www.standartnews.com | Биляна ВЕСЕЛИНОВА I 21.06.2012

София. Експрезидентът Георги Първанов не можа да разбере причината за изслушването си в парламентарната комисия "Хохегер", но предложи да се създаде министерство на PR-a.

"На България й трябва министерство на пиара, или поне агенция, която да координира рекламата на страната", заяви той пред депутатите. Добра идея е, така ще се създадат и прозрачни професионални стандарти, отвърна му шефът на комисията Димитър Главчев /ГЕРБ/.
Преди дни стана ясно, че "медиен бос ми е отрязал главата", каза още Първанов, визирайки записа, публикуван във в. "Преса" на съсобственика на вестниците "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов. Ако това е факт и стане тенденция, можем да си представим как ще изглежда българската политика след години.
Първанов бе изслушан по настояване на членовете на комисията, тъй като Моника Йосифова, днес половинка на соцлидера Сергей Станишев, е работила за втората му президентска кампания. Лобистки скандал в Австрия с Петер Хохегер, който е имал договор с агенцията на Йосифова, стана причина за създаването на комисията. ГЕРБерите подчертаха пред Първанов, че не са я направили заради конгреса на БСП и лидерската му битка със Станишев.

Оригинална публикация

в. Капитал | 17.03.2012

Урок по политическо използване. На това бяхме свидетели през изминалата седмица, след като медиите в България подхванаха историята за австрийския лобист Петер Хохегер и неговата дейност в страната.

Хохегер в момента е разследван в Австрия за цялата си работа през последното десетилетие със съмнение за корупция на политици. Като част от това разследване се проверява и всеки негов проект в България. След като стана ясно, че австриецът е работел по проекти за правителството на Сергей Станишев, а част от парите са се връщали обратно през фирмата на сегашната му приятелка Моника Йосифова, историята придоби невиждани мутации. Търсенето на отговорност беше заместено от напълно безсмисления въпрос кой пуска това. Политическите опоненти започнаха да се подозират взаимно, а след това и открито да се обвиняваборисовт в злонамереност. Бившият премиер Сергей Станишев заподозря управляващите в опит да отклонят вниманието от себе си заради скандала с бонусите. Премиерът Бойко Борисов прехвърли топката към бившия президент и сегашен конкурент на Станишев – Георги Първанов. Последният я върна при премиера. Земеделският министър от своя страна намери обяснение на драмата с високите цени на яйцата. Тя била, за да се отклони вниманието от аферата "Хохегер"
След това дойде ред на вътрешния министър Цветан Цветанов, който реши да използва случая за натрупване на позитиви и се обяви за свикването на парламентарна анкетна комисия. Тя трябва да разследва дейността на австрийския лобист в България и отношенията му с политиците. В средата на седмицата историята ескалира. На специално свикана пресконференция Моника Йосифова показа договорите си с австрийския лобист. Тя призна, че е работила с него, и разкри детайли от отношенията им. Част от тях. На пресконференцията Йосифова се извини, че е скрила факти от "Капитал". "Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви Йосифова.
Последва нова фаза, която подозрително прилича на отвръщане на удара, като фокусът се измести върху ГЕРБ. Сайтът offnews.bg представи управителя на компанията на Хохегер в България – Росица Велкова, като един от учредителите на ГЕРБ и съавтор на управленската програма. Информацията бързо обиколи медиите и постави черна точка в полето на управляващата партия. ГЕРБ разпространи официално съобщение, в което се дистанцира от бившата приближена на Хохегер. В интервюто, което австрийският лобист Петер Хохегер даде на "Капитал", става ясна неговата версия за това какво точно е правел в България, кой го е довел и с кого си е общувал. От него се вижда, че вероятно пак има укрити подробности. Разказът на австриеца е добър повод политическата употреба да спре и да се наблегне на фактите.

