www.mediapool.bg I 20.11.2014г. 

Водещата на "Си Ен Ен Интернешънъл" Ралица Василева напуска телевизията. Раздялата идва след 23 години работа за световния новинарски канал.

Василева съобщи новината в профила си в Туитър. В социалната мрежа тя публикува снимки от последния си работен ден в медията и благодари на зрителите за оказаната й подкрепа през годините. Василева не посочва мотивите за напускането си.

Наскоро компанията "Търнър Броудкастинг" освободи 10% от всички свои служители по целия свят, включително и в централата си в Атланта. Съкращенията са част от мерките на медийната група за намаляване на разходите.

Василева започва професионалната си кариера през 1987 г. в английската редакция на БНР като преводач от английски език и диктор, а по-късно става и репортер. От 1990 г. е водещ и репортер в БНТ.

През 1991 г. заминава на стаж в Си Ен Ен с 20 долара в джоба и син на 7 години. Телевизионният канал харесва репортажите й и я канят на специализация, а през 1992 г. вече е на работа като водещ на предаването "CNN World Report" – единственият в света форум за международни телевизионни журналисти, чрез който те могат да представят новини от своята страна пред глобалната аудитория на Си Ен Ен.

През дългата си кариера Василева е отразявала конфликтите в бивша Югославия, Близкия изток, както и прехода в Русия и мирното споразумение в Северна Ирландия. Ралица Василева е водила за Си Ен Ен отразяването на кризата с оръжейните инспекции на ООН в Ирак, атентатите от 11 септември в САЩ, войната срещу тероризма и военната офанзива в Афганистан и много други.

Интервюирала е много видни световни лидери, сред които бившите държавни секретари на САЩ Хенри Кисинджър и Мадлин Олбрайт, бившият съветски лидер Михаил Горбачов, премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, бизнес предприемачите Тед Търнър и Ричард Брансън. 

Оригинална публикация 

www.manager.bg  I 12.06.2014

Традиционните медии са предпочитаният онлайн източник на информация в богатите европейски нации Дания, Германия, Великобритания и Финландия. Сайтовете на обществената телевизия на Острова Би Би Си, на вестник „Дейли Мейл” и на телевизия „Скай нюз” са най-посещаваните от британците новинарски източници в мрежата.

Това посочва проучване на медийното потребление по света на института „Ройтерс” за изследване на журналистиката към Оксфордския университет, цитирано от Би Би Си. Едва 16% от британците предпочитат да се информират от медии, зад чийто бранд застава само сайт и в него не се включва действаща телевизия, радио или вестник.

Новинарските сайтове обаче са във възход и печелят все повече внимание сред хората в Америка. Примери за такива медии са Huffington Post или Buzzfeed, които генерират огромен трафик.

В Европа се повишава заплащането за достъп до публикации онлайн. Всеки десети британец е плащал за журналистическо съдържание в интернет през 2013 г., сочи проучването, цитирано от в. „Файненшъл Таймс”. Вестникът остава известен с това, че предлага на потребителите на мрежата безплатен достъп до 8 статии, след което изисква платен абонамент.

Друг извод на изследването гласи, че се засилва влиянието на смартфоните върху четенето на новини и информирането от мрежата. Заради телефоните хората са започнали да се обръщат към по-малко новинарски източници. 37% от всички анкетирани казват, че избират да четат само една медия от телефона си. Те се връщат само към източника, на когото имат най-голямо доверие. Освен това предпочитат най-вече медии, отразяващи повече гледни точки, вместо пропартийните страници в интернет.

Приложението WhatsApp, наскоро купено от Facebook за 19 млрд. долара, се оказва ключова социална медия. 26% от испанците, участвали в проучването, казват, че използват услугата и за достъп новини. 15% потвърждават същото в Бразилия.

Facebook остава доминиращата сила за онлайн медиите.Повече от една трета от всички анкетирани в 12 големи икономики казват, че прихващат новини от нюзфийда му.

