Резки амплитуди в отношението между власт и медии в последната седмица отчете председателят на 41-ото НС Цецка Цачева, която участва в годишната конференция на фондация "Медийна демокрация" в партньорство с фондация "Конрад Аденауер". Парламентарният шеф очаква отговори от медиите докъде стигат границите на парламентарната публичност – до пленарната зала или до кулоарите на парламента. Според нея са нужни критични стандарти за поведение на медиите.
Подслушването започва да става втора информационна система, което е разрушително за медийната публичност, коментира Георги Лозанов. "Такава информация е като ядрен отпадък без излаз – може би единственият излаз е съдът", коментира ситуацията той. По думите му качествената медия трябва да изработи качествени стандарти към такъв род информация и това е демаркационната линия, която би я отличила от жълтата
Той препоръча в етичния кодекс на медиите да влезе специален стандарт, за да не станат те територия на нарушени човешки права. "Иначе има риск да се превърнат в "Бит Бра-дър", коментира Лозанов.
Според доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ, акцентът не е дали се нарушават граждански и човешки права, а кой какво и защо казва.
По думите й медиите все повече се изявявали като драматурзи, а не като анализатори и документатори на събития.
Монова цитира проучвания, според които за 9 месеца в 7 български всекидневника са публикувани около 11 400 текста за политика, от които 4213 са персонално за Бойко Борисов. Анализът на данните показвал, че тези за Борисов са с преобладаваща положителна насоченост, а за ГЕРБ и правителството – с отрицателна.
"Това внушава тезата за слаба партия, слабо правителство и силен водач", смята Монова. Според нея завършва изграждането на т. нар. корпоративен карцер в медиите – комбинацията от новини и забавни програми, чиято цел е да изолират аудиторията от истинските социални теми и анализи.
Това, че политиците пеели, готвели и танцували в развлекателни предавания и жълти медии, принизявало политическото и социално значимото. Нещо повече – често се изявявали в компания с лица с компрометирано минало.
"Едно и също лице може да е герой и антигерой в различни медии – да е мутра в едно издание, а в друго да е отличният родител", аргументира се Монова.
По данни на "Маркет линкс" през 2010 г. името на премиера Борисов е споменато 6625 пъти, следван от двамата си вицепремиери – Цветан Цветанов (2996 пъти ) и Симеон Дянков (2562 пъти).
Сред институциите правителството най-често е било в обектива на медиите – 11 018 споменавания срещу3575 на партия ГЕРБ и 3134 – на парламента.
Президентът Георги Първанов пък е политикът, който се е появявал по-малко в медиите, но в периода май – октомври преобладавали позитивните публикации за работата му. Директорът на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" Матиас Барнер пък обяви, че в момента отделни медии се опитват да станат политически актьори.
Той добави, че е много важно разделителната линия между политиката и медиите да се запази.

 

Стр. 14