Сутрешният блок на БНТ 1 вече ще има двама водещи

www.24chasa.bg I 15.01.2015г.

Сутрешният блок на БНТ 1 "Денят започва" ще има двама водещи от понеделник. До титулярката Ася Методиева ще застане Даниел Михайлов. Той е с дългогодишен опит в медиите.

Бил е водещ в телевизиите "Европа" и "Канал 3", а преди това е работил в три радиа – "Меджик", FM+ и "Фреш". Михайлов е бил и програмен директор на радио "Меджик".

"Признателен съм за топлото посрещане на Ася Методиева и целия екип на предаването. За мен е важно, че стилът на водене на Ася е спокоен и задълбочен. Но тя имаше нужда от присъствието на още един млад и усмихнат човек до себе си", обясни Михайлов няколко дни преди да излезе в ефира на държавната телевизия.

Сутрешният блок остана с един водещ преди близо година. Тогава колегата на Ася Методиева Росен Цветков напусна БНТ, за да работи като разследващ репортер в Би Ти Ви. Оттогава Методиева води сама, като понякога я сменяха колежките Христина Христова-Любомирова и Аделина Радева.

 

Оригинална публикация

Христина Христова смени за седмица Ася Методиева в сутрешния блок на БНТ

www.24chasa.bg  I 06.06.2014

За една седмица сутрешният блок на БНТ 1 е с нова водеща. Христина Христова е на екрана от понеделник, за да може титулярката Ася Методиева да излезе в отпуск. "Само една седмица ще почивам", обясни вчера Ася.

Тя е единствената водеща на сутрешен блок без екранен партньор, след като колегата Росен Цветков напусна държавната телевизия и отиде в Би Ти Ви в края на март. Оттогава ръководството на БНТ му търси заместник.

Христина Христова е в телевизията от 2008 г. и работи като репортер в новините. Сега, докато е водеща на "Денят започва", е на екран със съпруга си – спортния журналист Радостин Любомиров. Освен че чете спортните новини, той прави преглед на печата и на социалните мрежи със съпругата си в сутрешния блок.

Оригинална публикация

 

Битката за сутрешния ефир никога не е била по-оспорвана

Segabg.com I Десислава КОЛЕВА I 1.10.2013

Въпреки новостите в сутрешните блокове тази есен те събират много по-малко аудитория, отколкото през размирния февруари

Стари водещи – нова телевизия; нови водещи – стара телевизия, и най-млади водещи – най-стара телевизия. Всичко това на нов фон. Няма объркани зрители обаче, защото публиката бе подгрявана цяло лято за немислимата допреди месеци промяна в сутрешните блокове.

Ефирът тази есен наистина обещаваше да е интересен най-вече заради разтърсващите рокади в телевизионните тандеми. Естествено, това се отрази на рейтингите, а битката за зрители стана ожесточена. Въпреки новостите обаче сутрешните блокове и публицистичните предавания в момента събират далеч по-малко зрители, отколкото в бурните дни между 18 и 24 февруари, когато след хилядните протести в страната Бойко Борисов подаде оставка. Тогава имаше ясно изразен интерес към публицистика, който в началото на тази есен въпреки продължаващите четвърти месец протести и очакваното (но несъстояло се) голямо завръщане на депутатите след лятната ваканция е спаднал наполовина.

Всичко започна от едно интервю и въпроса "Кой предложи Пеевски?". В интервюто си с премиера Пламен Орешарски най-разпознаваемата сутрешна двойка на екран – Ани Цолова и Виктор Николаев, вбесиха иначе хладнокръвния финансист с настойчивия въпрос. След него

"бяха напуснати от бТВ"

и съвсем скоро стана ясно, че отиват в прекия си доскоро конкурент – "Нова". По това време се случваше и нещо небивало в историята на бТВ – сутрешният блок беше отстранен в летен отпуск. Това бе добре дошло за управляващите. БТВ започна трескаво да търси заместници на Цолова и Виктор и се спря на познати репортери без опит във воденето. Генка Шикерова и Константин Караджов тръгнаха силно няколко дни преди колегите им Ани и Виктор по Нова.

В първия ден на пряк сблъсък "старите водещи" събраха повече зрители по новата телевизия. Което на сутрешния блок на Нова – "Здравей, България", не му се бе случвало скоро. Да проследят дебюта на Ани и Виктор на 9 септември са били любопитни 238 642 зрители, което дава на Нова дял от 33.76 от аудиторията в сутрешните часове по данни на пийпълметричната агенция ГАРБ. В този ден сутрешният блок на бТВ са гледали 224 966 зрители, което прави 31.81 дял от аудиторията.

Вторият работен ден на Ани и Виктор в Нова вече не бе толкова успешен и колегите им от бТВ ги изпревариха в надпреварата на зрители. На 10 септември сутрешният блок на Нова е гледан от 193 765 зрители, а този на бТВ – от 229 759 зрители, показват данните на ГАРБ. Така и двата канала се обявиха за победители в началото на сезона.

