www.lifestyle.bg | 29.08.2012

„Ексилионер търси съпруга” ще се излъчи в 24 епизода и ще стартира в средата на септември по TV7"

Бианка Илич, известна като щурата Супер Бианка, ще води най-неочакваното риалити в новия телевизионен сезон – „Ексмилионер търси съпруга", което ще стартира през септември по TV7. Бианка се присъединява към екипа на !no frame media не само като водеща на коментарните студия, но ще вземе активно участие и в отделните мисии, които ще бъдат възложение на кандидатките за сърцето на бъдещия жених Тодор Славков. Малък Тошко сам е избрал веселата Бианка като човек със силно развито чувство за хумор и ирония. Госпожица Илич вече се познава с всички претендентки за съпруги на Тодор Славков, които непрестанно търсят позитивните съвети и любовни хитрини на очарователната „ексБлондинка" за това как да спечелят вниманието на най-популярния „ексМилионер" у нас. „Ексилионер търси съпруга" ще се излъчи в 24 епизода и ще стартира в средата на септември по TV7. Предаването обещава да бъде най-забавното и щуро риалити приключение тази есен и ще се излъчва вторник, четвъртък и петък вечер. След големия успех на първия сезон с Христо Сираков, в новия сезон главен герой в шоуто е безспорно интересната личност на бохема Тодор Славков, който е твърдо решен да си намери съпруга и да се задоми.

От Lifestyle.bg 

 

сп. Cosmopolitan | 26.03.2011 

Тя е единствена по рода си и откровена до степен, при която останалите остават безмълвни. Сега тя не ни спестява какво прави рано сутрин, ако дзъркането на алармата я разджурка и Защо понякога я боли гърлото.

Рано пиле, рано грачи

Дзрррррр… 6.30 часа, проклятие! Алармата. Как мразя, ама наистина мразя ранното ставане! Боли. И да ми чуете гласа само. Няма и помен от ранното пиле, дето рано пее. Обикновено първото нещо, което се чува, възпроизведено от собствените ми гласни струни, са някакви нечленоразделни звуци, приличащи на скрибуцане, ръмжене – примесено със скърцане на стар чамов паркет. Жестоко, нали!? Случвало ли ти се е да не искаш да излезеш от топлото легло и точка? В ей такива моменти най-обичам да се възползвам напълно от таланта си и да се освободя от всякакви ангажименти. Затова бързо набирам телефона на някоя колежка, впрягам със сетни сили онзи глас, който описах, още преди да е изчезнал, и започвам жално, жално да бия В слушалката. Обикновено ми се получава и се измъквам 3а ден-два, с оправданието, че съм болна. Хубавото е, че все още ми вярват. Какво пък толкова? Работа винаги ще има, както се казва – край няма. Един ден не е фатален. Препоръчвам ти, 3а да запазиш авторитет и доверие в околните, да не преекспонираш този метод. От друга страна, тренирай онзи утринен гласец, защото не се знае в кой момент може да ти потрябва!

Помощ, шефката ми е тарантула…

Няма как да не я забележиш, паркира винаги някак забележимо, шумно, тежко… Излизането от колата й е като на Миранда Прийстли, като чели кадърът започва със стъпването на тока върху земята и завършва със Затръшването на вратата. Влиза в офиса и не поздравява. Всички треперят, мълчат, навеждат глава – все едно насреща им е Сигърни Уийвър, носеща ембриона на пришълеца в себе си. Ако се вгледате във физиономията й, честно ви казвам, прилича на току-що опитала люта чушка или кисело мляко с изтекъл срок на годност. Винаги е сърдита, Винаги недоволна или по-скоро незадоволена. Смешното в случая е поведението на всички квачки от офиса, които си дават кураж една на друга, надъхвайки се да влязат в кабинета й с взлом, копнеещи да й повишат тон или направо да й изкрещят в лицето. В момента, в който смелостта им достигне кулминация, ТЯ – Тарантулата -излиза и пронизва с погледа си като на Горгона Медуза, вкаменявайки орките и стимулирайки ги да й се мазнят. Отврат! Някой ден може би ще й кажа всичко, което мисля, някой ден просто няма да издържа,… някой ден… Освен, да пази Господ, ако не се превърна в нея.

