www.dnevnik.bg | 09.06.2012

Как оценяте успеха на сериала "Под прикритие" досега? Какви са най-големите му постижения в България, каква е гледаемостта и в какво се изразяват успехите му зад граница?
- Реалният успех на сериала "Под прикритие" е в това, че постави стандарт на българския телевизионен пазар. С това, че е конвертируем и показа как един локален продукт може да бъде международен. Продукционното ниво е това, което единствено има значение за оценката в света. Както за да получи международна дистрибуция, така и за да има селекция и номинация на фестивали.

Фактите са известни: "Под прикритие" има международен дистрибутор – New Films International, който откупи световните права за разпространение; продаден е на три континента и е в каталога на най- голямата дистрибуторска компания в света Lionsgate.

Има селекция за най-престижните награди за телевизионна продукция в света "Еми" (Emmy) и номинации на друг световен фестивал "Златна нимфа" в Монте Карло. БНТ отстоя следните важни етапи от избора до продажбата на тази продукция, като "Под прикритие" се реализира от самото начало без компромис – селекция на сценарий в криминален жанр и универсално работещ сюжет, доказана продуцентска компания SIA, перфектен кастинг и пълен контрол на реализацията. Ключово в случая е мого високото професионално ниво и опит на екипа но SIA.

Ако обобщим за два сезона "Под прикритие" създаде мания сред зрителите, постигна най-висок рейтинг за праймтайма на националната телевизия и върна млада и активна аудитория, привлече рекламодатели и стана най-тегления и гледан сериал в интернет.

Какво предстои като развитие на този проект?
- Няма компания, която да се откаже да продължи свой успешен продукт. Мениджърският борд на БНТ одобри предложението за реализация на трети сезон, той е в предподготовка и снимките ще започнат в началото на юли.

Според мен това ще бъде по труден сезон от първите два, защото очакванията към сериала вече са много големи и развитието на историята трябва да върви нагоре в драматургично и емоционално отношение. За това БНТ постави изискване към продуцентите от SIA за много по-голяма предварителна готовност, сценарна и продукционна, преди да започне снимачният период.

Има изнасяне в нови локации и разработка на сложни и трудни снимачни сетове, от актьорите ще се изисква по специална подготовка също. Но предварителната работа по сценария е акцент и е много прецизна, за да може наистина екипът да бъде максимално улеснен в процеса на снимки.

в. Капитал | Красимира КАРАМФИЛОВА | 22.10.2011

Севда Шишманова е била репортер и международен кореспондент на БНТ, както и автор на редица документални филми. От септември 2010 е програмен директор на Българската национална телевизия.

- В началото на новия тв сезон БНТ направи изследване на аудиторията си. Как то смени дневния ред на програмната схема?

- Създадохме една програма, която зрителите да гледат с интерес. Аудиторията свързва с БНТ очакванията си за промяна в телевизионното съдържание след няколко изтощителни години на уеднаквяване и пожълтяване на програмите на частните телевизии. Начинът, по който БНТ1 влиза в новия телевизионен сезон, е определящ за развитието на телевизионния пазар, тъй като изследването показа, че аудиторията има нужда от алтернатива, ново качество на продукцията и смята, че ресурсът за това е на обществената телевизия.
Ние стартираме новата програма, съобразена, първо – със социологически анализ, направен чрез фокус групи в цялата страна от Alpha Reseach за това какво иска да гледа зрителят; второ – с маркетингов анализ какво съдържание може да повиши рейтинга на програмата и привлече рекламодатели и трето – какви са модерните тенденции в телевизионния бизнес. В ефир са пет нови предавания, които се правят от нови екипи и три изцяло подновени основни ежедневни слота на програмата. Работим за първи път с нови продуцентски компании във външните продукции "БунтАрт", "Ние и градът", "Срещу новините", "Денис и приятели" и с нови лица и екипи на новите вътрешни продукции "Неделя по 3", "Хах" и "Животът и други неща". Въвеждането на продуцентския принцип в телевизията изцяло обръща системата на поръчване и контрол на програмната продукция като качество и ефективност. Това уеднакви изискванията за стандарт и оценка на всички продукции, като ги обвързва с периодична оценка на постигнат рейтинг, качество и финансова ефективност. При това БНТ редуцира с 20% бюджетите на всички свои продукции, като даде възможност на продуцентите да дофинансират продукцията си чрез спонсорство и реклама. Важно в изследването, което зададохме, е отчитането на задължителен за телевизионната индустрия, но за първи път поръчан от БНТ, сравнителен анализ с програмата на конкурентните телевизии. Това е комбинацията от параметри, които доведоха до промяна на програмата на БНТ1 и независимо че говорим за период от двадесет дена от старта, през рейтингите виждаме, че зрителят реагира и има тенденция към увеличение на интереса в сравнение с изходната позиция за предаванията.
Проучването на Alpha Reseach отчете, че от БНТ се очаква да създаде алтернатива на частните телевизии като съдържание на предавания – лица, теми, визия и качество на продукцията. Но по-любопитна се оказа друга много важна тенденция, че зрителската аудитория отчита възможността единствено БНТ да привлече млада аудитория, като едновременно я образова и й предлага модерна и качествена информация. Зрителят иска промяна на този, който му говори от екрана, независимо дали е водещ или гост на предаването. Иска промяна на територията, т.е. излизане от студиото и начин да му бъде показана реалността – в репортажна и документална форма, скъсяване на дистанцията и усещане, че предаванията се правят и се излъчват заради хората. За това при предаванията и слотовете, които продуцирахме, е видима тенденцията да имат модули с доку-реалити и камерата да предпочита да е навън.
Важен е ходът, че новите ни предаванията се продуцират от продуцентски компании, които за първи път работят с БНТ. По-голямата част от тях са със средна възраст от 30-35 години. Това е едно съвсем различно поколение от режисьори, продуценти, сценаристи, водещи, които поради начина и средата, в която живеят, интерактивната технология на производство, която ползват професионално, асистентската работа в рекламни агенции и филмови продукции вършат води веднага до различно съдържание, което предлагат. Съдържание, което отсъства от ефира на почти всички български телевизии. Ние сме длъжници на цяло едно поколение между 13 и 30 години, което няма своя живот, показан на екрана. Всички те са онлайн, разбира се, но затова проектите, които пуснахме, са крос-медия с интернет сайтове и радиопредавания.
Ако една медия, особено каквато е БНТ, иска да остане конкурентна, като обнови своята продукция, единственият шанс е да вкара нови продуценти, нови екипи и да постави нови изисквания и правила за работа. Мисля, че това успяхме да направим през този период.
Това, което аз заварих като програмен директор, беше една разкъсана, парцелирана програма с неясно структурирани предавания на неясен принцип, съществуващи и функциониращи по-скоро по непрозрачен и задкулисен начин и основно субективни критерии. Начинът, по който продуцираме програмата, сега изключва подобна политика. Има параметри, които дават основание да запазим една продукция или не, прилагат се както за външните продуценти, така и за вътрешните продуцентски екипи на БНТ, и мисля, че за самите тях това е професионалният начин да се работи, защото механизмите за стимул и санкция са ясни. БНТ независимо от обществения си характер е на пазара и може за изпълни ангажимента си само ако е гледана телевизия.
Важно е да въведем категорични промени, което е изискване на динамичната среда в която живеем и работим. Те са винаги по-болезнени, но ефективни. Ефективността и скоростта, с която се извършва промяната, са много важни, особено за БНТ, която има много какво да наваксва през последните няколко години. Претенциите на БНТ за привличане на нова и млада аудитория, както и ходът да рискуваме да работим с млади продуценти и да се придвижваме към комерсиализирана продукция като сериалите може би изглеждат радикални, но това е, което ще провери колко сме силни като обществена телевизия.

