикаутор”, „Мюзикаутор” съответно събира, т.е. на базата на това, което му е отстъпено като правомощия сключва договори с ползватели, каквито са медиите, събира едни пари, които са възнаграждението за използването на тези произведения и след това ги разпределя според отчетите, които ползвателите дават на „Мюзикаутор”.
Водещ: Как взима пари? Направо от медията? Има ли посредници?
Магдалина Тодорова: Няма посредници. „Мюзикаутор” се явява всъщност посредникът, ако въобще може така да се каже, между автора и ползвателя.
Водещ: Между електронните медии – радиото и телевизионни радиостанции?
Магдалина Тодорова: Да, всички…
Водещ: Които ползват музика.
Магдалина Тодорова: Медиите са само една категория ползватели. Включително заведения, промоутъри, всички те също се явяват ползватели и при тях се действа по абсолютно същия начин.
Водещ: Е то вече хитът беше таксито, когато си с такси и слушаш музика, таксиметровият шофьор трябва да плаща права?
Магдалина Тодорова: Точно така.
Водещ: Е как така?
Магдалина Тодорова: Ами защото това е вид използване, публично изпълнение. Значи ти се забавляваш. Това е градски транспорт един вид.
Водеща: Ами ако несе забавляваш?
Магдалина Тодорова: Ако не се забавляваш, казваш на шофьора да си смени станцията и пак се забавляваш.
Водещ: И той пак плаща авторски права.
Магдалина Тодорова: Пак плаща.
Водещ: А ако той не иска да плаща, гаси радиото в колата и никой не плаща.
Магдалина Тодорова: И всичко е ОК, да. Нямаме никакви претенции към него.
Водещ: Що за буквализъм е това?
Магдалина Тодорова: Не е буквализъм. Значи вие имате един продукт, имате един… някой е създал нещо. То е нематериално и затова хората много трудно го възприемат като някакъв продукт, но той е продукт като всеки друг – като ризите, като връзките, като парфюмите, като всичко…
Водещ: Е то това е най-голямата трудност на цялата тема, защо да плащам за нещо като го има в Интернет?
Магдалина Тодорова: То го има в Интернет, ама за да се появи в Интернет някой е положил някакви усилия за това нещо. От една страна, са авторите, които са… т.е. композиторът, който е създал тази музика, текстописецът, който е създал текста и т.н. и това е един дълъг процес в интерес на истината, който е изключително… как да кажа, авторите са доста ревностни на тази тема.
Водещ: Репликата ми беше по-скоро за манталитета и съзнанието на хората, които трябва да плащат и за това нещо. Откъде-накъде си казват, как ще плащам за това, че слушам музика?
Магдалина Тодорова: За съжаление, така тръгна в България, че поради множеството безплатни концерти, които се организираха, в българския ползвател се създаде усещането, че това е един продукт, който идва безплатно. Но винаги за него някой е плащал.
Водещ: Време е да чуем и г-н Камбуров. Само обаче една реплика. Колко пари разпределя „Мюзикаутор” годишно?
Магдалина Тодорова: Годишно в момента около 5 млн.
Водещ: 5 млн. какво, лева?
Магдалина Тодорова: Лева.
Водещ: 5 млн.лв. разпределяте на носителите на авторски права?
Магдалина Тодорова: Да, които са не само български, но и чуждестранни.
Водещ: По какъв механизъм, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров: Разпределят ли?
Водещ: Да. Справедливо ли е това…?
Магдалина Тодорова: Ако искате аз да ви отговоря?
Водещ: Да включим в разговора и него.
Гриша Камбуров: Разбира се, че с „Мюзикаутор” ние работим от дълги години, имаме доста коректни взаимоотношения. При тях е прозрачен процесът на разпределяне на тези средства, които постъпват. Те разпределят на база отчетите, които ние предоставяме. Но ако се върнем на първия въпрос за самосъзнанието. В България самосъзнанието за плащане и за подкрепата на интелектуалната собственост е на много ниско ниво, за съжаление. Освен медиите, които са 90% от коректните ползватели и от коректните платци на този вид дружества, всички останали сектори като публично изпълнение, от една страна, от друга страна, хотели, автобуси и т.н. и заведения, виждаме, че там делът на събраните средства е доста нисък.
