БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 21.01.2012

Водещ: За по-постоянните ни слушатели едва ли е необходимо да припомням кой е проф. Енчо Герганов, професор по когнитивна психология, психолингвистика и психометрия. Какво разбраха медиите и анализаторите от речта на президента Росен Плевнелиев? Ето този анализ го помолихме да направи,а сега слушаме и резултатите.
Проф. Енчо Герганов: Това, което президентът каза, всички го чухме и всеки е открил послание за себе си, за цялата държава, за Европа и т.н., но интересното е, че когато се направи по-дълбок анализ на речта, например анализ на съдържанието, се виждат ключови думи, които се появяват с голяма честота, по-голяма честота и това, естествено, се отразява върху нашите възприятия.Например това, което излезе след анализа, мога да го обобщя в следните идеи: Първото интересно нещо е за идентификациите на президента. Както знаем, има множествена идентификация. Първо, егоидентичност, след това идентификация с народа, с обществото, с държавата с България. Друга идентификация може да бъде с Европа, трета със света и т.н. Какво се получи от анализа, който направих? На първо място, най-силната идентификация на президент е с България, българите, народа. 191 пъти, сумарно, се срещат тези думи като българи, българин, българите, наша, нашата, нашите. Ето това пък вече говори пряко изразена идентификация. Народът, нацията и т.н. Втората идентификация е към тази егоидентификация. Много по-малко, 10 пъти само мен, ме и ако сложим тука и президент, президента още 24 пъти, сумарно 34 пъти. Т.е. егоидентичност срещу идентификация с българите, с народа, огромна разлика в полза на идентификацията с народа. След това на второ място е идентификацията с ЕС. 29 пъти се среща ЕС, Европа, европейски, европейските, еврофондове и т.н. и на последно място, но все пак е отбелязано това в речта му, е идентификация със света, където са се получили около 12 повторения на думи като света, световно, световните и т.н. Това е едно от интересните неща в речта на президента, които правят силно впечатление при този анализ. Другото, което направи впечатление е отнесеност на всички действия във времето , които той заявява в речта си.Разбира се, напълно естествено е, че това става в бъдещето. Затова е много повишена много честотата на частицата ще, глагола бъда, бъдем и т.н., около 35 пъти. Има нещо интересно, че отнесеност в бъдещето става в два момента. Едното е периодът, в който той ще работи и другото е към 20-а година, какъв ще бъде резултатът от това, което ще прави нашата държава. Има доста повишена честота на такива глаголи като работим, създаваме, успяваме и п променяме и т.н. Сумарно някъде около 30 такива появи на тези глаголи, които вече са свързани изцяло с дейността на президента. Доста повишена е и честотата на думи, които се отнасят до сигурността на държавата, на хората, над 27 пъти. Интересно е и отношението между честотата на появата на страна и региони, държава и региони. Доста пъти са се срещнали думи като регион, региона, регионална, регионални и т.н., около 17 пъти. Значи той мисли не само за държавата като цяло, но и за развитието на регионите. Направи ми впечатление, че силно повишена е честотата на политик, политика, политици, около 30 пъти, което е естествено вече като имаме предвид, че цялата дейност на президента ще бъде свързана с политиката. Интересно е и съотношението на честотите на поява на такива думи, които са свързани с президента и президентството и правителството и правителствата. Президент-президентство 24 пъти срещу 10 пъти за правителството. Може да се продължи анализа и да се извадят послания, които не се улавят пряко в речта на президента, но те влизат чрез именно тази повишена честота на носителите, на думите, чрез които се изразяват тези идеи.
Водещ: Разбира се, у нас се появиха повече политически оценки на тази реч. Вашият анализ обаче показва друго. 24 пъти са употребени пъти за президентството, 10 пъти за правителството?
Проф. Енчо Герганов: Да. Това ми направи силно впечатление. И тук, ако някой е уловил, че нещо като повече правителство, няма такова нещо.
Водещ: Имаше и сравнение с речта при заклеването на Барак Обама. До колко могат да се търсят такива прилики?
Проф. Енчо Герганов: Би било интересно да се направи паралел точно, въз основа на един такъв анализ на съдържанието. Този анализ, който може дори да се задълбочи още, просто има нужда от време, има нужда ода се включат и други методи на анализ. Разкрива наистина искрените, дълбоко внедрените, така да се каже, в съзнанието и на неосъзнато равнище, намерения за действия на президента, а това не винаги може да се осъзнае от всички пряко, пък и дори от самия него.
Водещ: Кой печели от тези анализи, не в прекия смисъл на думата, разбира се?
Проф. Енчо Герганов: Печели обективността при оценката на различни обществени анализ…
Водещ: Но някой би казал…
Проф. Енчо Герганов: … и трябва да сме сигурни в това, което се случва, а не да го интерпретираме, според нашите възприятия и нашите нагласи и да го поднасяме на обществото, особено когато става дума за журналистиката, за политологията, да се проектират собствени оценки и очаквания върху това, което обективно съществува.
Водещ: Но някой би казал тези президентски речи не ги пишат самите президенти. Тогава тази обективност каква стойност има?
Проф. Енчо Герганов: Да. Тук и аз си помислих това, че там участват експерти, които подпомагат дейността на президента, но струва ми се, че в този случай, тъй като не знам , вече може би има екип, който да помага на новия президент, но дори и да е така, той я одобрява, а той в крайна сметка решава какво точно как да бъде редактирана и какво да бъде съдържанието на речта.
Водещ: И понеже вие няма как да не сте проследили медийните анализи, това, което научихте, след като направихте анализ на тази реч и това, което научихте от медиите, доколко се различава?
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че има доста съществени разлики.
Водещ: (…)
Проф. Енчо Герганов: Дори аз самият съм изненадан от този анализ, който направих. Бях, до известна степен,повлиян от това, което съм чул. ТО не е много, но малкото, което съм чул, ме накара да си помисля, може би са прави хората, които анализират, но те анализират на равнище впечатление. Т.е. тези проекции, които имат собствени проекции върху речта.
Водещ: Аз се надявам, че ще ви бъде интересно да продължите този анализ, защото за нас определено ще ни бъде интересно да научим и още неща. Разбира се, ще има и още речи, които ще бъдат плод на този анализ.
Проф.Енчо Герганов: Да.
Водещ: Смятате ли, че си заслужава да се прави…
Проф. Енчо Герганов: Мисля, че си заслужава. Дори е интересно да се сравни с речите и на други президенти, политици и т.н. Тука например преди години аз правих подобен анализ на програмната реч на Симеон като се върна за първи път в България. Там имаше интересни неща също и се опитах да видя, дали и тук ги има. Забелязах, че и тук има подобно нещо само, че все още ми е трудно да преценя дали това е специфика на речта или специфика на българския език.Просто трябва…
Водещ: Припомнете ни кое беше водещата спецификация при…
Проф. Енчо Герганов: При речта на Симеон имаше изключително повишена честота на отрицателните думи, частицата не, ни, местоименията никой, никого, наречията никога, никъде и т.н. Тук обаче ги няма всичките тези отрицателни думи, но частицата не е с повишена честота.Аз се върнах след това в текста да видя къде. То е свързано с отрицание на някои отрицателни неща, което в последна сметка е положително послание като при Симеон. Например той използва много успешно двойното отрицание, за да отпрати като крайно послание положително послание. Ето тук например в речта на новия президент, частицата не е 41 пъти повторена, но това аз не го коментирам, защото вече започвам да мисля, че е специфика на българския език. Ако се направят такива анализи на повече речи на политици от всякакви цветове, може би ще се установи дали това е закон на езика или пък играе вече и нещо друго.
Водещ: Интересни ли са българските политици и българската политическа реч за анализ? И ако трябва да ги сравните с речта на чужди политици, кои са по-интересни?
Проф. Енчо Герганов: Малко ми е трудно да направя сравнение с речите на други политици, защото там не съм правил този анализ. Нещо повече. Аз виждам, че още по-дълбоко може да се навлезе. Има такива методи, които все още не мога да ги правя, защото нямаме този инструментариум, да се извлича мрежа от понятия и връзки между тези понятия, на базата на текста на речта, което би било много интересно и да се види в какво съотношение са. Тук все пак подобни идеи успях да извлека, но сигурно има и още много интересни неща.
Водещ: Приликите и разликите в анализите на речта на президента Росен Плевнелиев ще коментираме след малко с колегите Надежда Василева от БНТ Светослав Терзиев от в. „Сега”. После ще чуем коментара и на доц. Тотка Монова от факултета по журналистика на Софийския университет. Останете с нас.
Добър ден на Надежда Василева от БНТ .Различен ли беше коментарът на речта на президента РосенПлевнелиев в медиите? Всъщност той беше различен, но защпо?
Надежда Василева: Според мен, медиите анализират речта по различен начин. Според мен, речта на Росен Плевнелиев беше логично продължение и съдържаше елементи от всичко това, което той говореше и по време на предизборната си кампания. За медиите, в нея нямаше нещо особено, изненадващо, нещо особено, неочаквано.Едно от нещата, които обаче намен ми направиха впечатление, това беше периодът, за който той говореше. Какво, според него, трябва да се случи в България до 2020 г. и това, според мен, не е случайно, тъй като той през цялото време говореше за дългосрочнаа програма за икономически растеж на страната, за развитие, но 2020 г. излиза извън рамките на неговия президентски мандат и може би се съдържа и скрита заявка за нов мандат, а този период всъщност включва чисто математически и управлението на още 2 следващи правителства. Плевнелиев всъщност говореше много за приемственост и надпратийност. За това той говореше и по време на кампанията. Също така направи впечатление, че той не пропусна да благодари на тримата предишни президенти Желев, Стоянов, Първанов за това, че са изградили авторитета на институцията, за това, че са утвърдили демокрацията. Също така отбеляза и приноса на няколко правителства за това, че страната има финансова стабилност. Именно тази приемственост е едно от ключовите неща, които правеха впечатление в речта му.
Водещ: Това, което проф. Герганов каза, че е много силна идентичността с България, българите, нацията. Думите, употребени в цялата реч на Плевнелиев, според него, са 191?
Надежда Василева: Да. Интересно, че сякаш в речта му имаше някакъв опит за формиране на национална кауза. Разбира се, от опозицията видяха в неговото изказване зад чисто икономическите му акценти, зад целите, които той формулира, това, че според тях,тези думи са по-подходящи за представители на изпълнителната власт, отколкото за президентската институция. В тези анализи има известна логика, тъй като Плевнелиев навлезе в изключително много детайли за това какво трябва да бъде свършено в редица сектори и от пръв поглед е ясно, прави впечатление, честава дума за работа,която предстои да бъде извършена от изпълнителната власт. От друга страна, той обаче лансира много ясно тезата си, че президентската институция трябва да бъде място задиалог, за обществен дебат, за взимане на решения, които той смята да формулира, с помощта на представители на изпълнителната власт, депутати, гражданския сектор, учени, общественици, Тази негова цел и това намерение може би оправдаваи това влизане в експертното говорене и такива детайли. Всъщност Плевнелиев, според мен, говореше по-скоро експертно, отколкото политически, макар че думата политика действително много пъти се споменава …
Водещ: 30 пъти.
Надежда Василева: …в изказването му. Да. Не липсваха обаче и политические елементи, които са знакови, според мен. Той каза, че ще бъде по-различен политик, по-различен лидер, че ще отстоява тази надпартийност на президентската институция, че няма да участва в политически интриги. Също така той задочно отговори и на въпросите, дали ще критикува правителството с думите, че винаги има изкушение.Винаги има риск президентът да се превърне в критик, защото по този начин той може да спечели по-висок рейтинг, но неговата цел няма да бъде такава. Става ясно, че той няма да бъде самоцелен критик, а по-скоро ще следи дали институциите не подменят приоритетите на страната. Така той отговори и на това, дали ще се противопоставя на правителството. Може би има такива очаквания. Явно Плевнелиев ще бъде поставен в много ситуации, в които той ще трябва да вземе това решение, дали да бъде по-критичен или да бъде в по-добър диалог с ГЕРБ, с управляващите, с правителството.
Водещ: Със сигурност ни предстои още един анализ на поне още една реч, която предстои?