- Какво е отношението на рекламодателите и рекламните агенции към промените в програмата?

- Подготвяме обща презентация на цялата програмна схема, която ще направим за рекламодателите до края на този месец. Но оперативните преговори се водят и в момента, защото компаниите формират рекламните си бюджети за следващата година. Ще представим всички проекти с междинни рейтингови резултати, каквито ще имаме към този момент, както и очакваните тенденции. БНТ направи нещо важно в рекламната политика, като накара големи рекламодатели да инвестират авансово и спонсорират наши проекти заради качеството на съдържанието, което предлага. Двете издания на "Голямото и Малко четене" получиха подкрепата на две големи банки, което на практика преобърна тенденцията на пазара да се рекламира само в рейтинг.
За нас е много важно рекламодателите да реагират, защото рекламните приходи на БНТ са много ниски за изминалата година. В това отношение смятам, че трябва да променим и промоционалната си политика, защото в крайна сметка един продукт е и това, което е той за рекламодателите и медиите.
БНТ има нужда от промяна в закона, която да и даде възможност сама да изкарва парите, които влага в предаванията си. И разрешаването на продуктовото позициониране във външните продукции би било сериозен шанс и за нас, и за независимите продуценти.

- Става ли БНТ по-силен конкурент на частните телевизии?

- БНТ е реалният конкурент на комерсиалните телевизии в момента, защото предлага различно съдържание. Частните телевизии имат друга функционалност и друг ред на калкулация на ефекта от своята програма, който се измерва в комерсиални параметри. Например голяма част от рейтинговите продукти в ефира никога не биха били излъчвани по БНТ поради обществения характер на телевизията и изискванията ни за качество на съдържание, породени от отговорността, която носи към своята аудитория. Но ходът на БНТ е да продуцира качествено съдържание с комерсиален подход. Тук примерът е "Под прикритие", обществената телевизия произведе един комерсиален сериал с високо качество и съдържание, който влезе в полето на комерсиалните телевизии, където би трябвало те да са без конкуренция и ги би на тяхна територия. Казвам го с цялото самочувствие на екип, който влезе в това поле с риск, но със скоростта на производство на комерсиалните телевизии, с оперативността, стандарта и продукционния контрол, които осигуряват успеха на всяка продукция.
Това беше възможност за БНТ да провери какво може. Когато комерсиалните тенденции на пазара срещнат професионално ниво на работа, каквото изисква националната телевизия в момента, резултатът е добър. Това беше рискован ход, но се оказа, че няма запазена територия нито за комерсиалната, нито за обществената телевизия. Точно обратното, една обществена телевизия трябва да бъде дотолкова комерсиална, доколкото качеството на съдържанието и може да гарантира.

- С каква продължителност е сключен договорът за закупуване правата на "Под прикритие" и на кои пазари ще се излъчва сериалът?

- Под прикритие влезе в световен каталог. Това са права за световна дистрибуция. New Films е голяма дистрибуторска компания, базирана в Лос Анджелис, която също така продуцира независимо кино. Освен американска продукция те са едни от най-големите дистрибутори на европейско и независимо кино. Покриват всички основни региони в света. Имат за партньор в Латинска Америка Lions Gate например. Това е компания, която има силно продуцентско портфолио. В момента два техни филма се състезават за тазгодишните оксари.

- Сумата, която получихте при продажбата на сериала в Кан и преди това на Fox Crime, успя ли да покрие инвестицията ви в първия сезон?

- Продажбата на кабелния канал Fox Crime не е сравнима с инвестицията, която с депозита по сделката като гаранция правят от американската компания New Films. Мога само да кажа, че е сериозна оценка на качеството и очакванията от продажби на сериала и задължаващо за нас като продуценти към нивото на втория сезон. Договорът е сключен за първия сезон.

- Защо обществена телевизия като БНТ инвестира в комерсиален продукт като "Под прикритие"? Ще продължавате ли да инвестирате и в други риалити програми и сериали, но така, че да запазите обществения характер на телевизията?

- "Под прикритие" като жанр е комерсиален продукт, но ако се оценява съдържанието, сериалът показва различни пластове на обществото – политически, икономически, подземни, социални, всъщност показва невидимата страна на политиката и процеси, които ни управляват в продължение на 20 години. В този смисъл не можем да кажем, че той не отговаря на изискването да е значим за обществената функция на БНТ. Сюжетите му все още са и част от новините. Това е филмов разрез на всичко, което се е случвало в обществото ни в една сфера, за която винаги се е пишело и говорило предпазливо, а тя продължава да бележи живота ни. Подземният свят, с който живеем. Сериалът има много добри консултанти, базиран на реална журналистическа и експертна информация, изследвания и анализи, които години наред са правени за тези кръгове от хора. И е сюжет, който телевизията дължи на зрителя.
Балансът между комерсиалния и обществен характер на продукцията ни зависи само от качеството и съдържанието. Колкото и комерсиален да е един продукт, когато той предлага качествено съдържание, една обществена телевизия не би трябвало да има никакви притеснения. Според мен това беше ударът в десятката, да предложим съчетание между избора на жанр, съдържание и доказана продуцентска компания като SIA, която да го реализира.

