Сутрешният блок на БНТ 1 вече ще има двама водещи

www.24chasa.bg I 15.01.2015г.

Сутрешният блок на БНТ 1 "Денят започва" ще има двама водещи от понеделник. До титулярката Ася Методиева ще застане Даниел Михайлов. Той е с дългогодишен опит в медиите.

Бил е водещ в телевизиите "Европа" и "Канал 3", а преди това е работил в три радиа – "Меджик", FM+ и "Фреш". Михайлов е бил и програмен директор на радио "Меджик".

"Признателен съм за топлото посрещане на Ася Методиева и целия екип на предаването. За мен е важно, че стилът на водене на Ася е спокоен и задълбочен. Но тя имаше нужда от присъствието на още един млад и усмихнат човек до себе си", обясни Михайлов няколко дни преди да излезе в ефира на държавната телевизия.

Сутрешният блок остана с един водещ преди близо година. Тогава колегата на Ася Методиева Росен Цветков напусна БНТ, за да работи като разследващ репортер в Би Ти Ви. Оттогава Методиева води сама, като понякога я сменяха колежките Христина Христова-Любомирова и Аделина Радева.

 

Оригинална публикация

Телевизии от 30 страни се борят за награда в София

www.novinar.bg I 07.04.2014

Телевизии от 30 държави ще представят свои продукции в София тази седмица в рамките на престижния европейски конкурс Prix Circom 2014.
Тази година България за първи път поема домакинството на състезанието. У нас ще дойде 14-членно жури, което ще трябва да избере победителите измежду 228 кандидати.
Имената на отличените ще станат ясни в неделя, а през май от тях ще бъде излъчен носителят на голямата награда. В журито влиза и българска журналистка – Надежда Узунова, която ще оценява продукции в категорията "Малцинствата в обществото".
През 2013 г. БНТ спечели 2 от 10-те награди на Prix Circom – за сериала "Под прикритие" и за изгряваща звезда – Росен Цветков.
55-годишната вече Национална телевизия обяви и своите приоритети до края на годината.
БНТ ще отрази предизборната кампания за Европейски парламент със специално студио след централната новинарска емисия, а на 15 май ще излъчи дебата между кандидатите на председател на Еврокомисията.
През юни пък трима коментатори на телевизията заминават за Бразилия за световното първенство по футбол.
 

Връчиха вторите медийни награди “Валя Крушкина”

 www.vesti.bg | 22.11.2013 

Сред наградените са журналисти с материали за купуването на гласове, протестите и бежанците

Наградите "Валентина Крушкина – журналистика за хората", учредени в памет на журналистката Валентина Крушкина, бяха връчени на специална церемония в четвъртък вечер в сградата на Българското национално радио. Росен Цветков от БНТ взе голямата награда за журналистика за разследването си за платените агитки пред партийните централи на избори 2013.
"Приемам тази награда като спомен за Валя", каза развълнувано Росен Цветков. Той разказа, че първото си разследване е направил с помощта на журналистката и ще го помни цял живот, защото от нея се е учил на журналистика и на това да показва истината.
Наградата – статуетка във формата на круша – беше връчена от миналогодишните носители Асен Генов и Константин Павлов – Комитата, които добавиха към нея стикер с надпис "#оставка".
Мария Чернева от БНТ получи приза за втора поредна година в категорията електронни медии, а в категорията печатни медии наградата отиде при Панайот Ангарев от в. "Сега" за статията му, посветена на проблемите с бежанците в България.
Наградата в категорията за блог и интернет журналистика отиде при Иво Божков. Той спечели подкрепата на журито за документирането и отразяването на юлските протести, които продължават и до днес.
"Технологиите в XXI век ни доближават малко повече до истината, а колкото повече хора пишат и излагат гледните си точки, толкова по-близо ще сме до истината", подчерта Божков.
Полина Паунова от "Mediapool" получи наградата в категория млад журналист.
Наградата "Валентина Крушкина – журналистика за хората" се връчва за втора поредна година от фондация "Валентина Крушкина", а за приза тази година се бориха 72 журналисти и 164 материала.

Оригинална публикация

Битката за сутрешния ефир никога не е била по-оспорвана

Segabg.com I Десислава КОЛЕВА I 1.10.2013

Въпреки новостите в сутрешните блокове тази есен те събират много по-малко аудитория, отколкото през размирния февруари

Стари водещи – нова телевизия; нови водещи – стара телевизия, и най-млади водещи – най-стара телевизия. Всичко това на нов фон. Няма объркани зрители обаче, защото публиката бе подгрявана цяло лято за немислимата допреди месеци промяна в сутрешните блокове.

Ефирът тази есен наистина обещаваше да е интересен най-вече заради разтърсващите рокади в телевизионните тандеми. Естествено, това се отрази на рейтингите, а битката за зрители стана ожесточена. Въпреки новостите обаче сутрешните блокове и публицистичните предавания в момента събират далеч по-малко зрители, отколкото в бурните дни между 18 и 24 февруари, когато след хилядните протести в страната Бойко Борисов подаде оставка. Тогава имаше ясно изразен интерес към публицистика, който в началото на тази есен въпреки продължаващите четвърти месец протести и очакваното (но несъстояло се) голямо завръщане на депутатите след лятната ваканция е спаднал наполовина.

Всичко започна от едно интервю и въпроса "Кой предложи Пеевски?". В интервюто си с премиера Пламен Орешарски най-разпознаваемата сутрешна двойка на екран – Ани Цолова и Виктор Николаев, вбесиха иначе хладнокръвния финансист с настойчивия въпрос. След него

"бяха напуснати от бТВ"

и съвсем скоро стана ясно, че отиват в прекия си доскоро конкурент – "Нова". По това време се случваше и нещо небивало в историята на бТВ – сутрешният блок беше отстранен в летен отпуск. Това бе добре дошло за управляващите. БТВ започна трескаво да търси заместници на Цолова и Виктор и се спря на познати репортери без опит във воденето. Генка Шикерова и Константин Караджов тръгнаха силно няколко дни преди колегите им Ани и Виктор по Нова.

В първия ден на пряк сблъсък "старите водещи" събраха повече зрители по новата телевизия. Което на сутрешния блок на Нова – "Здравей, България", не му се бе случвало скоро. Да проследят дебюта на Ани и Виктор на 9 септември са били любопитни 238 642 зрители, което дава на Нова дял от 33.76 от аудиторията в сутрешните часове по данни на пийпълметричната агенция ГАРБ. В този ден сутрешният блок на бТВ са гледали 224 966 зрители, което прави 31.81 дял от аудиторията.

Вторият работен ден на Ани и Виктор в Нова вече не бе толкова успешен и колегите им от бТВ ги изпревариха в надпреварата на зрители. На 10 септември сутрешният блок на Нова е гледан от 193 765 зрители, а този на бТВ – от 229 759 зрители, показват данните на ГАРБ. Така и двата канала се обявиха за победители в началото на сезона.

Доста назад в битката на 9 септември остава блокът на БНТ "Денят започва". Той е гледан от едва 42 715 зрители, което прави 6.052 дял от аудиторията. Канал 1 също заложи на смела промяна и довери едни от най-оспорвани часове в ефира на най-младите си репортери – Ася Методиева и Росен Цветков. На тях сега лежи цялата тежест да върнат вниманието на зрителите сутрин към блока "Денят започва", който по едно време дишаше във врата на Нова, но от началото на есенния сезон все още е отчетливо трети по гледаемост.

Още по-назад остава блокът на другия национален канал – ТВ7, който също претърпя доста промени от по-друг характер. Неговото лице, директор, водещ и коментатор Николай Бареков сега се е запътил към политиката. Във въпросния знаков ден за сутрешния ефир – 9 септември, 29 766 зрители са решили да се събудят с "Добро утро, България".

Общо взето, след дебюта на Цолова и Николаев наследниците им в бТВ

върнаха лидерството

на сутрешния блок. Новите водещи, и особено Генка Шикерова, бързо влязоха в час с някои успешни интервюта като това с лидера на ДПС Лютви Местан, който около 20-ина минути се упражняваше във висок наратив само да не "отговори кой е предложил депутата, магистрата и експерта" Делян Пеевски за шеф на ДАНС. "Тази сутрин" е такъв безапелационен първенец на рейтингите, че дори Бойко Борисов не можа да го пребори срещу кака си. Именно от ефира на бТВ сестрата на бившия премиер го би по гледаемост преди дни, докато той сипеше мъдрости по Нова. Макар да няма данни как се е почувствал иначе чувствителният на тема рейтинг Борисов, според статистиката на ГАРБ разликата е била направо обидна – сестра му Красимира Иванова е привлякла 36.4% дял от аудиторията, а той – само 22.4%.

Колкото и да е любопитен с разместванията новият телевизионен сезон, зрителите му са в пъти по-малко от горещите дни на политическата пролет. Своеобразни рекорди в броя на зрителите бяха постигнати например на 20 февруари – когато Борисов подаде оставката си. Сутрешните блокове в онзи ден са гледани от 520 657 зрители по бТВ, 154 104 – в редовното време на блока на Нова и след това от 201 261 в удължения блок след новините. БНТ пък събира 124 044 зрители, а извънредното новинарско предаване след блока – над 210 хил. души.

Същият извод се налага и при сравнението на аудиторията на публицистичните предавания. Едно от най-гледаните е "Лице в лице" по бТВ точно преди централните новини. При завръщането си в есенния ефир след лятната ваканция Цветанка Ризова и Димитър Цонев постигат 35.574 дял от аудиторията с приковани 423 367 зрители пред екрана. Следващите дни зрителите падат с около 80 хил., но след това стигат дори до 435 хил. Това обаче е далеч от рекордните над 760 хил. българи, които са гледали предаването на Ризова и Цонев на 20 февруари, когато започна политическата криза.

Публицистиката на БНТ събира доста по-малко зрители. Най-рейтинговото публицистично предаване на БНТ остава "Панорама". На 13 септември Бойко Василев са гледали 272 653 души, или над 11.9 дял от аудиторията. По това време обаче бТВ с развлекателните си формати "Аламинут" и "Комиците" събира в пъти повече интерес. "Комиците" например са абсолютен лидер в петъчната вечер, като на 13 септември са предпочетени от над 580 хил. българи. Дори новото музикално шоу по Нова – "Х Фактор", събира значително по-малко зрители. Същата вечер по същото време "Х Фактор" са гледали 429 449 зрители.

Другите публицистични предавания на БНТ – "Открито" с Валя Ахчиева и "Референдум" с Добрина Чешмеджиева, също се представят скромно. Например "Открито" на 11 септември гледат 83 873 души, а "Референдум" на 17 септември – 150 988 души.

Силен оспорван сезон започна в развлекателните предавания, след като бТВ и Нова заложиха на два конкурентни формата. Естествено, те започнаха по едно и също време, но битката спечели бТВ. В неделя, 15 септември, първият епизод на приключенското риалити "Африка: звездите сигурно са полудели" е

заинтригувал 679 026 българи,

което е 27.73 дял от аудиторията. Срещу него по Нова започна поредното издание на "Вип Брадър", което събира по-малко – 550 хил. зрители, или 22.51 дял от аудиторията. По това време "По света и у нас" събира едва 178 350 души, а игралният филм след новините "Петият елемент" на Люк Бесон е привлякъл още по-малко – 129 518 души.

На следващия ден – 16 септември, Нова отново пуска два часа от "Вип Брадър" вечерта. Риалитито събира близо 562 хил. души, което прави 25.869 дял от аудиторията. Двата часа с конкурента "Африка…" по бТВ обаче отново са по-гледани – 738 920 българи са предпочели да се пренесат на Черния континент с родни звезди, отколкото да гледат други родни звезди, които се карат за достъп до печката, затворени в една къща. "Африка…" избягва прякото конкуриране с музикалното шоу за таланти на Нова "Х Фактор". След 21 ч. то е предпочетено пред кулинарното шоу на бТВ "Щипка сол". Музикалното предаване на 17 септември са гледали малко над 590 хил. души, докато "Щипка сол" са гледали близо 551 хил. зрители, което може да се определи като изненада, защото все пак "Х Фактор" е познат и успешен формат. А бТВ рискува с новото предаване.

Каквито и риалити и шоупрограми да измислят телевизиите, най-гледните предавания не само по бТВ, но и в целия ефир безапелационно остават турските сериали. Явно нищо не може да замести за българския зрител двата епизода на "Огледален свят", които бТВ остави в четвъртък вечер. Те продължават да събират над 1 млн. души. Например в седмицата 9-15 септември турският сериал събира 1 180 660 зрители, а вторият епизод дори повече – 1 236 880 души. Това означава над половината от дела на аудиторията в този часови пояс. За сравнение "По света и у нас" по БНТ, което върви срещу първия епизод на "Огледален свят", е гледано от 236 624 души (10.6 от аудиторията).

Както обаче е популярно да се казва, най-интересното предстои. Например да видим отново премиера Орешарски срещу Ани Цолова и Виктор Николаев. Белким им отговори на въпроса "Кой предложи Пеевски", защото много канали за сменяне не останаха, а отговорите на Мая Манолова, че тя е предложила Пеевски, са жалки.

Оригинална публикация 

Кошлуков с награда за телевизионна журналистика

в. Дума | 18.06.2012

С награда от 15 000 лв. си тръгна Емил Кошлуков от вторите годишни награди за телевизионна журналистика "Св. Влас". Той бе отличен от журито заради "компетентността на неговите предавания и за това, че е запазил обективност в условията на изострена медийна ситуация".
Учредители на надпреварата са 11 журналисти и интелектуалци, сред които Иван Гарелов, Георги Лозанов, Петко Бочаров, проф. Ивайло Знеполски, директорът на Народния театър Павел Васев, Любен Дилов-син, композиторът Стефан Димитров и др.
Представители на БНТ взеха 2 допълнителни отличия. Мария Чернева грабна специалната награда, учредена от един спонсорите, за репортажа си в "По света и у нас" "Прилепите срещу непобедимите". Като мотив журито изтъкна, че материалът й е спомогнал за формирането на силна гражданска позиция.
Финансов стимул от 5000 лв. за млад и проспериращ журналист получи Росен Цветков, чийто репортаж за купуването на гласове в Несебър на последните избори е впечатлил журито. Той заяви, че ще дари сума за лечението на колежката си Валентина Крушкина, която се бори с тежко заболяване.

Стр. 5

Разследвания за купен вот с призове от “Радостина Константинова”

www.24chasa.bg | 13.05.2012 

Първите си награди за разследваща журналистика раздаде фондация "Радостина Константинова" в петък вечерта в грандхотел "София".

Журналисти, писатели и видни юристи уважиха събитието, което съвпадна с рождената дата на Радостина. Колежката ни почина на 5 август 2010 г. след тежко боледуване. "Тя притежаваше уникален усет, отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни, понятни думи", отбеляза във видеоизявление, изпратено специално за церемонията, Алисън Смейл, главен редактор на в. "Интернешънъл хералд трибюн". В престижното издание в момента е на специализация Боряна Джамбазова, стипендиант на фондация "Радостина Константинова".
"Радвам се, че при нас е Боряна, която някак напомня за Радостина – има сходни умения да наблюдава и да бъде силна личност, без да се налага и доминира", допълни Алисън Смейл.
Голямата награда за разследваща журналистика бе присъдена на Иван Георгиев от Би Ти Ви за филмите му "Гласове от Пирин" и "Да купиш изборите". Той получи статуетка, изработена от Георги Чапкънов, и 3000 лева.
Поощрителни награди, включващи грамота и по 500 лв., взеха Сергей Тодоров от Би Ти Ви и екип на БНТ в състав Росен Цветков, Надя Обретенова и Надя Томова.Техните разследвания също са за купуване на гласове.
Със стипендия на фондацията е и Явор Николов, студент от факултета по журналистика в Софийския университет.
20 грамоти на дарители и учредители, сред които вицепрезидентът на "Медийна група България" Венелина Гочева и главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева, връчи председателят на фондацията д-р Мария Вангелова.