Водеща: Добре, от какви промени има нужда законът за авторското право и сродните му права в такъв случай?
Гриша Камбуров: Очевидно има нужда от промени. Той е приет през 93-а година и е на едно ниво самото развитие на този вид организации за колективно управление на права…
Водещ: Е защо да има нужда? Вие досега говорите, че работи добре, че медиите 90% са коректни, казвате…
Гриша Камбуров: Да.
Водещ: Нашата медия коректна ли е, плаща ли си?
Гриша Камбуров: Да. Но медиите са едната страна на този медал. От другата страна стоят публичното изпълнение, които, да речем, в останалите страни в ЕС публичното изпълнение дава тези 90% на дружествата, медиите допълват останалите 10%. Т.е. моделът е обърнат. Ние сме, както се казва, по-удобната кокошка, която да снася златните яйца. Промените в закона се нуждаят по няколко линии. Първо, да се осигури публичност и прозрачност на всички дружество. Към настоящия момент „Мюзикаутор” да, той е публичен и прозрачен, но това не можем да го кажем със същата категоричност за всички останали дружества, които работят на този пазар – било то за сродни права, било то за авторски права или друг вид права. Това, което ние настояваме е да се приведе и в България европейската практика да се разпише как се организират тези дружества, как работят, как се контролират, кой ги контролира. Защото в момента в такива дружества се преплита и обществения, и частния интерес. И никой не ги контролира. Т.е. те са оставени на свободната воля на своите членове да решат какво да направят с парите, които постъпват. А вие сами чухте колко сериозни суми на година постъпват.
Водещ: А не е ли на практика „Мюзикаутор” монополист?
Магдалина Тодорова: Нашият принцип, принципът на колективното управление е такъв, че създава един естествен монопол. В момента в никакъв случай не е така. В България има повече от 30 организации за колективно управление на права. Просто по стечение на обстоятелствата „Мюзикаутор” си върши най-добре работата и съответно има най-много членове и най-много договори за взаимно представителство с чужди дружества. И поради тази причина концентрира наистина голяма част от репертоара, който се използва. Но в никакъв случай не може да се говори за монопол. Просто така…
Гриша Камбуров: По-скоро самото авторско право като един вид право, то е монополно право, т.е. правото да бъда автор, песента и текстът, който съм написал, то се притежава само на мене. Не може да е на нас четиримата в това студио авторството. Затова говорим за някакъв вид естествен монопол. „Мюзикаутор” е първото по време и може да го наречем първото по право дружество, възникнало в системата за колективно управление на права, като един вид наследник на Държавната агенция за авторско право.
Магдалина Тодорова: …реално погледнато. Защото именно поради обема от права, които концентрира, всъщност сме се принудили да бъдем изключително ефективни, за да можем да функционираме и да продължим да действаме по начина, по който действаме. А иначе, аз пак казвам, самото колективно управление, това му е идеята, събираш, концентрираш едни права на едно място, за да улесниш всички по веригата – и авторите, и ползвателите. Защото си представете какво ще стане, ако за всяка песен, която пускате, идват при вас 10 автора и казват, хайде сега подпиши договор с мене, и с мене, и с мене, и с мене, и аз искам толкова, и аз искам толкова…
Водещ: Интелектуалната собственост е сложна тема. Колкото повече ви слушам, все по-сложно става. За да си го представим и ние и нашите зрители, това ли е конфликтът между Лили Иванова, Асен Гаргов и Митко Щерев – че всеки има вид авторски права върху една песен?
Гриша Камбуров: Лили Иванова в песните има сродни права като изпълнител, т.е. имаме авторски и сродни права. Авторските права са на текстопесеца…
Водещ: И на композитора.
Гриша Камбуров: И на композитора. Сродните са на изпълнителя и на продуцента.
Водещ: Е кой може да забрани на другия правата?
Гриша Камбуров: Ами никога сродното право не трябва да накърнява авторското право. Т.е. авторът може да забрани на изпълнителя да изпълнява неговите произведения, но не би трябвало обратното да е възможно. Защото първично е авторското право.
Водещ: А ако в случая… значи нормално е, че се води сега дело, т.е. ако Митко Щерев е забранил песните на Лили Иванова, той има право да й забрани?
