БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 7.04.2012
Водещ: Тези дни светът отбеляза 20-ата годишнина от войната в Босна, а Европа се пита има ли все пак създадената тогава държава Босна и Херцеговина европейско бъдеще. Броени дни остават до 10 април, когато по настояване на международната общност официалните власти в Сирия трябва да решат по мирен път проблема с бунтовниците. Това, което се случва обаче е струпването на още бежанци на сирийско-турската граница, което пък даде повод Турция вчера да поиска от ООН да изпрати наблюдатели, за да се запознаят с бежанския проблем.
В международен план това бяха някои от по-важните за България новини от миналата седмица. А иначе тук у нас се питахме – окончателно ли се отхвърли проектът за АЕЦ Белене, ще се строи ли все пак газова централа на нейното място и от къде ще идва газа, как и колко милиарда годишно печели българската мафия и защо не се решава проблемът с уличните кучета в София, след като се смята, че те са само 15 хил., а годишно се кастрират 4-5 хил. от тях, наистина ли безпризорните четириноги се внасят в столицата от околните населени места и кой и защо го прави, как и къде потънаха парите за ромското включване? Това също беше гореща тема от миналата седмица.
А иначе пресата днес, според водещите заглавия от първите страници. „Живи скелети в дом за деца”, алармира ни „24 часа”. „Интернет убива книгите”. За пореден път темата подхваща „Новинар”, който ни съобщава още, че Господарите сменят ефира. Къде отиват, още не се знае. „Плащаме тока на фирмите-длъжници”, информира ни „Труд”. „Монитор” добавя – „Софийска вода нон стоп в акция спряно кранче”. А от „Сега” пък научаваме, че роднини на жертвите от кораба Илинден ще съдят за милиони застрахователя Лойд. БСП възобновява АЕЦ Белене, но това само, ако партията-столетница спечели изборите, надява се „Дума”. „Жоро Бекъма сменя отбора”, твърди „Стандарт”.
И тъй като сме на прага на Световния ден на ромите – 8 април, днес в „Клуба на журналистите” ще говорим за участието на ромски журналисти в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. И ще се опитаме да разберем къде и как са били употребени все пак тези прословути милиони.
Какво още в предаването? Какво свърши Съвета за електронните медии за второто полугодие на 2011 година? Това ще ни разкаже доц. Георги Лозанов. Повод е публикуваният в началото на тази година отчет на съвета. И още: Гласовете на свободата. Радио Свободна Европа в периода на Студената война. Фотоизложба в Чешкия културен център. Интервю с Михал Хроза от Чешкия институт за изследване на тоталитарните режими – организатор на изложбата. Накрая Дайджест медийни новини от Европа.
И тъй като днес е и Лазаровден, честит празник и добре дошли в „Клуба на журналистите”, ви казваме редакторът Ирен Филева, Цвети Бахариева, която избира музиката, Юри Бакалов и аз, Цветан Николова.
Темата за парите за ромите периодично се похваща от колегите. И както вече стана дума, това се случи и през отиващата си седмица. Като по поръчка пък, вчера под формата на регионална кръгла маса се проведе и заключителният етап на един проект, реализиран от Центъра за развитие на медиите, с помощта на Държавния департамент на САЩ. Проектът се нарича „Овластяване на българските медии и журналисти от маргинализираните общности в борба с корупцията и насърчаване на демокрацията и човешките права”. В рамките на този проект група колеги от ромски произход бяха обучени как се прави разследваща журналистика. Един от обучителите беше и колегата от „24 часа” Алексения Димитрова. Добър ден, Алексения.
Алексения Димитрова: Добър ден.
Водещ: Пред какви предизвикателства бяхте изправени в самия процес на обучение?
Алексения Димитрова: Честно казано, пред никакви или поне не пред много. Аз приех да участвам като обучител в този проект, защото отдавнашна моя, така, мечта е тези хора наистина да бъдат интегрирани, да бъдат част от нас и го приех присърце. И се оказа, че аз попаднах на петима журналисти, които бяха изключително будни, изключително ентусиазирани, изключително интегрирани, бих казала аз, и бяха част от нас, и на всичкото отгоре, когато, понеже ние освен, че ги обучавахме, те трябваше да направят и филмчета по различни теми, това, което обсъждахме по време на обучението, свързани с тяхната общност, на всичкото отгоре те имаха и едно голямо предимство пред нас, че можеха да влязат в тяхната общност и да говорят с тяхната общност на техния си език, не говоря само ромски език, а просто чисто емоционалния език, да бъдат допуснати там и да могат да направят това, което ние невинаги успяваме. Така че предизвикателствата не бяха много, дори никак. Аз ви казвам, аз се чувствах с тях много добре, приемах ги като равни, те мен също. И така.