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 14.01.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 14.01.2012

Водещ: …. И страни и да се появят експерти, за да могат да оценят какъв е натискът върху медиите. Нека сега да попитам Деница какъв е интересът към екологичните теми, екологичните протести, за които всички анализатори в края на годината казаха, че са една бяла лястовица, за това, че хората се събуждат и започват да мислят и да живеят отговорно. Какъв е интересът на чуждите медии и на българските медии.
Деница Петрова:Ако трябва да направя едно сравнение между чуждите медии и българските медии, все пак българските медии отразяват повече това, което се случва, това са си наши неща, наши проблеми.
Водещ: Все пак е нормално.
Деница Петрова: Чуждите медии естествено, знаете, за страните, които нищо не се чува, е най-добре. Нали, като чуем, че нещо се случва в Япония, това е гръмнал реактор, нали. И така по тази схема чуждите медии се интересуват в момента от екологичните проблеми специално за шистовия газ, но те просто наблюдават и то именно в страни, където също има такива проблеми, където се водят дебати ожесточени.
Водещ:Има ли между другото натиск? Заплашвали ли са Ви? Как живеете като човек, който е ангажиран с Greenpeace?
Деница Петрова:Лично към мен няма натиск. Аз не мога да кажа, че се чувствам заплашен човек. И напротив – мисля, че имам доста… Хората, които се занимават с екология – ние сме доста сплотена група, така че успяваме да си помагаме един на друг. Но дали има отразяване на нашите събития, това е един друг въпрос. Дали медиите успяват да ни отразят – невинаги успяваме наистина да получим това отражение, което ние бихме искали, защото ние все пак всичко, което правим, смятаме, че го правим от това, че виждаме някакви проблеми, които са за цялото общество, за всички хора, които живеят на дадена територия и ние ги посочваме, очакваме от медиите партнъорство, защото без медиите един проблем няма как да бъде узнат от повече хора и по-късно няма как да се окаже повече натиск за неговото решаване.
Водещ: Ще продължим за натиска, но от друга гледна точка. Ще Ви помоля да си сложите слушалките, защото на телефона е Госпожа Невена Троянска, която също получи награда за книгата, която написа за една три буквена групировка, която тръгна от Варна и стигна далеч. Добър ден, Невена.
Невена Троянска: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Говорим си за натискът, който се оказва върху медиите или не се оказва, и върху журналистите разбира се, и за включването на журналистите в режима авто цензура, и защо при едни се включва този механизъм, а при други не се включва. В началото да Ви попитам – имало ли е натиск срещу Вас, защото все пак Вие сте във Варна?
Невена Троянска:Ами натиск винаги има и то от най-различни страни.
Водещ:Как изглежда натискът?
Невена Троянска:Не цитирам в случая конкретно книгите, които съм писала. Особено се засилва натискът по време на избори. Но предполагам, че това добре го познавате.
Водещ:Разбира се, но лошото е, че натиск има не само по време на избори, а и след това по други теми разбира се. Да Ви попитам защо написахте книга? Малко ли е медийното място за всичките тези неща, които пишете и разследвате?
Невена Троянска:Ами мисля, че не само е малко, ами направо имагинерно. Всъщност да напиша тази книга ме провокира първата книга на Юрген Рот, която получи гласност през 2008 година „Новите български демони”. Честно казано с голям интерес я прочетох.л Посегнах към нея с надеждата да открия наистина журналистическо разследване за подземния свят в България и по-конкретно за нашата варненска корпорация. Но на практика от там не научих нищо ново. Повечето от нещата, които визираше Юрген Рот, бяха взети от Интернет. Тях прекрасно ги знаех и аз, и моите колеги, когато подготвяхме защитните си тези и материали през 2001 година, когато ТИМ ООД ме съди за обида и клевета. Слава Богу, те загубиха делото на всички инстанции, включително и на пет членка на върховен касационен съд.
Водещ:Но това се нарича натиск класически или поне експертите го дефинират като такъв.
Невена Троянска: Да. Натискът винаги го е имало. И по време на социализма, и сега, и в България, и във всички други държави. Въпросът е до колко журналистът се съобразява с него и до колко е готов да гони своята си истина, която да е максимално близо до обективната.
Водещ:Как сработва механизмът на авто цензурата?
Невена Троянска:Ами има два механизма или две причини може би. Едната е страх – или страх да не направят нещо, някой на теб. Най-често уволнение на теб или на твои близки. Страх да не станеш черната овца в медията, за която работиш. Другата причина е просто мързел. Значи човек си казва „Какво да му се хабя аз? То няма да мине.” И без да си направи опита и труда да направи крачката и да се опита да го прокара. Чест прави на издателство „Слънце” това, че те дадоха зелена светлина на тази книга.
Водещ:Между другото, тук не знам дали успяхте да чуете, но в студиото нагости ни е Деница Петрова от „Greenpeace”. Вчера имаше една пресконференция по повод протестите, които се провеждат в момента в 12 български града срещу проучване и добива на шистовия газ. Вчера се чу, че не е достатъчно добре отразена тази тема. Техните протести не са достатъчно добре отразени. Подобни реплики е имало и от варненски граждански организации. Къде е истината?
Невена Троянска: Значи отразени са… Какво значи достатъчно добре? Имаме ли някаква мерна единица за добре и зле? В никакъв случай затъмнения по отразяване на протестите срещу шистов газ няма. Както няма и затъмнение срещу оповестяване на позицията на управляващите, които са про или контра в зависимост от чия страна – на управляващи или на опозиция. Това, което лично на мен ми липсва, е достатъчно достоверна и широка палитра от мнения, която да е илюстрирана с примери и компетентни мнения. За това аз за себе си не мога да дам отговор дали съм за или против шистовия газ, просто защото ми е непозната темата и нямам достатъчно информация.
Водещ:Ето, това е деликатната подробност тогава, когато трябва да се търсят мнения. Тази палитра, за която Вие говорите се оказва, че освен протестиращите, май никой не иска да говори. Това също е доста съмнително и може би е редно да се замислим за това. Деница, искаш ли да кажеш и ти нещо?
Деница Петрова: Ами относно това, че няма достатъчно мнения – ние сме свикнали с подобна ситуация. Обикновено търсим други източници, търсим Интернет, търсим цялата информация, която може да се намери. Например още юни месец, когато излезе заявлението за даване разрешение за шистов газ, проучване и добив, тогава никой не знаеше нищо, но от тогава именно хората започнаха да се интересуват самостоятелно и всеки търси източници на информация, превеждат се доклади в момента. Т.е. информация има. Друг е въпросът до колко тя достига навсякъде по медиите, да речем радио или телевизия. Хората, които не използват Интернет и не се интересуват активно сами да потърсят, ще получат информация. Това е другата страна.
Водещ:По радиото я получават. Невена, готвиш ли продължение на книгата си?
Невена Троянска: Ами лично аз се надявам продължението на тази книга да бъде с разговори от бащите на тази корпорация и…
Водещ:Има ли такава вероятност?
Невена Троянска: Да звучи така „ТИМ” отборът от първо лице.
Водещ:Има ли такава вероятност, защото…
Невена Троянска:Ами вероятност винаги има. Друг е въпросът колко е процентът. Аз в книгата съм споменала – от 2006 година се опитвам да взема интервю от Марин Митев, който е основният варненски играч. Имах…
Водещ:Господин Митев, моля Ви дайте интервю!
Невена Троянска:Ами и аз го моля, но до момента не се е случило. Но не съм се отказала.
Водещ: Благодаря ти, Невена. Още веднъж честито.
Невена Троянска: Благодаря!
Водещ:Останете с нас. Ние ще продължим след малко като включим в разговора и колегата от вестник „Банкер”, който пък направи едно разследване как може с европейски пари да се трупа политически имидж. Как с евро пари се прави политически имидж? Ето разкритието на това донесе награда за колега Ивайло Станчев от вестник „Банкер”. Здравейте и честито!
Ивайло Станчев: Здравейте. Благодаря за поздравлението.
Водещ:Тук си говорим за това налага ли се журналистите да бъдат смели и да правим ли разлика между репортер и журналист?
Ивайло Станчев:Ами по-скоро бих казал – дали ще са репортери или ще са журналисти не е толкова важно, колкото това да търсят истината и наистина, както казахте – да са смели, за да могат да я съобщят на висок глас. Мисля, че точно тази статия, която бе отличена през седмицата с наградата за смели репортери, е едно доказателство за това, че все още у нас има и смели журналисти, не че да се изтъкна, но… Трудно е да се пише точно за рекламата в медиите, тъй като знаете – от там се получават и заплахите за самите нас – журналистите.
Водещ:Категорично да, но това не значи, че не трябва да се прави.
Ивайло Станчев:Ами не трябва, но… Според мен доста от собствениците на медиите това… Според мен не е никак подходящо да се пише за източниците на финансиране, а в случая говорим за държавата.
Водещ: Да.
Ивайло Станчев: Която е в ролята на, така да се каже, един от най-големите рекламодатели благодарение на евро фондовете. Може би за слушателите ще е интересно да кажа само на кратко за какво става въпрос. Има около 150 милиона лева предвидени за реклама за всички оперативни програми. Естествено те се разпределят чрез министерствата до техните медии. Близко е до акъла човек да прецени, че когато… Поговорката е ясна „Да не хапеш ръката, която те храни.”
Водещ:Така де, ама нека да… И аз даже не знам как да го кажа, ама вчера, докато си говорехме, се сетихме, че нито един от нас не се сети да попита как се казва кучето, което стана силно известно с това, че трябва да бъде обгрижвано от един вицепремиер, а пък един премиер нареди да бъде обгрижено с едни телешки пържоли. Но е хубаво ние журналистите да не се държим като кучета, нали така? Нищо, че вероятността да бъдем нахранени е много сериозна.
Ивайло Станчев: Абсолютно е така, но и това покрай кучето също показва как се правят нещата у нас. Всичко е общо взето на само утеха. Поне аз така ги виждам нещата. Специално за случая, ако мога да си позволя да кажа, мисля, че това беше една много добре скалъпена медийна изява на Гоюсподин премиера, която отвлече вниманието всъщност от по-важните въпроси – около това престъпление, така да се каже. Защото наистина мисля, че е уникален случаят, в който държан, обвинен за убийство и признат за убийство да се самоубие пред погледа на полицай. Това някак си не го възприемам за нормално. Но въпросите за това бяга настрани.
Водещ: Да. Както започнах в началото по повод коментари във facebook.com вчера – Ахилея Сливов отбеляза, че ние не знаме името на втория заподозрян, както и името на кучето. То разбира се името на кучето едва ли е важно в случая. Но това ли е основният натиск, на базата на който сработва механизмът на авто цензурата, според Вас?
Ивайло Станчев: Смисъл за финансирането на медиите ли?
Водещ:Да. Не само.
Ивайло Станчев:Ами, знаете, че парите са основно средство за натиск, а дали всъщност това наистина е най-основният, трудно мога да кажа, но със сигурност е един вид цензура, със сигурност. Авто цензура на самите медии се постига по този начин, защото няма как един издател да не е благосклонен към човекът, който го издържа, така да се каже. В смисъл – съзнавам, че е доста смело да го кажа това е момента в ефир, но според мен е абсолютен факт.
Водещ:Нека да чуем сега и кои са механизмите, които да ограничат до известна степен авто цензурата според почетния председател на центъра за развитие на медиите Огнян Златев.
Огнян Златев:Ами от една страна това е силно редакционно ръководство, т.е. редакторите трябва действително да са хора с авторитет и на място. Второ – трябва действително медията да бъде добре материално осигурена, т.е. да не бъде зависима, защото в момента всички виждаме, че за съжаление се оказва, че едва ли не най-големият рекламодател в медиите е държавата чрез именно темата на материала на колегата от вестник “Банкер” – „Къде отиват европейските пари за комуникационни дейности?” Т.е. когато медията ти няма нормален рекламен пазар и медията е зависима прекалено много от точно едни такива комуникационни програми, ти ще си даваш сметка как точно пишеш. Аз смятам, че нашите журналисти са достатъчно добре подготвени. Хубаво е те да имат възможност да продължаваща квалификация и общуване с колеги от страни с по-развити медийни традиции специално.
Водещ: И двамата по една или друга причина сме в обществените медии. Какво зависи от обществените медии и до колко обществените медии биха могли да подпомогнат този процес?
Огнян Златев:Обществените медии една от основните им цели е да възпитават и да формират общественото съзнание и да възпитават, и формират ценности в обществото. Въпросът е до колко успешно те се справят с това. В момента този дебат за това колко е важно да си успешна обществена медия, този дебат тече в цял свят. Всички виждаме, че примерно в Щатите, обществените медии не са чак толкова, минимални са на фона на всички останали, но въпреки всичко никой не може да каже, че медиите в Щатите са не демократични. Наличието на обществена медия е по-скоро европейска концепция. Тя е била може би подходяща и е съответствала на времето си преди 20, 30 или 40 години. Сега живеем в нова ситуация.
Водещ:Защото все пак това е общ фон, общ медиен фон и когато медийният фон, поставен от обществените медии, е с по-малък процент на авто цензура, тогава нещата биха изглеждали по по-различен начин.
Огнян Златев:Да, всички виждаме, че обществените медии в България се радват на едно високо доверие, бих могъл да кажа, конкретно за националното радио. Виждаме, че то просто със смазващо превъзходство води в степен на доверие и на слушаемост на аудитория по отношение на аудиторията. Иначе от БНТ има какво да се желае, разбира се, за да постигне и тя такива резултати. Но от една страна има някакви такива световни, европейски тенденции. От друга страна обаче имаме си и тук наш собствен фон, на който се развиват самите медии и трябва да се търси през цялото време балансът.
Водещ:Как трябва да се формират редакционните политики в обществените медии? Знаем, обществена тайна е, законът повечето експерти го наричат „patchwork”. Той е целият в поправки.
Огнян Златев: Трябва да има някаква рамка, в която да могат да функционират обществените медии. Това от една страна. От друга страна разбира се трябва да има добре разписани редакционни правила. И те не са някаква много сложна материя да бъдат измислени. Има първо от една страна точно много добри и функциониращи практики. От друга страна в България има достатъчно опитни журналисти, които знаят какво е качествена журналистика и как се прави тя. Аз мога да кажа за Великобритания например. Там, както знаете, те имат от една страна Съвет по пресата, но от друга страна в няколко вестника, например в /…/ там си имат не точно комисия. Там по-скоро е така нареченият readers editor. Това е редактор, който се занимава с оплаквания на читатели. Т.е. ако някой не е доволен от начина, по който дадена статия е написана или смята, че той е засегнат конкретно, може да напише писмо до този човек. Той е абсолютно независим. Не е на подчинение от главния редактор. Т.е. работата не му е свързана с това дали с главния редактор ще бъдат в добри отношения или не. И той може да съдейства за постигането на опровержение или на някакъв резултат, който да удовлетворява този, който се оплаква. Такава практика между другото съществува в доста държави. По отношение на електронните медии например има добър пример в Дания, където датското обществено радио и телевизия – те имат също омбудсман, който се справя точно с такива задачи. В нашата съседка Турция например също в 6 от водещите им вестници, големи, също има такъв медиен омбудсман, да го наречем, и така този тип институция си пробива път. А иначе дали ще бъде етична редакционна комисия, омбудсман, прес съвет – това просто зависи вече от самата медийна обстановка в конкретните държави. Няма универсален пример, това искам да кажа.