Що е то лицемер?

По-страшно е и от тарантулата, имай ми доверие! Знаеш, че те плюят зад гърба ти, сигурна си, че не те харесват изобщо, давят се В злоба към теб, ти също едвам ги понасяш, но като се срещнете започват преструвките: "Здрасти сладурано! (цун-цун) "О, колко си готина!" "Колко ти е як този шал…" "Днес изглеждаш невероятно…".
Знам, че всички сте в това число, няма как да нямате поне един подобен пример сред хората около вас, та и аз в това число. Чудя се на себе си понякога. Що 3а код на поведение и що 3а предразсъдъци? Толкова ли сме обидчиви, че не можем да приемем истината? Не бяхме се виждали с моя "близка" приятелка от месеци и го направихме скоро В един бар на "Раковска"… По дяволите, тя беше Мамут и аз вместо да й го кажа, вместо да я насоча към проблема и да й помогна, да намерим заедно решение, си замълчах. Казах й "Косата ти е пораснала. Много е хубава…". Когато се прибрах, си легнах с кофти чувство. На сутринта се събудих с болно гърло и веднага си помислих, че е заради премълчаното, заради това, че задържах истината зад зъбите си.

Стр. 106

Либерален преглед I Любомир Милчев-Dandy I 6.03.2011

Напоследък шумно се премълчава тъжното положение, че властта е заприличала на реалити формат. Напълно закономерно и съвсем не необяснимо! Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-„невади“, от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на „реалността“. Като такава вече се състоява закономерно дори и властта…, медиен суджук, чийто стандарт е поставен под съмнение поради наличието на неясни съставки…

Телевизията не понася рефлексия, тя пренася и препренася… емисии. Тъкмо затова цялата сюрия акредитирани към различни стоки сладурани, една незабравима Ася, една неуморима и до днес хомункулусоподобна Гала, една захаросана и вдетинена Бианка, сочещи вафли, домашни видеа, перални, стъкленици с банкноти или пък, някои, най-вече „срамни части“ от самите себе си, и които изглеждат тъй, сякаш никога не напущат стерилните телевизионни студиа, бе щедро изнапренесена да се поовъргаля в „реалността“ и да я „разреализира“. Дори една Ани Салич бе пратена навремето на острова на Сървайвър… за да оцелее…, бездруго, и да се повърне цяла-целеничка и още по-реална-реаленичка в чистичките телевизионни студиа. Телевизията във фалшивия си екстаз към реалността протяга към нея само нови и нови, протезирани телевизионни студиа. За телевизията реалността е… нищо повече от безконечност на телевизионното време, власт на телевизионното време. Упражняването на властта също енебезразлично към телевизионното време и дори прие образа на респектабелно телевизионно време.

Многообаятелни TV-модератори, които сутрин заедно с витамините поемат орално и таблетка фон дьо тен, а офталмално поне две сериалчета, бяха внезапно прожектирани върху прясно разлепените ваденки на реалността, досущ като в „Смъртен сън“ на Чавдар Мутафов, който, разбира се, никой от тях не е чел…

Като как TV я схваща тая „реалност“?

Българските телевизии не се морят да изобретят нещо, те само благоволяват да „купуват права“, тъй че трудно може да се каже, че я живеят интензивно цялата тая динамика – те я отмарят. Там, откъдето с охота, страхопочитание и снобизъм „купуват права“, гузността, че телевизията конструира „реалност“ и дори най-деспотично отказва реалност на онова, което не форматира и емитира, доведе до формати, в които пожеланото всеприсъствие на камерите всепроследява всичкото-на-реалността и така всячески се избягва впечатлението за монтаж, макияж и преднамерен смисъл. А и една преситеност, преди да пожелае безизразност и отказ, пожелава всевъзможното, разбирай го в телевизионен смисъл. Тук, прочее, за нашите TV нема такъв проблем за решаване, има само мода за следване и новоширнало се пред адаптаторите поле за спекулации. А нали прекупвачът, пък бил той и на права, най-обича да спекулира.