Стр. 33

в. Стандарт | 17.09.2011 

Асен Григоров и жена му със съботно семейно предаване "Животът и други неща"

Вчера от БНТ1 пуснаха истинска медийна бомба, като обявиха всичките си нови предавания и показаха новите свежи лица на медията. Програмният директор Севда Шишманова даде ясна заявка, че няма да се даде на конкуренцията и работи за вдигането на рейтингите, като ориентира обществената телевизия вече и към младите. Затова от този сезон за първи път освен външните и вътрешните продукции ще имат прагове на рейтингите, за да остават на екран само най-добрите. В битката за зрителската любов първа ще се хвърли Мира Добрева. Тя е едната половина на новото предаване "Денят отблизо", което ще се излъчва от 10:15 до 12 часа. Другата й половина ще е Мария Андонова. Блокът ще взаимодейства изключително със социалните мрежи, където ще черпи идеи и ще кани гости. Първата част ще акцентира върху историите с хубав край. Самата Добрева разкри, че иска да промени ракурса в подбора на новини и акцентът да е върху положителните съдби. "Нека вече първата новина да не е лошата новина", усмихва се Мира. Колежката й Мария пък ще погледне по нов начин на здравето.
Промени ще има дори в културната част на сутрешния блок. Андрей Захариев ще отстъпи мястото си на цели трима нови водещи и ще се отдаде на предаването си "Библиотеката". Така ще се образуват два екипа с по двама души – Шани ще си партнира с Георги Ангелов, а Анна с Даниел Ненчев.
Истинските изненади ще са през уикенда. В събота (от 24 септември) в 9 часа ще се будим с новаторския блок на Асен Григоров и жена му Сибина Кръстева "Животът и други неща", който няма да се снима в студиата на БНТ, а на уютно светло място, което Севда Шишманова запази като изненада. Акцентът ще е върху събитията от седмицата, но погледнати със сарказъм и ирония.
Ранната неделя ще е посветена на младите. В 9:30 часа на 25 септември започва предаването "Хах", направено от тийнейджъри за тийнейджъри. Веднага след него следва може би най-новаторското шоу в новата програма – "БунтАРТ" от 10:30 часа. Точно в 11 часа на 25-и е и премиерата на новата продукция на братя Чучкови "Ние и градът". "Искаме да променим разбирането за лайфстайл предаване, защото това не е само токчета, фолк албуми и силикон. Искаме да покажем какво е истинско лайфстайл шоу", даде заявка Борко Чучков. Водещ на проекта му е Кирил Христов, който е поканил за свои първи гости Юлиян Кирилов – създател на "Зона Урбана", който ще разкаже как се използват рециклирани продукти. Кои са най-добрите градове за снимане, ще разкаже Максим Ешкенази.
Какво ще се случва с вечерните блокове на националната телевизия, предстои да разберем, но и там ще чакаме изненади, намекна Севда Шишманова.
Слуховете пък носят, че Мира Добрева не е изгонила Марта Вачкова и женското й предаване, а бившата кукувка се мести в следобедните часове.

Стр. 39 

в. Галерия | Борислав ГЕРОНТИЕВ, бивш програмен и генерален директор на БНТ | 17.03.2011

В бр. 9/2011 г. на в. "Галерия" прочетох с интерес текста с прелюбопитно заглавие "Марта Вачкова или Денис Ризов се изправят срещу Слави Трифонов". Прелюбопитно за мен е известието, че до финала на конкурса на БНТ за вечерно предаване е стигнала концепцията на продуцентска къща ВИЖ, а "мастити журналисти от "Сан Стефано" 29 твърдят, че това предаване се прави е цел телевизията да бъде отново източвана".
Няма защо да крия, че написаното поласка авторското ми самолюбие. Преди месец по книжарниците се появи моята най-нова книга "Кабинет на десетия етаж". В нея с подробности се разказва как, кога и защо споменатата продуцентска къща ВИЖ се настани в БНТ, кой, как и защо я закриляше и какви неочаквани събития последваха от нейното пребиваване в държавната телевизия. С други думи -написаното е продължение на написаното в моята книга.
С още по-други думи – в управлението на БНТ наистина е постигната тъй желаната приемственост, новото ръководство продължава по пътя на старото.
И може ли да бъде другояче, щом хора, които не възразяваха по никакъв начин на разграбването на телевизията преди, участват в нейното управление и сега – Вяра Анкова, Севда Шишманова, Димитър Чапанов, Валери Яков…
На маститите журналисти искам да кажа: продуцентската къща ВИЖ има изключително широк предмет на дейност – освен телевизионни програми тя създава и… деца, от нея тръгна никому неизвестната водеща Деничка, за да се гордеем днес със световноизвестната меценатка на модерните изкуства Деница Атанасова.
Но, както се казва, да караме поред.
През лятото на 2004 година за втори път ме избраха за изпълняващ длъжността генерален директор на БНТ. Един ден ми беше дадена пълна папка с предложения за нови предавания -
Красимир Гергов я дал да ми я дадат
Повика ме лично и самият Красимир Гергов. На улица "Оборище" 19 – две пресечки от телевизията, през "Шипка" и пряко през Докторската градина. Красимир Гергов е купил огромна къща, още я ремонтира, сядаме на ниската тераса между купищата вар и пясък, наоколо се размотават
зидаро-мазачи… Красимир Гергов не е наивен човек, но може би му е внушено, че щом съм кандисал втори път да управлявам телевизията временно, няма начин да не ми се услади и да не стана титуляр, пространно излага намеренията си да правим няколко предавания – предимно съвместни продукции, за копродукцията "Европа BG" са му гарантирани пари от министъра на икономиката Лидия Шулева, предлага ми да назнача негов човек, който да се занимава специално с тези копродукции, споменава името на човека, не го запомням, нямам намерение да се задържам в Кабинета на десетия етаж и го изслушвам от уважение, от едната учтивост.
В началото на есента за генерален директор беше избрана Уляна Пръмова.
Откакто е дошла, заприказваме ли се за програмата, тя припява една и съща песен: на първо време ни е нужно едно женско предаване в сутрешния блок. (Нещо ми говори, че откакто е назначена за генерален директор, Вяра Анкова, припява една и съща песен: на програмата е нужно едно вечерно предаване, което да удари в земята Слави Трифонов.)
Един ден, сияеща, Уляна ми съобщава: идвали при нея Живка Гичева и Марта Вачкова и донесли писмено предложение за женско предаване, страхотен проект за сутрешния блок, точно какъвто ни трябва, за какъвто мечтаем, виж какво съвпадение. Дава ми писменото предложение – да се запозная, нали все пак съм програмен директор
Предложенията се оказват две, едното за женско предаване, другото – добре познатото ми "Европа BG". Второто предложение ме подсеща от кого е и…
При второто посещение на Живка и Марта при Уляна съм поканен и аз. Ще разиграваме театър на абсурда: как ние лелеем сияйна мечта за женско предаване в сутрешния блок и как Живка и Марта като два бели щъркела кацат в нашия двор и донасят в златна люлка мечтаното предаване. Кръстихме предаването – "Защо не с Марта Вачкова". При съвместните продукции практиката е телевизията да предостави технически мощности, продуцентите да поемат издръжката на екипа. В конкретния случай телевизията осигурява и техническите мощности, и издръжката на екипа.
За премиера на женското предаване е избрана женската дата – 8 март 2005 г. На пресконференцията в студиото Живка и Марта ме настаняват във фотьойла между тях. Гледам – покрай Живка и Марта пърха плахо петле -Петърчо му било името, и се кокоши-ни наперена ярка – Деничка й било името. Петър и Деничка – и те водещи. Живка Гичева си ги била изнамерила, тя си ги била отглеждала.
"Защо не" тръгва, но не потръгва.
Появи се тревожно комюнике в пресата: "Националната телевизия е преподписала договора си за копродукция със сутрешното шоу "Защо не с Марта Вачкова" в края на март, въпреки че дамите, които го правят, не си говорят…
Предаването е копродукция на БНТ с телевизионна къща ВИЖ, където продуцентката Живка Гичева и водещата Марта Вачкова са съдружнички. Двете от месеци се разминават като пътни знаци по коридорите, издадоха техни колеги".
По телефона Красимир Гергов учтиво ме кани на "Оборище" 19. Къщата е ремонтирана – светлина и блясък, усмихната секретарка ме въвежда в кабинета на боса. Него го няма, след минутка ще дойде. И той – усмихнат. Говорим си умилително на умалителните имена. Жалва ми се от женските неразбории в екипа на предаването, моли ме да се намеся, да изгладя конфликтите, готов е с нещо да ми се отплати – например да командирова някого донякъде…
Следва поредица от отегчителни заседания с едни и същи заседатели – Уляна, Живка и аз, с една-единствена точка в дневния ред: как да спасим предаването. Предлагам да
го направим вътрешна продукция – и без това е изцяло на издръжка на телевизията
нека ние да си контролираме. И двете са съгласни. Днес го решаваме, утре Уляна ме привиква и ми казва, че нейде от чужбина й се обадил Красимир Гергов и й казал предаването да си остане копродукция. "Ти какво мислиш по въпроса", пита ме тя. "Каквото и да мисля, ти като си решила да играеш по гайдата на Красимир Гергов…" Тя се сопна: "Нямам намерение да си развалям отношенията с Красимир Гергов заради едно предаване, и то точно сега!".
Нови съобщения в пресата: "Марта Вачкова и Живка Гичева разцепиха "Защо не"… За първи път БНТ прави и женско предаване. С него на екрана се връща и Марта Вачкова… Всъщност предаването й ще е част от голям предобеден блок. Той тръгва в 9,30 ч. – веднага след "Денят започва" и 30-минутното "Цветно". Негова водеща е манекенката Деница Атанасова…". Още съобщения: "След като роди дъщеря Ситара на рекламния бос Красимир Гергов, тя заряза телевизията. И още: "Рекламният бос Красимир Гергов е станал баща на момиченце миналата седмица. На 7 октомври в Ница любовницата на милионера -тв водещата Деница от предаването "Цветно" на БНТ, му е родила дъщеричка. Според близки до олигарха бебето е наречено Ситара…".
Една подробност: женското предаване тръгна на женската дата, "Цветно" тръгна на Бабинден…
На каква ли паметна дата ще тръгне новото предаване на продуцентска къща ВИЖ и с какви ли нови чудеса ще ни почуди?