Гриша Камбуров: Да.
Магдалина Тодорова: Това е морално право. Всеки един автор, създавайки…
Водещ: Ама за да станат известни ги е изпяла Лили Иванова?
Магдалина Тодорова: Ама може да ги изпее и някой друг.
Водещ: Ама няма да са толкова известни.
Магдалина Тодорова: Не е ясно. Просто те са работили към този момент заедно. И тези песни са станали известни в публичното пространство с изпълнителя Лили Иванова. Аз трябва да ви кажа, че съм чувала изпълнения на тези песни от един младеж, който пее перфектно и също би имал потенциал.
Водещ: Познаваме го този младеж. Обаче… да, спорът е твърде интересен, защото…
Магдалина Тодорова: Вземете една песен примерно, която е изпълнена и от Бритни Спиърс, и от Блинк 182. Една и съща песен. Тя е популярна за една публика в изпълнението на Бритни Спиърс, а за друга публика в изпълнението на Блинк 182.
Водещ: Да, ама хората, и то наистина масово, всички казват, това е песента „Детелини” на Лили Иванова. Никой не казва композитора…
Магдалина Тодорова: Защото така е много по-лесно.
Водеща: Е за коя песен се казва, това е песента на еди-кой си…
Водещ: За никоя.
Водеща: Именно, но правото…
Гриша Камбуров: Именно защото правната култура в България за интелектуалната собственост е на това ниво. В смисъл, за зрителите и за слушателите тази песен, повечето от тях според мен дори не знаят, че я е написал някой друг, а не Лили Иванова.
Водещ: Добре, край по тази тема за Лили Иванова. Сега обратно към това, за което си говорим. Как да се определят цените, по които се плаща… Трябва ли да има тарифа, или може би сега съществува тарифа, как точно се разплащате в момента с медиите?
Магдалина Тодорова: В момента имаме тарифа.
Водещ: Кой я прави, вие, „Мюзикаутор”?
Магдалина Тодорова: „Мюзикаутор” я прави. Специално „Мюзикаутор”, винаги когато прави някакви тарифи, винаги търси мнението на ползвателите. В случая с АБРО е много лесно, защото те наистина имат, т.е. имат много голяма представителна власт, но членовете на асоциацията им наистина са най-големите ползватели и е много лесно да седнем с тях и да направим една такава тарифа. На някои места не е чак толкова лесно. Примерно при хотелиерите, там има 65 асоциации и е много трудно да хванеш една представителна извадка и да седнеш с тях на масата, въпреки че ние сме го правили. Обединихме няколко от най-големите асоциации и седнахме с тях, разговаряхме. Само че поради факта, че няма едно тяло, което да каже, управително тяло, което да каже, ето това е, споразумява ме се оттук нататък да действаме по този начин – не постигнахме особен успех, но не сме се отказали. Но принципно навсякъде дружествата действат по този начин. Търсят диалог с ползвателите, защото ползвателите са тези, които знаят в каква среда работят, ползвателите са тези, които знаят какво реално може или не може и съответно дружествата са тези, които знаят какво трябва да се плати, за да се овъзмезди трудът на авторите. И някъде по средата се срещаме. Има всякакви механизми разбира се за определянето на тарифите. Когато не може да се постигне някакво съгласие, примерно се правят някакви специални сметки, в които се влагат едни пари, които след това се разпределят, след като бъдат примерно се постигне някакво съгласие, но принципът би трябвало да е такъв.
Водещ: Дотук, до момента кои са ви най-трудните ползватели, с кого имате най-много проблеми? Понеже сега и хотелиерите намесихте, аз такситата се сетих. Медиите са най-добрите, това го разбрахме.
Магдалина Тодорова: Медиите са много прекрасни поради факта, че наистина имат култура, в смисъл собствениците на медии имат културата за това, че авторският труд трябва да бъде възнаграден, най-малкото защото самите те в някакъв момент създават някакъв продукт, макар и със сродни права. На въпроса кой е най-труден, не мога да кажа кой е най-труден. Има сектори, които са по-малко обхванати поради факта, че са много големи, като публичното изпълнение. Става въпрос специално за хотелиерите, заведенията и т.н. Там са просто много.
