“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.01.2013 г.

БНР, Програма "Христо Ботев", Клубът на журналистите | 12.01.2013

Водещ: Времето на опашки за вестници отдавна мина. Тогава държавата трудно пусна монопола за хартия, който и позволяваше да указва натиск. Защо някога имаше опашки за вестници, а днес има фалити? Как монополът прави вестниците не свободни? И ако монополът значи несвобода, то какво значи цифровизацията, когато собствеността върху мултиплексите е офшорна. След натиска на медии за прозрачност в съдебната система, отвръща ли се сега на удар или просто става дума пак за бизнес? Кой защитава медиите, това ще коментираме днес с председателя на СЕМ доцент Георги Лозанов, Ралица Ковачева – поредният журналист, избрал гражданската журналистика и свободата и с Александър Пелев. По телефона ще чуем и Валери Найденов, в чиито кабинет се е обсъждало убийство, кои партии са били неформални редактори и колко свободни са медиите ден. Какво би ги направило по-свободни? Ще има или няма да има извънреден доклад на ЕК за вътрешен ред и сигурност? От Брюксел още сега ще чуем Диана Чепишева. Добър ден на Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Добър ден, Ирен. Добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: В деня на избора на главен прокурор стана ясно, че Брюксел ще оповести устен доклад за България във втората половина на януари, което предизвика определени дискусии. Нека да внесем малко яснота.
Диана Чепишева: Ами доста странно съобщение, ако трябва да го разгледаме в детайли. Най-напред Брюксел няма да го оповести, ако започнем от това. От друга страна – какво е устен доклад, впрочем? Аз самата си задавам този въпрос. За да внесем яснота наистина Комисията има намерение да информира устно работната група в съвета, която се занимава с механизма за наблюдение и проверка за България и Румъния. Всъщност за това става дума. Това не е някаква извънредна процедура, нещо, което ще се направи специално по този повод, конкретно на някаква дата или в определен момент. Става дума наистина за един нормален диалог и процес на информиране между Комисията и Съвета по този така наречен мониторингов механизъм. Но всъщност от къде започна всичко? От това, че ако си спомняте не толкова отдавна по повод драмите в Конституционния съд, ЕК предупреди България, че във всеки момент може да изготви извънреден доклад. И на малко по-късен етап беше уточнено, че въпреки че за сега не е планиран извънреден доклад и че плановете доклад за България да има в края на тази година остават в сила, Комисията има редовен диалог със Съвета и в рамките на този диалог ще докладва на Съвета какво се случва в България и по-конкретно с важните съдебни назначения от последните месеци. Аз всъщност останах с впечатление, че Комисията ще прати на Съвета някакъв документ. По-късно дойдоха уточненията, че всъщност става дума за устна размяна на информация, устно представяне какво се случва у нас. Така че за това става дума. Защо казвам, че Комисията няма да го оповести? Защото всъщност този диалог се случва при закрити врата. Комисията със сигурност няма да обяви публично това, което е обявила пред Съвета. Остава да видим каква част от тази размяна на информация двете институции ще сметнат за необходимо да направят публична и под каква форма.
Водещ: Това ще се случи следващите една – две седмици или?
Диана Чепишева: Малко е трудно да говорим за дати, защото всичко тук зависи от извънредния доклад за Румъния, знаете. Такъв доклад се пише заради усложнената политическа ситуация там. Той трябваше да излезе в края на миналата година. Комисията обаче не беше в състояние да го изготви. А изчака и някои последни събития в северната ни съседка. Все още няма дата за представянето на този доклад, но уточнението е, че това ще бъде втората половина на месец януари. Сега независимо дали това ще стане последната или предпоследната седмица, когато този доклад бъде одобрен и представен официално в Брюксел, веднага след това се предвижда Комисията да го обсъди в работната група на Съвета, за което вече става дума. И тогава естествено явно ще има и някаква актуализирана информация за случващото се в България.
Водещ: Вече имаме опит с журналистическите въпроси и посочването им като причина за България да се говорят не добри неща. Всъщност това стана по повод журналистическо питане или по друга причина?
Диана Чепишева: Вижте, аз мисля, че е най-малкото несериозно да се прехвърля по този начин проблема, защото Комисията е една институция, която когато иска да излезе с някаква позиция, тя намира начин да го направи, независимо дали е имало журналистически въпрос или не. Ако е имало – независимо дали този въпрос е дошъл от базиран в Брюксел кореспондент на някоя медия или от колега в България, който се е обадил на някой от говорителите, или е изпратил e-mail запитване. Имаме предостатъчно такива случаи. Имаме впрочем и съвсем пресен случай само от преди ден-два, когато без никой тук в залата да епитал ЕК какво мисли за коментарите на министър Симеон Дянков, че не е имало коледни бонуси за пенсионерите, заради това че парите от еврофондовете били изплатени късно, Комисията явно е била подразнена от това и сама разпространи съобщение по този въпрос, обяснявайки, че няма никаква връзка между парите от еврофондовете и коледните добавки на българските пенсионери. Т.е. когато има позиции, когато има коментари, те не се случват заради само и единствено журналистите и това, че някой нещо е попитал.
Водещ: Имайки в предвид обаче последните изявления на министър Симеон Дянков, може и пак да се подразни Комисията. Връщаме се сега у нас. В България се случва нещо подло, нещо страшно, а хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон дори не го осъзнават. Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за продажбата на бившата медийна империя на ВАЦ. Последният работен ден, така дело на Инвестбанк, на Петя Славова, изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците „Труд” и „24 часа”. С това агитационната група на борисовите фаворити печатните издания на Делян Пеевски, Диляна Кръстева и Цветан Василев се увеличи с още няколко многотиражки. Това написа Еми Барух, не пропускайки сблъсъка между Булсатком и БТВ. Точно преди 7 дни коментирахме, че кресливостта на сюжета около Аспен някак закономерно заглуши един доста по-притеснителен сюжет – този за собствеността върху мултиплексите. Тогава чухме и от Капка Тодорова от „24 часа”, че в Германия няма как такава собственост върху мултиплеските да е истина. До колко медийните скандали от седмицата –нахлуване на икономическа полиция в ТВ+ и продължаващите спорове между БТВ, Булсатком, от днес вече е спрян сигналът и на ТВ7 към Булсатком, е всъщност само един търговски спор? Станахме свидетели и на още коментари. Когато полицията пази половината ефир, логично е страхът да завладее другата половина. Вземеш ли на абордаж държавата за подобно нещо, значи ефирът не е свободен. Това пък написа Стела Стоянова в „Стандарт”. До преди един час и половина според статистиката на сайта – прочетено от по-малко от 500 души. Не грешим ли, когато затваряме медийните спорове в една изкуствена експертна лексика? В крайна сметка основната цел на журналистиката е да информира хората, както и да намира начин да им казва просто и яно кога някой пречи на журналистите да си вършат основната работа. Ако се замислим, имаше някога опашки за вестници. Днес ни казват, че има опашки за реалити забавни формати. Това ли е обаче истината? Колко е голяма пропастта между младите, за които интернет е у дома и другите, които дават повод за констатациите, че на изборите обикновено побеждават телевизорите? Преди година Райна Константинова пожела на журналистите да казват истината. Тогава, независимо дали я четат, гледат или слушат, хората ще им вярват. Година по-късно не съм съвсем уверена, че след цифровизацията хората ще получат по-добро качество. Технически да, но дали само техническото качество е важно? Колко още редакторска власт има в ръцете на мултиплексите да определят кой да и кой не? И имат ли връзка поредните и последни медийни скандали в едни по-невидими процеси? В крайна сметка има ли разлика кой държи някакъв монопол – някогашният на хартията, по какво се различава от днешния- на рейтингите или офшорната собственост? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Марина Димова, Юлиян Бакалов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. Няма да се уморя да Ви каня да коментирате на страницата ни във Фейсбук. Как да ни намерите? Вече мнозина знаят – изписвате на кирилица „Клубът на журналистите” – БНР и сме заедно в социалната мрежа. В крайна сметка журналистите и Вие хората сме едно. Всички останали с политическа или икономическа власт, са от другата страна по дефиниция. Конституцията на развитите страни защитава правото да бъдем информирани, а не забавлявани. Ако сме активни в коментарите, това винаги ще е в наш плюс, а не в наша вреда. Много ми се иска да сравним някогашния контрол във вестниците във времето, в което за тях имаше опашки с днешните мутации. В началото да чуем коментара на Валери Найденов.
Валери Найденов: Така е, но този контрол продължи само една година. След промените. След това обаче много се намеси държавата. Изобщо повечето нови вестници бяха създадени с държавни пари, субсидирани вестници. „168 часа” и „24” всъщност бяха единствените, които се самосъздадоха. После веднага почнаха да ни клеветят, че то не било чисто зачатие. Може да не е било 100% чисто зачатие, но все пак беше истинско професионално зачатие, докато другите бяха едни от държавна епроветка. Какво се е месила държавата, освен че ни създаде конкуренти, отказа да ни разпространява. Имаше разпространител на вестници и той беше монопол. После пък печатниците отказаха да ни печатат по едно време. После /…/ взеха да ги /…/ От банкера Венци Йосифов разбрах, че в кабинета на Виденов се е разисквало моето убийство месеци, преди да убият Луканов. Най-тежкият момент беше през лятото на 96та година,започна дъмпинг, който съсипа всички вестници. Това хората са го забравили, но това беше много по-тежко от днес. Тогава, след като ме уволниха, „24 ” слезе под „Труд” като продажби. „24” взе да сваля цената първо на 7 цента, после на 3 цента, накрая стигна до 1 цент през зимата на 97-ма година, когато станаха известните събития. Значи представяте ли си днес е около 70 цента, как може същия вестник да се е продавал за 1 цент? Това е абсурдно и така „Труд” беше принуден да се продаде на ВАЦ, иначе фалираше. В тогавашния закон за конкуренцията имаше изричен сегмент, който даваше възможност на премиерът да спре този дъмпинг, обаче Виденов го насърчаваше, а Софиански и Костов също не направиха нищо. Чух, че имало намеса и в Германия. Не знам, само това чух. Та тогава още умря конкуренцията в българското вестникарство. Така наречените медийни експерти, дето днес тъгуват, тогава дори се радваха. Казваха, че ще дойдат едни западни критерии във вестникарството.
Водещ: Ако трябва да направите сравнение между тогавашните условия за журналистиката и днешните, какви биха били приликите и разликите?
Валери Найденов: Нещата са много различни. Мисля, че целият бизнес на нашата професия е в голяма криза в момента. На първо място вестникарството, след това обаче и електронните медии започват да навлизат в същата криза. По редица причини. То трябва цели вестници да изпишат. Обаче пък имаме интернет. Т.е. вече има много повече информация, няма никакъв смисъл да се цензурира. Това е просто, защото тази информация влиза в интернет и веднага се научава навсякъде.
Водещ: Е, научава се, но дали това е достатъчно достоверен източник? Все пак ние журналистите, знаете добре, спазваме някои елементарни правила – достоверност. Докато в интернет нещата не стоят по този начин.
Валери Найденов: Ами не са по този начин, но ако го нямаше интернет, щеше да има цензура. Добре, че го има интернет, от гл.т.на читателите. Иначе ние журналистите естествено мислим за /…/ Явно че сме ударени, явно, че има някакво икономическо свиване. Не само кризата е виновна, но и други тенденции – много сериозни. Реклама изтича. Вече няма реклама. Интернет рекламата е монополизирана от някакви чужди /…/ Просто и това се изсмуква от България. Естествено, че журналистите тук ще обедняват. Но че има интернет, това пък прави безсмислено да се монополизират вестниците.
Водещ: Тогава защо се случва?
Валери Найденов: Ами не знам защо се случва. Има някакви интересни процеси. Ако говоря за тези вестници, които там са групирани от /…/ явно има някаква голяма финансова сила, която си е поставила за цел да губи пари съвсем безсмислено.
Водещ: Мислите ли, че това може да има някаква връзка с наближаващите избори?