Най-гледаното реалити Биг Брадър в bg-вариант изспекулира-извоайира реалността като срамна и грижливо крита, но неубягваща на камерите тайна. Самата „тайна“ се открива в прекарването на брадърите през горнилото на почти всички телевизионни жанрове и в обдумването и одумването им в студиа и форуми, което много импонира на нашата „народопсихология на чергата”, да не кажем, че е най-важната й дори ингредиента. Регистрира се (тайната) чрез SMS-и и един вид приложна социология, чрез която съвременната телевизия, която е една телевизия на рейтингите, валидизира своите ефекти на безусловна „реалност“. Братството на живеещите в къщата в наложена медийна изолация е превърнато във вкусна плячка за медиите, които почти ги докарват до анимационни герои. Анимационните герои анимират рекламни идеи – тази на самото реалити-шоу, тази на рекламния пакет, който го съпътства – Виваком-Каменица-Първа-инвестиционна-банка-и др. и др. – и в дъното – онази на есемесно състоялата се благодарение на мобилните оператори публичност – светая светих на „демокрацията“. „Реалността“ на реалитито е анимиране на рекламни идеи в микс на TV-жанрове. Анимационните герои после биват пущани да коментират „реалността“ на президентските избори, вероятно защото са по-реални от „реалността“. Това създаде странен ефект на забъркване – следваше да се внуши, че кандидат-президентската надпревара не е нищо друго освен номинация в изповедалнята. NOVA толкова преигра в бигбрадърната си афектация, че Зурлева се похвали, че това им е най-важното предаване, вероятно бъркайки печалба с реноме, тогавашният изпълнителен директор Станчев можеше да бъде видян по коктейли да убеждава Кеворкян, че NOVA е the first, който не изглежда да му вярваше, защото все повече вярваше единствено на легендата за собствената си обаятелност, а накрая повечето й предавания заприличаха на кадри от изповедалнята. И още – „Голямата уста“ се отвори и за политически и обществени събития. Май най-сигурният резултат от цялата тая галиматия е, че вече човек бърка очилата на Дуков с тези на Цветанка Ризова, а нейните пък, с тези на Кристина Патрашкова. Пропуснах кметовете, монтиращи камери тук и там… Иван и Андрей направо заживяха, „сблъскани“, и с жените си в телевизионните студиа, които напускаха за малко…, за да се явят на пресконференция в Президентството.

Още-по-най-гледаното реалити Сървайвър осъблазни „реалността“, която вижда като оцеляване, във вид на „несценарирана“ екзотика на островно приключенство. Адаптираният вариант миксира старобългарски, над 1300 годишен, отлежал кич, кичът на парадизиална туристическа дестинация и малко бихейвиористичен кич на оцеляването в джунглата на живота. Чрез оцеляващите се анимира както отново целият рекламен пакет, така и идеята за всесилността на телевизията, превръщаща те след кастинг от аноним в звезда… За да не остане по-назад от NOVA, bTV пусна тогава TV-модераторите камен-воденичаров-иван-и-андрей-от-сблъсък-и-от-айдъла да коментират президентските избори, с което следваше да се внуши, че изборите не са нищо повече от едно реалити, малко-по-скучно от истинското реалити, по-реално от „реалността“. Онази гузност там стана гордост тук…