Водещ: А това, че само те като че ли сега успяват да влязат в ромските квартали и да създадат, както казвате вие, тази емоционална връзка с хората, които биха им помогнали да правят своята разследваща журналистика, всъщност не ограничава ли опитите или не обрича ли на неуспех опитите на останалите колеги в това отношение?
Алексения Димитрова: Ами, до известена степен сте права, и ги обрича. Обаче и ние си имаме своите, така да се каже, недостатъци в подхода през годините. Тоест ние също сме виновни за това, че не сме успели да намерим езика и да се сближим с тази общност. Така че от една страна ни обрича. Ако мога да говоря за предизвикателства и за проблеми, бих могла да кажа, че предизвикателствата не бяха пред мен, защото аз наистина нямах проблем да приемам тези хора като равни, а предизвикателствата, според мен, бяха пред тях. Но това се случва с журналистите във всички малки общности, включително във всички малки градове в България. И аз винаги, когато съм обучавала и съм канена да обучавам колеги от малките градове, от малки регионални медии, това е съществен проблем, както се оказва и проблем в случая с ромските общности. Значи, същественият проблем на тези хора или същественото предизвикателство пред тези хора, беше не само да влязат, но наистина да успеят да разкрият и до по-голяма степен проблемите, да разкрият истината за тези общности. Но за съжаление и те не успяват в пълна степен, защото те не могат да се обърнат изцяло да разкрият истината, защото тогава биха могли да бъдат изолирани от своите общности, което наистина се оказа съществено предизвикателство. По същия начин и проблемите на малките регионални медии. Те не могат да експозират изцяло истината за това какво се случва в малкото населено място, защото техните вестници, примерно, са собственост на местни бизнесмени или основните рекламодатели са местни бизнесмени. Така че това е наистина предизвикателство. Но засега това са реалностите. Аз, както обичам да казвам и на студентите си, и н аколеги, които обучавам, перифразирайки мисълта на Горбачов, че политиката е изкуство на възможното. Мисля, че трябва всички да се съгласим, а това е и нещо в световен мащаб, което аз наблюдавам, че и журналистиката е изкуство на възможното. Тоест на този етап това е възможно, но за мен това е съществена стъпка, крачка напред.
Водещ: Така е. Дали ще имате възможност да останете на телефона, за да чуете какво ще ни каже Бисер Петков от Тетевен. Вие добре го познавате. Той беше един от тези колеги, които премина този курс. Бисер, чуваме ли се?
Бисер Петков: Да, да.
Водещ: Какво ще кажете? Какви бяха предизвикателствата пред вас? Те покриват ли се с това, което каза Алексения? Или нещо да добавите към тях?
Бисер Петков: Първо искам да кажа добър ден на вас и на вашите слушатели, и на всички онези ваши събеседници, които се включват в това предаване. Предизвикателствата, които бяха пред мен преди започването на самото обучение бяха много, много до там, че наистина част от големите медии в България, национални медии като че ли започват да отварят вратите си за нас, ромите-журналисти. Аз искам да благодаря на Алексения Петрова за предоставената ни възможност тя да бъде наш обучител, защото смятам, че тя е един от водещите разследващи журналисти не само в България. И така че опитът, който тя предаде на нас като нейни възпитаници, мога да кажа, е много голям и много полезен. Но другото, което пък е от другата страна, което тя каза, нали, за влизането в ромските квартали. Да, това е действителността. Все по-малко национални, пък и местни медии успяват да влизат в ромския квартал и да успеят да представят общността такава, каквато е. Свикнали сме от националните медии само да виждаме лоши и негативни представи за този етнос. Затова ние, ние имам предвид аз и моите колеги решихме да покажем нашата гледна точка.
Водещ: Сега, ако ми позволите само да вметна, че БНР е едно изключение.
Бисер Петков: Разбира се.
Водещ: Ние имаме специално предаване, в което много често темата за ромите присъства. Да не говорим, че имаме и колеги, които работят тук. Така че да се уточним все пак.
Бисер Петков: Да, да. Аз говоря за телевизиите по принцип.
Водещ: Десетилетието на ромското включване – мит или реалност беше филмчето, което вие заснехте след края на курса. Какво от наученото успяхте да приложите, докато правихте този филм?
