в. Стандарт | 22.07.2013

Детският хор на БНР ще гостува в Пекин от 20 до 24 август по покана на тамошното национално радио. "Нашата публика се прекланя пред вашите славеи", заяви в София зам.-шефът на далечната медия Тиечи Джао. Той призна, че интересът към българския фолклор и поп музика в Китай е голям. И че без радио не може – особено в Пекин, където всеки ден 5 млн. коли попадат поне веднъж в двучасови задръствания.

Стр. 26 

в. 24 часа | 18.07.2013 

Най-новата интернет медия на БНР навършва първата си година тази седмица. Като подарък за аудиторията екипът на радио "Бин@р" пуска нов канал за народна и етномузика в петък, а до края на годината тръгва и каналът за класическа музика. Увеличава се и програмата на медията с 2 ч – съвсем скоро "Бин@р" ще излъчва не от 16,00, а от 14,00 до 22,00 ч. Вече са факт и няколко нови предавания, сред които е например "На острова на блажените" с водещ поетесата Силвия Чолева.
"Утре на рождения ден ще има извънредно предаване от 13,00 до 15,00 ч. Ще се съберем представителите на всички нови медии да се видим и да обменим мисли и идеи за принципите на работа, за правилата в новите медии. Защото новите аудитории търсят и намират информация онлайн и ако не им се дава качествено съдържание, журналистиката няма да играе своята обществена роля в тази нова среда", обясни директорът на "Бин@р" Паулиана Новакова.
От тази година интернет медията разполага и с нов студиен комплекс, подходящ за камерни концерти. "Вече имаме заявки от млади джазмени. Вторият видеострийм, който пуснахме тази година, също работи много активно. Той отразява на живо концерти на съставите на БНР и културни и музикални събития, на които сме партньори", каза Новакова.
Празникът за рождения ден утре ще е в градинката зад музея "Земята и хората", където ще свирят Лили Друмева и нейният състав и ще има суинг парти. Тържеството ще премине под лозунга "Свобода от схемата". Цялото празнично събитие ще се излъчва на платформата на "Бин@р" – www.binar.bg.

Стр. 24 

 OFFNews I 27.06.2013 

Светият синод за пръв път в своята история ще има специлист за връзки с медиите, съобщи БНР.
На заседание от 12-и юни Синодът е взел решение да бъде открита открита службата “Връзки с обществеността” при Синодалната канцелария. За нея ще отговаря Александра Карамихалева, която след интронизацията на Патриарх Неофит през февруари Александра Карамихалева пое неофициално връзките с медиите на Негово светейшество.
Отчитайки колко важна роля имат в наше време медиите във формирането на обществените нагласи, архиереите от Светия синод на Българската православна църква, начело с Негово светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит, взеха решение занапред Българската православна църква – Българска патриаршия да насочи усилията си в посока към по-добър диалог и взаимодействие със средствата за масова информация и с широката общественост, посочват от Синода.

в. Дума | 26.06.2013 

Композиторът Борис Карадимчев ще отбележи 80-годишния си юбилей с тържествен концерт съвместно с Биг бенда на Българското национално радио, под диригентството на Антони Дончев. В събитието, което ще се състои днес в театър "Сълза и смях", ще вземат участие и Мими Иванова, Развигор Попов, Любомир Киров, Калин Вельов, актьорът Константин Икономов и детска вокална група "Пим-пам", чийто дългогодишен художествен ръководител е маестро Карадимчев.
Борис Карадимчев е създател на десетки емблематични творби в поп и рок музиката, сред които са хитовете на група "Тангра" – "Любовта, без която не можем", "Богатство", "Нашият град", "Робинзон Крузо" (изпълнена от Тодор Колев), "Отново е Коледа", "Рождество", песента към филма "Момчето си отива" – "Хора и улици".
Композиторът – оставил златна диря в българската култура, е автор на повече от 300 популярни песни, сред които незабравимата "Бяла тишина". Киното е вълшебството, което го завладява още в началото на творческата му кариера и го вдъхновява да напише музиката за повече от 40 игрални и 120 анимационни филма, между които "Сватбите на Йоан Асен", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име", "От нищо нещо", "Краят на песента", "Гневно пътуване". Част от огромното си творчество маестро Карадимчев посвещава на децата.