Още-по-най-най-гледаното реалити „Пълна промяна“ практично се задоволи с хирургия на „реалността“, както й с нейното протезиране и козметизиране. Тук героите трябва невиждано да се приближат до един телевизионен идеал и да анимират чудесата на пластичната хирургия, една мощна индустрия. Да станат годни за телевизионна консумация като легнат под ножа както на пластичната хирургия, така и на телевизионната метаморфоза. Скъси си носа, удължи си пишката, бъди звезда… Тук едно многозначително паралелно развитие… отново в пълноводните води на реалити-формата… Водещият на „Островът на изкушенията“ Витомир Саръиванов бе подложен на поредица пластични операции и смяна на зъбите, за да заприлича вероятно на Купидон, при все че стандартен кастинг би снабдил продукцията с достатъчно типажи, несподобили се с физиономия по лабораторен път. Но реалити-форматът не цени естественото, а оестествяването на своите собствени властови спекулации.

Супер-най-най- най-гледаното реалити Мюзик Айдъл и Славчо-Трифоновият му дубликат, може би най-скучният тъдявашен реалити формат, с пълни шепи почерпи от „реалността“ таланти, тъй както парламентът – депутати – и ги доведе до „реализация“ чрез продуцентство. Нещо златно-орфеево блещука в него кат пайетка и така се реанимира кичът на социалистическата естрада – тъмночервена-роза-закичена-в-смолистите-коси-на-йордана-христова (странен тогавашен соцримейк на Хосе Фелисиано, доколкото си спомням). Защото, както имахме възможност да проследим, след туй чувствата на народа бяха изпети в бяла-а-и-в-черна-роза. То нали нашият народ неизменно е клонял да бъде една сантиментална и малоумна розоберачка… върху кутия с локум… или пък гроздоберачка върху двайсетолевка.

„Великолепната шесторка“, „Байландо“ и…, даже вече не им помня имената, продължават да тъпчат кайма в медийни суджуци, повиснали в бакалията на благотворителността. Някои проляха сълзи в ефир, а други – есемеси чрез слъзната жлеза на мобилния си оператор. Есемесалното, гузно сантименталничене е особено противно получаване на индулгенция чрез технически посредник и ефирно време в праймтайм.

Зрителите винаги са си въобразявали, че модераторът гледа тях, че на тях се усмихва така предразполагащо, ала той гледа своето аутокю и се усмихва нарцистично на собствения си екранен образ. Зрителят е излишен – той е старомодна отживелица, вече го заместват със статист… и статистика. Не е реален. Не е реална и реалността… Или, казано на телевизионен език – не е реалити и реалността… Ето така се упражнява власт, когато докараш властта до реалити.

Оригинална публикация

в. Вяра, Благоевград | Милена ГРОЗДАНОВА | 20.10.2010

Арестуваха шарената и ексцентрична репортерка Супер Бианка от шоуто на Иван и Андрей в Перник. Задържането стана веднага след като държавният глава отговори на въпросите на журналисти. Цветната и напориста Бианка също се опитваше да зададе въпроси на президента Георги Първанов, но той не пожела да отговори.
"Моля Ви, господин президент, моля Ви…", не спираше да тика микрофона пред лицето на държавния глава Супер Бианка. Тогава полицаите я спряха. След това обаче Супер Бианка симулира припадък, което доведе до нейното арестуване.
Един от служителите на реда я хвана за ръката и я отведе настрани. След малко русата Бианка се разплака. Оказва се, че репортерката няма документи за самоличност. Тя бе задържана в полицията в Перник до установяване на нейната самоличност. Повдигнато й е обвинение по Закона за българските документи за самоличност, след което репортерката е пусната. Според версията на полицията Супер Бианка се е опитала да пробие кортежа на държавния глава и е задържана, за да й бъде съставен акт за нарушение.

Стр. 1, 3

в. Труд | Соня СПАСОВА | 2010-04-18 

- С колко км в час летиш, Супер Бианка?

- Бързо набирам инерция, но развивам различна скорост. В зависимост от това къде трябва да отида (смее се).

- Ако трябва да гониш премиера Бойко Борисов?

- Тогава трябва да съм наистина бърза, може би със скоростта на светлината, защото и той лети на високи обороти.

- И колко време можеш да изкараш във въздуха?