Валери Найденов: Ами то започна от предишните избори. Така че то е трайна тенденция. Не може да се обясни само с тези единични избори сега.
Водещ: Добър ден и на гостите ми в студиото – добър ден на професор д-р Георги Лозанов. Като че ли са две сюжетните…
Георги Лозанов: Доцент.
Водещ: Доцент Георги Лозанов. Хем го говорихме. Чуждите лапсуси са много прилепчиви. Като че ли са две сюжетните линии и условно е едно главното действащо лице. ЗРТ има, Закон за печата не, а линиите са две. Няма правила – това важи за вестниците. Докато за електронните медии нещата са малко по-сложни и още по-усложнени от предстоящото качване на мултиплекси. Има ли значение кой държи монопола обаче в крайна сметка, защото дали ще се държи хартията или дали ще имаме мултиплекси под формата на офшорки, май е едно и също?
Георги Лозанов: Ами има значение преди всичко, че има монополи и когато има монополи, това е проблем, но работата е да уточним какво наричаме монопол? За да можем да отговорим на този въпрос, трябваше да имаме част от закона и за електронните медии и закон за печата, в който да се говори за прагове на концентрация. Аз го говоря това нещо, както се казва, от сутринта. Това е едно и също, всеки път се повтаря, всеки път става изведнъж покрай някакъв конкретен повод тема. Почва да води за кратко дневният ред на обществото и на медиите. След това няма никакви последствия и пак се връщаме в същата позиция. Сега можем да правим разни заклинания. Да казваме „не е хубаво така или така” и вече всеки според това къде стои и от къде гледа, да казва, че тези неща са хубави или не са хубави. По отношение на мултиплексите, първо се надявам най-после тази цифровизация с всичките дебати, които буди, да тръгне, защото самото закъсняване е форма на ограничаване на свободата на словото. И това е тема, която от 10 години я говорим и все е в това положение. Има един срок, който е написан, за да може да тръгне, да може да се появят и нови конкурси, които да влязат и нови собственици. Там има СЕМ, има някаква възможност да се намеси, в зависимост това са търговски отношения. И в определянето на програмите, които ще се разпространяват на първия етап. Около 4 програми, така да се каже, СЕМ може да протектира от гл.т. на обществения интерес. Заедно с това естествено обществения мултиплекс – това са програмите на обществената медия, на БНТ. Надявам се, че те ще запази своя общо взето балансиран тип медийно поведение, в което няма подозрение поне изказани на глас за драстични политически или каквито и да било други ангажименти, или корпоративни. Така че със сливането на мултиплексите да се отвори процесът, за да може да има след това и нови конкурси, тъй като когато се затвори аналоговият ефир, очакването на 1 септември тази година, след това вече този целия ресурс трябва да се превърне, увеличен многократно от цифровизацията, в едно ново поле за този тип комуникация.
Водещ: Казахте търговски отношения, но точно преди седмица от член на Управителния съвет на БНТ Анета Милкова чухме притеснения, че те са принудени да преговарят с едно юридическо лице, вярно юридическо лице, на офшорна фирма. До колко тези търговски отношения бихте могли да бъдете гарант за едно неизнудване от страна на…
Георги Лозанов: В никакви търговски отношения СЕМ не може да бъде гарант. Да не говорим първо,че това е сфера за преноса, а СЕМ се занимава с регулация на съдържанието. Има други регулатори, които се занимават с преноса. Има друг регулатор, който се занимава с конкуренция, с нелоялната конкуренция. И в това отношение сме абсолютно в страни поставени от този процес. Но пък разбира се СЕМ, не знам защо е така,от самото начало е било така, винаги натам са големите очаквания, че той ще извърши нещо. И аз непрестанно съм в позиция да обяснявам какво може да се извърши и главно какво не може. Заедно с това, когато човек е поставен някъде, за да прилага един закон, хайдутски така да се каже някакви жестове не са адекватни и не дават по-добър резултат от това да се опитва непрестанно да променя нормативната база, което аз непрестанно се опитвам да правя в дебати, например имахме много голям дебат в началото на миналата година.
Водещ: Оптимистично като намерение и песимистично като краен резултат обаче.
Георги Лозанов: С Фондация „Аденауер”, който така да се каже на маса, като театърна маса постави всичките въпроси преди да се случват. Това ще бъде, това щ бъде, това ще бъде. Всичко това после се случи. Защото сега сме в един период, който аз наричам и не само аз „медийни войни”. Да се направи една разлика между медийни скандали и медийни войни. Медийните войни за разлика от медийните скандали, в които и от двете страни имат някакви разбира се размяна на удари, опитват се да се взаимно компрометират и да създават скандал, или най-често и двете страни се компрометират. Но скандалът минава и те продължават да живеят своя бизнес живот. Докато медийните войни се водят на живот и смърт.
Водещ: И обикновено завършват с размяна на собствеността.
Георги Лозанов: До край или някой изчезва от картата. Значи влезе конкуренцията и въобще животът е медийната среда в този остър, меко казано остър етап, когато вече битката е много голяма и има много причини. Има и глобални, имаме и много локални и за това именно има смисъл да правим този анализ. Във всички случаи не сега веднага, за да не губя времето.
Водещ: Добър ден и на Александър Пелев. Бивш журналист няма, но има юристи журналисти. По какво се различава монополът някога от монопола сега?
Александър Пелев: Това е много труден въпрос, да се отговори.
Водещ: Обикновено в съдебната зала това се доказва най-трудно.
Александър Пелев: Да. Има си съответните критерии. За това имаме и съответен орган, който отговаря за тази работа в лицето на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се занимава с едни много специфични материи, за това понякога хората недоволстват, че толкова бавно тя излиза със становището, но общо взето, за да посочиш някого с пръст, че е монополист, това не е толкова просто това действие да се извърши. Иначе другото би било набеждаване. Но аз искам да заема повод от това, което каза доцент Лозанов, специално за да го допълня защо се получава така, че СЕМ винаги някак си е първи на абразурата. Може би хората се лъжат от самото му наименование. Съдържанието вътре в това наименование на словосъчетанието електронни медии кара хората да си мислят, че това е органът, който всъщност трябва да се занимава от-до. По цялата номенклатура с тези канали за разпространение на информацията. Да. Вие реално нищо не можете да управлявате и по закон. Вие може само да следите за съдържателната страна на нещата, за съжаление може би, за добро или един Господ знае. Но в случая, когато става въпрос за търговските взаимоотношение, това, което и ти каза за притесненията на представителите на БНТ. Действително, когато има конкуренция, а конкуренцията е когато има повече от двама участници, със сигурност, защото в момента на пазара, за който започнахме да говорим, на разпространението, тази сложна не българска дума – мултиплекс, това означава, това са операторите, които разпространяват. Те са техническото средство, което трябва да разпраща сигнала на съответните телевизионни канали. И тези разпространите са само двама, като единият реално притежава бившата мрежа на държавна мрежа от ретланснатори радио и телевизионни по цялата територия на цялата страна.
Водещ: Която на времето не беше извадена от БТК.
Александър Пелев: Която не беше извадена от БТК. А пък другият по принуда, тъй като има естествени географски точки, всяка една държава има своята геометрия, така да я кажем, в релефа на държавата – планински възвишения, долини, всичките тези особености на релефа налагат определени граници на телевизионния и радио сигнал. Единият участник притежава точките, на които най-хубаво се разпространява сигнала и вторият участник е принуден да мине през него. Нормално е да има такива естествени монополи. Не може да има три реки Дунав, нали? Има една. Няма как да стане, но вече тук е въпрос на законодателство и на въпросните търговски преговори този, който държи река Дунав, той няма да пусне свободно всеки да мине, образно казано, но пък тук е ролята на закона и на съответния регулатор, който аз не знам точно кой е в случая наистина, който да каже на…
Георги Лозанов: Аз казах, че СЕМ има някаква намеса.
Александър Пелев: Да, има някаква.
Георги Лозанов: Ние от 12, 4 да се намесим, това не е толкова минимално.
Александър Пелев: Да, не е минимално наистина.
Водещ: Обаче малко ми се получава като партия на офшорен шах. Добър ден и на Ралица Ковачева. Поредният журналист, избрал свободата, свободната практика. И може би влизаш в обяснението „някои изчезват” при тези медийни войни. На теб ти се получава много с изчезването.
Ралица Ковачева: Така като го казваш малко твърде героично звучи. А не искам да звучи така. Просто смятам, не че във всяка друга професия го няма, но журналистиката е професия, при която ежедневно и ежеминутно правиш твърде много избори и голяма част от тях може би не подозираш, че са важни, структурно определящи за живота ти. А последните години смятам, че на журналистите им се наложи да избират повече от обикновено. Така или иначе ситуацията, за която до сега става дума, не предполага избор. Това е монопол – липсата на избор. И просто аз, колебаейки се дали моят голям проблем с моята професия е всъщност икономическите зависимости, политическите зависимости или драстичното влошаване на качеството на упражняване на нашата професия, нахлуването на някакви хора буквално от кол и от въже, чудейки се кое е най-малкото зло, не можах да реша и просто реших, че трябва да намеря някакъв страничен път, в който нито да изоставям професията си, нито да се георизирам като от някакви блогове и неформални трибуни да плюя колегите, които не са направили моя избор. Така че не бих казала, че съм избрала свободата, а по-скоро се дистанцирах. Не твърдя, че това е най-правилният избор. Но си мисля, като слушам о сега разговора за какво следва от този цифров монопол, за който говорим – първо си спомням репликата на Капка Тодорова, колегата от Германия в миналото предаване, тя каза нещо много важно. По повод офшорната собственост. Каза, в Германия не може да съществува такъв вариант, в който правото да бъдеш информиран, е офшорна собственост. Ние много си говорим чия е собствеността върху техниката или върху ефира, или върху канала. Всъщност става въпрос за това – за правото да бъдеш информиран. Неслучайно и диалогът, който водим с ЕК в лицето на комисар Нели Крус от няколко месеца, става дума точно за това – за прозрачната собственост, за ясните хора, които дават парите. Защото смятам, че един от проблемите на българските медии винаги е бил, че няма медийни хора, няма издатели par excellence, които да искат да правят медии. Обикновено имат някакъв бизнес и след това или се търгува с влияние, или трябва едни пари да се преперат, или има някакви мотиви, според които се създават медии.
Водещ: Много лесно медиите влизат в някакви зависимости. Това е проблемът.
Георги Лозанов: Само да кажа, че проблемът с офшорните зони и собствеността там, още от времето на НСРТ стоеше, но се оказа, че чисто от гл. т. на търговските свободи, така да го нарека, малко некомпетентно юридически, няма право законодателят да наложи подобно ограничение, иначе ние все сме искали да нямаш възможност да правиш медии, ако си регистриран. Това се оказа не юридически сериозен проблем, който аз помня от 15 години, защото още от самото начало, когато се появи регулацията, започнахме това. И може би тук човек с юридическа компетентност повече ще знае.
Александър Пелев: Да, аз това исках да кажа в допълнение, че по принцип в последно време по ред причини по моите скромни наблюдения, думата „офшорна собственост” придоби едно /…/ значение.Общо взето псуваме се на офшорки. По стечение на обстоятелствата съм запознат с тази материя и мога да кажа, да обърна внимание примерно на следното. Четейки случките в различните източници за това, което става между БТВ и Булсатком, на мен ми мина през погледа и това, че всъщност действителният собственик на медийната група, към която големи корпорации са регистрирани в такива зони поради ред причини. Значи тези регистрации се правят не само някой да се скрие и никой да не знае кой е, най-вече по света те се използват с цел оптимизиране на данъците. И няма никой, който по желание, освен Лорън Бъфет може би иска да си плаща данъците, и за това тези зони съществуват.
Водещ: Малко е парадоксално обаче това оптимизиране на разходите, при положение, че медиите ще бъдат длъжни да плащат на тези хора за преноса.
