Би Ти Ви и “Нова” се цакат с едни и същи формати

в. 168 часа | Стоян СТОЯНОВ | 22.01.2016

Двете най-гледани частни телевизии изразходват изключително много време и енергия във взаимното шпиониране. По-интересното е, че взаимното дебнене не е с цел да се пуска нещо различно от врага, а напротив. Би Ти Ви и "Нова" се цакат с почти едни и същи предавания.
По-простичко казано – щом едната телевизия реши да прави музикално риалити с танцувални елементи, другата моментално вади от ръкава почти същия коз. Така на зрителите им е отредено да гледат много сходни шоупрограми.
На пръв поглед "България търси талант", което се излъчва по Би Ти Ви, и "Денсинг старс" по "Нова" се различават, но дали наистина е така? В шоуто на талантите над 50 процента от участниците опитват да впечатлят публиката с рап, дене или народни танци. Значи всички танцуват, а съдии ги оценяват.
Още по-интересен е случаят със "Семейни войни", което се завръща в ефира на "Нова". То също си има своя братблизнак в Би Ти Ви – "Мама готви по-добре ". Какво му е общото между игра за семейства и готварско шоу, ще попитат зрителите. Има много сходни елементи и те ще си проличат още в началните епизоди на двата формата. В първия случай две семейства ще се състезават, отговаряйки на въпроси. Във втория случай пак ще има семейни войни, но битката ще е на кухненския плот.
Двете най-гледани телевизии ще се изправят една срещу друга и с още две готварски предавания. По "Нова" ще върви "Черешката на тортата", а по Би Ти Ви ще гледаме втори сезон на "Мастър шеф".
Става дума за добре познати номера, които целят да ударят бизнеса на конкурента. През лятото "Нова" стартира по-рано от предвиденото "Биг брадър", а в предаването освен кандидати за слава бяха вкарани също домашни животни като кокошки, гъски, патици. Преди началото на риалити формата продуцентите обявиха, че новите съквартиранти ги чакат селска идилия и спокойствие, но и задължението да се грижат за своята птицеферма. Да ви звучи познато?
Само няколко седмици по-късно основният конкурент пусна своя формат "Фермата", в който непознати на широката публика хора също се събраха да живеят на едно място и също трябваше да се грижат за домашни животни.
"Световна практика е основните конкуренти в телевизионния бизнес да играят с подобни мръсни номера. Телевизията X разбира, че Y ще пуска готварско шоу. X моментално спретва подобен формат. Набързо изработеният проект може и да не се радва на особен зрителски интерес, но тук целта е друга – да бъде откъсната аудитория от амбициозната и далеч по-скъпа продукция на конкурента. В един момент телевизиите доста се увличат във взаимното дебнене и пълнят вечерната си програма с едни и същи риалити формати", категоричен е медиен експерт.
Според него другият често практикуван номер от телевизиите е да бъде пуснат хитов и сравнително нов филм на гърба на първия епизод от риалити формата на врага. Идеята е публиката да се загледа в екшън сцените и да пропусне старта на риалити битката. А не видиш ли в началото какви ги вършат новите герои, след това много трудно ще се запалиш по техните проблеми и емоции.

Стр. 56, 55

Дидие Щосел, изпълнителен директор на “Нова броудкастинг груп”: Новините на Нова тв един ден ще станат най-гледани

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 22.11.2012

Идеята да поканим Кеворк Кеворкян е на тъща ми, казва в първото си интервю медийният шеф

- Г-н Щосел, напоследък всички говорят за "ВИЛ Брадър", харесва ли ви?

- Бих казал, че по-скоро всички говорят за Нова тв. Все повече коментари чувам, че хора, спрели да гледат Нова тв от няколко години, сега се връщат към нея. И не само заради "Бит Брадър", но и заради публицистиката и новините ни Имаме и нови водещи – Кеворк Кеворкян, Любен Дилов, Мира Иванова. Мартин Карбовски не е нов, но също е много добър. "Господарите на ефира" се върнаха. Така че зрителят вече няма нужда да превключва на другите канали.

- Месеци преди да заемете новия си пост, се чу, че е ваша идеята да има пак "ВИЛ Брадър" и да пуснете "Всяка неделя". Така ли е?

- Ако беше вярно, щеше да е хубаво. Но истината е, че ние сме голям екип и аз не вземам решенията сам. Тези предавания бяха резултат от брейнсторминга, който направихме. Пролетта не ни донесе като рейтинг това, което очаквахме, и се замислихме как и какво да променим. Така се появи идеята за "Бит Брадър". А Кеворкян беше идея на тъща ми.

- Как така?

- Помолих я да ми каже кои са най-добрите журналисти, които знае. Тя състави списък с имена, едно от които беше това на Кеворкян. Отидох в телевизията и ги попитах какво мислят, идеята допадна на екипа. Нормално е да се допиташ за съвет до хората, които са най-близо до теб. Когато разказах на Кеворкян, той ми отговори, че е чул тази история.

- Кой друг беше в списъка на тъщата?

- Не си спомням. Но Кеворкян наистина е забележителен човек и сме много щастливи да е при нас, още повече че предаването му е с много добри резултати.

- Защо преместихте късните новини на Нова тв чак в 23,30 ч?

- Струва ми се, че трите часа между основната емисия в 19 ч и късната в 22 ч са много кратък период. Сега рейтингите на новините са доста високи, което показва, че сме взели правилно решение. Между впрочем гледаемостта им зависи и от това доколко са независими. Когато акциите на една телевизия са в ръцете на компания като MTG, която е напълно независима международна група, новините са напълно независими, както и самата телевизия. Ние нямаме натиск от никого да правим каквото и да е. Единствената ни задача е да се придържаме към фактите и да сме обективни. Затова ми се струва, че в дългосрочен план новините ни вероятно ще станат първи по рейтинг. Имаме напълно независима редакционна политика. За да сме сигурни, че това е така, ни наблюдава независим външен орган към MTG, който следи независимостта на новините. Аз давам отчет всяка седмица дали новините ни са обективни, дали коментарните предавания отделят едно и също време за различните мнения. Подобен мониторинг има във Франция и Великобритания, където следят съдържанието на новините много внимателно. Това е важна тема за България.

- Какво влияние усещате върху другите медни?

- Външният мониторинг се прави само върху нашите новини и няма как да коментирам другите телевизии Искам да съм сигурен, че когато застана пред моя борд, мога да им покажа доколко сме обективни и независими и как спазваме принципите си.

- Кой е най-важният жанр за политематична телевизия като Нова тв?

- Има няколко стълба за национална телевизия, единият от които са новините. Ние сме на пазара от 18 години, хората ни вярват, а нашата задача е да запазим това доверие. Вторият стълб са предаванията, които аз наричам "местни и на живо" и които влизат в устата на хората,т.е. стават нещо, за което се говори. Това са развлекателните програми, които трябва да имат местен аромат. Не ми се вярва зрителите в Азия да искат да гледат програми, записани в Австралия например.

- Не са ли вече старомодни риалити програмите?

- "ВИП Брадър" показа, че не е така. Когато казвам риалити, имам предвид всяко предаване, което докосва зрителя. То трябва да е за хора, които той познава, за средата, в която живее, и да е на живо, което означава, че не е фалш Така както беше и музикалното шоу "X фактор" миналата година.

- Ще има ли втори сезон?

- Да, ще го направим пак. В България пазарът е малък, затова няма да го пуснем във времето, когато Би Ти Ви излъчва подобно нещо. Не е нужно 3 месеца да гледаме музикално състезание и по двете телевизии.

- Нова тв винаги е излъчвала много качествени сериали. Ще продължите ли да ги купувате?

- Тези сделки, които правим с американските студии, винаги са дългосрочни и всяка година се подновяват. Това няма да се промени. Но по-интересният факт е, че броят на качествените американски сериали спадна. Аз например бях голям фен на "24" и "Престъпни намерения". Но през последните 12-18 месеца назад нямаше много произведени. "Д-р Хаус" свърши, "От местопрестъплението: Маями" също спря. Добрата новина е, че напоследък пак започнаха да се появяват добри филми. Има нов сериал на "Дисни" -"Отмъщението" (Revenge), който се излъчва с огромен успех в САЩ и Скандинавия. Ние ще го пуснем през декември.