Стр. 18 

в. Труд | Соня СПАСОВА | 20.05.2013

Кой да води БНР дружината през следващите 3 години? Този въпрос трябва да решат петима души – членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ), тази седмица. Изборът им е сложен по няколко причини.
Първата е политическата обстановка в страната. Избраният нов генерален директор трябва да работи с новата власт. А онези, които ще избират директора, сиреч членовете на СЕМ, определено са хора на … старата власт.
Втората причина за трудния избор е в медийната среда. И цифровизацията е най-малкият проблем, защото и в други държави в Европа дигитализацията на радиоефира все още предстои. По-големите трудности са свързани с очакванията към БНР, заложени от досегашното управление. Държавното радио работи без загуба и дори успява да генерира приходи на фона на общата криза. Освен това е натрупало високо обществено доверие, а програма "Хоризонт" е категоричен информационен лидер.
В същото време радиото все повече се конкурира не само с частните станции, но и с интернет. Затова следващият шеф трябва да изстиска най-доброто от съчетанието на традиционната и новата медия. Основите вече са положени с проекта на БНР – интернет радиото "Бинар".
Новият генерален директор трябва да е и добър еквилибрист. Да може да разпределя все по-намаляващата държавна субсидия сред хората си. И да успява да ги задържи там. Защото текучество от БНР навън няма. Напротив.
Третата причина за сложния избор, който трябва да направи СЕМ, са очакванията в самото радио. Макар че беше преди 12 г. и тогава надзорният орган се наричаше НСРТ, още се помни стачката в БНР срещу Иван Бориславов. И сега хората там са в напрежение кой ще застане начело на радиото и как това ще промени съдбата на повече от 1000 души, които работят там.
Избор
Хвърляме боб и чакаме, пошегува се човек от радиото с обстановката там. Повечето от хората залагат на това да няма драстични промени. Вероятно причината да не са направили своя избор е, че между 12-те кандидати няма нито един изявен фаворит от ранга на досегашния генерален директор Валери Тодоров например.
Все пак някои казват, че най-добре би се приела фигурата на Бойчо Кулински. Той е "радиочовек", познава БНР, а концепцията му е силна, твърдят неговите поддръжници. Кулински е бил и в СЕМ от квотата на президента Георги Първанов (2002-2012), където има хора, с които е работил като Анна Хаджиева и Анюта Асенова. Противниците му обаче смятат, че у него липсват достатъчно силни лидерски качества, така необходими за шеф на голяма медия, особено в криза.
Радослав Янкулов също иска да се върне в БНР. Спортният журналист работеше като пиар в бившата Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС), когато начело беше Весела Лечева. За него в БНР почти не си спомнят, защото е работил там отдавна. Слуховете обаче носят, че той също би имал подкрепата на БСП.
За трети мандат в държавното радио се бори и Поля Станчева. За нея в
БНР мненията са полярни. Едни я помнят с това, че не си позволяваше да прави съкращения. У други обаче останаха съмненията за нещо нередно около скандалите с дипломата й, безкрайните ремонти в радиото и скъпите й воаяжи до екзотични дестинации. След като напусна БНР, тя мина през Столичния общински съвет като член на ГЕРБ, после се яви и на кандидатпрезидентската кампания от РЗС.
Като ново лице определят Иво Тодоров. За част от гилдията той е познат и като бившата дясна ръка на Милен Цветков от Нова тв. Мнозина го помнят и от работата му в Дарик радио и бившето вече радио "Нет". Само може да се гадае дали има сили да управлява една консервативна машина като БНР.