Александър Пелев: Причините могат да са най-различни. В случая аз не искам да гадая. Ако човек седне да изследва с точност какво е, никога няма да стигне, защото това са едни конфиденциални дейности. Защо един собственик инвеститор избира да държи инвестицията си чрез регистрация в такава зона? Но пак казвам – те обикновено се използват тези регистрации най-малкото, защото в повечето развити икономики има данъци, включително и върху нарастване на стойността на капитала, така да го кажем. Т.е. ако стойността на едно предприятие се увеличи и ти искаш да го продадеш, ти трябва да платиш данък и върху тази увеличена стойност. На своята държава. И за това се ходи в такива офшорни зони, за да не плащаш този данък. Може това да е причината, но да не влизаме в тези подробности.
Водещ: Ще продължим след малко.
Георги Лозанов: Да, само още да кажем, че собствениците на мултиплекси са ограничени и от друго. На първи етап трябва задължително да разпространяват един кръг от програми, които преди са имали достатъчно голямо ефирно аналогово разпространение. Така че и там имат известна предварителна, независимо от търговската страна на преговорите, предварителен ангажимент.
Водещ: И дали това не е връзката между случилото се в ТВ7 и изобщо разболелите се напоследък спорове между Булсатком и БТВ? До колко икономическа полиция, която нахлува в ТВ+ също беше коментирана по начина, по който би трябвало или по-скоро не, по който би трябвало, а дали беше коментирано свободно? Саксии с марихуана, незаконно пребиваващи чужденци, ислямска литература са намерени в офисите на ТВ+ разбра една друга телевизия малко преди обиска да започне. Това беше шеговитият прочит, а с по-сериозният ще продължим след малко. До колко „разделяй и владей” описва относително точно взаимодействията между различните медии и журналисти? Дали само конкуренцията е поводът и едно по-ясно разграничение между рейтинг и доверие няма да е по-прилично по отношение на стандартите в професията? Нека чуем отново коментар от Валери Найденов.
Валери Найденов: Сега много злоба между другото се носи из колегията. Може да имаме ограничения, може да ни се даде, но в зависимост от амортизацията. Ако разгледате социологическите проучвания за авторитетите, ще видите, че нашата професия е доста по-високо доверие, отколкото да кажем парламент, или съд, или прокуратура. Ние сме доста зле, а между другото БНР е съвсем добре.
Водещ: Е причината е може би малко по-опърничевия нрав на старата къща.
Валери Найденов: От къде въобще ще научат хората какво се случва, ако не са журналистите? Защо трябва да се насъсква яростта към този, който ни казва истината? Защо трябва да се убива пратеника, както се казваше едно време?
Водещ: Да де, но това са едни древни правила, които би следвало да сме израсли отдавна. Как ще коментирате влизането на следователи в ТВ+?
Валери Найденов: Ами не знам как да го коментирам. Не ми е приятно, тревожно явление, но просто в този момент няма никакви факти излезли.
Водещ: Дали това не са осколки от започналите вече цифрови войни?
Валери Найденов: Значи аз, доколкото разбирам, ТВ+ не е самата Булсатком, а нейн филиал. Очевидно съвпадат нещата, и ако е така, това е много трудно. Какво да коментирам, като не знам.
Водещ: Не се ли случва обаче често журналистите да изпадаме точно в такава ситуация при липса на официални изявления, да не знаем как да коментираме.
Валери Найденов: Няма нищо само в това човек да каже „чакайте, сега”. Не знам, нямам факти. Какво да коментирам? За други неща, които знам, мога да коментирам. Ето, питайте ме нещо за „24”.
Водещ: Да си кажем нещо за партийната книжка на Софианцки. На времето имаше ли реакции от страна на читателите?
Валери Найденов: Ами предполагам, че е била вегативна. Тогава нямаше обратна връзка. Тя е сътворена в щаба на БСП. При мен я занесе /…/ Донесе я два часа преди срока за публикация. Зад всичко стои БСП, щабът тогавашния на БСП.
Водещ: Може ли сега да се случи подобно нещо?
Валери Найденов: Напълно е възможно да се случи, но този опит показа, че това е глупост. Човек трябва да пише и колкото може да не върши черната работа на политическите играчи, защото това е грешка. Ако се наложи да напуска. Аз съм го правим, понеже съм могъл да си го позволя. Много хора не могат да си го позволят.
Водещ: Как би изглеждала една държава без журналистика? Без истинска журналистика.
Валери Найденов: Много цитати има. Държавата, в която аз съм живял до 890та година, беше държава с едни добри журналисти, които обаче имаха цензура и в крайна сметка знаеха много добре коя е границата и че не могат да я прекрачват. Въпреки това те мечтаеха да е прекрачат. Спомням си, във вестник „Новини” излезе една информация, че през лятото няма лимонада. За малко да уволнят главният редактор, защото не можело пред партийният конгрес да се клевети. Вестник, в който работех, даваше да пуска някои критични материали. Аз също съм писал. И в един момент за малко да го закрият. Днес между другото, колкото и да сме недоволни от днешните вестници, те са светлинни години, сравнение с онези тогава. Много по-свободни, много по-компетентни, професионални, по-шарени са. Все едно да сравняваш първите кадри на братя Люмиер с днешното холивудско кино. Не знам Вие как се усещате, но аз имам такова изобилие от информация, каквото никога през живота си не съм имал.
Водещ: Да, но какво трябва да четем, чии бюлетини тайни трябва да четем, за да разберем пък кои са собствениците на българските медии? Вие казахте, че не ги знаете. Може би бюлетините на МВР или други?
Валери Найденов: Тази група, която е свързана с Корпоративна търговска банка, малко ми е неясно да Ви кажа право – аз не виждам икономическата логика. Там има един вестник „Уикенд”, който явно печели пари. Всичко останало губи. /…/ те нямат никакво влияние. Нулево влияние върху политиката. Колкото и някои да ненавиждат и да нападат „24” и „Труд” – това са вестници. Които имат каквото и да е влияние сред вестниците. Не броя телевизиите и радиата. Имам в предвид вестник, който се издава. Сега, ако говорим за „24 часа” и за „Труд”, защото постоянно се пишат какви ли не работи за тях, има една фирма, която е собственост на Венелина Гочева и която е взела заем от банката на Петя Славова. Не знам как го тълкувате, но за мен Венелина Гочева е най-добрият до сега управител. Тя е истински журналист. Беше при създаването на „24 часа”.
Водещ: Аз това не го оспорвам, но имате ли отговор на въпроса кой е собственикът?
Валери Найденов: Формално тя е собственикът и може да се окаже, че действително е така. Вие какво мислите, че при ВАЦ, другарят /…/ беше собственик? Освен, че не беше собственик, той малко разбираше от вестници. Хайде, той малко разбираше, но имаше едни други, които хал хабер си нямаха от вестникарство. Но ние българите нали плюем. Защо не плюха тогава, когато ВАЦ съсипа българския печат с идването си?
Водещ: Да, но пък се чуват гласове за това, че в тези години ние бяхме много по-напред в класацията по степен на свободата на словото, докато сега сме на…
Валери Найденов: Ами именно това съсипа ВАЦ. ВАЦ е този, който наложи монопол и монополни стени.
Водещ: Имате ли усещането, че все по-често журналистиката ще става гражданска, но пък това ще я лишава от доказателство, от увереност за достоверност?
Валери Найденов: Аз не смятам, че достоверността е намаляла, защото преди 10 ноември, освен че се лъжете, и се криеше.
Водещ: Е не, ние говорим за принципи в професията все пак.
Валери Найденов: Тази конкуренция, която възникна благодарение на интернет. Вижте този сайт бивол.
Водещ: Както те казват – той се хоства, обаче в чужбина е по-сигурно.
Валери Найденов: Да, но го има. Цитира всички в България постоянно.
Водещ: Е преди имаше западни радио станции.
Валери Найденов: Ако това е било истина. Два различни монопола – монопол на запад, монопол на изток.
Водещ: Монопол на Изтока и монопол на Запада. От тук нататък ми се иска да продължим с коментара. Може ли да има такова нещо?
Георги Лозанов: Може ли аз тук да оспоря някои неща, които господин Найденов каза? Влизайки в стари спорове. Първо той каза за някакви експерти, които са твърдели и са одобрявали присъствието на ВАЦ. Да кажа, така да се каже, да се саморазкрия. Аз бях сред тези експерти и винаги съм казвал, че в някакъв смисъл свободата на словото започна да пада, когато големите чужди инвеститори, независимо от портретите, така да се каже, бизнес портретите на всеки един от тях, започнаха да излизат от България и се намесиха от местни натрупани през Прехода капитали. Тези капитали носят много по-голям проблем за свободата на словото, отколкото ВАЦ, който се интересуваше примерно от малките обяви да отиват пряко парите като форма на печалба. И от там нататък нямаше други специфични…
Водещ: Така наречената редакционна политика не беше извадена пред скоба.
Георги Лозанов: Сега основният проблем, пред който се изправяме, е как да намерим начин да ограничим влиянието на собствениците върху медиите, които притежават, защото аз не един път съм казвал, че най-просташката поговорка в този случай е „който плаща, той поръчва музиката”, тъй като всички знаем, че информацията е освен стока и човешко право, и във връзка със стоката –да, малките обяви отиват в Германия, но във връзка с правото, това значи, има свобода на словото, когато с журналистика се занимават журналистите, а не чрез тях някой друг, през някои други интереси – икономически или каквито и да било други. И за това онези капитали им носеха много по-малко влияния, икономическо върху съдържанието, от местни капитали. Това е съвсем естествено. Така че аз още, когато започнаха те да се оттеглят, бях сигурен, че влизаме в много лош период. Мисля, че съм го писал не един, два пъти. И от там нататък много трудно е вече и за това се нуждаем от спешна промяна на нашето законодателство и за това все говорим за нови текстове. Ето, прагове на концентрация. При това не става дума за някаква репресия срещу бизнеса. Те трябва да се направят така, защото и това е важно.Медиите са предприятия и те също трябва да оцеляват. Не да направиш такава идея за свобода на словото, която да е бизнес утопия, защото пък нашите пазари са много малко и на тях не се оцелява. За това пък, когато вестниците почнаха да ги притискат технологичните и други обстоятелства, те силно избягаха към жълтата част, смятайки, че се защитават.
Водещ: Един вид съдене на картофи.
Георги Лозанов: Да. Точно така, към жълтите подходи и тематика, което пък започна да руши основното, пък което те имаха в повече, което беше техният капитал. Това беше доверието. И започна една снежна топка да се натрупва и да лети надолу по наклона.
Водещ: Ралица, между поколенията ли трябва да бъде разликата в отношението към журналистиката или някъде другаде? Защото сега разликата е между поколенията, онези от Фейсбук и останалите. Говорили сме си го помежду си.Какво като напишем във Фейсбук?
Ралица Ковачева: Такава разлика няма как да няма. Просто всичко в България е много на двете крайности, че и журналистиката да избяга от този процес. Това, което мен ме притеснява, наблюдавайки това, което се случва в нашата професия е, че се получава една дупка, липсата на едно средно поколение, което да предаде занаята, правилата, профсията от предишното към следващото поколение. Нашата професия се напълни с красиви момичета, които искат да ги дават на екрана, като метафора използвам. По телевизора, да. И хората, които смятаха, че тази професия е свързана с някакви ценности, с някакъв морал, с някаква цел, да образоваме обществото, да даваме на хората достатъчно информация, така че те да могат да избират и такива утопии – все повече хора напускат професията. И така в един момент ще се окаже, че поколението на тези, които сега нахлуват много нахъсани, но твърде неграмотни млади хора, изобщо не искам да ги характеризирам, някой да не се обиди, но това е една видима тенденция и по това, което чуваме и гледаме, те ще обучават следващите. Така в крайна сметка ще се случи. Но исках да добавя нещо одеве просто като пример се сетих относно това, за което говорихме до сега. Концентрацията на капиталите и това, което каза доцент Лозанов – законовите възможности. Има и други възможности.
Водещ: Повтарящата се мантра – хората искат реалити шоу. Това просто няма как да е истина.