- "Стани богат" ще се върне ли на екрана?

 - Вероятно напролет. Имаме интересни идеи как да разнообразим играта и да привлечем повече хора да участват в нея.

- Очаква се Нова тв скоро да излъчва в HD формат, както направи и Би Ти Ви. Кога ще стане това?

- Когато 15-20% от населението има достъп до HD, тогава Нова тв ще мине на висока разделителна способност. Във Великобритания например HD е най-важен за спорта, който изглежда фантастично на този формат. Ето затова преди 9 месеца пуснахме канала "Нова Спорт HD". Филмите ни вече се излъчват на широкия екран 16:9. Това е една стъпка преди HD. Абонатите на HD са твърде ограничен брой в момента, затова предпочитам да инвестирам не в техника и хардуер, а в програма и хора.

- Какви са дългосрочните вн цели за Нова тв?

- Преди 4 години Нова тв беше един канал, собственост на, Антена груп". Сега е медийна компания с 10-12 канала – освен "Нова Спорт" в нея са и каналите "Диема", "Диема Фемили" и "Кино Нова". Да не забравяме, че имаме и каналите на Viasat -TV 1000, Viasat Explorer, Viasat History, Viasat Nature, както и Viasat History HD и Viasat Nature HD. В интернет е "Нова плей", където предоставяме цялата си програма безплатно до 7 дни след излъчването й по Нова тв. На месец имаме по 3 млн. гледания на видео. Следващата ни експанзия ще е насочена към цифровия сектор. Трендът сега е да присъстваш и на втория екран Да имаш достъп до "Нова плей" примерно и на мобилния си телефон или на таблета си. От една страна, са тв каналите, които разпространяваме, от друга – цялото ни тв съдържание трябва да стане достъпно до всеки чрез всички видове устройства. 

- Какво е големият успех за вас – висок рейтинг, много реклами или повече влияние?

- За мен е щастливо и здраво семейство. Имам близнаци на 2,5 години -момче и момиче. Първите ми две деца вече са в университет. Когато работех по 18 часа на ден, не можех да бъда с тях толкова време, колкото ми се искаше. Сега наваксвам, вечеряме заедно поне 1-2 пъти седмично и всеки ден играем заедно по 2 часа, преди да си легнат. А успехът за телевизията е да ни гледат повече хора, всеки зрител да е доволен и да постигаме това по независим и етичен начин. От това следва всичко останало – рекламите, влиянието, разпознаването.

- От два месеца сте изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп". Как се чувствате?

- Харесва ми, тази позиция дава много възможности. Както вероятно знаете, аз бях банкер в HSBC (британска мултинационална банкова и финансова компания -б.а.). Тамръководех бизнес, който е 10 пъти по-голям от телевизията. Така че да управлявам голям бизнес не е новост за мен. Но телевизията е едно от най-интересните занимания и е нещо, което обичам.

- Как решихте да се занимавате с медии?

- Вече бях въвлечен в медийни сделки. Част от моята работа беше да съветвам хората как да купуват и продават компании, сред които транспортни, медийни. Да, но животът се състои от неща, които човек обикновено не е очаквал. Дойдох в България, за да се срещна с няколко банки и да проуча какви възможности за инвестиране има. Една от тях ми каза, че музикалната телевизия ММ е за продан. Така се случи всичко. Не бях планирал живота си.

- Как се чувства един французин в България?

- Аз съм и българин. Преди 2 години получих българско гражданство. Така че не знам за французите, защото ние, българите, сме добре.

***
CV
• Роден е във франция, където живее 20 години
• 20 години живее в Лондон, където в един момент става главен изпълнителен директор на "Инвестиционно банкиране" към HSBC
• Живял е няколко години в Азия
• Идва у нас през 2005 г., когато купува музикалната тв ММ с компанията си Apace Media
• През 2006 г. придобива каналите "Диема", а година по-късно негов партньор става MTG
• През 2008 г. двете компании придобиват Нова тв чрез общата си фирма "Болкан медия ФУП"
• През 2009 г. Щосел става зам.-председател на борда на директорите на Нова тв
• От 1 септември 2012 г. е изпълнителен директор на "Нова броудкастинг груп"

Стр. 1, 13 

Продуцентите на “ВИП Брадър” преговарят с 80 знаменитости

в. Бряг, Русе | 26.07.2012

Новият сезон ще набляга на позитивното, а не на скандалното, заяви Нико Тупарев 

В момента се водят активни преговори с около 80 знаменитости, част от които ще влязат в Къщата на "ВИП Брадър", разкри Нико Тупарев. Продуцентът на Old School е категоричен, че в този сезон няма да се набляга на скандалното, а на позитивното.
"Водим преговори с бивш министър, евродепутат, много известна писателка и футболна съпруга и се надяваме, че скоро ще подпишем договори… В този кастинг искаме да съберем хора, които ще направят нещо различно и ново, хора, които ще ни изненадат приятно, които ще разчупят някои стереотипи и ще покажат, че всъщност ние не познаваме толкова добре звездите", споделя Тупарев.
"Много важно също така е това да са хора, които са забавни и които искат да се забавляват. Точно такива ще търсим и сред бившите съквартиранти, защото общото между двата сезона тази година е именно забавлението", допълва още продуцентът пред списание Story.
Както беше обявено по-рано, "Биг Брадър" се завръща наесен в ефира на Нова ТВ. За първи път през септември зрителите ще станат свидетели не на един, а на цели два последователни сезона.
Големият маратон ще стартира с "ВИП Брадър", който не само ще събере редица известни личности под един покрив, но за първи път ще привлече и. звезда от световна величина, разкриха продуцентите. Веднага след него, зрителите отново ще "влязат" в къщата, за да станат свидетели на едно напълно непознато за България издание. В него феновете ще видят някои от най-емблематичните съквартиранти, познати на публиката, благодарение на участието си в предишни сезони.
"Биг Брадър" е шоуто, с което Нова ТВ поставя началото на риалити формата в България.
Първият сезон на предаването се появява за първи път през 2004 г. Оттогава досега Нова ТВ е излъчила общо осем сезона – четири "Биг Брадър", три "ВИП Брадър" и един "Биг Брадър Фемили". Предстоящият сезон, който ще включва две издания, ще бъде девети поред.
Идеята за този тип риалити формат се появява в Холандия през 1999 г., когато е излъчено и първото издание на "Биг Брадър". Оттогава негови варианти се реализират по целия свят – Англия, Австралия, Германия, Испания, Бразилия, САЩ, като това е една от най-успешните телевизионни продукции, включително и в България. Името на шоуто и идеята за него произлизат от романа "1984" на Джордж Оруел, в който е описана концепцията за "Големия брат" (Биг Брадър) – все-виждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове.

Стр. 10

Нека фрийк шоуто започне сега

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31 

Медийни реалити-суджуци, стандарт „Стара планина“

Либерален преглед I Любомир Милчев-Dandy I 6.03.2011

Напоследък шумно се премълчава тъжното положение, че властта е заприличала на реалити формат. Напълно закономерно и съвсем не необяснимо! Когато телевизионната жанрология достигна онази сюблимна степен на бутафорност, каквато добре помним от „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, а в България инфантилно отпразнувана в шоу-програми-„невади“, от които се печелят какви ли не награди, тихата лудост в телевизионните студия преля писоарно в тиха гузност на „реалността“. Като такава вече се състоява закономерно дори и властта…, медиен суджук, чийто стандарт е поставен под съмнение поради наличието на неясни съставки…

Телевизията не понася рефлексия, тя пренася и препренася… емисии. Тъкмо затова цялата сюрия акредитирани към различни стоки сладурани, една незабравима Ася, една неуморима и до днес хомункулусоподобна Гала, една захаросана и вдетинена Бианка, сочещи вафли, домашни видеа, перални, стъкленици с банкноти или пък, някои, най-вече „срамни части“ от самите себе си, и които изглеждат тъй, сякаш никога не напущат стерилните телевизионни студиа, бе щедро изнапренесена да се поовъргаля в „реалността“ и да я „разреализира“. Дори една Ани Салич бе пратена навремето на острова на Сървайвър… за да оцелее…, бездруго, и да се повърне цяла-целеничка и още по-реална-реаленичка в чистичките телевизионни студиа. Телевизията във фалшивия си екстаз към реалността протяга към нея само нови и нови, протезирани телевизионни студиа. За телевизията реалността е… нищо повече от безконечност на телевизионното време, власт на телевизионното време. Упражняването на властта също енебезразлично към телевизионното време и дори прие образа на респектабелно телевизионно време.

