Обама и Меркел “репортери” в рекламен клип на Си Ен Ен

в. Монитор | 11.07.2011

 

Президентите на САЩ и Франция, премиерът на Русия и германската канцлерка са лица в новата рекламна кампания на телевизия Си Ен Ен, съобщи в. "Фигаро".
В рекламния клип Барак Обама, Никола Саркози, Ангела Меркел и Владимир Путин са представени като кореспонденти на Си Ен Ен, предаващи новини от родните си страни. Те, разбира се, не участват лично в клипа, а става дума за монтаж, в който Саркози предава новини на фона на Айфеловата кула в Париж, Меркел, навлякла дебело зимно палто, говори пред микрофона от Берлин, а Обама със слушалки на ушите се прави на кореспондент на фона на Конгреса във Вашингтон. Най-репортерски вид има руският премиер Путин, който преметнал репортерска чанта през рамо и облечен със спортна риза прави репортаж на фона на църквата на Червения площад в Москва.
Рекламният клип на телевизията цели да привлече повече зрители за всекидневната й емисия, посветена на международната политика.
Преди две години ливанска пресагенция също използва лицата на някои световни лидери в рекламната си кампания.

Стр. 29

Twitter на 5 години: Неясен бизнес модел и огромно влияние

в. Дневник, Компании & Финанси | Христо ЛАСКОВ | 21.03.2011

 

Над 1 млрд. туита се публикуват всяка седмица в най-популярната микроблогинг услуга в света
Най-популярната микроблогинг услуга в света Twitter днес става на 5 години. За този период компанията все още не е дала ясен сигнал за посоката, в която ще развива бизнеса си, но пък успя да натрупа огромно влияние и да се превърне в един от най-използваните канали за комуникация в света. С аудитория от над 200 млн. души и факта, че е в топ 10 на най-посещаваните сайтове в света според услугата за следене на трафика Alexa, компанията все още не може да се възползва от всички видове платформи – от компютър до смартфон и таблет.
Идеята за Twitter се ражда през 2006 г., а първият туит е изпратен на 21 март същата година от съоснователя на сайта Джак Дорси. Прототипът на услугата включва изпращането на кратки текстови съобщения до номер 40404, а първото име на платформата е twttr. През 2011 г., или 5 години по-късно, Twitter е една от най-големите платформи за комуникации в света. Според официалната статистика на компанията всяка седмица потребителите й публикуват над 1 млрд. туита, или кратки съобщения, съдържащи не повече от 140 символа. Съобщения, които са "смесица от съдържанието на закуската или обяда, линкове към интересни материали, препоръка за музика или дори за образование“, както пише през 2009 г. американският писател Стивън Джонсън. Успехът на Twitter се дължи най-вече на факта, че услугата е лесна и предлага адекватно съдържание, което в повечето случаи се разграничава от спама, разпращан в социални мрежи като Faceook, които са заринати от приложения, отвличащи вниманието игри, викторини и т.н. На практика Twitter е считан и за достоверен случай за информация за значими събития като природното бедствие в Япония. Всъщност денят, в който страната бе разтърсена от земетресение с магнитуд 8.9 по скалата на Рихтер, е и най-активният 177 млн. публикувани съобщения. Сред тях е и emeni, както е по-популярна в България Албена Тодорова, стипендиантка в страната, която не спира да ъпдейтва последователите си (които между другото са двойно повече само за седмица) със случващото се в Страната на изгряващото слънце. И докато emeni е единичен случай, доказващ значимостта на Twitter в комуникацията, медиите също изпитват позитивното влияние на микроблогинг услугата. Според проучване на анализаторите от Pear Analytics, проведено сред 2000 поста през 2009 г., около 4% от споделяното през услугата съдържание е линкове към новини. Което генерира около 1% от посещенията на сайтовете, следени от консултантската компания Define Media Group. Въпреки относително ниското количество от общите посещения обаче Twitter е в топ 10 на най-големите генератори на трафик за съответните медии. И пак по данни на Pear Analytics около 40% от постовете в платформата са просто разнопосочни мисли на потребителите й. Това не пречи сред мнозинството потребители да се отличат и т. нар. куратори, или хора, които по един или друг начин стават популярни с информацията, която споделят по определени теми. Twitter се превърна и в платформа, използвана за директна комуникация на популярни личности с феновете им. Чарли Шийн, Лейди Гага, американският президент Барак Обама, президентът на Венецуела Уго Чавес и основателят на Microsoft Бил Гейтс са само част от най-популярните потребители на услугата.
Най-големият проблем за основателите на Twitter Биз Стоун, Джак Дорси и Евна Уилямс 5 години по-късно обаче остава генерирането на приходи. Официални данни за тях и до момента няма, но според анализаторите от eMarketer за миналата година те са около 45 млн. долара. Очакванията за 2011 г. са за продажби в размер на 150 млн. долара, а през 2012 г. цифрата трябва да се увеличи до 250 млн. долара. За да засилят бизнеса си, създателите на платформата започнаха да предприемат дори и непопулярни мерки, сред които ограничаването на достъпа до услугата на приложения на външни компании като TweetDeck, Echophone и т.н., което не се прие добре от обществеността около сайта. Защото освен "използването на официалните Twitter наименования и визия на функциите на услугата“ стои нещо много повече – опитът за реализация на дълго търсения бизнес модел на компанията, който очевидно не е достатъчен. Поне засега.