Има и такива, които се чудят дали Диана Димитрова, която беше част от политическия кабинет на бившия премиер Бойко Борисов и работеше в екипа на бившия министър по еврофондовете Томислав Дончев, няма да извади заека от шапката – т .е. да се окаже предизвестеният победител.
Росланна Белчева оглавява вътрешния одит в БНР. Заради работата си тя със сигурност знае в детайли структурата на радиото. Сериозен минус обаче е това, че не е позната вън от ,Драган Цанков", а и много от хората там я свързват предимно с татуировките и късите поли, които носи, отколкото с радиожурналистика.
Гергина Дворецка се пробва за втори път на конкурса за генерален директор на БНР. Тя води предаване "Европа без граници" по "Христо Ботев", знае 6 езика и е поетеса. Вероятно е обогатила концепцията и идеите си от преди 3 години. Въпросът обаче и тук е дали добрата журналистка може да бъде и добра мениджърка.
Николай Ангелов също се опитва за втори път да стане шеф на БНР. Преди години той беше уволнен от медията като шеф на радио Благоевград заради финансови нарушения, установени след ревизия. Тогава дори имаше стачна готовност на благоевградските журналисти и вероятно завръщането му в БНР би довело до ново напрежение.
Втори опит да управлява БНР прави и Жени Гаджалова, бивша главна счетоводителка по времето на Поля Станчева. Журналисти в БНР споделят, че Гаджалова е меко казано недиалогичен човек. А в музикалните състави на медията още помнят как преди 3 години обяви, че ако я изберат за шеф, ще извади от щатовете техните членове.
Екзотичен привкус внася кандидатурата на Ванче Бойков, който е преподавател в университета в Ниш. Вероятно иска да разказва на студентите си повече за БНР от първа ръка.
В радиото обаче не го познават.
Най-младият сред кандидатите е 29-годишният Митко Димитров. В момента Димитров е пиар на началника на отбраната ген. Симеон Симеонов. Младостта не е порок, но и житейският опит е важен. Все пак ще трябва да управлява структура с бюджет от над 40 млн. лв. годишно.
Дори хора от по-възрастното поколение в БНР не си спомнят как точно изглежда Георги Божков, който иначе е работил 18 години в радио "България". С риск да бъдат упрекнати в дискриминация по възраст, бившите му колеги гледат на кандидатурата му по-скоро с ирония.
Рискове
От днес в СЕМ започват изслушванията на 12-те кандидати, а изборът трябва да стане ясен на 23 май.
От Съвета вече отрязаха петима от желаещите да оглавят БНР. Причините бяха липса на поне 5 г. стаж в радио или незаличена собственост във фирми. Част от тях – Кирил Калев, Георги Василски и Стефан Димитров, бяха смятани за А-отбора в конкурса. Вече има обжалвания – Калев и Найден Андреев заведоха жалби във ВАС. Срокът за обжалване изтича днес, така че може да се включат и други. Така СЕМ всъщност ще трябва да избира нов генерален директор на БНР с воденичен камък на шията. Този камък ще тежи поне няколко месеца, докато ВАС се произнесе. Дотогава нито новият генерален директор, нито управителният съвет, който генералният директор трябва да предложи, няма да са сигурни за постовете си.
Затова има и друга възможност – изборът да бъде отложен. Например, ако никой не се представи достатъчно добре и членовете на СЕМ решат, че искат да чуят и други концепции. Това вече се е случвало преди повече от 12 години. Тогавашните надзорници не си харесаха нито един кандидат и обявиха нова процедура.
В такъв случай може да бъде назначен изпълняващ длъжността или сегашният Валери Тодоров да остане като директор. Вече има прецедент – месеци, след като законът за БТА влезе в сила и предишният парламент трябваше да гласува шеф на агенцията с мандат, това не беше сторено. И не беше незаконно, нито се разстрои работата на БТА.
Каквото и да се случи, отговорността е за СЕМ. И петимата там трябва да мислят добре, преди да отсекат…