Ралица Ковачева: Относно концентрацията, само да довърша примера, който исках да дам. Когато миналата година имаше такава опция да се случи във Великобритания, благодарение на една сделка, която Мърдок искаше да сключи там, тогава британските медии на чело с BBC се самоорганизираха и инициираха една кампания, апелирайки към държавата да не допуска тази сделка, защото ще има твърде голяма концентрация на собственост и това ще заплаши плурализма и свободата на словото. Тя не се случи поради може би скандала, но така или иначе имаше от самите журналисти тръгна, от самите медии. Докато освен че ние с Вас си говорим по тази тема, аз не виждам някакво сдружение да върви из гилдията.
Георги Лозанов: Да, защото е лошо, че журналистическите акции във връзка с медиите обикновено са продължение на интересите на собствеността, а не са друга независима гл.т. спрямо ставащото. И заради това не винаги можеш да се довериш на тях от г.т. на обществения интерес.
Александър Пелев: Аз се замислих Ралица това, което каза за визуалната страна на хората, които се показват по телевизора в момента. По стечение на обстоятелствата знам от мой приятел за посещенията на един куп девойки, които непременно искат да станат телевизионни водещи на предаване. Хора, които никога не са се занимавали с телевизия в живота си. Не само с телевизия, но и грубо казано сигурно за последен път са писали нещо в училище. И това е едното от страшните неща. Някак си реалитито, за което Ирен каза, да с реалити някакъв човек, който грубо казано е хванат с капан в гората, изведнъж става много известен, защото го дават по телевизора.
Ралица Ковачева: Да и после почва да води новини, което е по-страшното.
Александър Пелев: А защо е известен? Защото са го показвали по телевизора.
Водещ: Защото в партиите често се споменава мантрата – хвани една мечка, покажи я по телевизора и тя ще стане известна. Това го е цитирал един шеф даже тук в радиото, но неговата съдба не беше много завидна.
Ралица Ковачева: Това е мечка все пак. Остава си мечка. Не става човек.
Георги Лозанов: Не съм малко по-различен. Особено във връзка с реалитита, с жълтата преса. Разбира се нашият проблем е, че завладява територията на сериозната журналистика. Но сами по себе си това не са формати, които си заслужават да стоварваме гражданския гняв. Нека да кажем, че това е една комуникация, нека да си кажем нещо откровено, разбира се това по-малко е валидно за обществените медии, но общо взето медията е ниска публичност. Който търси някакви високи истини и някакви високи интерпретации, отива в друга сфера – отива в библиотеката, отива в театъра, някъде там. Отива в храма, пък където има финална истина. Медията няма право, знаем, на финална истина. Медията има дебати, плурализъм. Там са и политиците, и шутовете, и факти разбира се. Но това, което казва Ралица – самата професия, като че ли действително напоследък е загубила … Аз казвам, че това е една от градските професии, в които се възпроизвежда и възпитава градския човек. Разбира се градски така се води. Журналистическата професия за съжаление губи този…
Александър Пелев: Аз ще си позволя да продължа мисълта на доцент Лозанов, че това се получава според мен поради факта, че от собствените си наблюдения хората стигат до извода, че да речем единствено възможния или постижим начин до достигане на тази професия е, като да речем да се включиш в някакво реалити, а не защото трябва много да четеш и много да знаеш. Но има един друг аспект, според мен който по мое наблюдение, той касае цялата ни икономика – това е много трудният ни достъп до кредитен ресурс в България. Значи медия се прави с пари, всички това го знаем. За разлика от тези общества, за които Ралица каза, те са отдавна утвърдени общества, там икономиката работи от столетия по един и същ начин и в прогресивен начин. В момента ситуацията по моите наблюдения в България е такава, че ако искаш да започнеш и то това не е от сега- това от години продължава, банката в България не е човекът, посредникът, който трябва да движи чуждите пари и който ще ти помогне да го направиш. Ти може да отидеш с най-прекрасния проект…
Георги Лозанов: И как ще върнеш в кредита, защото в България медийният бизнес все повече престава да бъде печеливш бизнес.
Водещ: Дори в закона за банките и кредитното дело пише, че когато банката получи като обезпечение някакъв имот, или да кажем някаква медия, тя трябва в прилично кратък срок от време да упражнява правото си на собственост. Нали, това е така или не е, офшорната зона е много сложно да се установи.
Георги Лозанов: Аз не знам за медии, които са иззети от банките, но знам за опити. Но да са се случили такива неща, не съм още запознат.
Водещ: Не, няма все още случили се, но може да са се случили в подморието. Ще виждаме ли как Брюксел коментира и натрапчиво повтаря за санкции по отношение на нагона за обяздване на традиционните медии, иначе казано? Ще могат ли хората да продължат да твърдят, че примерно БНР звучи опозиционно?
Георги Лозанов: Ами вярвам, че в тази общо взето голяма криза за медии, която има и по-глобален контекст – ние в началото на тази година правихме с ключови експерти бих казал направо световни, към Дом за науките на човека на Ивайло Злеполски една конференция, която се казваше „Демокрацията бонус за своите медии”. Има общо взето усещане, че медиите вече не вършат достатъчно гражданска работа, особено традиционните. Някак си има отчаяние по отношение на тях или силна загуба на доверие. Както и да е. Да не се връщам към това. Но понеже ме питате за обществените медии, аз мисля, че обществените медии в цялата тази криза общо взето се държат. Не казвам държаха, защото мандатите изтичат на директорите скоро и вече минава един период. Но се държаха достойно, независимо от това, че аз самият съм имал различни претенции при избора на директори и т.н. На края като чертата тегля, мисля че достойно и даже си позволих да кажа нещо, което обърна собствените ми представи през Прехода. Казах, че държавното финансиране през бюджета в момента, като че ли се оказва най-невидимия по отношение на рискове за свободата на словото източник за финанси. Нещо повече. Позволих си да кажа, че не е лошо понеже картината изчезва, тя изчезва, а все още в тя в съзнанието на хората има потенциала на една по-аналитична и по-качествена журналистика. Да направим като във Франция и един не голям фонд за проекти за хартиени вестници с обществена функция да могат да бъдат по аналогия с електронните медии също запазени.
Водещ: Как да се случи обаче това на фона на това…
Георги Лозанов: С малка промяна в закона и с малко пари.
Ралица Ковачева: Или шведският модел. Големите печеливши вестници заделят една сума, под формата на данък, който подпомага малки, локални или такива, които сме оценили, че имат обществено значение.
Водещ: Могат ли медиите да променят…
Ралица Ковачева: Ами шведите като дойдат, тогава.
Водещ: Шведите като дойдат ние обикновено обещаваме, че ще стане, но става дума за маса в случая и малко ни се получи като виц. Не е шведски, а съветски. Могат ли медиите като четвърта власт да променят останалите власти? Все още могат ли?
Александър Пелев: Според мен могат, защото те са канал за предаване на идеи и на мисловни влияния, и безусловно, то в нашия случай пословичен стана Гъобелс, но съм сигурен, че ние като хора, които сме започнали живота си в една държава, която се базира на една единствена идеология, знаем точно добре на гърба си какво значи да ти спускат непрекъснато една и съща идея. Така че винаги,когато се движим успоредно на априлската линия на партията, нещата стават много притеснителни.
Водещ: Но пък от друга страна не сме забравили, че миналата година можем спокойно да наречем годината на коментарите на посланиците у нас по отношение на собствеността в медиите.
Александър Пелев: Ами то не знам защо трябва да се налага да ни го коментират чуждите посланици, но някак си у нас така се получава усещането или поне моето наблюдение е такова, че „абе оставете ги, те не са напълно наясно за какво става въпрос.” А аз съм абсолютно убеден, че хората много добре следят и много добре знаят за какво става въпрос.
Водещ: Ралица беше на срещата с еврокомисар Нели Крус.
Ралица Ковачева: Да, бях. Много нагло се държаха представителите на хартиените вестници. Да ги обединим – издателите от другата страна на масата.
Водещ: Наложи се тя иронично да пита „имате ли паметник.”
Ралица Ковачева: Да. Но аз понеже мисля, че към финал вървим, нали съм права? Искам да завърша с нещо друго. И то е пак свързано с професионализма. Смятам, че това е пътят, защото не обичам така просто да си говорим какви са проблемите. Правим го непрекъснато. Всички сме наясно. Значи, докато държавата и институциите от типа на СЕМ и всички други отговорни лица, си вършат работата, т.е. търсят законодателни решения на въпросите, това, което за мен е голямата битка за нас и което би помогнало много за решаването на проблемите, за които говорим – е връщането на професионализма в професията. Компетентни, знаещи, отговорни журналисти. Това за мен е решението, защото само компетентният, знаещ и отговорен човек не може да бъде лесно търгуем, лесно контролируем, лесно продаваем.
Водещ: Такива ли кандидатури очаквате, доцент Лозанов, по отношение на БНР и БНТ и кога?
Георги Лозанов: Е, аз се надявам, че ще се явят най-достойните за тези ключови места в медийната среда. Изтича единият мандат на генералния директор на БНР в края на май, дано не ме лъже паметта, а на директора на БНТ – края на юли. Месец –два напред, както винаги, се обявяват конкурсите, за да има време да се подготвят за един месец кандидатите и след това следват събеседвания.
Александър Пелев: Ще бъде тежка предизборна кампания.
Георги Лозанов: Аз казах тук и после станах пишман. Че ще гледаме да ги направим така конкурсите, че поне да не съвпаднат със самата предизборна кампания. Малко по-рано, защото по-късно нямаме право. И тук ме обвиниха в 100 грехове, така че сега нищо няма да казвам. Точно, когато ако ще да съвпадне с всичко на света, ще караме по срокове. Ако това е въобще новина. Да кажа и още нещо в общия, продължение на това, което каза Ралица. Да не забравяме все пак, че има нова медия, новата медия действително няма авторитет, но… Но в нея все повече влизат създали се и наложили се чрез традиционната медия гласове, които носят със себе си авторитет, което пък придава авторитетност на новата медия, което пък се превръща в колектив и на поведението на традиционните медии. Така че пътят, по който върви Ралица, самият той е един от изходите.
Водещ: Явно това е новината. На време ще бъдат проведени конкурсите. По отношение на съдържанието да си пожелаем свободомислещи хора да кандидатстват. Това беше от нас за днес. Бъдете свободни!Традиционно по този начин се разделяме.          