Стр. 12

Оригинална публикация

Ton US репортерка, npecледвала Осама, видя ада в Египет

в. Труд | 18.02.2011

Журналистката на Си Би Ес Лара Лоугън брутално изнасилена от привърженици на Мубарак
 
ЛОНДОН – Привърженици на оттеглилия се египетски президент Хосни Мубарак, които използват сексуалното насилие за сплашване на чужди журналисти, най-вероятно стоят зад побоя и бруталното изнасилване на топ репортерката на Си Би Ес Лара Лоугън миналия петък, твърди в. "Гардиън".

Новината за нападението над Лоугън (39) се разнесе като гръм из световните медии, а сайтът "Туитър" я разпространи със скоростта на светлината. Много медии, особено американските, спазват желязна политика да не огласяват имената на хора, претърпели сексуално насилие.
Смела жена
"Трудно е да си представим, че Си Би Ес е дръзнала да разгласи изнасилването без съгласието на Лоугън. Това признание я превръща в една много смела жена", писа в. "Ю Ес Ей тудей".
"Виновните трябва да бъдат наказани", категоричен бе президентът на САЩ Барак Обама, след като вчера се обади по телефона на журналистката, за да изкаже подкрепата и загрижеността си към нея.
От Си Би Ес не пожелаха да коментират пред "Труд", какво е състоянието й в момента. Шефът по комуникациите на телевизията Кевин Тедеско обаче разказа за други нейни героични мисии.
Как започна всичко
"Провалих се като журналист. Не успях да си свърша работата, а ми е толкова трудно да стоя далеч от площад "Тахрир" в Кайро."
Това чувство на неудовлетвореност кара Лоугън да се върне в Египет, след като в началото на февруари тя и екипът й бяха арестувани, държани със завързани очи цяла нощ и изгонени по подозрение в шпионаж. "Журналистиката е в кръвта ми. Искам да бъда на улицата, да слушам хората и да направя най-добрия репортаж", споделя тя в интервю за Чарли Роуз по собствената й телевизия. Завръщането на "местопрестъплението" обаче я вкарва в ада.
На 11 февруари – нощта, в която египетският президент Хосни Мубарак се оттегля от власт след 30 г., Лара е нападната от озверяла тълпа от 200 души на емблематичния площад "Тахрир".
Еврейка, еврейка!
"Еврейка, еврейка", крещят всички, след което я пребиват и брутално и многократно изнасилват в продължение на половин час. Спасяват я група жени и 20-ина египетски войници. Лоугън, която е главен международен кореспондент на Си Би Ес, е откарана на летището, откъдето с чартърен полет заминава за Вашингтон. Постъпва в болница за лечение, а 4 дни по-късно е изписана, за да продължи дългото си възстановяване у дома. Край нея са най-близките й – съпругът Джо Бъркет и 2-годишният им син.
фронта пред блясъка
Журналистката, която има всички данни да бъде холивудска звезда, страни от блясъка и предпочита фронта. "През 2005 г., когато тя е прикрепена към американската армия в Афганистан, превозното й средство попада на мина на границатас Пакистан. Взривът ранява тежко двама войници, а нея по-леко", разказа случая пред "Труд" Тедеско. Лоугън участва с US армията в лов на Осама бен Ладен. Отразява войната в Ирак преди и след нахлуването на US войските. Лоугън е единствената американска тв журналистка в Багдад, когато САЩ навлизат в града. "Тя предаваше на живо от площад "фирдос", когато бе свалена статуята на Саддам", разказа още Тедеско. Прави репортажи за пътя към летището на Багдад, който през 2003 г. е наричан "най-опасното парче асфалт на света". В Пакистан е, когато убиват Беназир Бхуто.
Родената в Дърбън, РЮА, журналистка започва работа за Си Би Ес през 2002 г. Четири години по-рано е кореспондент на свободна практика на Си Ен Ен. Тогава отразява атентатите срещу US посолствата в Кения и Танзания, конфликта в Северна Ирландия и войната в Косово. Пред микрофона й са заставали бившият пакистански президент Первез Мушараф, командирът на Северния алианс в Афганистан – ген. Бабаджан, американският ген. Джон Абизейд, кралят на Свазиленд Мсвати Трети. "Ако мога да взема интервю от Мубарак, тръгвам на минутата", споделя Лоугън след провалилата се по думите й първа командировка в Египет. Хората, които я познават казват, че това все още е възможho.