Стр. 17

www.vesti.bg | 21.03.2013

На първото си заседание Министерският съвет прие постановление за определяне на тарифата, по която партиите, коалициите от партии и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Въпреки икономическата криза, цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Асоциацията на европейските журналисти – България /АЕЖ/ в писмо да премиера Марин Райков изразява загрижеността си, че служебното правителство продължава практиката на предходните управления за поставяне на силно ограничаващи бариери за правото на достъп до свободен информиран избор на гражданите.
"АЕЖ-България се опасява, че подобни финансови бариери могат да ограничат конституционно гарантираното право на българските граждани да избират или да бъдат избирани или биха могли да доведат до нерегламентирани или корупционни практики или зависимости, породени от необходимостта да бъдат събрани средства за предизборната кампания. Същевременно подобна финансова бариера поставя в неравностойно положение партии, коалиции, сдружения и/или инициативни комитети, които участват за първи път на избори и не са разполагали с държавна субсидия спрямо тези, които вече са имали такава възможност на разположение.
Неясен е и аргументът защо въпреки икономическата криза, цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Правителството посочва, че тарифата е е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР.
Бихме искали да Ви попитаме дали при определяне на цените е било отчетено мнението и на други заинтересовани страни. Припомняме, че Вашето правителство пое недвусмислен ангажимент за консултации с гражданите. Ето защо, изглежда логично подобно важно решение да е съгласувано с представителите на политическите партии и инициативните комитети, специализираните неправителствени организации, журналисти с опит в националните медии, и дори с представители на аудиторията на БНТ и БНР.
Смятаме, че в никакъв случай избирателите не бива да бъдат лишени от информацията, необходима им, за да направят своя избор. Това важи с особена острота за онази аудитория, която разчита главно на обществените медии, които са натоварени със специфични функции.
Намираме, че тарифа от 200 лв. за минута участие в диспут дискриминира извънпарламентарните партии, давайки предимство на големите формации, които ползват значителна държавна субсидия. БНТ и БНР са обществени медии и получават финансиране от държавния бюджет именно за да предоставят равна възможност за достъп до ефир на всички слоеве от населението без оглед на платежоспособността им. Без съмнение, партиите с по-големи възможности ще използват по-пълноценно частните медии за предизборната си кампания. Функцията на националната телевизия и националното радио е именно да компенсират частично този дисбаланс.
Освен това АЕЖ-България намира, че поставените от закона изисквания към партиите и коалициите за регистрация за вота чрез внасянето на определен брой подписи /7 хиляди/ и парична гаранция от 10 хиляди лева е достатъчна предпоставка, както за недопускане на партии-фантоми, които да претоварят обществените медии във времето за предизборна агитация, така и достатъчна финансова тежест особено за нови сдружения, партии и коалиции. По тази причина трябва да се помисли дали допълнителното пресяване на участниците в кампанията по националните медии чрез финансови условия е оправдано.
Поради изброените причини, АЕЖ-България призовава правителството в най-кратки срокове да инициира консултации по темата с участието на заинтересованите страни. След като бъде изслушано тяхното мнение, решението за определяне на тарифите трябва да бъде преразгледано, за да се гарантира равен и справедлив достъп до демократичната надпревара", заявяват от АЕЖ. /БГНЕС /