Многообаятелни TV-модератори, които сутрин заедно с витамините поемат орално и таблетка фон дьо тен, а офталмално поне две сериалчета, бяха внезапно прожектирани върху прясно разлепените ваденки на реалността, досущ като в „Смъртен сън“ на Чавдар Мутафов, който, разбира се, никой от тях не е чел…

Като как TV я схваща тая „реалност“?

Българските телевизии не се морят да изобретят нещо, те само благоволяват да „купуват права“, тъй че трудно може да се каже, че я живеят интензивно цялата тая динамика – те я отмарят. Там, откъдето с охота, страхопочитание и снобизъм „купуват права“, гузността, че телевизията конструира „реалност“ и дори най-деспотично отказва реалност на онова, което не форматира и емитира, доведе до формати, в които пожеланото всеприсъствие на камерите всепроследява всичкото-на-реалността и така всячески се избягва впечатлението за монтаж, макияж и преднамерен смисъл. А и една преситеност, преди да пожелае безизразност и отказ, пожелава всевъзможното, разбирай го в телевизионен смисъл. Тук, прочее, за нашите TV нема такъв проблем за решаване, има само мода за следване и новоширнало се пред адаптаторите поле за спекулации. А нали прекупвачът, пък бил той и на права, най-обича да спекулира.

Най-гледаното реалити Биг Брадър в bg-вариант изспекулира-извоайира реалността като срамна и грижливо крита, но неубягваща на камерите тайна. Самата „тайна“ се открива в прекарването на брадърите през горнилото на почти всички телевизионни жанрове и в обдумването и одумването им в студиа и форуми, което много импонира на нашата „народопсихология на чергата”, да не кажем, че е най-важната й дори ингредиента. Регистрира се (тайната) чрез SMS-и и един вид приложна социология, чрез която съвременната телевизия, която е една телевизия на рейтингите, валидизира своите ефекти на безусловна „реалност“. Братството на живеещите в къщата в наложена медийна изолация е превърнато във вкусна плячка за медиите, които почти ги докарват до анимационни герои. Анимационните герои анимират рекламни идеи – тази на самото реалити-шоу, тази на рекламния пакет, който го съпътства – Виваком-Каменица-Първа-инвестиционна-банка-и др. и др. – и в дъното – онази на есемесно състоялата се благодарение на мобилните оператори публичност – светая светих на „демокрацията“. „Реалността“ на реалитито е анимиране на рекламни идеи в микс на TV-жанрове. Анимационните герои после биват пущани да коментират „реалността“ на президентските избори, вероятно защото са по-реални от „реалността“. Това създаде странен ефект на забъркване – следваше да се внуши, че кандидат-президентската надпревара не е нищо друго освен номинация в изповедалнята. NOVA толкова преигра в бигбрадърната си афектация, че Зурлева се похвали, че това им е най-важното предаване, вероятно бъркайки печалба с реноме, тогавашният изпълнителен директор Станчев можеше да бъде видян по коктейли да убеждава Кеворкян, че NOVA е the first, който не изглежда да му вярваше, защото все повече вярваше единствено на легендата за собствената си обаятелност, а накрая повечето й предавания заприличаха на кадри от изповедалнята. И още – „Голямата уста“ се отвори и за политически и обществени събития. Май най-сигурният резултат от цялата тая галиматия е, че вече човек бърка очилата на Дуков с тези на Цветанка Ризова, а нейните пък, с тези на Кристина Патрашкова. Пропуснах кметовете, монтиращи камери тук и там… Иван и Андрей направо заживяха, „сблъскани“, и с жените си в телевизионните студиа, които напускаха за малко…, за да се явят на пресконференция в Президентството.

Още-по-най-гледаното реалити Сървайвър осъблазни „реалността“, която вижда като оцеляване, във вид на „несценарирана“ екзотика на островно приключенство. Адаптираният вариант миксира старобългарски, над 1300 годишен, отлежал кич, кичът на парадизиална туристическа дестинация и малко бихейвиористичен кич на оцеляването в джунглата на живота. Чрез оцеляващите се анимира както отново целият рекламен пакет, така и идеята за всесилността на телевизията, превръщаща те след кастинг от аноним в звезда… За да не остане по-назад от NOVA, bTV пусна тогава TV-модераторите камен-воденичаров-иван-и-андрей-от-сблъсък-и-от-айдъла да коментират президентските избори, с което следваше да се внуши, че изборите не са нищо повече от едно реалити, малко-по-скучно от истинското реалити, по-реално от „реалността“. Онази гузност там стана гордост тук…

Още-по-най-най-гледаното реалити „Пълна промяна“ практично се задоволи с хирургия на „реалността“, както й с нейното протезиране и козметизиране. Тук героите трябва невиждано да се приближат до един телевизионен идеал и да анимират чудесата на пластичната хирургия, една мощна индустрия. Да станат годни за телевизионна консумация като легнат под ножа както на пластичната хирургия, така и на телевизионната метаморфоза. Скъси си носа, удължи си пишката, бъди звезда… Тук едно многозначително паралелно развитие… отново в пълноводните води на реалити-формата… Водещият на „Островът на изкушенията“ Витомир Саръиванов бе подложен на поредица пластични операции и смяна на зъбите, за да заприлича вероятно на Купидон, при все че стандартен кастинг би снабдил продукцията с достатъчно типажи, несподобили се с физиономия по лабораторен път. Но реалити-форматът не цени естественото, а оестествяването на своите собствени властови спекулации.

Супер-най-най- най-гледаното реалити Мюзик Айдъл и Славчо-Трифоновият му дубликат, може би най-скучният тъдявашен реалити формат, с пълни шепи почерпи от „реалността“ таланти, тъй както парламентът – депутати – и ги доведе до „реализация“ чрез продуцентство. Нещо златно-орфеево блещука в него кат пайетка и така се реанимира кичът на социалистическата естрада – тъмночервена-роза-закичена-в-смолистите-коси-на-йордана-христова (странен тогавашен соцримейк на Хосе Фелисиано, доколкото си спомням). Защото, както имахме възможност да проследим, след туй чувствата на народа бяха изпети в бяла-а-и-в-черна-роза. То нали нашият народ неизменно е клонял да бъде една сантиментална и малоумна розоберачка… върху кутия с локум… или пък гроздоберачка върху двайсетолевка.

„Великолепната шесторка“, „Байландо“ и…, даже вече не им помня имената, продължават да тъпчат кайма в медийни суджуци, повиснали в бакалията на благотворителността. Някои проляха сълзи в ефир, а други – есемеси чрез слъзната жлеза на мобилния си оператор. Есемесалното, гузно сантименталничене е особено противно получаване на индулгенция чрез технически посредник и ефирно време в праймтайм.

Зрителите винаги са си въобразявали, че модераторът гледа тях, че на тях се усмихва така предразполагащо, ала той гледа своето аутокю и се усмихва нарцистично на собствения си екранен образ. Зрителят е излишен – той е старомодна отживелица, вече го заместват със статист… и статистика. Не е реален. Не е реална и реалността… Или, казано на телевизионен език – не е реалити и реалността… Ето така се упражнява власт, когато докараш властта до реалити.