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 3.11.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 3.11.2012

Водещ: Седмицата, в която отбелязваме Деня на народните бутидели, се оказа, че народните будители са ни еврокомисари, посланици и неколцина други. И нямаше как положението да не стане международно, както често казваме полушеговито, полунаистина. В пощенската кутия на властта пристигнаха две притеснителни пратки. Първата беше от ЕК с информацията, че е възможно за България да има нов извънреден доклад, заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Президентът коментира, че е обезпокоен и призова българските институции да възприемат изключително сериозно посланието. Външният министър коментира, че подобни изказвания, цитирам, не са коректни и разпространяват слухове. Коментарът по темата на вицепрезидента Попова „важно е да предлагаме и избираме по ясно определени хора с безупречна обществена репутация и без да има нужда от допълнителни доказателства. Това се иска от нас и то е лесно, и просто да работят верните хора на верните места“. Край на цитата. Редно е Венета Марковска да изчисти съмнението около себе си, коментира и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Какво разбрахме от тези малко разнопосочни коментари и какво мислят в Брюксел ще коментираме след малко с кореспондента на БНР там Диана Чепишева. За втори път през последния месец и половина немският посланик намери медиен повод да цитира Джордж Оруел. „Не е добре, че тази новина е новина“. Критиката за медиите у нас от посланика Хъопфнер не намериха място в изданието, за което беше дадено интервюто. Сега пак цитирам „като гражданин на ЕС и с това член на ценностна общност, която категорично се застъпва и ангажира за свободата на медиите, не мога да толелирам опити за подтискане на критика“. Тук споделям мисълта на Джордж Оруел. Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят. Съществува подозрението, че в случая това съкращение е целенасочено, за да се избегне дискусия по темата. Негово превъзходителство посланика на Германия у нас припомни и директива 2-4 от германския медиен кодекс, която гласи „устно интервю е журналистически коректно, ако предава вярно казаното. Съкращения, които променят смисъла, не са допустими според моралното самозадължение на германските медии“. Ключовата дума е немските медии. Написаха ли нещо по тозаи повод немските медии какво би се случило, ако немска медия изпадне в положението да получи такава кореспонденция, ще чуем от Александър Андреев от „Дойче веле“. Как се убиват муха и банка? Имаше една такава стара шега и отговорът беше с вестник. Сега въпросът е нов и репетиран макар и не така шумно, както този за референдума в Народнотос събрание. Въпросът е как се убиват медии. И май отговорът е – със специфични закони и асоциации. Правото на свободно изразяване трябва ли да е функция от опазването на доброто име на някого? Това пък е въпрос без смислен отговор за сега. Темата, която коментирахме на 20 октомври очевидно е била интересна и за други хора. През седмицата в медиите беше получено писмо, подписано от председателя на Асоциация на ТБ, в което са цитирани няколко медии, в това число и „Клубът на журналистите“, в които адвокат Веска Волева е коментирала, цитирам „Отркито и без никакво притеснение, уронвайки престижа на банките“. На кого да се оплачат негово превъзходителство немския посланик и други потърсили за коментар експерти освен на Етичната комисия? Работи ли Етичната комисия пък беше тема на една дискусия през отиващата си седмица. Тези отговори ще потърсим с членовете на Етичната комисия Алексения Димитрова от „ 24 часа“ и Алесандър Кашъмов, който освен, че помага на журналистите и пише активно за медиите. Вчера път чрез средствата за масово осведомяване друг събеседник на „Клубът на журналистите“ поиска от управителя на БНБ господин Иван Искров цитирам „донасям с настоящата жалба едно много тежко административно нарушение. Извършено с подадената дисциплинарна жалба срешу адвокат Веска Волева. Бягайки от публичен дебат всъщност родните ни банки поддържат съмненията на населението в техните незаконни методи на неоснователно обогатяване за сметка на потребителите на банковите им услуги“. Следва посочен член 152 а, който сигурна съм вече, и Вие научихте наизуст, който коментирахме, че едно извънредно законодателство, което е може би пречка за свободно изразяване и коментиране. Интересни са и данните, които адвокат Кирелов цитира „25% годишна печалба на банките в България при 7-8% в Германия“. Какво и колко може да се говори за банките? Явно е въпрос, ако не за 1 милион, то поне е въпрос с особена трудност. Създава ли проблем за журналистите това извънредно законодателство? И за това ще поговорим днес. Защо така необяснимо говоренето за банките се оказа рискова дейност? Вярно е, че демокрацията не е нещо съвършено, но по-добро от нея наистина още не е измислено. Демокрацията обаче не изключва коментарите с аргументи или поне не би трябвало. Аз лично напълно се обърках. Даже и на Алиса и е по-лесно в огледалния свят. Защото във властовия ни нещата са различни, обаче малко трудно им се получава понякога вълшебното, истинското и справедливото. Сега ще Ви цитирам още един медиен странен случай от седмицата. Лицата французи и мистериите, които им се случват в страната, в която всеки се опитва да се маскира на нещо, не само на Хелоуин. Сюжетът също не беше подминат в социалните мрежи, където по навик се разгоря и спорът редно ли е да се празнува Хелоуин? На фронта на аргументите нищо ново. Празникът не е наш. По този повод някой се сетиха и за българската филмова класика. За кучета и котки може, за кокошки не. И направиха сравнението с отворената европейска територия. Предполагам, че ще ни трябва време да се научим да приемаме с малко повече спокойствие чуждите празници и още повече, че темата със забраните е особено травматична. Днес е Архангелова задушница, нарича се мъжка, защото се почитат загиналите български бойци. Традиция, която е била забранена през 1946 година и възстановена след промените. Добре дошли Ви казваме в „Клубът на журналистите“ Николай Великов, Снежа Спасова, Стаматина Никова и аз Ирен Филева. На първи ноември Ви помолих да напишете цитат, за който се сещате без помощта на книга или интернет. Ето какво написахте „Помниш ли като ти казах онази нощ, когато нямаше луна, а звездите бяха два пъти повече, да дойдеш с мен до извора, та да си налея менците. И те държах за ръката, а ти ми думаше не бой се, не бой се.“ „Викай ми сега, Елице, защото след неделя ще ми викаш мамо“. Това ми написа Юлиян Петров. Професор Инсулинка /…/ е написала „Стани Сивушке, че Белчо ти се смее! Хайде стани да видиш колко е мека земята.“ Цитат от Владимир Дойчинов : „Щем доказано необратимо, защото ние сме първите и най-старите жители в Европа“ – Г.С.Раковски. Пламен Иванов пък сутринта на 1 ноември се бил сетил за „Стани, стани юнак балкански.“ Капитан Богдан Христов ни е припомнил, че „не се гаси, туй що не гасне“ на Вазов. Нина Стефанова „ Човек и добре да живее няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо пък не е убеден, че има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така! Собственият ми живот е кълбо от спомени и без всякаква връзка купчина амбиции“. Госпожа Стефанова е цитирала Боян Гъолчев. Разбира се нататък има още много неща, които сте написали, наистина Ви препоръчвам да ги прочетете на фейсбук страницата ни. Знаете как да ни намирате. Написвате на кирилица „Клубът на журналистите – БНР“ и сме заедно. Няколко разнопосочни коментари и един липсващ дойдоха през седмицата по повод кореспонденцията и притенсителните пратки, които се получиха в пощенската кутия на властта. Първата беше от ЕК с информация, че е възможно за България да има нов извънреден доклад заради скандалния избор на свързаната със съмнения за корупция и конфликт на интереси Венета Марковска за конституционен съдия. Днес професор Нели Огнянова коментира така казуса „Налагаше ли се а се изпрати до ЕК преразказ, който издържа една нощ? Сега ще трябва нов преразказ.“ Всъщност става дума за противоречието по повод срещата на госпожа Марковска със зам.,министър Вучков, който пък признава, че в началото на 2010 година е имало такава среща. Разбира се това са подробности. По-важно е обаче да знаем дали може да има такъв нов доклад или не, макар че в Брюксел не са почивни дни. Добър ден казвам сега на колегат акореспондент на БНР в Брюксел Диана Чепишева.
Диана Чепишева: Здравей Ирен, добър ден, уважаеми слушатели.
Водещ: Здравей Диана. Всъщност, като че ли липсващият коментар, за който аз казах в началото, имайки в предвид, че пемиерът не се е изказал по този въпрос, е заради многото почивни дни, които се събраха в Брюксел. От там да започнем може би.
Диана Чепишева: Всъщност аз не знам до колко това има отношение към протеста, за който си говорим, но да, факт. В четвъртък, когато беше празникът „Вси Светий“, така че по традицията е да бъдат събирани почивните дни. Четвъртък и петък бяха неработни дни за европейските институции. Събота и неделя знаете, по дефиниция са такива. Така че логично е по-скоро по технически причини от Брюксел нямаше продължение на това, което толкова ясно и категорично се каза в сряда. Друг въпрос е дали всъщност има нужда от такова продължение, защото позицията е изразена от Комисията тогава беше достатъчно чиста, силна и категорична. Аз честно казано не мисля, че тя се нуждае от допълнителни уточнения, разяснения и т.н., и т.н. Защото в крайна сметка от тук насетне топката е в българско поле. България трябва да я отиграе и личното ми мнение е, че е добре това да стане с един чист и убедителен удар, а не с някакви странни хаотични движения.
Водещ: И със странни цитати, които имат обидно кратък срок на годност все пак. Всъщност защо ЕК има правото да направи нов извънреден доклад за България? Казвам го по повод коментара на външния министър, който чухме, че това са, цитирам – „некоректни неща и се разпространяват слухове“.
Диана Чепишева: Аз съм склонна да приема, че този коментар, как да кажа, е бил някаква първоначална емоционална реакция, защото българският външен министър достатъчно добре познава процедурите. Достатъчно добре познава и основанията за този мониторингов механизъм, от който не можем да се отървем вече толкова години. Ще Ви припомня – той беше учреден през декември 2006, точно в навечерито на членството ни. И в него много ясно е разписано, че Комисията има право да изисква информация, да изпраща експертни мисии, да проследява и проверява определени факти във всеки един момент в областите правосъдие и вътрешни работи. Разписано е много ясно също така, че Комисията трябва да изготвя редовно доклади до съвета, поне 2 пъти в годината. Казано с други думи, когато през юли ЕК един вид ни раздели от Румъния като обяви, че за нас няма да има следващ доклад преди края на 2013, тя по-скоро направи известно изключение за България. Да кажем, за да даде глътка въздух на българските власти, да могат да проведат реформите, които се налагат, да направят избоите в съдебната система и т.н., и т.н. Разбира се има една друга теория, която ходи тук. Тя е, че солидарността в рамките на ЕНП, към която страната принадлежи е до някъде причината България да получи този бонус и правителството на България да получи този бонус на фона на това, което правят социалистите в Румъния. Все едно обаче. Важното не е това. Важното е, че сега само някакви 3 месеца по-късно Комисията е готова да преосмисли това решение. А Комисията е една консервативна институция. Тя не обича да прави стъпка напред, две назад, да прави колебливи движения и т.н. И самият факт, че след като сама реши да не пише други доклади за България преди декември 2013, сега пак сама казва „извинете, може и да не е така, може да се наложи да пишем доклад.“ Та този факт показва, че действително има някакво разколебаване. Дали е доверието, което е гласувано на България не е било заслужено.
Водещ: Между другото Комисията не се слави с много бъзите си реакции, особено когато става дума за нещо написано. В случая почти в реално време, като че ли имаше коментар.
Диана Чепишева: Определено е така. Комисията, както казах, е консервативна институция, която съобразява страшно много фактори – икономически, политически, вътрешно, външно политически и т.н., и т.н. и която много рядко реагира прибързано. В интерес на истината този коментар беше очакван още от понеделник, преди изборът да бъде направен. Комисията тогава не беше готова. Така или иначе той дойде два дни по-късно. Но пък беше много убедителен и е факт, че казаното тогава от ЕК, не беше импровизация – вербална или друга на някой от нейните говорители. Такива случаи, макар и много рядко, е имало преди. Това беше една официална, съгласувана позиция, която след като получи въпрос от залата, говорителят на ЕК изчете от специално подготвена за тази цел папка.
Водещ: Което значи, че всичко се следи доста зорко и наистина в реално време. От тук насетне да чакаме ли и други коментари от Брюксел и всъщност да те попитам- колегите задават ли ти въпроси?
Диана Чепишева: Ако имаш в предвид чуждите колеги – отговорът е не. Причините за това са две. Едната разбира се е, че Европа в момента има много, много по-сериозни проблеми за решаване. Ще Ви припомня само тук съвсем неотдавна беше принуден да напусне един от еврокомисарите. Малтийският комисар Джон Дави, който отговаряше за здравеопазването и защитата на потребителите, си тръгна от ЕК заради сериозни съмнения заради участие, макар и индиректно в търговия с влияние, конфликт на интереси и т.н. Това от една страна е скандал само по себе си. Скандален обаче се оказа и начинът, по който той е бил принуден да напусне от председателя на ЕК Жозе Боразу. Този скандал тук не е стихнал нито за миг. Въпросите, отговорите и т.н. продължават. Продължават и вече някакви последващи действия. В ОЛАФ вече имаше оставки. Така че това е едно от нещата, с които много повече се занимава гилдията в Брюксел. Другото много по-сериозно нещо е, че тук в момента в един вид заключителен етап влизат преговорите по дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 година. Преговори, които се очертават като изключително тежки и които според някои могат да доведат дори до излизане на страни от ЕС – Великобритания вече съвсем директно споменава, че може да стигне до такъв сценарий. Така че на този фон образно казано, когато селото гори, не са много тези, които ще се трогнат кой знае колко, че в България е бил назначен по някакъв споредн начин един член на конституционния съд. Между другото тук между скоби искам да кажа, че през всичките години, в които съм в Брюксел и в които следя тези ежедневни брифинги в ЕК, това е първият случай, в който се говори за едно конкретно назначение на такава позиция в една държава членка, защото в крайна сметка това е частен случай, това е детайл. ЕК е една изпълнителна политическа институция, която прави политиката на ЕС. Която не се намесва пряко в избора било то на членове на конституционния съд, било то на членове на ВСС и т.н., и т.н. България и Румъния са някакъв своеобразен феномен като изключение и бих казала, че чуждите колеги по-скоро оставят детайлите на страна. За тях остава основното послание, че нещо продължава дълбоко да не е наред в двете най-нови членки на ЕС.