Оригинална публикация

Тема: Кризисен ПР
Гост: Деница Сачева, ПР специалист

Водещ: Ще продължим сега с Деница Сачева, специалист по политически ПР от там, докъдето стигнахме преди малко с журналиста Иван Бедров, а именно, здравейте, за това на какво е равно мълчанието в една ПР стратегия по време на криза.
Деница Сачева: Добър ден. По време на криза мълчанието може да се окаже много опасно, тъй като това, от което имат нужда хората по време на криза е точно обратното – те имат нужда да разберат какво се случва и имат нужда някой да им посочва правилната посока, пътят, накъдето трябва да вървят. Обикновено вакуумът на информация, вакуумът на комуникация никога не остава незапълнен. И в моята практика, обикновено, когато се мълчи при криза, това е, така, се създава много добра среда за слухове, за митове и за много по-голяма паника.
Водещ: И съответно за увеличаване на напрежението, което пък точно в такава ситуация предполагам, че не е най-добрата перспектива. Ако пренесем това, което казвате конкретно върху начина, по който говорят политиците, техните действия около протестите, струва ли ви се прекалено много да искаме и да очакваме от тях, че в такава ситуация трябва да има един стратегически поглед напред, а не да се върви след онова, което казва улицата? Какво имам предвид? Може би не го обясних много ясно…
Деница Сачева: Разбрах ви. Вижте, много дълго време в България беше разграждана държавността и институциите девалвираха. Твърде дълго време политиците очевидно не са били представители, изразители на интересите на народа или поне една голяма част от политиците и всъщност се получи тази разрез, който виждаме в момента. Защото без съмнение част от протестите са организирани, но друга част от тях са напълно спонтанни. В момента емоциите надделяват със сигурност над разума. Защото разумни послания в момента трудно могат да пробият и трудно могат да бъдат чути. Това е доста дълго време, в който е имало период на лъжа и на самозаблуда за това кое е и какво е политика. Позволихме, особено през последните четири години за политика да се говори по един доста циничен и грозен начин. Политиката не само стана мръсна дума, но и напоследък започна да се олицетворява с глупост, което наистина разруши много сериозно сърцевината на обществото.
Водещ: Откривам една…
Деница Сачева: … И в момента политиците трябва да бъдат отново не хора, които да бъдат част от народа, а трябва да бъдат лидери, трябва да бъдат водачи, трябва да сочат посоката на това накъде да се върви и какво да се прави, и трябва обратно да върнат доверието си, че те са представителите на народа, на хората. Защото тези всички граждански квоти, които ние искаме, имам предвид хората, които протестират, всъщност в крайна сметка са желание за работа и за политика. И обратното ,политиците пък всъщност за какво сме ги избрали – те трябва да представляват гражданите. Те затова са политици. В момента отново се объркват основни понятия и смятаме, че с граждански квоти ще заместим политиката. Според мен, това е невъзможно. По-скоро трябва много ясно да си дадем, да разберем какво значи политиката и да започнем да изискваме от политиците да бъдат истински политици.
Водещ: Да, това е много важно. Аз смятам, че политиката се учи. Тя не е просто като да дойдеш от някаква професия и да отидеш в парламента и да бъдеш политик. Откривам едно много интересно проучване, не знам кога е публикувано от ПР Репортер, според което само 14% от кризите представляват случайни и неочаквано събития. 86% и повече процента са по-предвидими и могат да бъдат прогнозирани. Това ме кара да се запитам, тъй като тук имаше много изненадани хора. Не са ли много, много далеч политиците ни и от този тип ПР, да го наречем най-общо кризисен ПР?
Деница Сачева: В комуникациите, предполагам, че и не само в този сектор, а въобще вероятно в бизнеса от години не се говори толкова за управление на кризи, колкото за управление на риска. Така че мисля, че е крайно време и в политиката да започнем да говорим за управление на риска. Защото в голяма степен това, което се случва днес, то можеше да бъде предвидено. Можеше да бъде предвидено, че рано или късно хората няма да могат да издържат на цялата тази политика на абсолютно игнориране на малкия и средния бизнес, на цялата тази политика на рестриктивност на доходите, на това в икономиката да просперират хора, които имат съмнителни качества и съмнително образование. Рано или късно просто нямаше как да не се стигне до тук.
Водещ: За малкия и средния бизнес ще говорим след малко. Благодаря ви. Чухме Деница Сачева, специалист по политически ПР. 