Водещ: Ако в една пицария звучи музика, собственикът на пицарията трябва да плати…
Магдалина Тодорова: Вие не си представяйте, че трябва да плаща някакви невероятни суми. Сумите, които се плащат на година наистина са базирани на това колко е голямо едно заведение, колко места има в него. И реално погледнато се поучава…
Водеща: А колко пицарии плащат?
Магдалина Тодорова: В интерес на истината доста…
Водещ: Но клиентът може да не слуша музиката вътре. Може да си мисли други работи и да не слуша.
Водеща: А колко струва примерно за един месец, колко плаща една пицария?
Магдалина Тодорова: Имаше едно много сладко сравнение, че на година на едно място се плаща една чаша вино, значи цената на една чаша вино. Горе-долу така. Това е във Франция разбира се, защото там виното е на особена почит. Но горе-долу толкова. Представете си…
Водещ: Ще измерваме и ние с вино така като натурално стопанство. Трябва ли да има независим орган, който да разпределя тези права и как си го представяте и кой трябва да бъде той, когато разпределя и плаща сумите и на носителите на правата, и сродните?
Гриша Камбуров: Дружествата за колективно управление трябва да бъдат органът, който събира сумите и разпределя сумите. Но между ползвателите, т.е. в случая между нас медиите, дори и дружествата за колективно управление на права ние искаме да има посредник, т.е. това да бъде държавата да влезе в своята регулаторна функция и да каже: да, ти си дружество за колективно управление на права, утвърдил си тази тарифа, дай сега да видя тази тарифа как е утвърдена. И когато Министерството на културата прецени, защото ние държим МК да бъде този независим регулатор, или по-скоро независим посредник между двете страни, МК да каже: да, тази тарифа е утвърдена въз основа на пазарните принципи, въз основан на правилата, определени в закона. И министърът на културата да удари големия държавен печат върху нея и това да стане тарифата. Т.е. едната тарифа на това дружество. По този начин, от една страна, ползвателите са защитени, че дружествата няма безконтролно да си правят тарифи, от друга страна, самите дружества са наясно, след като вече е положен държавния печат, има някаква санкция и ще е по-лесно с всички останали ползватели, които те изброиха като по-трудни сектори.
Водещ: И всъщност това е вашият стремеж, нали така?
Магдалина Тодорова: При всички положения. Значи…
Водещ: Да формулирате накрая желанието за промяна в закона за авторските права?
Магдалина Тодорова: Със сигурност. Ние също смятаме, че трябва да има регулация, също смятаме, че трябва да се въведе ред, защото наистина няма друга държава в Европа, която да има 30 организации за колективно управление на права. Това просто никъде го няма.
Водещ: Добре. Толкова по тази тема. Тя може би ще прерасне и в дебат, ако стане по-ясна за хората за какво говорим. Благодаря ви за това, че бяхте наши гости. 

в. Банкер | 2010-03-13 

Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) започна медийна кампания за промяна на Закона за авторското право и сродните му права. Неправителствената медийна организация настоява държавата да поеме контрола върху дружествата за колективно управление на права. В националния ефир се завъртя клип, който призовава: "Да спрем ограбването и целенасоченото унищожение на българската култура". Според АБРО през ноември 2009-а тя е изявила желание за преговори с ПРОФОН. Оттам отговорили с нотариална покана в тенденциозен тон. Последното било разчетено от асоциацията като проява на неуважение и злоупотреба с монополното положение на ПРОФОН.
АБРО алармираха, че Дружеството за музикалните продуценти и артистите изпълнители са прекратили преговорите си с медиите, които изживявали тежките последствия на икономическата криза. ПРОФОН пък отговори, че не е спирало да преговаря с медиите – ползватели на музикалния каталог, а нападките срещу тях били неоснователни и преднамерени. Като доказателство, че проявяват разбиране към тежката икономическа ситуация на медиите, свикват извънредно общо събрание на 20 април 2010-а. На него ще се актуализират тарифите и правилата за тяхното прилагане.
ПРОФОН коментират медийната кампания така: "Надяваме се загрижеността на АБРО за българската култура да се изразява в повече от сега излъчваните нищожни проценти българска музика в ефир и в повече разбиране и коректност към тези, които я създават. За сведение, програмните листи на търговските медии – членове на АБРО, не включват и 5% българска музика. В Европа няма друга държава, в която медиите толкова брутално да дискриминират националната музика в ефир!".