Стр. 1, 7, 14

в. Труд | Соня СПАСОВА | 07.02.2011

Над 70 предложения за нови предавания са постъпили в БНТ, научи "Труд". До скоро телевизията търсеше външни продуценти, които да правят 4 нови програми. Ръководството на "Сан Стефано" 29 беше обявипо конкурс за късно вечерно токшоу, програма за младежи, лайфстайл предаване и още едно за малчуганите – тип "детски Мюзик Айдъл", което да се излъчва в неделя сутринта. До следващия вторник 15 февруари, комисия от 7 души, сред които програмната шефка на БНТ 1 Севда Шишманова и началничката на дирекция "Информация" Милена Цветанска, трябва да избере най-интересното от предложенията за шоу. То ще върви почти на гърба на "Шоуто на Слави" (между 23 и 24 ч). За останалите имат време до края на месеца. От БНТ вече поискаха от Съвета за електронни медии (СЕМ) разрешение да отложат старта на софийския си канал за август. По план трябваше да тръгне през февруари.

Стр. 4

В Министерството на културата се проведе работна среща на министъра на културата Вежди Рашидов с Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, съобщиха от министерството. В срещата участваха заместник-министърът на културата Митко Тодоров и програмният директор на БНТ Севда Шишманова.

По време на разговора бяха обсъдени теми, свързани с подготовка на програма за съвместна дейност между Министерството на културата и БНТ. Дискутирани бяха също така въпроси, свързани със законодателни инициативи в областта на медиите, авторските и изпълнителските права, филмовата индустрия, както и възможности за съвместни проекти. Обсъдено бе създаване на съвместни работни групи както за законодателни инициативи, така и за проекти, свързани с популяризиране на български филмови, театрални и музикални произведения, с широко отразяване на опазването, съхраняването и социализирането на българското културно наследство. На срещата бе обсъдено и заснемане от БНТ на Чеховата трилогия с трите спектакъла на проф. Крикор Азарян – ”Вишнева градина” в НТ „Иван Вазов”, „Чайка” в Театъра на Българската армия и „”Три сестри” в Младежкия театър „Николай Бинев”.

Оригинална публикация

сп. Max | Даниел НЕНЧЕВ | 27.01.2011

Тя е журналист, който умее да прогнозира войни, и жена, която живее на скорост

Севда Шишманова е човек, разговарял с войната. Севда Шишманова е и човек, за когото животът е най-висшата ценност. Нейната идея за щастието е да отгледа дете. Най-великите хора, живели на земята, според нея са родителите й: "Баща ми казва, че всичко е вярно, ако можеш да гледаш човека отсреща в очите. Когато можеш да държиш главата си вдигната".
След всички конфликтни точки, в които е била, за Севда няма успешни войни: "Ако целта е демокрация – как я налагаме по недемократичен начин? Едни общества нахлуват със собственото си разбиране за морал и ценности в територията на друго общество, за което тези понятия са коренно различни… Това по законите на демокрацията ли е?"

СЕВДА: СВОБОДАТА ЗАПОЧВА С "АЗ"
Бях отличничка. Като всяко момиче мечтаех да стана актриса. Много исках да свиря на пиано, но ме записаха на цигулка. Свирих пет години и на шестата едно момиче започна да ходи вместо мен. Докато не ме разкриха. Това беше детската ми съпротива, че не са уважили моя избор. Растях с характера си. Родителите ми искаха да уча медицина, а аз НАТФИЗ. Споразумяхме се да кандидатствам и двете, но в последния момент татко каза: "Никакъв театър". Аз казах: "Никаква медицина’". За 20 дни се подготвих и влязох филология в СУ. Никога по-късно не са правили избор вместо мен.