Водещ: Колегата… Аз все пак ще кажа първо колегата и след това член на СЕМ Мария Стоянова и Кристиян Шпар, ръководител на Медийната програма на Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” преди една дискусия. Утре, една тема, която е много важна за нас като журналисти: „Пиперливата политика и ролята на сатирата в медиите”. Да, днес е ден на траур и ние сме доста по-смирени и мислим за много неща, но всъщност тя сатирата може да бъде и тъжна. В началото да попитам г-н Шпар, как му се струва България през последните дни?
Кристиян Шпар: Аз мисля, че това е едно, тези дни са много важни за България, особено за хората, които са на улицата и които осъзнават, че всъщност трябва да се занимават с политика, не може да минат покрай нея, без да участват в нея. Разбира се, има известни постижения, които са постигнати по време на демокрацията – една парламентарна конституция, България е член на ЕС, много неща са се случили, но същевременно много хора усещат, че държавата не е напреднала толкова, колкото биха желали да бъде. След като е имало години на спокойствие, сега изведнъж отново идват едни малко по-неспокойни времена, неспокойни дни.
Репортер: Няма как, г-н Шпар, да не поговорим за това, че България е в ден на национален траур, породен от това, че един млад мъж във Варна се самозапали, искайки оставката на кмета на града. В Германия също доста често има демонстрации, там има крайно леви, крайно десни, може ли да кажете през годините докъде един знак на протест е стигал до крайност? Защото това, което се случва в България наистина е крайност.
Водещ: Дано поука да извлечем от тях!
Кристиян Шпар: Начинът, по който се провеждат протестите в България, може би не би довело в Германия до оставка на правителството. Ние сме свикнали да имаме протести на улицата, също и в големи градове като в Берлин, където населението участва много активно в политическия живот. Има разбира се и малки радикални групи, леви или десни, които нападат полицията и се опитват с насилие да постигнат своите политически цели, но за щастие, тези радикални групи биват отблъснати с успех. Същевременно това, за което днеска тъжим тук, че един млад мъж е загинал, това има съвсем друго качество, това няма нищо общо с политическо насилие, а по-скоро отчаянието на един индивид, който не е доволен от политическата ситуация в страната, затова е важно да се анализира какво е накарало този млад мъж да посегне на живота си.
Репортер: Днес ще има и блокада на парламента от част от протестиращите. Колко често се случват подобни действия в Германия и докъде там хората притискат политиците?
Кристиян Шпар: Германия е много ориентирана към консенсус. Дори да имаме различни политически партии, хората очакват от политиците, от партиите след кратко време, след определена цезура или след избор отново да създадат едно правителство, което да може да управлява държавата. Мисля, че в България има същото очакване. Има сега два месеца преходен период. Това е време, където всички политически партии трябва да кажат как виждат бъдещето на България. дали има теми, за които трябва да се грижат повече, където трябва да поставят акценти политическите партии. И мисля, че въпреки тази трудна ситуация това е една добра възможност да се дискутира относно целите и посоките на отделните политически партии.
Водещ: Да се хвана за изборите и за предизборната кампания, Мария, ние точно след няколко дни медиите ще сме в отново тази безпрецедентна ситуация да трябва да отразяваме политическите реалности по правилата, създадени в изборния кодекс и в същото време искайки да сме полезни на хората. Къде тук е ролята на сатирата, на провокацията?
Мария Стоянова: Мисля, че сатирата точно тук в този момент може да ни помогне страшно много, защото канализираното напрежение в нашето общество, което избуя напоследък, трябва да намери своя отдушник. А какъв по-добър отдушник от смеха можем да намерим? Смях с подтекст. Смях, оцветен от критика, смях, оцветен от послание, от политическо послание. Защото това представлява сатирата и това е нейната разлика с комедията. Комедията има за цел само да разсмива, докато сатирата има за цел да критикува, но с усмивка. И смятам, че точно сатирата може да ни помогне в този напрегнат момент, да погледнем на себе си, на това, което се случва около нас по улиците, по които се движим, където са се събрали наши близки, познати или непознати, но при всички положения сънародници. Та да погледнем на всичко това, защо не и с усмивка?
Водещ: Г-н Шпар, има ли шанс сатирата в традиционните медии, аз съм сигурна, че в социалните мрежи тя е господар, но в традиционните медии?
Кристиян Шпар: Разбира се, че може една карикатура във вестника да се разглежда като политическа сатира. Но разбира се, ние в Германия имаме една много силна традиция по отношение на политическата сатира. Така е било още пред 19-ти началото на 20 ти век, много силно е била застъпена политическата сатира. От това време германският поет Контухолски казва: Сатирикът това е един обиден идеалист, който желае една по-добра ситуация и със средствата на словото се бори за това, но по един изпълнен с хумор начин.