Доста назад в битката на 9 септември остава блокът на БНТ "Денят започва". Той е гледан от едва 42 715 зрители, което прави 6.052 дял от аудиторията. Канал 1 също заложи на смела промяна и довери едни от най-оспорвани часове в ефира на най-младите си репортери – Ася Методиева и Росен Цветков. На тях сега лежи цялата тежест да върнат вниманието на зрителите сутрин към блока "Денят започва", който по едно време дишаше във врата на Нова, но от началото на есенния сезон все още е отчетливо трети по гледаемост.

Още по-назад остава блокът на другия национален канал – ТВ7, който също претърпя доста промени от по-друг характер. Неговото лице, директор, водещ и коментатор Николай Бареков сега се е запътил към политиката. Във въпросния знаков ден за сутрешния ефир – 9 септември, 29 766 зрители са решили да се събудят с "Добро утро, България".

Общо взето, след дебюта на Цолова и Николаев наследниците им в бТВ

върнаха лидерството

на сутрешния блок. Новите водещи, и особено Генка Шикерова, бързо влязоха в час с някои успешни интервюта като това с лидера на ДПС Лютви Местан, който около 20-ина минути се упражняваше във висок наратив само да не "отговори кой е предложил депутата, магистрата и експерта" Делян Пеевски за шеф на ДАНС. "Тази сутрин" е такъв безапелационен първенец на рейтингите, че дори Бойко Борисов не можа да го пребори срещу кака си. Именно от ефира на бТВ сестрата на бившия премиер го би по гледаемост преди дни, докато той сипеше мъдрости по Нова. Макар да няма данни как се е почувствал иначе чувствителният на тема рейтинг Борисов, според статистиката на ГАРБ разликата е била направо обидна – сестра му Красимира Иванова е привлякла 36.4% дял от аудиторията, а той – само 22.4%.

Колкото и да е любопитен с разместванията новият телевизионен сезон, зрителите му са в пъти по-малко от горещите дни на политическата пролет. Своеобразни рекорди в броя на зрителите бяха постигнати например на 20 февруари – когато Борисов подаде оставката си. Сутрешните блокове в онзи ден са гледани от 520 657 зрители по бТВ, 154 104 – в редовното време на блока на Нова и след това от 201 261 в удължения блок след новините. БНТ пък събира 124 044 зрители, а извънредното новинарско предаване след блока – над 210 хил. души.

Същият извод се налага и при сравнението на аудиторията на публицистичните предавания. Едно от най-гледаните е "Лице в лице" по бТВ точно преди централните новини. При завръщането си в есенния ефир след лятната ваканция Цветанка Ризова и Димитър Цонев постигат 35.574 дял от аудиторията с приковани 423 367 зрители пред екрана. Следващите дни зрителите падат с около 80 хил., но след това стигат дори до 435 хил. Това обаче е далеч от рекордните над 760 хил. българи, които са гледали предаването на Ризова и Цонев на 20 февруари, когато започна политическата криза.

Публицистиката на БНТ събира доста по-малко зрители. Най-рейтинговото публицистично предаване на БНТ остава "Панорама". На 13 септември Бойко Василев са гледали 272 653 души, или над 11.9 дял от аудиторията. По това време обаче бТВ с развлекателните си формати "Аламинут" и "Комиците" събира в пъти повече интерес. "Комиците" например са абсолютен лидер в петъчната вечер, като на 13 септември са предпочетени от над 580 хил. българи. Дори новото музикално шоу по Нова – "Х Фактор", събира значително по-малко зрители. Същата вечер по същото време "Х Фактор" са гледали 429 449 зрители.

Другите публицистични предавания на БНТ – "Открито" с Валя Ахчиева и "Референдум" с Добрина Чешмеджиева, също се представят скромно. Например "Открито" на 11 септември гледат 83 873 души, а "Референдум" на 17 септември – 150 988 души.

Силен оспорван сезон започна в развлекателните предавания, след като бТВ и Нова заложиха на два конкурентни формата. Естествено, те започнаха по едно и също време, но битката спечели бТВ. В неделя, 15 септември, първият епизод на приключенското риалити "Африка: звездите сигурно са полудели" е

заинтригувал 679 026 българи,

което е 27.73 дял от аудиторията. Срещу него по Нова започна поредното издание на "Вип Брадър", което събира по-малко – 550 хил. зрители, или 22.51 дял от аудиторията. По това време "По света и у нас" събира едва 178 350 души, а игралният филм след новините "Петият елемент" на Люк Бесон е привлякъл още по-малко – 129 518 души.

На следващия ден – 16 септември, Нова отново пуска два часа от "Вип Брадър" вечерта. Риалитито събира близо 562 хил. души, което прави 25.869 дял от аудиторията. Двата часа с конкурента "Африка…" по бТВ обаче отново са по-гледани – 738 920 българи са предпочели да се пренесат на Черния континент с родни звезди, отколкото да гледат други родни звезди, които се карат за достъп до печката, затворени в една къща. "Африка…" избягва прякото конкуриране с музикалното шоу за таланти на Нова "Х Фактор". След 21 ч. то е предпочетено пред кулинарното шоу на бТВ "Щипка сол". Музикалното предаване на 17 септември са гледали малко над 590 хил. души, докато "Щипка сол" са гледали близо 551 хил. зрители, което може да се определи като изненада, защото все пак "Х Фактор" е познат и успешен формат. А бТВ рискува с новото предаване.