Стр. 45

в. Поглед | Надежда НИКОЛОВА

На 19 декември 2009 г. българското медийно законодателство трябва да е приведено в синхрон с европейската Директива за аудиовизуални медийни услуги на Европейския парламент. Ако това не стане, в Европарламента ще бъде открита наказателна процедура срещу България. Медийни консултантите вече говорят за глоби в размер иа 100 000 евро за всеки ден закъснение, тъй като промените в законите се бавят твърде много и е почти невъзможно сроковете да бъдат спазени. В същото време има и твърде много спорни въпроси, свързани с прилагането на Директивата у нас. Като изход от медийната законодателна криза експерти от Министерството на културата (МК) предложиха „Консултационен документ за предложения за въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги 2007/65/ЕО в българското законодателство", в който са предложени на обсъждане подходите за въвеждането на Директивата спрямо вече съществуващите закони. Т.е. организациите, които прилагат на практика законите трябваше да дадат мнението си как те да станат наистина работещи, а в същото време и даденият ни от Евросъюза срок да бъде спазен.
Предложения и становища дадоха СЕМ, БНТ, БНР, Националния съвет за саморегулация, Асоциацията на телевизионните продуценти, Българската асоциация на рекламодателите, АБРО, Асоциацията на рекламните агенции, ФИЛМАУТОР и Българската асоциация на ПР агенциите.
Участниците в обсъждането се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство.
Резултатите от днешното обсъждане и писмените предложения, изпратени в отговор на Консултационния документ, ще бъдат основата при написване на ЗИД на ЗРТ. За целта ще бъде създадена специална работна група
На следващ етап от дейността си работната група ще започне изработването на нов закон, който ще балансира интересите на всички участници в медийния сектор и ще отговаря на европейското законодателство, както и на развитието на технологиите в тази област.
Обществените медии, СЕМ и експертите се обединиха около решението на този етап да бъде подготвен Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във връзка с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги в българското законодателство. А основната промяна, която трябва да бъде направена в ЗРТ обаче засяга рекламата и най-вече вдигането на забраната за позиционирането на рекламите.
„Създаването на качествен, нов нормативен акт, който да предупреди изцяло отношенията в областта на електронните медии е нереалистично. Предлагаме да отпаднат повечето сега действащи ограничения за радиодейността, като останат единствено изискванията за спазване на принципите на радио- телевизионна дейност. Нашият закон напълно изкуствено е приложил регламентацията за телевизионна дейност и спрямо радиопрограмите, без това да е продиктувано от защита на обществения интерес. Въвеждането на ясна и точна регламентация на „продъкт плейсмънт" е най-добрият механизъм за защита на обществения интерес, защото гарантира както интереса на аудиторията, така и на медиите и търговските субекти, които ще могат в периода на икономическа криза да използват законосъобразно възможността да намалят производствените си разходи.
В националните законодателства на почти всички страни-членки на ЕС, позиционирането на продукти е допуснато като законосъобразна правна възможност. Няма оправдана обществена необходимост, която да мотивира това да не бъде направено в България. Предлагаме забраната за позициониране на продукти да остане единствено за определени категории предавания – новини и детски предавания, както и за продукти, които са забранени за рекламиране като тютюневи изделия, лекарства, спиртни напитки и др. На този етап регулаторният орган прилага изключително неясни правила и стандарти при тълкуването кога едно информационно съобщение е новина и кога съдържа рекламно послание.
Рестриктивното прилагане на закона и тълкуването, че всяко споменаване на търговска марка или продукт е реклама, води до ограничаване на правото на гражданите от обществено полезна информация. Затова считаме, че механизмът на саморегулация би бил изключително полезен за преодоляване на подобни проблеми", пише в становището на председателя на Българската асоциация на ПР агенциите Максим Бехар. От БНР настояват да бъде
премахнат долният праг за радиооператорите за външна продукция. „На базата на досегашния ни опит и отчитайки спецификата на радиопроизводство сме установили, че създаването на радиопредавания не е особено атрактивно за независими продуценти. В този смисъл съществуването на задължителен процент външни продукции в нашите програми ще ни принуди да излъчваме предавания, които не отговарят в пълна степен на нашите стандарти за качество", пишат до Министерството на културата от националното радио.