Стр. 28

Спират реклама анти-Обама в САЩ

в. Монитор | 28.01.2011
 
Tв каналът Fox отказа да излъчи реклама на сайта JesusHatesObama (Исус мрази Обама) по време на пряката транслация на Super Bowl (финалната среща по американски футбол от Националната футболна лига на САЩ).В рекламното клипче участват две кукли – Барак Обама и Исус Христос. Куклата Обама пада в аквариум с рибки, което предизвиква смях у куклата Исус.
Собственикът на сайта Ричард Белфри на два пъти искал да го рекламира по Fox – през декември и сега през януари, но и двата пъти получил отказ.
В онлайн магазина си Белфри, определящ себе си като "консервативен хуморист", предлага артикули тип "антиобамки". Най-купувани са тишъртките с щампа "Исус мрази Обама" и "Исус те обича, но не и Обама". От пускането на сайта през 2009 г. досега Белфри е продал над 70 хил. от тях.
 
Стр. 33

Американският журналист Боб УДУЪРД: Обама ме пита дали искам да съм шеф на ЦРУ

в. Труд | Светослав ТАНЧЕВ | 25.01.2011
 

Легендарният американски журналист Боб Удуърд, написал толкова материали и книги за президентите на САЩ, срещнах по случайно стечение на обстоятелствата на доста символично място. Колата му бе спряла пред сграда с няколко студентски аудитории, само на три-четири пресечки от Белия дом. Направи ми впечатление непретенциозната, но излъскана до блясък черна лимузина и шофьорът, който търпеливо го чакаше. Времето бе оставило незаличим отпечатък върху лицето на човека, който знае всичко и не се страхува от нищо. Служил в американския Военноморски флот по време на войната във Виетнам, популярният разследващ журналист бе запазил тази особена суровост и прямота в говора и държанието си, характерни за бивш военен. Днес Удуърд (67) обича да се шегува и се старае да следва съвета на изтъкнат американски лекар, съоткривател на ДНК, който получил още преди десетина години: "Пазете се от стари хора!" Затова дава предпочитание на младите, които има какво да научат от проницателното му мислене, от мъдростта на преживените съмнения и от прозренията на стотици часове интервюта и хиляди написани редове.

* Светослав Танчев е кореспондент на в. "Труд" във Вашингтон

- Г-н Удуърд, коя е движещата сила, най-силното оръжие на добрата разследваща журналистика?

- В моята работа поставяме съмнението в центъра, ние живеем от това съмнение. То е съществен компонент на всяка професия. Нека ви разкажа история за липсата на достатъчно съмнение, за неправилното разбиране, което се случва често в нашата професия. Случи се месец след като Ричард Никсън подаде оставка като президент през септември 1974 г. Тогава Джералд форд бе президент и някои може би помнят как той се появи по телевизията в една неделна утрин и съобщи, че помилва Никсън за "Уотъргейт". Направи го рано сутринта, надявайки се, че никой няма да го забележи. Но бе забелязан! Не и от мен, аз още спях. Моят колега Карл Бърнстейн ме събуди и най-драматично ми каза: "Кучият син помилва кучия син." Години наред си мислех, че има нещо нечисто в помилването, че то бе сделка, че Форд бе получил президентството, след като се бе съгласил да помилва Никсън. 40 души отидоха в затвора за "Уотъргейт", а човекът на върха се измъкна. Как ще има система за търсене на справедливост, ако нещата стоят така? Мислех за това 25 г. и реших да напиша книга за наследството на "Уотъргейт" в президентската институция, като се фокусирах върху форд, Картър, Рейгън, Буш-старши и Клинтън. Обадих се на Форд и поисках интервю. Мислех, че ще откаже, но той се съгласи. Интервюирах го часове. Форд ми каза: "Помилвах Никсън не заради Никсън, не заради себе си, а заради страната. Бяхме в лоши икономически времена, в средата на Студената война. Не можехме да позволим Никсън и неговите родилни мъки да доминират в новините, да има още разследвания, подвеждане под отговорност, процес, евентуалното му изпращане в затвора. Аз трябваше да имам свое президентство, имаше нужда да се върви напред."
Премислих всичко и написах, че съм съгласен с форд.
Той бе напълно прав. Това бе висше прозрение. Незаличима следа в съзнанието ми е оставила мисълта, че човек може да бъде толкова сигурен в нещо, така абсолютно убеден, че нещо е правилно. И после то да бъде подложено на широко и неутрално проучване от времето и да се обърне с главата надолу, на 180 градуса. Това е един голям урок.