Водещ:А от къде трябва да дойде инициативата? От журналистите или от политиците?
Огнян Златев:Инициативата според мен трябва да дойде от журналистите, защото в края на краищата това засяга качеството на тяхната работа и това те да се чувстват свободни действително, и независими, когато работят. Политиците няма да им я дадат тази сила, защото те не я разбират. Между другото Съветът по пресата във Великобритания се е появил през 1991 година точно по този начин, когато е имало страшен натиск от страна на недоволни политици срещу медиите и за това какво се пише вътре в тях. И тогава просто са поканили на една среща, парламентът са поканили на една среща всички водещи редактори на водещи вестници, водещи медии и са им казали „Ако вие в 6 месечен срок не си направите някакви правила, етичен кодекс, някакъв механизъм за саморегулация, ние ще Ви наложим регулация от вън.” Демократична Англия за 6 месеца са си направили точно такъв само регулативен орган.
Водещ:Но някой би казал „Вие имате етичен кодекс.”
Огнян Златев: Да, имаме, но той очевидно първо трябва да бъде осъвременен, тъй като в него например много малко се говори, да не кажа почти нищо, например за online медиите, където както стана ясно в началото на нашия разговор, накъдето мигрират в момента всички. И трябва да бъде възприет от всички медии. Ние имаме в момента етичен кодекс, който за съжаление е приет от, ако погледнем по отношение на тиражите, преди бяха мнозинство – сега са малцинство.
Водещ: И тъй като в „Клубът на журналистите” днес двама от отличените за смели репортери сте тук, сега да Ви попитам – ние можем ли да направим нещо подобно? Ивайло?
Ивайло Станчев: Да.
Водещ:Дали бихме могли да направим нещо подобно? Достатъчен ли ни е етичният кодекс или имаме нужда и от други помощни?
Ивайло Станчев: Първо искам да кажа за етичния кодекс, че той е, както казахте преди малко, е приет наистина от една малка част от медиите, но по-плашшещото е, че почти всички журналисти не са запознати добре с него, камо ли да го спазват или нещо такова. Включително и аз смея да кажа, че не съм толкова добре запознат с етичния кодекс. Но едва ли само с подобен документ или с подобна някаква правна рамка биха могли да се решат нещата. Поне така смятам аз и мисля, че е необходимо изцяло гилдията да премине на по-високо ниво. Смисъл доста повече внимание на същността на нещата, а не само да отразява това, което им се подава най-отгоре.
Водещ: Всъщност да. Името на кучето е абсолютно без значение, както и самото му участие в операцията.
Ивайло Станчев: Абсолютно.
Водещ:Защото все пак, когато се отличава едно куче по този начин, това значи, че някак хората не си вършат работата.
Росен Цветков:Между другото е много правилно това, че трябва да се осъвремени, защото медиите не са това, което бяха преди, когато се е приел този кодекс и от тук идват и може би много грешки, които виждаме, тъй като вече медиите са online във всяко отношение. Дори и телевизиите, радио станциите се пренесоха също в Интернет. Но дори да го има, аз пак не вярвам, че ще се спазва, защото с очите си виждам как дори и опитни журналисти прескачат правилата, които са в етичния кодекс. Така че не само той е необходим. Трябват ни и други правила.
Водещ:Но тези правила по-скоро се прескачат не от незнание, а заради конкуренцията.
Росен Цветков:Разбира се. И заради сензацията, която в момента води всички да бъдат гледаеми медийните продукти. Това е в основата. Аз виждам наистина хора, които са чели, 100% съм сигурен, че са прочели етичния кодекс, но не искат да го спазят. Това е собствено желание, тяхно.
Водещ: Ивайло, какви бяха първите реакции на твоите шефове, когато видяха какви си ги написал?
Ивайло Станчев: Ами честно казано реакциите не стигнаха пряко до мен, а до ръководството на вестника. Но доколкото знам не е било чак тогава буря около това, защото това не е и нещо тайно, въпросът е, че просто е обявено публично. Тези документи ги има. Договорите са ясни. Парите са разписани. И така трябва да бъде, защото ето, аз съм говорим с Господин Томислав Дончев. Той е прав – тези пари са за това, те за това трябва да бъдат похарчени. Въпросът е как точно се разпределят между съответните медии и как се сключват договорите.
Водещ: А по отношение на етичния кодекс и по отношение на някакъв друг регулатор, който да помага на журналистите в честите им спорове?
Ивайло Станчев: Ами…
Водещ:Относно така наречените редакционни политики.
Ивайло Станчев: По-скоро аз пак продължавам да държа на тезата си, че най-важно е автономното финансиране на медиите, което според мен, ако е на лице, няма да има необходимост от какъвто и да е етичен кодекс или каквито и да е други рамки. Когато ти не си зависим от никой, можеш да напишеш това, което трябва и както трябва.
Водещ:По принцип да, но това е в сферата на научната фантастика.
Ивайло Станчев:Абсолютно.
Водещ:Не се налага на Вас да Ви го казвам. Все пак Вие работите във вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев:Докато това не се случи, аз смятам, че няма орган или рамка, или кодекс, който да промени нещата коренно. Може да има някакъв лек ефект от някакви временни правила или мерки, но практиката мисля, че ще продължи да бъде такава в български8те медии.
Водещ:А какви трябва да бъдат обществените медии? И могат ли те да влияят на общия медиен фон, ако си вършат по-добре работата?
Ивайло Станчев:Със сигурност би трябвало да могат да влияят. Въпросът е до колко са разпознаваеми на фона на това медийно изобилие в България. Специално за нашия пазар говоря. Наистина обществените медии, ако…
Водещ: Нали не искате да кажете, че не са разпознаваеми БНТ и БНР?
Ивайло Станчев:Абсолютно не, но идеята ми е, че знаете, поп културата и поп фолк културата, и т.н. където по-голямата част от обществото дори не слуша новини и не се интересува от това, което се случва в страната. Това имам в предвид под разпознаваемост.
Водещ: Тук трябва да кажа „ох”. Настъпихте ме по мазола.
Ивайло Станчев:Ами не. Фактът е, че истината е такава. Няма смисъл да се заблуждаваме. Това е и големият проблем всъщност на цялото общество според мен.
Водещ: Което разбира се не е повод заради митинга да се пуска поп фолк. Много Ви благодаря. Ивайло Станчев от вестник „Банкер”.
Ивайло Станчев: И аз Ви благодаря.
Водещ: А ние оставаме в студиото с Росен Цветков и Деница Петрова, за да продължим след малко и да включим към нашия разговор и Борислав Сандов. Определени няма да сметем под килима вчерашните реплики, че медиите не сме достатъчно обективни, че не отразяваме достатъчно екологичните протести. Деница, да те попитам – от кога всъщност започна Вашата съпротива срещу шистовия газ, за който тук си говорихме по време на една от песните, че ние нищо не знаехме?
Деница Петрова:Започна от момента, в който разбрахме, че има дадена такава концесия.
Водещ: Като дата?
Деница Петрова:Края на юни. Мисля, че беше на 21 юни, когато беше решението на Министерски съвет. Мисля, че края на юни започнахме.
Водещ:Росене, за колко време ти успя да спечелиш онези 60 лева с твоя филм „Да дадеш гласа си под наем”?
Росен Цветков: За около 3-4 часа, ако говорим за конкретния ден, когато ми дадоха парите.
Водещ:Искам да кажа, Вие с Мария работихте много по-дълъг период от време.
Росен Цветков:Да, разбира се. Говоря, че получаването на парите ми отне 3-4 часа, но работата, за да се случи всичко това е около 1 година, за да стана част от Несебър като жител, да се регистрирам там, да получи лична карта. Един много дълъг процес. След това да опозная хората там – кой с какво се занимава. Дали пазаруват, така че много, много дълго време.
Водещ:По един естествен начин това обяснява донякъде невъзможността на журналистите да прескачат огромни етапи, ние не владеем времето. Трябва ни време, за да свършим тази работа. Може би това е причината, Деница.
Деница Петрова: Може би. Всяка тема, за да бъде представена добре, е хубаво човекът да е запознат, за да може…
Водещ: Как гледат журналистите по света на акциите на „Greenpeace”, защото те винаги са атрактивни, винаги са скандални?
Деница Петрова: Те и за това са атрактивни и скандални, за да може журналистите да ги поемат и абсолютно сме добре отразени. Именно, защото или са направени с чувство за хумор, или са направени, така че да посочат много конкретно даден проблем. За „Greenpeace” това е една от не целите, но методите на „Greenpeace” е точно да прави нещата видими. Много видими за всички. И показвайки проблемите всъщност търсим решение после за тях. И журналистите обичат акциите на „Greenpeace” за това.
Водещ:Така де, но ние кого да обичаме тук, в България? Българските журналисти кого да обичат?
Деница Петрова: Нашите акции тук в момента. Хората стават все по-креативни в шествия, протести и начини за изразяване, така че…
Водещ:Аз поглеждам към екипа, за да разбера дали Борислав Сандов си чува телефона в цялата глъчка на протеста. Дават ми знам да изчакам още мъничко. А, имаме го. Добър ден на Борислав Сандов.
Борислав Сандов: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Тук си говорим с Деница Петрова от „Greenpeace” за това дали журналистите не си вършим добре работата, подценяваме акциите Ви. Вчера имаше подобни реплики на пресконференцията. Аз си мисля, че все пак ние имаме нужда от акциите на „Greenpeace” да кажем, които да са атрактивни и които да поемем.
Борислав Сандов:„Greenpeace” от скоро е в България, така че очаквайте – има много хора, които биха се включили в акции на „Greenpeace”. Аз мисля, че журналистите все пак успяха. Може би в началото не осъзнаваха колко сериозен е проблемът, но след като виждаха толкова протести, след като виждаха толкова реакции от наша страна като гражданска инициатива, като гражданско общество, мисля, че вече стигна кулминацията журналистите да са достатъчно заинтересовани и да вършат своята работа – да предават на населението това, което се случва.
Водещ: Колко човека има около Вас сега на акцията и по какво тя се различава? Може би по това, че сега журналистите не са повече от протестиращите?
Борислав Сандов: Ами всъщност в цяла България за между 5 и 15 хиляди. Според министър Караджов, аз мога да Ви кажа, че само в София, там, където в момента се включвам, са минимум 3000 души. Могат да си представят хората. Шествието тръгна от Попа и докато стигне до „Раковска” всъщност нямаше как да се предвижва, защото цялото транспортно платно беше заето от хора. Минимум 3000 хиляди. Сега се вижда и тук на площад „Народно събрание”, но това е само една малка част от хората, които биха излезли, ако имаха възможност всъщност. Освен това да не забравяме, че днес – това не е само Софийски протест, защото в 13 града в България се случват днес демонстрации, които са всички единствено насочени към забрана чрез мораториум на технологията хидро /…/, която е единствената технология, използвана и за проучване, и за добив на шистов газ.
Водещ:Колко време Ви отне, за да я проумеете тази технология на Вас?
Борислав Сандов:Ами виждате ли, ние още лятото разбрахме и стартирахме нашата кампания. В началото това, което трябваше да направим, е да се запознаем с чуждия опит и със самата технология. След като имаме Интернет, в днешно време нещата се случват много бързо, защото първо социалните мрежи обменят информация много скоростно и второ – можем да видим какво се случва в други страни. Така че ние всъщност за по-малко от месец имахме вече нужната информация и знаехме, че не бива да позволяваме в България този експеримент и тази вредна технология, която е доказала своите щети на редица места по света, която е отровила земята и водата на тези хора. Не бива това да се случва и в България. Искаме превантивно да забраним тази технология.
Водещ: Ами на журналистите също им отнема време, за да разберат какво е шистов газ, първо и после, за да направят своите разследвания, така че не бъдете съвсем критични към нас. Ние сме добронамерени.
Борислав Сандов: Надявам се да е така и се надявам да го показвате все повече, защото гражданското общество в България вече има достатъчно… Израснало е и когато видим тези 3000 основно млади, може би над 95% са млади души, млади хора, които са решили да останат в България и те милеят за своето бъдеще. Това е устойчивото развитие, което е основен двигател на гражданското общество. Надяваме се и в бъдеще, че ще показвате това, което правим.
Водещ: Кажете ни в чужбина какво е планирано и от къде дойде инициативата?
Борислав Сандов:Днес има два официално протеста в знак на солидарност. Това е в Лондон в 5 часа, а в 2 часа започва и в Копенхаген, в датската столица. Нашите сънародници във Франция ще се включат във френския протест, който ще бъде на 17ти. Така че се надяваме да имаме тази подкрепа. Отделно много хора ни казаха, че отидат с плакати на ключови места на местата, където живеят, извън България и ще изразят своя знак на солидарност като изпратят снимката със своето послание към България.
Водещ:Ами и ние очакваме да ни пратите, медиите, и на нас тези снимки. Благодаря на Борислав Сандов и сега накрая да отговорим пак на въпроса, с който започнахме – трябва ли журналистите да бъдат смели? Деница?
Деница Петрова: Със сигурност. Те трябва да са будната съвест. Трябва поне според мен, надяваме се те да бъдат смели, за да ни казват истината.
Водещ:Росене, кое е следващото, върху което смяташ да работиш?Кои са следващите 60 лева, които ще вземеш и от кого?
Росен Цветков: Аз вече работя по една тема, но много не искам да говоря, тъй като е в тайна. Нещо вече започнах. Още по време на изборите. Между другото съвпаднаха нещата.
Водещ:Обаче като започнеш нещо и го кажеш в „Клубът на журналистите”, кажи сега, няма страшно…
Росен Цветков: Нещо в сферата на online измамите. Само това мога да кажа. Засякох една такава измама още по време на изборите. Заснел съм определени неща и ги пазя, както пазех и това нещо за изборите тогава, когато се виждахме и не можех все още да го кажа. Но ще го видите съвсем скоро. Наистина не знам дали ще е проява на някаква особена смелост, но
Водещ:И съвсем накрая нека да си кажем кое е събитието на седмицата? Хайде професионалистът да започне.
Росен Цветков:За мен е това, което се случи около разкритието в Перник и изобщо цялата ситуация – изказванията на премиера и всичко онова, което се случи в последствие и като реакция. За мен това е събитието, което ще бъде дълго помнено и то не само тази седмица.
Водещ: Не само тази. Това чудо няма да бъде само за три дни. Деница?
Деница Петрова: За мен, въпреки че признавам колко е ужасна цялата тази история, аз не искам да се фокусирам върху нея. За мен събитието е това, че имаме 3000 млади хора, които наистина се само организират и излизат на улицата да отстояват нещо, в което вярват. Това е началото, може би не началото, но това е един процес. Това е бъдещето. Това е толкова хубаво, че се случва, че това е за мен събитието на седмицата.
Водещ: А как тълкуваш репликите, които се превърнаха в събитие на седмицата, защото чухме от Невена, че, не – май Ивайло го каза, че това е един чудесен политически PR, който отвлече вниманието от същината на случая?
Деница Петрова:Как ги тълкувам? Аз мисля, че нашият премиер е много добър в това да бъде пред медиите. Той е просто…Аз му се възхищавам. Той е невероятен в това да бъде пред медиите и да…
Водещ: Като спре да е премиер го привлечете в „Greenpeace”.
Деница Петрова: Смисъл наистина трябва да се търси под неговите реплика. Аз не смятам, че медийното внимание трябва толкова непрекъснато да се фокусира върху какво е казал премиерът. Дайте да видим какво се прави. В тази държава какво се върши наистина и какви са проблемите реалните. Стига „кой казал”, „какво казал”.
Росен Цветков: Действията са важни.
Деница Петрова: Това за мен лично, като гледам медии и като слушам медии, мен това ме отблъсква. Омръзнало ми е да слушам приказки.
Водещ:Приказки – добре, като комплимент прозвуча. Ами дават ми знак, че съм прекалила с времето, което изключително зарадва екипът отсреща. Сега ще ги издам всичките до един кои са – Александър Райчев, Галя Момчилова, Мария Рачева и Цвети Бахариева искрено се радват, че ей сега ще млъкна, но не сега веднага. Ще Ви пожелая разбира се хубав съботен следобед.         