Надежда Василева: Да, така е, но това изказване, което предстои в неделя, се очаква да бъде много по-кратко. Всъщност тази реч, която беше произнесена пред парламента, това е неговата програмна реч, в която той формулира своите цели. Изказването в неделя, което предстои, се очаква да бъде по-скоро официално, по време на тази церемония, на която ще говори и досегашният държавен глава Георги Първанов. Именно това, което Плевнелиев формулира пред себе си за този мандат в тази реч, която не случайно продължи почти 40 минути,37 минути, което също така направи впечатление на медиите, че така това дълго говорене се конкурираше и с говоренето на президента Георги Първанов, макар че Първанов говори около 50 минути при първата си реч.
Водещ: Това е Надежда Василева от БНТ. Сега добър ден и на Светослав Терзиев от в.”Сега”.
Светослав Терзиев: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Чухте проф. Герганов, чухте и Надежда. По-скоро политическа ли беше тази реч? По-скоро ппремиерска ли беше? Приличаше ли по нещо на Обама? Цитирам ви част от оценките в медиите, в крайна сметка.
Светослав Терзиев: Аз се забавлявам на лингвистичните анализи, защото те наистина са развлекателни. Колко думи и колко пъти са били употребени, колко минути и т.н., но всъщност трябва да знаем, че думите не са нищо друго, освен носител на някакво съдържание. Т.е. те са, така да се каже, превозните средства и ако се вгледаме точно върху думите и се взрем в тях, ние ще се взрем в превозното средство, но ще изпуснем полезния товар. Какво всъщност каза новоизбраният президент? Много бяха акцентите , върхукоито той привлече вниманието на обществото. На мен ми се струва, че най-важното отиде някакси назад. Може би на 20 място, където той каза така, че не иска България да бъде асоциирана с организирана престъпност и корупция и че народът на Ботев и Левски не бива да бъде сочен като пример за корумпирана нация в Европа. Това е много важно, защото, ако си спомним, всъщност няма друга тема, която да доминира толкова много, когато става дума за България в ЕС, като темата за организираната престъпност и корупцията, която…
Водещ: Истината е, че всъщност оценките за тази реч бяха по-скоро политически, а за политиците това не е любима тема.
Светослав Терзиев: Не е, защото…
Водещ: … защото в крайна сметка, от тях зависи как ще се говори за България.
Светослав Терзиев: Не само зависи от това как ще се говори, но и ги засяга много пряко…
Водещ: И какво ще се случва, разбира се.
Светослав Терзиев: Защото корупцията на високо равнище не е нищо друго, освен корупция във висшите среди, т.е. там, където са политиците и става дума на практика за тях. Те всъщност са сочените за тези негативни явления, които се лепят върху обрраза на България. Тъй, че няма как да … и няма как да съдействат за нейното решаване. Неслучайно толкова години не се решава, въпреки че в България е под много силен европейски натиск, въпреки че е обект на специален механизъм на наблюдение, който действа още от първия ден на нейното влизане в ЕС и който продължава може би, неизвестно колко дълго ще продължи да действа. Ето това е един акцент, който е изключително важен, защото става дума за същността на нашата държава, на нейното място в Европа. Тъй, че Плевнелиев, поставяйки го, показа, че всъщност не го е забравил, но оттук нататък е въпросът какво ще се случи, защото той очерта и някои съвсем практически стъпки, което аз приветствам, но дали наистина ще бъдат последвани. Например той каза така: Време е да спрем да решаваме проблемите единствено със законодателни и структурни промени. Какво означава това? Това означава, че на всички критики досега от ЕС, на целия натиск, ние сме отговаряли само с едно: събира се парламентът и променя някакъв закон.
Водещ: Който обикновено име има.
Светослав Терзиев: Променя се законът, но той не се прилага. За целта се казва: Ама знаавете ли, той не се прилага, защото структурите не са съобразени с този закон. Дайте сега да променим структурите и започват някакви структурни промени на административно или дори на равнище съдебна система. Както виждаме сега, дори се изгражда и специален съд и всъщност всичко се върви в тази област на подготовка, така да се каже, да се свърши работата, но самата работа не се свършва, защото онова, което искат от нас, е точно да се видят резултатите, а именно осъдени босове на организиранатапрестъпност и висши корумпирани лица. Това означава министри. ТОва означава политици, а защо да не си помислим и президенти, прикривали организираната престъпност. Те не са идеални, след като те са били на най-високия пост и са разполагали с разузнавателната информация от всички равнища и са можели да знаят какво се случва. Самото им мълчание е било съучастие. Ето тези въпроси са изключително важни и ако наистинаводят към някакви практически действия, ще бъде много полезно за държавата, защото онова, което се чака от нас, е не повече пред правене на законите. Ние направихме съвършеното законодателство. Просто аз не виждам докъде нататък ще се представят тези закони. И сегашните са много добри. Нищо не пречи разбойниците да бъдат поставяни на място.Да ви кажа, ако искате, нека да използват, както се казвт и скрижалите на Мойсей. И там е написано, че не трябва да се краде и пак могат да се предприемат действия срещу престъпниците. Въпросът е да има желание, а желание просто няма. Няма точно във висшите среди, от които зависси да задействат механизмите, които съществуват. ТОва означава да се задействат механизмите, които са на подчинение на изпълнителната власт, които са на подчинение на съдебната власт. Т.е. президентът може да послужи като един катализатор, защото той самият няма такава власт, но той може да бъде катализаторът, който да насочи вниманието на обществото в тази посока.
Водещ: Дали това ще се случи, предстои да видим. Факт обаче, различните оценки на онези, които анализират речта. И на журналистите,и на това, което цитират журналистите, защото, според мен, в медиите повече се цитираха политическите оценки, по повод тази реч, а не толкова други оценки. Поне аз така мисля. Не знам. Може би вие мислите по различен начин?
Свтослав Терзиев: Журналистите, какво да ви кажа, те са поставени също в различна среда, защото зависи техните медии под какъв натиск Има медии, които са под много пряк натиск на изпълнителната власт, които се финансират индиректно от държавни средства, чрез банка, която върти държавни пари и естественотези медии по никакъв начин не могат да бъдат критични към изпълнителната власт. Те просто ще й пригласят, тъй че…
Водещ: Между другото, накрая ще завършим с един конкретен пример за медиая, която е притискана пък от други власти, но това за накрая. Благодаря на Светослав Терзиев. Сега добър ден и на доц. Тотка Монева от факултета по журналистика на Софийския университет. Здравейте, доц. Монова.
Доц. Тотка Монова: Здравейте.
Водещ: Чухте всичко казано дотук. Къде бъркат журналистите, освен това, че те винаги са виновни?
Доц. Тотка Монова: Не. И аз съм съгласна в много голяма степен с това, което Светльо Терзиев каза. По принцип от един текст, малко по-обемен, каквато е речта на Росен Плевнелиев, според мен е рано да се прави портрет на политика Плевнелиев. Това тепърва ще видим, така че моите оценки са базирани само върху текста. Първият по-голям текст, какво той ни казва и какво не ни казва? Аз също имам резерви, особено, когато се анализират политически речи и политически послания да правим един чисто езиковедски анализ. Така че това, което аз кажа, е извлечено от анализ върху абзацни изречения.Първото ми впечатление, като … имам пред мене речта, освен слушането. Когато я слушах, без да имам още текста разпечатан, аз останах с впечатление за нещо скучно и неефективно, познато, макар и облечено в малко по-друга езикова форма. Сега пред мен е текстът и това, което ми прави впечатление, че това е поредното политическо изявление, което е неконкретно като послание и може би основната й характеристика, декларативност. 22 години слушаме какво трябва и какво ще е и тук съм съгласна с премиера, който забрани говоренето в бъдеще време, но….
Водещ: Тази забрана беше престъпена 35 пъти, ако трвябва да се върнем на цифрите.
Доц. Тотка Монова: Но аз искам да чуя поне от един политик, нов политик, Росен Плевнелиев го представят като нов политик , от младото поколение, политик, който е свързан повече с експеертното мнение и с компетентността. Но аз искам да чуя отговор на въпроса: Как? Давам ви конкретно тука моменти от речта. Целите са високи, но за да постигнем такава България, трябва да повярваме, че можем повече, да имаме дългосрочен план, който да мобилизира целия потенциал на нацията, интелектуален, духовен, физически. Това го знаем. Всъщност, ако той искаше нещо ново да ни каже, би трябвало да ни каже, как той смята, че може този потенциалда се мобилизира. По-нататък. Като казах, че първото ми впечатление беше за нещо много познато, казано с други думи, веднага ще ви кажа, че първата ми асоциацияе с любимата фрраза на Надежда Михайлова. Тя гласеше „нов цивилизационен избор”. Аз така и не разбрах дали тя самата може да каже подробно какво точно се включва? Какво е това нов цивилизационен избор? Защото ето тука сега се казва: Аз искам да бъда прагматичният президент на модерна България. Хубаво, но аз бих искала да чуя,според него, 1, 2,ц3, какви са характеристиките на прагматичния президент?Ако досега сме имали 20 години непрагматични президенти, то какво е прагматичен? Той какво ще направи? На България, модерна България, модерна ли е? Важното е да съм компетентен, да си върша работата.Такива изречения наистина са дразнещи за хората, които живеят много тежко и след като снощи им се каза, че едва ли не ги чака режим на тока, сега изречение от рода”Ще работя за националния интерес и благоденствието на всеки българиин.”, извинете! ТОва го слушахме на всички конгреси там до последния. Във всички документи, ако се извяадят, от резолюцията на БКП конгресите, това са ключови фрази. Мисля, че и той самия и хоррата, които пишат речите, да ги избягват. Те не са адекватни на 2012 г.
Водещ: Биха могли да се обърнат към лингвистите и към психолингвиситите да им изготвят един забрранителен списък за фрази-клишета.
Доц. Тотка Монова: … Ето, по-нататък. Съгласна съм с констатацията, констатация плюс декларративност. Няма пряк път към богатството. Богатството се изработва. Добре, но има пречки за честните хора да си изработват богатството. Каква е работатав тази посока да се елиминират тези пречки? Тази неработеща съдебна система, тази корупция и просто младите хора емигрират точно затова, защото те не виждат възможност тук да заработят, ако не богатството си, то поне един приличен стандарт, който да осигури тях и бъдещите им семейства. Ето, по-нататък. Важно е бизнесът, академичната общност и държавата да се обединят от целенасочена програма за иновации, приоритети… на икономиката. Това е абсурдно изреччение, в този вид поднесено. Затова казвам, че тя не е ефективна.Може ги тази реч е интересна помежду си нещо да разказват политиците, в парламента, Волен Сидеров да протестира. Но според мен, тази реч трябваше да бъде към гражданите, към обикновените хора, които наистина вече не искат да чуват какво ще стане в 2020 г. 22 години преход и още 10 са 32. Просто какви са, аз не мога да разбера, от нито едно послание на политик, не само от тази реч. Всъщносрт какви конкретни стъпки се правят, за да може малко да се види ефективно работеща политика, политическа система, ефективно работещи институции? Затова казвам, че лично на мен повече ми харесва говоренето на премиера. Не бих употребила чак определението „уникално”, това, което каза американския посланик Уорлик, че той говори уникално, но той говори конкретно и заповедите са му ууникални и поне е конкретен. Казва: това може, това не може. Това говорене повече стига до хората, а тази реч, така написана, с тези, ако влезем пак в езикознанието, такива сложни езикови конструкции, тези иновации, приоритетни области, това, извинете, и аз хванах всички тези неща. Когато вие ми се обадихте и аз принтирахречта. Това, ако само го слушаш, абсолютно пък не работи и не говори.Този текст е направен да се възприема като писмен текст, като публикуван, да го възприемаш чрез четене. Той не е направен така, че да работи… Реч на политик, който иска да е нов, модерен и да спечели аудитория с говорене. Т.е. няма ораторски умения, поне в тази реч…
Водещ:Това е на вниманието на тези, които помагат и работяат в екип.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Благодаря на доц. Тотка Монова. Само да ви попитам.
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: Смятате ли, че, понеже следващата тема, върху която ще обърнемвнимание в клуба на журналистите, американското законодателство, което предстои да ограничава свободите в интернет, да или не, една прогноза? Дали ще има такова законодателство или няма да има?
Доц. Тотка Монова: При нас дали може да има такова законодателство?
Водещ: Не, не. Дали в Америка ще бъде прието такова законодателство, което разбира се, отнася до целия свят в крайна сметка, защото това законодателство може да ни лиши от „Уикипедия”, от „Ютюб”, мрежи за видеоспподеляне?
Доц. Тотка Монова: Не съм чела материали подробно около въпроса, но не мисля, че при съвременните технически средства, това е възможно. Едно такова законодателство по-скоро ще насърчи нелегалното разпространение на мрежи и на съобщения.
Водещ: Благодаря ви за…
Доц. Тотка Монова: Не виждам технически как това може да бъде спряно.
Водещ: Благодаря ви за тази прогноза. Ние след малко ще продължим по темата…
Доц. Тотка Монова: Благодаря ви и аз.
Водещ: … с Юлия Роне. Останете с нас.