Каквито и риалити и шоупрограми да измислят телевизиите, най-гледните предавания не само по бТВ, но и в целия ефир безапелационно остават турските сериали. Явно нищо не може да замести за българския зрител двата епизода на "Огледален свят", които бТВ остави в четвъртък вечер. Те продължават да събират над 1 млн. души. Например в седмицата 9-15 септември турският сериал събира 1 180 660 зрители, а вторият епизод дори повече – 1 236 880 души. Това означава над половината от дела на аудиторията в този часови пояс. За сравнение "По света и у нас" по БНТ, което върви срещу първия епизод на "Огледален свят", е гледано от 236 624 души (10.6 от аудиторията).

Както обаче е популярно да се казва, най-интересното предстои. Например да видим отново премиера Орешарски срещу Ани Цолова и Виктор Николаев. Белким им отговори на въпроса "Кой предложи Пеевски", защото много канали за сменяне не останаха, а отговорите на Мая Манолова, че тя е предложила Пеевски, са жалки.

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 7.04.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.04.2012 

Водещ: Тези дни светът отбеляза 20-ата годишнина от войната в Босна, а Европа се пита има ли все пак създадената тогава държава Босна и Херцеговина европейско бъдеще. Броени дни остават до 10 април, когато по настояване на международната общност официалните власти в Сирия трябва да решат по мирен път проблема с бунтовниците. Това, което се случва обаче е струпването на още бежанци на сирийско-турската граница, което пък даде повод Турция вчера да поиска от ООН да изпрати наблюдатели, за да се запознаят с бежанския проблем.
В международен план това бяха някои от по-важните за България новини от миналата седмица. А иначе тук у нас се питахме – окончателно ли се отхвърли проектът за АЕЦ Белене, ще се строи ли все пак газова централа на нейното място и от къде ще идва газа, как и колко милиарда годишно печели българската мафия и защо не се решава проблемът с уличните кучета в София, след като се смята, че те са само 15 хил., а годишно се кастрират 4-5 хил. от тях, наистина ли безпризорните четириноги се внасят в столицата от околните населени места и кой и защо го прави, как и къде потънаха парите за ромското включване? Това също беше гореща тема от миналата седмица.
А иначе пресата днес, според водещите заглавия от първите страници. „Живи скелети в дом за деца”, алармира ни „24 часа”. „Интернет убива книгите”. За пореден път темата подхваща „Новинар”, който ни съобщава още, че Господарите сменят ефира. Къде отиват, още не се знае. „Плащаме тока на фирмите-длъжници”, информира ни „Труд”. „Монитор” добавя – „Софийска вода нон стоп в акция спряно кранче”. А от „Сега” пък научаваме, че роднини на жертвите от кораба Илинден ще съдят за милиони застрахователя Лойд. БСП възобновява АЕЦ Белене, но това само, ако партията-столетница спечели изборите, надява се „Дума”. „Жоро Бекъма сменя отбора”, твърди „Стандарт”.
И тъй като сме на прага на Световния ден на ромите – 8 април, днес в „Клуба на журналистите” ще говорим за участието на ромски журналисти в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. И ще се опитаме да разберем къде и как са били употребени все пак тези прословути милиони.
Какво още в предаването? Какво свърши Съвета за електронните медии за второто полугодие на 2011 година? Това ще ни разкаже доц. Георги Лозанов. Повод е публикуваният в началото на тази година отчет на съвета. И още: Гласовете на свободата. Радио Свободна Европа в периода на Студената война. Фотоизложба в Чешкия културен център. Интервю с Михал Хроза от Чешкия институт за изследване на тоталитарните режими – организатор на изложбата. Накрая Дайджест медийни новини от Европа.
И тъй като днес е и Лазаровден, честит празник и добре дошли в „Клуба на журналистите”, ви казваме редакторът Ирен Филева, Цвети Бахариева, която избира музиката, Юри Бакалов и аз, Цветан Николова.
Темата за парите за ромите периодично се похваща от колегите. И както вече стана дума, това се случи и през отиващата си седмица. Като по поръчка пък, вчера под формата на регионална кръгла маса се проведе и заключителният етап на един проект, реализиран от Центъра за развитие на медиите, с помощта на Държавния департамент на САЩ. Проектът се нарича „Овластяване на българските медии и журналисти от маргинализираните общности в борба с корупцията и насърчаване на демокрацията и човешките права”. В рамките на този проект група колеги от ромски произход бяха обучени как се прави разследваща журналистика. Един от обучителите беше и колегата от „24 часа” Алексения Димитрова. Добър ден, Алексения.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Пред какви предизвикателства бяхте изправени в самия процес на обучение?