Стр. 18

Водещ: Две министерски оставки, 100 милиона евро инвестиции в България. Ето, това ни донесе премиерът от Катар. Вижте, Колко много новини за няма 24 часа. Това обаче не беше всичко. Тази сутрин Бойко Борисов ни сюрпризира и с други вести. Пред зрителите на БНТ той съобщи 2 изключващи се новини. Едната гласеше, че още преди месец е отказал на руснаците да строим „Белене”. Другата гласеше, че отказал, неотказал, може да проведе референдум дали да се строи „Белене”, а третата новина беше, че разбира се, чакаме независим експертен доклад, който да се произнесе каква да е съдбата на „Белене”.Не знам вие, но аз се почувствах наистина изгубена в новините. Все пак да видим как голямото жури ще се справи с мътния информационен поток. Дали ще може голямото да се справи с мътния информационен поток? Така поставяме днес въпроса и пред вас и пред голямото жури, в състав днес: Деница Сачева, здравей, Деница.
Деница Сачева: Здравейте.
Водещ: Който случайно не я познава, не я е слушал тук и не знае за други нейни обществени изяви. Тя е специалист в областта на PR и на здравеопазването, което днес ще бъде особено полезно, за пореден път. Антоанета Цонева, борец за граждански права, просто казано, а иначе знам, че това вече много, сигурно не ти харесва по този начин да бъдеш представяна. Добре, официално ще те представя. Институт за развитие на публичната среда.
Антоанета Цонева: Благодаря, Пролет.
Водещ: Да, но по същество става дума за това, за граждански права. Виктор Лилов, музикален продуцент, издател и на книги.
Виктор Лилов: Мерси.
Водещ: За какво?
Виктор Лилов: Не знаете ли?
Водещ: Така е. И нов член в журито, Ива Бонева. За нас тя не е непознат човек. Надявам се и за вас, но като член за журито, така ще бъде и за нас новост твоето участие тука.Тя се опитва да помага и помага на забравените деца на България. Може и така да го кажем, нали, но тя е и директор на център за приобщаващо образование. Ива, здравей.Можеш да кажеш 2 думички за себе си, за да е по-точно и по-богато това, което ще чуят слушателите за теб?
Ива Бонева: Здравейте. То, директор съм на център за приобщаващо образование. От 97-а година, заедно с колегите, с които съм много щастлива да работя заедно, се опитваме да направим така, че всички деца в България да ходят на училище или детска градина и да имат семейства.
Водещ: Деца, които имат по някакви причини, проблеми, затруднения да бъдат приобщени, вие им помагате? Всъщност това се случи?
Ива Бонева: Ние го правим не толкова като работим с децата, а като помагаме на възрастните да разберат, че мястото на всяко дете е при другите деца и при родителите.
Водещ: Добре. Откъде да започнем сега разговора днес? Много новини,голяма бъркотия?
Деница Сачева: Те каскадно валят. Още нови и нови новини.
Водещ: Ето, последното, което научихме е, че ако до преди малко имаше дилема кой ще бъде министърът на здравеопазването, сега вече информацията гласи, че това ще бъде Десислава Атанасова, довчера и до този момент все още председател на здравната комисия в парламента. Деница, какво казваш? Изборът беше, както чухме сутринта от премиера,между нея и Менда Стоянова, председателят на правната комисия?
Деница Сачева: Да. За Менда Стоянова все още има в новините непотвърдена информация, че може би ще поеме здравната каса, поне така излиза в интернет сайтовете на този етап, Ще видим дали това ще се случи. За момента, мисля, че в рамките на политическа партия ГЕРБ, нямаше много възможности. Това е, да не кажа, може би единствената възможност, която партията имаше, ако трябваше да търси вътре в себе си политически избор, ако трябваше да търси експерти извън партията, имаше много по-удачни. Но това е политическо решение, така че да видим какво ще се случи.
Водещ: Ти , мисля,че знаеш достатъчно за Десислава Атанасова? Може ли да ни помогнеш малко повече с характеристики, някакъв бекграунд за нея?
Деница Сачева: Доколкото знам, Десислава Атанасова е работила в болницата в Русе. Била е юридически консултант там до началото на политическата си кариера през 2009 г., когато съответно поема пътя към парламента. Става народен представител в здравната комисия и след отлъчването на Лъчезар Иванов, тя съответно пое и здравната комисия. До този момент името й не е въвличано в скандали, но същевременно на мен лично, не ми е правела впечатление на човек, който е решителен и който има визия за реформи в здравеопазването. Същевременно, както вече казах…
Водещ: … имаше търкания между нея и министър Константинов, по инерция все още го наричам, в последно време?
Деница Сачева: Да. Министър Констанинов имаше…
Водещ: Тя определено не харесваше неговата политика?
Деница Сачева: Аз не мога да се сетя за човек, който харесваше неговата политика, преди всичко, защото аз не виждах каква беше тя. Той не очерта никакви такива, никаква визия. Нямаше. Говореха се само мантри в здравеопазването. Аз мислех, че на всички български граждани до гуша им е дошло да слушат за това, че те ще имат национална здравна карта или пък, че ще имат електронна карта, диагностично-свързани групи и всякакви такива думи, които по никакъв начин не са свързани с реални практически действия. Така че…
Водещ: Има ли добра новина за здравеопазването? Добра ли е новината, че си отива министър Константинов, а и б, добра ли е новината, че идва Десислава Атанасова?
Деница Сачева: Здравеопазването в момента е без екип. Трябва да се има предвид, че здравеопазването не може да бъде оправено от един, единствен човек, поради простата причина, че здравеопазването е сектор, който влияе върху всички останали други сектори. Здравеопазването, освен в своя хуманен аспект, има и много сериозен икономически аспект, който е свързан и с предоставянето на медицинските услуги и с фармацевтичния сектор и съответно с медицинските изделия и т.н. и т.н. Това е сектор, в който можеш да намериш абсолютно всички останали сектори.Поради…
Водещ: Като казваш няма екип, какво имаш предвид?
Деница Сачева: Имам предвид, че не може един, единствен човек да дойде и да оправи нещата, който и да е той. Трябва да има екип. В момента в здравното министерство няма никой. На практика до встъпването в длъжност на Десислава Атанасова, няма…
Водещ: Защо да няма? Има заместник-министри, има дирекции, шефове на дирекции
Деница Сачева: Няма, няма. Кой? Заместник…
Водещ: Няма ли там някаква система, която да е що годе устойчива на такива сътресения на смени и рокади на министри?
Деница Сачева: За съжаление, не. Тук вече може би Тони може да се включи, но законът за администрацията всъщност не се изпълнява в неговия замисъл, а именно да има несменяем мандат на главен секретар, който надолу по веригата да организира работата на дирекциите, а политическите кабинети да са тези, които да зависят от политическите бури и промени. Тъй като винаги, когато се смени някой от върха, започва каскадна смяна надолу по веригата, това довежда до факта, че ние вече в здравеопазването нямаме никаква памет.
Водещ: Случва ли се нещо важно в момента в тази сфера, което може да бъде блокирано, което може да бъде драматично провалено,заради липса на министър и на екип?
Деница Сачева: В момента болниците са със забавени плащания. Дейността на почти всички лечебни заведения боксува. Мисля, че здравеопазването въобще през последните 3-4 месеца е на автопилот, тъй като ние нямаме шеф на касата, нямаме шеф на надзорния съвет на касата. Липсва ключов заместник-министър в ресор, който е много важен, свързан с лекарствата. В момента здравеопазването е разграден двор, общо взето. Във връзка с това, което ви казах, с липсата на последователност и липсата на приемственост на институционална памет, искам само да отбележа, че на 15 март НЗОК стана на 13 години и в момента в НЗОК в София специално говоря, в централното управление, не работи нито един служител от хората, които са започнали, а те бяха близо 1800 човека.
Водещ: Така. И още нещо чух от това, което Деница каза, отекна ми в съзнанието и това е, че ако изборът на Десислава Атанасова е приемлив, поне така смятаме, защото около нея няма нищо злепоставящо. Няма основание да мислим, че не е един приемлив политически избор, то ти смяташ. Че ако трябваше експертно да бъде търсен министър, щяха да се намерят и много по-добри решения?
Деница Сачева: Определено смятам, че да.
Водещ: А вие какво смятате?
Виктор Лилов: За кадрила…
Водещ: За всичко. Каквото ви се говори?
Ива Бонева: Аз съм оптимист, по отношение на тази борба, която започна миналата седмица.
Водещ: Ива.
Ива Бонева: Да, Ива.
Водещ: Коя борба?
Ива Бонева: За сваляне на лимита за лечение, за трансплантации на деца в чужбина.
Водещ: Да, важно събитие. Трябва да го говорим.
Ива Бонева: Мисля, че вървим към победа. Така ми се струва. Още е рано да се каже, но…
Деница Сачева: Аз мисля, че това ще се случи.
Водещ: И аз вярвам, че ще се случи. Дано да не се вземе някакъв обратен завой в последния момент.
Антоанета Цонева: Не. Няма да има обратен завой, защото това премиерът го каза в едно телевизионно студио. Както знаем, България се управлява през телевизорите, така че той е в израз на вече невъзможност да отговаря пред журналистите, на водещите, в случая на БТВ. Каза: Ще направим, каквото трябва. Ще махнем този лимит. Аз искам да ви припомня нещо, изключително зловещо. В момента, в който този лимит беше наложен, партия ГЕРБ и имаше огромно недоволство тогава и реакции, партия ГЕРБ от субсидията си, дари милион и 200 хиляди на същия фонд. И понеже вече тези популистки номера не вървят към този момент, се минава на варианта. Има починало дете, смъкване на лимита и оправданието…
Водещ: Не смъкване, а падане.
Антоанета Цонева: Падане, а махане на лимита,да.
Водещ: Махане.
Антоанета Цонева: И обяснението, което също е зловещо. Аз не знам за какво става дума. Така ми каза …
Водещ: Здравният министър?
Антоанета Цонева: Финансовия министър, пък здравният министър казал така на финансовия министър. Това е образ, зловещ, на управлението на България в момента. Развихрени монополи, фармацевтични гиганти, които си правят, каквото искат. Никога нямаше да има смъкване на цени и преговори, ако не бяха почнали да се ритат големите в тоя бизнес и това всички около тая маса го знаем, нали така? Т.е. има управление, в което всичко се случва подмолно. В момента, в който избие чивията на някой монополист или на някой супер играч и обслужващите го медии започнат да атакуват, в този момент управлението се намесва. Само, че междувременно…
Водещ: Тогава ние вземем, та научим повече какво става.
Антоанета Цонева: Да. А междувременно ние сме си платили цената, нали разбирате? През лекарствата, през здравето, през липсата на политика. Големите играчи са се наиграли. Който, каквото е могъл, е взел от терена и е плячкосал и тогава ни се разиграва поредната сценка, пак през телевизора. Днеска ще гледаме през телевизора може би това е добрата новина. Ако има някаква добра новина, че ще паднат цените на яйцата, защото премиерът мисли да се намеси като ходи по бакалиите….
Водещ: Чакай сега. Хайде още малко да останем при оставките, ако не възразявате?
Антоанета Цонева: … и взима, това чух днеска, фактури, с които те си доставят и ще изчислява маржа на печалба лично.
Водещ: Не се знае какво ще бъде, защото пък министър Найденов каза…
Антоанета Цонева: Как не се знае?
Водещ: Министър Найденов каза: Нали не си представяте, че ще тръгнем ние тримата, заедно с медиите и ще правим шоу?
Антоанета Цонева:Ще падне цената.Каза го Бойко днеска, че ще ходи по бакалиите и ще…
Водещ: Зависи кой пред кой телевизор е бил. Това е много важно.
Антоанета Цонева: По единия телевизор беше и обясни цялата си стратегия, която между другото, е подход на Путин. Така смъкваше цената на свинското месо преди време.
Водещ: Добре. Значи имаме отстранен един министър, който не си е вършил работата, една дибра новина. Цената на яйцата ще падне, втора добра новина.
Антоанета Цонева: Общо взето е формулата… добра новина.
Водещ: Сега да видим един…
Антоанета Цонева: Трета добра новина дай.Недей да подбиваш министрите сега!
Виктор Лилов: Не. Нямам добра новина. По-скоро имам един въпрос. Цялата тази драма около лекарствата, която нямаше да я научим, ако не бяха почнали да се ритат…
Ива Бонева: Големите в тоя бизнес.
Виктор Лилов: За какво се ритат те всъщност? За едно парче от баницата, сериозно, което се предоставя изцяло от здравна каса. Това означава ли, че основният проблем, това ми е въпроса. Означава ли, че основният проблем всъщност е този изкуствен монопол, който е създаден с наличието на здравна каса и изобщо това говори ли за типа политика, който проведе, икономическа, по отношение на фармацията, фармацевтичната индустрия? И един въпрос, който е свързан с яйцата. Тука вече…
Антоанета Цонева: Давай, давай!
Виктор Лилов: Отива си един министър, който очевидно разбираше от икономика и беше макроикономист. Остана още един макроикономист.
Водещ: Я да видим сега тая новина. Къде ще я причислим?
Виктор Лилов: Но от друга страна, министър, който демонстрира тотално непознаване на пазарните механизми, имам предвид Мирослав Найденов, който не само, че не ги познава…
Антоанета Цонева:Това един от китовете върху принципите на управление.
Виктор Лилов: … но и създава изключително сериозни проблеми с плямпането. Защото не е сериозно говорене, по отношение на това как функционира общия пазар в ЕС. Той остава. За мен изказванията на един такъв министър, на ниво улична продавачка, с термини като спекула са толкова неадекватни, в страна, която е членка на ЕС, която би трябвало да спазва принципите, които управляват този Той демонстрира, че не ги познава. Той остава. Това означава ли, че правителството не е ориентирано към запазване свободата на пазара? Второ, правителството не е ориентирано към запазване на ниски нива на цените на лекарствата, ориентирано по-точно чрез здравната каса, да финансира благоденствието на фармацевтичната индустрия в България, създавайки монополи? И трето, означавал ли, че цената на яйцата се регулира по някакви непазарни механизми, за които ние не знаем, за съществуването им?
Антоанета Цонева: Кой да отговори?
Деница Сачева: То това е един изключително сложен и объркан въпрос, в който постоянно се смесват яйца и лекарства. Що се отнася до лекарствата, мога да кажа, че всъщност нещата тук не са точно така, както се изкривиха от много, много конструкции, словесни, в публичното пространство. Практически в България воюват две медийни групировки. Това е ясно за всички и между едните имат относително по-ясно тъмно минало, защото вече излезе навън, Другите имат относително по-мъгляво такова. Просто в тази битка стана ясно всичко около една от фармацевтичните компании, която е една от най-големите в България, която има свои дистрибуторски компании и всъщност, ако говорим за някакъв монопол, по-скоро говорим за монопол на дистрибуторската компания, а не толкова на компанията за генерични лекарства. Както виждате обаче, нещата така се изместиха в публичното говорене, че в крайна сметка в момента американски и европейски производители на лекарства си намалиха цените, но ние нямаме информация за въпросната компания, за която говорим, българска, генерична, да си намалят цените.
Водещ: Българска, … вносител на генерични лекарства и по-евтини?
Добре. Ще коментираме и още, но след новините, защото вече няма време.
Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов, Ива Бонева, журито днес е в този състав. Стигнахме до оставката на министър Трайчо Трайков или поне на мен така ми се струва.
Виктор Лилов: Така си говорихме.
Водещ: До там я докарахме. Не можахме да го изкоментираме. От една страна, министър Трайков имаше добра репутация, докато б беше министър като човек, който следва своите лични и професионални убеждения, от една страна. От друга страна, премиерът днеска беше прав да каже, че за това време, от както той е на власт, така да се каже, нищо в енергетиката не се помръдна чувствително. Сега?