Twitter е най-популярен във Великобритания и САЩ. Навсякъде обаче по-посещаван от него е YouTube.
 

Оригинална публикация

в. Капитал Daily | Христо СЪЙНОВ | 30.07.2012

Технологичния гигант иска да направи стратегическа инвестиция в социалната мрежа за микроблогинг 

Технологичния гигант Apple е водил разговори този месец със социалната мрежа за микроблогинг Twitter за потенциална стратегическа инвестиция в компанията. Това е в опит да навакса изоставането си в сферата на социалните медии, които продължават да увеличават своята популярност, съобщава New York Times.
Apple иска да се възползва
Apple безспорно е изключително успешна компания в продажбите на смартфони и таблети. По отношение на социалните мрежи, които се превръщат в основен мотор за нарастването на интернет сърфирането и ползването на мобилни устройства, технологичния гигант видимо изостава.
Социалните мрежи оказват все по-голямо влияние на начина, по който хората прекарват времето си или как харчат парите си – нещо, което е от голямо значение за Apple, най-малкото че компанията продава много различни приложения, игри, музика и филми.
Това именно е причината технологичния гигант да обмисля инвестирането на стотици милиони долари в Twitter, което може да повиши пазарната капитализация на социалната мрежа и тя да надхвърли 10 млрд. долара (към края на миналата година тя е оценена на 8.4 млрд). Засега мениджърите от Apple отказват коментари относно стратегията им и няма официални изказвания за конкретни действия, тъй като всичко все още е в процес на планиране.
Разбира се, няма гаранция, че двете компании ще стигнат до някакво споразумение, но все пак тези дискусии са знак, че е възможно партньорство, особено на фона на засилващата се конкуренция от страна на Google и Facebook.
Логичния партньор
Apple няма много приятели в социалните медии. Отношенията й с Facebook, са доста обтегнати, след като Apple пусна своя музикално ориентирана социална мрежа, наречена Ping, която е достъпна чрез iTunes, а разговорите за нейното интегриране с Facebook пропаднаха. А и компанията на Зукърбърг се налага да се съобразява с Microsoft, който притежава малък дял в нея.
Google пък, който се превръща в основен съперник на Apple на пазара на телефони, лансира своя собствена социална мрежа – Google Plus.
Twitter и Apple вече работят заедно. Наскоро Apple вкара Twitter приложения в своя софтуер за телефони, таблети и компютри, а Twitter видимо влагат доста повече ресурси в изграждането на близки партньорски отношенията с Apple, отколкото с други компании.
В същото време Twitter продължава да набира скорост, увеличавайки активните си потребители, които към момента са приблизително 200 млн. Това са хора, генериращи огромен поток от кратки съобщения относно личния си живот, новините и всичко останало от заобикалящия ги свят.
Въпреки че инвестиция в Twitter няма да е нещо кой знае колко значимо като финансов ход за Apple (компанията има инвестиции за 117 млрд. долара), анализаторите коментират, че това ще е едно най-важните стратегически решения, които ще вземе Тим Кук като главен изпълнителен директор.
Проблем може би ще е това, че Twitter нямат нужда от парите на Apple, като по различни оценки компанията разполага с над 600 млн. долара в брой. От друга страна, Twitter не отрича, че в близките няколко години компанията има намерение да стане публична, а интеграцията с Apple ще й помогне да затвърди пазарното си влияние, както и да бъде по-високо оценена в момент, когато мнозина се чудят дали акциите на социалните медийни компании не са надценени и инвеститорите все по-често се изтеглят от Facebook, Zynga и други.

Стр. 12

в. Сега | 14.06.2011

80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции

"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.

Стр. 14

в. Труд | 18.02.2011

ЛОНДОН – Привърженици на оттеглилия се египетски президент Хосни Мубарак, които използват сексуалното насилие за сплашване на чужди журналисти, най-вероятно стоят зад побоя и бруталното изнасилване на топ репортерката на Си Би Ес Лара Лоугън миналия петък, твърди в. "Гардиън".