Алексения Димитрова: Честно казано, пред никакви или поне не пред много. Аз приех да участвам като обучител в този проект, защото отдавнашна моя, така, мечта е тези хора наистина да бъдат интегрирани, да бъдат част от нас и го приех присърце. И се оказа, че аз попаднах на петима журналисти, които бяха изключително будни, изключително ентусиазирани, изключително интегрирани, бих казала аз, и бяха част от нас, и на всичкото отгоре, когато, понеже ние освен, че ги обучавахме, те трябваше да направят и филмчета по различни теми, това, което обсъждахме по време на обучението, свързани с тяхната общност, на всичкото отгоре те имаха и едно голямо предимство пред нас, че можеха да влязат в тяхната общност и да говорят с тяхната общност на техния си език, не говоря само ромски език, а просто чисто емоционалния език, да бъдат допуснати там и да могат да направят това, което ние невинаги успяваме. Така че предизвикателствата не бяха много, дори никак. Аз ви казвам, аз се чувствах с тях много добре, приемах ги като равни, те мен също. И така.
Водещ: А това, че само те като че ли сега успяват да влязат в ромските квартали и да създадат, както казвате вие, тази емоционална връзка с хората, които биха им помогнали да правят своята разследваща журналистика, всъщност не ограничава ли опитите или не обрича ли на неуспех опитите на останалите колеги в това отношение?
Алексения Димитрова: Ами, до известена степен сте права, и ги обрича. Обаче и ние си имаме своите, така да се каже, недостатъци в подхода през годините. Тоест ние също сме виновни за това, че не сме успели да намерим езика и да се сближим с тази общност. Така че от една страна ни обрича. Ако мога да говоря за предизвикателства и за проблеми, бих могла да кажа, че предизвикателствата не бяха пред мен, защото аз наистина нямах проблем да приемам тези хора като равни, а предизвикателствата, според мен, бяха пред тях. Но това се случва с журналистите във всички малки общности, включително във всички малки градове в България. И аз винаги, когато съм обучавала и съм канена да обучавам колеги от малките градове, от малки регионални медии, това е съществен проблем, както се оказва и проблем в случая с ромските общности. Значи, същественият проблем на тези хора или същественото предизвикателство пред тези хора, беше не само да влязат, но наистина да успеят да разкрият и до по-голяма степен проблемите, да разкрият истината за тези общности. Но за съжаление и те не успяват в пълна степен, защото те не могат да се обърнат изцяло да разкрият истината, защото тогава биха могли да бъдат изолирани от своите общности, което наистина се оказа съществено предизвикателство. По същия начин и проблемите на малките регионални медии. Те не могат да експозират изцяло истината за това какво се случва в малкото населено място, защото техните вестници, примерно, са собственост на местни бизнесмени или основните рекламодатели са местни бизнесмени. Така че това е наистина предизвикателство. Но засега това са реалностите. Аз, както обичам да казвам и на студентите си, и н аколеги, които обучавам, перифразирайки мисълта на Горбачов, че политиката е изкуство на възможното. Мисля, че трябва всички да се съгласим, а това е и нещо в световен мащаб, което аз наблюдавам, че и журналистиката е изкуство на възможното. Тоест на този етап това е възможно, но за мен това е съществена стъпка, крачка напред.
Водещ: Така е. Дали ще имате възможност да останете на телефона, за да чуете какво ще ни каже Бисер Петков от Тетевен. Вие добре го познавате. Той беше един от тези колеги, които премина този курс. Бисер, чуваме ли се?
Бисер Петков: Да, да.
Водещ: Какво ще кажете? Какви бяха предизвикателствата пред вас? Те покриват ли се с това, което каза Алексения? Или нещо да добавите към тях?
Бисер Петков: Първо искам да кажа добър ден на вас и на вашите слушатели, и на всички онези ваши събеседници, които се включват в това предаване. Предизвикателствата, които бяха пред мен преди започването на самото обучение бяха много, много до там, че наистина част от големите медии в България, национални медии като че ли започват да отварят вратите си за нас, ромите-журналисти. Аз искам да благодаря на Алексения Петрова за предоставената ни възможност тя да бъде наш обучител, защото смятам, че тя е един от водещите разследващи журналисти не само в България. И така че опитът, който тя предаде на нас като нейни възпитаници, мога да кажа, е много голям и много полезен. Но другото, което пък е от другата страна, което тя каза, нали, за влизането в ромските квартали. Да, това е действителността. Все по-малко национални, пък и местни медии успяват да влизат в ромския квартал и да успеят да представят общността такава, каквато е. Свикнали сме от националните медии само да виждаме лоши и негативни представи за този етнос. Затова ние, ние имам предвид аз и моите колеги решихме да покажем нашата гледна точка.