Новата суперзвезда на БНТ Росен Цветков: Гласът ни стана скъпа стока

Супер 19 минути | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 14.11.2011

Много от българите са под строй, не правят свой собствен избор

Разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината"

Росен Цветков е човекът, който направи най-професионалното разследване за купуване на гласове на избори – те Младият репортер от БНТ започва сагата още през януари, когато си прави адресна регистрация в Несебър. Като се почне от нея, той се натъква на десетки нередности и незаконни действия на местната администрация, на партиите в най-богатата българска община, както и на полицейско бездействие. Точно по втория тур на изборите неговият репортаж Глас под наем беше излъчен в рубриката На фокус на БНТ и предизвика сензация.
Росен не може да диша, ако няма динамика и адреналин в дните му. За него е щастие да се "рови" из бъркотиите на живота и да ги I показва в материалите си. Иска му се да има повече време, за да прочете всички книги, на които е хвърлил око. Мечтае да обиколи света. Той е репортер в По света и у нас на БНТ1, а преди това е работил в програма Хоризонт на Българското национално радио. Изявява се също като сценарист и водещ.
В деня на първия тур изборни "брокери" уговориха репортерът под прикритие да гласува за определена партия, а след това му платиха 60 лева, въпреки че граждани разказаха пред скритата му камера, че вземат и по 200 лева на тур.
След разследването последваха арести. Полицията в Бургас задържа две жени и един мъж. По неофициална информация имената на задържаните са Кирила Тодорова, Станка Райкова и Александър Стоянов. Задържаните жени отговаряли за различни райони в Слънчев бряг, а Мъжът се занимавал с парите. Тримата са били задържани за 24 часа. Разследването на схемата бе поето от районната прокуратура в Несебър. Наблюдаващият прокурор Севдалина Станева заяви, че е възложила допълнително събиране на доказателства на разследващите полицаи.

- Господин Цветков, Вие осъществихте никален експеримент с журналистическото разследване за изборната търговия в Община Несебър Каква беше главната Ви цел – да накарате институциите да се задействат или да провокирате социален отглас?

- Основната ми цел беше да покажа изключително отблизо изборната търговия. Нещо, което не е правено досега в нашите медии. Усилено си говорим за купуване и продаване на гласове, често доста абстрактно и неясно, но никой не си признава да участва в престъпните схеми. Реших, че е крайно време да заговорим още по-мощно за това, но с факти, с ярки доказателства, с конкретни имена. Затова направих този експеримент – за да не си затваряме очите пред реалното, пред покупко-продажбата на гласовете ни, които вече са се превърнали в скъпа стока. Исках да проверя дали е мит безсилието на институциите. Все още предстои да видим какво ще направят полицията и най-вече прокуратурата след разкритията ми. Едно стана ясно обаче: можеш да бъдеш жител на община Несебър, без нито ден да си живял там и без нотариален акт. И накрая – без никакъв проблем да станеш част от търговията за вота. Явно наистина всичко е възможно в България.

- Във Вашия филм една от най-често употребяваните думи беше страх. От какво се страхуват българските избиратели според Вас?

- Страхуват се най-вече от хората, от които зависят работата, хлябът на масата и бъдещето им – такава е ситуацията в огромна част от малките населени места у нас. Много български избиратели гласуват под строй, не правят свой собствен избор. Така им се нарежда. Те вече нямат глас.

- Според Вас защо до момента никоя друга медия не се изправи пред тези проблеми, тича се само по следите на вече разкрити случаи на купуване на гласове? Има ли страх у българските журналисти?

- Не мога да си обясня защо останалите колеги не направиха опит да покажат проблема от този ъгъл. Не знам дали думата е "страх". По-скоро разследващата журналистика си почива, когато става дума за избори. По-лесно е да се говори по принцип, трудно се достига до конкретни факти. По-лесно е да вземеш интервю от политиците, но не и да провериш дали те не купуват гласове. Има апатия в журналистиката ни, липса на хъс. Отсъства желание да стигнеш до истината, дори когато лъжата е натрапчива и не можеш да я приемеш.

- А у политиците?

- Те едва ли се страхуват. По-скоро имат интерес да мълчат. Всички купуват гласове, не само една партия. В този смисъл, няма защо да вдигаш шум и да казваш, че друг купува, след като и ти си част от тази търговия. По-добре е да не правиш нищо. Много от политиците следват този принцип.

- Кои са трите думи, с които бихте определили българското общество?

- Не знам дали точно аз трябва да определям българското общество. Но може би думите са "борба", "вяра", "сила". Въпреки всичко, което преживява обществото ни, убеден съм, то не се отказва да вярва, да се бори и да намира сили, за да не спира да върви напред. Дори, когато му се пречи.

- Коя е най-абсурдната ситуация, в която сте попадал по време на работа?

- Непрекъснато изпадам в абсурдни ситуации. Не знам как, но провокирам хората, понякога и без да го искам. Боядисвали са ми микрофона, гонили са ме, обиждали са ме с какви ли не епитети. Видял съм много неща по време на работа преживял съм всякакви ситуации, но знам, че най-абсурдните предстоят. И затова не ми омръзва да съм журналист – професията ми никога не може да бъде скучна.

- Кое е най-голямото Ви постижение?

- Получавал съм много награди за репортажи и документални филми. Но постижение за мен е, когато провокирам реакции и коментари след някой мой материал. Тогава разбирам, че си върша добре работата. Че посланието ми е стигнало до зрителите, а не е било игнорирано или нечуто. А най-голямото постижение – то винаги е някъде в бъдещето.

- С какво не бихте направили компромис?

- С честността си – не бих излъгал и не бих манипулирал в репортажите си. Никога не съм го правил и не бих го направил. Журналист съм, за да посочвам истината, а не, за да преправям лъжата на истина.

- Коя е книгата, която е променила живота Ви?

- Не знам дали книгите могат да променят живота ми, но определени периоди от тях – да, случва се. Това лято успях да отида на едно място, до което изобщо не съм и подозирал, че мога да стигна – Афганистан. Заснех и филм. Още преди да замина, прочетох книгата на Халед Хосейни Ловецът на хвърчила. Хосейни отвори очите ми за света – не просто за Афганистан. И ме накара да търся нови пътища за себе си.

- Къде се виждате след десет години?

- Със сигурност отново в телевизията. Не знам дали ще бъда точно репортер, но че животът ми е неизбежно обвързан с медиите. Това е самата истина. Винаги съм искал да бъда журналист и ще работя усилено, за да постигна много повече в професията от това, което имам в момента. Надявам се най-силните ми репортажи и разследвания да предстоят.