НАЙ-ЯРКИЯТ СПОМЕН
Имах страхотна баба. Тя ме отгледа. Не беше виждала морето и я заведохме. Няма да забравя как седна на брега и седя с часове пред това море гигантско. Малка и застинала. Каза, че никога не е можела да си го представи. И й изглежда като небето.
Бях в Пешавар, града, където е създадена Ал Кайда, веднага след атентатите от 11.09. Това е на пакистано-афганистанската граница. Ежедневни шествия на истеризирали след петъчната молитва в джамиите тълпи бяха превзели улиците. Разгневени мъже палеха чучела на Буш и Блеър, кълняха запада и евреите. Помитаха всичко и крещяха, че искат възмездие в името на Аллах. Повлякоха ме, отделиха ме от оператора, притискаха се в мен и ръцете им се опитваха да разкъсат дрехите ми. Ужас, в който Иван Обрейков не можеше да пробие, за да стигне до мен. Изпитах чудовищен страх и безпомощност.

СВОБОДНА ЖУРНАЛИСТИКА
Имах шанса да вляза в професията в много важен период – веднага след 89-а. Тогава журналистиката беше ключова за това какво ще се случи с обществото ни. Работих в много силен екип. Всеки от репортажите беше лично събитие. Бойко Василев, Таня Ваксберг, Найо Тицин, Мариета Фидосиева, Жени Атанасова, Елена Йончева… Станахме много влиятелни, защото създавахме респект като журналисти. Какво събитие беше, когато Таня Ваксберг засне репортаж за смъртното наказание в България. Всеки от нас искаше той да го е направил. Имахме чувство за мисия, за кауза.

ОСТАВКАТА НА ВЪТРЕШНИЯ МИНИСТЪР
Тогава усетих силата да бъдеш независим, защото управляващите изправиха срещу мен цялата машина за компрометиране и клевети. Срещу тях стоях аз и един професионален журналистически акт. Историята – чух в предаване по телевизията следното: "Докато цялата държава седи и чака министърът на вътрешните работи да каже защо бяха разстреляни от упор трима полицаи, той избира Мис". Позвъних на "По света и у нас" и попитах: "Има ли кола и камера?". От репортажа се вижда, че в началото никой не разбра какво става. По когато се изнасяхме след разговора с министъра, бодигардът ни настигна. Извади пистолет срещу мен и оператора. Аз казах: "Пускай камерата!", а бодигардът: "Ако я пуснеш, лошо ще стане". А операторът: "Тя ми е началник, аз слушам". Това е репортерски инстинкт – камерата е твоята защита. Винаги съм я чувствала така. Новините водеше Мариета Фидосиева – излъчихме пряко суров материал. Бях седнала на пода под пулта. Аз казвах какво се е случило, а Мариета повтаряше информацията. Не знаеше какво ще види зрителят. Представи си какво професионално доверие! Имаше мигновено последствие – министърът падна от поста си. Тогава "Капитал" казаха всичко със заглавието "Телевизията свали Начев".

КОДЪТ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В КИНОТО
Всичко, което е свързано с етническите кодове на войната, които по-късно станаха религиозни, дълбоко ме занимава. С Иван Обрейков влизахме в минирани зони, в забранени територии и в море от фанатизирани тълпи. Снимахме как излита F16, акция с танкова бригада и военни операции. Бях готова да се откажа от всяко от тези неща, но да не пропусна уникални логики на войната като прожекцията на "Девета рота" на сина на Бондарчук в американската база. Американските войници гледат филм за руските в на практика същата война, но години по-късно. Когато войната се разказва в киното с жанровете на журналистиката, има парадоксално въздействие. Чувствам се като под наркоза. Филмът "Редактирано" на Брайън де Палма беше обявен за брутален и го забраниха в някои страни. А това е филм за Ирак, който просто използва журналистическите техники, е които новините информират всеки ден.

ДОБРИТЕ ПРИМЕРИ
Моите любими добри примери са около нас: това, което прави брат ми, като развива фамилната компания по всички европейски стандарти на бизнеса, това, което правят "Капитал", Gorichka, издателство QM. списание "Едно" и специалните им седмици на изкуствата, Георги Стойчев и "Отворено общество". Agitprop. Явор Гърдев. Георги Тенев, Велислава Попова. Важни са силните индивидуални проекти. Кампанията "Голямото четене" с Дими Стоянович, Милко Лазаров. Приятел ми каза. че нищо, което съм правила преди, не може да се сравни с това, което се случи с "Голямото четене".

BEAUTIFUL THINGS
Мисля си за нещо красиво, когато имам нужда от самозащита. Едно от най-красивите неща, които съм виждала, е игра на поло в Англия – красота, скорост и енергия във всичко – в мъжете. в конете. Неочаквана красота. Такава има и в сайта на НАСА. Едно от уникалните неща в него са снимките от телескопите на звезди и галактики. Фигури, яркост, енергия от цветове. Извън познатите. Има един момент от "Американски прелести – прозрачен плик се върти от вятъра пред камерата, а посланието е, че на света има толкова много красота… как можеш да я понесеш.

СЕВДА = ЛЮБОВ
Па персийски името ми означава "Любов". Има неща, които ме карат да се чувствам добре. Приятелите. Киното е второто. Спортът е третото. Любовта е нулевото, преди тях. Срещнах човек, с когото открих, че има и над любов. Когато сам се изненадваш на колко красиви и добри неща. на колко неочакваност и безусловност си способен за друг човек. Има текст на Алесандро Барико: "Странна болка е да изпитваш носталгия по нещо, което никога не си изживял". Любимите ми три думи? Може ли да са шест – аз обичам, ти обичаш, той обича, ние обичаме, вие обичате, те обичат.
***

ЖУРНАЛИСТ И РЕЖИСЬОР
И ОЩЕ:
2010 г. Програмен директор на Българската национална телевизия.
2009 г. "Рицар на книгата" за реализиране на телевизионния формат "Голямото четене".
2007 г. Член на Международното филмово жури на София Филм Фест.
2002 г. Печели приза SAIS-Novartis за международна журналистика на университет "Джон Хопкинс", Вашингтон, за филма "Незавършилата война" (Косово/Македония) -филм, избран сред 450 журналистически работи от 70 страни.
2001 г. Филмът й за Пакистан през 2001 г. е номиниран на френския фестивал в Биариц – най-големия фестивал за телевизионна продукция.
2001 г. Обявена за един от десетте най-добри журналисти в света от американския университет "Джон Хопкинс".
1996-2008 г. Кореспондент в Афганистан, Пакистан, Турция, за президентски и парламентарни избори в САЩ, Русия, Великобритания, Италия, Турция, Македония и Пакистан, за международни форуми на ЕС, НАТО, Г-8 и Русия, балканските страни, в Лондон и Испания след атентатите.

