в. Уикенд | Звездомира МАСТАГАРКОВА | 27.08.2010
Продължаваме интервюто с живата легенда на тв журналистиката у нас Кеворк Кеворкян. В пространен разговор с "Уикенд", който започна в миналия брой, бащата на "Всяка неделя" би алармата, че с агресията си телевизията днес се е превърнала в сериен изнасилван. "Мизерни типове постигнаха истинската очевидна победа на прехода – тази над добрия вкус", споделя Кеворкян.
Разговорът спря на най-интересното – истината за отношенията му с певицата Ирина Флорин. Какво се случва между тях, ще прочетете във втората част. Кеворк изказва и мнението си за прословутите мемоари на Иван Славков и случващото се с обществената БНТ.
- Да продължим разговора си от миналата седмица. Какво мислите за новото ръководство на БНТ?
- Дали обаче това е ново ръководство – или нова версия на стария "Домсъвет", това е въпросът. Вяра Анкова ми е симпатична – човек в подобни случаи се осланя на откъслечни епизоди или също тъй мимолетни срещи, но все пак те оформят у мен един образ, който ми е приятен. Вяра се появи, впрочем за първи път на екрана, като мой гост във "Всяка неделя" – беше открила някаква груба преводаческа грешка или по-точно някаква намеса на цензурата в книга на Греъм Грийн. Прелестно момиче, може да беше още и студентка. После се утвърди бързо и категорично, а още по-сетне изчезна с мъжа си, с когото си разменихме един-два ритника около една полемика за съдбата на "Левски" -Лафчис тогава не успя да схване, че искам по-скоро да му помогна, заподозря някакъв план да бъде разкаран и пр. Както и да е. А съвсем наскоро ми предадоха една нейна реплика по адрес на Джени, покойната ми съпруга, което ме убеди, поне засега, че тя не е била бездушен член на един екип от некадърници, които 6 години въртяха телевизията по най-бездарния начин, за жалост с благословията на президента. По-скоро Митко Цонев беше част от тази банда той беше опекунът навремето на Пръмова и пр. – писал съм за тези неща. Тези хора обаче са се преплели като свински черва – интимни приятели, предани един на друг и т.н. Само дето би трябвало да са предани преди всичко на професията и на зрителите си, но това за тях изглежда е нещо второстепенно.
Но Анкова вече направи нещо доста странно. Назначаването на Кацарчев за член на Управителния съвет изглежда много солидно – бивш зам.-министър на финансите, добра репутация и пр. Но защо е повикан той? Да разкрие и покаже безобразията и финансовите спекулации на досегашния екип – или да ги прикрие? Да придава на Анкова сигурност – или да замита следи? Хубаво е да се знае, че досега финансов шеф в телевизията беше Чапанов, бивш член на Сметната палата – и, разбира се, никога от там не последва неблагоприятен одит за телевизията. Дали сега Кацарчев не трябва да осигурява милостта на Министерството на финансите? Ако това минава през ума на Анкова, тя стъпва с грешния крак. Тя направи забележителна кариера – и може да я завърши успешно само ако бъде безмилостна към всички досегашни безобразия, само при това условие. Нека да си припомни как е прекрачила омагьосания праг на сградата на "Сан Стефано" 29, какво е преживяла досега – и да остави зад гърба си веднъж завинаги всякакви приятелски съображения и интереси. Последното звучи малко наивно, но нека за малко да бъдем оптимисти.
- Говорите за безобразия – това ли е точната дума?
- Това е най-меката дума. БНТ е напълно разгромена, и това е факт. финансово и програмно. Рекламните й приходи са сведени до възможния минимум, програмните й постижения са окаяни. БНТ се превърна в някакъв клетник, които се тътри след останалите национални телевизии а дори и след някои кабелни.
Аз опровергавам лъжите на Пъпеша за "Всяка неделя" с факти, а той сервира нови глупости, все едно не съм му наврял в очите цифри и данни. Това не е полемика, това е лигоч, недостойна за сериозна медия.
Пратих в "Труд" изследванията на ТВ ПЛАН, от които личи какъв мистификатор е Пъпеша
Всъщност напълно излишно е да се дискутира с човек, който пише в автобиографията си, че е носител на наградата "Златен пъпеш" и който се гордее с този факт, представяте ли си? Навремето от "168 часа" го направиха лауреат на тази "награда" просто за да подскажат към кой растителен вид принадлежи. Един доста грубо саркастичен жест, който би бил схванат дори от някой със синдрома на Даун. Минаха обаче няколко години и Пъпеша реши, че това е нещо ласкателно за него, че едва ли не е носител на някакъв телевизионен "Оскар". Ето в ръцете на подобни типове е оставена телевизията.