Стр. 8-9

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 24.09.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 24.09.2011

Водещ:Според картата на медийните зависимости, изготвена на агенцията „Marketlinks” по поръчка на фондация „Медийна демокрация”, при предишните избори Борисов беше опасната атракция. Успешното оцеляване в медиите според експертите му осигури оцеляване в политиката. Ако погледнем в ретроспекция политическата кариера на министър-председателя, няма да е пресилено да кажем, че стъпките, които той направи, за да стигне до сегашната си позиция, са стъпки пред медиите. Тогава беше такава оценката на медийните експерти. Как стоят нещата сега? Борисов е силна атракция за средствата за масова информация още от момента, в който зае длъжността главен секретар. Разбира се, спомняте си, по-популярен главен секретар от него нямаше. Данните от медийния мониторинг тогава показаха обаче, че тогавашният министър-председател Сергей Станишев имаше доста по-нисък медиен рейтинг. Как изглеждат нещата сега? Безспорно Борисов е колоритна фигура и силен магнит за медийно отразяване. Цветущ език, дръзко поведение, самочувствие като на екшън герой, вплитане на персонално вживяване и биографични препратки, иронизиране на противниците, представяне на проблеми и ситуации по един опростен и лесен за разбиране начин. Така беше на предишните избори. Митът Борисов се превърна в мита „лидер на изпълнителната власт”. Днес нещата как изглеждат и дали има някакъв проблем в това, че медиите гледат безкритично според експертите на всички митове? В началото на всяка предизборна кампания са историите за манипулации. Различни ли са те днес и какво като ги има? Темата ще коментираме днес с колегите от Българската национална телевизия Надя Томова и Росен Цветков и Антон Хекимян от БТВ, защото – защото когато едни и също истории започнат да се повтарят, би било редно да има някакъв смисъл в това да ги показваме, инак те абсолютно се обезценяват.
Заглавието на предишните избори според медийните експерти беше „Борисов опасната атракция”. Как изглеждат нещата сега? Знаем, медийните зависимости след фондация „Медийна демокрация”. Как влизаме в тези избори? Каква е приликата и разликата с предишните? Добър ден казвам на Марина Кирова.
Марина Кирова: Добър ден. Здравейте, Ирен. Добър ден и на слушателите на предаването.
Водещ: Имаме ли заглавие или още е рано да се каже?
Марина Кирова:Ами, значи в гражданските блогове можем да кажем, че ако преди имаше някаква надежда с новото управление, което се задаваше на правителството на ГЕРБ, сега не може да се каже, че има надежда. По-скоро има много разочарование и много обезверение в момента.
Водещ:Всъщност, ако има нещо различно, то е влизането на мита Борисов в ролята му на реален премиер в един, как да кажа, малко по-задочен диалог като че ли с хората с гражданска позиция.
Марина Кирова:Ами не бих казала, че господин Борисов и неговото правителство провеждат някакъв диалог с хората. Напротив, те…
Водещ:Диалогът може да изглежда по различен начин. Аз говоря, Вие ме слушате.
Марина Кирова:Ами, от гледна точка на блоговете и на гражданските блогове, по-скоро изглежда като тотална апатия на Господин Борисов спрямо обществото. Те определят неговото управление като стремеж към диктатура, като отхвърляне на всякакви демократични ценности, като някаква махленска хитрост или тарикатлък и това си пролича особено много в коментарите, които видяхме след казуса за добив на шистов газ. Тогава премиерът си позволи едни реплики от гледна точка на това, че няма да се подпише, ако ме дразните, което изключително възмути хората. Това не е форма на диалог с тях поне според блогърите. Това е просто форма на диктатура и на налагане на собствено мнение. Така че възможно е Бойко Борисов да прави някакъв диалог с хората, но от гл. Точка на тяхна гледна точка, това не е точно диалог.
Водещ: Всяка предизборна кампания, особено в началото, като че ли досега е стимулирала гражданските инициативи и коментарите на медиите, може би. Дали за тази можем да кажем това?
Марина Кирова: Не Ви разбрах, може ли да кажете отново?
Водещ: Всяка предизборна кампания по принцип би следвало да активизира хората да изразяват по-ясно позицията си. Дали и за тази кампания можем да кажем това?
Марина Кирова:Ами блогърите обикновено са доста активни хора и винаги, когато има някакъв казус в политическото пространство, който заслужава адмирации или пък заслужава критика те обикновено не си го спестяват. Сега точно преди изборите са по-активни именно защото посланията на политиците са по-активни иначе не може да се каже, че нещо по-специално се е случило. Но за това, че политиците правят повече действия и изпращат повече послания до обществото – да, има по-раздвижена, да кажем, обратна връзка.
Водещ:Не може да отречете факта, че медиите правят страшно много разследвания напоследък. Обаче какво коментират блогърите? Дали повече посланията на политиците, както казахте, или разследванията на журналистите?
Марина Кирова: Ами те по-скоро интерпретират от своя гл.точка и когато разглеждат някакъв разследващ коментар, обикновено започват като слагат линкове към него, така че те са отворени – адмирират всяко по-различно становище на журналиста, всяка градивна критика или пък похвала, когато тя е заслужена, така че те са отворени към всяко добро мнение.
Водещ:Знаете обаче, че при гражданската активност тази позиция е много крехка и като че ли, ако няма някакво развитие на дадено разследване, всеки си казва „Е, какво от това?” Това ли е позицията на блогърите?
Марина Кирова: Ами има го този аспект. Определено го има, но в същото време и хубавото на блогърите е, че те, понеже не са като журналистите всеки ден по събития в дневния ред на обществото, ами си следят някакви собствени теми, които ги вълнуват и това е хубаво, защото от време на време по собствена инициатива се връщат към стари теми и казват „Какво се случи с това? Има ли някакво развитие по този въпрос?” Има сега между другото около тези избори, които наближават, няколко интересни такива формати в новите медии. Един от тях е сайтът Политикът.Нет и там има много интересни форми – бойкометър, истинометър и ветропоказател. Хората могат да си слагат различни обещания, които политиците са дали и се следи във времето дали това се изпълнява. Така че не само блогърите,но вече има и такива сайтове, които следят.
Водещ:Ако правилно Ви разбирам, това е един малко по-творчески поглед, който можем да приобщим като назад към класиката. Всички са маскари! Да?
Марина Кирова:Ами, не знам дали назад към класиката, но по-интересни формати, които позволяват да се следят нещата. Примерно при миналите избори имаше един само по-интересен формат и това беше сайтът на Иван Костов – отговор и „е-у”. До сега има няколко по-различни сайта и формата, като сайт за подаване на сигнали за нередности с вота. Този, който Ви казах – бойкометъра. Има една нова инициатива на ГЕРБ „Социална мрежа” Аз съм за. Така че се търсят по-различни, по-нестандартни формати за диалог с хората или пък проверка на общественото мнение.
Водещ:Имаше и игри май на предишните избори.
Марина Кирова:Имаше.
Водещ:Но те нищо не постигнаха.
Марина Кирова: Нищо не постигнаха. Направи ми впечатление, че сега примерно много различни вестници или пък медии, които в сайтовете слагат награди за читателите. Да следят техните сайтове и евентуално могат да спечелят някаква награда, което също по някакъв начин е интересна форма да стимулираш хората да се интересуват от политика и от страна на самите медии.
Водещ: А защо се налага да бъдат стимулирана хората да следят? Липса на интерес ли има?
Марина Кирова: Да, това ме връща към първия Ви въпрос за заглавието и той за съжаление подчертава една тотална безалтернативна и дезинтересованост на хората. Така се получи, че с течение на годините те се разочароваха от една или от друга партия. Това позволи на вливането значи от червено-синъото пространство почнаха да влизат нови субекти като НДСВ, после като ГЕРБ. Сега обаче нямаме някаква нова партия, която да бъде възприемана от всички като Месия, която ще промени тотално политиката и липсата на някакъв ясно изразен лидер или партия, който да е нов, който да носи някакви нови морални ценности, или поне обещания за нещо ново, определено се отразява и на нагласите на хората и те наистина са дезинтересовани, тотално разочаровани, тотално дезинтерезовани.
Водещ: Търси се интереса? Това заглавие става ли?
Марина Кирова:Разбира се, да. Няма какво да привлече вниманието и интереса на хората.
Водещ: Благодаря на Марина Кирова от фондация „Медийна демокрация”. За сега. След известно време пак ще се чуем с нея. Сега добър ден на събеседниците ми в студиото. Надя Томова, здравей!
Надя Томова: Здравей!
Водещ:Антон Хекимян от БТВ и Росен Цветков. Надя и Росен разбира се са от БНТ.
Росен Цветков: Здравейте!
Антон Хекимян:Добър ден и от мен!
Водещ:Всъщност има ли разлика между предишните и сегашните избори в началото на кампанията.
Росен Цветков: Кой ще започне?
Водещ:Който пита! Росен!
Росен Цветков:Мен лично, ако говорим за това, което ние направихме, не само аз – а Надя и Антон също, следейки какво се случва преди да започнат изборите, не ми изглежда нищо по-различно. Даже, като че ли лично на мен ми изглежда, че по-страшно става някак си. Имам в предвид подготовката за изборите. Нечестната подготовка за изборите, като че ли набира много голяма скорост. Разбира се, трудно е да се направи някакво много точно сравнение, но поне…
Водещ:А като обем хората, които се регистрират тук, там на групи – по-голям ли е или по-малък?
Росен Цветков: Аз за пръв път се занимават между другото с тази тема, не знам Антон дали и на предишни избори е работил в такава посока, особено за регистрациите, но това, което в последни дни получаваме като информация, дори след като излъчихме филмите, показва, че нещата даже продължават да се случват с още по-голяма мощ, което е опасно.
Надя Томова:Аз, ако може, малко да се включа тук. Искам да се хвана за думите на Марина Кирова, която каза как медиите, те показват днес какви са събитията и после ги забравят и не ги проследяват. Ние с Росен направихме точно обратното. В края на миналата година, началото на тази отидохме и разгледахме какво се случва на места, защото знаеш, тогава влезе в сила изборният кодекс. Стана ясно, че осенноста ще бъде тогава 10 месеца и имаше огромен наплив от регистрации на хора. Всъщност, ако може ние да уточним, ние направихме един филм от две части „Глас под наем”, който се излъчи в рубриката на БНТ „В кадър”, в който показахме точно това – къде и какви регистрации са се случвали и как предизборната борба, неофициалната, започва в края на миналата година с тези регистрации за хора, които ще гласуват и те показаха нещо много, много масово. На места имаше струпвания на хиляди хора и включително по много малки населени места. В Северозападна България, селце, в което има по-малко от 350 жители, т.е. местните няма да избират кмет в селото, а само кмет на общината, имаше огромно струпване. В една къща имаше по 100 души. Страшна работа.
Росен Цветков:Всъщност стратегията е започнала още в края на предишните избори, а не от днес. Няма да се случват нещата чак сега.
Антон Хекимян: Стратегията е започнала много отдавна. Още от 2007 година с въпросните регистрации. Правейки филмите сега, по това познавам, че Вие сте работили колеги там, един от моите информатори ми предаде папка с наистина 400, може би бяха и малко повече, не съм ги броил точно, но те бяха разграфени, разпределени регистрационни карти. 400 души, които са със сигурност от цялата страна – Перник, София, Пловдив. Кой, откъдето е има, е събирал. Са дошли да гласуват на избори 2007. Тогава това не се е смятало за незаконно. Да – неморално е, но се е случвало. По данни на, всъщност в община Созопол 2000 души са се регистрирали през 2007 година, което означава, че тези хора, голяма част от тях са гласували тогава. Сега бройката, може би във връзка с промяната в закона, е значително по-малка е малко по-трудно се случват тези неща, но и техните разследвания, и нашите проверки са доказали едно – че още края на миналата година, каквато е била практиката и тогава, са започнали тези регистрации. Хората са знаели и всички местни политици от национално ниво знаят, че такава е практиката и те са се опитвали този път да е мултиплицират навсякъде в страната.
Надя Томова: Точно така. Включително, защото всички сме работили по темата Созопол, все пак знаем, че те са много атрактивни морските общини. Созопол, Несебър – там се случват много мащабни неща.
Антон Хекимян: А гласоподавателите са малко и наистина с 30 гласа се обръща вотът.
Росен Цветков:Аз, ако мога да допълня нещо, извинявай. Всъщност прави впечатление, че там, където настоящите кметове ще се кандидатират за нов мандат, там има бум на регистрациите. Тези регистрации не стават случайно и без контрола поне и това, което и нашите източници, а и ние добре го знаем по закон, няма как да не стават без контрола на настоящия кмет. Ние трябва да си направим изводите защо се случват тези неща.
Надя Томова:В малките населени места има едно много атрактивно селце – Габър се казва, вече със сигурност всички телевизионни зрители го познават това село созополско. Там кметът казва „Ами, да, няма проблем. Аз си играя, работя си с настоящия кмет на общината.” Местните там казват „Ние, на миналите избори…” Те застават с лицата си и те нямат проблем с това. Казват, че изобщо не се притесняват това дали е законно или не. Казват „Ние на миналите избори ти докарахме тук този, този, този…” Изброяват десетки имена „Да гласуват за теб. Сега ги докарваме отново да се регистрират”. Те вече са регистрирани, за да гласуват за друг кмет на общината, който пък да назначи друг кмет на селото. И това прави впечатление, че в малките населени места хората изобщо не разбират кое е законно, кое не е законно, кое е лошо, кое е добро. Не правят разлика.
Антон Хекимян: Това доказва, че дори самите хора, самите ние вече толкова много сме свикнали след цялото това говорене за купуване и продаване на вота, че дори самите ние почваме да се възползваме от това. Ето, хората от Габър, сами водят хора, за да регистрират други, а пък кметът води свои хора, за да може да спечели за себе си повече гласове. Най-страшното нещо, което е, сега, преди седмица точно се върнахме пак от Созопол и от Несебър, където продължавахме разследванията си. В несебърското село Гюлъовци, което се слави със също покупко-продажба на гласове, а ние обикаляме с необозначена кола. Те не е изключително скъпа, аз не изглеждам изключително страшно, но вървим и на втората обиколка в ромската махала ни спира човек, който ни каза какво ще правим. Аз викам „Какво ще правим?” И той вика „За кого искате да купувате?” Казваме „За нас!” И тези хора, на тях в психиката им вече, за тях е напълно нормално, те знаят, че обикаляйки една такава кола, никому неизвестна със софийска регистрация, скъпо изглеждаща, преди изборите тя е дошла за едно единствено нещо – за гласове. И тези хора сами се предлагат. Той ми каза „Аз ще ти дам 12 гласа”. Това може да звучи малко, но той като събере и още 20, това са си все пак някаква група хора, която ще гласуват за теб. А ние сме никой. В Созопол на миналите избори, говоря за местния вот, скупчване на групировки от Бургас, от целия регион. Едните се бият за единия кандидат, другите – за другия. Стоят пред секциите, плашат хората. Представете си – ние успяваме да си спазарим гласове, дори сега в Созопол в ромската махала, а какво остава за това, когато ти имаш един или двама по-едри другаря, които идват при теб, респектират те дори силово, психически – как няма да гласуваш за тях при условие, че си взел пари?
Водещ: Всъщност има една стара хипотеза, че многото информация е също вид цензура. Добре де, при положение, че толкова…
Антон Хекимян:Ние обучихме хората може би как да си продават гласа.
Водещ:Толкова много разследвания имаше. Дали пък интересът към подобни разследвания не е спрял при положение, че все пак, когато разказваш една и съща история, в нея има някакво послание, е добре тези, от които зависи определянето на правилата, да коментират най-малкото.
Росен Цветков: Те коментират, но това, че коментират не означава, че променят нещата така, както трябва да бъдат променени. Аз забелязвам, че хората се интересуват, обикновените хора, които ще гласуват сега, се интересуват много от тази тема, но като че ли след като изгледат всички тези разследвания, те си казват „Ами, то, какво от това? Нищо няма да се случи и този, който иска да си спечели, ще си спечели”
Антон Хекимян: Да, така че няма честни избори. Ние до някъде обезверяваме хората, които искат да гласуват, защото те си казват „Защо да гласувам, като наистина една група хора са събрали пари, ще дадат гласа си”. И това е така. Действително може би голямата избирателна активност ще промени, ще убие тези гласове, но тази избирателна активност няма как да се случи при условие, че няма за какво да гласуваш.
Надя Томова: Още повече да не забравим това пък колко показват, който са хората в избирателните списъци и колко са действителните хора след преброяване на статистиката. Според Мишо Константинов има разлика от 800 000 души, които 800 000 фигурират в списъците, но те действително не живеят тук. Те не съществуват у нас в България изобщо поне по данните на статистиката след последното преброяване в началото на годината. Това също оказва огромен ефект.
Антон Хекимян: Те променят квотите. Да, това е абсолютен абсурд. И аз не бях запознат и когато мина преброяването си мислех, че ще има корекция на списъците с гласуване. Но няма такова нещо.
Надя Томова:Няма.
Антон Хекимян:И това е абсурдно. Ето, казвам Ви – какво правят управляващите – дали са тези или на миналите. Те много добре знаят. Това е също стара схема. Тези гласове са мъртви души. По никакъв начин тези хора не са изкарани от списъците. Защо? Първо. Второ – създаде се закон за покупко-продажбата на гласове и заради това, че това е престъпление, този закон няма реална практика и реално приложение.
Надя Томова: Тези 800 000 освен, че ще променят картината за това колко хора са гласували у нас и колко не – какъв е процентът на избирателна активност.
Антон Хекимян:Което е много важно.
Надя Томова:Което е страшно важно. Особено пък за президентските избори, когато този вот може да бъде решен на първи тур, а може и на втори. Има и друго нещо. В малките населени места се говори за това, че се купуват цели изборни секции.И когато тези хора фигурират да речем в едно село в северозападна България, малко селце – 200 души по списък, ако в него живеят да речем 100 души, но има по списък 200 души. Говори се за това, че има такава практика – купува се цялата секция и се регистрира и от името на тези 100 души, които фактически не са там, не са гласували. Което наистина звучи много зловещо.
Водещ: Всъщност, ако се върнем малко назад във времето, понеже цитирахте професор Михаил Константинов, аз пък да кажа, че още от първите избори той не е спрял да говори за тези мъртви души и винаги ги е посочвал. Какво ще излезе от тази търговия на едро, това не е ли един по-остарял метод за купуване на гласове под формата на закупуване на цели изборни секции? Останете с нас. Ще продължим коментара след малко. И тъй като е безприкословно ясно, че е въпрос на отговорност да се гласува и че трябва да бъде подкрепяна от нас журналистите гражданската активност, сега ще направим едно много голямо изключение в „Клубът на журналистите”, като ще включим наш слушател, който ни се обади на необявени телефони. Ами добър ден. Кой ни звъни?
Слушател: Добър ден! Мехмед от Русе Ви звъни, който е в София студент. Аз искам да кажа своето притеснение, защото забелязвам покрай изборния ден и въобще покрай изборите, винаги тогава се обръщат към хората политическите партии, но моето притеснение е друго. Да не стане така че хората да се изпокарат покрай тези избори, защото всеки си има различен метод за събиране на гласове – едни чрез етническа омраза, едни чрез така…
Водещ:Ами те методите са едни и същи. Ние точно за това говорим с колегите в студиото. Вероятно по-късно ще включил на вълните на програма „Хоризонт”.
Слушател: Според мен хората не трябва да се поддават на такива неща.
Водещ:Как да стане това, когато са манипулирани?
Слушател: Ами, не знам. Когато един народ е манипулиран и то 20 или 30 години повече, отколкото трябва, не знам народът как трябва да постъпва. Но имайки в предвид, че народът е гладен и никой не мисли за народа, и само отгоре ни съжаляват.
Водещ:Т.е. Вие ни посочвате най-прекият път за създаване на нов мит – някой да ни нахрани например. Далеч по-добре е да намери всеки един от нас своята гражданска позиция, да си намерим въдицата и да си ловим рибата, вместо да чакаме някой да ни донесе рибата. Благодаря Ви за това участие. Надявам се, че сега мога да кажа отново добър ден на Марина Кирова от фондация „Медийна демокрация”. Здравейте пак.
Марина Кирова: Здравейте отново.
Водещ: Стигнахме тук до извода, че разказана една и съща история в годините при предишните избори и при сегашните избори от колегите журналисти, тук се обединиха и Антон Хекимян, и Надя Томова, и Росен Цветков около факта, че избори се купуват. При предишните избори това е било неморално, но законно. Сега нито е морално, нито е законно. Дали не му идва времето да се създаде една борса за гласове, може би?
Марина Кирова: Ами, това е интересна метафора, но те може би партиите си имат такива банки. Възможно е или някои купувачи на гласове си имат банки за гласове.
Водещ:Защото на борсата нещата са прозрачни, нали. Някак си се вижда. Малко повече прозрачност дали не би била от полза?
Марина Кирова:Ами в интерес на истината в блоговете много се дискутира това купуване на гласове. Като цяло се приема доста негативно, но пък личното ми мнение е, че човек ако е решил да си променя гласа, нека да си го направи, но не защото някой му е дал пари и му е купил гласа. Но пък от друга страна, много повече критика отнася не само купуването на гласове, но и етническият вот, като предвижването на рейсовете, което също не е много добра практика и не е етична спрямо общите гласоподаватели. Но като цяло повече се коментират и нещата, които примерно около изборите – компроматните войни. Значи не само купуването на гласове, от един или от друг политик, но и воденето на компроматна война между един политически представител или кандидат за някаква изборна длъжност и другите негови опоненти.
Водещ: Стъпи ли се клишето „Който води негативна предизборна кампания – губи!”, защото си спомняте, не на предишните – на по-предишните избори това клише беше създадено?
Марина Кирова: Ами не знам дали те го тъпчат, но определено имаме един нов момент и това е , ако преди беше компроматна, сега вече е автокомпроматна война. Имаме много сериозен напредък в измислянето на прояви и способи да привлечеш обществения интерес. Независимо, че някои хора, които не са толкова навътре в политическия маркетинг, явно не преценяват какво може да заведат на другарчетата си по партия.
Водещ: Фондация „Медийна демокрация” изследва медийните зависимости, но ако сега Ви поставя в друга роля и Ви попитам – разделяте медиите на жълти и сериозни, политиците на какво да ги разделим?
Марина Кирова: Ами аз не бих ги разделила на жълти и сериозни, а само на жълти. За съжаление хората в блоговете общо взето ги слагат под един общ знаменател. И това е, че не виждат някаква алтернатива, чувстват се вече излъгани от всички и се чувстват предадени от всички. Не виждат алтернатива, не виждат този, който наистина ще седне и ще измисли да направи нещо за хората.
Водещ: До колко в блоговете се коментира много важния факт, че има отново много голям брой мъртви души в списъците за гласуване? Знаете, това е един проблем, който е откакто в България се извършват избори по демократичен начин.
Марина Кирова: Ами, има такива коментари, но те не са акцент. Въртят се и за това, което се случи, че имаше такъв казус, че хората, които не се връщали последните четири месеци в България, няма да могат да гласуват, а пък тези, които са в евро зоната няма как да са отчетени. Има такъв казус, но той не е от най-широко застъпваните в google.com сферата. А това, което… Извинявайте само, че Ви прекъсвам. Това, което прави впечатление за разлика от миналите избори – тогава политиците около изборите много се активизираха. Почнаха една широка активна кампания в блоговете си. Изведнъж се втурнаха да пишат. Бяха много активни. Сега обаче, въпреки че вчера официално беше даден старт на предизборната кампания, такова раздвижване няма в политическите блогове. Дори примерно лидерът на СДС Мартин Димитров, който е много активен блогър и преди имаше по 30-40 постинга на месец, сега не е писал от месец март. Значи самите политици масово забравиха блоговете си и не се интересуват или не ползват активно тази платформа за комуникация с хората.
Водещ:Ами, те може би имат други – времето им отива в друго. Благодаря на Марина Кирова от фондация „Медийна демокрация”. Ами да продължим ние, в студиото.