Стр. 14-15, 16-17

в. Торнадо | Светлозара КИРИЛОВА | 04.12.2010

Държавната телевизия за първи път призна пред "Торнадо", че вече има готов победител в конкурса за нов сериал. Боряна Пунчева, която е шеф на Студио за телевизионни филми "Екран", беше учудена, че вече трети месец никой не е съобщил на участниците, че състезанието за нов БГ-сериал е спечелено от СИА "Адвъртайзинг". Според ръководството на медията сезонният сериал по актуална тема ще е гвоздеят в програмната схема на новия програмен шеф в БНТ – Севда Шишманова. Още преди първия дубъл обаче той потъна в мъглата на институционалните хватки. Конкурсът бе обявен през юни, а предложенията се събираха до 6 август. Участват десетки екипи, заседава 14-членна комисия. Въпросната комисия също се оказа скалъпена по стар обичай – в нея влизат хора, които са с конфликт на интереси. Две от правилата на обявения конкурс дискриминират част от участниците. Първото правило е, че за да бъде одобрен един проект, претендентите в него трябва да са работили вече с БНТ. Следствие от това правило е и изискването кандидатите да са свършили работата си с държавната медия на добро ниво. Телевизията, за която упорито се говори, че е пред фалит, предвижда цели 3 милиона за сериала Всяка от 12-е му серии трябва да бъде с продължителност 54 минути и бюджет, не по-нисък от 160 хил. лв. Сам по себе си такъв бюджет е апетитна хапка. В СИА "Адвъртайзинг" работи Росен Христов, доведеният син на бившия културен министър и настоящ депутат Стефан Данаилов, а посветените в този бизнес твърдят, че това не е без значение.
На 15 септември трябваше да бъде обявен изходът от конкурса, но това така и не се случи. Междувременно, преди да бъде отличен печелившият проект, Шишманова сподели, че би искала да види по БНТ роден адвокатски сериал. От радио ефира тя заяви: "Аз си представям например тема, която е свързана с най-съвременните ни събития, с начина, по който живеем. Могат да бъдат дела, които ежедневно са в новините, с пускане, с хващане на престъпници и на мафиотски групи, с които се справя МВР, до бракоразводни дела, до адвокатска кантора с личните им взаимоотношения. Представям си един съвременен градски филм, в който всеки може да разпознае своя граждански и личен интерес". Така шефката недвусмислено намекна, че вече е избрала проектът на СИА който е акцентирал като сюжет върху интригите в адвокатска кантора. Странното за останалите участници е, че никой друг до този момент не знае, че продуцентите на Ути Бъчваров по БНТ са лапнали 3-те млн. лв. Предрешеният избор вече е факт, но досега Шишманова, която има решаващ глас за финала, не е разкрила по какви критерии е избран печелившият. Вместо нея Димитър Митовски, един от собствениците на СИА, коментирайки работата им със "Стъклен дом", съобщи: "Наистина имаме проект, спечелен в БНТ, но това няма връзка със "Стъклен дом", защото е хитов – нещата не си пречат. Би станала революция, ако сериалът спре".
Пунчева заяви още, че ще бъде пусната цялата информация от заседанието на комисията в сайта на БНТ в най-скоро време. Тогава щяло да стане ясно защо останалите проекти са отхвърлените. Три месеца по-късно, обаче, тази информация изглежда протоколна и дори излишна. По нейните думи, причината за гафа е промяната на ръководството в БНТ и избора на нов програмен директор. Любопитен факт е, че един от най-опитните в бранша Нико Тупарев и продуцентската фирма "Синемакс" също са участвали в битката, но са останали съответно на второ и трето място.
Поведението на ръководството на БНТ е достойно да се превърне в телевизионен сюжет, но то поражда и няколко актуални въпроса: Как официалните конкурси в БНТ се печелят тихомълком? Защо винаги и по всички големи телевизии победител е все една продуцент-ска къща? Кой ще обясни на зрителя как Севда Шишманова знае победителя още в деня на своето избиране за началник? За участниците в конкурса за нов сериал е почти ясно, че мафиите управляват голямата къща на "Сан Стефано" 29 така, както са го правили преди 10 или 20 години. Мечтите за обществена телевизия остават в приказките.
Вероятна алтернатива на ставащото в БНТ е идеята на бивша звезда от медията. Тя предлага сценариите на участниците в тайнствения конкурс за нов сезонен сериал да бъдат публикувани, а зрителите да гласуват за по-добрия проект. Така 3 милиона няма да влязат в джобовете на предварително избрани кандидати.

Стр. 59

www.dnevnik.bg | Лора Филева | 26.09.2010

Месец и половина след като Вяра Анкова стана генерален директор на БНТ, управителният съвет на телевизията избра и нови шефове на дирекции. Това са Зоя Сталева, която ще отговаря за "Технологии и технически средства", Петя Стоянова, която ще е маркетингов директор, и Екатерина Генова – за дирекция "Свят и региони". Освен това тази седмица ще станат известни някои от промените в програмата на телевизията. За финансирането, дефицитите и бъдещето на БНТ разговаряме с новия програмен директор Севда Шишманова.

Какво показва досега анализът на програмата на БНТ?

- Всяка телевизия има програмни приоритети и яснота към каква аудитория насочва продукцията си. В БНТ процесът очевидно винаги е бил обратен. Произвеждат се голям брой предавания с невинаги ясен критерий и мотив да съществуват, за които се търси място в програмната схема. Схемата е кутийки и квадратчета, в които се намества поредното предаване. И то съществува по субективен критерий "на кой е", а не приоритетно по обективен дали телевизията има необходимост от него.
Това е разхищаване на средства и оправдаване на щат. Професионалното програмиране днес предполага ясна функция на програмата и за БНТ тя е обществена – ясни слотове, акценти, сезонни проекти, които обновяват продукцията. За мен е важно да предлагаме промени в съдържанието, без да променяме общата си програмна цел като обществена телевизия.
Дванадесет са параметрите, които редколегията одобри, и през следващата седмица по тях ще бъде оценена цялата продукция. Това е базисна оценка, след която процедурата предвижда обсъждане преди окончателното решение кои предавания остават и кои – не. След този преглед ще знаем и какъв финансов ресурс се освобождава за нова програма. Това е единият анализ. Другият задължителен е този, който предстои да направим с новия маркетинг директор. Той засяга параметри, които са огромен дефицит в менажирането на БНТ.

Какви са тези дефицити?

- БНТ няма ясни слотове – това означава ясно програмирано съдържание – от една страна, за аудиторията, от друга, за рекламодателя. Трябва да се направи сравнителен анализ какво предлагат конкурентните телевизии. Освен това трябва да е ясно как формулираме обществената функция и има ли оправдание например в праймтайма да излъчваме продукция с висока обществена необходимост, но не с висок рейтинг. БНТ, независимо че е обществена, е на пазара и продава продукта си.
Свързващото между обществен ангажимент, аудитория и пазар е в качеството на това, което зрителят гледа. И това трябва да е добро качество на цялата програма. Нито един успешен самостоятелен слот или проект, колкото и да е добър, не може да компенсира липсата на цялостна обща програмна стойност и не може да изтегли рейтинга на цялата телевизия. Това наблюдаваме с новините, публицистиката, спорта и няколко успешни сезонни формата, които БНТ продуцира.