Водещ: Една тъжна тема за размисъл за нас. Благодаря на Диана Чепишева – кореспондент на БНР в Брюксел. Добър ден и на гостите ми в студиото. Алексения Димитрова от „24 часа“ Добър ден. И Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информацията“, но иначе бих казала и коледа, защото освен, че помагате на много журналисти, и активно пишете. Здравейте и на Вас!
Александър Кашъмов: Здравейте!
Водещ: Всъщност и двамата сте членове на Етичната комисия. Тази кореспонденция, която вече цитирахме, коментирахме, част от нея с Диана, не е ли доволно притеснителна, защото през седмицата в пощенската кутия на властта дойде и писмото на Нели Круз до Бойко Борисов по отношение на медиите, концентрацията. Изобщо едни стари неща, които ние само си говорим май и нищо не произлиза от тях. Алексения?
Алексения Димитрова: Ами да, притеснително е, само в интерес на истината за точността само да кажа, че аз 4 години бях член на Етичната комисия, вече не съм, но два мандата бях. Така че е истина до половината, но да не заблуждаваме читателите, зрителите…
Водещ: Слушателите последно.
Алексения Димитрова: Да, а иначе да, притеснително е, но пък от друга страна аз наистина виждам, точно така, както и Диана вижда нещата. Че Европа така се е забатачила. Тя посочи два сериозни проблема, които в момента се занимава ЕК и те не са маловажни. Но и те са бял кахър на фона на това, което, на големите батали, в които се хвърли Европа в последните години – световната криза и нестабилността на еврото, нестабилността на институциите, икономическите драми, които…Така че действително на този фон аз мисля, че нашето положение е почти розово, да не кажа, че никой не го и вълнува. А и в интерес на истината, глобално погледнато, не че съм защитник на Марковска, но ми се струва, че това е един много дребен детайл на фона на всичко, което трябва да се гледа в Бългрия от една страна, а от друга страна крайното очерняне в българската политическа, икономическа и всякаква практика в последните 20 години продължава в моята глава да седи съмнението дали за пореден път не става за такова политическо омаскаряване, защото аз не съм съдия. Не мога да бъда съдник на фактите. Има си органи, които ще го кажат. Но все пак да не забравяме, че идват избори. Да не забравяме, че влизаме в една по-рано, както може да се очаква, предизборна ситуация. И почват да се вадят всякакви кирливи ризи, всякакви удари под кръста и т.н.
Водещ: Да де, но сравнението с принудения по странен начин да напусне евродепутат заради съмнение в конфликт на интереси. Господин Кашъмов, какъв белег е това? Че подобни неща не бива да бъдат допускани или?
Александър Кашъмов: Сега, очевидно е, че в България има една централна тема от доста години. И това е съдебната власт и нейната независимост. Според мен въпросът за конкретния избор на ВСС трябва да се гледа в този контекст.
Водещ: Както и на конституционни съдии.
Александър Кашъмов: Както и на конституционни съдии. Да, в случая всъщност става въпрос за конституционни съдии, да. Друг е въпросът, че на мен ми се струва някак си, че ние дебатиаме по наще си проблеми тогава, когато ни кажат от Европа, а в останалите случаи, като че ли ние не дебатираме в същата степен по своите си проблеми.
Водещ: Колко журналисти защитавахте напоследък, последните няколко месеца заради такива коментари или им помагахте да търсят информация за това?
Александър Кашъмов: Ами разбира се и по линия на закона на достъп до обществена информация се искат много интересни категории информация. Даже в понеделник ще има едно дело, свързано с достъп до вътрешните правина на БНБ.
Водещ: Ще стигнем и до там, защото е много интересна темата, да.
Александър Кашъмов: Има и доста необичайни дела, свързани с, не само с обида и клевета, а в последно време всъщност виждам едни нови форми на опит да се ограничи свободата на словото, както случаите с говоренето за банките, така и мога да цитирам от съдебната практика случай с публикуване на така наречените лични данни. Но тогава, когато имаме журналистическо разследване, е напълно нормално да кажем нещо за личността, която е предмет на разследването. Имаме случаи със снимки, които са доста интересни. Някой е бил сниман на определено място и се оплаква. Имаме случаи с представяне на книга, в която фигурира един политик, поради което той даже на първа инстанция осъди на много висока сума един вестник. Имаме доста нетипични бих казал нови разнообразни случаи. И един от последните вече случаи, който даже и мен ме изненада. Във връзка с тази болница в Девин, която също беше предмет на публикации през седмицата. Там пък е заведено дело за клевета срещу одитора, който прави проверките.
Водещ: Изобщо журналистите са удобни за съдене.
Александър Кашъмов: И журналистите, и другите хора, които говорят на обществото за това, което се случва – какви нередности се случват.
Водещ: Всъщност ние минаваме на малко по-нов етап. Значи до сега бяха виновни само журналистите, а сега вече и част от събеседниците ще понасят солидарно с нас тази вина. Само да Ви попитам как ще коментирате при положение, че цикълът магистрати в нужда на колегата от „Капитал“ и до днес е достъпен, защо се стига до това да се пише нов преразказ по повод това назначение, широко коментирано и от ЕК на Венета Марковска?
Александър Кашъмов: Така, по конституирането на ВСС е, че назначенията, изборите на хора на тези всиши позиции, както в съдебната власт, както и в един конституционен съд, трябва да бъдат максимално прозрачни, публични. Аз мисля, че българското общество направи крачка напред между другото, за което изборът на ВСС беше свидетелство.
Водещ: Властта обаче ще научи ли този урок, че прозрачността и осигурява повече легитимност?
Александър Кашъмов: Ами вижте, аз ако няма натиск върху гражданското общество, властта никога на нищо няма да се научи. Защото всяка демокрация, е домекорация само тогава, когато има натиск от страна на гражданите, на неправителствените организации, на медиите, които се явяват едно своеобарзно куче пазач, както Ви нарича европейският съд по правата на човека.
Водещ: Да, а тук доста критично някои път ни наричат куче –касичка на властта, но това е една друга тема, по която ще продължим да говорим след малко, когато ще Ви попитам, както Вас, така и колегата от „Дойче веле“ Александър Андреев, на кого да се оплаче немският посланик, когато се почувства в ролята на цензуриран? Останете с нас, продължаваме след малко. Следващото писмо, което ще коментираме, защото днес коментираме препълнената пощенска кутия на властта с коментари, следващата пратка не знам в коя пощенска кутия трябва да бъде съотнесена и всъщност аз нямам отговор на въпроса, ако посланикът, немският посланик негово превъзходителство немския посланик трябва да се оплаче на някого, на кого да се оплаче, може би на Етичната комисия? Първо обаче да изясним какво би се случило в Германия, ако някой посланик се оплаче от това, че вестник е подменил на дадено от него интервю? Добър ден на коледата от „Дойче веле“ Александър Андреев.
Александър Андреев: Добър ден на Вас и на слушателите.
Водещ: Немските медии дали на писаха нещо по този случай или това им е маловажен случай?
Александър Андреев: Ами на случая бяха отделени точно 10 реда в кореспонденцията на Агенция /…/, които се появиха и в берлинския весекидневник „Дивелт“ оня ден. Това е всичко, на което аз се натъкнах. Повече не можеше и да се очаква, защото първо историята може да се разкаже наистина много кратко и второ – медийната свобода в България все пак не е централната тема, която вълнува германското общество.
Водещ: Със сигурно да, но какво би се случило, как биха коментирали немските медии, ако чужд посланик два пъти в рамките на месец и половина цитира Оруел по повод свободите?
Александър Андреев: Разбирам Ви много добре. Всъщност дискусията за действието върху медиите тук е изключителноь актуална, марещо актуална даже. Поради един пресен скандал, но този скандал за съжаление не е единствен. Имаше подобни случаи в миналото. Само с две думи ще го преразкажа. Говорителят на управляващия /…/, съюз, управляващ в Бавария и част от управляващата коалиция в Берлин, та говорителят на тази партия се беше обадил във втора германска телевизия, втората обществена телевизия преди няколко седмици с изричното настояване да не се потготвя репортаж от баварския конгрес на баварско-австрийската партия. Т.е. на техните най-големи противници. Това разбира се веднага изтече по медиите, т.е. самите хора от телевизията – главният редактор протестираха. Оказа се, че този говорител се е опитвал и върху други медии да влияе по същия начин. Той мигом си подаде оставката, просто не минаха и 15 часа преди да си подаде оставката. Имаше, ако си спомняте, преди година или малко повече подобен случай с тогавашния германски президент Кристиян Вулф, който пък се беше опитвал в /…/ да спира публикации, засягащи неговия личен живот и по-точно някои не съвсем чисти финансови операции от този личен живот. Тогава също гръмна скандал. По-късно този президент също си подаде оставката. Не само поради това, но това беше част от причините. Т.е. описвам как се развиват подобни сходни скандали в Германия. А конкретно на въпроса ви, който е всъщност най-релевантният – тукашните органи или организации, или сдружения, които са подобни на българската Етична комисия, получават месечно десетки, ако не и стотици сигнали. Като доброволни, недържавни образования без ипълнителна власт, те не могат да направят кой знае какво, но те пускат мъмрения в различна степен. Може да се стигне и до изключване на медията, която е допуснала някакво тежко нарушение от това сдружение. На тези мъмрения в професионалната журналистическа гилдия се обръща много сериозно внимание и се знае, че е изключително лошо да си навлечеш такова мъмрене. Само за пример от големите и сериозните медии, както електронни, така и печатни много рядко се случва някоя да получи такова мъмрене, докато вестници като /…/, шестмилионният, най-тиражният вестник в цяла Европа или пък „Ескпрес“ – друг булеварден вестник, те сигурно месечно получават по едно-две.
Водещ: Направо обаче чувам мислите на нашите слушатели, които ни слушат сега и си казват – ние получаваме мъмрения от ЕК, та на една Етична комисия някой би обърнал внимание. Между другото, понеже споменахте и за финансовия скандал, свързан с бившия президент, някой позволи ли си да критикува журналистите за това, че говорят за банки? Това забранена тема ли е в Германия?
Александър Андреев: Имате в предвид по повод скандала с Кристиян Вулф, че говорят за банки или изобщо дали журналистите бива да говорят за банки?
Водещ: И изобщо дали журналистите бива да говоят за банки, защото ние сме изпаднали в една такава дилема напоследък?
Александър Андреев: Естествено, че журналистите говорят и пишат за банки и против банки. Темата е много актуална от година – две, три даже. Най-малко от краха на „Лемон Брадърс“ насам. Властта на банките и по тема на властта на рейтинговите агенции техният монопол върху парите и върху говоренето за пари все по-често се оспорва и в момента е силно разклатен. Знаете, не само леви политици – включително и либерално настроени или центрийски настроени политици оспорват огромната власт и мощ на банките точно в момента. Значи от вчера или от онзи ден забелязвам тук как лека по лека много предпазливо се надига една дискусия, защото ако тази дискусия действително се окаже със сериозни причини и сериозни подмоли, това ще гръмне като бомба в медийното пространство. А именно дали „Дойче банк“ е най-голямата частна банка и една от най-големите банки в света, дали „Дойче банк“ не е застрашена от това, което се случи на редица други банки, т.е. дали няма прекалено много отровни акции и книжа в „Дойче банк“? Отново, както на няколко пъти в други случаи се каза, че „Дойче банк“ е една от онези, които са “too big to fail”, значи прекалено големи, за да бъдат оставени да се срутят, но ако Германия, МВФ, Световната банка и световната общност тръгнат да спасяват и „Дойче банк“, това със сигурност ще струва десетки милиарди.