Антон Хекимян: Да продължа това, защото много беше интересен разговорът с Марина. Не са писали или някой друг не им е попълвал блоговете, защото разберете! Много е странно. На тези избори, това, с което започнахме разговора, да има нещо по-различно – по-различното е, че всички изчакват до последния момент. Никой не се беше регистрирал до последния момент като кмет или общински съветник. Никой не пуска никакви платформи. Всички според мен разчитат единствено на медийните си образи, на тези образи, които им създават с четене на публикации, било то в жълти вестници, които са много четени. А никой не изкарва реални платформи, дори в предаването, в което работя – в сутрешния блок на БТВ. Каним по-значимите и по-представителните кандидат-президентски двойки и никой не изкарва кой знае каква п0латформа. Нещо, за което да се захванем, нещо, с което да спечели хората, а и самите хора според мен престанаха да слушат и не вярват на тези неща. Така че може би битката се води на друго ниво. А дали попълват блоговете си или не или facebook.com страниците си – видели са може би, че това не им носи необходимия брой гласове и са се върнали към старите практики. Не мога да кажа.
Водещ:Ами всъщност при предишните избори беше отчетено, че активността в блогове и изобщо в тези платформи, в които обединяваме т.нар. нови медии, работят зад Океана, но тук не работят като че ли.
Росен Цветков:Явно са си дали сметка, че няма да постигна нищо по този начин. О ако се хвана отново за разговора, беше споменато за рейсовте. И понеже сравнявахме с предишни избори, аз преди 2 години, 2009 г., когато бяха парламентарните избори, направихме един експеримент. Аз влязох в една изборна екскурзия, станах един екскурзиант, дори ми бяха дали пари, за да гласувам. Интересното е, че 2 години по-късно тези хора, които бяха ясни, и това, което аз бях видял, бях заснел със скрита камера, няма, те не са наказани. В смисъл, няма наистина някой, който да е понесъл отговорност. Макар че бяха ясни участниците. И това…
Антон Хекимян:Росене, ти си участвал в екскурзия в България.
Росен Цветков:Да, в България, точно така, до Плевен.
Антон Хекимян:Защото аз исках да продължа това, което коментира Марина по телефона, че изборният туризъм от Турция, винаги хората всички се хващат за това, че идват някакви автобуси, във филма, който ние направихме разследващ за Кърджали и изобщо как е протекъл вотът на предишните избори и сега какво предстои, хората, които са работили на предишните избори, казват така, автобусите донякъде наистина са мит. Защото идват хора, но идват 2-3 хил. души, не мога да дойдат повече. Идват толкова, колкото обичайно идват или малко повече. Всичко останало е както спомена и Надя, мъртви души, които дори не се налага да влизат в България. В секциите в Кърджалийско и в тези региони, в които няма представителство на големите партии, които просто бягат от там или такава им е договорката, в секцията са единствено ДПС и оттам нататък как да не се случват някакви машинации. Попълва се списъкът, това, което ми разказват на мен разбира се, попълва се, цялото село е гласувало до 9 часа, и то пак защото ти виждаш след това 100%, 100%, 99%, всички са гласували. Е как пък така всички са гласували. И това е, тези автобуси също са проформа. Те може би идват, идват 2000 души, но всички останали, които са дописани, които вдигат вота, просто не са влизали в България.
Росен Цветков:Всъщност много лесно е, това, което пък на нас ни разказаха, да се подменя протоколът, изборният протокол, да се направят такива машинации в най-отдалечените места, в планинските райони, там селата, които са откъснати от света. Там всичко може да се случи очевидно и ще се случи и сега със сигурност.
Надя Томова:Знаете ли, аз освен тези начини за подменяне на глас, за които си говорихме, съществуват и други. Освен това традиционното купуване, регистрациите, ние бяхме в едно селце, което е във Врачанския район, във Врачанската община дори, и в това селце, влизаме в това село и ние знаем, че кметът е регистрирал 25 души за един ден на един адрес.
Росен Цветков:На адреса на имот н а племенника му.
Надя Томова:На племенника му. И след това полицията във Враца се активизира, задържат го за 24 часа, отнемат всичките протоколи и така, подготвени още 25 души да бъдат регистрирани и така. Но там това, което ние видяхме, не е по-страшното това, че има такива регистрации за някакви хора, които да гласуват, защото в едно малко населено място, дето живеят 350 човека, 50 души могат да решат вота. Той един човек може да го реши, камо ли 50… Ние там видяхме нещо много по-страшно, което след като там го има, може би го има и на много други места. Там хората се страхуват ужасно много. Те се страхуват да излязат на улицата и да говорят, те се страхуват…
Росен Цветков:Да споменат името на кмета… Всъщност страхът е другият начин да накараш някого да гласува за някого, за когото не иска. Дори парите не са важни в случая. Ние записахме със скрити камери, хора, които не искаха да споменават нищо официално пред камера, да говорят каквото и да било, но пред скрита камера, която не знаейки, че ги записваме, те разказаха такива неща, в които аз лично вярвам, в смисъл, наистина, че… ставаше въпрос за настоящия кмет, той има тази власт да ги накара да гласуват.
Водещ:Да де, ама тука вече възниква журналистическият морален проблем за заснетото със скрита камера.
Росен Цветков:Ами има го този момент.
Надя Томова:Така е, но ние сме се постарали абсолютно да прикрием, да скрием тези хора, разбира се за да няма…
Росен Цветков:Да няма проблем за тях. Няма как обаче наистина тези хора да разкажат всичко това пред камера, пред микрофон.
Водещ:Ако на предишните избори ние журналистите бяхме длъжни да следим гранично-пропускателните пунктове, да броим автобусите, тук-там да броим и вътрешния туризъм, защото ставаше дума и за външен, и за вътрешен туризъм, сега къде, сега какво трябва да броим на тези избори, за да успеем по някакъв начин да дадем една ясна картина за случващото се?
Антон Хекимян:Не знам, може би да броим вече гласовете заедно с хората, които са в секциите. И пак не смятам, че дори да има нарушения, пак нещо ще се промени. Защото, това, което с и говорихме за купуване или подмяна на избирателните списъци, то е реалност, и то е реалност наистина от много години. Това, че ние го разказваме сега или сме го разказали преди 4 години нищо не го е променило. Това е като една схема, не знам, може би за източване на пари… Те работят по-добре, но схемите са едни и същи. Скоро бях на една конференция, където политиците се опитаха да ни обяснят, че това се случва само по места, че може би това купуване не променя толкова много вота, че ние сега журналистите трябва да наблегнем на купуването на избирателни секции като нещо ново. Аз обяснявам, че не е нещо ново и те много добре го знаят, и всички много добре знаят каква е схемата. Проблемът е, че не искат да се откъснат и те самите от нея.
Надя Томова:Те и хората по места я знаят каква е схемата. Те я разказват все едно си разказват песен. А да не говорим за политиците.
Антон Хекимян:А колкото за сраха, може би за хората в София той изглежда мит, но това по малките населени места е просто реалността. Да, нали, прословутите дърва, които няма да ти дадат или ще ти дадат, вече излязоха по някакъв начин от правомощията на кмета, но ти пак така или иначе много си зависим от него, когато живееш в едно малко населено място. И хората се страхуват, защото държавата като е липсвала 20 години по конкретни точки на страната, ръката, дългата ръка, тези хора са си създали свои феодални владения. И в тези феодални владения ти се съобразяваш с техните закони. И затова пък сега държавата е принудена по някакъв начин да се съобрази с тези феодали по места, за да може да пробият определени партии и да спечелят кметските избори.
Надя Томова:Като говорим, Антон, за феодали, да не забравяме, че тези избори със сигурност ще видим и това, което видяхме на миналите парламентарни избори – корпоративния вот. И това, което хората, които работят за някакъв бизнесмен, фирма или така, те гласуват за този, който той им каже и им посочи. Ние видяхме, разказаха ни и това нещо…
Антон Хекимян:И нека да е така, но докато съществуват според мен черни партийни каси, от които тези каси излизат пари за купуване на гласове, агитация или ред други неща, да се плаща на други крупни бизнесмени, за да принуждават работниците си, докато съществуват тези каси, ще съществува и купуване, и всичко останало. А когато тези пари по някакъв начин излязат на чисто като лобита, тогава вече те лобитата ще бъдат ясни и тогава хората сами ще могат да се ориентират. Но сега просто този начин е по-лесен.
Водещ:Понеже казахте така, върнахме се във феодализма по реален повод, аз пък да ви вкарам в една такава хипотеза, също по реален повод, дали някой се опитва да прави, да сложи началото на един добър политически PR с тези чорапи, дарения за политическа партия, мисля, че бяха 5 000 чорапа или нещо такова, защото преди имаше капачки, Антон спомена дървата, минахме и покрай дървата, тези 5 000 чорапа дали не са всъщност някаква, началото на някаква PR акция? Защото те прозвучаха наистина адски нелепо.
Антон Хекимян:Ами не знам, някъде са давали обувки, сега може да раздават и чорапи.
Надя Томова:Обувките са много ключови, не знам.
Росен Цветков:Ама това е метод мисля, че някъде далеч в историята, заложен.
Водещ:Обаче с обувките е лесно, там се различават ляво от дясно, но с чорапите положението е по-сериозно. Разбира се, шегата настрана, смятате ли, че политическите партии биха могли да продуцират, да предизвикат някакво гражданско, някаква гражданска оценка или реакция на всичко случващо се? Едва ли някой българин вече не знае, че избори се купуват.
Росен Цветков:Това че го знаят хората, аз лично не виждам реакцията им наистина – нито в интернет, чак толкова много, блоговете наистина като че ли са замлъкнали напоследък, във Фейсбук може би по-активно пишат хората, но какво от това? И аз пак си давам сметка, че дори и да се говори и да се пише, всъщност нищо не променя нещата.
Антон Хекимян:Смятам, че е грешно да изхождаме от това, че политиците трябва да предизвикат нещо такова. Обществото, след като ние липсваме, и ние не го предизвикваме, и ние не направим нещо… нали това пак е старата система за изчакването някой друг да ни го направи.
Надя Томова:Ние трябва да се активизираме, за да ги активизираме политиците те да работят по този въпрос.
Водещ:Как да се активизираме повече? Да направите вместо четири, пет репортажа.
Росен Цветков:За мене решението е в деня на вота, когато влезем в тъмната стаичка, там да изразим реакцията си и отношението си към това. И между другото много ми хареса, във филма ни един от участниците Михаил Константинов го каза, прецакайте брокерите. Вие решавате всичко като влезете в тъмната стаичка. Звучи много така призивно, много може би шаблонно, но в крайна сметка наистина можеш да го направиш. И няма как брокерите да са сигурни.
Водещ:И тогава какво правим със страха, който е най-древното човешко оръжие?
Надя Томова:Знаеш ли кое е най-лошото, аз пак Мишо Константинов цитирам, много ми е любим днес, но той казва, ами хубаво, обаче този вот, той си е мотивиран вот, тези хора знаят за какво гласуват, те гласуват за 50 лв. Те гласуват за техния работодател. За тях това е мотивиран вот. За нас е мотивиран вот примерно да…
Антон Хекимян:А има ли реална политика, зад която да застанем?
Надя Томова:Е това вече всеки сам си решава.
Антон Хекимян:И когато Марина коментираше по телефона за това, че, всъщност за купуването на гласове не се коментира толкова много, за тези мъртви души не се коментира толкова много, да, това са малко по-суховати теми, които обаче, може би в тях се крие разковничето. Защото за купуването всички знаем, малко изглежда като нереалистично, но това се случва. Срещам се с хора, които са мои информатори по различните градове, и те вадят един лист, плюят си на пръстите и на листите и почват да пишат, от тук хиляди, от там еди-колко си гласа ще извадим, и всъщност изборите са една изключително добра математика. Ти трябва да си много добър математик, какъвто аз не съм, за да си разбереш схемата, да си разчетеш колко са гласоподавателите, колко от тях са мъртви души, няма да гласуват, колко остават, и всичко е много подредено. И това се е случвало 20 години наред. Има хора, които от 20 години подготвят изборите по места, чиито имена не са известни, и много добре знаят кой ще гласува, как ще гласува, коя махала къде ще си даде вота, за колко пари. В Созопол записахме в едно от селата един от хората, които подготвят изборите, казва, оттук минават абсолютно всички кандидати през мене. И еди-колко си хора ще гласуват за един кандидата, но другата част няма да гласуват за него, защото е минал следващият, който е казал, поне гласувайте за мен за общински съветници. И става така, че едната част от квартала гласува за кмет, другата за общински съветници и си събират не само по 50 лв., а и по повече. А пък самите брокери на гласове и десетници…
Росен Цветков:Всъщност ние сме се превърнали избирателите в някаква бройка, в числа, които влизат в рамките на някакви сметки, важното е може би ние да объркаме тези сметки, но лично аз не вярвам, че ще се случи.
Водещ:Доколко тези опити могат да бъдат объркани, ще направим един опит да се свържем с най-цитирания днес Михаил Константинов.
Залезът на политическото говорене доведе брокерите, които купуват гласове и така всички заживяхме в един, както каза по време на песента Антон Хекимян, един нереален филм, а картината е тежка разбира се. Затова пък аз сега ще го попитам партия БТВ колко гласа ще спечели?
Антон Хекимян:Партия БТВ би трябвало да спечели 30 гласа, защото колегата ми Иван успя да си купи толкова. В интерес на истината сега последно, точно преди седмица си пазарихме и ние 30 гласа в Созопол. Но просто не разполагах в себе си с 3000 лв. Просто вотът там е малко по-скъп, искаха по 100 лв. на глас. И съвсем сериозно, аз даже, дори имаше лек проблем с разпознаването ми, в който аз се опитах да избягам – дълга и много любопитна история, която ще разкажа може би след предаването, но ние бяхме на крачка да си купим, аз просто нямах 3000 лв. в себе си. И това съм аз, който съм никой, те не ме питат за кого ще гласувам, всъщност никой не се интересува за кого ще гласуваш, те, нямаше регистрации по това време още с конкретните номера. Само казваш номера и имаш 30 гласа от тук, имаме и трети човек, който ще ти даде още 25, така че имаш 50. За селата да не говорим. Много е странно и тъжно. Да, тези хора може и да те излъжат, да те подведат и да ти вземат парите. Но те пък много дълго време са минавали през тези процедури и знаят, че излъжат ли някого, те не знаят точно с кого си имат работа. така че следва и бой, следва и заплахи и други неща. Така че 30 гласа ги имаме сигурни, и повече.
Надя Томова:Особено в малките населени места, то в един момент като почнат да се смятат сметките и е ясно в един момент кой е гласувал, кой от тези, които е трябвало да гласуват… Да речем, ако си имаш 30 сигурни гласа, пък те ти излязат с два по-малко, няма как…
Антон Хекимян:…историята, която сме разказвали с хиксчета, с игреци и т.н., доколко е играла или не, всъщност те изобщо не са важни тези символи. Ти имаш 20 човека, знаеш, че в тази секция гласуват 400 и ти трябва да имаш 100 гласа сигурни. Ако ги нямаш, ходиш да търсиш отговорника и чукаш на неговата врата.
Надя Томова:И той вече се разправя…
Росен Цветков:Всъщност никой не си позволява да не гласува под този строй и под начина, по който е убеден.
Антон Хекимян:Защото колкото и странно да ни изглежда на нас, които сме сравнително независими, в малките населени места, където играе и факторът страх, ти си взел пари. Взел ли си пари, тези хора имат друго мислене, друга логика. Нищо, че са роми, някои от тях не са, те вече се чувстват длъжни. И когато до секцията стои човекът, който ти е купил гласа и те гледа, когато влизаш вътре, или пък има скъпа кола с яки мъже отвън, малко ще се замислиш дали да прецакаш…
Водещ:Какво се случва в Созопол днес, след като нямаше медия, която да не отиде там и да си напазарува гласове, пряко или преносно?
Антон Хекимян:В Созопол ми е малко трудно да кажа какво се случва днес, но политическата обстановка там е сравнително ясна към този етап. Беше неясна в датата, когато ГЕРБ все още не бяха обявили своя кандидат, и изчакването до последно всъщност доведе дотам, че и сегашният кмет ще е кандидат на ГЕРБ. Така че обстановката там може да се каже, че е малко по-ясна от гл.т. на това, че битка може и да има, но да не е победа на първи тур. Битката ще е по-интересна за Несебър със сигурност, защото там играчите са много. И говорихме си също в едно от прекъсванията ни, че всички се акцентираме върху кметовете, да, много са важни и те като фигури, когато говорим за по-малки населени места, но никой не набляга на листите за общински съветници, където влизат всякакви хора по всякакъв начин.
Надя Томова:Точно в Несебър наистина е много добре да се огледаме и в списъка с общински съветници, още повече, че до преди няколко месеца тази община беше пример за това как може да съществува един бизнес модел. В тази община нямаше…
Антон Хекимян:Партиите там не важат.
Надя Томова:Да, там няма партии, там има едни бизнес организации.
Росен Цветков:…вече се намесват партиите, макар и слабо, ще се види какво може да се промени. Аз лично не вярвам, че нещо ще се промени…
Антон Хекимян:Или говорим за обвързване на партии с бизнеса на местно ниво.
Водещ:Само защото медиите са бедни ли, шегата настрана, не можем да си купим пък ние изборите? Излишно е да казвам, че това е сатира, но един прокурор поне потърсил ли ви е след излъчване на такива репортажи?
Росен Цветков:Аз за тази изборна екскурзия, за която споменах преди няколко минути, давах показания в Плевен в полицията, дадох си видеоматериала…
Водещ:Ама това са дознателите, а прокурор..?
Росен Цветков:Не, прокурор не. Все пак казвам, показания съм дал, разказал съм всичко. Преди мен също други хора, всички, които бяхме натъпкани в този автобус, между другото много млади хора, които гласуваха за първи път тогава. Първото им гласуване беше свързано с това да получат 15 лв. беше тогава. И го направиха всички както трябва.
Надя Томова:Прокуратурата не ни е търсила наистина, но пък от МВР ни молиха за записите, така че надяваме се, да видим дали ще има резултат някакъв по тези места, в които ходихме и картината, която показахме.
Антон Хекимян:Аз ще се въздържа от коментар, но колкото и записа да сме предали от телевизиите, реален резултат малко е трудно да се види, а и няма какво да предаваме записи. По места абсолютно всичко е ясно. Няма нужда дори ние да ходим и да проверяваме някого. Или да го покажем по телевизията, за да го направим героя може би на драгите зрители, за да видят и да цъкат с език. Полицията знае кой зад кого стои, кой купува, кой продава и т.н. Или законът не става, което също е факт, или просто никой не иска да си свърши работата. Много трудно е доказуемо това нещо. То се води като измама.
Росен Цветков:Няма свидетели, много малко свидетели има, когато се случват тези неща.
Антон Хекимян:И това за младите хора, на въпросната пресконференция, на която бях, министър Цветанов коментира случай, в който 11-класници и 12-класници, навършвайки вече възраст за гласуване, са привлечени от учителки, които им казват, хайде сега тук ще гласуваме, имате еди-каква си сума. Навлиза се и при младите хора, които това да гласуваш не е изконното ти право да дадеш собствения си вот, а агитация по най-грозен начин. И тези думи, аз, бидейки в Бургас, там също ги чух от един от информаторите, че учителките са най-добрите агитатори.
Водещ:Всъщност сега току-що им вдигаме цената.
Надя Томова:Искам друг случай да разкажа, за това, че наистина Антон е прав за това, че нещата се виждат обаче какво от това. Имахме, февруари месец, когато обикаляхме из страната, показахме едно селце в община Брусарци село Киселеево. Там тогавашният бившият кандидат на една, на партия ГЕРБ на изборите през 2007 г., който сега вече няма по никакъв начин да участва в политическия процес и в изборния процес изобщо…
Росен Цветков:И дори изчезна мистериозно.
Надя Томова:Да, включително да. Та този човек беше регистрирал за един ден на адресите на трите си къщи 45 души. Ние отидохме там, потърсихме ги тези хора, нямаше ги. той вика, ами отидоха да си вземат багажите. А къщите бяха… Абсолютно не стават, те нямат покриви, ужас е, да.
Антон Хекимян:Примерът е един и същ навсякъде.
Надя Томова:Отиваме, търсим ги тези хора. Намираме ги в Лом, в ромската махала в Лом. Тези хора не знаят, че това се е случило. Някои от тях дори не са в България, живееха в Италия. Ние показваме всичките тези неща, виждаме как, показваме адресните карти, които са попълнени с два почерка…
Росен Цветков:И с много грешки, с липса на егенета…
Надя Томова:Показахме по телевизията всичко това, което се е случвало, и то всички сигнали крещят, че това нещо не е редно. В крайна сметка очаквахме поне да има някаква прокурорска проверка, нещо да се случи. Така, тези хора в момента вече не са в тези населени места, не живеят там и по списък, но не защото е имало полицейска, прокурорска проверка, не защото държавата се е задействала, ами защото беше променен един закон, пак малко след нашите репортажи, закона за гражданска регистрация, просто този човек, който ги е регистрирал тези хора явно се е изплашил. И не е отишъл да потвърди тяхната регистрация. Т.е. тези хора са там, не са там не защото държавата е поработила, а просто защото този човек малко се е поизплашил.
Водещ:Това обаче говори, че може да има и някаква гражданска активност, която да дублира схемите на политиците. И такава хипотеза може да се изгради.
Антон Хекимян:За гражданската активност.
Водещ:В смисъл, че… да.
Антон Хекимян:Не знам. Тя коментира нещо, което, също не се бях замислял, дали тези хора, които, например аз има личните им данни, са наясно изобщо, че са им попълнени личните данни, това е същата схема като прекупвачите на вота, които имат списъци с абсолютно всички. Адрес, ЕГН и номер на лична карта. Но драмата е друга. Когато аз се обадих в община Созопол помолих да проверя трима случайни души от моя списък от 400 души, просто (…) щях да извадя и да кажа тези и тези хора все още ли са регистрирани в община Созопол или са отписани, или някъде другаде живеят. Просто нямах време да проверя…да отида до Кърджали да видя дали са регистрирани. Те ми казаха, че не могат да ми дадат такава информация, защото това са лични данни. И много е смешно, когато аз разполагам с всичките лични данни на тези хора, с които могат да свърша всякакви неща, а от общината да ми обясняват, че не могат да ми ги предоставят в момента, да ми кажат дали живеят на този адрес все още, защото било лични данни и конфиденциалност. Няма, това е смешно. При условие че ти си журналист и искаш да постигнеш разследването си докрая. И те ти казват няма.
Водещ:Ами закон за достъп до обществената информация, може би на него трябва да заложим. Но за съжаление…
Антон Хекимян:Това е една малка брънка. Нито имаме време понякога да се задълбаваме толкова много, но самият факт, че ти отказват е достатъчно показателен.
Росен Цветков:То не е случайно това.
Антон Хекимян:Защото всички те се съмняват, че може да удариш по тях, по някого от кандидатите или по някой от действащите. Аз им казах, че това са стари списъци. Стари, които…
Водещ:Политиците обичат да питат, кой казва, че хората не се интересуват от политика. Нека да отговорим на този въпрос от гл.т. на репортажите и разследванията, които пък ние правим, интересуват ли се хората от такива разследвания?
Росен Цветков:Аз го казах и в началото на предаването, хората гледат, интересуват се, виждат нещата, които очевидно ги знаят вече…
Водещ:Това обаче мотивира ли техния..?
Росен Цветков:Не, това не променя нищо.
Надя Томова:Хората гледат, цъкат с език, казва леле какво става, и това е.
Водещ:Антон?
Антон Хекимян:Или хората гледат и знаят, че и те са в същата схема, същата схема на корпоративния вот, същата схема за това, че и те са били принудени по някакъв начин, защото и за страха и за корпоративния вот навсякъде по страната е различно като мотиви и причини, но едно и също е. А другите според мен се обезверяват, или пък може би просто гледат за забавление.
Надя Томова:Аз пак да цитирам Мишо Константинов. Той казва много интересно. С тази цялата работа, цялата картина, която виждаме, съвестните хора ги демотивираме, а пък другите ги изкривяваме още повече. В смисъл може би това се получава в крайна сметка, за наше съжаление. Опитваме се да кажем на хората, абе гласувайте, за да могат ето тези, които ви ги показваме, техният вот всъщност да не е основният…
Водещ:Да не определя. Ами може би трябва да започнем да правим специални репортажи за прокурори, за политици, така щото някой да приложи закона.
Антон Хекимян:Просто законът е трудно приложим. Защото когато аз отида и си купя глас, дори и аз, купувайки го може да вляза под ударите на закона. Разбира се това няма да се случи, надявам се, с мен и с моите колеги, но тогава се води просто измама, а не купуваме на гласове. Ние просто показваме, че това се случва, може да отидеш и да си никой и да не изглеждаш страшно, но да си купиш глас.
Водещ:Тук да завършим, репортажите трябва да продължат, дано по някакъв начин да съумеем на базата на усилията, които полагаме, да променим тази тенденция, защото да зависят изборите от вътрешния и външния туризъм, покупките на едро на гласове под формата на цели секции, това наистина звучи несериозно и не звучи като нещо, което трябва да се случва в 21-и век.