Когато започнаха революциите, които се състояха в „Туитър” и изобщо в интернет, тогава политиците бяха много доволни, защото ставаше дума за гласност. Сега обаче зад океана, в Америка готвят два закона, които според мнозинството от потребирелите, ще ограничат свободите в интернет.Затова и видяхме първата, един вид стачка, т. нар. затъмнение на антглоезичната уикипедия, която е застрашена от спиране. Освен български сайтове, ако тези закони бъдат одобрени, всякакви други сайтове по целия свят могат да бъдат спрени, в това число и „Ютюб”. Добър ден казвам на Юлия Роне.
Юлия Роне: Добър ден.
Водещ: Здравейте. Кой всъщност, ако тези закони бъдат приети, с какво си взимаме сбогом?
Юлия Роне: Ако тези закони бъдат приети, си взимаме сбогом със свободата на словото и казваме здравей на цензурата. Общо взето, това е ситуацията в момента. Това са закони, които трябва да минат през Сената в САЩ. Това е факт., но те наистина ще се отразят на целия свят, защото това е опит да се разшири влиянието на американското законодателствое и извън Америка.
Водещ: Извън Америка?
Юлия Роне: Просто, защото много от компаниите, които всичкие ние ползваме, са под тяхното законодателство. Това е много в момента критичен момент, който обаче, като че ли, няма засега да мине. Всички видяхме огромната съпротива по целия свят срещу този закон и за мен това, което беше интересно е, че наистина целият свят се намеси в нещо, което касае политиката на САЩ, е крайно показателно.
Водещ: И това е вярно. Нека сега чуем обаче как ние пък се включихме. Добър ден на Делян Делчев от „Електронна граница”. Здравейте.
Делян Делчев: Здравейте.
Водещ: Като, че ли ние се включихме много организирано, а по-индивидуален беше подходът, българският
Делян Делчев: Да. В интерес на исртината, в България този проблем не се следеше особено активно и повечето хора не знаех за него и за неговото съществуване, така че включванетов протестната акция беше индивидуално от отделни хора, които просто следят темата.
Водещ: И вие ли като г-жа Роне мислите, че това е законодателство, което на този етап няма да мине по-скоро?
Делян Делчев: Много е трудно да се каже. Факт е, че протестите и особено в навечерието , така да се каже, на избори в Щатите, в известен смисъл, забавят разглеждането на тези актове, но те не са спрени в никакъв случай. Основните им поддръжници и лобита продължават еда си стоят и самите закони просто преминаватот една бърза процедура на гласуване в по-забавена процедура с обсъждания, която теоретично не премахва самото законодателство. Просто позволява неговото модифициране и внасяне на по-късен етап.
Водещ: Нека да си говорим по-ясно. Пак ли за торенти става дума или тук вече става дума за по-сериозна лакомия, защото знаем, в мрежите за видеосподеляне също има авторски права, но има и авторство?
Делян Делчев: Всъщност основният проблем, койтодефакто правозащитните оррганизации виждат в това законодателство, предложено от нея, че на първо място, то е изрично насочено към оператори и посредници, които предоставят контент, извън пределите на Щатите и не са под американса юрисдикция.
Водещ: Тяхна юрисдикция.
Делян Делчев: И същевременно нямат ясна и точна дефиниция на това какво точно би предизвикало, активирало съответните актове срещу тези оператори. В частни случаи дефиницията е, че те крадат американска собственост, което е достатъчно широко твърдение и всеки собственик на права би могъл дефакто да обвини всеки един сайт и всеки един доставчик и телекомуникационен оператор, който оперира, където и да е по света, в кражба на интелектуална собственост например и следователно той да попадне подвластта на съответното законодателство.
Водещ: Всъщност това не е ли опит да бъде на практика платен вече интернет? Питам, реално, не формално?
Делян Делчев: Аз персонално принципно това, което искам да кажа е, че всяко едно действие винаги се оправдава сдобри намерения. Ние знаем, че пътят към ада е послан с добри намерения.
Водещ: Да, така е, да.
Делян Делчев: Но това, което всъщност е проблематично тук е, че това законодателство на първо място иззрично атакува оператори, които се на мират в чужбина, но също така и посредници за първи път, защото и до моментаMCA-законодателството в Щатите по принцип позволява да бъдат атакувани и да бъде търсена вина и загуби, предоставящи…
Водещ: Всъщност акцията с арестите в Нова Зеландия бяха точно това.
Делян Делчев: Точно така. Въпросът е, че новото законодателство всъщност прави няколко съществени модификации. Първото е, че процедурата вече е изключително скъсена и в нея не участва съдия и като оператор, който предоставя контент, си задължени моменталически, грубо казано, да го свалиш, в рамките на 5 дни, след като получиш нотификация или ако си посредник, което включва търсачки като „Гугъл”, сайтове,които предоставят линкове. Бо могло да включва всякакви сайтове, които позволяват публикуването на коментари. В някои от коментарите е бил публикуван текст, който е технически собственост на някой и…
Водещ: И много прилича технически на, да…
Делян Делчев: Фактически изместват се две неща. Измества се правото, защото дефакто неният трябва да защитава, че е невинен…
Водещ: Трябва да доказва, че е невинен, а не да го обвиняват.
Делян Делчев: Точно така.
Водещ: Да. Благодаря ви за този коментар. Делян Делчев от „Електронна граница”. Юлия, за торенти ли става дума или за по-голяма лакомия в случая?
Юлия Роне: Вижте! За мен, става дума преди всичко за битка на капитал. Не знам, дали сте чула този коментар, койтовсе пак за мен доста адекватно описва ситуацията. За това, че това е битката между Холивуд и силиконовата долина. ТОва е битката между производителите на съдържание и интернет бизнеса и за мен е крайно показателно, че се намесиха фирми като „Гугъл”, „Фейсбук” и пр. Това показва, че техните интереси са застрашени. Защо мисля, че Делян много ясно обясни много ясно, защото те наистина биха могли да бъдат жертви на съдебно преследване, дори да закрият определена частот своите услуги просто, заради наличието на линкк, който води към нерегламентирано съдържание, съдържание, което е обект на авторски права.Знаем, че самият начин на работа на „Ютюб”, на „Фейсбук”, той се базира, именно на споделянето на съдържание. Т.е. в случая ние имаме два икономически модела, които се борят, но в цялата тази борба, в крайна сметка се оказват нашите граждански свободи…
Водещ: Къде отива нашата гражданска свобода?
Юлия Роне: Така че в случая,напълно аз подкрепям действията на „Фейсбук”, на „Гугъл”, на „Уикипедия”, която в случая е организация, която не търси печалба категорично, защото нашите свободи и права някак се оказват въвлечени в тази битка. И не не мисля, че става дума в случая само за торенти. В случая става дума наистина за интереса на развлекателните индустрии, които не могат да оцелеят явно в така създалата се ситуация, но вместо да търсят алтернативни модели, те се насочват към доста тепресивни мерки, които се прокарват през закона.Това е нормалната реакция на тези индустрии, но въпросът е политически. Именно затова е толкова важно да се реагира с политически средства.
Водещ: Между другото, си говорихме неформално за това, че политиците ни поднасят различни зрелища, къде по-добри, къде по-лоши. Говорим за по света, не само у нас. Проблемът идва, като че ли от там, че хлябът намаля?
Юлия Роне: Да, категорично. И знаете лвъпросът за свободата е важен, защото някак, когато говорим за свобода, ние винаги имаме предвид гражданското ий измерение, свободата на словото, всичко това.
Водещ: Да.
Юлия Роне: Но има и друг тип свобода.Това е икономическата свобода и за мен също е крайно любопитно, когато говорим за интернет. Не знам дали ви е правило впечатление, но най-страшните монополи в момента са именно в интернет. Компании като „Гугъл”, като „Фейсбук”, като „Амазон”, те държат 95 и над % от пазара. Т.е. свободата в интернет трябва да се разглежда от гледна точка на това, доколко са способни нови хора да се появяват там, да развиват своя бизнес.
Водещ: В последните минути на „Клуба на журналистите” сега ще погледнем на една друга свобода, свободата на самите журналисти да описват това, което се случва и после да не имсе случват странни неща. Добър ден на Веселина Томова, собственик на сайта „Афера”.
Веселина Томова: Добър ден.
Водещ: Вие през седмицата сполучливо се пошегувахте, че като свалиха белезниците на Чочо и ги приготвиха за вас. По един стар случай,между другото, за който имаше и политическа санкция, на всичкото отгоре?
Веселина Томова: Да, точно така.
Водещ: Сплашиха ви, че с белезници ще ви докарат до София да свидетелствате?
Веселина Томова: Да. Това не си беше заплашване. Това си беше на косъм да се осъществи, тъй като имаше писмено разпореждане от дознател от столичната дирекция на МВР, за да бъда докарана принудително с белезници и полицейски комвой, качена на влака и на всичкото отгоре, върната на обратно, след разпита, за да се явя като свидетел по някакво дознание, което не ми беше обяснено точно и конкретно за какво става дума, свързано с депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов…
Водещ: Който…
Веселина Томова: И неговите прословути сключени консултантски договори Скандалът гръмна юни месец миналата година.
Водещ: И между другото, той получи и политическа санкция за всичко това.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Въпросът е, защо сега?
Веселина Томова: За мен това, лично моето обяснение, без изобщо да влизам в някакви сфери на конспирации и параноя е просто елементарен психологичен натиск върху мен специално,защото аз очевидно не съм долюбвана от хората на МВР, тъй като остро критикувам техните действия. Ттъй като това, което те сътвориха, в случая това разпореждане за принудително довеждане в столицата с белезници, просто беше смешно и скандално и то само дни след безумните гафове, които сътвори МВР и ГДБОП по случая с Мирослава. Никакво основание нямаше за подобна санкция или за подобен натиск, тъй като аз бях разговаряла с този дознател. Бяхме се разбрали аз да дойда до София. Той излезе в отпуска. Не съм получила втора призовка, която примерно да не изпълня. Не съм обвиняема и изобщо някакви смешни, даже според мен, нескопосани действия на хора, които вместо да се занимават с фундаментални въпроси, свързание съссигурността и с престъпността, се занимават с елементарен психонатиск и терор, бих го нарекла, психотеро, срещу журналисти.Вероятно не съм само аз.
Водещ: Да, но пък това беше един поучителен разказ.
Веселина Томова: Да.
Водещ: Така или иначе, в понеделник ще пътувате до София не с белезници и не свлак …
Веселина Томова: Да. Слава Богу, успях да се свържа с въпросното лице, за да уведомя, че все пак ще дойда в София в понеделник, въпреки че лично трябва да кажа, че ако нямах майка, която е болна и която би се стресирала от цялата тази история и не бих могла на минутата да я оставя след като ми сложат белезниците, трябва да кажа, че с удоволствие нямаше да спра тази репресия и щях да си тръгна с белезниците и да дойда в София и да ме закарат под конвой, за да ме разпитват, заради един Лъчо Мозъка, който вместо него да разпитват, разпитват журналисти. Аз вероятно ще бъда разпитвана, от къде имам информация за тези консултантски договори. Така предполагам.
Водещ: В крайна сметка имаше политическа санкция за тези консултантски договори и след дъжд, качулка малко е работата.
Веселина Томова: Да, да.
Водещ: Благодаря на Веселина Томова. Аз накрая ще завърша с един цитат, един, политически цитат. „Има ниво на загубите, при което е по-изгодно гражданите да ги покриват, отколкото да се правят инвестиции”. Това е цитатът, който колегата Петьо Цеков вчера пусна във „Фейсбук”. Аз го чета дословно. Цитатът е на зам.-министър Добромир Симитчиев. Много дълбоко се съмнявам, че някой би искал изобщо да анализира подобен цитат, но подобни цитати много ми се иска да няма толкова откровени за цитирани в медиите. Хубав следобяд ви желаем. Целият екип – Ваня Новакова, Владимир Рошев, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз, Ирен Филева. 