Водещ: Сега, ако ми позволите само да вметна, че БНР е едно изключение.
Бисер Петков: Разбира се.
Водещ: Ние имаме специално предаване, в което много често темата за ромите присъства. Да не говорим, че имаме и колеги, които работят тук. Така че да се уточним все пак.
Бисер Петков: Да, да. Аз говоря за телевизиите по принцип.
Водещ: Десетилетието на ромското включване – мит или реалност беше филмчето, което вие заснехте след края на курса. Какво от наученото успяхте да приложите, докато правихте този филм?
Бисер Петков: Първо успях да приложа това, което успях да науча от Алексения Петрова и от г-н Въгленов. Аз казах, че за мен това са едни от водещите разследващи журналисти в България. И това, което научих, аз се опитах да го представя в това филмче. Това е една много трудна тема, според мен, Десетилетието на ромското включване и аз успях да покажа няколко гледни точки на хора, които са участвали в прехода, нали, на това включване на ромската общност. Имам предвид, това е г-н Баки Хюсеинов, който беше зам.-министър на социалната политика и труда, г-н Цветелин Кънчев, знаете, на Евророма, Георги Кръстев, който е съветник на вицепремиера, също така г-н Симо Благоев от Министерство на културата. Едни хора, които в началото, зародиша на това ромско десетилетие бяха едни от двигателите, моторите на това включване.
Водещ: Успяхте ли да разбиете…
Бисер Петков: Да, смятам, че…
Водещ: … някои то митовете, които битуват за ромите?
Бисер Петков: Разбира се. Аз смятам, че колкото повече зрители успеят да го видят това, и не е лошо да бъде показвано и в националните медии, говоря като телевизии. Защото сред голямата общественост все още витае този мит, че за ромската общност, видите ли, това десетилетие са дадени много средства, финансови, нали, от ЕС, от фондове. Тук е моментът да бъдат разграничени, да се знае, че ромското десетилетие е повод за една политика, свързана с една общност. А тя, в нея липсва финансовата рамка. И моите събеседници във филмчето го казват. Оказа се, че от евродонори, от европрограмите, които България, нали, така приема, може би няма и 1%, които отиват за тази общност. Така че този мит, който витае все още сред голямата общност, че за ромите се дават много пари, се оказа, че не е точно така. И друг е моментът, че няма роми, които да са представители на Световна банка, да са някъде високо в министерства, които директно да разпределят средствата. В момента, ако има такава злоупотреба с такива средства, аз тогава питам къде е държавата и защо на тези въпросни лица не се търси отговорност. Но може би това ще бъде повод за едно друго такова разследване, което ще бъде по-обширно.
Водещ: А констатацията, че тези средства стигат само до шефовете на неправителствените организации?
Бисер Петков: Вижте сега, неслучайно България търпи …
Водещ: Вие казахте 1% носят друга цифра – 5% от всичките…
Бисер Петков: Аз затова казвам, че моите събеседници, аз не исках да взимам моята гледна точка, а да дам възможност те да кажат, тъй като са били участници в цялото това развитие, нали, на това десетилетие. Румян Русинов, мисля, че той го казва, че нали е хубаво да се погледне и да се види колко средства наистина отиват. Лошото е, че и в тях витаеше страха и зад камера казваха много повече истини, отколкото пред камера. Но все пак казаха истини, които, вярвайте ми, няма как да се чуят по друг начин.
Водещ: Споменахте. Благодаря ви. Споменахте думата страх вие. Алексения, ако сме на линия още?
Алексения Димитрова: Да, тук съм. Да, слушам ви с много голям интерес.
Водещ: Страхът битува ли у останалите журналисти, когато стане дума за търсене на това какво се случва със средствата, които се дават за ромите?
Алексения Димитрова: Ако имате предвид за журналистите от големите медии…
Водещ: Имам предвид, да, всички журналисти.
Алексения Димитрова: Не, не бих казала. Не бих казала. Аз си спомням едно прекрасно разследване и трябва да отдадем дължимото на колегите от Капитал, които направиха едно прекрасно разследване за това колко много пари и по какви канали са пристигнали за ромската интеграция, не говоря за това десетилетие, а принципно за работа с ромите в България и къде са отишли. Аз не съм имала време и не съм си поставяла за цел да видя доколко са достоверни тези неща. Но си спомням и досега това разследване, което беше много добро. Не бих казала, че се страхуват колегите-журналисти, нито пък аз. Това е една от моите теми, които, според мен, която е важна. Но едно такова разследване мащабно, най-вече обективно изисква страшно много време, за усилия не говоря. Но това време все по-малко стига на всички нас. Иначе не мисля, че от страх някой примерно не се заема….