Оригинална публикация

Защо телевизията стана по-скучна

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 03.03.2011

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени
Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията – телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.
Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.
Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?
Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.
Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала – bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.
Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория – младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.
Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира – от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.
И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.
Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.
В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични.
В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.
Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.
Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано – по-сложни предавания.
Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.
Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.
От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Защо спада качеството на телевизиите
Един телевизионен пазар се разгръща и професионализира тъкмо през инвестициите в съдържание, защото така увеличава възможностите за приходи на всички играчи на него и възпитава лоялна аудитория. В условията на намалени рекламни бюджети и изискванията на чуждите медийни компании за стабилно ниво на печалба обаче телевизионните мениджъри трудно могат да запазят разходите за програма непроменени. Естествено е и да избягват експериментите и рисковите начинания, защото нямат увереността в растящия рекламен пазар от времето на мащабни проекти като "Big Brother" и "Survivor". В същото време търсят предавания, които да се харесват на всички общности – малки и големи, в села и градове и т.н. "Когато търсиш най-малкото общо кратно за такава голяма общност, няма как да не падне нивото", коментира Емил Кошлуков, изпълнителен директор на No Frame Media. (Компанията продуцира предаванията "В джаза в събота вечер", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео").
Има и още нещо, което пречи на разнообразието в тв ефира. Една от болестите на малките пазари е, че се развива на телевизионни моди и вълни, които бързо отшумяват и пренасищат интереса на зрителите. Всички помните господството на риалити форматите, които бяха монополизирали ефира допреди две години. Сега идва ред на сериалите. "Това е толкова закономерно на един малък пазар, който освен това е в стагнация – да залага на отработени територии", коментира продуцентът Магърдич Халваджиян.
Според програмния директор на bTV Апостол Пенчев липсата на инвестиции може да се отрази единствено на качеството на заснемане и продуциране на тв продуктите. Той обаче е категоричен, че независимо от икономическата ситуация bTV не е допуснала компромис с програмното си съдържание. Действително, през последната година телевизията успя да наложи български сериал с качество на филмов продукт – "Стъклен дом". Изхождайки от успеха на този проект, тази пролет bTV инвестира в още три български сериала в праймтайм и кулинарно риалити шоу.
Изпълнителният директор на конкурентната "Нова тв" Светлана Василева обяснява отсъствието на мащабни продукции като сериали и скъпи риалити формати тази година и с малкия размер на българския пазар. "Националните телевизии могат да стартират годишно ограничено количество програми от този тип. За да подсигурят достатъчно висок бюджет за целта, понякога се налага да съкратят разходите на голяма част от останалите продукции, особено предвидените за излъчване в дневния часови пояс. Неминуемо това рефлектира върху тяхното качество или поне не позволява те да се развиват", честна е Василева. По думите й това съвсем логично води и до по-малко новаторски проекти и залагане на сигурни и наложили се продукти.
Аргументите на медийните мениджъри се подкрепят и от финансовите анализатори, които следят поведението на компаниите майки на двете най-големи национални телевизии в България – MTG (собствениците на "Нова тв" и каналите от групата Diema) и CME (на bTV) на всички пазари, на които те оперират. Стефан Нелсон, който покрива медийната индустрия в Skandinaviska Enskilda Banken, и по-специално операциите на MTG, потвърждава, че политиката на намалените инвестиции в съдържание следва логиката на свиването на рекламния пазар. "MTG са по-предпазливи в програмните си инвестиции в България, отколкото на други пазари. Причината е, че от всички страни, в които оперират, България и Балтийските страни са тези с най-слаб рекламен пазар", обяснява Нелсон. По думите му стратегията на MTG е да имат колкото се може по-висока печалба в настоящата бизнес среда, без да загубят пазарен дял. Ако обаче рекламният пазар в страната започне да се възстановява през 2011г, Нелсон прогнозира, че и MTG, и CME ще инвестират много повече в програма, защото тогава пазарният им дял ще бъде от много по-голямо значение.
Друг важен фактор, който влияе на качеството на телевизионното съдържание, е неравномерното разпределение на рекламния пазар в България. Лидерът в ефира bTV заедно с останалите канали от b Media Group държат 63% от телевизионния рекламен пазар. Едва 31% се падат на каналите на MTG ("Нова" и телевизиите "Диема"). За държавната БНТ остават 4%. А всички останали си поделят останалите 2% според данните на TNS/TV Plan за 2010 г. (виж графиката). При такова разпределение на рекламните пари е очевидно кой може да си позволи повече инвестиции в телевизионно съдържание и кой трябва да прави икономии от това. Проблемът според медийния анализатор и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, е че монополизираният от водещата медийна група рекламен пазар "оказва влияние директно върху съдържанието, защото обемите предавания (програми) трябва да останат същите, а в условията на криза и намалени рекламни бюджети тези обеми трябва да се произвеждат с все по-малки ресурси."
Отвъд ефектите от икономическата криза обаче можем да търсим причините за спада на качеството на тв съдържанието и в особеностите на българския телевизионен пазар. През годините двете комерсиални телевизии наложиха практиката да се конкурират с едно и също програмно съдържание в един и същи часови пояс. Ако по bTV върви танцувално шоу в праймтайм, и в "Нова тв" гледаме същото в същия час. И обратното. Този установен ред обаче ограничи пазара и продуцентите в развитието на едни и същи формати, а аудиторията – в избора й какво да гледа. "Когато има само два играча, по-големият винаги запушва по-малкия. Ходът на bTV е да не позволява в "Нова тв" да има иновации", коментира продуцентът Никола Тупарев.
"Прилича почти на картелно споразумение помежду им", казва Севда Шишманова от БНТ за поведението на двете частни национални телевизии.
Мениджърите на телевизиите обаче регистрират и още един проблем, който влияе върху качеството на телевизионните продукти. "Смятам, че има и творческа криза от страна на външните продуценти. Не сме наблюдавали особено интересни концепции за нови формати, а по-скоро има завръщане към сериали и филми", обръща внимание изпълнителният директор на "Нова тв" Светлана Василева. По думите й това не е тенденция, характерна само за България. Тя обаче очаква откриването на нови лица и таланти да се съживи и развие оттук нататък.
Какво всъщност ще се случва през следващите месеци зависи не само от вдъхновението на продуцентите, но в много голяма степен – от конкуренцията между телевизиите и възстановяването на рекламния пазар. Ако беше спазен първоначалният срок за цифровизация на ефира, през 2012 г. щеше да е ясно, че веднага след това състезанието между каналите щеше да ги накара да увеличат качество на програмите си. Сега това ще се случи след още няколко години. Перспективите пред рекламния пазар за тази година са за спиране на спада и в добрия случай – минимален ръст. Това, уви, не предполага някаква генерална промяна в ефира на частните телевизии. Надежда има в БНТ (вижте допълнителния текст), но иначе свиквайте – филмите тази година ще продължат да бъдат стари, шегите – тъпи, а вместо телевизионна журналистика да ни облъчват с политически буфосинхронисти.
За националните частни канали остава санкцията на зрителите, които все повече ще се отдалечават от телевизията като източник на информация и забавление. А за да се върне активната аудитория отново пред малкия екран, нужно е много по-голямо усилие от инвестирането в български сериали. Спасението е в силната и качествена телевизионна журналистика. Ако тя продължава да изчезва обаче, скоро големите канали няма да бъдат нищо повече от ефирен чалга клуб – кичозен интериор, профанска музика и шарени прожектори.
По темата работи и Красимира Карамфилова

Стр. 8, 9, 12, 13

Силва Зурлева: Не взехме “Шоуто на Слави” в Нова телевизия по политически причини

Blitz.bg I Ива НИКОЛОВА I 22.02.2011

Със Светлана Василева бяхме "с гол в ръката нож", но сега си партнираме чудесно

- Г-жо Зурлева, за пореден път през последните 20 г. се подготвя нов закон за електронните медии. Какво налага сегашната промяна?

- Мисля, че ще се пенсионирам, но нов закон няма да има. Натам отиват нещата. Истината е, че всички политици искат да са в добри отношения с медиите. Не се сещам за изключения от това „правило”. Но сега има воля за промяна. И честно мога да кажа, че аз съм един от медийните хора, които много желаят това да се случи, да се разчисти пътя за по-регулирана дейност на медиите. 

Като казвам регулирана, имам предвид не СЕМ, защото при нас саморегулацията е бъдещето. Имам предвид ясни правила за дейността ни, защото през изминалите десетина години много неща се извършваха на тъмно, с изключително по-силен втори план, отколкото първи. И в крайна сметка резултатът беше в това, че за целия период на прехода всъщност никой не знаеше кои са истинските собственици на медиите и как се управляваха те. Дано този закон проработи, защото го дължим на бъдещото поколение. 