Фондация “Медийна демокрация” I 10.06.2011

Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” и фондация “Медийна демокрация” организират международна конференция

ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА:
ОСНОВА ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В МЕДИИТЕ

ПРОГРАМА на конференцията

10 юни 2011, Хотел Арена ди Сердика, ул. Будапеща 2-4, София

10.00 – 10.15 откриване
МАТИАС БАРНЕР | Директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Председател на Съвета за електронни медии, България

10.15 – 11.30 І сесия
ФАКУЛТЕТИТЕ ПО ЖУРНАЛИСТИКА – ПРАВИЛНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ЖУРНАЛИСТИТЕ ЗА БЪДЕЩАТА ИМ ПРОФЕСИЯ?
МИРОЛЮБ РАДОЙКОВИЧ | Белградски университет, Сърбия
ТОТКА МОНОВА | Декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет, България
СТЙЕПАН МАЛОВИЧ | Задарски университет, Хърватска
ДИНКА СПИРОВСКА | Ръководител на Департамента по журналистика и масова комуникация, Американски университет в България

Модератор: ОРЛИН СПАСОВ | Фондация „Медийна демокрация”

11.30 – 11.45 кафе пауза

11.45 – 12.00 специална презентация
ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЖУРНАЛИСТИКА В ГЕРМАНИЯ
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

12.00 – 13.15 ІІ сесия
ОБУЧЕНИЯ НА ЖУРНАЛИСТИ: НАЦИОНАЛНИ ПРАКТИКИ И ТРАНСГРАНИЧНИ ИНИЦИАТИВИ
ЛИЛЯНА ЗУРОВАЧ | Съвет за печатни издания, Босна и Херцеговина
ОЛИВЕР ВУЙОВИЧ | Югоизточноевропейска медийна организация (SEEMO), Австрия
БЕРНХАРД РУДЕ | Институт за обучение на журналисти (ifp), Германия

Модератор: ОГНЯН ЗЛАТЕВ | Център за развитие на медиите, България

13.15 – 14.15 обяд

14.15 – 15.30 ІІІ сесия
ПРАКТИЧЕСКА ПРОВЕРКА: ПРАВИЛНО ЛИ ОБРАЗОВАМЕ ЖУРНАЛИСТИТЕ?
ДАРИНА САРЕЛСКА | Изпълнителен продуцент на bTV Новините, bTV Media Group, България
ШКУМБИН АХМЕТЧЕКАЙ | Редактор, Телевизия Косово RTK, Косово
ИГОР БОЖИЧ | Изпълнителен редактор на Блиц, Рингиер Аксел Шпрингер, Сърбия

Модератор: ДОБРИНА ЧЕШМЕДЖИЕВА, Българска национална телевизия

15.30 – 15.45 кафе пауза

15.45 – 16.30 ІV сесия
БЪДЕЩЕТО НА ЖУРНАЛИСТИКАТА В СТРАНИТЕ В ПРЕХОД: МЕЖДУ WEB 2.0 И ФОРМИРАНЕТО НА ДЕМОКРАЦИЯ
БЕСАР ЛИКМЕТА | Журналист, Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN), Албания
ДАН ТАПАЛАГА | Редактор, HotNews, Румъния
СТОЯНА ГЕОРГИЕВА | Главен редактор, Медиапул, България

Модератор: ВИОЛЕТА СТАНИЧИЧ | Информационно бюро на Европейския парламент в България

16.30 закриване на конференцията
ОРЛИН СПАСОВ | Факултет по журналистика и масова комуникация, Софийски университет | Изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация”, България

БНР, 12+3 | 25.01.2011 | 17:45

Водещ: В денят, в който националното радио празнува ще разговаряме за медиите, без акцента в това да е работата на радиото. Няма нужда да правим и да използваме един рожден ден, за да си правим сами комплименти. Медиите напоследък са важни става ясно и за политиците. С доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации, ще говорим за това как ние успяваме да отговорим на предизвикателствата, които ни поставят самите политици и хората, които създават реалната политика в България. Здравейте, доц. Монова!
Доц. Тотка Монова: Здравейте! И от мен честит рожден ден на радиото! Без излишни комплименти искам специално да благодаря на екипите на радиото за нашето дългогодишно сътрудничество. Едни от най-добрите ми студенти са били на стаж и след това са свързали професионалната си съдба с Българско национално радио.
Водещ: Имахме възможност… Благодаря Ви за комплиментите! Имахме възможност да проследим как самите ние медиите сменихме стилистиката, следвайки събитията, които случват не винаги дирижирани от големите политици, които правят новините. Смятате ли, че успява да се случи нормално този преход от една чисто българска полицейско-ченгесарска стилистика, следваща едни политически намерения, да минем в една съвсем друга сфера, да започнем да водим едни по-сериозни анализи и разговори за това, което се случва по света?
Доц. Тотка Монова: Отговорът не би могъл да обхване всички медии. Те са много различни. При голяма част от пресата и частните електронни медии корпоративните интереси напоследък все повече така се изявяват. И не бих сложила в една и съща графа Българско национално радио и Българска национална телевизия, независимо от всичките забележки, с другите медии. Мисля, че Българско национално радио си има запазена марка и мисля, че тя много успешно премина през различните етапи. Преди всичко това са новинарските блокове, точната и прецизна информация и, винаги съм го отбелязвала и искам пак да го кажа – много държа на езика, с който Българско национално радио изгражда информационните блокове. Мисля, че информацията не допуска особени фриволности и разговорности и това олекотява информацията. И преди да отговоря на въпроса искам да Ви кажа, че според мен, другата запазена марка на Българско национално радио, освен новинарските блокове, където за мен поне не ми се е случвало да попадна на непроверена информация, т. Е. За мен лично Българско национално радио продължава да е най-достоверният източник на информация … Обикновено, когато чуя информация, данни, изрични данни от радиото, ги приемам за истина, не ги проверявам допълнително – така, че това е една от запазените марки. Другата, според мен и специално искам да отбележа на рождения ден, защото така изчезна като вид журналистика в другите медии, това са големите блокове за културни предавания. Значи, културата по принцип в различните й измерения (рецензия, анонс, представяния) изчезна от медиите и мисля, че това е големият й плюс на Българско национално радио. Успя много добре да премине през някои пазарни клопки и уловки, да използва фондовете. Мисля, че в момента в Българско национално радио работят най-компетентните хора в областта на това, което наричаме културна журналистика.
Водещ: Чак е неудобно да чуем всички тези комплименти.
Доц. Тотка Монова: Ами аз бих могла и да го докажа. Наистина е така. Емпирично може да се докаже. То не е…
Водещ: Недейте, няма как. Няма да спорим. По-скоро си мислех, докато Ви слушах, че вероятно е дошло време, в което всяко нещо си намира своята територия и тази тежка култура…
Доц. Тотка Монова: Да.
Водещ: … и тези задълбочени анализи, за които говорите вероятно вече могат да бъдат срещнати и в своето място в интернет или някъде в специализирани издания, а не в този общ поток, тъй като преди бяхме свикнали да откриваме всичко на едно място – сега вече не е така.
Доц. Тотка Монова: Ми, мисля, че доста добре са парцелирани – и по програмно време, не мисля, че натежават. По-скоро ми се струва, така, задача пред медиите – да очертаят акцентите. Тъй като, вижте, за толкова кратък период все пак аудиторията се атакува с изключително важни новини и всичките драматични. Като почнем от смъртта на Гери Васислу, СРС-тата, убийството в Кърджали, протестът на тютюнопроизводителите (това е голяма драма, макар и за региона), атентатът снощи в Москва и в целия този поток ако няма акценти, някак си степенуване, йерархизация на драмата, колкото и това да звучи на пръв поглед парадоксално, мисля, че има вероятност публиката да се пресити и просто да превключи на забавните програми. Мисля, че дефицитът е по отношение на анализа и на избързването с оценките и преценките. Специално за убийството в Кърджали, мисля, че много рано се дадоха оценки и квалификации, и за семейната среда, и съм съгласна с протеста на роднините – тука се избърза. Така че…
Водещ: Но тук медиите имат участие доколкото транслират квалификации, произнесени от …. и не само тук. Всъщност всички тези случаи, които вие изброихте, медиите са транслатор и те трябва да изберат дали да съобщят, че Цветанов мисли еди какво си или да не го съобщят, но после ще дойдат роднините, после ще дойде дебатът и ако те не са го съобщили, какво се случва с тях? Тоест мярката…?
Доц. Тотка Монова: Мярката е много трудно даже да се предскаже и точно затова професията е инфарктна. Буквално за минути понякога трябва да се вземат решения какво и доколко да се пусне и може би, според мен, това е голямото изпитание пред професионализма. Мисля, че се разми малко специализирането по сектори в медиите. Не може да си специалист по всичко. Ако има едно по-строго профилиране в отделните тематики и мисля, че националното радио се справя добре с това, би се отреагирало по-адекватно. Защото ако има компетентен журналист в ресора, той би могъл да репликира дори и вътрешния министър, и институциите и т. Н. И всъщност дори и в, така, само репликата, без изясняване на случая, по някой път е достатъчна за момента за публиката.
Водещ: Понеже сме в друг пояс на програмата, но аз искам да Ви върна към един израз, който президента Първанов определи преди няколко дни, че всъщност политиката в България се прави през сутрешните блокове на електронните медии. Това защо се случва точно сега според Вас? Тези сутрешни блокове също вече са на известна достолепна възраст. Сега има много интензивен начин, по който се препращат послания през сутрешни блокове. Даже имаше една стенограма от заседание на министерския съвет, в която премиерът казва на министрите: „… ако някой Ви критикува, искайте включване в сутрешните блокове.”. Институцията сутрешен блок.
Доц. Тотка Монова: Спомням си. Ами тази оценка не е комплимент нито за политиците, нито за медиите. Просто все пак те би трябвало да имат относително автономни терени, полета. Общо взето от това смесване на функциите на мястото, където се прави политика и мястото, където трябва да има някакви рефлексии в защита на гражданското общество и на обществения дневен ред и някаква, така, критика, опозиция на политиката – размиването на тази граница, според мен, е тревожна тенденция. Защо го допускат собствениците на медии? Защото аз мисля, че това не е резултат от решение на колегите, които работят в сутрешните блокове, мисля, че толкова са прозрачни, особено покрай скандалите със СРС-тата. Спускането на информация, предаването й и т. Н. Въобще, мисля че корпоративните интереси… с тях много трудно могат да се преборят медиите. Само понеже говорим за радиото,така, в лятото аз съзрях един опит точно на мощни корпоративни интереси да цензурират, в някаква степен, държавните медии при опита за сливането на телевизията и радиото. И тук това е изключително фин и елегантен механизъм за цензуриране на информацията, защото когато имате два нюзрума, то почти е сигурно, че колкото и да са важни новините, най-малко което е лицата, които говорят са различни и езиково ще ги отговорят по различен начин. А когато всичко се централизира с общ нюзрум, то това е първата стъпка към една много елегантна цензура.
Водещ: Да се надяваме, че тази идея вече е останала там в миналото, да и е осъзната грешка.
Доц. Тотка Монова: Надявам се, че тази идея е – да, може би, може би е така, но ми се струва, че натискът трябва да бъде силен от страна на неправителствени организации и регулации да не се допускат подобни сливания.
Водещ: Има ги. Много е интересен разговора, но новините наближиха. Благодаря Ви, доц. Тотка Монова.

Фондация "Медийна демокрация" I 27.01.2011

Медиите и политиката

Библиографски данни:

Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.) Медиите и политиката. София: Фондация “Медийна демокрация”, Фондация “Конрад Аденауер”, 2011.