Водещ: Струва ми се, че се появи и проблем с връзката. Благодаря ви и на двамата за това включване. А разговорът в студиото ще продължи след една песен.
И сега по хубав повод – колегата Бисер Петков поиска отново да се включи в нашия разговор.
Бисер Петков: Ало.
Водещ: Да, чуваме ви.
Бисер Петков: Много се извинявам. Нали, исках само да довърша разговора си и да кажа, че искам да честитя предстоящия 8 април, това е Международният ден на ромите, на всички роми, на всички българи, на всички онези, които утре ще сведат глава, за да почетат паметта на загиналите роми в концлагерите. Ето такъв ден е 8 април. Нали, нищо, че в обществото витае „ето, пак ромите ще се съберат да ядат и да пият”. Но е хубаво да знаят какво точно празнуват ромите, а именно, нали, свеждат глава, така, за поклон пред загиналите роми в концлагерите. Това исках да кажа и да честитя празника на тази общност.
Водещ: Добре. Може би ние се присъединихме с тази песен, която мина току-що към вашия поздрав. А сега е време да представим и госта в студиото – Христо Николов, още един колега, участвал в курса на Центъра за развитие на медиите, а също така във вчерашната дискусия за журналистите-роми в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. Христо, вие чухте досега разговора с Бисер и с Алексения Димитрова. Вашето предизвикателство какво беше в този курс, в изготвянето на филма в края на този курс?
Христо Николов: Нека първо да кажа добър ден на вас, на вашите слушатели на радио Христо Ботев, на институцията националното радио, да благодаря от мое име, и може би така смело да кажа, от името на ромската общност, че в края на краищата най-после, така се чува гласът и то усилено на тези граждани от ромско произход за това, че самото национално радио в лицето на Христо ботев има свой представител от този етнос.
Водещ: Имахме двама. Заедно с колегата Валери Леков тук работеше и Боряна Димитрова, която обаче замина за Англия.
Христо Николов: Ами, по ред причини прецени, че няма как да …
Водещ: … че животът във Великобритания е по-добър отколкото в България и замина..
Христо Николов: Тук е моментът да се отбележи държавността, защото държавата е народът. Нека да ги изясним тези неща. Държавността не мисли за своите граждани и по този си начин тя ги отчуждава, тя ги прави други, в смисъл не в този аспект други, а граждани на друга държава. Те се чувстват тук гости. Ето това е болното и трагичното.
Водещ: Това не е само с ромите в България.
Христо Николов: Не, говоря като граждани изцяло, аз не деля хората.
Водещ: И да минем пак…
Христо Николов: Темата. И от мен все пак да кажа в аванс в навечерието на този ден, който е обявен още ‘71-а година – Международния ден на ромите. Той е ден на възпоминание, но и празник за ромите в България. Защо го казвам това? Още по времето на цар Борис I, той не даде ромите да заминат оттук към концлагерите на нацистка Германия и затова казвам, този народ е доста толерантен, доста отворен, доста съпричастен, доста болен, болезнен към своите съграждани, без значение на своята специфика и етническа принадлежност. И не случайно го споменават. Не тук да си правя някаква реклама, аз не съм от този.
Водещ: И колегата Алексения Димитрова от 24 часа каза, че са ви приели абсолютно като равни, без никаква …
Христо Николов: Аз по този начин…
Водещ: …, с което искам да те върна отново в темата.
Христо Николов: И аз по този начин възприех тяхното присъствие, тяхната топлина. Бога ми, повярвай, от многото общуване, ние ромите сме добили едно чувство, което усещаме хората – кои са искрени, кои са добронамерени и кои са с някаква задкулисна, някаква проформа, нещо, което … Затова казвам, че бяха топли към нас. Те ни дадоха този тласък. Така че освен, че ние си бяхме нахъсани, те ни донахъсаха, дадоха ни възможността ние сами да покажем нас си. Това беше трудното – по какъв начин ние да изберем да покажем нас си.
Водещ: А успяхте ли да покажете себе си в тези филмчета, които направихте, в края на курса?
Христо Николов: Определено мога да кажа да. Не само аз, и моите колеги, по един своеобразен начин. Филмчетата нито като говор, нито като картина стоим. Но ние като автори подчертаваме, слагаме нашия подпис, нашето лице, нашия лик. Това, което искахме да покажем пред обществеността, че ние не сме затворени, ние не сме затворени, че ние искаме да се изграждаме и се изграждаме на база на чисто човешкото, че ние вървим в общото и че някой друг се опитва да ни разделя. Ето това е всъщност това, което исках аз да покажа.
Водещ: Мислиш ли, че това присъства, когато някой журналист, не ром, прави материал за ромите?