Репортер: Докъде може да стигне обаче сатирата, така че наистина да провокира мисъл у хората и да не прекрачва границите на грозното? Въпроси към двамата.
Мария Стоянова: Точно това е темата, с която искаме да се занимаваме утре и затова сме поканили хора, които в България се занимават, така да се каже, със сатир. Защото, предполагам ще се съгласите, че ние имаме липса на сатирични предавания в този смисъл, в който ние ги третираме и разбираме, както г-н Шпар.
Водещ: Да, защото шоуто, развлекателното предаване не е сатира. То просто…
Мария Стоянова: Шоуто е развлечение. Ние говорим за нещо повече, ние говорим за послания. Тъй като, за съжаление, тази традиция, за която г-н Шпар говори, в България беше прекъсната. Ние също имаме нашите сатирици – Пенчо Славейков, Петко Рачов Славейков например, Райко Алексиев, карикатурист, Алеко Константинов, кой не знае. И след тях дълго време няма нищо по една или друга причина. А колко хубаво би било сега да се възроди този ценен жанр, който аз оцених в Германия като изключително полезен и много удобен, много удобен да кажеш нещо, без да нараниш непременно, без непременно да обидиш някого, но така да го кажеш, че да остане да кънти в съзнанието на хората. И това е толкова важно в такъв един момент. Та за границата, за добрия вкус, за гаврата и за сатирата, за всичко това искаме утре да говорим с хора, които ще доядат специално от Германия, едни имена в Германия в областта на сатирата, както от политиката…
Водещ: За да видим дали могат да носят.
Мария Стоянова: Точно така, и доколко могат да носят. Един сатирик от вестник, от печатна медия, от „Зюдойчецайтунг”. И един телевизионен сатирик. Хора, които от различни страни и перспективи се занимават с темата ще дойдат тук, за да ги срещнем с техните български колеги и така да си сверим часовниците, а защо не и може би да почерпим нещо от техния опит.
Водещ: г-н Шпар, един от панелите „Взимани ли са българските политици често на мушка?”, взимани ли са германските политици често на мушка?
Кристиян Шпар: Да, мисля, че по това си приличаме двете страни, че журналистите взимат на мушка политиците. Това се случва със сигурност така, както в България, така и в Германия. В Германия, разбира се, политиците са свикнали много повече да бъдат критикувани често, да бъдат гледани под лупа. Специално се разглеждат техните политически действия. Така че политиците са под светлината на прожекторите. И те спокойно, с хумор могат да говорят по всякакви трудни теми. Не всички разбира се, но по-голямата част от тях. Много важно е да разберем, че сатирата е повече от хумор. Както вече беше казано, зад сатирата се крие едно политическо послание, но опаковано в хумор. Често се случва и в Германия различни, да има сатира, която е комедия, но на практика тя да съдържа също така подобно на сатирата политическо послания. Така че е хубаво да се намери тази дефиниция. Това, което е общо между сатирата в двете страни, кое е причината за пораждането на сатирата. От една страна, една политическа тема, от друга страна, става дума за една актуална тема.
Репортер: А проблем ли е когато не писателите, професионалните или журналистите, а народът става автор на сатира? Недоволен от управлението, от политиците.
Кристиян Шпар: Да, въпросът е какво значи професионален писател? Всеки писател започва от малкото и впоследствие става известен. При журналистите е може би малко по-различно, там е необходимо едно определено образование. Но те не са така ясно определени, няма ясни правила там. В крайна сметка важно е качеството на тяхната продукция. Така че точно днес във времето на интернет не мога да прокарам една ясна граница дали един блогър примерно е журналист. Един голям въпрос, по който се карат дори експертите, според мен има лоши журналисти, но добри блогъри или обратното. Просто трябва да се мерят хората по това, което в крайна сметка дават от себе си.
Репортер: Кое най-се услажда на публиката в Германия, коя форма от политическата сатира е най-популярна – телевизионно предаване, или специална рубрика във вестник, или карикатура? Това е въпрос и към Мария, която години наред живееше в Германия, така че познава медиите там?
Мария Стоянова: Мога да кажа веднага коя е любимата фигура за окарикатуряване или сатиризиране. Разбира се, канцлерът Меркел. Тази горката жена, то не бяха прически, първо от там се почна, още преди да бъде канцлер. То не са тоалети, то не е физиономията и, то не е начина на изглеждане. Тази горката жена колкото е преживяла, колкото е осмивана, и как въпреки това (…) с тези хора, които я окарикатуряват по този начин за мен наистина е проява на стоицизъм.
Водещ: Абсолютно и вероятно на повече…
Мария Стоянова: Наистина не може да си представите, ако някога ние в България си мислим, че взимаме политиците под лупа, сме много далеч от това, което те действително правят в Германия. Буквално ги разкостват, казано на чист български. А това е нещо, което на нас досега като че ли много ни липсваше. И аз се надявам тези протести да докарат и до някаква промяна и в журналистиката.