Бисер Петков: Първо успях да приложа това, което успях да науча от Алексения Петрова и от г-н Въгленов. Аз казах, че за мен това са едни от водещите разследващи журналисти в България. И това, което научих, аз се опитах да го представя в това филмче. Това е една много трудна тема, според мен, Десетилетието на ромското включване и аз успях да покажа няколко гледни точки на хора, които са участвали в прехода, нали, на това включване на ромската общност. Имам предвид, това е г-н Баки Хюсеинов, който беше зам.-министър на социалната политика и труда, г-н Цветелин Кънчев, знаете, на Евророма, Георги Кръстев, който е съветник на вицепремиера, също така г-н Симо Благоев от Министерство на културата. Едни хора, които в началото, зародиша на това ромско десетилетие бяха едни от двигателите, моторите на това включване.
Водещ: Успяхте ли да разбиете…
Бисер Петков: Да, смятам, че…
Водещ: … някои то митовете, които битуват за ромите?
Бисер Петков: Разбира се. Аз смятам, че колкото повече зрители успеят да го видят това, и не е лошо да бъде показвано и в националните медии, говоря като телевизии. Защото сред голямата общественост все още витае този мит, че за ромската общност, видите ли, това десетилетие са дадени много средства, финансови, нали, от ЕС, от фондове. Тук е моментът да бъдат разграничени, да се знае, че ромското десетилетие е повод за една политика, свързана с една общност. А тя, в нея липсва финансовата рамка. И моите събеседници във филмчето го казват. Оказа се, че от евродонори, от европрограмите, които България, нали, така приема, може би няма и 1%, които отиват за тази общност. Така че този мит, който витае все още сред голямата общност, че за ромите се дават много пари, се оказа, че не е точно така. И друг е моментът, че няма роми, които да са представители на Световна банка, да са някъде високо в министерства, които директно да разпределят средствата. В момента, ако има такава злоупотреба с такива средства, аз тогава питам къде е държавата и защо на тези въпросни лица не се търси отговорност. Но може би това ще бъде повод за едно друго такова разследване, което ще бъде по-обширно.
Водещ: А констатацията, че тези средства стигат само до шефовете на неправителствените организации?
Бисер Петков: Вижте сега, неслучайно България търпи …
Водещ: Вие казахте 1% носят друга цифра – 5% от всичките…
Бисер Петков: Аз затова казвам, че моите събеседници, аз не исках да взимам моята гледна точка, а да дам възможност те да кажат, тъй като са били участници в цялото това развитие, нали, на това десетилетие. Румян Русинов, мисля, че той го казва, че нали е хубаво да се погледне и да се види колко средства наистина отиват. Лошото е, че и в тях витаеше страха и зад камера казваха много повече истини, отколкото пред камера. Но все пак казаха истини, които, вярвайте ми, няма как да се чуят по друг начин.
Водещ: Споменахте. Благодаря ви. Споменахте думата страх вие. Алексения, ако сме на линия още?
Алексения Димитрова: Да, тук съм. Да, слушам ви с много голям интерес.
Водещ: Страхът битува ли у останалите журналисти, когато стане дума за търсене на това какво се случва със средствата, които се дават за ромите?
Алексения Димитрова: Ако имате предвид за журналистите от големите медии…
Водещ: Имам предвид, да, всички журналисти.
Алексения Димитрова: Не, не бих казала. Не бих казала. Аз си спомням едно прекрасно разследване и трябва да отдадем дължимото на колегите от Капитал, които направиха едно прекрасно разследване за това колко много пари и по какви канали са пристигнали за ромската интеграция, не говоря за това десетилетие, а принципно за работа с ромите в България и къде са отишли. Аз не съм имала време и не съм си поставяла за цел да видя доколко са достоверни тези неща. Но си спомням и досега това разследване, което беше много добро. Не бих казала, че се страхуват колегите-журналисти, нито пък аз. Това е една от моите теми, които, според мен, която е важна. Но едно такова разследване мащабно, най-вече обективно изисква страшно много време, за усилия не говоря. Но това време все по-малко стига на всички нас. Иначе не мисля, че от страх някой примерно не се заема….
Водещ: Струва ми се, че се появи и проблем с връзката. Благодаря ви и на двамата за това включване. А разговорът в студиото ще продължи след една песен.
И сега по хубав повод – колегата Бисер Петков поиска отново да се включи в нашия разговор.
Бисер Петков: Ало.
Водещ: Да, чуваме ви.