Христо Николов: Имам това усещане. Наистина, повярвай ми, не деля никой. Имам това усещане, не …
Водещ: Но тогава къде остана, добре…
Христо Николов: Само да си довърша мисълта. Нямам това предвид, че той има такова негативно отношение расистко или някакво такова, говоря за колегите-журналисти, а от това, че както се казва, не познава достатъчно добре проблематиката, не познава разделението в ромската общност, не делението като разделение, че ние сме разединени, подгрупите говоря. И оттук идва това, което аз споменах и в моите изказвания на пресконференцията, че всъщност това непознаване показва по своеобразен начин ромите, клишето мишките и това невървене в правилната посока да се конкретизира определено подгрупата или конкретно човека да визират и там се излива този етикет, нали, ето, ромската общност, вие, вие. Вие – тая учтива форма. Ако е учтива, добре.
Водещ: С една дума – предразсъдъците, с които обществото и колегите се отнасят към вас.
Христо Николов: Да.
Водещ: Аз бих искала сега да чуем и някои други, от другите участници в дискусията, които също се вълнуваха за не пребиваването, а за присъствието на роми в българската журналистика.
Участник: Най-вероятно е убягнало от очите и ушите на хората в залата, някои помнят и знаят. Имаше два нормални медийни продукта, създадени тук на територията на България. Едното нещо, което съществува в рамките на шест години, тук има частник, и предаването се казваше „Шарен кон”. Това предаване се водеше от роми, то се излъчваше всяка седмица в рамките на час. Защо го казвам? Защото това не е нещо, което продуктът не се е родил, не е станал за българския пазар. Това бяха частни медии и това беше се случило. Светлана Василева, тези, които не я познават, Светлана Василева беше председател на Националния съвет по етнически демографски въпроси в правителството на г-н Костов.
Участник: Секретар му беше.
Участник: Секретар, съжалявам. И след това работи повече от пет години в радио „Алма Матер” и направи такова предаване, което се казваше „Романи Лумия”, на ромски нашата земя, което също беше предаване. Защо го казвам това нещо? Защото, когато нямаме фигури, моделност на това да се направи различието в дадена област, това е едно. Но ако имаме такива модели и пазарът не ги купува, пазарът не ги вижда, пазарът не дава достъп, това трябва да бъде посочено. И аз това посочвам. Значи тези модели се състояха в рамките на тези пет-шест години. Тези хора говореха за това къде е мястото на гражданина, къде е мястото на администрацията, случва ли се интеграцията, парите вървят ли след гражданина или гражданина с парите, каква е услугата до него. Тези предавания това правеха…
Участник: Каква е причината това да спре?
Участник: Причината е, че пазарът – нито обществените медии, нито частните медии взеха този продукт да го купят, както другите продукти се купуват. Ето това е, това вече е дискриминация. Това е нещо, което не е равно, а е равно отстояване в неща, които нямат достъп за едни и същи хора.
Водещ: Това беше Димитър Георгиев от Проект „Права на човека”, която организация всъщност първа проведе курса за обучение на роми-журналисти. А сега нека да чуем и колегата от БНТ Ася Методиева.
Ася Методиева: Всичко, което си говорим, то не е нищо ново – нито като тези, нито като спорове или гледни точки. На мен честно казано тази дума, така, интеграция ми звучи все по-разделително и даже леко насилствено. Според мен, ролята на държавата е да вкара децата в училище, независимо дали те са турци, роми, българи. Просто ролята, мястото на децата е училище и аз не си го представям никъде другаде. Разбира се, трябва да има волята и на общността, на родителите, но в крайна сметка държавата трябва да създаде тази политика. Оттам следва моята роля като журналист е, когато този вече образован човек бил той ром, българин или какъвто и да е, се появи на интервю за работа, неговият работодател вече да има онова мислене, че да не прави разлика – пред мен се явяват кандидати единият от ромски произход, другият българин и така. Ако ние можем да работим в тази посока, всъщност това е нашата функция като журналисти. Защо медиите говорят по този начин, пишат по този начин? Защото е по-лесно, много по-популярно, много по-, няма шанс да те нападнат. Сутринта дори говорихме с две момичета, които в момента следват в Медицинския университет, от ромски произход. Те точно това се оплакаха и споделиха, че наскоро пак в един вестник след тяхна среща-семинар обучителна, когато се появява снимка във вестника с каручка и обясняват, нали, как роми се борят за висше образование. Това наистина е проблем. И мисля, че ние също трябва да работим върху себе си като хора, като професионалисти в чисто ценностен смисъл, просто да се превъзпитаваме, защото никой няма полза от това нещо.