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 19.02.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.02.2011

Водещ:Колкото повече наближават изборите, толкова по-често медиите ще бъдат център на внимание. Защото колкото е важно да има хляб и зрелища, точно толкова важно е да има медии. Инак никой няма да разбере има или няма хляб и зрелища, колко струват и кой носи тези дарове. Разбира се в онези времена са гледали да не убиват вестоносците, но май всичко тече и се променя. Казват, че всички пътища водят към един, а центърът е „Колизеумът”. От място за развлечения сега може да се нарече „Вавилонската кула”, събрала безкрайно много езици под остарелите от времето си стени. Строителството му е дълъг, изморителен и скъп процес. Построен е с цената на много жертви. На плещите му се събирали спокойно 50 хиляди души, във време, когато населението на Рим е наброявало 200 хиляди души. Истинското или по-скоро първоначалното му наименование „Амфитеатърът на Флавий”. Римският амфитеатър служи за арена за игра в продължение на четири века и половина. Сградата, претърпяла промените на времето, които едва ли би издържала, ако не беше перфектното разпределение на тежестта на камъка. През 217 година високите етажи пламват от гръмотевица, няколко земетресение също допринасят за разрушаването му. С течение на годините вкусовете на публиката се променят и вече гладиаторските битки съвсем не развличат римското общество, но основните причини са войната и финансовата криза. Нищо ново. Да оставим обаче Древния Рим настрана. Кой пуска гръмотевиците в медиите и защо се тресе земята под краката на някои медии? Защо политиците продължават настървено да кадруват в медиите? Трябва ли им етичен кодекс и на политиците по примера на медиите? Ето това ще коментираме днес с колегите от етичната комисия Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ, Таня Величкова от програма „Хоризонт” по една от горещите теми на седмицата – желанието на политици да бъдат уведомяване стриктно за всички участници в предавания. Медалът от другата страна пък ще ни помогнат да обърнем колегите Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия, които проследиха организацията за купуване на изборите на есен в източна България. В /…/ вчера за втори път се проведе дебат на тема „Новият PR срещу новия маркетинг”. Модератор на този дебат беше Максим Бехар, а в центъра на темата бяха медиите. И за това ще стане дума в „Клубът на журналистите”. Останете с нас. Добре дошли Ви казваме сега Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Заговорих шеговито за гръмотевици в началото на предаването. Една порази нашия диск. Разбира се, шегата на страна, сега започваме сериозно по темата. Кой се опитва да кадрува в медиите или по-точно защо политиците не спират да се опитват да кадруват в медиите. Днес по темата ще дискутираме с колегите от етичната комисия – Александър Кашъмов, Светла Петрова от БТВ и Таня Величкова от програма „Хоризонт”. Добър ден на Таня Величкова от програма „Хоризонт”.
Таня Величкова: Здравейте!
Водещ: Защо политиците искат да кадруват е медиите и напоследък не се ли случва по-често?
Таня Величкова: Да, забелязва се такъв стремеж по-често да се бъркат в работите на медиите. Защо искат да кадруват? Винаги са го искали. И винаги, когато управлението, което и да е то, усети някаква нестабилност, решава, че може да реши проблемите си като запуши този или онзи медиен глас. Слава Богу, поживяхме в демокрация, каквато и да беше тя в България и аз мисля, че поне по отношение на обществените медии това, което се случва напоследък, колкото и притеснително да е то, е по-скоро изпускане на нерви, отколкото някаква сериозна заплаха. По-тревожното е, че наистина в България се случва така, че медиите – говоря като цяло, не само за обществените, въобще в медийното пространство, медиите стават част от политическата битка. Вместо да бъдат отразяващите, огледалото, в което да се вижда обществения живот. Така че наистина това е по-притеснителното. Иначе останалото, както се казва – сме го виждали и друг път.
Водещ: Има ли достатъчно много оплаквания в Етичната комисия и кой се оплаква повече – политиците или самите медии? Има ли оплаквания за натиск от страна на медиите?
Таня Величкова: Не. Това, което през последните месеци разглеждаме, е свързано предимно с рутинни случаи на хора, които са се почувствали обидени или оклеветени от едно или друго предаване, или материал, но Етичните комисии не се разпознават и не би следвало да се разпознават като някакъв арбитър за решаването на казуси за политически натиск. Дори в този случай, който последно разгоря страстите, аз мисля, че има регламент, по който засегналите биха могли да си потърсят справедливостта и биха могли да поставят въпроса за разглеждане пред етичната комисия. Но пак казвам – само от гледна точка на нормите от етичния кодекс на българските медии, не и от гледна точка на това, което разбираме като политическа манипулация или политически внушения в медиите.
Водещ: И в крайна сметка, ако не обществените медии би трябвало като цяло да представят всички гледни точки.
Таня Величкова: Да, разбира се. И това, което аз виждам най-общо казано в събитията напоследък, че едни хора се опитват да кажат на други хора, че нямат право на мнение. Тоест забравяме основния принцип „аз не харесвам твоето мнение, но ще се боря докрай ти да го изразиш.” Така че това, че някакви хора се изкушават от слагането на цензури, не е ново, но наистина е жалко, когато в тази роля започнат да се припознават овластени хора и когато на тази вълна наистина се върти към някакво по-радикално говорене, свързано с промяна на статута или с кадрови промени.
Водещ: Таня Величкова, член на Етичната комисия за електронните медии и от програма „Хоризонт” на Българското национално радио пред „Клубът на журналистите”. Защо никога не свършва желанието на политиците да кадруват в медиите? Това ще коментираме днес в „Клубът на журналистите”. Ще продължим да коментираме. Нека да тръгнем обаче от там – защо беше написан етичният кодекс и трябва ли да бъде защитаван, свободата на медиите да дават глас на повече по възможност гледни точки? Добър ден на Александър Кашъмов, който е също член на Етичната комисия за електронни медии.
Александър Кашъмов: Добър ден! Ами естествено, че самият факт на приемането на етичния кодекс, така, беше в отговор на желанието на медиите да имат общи правила, които не само да се споделят, но и да бъдат артикулирани, формулирани по един общ начин и то по начин, който е съвместим със същите етични прави и в Европа, в демократичния свят. Разбира с вътре са записани различни неща. Все пак това е един документ, не много голям,но достатъчно изпълнен със съдържание. Естествено едно от задължение, особено тогава, когато става въпрос за дискусионни предавания например, респективни материали в пресата, е категорично задължението да бъдат потърсени и другите гледни точки. А не да бъде отразена една единствена гледна точка. Така да се каже – изключение от правилото за търсене на различни гледни точки има единствено в някакви такива жанрове, които не са от дискусионен характер. Както да речем новините. Там нали, когато нещо се случи, не можеш да искаш директно другата гледна точка да я покажеш, или чисто подобни типове, или коментар на нещо конкретно. Дори в един коментар, когато става въпрос за една статия, която дава анализ, едностранчивостта не е в унисон с етичния кодекс. Това са правилата ни в етичните кодекси, тъй като са две – едната работи по печатните, другата – по електронните медии. В нашата специално, която се занимава с електронните медии, ние имаме случаи, в които дори се поставя въпроса за така наречената трета гледна точка, защото много зависи от конкретния казус. Например имахме наскоро един интересен случай с една телевизия, която прави репортаж и в репортажа има две страни, някакви хора, които са се оплакали от действия, свързани с незаконен строеж и ДНСК, които са друга страна. Въпреки това обаче Комисията изрази становище, че трябва да ги има и онези, от които е оплакването, тоест има случаи, в които гледните точки не са и само две. Просто това зависи от конкретиката, въпросът е, че трябва да се знае и да се съзнава къде съществува такъв стандарт.
Водещ: До колко политиците са склонни да се оплакват от медиите на Етичната комисия?
Александър Кашъмов: Ами има такива случаи, между другото. Аз приветствам, надявам се и от името на Комисията като заместник председател, подобни оплаквания от политици, защото е по-добре да се оплакват при нас, отколкото в съда.
Водещ: Или в ефир, защото той ефирът си е за оплаквания, нали така? Напоследък се утвърди тази тенденция.
Александър Кашъмов: Безспорно, че е за оплаквания. Нали аз тук вече, ако трябва да се отделим от чисто етичната тема, на мен ми се вижда смешна тази позиция, някой политик да се оплаква в ефир. Това е все едно някой състезател в спортно състезание да реве и да се оплаква по време на играта. Но както и да е. Това е друг въпрос. Значи това, което е важното е, че някои политици, особено дори за съжаление, констатирам, че говорим за лидерите например на две парламентарно представени политически партии, имат обичая да водят съдебни дела срещу журналисти, което е особено тежък натиск върху журналистите, които са заплашени от големи глоби, санкции във формата на глоби, както и отделна сума за обезщетение за неща, които често пъти са просто част от политическия живот, които са коментарни или отразяват една или друга позиция, или пък поглед към работата на тези политици. Така че всъщност от тази гледна точка, по-добре е да бъдат съзирани Комисиите по етика. Ние в крайна сметка сме и в състояние да отговорим на терзанията на политиците и да кажем има ли в даден случай нарушение или не в етичния кодекс, защото това винаги е въпрос на конкретна случка.
Водещ: Още повече, че един от обективните критерии на организации, които правят класации за степен на свободата на словото в различните държави, един от тези критерии е именно броят на съдебните дела срещу журналисти, водени от политици.
Александър Кашъмов: Категорично. Това просто…
Водещ: Това е обективен критерий, признат, как да кажа, в света.
Александър Кашъмов: Абсолютно, освен това още нещо искам да кажа. Ако политиците искат да въздействат наистина на етичната страна на медиите, те трябва да търсят комисиите, защото от нас се извършва тълкуването и постигането на едно детайлно разбиране как да се чете едно етично правило. Тоест това е начинът и те да подобрят всъщност етичната среда на медиите.
Водещ: Нека сега да обърнем медала от другата му страна и да поразсъждаваме върху темата трябва ли и политиците да имат етичен кодекс. Колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. Миналата седмица в една поредица от репортажи в „По света и у нас” ни показаха как стройно върви организацията по закупуването на изборите на есен. Добър ден.
Надя Томова: Добър ден.
Росен Цветков: Добър ден.
Водещ: На кратко схемата е едни хора обикалят от страната и се регистрират на едни места.
Росен Цветков: На много места се оказа. Даже ние вчера се прибрахме, късно снощи от още едно място, което обиколихме. Сега, утре всъщност и в понеделник, ще Ви покажем по телевизията, отново в новините, за какво става въпрос. За сега няма да издавам кое е мястото, но е много интересно. Даже по-интересно като че ли поне за мен от морските общини, които обиколихме.
Надя Томова: Може би по-различно, не чак толкова интересно, но по-различно. Не знам зрителите дали са, така слушателите дали са успели да видят нашите материали и това, което показахме – как всъщност става тази регистрация и как тези хора са регистрирани между септември и декември в 2010 година точно толкова, колкото е необходимо за тази оседналост, която беше приета в новия изборен кодекс.
Росен Цветков: Подготовката е била доста стриктна и бързането за регистрирането – много сериозно. Но ние сме убедени, макар да нямаме преки доказателства, че политиците наблюдават този процес и го подпомагат.
Водещ: Да не кажем участват.
Росен Цветков: И участват, да. Така че, ако трябва да говорим за етичен кодекс, аз лично много трудно мога да си го представя как ще изглежда този етичен кодекс и може би, ако бъде приет с много стриктни разпоредби, няма да имаме кандидат депутати в един момент, и кандидат кметове, и така нататък.
Надя Томова: Примерът, който ще дам, ще онагледи тезата на Росен. Включително попаднахме на един кмет на малко населено място с по-малко от 350 жители, който с абсолютно така, чистосърдечно си призна, че събира такива хора, че регистрира такива хора на неговите адреси и каза „Ами да, аз знам, аз подкрепям кмета на еди коя си община” и питаме го „Ти знаеш ли кои са партиите, които са те издигнали за кмет, на миналите местни избори?” и той каза „Ами, не ги знам кои бяха. Не ги помня, обаче аз знам, че стоя зад кмета на общината.” Това е показателно, е човекът със сигурност седи и трупа активи за въпросния кмет.
Водещ: В колко града бяхте?
Росен Цветков: Ох, много ми е трудно да кажа. Даже вчера между другото, за един ден обиколихме 10 села. То всъщност основно по селата се случват интересните неща и битката там е доста гореща, защото знаем, че приеха в изборния кодекс праг от 350 души. Съответно в някои населени места целта е да се увеличи, тъй като са по-малко от 350 в момента и тези регистрации са точно в такава посока, да минат този праг и да имат собствен кмет, сами да си изберат хората или по-скоро човекът, който иска да бъде кмет да бъде избран. Естествено не е само това целта. Целта е и да се подпомогнат и кметовете на общините, за които ще гласуват тези хора по селата.
Надя Томова:Защото там, където хората не достигат, под 350 души са, те ще гласуват за кмет на община, който път ще назначи кмета в съответното малко населено място.
Росен Цветков:
Водещ: Останете с нас след малко. Ще продължим по темата защо кадруват политиците в медиите и трябва ли им на политиците етичен кодекс. Защо политиците не спират да искат да кадруват в медиите и свързано ли е това тяхно искрено желание с наближаващите избори? Продължаваме дискусията по темата с колегата от БТВ и член на Етичната комисия за електронните медии – Светла Петрова. Добър ден.
Светла Петрова: Здравей, Ирена.
Водещ: Защо политиците за толкова искрени в желанието си да кадруват в медиите?
Светла Петрова: Ами де да знам. Защото… Всъщност знам де. Защото те продължават да живеят, повечето от тях разбира се, не бива да обобщаваме за всички политици, но повечето от тях живеят със заблудата, че когато настанят удобни за тях хора в медиите и когато подчинят по някакъв начин медиите, това ще им осигури комфорт във властта.
Водещ: И когато сплашат медиите, медиите няма да задават неудобните им въпроси.
Светла Петрова: Това е огромна заблуда и се учудвам, че умни хора, защото има и умни хора в политиката или се предполага, че в политиката са предимно умни хора, си въобразяват, че е възможно, подчинявайки медиите, да управляват добре и да стоят дълго във властта, когато е тъкмо обратното. Дори практиката на тоталитаризма показва, че не е така, че когато се заглушават медиите, че когато се манипулира информацията, която те излъчват, че когато тази информация няма общо с реалния живот на хората, това неминуемо води към краха на съответния политически режим или на съответната политическа власт. Вярно, че в едно тоталитарно общество това става за по-дълъг период от време, примерно за няколко десетилетия, но в едно общество, което има претенциите да е демократично, да живее по правилата на демокрацията – страшно това скъсява живота на партията, която е във властта и за това чакам тази умна партия, която ще дойде да ни управлява и ще обсеби медиите свободно да работят, защото те са един съобразен социален отдушник. През тях преминава социалното напрежение, което се генерира по един или друг повод, по един или друг проблем и когато ти не го отпушваш в медиите това социално напрежение, тогава се получава ефектът на тенджерата под налягане. В един момент се стига до обществена експлозия. Освен това, в едно демократично общество някак не можеш да запушиш устата на всички медии, на всички предавания и на всички журналисти. Винаги има една такава критична маса от медии, предавания и журналисти, и издания, които ще продължат да бъдат журналисти и с цената на всичко ще си изпълняват мисията на професията. Мисията на професията е да бъде коректив на властта. Аз не мога да разбера защо критиките към една власт трябва да се възприемат много лично. Те не са лични – те да от гледна точка на обществения интерес.
Водещ: Всъщност започна ли предизборната кампания и така, нека си позволя тази шега – имате ли вече хора, които да разтървават политиците в студиото?
Светла Петрова: Ами тя тази предизборна кампания започна според мен още от преди Нова година, защото ще са важни изборите, които предстоят, освен това не е ясно дали ще бъдат само местни и президентски или няма да стигнем и до предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по тази серия от скандали, които ни разтърсват от началото на годината. Властта, ако не успее да овладее това свлачище, което е тръгнало, този процес, който се задълбочава и който разклаща много сериозно и отклонява от сериозните проблеми на обществото, нищо чудно през есента да се стигне и до предсрочни избори. А иначе за разтърваване на събеседници, вероятно ще го видим някъде по-нататък, по-близо до изборите. В момента предизборната битка върви в някакви други пластове. Те не са публични. Те не са пред очите на обществото. При нас достигат само фойерверките, нали това е битка, която тече там в подмолието, в задколисието на политиката, защото между другото аз нещо подобно ще кажа и в „Сеизмограф” – не знам българският избирател, българските граждани дали си дават сметка, че всъщност може би някъде около 2% или 10%, но не повече от българската политика се прави на светло. 90% или 98% от нея се прави някъде в задколисието, в едни мрачни политически подземия, където не е ясно дали тези, дето публично са врагове, всъщност не са си най-близки приятели. И мисля, че ние като журналисти и всички като граждани, трябва да работи за това по-голяма част от правенето на българската политика да излезе на светло и да сме наясно с мотивациите на политиците, на едно или друго политическо или управленско действие, защото много често не сме наясно с това.
Водещ: Всъщност често политиците са си позволявали да имат претенции към медиите : по посока на това обявете Вашите пристрастия. По никакъв начин не могат да приемат, че медиите нямат пристрастия. Или поне би трябвало да нямат пристрастия.
Светла Петрова: Абсолютно безпристрастни хора няма и никой от журналистите според мен не би могъл да каже това за себе си. Всеки човек си има някакви лични, те може да са чисто граждански, човешки пристрастия…
Водещ: Но това не е повод за манипулация от страна на политиците.
Светла Петрова: Да, въпросът е в целокупната медийна цялост, в медийната цялост да го има представителството на всички гледни точки и това може да се постигне в границите на една медия като цяло, в цикъла на едно предаване, ако говорим нали за някакво телевизионно предаване, каквото е „Сеизмограф”. Медията е длъжна, тя има свои правила и журналистиката има свои правила, принципи, които отстоява, защото не всичко, което се появява в медиите е журналистика. Това е много важно разграничение. Тук има една голяма опасност – съдържа се в това, че много често за журналистика се представя някакъв вид медийна търговия, просто става дума за едни договорни отношения между едни продуценти външни или между някакви политически партии, фигури, включително има такива договори между някакви предавания и държавни институции, министерства и така нататък. В това разбира се няма нищо лошо. Лошото е, когато то е скрито, не е ясно, че там на едни хора се дават едни пари, за да бъдат удобни на властта, а всичко това се представя като чиста монета и като журналистика. Не – това не е журналистика. Истинската журналистика – тя с цената на всичко наистина следва тези принципи, тези правила – те са много ясно разписани в етичния кодекс на журналистите, в неписаните правила на нашата професия и едно от фундаменталните правила е да се дава трибуна на всичките гледни точки, когато има някакъв конфликт, някаква конфронтация по отделна тема.
Водещ: Смятате ли в понеделник да обсъдите претенциите на някои политици по отношение на това, че трябва да бъдат стриктно информирани за всички участници в предаванията?
Светла Петрова: Имаш в предвид заседанието на Комисията за етика в електронните медии?
Водещ: Да. Точно това имам в предвид.
Светла Петрова: Да, в понеделник имаме заседание в 12 и 30. Това писмо на Николай Бареков, което беше изпратено до /…/ пристигна и в Комисията и ние най-вероятно ще се произнесем, дори допускам, че в момента там администрацията на Комисията му го е върнала писмото с предписание то да бъде направено по правилата, по стандартите на Комисията за жалба към нея, за да се съзира и за да може да се произнесем по случая, защото така, както ни беше изпратено, ние бихме могли, ако решим, че там се съдържа някакъв много важен за обществото и за професията казус – да се самосъзираме и да се произнесем, но иначе не би следвало да се занимаваме с него, тъй като не е посочено какви правила всъщност на Етичния кодекс са нарушени в този конкретния случай и от там насетне – кое е съдържанието на съответното предаване, което нарушава етичния кодекс.
Водещ: Но в замяна на това пък стана информационен повод да бъде написано, че има такъв протест.
Светла Петрова: Такива подробности там няма, но във всички случаи най-вероятно ще излезем с някакво становище. Тук говоря от мое име, не говоря от името на Комисията. В понеделник е заседанието. Но мен, ако ме питате, Лили Маринкова е спазила точно този принцип на журналистиката.
Водещ: За повечето гледни точки.
Светла Петрова: Да се дават повече гледни точки, нали – сега – друг е въпросът, че аз преди време пак имах някакъв проблем точно в Господин Волен Сидеров при едно участие на Димитър Стоянов, техния евро депутат. Друг е въпросът дали трябва да се казва абсолютно, нали на вски участник от предаването, дали трябва да се съобщава кои са всички други участници. Това е въпрос според мен, по-скоро на обичайна коректност, но в никакъв случай не е някакво абсолютно задължение. В края на краищата ти трябва да си отговорен към твоите зрители и слушатели най-вече и представяйки различните гледни точки ти поемаш точно тази отговорност, но от там насетне аз имам обеца на ухото от това предаване и винаги, когато има участие на АТАКА ги предупреждавам за всички участници в предаването от начало до край, дори да става дума за теми, които нямат нищо общо с тях.