Виктор Лилов: Как да се помръдне нещо в енергетиката чувствително, като ние видяхме единствено през целия мандат на ГЕРБ едно изключително едно зле прикрито лобиране, в полза на руските интереси, руските енергийни интереси. Целият този кадрил, целия този водевил беше предназначен единствено за медиите. Може би единствената принципна позиция имаше Трайчо Трайков и тя беше ориентирана към националните интереси, дори не толкова до неговите лични интереси. Аз единствено от неговото поведение в правителството видях някаква принципна позиция, свързана с националните приоритети, по отношение на енергетиката. Такава принципна позиция, нямаше у нито един министър, включително и премиера. Той, неговата позиция, на премиера беше единствено и само, предназначена за медийна консумация. Тя се променяше всеки път, в зависимост от това какъв въпрос му задават журналисти. Това няма как да бъде принципна позиция. Моето съжаление за това, че Трайчо Трайков си отиде, именно заради това, че според мен, той беше единствената преграда пред енергийните интереси на едно конкретно лоби. То е свързано с „Лукоил”. ТО е свързано с някои комбинати, минно … ТО е свързано с ред други принципни позиции, по отношение на добива на суровини и на енергетиката и аз съжалявам, че той си отива, именно поради тази причина.
Водещ: Вярвате ли,че капката е била лошата организация на срещата в Катар, бизнес-срещата?
Виктор Лилов: За мен лично, за него това е било повод да си подаде оставката. Според мен, му е писнало да се занимава …
Водещ: Ива, ти какво мислиш?
Ива Бонева: Аз мисля, че това е релевантно към оставката му. Просто удобен повод. На мен също ми е неприятно, че си тръгва. Ще ми липсва. Смятам,че той беше един от малкото министри с достойнство и на мястото си, но имаше огромния недостатък да не може да говори като човек от народа, да не обикаля по пазарите за яйца да не защитава с гърди българските яйца от полските яйца. Той говореше интелигентно, отбрано, по-издържано и това, според мен, не се котира. Хората не се идентифицират с него. Той говори малко по-експертно.
Водещ: Експертно. Като човек, който знае какво прави и какво мисли.
Ива Бонева: Затова също ще ми липсва, именно поради тази причина.
Водещ: Добре. А разбрахте ли какво ще става с „Белене”?Аз пак ще припомня, защото искрено казано, много напрегнато гледах сутринта премиера, с надежда да чуя нещо по този въпрос. Той изглеждаше аха вече д има ясно виждане, което да съобщи на нас, гражданите на тази страна, но отново картинката тройно се размъти. Той първо ни каза, че преди месец е изпратил, както Трайчо Трайков, така и Дянков в Русия, за да каже, не, не искаме с вас,руснаците, е да правим тази централа. След това обаче каза, че много е хубаво сега, от друга страна, да направим един референдум дали да има „Белене” или не. Хем сме я отказали, хем да правим референдум. И от трета страна запитан от Жени Марчева, какво става с този експертен доклад, който трябваше да каже всъщност, България има ли интерес да се строи „Белене” или не, той каза, това въобще на бюрото ми, но е важно да дойде тоя доклад и той ще каже каква трябва да е съдбата на „Белене”. 3, абсолютно взаимно изключващи се съобщения, на този толкова важен въпрос. Кое е важното?
Антоанета Цонева: Никой от нас не може да каже в това студио.
Водещ: Това са риторични въпроси?
Антоанета Цонева: Това е типично за нашия премиер. Факт е обаче едно,че докрая на този месец, поне според договореностите, трябва да има финализиране на ключов етап от този договор и от тази сделка, така че времето наближава. Докладът, аз доколкото знам, е готов. Какво пише в него, разбира се, не знам. Този доклад, който ще трябва да даде основата на това политическо решение.
Ива Бонева: Да.
Антоанета Цонева: И няма какво да коментирам, но…
Водещ: Който би трябвало да е експертен.
Антоанета Цонева: Вижте. АЕЦ „Белене” е част от националната сигурност на България.
Водещ: И там ще стигнем неизбежно.
Антоанета Цонева: Малко случайно, като че ли, в края на своето интервю, премиерът каза, че днес очаква , очаква или е получил…
Водещ: Не, не. Подадена е оставката. Подадена е оставката на Иван Дражков, заместник-председател на ДАНС.
Антоанета Цонева: … оставката на … заместник-председател на ДАНС. Не стана ясно защо и по каква причина.
Водещ: Отказа да обясни.
Антоанета Цонева: Но в цялата ситуация, която ние се опитваме тук да разчепкваме,от една страна има вакантно място в министерство на земеделието ми се ще, ама не е, на икономиката, МЗ. Това са ключови министерства, НЗОК, оставка имаме в ДАНС. Няма назначен все още човек в комисията за конфискация на имущество, придобито по пристъпен начин.в
Водещ: И както научаваме, тази комисия цикли. Не знае какво да прави, обезглавена?
Антоанета Цонева: Т.е. вие виждате как се оголват стратегически сектори в управлението, без за тях да има някаква визия. Всичко се свързва с конкретни хора, а не с конкретни цели, което също е типично за това управление. Жестоки структурни промени, които не могат да бъдат успешно менажирани и едно последователно заместване на политики и институционални действия с индивидуални жестове и думи. Колко време ще издържи всичко това и дали анонимният институционален ред, какъвто той трябва да бъде, системен, законен, може да бъде ежедневно подменян от думите и жестовете на премиера? Аз не мога да твърдя, но очевидно той също изглежда страшно уморен и както той каза, както каза, има тайни в нещата. За мен, от днес нататък, правителството влиза в своя по-различен тайминг. Всяко управление има една синусоида, до която се развива. ГЕРБ не е във възходящ момент в момента. Дефицит на кадри, дефицит на идеи, дефицит, по някакъв начин и на доверие.
Виктор Лилов: И на мен правителството ми напомня в момента на оная задача с басейните, с тръбите и тук като че ли се отвориха още 2-3 тръби.
Водещ: Кои? Газопреносните ли имаш предвид?
Виктор Лилов: Може и да са газопреносни, но отвориха се 2-3 тръби, а не се влива нищо в този басейн и наистина, както Антоанета каза, таймингът, часовникът започва да цъка за това управление на обратно. И ако те не успеят, а аз не вярвам, че те ще успеят, защото те за 3 години не показаха, че имат визия да го направят, едва и тази година ще успеят да затъкнат пробойните, които те сами си причиниха със собствената си политика. И аз…
Ива Бонева: Популизмът.
Виктор Лилов: Моля?
Ива Бонева: Популизмът отнема адски много време и енергия.
Антоанета Цонева: Този, индивидуалния жест отнема…
Виктор Лилов: Да. Популизъм е точната дума, защото популизъм именно не е ориентиран към целите. Той е ориентиран към някакви временни предимства пред медиите, пред обществеността, пред публиката. Това временно предимство се консумира, но след това следва един много по-жесток спад, който трябва да се запълни този дефицит, отново с популистки обещания, още по-големи от предните. Това по един естествен начин води до край на доверието в това управление.
Ива Бонева: То беше изконсумирано това доверие много активно например в НПО-тата. От самото начало на това правителство бяхме активно привиквани в работни групи, срещи, формати, където…
Водещ: Което беше много обещаващо?
Ива Бонева: … където беше супер обещаващо. Ние вентилирахме на воля 2-3 години. Ние точно това правехме. Ние вентилирахме със страшна сила, с упование, с възторг, но те минаха и ние разбрахме, че това е просто вентилиране, едно пространство за тях…
Виктор Лилов: Не последва нищо.
Ива Бонева: Абсолютно нищо не последва и сега това, което чуваме оттук и оттам…
Водещ: Защо така, Ива? Това симулация ли е било на интерес към обществената експертиза, на неправителствените организации или неспособност, това, което НПО-тата предлагат, да бъде превърнато в политика, в действие, в нещо, което работи?
Ива Бонева: Мисля, че… Много неща, много неща. Липса на експертност и от двете страни, ако трябва да бъдем самокритични, но объркване, стрес, пред това, което им предстои, неподготвеност. Дори в момента чуваме такива изявления от заместник-министри, които казват, че взимат решения, които са отвъд всякаква политика. Те не са свързани с политиката и те се обявяват като политически решения. Те не са. В образованието има много решения, които не могат да бъдат политически, защото образованието е отвъд местната политка. А защо не успя да се случи диалога и защо не успя опитът на всички всъщност, не само на НПО-тата да се вземе,според мен, поради неправилно създадения формат.Например работна група от 40 души не е работна група.
Водещ: Тя е вентилираща, точно, както каза ти?
Ива Бонева: Тя е вентилираща и липсата на структура, на добре зададени задания, липсата на експертност, на професионализъм и дори на административни, на мениджърски умения, също беше очевидна навсякъде. Има го и в нашия сектор, но го има още много сериозно и в министерството.
Антоанета Цонева: Понеже и аз съм част от този сектор. В това правителство има драматично неразбиране какво означава този сектор. Всъщност този сектор…
Водещ: Какво неразбиране? Драматично неразбиране ли?
Антоанета Цонева: Какво представлява неправителствения сектор. Ти не можеш да се подпираш на него, да го използваш, просто да рекрутираш хора, после да се освобождаваш от тях. И това проличава включително и в изключително смешната фраза, която премиерът каза днес, че катарските екологични организации сигурно и те създават проблеми на емира. Вижте Това е абсолютно същото, каквото Ива ви каза.
Ива Бонева: Да, да.
Деница Сачева: Само, ако наистина трябва да се съгласим и с това, което казва Ива,че колкото проблемът е в правителството, което и да е то, то е толкова и в неправителствения сектор също, защото ако вземем например пациентските организации, не мога да считам за успех факта, че има един представител, пациент в надзорния съвет на касата. Това за мен е просто една бутафория и просто не е работещ механизъм. Не е и начинът, по който може да се чува гласа на гражданите. В неправителствения сектор, в диалога между двете, между правителствения и неправителствения сектор, има страшно много клишета, страшно много плява и неработещи концепции. Имаме страшно много НПО-та, които получават пари от правителството.
Антоанета Цонева: Както и всички.
Деница Сачева: Имаме страшно НПО-та, които моделират концепциите си. Имат супер драматична толерантност към неща, които са много сериозни, защото едно е да се съгласиш с концепцията на един министър, защото виждаш в него потенциала той да развие политика и да търсиш консенсус и съвсем друго е, просто така, от криворазбрано разбиране, че си седнал на масата с големите, просто да кажеш, ами, да. Мене ме канят. Значи и аз ще се съглася с тази концепция. Големият проблем е, че ние не търсим политики. Ето например, когато говорим и за здравеопазването, ние поставяме ли си някакви цели като общество? Казваме ли примерно какво искаме да се случи в това здравеопазване? Не. Нашите разговори са постоянно колко пари ще се изхарчат и как да се изхарчат по-малко пари. Това не може да бъде здравна цел. Не може да бъде здравно-политическа цел, колко пари ще се…
Ива Бонева: И по образование.
Антоанета Цонева: Но защо не казваш те, ние? Целите не се поставят ние, а се поставят от управлението, което е избрала да целеполага. Това, че управлението няма цели и всичко измерва в някакви пари, извинете, ама те и изборите бяха 2 в 1, за да се спести, според Бойко Борисов, 8 милиона. Единственото обяснение, което беше дадено, беше това и накрая не само, че не се спестиха 8 милиона. Изхарчиха се много повече пари, отколкото да направиш отделни избори, а те протекоха по толкова брутален и отвратителен начин, че ограбиха цялото усещане за някакво остатъчно демократично чувство. Борисов обяснява нещата и казвайте го това, с пари. Човешкият живот се измерва по този начин. Политиката се измерва по този начин. Това е. Това е разбирането.
Деница Сачева:… То и за АЕЦ „Белене също ни се обясняват нещата отново през пари, че вече са дадени едни пари и ние трябва да…
Антоанета Цонева: Под управлението, под управлението., Ние от НПО-тата и гражданите…
Деница Сачева:Аз затова ви казвам,че общество,което центрира развитието си върху пари и особено върху спестяването на тези пари, а не върху управлението, движението на тези пари, такова общество няма бъдеще.Не може постоянно да говорим за това.
Антоанета Цонева: Това е от управлението, не е от обществото. Защо размиваме образа?
Деница Сачева: Защото и хората всъщност, ето защо се…
Водещ: Защото сме в голяма степен пас, най-елементарно казано.
Деница Сачева: Аз искам д попитам нещо много важно, когато говорим по темата за пари и това отново ще го направя една препратка за бонусите. Не може. Обикновеният човек, естествено за него е много важно като се каже, че някой е взел 50 хиляди лева бонус. Пък другият е взел 5500 лева заплата. Но защо НПО-тата, които се предполага, че би следвало да имат повече информация и би трябвало да проучат въпроса, защо те не засегнаха темата за това, че всъщност това е една изкуствена лъжа, която драматично спира развитието.
Антоанета Цонева: Кое е изкуствена лъжа?
Деница Сачева: Това, че в държавната администрация има пари и че тези пари не се дават като заплати, а тези пари се дават като допълнително материално стимулиране. Те се дават като допълнително материално стимулиране…
Водещ: Защо не дойде това от неправителствените организации, имаш предвид, от пацинетските, които…
Деница Сачева: Не. Казвам за това, че държавните служители, има движение на пари, което не се извършва по начин, който да благоприятства развитието. Какво имам предвид? Когато го получаваш като допълнително материално стимулиране, се плащат по-малко осигуровки. По друг начин е организиран въобще оборота на тези пари. Т.е. тези пари вървят изкуствено по един сив механизъм, а минималната работна заплата и средната работна заплата в държавния сектор се поддържа изкуствено ниска, защото с нея са вързани много други плащания.
Водещ: Да.
Деница Сачева: Всъщност държавата в момента се явява най-непочтения играч на пазара на движение на пари. Аз разбирам, ако ги нямаше тези пари, тогава да поддържаме всичко изкуствено ниско, но след като тези пари ги има и просто се движат по сиви механизми, значи има някакъв голям проблем.
Антоанета Цонева:И аз само да кажа нещо. Боркор, давам ви един пример за една куха административна структура, изпразнена от всякакъв смисъл, как непрекъснато изпомпва някакви милиони. Премиерът днес каза, че срещнал в коридора шефа на Боркор ген. Миланов и му казал: Абе, виж какво, напиши там някакъв доклад да видя там какво правите вие. Междувременно с достъп до информация, „Медия пул” вчера публикува, че в Боркор, които не са свършили нищо, заплатите, възнагражденията, които един Господ знае как се образуват…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … по 4 са умножени.
Водещ: От тези, които са били предвидени в бюджета им?
Антоанета Цонева: Ето това е реакция на гражданска, медиите са част от гражданското общество.
Виктор Лилов:Най-вероятно са си раздавали и бонуси.
Антоанета Цонева: И когато „Медия пул” написа преди един месец, че пак искаха достъп до информация. Обясниха, че те там си удвояват заплатите, шефът на Боркор, какво направи? Оплака се от тях в комисията по журналистическа етика, защото те подвеждали публиката.
Водещ: Според мен…
Антоанета Цонева: То ги абсурдите И вчера журналистите коментират. Да, вика, прав беше ген. Миланов, че подвеждаме. Не по 2, по 4 са били заплатите там. Кой да каже, като самите политици, които по дефиниция имат достъп до цялата информация по всяко време, не могат да съберат информация какви бонуси, колко бонуси и какво изобщо се случва?
Деница Сачева: Ама точно това. Ние трябва да караме политиците да работят политика, а не да се занимават с онези неща, които наистина са зрелищата за нас.
Антоанета Цонева:Е, караме ги, ето! Те правят…
Водещ: В този смисъл, аз приемам местоимението ние. Да.
Ива Бонева: Друг абсурд от тази, как да кажа, връзка, тя е любов-омраза между гражданското общество и правителството или в частност, НПО-тата, като част от гражданското общество.
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: Да. И наистина се раждат грозни деца е една такава звездна форма на любов, поне в социалната сфера, където голяма част от хората от НПО-тата, отидоха да работят в държавната администрация с това правителство. Бяха примамени, подлъгани. Беше им обещано. Те видяха възможност да променят нещата, вече от най-високо и голяма част още са там. Друга част, разочаровани и използвани, се върнаха.Това също е такъв феномен на най-популистическото правителство, което сме имали някога.Трябва да се отбележи и някой ден да се изучи, защото това са много интересни механизми, по които бяхме подхлъзнати и обеззъбени. Да.