Не искам да звучи песимистично, но ние сме обреченото поколение на прехода. За моята дъщеря, за нейните приятели и за тяхната генерация изобщо, вече няма да има значение как е стартирала първата частна телевизия в България, кой е бил собственикът, какви са били неговите игри с политиците, как са вземани решенията. Ще има значение пазарът, в който те ще навлизат и ще трябва да работят. И затова е хубаво да има правила. Дано този закон да съществува като нов факт, а не като закърпване на стария. Скоро четох едно интервю на Георги Лозанов, според когото най-вероятно ще се направят само поправки. Не смятам, че това е правилно.

- Така ще може ли наистина да се вдигне завесата пред собствеността на медиите, за да знаем не само кой ги притежава, а кой и защо защитава дадена политика?

- Според мен това е основното, защото когато гледам дадено публицистично предаване, зная кой стои зад темата му и кой е реалният инициатор на идеите, които се прокарват там. И това в никакъв случай не е журналистът. Напоследък си мисля нещо, което никак не е хубаво за нашия сектор – защо ние макар и с право непрекъснато се занимаваме с това, че има корупция в митниците, в съдебната система, в държавата, в прокуратурата, правим тежки разследвания за почти всички области на живота, но никой не обяснява как така медиите са един оазис на чистота и почтеност и всички сме с ангелски криле. Това просто не е вярно.

- Едно писмо „До Мадам В.”, която и да е тя, като че ли приповдигна завесата на тези процеси?

- Четох много внимателно това писмо. И за съжаление смятам, че то изобщо не е до Мадам В., а до много мадами В. А., Б., В., Г. и изобщо мога да изредя цялата азбука. Невъзможно е да се уреди със закон липсата на морал. Оттам нататък всичко опира до личната ценностна система на всеки от нас. Защото ако за един материал ти вземаш пари под масата, това е твой личен избор. Аз не мога да зная всичко, което става в Нова телевизия. Затова просто вярвам на журналистите – на тези, които отразяват обществено-политическия живот, защото това е моята отговорност в работата ми. И трябва да им вярвам и да се надявам на техния морал и тяхната коректност. 

Защото ако някой иска да подкупи журналист, в крайна сметка това остава въпрос на неговата съвест. Почти всеки може да бъде съблазнен. Имало е случаи, в които заради разследване са ми се обаждали с натиск, че това е платено, че сме поръчкови журналисти. Особено често са ме притискали след разследванията на Васил Иванов, които дори доведоха до бомбата в апартамента му, която без малко не уби майка му. Имало е голям натиск срещу мен за това, че някой е взел пари. Но аз никога не съм се съмнявала в разследващите журналисти. Защото разследващата журналистика сама по себе си е много опасна и, познавайки и Васил, и Диляна Гайтанджиева, и Даниела Тренчева, каквото и да са ми казвали, никога не съм вярвала, че техните материали може да са платени. 

- Твърди се също, че много от популярните особено политически лица или лица от шоу бизнеса, си плащат, за да се появяват в едно или друго предаване. Това вярно ли е?

- Не зная как е в БНТ, но не мисля, че в частните телевизии се плаща за участието на т.нар. постоянни заподозрени – нито при нас, нито другаде. Защото сред тях има хора, които сами по себе си са експерти и са интересни. Например един Владо Каролев, който участва във всевъзможни предавания, особено по икономически теми, ми звучи абсурдно да си плаща. Именно защото е един от малкото експерти и един от малкото, които говорят интересно. Вероятно има и по-добри специалисти от него, но той е цветен, атрактивен и може да обясни нещата така, че хората да го разберат. Защото ако на екрана се появи банкер, който говори със специфична терминология, никой няма да разбере нищо и зрителите веднага ще превключат. В края на краищата дистанционното е най-големият съдник и то е нашият дамоклиев меч. Защото в момента, в който не си интересен, заминаваш – няма земна сила, която да накара зрителя да те гледа, ако нищо не се случва, независимо от рейтинга.

- Дистанционното ли ви принуди да предприемете доста драстични промени във водещите на сутрешния блок например? С какво Ели Гигова и Вито Саръиванов не се вписаха в концепцията на Нова?

- Да, безспорно. Дистанционното винаги е в основата на всички решения в една телевизия. Дори ще кажа нещо, което сигурно няма да се хареса на много колеги. Всяка частна телевизия е едно търговско дружество с цел печалба. Тя предлага определен продукт и го оставя в ръцете на дистанционното. В един момент хората престават да гледат нещо, защото са пренасители, уморени са по хиляди причини. И затова най-гениалният съдник на телевизията и последната инстанция за нея си остава зрителят.

Не мога да кажа, че Ели и Вито не са се вписали в концепцията. Просто всяка телевизия иска да има по-добри резултати. Не искам да коментирам конкретни предавания и лица, защото изпълняващ функциите на програмен директор е Светлана Василева. Причината за смените, каквито и да са те, са резултатите, няма други.

- Подбрахте ли новите лица?

- Те са в процес на подбиране. Много се радвам, че аз и Светлана гледаме в една посока и се разбираме за това, че първо трябва да се даде шанс на хората от телевизията, които са работили години наред за нея и след това да се търсят външни лица. В България за съжаление няма много голямо богатство от личности, за които да се избиваме. Искам да ви кажа, че телевизиите не се бият за никого, няма фигура, за която да кажем: ето, това е Опра Уинфри и тя е незаменима. Аз поне засега не виждам Опра Уинфри у нас. Макар понякога нещата да изглеждат точно обратното.

- Съжалявате ли, че Милен Цветков напусна сутрешния ви блок? Той по-добри резултати ли имаше?

- Не може да се каже така. Понякога по-добър е бил Милен, понякога, особено през лятото – Ели и Вито. 

- А вярно ли е, че Милен се връща в Нова на мястото на Цветанка Ризова?

- Цветанка Ризова си остава там, където е. Не е вярно, че тя ще бъде местена. Има и много други неща, които ще се правят, но трябва да ги коментира Светлана Василева.

- Всъщност със Светлана Василева вие бяхте не просто конкуренти, докато тя оглавяваше БТВ, а дори враждувахте. Как се разбирате сега под един покрив?

- Между другото, хора, които познават по-добре нея, отколкото мен, са казвали в публичното пространство, че е невъзможно двете да се сработим, защото сме били основни конкуренти, когато тя беше начело на БТВ при появата й, а ние се борехме за лиценз. Тогава дори сме си разменяли доста остри реплики не само на различни дискусии, а по вестниците. Изобщо бяхме, както се казва, „с гол в ръката нож”. Но оттогава минаха много години и много неща се промениха в телевизионния свят. Тя има една стойностна кариера и е човек с изключителен опит, минал през огън и вода. И мисля, че избора й за изпълнителен директор беше успешен, защото ви уверявам, че не е толкова лесно да се намерят хора като нея. Изобщо не коментирам личните й качества, а професионалните. 

В крайна сметка всички собственици на телевизии рано или късно стигат до извода, че оперативният директор трябва да е българин и това е единственият вариант нещата да вървят. Но когато тръгнеш да го търсиш е изключително трудно. Изобщо на нашия пазар, когато тръгнеш да търсиш човек за определени позиции, се сблъскваш с огромни трудности. Уж е богат изборът, но не е така, също както и с телевизионните лица. Въртят се все едни и същи хора и за последните години не мога да се сетя за новоизгряла звезда, която да блести на екрана и да прикове всички пред него.

- От друга страна обаче вие работихте дълги години с Олга Лозанова, която напусна Нова след идването на Светлана Василева. Конфликт ли имаше между тях?

- Не-не. Излизането на Олга от телевизията и идването на Светла не са свързани по никакъв начин. Не зная защо Олга реши така.

- А защо прекъснахте „Биг Брадър”, който беше най-успешният ви проект? Окончателно ли е решението да не го излъчвате повече?

- Мисля, че всяко нещо в този живот си има време – време да се живее и време да се мре. Смятам, че има едно пренасищане от този формат. Възможно е след години той пак да се появи и да бъде много успешен, но никога няма да бъде това, което беше при първия „Биг Брадър”, когато дадохме голямата награда и улиците на София почти бяха опустели. Тогава просто нямаше човек, който да те говори за това. Второто и третото издание също бяха успешни, но интересът никога не можеше да бъде същият. Мисля, че публиката трябва да си почине.