Водещ: Сигурно трябва да се говори много внимателно за банките, но не бива да бъде забранено. Това исках да коментираме, но Вие ми отговорихте на този въпрос. Благодаря на Сашо Андреев от „Дойче веле“. Ние се връщаме в студиото. Господин Кашъмов, през седмицата, богата на медийни събития, едно от тях беше и представянето на сборника „Съдебни практики по закона за достъп до обществената информация“. Всъщност там има ли някаква практика как журналистите да говорвят за банките?
Александър Кашъмов: Всъщност до известна степен има. Трябва да кажем, да припомним, че всъщност тази книга се явява след като през 2008 година Законът за достъп до обществена информация беше съществено изменен и подобрен, като се въведе този европейски стандарт на надделяващ обществен интерес. Това означава, че когато се подаде искане за достъп до обществена информация, до документи на властта, тези документи не могат да бъдат отказвани и дори да е на лице някакво законово ограничение, когато има надделяващ обществен интерес.
Водещ: Ако обаче влезем в хипотезата на член 152 а, който е заплаха за журналистите, тема, която коментираме не за първи път, тогава какъв е въпросът с достъпа до тази информация?
Александър Кашъмов: Ами значи аз само това исках първо да кажа, че един от типичните примери за прилагане на надделяващия обществен интерес, това е търговската тайна. Част от която е именно тази тайна, която е свързана с информация за банките. Сега, тук ние говорим за истинска информация. Чл. 152 от Закона за кредитните институции говори за невярна инормация. В този смисъл аз коментирах и във Вашето предаване и по-рано, и миналата седмица на страницата на в.“Капитал“ аз не виждам юридически проблем във формулировката на текства в закона. Но както каза и Европейския съд по правата на човека в делото Касабова срещу България миналата година, по което имах удоволствието да съм адвокат, проблемът изглежда у нас не е в закона, а в начина, по който този закон се прилага. В този смисъл трябва да бъде абсолютно ясно, че един подобен текст може да бъде прилаган единствено и само за случаи, в които някой злонамерено излага невярна информация за състоянието на дадена банка.
Водещ: Но не и за цитиране на инфомация, която е достоверна.
Александър Кашъмов: Първо, цитиране на информация няма как да бъде подведен под отговорност. Второ – тази информация сама по себе си се съдържа в официални източници и знаем тук по-скоро, че въпросът е „Уикилийкс“. Трето – в тази инфомация, в тези грами не се съдържа никаква претенция, че това, което посланикът казва, е абсолютната истина. Това са съвсем различни неща, които правят абсолютно неприложим един подобен текст от закона за кредитните институции. Трябва да е пределно ясно, че всеки подобен текст, който съдържа възможност за репресия спрямо свободата на словото, трябва да бъде тълкуван стеснително. Това го е казал и Конституционният ни съд, това го е казал и европейският съд по правата на човека.
Водещ: Как да коментираме тогава молбата, отправена до софийската адвокатска колегия с копие до висшия адвокатския съвет, в който адвокат Веска Волева, нейните изяви в медиите са старателно проследени и цитирани, и най-общо се обвинява във волнодумство? Един вид, разбира се, аз вече казах – цитира ни „Клубът на журналистите“. По-интересното е, че тогава участие взеха двама адвокати, Веска Волева от една страна и господин Георги Кирелов от Франция, но той е адвокат, практукуващ във Франция и вероятно това обяснява липсата на неговото име в този документ.
Александър Кашъмов: Лично за мен това е абсурдно. Аз разбирам, че банките искат да защитят своите интереси, обаче има неща, които са позволени и неща, които не са позволени в едно демократично общество. Нека да цитираме европейския съд по правата на човека. Той казва, че свободата на изразяване и на разпространение на информацията не е само за тези идеи и информации, които намират благоприятен прием, но и за тези, които шокират, смущават или разстройват държавата или определени слоеве на обществото. Трябва да е пределно ясно, че широтата на разбирането и толерантността, спрямо изразяването, трябва да бъде максимално широка. Да не говорим, че тук първо става въпрос за коментари, а не за информация. Адвокатите на основата на своя опит по съдебни дела…
Водещ: Ако зависи от банкерите, вие абсолютно оставате без работа?
Александър Кашъмов: Ама това е пълен абсурд. Това именно са хората, които могат да коментират в обществото състоянието и това какво се случва по съдебните зали. Тука аз прочетох, че има критики, спрямо, да речем, един текст като член417 от ГПК. Какво, сега банките смятат, че няма такъв текст ли или той не създава проблеми за хората? Абсолютно е недопустимо. Когато се говори за коментар и това е казано ясно от европейския съд по правата на човека, когато става въпрос за коментар, е абсолютно недопустимо да има ограничение на свободата на хората да коментират и то през призмата на своите професионални умения, способност и знания. Да не говорим, че съдебният процес е публичен, а това е информация, свързана със съдебните процеси. Съдебните процеси могат да бъдат коментирани в обществото. Това също е хубаво да се знае, защото не винаги се познава у нас и то не само от представители на банките,но даже понякога и от представители на съдебната власт.
Водещ: Алексения, трябва ли да сме юристи, за да можем да работим? То май така се оказва?
Алексения Димитрова: Не. ТО е хубаво, според мен…
Водещ: То е хубаво да сме грамотни, но май трябва да сме и юристи?
Алексения Димитрова: Честно казано, аз това казвам на магистрите, които сега водя. Във факултета по журналистика им водя лекции по разследваща журналистика. Мили хора, вие трябва да имате едно сериозно икономическо или юридическо образование, за да можете да упражнявате тази професия. Т.е. аз наистина намирам, че трябва да сме юристи, да познаваме добре закона, но да не го прилагаме по този начин сляпо и някак си тенденциозно дори ми се струва, защото прочетох това нещо. Освен това, да, мисля си, как бихме могли да излезем от тази ситуация? Ами, би ли имало същия проблем, ако някой просто каже в ефир или напише във вестника, ето в този сайт, уважаеми зрители и слушатели, читатели, са публикувани всички грами на „Уикилийкс”. Прочетете ги и си направете изводите, в коя банка си давате парите. Аз например го чета като роман този сайт и съм си ги разпечатала, с извинение към екозащитниците, защото то е невъзможно да се изчетат грамите на „Уикилийкс” на компютъра. Те са публични са.
Водещ: Публични са, да.
Алексения Димитрова: При тях всеки може да влезе, макар че един сайт прогласява, че той е, как да кажа, партньор на „Уикилийкс” и т.н.
Водещ: То няма лошо…
Алексения Димитрова: Хубаво е, искам да кажа сега, че те са в световен сайт, достъпни до всеки и аз съм изчела всички грами за България и съм си направила съответните изводи. Т.е. всеки може да го направи това и тогава вероятно нямаше да има основание за това писмо. Не знам. Някак си, то правото се тълкува Някак си, да ме извини Сашо, той е юрист и ще каже, че не е така.Обаче го тълкуват, както е изгодно на всеки.
Водещ: Има известна тайнственост. Ще продължим обаче с този коментар след малко. Кое да е тайна и кое да не е тайна? Разбира се, с известна доза шега, но и доста сериозно, г-н Кашъмов, искам да ви питам, цитирайки г-н Гарелов. Ако сега аз кажа в ефир, примерно направя това сравнение, за което той се е постарал, чрез достоверни международни източници, да намери тази информация, та ако сега аз кажа, че 25 % от годишната печалба на банките в България, при положение, че е 7-8 % в България, рискувам ли някой банкер да ми се разсърди и да ми уреди среща с адвокатите си в съда?
Александър Кашъмов: Аз смятам, че категорично не би следвало да рискувате.
Водещ: Аз казвам, банките. Не казвам някоя конкретна банка?Александър Кашъмов: БИ било много тъжно, ако…
Алексения Димитрова: То се разбира за всички.
Александър Кашъмов: … ако 2012 г. се връщаме към Езоповския език на 70-те г., това би било много тъжен сигнал за нашето общество. В съвремието все пак ние като една демократична страна, в центъра на всичко е гражданинът, а гражданинът трябва да има винаги информиран избор. За да е информиран този избор, той трябва да разполага с пълната информация.Да не говорим, че информацията, че 25 % е печалбата на българските банки, е много добра информация, защото тя показва една стабилност на банковата система. Единствената информация, чието разгласяване би създало реални проблеми, е тази, която би създала необоснована паника, по отношение на тази система и наистина такива ситуации, тъй като България е преживявала това, това е разбираемо, да има подобни съображения. Оттук нататък всяка критика за това по какъв начин се защитават правата на силния в едно търговско правоотношение, както се казва на правен език, с обикновения потребител, това е легитимен дебат във всяко едно общество. Самото право, самото и търговското право и банковото, то е насочено към това, да даде повече сили на слабия, за да може той да се защити от по-силния икономически играч. Съвсем друг въпрос е, доколко правото и законодателството успява да отговори на тази задача и точно това са коментирали адвокатите, за които говорим.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Подобни легитимни, болезнени, важни за обществения интерес въпроси, да се подвеждат под някакви, какво се било коментирало за този, за онзи, това ми се вижда несъответно на необходимата култура на толерантност и на цивилизованост и на европейщина, ако щете, която вече трябва да е установена в България.
Водещ: Предполагам, че все пак е доволно ясно, че не само новините са новини? Коментарите също влизат в този информиран избор, защото не всичко може да бъде новина?
Александър Кашъмов: Разбира се. Вижте, точно тогава, когато информираният гражданин е свикнал не само да слуша някаква информация, която идва и да я чете, но да вижда различните коментари и то противоположни коментари на едни и същи факти и събития, той едва тогава може да си направи извод за себе си как стоят нещата, да си направи своята преценка. Затова именно в демократичните общества, никога съществуването на противоположна, друга позиция, особено пък, ако е позиция на малцинството, която няма силен глас в обществото, точно тези позиции са най-тачени и най-голям интерес имат и защита в демократични общества.
Водещ: Между другото, всеки опит да бъде потисната свободата на изразяване, се следи от всички неправителствени международни организации, които за съжаление, ни класират доста назад. Какво да кажат за етиката на този фон, Алексения? Доколко е възможно това, гласът на етичната комисия да бъде чуван, доколко е достоверно това, че примерно журналистите биха искали да се съобразяват с този кодекс, независимо дали работят в медия, припознала и подписала етичния кодекс или не?
Алексения Димитрова: За съжаление, мога да кажа, че не е възможно. Гласът на тази комисия не се чува. Аз тръгнах с голям апломб, защото бях един от така да се каже, авторите на този етичен кодекс. Участвах активно в създаването му. Това беше един грандиозен и много амбициозен проект на BBC, който в продължение на 2-3 г. вървя, който завърши със самия етичен кодекс, написването на етичен кодекс, но той беше предшестван от обучения на 200 или 300 журналисти из цяла България/ Аз и мои колеги сме обикаляли, за да обучаваме тези хора, не на етичен кодекс, а как да се пише по определени проблеми. Примерно аз водих разследваща журналистика. Други мои колеги водиха криминална, трети избори. Т.е. разглеждахме как да се пише за всичко, в атмосферата на етичност и какви правила да се прилагат и аз бях изключително ентусиазирана. А сега си казвам, това беше 2005-а, мисля, че се прие кодекса, а сега си казвам каква свещена наивничка съм била и ме е срам малко от това, защото всъщност сега като слушах Сашо от Германия да казва, как си подават разни хора оставката, как веднага тези жалби биха отишли в органите за саморегулация. Ами, знаете ли откъде идва трагедията? От това, че може да има саморегулация и ние да се саморегулираме, когато има самофинансиране, а в случая медиите не могат да се самофинансират, а те чакат някой да ги финансира. И когато ти чакаш да те финансира някой, ти не можеш да си свободен да говориш. Не можеш да спазваш определени правила. Ти непрекъснато ги нарушаваш, защото си зависим от различни хора.