Бисер Петков: Много се извинявам. Нали, исках само да довърша разговора си и да кажа, че искам да честитя предстоящия 8 април, това е Международният ден на ромите, на всички роми, на всички българи, на всички онези, които утре ще сведат глава, за да почетат паметта на загиналите роми в концлагерите. Ето такъв ден е 8 април. Нали, нищо, че в обществото витае „ето, пак ромите ще се съберат да ядат и да пият”. Но е хубаво да знаят какво точно празнуват ромите, а именно, нали, свеждат глава, така, за поклон пред загиналите роми в концлагерите. Това исках да кажа и да честитя празника на тази общност.
Водещ: Добре. Може би ние се присъединихме с тази песен, която мина току-що към вашия поздрав. А сега е време да представим и госта в студиото – Христо Николов, още един колега, участвал в курса на Центъра за развитие на медиите, а също така във вчерашната дискусия за журналистите-роми в борбата с корупцията и за насърчаване на демокрацията и човешките права. Христо, вие чухте досега разговора с Бисер и с Алексения Димитрова. Вашето предизвикателство какво беше в този курс, в изготвянето на филма в края на този курс?
Христо Николов: Нека първо да кажа добър ден на вас, на вашите слушатели на радио Христо Ботев, на институцията националното радио, да благодаря от мое име, и може би така смело да кажа, от името на ромската общност, че в края на краищата най-после, така се чува гласът и то усилено на тези граждани от ромско произход за това, че самото национално радио в лицето на Христо ботев има свой представител от този етнос.
Водещ: Имахме двама. Заедно с колегата Валери Леков тук работеше и Боряна Димитрова, която обаче замина за Англия.
Христо Николов: Ами, по ред причини прецени, че няма как да …
Водещ: … че животът във Великобритания е по-добър отколкото в България и замина..
Христо Николов: Тук е моментът да се отбележи държавността, защото държавата е народът. Нека да ги изясним тези неща. Държавността не мисли за своите граждани и по този си начин тя ги отчуждава, тя ги прави други, в смисъл не в този аспект други, а граждани на друга държава. Те се чувстват тук гости. Ето това е болното и трагичното.
Водещ: Това не е само с ромите в България.
Христо Николов: Не, говоря като граждани изцяло, аз не деля хората.
Водещ: И да минем пак…
Христо Николов: Темата. И от мен все пак да кажа в аванс в навечерието на този ден, който е обявен още ‘71-а година – Международния ден на ромите. Той е ден на възпоминание, но и празник за ромите в България. Защо го казвам това? Още по времето на цар Борис I, той не даде ромите да заминат оттук към концлагерите на нацистка Германия и затова казвам, този народ е доста толерантен, доста отворен, доста съпричастен, доста болен, болезнен към своите съграждани, без значение на своята специфика и етническа принадлежност. И не случайно го споменават. Не тук да си правя някаква реклама, аз не съм от този.
Водещ: И колегата Алексения Димитрова от 24 часа каза, че са ви приели абсолютно като равни, без никаква …
Христо Николов: Аз по този начин…
Водещ: …, с което искам да те върна отново в темата.
Христо Николов: И аз по този начин възприех тяхното присъствие, тяхната топлина. Бога ми, повярвай, от многото общуване, ние ромите сме добили едно чувство, което усещаме хората – кои са искрени, кои са добронамерени и кои са с някаква задкулисна, някаква проформа, нещо, което … Затова казвам, че бяха топли към нас. Те ни дадоха този тласък. Така че освен, че ние си бяхме нахъсани, те ни донахъсаха, дадоха ни възможността ние сами да покажем нас си. Това беше трудното – по какъв начин ние да изберем да покажем нас си.
Водещ: А успяхте ли да покажете себе си в тези филмчета, които направихте, в края на курса?
Христо Николов: Определено мога да кажа да. Не само аз, и моите колеги, по един своеобразен начин. Филмчетата нито като говор, нито като картина стоим. Но ние като автори подчертаваме, слагаме нашия подпис, нашето лице, нашия лик. Това, което искахме да покажем пред обществеността, че ние не сме затворени, ние не сме затворени, че ние искаме да се изграждаме и се изграждаме на база на чисто човешкото, че ние вървим в общото и че някой друг се опитва да ни разделя. Ето това е всъщност това, което исках аз да покажа.
Водещ: Мислиш ли, че това присъства, когато някой журналист, не ром, прави материал за ромите?