Екатерина Генова: Разделям любовта си жежду БНТ 2 и БНТ Сат както между тримата си сина!

сп. Мери | 31.10.2011

Екатерина Генова е завършила журналистика, специалност "Печат", в Софийския университет. Работила е като литературен сътрудник и редактор във вестниците "Вечерни новини" и "Работническо дело" – "Дума". През 1990 година започва работа в БНТ като репортер в "По света и у нас". По-рано, през 1984-86 година, е автор и водещ на тв рубриката "Актуална антена".
През 1992 година при създаването на Ефир 2 става автор и водещ на седмичното токшоу "Ах, тези муцуни". То е на екрана на Ефир 2, а след закриването му – и на Канал 1, в продължение на 10 години. Книгата на Екатерина Генова "450 съботи в студиото на "Ах, тези муцуни" е посветена на задкад-ровата биография на предаването. След спирането на предаването, в продължение на 3 години, Генова води авторска седмична рубрика със заглавие "Ах, тези…" във вестник "Стандарт". През 2005 година Екатерина Генова се връща в БНТ като ръководител на сателитния канал ТВ България, сега БНТ Свят. През 2010 година защитава концепция и става директор на новосъздадената дирекция "БНТ Свят и региони".
Сценарист на документални филми – "Ефир 2 – снимка за спомен", "40 години БНТ", "Европеецът от Байлово" /за Елин Пелин/, "Върховният" /за Райнхолд Меснер/.
Омъжена, с трима сина.
От няколко дни Екатерина пое тежестта и на нов канал -БНТ 2. Програмата е ефирна и ще се приема в почти цяла България (в широк район около София, Пловдив, Благоевград, Русе, Варна и цялото Черноморие) без кабел или сателит, дори само със стайна антена. Програмата ще бъде една и съща за цяла България освен в часовия пояс между 19,30 и 20,30 ч. Тогава тя се "разпада" с теми по региони, Местните звена са: "Пирин" за Благоевградска област, "Море" за Варна и цялото Черноморие, "Север" за Русе и съседните области, "Пловдив"за втория по големина град и региона.
В рамките на БНТ 2 стартира и специална програма за София.
Не крия, че Екатерина Генова е едно от любимите ми лица от БНТ. Когато водеше " Ах, тези муцуни", не изпусках предаванията й. Надявам се, че така ще провокира интереса и с БНТ 2, защото град като София, който е близо 2 милиона, трябва да има свой собствен канал.

Госпожо Генова, как дойде идеята за БНТ 2?

Тази идея има дълъг живот. Тръгва от подготовката на Вяра Анкова, когато кандидатства за генерален директор на БНТ. Колегата от Пловдив и директор на тв центъра на БНТ там Деси Шишманова първа предлага от програмите на центровете да се "сглоби" единен канал с регионална тематика. Вяра прегръща идеята, още повече че регионалните телевизии в Европа се радват на голям зрителски интерес. Днес стигнахме до осъществяване на практика на тази идея, което рядко се случва в нашата действителност. Свидетели сме на толкова написани концепции, които остават само на хартия. Радвам се, че БНТ 2 изневери на масовата практика.

Как подбрахте екипа?

Винаги търся съмишленици, когато правя екип. Убедена съм, че новините трябва да се поднасят от утвърдени журналисти, а не само от млади лица. Затова поканих Боряна Димитрова. Утвърдените журналисти вдъхват доверие от екрана и зрителят става по-доверчив към поднасяната информация. Който е гледал английски, американски или италиански новини, знае, че водещите там нямат университетско-гимназиален вид. Новините трябва да се поднасят от авторитети. Разбира се, и в БНТ София има млади водещи – Ася Методиева и Николай Николов. Но те и двамата имат добра репортерска практика и журналистически нюх. За две седмици екипът се сработи така, че всеки би могъл да прави всичко – водещите са и репортери, и редактори. Радвам се, че имаме мъжко присъствие в БНТ София при тази феминизация на екрана.

Лесно ли хората намират програмата на БНТ 2?

Ако я търсят с ефирна антена, БНТ 2 е на 43 канал. Упорито преговаряме с всички разпространители да бъдат по-експедитивни и да предложат канала на клиентите си.
Интересът към БНТ 2 в сайта на БНТ е много голям. Само за първите 4 дни имаше повече от 7 000 влизания в секцията.

Как ще разделите любовта си между БНТ Сат и БНТ 2?

Както между тримата си сина. Международният ни канал е добра комбинация от програмите на БНТ 1 и БНТ 2. Такава е и европейската практика. В Холандия международният канал излъчва програми не само на държавната телевизия, но и на частните канали. Колкото повече програми има за БНТ Свят, толкова по- добре. Разбира се, той е уникален с програмите, предназначени специално за българите в чужбина.

Какви предавания ще има по БНТ 2?

За първи път в българския ефир новините на един канал се излъчват в 5 варианта в едно и също време. В 19.30 часа националното излъчване се "разпада" и в петте центъра на БНТ 2 /София, Благоевград, Варна, Русе и Пловдив/ се излъчват пълноценни, но различни за всеки район регионални новини.
/Екатерина веднага включва канала на БНТ 2 и ми показва как след Варна се включва Благоевград. И така -12 часа./

Някой от Вашите синове ще тръгне ли по стъпките Ви?

Синовете ми са големи. Единият стана съдружник в американска инвестиционна компания, другият учи магистратура в Милано, а третият е щастлив единадесетокласник. Вторият ми син, Ивайло, е спортен журналист. Сега започна магистратура в Милано, която е в сферата на медиите и културата. Пише в спортните сайтове и вестници. В началото доста му помагах, като редактирах написаното. В обучението се включи и баща ми Любен Генов. Надявам се, че двамата успяхме да дадем основните закони в писането на Ивайло и сега вече той има свободата да намери свой собствен стил.

Какво ще си пожелаете на Вас лично, на БНТ 2 и БНТ Свят?

Който работи в телевизия, трябва да си пожелае повече зрители и повече финансиране.

Може да си пожелаете и 24-часова схема…

Това е постижимо. А човек трябва да си пожелава по-труднопостижими неща.

Стр. 12 – 13