Водещ: Доста материал за изучаване. Аз обаче сега тука поглеждам листчето, което е пред мен и си давам сметка, колко много се промени новинарската среда от вчера до днес. На първо място, вчера следобед в моята представа за това какво ще си говорим, беше едва ли не, скандала с Моника Йосифова и скандала, който се, той никак не е за изпускане. Затова ви насочвам, независимо от това какво стана от снощи до тази сутрин?
Антоанета Цонева:Тука има специалист по пр. Тя ще ни каже повече, според мен.Давай, Дени!
Феница Сачева: Моля ви!
Антоанета Цонева: Колко пари, аз имам един въпрос, за PR се харчат в България всъщност, за работа с публични институции? Има ли някой представа,защото ето, аз като НГО, не знам тая работа. Колко пари?
Виктор Лилов: Интересното е, че това са публични средства.
Антоанета Цонева: Да. Публични средства се изливат в контракти с ПР компании в момента.
Деница Сачева: Въпрос, относно моите данни? На първо място…
Антоанета Цонева: Да, да. Знаеш ли цифрата, каква е? Числото? Все пак…
Деница Сачева: На първо място, е много условно какво наричаме пр.
Антоанета Цонева: Добре де. Договори за комуникация.
Виктор Лилов: Аз видях една табелка пред един ресторант…
Ива Бонева: Да.
Деница Сачева: Не, защото договори, които са свързан, да, казаха, че търсят викачи, да…
Виктор Лилов: …че търсят сервитьори, PR ли… и викачи.
Ива Бонева: Имаме предвид, договорите за комуникационни политики.
Деница Сачева: Нека да бъде ясно. Държавата почти не харчи пари за PR в класическия смисъл на думата, ако трябва да говорим какво означава това пр.
Антоанета Цонева: … каквото харчи. Кажи колко пари харчи?
Деница Сачева:За какво харчи държавата? Държавата нарича PR понякога организацията на 4-дневна кръгла маса. Понякога държавата нарича PR поръчката на брошури, календарчета, плакати и всякакви такива неща, но това разбира се, не е PR , категорично. За т. нар. условно дейности за информация и публичност, не мога да кажа със сигурност, но цифрата варира между 59 и 75 милиона годишно. Ние се опитваме в момента да направим такива изчисления. Като казвам ние, имам предвид българската асоциация на PR агенциите, която има и намерение да излезе с конкретно предложение пред правителството за това, как да бъдат организирани търговете точно в тази област и какви добри практики могат да бъдат използвани, защото начина, по който се пишат техническите задания, в значителна степен възпрепятстват професионалните агенции да кандидатстват и да работят, защото ние не предлагаме такива неща.
Антоанета Цонева: И ще вземете да спрете тази поръчка да си направим филм за магистрала „Тракия” и направо ще ми разбиете сърцето. Моля ви се, поне това да върви. Един тържествен филм, как се строи магистрала „Тракия”, какви брошури ще има. Това 300-500 хиляди лева само ще…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: В рамките на …
Антоанета Цонева: Това PR ли е?
Деница Сачева: Искам да бъдем много точни, когато говорим с думите, защото иначе си конструираме са и едни илюзорни светове, в които после се сблъскваме и се чудим защо сме в затвор. Голяма част от тези пари, за които говоря, те идват по европейските оперативни програми. Т.е. те не са част, в класическия смисъл, от нашите данъци.
Антоанета Цонева: Как да не са? Ние нали сме и ние донор към цялото това нещо?
Деница Сачева: Да, но не искам хората да смятат, че сега като си платят данъка…
Водещ…)
Деница Сачева: … част от данък смет отива за това, защото имаме и такива заблуждения.Говорим за това, че PR е преди всичко управление на комуникация и в голяма степен ние не искаме държавата да слага такива технически задания, в които да се формулират такъв тип неща. По-скоро…
Антоанета Цонева: Направеният фил за „Тракия” как го, вашата общност PR -ска, как го окачествява?
Деница Сачева: Не мога да говоря за цялата общност. Не съм говорила с колеги.
Антоанета Цонева: Добре. Ти кажи? Това какво е?
Деница Сачева: Казвам ви моето лично мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата има някакъв комуникационен проблем, било то примерно иска да направи промоция за магистрала „Тракия”, не е работа на държавата да измисли как да я направи, как да направи тази промоция. Държавата трябва да каже, ето, ние имаме този комуникационен проблем и обявяваме търг, в размер на еди колко си лева, да се измисли концепция за това какво да се направи. Ние можем да решим дали това да бъде филм, можем да решим дали това да бъде нещо друго, дали да бъде среща с хора, дали да има някакви други иновативни форми на комуникации. Дали да се използват социални медии и т.н. Това е наша професионална работа. Не е работа на чиновника в министерството да реши дали трябва да има филм или не. Така че за случая, аз лично не намирам това за много смислено, но ако така е решено…
Водещ: Дали има такъв комуникационен проблем държавата с магистрала „Тракия”?Тя тази магистрала като я опънеш и като… Тя самата е комуникация.
Антоанета Цонева: Ама това е нонстоп. Една магистрала като я опънеш и като я направиш и стигнеш до морето, това е комуникацията.
Деница Сачева: Искам нещо много ясно да подчертая, че един от най-големите проблеми на PR индустрията през последните години в България, това е, че всъщност ние не можем да упражняваме нашата професия, защото в голяма степен медийната среда в България е такава, че все повече и повече медии са наши конкуренти, в областта на PR , на полето на PR -а. Има много медии к които…
Виктор Лилов: Да, точно така.
Деница Сачева: … са различни видове търговски дружества, печелят директно поръчки и поради тази причина, се изкривяват и техническите задания, защото…
Водещ: Т.е. аз чета вестника и мисля, че ме информира, а в същото време разбирам, че той решава комуникационен проблем на някого, правейки му PR ?
Деница Сачева: Разбирайте, при това, че без да ви отбелязва, че това е платена или каквато и да е била там друга контролирана публикация.
Ива Бонева: Това не нарушава ли…
Антоанета Цонева: (…)
Водещ: Хайде да идем при Моника Йосифова, защото ще свърши нашето време днес.
Деница Сачева: Ние имаме…
Антоанета Цонева:Тези правила вие трябва да ги наложите, те да сключват договори и с медиите, в които не да се записва, че когато представяте вашия клиент, изрично няма да бъде отбелязвано едно или друго, а точно обратното, че когато PR компания
Подписва с медия контракт, трябва да се спазват всички стандарти и аз като потребител да знам, че това съдържание е платено и то е различно от редакторското. Кой ще го отстоява това?
Деница Сачева: Мога да те уверя и може би няма да ни стигне времето, да спорим по този въпрос, но отговорно мога да заявя, че Макиавели днес е жив и той не е в PR общността. Той е в медиите.
Виктор Лилов: Точно така.
Антоанета Цонева: Добре де, ама…
Ива Бонева: (…)
Деница Сачева: Ние отстояваме много неща. По отношение на скандала с Хохегер, също бих искала дебело да подчертая, че тук не става въпрос за ПР. Изобщо не става въпрос за ПР. Навсякъде по света лобизмът е много по-близък до адвокатските кантори, отколкото до ПР агенциите, ако трябва да сме честни.Скандалът с Хохегер е нещо, което трябва да си остане нещо, което да си остане на терена на политиците, защото това е политически скандал. Проучих, доколкото ми беше възможно, как точно стоят нещата. Всъщност в Австрия има в момента разследване за бившия вътрешен министър Щрасер. До появата на публикация в „Дипресе”, името на България по никакъв начин не е споменавано. Материалът в „Дипресе” е написан от български колега журналист, която пише и за в. „Капитал” и съответно материалът беше публикуван и във в. „Капитал”. Така всъщност този скандал беше поднесен на вниманието на австрийската общност, а вече тук в България, той беше използван в различни насоки, кой, за каквото реши, че ще му е подходящ. За мен това е скандал, който може да бъде разглеждан в 2 оси. Едната е Първанов-Станишев, другата е ЕНП-ПЕС. Оста Първанов-Станишев, това не се появява за първи път. 2006 г., когато в МВНР имаше обявен такъв търг, точно за този, спечеления в последствие от Хохигер. Първоначално беше спечелен от Шимон Шевес. След разследване на “Europe.bg” порталът, стана ясно, че Шимон Шевес е с присъда и съответно той се оттегли от договора си. Спечели вторият подред, в случая Хохегер. Тогава имаше и разкрития за лобистки скандали, свързани с Георги Първанов, който четох вчера, че отново е казал, че не е ползвал лобисти. Само, че документите се намират на сайта на “Europe.bg”. Всеки може да напише в Гугъл и да ги види.
Водещ: Самите документи?
Деница Сачева: Да, документи. Това са доклади на щатския министър на правосъдието, който по закон е задължен да предостави информация за лобистите, които работят на територията на Щатите и 2005 г. и 2006 г., съответно има отбелязани вътре в официалния доклад, лобистки компании, които са извършвали услуги за Георги Първанов. Някои от лобистките услуги, които са извършвани, са били в областта на енергетиката. Това също е публична, не публична, но достъпна за всеки човек с интернет, информация. Така че тогава, ако си спомняте, точно 2007 г., Георги Първанов каза онази прословута реплика, че ПР-ите берат пари, с което ние много се възмутихме, защото към оня момент, при сектор, който беше около 35 милиона лева, общо пазар на PR -а, се твърди, че PR-ът бере пари, беше просто наистина скандално. Поискахме от него той да каже кои са тези PR агенции. Той не ги каза, но всички заподозряха, че той тогава всъщност се опитва да удари Сергей Станишев. Така че, според мен, в момента отново има такава ос. Намесата на Цветан Цветанов с опита му за анкетна комисия е, за да може да се направи добро мнение и добро впечатление пред ЕНО, тъй като Сергей Станишев в момента е председател на ПЕС и това политически, в общи линии, работи добре за управляващата партия. Така че този скандал не е пр. Никакъв PR -ски скандал и в него, от моя гледна точка, по отношение на един законно обявен търг от МВНР, спечелен от Хохигер, който след това възлага нещо на българска PR -ска агенция, дотук аз проблем не виждам. Ако обаче, от тези пари е плащано на австрийски политици…
Антоанета Цонева: Както те твърдят.
Деница Сачева: Тогава вече проблемът е много голям и много сериозен, но този проблем отново, пак казвам, че не е PR проблем.
Антоанета Цонева: Аз обаче съм на друго мнение. България, ок, много е удобно да се казва това е политика, това не е пр. Обаче скандалът идва от Австрия, заради изслушването в парламента на бившия министър на вътрешните работи, който в своите, при това изслушване, споменава България. Тогава вече „Дипресе”, без значение дали български автор, пише това.
Деница Сачева: Преди изслушването пише това.
Антоанета Цонева: Няма как да накараме парламента на Австрия да започне разследване…
Водещ: Деница твърди, че хронологията е различна.
Антоанета Цонева: Ама така или иначе,фактите са тези…
Виктор Лилов:Но това са, което каза. „Дипресе” са предизвикали изслушването в австрийския парламент.
Антоанета Цонева: Това така ли е, че „Дипресе” предизвикват изслушването?
Деница Сачева: Да, да.
Виктор Лилов: Да. Т.е. това е контролирана информация, изтекла от български източник…
Антоанета Цонева: О, не. Аз мисля, че малко надценяваме възможностите на български играчи, за да предизвикат изслушване в австрийския парламент.
Водещ: Ива?
Деница Сачева: Аз мога да ви уверя, че 95 % от негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: (…)
Деница Сачева: Ако си мислите, че някой в чужбина стои и пише постоянно нещо за България. Някакви кореспонденти тука пишат за нас, това категорично не е вярно.
Водещ: И следи какво става тука.
Деница Сачева: Отговорно го твърдя. Специално съм изследвала тази тема.Негативната информация за България в чужбина излиза от България.
Антоанета Цонева: Т.е. аз трябва да приема хипотезата, че в България, в случая Първанов, има достатъчно ресурс да накара австрийския парламент да започне изслушване на техни политици, в степен, в която да се стигне до…
Виктор Лилов: що не когато са въвлечени проблеми с плащане на политици и трябва да се изясни този въпрос?
Антоанета Цонева: Защото слагаме български аршин на друго място, хора. Не е точно такъв случая.
Виктор Лилов: Напротив. Много си е логично. Все пак Първанов е един човек с умения, получени от ДС. Човекът знае как да предостави…
Антоанета Цонева: (…)
Ива Бонева: (…)
Водещ: И трябва да приключваме. Моля?
Ива Бонева: Две ДС. И нашата, и КФБ. Това е…
Водещ: Добре. Трябва да приключваме. Така или иначе, Първанов-Станишев тая ос беше включена в разговора. Накратко, важно ли е това противоборство, което в момента наблюдаваме между тези двама политически персонажа?
Антоанета Цонева: Важно е, защото това е българската левица, която е част от политическия живот, най-старата партия, най-голямата партия в опозиция. Затова е изключително важно кой ще вземе връх. Дали…
Водещ: А може и да дойде на власт?
Антоанета Цонева:… или Първанов, така че аз зная, че това противоборство може да бъде четено през различни сюжети…
Водещ: (…)
Антоанета Цонева: … но в крайна сметка аз, доколкото разбирам, ако Първанов участва в този ажиотаж, това няма да му свърши особена работа, защото това втвърдява подкрепата за Станишев и е възможно на конгреса през април, ако изобщо сценарият е част от това противопоставяне, на практика това да не му свърши работа.
Водещ: Иначе ви питам. Смятате ли шансовете на Първанов са по-големи от шансовете на Станишев?
Антоанета Цонева:Не, не смятам.
Ива Бонева: Аз смятам.
Виктор Лилов: Не съм много сигурен и аз.
Антоанета Цонева: Смятам, че няма по-големи шансове от него към момента.
Водещ: Че на Станишев все пак шансовете са така?
Антоанета Цонева: Да.
Водещ: Още една полудобра новина накрая на този разговор. С 2 хубави започнахме и с една полудобра. Нещо съвсем за финал, искате ли да кажете за култура се опитваме напоследък да си споделим по нещо. Ако имате, ако е останало време , да прочетете,да видите или да препоръчате, ако не, следващия път?
Деница Сачева: Аз нямам културно събитие, защото беше много интензивна политически. Мога само да призова всички хора, които подкрепят свободата и демокрацията в Сирия, да дойдат в неделя от 11,30 до 2 пред езерото „Ариана”, тъй като се навърши 1 година от началото на сирийската революция. Тази сутрин и парламенттът беше, всъщност нашият парламент беше един от първите в света, който прие декларация за подкрепа на Сирия, на сирийската опозиция.
Виктор Лилов: Аз пък искам да поздравя хасковския т4еатър за изключителната трупа, която имат, за изключителната…
Водещ: Къде ги гледа?
Виктор Лилов: В младежкия театър. Гостуваха. Жалко, че малка част от столичната общественост беше там, поради чисто комуникационни причини, за съжаление…
Антоанета Цонева: Няма кой да…
Водещ: Да, няма кой.
Виктор Лилов: Но трябва да ви кажа, че невероятна игра, изключителна трупа. Млади, много нахъсани актьори. „Анархия в авария” беше постановката по Франс Пиндер,което е ново за българския театър изобщо. Предишна постановка, която гледах, тяхна в София пак, беше по Шопшин. Невероятна постановка. Просто потърсете информация за тях. Гледайте ги, когато имате възможност, защото това е страхотен театър, хасковски.
Водещ: Ива?
Ива Бонева: Ако не сте прочели още книгата, „Моето компетентно дете”, може да го направите. Много е интересна.
Водещ: Аз я прочетох и я препоръчвам за всеки, който може да си е отгледал децата, но си заслужава пак да бъде прочетена, защото става дума за отношения между хора. А сега съм пак на Чехов, с извинение.
Антоанета Цонева: Идете на българския филм „Авен” тази седмица. Бръкна ми в мозъка и ме докосна.
Водещ: Да, това беше важно. Всички казват, че е много добър.
Антоанета Цонева: Много добро.
Виктор Лилов: Има едно парче на Ибряяма вътре.
Антоанета Цонева: Страхотно!
Водещ: И филмфестът продължава.Благодаря ви. Деница Сачева, Антоанета Цонева, Виктор Лилов и Ива Бонева. Това бяха журиращите днес.