Водещ: Хубаво е да няма искания и в публиката, че тогава ще стане по-сложно.
Светла Петрова: Ами, не са стигнали дотам да искат поименно имената на хората, които са вътре в студиото, но ако го поискат нали…
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светла Петрова от БТВ, която е и член на Етичната комисия за електронните медии пред „Клубът на журналистите”. Ние се връщаме обратно в студиото при събеседниците. Господин Кашъмов, ще разгледате ли или поне ще дискутирате ли тези протести, че Националното радио не обявява събеседниците предварително, стриктно за всички участници? И изобщо това формално погледнато – нарушение ли е на нещо, на някаква клауза в Етичния кодекс?
Александър Кашъмов: Естествено ние ще разгледаме всичко, което отговаря на изискванията за разглеждане. Защото действително, както каза и Светла Петрова, това, което е записано в правилника е, че трябва да бъде посочено нарушението на Етичния кодекс, разбира се ние не го прилагаме това формалистично. Даваме възможност на съответния човек, който се оплаква, да даде такова уточнение. По принцип въпросът разбира се е релевантен, тъй като трябва да се изяснят всички въпроси, свързани с оплакване за… Тук аз няма да влизам в конкретния случай, защото няма да бъде редно, все пак при положение, че може да го разглеждаме в понеделник или на следващо заседание. Но тук според мен двете крайности, които са възможни – от една страна да няма плурализъм на гледните точки, а от друга страна това, което е възможно като оплакване е най-евентуална манипулация. Която може да бъде постигната и чрез привидно пресъздаване на различни гледни точки, което може да стане по различни начини. Според мен типичните механизми за това са наличие на повече хора от едната гледна точка срещу малцинство от другата гледна точка, включване по телефона срещу човек в студиото. Това са случаи, в които трябва да се внимава дали има основание ние изобщо да излезем с принципна препоръка в тези случаи. Това ще го прецени Комисията. Иначе искам да припомня, че това, което ние вече сме го взели като решение и което директно следва практиката на европейския съд по правата на човека е, че в случаите на политици и хора от управлението все пак тези хора трябва да знаят, че те са изложени на една по-голяма откритост, по-голяма степен на критика, от колкото обикновените хора и да не се чувстват така неприятно във всеки един момент, когато някой каже нещо критично за тях и видят или чуят някой свой критик в студио и така нататък. Ами това е напълно нормално. Тези хора не могат да разчитат, че медиите ще бъдат рупор на техните предизборни кампании. Точно обратното – те трябва да разчитат, че медиите са естественият коректив за техните грешки.
Водещ: Един по-прагматичен поглед върху този въпрос би показал, че едни скучни медии, които са, както казахте, рупор на техните тези, тезиси, няма да има публика в крайна сметка. Елементарният инстинкт за съхранение сочи.
Александър Кашъмов: Дано това да е естествената пазарна последица. Дано да е така,защото някои съмнения за сериозни бизнес връзки за някои от медиите с едрия бизнес вече могат да попречат и на пазарната логика. А между другото, аз исках да се закача за нещо, което С ветла Петрова спомена, че самите политици и управляващи особено пък в една предизборна кампания не са много на светло. Тъй като аз освен член на Етичната комисия съм и ръководител на ръководител на правния екип на програма „Достъп до информация”, точно тази седмица имахме едно много интересно дело в Пазарджик срещу отказ на кмета и това между другото не е изолиран случай. Отказ на кмета да представи елементарната информация за броя на договорите, които е сключила общината в последните няколко години, кои са изпълнителите и каква е сумата на неизплатените суми.
Водещ: Да не е бил ангажиран с регистрация на избирателите?
Александър Кашъмов: Той е бил ангажиран с това да откаже тази информация, защото не било ясно какво се иска да се получи като информация. Тоест това е едно абсолютно свидетелство за това, че наистина управляващите се опитват да пребивават не на светло като атакуват и ограничават правото именно на медиите на достъп до информация, а по този начин медиите пък ще покажат на цялото общество как стоят нещата. В същия момент, в същия този вестник, който води това дело – това е вестник „Виделина” – малка местна медия, стана известна с едно изключително тежко осъдително решение от страна на Апелативен съд преди една-две години, в което те бяха осъдени да платят обезщетение от 20 хиляди лева. Делото знам, че още тече, защото в крайна сметка, ако се наложи те да платят тези пари, просто ще бъде закрит вестникът. Така че ето какво трябва да бъде много важно и да се следи по време на цялата кампания и изобщо, когато става дума за отношения между власт и медии – управлението у нас не иска да бъде прозрачно и иска да притиска медиите, а нещата трябва да бъдат по точно обратния начин.
Водещ: Пак да се върнем с колегите от Българската национална телевизия – Надя Томова и Росен Цветков. При онази стройна организация на разстановка на съответния брой избиратели, на съответния брой места. Намерихте ли поне един от тези новорегистрирани на адреса, на който се е регистрирал?
Росен Цветков: И аз не си спомням да сме се сблъсквали с такъв човек.
Надя Томова: Не. Нито един човек.
Росен Цветков: Определено, отивайки на въпросните адреси, хората казват , че не знаят, че се случва това нещо с тях или както вчера ни се случи примерно, да го кажем, всъщност онзи ден – вече ми се смесват дните.
Надя Томова: Няма значение. Последната командировка, която имахме.
Росен Цветков: Трудно е да се открият тези хора. Просто изчезват мистериозно. Има ги някъде в страната, но не са там, където са регистрирани.
Надя Томова: Най-честата практика е това да са хора, които по някакъв начин са свързани със съответното населено място, или имат някакъв имот там, или имат близки там, но тези хора реално не живеят там, по никакъв начин те не съществуват там. Нито плащат някакви данъци – нищо. Могат да отидат за, примерно, както всеки от нас има вила, на която ходи два пъти в годината, сигурно тези хора по същия начин ходят два пъти в годината и това е. Местните не ги знаят, не ги познават. Когато са виждали, примерно, защото местните казват, че това явление не е сега да се случва за първи път – случвало се е и на миналите местни избори. Не в такава степен, както до сега обаче.
Росен Цветков: Всъщност, за да открехна към нещата сега, които предстои да видим следващите дни в новините, един човек, който е регистрирал 45 роми, продължава да ги чака от октомври месец да дойдат да живеят в неговите имоти, които обаче не стават за живот.
Надя Томова: Само да вметна – това е човек, който е бил кандидат за кмет на въпросното населено място на предишните местни избори и то от голяма полтическа партия, национално представена. А този въпросен човек регистрира тези хора на своите имоти. Ние ги потърсихме тези хора – те не знаят изобщо, че са свързани по някакъв начин с това населено място.
Росен Цветков: А обяснението му е , че е добър човек. Само с това се заключва всичко.
Водещ: А Вие бяхте лоши хора сигурно.
Надя Томова: Ние бяхме лошите, които питат и тормозят горкия човек.
Росен Цветков: Беше съгласен дори и нас да покани да живеем в къщата му.
Надя Томова: Да, между другото няколко пъти ни се случи да ни канят буквално с изречението „Елате, ще Ви регистрираме и Вас!” Включително кмет на голяма община каза „Ела, ще те регистрирам и теб, и за кмет ще те избера, ако искаш.”
Росен Цветков: Доста добри и широко скроени хора се оказва, че са по местата, които обиколихме. Но те, честно да Ви кажа, наистина си признават, че го правят и са спокойни да го казват, защото всъщност по закон те не извършват на този етап никакво нарушение. То не е престъпление. Макар че виждаме резултатите, които ще последват след това.
Надя Томова: Фактът, че на места вече вървят прокурорски проверки, полицейски проверки също, интересно е и това, че след нашите излъчвания на нашите репортажи края на миналата седмица, началото на тази – парламентарната група на Коалиция за България внесоха във вторник предложение за промяна на изборния кодекс. От парламентарната група на ГЕРБ пък говорят вече за промяна в закона за гражданска регистрация.
Водещ: Тази възможност за гласуване на друго място вече е консумирана и всякакви промени в закона няма да предизвикат промяна.
Росен Цветков: С тази промяна в закона за гражданската регистрация се заговори, че можело да се отрегистрирали тези, които са в по-ранен етап регистрирали се. Говорим за миналото лято, септември и така нататък. Но дали ще се приемат тези промени, една голяма въпросителна стои, чакаме да видим.
Водещ: Господин Кашъмов, няма закон с обратна сила, нали така? Няма закон с обратна сила, така че тези хора, тази организация е изконсумирана.
Александър Кашъмов: По начало би могло да се придаде обратна сила на един закон с изрична разпоредба, стига той да не е наказателен закон. В случая няма да бъде така. Всичко в подобни ситуации зависи от това до колко има реална политическа воля, както и експертна способност да се направят закони, които трябва да постигнат действително целите. А целите в случая са честни избори.
Водещ: Малко утопично звучи. Но пък можем да поразсъждаваме и по този въпрос. Останете с нас, продължаваме след малко. Голяма част от политиката се прави на тъмно. Около тази теза се обединихме днес в „Клубът на журналистите”. А пък делата, направени на тъмно, работа е на журналистите да ги осветят. Хайде сега да поразсъждаваме с Надя Томова и Росен Цветков от Българската национална телевизия възможно ли е нещо да се промени след откритието на тази добра организация по доставяне на съответния брой гласове подаватели на съответните места?
Росен Цветков:Аз лично малко съм скептичен, че нещо ще се промени. Сега се правят нали, както казах и преди малко, предложения за промени, но дори и нещо да се промени и тези хора, които са регистрирани през миналата година да бъдат отрегистрирани – ние разбрахме и нещо друго, много интересно и то е, че има така наречените спящи клетки, заспали клетки мисля, че по-точно. Които ще се събудят точно на изборите. Тоест хора, които са регистрирани доста преди 2010, примерно през 2009, тоест подготовката е текла доста назад във времето, не само през 2010 година за изборите. Тези хора са регистрирани и си чакат изборите, и в един момент ще излязат.
Водещ: Чакат някой да им се обади „Екскурзията Ви е на еди коя си дата.” В изборния ден сиреч.
Росен Цветков:Точно така.
Водещ: Господин Кашъмов, какво може да се направи, докато се стигне евентуално за една такава промяна?
Александър Кашъмов: Ами, темата е доста сложна и изключително важна разбира се, защото от едната страна стои едно основно право на всички хора в Европейския съюз, правото на свободно придвижване. От друга стана обаче стои и това право да не бъде упражнявано с единствената цел да се лъже.
Водещ: Прекалено е прозрачно, за да го наричаме по друг начин.
Александър Кашъмов:Така че това, което аз се чудя и си задавам този въпрос е, тъй като регистрацията по началото представлява някаква административна дейност, която завършва с издаването на съответния документ, че някой е регистриран някъде, дали това не представлява така нареченият индивидуален административен акт, по смисъла на Административно- процесуалния кодекс, ако това е така – то тогава една такава регистрация може да бъде оспорена. В съответния случай, адекватната институция, прокуратурата, която има право да подава протест срещу незаконосъобразни актове и това е една дейност, която трябва да започне да се извършва или поне прокуратурата да отговори, ако вижда пречки да извършва – къде ги вижда тези пречки. Аз не чувам от тази прекрасна разследваща работа на журналистите от БНТ, аз не чувам прокуратурата някъде да присъства във всичките тези случаи.
Надя Томова: Ами, факт е, че ние търсихме прокуратурата в Бургас. Повярвайте – много ги търсихме. Включително те казаха, че в момента вървят техните проверки, но не могат да се видят с нас и не могат да ни кажат нищо.
Росен Цветков: Имаше един отговор, аз да го спомена. Личен разговор беше.
Надя Томова: Помолихме за неофициална среща, поне да ни кажат как вървят нещата. Ние сами като журналисти да знаем на къде вървят нещата.
Росен Цветков: От Окръжната прокуратура в Бургас отговорът, който получих беше „Ами, вижте какво, ние още не сме свършили никаква работа. Много сме в началото и няма какво да Ви кажем.” Това да ни го кажат този отговор – беше преди няколко седмици. Представете си, знае се за тези неща доста отдавна.
Надя Томова: Преди две седмици беше този отговор, да. А в същото време ние знаем, че пак в област Бургас, в община Несебър, там ситуацията е много сложна. Вие знаете – там реално не управляват политически партии, а бизнес партии. Та там едната от двете големи бизнес партии, са съзирали прокуратурата още в началото на декември. Тоест от началото на декември до средата на февруари отговорът на прокуратурата е такъв „Ние сме още на първоначален етап.”
Росен Цветков: В полицията, ние имахме срещи със самата полиция, но не снимахме – беше ни даден отговор, че всеки ден се обхождат въпросните адреси, около 500 адреси на ден, мисля, че ни споменаха, но просто обхождат. Тоест водят се едни разговори с хората, проверява се кой живее на тях и така нататък. И до там свършват нещата всъщност.
Надя Томова: И това ще продължи много дълго време. Това ни го обясниха от ОДП Бургас. Че всеки ден ще правят проверки на адресите, с които разполагат, а те имат всички, разполагат с база данни с имената на всички хора, които са се регистрирали за тези няколко месеца, ще проверяват всички хора и в един момент, когато не могат да бъдат открити тези хора, ще съставят актове. Това ни обясниха от полицията. Доколкото ние знаем, няма точка в законодателството, която да казва какво се случва с тези хора.
Водещ: След всичко, което видяхте, как мислите – може ли политиците да имат етичен кодекс и да го спазват?
Росен Цветков: Те не го искат този етичен кодекс. Видимо е. Няма да имат нужда от него и за това може би все още го няма на бял свят.
Водещ: Помага ли на журналистите етичният кодекс или по-скоро им пречи?
Надя Томова: Помага, със сигурност. Ако не за друго – поне да търсят винаги всички гледни точки. Те дават една по-различна картина в един момент.
Водещ: Нека сега да обърнем някак си поглед малко по-далеч да погледнем към един по-далечен хоризонт. Как медиите стават център на внимание, когато става дума за големи пари. Отиваме в /…/ Добър ден на Максим Бехар.
Максим Бехар: Добър ден.
Водещ: Вчера бяхте модератор на едно много интересно събитие, чиито център бяха медиите. Нека от там да започнем. Какво се случи?
Максим Бехар: Това беше вторият голям форум за /…/ Много по-добър от миналата година. Беше открит с един невероятно горещ дебат между двама експерти, световният спец /…/, който е изключителен експерт на тема PR и Маршал /…/, американец, който изследва социалните медии и предстои публикуването на неговата книга, включително в България като говорих вчера с неговите издатели на тема как да оценяваме социалните медии и как да ги анализираме. Но това беше малко странен форум, тъй като аз обикалям много по света и посещавам подобни конференции, срещи, семинари и форуми. За първи път за тези два дни имаше над 40 говорителя, лектора на форума и над 30 души участници. Не чух да се споменават трите думи, които само за миналата година бяха ключови, когато говорехме за медии. Едната е „вестник”, другата е „телевизия”, третата е „радио”. С извинение, че го казвам това по радиото. Но през тези два дни общо пред мен около 30 часа дебат се говореше единствено и само за социални медии, единствено и само как да използваме интернет, така че да може нашите послания да стигат до публиката, до клиентите и това беше основната тема. Разбира се въпросът за етиката и за етичните норми и правила, и граници в социалните медии беше също един от основните.
Водещ: Казахте, че много често пътувате. Имате поглед върху медиите и че не сте чули тези три думи „радио”, „телевизия” и „вестник”, а чули ли сте, пътувайки, политици, които се сърдят и обвиняват медиите, че видите ли не ги предупреждават за всички събеседници, които ще включат?
Максим Бехар: Не, това пък не съм го чувал и според мен, да не се връщам много назад…
Водещ: Това е, защото пътувате много, за това не го чувате.
Максим Бехар: И преди 20 години не съм го чувал това да се случва. Разбира се, че е право на журналистите, на колегите от медиите да излъчват когото и както си искат, на какви теми да разговарят и това е тяхната работа всъщност, даже не е право. Те трябва да си вършат работата, трябва да избират теми, които да са интересни на обществото, в които да има сблъсъци, да са парливи темите и това е добре свършената работа на журналистите.
Водещ: А в тези дискусии, които бяха водени и чиито модератор бяхте, имаше ли малко скептицизъм по отношение на отговорността на социалните медии, защото там нещата са, как да кажа, твърде демократични?
Максим Бехар: Вижте, както каза Пол Холмс, новото на социалните медии през изминалата една година е, че те вече могат да свалят правителства. Това е истината и дори някои от лекторите разказа нещо като анекдот как Мубарак един ден се среща с неговия предшественик Судат в Рая или в Ада, или някъде в небето и Судат го пита „Застреляха ли те или те отровиха, или какво стана?” и той казва „Не бе, facebook.” След като социалните медии вече до такава степен се развиха, че могат да дирижират политически ситуации и да диктуват на политически лидери, това означава, че те са изключително силна медия и най-голямата сила на тази медия всъщност е,че тя се пише от своите потребители.
Водещ: Всъщност силата никой не я оспорва, но въпросът е дали медиите трябва да участват в политически битки, или просто да ги отразяват?
Максим Бехар: Вижте, зависи от политическата гледна точка в крайна сметка. Има пастелен цвят в развитите страни, развитите медийни пазари. Има медии, които отразяват част от гледни точки. Други имат по-либерални или по-консервативни, но според мен това разделение на политически възгледи ще отпадне с пълното завладяване от социалните медии, защото в крайна сметка социалните медии се правят от самите хора. От самите потребители, а те са тези, които споделят своите гледни точки и те не могат да бъдат само леви или само десни. Дори в България има феномени на вестници, които са…
Водещ: Но не могат да бъдат многопластови пък от друга страна.
Максим Бехар: Не, аз имам в предвид online представянето на вестници. Един вестник „Сега” например, който определено клони на ляво, според мен като позиция, като гледни точки, влезте във форумите и ще видите, че там пък във форумите са крайно десни хора и зрителите са на крайно десни позиции. Могат да бъдат многопластови, защото животът е многопластов, различен – там има различни гледни точки. Светът вече не е само ляв или само десен, не е черно – бял. Това е всъщност богатството на новите медии, че те се управляват от своите читатели.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар. Светът е и пътуване. Аз Ви желая леко пътуване и Ви благодаря за отделеното време. Максим Бехар пред „Клубът на журналистите”. Ами, хайде да коментираме това, че бъдещето е на социалните медии и на гражданската журналистика или? Господин Кашъмов?
Александър Кашъмов: Това е напълно безспорно, защото хората вече го знаят и го виждат, и участват ежедневно в този процес. Въпросът е, че все пак колкото и да е важно и полезно това потребителите да участват в дебатите, няма начин и да няма професионалисти, които да моделират дебата, които да посочват важните теми, които да ги отразяват и това всъщност така да се каже, социалните медии не отнемат мястото на класическите медии. Макар че създават пазарна опасност, но няма начин социалните медии, доколкото могат наистина да се нарекат социални медии, защото те са по-скоро социални мрежи, отколкото социални медии – няма начин те изцяло да заместят тази класическа роля или може би аз съм малко човек с консервативни виждания. Не виждам как това може да стане чисто технически.
Водещ: И накрая да Ви попитам – мястото на гражданската журналистика, нека под това име да обединим всички предложения, които постъпиха за антинаградите на Големия брат. Между другото през седмицата и те бяха раздадени.
Александър Кашъмов:Да, така е. Искам да кажа, че програмата за достъп на информация, българското интернет общество за пореден път, 5 път връчиха тези награди, за накърняване на правото за защита на личната сфера, личните данни. В журито ни имаше трима журналисти. Голямата награда я получиха съвместно МВР и Народното събрание по случая СРС. За формулировките на този закон и за липсата на задръжки и на контрол при прилагането на СРС. Другата награда, тъй като решихме да дадем две награди – едната беше за държавно управление, другата за частна организация. Тази за частна организация беше получена от мобилните оператори.
Водещ: Кой взе най-дейно участие в номинирането на наградените, така наречените наградени?
Александър Кашъмов: Всъщност ние постъпихме така, както правим всяка година, когато връчваме награда. на 28 януари, който е международния ден, в който се чества защитата на личните данни, ние обявяваме номинации и получаваме по интернет такива номинации в програма достъп до информация. И там вече журито на свои заседания ги обсъжда и решаваме кои са ни фаворитите.
Водещ: Гражданската активност по-различна ли беше тази година?
Александър Кашъмов:Не бих казал, че беше по-различна. Номинациите не бяха прекалено много, но бяха изключително стойностни. Ние наистина отличихме тези, които най-много се бяха отличили, но имаше и много забавни дори бих казал номинации. Например кметът на община Божурище, който там има една особена симбиоза между общината и общинския вестник, където личните данни на хората, които са им наложени санкции административни, са публикувани във вестника и там дават имената и ЕГН, за да види всеки как тези хора са наказани.
Водещ: За това са вестниците, нали?
Александър Кашъмов:И друг много любопитен случай имаше. Едно задължение пчеларите не само да си построят ограда около пчелина, което е нормално, но и на оградата отвън да сложат табелка с трите си имена и ЕГН.
Водещ: С този шеговит тон да завършим, макар че темата е сериозна и все пак политиците би следвало да се ограничават в претенциите си към медиите. Най-малкото, защото медиите имат етичен кодекс и го спазват. Докато политиците не демонстрират никакво желание да приемат етичен кодекс – още по-малко да го спазват. Хубав съботен следобед Ви желаем – Илия Тенев, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.