- Чу се, че рушите Къщата в Нови хан. Вярно ли е?

-Там имаме други студиа, от които ще излъчваме различни продукции.

- А причината за прекратяването на „Биг Брадър” не беше ли пошлостта особено на последното издание с гробарите и проститутките?

- Това е продуцентско решение, което в крайна сметка го одобрява програмният директор на телевизията. Но искам много ясно да заявя нещо – понякога професионалните цели много силно се различават от моите лични. Аз не съм и не искам да се изкарвам моралист. Ако вярвам, че нещо е правилно за Нова, ще го защитавам, независимо че трябва да изляза срещу СЕМ и да се боря с тяхното мнение. Ние сме търговска телевизия и работим за рейтинга и рекламата, но тогава наистина ми беше много тежко, защото не разбирах с какво тези деца са важни за шоуто. Не разбирах какво печелиш от тяхното присъствие. Продуцентите бяха убедени в това, но аз лично имах спорове с тях. 

- Още едно предаване на вашата телевизия скандализира тежко обществото и това беше „Цената на истината”. Как го оценявате с днешна дата?

- Не бих искала да коментирам.

- Това развали ли отношенията ви с Нико Тупарев?

- Не. Аз никога не съм била приятел с него, за да си разваляме отношенията. Общуваме чисто професионално. Олга Лозанова беше казала в едно интервю, че няма земна сила, която да раздели нейното приятелство с него, защото се познават от много години. Това е тяхно право и аз го уважавам. В чисто професионален аспект той е много добър продуцент. И той, и Магърдич Халваджиян постигнаха тези и материални, и професионални успехи благодарение на двете телевизии. Помня ги много добре, когато дойдоха при мен. Още бяхме на пл. „Св. Неделя” и тогава пак Олга Лозанова беше програмен директор. Тя ги доведе заедно с Митовски. Никога няма да ги забравя – те бяха едни момчета, които още нямаха никакви реализирани проекти. И първият беше „Стани богат” – едно от моите любими предавания. 

По това време положението беше много тежко, защото ние все още нямахме национален лиценз и не се знаеше какво ще стане и дали изобщо ще го получим. Трябваше да се платят правата на „Ендемол”, които изобщо не бяха малко за една регионална медия. Тогавашните собственици в лицето на гръцката „Антена” отказаха и в един момент всички преговори увиснаха във въздуха. Собствениците бяха категорични, че без лиценз няма да влагат инвестиции в програми. Тогава аз се обадих на собственика г-н Киряку и му казах, че ако той не отпусне тези пари като инвестиция, не зная какво ще правим и как ще се доказваме, защото нищо не се случва и не може да се случи. Той каза, че ми вярва, че вярва, че ще успея и лично разреши това плащане. Така тръгна „Стани богат”.

По същия начин, когато Слави Трифонов дойде да преговаряме за „Шоуто на Слави” пак бяхме на пл. „Св. Неделя”. Тогава изпълнителен директор беше Стефан Димитров, а аз бях представител на „Антена” и преговарях за инвестициите. Спомням си, че Слави имаше съвсем друг вид – беше с опашката. По-късно в книгата, редактирана от Любен Дилов-син, има един момент, в който описва тази среща и казва: „Силва Зурлева ни гледаше с тъжните очи на ирландски сетер”. Точно така беше. Прав е. А аз гледах като ирландски сетер, защото харесвах това шоу и много го исках в Нова телевизия. Знаех, че ако това се случи, тя ще дръпне много напред, както стана с БТВ. Защото колкото и да се биехме тогава в съда, тези битки щяха да свършат, но ние вече щяхме да сме набрали популярност. Само че не го взехме по политически причини. И затова е написал, че гледам като тъжен ирландски сетер, защото знаех, че това е грешка от страна на Нова, но аз нищо не можех да променя.

- Какви бяха политическите причини?

- Има неща, които не искам да кажа, защото има давност. Тогава предаването беше политическа сатира, много остро. По това време бяха протестите, шествията, възрожденските песни, „Стани, стани, юнак балкански” и изобщо обстановката беше революционна. А ние се борехме в съда за лицензията, всички ни притискаха, искаха да ни удушат, никой не искаше да я има тази Нова телевизия и борбата всъщност бе да я няма. И си представете как ние се бием за национална лицензия и изведнъж пускаме едно шоу, което започва да громи властта от сутрин до вечер. Какво щях да правя тогава? Никога нямаше да получа тази лицензия. Може би някога ще разкажа как се случиха нещата, защото много ясно си спомням всичките ни срещи – къде съм ходила, с кого съм разговаряла.

Но искам да споделя нещо много откровено: абсолютен мит е и вече ми е дошло до гуша, когато се говори за свободата на словото, която наистина е основно благо и основна ценност, медийни шефове на вестници и телевизии да излизат и да казват: ние сме независими, ние се самоиздържаме, ние не правим компромиси. Няма медия, която да не прави компромиси, това е невъзможно да се случи поне в нашата страна. В такива случаи е по-добре медийните шефове да си мълчат, вместо да говорят глупости. Медията е независима, ако от нея нищо не зависи. Ако си направя един кабелен канал, по който ще ме гледат майка ми и сестра ми, там от сутрин до вечер мога да си говоря каквото си искам, нищо няма да зависи от мен, мога да се събера с проф. Юлиян Вучков и всичко ще е супер. 

- Изпуснахте не само шоуто на Слави, но и едно много гледано шоу, което стартира по Нова – „Господари на ефира”, което се излъчва пак по конкурентната ви БТВ. Защо стана така?

- Аз водех преговорите, когато пускахме шоуто и съм човекът, който е подписал първият му договор за национален ефир. Но когато то премина в БТВ не съм водила тези преговори и не е коректно да кажа как точно са се развили нещата.

- Тогава е имало политически причини да не вземете Слави, а сега премиерът Борисов похвали Нова за разследваща журналистика. Не е ли притеснително властта да хвали една медия? Как се почувствахте от тази похвала?

- Лично аз не съм се почувствала зле, защото нямам чувството за нещо лепкаво, за това, че сме получили комплимент, който не заслужаваме. Преди Бойко Борисов да стане премиер, в качеството му на главен секретар на МВР всички криминални репортери не само от Нова, а и от другите медии бяха в много тясна връзка с него, защото той просто е роден пиар. Той го носи в себе си и общува с медиите по начин, по който нито един друг политик не може да го прави. Няма друг такъв пример, въпреки че познавам сравнително добре всички. 

И той каза това за нашата разследваща журналистика по-скоро в качеството си на бивш главен секретар на МВР, отколкото на премиер, защото много добре познава криминалните репортери, познава обстановката, знае колко е трудно да се направи едно такова разследване. И в никакъв случай не съм се чувствала омерзена за това, че похвалата идва от властта. Напротив, радвам се за децата, както ги наричам, защото те много често си слагат главата в торбата. Имаме случаи не само на заплахи за побой, а чупене на камери и какво ли не. Това се случваше и заради разследването на затворите, и за корупцията в Централния затвор, и за незаконните селища, и за корупцията за европейските фондове. Затова една такава похвала е много важна най-вече за криминалните репортери. 

- От друга страна обаче тече една много неприятна история, свързана с вашата телевизия и шоуто „Байландо”. Обвиняват продуцентите, че хората, които защитаваха каузи, не са получили никакви пари и че всичко е било фарс, от който са печелили само авторите на шоуто. Как ще отговорите на обидените?

Бих желала да направя разяснения относно механизма за събиране на средства в предаването „Байландо”. Чрез sms-ите зрителите трябваше да изразят единствено подкрепата си „ЗА” участниците, т.е. бяха важни за класирането им, за да се реши кой остава и кой излиза от шоуто. Цената им бе 0.25 лв, а не 1.20 лв., както е обикновено в други програми. Това е най-ниската цена, на която постигнахме споразумение с операторите.

Бихме желали да подчертаем, че целта на създадения механизъм бе да даде възможност на повече зрители да дадат своя вот за каузите на участниците, без да бъдат натоварвани с висока добавена стойност. Мога да ви гарантирам, че в телевизията и при продуцентите не е влязла една стотинка от тези пари. Никога няма да си заложа името под една лъжа.

