БНТ, Денят започва | 10.07.2010
Водещ: „Дигитализацията на медиите – технология, политика, култура” – това е темата на публичната дискусия, която ще се състои днес. Тя се организира от фондация „Конрад Аденауер” и Фондация „Медийна демокрация”. По темата ще говорим сега с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ и основател на фондация „Медийна демокрация”. Добро утро! Тази дискусия е обявена като публична, но очаквате ли освен професионалистите, хората, които са пряко свързани с медиите, с дигитализацията на медиите, да проявят интерес и по-широк кръг хора?
Георги Лозанов: Не знам дали ще дойдат на дискусията, но смисълът, или поне една от целите й е да започнем да говорим нормално за цифровизацията и дигитализацията, което е синоним. Сега като прочетохте думите видях колко звучат все още дори за моето ухо някак си далечно, абстрактно, а пък това е нещо, което ни се случва и идва върху нас.
Водещ: И трябва да се случи през 2012 г.
Георги Лозанов: Трябва да се анализира, да говорим за цифровизация като да говорим за телевизия.
Водещ: Как да го предадем?
Георги Лозанов: А то ще се случи по-лесно и по-бързо, и това също ще е тема на дискусията, когато се отрази на самата програма, на самото съдържание. Знаете ли какво най-общо си мисля, че кога ще го усети зрителят, когато дистанционното, което държиш в ръка, от един гид между програмите, и движение между програмите както е сега, да ти даде възможност да се движиш вътре в програмата. И докато гледаш, най-просто да кажа, докато гледаш един футболен мач, а през това време върви любимият ти сериал, да можеш долу в едно прозорче да си го пуснеш. Или пак ако си го изпуснал, да имаш възможност в архив да влезеш и да си го видиш. И постепенно да започнеш сам да си композираш от отделни елементи от програмите собствена програма. Това е… какво да кажа, влизаме в нов свят, телевизионен. И както всяка голяма промяна става бавно и първо не я усещаш. А ние вече участваме в нея и трябва да го изговаряме, да си го казваме, да говорим за привилегиите от това, да говорим за рисковете, защото и рискове има. Дигитализацията е свързана с ново разпространение, как ще се случи това разпространение и финансово, и от гл.т. на свободата на словото, няма ли да възникнат монополи в него, така да се каже. В една по-свободна несъмнено реалност, каквато е цифровата изведнъж да се окаже, че вече сме заложили капани и прагове. Всички тези неща ще са тема на нашата дискусия, вярвам. Разбира се, всяка дискусия, всяка такава конференция, каквото и да се замисля, тя тръгва по свой път и никога не знаем докъде точно ще се стигне, но се надявам да почва голямото публично усещане, а пък и говорене…
Водещ: И разбиране.
Георги Лозанов: И разбиране за цифровизацията.
Водещ: Като казвате привилегии и капани, има ли спорни моменти и досега ясно ли е кои са опасностите и кои са привилегиите? Технически вие обяснихте и за нашите зрители, това досега фантастично усещане да променяш програмата…
Георги Лозанов: Аз споменах за това, че опасно е да не би в новата среда да заложим монополи, да заложим фигури, които фактически през собствения си интерес, в което няма лошо да имат собствен интерес, но той да бъде такъв, че да започне да влиза в противоречие с обществения. Тук има едно ново голямо цялостно пренареждане, което е много важно какви ще са фигурите, и много е важно да се запази многообразието. Защото ние практически основното, което ще ни даде в повече цифровизацията е един много по-многообразен свят. И още нещо си мисля, знаете ли, сега мислихме в дълъг период за противоречие между двата екрана телевизионния и компютърния, едно компютърно поколение, което не гледа вече телевизия, а сяда веднага пред компютъра. Сега телевизията ще дойде и от там. И фактически цифровата телевизия най-общо ще е телевизията на поколението, което се отказва от телевизията заради компютъра. Така да кажем, да говорим за един още културен аспект на дигитализацията.
Водещ: Кой е най-неясният засега, най-сложният момент от трите модула, които са изградени? Или може би вие ще кажете, че във всички има неясноти. Но технологията ли, въвеждането на технологията ли е най-трудният?
Георги Лозанов: Не, там общо взето нещата вече са ясни. Тръгнаха, започна да става, разбира се с голямо закъснение както при нас, и затова пък сега трябва много да се бърза. Най-сложният момент е следният. Самите медии да имат воля и да влязат в цифровата ера. Тъй като това е свързано и с ресурси, финансови, свързано е и с ново програмно мислене. Там е проблемът.ние още гледаме на цифровизацията само като на един по-нов начин на пренос на телевизионния сигнал. А цялата културна страна на този процес, културният шанс, който ти дава, той още не е усетен. И заради това имаме, казано в термини, един вече започнал да се изгражда на островен принцип мултиплекс, в който засега само една телевизия, да не я казваме коя е да не правим реклама на други медии тук, е качила своята програма. Другите все още имат в това отношение задръжки и колебания, а пък имат възможността да го правят. Т.е. стоим на прага на цифровизацията и аха-аха да влезем вътре, но още не е започнало това.
Водещ: Но тя трябва да се случи?