БНР, 12+3 | 13.03.2012 | 07:43

…

Водещ: Като става дума за пари, които влизат, да Ви попитам за едни пари, за които се твърди, че са излезли от България. Минаваме към другите въпроси, политическите.
Румен Овчаров: Ние по целия конспект ще минем, разбира се.
Водещ: Да, да. Какво мислите за австрийския лобист Хохегер, за този скандал?
Румен Овчаров: Ами, какво да мисля? Аз просто не се изненадвам от нищо, което се случва в България. Искам само да Ви припомня, че в момента правителството дава значително, десетки пъти, по-големи суми за подобни дейности. Има специална програма на Агенцията за инвестиции, в която участват и български министри с roadshow-та в столици, с публикации в съответните вестници, за да се рекламира българската икономика. И Трайков участва в тях и още ред други министри. Имаше представяне във Франкфурт, в Лондон, във Виена, мисля, в Цюрих и струват значително повече от този 1 млн., за който става дума.
Водещ: От този 1 млн.
Румен Овчаров: Но като че ли за тях никой не пита.
Водещ: Е, ама той пък е свързан с… става дума и за Моника Янова, пък която е свързана със Сергей Станишев.
Румен Овчаров: Е, да де, да, нали. Ние си падаме по жълтото. Освен това, искам да Ви припомня…
Водещ: Е, ама става дума за австрийския парламент.
Румен Овчаров: Става дума за нещо, което е изключително важно.
Водещ: Вашето обяснение на този случай.
Румен Овчаров: Ако този, така ще го наречем, международен финансов спекулант е правил нещо, той го е правил във Виена. Там трансферът и покупката на „Мобил Тел” от “Austria Telecom” три години след първоначалната продажба е на двойно по-висока цена с печалба от над 800 млн. И Австрия, австрийският парламент имат много сериозни причини да се занимаят с това кой и как му е позволил точно това да се случи. Опитът на Цветанов, нали, да набута отново и България в цялата тази каша, за да може да омаскари, нали, политическия си противник, как да Ви кажа, за мен самият Цветанов до преди две години беше обект на доста злостна жълта атака и сега той да изиграе ролята на жълт вестник, говорейки, ще ми позволите ли…
Водещ: Ама за това, което става в Австрия ли?
Румен Овчаров: Да.
Водещ: Добре, да. Чувам Ви мнението просто.
Румен Овчаров: Само ме чуйте. „И част от тези машинации и схеми са минали през неговата любовница Моника Йосифова, която в последствие му става приближена, семейна двойка.” Оставам настрана изящния словоред на министъра, той е характерен за него. Но не можеш да играеш, министърът, вицепремиерът да играе ролята на жълт вестник. Сега била любовница, не била любовница – той да не е ходил там да им свети. Що за поведение имаме вече в българския политически живот?
Водещ: Е, ама те живеят заедно. Да, да не говорим кой с кого как живее, но имаме реален проблем.
Румен Овчаров: Не. Учудва ме, учудва ме, че един човек…
Водещ: Добре.
Румен Овчаров: … който сам беше атака на жълти медии, дълго време се оправдаваше и усети какво значи това, сега почва да играе ролята на, самия той, ролята на жълт вестник.
Водещ: Сега за ставащото в БСП. Първанов ли се опитва да разцепи БСП?
Румен Овчаров: Не. Нека, нека да приключим още малко и по тази тема за този договор.
Водещ: За хохегер.
Румен Овчаров: За Хохегер. Значи, 2006 г. България е на прага на влизането си в Европейския съюз. Сигурно ще си спомните, че това беше един период, в който в немскоезичните медии се разнесе една тотална атака срещу България. Имам предвид и германските и австрийските главно. Имаше също така комуникационни стратегии, които Соломон Паси използваше и средствата по тези стратегии бяха приключили и нямаше нищо неестествено България да се опита да промени малко усещането в тези държави, които трябваше да присъединят България към себе си няколко месеца преди самия този факт да стане, да се реализира. Австрия, между другото, тогава беше председател на Европейския съюз. И това, че българското правителство е потърсило тази възможност, според мен, няма абсолютно нищо неприемливо.
Водещ: И че български подизпълнител е фирмата на Моника Янова.
Румен Овчаров: Е, ако не беше фирмата на Моника Янова, нали сега нямаше да ми задавате този въпрос?
Водещ: Е, да, разбира се.
Румен Овчаров: Нали? А тя тогава беше, според мен, абсолютно никой в българския политически живот.
Водещ: Но в момента Сергей Станишев живее с нея, има дъщеря.
Румен Овчаров: И още нещо. Да. И още нещо ще Ви кажа.
Водещ: Но нека да поговорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев – защото времето напредва, г-н Овчаров.
Румен Овчаров: Добре.
Водещ: Какво мислите?
Румен Овчаров: Но тази сделка вече, тази сделка вече беше проверена от анкетна комисия и тази анкетна комисия се казваше Анкетна комисия за разследване на действията на правителството на Сергей Станишев. И докладът от тази комисия преди една година беше четен в Народното събрание, даже преди две години.
Водещ: Разбрах Ви по тази тема. За Вас е приключило, имало е анкетна комисия. Сега да говорим за ставащото в БСП – конфликтът Първанов-Станишев.
Румен Овчаров: Е, тук какво искате да коментирам? Че един смята, че е по-добър от другия и иска да стане председател на партията?
Водещ: Да.
Румен Овчаров: Ами, аз нямам какво да коментирам.
Водещ: Днеска Васил Тончев каза в едно интервю, че това може да, че тая лидерска битка може да разцепи партията.
Румен Овчаров: Аз не бих го нарекъл…
Водещ: Социологът Михаил Мирчев казва, че те са с равни шансове. Вие кой мислите, че…
Румен Овчаров: Не бих го нарекъл лидерска битка.
Водещ: А какво е това?
Румен Овчаров: Ако има лидерска битка, тази лидерска битка трябва да се води на базата на принципи, политики, идеи. В момента…
Водещ: Ама има и… Ето, днес г-н Първанов каза – Борисов е спасител на ГЕРБ. Един лидер става по-силен, когато има силен екип. И той казва, че ключовата дума за БСП е промяната. Трябва да се тръгне от промяна на идейното, че БСП трябва да се измести в ляво, тъй като напоследък е тръгнала надясно. Това са думи на Георги Първанов днес.
Румен Овчаров: Вижте, ама тук нали разбирате, че освен думи, нищо друго няма.
Водещ: Как? Ама това са важни неща и не го казва кой да е.
Румен Овчаров: Кое точно? Кое точно е важното – че трябва БСП да стане лява? Ами, ние онзи ден приехме новия проект по бюджет и финанси, където казваме, че трябва да има по-голяма социална справедливост, друго данъчно облагане. Това не е ли ляво?
Водещ: Тоест, тя е лява. Няма дясна политика – това, което казва Първанов.
Румен Овчаров: Искам да Ви кажа нещо. Когато преди 20 години се водеше лидерската битка между Луканов и Лилов, тогава се спореше социалистическа или социал-демократическа, парламентарна или масова партия, програмата „Ранът” за еди каква си шкова терапия или постепенен плавен преход. Сега за какво спорим? БСП да стане лидерска партия. Само това е, което съм чул, като идейно. Извинявайте, но…
Водещ: Не, не, не. Г-н Станишев постави три много ясни въпроса – защо преди една година Първанов наричаше Борисов най-решителният президент, а сега го нарича най-слабият; защо направи АБВ; защо побърза да признае ГЕРБ за победители и замълча за фалшификацията на вота?
Румен Овчаров: Аз отново, аз отново повтарям…
Водещ: Вие какво мислите – дали Първанов ще отговори на тези въпроси и трябва ли да отговаря или ще ги подмине пренебрежително, както до момента, като каза, че въобще такава битка няма?
Румен Овчаров: Ами, и аз смятам, че в момента такава битка няма и задаването на такива въпроси и от едната и от другата страна показва факта…
Водещ: Ама те си разменят тези реплики и… Защо в БСП не се говори открито за това?
Румен Овчаров: Може ли? Може ли да говоря, да си довърша аз мисълта?
Водещ: Да. Извинявайте!
Румен Овчаров: И когато казвам, че преди 20 години се водеше лидерска битка, но имаше яснота за какво се води, сега водим лидерска битка да покажем кой е по-големият, образно казано, юнак. Единствената новина е, че БСП трябва да стане лидерска партия. Не приемам такова нещо, защото то е неприемливо за която и да било лява или социалистическа партия. Да, то пасва на новата парадигма, нали, на двамата юнаци, които ще се сблъскат тук някъде в центъра на България и ще решат бъдещето й – единият Бойко Борисов, другият Георги Първанов. Ама не си ли спомняме, че само преди три години тези двубои вече ги играхме, когато някои от консултантите на Сергей Станишев му даде акъла и той да води лидерска битка с Бойко Борисов. Нямам усещането, че Първанов има много по-големи шансове от Сергей в тази лидерска битка.
Водещ: Нямате усещане, че той има по-големи шансове.
Румен Овчаров: Ами, като гледам поведението на единия и на другия и като наблюдавам, така, развитието, отношението между тях двамата, нямам такова усещане.
Водещ: А столичната организация на БСП на кого, според Вас, симпатизира повече?
Румен Овчаров: А, не, не. Значи вижте, тези разделителни линии, аз не знам дали…
Водещ: Не искате да ги правите.
Румен Овчаров: … дали хората, които ги прокарват, разбират какво точно правят. БСП не може да бъде залог…
Водещ: Добре. Какво говорят хората в столичната организация?
Румен Овчаров: Да си завърша мисълта. Не може БСП да става заложник на личните амбиции на който и да е било. Много се надявам, че хората, които прокарват сега тези разделителни линии, разбират, че те вече не разделят БСП на за този или за онзи, а разделителната линия върви вече в друга посока. Тя разделя тези 200 или 300 000 човека, които продължават да гласуват за БСП, на две групи – едните, които ще останат и ще продължат да гласуват и други, които ще кажат – а бе, я стига, няма да се занимавам повече с тези, които не виждат повече от носа си, освен повече от личното си его. Това е разделителната линия. И много се надявам, че…
Водещ: Дали си дават сметка тези хора, че се стига до това?
Румен Овчаров: Ето, това искам да кажа много ясно, защото се страхувам, че като че ли не го забелязват, така, обхванати от ентусиазма на тупането в гърдите.
Водещ: Тези дни, последен въпрос – времето наистина напредва, четох една публикация, според която Първанов имал таен план за превземане на „Позитано” №20. В „Media pool”.
Румен Овчаров: Оставете тези интриги. Таен план. Какъв таен план, след като той вече го реализира?
Водещ: В смисъл, и той да не се кандидатира и Станишев да не се кандидатира, да има трети, млад лидер, а пък Първанов да е истински неформален лидер на широка лява коалиция. Горе-долу това беше.
Румен Овчаров: Когато говорим за промяна, знаете много добре, че аз съм бил един от основните, така да се каже, радетели на тази промяна. Още през октомври 2009 г., когато БСП трябваше да направи промяната. Но сега да правим промяна една година преди изборите при положение, че лидерът ни, на партията, е станал между временно президент на Партията на европейските социалисти, ние с лека ръка да унищожим едно такова предимство, което България сигурно повече никога няма да има, това за мен е изключително неприемливо.
Водещ: Не трябва да се прави промяна в партията една година преди изборите.
Румен Овчаров: Да. И още по една проста причина. Не виждам другия политик в Българската социалистическа партия, който в близките 10 или 15 или 20 години ще стане президент на ПЕС. А и в десните партии, като че ли не го забелязвам. Така че нека ценим това, което така или иначе сме получили. Иначе, личните амбиции на всеки един от нас са нещо хубаво, ние живеем с тях, но трябва по някакъв начин да ги съвместяваме и със ситуацията и в страната и в Европа.
Водещ: Много ви благодаря за това интервю! Румен Овчаров. 