ISBN 978-954-92318-3-0

ИЗТЕГЛИ КНИГАТА

с ъ д ъ р ж а н и е

Уводни думи – Матиас Барнер

От съставителите – Георги Лозанов и Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

Приложение:
Агенция Маркет Линкс
Media Index: наблюдение на медиите

За авторите

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма 
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание 
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов 
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова 
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев 
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова 
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова 
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев 
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева 
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010 
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова 
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова 
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до 
Facebook

Юлия Роне 
Vbox7: политика домашно производство 

Мая Цанева 
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева 
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова 
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов 
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

————————————————————————–

Начало: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 10:00 часа
Край: Понеделник, 17 Януари 2011 г. – 12:30 часа
Място: София, Център за култура и дебат “Червената къща”, ул. "Любен Каравелов" №15
Достъп: Само с покана и За медии
Организатор: Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер”
Отворено за медии: Да

Фондация “Медийна демокрация” и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация “Конрад Аденауер” организират годишна конференция МЕДИИТЕ И ПОЛИТИКАТА.

Теми:

Какво се случва с медиите през 2010?

Какви са отношенията между политиката и четвъртата власт?

Свободни ли са медиите?

П Р О Г Р А М А

откриване

10.00 – 10.05 – Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация “Медийна демокрация”

10.05 – 10.10 – Матиас Барнер, директор на Медийната програма
за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер”

10.10 – 10.15 – Цецка Цачева, председател на Народното събрание
на Република България

първа част

10.15 – 11.15, модератор: Орлин Спасов

Георги Лозанов
Законът, този добър дядо на медиите

Тотка Монова
Предефиниране на социалните роли: медийни герои и сюжети на прехода

Ивайло Дичев
Фигуралният свят. Изместване и сгъстяване в медиите

Нели Огнянова
Политическата реклама в медиите

Калина Петкова
Българската телевизионна публичност: възходът на жълтата политика

Георги Савчев
Живот и смърт в българското радио: травми и политическа идентичност в етера

Елена Колева
Ангажираните пиксели: политическата визуалност във всекидневниците

КАРТА на МЕДИЙНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ – 2010
11.15 – 11.30

втора част

11.30 – 12.30, модератор: Николета Даскалова

Марина Кирова
Българската блогосфера: политическа (не)употреба

Ели Александрова
Метаморфози на гражданското общество и политиката: от Ганковото кафене до
Facebook

Юлия Роне
Vbox7: политика домашно производство

Мая Цанева
Правителството и европейските въпроси в дискурса на интернет медиите: сравнителен анализ на официалните и независимите гледни точки

Гергана Куцева
Новите реалности: „медиатизиране” на политиката или „политизиране” на медийното съдържание

Николета Даскалова
Новинарската стойност на политическите субекти

Орлин Спасов
Медиите и политиката: залезът на четвъртата власт?