Георги Лозанов: Да, тя трябва да се случи непременно, и това е част от отговорността на хората, които правят медии в България, да преведат България в следващата епоха.
Водещ: Програмно как ще повлияе дигитализацията?
Георги Лозанов: Ами най-общо ще повлияе с възможността да правиш много повече програми, много по-конкретно насочени към отделни аудитории. И съответно пък да правиш предавания, и въобще програмни продукти, които да позволяват на зрителя да участва, както казах през дистанционното, през допълнителни услуги вътре в самия процес. Дори можеш да си избираш камера, от която да гледаш един мач например. И това са само най-външните първоначални възможности, които ще ни даде този процес.
Водещ: Все още звучи фантастично.
Георги Лозанов: Да. Ами ето какво да кажа, в технологично отношение сме на прага на нещо, което доскоро е било само полет на въображението.
Водещ: На 15 юли предстои изборът на нов директор на БНТ. В едно интервю и по този повод вие, ще цитирам, казвате, че на новия директор предстои много сложна задача, цифровизация по време на криза си е направо „маркесов сюжет”. Финансовата страна ли имате предвид, или?
Георги Лозанов: Ами да, финансовата страна, ресурса, защото не е тайна, сега особено и покрай конкурса, че БНТ, на чиито любезен екран сме в момента, е, както много предприятия в държавата, в сложно финансово положение, а пък цифровизацията ще даде възможност, а и в някакъв смисъл ще изисква, ще стане част от обществената поръчка телевизията да направи още канали, не казвам колко, просто още нови програми. Така че на вас това ви предстои. Трябва да започнете да разработвате нови програми, които да се разпространяват в цифрова среда. И тези програми вече да са много по-различни като мислене и начин на правене, за да отговорят на тези възможности, на този потенциал, който цифровизацията носи. Защото няма никакъв смисъл да правим същите програми и да използваме цифровизацията като един, и то все още труднодостъпен начин те да се разпространяват. И да, разбира се ние правихме една конференция преди време, една среща по-скоро, когато вече телевизията почна да говори за това, какви биха били тези програми, към децата ли повече, дали няма да е една програма, която ще е един тип забавление, но ще предложи много по-цивилизован, да го кажа така, свързан с ангажимент на обществената медия и прочие, да не изпреварваме събитията. Но предполагам, че пък участниците в конкурса за генерален директор сега, когато излагат своите виждания, ще говорят за това.
Водещ: Досега говорихме за възможностите, които ще даде дигитализацията на зрителите, тъй като идеята на предстоящата днес дискусия е да отвори, да направи разговора достъпен за зрителите. Освен възможностите, но как ще бъдат убедени хората, финансово как ще ги засегне дигитализацията? И ще кажат някои, защо да си сменям приемника.
Георги Лозанов: Не, няма да падне тежестта върху крайния потребител, никъде не става така. Тя ще падне частично върху новите оператори на мултиплекси, тези, които ще разпространяват цифрово програмите и на държавата. Трябва да се направи един фонд, чрез който да се подпомогне именно тази промяна технологична на собствениците на крайни устройства, както се наричат.
Водещ: Това предвидено ли е, заложено ли е?
Георги Лозанов: Това е заложено в идеите за този преход от аналогово към цифрово разпространение, но конкретният механизъм в това отношение още не е изработен и не е тръгнал този процес. Когато, както се казва, на бабите ще започнат да им променят циповете, но на телевизорите. Това трябва също да стане. Въобще трябва да бързаме, да бързаме, тъй като комуникативното време е бързо време, медийното време, а ние в това отношение дълго време сме стояли и сме се оглеждали, тъй като дигитализацията дава по-голяма свобода, а пък винаги свободата плаши, особено политиците, и затова много бавно се взе политическото решение, което да доведе до този процес.
Водещ: Трябва да се случи през 2012 г. така или иначе?
Георги Лозанов: Да, това е знак за нашата интеграция към ЕС. М 2012 . общо взето аналоговото разпространение трябва да изчезне и да започва да изчезва от медийната карта. Това е свързано и с една тревога например на кабелните оператори, че те изведнъж ще бъдат заплашени от тази нова технология, което даже в началния период е по-скоро обратното, кабелната комуникация ще остане и ще бъде устойчива за не кратък период, докато върви този преход. Така че никой не е особено заплашен. Въпросът е да всички да си дадем сметка, че това е едно благо, и то европейско благо, и да му се радваме.
Водещ: За скептичните зрители, или не само за скептичните, но ако можем да обобщим, вие току-що казахте благо, но какви са компонентите на тази голяма промяна, която предстои и за която трябва бързичко да се случи до 2012 г.?
Георги Лозанов: Знаете ли, аз друго ще кажа, на времето се казваше, че ако Хитлер би имал телевизия щеше да спечели Втората световна война. Има се предвид старият вид телевизия, в която някой диктува на една аудитория, която стои и понася неговото въздействие. Сега нещата се обръщат точно обратното, няма го този някой, а аудиторията сама според собствените си вкусове и разбирания решава това, което ще гледа, това, което ще й се случва на екрана.
Водещ: Много ви благодаря!