- Каква еволюция претърпя разследващата журналистика през годините, промени ли се с нещо в информационния век?

- Когато с Бърнстейн работехме по материалите за "Уотъргейт", пишехме по една статия за две или три седмици. Работехме на пишещи машини с индиго в 6 екземпляра – оригинал и 5 копия. Те отиваха при редактори, които ни задаваха въпроси за източници, за повече информация. И това ставаше в атмосфера, различна от тази, в която живеем сега: с интернет, с постоянен информационен.- обстрел, с бързина. Сега, ако пиша статия във "Вашингтон пост", някой ще дойде в кабинета ми и ще попита дали може да получи малко предварителна информация за материала, дали може да го сложи на уебстраницата до обяд. Аз съм представител на старата школа, с нейното търпение и бавност. Не бързам, мисля, че трябва да се върна отново – процесът на "за какво се отнася тази книга, какво се случи, можем ли да се доверим на това, да потвърдим онова". След като интервюирах президента Обама за последната ми книга "Войните на Обама", той каза, сигурен съм на шега: "Ти имаш по-добри източници, отколкото аз самият." И после попита дали някога съм мислил да стана директор на ЦРУ. Аз изтъкнах, че ми е ясно, че това не е предложение за работа. Което, разбира се, не беше.

- В един момент сте се поколебали дали да не наречете тази книга "Раздвоеният човек". Бихте ли обяснили защо?

- Интелектуално Обама разбира, че нещата в Афганистан са доста мрачни. Каза ми, че можем да поемем още едно терористично нападение. Много е необичайно за един президент да каже такова нещо. Той разбира колко е трудно в Пакистан – наш съюзник, суверенна държава, която дава подслон на враговете ни, не на "Ал Каида", а на талибаните. Той наследи тази война и заяви, че това е войната, към която ще добави ресурси и ще я приеме сериозно. Така че той има тази лидерска роля, а в същото време има и спънки. Ето защо след заседанието за прегледа на стратегията по миналата година, доколкото знам, той никога не говори за спечелване или за победа в Афганистан, което е твърде необичайно за един главнокомандващ. Мисля, че Обама иска да следва иракския модел.

- Написахте доста книги за войните, те ли са "темата на деня"?

- Нашите войни определят какви сме ние пред света. И мисля по-важното е, че те определят какви сме ние пред нас самите. Те имат основателна причина да влязат в историята. Решението на Джордж Буш да нахлуе в Ирак, да започне война, е забележително. И то определи по толкова много начини, директно или индиректно, характера на първите 10 г. от този век. Другият елемент, който чисто практически има значение, е, че процесът за вземане на решения по въпроси на националната сигурност е много по-урегулиран, има срещи на Съвета за национална сигурност, на ръководителите, на техните заместници. Хората пазят бележки, пазят архиви в Държавния департамент, в Пентагона, в разузнавателните агенции, в Белия дом. Човек може да получи конкретни подробности, които да обяснят еволюцията на вземането на едно решение.

Аферата "Уотъргейт

Аферата "Уотъргейт" започва на 17 юни 1972 г.? когато петима мъже са арестувани за монтирането на подслушвателни устройства в щаба на демократите в едноименния комплекс във Вашингтон. ФБР разкрива връзка между банковите сметки на петимата и фонд на републиканците за преизбирането на президента Никсън. Аферата, която доведе до оставка на Никсън, бе разследвана от репортерите на в. "Вашингтон пост" Удуърд и Бърнстейн. Източникът им на информация бе Дълбокото гърло – псевдоним, зад който се криеше бившият зам.-шеф на ФБР Марк фелт.

Стр. 14 – 15