обща дискусия

http://www.fmd.bg/?p=5757

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-13 

Водещ: Цяла седмица електронните медии чакаха да се появяват еврокръпките на Законът на радиото и телевизията, за да се разбере наистина ли има нов частен горски покрай хармонизирането на правилата ни с европейските. Още миналата седмица чухте в клуба на журналистите двете тези, тази на приемащите на закона, че това е нормално и обратната, на експертите, че е нелепо контролният орган СЕМ да приема заявки за глоби на медии от частно сдружение с открити медийни интереси. Пак покрай цифровизацията, едно неформално статукво отвоюва за пореден път правото си да раздава моркови за някои медии с частен капитал и може би тояги за обществените. Наистина ли ще имаме генно модифицирани организации в медийната регулация, само бъдещето ще каже. Както пише в класиката, някой са равни, а други са по-равни. Какво прозира под тази реалност, ами може би чушкопека или 9-ти септември, като символ на една класова революция. Това, че за едни тя е с положителен, а за други с отрицателен знак, не променя реалността. Още по-малко, особеното равенство на медийното статукво. А още не са се изказали продуцентите, обещаха да го направят в понеделник. Любопитно е в коя група, ще ги пратят коментарите, на експертите или на създателите на новите правила. Не е за пренебрегване фактът, че както звездите изгряват на запад и залязват на изток, така се случва и с интереса на реалити форматите. А това е заявка за промяна. Вече научихме, че започват снимките на пилотните серии на нов български ситком в Хърватска, безспорно добра новина за всички, които се чудят къде да се денят по време на безкрайните турски сериали. Доста медийни въпросителни остават за идващата седмица. Новината на седмицата обаче безспорно беше за операциите с морски имена. Май там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, ще коментираме днес с доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и Иво Никодимов, от БНТ1. По телефона ще чуем и коментара на Слави Ангелов от „24 часа”. Кинаджиите знаят колко много може да постигне звукът, за това и се допитват до радиохората, „Светът на звука”. Как се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, за него се надявам да говорим след малко с г-н Силвен Жир, програмен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, участници в събитието. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Полина Петрова, Владо Тошев, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: И така обичайният съботен хаус промени малко реда на „Клубът на журналистите”. Разчитахме да чуем г-н Силвен Жир, главен директор на Радио „АРТЕ” и Митко Новков, които участват в „Светът на звука”. Така се казва отворения клас, който се провежда в момента в Софийския университет, вероятно просто събитието продължава и това не им разрешава да стигнат до нашата радио кола, която ги очаква там. Но пък ние започваме с новината на седмицата, която безспорно беше за операциите с морски имена. Май и там става дума за ГМО, само че под формата на – цитирам – нещо като частно МВР. Какво разбрахме от тези морски сюжети, след малко към нас очаквам да се присъедини Никодимов от Канал 1 на БНТ. Очаквам да чуем какво мисли и разследващият журналист от „24 часа” Слави Ангелов. Ние обаче започваме с принципа…
Записа е повреден!
Тотка Монова: …определения за разследваща журналистика има буквално от края на 19-ти век. Като в първата история на английската журналистика е издадена 1859 година, директно е записано, че основната функция на журналистиката е контрола. Даже там има и такова изречение за контрол на парламента. Това което ми прави впечатление, че от последните години вървят отново дебати, какво разследваща журналистика и те са свързани предимно с това, до колко големите медийни корпорации влияят изобщо върху свободата на словото и свободата на медиите. И до колко традиционната журналистика, която познаваме, има възможност да бъде качествена журналистика. Защото все пак разследващата журналистика е част от качествената журналистика. Направи ми впечатление, опит да се прецизират понятията, тука основните, цитирам един преподавател от „Голдсмит” колежа в Лондонския университет, той е бил шеф на катедра „Комуникации и медии”. Става дума за Хуго Де Бърг, който казва, че непрекъснато има опит от страна на различни институции да смесват понятията разследващата журналистика, сензационна журналистика и опозиционна журналистика. Като се размива предмета, какво се изследва. И в тази посока има много разсъждения, разбира се преди всичко, за да определим типа журналистика в едно общество, трябва горе долу да са ясни параметрите, що за общество е това? Направи ми впечатление, че няколко години подред през месец май Фрийдъм Хаус когато изнесе списъка, за това на кое място се намира България по скалата „свободни медии”. Ние непрекъснато падаме надолу…
Водещ: Опресняваме уменията си по биография, защото винаги се намираме до някоя африканска държава!
Тотка Монова: Да. Значи тази година изпаднахме до 75-76 място.
Водещ: Така научихме повече за Того.
Тотка Монова: И това което според мене е тревожно, а някак си недостига до общественото съзнание, до гражданското общество и не забелязах да има някакви реакции в тази посока, включително от повечето неправителствени организации. Нас ни извадиха от страните със свободни медии и ни сложиха в групата страни с частично свободни медии, т.е. ние официално се твърди, че медиите у нас са вече частично свободни. Значи при едни частично свободни медии, проблема с разследващата и сензационната журналистика и това размиване на границите, кое таблоид, кое булевардна преса, кое е жълта преса! Що за вестник е „Уикенд”? Защо цялата полемика за досиетата мина през „Уикенд” последните две години? На 4-ти юли „Уикенд” излезе със 17 политически текстове, точно в навечерието на изборите. Броих ги специално, направи ми силно впечатление. Говоря за политически текстове, които спокойно могат да бъдат, да попаднат в един качествен вестник. Значи те нямат нищо общо към разказите на фолк певиците и на Азис, включително едно огромно интервю с президента Желев. Изобщо това смилане на границите и опита да се обясни, че това е видите ли е бъдещето на журналистиката, защото хората искат едно такова размиване на границите, искат да смесват забавление и новина. Мисля, че това е една доста опасна тенденция.
Водещ: Но не иска ГМО, нали така?
Тотка Монова: Но не искат ГМО, ама аз мисля, че и информацията какво точно е ГМО, какво се прави и какво ядем от години, а не тук от последните месеци, е също…
Водещ: Доста размита!
Тотка Монова: Доста размита и много неясна така, за по-голямата част от хората. По принцип за разследващата журналистика мога да дам разбира се работни дефиниции. Ето една съвсем работна, на Алън Ръс Бридж, Ръст Бриджър който се смята за един от корифеите в жарна. Той оглавява групата на разследващите журналисти през 90-те години във вестник „Гардиан”. И той казва, че разследващата журналистика трябва преди всичко да я различаваме по това какви са характеристиките на обекта, който се изследва. И това е основното което я различава от сензационната журналистика. Тука буквално цитирам, той казва, че няма никаква обществена значимост поредните разкрития за любовните лудории на някой играч на крикет, или ръгбист или там лице от шоубизнеса. Но това го цитирам, точно той казва, но ако депутатите разискват проблеми в парламента, но не разкриват, че за да разискват тези проблеми им се плаща пари, то това вече е удар в сърцето на демокрацията и това вече е от обществена значимост. Значи първото е, дали става дума за обществена значима, общо взето до три са сведени характеристиките на разследващата журналистика на Хуго Де Бърг. Първо, че журналистите се стремят да се доберат до истина, която е завоалирана или се укрива от институциите, от институциите, т.е. разследващата журналистика за разлика от сензационната, булевардната, опозиционната и т.н., има пряко отношение към управлението, към политическата власт. Второ той казва, че разкритията са винаги в обществен интерес. Трето, това е много важно. Разследващата журналистика започва там където свършва възможността журналиста да набива информация по традиционните методи. Американците са много по-директни, там в учебниците пише, че разследващата журналистика върви на границата на закона и много често. Освен, че е много скъпа, много често тя използва класически методи на разузнаването на шпионажа, за да добере, за да се добере до информацията. И навсякъде това е подчертано, че тези методи са оправдани, включително подслушване, шантаж, снимане със скрита камера, ако има значим обществен интерес. Тука е разликата!
Водещ: Тука не е точно така.
Тотка Монова: Да, дали това е поръчка, дали е купено, дали са корпоративни интереси! Тука на мене нещо ми се губи, нашата разследваща журналистика. Защото виждаме една битка между групировки, а къде са гражданите, нали къде е обществения интерес. И накрая ако усилията са успешни, значи тези разследвания стигайки до политици, адвокати и полицаи, това е много важен елемент, разкритията, пак казвам ако са успешни, те принуждават тези институции да действат, макар най-често да не желаят и обикновено така за успешни публикации или репортаж от разследваща журналистика се смятат тези, които са довели до създаване на закон или налагане на контрол.
Водещ: Да. Как коментираме срещата на журналист с чук, която ни предложи тази седмица? Ние разбира се, ще се свържем към 1 и 15 с продуцента на „Госпадари на ефира”, Джуди Халваджиян, но как да я коментираме тази среща! Като сензация, като особен рефлекс при среща с разследваща журналистика или?
Тотка Монова: Лично според мен, като трайно формирани нагласи в обществото за всичките тези 20 години, че определени кръгове, хора са извън закона.
Водещ: Д…момент.
Тотка Монова: Да, правилата важат за гражданите, за някакво огромно мнозинство, но за определени хора, не! И когато журналиста, как да се каже, прекрачва тази граница и прави опит да ги сложи редом с гражданите или най-малкото да им покаже, че законите важат и за тях, реагират по този начин. Мисля, че е много така симптоматично, твърде неприятно.
Водещ: Е каква четвърта власт е тогава журналистът който се среща с чука, когато търси истината?!
Тотка Монова: Ами никаква четвърта власт не е в тази позиция. Тука искам да направя едно разграничение, когато се говори, че журналистиката или медиите като цяло не попадат винаги в полето на това което в Западна Европа традиционно разбират като качествена журналистика, а качествена най, интерпретации на факти. Не мисля, че вината е на конкретните журналисти. Мисля, че в последните години, особено след последното преразпределение на пазара и закупуването на медии на едро, вестници, телевизионни програми. Прекалено много външни фактори влияят върху редакционната и публикационната политика. И всъщност, може да е парадоксално, но мисля, че в определени частни медии свободата на журналиста е много по-ограничена. И там много повече се налагат предписания, какво може и какво не може, кой може да говори и кой не може, за кого може да се пише и за кого не може, от колкото да кажем в Националното радио. Което е много така симптоматично също, но според мен проблемът е, че това в общия информационен поток не може да се улови от публиката, от аудиторията. Много ясно се виждат корпоративните интереси примерно от хора като мен, които това правят, всеки ден изчитам поне десетина вестника. Но това е интернет и вечерта от седем часа почна да следя емисиите, та до десет и тогава вече…
Водещ: И не правете това вкъщи, тука следва предупреждение.
Тотка Монова: И тогава вече много ясно се вижда. Когато това проследява няколко месеца или когато има в навечерие на избори, тогава просто натрапчиво се пораждат въпроси, на които няма отговор. Защо определени фигури излизат в медийното пространство…
Водещ: Други не излизат!
Тотка Монова: Други не излизат. Ми феномена последния от изборите е Яне Янев, който през април вдигна 41% рейтинг, веднага се нареди специално за април и май, втори, след Бойко Борисов. Това са…
Водещ: Макар, че аз помня тези коментари, че напрактика Яне Янев казваше нещата, които казваше един друг депутат, но феноменът отиде при Янев. Бъдещето на разследващата журналистика, какво ще бъде от тук насетне, останете да чуете коментарите в „Клубът на журналистите”.
Водещ: Нещо като генно модифициран организъм пуснат без разрешение лъсна след първата серия на операциите с морски имена „Октопод”. Алексей Петров имал нещо като частно МВР, край на цитата. Готови ли бяхме да чуем, че царят е гол? Добър ден на Иво Никодимов от БНТ1.
Иво Никодимов: Добър ден, кой е царят?
Водещ: Ми аз като детето, да кажа Алексей Петров, може би, не знам.
Иво Никодимов: Ми сега, според мене може би все е още е полуоблечен, надявам се да го видим чисто гол. В преносния смисъл разбира се! Интересно беше вчера, когато слушахме редица свидетелски показания, част от тях прочетени от прокуратурата, друга част от адвокатите в съдебната зала и то по една такава съдебна процедура, която искането за мярка не отклонение, което всеки юрист знае, че е началото на едно разследване срещу някаква, срещу някакъв извършител на някакво престъпление.
Водещ: Имаше и медийни образи обаче, в интернет, веднага след операцията. Имаше нещо като репортажи, така ли да го наречем?
Иво Никодимов: Да, може би нещо като репортажи от една страна. От друга страна не трябва да отричаме, че този път имаше и наистина сериозни журналистически разработки по темата, защото много от нас хората, които отразяваме подземния свят, много от нас хората, които се занимаваме с криминална журналистика сме били свидетели през дълги години за много неща. За много неща сме говори, много неща ние самите сме разследвали до толкова, до колкото може журналистиката да разследва. И някак в случая бяхме подготвени с бекграунд. Нещо което много рядко се случва! Бекграунда беше вътре в нас, в главите ни, той просто излизаше. Освен това за първи път, ние успяваме да се срещнем с хора и да се чуем с хора, които реално дават показания срещу този човек.
Водещ: Не са маскирани, не са скрити!
Иво Никодимов: Не са скрити, не са маскирани, с хора които се чуваме и…снощи например аз провел разговор с един човек, който каза „Да, аз днеска отидох и дадох показания срещу Алексей Петров”. Защото аз…
Тотка Монова: Не го е страх?!
Иво Никодимов: Защото аз знам, че този човек наистина преди време пострада от Алексей Петров и когато той писа тогава до МВР, до един по, по, по-бивш министър и до един по-бивш президент дори, цялата държавна машина се стовари върху този човек, който си позволи да каже на тогавашната държава, че този човек го изнудва, че Алексей Петров, т.е. един човек каза на тогавашната държава „Алексей Петров ме изнудва”. И тогавашната държава вместо да защити човекът който е изнудван от Алексей Петров, смаза човекът който Алексей Петров изнудва. Само с една жалба на Алексей Петров срещу него. Което всъщност казва, до къде са се простирали пипалата на този „Октопод” и че той всъщност не е просто едно морско животно.
Водещ: Да, имам още един въпрос по отношение на избора на името на операцията, но нека сега да кажем добър ден на Слави Ангелов от вестник „24 часа”. Здравейте.
Слави Ангелов: Здравейте.
Водещ: Защо разследващите репортери не бързат да коментират операциите с морски имена според вас?
Слави Ангелов: Ми вижте първо, при тази операция „Октопод” за мен, за разследващата журналистика не можем да говорим, защото е твърдо късно. Разследваща журналистика трябваше да се прояви много преди операцията „Октопод”, защото всички тези неща, които се случиха сега са известни от дълги години. Ние например в редакцията разполагаме с показанията на един вече, тука станал доста известен плевенски бизнесмен, който е пострадал от Алексей Петров от може би пет-шест години. Въобще почти всички неща, които се случиха като операция, се знаеха, т.е. няма нищо изненадващо.