Как ще правите нова програма, като БНТ твърди, че финансирането е недостатъчно?

- БНТ работи в момента с държавна субсидия на нивото от 2005 г. Представете си какво е развитието на пазара в този период. Спортните права са скочили с 500%, цените на филмите – между 200% и 300%. В същото време имаш бюджет, намален с една трета. Отчитаме параметъра криза, но в случая по-малкият бюджет рефлектира единствено върху правенето на програма.
Защото имаш заварена структура, утежнен щат и администрация, които този бюджет трябва да обслужи. И онова, от което се "реже", е производството на програма. Това веднага вади БНТ от конкуренция. Има начини това да бъде компенсирано. И е важно да се има предвид в периода, в който се подготвят законодателните промени. Когато държавата не може изцяло да гарантира необходимата субсидия на обществената телевизия, трябва да й бъде дадена възможност тя сама да може да изкара парите, които да инвестира в съдържание и развитие на програмата.

Какви са тези възможности?

- Те са реални и една от тях е на БНТ да се даде възможност да отвори праймтайма си. Сега тя има право на 15 минути рекламно време на денонощие и само 5 от тях в праймтайма. Това ограничава възможността да се оперира с рекламното време и да се предлагат атрактивни модели на рекламодателите. Втората възможност е БНТ да има право на продъкт плейсмънт (продуктово позициониране – бел.ред.) във външните си продукции и копродукции.
Това би либерализирало работата с външните продуценти и би оптимизирало бюджетния ресурс, който по закон се отделя за външни продукции. Нищо различно от това, което стимулира европейската практика. Работата с външните продуценти развива както пазара, така и креативността. Мисията на БНТ не е да прави пари и да печели, но тя трябва да запази аудиторията си и да подпомага креативността. Това става с качествен продукт, който има цена.
От формата "Голямото четене" стана ясно, че пазарът е отворен да инвестира в съдържание. И рейтингът идва, след като бъде направен качествен продукт. На БНТ като обществена телевизия трябва да й бъде дадена възможност да изкарва пари, които да инвестира в креативност, чрез която да се създаде качествен продукт. БНТ трябва да може сама да изкарва парите, които влага в съдържание.
Има обаче един безспорен факт. Дори да създадем качествен продукт с рейтинг, обикновено се оказва, че няма рекламодател за БНТ – като параграф 22. Това означава, че не рейтингът регулира този пазар, очевидно нещо друго. Затова смятам, че ясният механизъм е да се даде възможност на БНТ да инвестира в съдържание.

Как ще се гарантира ролята на БНТ като обществена телевизия, а в същото време да е и атрактивна?

- Мисията на една обществена телевизия е да информира, образова и забавлява. Законодателят обаче не формулира обществената функция на БНТ и това беше съзнателно. Защото позволяваше спекулация със зависимостта на БНТ от държавата и респективно управляващите, които и да са те. Както и нерешаването на въпроса с финансирането.
Така лесно и бързо се прави имидж на частните телевизии като независими, професионални и алтернатива. Когато говорим за обществен ангажимент, има ясни неща – програмата на БНТ безспорно трябва да има видима връзка с неправителствените организации и гражданското общество, с хората в неравностойно положение, да следва професионален стандарт като коректив на политическата среда и "пожълтяването" на ефира. Но на БНТ трябва да й бъде признато, че тя може да направи всичко това с модерните жанрове и форми.

Кои са първите бързи промени, които ще направите в програмата?

- В активен работен период са три проекта – нов културен слот, ново политическо реалити и вторият сезон на "Голямото четене" за детска литература. Толкова дискутираното предаване "В неделя с…" има нов водещ – Камен Воденичаров, и нов модул – ще продължава три часа. В началото на октомври започва представяне на най-новото българско кино.
Аудиторията ще види събрани десетте филма на новата вълна български режисьори – осем игрални и два документални. Краткосрочна промяна са и тематичните вечери, пример за които беше програмирането за 11 септември. По подобен начин ще се опитаме да програмираме и друга важна дата – 10 ноември, като преговаряме с Малина Петрова за филма й за палежа на партийния дом. Ще има визуална промяна – на декори, подготвя се концепция за стандартизация на снимането, нова режисьорска и визуална концепция.

А дългосрочните?

- Обсъждаме възможността да разработим през формат на обществена европейска телевизия "нетрадиционен" за БНТ всекидневен слот. Бъдещото развитие на програмната политика трябва да разшири зрителската аудитория, да влезе в неочаквани за нея територии, запазвайки качеството и съдържанието.
Трябва да можем да поемаме повече рискове, ако искаме да ни гледат. Не приемам безрезервно повтарянето на това, че БНТ има ясна, под което се разбира застаряваща аудитория. Общественият ангажимент няма ограничение в таргет групите. Колкото и това да прозира в досегашните нагласи и очаквания към нас. Ще спазим, разбира се, традицията, но няма да я абсолютизираме, както досега.
В момента преговаряме за един образователен формат, свързан с кандидатстването в университетите. Дългосрочно това, което ще промени начина на работа в БНТ и като технология, и като качество на съдържанието, е въвеждането на продуцентския принцип.

Как си представяте телевизионния сериал, чието осъществяване беше акцент от концепцията ви?

- В средата на октомври ще обявим проекта, който печели конкурса. Има седем предложения, като те са традиционни като жанр и съдържание за телевизия – полицейски, любовен, болничен, екшън, драма, криминале. Tрябва да направим оценка какво има в портфолиото на БНТ за реализация и да бъде решено дали, седейки там от няколко години, то продължава да представлява програмен интерес.
Решението няма да е леко и предварително. Конкуренцията с частните телевизии в момента е на качествено ново ниво, защото с разрешението да има продъкт плейсмънт за кино те влязоха на пазара светкавично. Продуцират на различен принцип и имат други тарифи и срокове, с които работят.
И ние ще трябва да преформулираме нашите отношения с гилдията, защото кинообщността ще трябва да отстъпи от прекалените си претенции към БНТ, щом е приела доста различни финансови параметри на работа с частните телевизии.