- Тогава на каква финансова помощ трябваше да разчитат участниците?

Разчиташе се на хора, които щяха да се развълнуват от каузата на съответния участник и биха му помогнали с пари в личните им сметки, които изписвахме на екран през цялото време. Ние изпълнихме ангажимента, който имахме, към победителя и помогнахме за осъществяването на неговата кауза. „Байландо” реално успя да допринесе за сбъдването на повече от една мечта, след като няколко участници по пътя към своята кауза получиха незаменима подкрепа за нея. 

- Как гледате на факта, че в един момент всички телевизии започнаха да правят шоу с благотворителна цел? Това не опорочава ли самата идея?

- За съжаление, както имахме два синода и изобщо всичко ни беше по две, и тук не можем да създадем един общ екип и общ фонд за благотворителна кауза и да обединим усилията си. В един момент, особено преди Нова година, когато е кампанията „Българската Коледа” се оказа, че се събират благотворително пари и за децата на загиналите полицаи, и „Великолепната шесторка” по БТВ, и „Байландо” при нас. Но аз все още вярвам, че когато хората искат да помогнат, те го правят. Ще припомня един трагичен случай – с Андрей Баташов. Той почина няколко дни след като направихме концерта за него, но тогава в рамките на един час събрахме над 40 000 лв., които предадохме на семейството, за да се покрият разходите в „Токуда” за лечението му. 

Смятам, че този тип благотворителни предавания никога няма да умрат, стига да се измисли достатъчно добра и трогваща кауза. Най-големият успех на Нова телевизия с най-много събрани пари – над 2,5 милиона лева, е „Вип Брадър”. Може различни хора да не харесва Нова телевизия, да говорят против нея и нейните лица, може голяма част от жълтата преса да се опитва да я дискредитира, но това, което никой не може да дискредитира, са над 20 чисто нови кувьоза, единствения лапароскопски апарат за детската хирургия в „Пирогов” – всичко това остава за години напред и ще помогне на много хора. То е направено с парите на нашите зрители. Занимавам се лично с този процес и много се ядосвам, когато прочета нещо негативно специално за тази благотворителна кампания на „ВИП Брадър”.

В момента разпределяме 265 000 лв. от благотворителното издание на „Стани богат”. Направихме обществен съвет със Стефка Костадинова като председател на Олимпийския комитет и Надя Шабани, която е председател на Агенцията за закрила на децата, и още няколко души, и решихме да не се купува оборудване за различните домове, а да дадем стипендии на деца от домове за сираци със спортни таланти, които учат и ще влязат тази година в спортни училища, за целия период на обучение от 4 години. Правим го заедно с ДСК, които ще им издадат карти.

- Преливането на шоупрограми от една телевизия в друга обаче вече ни обърква като зрители. Често не знаем коя точно телевизия гледаме. В какво се изразява конкуренцията между трите ефирни телевизии – в наддаване за едни и същи предавания ли? Защо не излиза нищо ново?

- От тази гледна точка нещата не изглеждат добре. Струва ми се, че липсата на креативност си личи навсякъде. Не зная защо се случи така, но като че ли има едно изчерпване, една умора у зрителите, един навик, гледат едно и също, клишета някакви. Доколкото познавам нещата, нито има бум, нито се очертава да има. В момента на телевизионния пазар няма проект, който да ни накара да се избием с БТВ за него. Всичко е добре забравено старо, както в модата. Надежда ми дават само новите книги, които чета, защото аз повече чета, отколкото гледам телевизия, че могат да се направят добри филми и сериали.

- За шоуто на Иван и Андрей също се говори, че търпи трансформации. За какво става дума?

- Иван и Андрей си остават при нас. Водят се преговори за оптимизиране на самото предаване, но тези преговори се водят от Светлана Василева. Лично на мен като зрител „Станция „Нова” много ми харесва, защото всеки може да си намери нещо в този формат. „Директно с Карбовски” също е успешен проект.

- Цветанка Ризова обаче като че ли иска да се харесва на всичките си събеседници и търпи доста критики заради това, особено от Кеворк Кеворкян?

- Кеворк Кеворкян рядко казва нещо добро за някого. Той пише прекрасно и има много строги преценки. За да каже нещо положително, то наистина трябва да е много силно. Сигурно не харесва начина, по който Цветанка води предаването си, но зрителите си го харесват. То е по-спокойно. Важни са въпросите, които тя задава, а не толкова тонът, с който ги задава. Тя е спокойна, когато разговаря, но от въпросите личи, че е много информирана и знае какво пита. Докато, когато гледах разговора между Мартин Карбовски и Кристина Патрашкова, направо ме заболя главата, защото беше бърз като пинг-понг и в един момент се задъхваш от поемането на информация. Но ние държим в нашата телевизия всеки да може да намери нещо за себе си, нещо оригинално и нетипично.

- Вие се самоиздържате като медия и се занимавате с благотворителност, докато БНТ получава бюджетни средства, за да работи и има право на реклама. Ще приключи ли някога битката между държавната и частните медии за рекламите, как и кога?

Не, няма воля да приключи. Аз от много години пея тази песен, но нищо не се случва, въпреки че много хора мислят като мен и ме подкрепят. И не зная кога тази битка ще да приключи, защото тя може да бъде решена само на политическо ниво. Но никой няма интерес от това. Първо, защото в БНТ има достатъчно проблеми, които трябва да се решават на управленско ниво и са свързани със съкращения. Една частна телевизия се прави с хора от порядъка на 250-300 души. Докато в БНТ са в пъти повече. И аз не зная коя е тази политическа сила, която ще си сложи ръката в огъня и то в предизборен период да взема непопулярни мерки. Много хора от нашия бранш са съгласни, че веднъж за винаги трябва да се вземе решението какво ще се прави с БНТ, защото парите, които се отпускат – 60 милиона лева, са на данъкоплатците, а не на някого, който просто им ги дава. Това са нашите пари. 

На последната дискусия за закона в Министерски съвет през есента моята теза беше следната: ние нямаме нищо против субсидията на БНТ да се вдигне дори на 80, на 100 милиона, да се направи структурната реформа, но те просто да правят или едното, или другото – или обществена телевизия с продукции с обществена значимост, които нямат комерсиална стойност и да излязат от рекламния пазар, или ако играят на рекламния пазар, субсидията им да бъде сведена до минимум. Както е в Гърция – гръцката обществена телевизия е равностоен играч на рекламния пазар и не получава субсидия. 

Но не мисля, че това ще се случи, защото има много разнопосочни интереси. В кризата нашият пазар много се сви и в него продуцентите и рекламните босове биха искали да имат още една телевизия, в която да реализират продукция. А ако се забрани рекламата, те няма да могат да правят нищо там, за да вземат пари.

- Освен рекламата за БНТ, коя е другата най-болезнена точка във въвеждането на новите правила за работа на електронните медии в промените на закона?

- Една от най-болезнените точки е дали офшорна компания има право да притежава медия. Аз съм се борила години наред това да не е така и мога да кажа, че тази моя борба не е успешна. Не можех да застана срещу всички. Това беше много наивно. Мога да кажа за себе си, че съм един старомоден романтик. За съжаление вече не е така. Настроена съм много по-песимистично, а може би реалистично, защото зная, че това няма да се случи. 

След толкова много години, в които си изяснявахме кой на кого е собственик, къде е регистриран и защо – заради данъчното законодателството, дори човекът, който е направил много за рекламата в България – Красимир Гергов, излезе в сутрешния блок на БТВ и каза, че телевизията е като плод и зеленчук, това някакви си отмина без адекватни реакции. Явно вече не прави впечатление на никого. 

Твърдя, че случващото се сега, след години ще бъде само една историческа справка. Също както първоначалното натрупване на капитала, в началото на миналия век. Всички знаем кой е Буров – голям банкер, един от основателите на банковото дело в България. Но ние изобщо не се интересуваме какво реално се е случвало в процеса на натрупването на неговия капитал. Същото е и в медиите сега, само реалното време е друго.

- Отложи се и цифровизацията за 2013 г. Какво е обяснението?