Тема: Лобизмът и скандала „Хохегер”
Гости: Нидал Алгафари, PR експерт, Арман Бабикян, PR експерт, Аня Павлова, PR експерт

Водещ: Тези дни много дълбоко от килера, вероятно с конкретни политически цели, беше изваден един стар политически скандал. Говорим за парите, които е плащала старата власт на лобисти, за да подобрят имиджа ни, каквото и да означава това – имиджът ни пред света, имиджът ни пред самите българи. Сключвани са договори за милиони левове и този случай е любопитен по много причини. Първо, като държавата е платила 3 млн. Лева за подобряване на имиджа. Какво е получила? Дали по-добри доклади на Европейската комисия, дали повече инвестиции, дали катарският бизнес например е разбрал за тоя договор от 3 млн. Лева. Второ, подкупвани ли са чужди политици? Заговори се и е разпитван в момента в Австрия бившият техен вътрешен министър. Трето, как е подбрана точно фирмата на Моника Йосифова, когато днес живее на семейни начала с тогавашния премиер Сергей Станишев? За лобизма, PR-а на държавата разговор с PR експертите Аня Павлова, Арман Бабикян и Нидал Алгафари. Добро утро!
Арман Бабикян: Добро утро!
Аня Павлова: Добро утро!
Нидал Алгафари: Добро утро!
Водещ: Да започнем от там. Вие по такива хубави договори работили ли сте – за 3 млн. Лева или може би дори и само в българската му част за скромните 300 000 евро?
Нидал Алгафари: Не, не. Сега това ми звучи като някакъв, като наказателен съд, като нещо, като народен трибунал … с Моника.
Водещ: Не е наказателен съд в никакъв случай.
Нидал Алгафари: Значи, Моника се появи на хоризонта на PR-а преди години. Лека полека успя да превземе този пазар. Не смятам, че е благодарение само на Сергей Станишев, затова, че тя е имала връзка с него. Много…
Водещ: Тя обясни. Започнала е от Царя, продължила е при Сергей Станишев и сега пак работи с настоящето правителство.
Нидал Алгафари: Да, работи тя. По принцип фирмата, която има, много поръчки има. Не е само тази. И това, смятам, че за 3 млн., където казвате, това не е от най-големите й договори, които ги има. Тя държеше, доколкото си спомням, около шест министерства и много голяма част от агенциите в България.
Водещ: Значи, Вие тук признавате, че тя е най-добрата на пазара?
Нидал Алгафари: Аз не мога да кажа дали е най-добрата, но най-добре, явно, се е пласирала. Значи, не всеки го може. Значи, трябва да си добър. Освен да си добър, трябва да можеш да се пласираш добре. Някои са успели, някои не толкова. Но дали е вършила работа или не, аз също не мога да го оценя, защото това е било в чужбина и там нямам поглед върху това.
Водещ: Добре. Искам да уточня. Не казвам, че сумата е толкова голяма и че не е трябвало да бъде плащана. Хората обаче, обикновените хора – ето, и преди малко говорихме с Тома Диков – не разбират какво работите Вие. PR е равно на викач в една… търсят се експерти по морето – сервитьор, барман, PR, в скоби, викач. И когато кажеш на хората, че за PR са похарчени 3 млн. Лева за подобряване на имиджа на България, опитваме да разберем срещу тези 3 млн. Лева случило ли се е нещо. Случило ли се е, според Вас?
Аня Павлова: Ако ми позволите, тук наистина няколко неща, по които аз бих искала да говоря. Не знам дали ще успея по всички от тях. Това, че хората неособено добре запознати със спецификата на професия PR, е проблема на гилдия. В известна степен това е така. Тоест, това означава, че…
Водещ: PR за самия PR трябва да…
Аня Павлова: PR за самия PR. Това означава, че трябва да се замислим, да поработим в тази насока. Второ. Това, което трябва да разберат хората, управлението, българите като цяло – без комуникации, без PR няма нормална цивилизована съвременна държава. За PR трябва да се отделят пари, за държава трябва да има репутация…
Водещ: Защо?
Аня Павлова: … по това трябва да се работи, за да има репутация.
Водещ: Защо? Защото когато ние не разбираме, единственото, което ни става ясно, е, че едни 3 млн. Са излети някъде, че пък после са се върнали част от тия пари в удобни български фирми – е съмнението на хората.
Аня Павлова: Ама само искам да припомня следното. Как и по какъв начин беше избрана фирмата партньор в България, вероятно предстои да се провери. Но аз съм … на идеята, че PR е локално знание. Тоест, когато се сключва договор с чужд специалист, чужда фирма, съвсем нормално, в реда на нещата партньорът да бъде от мястото, за което се сключва договора, т. е. да има български партньор. Щом е избрана Моника, значи партньорът е преценил, че е достатъчно ценна, достатъчно добра. Договорът е сключен. Тя е получила 150 000 от милионния бюджет. Това означава 15%. В света между 10 и 20% се отделя за PR по проекта – в рамките на нормалното. Договорът е предаден, парите са платени, отчетът е подаден, претенции не постъпиха. Значи добре си е свършила работата.
Водещ: Бихте ли ми обяснили, ако е възможно, най-простичко, когато се прави една инвестиция – инвестицията в PR е инвестиция, нали така – се поставят конкретни цели. Какво получаваме срещу инвестицията 3 млн. Лева и реализирани ли са тия цели? За да знае българският данъкоплатец, който е платил 3 млн. Лева всъщност какво е получил срещу тях – за наемането на лобиста Хохегер и връщането на част от парите в България, с които да оперира Моника Йосифова. Арман Бабикян.
Арман Бабикян: Значи, има две неща, които трябва да изясним преди това. Г-жа Йосифова вчера имаше доблестта да обясни какво е работила тя срещу нейните…
Водещ: 300 000 евро грубо.
Арман Бабикян: … 150 или 300 000 евро. Какво се е работило до другите 3 млн., не е тя човекът, който трябва да дава обяснения.
Водещ: Добре, добре. Не говорим за нея. Говорим за PR-а и за лобизма.
Арман Бабикян: За PR-а и за лобизма ще говорим, когато българските политици решат да приемат закон за лобизма, който се търкаля в устите им от повече от десет години.
Водещ: Обаче, преди да са приели такъв закон плащаме 3 млн. За това.
Арман Бабикян: Така. И по тази причина договорът, както забелязвате, е оформен не точно като плащам по лобистка услуга…
Водещ: А как?
Арман Бабикян: … а като плащам за подобряване на имиджа на, защото няма законова възможност България да ангажира свои лобисти. Тук не казвам кой е министър-председателя. Аз съм последният, който може да бъде обвинен в пристрастие към лявата идея тук. Принципно няма как човек да плати такива пари, комуто и да е, просто защото в България няма закон. Това нещо още от времената на ранното създаване на новото време – ако не ме лъже паметта, а може и да бъркам – се постави въпрос в парламента ще има ли закон за лобизма, няма ли да има, дрън-дрън…
Водещ: И отиде на кино този закон. На Емил Кошлуков беше.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: Срещу тези пари, 3 млн., аз лично не смятам, че съм получил нищо.
Водещ: Ами, добре.
Нидал Алгафари: Едно голямо кръгло нищо. Сега, това, което е правила Моника вътре в България, да, видно е, ясно е какво са направили. Въпросът е този Хо…, какъв беше там човечец…
Водещ: Хохегер.
Нидал Алгафари: Да, Хохегер. Този човек какво е допринесъл за нас?
Водещ: А какво трябваше да получим срещу 3 млн.?
Нидал Алгафари: Нищо.
Водещ: Какво трябваше?
Нидал Алгафари: Значи, най-вероятно идеята е била нещо като калайджия, да изчисти някакъв имидж тогава на…
Водещ: Някаква мръсотия.
Нидал Алгафари: Някаква мръсотия или нещо, което те го обясняват, че имало… това с този, филма за, как се казваше, това сиропиталище, където едни дечица, дето имаше там.
Водещ: Аха, на BBC.
Нидал Алгафари: Въпросът е, че не можеш да го изчистиш това нещо. То е толкова видно това и каквото и да ходиш да лъскаш, няма как.
Водещ: Аз разбрах съвсем различно нещо. Аз разбрах, че… айде да минем и към следващата, към следващия аспект по тая тема – че всъщност, по-скоро правосъдие и вътрешен ред е била целта на това, на този лобизъм.
Нидал Алгафари: Не. Това е във връзка с министъра, там, на вътрешните работи…
Водещ: Министърът, австрийският,на вътрешните работи е трябвало нещо да помогне за подобряване на работата на нашата полиция.
Арман Бабикян: Другото, което…
Нидал Алгафари: … и гледаме. Докладите, които ги получаваме до ден днешен, са отвратителни. Тоест, значи ако не бяха тия пари дадени там, представете си какво щеше да бъде.
Водещ: Какво?
Нидал Алгафари: Или още по-зле – толкова зле, че да ни изхвърлят от Европейския съюз или благодарение на тия пари са те толкова отвратителни, но не чак толкова.
Водещ: добре. Казвате ли Вие в крайна сметка – тия пари са похарчени грешно?
Нидал Алгафари: Да, аз смятам, че са похарчени грешно.
Водещ: А Вие?
Арман Бабикян: Аз не мога да кажа, че те са похарчени…
Аня Павлова: Да, и аз не мога да кажа.
Арман Бабикян: … по простата причина, че ние не знаем какво пише в останалата част от договора. Дайте си сметка! Ние видяхме онези 15%.
Водещ: Няма и да разберем.
Арман Бабикян: Ама недейте така. Станишев каза, че този договор стои от три години в Министерски съвет.
Аня Павлова: С отчета.
Арман Бабикян: Искам да излезе този, който заяви пред една национална телевизия преди няколко дни и каза, че няма нищо общо с този скандал и той засяга само вътрешнопартийни крамоли в БСП.
Водещ: Не Ви разбирам.
Арман Бабикян: Говоря за министър-председателя Бойко Борисов. И каза, че него това въобще не го засяга, той няма нищо общо с това и те вътре, видиш ли, ще се избият.
Водещ: Скоро и по нашата телевизия го каза.
Арман Бабикян: Така. Какво се случи на следващия ден само? Понеже си говорим за лъжата, за истината, за почтеността и т. н. На следващия ден излезе някакъв човечец на име Главчев или нещо такова от парламентарната група и започна да развява скандала. След два часа излезе някакъв човек на име Валентин Николов, започна да прави същото. След това излезе министъра.
Водещ: Какво искате да кажете?
Арман Бабикян: Сега ще Ви обясня. След това излезе министърът на земеделието и започна да държи речи на тази тема. Вместо да си говорим за яйцата, каза той, дайте да обсъдим това. След което излезе министърът на вътрешните работи. Опитвам се да Ви кажа, че в рамките на 24 часа всичко, до което има общо Бойко Борисов, скочи, за да говори за скандала. А видите ли, Георги Първанов защити Сергей Станишев, Румен Овчаров защити Сергей Станишев. Това, което се опитвам да Ви кажа, е, че няма никаква вътрешна игра, а си беше точно удар на министър-председателя и на водената от него партия.
Водещ: Срещу Сергей Станишев.
Арман Бабикян: Срещу Сергей Станишев. И това е очевидно за всеки един PR, седящ на масата и на нестоящите на масата.
Водещ: Добре. А като PR-и, които седите на масата, във вътрешната игра няма ли някой, който да печели дивидент?
Арман Бабикян: Страхотна услуга извърши г-н Борисов – сплоти БСП преди конгреса. Точно се бяха разделили на лагери. Уникална услуга.
Водещ: Не знам. Така ли мислите и Вие?
Арман Бабикян: Уникална услуга. Вече са на едно мнение.
Нидал Алгафари: Поне със сигурност мога да кажа, че това не е от страна на Георги Първанов или на някой от лагера около Георги Първанов.
Арман Бабикян: Е, нали за това говорим.
Нидал Алгафари: Няма причина да го прави това Първанов. Първанов ако иска да вади кирливи ризи, това не е кирлива риза, с която би могъл да удари Сергей. Има неща, които са във вътрешнопартиен план, които биха могли много по-тежко да бъдат срещу Сергей.
Водещ: Това не е лоша кирлива риза, с която да бъде ударен Сергей.
Нидал Алгафари: С такава кирлива риза могат да се удрят всичките един по един. Всеки по един или друг начин се е опитвал да потърси някакви услуги на някакви компании, включително на приближени – дали ще бъдат на Георги Първанов или на Сергей Станишев. Тук проблема го разделям аз на две. Едното нещо е опитът да се вкара в тоя поне за мен безумен скандал с това, че нищо не сме получили от тези пари, които сме ги давали на някакви неясни лобисти.
Водещ: Което е по-важният въпрос.
Нидал Алгафари: По-важният въпрос. Това, че Моника е била там, че тя е участвала, че тя нещо е правила, има такива, много фирми, наши, са работили. Заявявам. Може да не са на такива големи договори, но и други големи наши PR-ове са имали такива сделки. Това не е толкова страшно. Това значи някой да ти даде за обслужване на…
Водещ: Не, не, не.
Арман Бабикян: Нидал, кажи си. И в момента има такива фирми.
Нидал Алгафари: O. K. Хубаво, има.
Водещ: Да. Обаче искам да се свърши работа, нали така? Аз, като данъкоплатец.
Арман Бабикян: Г-жа Йосифова показа и в чужбина какво е вършила. Знаете ли колко ще е дълъг списъка на фирмите, които биха взели 300 000 и колко е къс списъка на фирмите от бранша, които имат капацитета да изпълнят тая поръчка?
Аня Павлова: Само да допълня Нидал.
Водещ: Въпросът е дали ги получават най-добрите или ги получават по някакъв принцип?
Аня Павлова: Тези, които одобряват клиенти – това бизнес закони. А клиентът, ако е доволен, както стана в този случай, други въпроси не може да има. Това, че хората не знаят какво са получили, е проблем на тези, които не оповестили хората, т. е. не Моника, а този, който не е разказал на хората какво се очаква от тази сделка.
Водещ: Добре.
Аня Павлова: Но само да припомня на Нидал. 2008 г. именно върховен главнокомандващ тогава излезе и каза, че парите в политиката се перат през PR агенции.
Водещ: Аха! Това е не само на Нидал, а и на г-н Бабикян, който смята, че Георги Първанов няма нищо общо.
Аня Павлова: Само припомням какво е направил върховен главнокомандващ. Тогава PR гилдията го помоли и поиска той да назове конкретни агенции, конкретни PR-и, конкретни факти.
: И той взе, че ги назова.
Аня Павлова: Той взе, че не ги назова.
: Чудно.
Аня Павлова: И ето ти минават четири години и изведнъж…
Водещ: Дали не ги назовава сега?
Аня Павлова: … започва да има ситуация, която до болка ми напомня 2008 г.
Водещ: Не, не. Тя казва съвсем различно нещо на вашите твърдения – че явно зад атаката стои по-скоро Георги Първанов, отколкото…
Аня Павлова: Не, не казвам това. Припомням кой какво е казал през 2008 г.
Водещ: Припомняте факти, достатъчно добре подредени, че да разберем това.
Аня Павлова: А, и на PR-а никога не слагайте думите в устата. Казвам това, което съм казала.
Водещ: Добре, добре.
Аня Павлова: През 2008 г. главнокомандващ казва следното, непотвърдило се с факти. Четири години по-късно изведнъж, когато има напрежение или състезание между бившия главнокомандващ и настоящия председател на партията и се явява … по средата.
Водещ: Буф!
Нидал Алгафари: Тоест, какво искаше да кажеш?
Аня Павлова: Това, което разказах. Картинката разказах.
Нидал Алгафари: Ама ти разказваш, значи, нещо, което го е казал преди много години президентът Първанов тогава. В един момент, когато излиза този скандал и не от Първанов излиза. Значи, че Първанов би могъл да го ползва и би могъл да си развее байряка … може да го направи.
Арман Бабикян: Да, но видяхте, че не го направи.
Нидал Алгафари: В един момент даже точно обратното.
Арман Бабикян: Напротив. Той се изказа в Благоевград и каза съвсем друго.
Нидал Алгафари: Точно обратното.
Водещ: И аз така бих направил на негово място.
Аня Павлова: Казвам, че съм категорично против който и да било в тази държава, независимо от позицията си, да ползва PR-а като инструмента за решаването на политическите или квазиполитическите си проблеми. Това ми е тезата.
Нидал Алгафари: Ами, ние какво – да умрем от глад ли, бе Аня, тогава? Недей така. Това ни е работата.
Водещ: Добре. Дайте друго – работата на австрийския вътрешен министър. Нормално ли е това да плати една голяма лобистка компания 100 000 евро на един министър? Дори айде да не се фокусираме върху сумата. Да се плати на един министър за нещо. Аз веднага си зададох въпроса – да речем, на нашите министри плаща ли се да подобрят имиджа на Македония или да подобрят имиджа на Сърбия, а на Румъния?
Арман Бабикян: Дайте да се оправят нашите министри първо, защото видяхте какво стана в Катар, нали?
Водещ: За практиката.
Арман Бабикян: Моля Ви се!
Водещ: Да. За практиката да поговорим. Какво е трябвало да свърши тоя човек?
Нидал Алгафари: Значи, такава практика я има, особено в Съединените Американски Щати, където се смята за нещо съвсем логично. Обаче там има, както каза Арман, закон.
Водещ: За лобизма.
Нидал Алгафари: При ясни условия. Значи, аз ще ти дам такива пари, за да направиш това, за да ти подкрепя кампанията и т. н. Проблемът в…
Арман Бабикян: И в Европа го има.
Нидал Алгафари: Но ако е бивш министър на вътрешните работи.
Арман Бабикян: Тогава е O. K.
Водещ: А той си е бил действащ човекът.
Арман Бабикян: Ако е бил действащ, тогава нещата стоят по друг начин.
Водещ: Нидал!
Нидал Алгафари: Това, което на мен ми прави впечатление, е съвсем друго. Защо точно на вътрешен министър? Значи, там, което е свързано със служби, с много информация и т. н. Той с какво би могъл да…? Значи, ако беше платил на някакъв директор примерно на телевизия, щях да го разбера, но на вътрешен министър. Какво може да направи той? Почвам да се замислям, че той е… Като PR какво може да направи той? Да излезе нещо ли? С кой да говори ли нещо? Тоест, той няма лостовете, за да може да промени имиджа на тази държава.
Водещ: И тогава?
Нидал Алгафари: Единственият начин е да фалшифицира. Тоест, ако има някакъв доклад, който трябва да се гласува нещо, и той да каже – не, аз с очите си, със собствените си, видях, разбрах това. Значи, за такова нещо по-скоро може да бъде и тогава вече това не е никакъв лобизъм.
Водещ: А тогава това е престъпление?
Арман Бабикян: Престъпление.
Водещ: Тогава това е престъпление.
Нидал Алгафари: Престъпление. Просто, трябва да видим в края на краищата този министър какво е направил за България, ама да го видим явно. Да ни го обяснят.
Арман Бабикян: Гадаем пак върху тази част от договора, която не сме виждали.
Водещ: Ясно, че гадаем, обаче понеже обяснението е да се оправи работата на българската полиция и не знам си какво, пък очевидно…
Арман Бабикян: От преди да влезем нали видяхте почти всичките материали, които вчера ни показаха или по-голямата част бяха Меглена Кунева и Сергей Станишев, Сергей Станишев, Меглена Кунева и т. н. Нали, към онзи момент това е било актуално, трябвало е да влезем в Европейския съюз, после да се чувстваме по-добре. От тогава до днес си влачим глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Така че има някаква логика, може би, но това е гадание в момента.
Водещ: добре.
Аня Павлова: А ето защо трябва да се отделя внимание на т. нар. GR, т. е. правителствена комуникация.
Водещ: Government…
Аня Павлова: Government PR, да. За да не се работи на парче, за да няма изненади, трябва да се приеме стратегия, трябва да се изберат специалисти, трябва да се гласуват бюджети, трябва да се работи професионално, както прави целият цивилизован свят.
Водещ: Добре. Благодаря Ви за този разговор!
Арман Бабикян: Значи, според мен, г-н Цветанов да наеме г-жа Моника Йосифова, за да решат проблема…
Водещ: Ама тя казва, че е наета и от сегашното правителство, така че…
Арман Бабикян: … проблема в „Правосъдие и вътрешни работи” и взаимоотношенията му със съдебната власт. И мисля, че нещата ще си дойдат на мястото.
Водещ: Е, защо да наема г-жа Йосифова?
Арман Бабикян: Има опит, а тия очевидно не се справят.
Нидал Алгафари: Тя не е Йосифова от доста време.
Водещ: Тя е Янова, да, на всичкото отгоре. Добре. Благодаря Ви за този разговор! Интересен беше, според мен. Дано да е било така и за хората!          