Оригинална публикация

в. Конкурент, Враца | FRОGNEWS.BG | 9.09.2010

Треска в медийните среди – издания сменят собственици, съкращения на екипи, уволнения, орязани заплати, списание "Playboy" обезглавено

Голямата новина в медийните среди е свързана с Кеворк Кеворкян. Известният журналист качва легендарното си предаване "Всяка неделя" в интернет. Работата по проекта била напреднала, а съдействие му оказвали издателите па в. "Шоу" и сайтът "Блиц". Посетителите ще могат да видят стари предавания и интервюта в пълен вариант, актуални коментари и дискусии по обществено значими въпроси и проблеми. "Мисля, че има доста интересни неща, които не са излъчвани и които ще покажем на читателите. Интернет дава много възможности, предизвикателството си струва", заяви Кеворкян.
Вътрешни проучвания на големите телевизии показвали, че има отлив от зрители на многобройните ток шоута, където подборът на водещи и редактори се свеждал в повечето случаи до външността и скандалната популярност на дадения кандидат. Запознати дори предвиждат скандали в скоро време с раздути рейтинги на определени "звезди" и предавания за сметка на други. Така че "Всяка неделя" ще попълни незаета ниша. Предаването ще стартира до десетина дни.
Нови рокади и съкращения тресат вестникарската гилдия. Одит се извършва в момента във ВАЦ-овите издания, съобщиха източници от групировката. Ревизиятае свързана с преговорите за продажбата на "Труд", "24 часа", сградата на Полиграфическия комбинат и другите издания на германските собственици в България. Проверявали се приходите от рекламата и разпространението. Също и отношенията на ВГБ (Вестникарска група България) с обслужващите я Райфайзен банк и Банка ДСК.
Финансова групировка води разговори за купуване на бизнеса на ВАЦ в България. Лице на сделката като главен консултант бил Красимир Гергов. Зад него обаче седели истинските собственици на капитала, с който ще се осъществи евентуалната продажба. Първоначално от ВГБ отрекоха да се водят подобни преговори, но шефът на ВАЦ в Есен, Германия, Бодо Хомбах призна, че групировката иска да се изтегли от Източна Европа, в това число и от България. Като причина той изтъкна лошите условия за бизнес, влиянието на сивата икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.
Друга новина от телевизионния фронт е дефицитът на средства в БНТ, който течащата вътрешна проверка изчислила до момента на внушителните 23 милиона лева. Тази сума обаче не е окончателна. Членове на новия управителен съвет, впрегнати в анализа на неизплатени, но сключени договори, както и на върволица от мистериозни анекси към тях, твърдят под сурдинка, че недостигът от средства в държавната медия може да надмине 25 милиона лева.
Тепърва обаче на данъкоплатците им предстои да научат за грандиозните задължения. Стига, разбира се, старото или новото ръководство на "Сан Стефано" 29 да благоволи да даде поне една пресконференция за това какво става в телевизията и какви са намеренията на новите шефове.
Неотдавна някои от новите членове на управителния съвет на БНТ се заканиха, че ще настояват за повишаване на субсидията от държавата. Модерна обществена медия се правела с много пари, изцепи се един от избраниците на Вяра Анкова, без да обели дума за схемите, чрез които телевизията е била източвана безнаказано от години. В замяна на това новата програмна шефка Севда Шишманова обяви тържествено, че ще удължи времетраенето на "Лека нощ, деца" от 10 на 15 минути.
Похвали се още, че моментално ще стартира нов сезон от прословутото "Голямото четене", но този път за малчугани. Пречка за реализацията на вдъхновените начинания била липсата на пари. За да не падне жертва на собствената си причастност към батака в БНТ като бивш член на управителния съвет, Шишманова панически се втурнала да търси рамо и средства за плановете си.
Посетители на виенската сладкарница "Пролет" – до Софийския университет "Св. Климент Охридски" – онзи ден станали свидетели на прелюбопитна среща на амбициозната програмна директорка Шишманова с политолога Иван Кръстев и с външния министър Николай Младенов. Насред целувките и прегръдките към радушното рандеву се присъединила и Вяра Анкова. Из медийните кръгове бързо се разнесе слух, че известният с отбраните си местни и задгранични контакти анализатор Иван Кръстев се канел да доведе няколко богати евреи, желаещи да инвестират в медиите. Анкова и Шишманова търсели начин да се наредят на опашката за щедри спонсори.
Наблюдателите на процесите в БНТ обаче не са никак оптимистично настроени. Ако продължи мълчанието на Темида, на СЕМ или на изпълнителната власт по повод на изскочилите разкрития за нецелесъобразно харчене на държавни пари в медията, то значи, че БНТ ще продължи да се използва за дойна крава на бизнес лобита и шуробаджанашки клики, докато съвсем се обезличи. Засега няма данни, че новоназначената шефка на медията Вяра Анкова се кани да промени ситуацията, която сама по себе си е стимул за кражби или за разхищения.
Доскорошният шеф на Националната телевизия Уляна Пръмова твърдеше, че дефицитът в БНТ не е повече от 10 милиона, които били дължими към БТК за излъчването на програмата. В последния си отчет пред медийните надзорници от СЕМ тя официално опроверга слуховете за грандиозен недостиг на средства в телевизията. Пръмова заяви пред петчленката на Георги Лозанов, че към края на втория й мандат БНТ имала не повече от 2 или 3 милиона задължения от неизплатени хонорари и авторски права. Сумите щели да бъдат покрити от рекламните приходи след края на Световното първенство по футбол. Освен това тя обвини на няколко пъти финансовото министерство за съкращаването на субсидията през изтеклата година с около 7-8 милиона лева.
В началото на август пресата нарочно или не пропусна да отбележи, че прокурорът от Градска прокуратура Моника Малинова е наредила на дознателя от столичната дирекция на полицията Кирил Владимиров да събере данни по сигнала на не-успялата кандидатка в конкурса за шеф на БНТ Светлана Божилова. Преподавателката по журналистика и известна медийна експертка обжалва пред ВАС процедурата и решението на СЕМ, с които Вяра Анкова бе избрана за генералендиректор. Божилова освен това сигнализира прокуратурата за случаи на нецелесъобразно и неоправдано изразходване на държавната субсидия на "Сан Стефано" 29.
През септември ще се разбере дали събраните данни и експертизи ще са достатъчни за прокурор Моника Малинова да започне разследване за изтичането на средства от държавната медия в съучастие или със знанието на длъжностни лица, някои от които и днес са в управлението й.
Междувременно големи съкращения и намаляване на заплатите се извършили в редакцията на в. "Новинар". Сред останалите хора в екипа упорито се говори, че след като Любен Дилов-син станал главен редактор на списание "L’Europeo", "Новинар" бил обявен за продан от собственика Антоан Николов. Засега обаче нямало голям интерес към изданието, освен запитвания от собствениците на Нова Българска медийна група. Те обаче проявявали повече любопитство, отколкото истински намерения, твърдят запознати. Слуховете допускат и вариант, при който хартиеното издание се закрива и остава само онлайн вариантът на "Новинар".
Христо Кьосев пък беше освободен като главен редактор на списание "Playboy". Гърците, които държат правата на култовото издание за България, били недоволни от падащите тиражи и спада в рекламните постъпления. Заедно с Кьосев си тръгвали и повечето хора от екипа. Очаква се Кьосев, който е бивш кадър на "24 часа", да се върне отново там. Екипът на другото мъжко списание "Maxim" начело с главния редактор Ивайло "Нойзи" Цветков щял да поеме и правенето на "Playboy".

Стр. 7