Водещ: Той…
Слави Ангелов: Смисъл журналистиката трябваше много отдавна да си свърши работата по този случай, с този човек и самия факт, че това не се е случило, налага някои определения за… в момента да говорим за разследващата журналистика е просто несериозно.
Водещ: Кой написа тогава сценария на операцията „Октопод”, журналистите или някой друг?
Слави Ангелов: Не, просто дойде момента явно, това нещо да се случи.
Водещ: Дойде му времето!
Слави Ангелов: Да, но твърде късно, пак ви казвам. Така, че всички знаем за какво става въпрос. Някои неприятни събития, които се случиха и с наши колеги. И сега в този смисъл, това дело е изключително важно, защото то ще бъде показателно за всичко което ще се случва в държавата. Защото това което каза Бойко Борисов онзи ден, че сме във война, както той се изрази е много точен случая. Много е важно как ще завърши това дело. Ще има ли доказателства, защото това ще бъде показателно за всякакви подобни операции, които ще се случват в бъдеще. Защото в момента няма практика изградена добра в държавата за защита на свидетелите, които са изключително важни и от практиката, международната практика, знаете от години показва, че това е най-силното оръжие срещу мафията. За това видяхте какво стана с Маргините, тази седмица на делото. Абсолютно пълен, смешен провал. Просто прокурорите станаха жалки в съдебната зала, когато извикаха човека и той започна да говори едни общи приказки по делото срещу Маргините. За това дело е изключително важно, то е ключово и ще покаже въобще как ще се случват нещата с организираната престъпност в следващите години.
Водещ: Според вас какво разбраха хора от „Октопод”, освен едно смутно усещане за познато, може би свързано с един сериал. Името на операцията преднамерено ли е избрано?
Слави Ангелов: Ами най-вероятно, да макар, че снощи имаше една годишнина от създаването на ГДБОП, на която Бойко Борисов се пошегува, че там измислят твърде смешни имена на операции и ги посъветва да отидат в детските градини и да започнат вече да наричат операциите си, Смехурко,… и т.н. Това в кръга на шегата. Да, явно нарочно трябва да предизвика някакъв ефект, по принцип имената на операциите и на разработките от години, имаше поне такава практика в МВР, да се измислят на името на човека срещу, когото е тази разработка, той беше оприличаван на някого. В случая не е точно така, но действително става въпрос за една организация, за която всички знаят от години, че случват всички тези неща, че се мачкат бизнесмени, че се взема бизнесмени. И най-противното в тази история е, че имаме някакъв човек, който е доцент, а пък също се оказва, че прави такива неща. Уж има някакъв вестник, но няма, уж има някаква партия, но няма. Нещата са твърде показни и твърде дразнещи.
Водещ: Да и лоялен гражданин, по едно време такъв беше!
Слави Ангелов: Ами да, и лоялен гражданин.
Водещ: Добре, ами благодаря ви за този коментар. Сега Иво Никодимов ще попитам. Случайно ли е избрано името „Октопод”? Трябва ли да ни връща към сериала или към така факта, че на кино добрите винаги побеждават накрая!
Иво Никодимов: Според мен случайни неща няма. Аз успях да се чуя и с още един свидетел, който също вчера е подавал показания и който е разказал, как Алексей Петров е дал едни пари, с които са се купили едни гласове. Благодарение на което в българския парламент е влязла една парламентарна група.
Водещ: Ако ни слушат прокурорите, предполагам ще ни чакат на изхода.
Иво Никодимов: Те прокурорите знаят тези показания. Аз попитах този човек дали е съгласен да разкаже това което знае за личност Алексей Петров в едно интервю, само че това интервю да бъде направено с детектор на лъжата, тъй като аз предполагам, че този човек пък от страна на защитата на Алексей Петров, ще бъде атакуван, че прави това, защото има някакъв личен интерес. Най-интересното е, че този човек веднага се съгласи да разкаже това, което може при детектор на лъжата и това да бъде едно журналистическо интервю с него, но при едно условие! Ако след една седмица, снощното решение на съда бъде потвърдено. Т.е. той поне по някакъв начин да е гарантирал своята безопасност и неприкосновеност, защото и във вчерашните показания видяхме как хора са заплашвани със смърт, как на една жена са и казали, че ако тя не даде парите, които искат, ще я изпратят проститутка в Амстердам, за да си ги изкара. Има показания на хора, които казва, че в офиса на Левски Спартак, сега „Лев Инс” са държани няколко дни, докато не подпишат документи, за да си продадат имуществото на безценица. До там е стигнала тази група. Така, че в никакъв случай не можем да говорим, че името „Октопод” е случайно.
Водещ: Добре, какво да кажем за следващото, имаше едно за скариди, нещо по-дребно ли ще бъде?
Иво Никодимов: Не, това по-скоро може би беше някаква шега да питаме дали другите ще бъдат скариди, раци и калмари. Предвид животинския свят под водата. Но е хубаво, защото това означава, че ние се опитваме наистина да влезем по на дълбоко, под повърхността на събитията и да търсим техните неща, защото може би много пъти сме се опарвали, че е имало такива операции, безшумни, задържани са едни хора, някой от тях разбира се оставали за дълго време в затвора и на тяхно място са се настанявали други. Така, че просто събитията са продължавали, сменили са се само техните главни герои. И по тази причина може би ние се опитваме да питаме, какво се случва с другите животински обитатели.
Водещ: Аз искам да ви върна обаче към началото на тази операция, когато се появиха на живо тигри, леопарди и някакъв крокодил?!
Тотка Монова: Трактори!
Водещ: Даже… А, трактора беше друго.
Иво Никодимов: Значи, те са собственост на…
Водещ: Даже и жерав беше споменат, разбира се това е…
Тотка Монова: …в началото беше крокодила.
Иво Никодимов: Те са собственост, тези…
Водещ: Не, тигъра беше в началото!
Тотка Монова: Тигъра ли беше!
Иво Никодимов: Тези екзотични животни са собственост на двамата братя които според разследването са източвали Кремиковци и вчера единия от тях, даже обясни в съдебната зала, че ги е събирал от различни зоологически градини, от различни зоопаркове, за да ги спаси от глад. И разказа, че нали 12 000 лева давал месечно за конюшнята, не знам си колко хиляди за изхранване на леопардите и на крокодилите. Той човека от самарянство ги е събирал вкъщи.
Водещ: Леопарда ми се струва, че беше в една клетка в ЦУМ, преди това?!
Иво Никодимов: Възможно е. Да и да, този леопард е. Възможно да е и този леопард. Той пък може да го е дал там малко, да му се порадват децата, знае ли човек.
Тотка Монова: Нона Йотова изпя една песен около него, докато беше в ЦУМ, в едни стъклени клетки.
Иво Никодимов: Еми сега Нона Йотова, така е една добра певица, която лично аз уважавам и наистина бих отишъл в ЦУМ да я слушам.
Водещ: Ето как се вплете по един много органичен начин бих казала сензацията в едно разследване, за да стане ясно какви са тези хора и кои са били те. Говорихме в началото г-жи Манова за един карцер! Може би точно сега му е времето, да дадем това определение, защото то ще постави някак нещата на местата им?!
Тотка Монова: Значи става дума за едно определение на Джон Пилджър, който е известен журналист в Англия и разследващ, има книги. Неговото име много нашумява още от времето на Виетнамската война. Той дава това определение 99-та година, като възразява срещу масовата употреба на тема разследваща журналистика в този вид, в който тя се употребява според него, в последното десетилетие. Казва, че разследващата журналистика е вид тафтология, защото по принцип всеки журналист трябва непрекъснато това да прави, т.е. само това да прави. И всеки един аналитичен, интерпретативен, анализиращ текст всъщност е едно малко разследване. Т.е. за да бъде направен качествен анализ на факти, на социална ситуация, то е просто неизбежно да има някакъв по-дълъг или по кратък период разследване. Проучване на документи, интервюта и т.н. И това, тука цитирам неговото мнение, но на мене много ми хареса това определение. Той въвежда понятието „корпоративен карцер”! Той казва, че съвременната журналистика в последното десетилетие в резултат на големите медийни конгломерати тези транснационални корпорации, свързано е и със собствеността на журналистиката. За нас това е много актуално, защото сме много малък медиен пазар и всъщност кой владее медиите, те чужди ли са, български ли са и т.н. От съществено значение. Той казва, че медийната стратегия на тези конгломерати, залагат на две неща, особено за телевизиите, той подчертава особено за телевизията. В праймтайма или най-много се отделя на забавни програми и шоута в най-различни формати. При нас свидетели сме на това, може да прибавим и турските сериали! И оставят едни малки блокове около 30 минути, това са новини, изобщо формулата е новини плюс забавни програми…
Водещ: Хляб и зрелища…
Тотка Монова: И в резултат на непрекъснатото разширяване на времето за тези забавни формати и реалити шоута и т.н., се изтласква това което той нарича класическа журналистика, т.е. интерпретативната и аналитичната. Т.е. тази журналистика, чиято основна цел е да отговаря на въпросите как и защо? Значи ние имаме една мозайка от информация, може да сме! Мисля, че българската журналистика е перфектен образец за качествена регистрираща журналистика. Просто според мене почти няма нещо значимо в тези 20 години преход, който да не е регистрирано. Въпроса е обаче, защо се случва, къде е генезиса. И всъщност той казва, че този корпоративен карцер в крайна сметка има за цел да изолира населението! Т.е. населението не стига до причините на нещата, то разполага с всяка нова информация колкото по сензационно е поднесена разбира се и с картина в телевизионните репортажи, ефективна, ефектна е, помни се няколко дни, след това се застъпва със следващата ефективна операция, ако говорим за нашите репортажи. И то просто, самото забравя, разбира се това не са медийни експерти, хора толкова обременени с ежедневие и с бит, особено при нас, да си задава въпроса „Кой стои зад това? Защо се случва Кой организира? Защо не го прекратява?”. Включително според мене ако в момента се направи една социологическа анкета, малко хора са се замислили върху въпроса, това което представителите на правителството казват, официално, че има около 300 души престъпен контингент, който стои така в основата на организираната и крупна престъпност. И 70 хил. души армия, която ни пази от тази престъпност. Е тя не може да се справи с тези 300 души! Ние се подигравахме много на времето с говоренето на Жорш Ганчев, той ги наричаше „бандюги”. И казваше, че бандюгите в България не могат да напълнят националния стадион „Васил Левски” и казваше, че една България толкова малка, която по хоризонтала и вертикала можем за един ден да я минем, просто няма никакъв проблем да си прибере бандюгите на стадиона. Само, че тя не иска да го направи! И сега, според мен стигаме до този въпрос. За мене наистина не бих определил точно сензационна журналистика, по-скоро шокиращи факти са изнесени. Това, което и Иво каза! Но не мисля, че така възможностите на колегията е да отговори мисля, че бариерите са отвън. Може би Иво, понеже е вътре в професията, може да каже. Мене ме интересува отговор на двата най-важни въпроса. Защо това се случва, вече 20 години? Ето това което каза колегата от „23 часа”, знае ли преди пет години, кой определя кога да дойде времето това да стане публично достояние, кой стои зад това? Мене много ме, кой разрешава това да се случва или да не се случва? Кой разрешава или не разрешава 70 хил. души полиция да не прибере 300 души престъпност? Само едно нещо. Покойния професор Марко Семов, беше си я свалил от централното фое на нашия факултет. Студентите бяха направили преди години, една карта на София и с флагчета бяха обозначили всички места на които можеш да си купиш дрога и долу беше написано, каква дрога, на каква цена и телефона, ГСМ кой ти я достави, за колко минути. Той беше потресен и я взе и каза, че ще я носи някъде по инстанции. Значи не е възможно студентите да знаят това и да направят тази карта, и в същото време да се занимава неправителствен сектор, тука отивам в друга тема! Нали майките, сдружението, форума бгмама, нали нахлуването на дрогата в училищата. Е това кой го контролира, това защо не се спира?!
Водещ: Иво, може би тука е времето за една ирония, кога ние журналистите?
Тотка Монова: Значи кой пречи, кой казва?
Водещ: Кога ние журналистите ще поискаме МВР да ни следи в интернет, за да може нашите разследвания да завършат с прокурорски постановления?
Иво Никодимов: Ми то, не би трябвало ние да го искаме.
Водещ: А, да.
Тотка Монова: Те си ни следят!
Водещ: Казах горчива ирония!
Иво Никодимов: Това си е работа и на МВР, и на прокуратурата. Нали да внимава какво правим ние, сега лошото е нали, че Наказателния кодекс и Наказателно процесуалния, Наказателното ни законодателство въобще е доста кофти. Така, че ако нещо е написано във вестника, по него прокуратурата може да се съзира, но ако е казано в радиото и телевизионния ефир, не може!
Тотка Монова: Защо?
Иво Никодимов: Еми… защото така пише в закона.
Водещ: Така пише в закона.
Тотка Монова: То не е публикация.
Водещ: Не е.
Иво Никодимов: Еми извинете, но закона ни е писан 68-ма година! Нали разбирате тогава каква роля е имало радиото и какво роля е имала телевизията. Нали, лошото обаче, че радиото и телевизията като медии започват да се променят и да се развиват в края на 90-те години. Тогава когато всъщност по време на правителството на Иван Костов, както каза вчера в съдебната зала, героят на седмицата в кавички Алексей Петров. Е възникнала оперативната необходимост, той като офицер да бъде внедрен в Кремиковци, Левски Спартак, такси компании софийски и т.н., за да изпълнява там задачи на Национална служба Сигурност. Която тогава е била в състава на МВР. Пак тогава се създава и прословутия закон, който регулира дейността на националните електронни медии.
Водещ: Това обаче…
Иво Никодимов: Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Това обаче звучи като сценарий на холивудска продукция само, че там този сценарий е на кино, а при нас май…
Иво Никодимов: Той нямаше да звучи като сценарий на холивудска продукция, ако този закон създаден тогава през 98-ма година, 97-98 година. Беше създаден така, че той да регулира по пазарни механизми продукта който националните електронни медии и частни или държавни, без значение обществени по-скоро, създават. Знаете той какво направи с рекламата, той дори забрани излъчването на реклама в праймтайма на Националната телевизия, докато не стартира първата частна национална телевизия. Защо? Защото ние трябваше да дадем едни пари, да осигурим приток на едни пари в една бъдеща частна национална телевизия. Тогава естествено се получава това за което…
Тотка Монова: Това за корпоративен карцер!
Иво Никодимов: Да, говорим и сега. Този корпоративен карцер в който вече телевизиите се принуждават наистина онези, които са най-атрактивни и най-гледани продукции да ги, с цел финансиране да ги изкарат в най-гледаното време. А всъщност от стандартни за нашите географски ширини пояс на публицистиката и журналистиката, който беше във вечерните часове, ние да го изместим в сутрешните блокове.
Тотка Монова: И в събота и неделя!
Иво Никодимов: И в събота и неделя, то дори вече в неделя отпадна, защото нали предавания тип „Всяка неделя” и т.н. отдавна ги няма в ефира. Нали, т.е. дори се смята, че такъв тип предавания от 2 часа и половина и т.н., няма кой да го гледа.
Водещ: И за да допълним мозайката, да кажете…
Иво Никодимов: Нали това са други глупости на търкала, както се казва.