- Това е едно умно решение, защото ние не сме готови като държава. Като се започне с това, че нашите зрители не знаят какъв е този процес и защо трябва да си купуват устройствата, с които да преобразуват сигнала. Освен това има около 200 000 социално слаби домакинства, които трябва да получат безплатно тези устройства, чиято цена е между 50 и 100 лв. Трябва да се направи и изключително силна рекламна кампания. Това е един процес, който ни е наложен, и никой от нас – хората, които сме на пазара, не го приема еднозначно. Но това е перспективата на европейското развитие на България и тъй или иначе ние трябва да намерим компромисния вариант и да го направим.

Оригинална публикация

Наплив от риалити формати в конкурса на БНТ

в. 168 часа | Бисерка БОРИСОВА | 18.02.2011
 
ГОЛЯМ брой проекти за риалити формати са постъпили в конкурса за външни продукции на БНТ, научи "168 часа".

Идеята на повечето от продуцентските къщи е да не следват модела на "Биг брадър" и "Сървайвър", а да предлагат "ситуационна комедия" или "документално риалити".
Някои от проектите са в заимствали части от сценария си от популярни сериали като "Приятели", "Сексът и градът". Има и предложения за традиционно токшоу. От "Сан Стефано" 29 споделят, че някои от идеите били откровено "глуповати", но на други задължително трябвало да се обърне внимание. По предварителен план до края на месеца трябва да станат ясни и победителите.
Свидетели споделиха, че имало продуценти, които още преди да си подадат документите, напирали да разберат кой влиза в комисията за оценка на предложенията.
"Членовете на тази комисия се пазеха в дълбока тайна, иначе върху им щеше да бъде оказан голям натиск", разказват запознати.
"168 часа" установи, че в споменатата комисия влизат само шефове, одобрени в края на януари от Генералния директор на БНТ Вяра Анкова.
"Редно би било да има обществен съвет, който да оценява постъпилите концепции в обществената телевизия. Можеше БНТ да стане новатор и да предложи част от проектите за гласуване от самите зрители. Нямаше да е лошо да има социологически проучвания при избора, тъй като този път на "Сан Стефано" 29 наистина постъпиха много проекти. Ако Вяра Анкова имаше новаторски дух, можеше да се стигне до много
по-разчупен и успешен модел
на избор, но в БНТ открай време си се работи по стара схема", коментират част от продуцентите.
"168 часа" разполага с някои от кандидатстващите проекти. Повечето от тях са за вечерни предавания.

Стр. 41

Ники Кънчев призна: “БИГ БРАДЪР е нагласен”

в. Торнадо | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 18.12.2010

Съпругата на приморския гларус Здравко неочаквано изместила фаворитът Деси Слава

Съмненията, че реалити форматът "Биг Брадър" е нагласен, съпровождат шоуто още от стартирането на първия сезон преди 6 години. Водещият Ники Кънчев сам публично е признал, че финалът на шоуто се манипулира и победителят се определя от продуцентите, разказаха потресени студенти пред вестник "Торнадо".
По време на лекция в столичен университет, където е поканен да сподели опита си като журналист с кандидат-висшистите, Мистър "Стани богат" шокиращо заявил че във втория сезон на "ВИП Брадър" съпругата на приморския гларус Здравко (първият победител в историята на шоуто) е била предварително нарочена да спечели от продуцента Нико Тупарев.
Припомняме ви, че финалният сблъсък на виповете бе между Христина и фолкпевицата ДесиСлава, като русата дива беше безспорен фаворит на публиката. До последния момент вотът на зрителите убедително водеше в нейна полза, но минута преди избора на победител съобщили в слушалката на Кънчев, че трябва да анонсира името на Христина, разказал пред втрещените студенти самият водещ. Още по време на излъчването на "ВИП Брадър" 3 упорито се говореше, че продуцентите нарочно са избирали кадри, които представят в положителна светлина приморската снаха и злепоставят конкурентките й, а орязвали скандални сцени на пиянство, в които тя ругае наред и буйства.
В момента на обявяването на името на Христина за победител от студиото на Ники Кънчев демонстративно излязоха останалите съквартиранти Катя Евро, Калин Beльов, Маги Желязкова, Азис и Китаеца.
Независимо от това, че беше недолюбвана от зрители и съквартиранти обаче, жената на Здравко грабна голямата награда, с което перото на "Семейство Василеви от Приморско" от бюджета на "Биг Брадър" нарасна с още 100 000 лева.

Стр. 18

Без деца в тв риалити формати – иначе солени глоби

www.vsekiden.com | Яна ДОНЕВА | 21.12.2010

Здравко от “Биг Брадър”: Да махнат първо порнографията от екрана, после другото

Много скоро ще бъде сложен край на участието на деца в риалити формати. Това ще стане, след като бъдат приети поправките в Закона за радиото и телевизията, обсъждани вчера в парламентарната комисия по култура. Според текста родителите, които допуснат детето им да участва в тв риалити шоу, ще бъдат глобявани със суми от 1000 до 2000 лева.
Още по-голяма е санкцията за нехаещите родители и настойници, които не предотвратят участието на хлапета във формати от типа на „Биг Брадър”, създаващи риск за неговото, физическо, психическо, нравствено или социално развитие повторно – срещу това ще трябва да се бръкнат с 5 бона.
Според Здравко от Приморско, който участва два пъти в “Биг Брадър”, като вторият път дори с дъщеря си Яница, това е излишно губене на депутатско време.
“Извинявайте, но едно дете на 2 години не би могло толкова да се повлияе от средата за кратко време. Освен това, Къщата на “Биг Брадър” е най-добре организираната къща в България – там има специалисти, които следят всяка една секунда състоянието на детето, тъй че това едва ли е най-важният проблем, с който трябва да се занимава парламентът в момента. Има хиляда деца по домовете у нас, в които аз и жена ми Христина видяхме потресаващи неща. По-добре да помислят за тях, а не за тези, които имат родители, и които носят така или иначе отговорността. Аз така прецених тогава и го направих – вкарах Яница в Къщата. Сега, когато е на пет години, не бих я вкарал, но за малките деца няма опасност”, заяви пред “Всеки ден” известният брадър.
Михаил Стефанов от Национална мрежа за децата обаче е на друго мнение. Според него рискът за подрастващите в едно такова предаване далеч не опира до физическото им здраве, затова той и останалите неправителствени организации, занимаващи се с проблемите на децата, са щастливи от така развиващите се събития около промените в закона.
“Да, ситуацията е малко след дъжд качулка, но пък е добре все пак тези неща веднъж завинаги да се регламентират в медиите, защото ние се консултирахме с чужди специалисти и те бяха категорични, че участието на дете в риалити не води до нищо хубаво. Ако едно момиченце падне в басейн пред очите на цяла България, то то ще остане в съзнанието на хората като момиченцето, падало в басейн, а не с нещо друго.Искам да кажа, че ефектът на такова предаване може да бъде погубен за детската психика”, допълни още Стефанов.
Как биха постъпили организациите обаче, ако се появят родители, готови да платят глобата от 2 хиляди лева, само за да видят отрочето си в ефир? Според Михаил Стефанов дори и хипотетично това едва ли ще се случи, защото телевизиите ще се въздържат да правят подобни формати с деца. Но дори и това да стане, то е добре майките и бащите да знаят, че “В Конвенцията за закрила на детето“ се посочва, че родителските права не са неограничени. Когато има констатирано нарушение, то децата могат да бъдат отнемани от родителите или най-малкото да се издаде забрана за достъп на детето до съответното предаване”, каза още той.
В крайна сметка от Националната мрежа за децата са убедени, че нито родителите, нито медиите публично ще възразят срещу бъдещите промени в Закона за радио и телевизия, защото те са в услуга на всички.
За съжаление, продуцентът на “Биг Брадър” Нико Тупарев, както и шефовете на Нова телевизия, която излъчи всички сезони на риалитито, не бяха открити за коментар.
Затова пък приморският Здравко смята, че ако трябва да има рестрикции срещу това какво да се показа по телевизията, то те не трябва да са насочени към раилити форматите. “Нека първо спрат порнографията, пък после да се занимават с “Биг Брадър” . И на мен ми омръзна дъщеря ми да гледа глупости и да учи мръсни думи и ругатни, звучащи от екрана, ама никой не ме пита”, възмущава се бившият гларус.

Оригинална публикация