www.dnevnik.bg I Биляна РИЛСКА I 14.03.2012

Собственикът на Актив груп Моника Йосифова, която в момента съжителства с лидера на БСП Сергей Станишев и е майка на дъщеря му Дария, е взела над 380 хил. евро като подизпълнител на австрийския лобист Петер Хохегер по два договора от 2006 г. и 2008 г. На специална пресконференция Йосифова разпространи информация за договорите си с Хохегер, чието име е замесено в корупционен скандал в Австрия. По нейни данни фирмата й е получила 239 хил. евро през 2006 г. и 143 488 евро през 2008 г.

Според Йосифова около нея няма скандал. Тя се закани също, че ще съди всеки, който намеси името й в спекулации и незаконни неща и обяви, че атаката срещу нея е само, защото живее с политика Сергей Станишев.

"Единственото слабо място в историята"

Йосифова призна "единственото си слабо място в цялата история" – отговорът й за в. "Капитал", че не е работила с Хохегер. "Истината е, че не исках да влизам в детайли, защото това щеше да даде храна за политически спекулации, които така или иначе се случиха. Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти", заяви днес Йосифова.

Според нея единствената причина за публичната атака срещу нея е съжителството й със Станишев. "Изключително непочтено е да се атакува една жена, заради това, че живее с политик, а не, че съм извършвала нещо незаконно или, че съм подкупвала някой", каза още тя.

Йосифова на няколко пъти отбеляза, че през 2008 г., когато е работила с тогавашния премиер Станишев по тези договори, е била съпруга на банкера Венцислав Йосифов, а дъщеря й Дария е родена през 2011 г. Това според нея показва, че няма конфликт на интереси в това че е взела пари от компанията на Хохегер, на която бившето правителство е платило през 2008 г. 1 млн. евро за лъскане на имиджа на България.

В едночасовата си пресконференция Йосифова нееднократно каза, че атаката срещу нея е на политическо ниво, но няма да влиза в политически битки. В същото време като ПР специалист коментира, че този скандал няма да се отрази на Станишев, защото "в България има толкова много и всякакви скандали за всеки, но не виждам това да има огромно отражение на имиджа на този или на онзи".

Тя обяви, че обмисля да съди за клевета земеделския министър Мирослав Найденов, който по думите й споменал, че "моето име е замесено в скандал с политическа корупция". Не е сигурна дали ще заведе дело за клевета срещу вицепремиера Цветан Цветанов, който се изказал "доста пошло" за отношенията й със Сергей Станишев, защото това било въпрос на духовна нищета и на първите 7 години.

За отношенията си с Петер Хохегер

Йосифова разказа, че през 2006 г. – по времето, когато е работила за предизборната кампания за втория президентски мандат на Георги Първанов, от компанията "Хохегер" се обърнали към нея, ако може да свърши работа като подизпълнител по техен договор с Пловдивския панаир. По това време панаирът е държавен. "Имам абсолютно професионална експертиза в работата с институции и с три поредни правителства, покажете ми друга агенция в България, която има тази експертиза" – така Йосифова, смятайки и кабинета "Борисов", отговори на въпроса защо "Хохегер" преди 6 години е избрал нейната агенция за подизпълнител, след като компанията му има и българско представителство.

Работила съм за имиджа на България и няма от какво да се срамувам за нещата, които съм свършила, заяви Йосифова. Според нея всяко правителство, включително и сегашното има нужда от последователна и много активна работа за имиджа на България.

С аргумента, че може да говори само за договорите си с Хохегер, Йосифова отхвърли повечето въпроси за връзка между австрийския скандал и България.

Не познава бившия австрийски министър Ернст Щрасер

По повод изявленията на бившия австрийски вътрешен министър Ернст Щрасер, че е работил по "българския проект" между септември 2006 г. и пролетта на 2008 г., Йосифова заяви, че няма представа и това няма отношение към нейните договори. "Това какъв договор има Хохегер с българска институция и какво е правил не е въпрос към мен. Аз не мога да знам, никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек, не го познавам, никога не съм се виждала с него", заяви тя.