- Слизам на земята само за да презаредя. Иначе постоянно съм в облаците – от емоции, работа, адреналин, пълна лудница.

- Но пък знам, че не слизаш и от колата си…

- Особено когато има задръствания, мога да си откарам с часове зад кормилото (смее се). И мисля, че в София от една точка до друга съм стигала по-бавно, отколкото от Ловеч, където играя в театъра, до столицата.

- От раз ли взе книжка за шофьор?

- Напротив, късаха ме два пъти. Първо, защото го правят по принцип. Втория път закъснях за изпита на листовки. По принцип съм точна, но тогава цялата зала ме чакаше 20 минути. Поискаха ми личната карта – аз не я намерих в чантата и попитах дали може с карта от библиотеката. Изгониха ме, без изобщо да ми отговорят. На третия път всичко беше о’кей. С шофирането нямах проблеми, но листовките бяха големият ми ужас. И до ден днешен не знам някои знаци. Защо да се натоварвам да ги помня, като то ще се разбере – все някой ще свирне, ще се разкрещи…

- Някои хора носят пижама със супермен. Супермен обаче спи с пижама на Бойко Борисов. А твоята с какви шарки е?

- Обувки. Все пак аз съм жена супермен. А и Супер Бианка много обича обувки на токчета. Пратиха ми я от САЩ.

- А колко обувки имаш в действителност?

- Не знам как ходя, но толкова бързо си късам чепиците, че никога не мога да събера много бройки вкъщи. А и сигурно при приземяването ми спирачките отказват (смее се).

- Имаш и репортажи за това, как се прави киселото мляко. Лесно ли се дои крава? Има ли тайна, или просто ти иде отръки?

- Трудно е. Не че се глезя, но аз се притеснявам от големи животни като крави, коне. Но пък му хванах цаката. Разбрах, че козите и овцете например се доят по различен начин спрямо това, как се подхожда към тях. Не съм станала професионалист, но ако ми се наложи, със сигурност ще се справя. И ще повиша производителността на млеконадоя (смях).

- И в какво друго си Супер Бианка?

- Вдигам 100 от лежанка (смях). Истината е, че не ходя на фитнес. Много добре се поддържа форма с работа. И мускули също ще натрупаш.

- Как смазваш гласа си в 5,30 ч сутринта в събота, когато се готвиш за “Станция Нова"? Ядеш сурови яйца, счукан тебешир или имаш друга тайна?

- Избягвам суровите яйца, защото ме е страх от салмонела (смее се).По принцип рецептата, която аз знам, е да пиеш сода и прясно мляко. Ама аз не я практикувам, защото след това рядко ти пада гласът. Аз загрявам по старомодния начин, който научих, докато студентствах в НАТФИЗ – ставам рано, заставам срещу огледалото и започвам “Ми, ме, ма, мо". После – “Бри, бре, бра, бро". И така 40 минути.

- Обичаш да похапваш кюфтенца с лук, докато призоваваш хората да пратят SMS-и в съботното осемчасово шоу…

- Истината е, че сутринта започвам с баничка. А после, докато тече самото предаване, когато аз нямам включвания, отивам до масата, където са манджите от кетъринга и си взимам от тези кюфтенца. Наистина ухаят на лук, но пък са много вкусни.

- А не се ли страхуваш, че ще дразниш оператора?

- Операторът яде два пъти повече от мен. Сработен колектив сме. Аз ухая на лук, той – на чесън (смях).

- Споделяла си, че би искала да живееш в други стари времена. Каква си била в миналия си живот според теб?

- Аз не вярвам в преражданията. Православна християнка съм. Но наистина бих искала да бях родена около 200 години по-рано.

- Още сме били под турско робство тогава.

- Да, но любовта е била по-истинска, по-чиста, непорочна.

- Но пък е можело да станеш част от нечий харем?