Водещ: Обикновено тези неща и тези операции се случват петък, нали така по правило/
Тотка Монова: Да, общо взето.
Иво Никодимов: Е не, този път се случи във вторник!
Водещ: Защо имаше разлика? Това е въпроса.
Иво Никодимов: Ами не, аз не смятам, че някой задължително ги планират да бъдат в петък или във вторник, или в неделя. В случая просто те са преценили, това си е вече работа на разследващите, кога за тях ще бъде най-ефективно да проведат една такава операция. Нали хубавото е, че в момента издирват само един единствен, Митьо Полицая. Който е контролирал всъщност публичните домове в София.
Водещ: Иначе хубав прякор има.
Тотка Монова: Няма начин да не е знаел.
Иво Никодимов: Димитър Митов се казва, иначе дали е бил полицай преди или не, и защо си му казват Митьо, Митко Полицая. Лично аз не мога да разбера. Но вижте сега, хубав линеен, от селскостопанска техника не му е трактор, не е булдозер, не е трактор. Значи човека може би е имал, по отношение на друженички от древната професия, е имал все пак някаква така по снизходително отношение и не е минавал като валяк през тях.
Водещ: Продължаваме след малко. Останете с нас.
Водещ: И така, когато дойдат журналистите, някои продължават да посягат към чуковете. Тука правя една пауза, защото очаквам всеки момент да осъществим връзка с продуцента Джуди Халваджиян. Който разбира се не е в България и това създава известни затруднения.
Иво Никодимов: Това зареди онзи чук във Велико Търново ли?
Водещ: Зареди онзи чук. Ние се смеем, разбира се да кажа, че не е смешно. Просто е тъжно и за да не плачем, защото е по-неудобно да плачем, зареди това се смеем. Но като чели се позагуби този образ в резултат на тази операция „Октопод”. Макар, че има прилики!
Иво Никодимов: Виж сега, аз съм се срещал с валяк. С чук не, но с валяк. На времето две депутатски съпруги решиха да си мерят влиянието, хем бяха съпруги на депутати на една и съща политическа партия. Едната на Александър Йорданов, другата на Александър Джеров. Едната се казва Лили Джерова, другата се казва Валерия Александрова. Искаха, едната отговаряше за образованието в Столична община, на г-н Джеров съпругата, а Валерия Александрова отговаряше за училищата по култура в Министерство на културата. И искаха да извадят Националната гимназия за древни езици и култура от сградата на 12-то училище и да я преместят някъде, не е ясно къде. Е това беше война между тези две съпруги, като Лили Джеров, която все пак е съпруга на юрист, беше си позволила дори да наруши заповед на министъра на културата и на министъра на образованието, съвместна заповед и беше разрешила на своя глава, да се разшири приема на ученици в 12-то училище, което е общинско. С което направи физически невъзможно…
Водещ: Пренасели училището!
Иво Никодимов: Да, съществуването на двете училища в една сграда. И тогава когато аз отидох да я питам, защо е направила това, тази жена която е около 120 килограма, всеки може да бъде толкова, с тяло затисна вратата, за да не мога да и задам този въпрос. Не използва чук, но това беше едно насилие върху моята личност. Значи това са неща, които се случват когато искаш да разбереш, защо се случва нещо, тогава когато задаваш правилния въпрос и смешни са такива реакции. Че хората вместо да застанат, защо пък Валерия Александрова, каквото и да я попиташ, колкото и неудобен въпрос да и беше зададен, тя имаше смелостта и доблестта да каже, каква е нейната позиция. Дори в случая в който тя да речем имаше някакъв личен конфликт с Величка Варянова тогава, пък директорката на друго елитно училище в София. Та, нали този човек от Велико Търново, вместо да застане и да каже, ами аз понеже, обаче, защото. Той решава, че трябва да употреби чук върху главата на репортера. Ми това е безумие! Сега вярно, че аз ако съм на мястото на окръжния прокурор, веднага ще го задържа за 72 часа да прекара в ареста, ей така, за да види какво е там. Не за друго, защото няма основание да го задържат за повече от 72 часа. Тука въпроса е и защо, разбира се Окръжната прокуратура във Велико Търново мълчи по темата.
Водещ: Тук обаче става ясно, когато другите институции не си вършат работата и когато журналистите се опитват да ги накарат да ги вършат, се срещат с чукове. Лошото е, че други институции пък не си вършат работата по отношение на тези чукове, защото това е някакво безумие.
Иво Никодимов: Ама как искаш някой да започне да си върши работата, като заговорихме за „Господари на ефира”, еми точно там гледахме репортажите за поведението на един български митрополит, какъвто е пловдивския. Ами извинявайте много обаче, защо този човек още е в лоното на Българската православна църква. След тези репортажи, които излъчиха в „Господари на ефира”. Едно предаване, което е шоу!
Водещ: И след като репортерите на едно шоу предаване се срещат с чукове, какво остава за останалите?!
Иво Никодимов: Е, сега нали тоя…
Тотка Монова: Това не е ли защитна реакция.
Иво Никодимов: Ако не искаш да те чуят.
Тотка Монова: Не, не, да сложиш изключително сериозни неща в едно шоу, това пак част от това разминаване на границите, като форма на самосъхранение.
Иво Никодимов: Сега Халваджиян е човек който изключително много разбира от телевизия, аз в това отношение адски много го уважавам и във всички други отношения разбира се. И той успява да намери изключително добрата формула да съчетае атракцията, шоуто със сериозните неща! Макар и както виждате, един случай, но го хваща. И там това което много ми харесва, когато се направи нещо, не се забравя, то се следи какво се случва след това.
Тотка Монова: Дори след половин година.
Иво Никодимов: Да, дори след половин година. Защото ние много пъти, много правилно каза и г-жа Тотева, много пъти отразяваме нещо, казвам нещо и след това спираме до там, и не се връщаме към този случай след 3-4 месеца, за да видим какво е станало, например с този човек който, с когото нещо се е случило.
Водещ: Ми може би информационния повод тука действа като спъващо устройство?
Иво Никодимов: Ми не и толкова информационния повод колкото, че…
Водещ: Е сега имаме възможност да чуем Джуди Халваджиян, добър ден.
Джуди Халваджиян: Добър ден.
Водещ: Когато дойдат журналистите, някой продължават да посягат към чуковете, ако властите си бяха свършили работата, какво щеше да се случи с чука? Нека така да ви попитам и уравнението вярно ли е?
Джуди Халваджиян: Ами не точно властите, значи тука проблема, аз го казах много пъти тази седмица. Проблема, смисъл тази случка стана благодарение на това,ч е прокуратурата във Велико Търново не си е свършила работата. Значи от две години, над 60 семейства, които се обърнаха в последствие към нас, от две години тези хора се мъчат нещо да направят, подават сигнали в прокуратурата във Велико Търново и от там тишина. Никой не прави нищо, за да обърне внимание, поне един човек. 60 семейства, е как е възможно в една държава, когато едни 60 семейства се надигнат и казват, че имат проблем, никой да не ги взима на сериозно. Аз не мога да разбера!
Водещ: Искам да кажа, че току що коментирахме с Иво Никодимов от БНТ, че прокуратурата не си е свършила работата и по повод репортера, който пострадал чука май!
Иво Никодимов: Защото аз попитах, защо прокуратурата не е задържала чука поне за 72 часа и тоя чук се случва в ареста!
Джуди Халваджиян: Ама вие, след като пак се връщам и ви казвам, че в рамките на две години, никой нищо не е направил. Тези хора в нашия репортаж казват, че какво ли не са правили в рамките на тези две години и никой не им обръща внимание. И казват, че няма измама. И най-много те морално са били излъгани, не знам си какво си. Това е абсурдно, значи искам да чуя мнението на някой от прокуратурата във Велико Търново. Но тишината говори всичко. Какво да ви кажа.
Тотка Монова: Ами трябва да му разрешат!
Водещ: Да.
Джуди Халваджиян: А това, че смисъл се стигна до този чук, в крайна сметка ние за това сме медия, да се опитваме по всякакъв начин да провокираме по някакъв начин, след като институциите не си вършат работата. Да, той…
Водещ: Е ако може да не срещаме с чукове, ще е по-хубаво!
Джуди Халваджиян: Е разбира се. Смисъл за късмет на нищо сериозно не е станало, освен този удар. Но в крайна сметка трябва да се разбере, че дори някой който се опитва дори да посегне на журналист, не да го удари с чук. Това нещо трябва да се надигнат всичко и да се борим срещу това нещо. Това е абсурдно и не мога да разбера как в момента трябваше прокуратурата и главния прокурор да се задействат и да разберат какво се случва в прокуратурата във Велико Търново. Този Христо Чапанов, който всички го знаят, че от толкова години лъжел хората, как е възможно да стои и да продължава да си строи някакви сгради и да взима парите на хората. Това е абсурдно нещо.
Водещ: Е, да се надяваме, че този абсурд ще се разнищи покрай чука. Горчива ирония разбира се.
Джуди Халваджиян: Ама ето вижте колко е семпло, вижте колко е семпло.
Водещ: Да, да. То е абсурдно, не е семпло!
Джуди Халваджиян: Не, не, това което искам да кажа е семпло. Хората не вярват на институцията или на държавата, в случая в прокуратурата във Велико Търново и се обръщат към нас, към господари на ефира. Значи това какво ви говори, говори ви, че няма държава. Държавата не си върши работата! Държавата не контролира прокуратурата във Велико Търново какво се случва и т.н. И след този репортаж и след всичко това което се случи, шума който се надигна въпреки всичко, аз не съм чул да е станало. Този човек беше задържан за 24 часа, браво на полицията, тука мога да кажа „браво” за бързата реакция, така се прави. Но какво от това, от тук нататък, той е пуснат малко след това по някакви здравословни причини. Смисъл здравословните причини ги знаем на всички, които влизат, нали са арестувани. Така, че… ето пак да се върна, нас това няма да ни спре, този чук няма да ни спре. Ние продължаваме да ровим, продължаваме да търсим истината и така, че ние това което трябва да си свършим, ние ще си го свършим.
Водещ: Моля ви дайте каска на репортера!
Джуди Халваджиян: Проблема е… да каска, вече ще бъде с каска. Като ходи да го търси втори път!
Иво Никодимов: И бронежилетка!
Джуди Халваджиян: И това явно ще трябва.
Водещ: Искам още една минута да ви задържа на телефона, защото след седмица чакане, еврокръпките в Закона за радиото и телевизията, вече са факт. В понеделник ще давате пресконференция! Вашия коментар за тези промени?
Джуди Халваджиян: Ами промените, в смисъл за съжаление аз няма да бъда на тази пресконференция, защото ще продължа да бъда тук в Милано още няколко дена. Но моето мнение е, че в крайна сметка управляващите решиха да услужат на медиите и на телевизиите, не разбира се на продуцентите, защото в крайна сметка явно комфорта който може да имало, да подсигури телевизиите на управляващите е явно по-голям от това което може да направи един продуцент.
Водещ: С други думи вие влизате в отбора на опонентите на този така променен закон!
Джуди Халваджиян: Не, не ние не сме, продуцентите не са и не искат да бъдат някакви опоненти или опозиция на управляващите, но в крайна сметка, закона не стана това което искахме благодарение на това което ви казвам. Смисъл телевизиите натиснаха управляващите и управляващите казаха „Окей, след като телевизиите ни казах, че ще имаме медиен комфорт, ние сме с тях”. Ето това е основния проблем, но ние ще се борим това да не е така, защото не може в крайна сметка неща които, смисъл бяха ни обещани на първо четене, на 25% от външните продукции, които трябваше да бъдат… бяха приети на първо четене разбира се, след това цялото това нещо отиде на 12, ама реално тея 12% са 6%, защото става въпрос в закона за 50% от времето. Така, че в крайна сметка ние от 10% външна продукция, която имахме преди, вече имаме 6%, но тя дори не е шест, защото там не е казано точно, че трябва да бъде българска външна продукция, ами е казано европейска. И то е пожелателно. Ако телевизиите решат. Така, че…
Водещ: Разбирам ви, благодаря ви за…
Джуди Халваджиян: Но не, не, ние ще се борим от нататък, няма да ги оставим нещата така, но както и да е.
Водещ: Поне в тази борба няма да ви трябват каски и бронежилетки, благодаря ви за това участие.
Джуди Халваджиян: Да.
Водещ: А сега ние накрая да кажем, сега разследващата журналистика какво бъдеще има при положение, че за най-елементарните неща се оказва, че трябват каски, бронежилетки?!
Иво Никодимов: Както казахме, всъщност всеки журналист е разследващ. Така, че журналистиката по същество е разследваща и не трябва да я определяме на разследваща или на не разследваща. Със сигурност обаче, тези които се занимаваме с таз дейност, с тази професия, трябва да бъдем изключително морални и наистина когато обвиняваме някой, да сме сигурни, че той е виновен. Да сме си проверили нещата, за да не цапаме професията. Защото това, че има случай на цапане на професията, е в наш ущърб.
Водещ: Да, защото всички влизаме под един знаменател.
Иво Никодимов: Така е, така е. Така, че според мен бъдещето на журналистиката е по-важното и да се надяваме, че никой няма да се опита да забие чук в устата на журналистите.
Водещ: Да.
Иво Никодимов: Защото тогава вече, тогава вече наистина ще замълчат всички.
Водещ: Г-жо Монова?!
Тотка Монова: Ами пожелателно, но аз не съм много оптимистично настроена. Защото от 15 години си задавам един въпрос, не съм политолог, бродирам текстове както се казва, но пък за да анализираш текстове, трябва да ги четеш ред по ред. И тогава излизат много интересни факти и четенето между редовете… значи продължавам да си пазя едно интервю от 94 или 95 година, не можах вчера да си намеря тази по-старата папка с изрезки. Вестник „Експрес” когато излизаше. Тогава вестник „Експрес” направи едно голямо интервю с Мирослав Дърмов, който беше депутат и който беше председател на парламентарната група по Национална сигурност. Значи говорим за председател на парламентарна група…
Иво Никодимов: Комисия!
Тотка Монова: Комисия, да комисия, извинете. А той беше в групата на ДПС депутат. Огромно интервю със снимка, бекграунд и това което аз си извадих като две изречения, които много ме потресоха, защото аз го кажа или вие, може да звучи като риторичен въпрос, нормално. Но да го каже председател на комисия в парламента, значи той каза „Аз не знам къде е центърът на властта и не знам кой фактически управлява България”. И аз във всичките до, вече сме 2010 година, продължавам да си задавам този въпрос, защото което изчитам, то не ме прави особено така оптимистично настроена. Прави впечатление реакцията и на част от колегията, на разследвания на външни автори чужденци, примерно на Юрген Рот как се посрещна книгата. Това което Ален Менк в Новото средновековие пише, там има едни много неприятни редове за България.
Водещ: Да не говорим за това, че…
Тотка Монова: Значи той за Юрген Рот…
Иво Никодимов: Бил сложил малко настрани, защото точно там е проблема където говорим за морала. Но например това което от вчера пак от съдебната зала мога да цитирам, на въпроса „Кой управлява?” и къде е центърът на властта? Ами единият от свидетелите срещу Алексей Петров казва, че до лятото решенията са се взимали от Сергей Станишев, Петър Димитров, Младен Червеняков, Росен Карадимов и неофициално с активното съдействие и участие на Алексей Петров.
Тотка Монова: Това може би е първото конкретно назоваване на имена.
Водещ: По притеснителното обаче беше, че той беше наречен лоялен гражданин, а по-късно влезе като…
Иво Никодимов: Не, той беше наречен лоялен гражданин, според мене леко с ирония, леко с чувство за хумор, но зареди това, че беше предал нещо което е излязло от държавата. Сега друг е въпросът обаче и ние ще разберем колко такива материали са извадени от неговия офис в Басейн Спартак.
Водещ: И дано това някога да го разберем. Благодаря ви за това участие. Точно минута и половина, точно половин минута остава до 13:30 часа. Хубав ден на всички ни.