Ако се върнем към въпроса ви за новото ръководство на БНТ, назначаването на Севда Шишманова за програмен шеф е част от онази мимикрия, от която се опасяват наблюдателите. Това момиче има в семплата си биография само един видим факт – репортажа й
за покойния МВР министър Любомир Начев. Може би ченгетата й бяха подхвърлили информацията, че той е на някакво соаре с манекенки от "Визаж", струва ми се – нещо не особено приемливо, разбира се. И тя вдигна врява до небето, все едно, че е взела интервю от Снежния човек или нещо от този род. Разбира се, в подобна поръчкова журналистика всичко е строго селективно – на това момиче и през ум не му минава примерно да вземе сега интервю от банкера Миронов, който фалира една банка и сетне се покри в Америка. Тя е била близка с този фараон и вероятно би могла да направи доста проникновено интервю. Или пък с Иво Прокопиев – представителя на "новия олигархичен" манталитет, който я беше приютил край себе си за известно време, и който също се готви да се покрие някъде, понеже го заплашвали – но остана неизвестно кой и защо. Та това момиче беше години наред член на Управителния съвет на БНТ, а сега ще бъде програмен директор. Това е все едно да дадеш на някой, който се готви да потопи "Титаник", да отговаря за безопасността му.
- В какви отношения сте с бившия главен прокурор Никола Филчев?
- Бях решил да се разкарам от рубриката си преди няколко седмици, при една временна криза в отношенията ми с някои хора от "Труд", и той беше един от хората, които ми се обадиха и казаха, че ще сглупя.Това се случи съвсем наскоро. Филчев е един от основните герои в книгата ми "Кеворк проговаря 2. Тайните дневници". Но по никакъв начин не даде да се разбере, че е засегнат или обиден, то няма и от какво. При едно условие – стига човек да е широко скроен. Чувам, че са се обидили само някои мижитурки, но благоразумно си траят.
Аз правя лесно приятелства – и много често също тъй лесно правя опити да ги развалям.
Не съм кокичка за всеки задник, както би се изразил някой привърженик на простонародния хумор. Но, слава Богу, сериозните хора ми прощават,
- Ако позволите нещо лично – вярно ли е, че сте се разделили с Ирина Флорин?
- Последното нещо, което бих направил, е да говоря за някоя жена. Отвратителна е нашенската склонност да се пъчим с жените си, пред жените си и пр. Не понасям това и никога не съм го понасял. Единствената жена, за която мога да говоря, е покойната ми съпруга Джени. Написах книжка за нея – "Писмо до Джени", вложих в нея истинските си чувства, но и в този случай се чувствам малко объркан, не знам дали бях прав да го правя.
Между другото, едно от нещата, които наистина ме подразниха напоследък в спомените на Славков, е тъкмо отношението му към жените. Той с удивителна лекота и съвсем небрежно споменава едно или друго име, което си е доста невъзпитано.
- Какво мислите за мемоарите му?
- Аз съм май единственият човек от телевизията, който е писал много ласкави неща за Славков и не се отказвам от това. Разбира се, очаквано беше той пък да напише сега някои нелепици за мен. Както вече споменах веднъж, Иван си пада по уискито, а редакторът му Жоро Гълов се налива с бира, нали е председател на "Бирената партия" – та при липсата на синхрон в пиенето понякога истината оттича на някъде. Както и да е. Винаги съм подозирал, че при цялата врява около него,
Иван си е бил един самотник а вероятно са гледали не особено ласкаво на него и в обкръжението на Живков. Спомените му не ни дават особено задълбочена представа за това обкръжение, както и за самия Живков. Което е жалко.
Навремето усърдно се разправяше една история, още по времето на соца. Боби Бец, който беше един гениален предприемач и когото познавах добре, веднъж попаднал на някакъв купон с телевизионни дами и герои. И като ги гледал как се лигавят, бръкнал в джоба си, извадил купчина долари и ги хвърлил на пода. Голяма битка паднала между тогавашните "звездички" – кеч ес кеч кян заради 10 долара…
Сетих се сега за тази история, понеже Славков ми се привижда в положението на Боби Бец – имам предвид в онези години – хвърля във въздуха по някое подаяние, шармантно и любвеобилно, а иначе си е сам, и сам, и сам…
- Все пак изначално въпросът беше за Ирина Флорин…
- А за Ирина отговорът ми е следният. По различни поводи тя е казвала доста ласкави неща- за мен, жените са по-смели в това отношение и аз съм й благодарен. Това вероятно й е донесло и някои неудобства. Но не мога да се бъркам в тия неща. Няма да ви кажа нищо повече. През последната година Ирина направи един фантастичен албум и това има значение повече от всичко друго.
Преди време едно друго момиче, което има добро чувство за хумор, и с което съм имал само професионални отношения, прояви наивността да ме нарече "харизматичен" – каквото и да означава това, и сетне педалите край нея я подложиха на публичен линч. "Защо той да е харизматичен, а не аз?" – репчеше се, и то в ефир, едно петле край нея – една заблудена душица, също фалшива звезда. Свестните жени са без особен шанс днес, само отрепки се навъртат край тях. Както винаги, хубавите ябълки са оставени на прасетата.
Имал съм куража внимателно да слушам някои велики хора, мои събеседници. И когато се сещам за жените, с които съм имал честта да бъда, неизменно си спомням какво ми каза веднъж в един разговор голямата френска певица Жулиет Греко. За всички тях се отнася една нейна наглед парадоксална фраза, която обаче съдържа много – че жената живее права, дори и когато е легнала.
Стр. 22-23