От БНТ пък биха подкрепили въвеждане на конвергентен регулатор макар и на по-късен етап и след цялостната ревизия на ЗРТ. „Не се налага промяна що се касае до обществената мисия на обществените оператори. Необходимо е да се търси по-гъвкав и комбиниран способ на финансиране на обществените оператори. Имайки предвид конкретната ситуация – световна икономическа криза и начало на прехода от аналогово към цифрово разпространение, въвеждането на такси в България е твърде закъсняло, но не бива да бъде пренебрегвано като способ за допълване на държавния бюджет, респ. на средствата необходими за финансиране на обществените оператори, така и на търговските, в случай че предлагат проект от обществена значимост.
Забраната за позициониране на продукти следва да бъде запазена за позициониране на стоки и услуги в новини, предавания, съдържащи политически и икономически коментари и анализи, при отразяване на национални чествания и религиозни служби", категорични са от държавната телевизия.
От ФИЛМАУТОР настояват за въвеждане на задължителна квота на българска продукция, която да бъде не по-малко от 25 %.
От Асоциацията на българските радио- и тв оператори (АБРО) заявяват, че необходимите промени са във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия единствено, а новият медиен закон трябва да бъде изключително прецизен. Общите разпоредби на ЗРТ се отнасят едновременно, както радио, така и за телевизионното разпръскване, като не правят разлика между спецификата на двата видя медии. Директивата за аудиовизуални медийни услуги изрично е изключила от своя обхват радиоразпръскването, като със същия документ съществено либерализира телевизионните услуги.
„Да се допусне позиционирането, забраната само би довела до дискриминиране на българските рекламодатели и разграничаване на възможностите на вътрешния пазар. И БАР подкрепя", настояват от АБРО.
Българската асоциация на рекламодателите иска при евентуално редефиниране на мисията на БНТ да се предвиди по-голяма свобода за нейно участие в браншови организации и комитети за измерване на аудиторията. Медийните оператори, които закупуват правата за излъчване на събития с важно значение трябва да имат национално покритие.
И СЕМ смятат, че трябва да се вдигне забраната за позиционирането на реклами. „Като се има предвид, че повечето европейски държави ще допуснат позиционирането на продукти в националните си законодателства, неговата забрана в България няма да е особено ефективна", пише в становището на медийния регулатор.
***
Промени и за продуцентите
От Асоциацията на телевизионните продуценти настояват за промени, които да бъдат въведени с обособяването на самостоятелна нова глава в ЗРТ под работно наименование „Телевизионно продуцентство". Главата трябва да съдържа определение за „Телевизионен продуцент", който е „физическо или юридическо лице, което организира създаването и осигурява финансирането на телевизионно предаване". „Независим продуцент" пък спрямо даден доставчик на медийна услуга е продуцент, който не е свързано лице по смисъла на § 1 от ДР на Търговския закон с доставчика на медийната услуга.
В настоящия закон е записано, че „Външен продуцент" не трябва да е собственик на радио- или телевизионен оператор, радио- или телевизионен оператор да не е собственик на такова лице и да не предоставя на едни и същи оператор, включително и чрез конкурс, едновременно повече от две външни продукции. „Считаме, че следва да отпадне ограничението външен продуцент да може да предоставя на един и същи оператор едновременно не повече от две външни продукции, тъй като това ограничение не отговаря на съвременните пазарни условия", смятат председателят на АТП Димитър Станчев.
АТП подкрепя въвеждането на обединен медиен регулатор с цел ефективно прилагане на общностното за Европейския съюз и българското национално законодателство. Такъв регулатор трябва да бъде Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), която извършва функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения съгласно Закона за електронните съобщения. Правомощията на КРС следва да бъдат разширени.
***
Думата на директора
Гриша Камбуров
Необходимите промени са Във връзка с предстоящата цифровизация и с въвеждането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги на Европейската комисия, която трябва да бъде адаптирана в българското законодателство до 19 декември тази година.
стр. 5, 6-7

Източник: Вестник ПОГЛЕД