Водещ: Финален въпрос към вас, г-н Шпар. Говорихме за политиците, за тяхната поносимост, за критичността. Говорихме за това как в Германия не е проблем да го правиш, и даже това е въпрос на политическа култура и на стоицизъм да можеш да го понасят и да продължиш да се срещаш с тези хора. В България обаче това все още е проблем. Политиците се обиждат като деца, когато ги критикуваш, когато ги иронизираш, когато правиш колажи с тях. Аз не случайно ви поведох и към социалната мрежа, където най-видимо върви този разговор за критиката на политиците. Какво, години наваксване ли е това, култура, манталитет, какво ни предстои според вас?
Кристиян Шпар: Не мисля, че може да се очаква в социалните мрежи да има критика, която да е емоционална. Тя не може да е същата, каквато е критиката в пресата, но разбира се, когато човек заеме някаква политическа длъжност и носи своите отговорности, тогава наистина човек стои под прожекторите и тогава критиката е нещо нормално. И мисля, че ако критиката се ориентира повече към съдържанието, тогава би трябвало да приемаме тази критика като такава и да се опитваме да разделяме политическото действие от определени аспекти. Знам, че това е трудно, но като политик също е човек, но мисля, че това е пътят, който помага във всяка една политическа дискусия.
Водещ: Да затворим разговора с там, откъдето започнахме, някъде по средата, Мария, около предстоящите избори. Аз намекнах, че сме пред голямото предизвикателство. Любопитно ми е да ви чуя на финала и двамата как е в Германия, как ще бъде тук? Как да бъдем полезни на хората, как да правим кампания, която да е атрактивна и полезна, а не скучна, събрана в едни клипчета, едни хора, които нещо рецитират в някакви секунди.
Мария Стоянова: Това, което ми прави впечатление досега, начина, по който се отразяват протестите. Едно съпровождане, наблюдение на протестите.
Водещ: Да, ние вървим след тях. Те са тук…
Мария Стоянова: Точно така, и ни насочват по кои улици те се движат. Това, което ни липсва обаче, и тук говоря като част от публиката, а не като регулатор, а защо не и като регулатор, това, което ми липсва обаче е анализът, коментарът, общата картина на цялостната ситуация в страната. В момента всичко, което ни се поднася като картина е на парче. Във Варна така, в Пловдив така, пък от Шумен викат за друго, пък в Монтана. Общата картина ми липсва, липсва ми коментара и анализа. И много си хожелавам, и като регулатор, и като човек, който е бил в професията, и като част от публиката, пожелавам си на изборите да успеем да направим тази крачка напред в развитието си като медии, а именно да представим на публиката анализирани и коментирани от журналисти, а не само от едни и същи политолози и социолози събитията такива, каквито ги виждаме ние. Защото това е работата на журналиста, да преведе на публиката събитието, а не да го съпровожда.
Водещ: Г-н Шпар, има ли значение предизборната кампания в Германия? Променят ли изявата по медиите и посланията на политиците нагласите на хората?
Кристиян Шпар: Всички знаем, че по време на предизборната кампания посланията са ориентирани не само към политиката, но и към това, което хората искат да чуят. Но точно затова и отговорността на медиите е много голяма. Именно сега точно в България имаме две ситуации, които се припокриват. От една страна, имаме предизборна борба, от друга страна, имаме протестите. И различни участници имаме там, с различни настройки. И трябва да се коментира кой какво иска и по каква причина. И мисля, че това наистина е много важно, да може да се види, именно нашата фондация се старае да направи един мониторинг, едно наблюдение и контрол на начина, по който се наблюдава предизборната кампания, както и протичащите заедно с нея протести.
Водещ: Значи ще може да коментираме всичко това и след кампанията. Благодаря ви!       

БНР, Новини в 18.00 часа | 19.02.2013

Генералния директор на БНР Валери Тодоров е избран за вицепрезидент на европейската радиомрежа Евранет +. Решението е взето по време на конференция на генералната асамблея на организацията в Лисабон. Старта на европейската радиомрежа Евранет + ще бъде даден през април тази година. Медийния проект е 5 годишен, като той обединява 14 радиостанции с обща аудитория от над 26 милиона души. Новините ще се разменят на 23 езика, а БНР ще излъчва за своите партньори 75 мин. продукция всяка седмица.

в. Труд | Соня СПАСОВА | 06.02.2013

Съветът за електронни медии (СЕМ) ще избере нов генерален директор на БНР през май, а нов шеф на БНТ – през юли. Това станаясно по време на заседанието на регулатора вчера.
Очаква се надзорниците да обявят конкурса за наследник на Валери Тодоров в държавното радио до края на март. Неговият втори мандат изтича на 29 май. По действащия Закон за радиото и телевизията той няма право на трети мандат. През май СЕМ ще обяви конкурса за мястото на Вяра Анкова в БНТ. Нейният мандат начело на държавната телевизия изтича на 1 август, но тя.има право да се кандидатира за още 3 години.

Стр. 6