Водещ: Какво написа, между другото, Нели Крус до министър-председателя, защото това също е едно писмо от пощенската кутия на властта от седмицата?
Алексения Димитрова: Аз го изчетох много внимателно няколко пъти. За съжаление, не установих нещо ново от това, което тя каза като дойде тука. Всъщност дори съм малко изненадана, да не кажа подразнена, защото за какво беше това идване тука? Аз очаквах някакви по, да не кажа думата крупни мерки. Защото не живеем в сталинистко общество и слава, Богу. Но очаквах един малко по-задълбочен подход в цялата работа.
Водещ: Г-н Кашъмов, какво написа министър-председателя?
Алексения Димитрова: На мен ми звуча повърхностно. Четох го и се чудих какво ще произтече всъщност. Това ми беше големият въпрос от себе си, какво ще произтече от това писмо?
Водещ: Г-н Кашъмов?
Александър Кашъмов: Аз първо към това, което Алексения каза, аз искам да влея малко оптимизъм. Аз лично пък се гордея от това, че през всичките тези комисии бях в етичната комисия. В комисията за етика в електронните медии, работиха хора, които години наред съвсем доброволно отдаваха от времето, от усилията си. Пишехме решения, някои, от които са по-дълги от съдебни решения.
Водещ: Да де, ама в онези години ние бяхме доста по-нагоре в класацията по степен на свободата на словото?
Александър Кашъмов: Класацията…
Алексения Димитрова: Сашо, това щях да ти кажа. Аз бях член на етичната комисия 2 мандата, от 2005-а, от самото й създаване, говоря за печатната комисия…
Александър Кашъмов: Е и аз.
Алексения Димитрова: … до 2009-а. Тогава чуваемостта не беше по-голяма, отколкото сега, но действително ние бяхме много по-напред в класациите, световните на пълна свобода на изразяване, а сега сме на 78-о място. Аз мисля, че…
Водещ: На 80-о.
Алексения Димитрова: Вече 80-о ли сме?
Водещ: Да.
Алексения Димитрова: Защото последно бяхме 78-о.
Водещ: Мисля, че 80-о.
Алексения Димитрова: 78-о, това помня на „Репортери без граници”. Тогава бяхме много по-напред. Тогава нямаше разделението, гигантското разделение на два медийни съюза, каквото има сега, макар че някой би ме репликирал и би казал. Да де, но се въведе примерно регистъра за собствеността, който от 2010-а мисля, че съществува.
Александър Кашъмов: 2010-а и между другото, който виждаме, че също така не се познава, нито в България, нито извън нея, че съществува.
Алексения Димитрова: Да. Аз искам да те накарам, ако ти аз го имам в компютъра си, специално сложен в 2010 и 2011-а. Първо, ключови медии 2011-а не са си декларирали собствеността и второ…
Александър Кашъмов: Не е така вече, Алексения. Аз се подготвих днес сутринта по друг въпрос.
Алексения Димитрова: Може би… Така ли? А, добре. Преди един месец не бяха си я декларирали, но друго искам да попитам…
Александър Кашъмов: Да, сега вече са я декларирали. 108 медии, печатни медии за 2012 г.
Алексения Димитрова: Добре. Сега ще ми дадеш списъка, за да видя за тези, които съм…
Водещ: Тука ще се разменят списъци. Гарантирам, че…
Алексения Димитрова: Аз искам да те попитам, щом си се подготвил тая сутрин. Ти намери ли го на достъпно място, защото, ако аз не бях го получила като …
Водещ: Като линк, като пътечка?
Алексения Димитрова: Ако не бях го получила от колеги, защото съм член на УС на няколко медийни такива организации, ако не бях го получила, аз не можах по смъртно да го намеря в сайта на комитета по култура, където трябва да се води.
Александър Кашъмов:
Алексения Димитрова: Да. Писах ключови думи медии, писах, ключови думи регистър писах. Ключова дума собственост. Е, не можах да го намеря.
Александър Кашъмов: Точно това е проблемът. Значи аз…
Алексения Димитрова: Излезе ли ти на тебе? Ти как го намери? Ти си…
Александър Кашъмов Изключително трудно. Аз искам съвсем конкретно да кажа, тъй като началната…
Алексения Димитрова: Ако някой иска от нашите слушатели да го намери, абсурдно да го намери.
Александър Кашъмов: Главната страница на МК се състои от 5 страници дребен шрифт. Едва на трета страница най-долу намираме една секция, която никой няма да се сети, защото тя се нарича документ по закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения.
Алексения Димитрова: Ето виж, няма думата регистър, няма думата собственост, няма…
Александър Кашъмов: Няма. Точно така, точно така. И едва, когато се влезе тук, се отваря този списък.
Водещ: Всъщност ние можем да го сложим на страницата на Фейсбук страницата на „Клуба на журналистите”., за да бъде по-ясна пътечката.
Александър Кашъмов: Аз с удоволствие ще ви изпратя линка.
Водещ: Да.
Александър Кашъмов: Искам, между другото да кажа, че имаше една публикация във в. „Капитал” по-рано тази година, която може би е стимулирала част от колегите да си подадат декларациите, но пълна е собствеността и е пълна картината на собствеността на медиите в България. Проблеми с концентрацията има. Има също така и проблеми, които са свързани с връзки, евентуално между групи медии и властта.Има проблеми, свързани с взаимоотношения работодатели и служители, т.е. журналисти в медиите. Т.нар. нека да назоваваме проблемите с техните названия.
Водещ: Истински имена.
Александър Кашъмов: От друга страна, когато се говори за етичните комисии, етичните комисии създадоха някаква практика през тези години. Тази практика изобщо не е толкова беззъба, колкото се смята, защото съдебните състави…
Водещ: „Клубът на журналистите” се е обръщал към вас. Вие сте реагирали.
Александър Кашъмов:Точно така. Благодарение на вашето предаване, ние сме приемали становища по важни въпроси, свързани със саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията.
Александър Кашъмов: Саморегулацията. Съдилищата се интересуват от практиката и от това как се тълкува етичния кодекс. Дори това, което германският посланик е цитирал в нашия етичен кодекс, има аналогична разпоредба, така че това не е чак такава драма. За да се случат етични медии, това са практики, които трябва да се развиват. Абсолютно съм съгласен с Алексения, че трябва да се осигурят и финансови средства, защото не може с един, единствен платен служител, който да се занимава с двете комисии, да се върши някаква работа. Трябва да се възстанови сайта, защото сайтът по някакви причини изчезна наскоро, но това са неща, които трябва да се развиват. Другите проблеми, те са много сериозни проблеми. Аз обаче не знам как могат да бъдат решени. Има КЗК, защо проблемите, свързани с медийната концентрация, не се поставят там, както беше 90-те г.?
Водещ: Те се самосезираха, но от тогава няма никакъв резултат, разбира се. Изненадващо се самосезираха в един особен контекст.
Алексения Димитрова: Освен това, нека слушателите, вашите, да не се самозалъгват, че всички медии в България са обект на комисията за етика. Ами не са! Тези, които не са подписали етичния кодекс, а те никак не са малко. Те никак не са малко.
Водещ: Всъщност аз тук…
Алексения Димитрова: Тогава за каква етика говорим? Аз като медия или ние като медии сме подписали етичния кодекс и сме длъжни да го спазваме. Ами една голяма група медии, които не са го подписали, те какво, те извън времето и пространството ли са? Обаче вижте, зрителят и слушателят не го интересува да знае дали е подписал този кодекс.
Водещ:Ама той не може да си прави таблички и да отмята с чавки, кой какво е подписали какво не е подписал.
Алексения Димитрова: И не го интересува, да. Т.е. и това е един огромен проблем.
Водещ: Лошото е, че това прави средата непрозрачна до степен, в която даже немският посланик няма на кой да се оплаче, ако трябва така да го кажем.
Алексения Димитрова: Точно така, да.
Александър Кашъмов: Може би той не е лошо да се оплаче, та да може все пак да…
Водещ: На кого да се оплаче?
Александър Кашъмов: На комисията за етика в печатните медии.
Алексения Димитрова: Аз си мисля, че изданието, за което той говори, мисля, че е от тези, които не е подписало…
Водещ: … няма как …
Александър Кашъмов: Тези, които не са подписали действително.
Алексения Димитрова: Така че…
Водещ: Няма как да се оплаче немският посланик.
Александър Кашъмов: Това е проблем, но разбира е,… не коментирам този случай. Той, разбира се, е единичен, сам по себе си.
Водещ: Да, да, разбира се, разбира се, че е единичен.
Алексения Димитрова: Аз затова повдигнах този въпрос, че не всички са подписали, защото ето, в този случай параграф 22 имаме и това е очевидно.
Водещ: Истински и достоверен, да.
Алексения Димитрова: Сашо, аз разбирам твоя оптимизъм. Аз самата бях огромна оптимистка, защото примерно по моя идея и заедно с твоя колега Радо Чолаков, ние двамата станахме автори на две препоръки и то, за да бъдат слушателите вярно информирани, към колегията и една от препоръките например беше, когато критикуваш някого, пишеш например за разследване, някой ти задължително трябва да вземеш мнението на засегнатата страна, защото практика, порочна, особено в малките регионални медии, е да се пускат едни упреци, едни слухове, без да се вземе засегнатата страна. Аз вече трета, четвърта година подред съм вече член на журито за годишните награди на съюза на регионалните медии. Тази година, когато връчихме пак, една прекрасна инициатива, когато връчвахме наградите за разследване през май месец, за пореден път казах на колегите: Четвърта година стоя пред вас и ви казвам, че съм изумена. Имаше страшно много кандидатури да дадем награда за разследваща журналистика и отново имаме, колеги, този проблем. Вие не отразявате мнението на засегнатата страна. Т.е. и ние журналистите, понякога сме за бой, защото ние не чуваме другите хора. Ние смятаме, че сме всьо и вся. Т.е. искам да кажа, че проблемите са двустранни. От една страна , хората са прави, че..
Водещ: Разбира се, че са двустранни, но е…
Александър Кашъмов: Само…
Водещ: … възмутително. Между другото, Сашо, надявам се, че тази част от кореспонденцията, която коментирахме днес, по отношение на адвокат Веска Волева, ще я проследите как ще се развие, защото за мен лично е притеснително, не само медиите да бъдат повод за критики и за репресия, но и събеседниците, които са компетентни да коментират в тях.
Александър Кашъмов: Разбира се. Абсолютно това трябва да се проследи. Само, по отношение на това, което каза Алексения, исках да кажа, че местните медии, всичките са членове на етичния кодекс. Всички са го подписали. Т.е. всъщност проблемите, за които говорим, ще бъдат решени с, какво беше, с … на няколко торби сол и с изтичане на определено време, защото всъщност тук механизмите са създадени. Въпросът е те да се развиват и да не се премахват, защото аз чувам опасни гласове, саморегулацията да бъде заменена…
Водещ: Заменена с регулация.
Александър Кашъмов: … заменена с регулация. Европейски съд по правата на човека ясно е казал, че в Европа трябва да се развива саморегулацията.
Водещ: Саморегулацията винаги е за предпочитане. Свободни сме да ядем торби със сол и ако можем да ги изядем по-бързо, преди да е рухнало окончателно доверието към нас. Хубав съботен следобед от екипа ни, както винаги ви казвам, бъдете свободни. 

БНР връчва награди “Сирак Скитник”

в. Телеграф | 21.01.2011
 
БНР ще раздаде тазгодишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР на 25 януари от 19 ч. Номинациите в различните категории вече са разпределени. За Голямата награда "Сирак Скитник" – за цялостен принос в развитието на радиото, е номиниран екипът на "Хоризонт" във връзка с 40-годишнината на програмата. В категорията "Награда за радиожурналистика" са номинирани Диана Чепишева, Илиана Райчева и Кети Тренчева. В категорията за тематични или информационни радиопредавания ще бъдат връчени три индивидуални или екипни награди – за радиопредавания, разработвани с висок просресионализъм и оригинални идеи.
 

Стр. 11