Новината за нападението над Лоугън (39) се разнесе като гръм из световните медии, а сайтът "Туитър" я разпространи със скоростта на светлината. Много медии, особено американските, спазват желязна политика да не огласяват имената на хора, претърпели сексуално насилие.
Смела жена
"Трудно е да си представим, че Си Би Ес е дръзнала да разгласи изнасилването без съгласието на Лоугън. Това признание я превръща в една много смела жена", писа в. "Ю Ес Ей тудей".
"Виновните трябва да бъдат наказани", категоричен бе президентът на САЩ Барак Обама, след като вчера се обади по телефона на журналистката, за да изкаже подкрепата и загрижеността си към нея.
От Си Би Ес не пожелаха да коментират пред "Труд", какво е състоянието й в момента. Шефът по комуникациите на телевизията Кевин Тедеско обаче разказа за други нейни героични мисии.
Как започна всичко
"Провалих се като журналист. Не успях да си свърша работата, а ми е толкова трудно да стоя далеч от площад "Тахрир" в Кайро."
Това чувство на неудовлетвореност кара Лоугън да се върне в Египет, след като в началото на февруари тя и екипът й бяха арестувани, държани със завързани очи цяла нощ и изгонени по подозрение в шпионаж. "Журналистиката е в кръвта ми. Искам да бъда на улицата, да слушам хората и да направя най-добрия репортаж", споделя тя в интервю за Чарли Роуз по собствената й телевизия. Завръщането на "местопрестъплението" обаче я вкарва в ада.
На 11 февруари – нощта, в която египетският президент Хосни Мубарак се оттегля от власт след 30 г., Лара е нападната от озверяла тълпа от 200 души на емблематичния площад "Тахрир".
Еврейка, еврейка!
"Еврейка, еврейка", крещят всички, след което я пребиват и брутално и многократно изнасилват в продължение на половин час. Спасяват я група жени и 20-ина египетски войници. Лоугън, която е главен международен кореспондент на Си Би Ес, е откарана на летището, откъдето с чартърен полет заминава за Вашингтон. Постъпва в болница за лечение, а 4 дни по-късно е изписана, за да продължи дългото си възстановяване у дома. Край нея са най-близките й – съпругът Джо Бъркет и 2-годишният им син.
фронта пред блясъка
Журналистката, която има всички данни да бъде холивудска звезда, страни от блясъка и предпочита фронта. "През 2005 г., когато тя е прикрепена към американската армия в Афганистан, превозното й средство попада на мина на границатас Пакистан. Взривът ранява тежко двама войници, а нея по-леко", разказа случая пред "Труд" Тедеско. Лоугън участва с US армията в лов на Осама бен Ладен. Отразява войната в Ирак преди и след нахлуването на US войските. Лоугън е единствената американска тв журналистка в Багдад, когато САЩ навлизат в града. "Тя предаваше на живо от площад "фирдос", когато бе свалена статуята на Саддам", разказа още Тедеско. Прави репортажи за пътя към летището на Багдад, който през 2003 г. е наричан "най-опасното парче асфалт на света". В Пакистан е, когато убиват Беназир Бхуто.
Родената в Дърбън, РЮА, журналистка започва работа за Си Би Ес през 2002 г. Четири години по-рано е кореспондент на свободна практика на Си Ен Ен. Тогава отразява атентатите срещу US посолствата в Кения и Танзания, конфликта в Северна Ирландия и войната в Косово. Пред микрофона й са заставали бившият пакистански президент Первез Мушараф, командирът на Северния алианс в Афганистан – ген. Бабаджан, американският ген. Джон Абизейд, кралят на Свазиленд Мсвати Трети. "Ако мога да взема интервю от Мубарак, тръгвам на минутата", споделя Лоугън след провалилата се по думите й първа командировка в Египет. Хората, които я познават казват, че това все още е възможho.

Стр. 28