- Или пък българинът, който ме залюби, да ме обича до гроб. А не… Днес го има, утре го няма. Съвременници… Аз искам, ако може, да живея навсякъде и във всички епохи. Чета нещо за Шехерезада и веднага започвам да си мисля колко ще е хубаво, ако бях родена тогава. После хващам роман за Япония и решавам, че ще е по-добре да съм като гейшите едно време…

- Ако се беше родила в Индия, Япония или Китай, как щеше да звучи името ти?

- Бианчу или Бианчи сан например. Има един виц, за който се сещам сега. Вълкът, заекът и хамстерът ще пресичат китайската граница. Разбрали се да си променят имената, за да не ги разкрият. Вълкът казал: “Аз съм Чин Вуй". Заекът допълнил “Аз тогава ще съм Чин Зуй", а хамстерът казал: “Аз тогава се връщам."

-За себе си чула си вече виц?

- Още не, но пък знам много вицов за блондинки. Ако не се отнасяш с ирония към себе си, да знаеш, че не вървиш на добре.

- Събираш овехтели неща. Би ли отворила антиквариат, като се пенсионираш и спреш да бъдеш Супер Бианка?

- Аз съм истински Плюшкин и трудно ще се разделя с нещата, които съм събирала с толкова мъка. Обичам си всяко боклуче в стаята. Мъкнала съм камъчета от връх Вола например. Майка ми след това, като започне да чисти, се чуди кое да изхвърли и кое да пази.

- Освен част от Нова тв ти си част и от “Клиника на третия етаж" по БНТ 1? Като малка играеше ли на чичо доктор?

- Не съм си играла на такива неща. Нашата детска компания от блока в ж. к. “Младост" имаше по-различни виждания за нещата от живота. Игри от рода на “майки и деца" и “чичо доктор" изобщо бяха под нашето ниво. Точно зад нашия блок имаше рекичка, тогава беше чиста. И там строяхме Ноев ковчег. Правили сме и рокбанда. Никой не беше наясно дали е вокалист или свири на китара. Защото всеки ден се карахме. И затова се редувахме. Но пък си беше весело детство.

- Спомняш ли си да си била с ожулени крака и пукната глава?

- О-о-о, редовно. Имало е време, когато съм била с гипс и на двете си ръце. Едната ударих, защото паднах с ролери. Влачеха ме с колело, за което се бях хванала. Велосипедистът обаче тръгна надолу по една стръмна улица, а аз паднах и си счупих ръката. Гипсираха ме. След това паднах от едно дърво и си счупих и другата ръка. А главата съм си пукала 3 пъти.

- Била си щастливка – спестила си училище.

- Не, ходех и с гипса в час. Трябваше да слушам какво говорят учителите, та дано запомня нещо.

- Бягаше ли от час?

- Честно ли? Да, често. Но пък ходехме на кино…

- Колко ще искаш от “Плейбой" или “Пентхаус", за да те имат на корица?

- Да не казвам голяма дума, но не ми харесва идеята да се снимам гола за мъжко списание. Струва ми се някак самоцелно всяко разсъбличане… Аз съм актриса и ако на сцената трябва да се съблека, ще го направя, ако режисьорът се обоснове защо иска да го направя.

- Замисляла ли си да си направиш порноклипче – някои фолк певици така си вдигат рейтинга?

- Има разлика между една фолк певица и една актриса. Първите залагат повече на популярността, визията. При актьорите е по-важна продуктивността.

- А би ли живяла в Къщата на “Биг брадър"?

- Защо да разваляме илюзията на хората и те да разберат, че Супер Бианка също си бърка в носа?!

- Приятелят ти също е актьор – Иван Велчев. Кога се срещате?

- Честно казано, наистина се виждаме рядко. Но защо да коментираме личния ми живот? По-интересна е Супер Бианка.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Бианка се прочу със забавните си въпроси към сериозни хора. Като например да пита "колегата" Супер Бойко може ли да лети.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Бианка на 3 години кара "Москвич". В кръгче – лудетината току-що е построила пясъчен замък със свой приятел.

Стр. 13