Христо Николов: Имам това усещане. Наистина, повярвай ми, не деля никой. Имам това усещане, не …
Водещ: Но тогава къде остана, добре…
Христо Николов: Само да си довърша мисълта. Нямам това предвид, че той има такова негативно отношение расистко или някакво такова, говоря за колегите-журналисти, а от това, че както се казва, не познава достатъчно добре проблематиката, не познава разделението в ромската общност, не делението като разделение, че ние сме разединени, подгрупите говоря. И оттук идва това, което аз споменах и в моите изказвания на пресконференцията, че всъщност това непознаване показва по своеобразен начин ромите, клишето мишките и това невървене в правилната посока да се конкретизира определено подгрупата или конкретно човека да визират и там се излива този етикет, нали, ето, ромската общност, вие, вие. Вие – тая учтива форма. Ако е учтива, добре.
Водещ: С една дума – предразсъдъците, с които обществото и колегите се отнасят към вас.
Христо Николов: Да.
Водещ: Аз бих искала сега да чуем и някои други, от другите участници в дискусията, които също се вълнуваха за не пребиваването, а за присъствието на роми в българската журналистика.
Участник: Най-вероятно е убягнало от очите и ушите на хората в залата, някои помнят и знаят. Имаше два нормални медийни продукта, създадени тук на територията на България. Едното нещо, което съществува в рамките на шест години, тук има частник, и предаването се казваше „Шарен кон”. Това предаване се водеше от роми, то се излъчваше всяка седмица в рамките на час. Защо го казвам? Защото това не е нещо, което продуктът не се е родил, не е станал за българския пазар. Това бяха частни медии и това беше се случило. Светлана Василева, тези, които не я познават, Светлана Василева беше председател на Националния съвет по етнически демографски въпроси в правителството на г-н Костов.
Участник: Секретар му беше.
Участник: Секретар, съжалявам. И след това работи повече от пет години в радио „Алма Матер” и направи такова предаване, което се казваше „Романи Лумия”, на ромски нашата земя, което също беше предаване. Защо го казвам това нещо? Защото, когато нямаме фигури, моделност на това да се направи различието в дадена област, това е едно. Но ако имаме такива модели и пазарът не ги купува, пазарът не ги вижда, пазарът не дава достъп, това трябва да бъде посочено. И аз това посочвам. Значи тези модели се състояха в рамките на тези пет-шест години. Тези хора говореха за това къде е мястото на гражданина, къде е мястото на администрацията, случва ли се интеграцията, парите вървят ли след гражданина или гражданина с парите, каква е услугата до него. Тези предавания това правеха…
Участник: Каква е причината това да спре?
Участник: Причината е, че пазарът – нито обществените медии, нито частните медии взеха този продукт да го купят, както другите продукти се купуват. Ето това е, това вече е дискриминация. Това е нещо, което не е равно, а е равно отстояване в неща, които нямат достъп за едни и същи хора.
Водещ: Това беше Димитър Георгиев от Проект „Права на човека”, която организация всъщност първа проведе курса за обучение на роми-журналисти. А сега нека да чуем и колегата от БНТ Ася Методиева.
Ася Методиева: Всичко, което си говорим, то не е нищо ново – нито като тези, нито като спорове или гледни точки. На мен честно казано тази дума, така, интеграция ми звучи все по-разделително и даже леко насилствено. Според мен, ролята на държавата е да вкара децата в училище, независимо дали те са турци, роми, българи. Просто ролята, мястото на децата е училище и аз не си го представям никъде другаде. Разбира се, трябва да има волята и на общността, на родителите, но в крайна сметка държавата трябва да създаде тази политика. Оттам следва моята роля като журналист е, когато този вече образован човек бил той ром, българин или какъвто и да е, се появи на интервю за работа, неговият работодател вече да има онова мислене, че да не прави разлика – пред мен се явяват кандидати единият от ромски произход, другият българин и така. Ако ние можем да работим в тази посока, всъщност това е нашата функция като журналисти. Защо медиите говорят по този начин, пишат по този начин? Защото е по-лесно, много по-популярно, много по-, няма шанс да те нападнат. Сутринта дори говорихме с две момичета, които в момента следват в Медицинския университет, от ромски произход. Те точно това се оплакаха и споделиха, че наскоро пак в един вестник след тяхна среща-семинар обучителна, когато се появява снимка във вестника с каручка и обясняват, нали, как роми се борят за висше образование. Това наистина е проблем. И мисля, че ние също трябва да работим върху себе си като хора, като професионалисти в чисто ценностен смисъл, просто да се превъзпитаваме, защото никой няма полза от това нещо.