На въпрос дали е присъствала на вечеря с Щрасер и Сергей Станишев, както си спомни австрийският бивш министър, Йосифова каза: "На много вечери съм присъствала, не си спомням за такава вечеря, не си спомням да съм общувала с такъв човек".

Попитана дали агенцията й е имала отношение към посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия миналата година, когато се е срещнал с Щрасер, Йосифова отрече.

За работата с изпълнителната власт и малкия бизнес

Йосифова потвърди, че е работила с три правителства – на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев и на Бойко Борисов. По думите й половината от клиентите й са корпоративни, а другата част от проектите са институционални. Каза, че откакто Станишев не е на власт, оборотите на компанията й са намалели с 25%, но отдаде това на кризата.

"Моята дейност не започва от Сергей Станишев, нито приключва с неговото управление", заяви тя. И изреди: Работила съм с Министерски съвет до 2011 г., с министерствата на финансите, на държавната администрация и административната реформа, на образованието, на транспорта, на околната среда и водите, на регионалното развитие, на културата, както и с Центъра за развитие на човешките ресурси и с Комисията за финансов надзор. В момента работи по договор с Министерство на икономиката и енергетиката, който бил за 50-60 хил. лв., има и спечелен договор с Министерството на здравеопазването.

Йосифова каза, че годишните обороти на фирмата й са между 1 – 2.5 млн. лв., което по европейските стандарти я прави компания от малкия бизнес, който "трябва да е гръбнакът на българската икономика, защото плаща не малко данъци". От думите й се разбра, че от 2005 г. досега е платила близо 1 730 000 лв. данъци – ДДС, корпоративен данък и осигуровки. "Държавата трябва да ме защитава, а не да ме мачка затова, че живея с политик" – завърши тази тема тя.

На въпрос дали не се притеснява, че заради работата й с изпълнителната власт Станишев става уязвим за вътрешнопартийните си противници, които той самия подозира във връзки с ГЕРБ, Йосифова заяви, че тя няма договори с партията ГЕРБ, а работи по европейски проекти.

Фотограф: Георги Кожухаров

Оригинална публикация 

в. Сега | 14.06.2011

80% от статиите в британския печат са преписани съобщения от PR агенции

"Туитър" и "фейсбук" вече са съвсем легитимни източници на информация за медиите дори в България. Даже президентът Георги Първанов предпочита да пуска някои свои
позиции директно във "фейсбук" и оттам те да прескачат в пресата. Новите социални мрежи заемат немалко място в полезрение-то на репортерите – според международно изследване на PR мрежата Oriella 47% от журналистите ползват "Туитър" като източник на допълнителна информация по даден материал, а 35% ползват "фейсбук". 30% се доверяват на блогове, които познават добре. Но цели 42% ползват сляпо информация от сайтове, на които попадат за първи път.
Некоронованият пръв приятел на претоварения със задачи журналист обаче си остава доброто старо излъскано PR съобщение. След двете години свободен летеж към дъното в редакциите колективът оредя, а с клонира-нето на вестника в интер-нет отговорностите се удвоиха и утроиха. Едно време беше въпрос на чест в статията да няма две думи еднакви със съобщението, от което произтича новината. И всичко да се провери един път, два пъти и повече. Но това беше едно време. Днес медиите прекалено често публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции.
Подобно изследване за България не съществува. Във Великобритания обаче учени от университета в Кардиф правят детайлно проучване на медийно-то съдържание и източниците на информация на четири сериозни ежедневника – "Таймс", "Телеграф", "Гардиън", "Индепендънт", и на "Дейли мейл". Резултатите са впечатляващи – едва 12% от статиите са изцяло изградени от собствен материал, събран от репортерите. При 8% от материалите няма категоричен извод. При останалите 80 на сто учените откриват, че са изградени изцяло или частично на информация от втора ръка, подсигурена от новинарски агенции и PR индустрията. Когато потърсили доказателство, че тези "факти" са били старателно проверени, го намерили само в 12% от статиите.
Същите кардифски учени откриват и поне една от ключовите причини за това вредно явление -анализ на вестникарското съдържание и на редакционния състав от 1985 г. насам показва, че средностатистическият лондонски репортер днес пълни три пъти повече вестникарско пространство, отколкото през 1985 г. Т.е. разполага с едва една трета от времето, което е имал преди, за да си свърши работата. "Излиза, че едно време бяхме активни събирачи на новини – горчиво заключава журналистът Ник Дейвис от "Гардиън", – а днес сме пасивни машини за преработка на непроверена информация от втора ръка, повечето сътворена от някой пиар в услуга на някакъв политически или комерсиален интерес."
В Англия този феномен вече си има име: chumal-ism (от churn out – произвеждам набързо, изкарвам, бълвам). Има и сайт, който бди над чистотата на статиите в британския печат. Churnalism.com се подкрепя от Организацията за медийни стандарти във Великобритания и задачата му е да отсява фактите от перушината
Читателят може да копира цяло прессъобще-ние или дописка в съответното поле и да открие в кои материали на различни издания се появява цялото прессъобще-ние или части от него. Сайтът сравнява въпросния текст с постоянно обновявана база с повече от 3 млн. статии.
Churnalism.com разкрива как всички медийни организации без изключение публикуват буквално и без абсолютно никаква редакторска намеса изпратените им материали от маркетингови и PR агенции. Това безгранично доверие щеше да е безобидно, ако не беше опасно. Съществуват не един и два опита на зевзеци да докажат, че по някои въпроси медиите днес съвсем не са нащрек. Така например създателите на документалния филм Starsuckers измислят няколко истории за знаменитости – как например Ейми Уайнхаус си подпалила косата, а Пикси Гелдоф си напълнила сутиена с бонбони. Няколко вестника, сред които "Дейли експрес", "Дейли мирър", "Дейли стар" и "Сън, пускат материалите. Единственият вестник, който ги проверява и установява, че са фалшиви, е "Дейли мейл". Но полза никаква, защото веднъж пуснати в Англия, историите се прехвърлят и отвъд океана на страниците на "Космополитън", "Ню йорк пост" и т.н. Този наивизъм не е недостатък само на таблои-дите. Новинарският сайт на Би Би Си, който уж би трябвало да е с репутация на нивото на Нейно величество, се оказа сред най-заразените от "чърнализма" и редовно пуска изцяло преписани съобщения до пресата. "Това се дължи до голяма степен на факта, че Би Би Си по презумпция счита за дълг да публикува много правителствени съобщения", коментира Мартин Мур, шеф на Организацията за медийни стандарти. В книгата си "Няма време за мислене" обаче Хауърд Розенбърг и Чарлз С. фелдмън дават друго обяснение, анализирайки ролята на скоростта за понижаване на качеството в съвременната журналистика. Именно Би Би Си тук е дадена за пример с наръчника си за онлайн репортерите -наред със заръките за безупречно качество тук се дава и следното указание: "напиши статията колкото се може по-бързо… поощряваме тук чувство за спешност – искаме да сме първи".
Създаването на churnal-ism.com е възможно да посплаши претоварените с работа журналисти и пресслужбите, които ги обслужват. "Хората не осъзнават с какво огромно количество абсолютно една и съща необработена информация са заливани всеки ден", казва Мартин Мур. Той приема, че журналистите често имат основателна причина, за да използват наготово съобщения до пресата, и също така често ще им се налага да ко-пи-пействат информация, като например официалните съобщения от правителството или цитати от различни източници. Но Мур твърди, че в много от случаите, когато това не се налага, репортерите вече по навик просто преписват буквално текстовете, без да добавят информация от себе си.
Например "Експрес", "Мирър" и "Сън" преливаха от еднакви, буквално преписани текстове от прессъобщенията на някакво дружество по здравни грижи за изследване, което показва, че "жените в Англия харчат повече пари за външния си вид, отколкото за здравето си". Всички дружно възпроизвеждат дословно и прессъобщение на неп-равителствена организация за нивата на миграция при предишното правителство на лейбъристи-те. И ако от това поне човек няма нужда да се черви, какво да кажем за историята с "хващача на кръшкачи" – устройство с микрочип, който предупреждава с есемес човек, че жена му изневерява. Това, за съжаление на много читатели, няма нищо общо с истината, но става най-четената публикация в сайта на "Дейли мейл", след което е разпространена от медии по целия свят, включително в новините на сутрешните блокове в САЩ.

Стр. 14

в. Торнадо | 30.04.2011

Президентът Георги Първанов бил бесен на пиарите си. Те го изтипосали гримиран и накипрен на Великден да кисне три часа в храма "Св. Александър Невски", за да го показват по БНТ повече от патриарха, но не го предупредили навреме за кървавата трагедия в Симеоновград, станала 20 минути преди Възкресение. Когато убиха сестрите Белнейски, държавният глава отиде да зарязва лозето на Тодор Батков, когато изгоря влакът Кардам София, предпочете ловни подвизи в Пиринско. Сега отново го набутаха в скандал с Волен Сидеров, вместо като баща на нацията да отиде при семействата на загиналите в Симеоновград или да изкаже още от храма съболезнования за жертвите, коментират старите му другари на "Позитано".

Стр. 6

в. 168 часа | Кирил БОРИСОВ | 18.03.2011

Липса на правила и критерии в управлението и отчитането на средства от "Българската Коледа" установи доклад на Сметната палата, с който "168 часа" разполага. В документа се сочи, че не се спазва и учредителният акт на инициативата, която е под патронажа на президента Георги Първанов, както и че има редица други пропуски в дейността є. Благотворителната инициатива извършва следните нередности: Няма правила и процедури как болните деца да кандидатстват за лечение. Няма критерии, по които да се избират болниците, на които се превеждат парите, както и децата, които да се лекуват. Липсва всякакъв външен контрол. Инициативата не е регистрирана в съда, както всички останали, които се занимават с благотворителност. Не са провеждани конкурси при закупуването на медицинска апаратура. За първи път в 8-годишната история на благотворителната инициатива "Българската Коледа" името є се споменава в доклад на контролиращ орган. Това става, след като новото ръководство на Българската национална телевизия стъпва в длъжност и само иска от Сметната палата проверка на финансовите потоци в институцията, в които от 2007 г. насам влизат и средствата от благотворителната инициатива. БНТ е титуляр на сметката за "Българската Коледа", по която се набират даренията, а заедно с Нова телевизия и администрацията на президента са организатори на "Българската Коледа" и решават за отпускането на парите за нуждаещи се деца и болници. БНТ става съорганизатор на "Българската Коледа" през 2004 г., когато на поста генерален директор е назначена Уляна Пръмова, която минава за близка до президента Първанов и БСП. "Чели сме доклада, въпреки че одитът е за БНТ. Във връзка с този доклад са приети вътрешни правила, които са съобразени с указанията на Сметната палата" – категорични са от администрацията на президента, под чийто патронаж се провежда "Българската Коледа". За 8 години "Българската Коледа" е подпомогнала лечението на хиляди деца
в чужбина. С пари от инициативата е купена апаратура за болници в България. Във връзка с това в доклада на държавните одитори се посочва, че няма правила и процедури, по които нуждаещите се от лечение деца да подават искания за финансово подпомагане. Уточнено е, че същото се отнася и за лечебните заведения, за които се купува медицинска апаратура. Критиките са отправени към ръководството на БНТ, защото те са единственият от тримата организатори, които са одитирани от държавния контрольор. Освен липса на процедура за подаване на молби, в доклада се посочва също, че няма критерии за избор на нуждаещите се от финансово подпомагане деца и болници. Друга критика към дейността на организаторите, посочена иронично в кавички, е, че не са разработили механизми за постигане на "единодушно" решение за изразходване на средствата, както е по Учредителния акт. Визира се фактът, че не се провеждат редовни заседания, сесии или вътрешни правила за работа на БНТ, Нова и администрацията на президента. Точно такива правила приемат на "Дондуков" 2, след като прочитат доклада на Сметната палата. "Досега нямаше контрол на "Българската Коледа" от външна институция. Единствено организаторите на инициативата публикуваха набраните и изразходваните средства, и то през последните години" – казва изпълнителният директор на Българския дарителски форум Красимира Величкова и допълва, че и до днес "Българската Коледа" не е регистрирана като фондация. "Инициативата е на президента, а той не желае името му да се свързва с фондации. "Българската Коледа" не е регистрирана, но така няма административни разходи за дейността, и всички средства отиват при нуждаещите се. Ние сме платци по инициативата, но директните получатели са болниците, така че при нас няма пари кеш всичко е по банков път" – категорични са от администрацията на президента. "Организациите, които са регистрирани в обществена полза, са длъжни до 31 май да дават финансови отчети в НАП и Националния статистически институт. Отчет на дейността се прави и пред Министерството на правосъдието. Това са задълженията на регистрираните организации. Красимира Величкова Явно за "Българската Коледа" е достатъчна гаранция, че президентството е сред организаторите" – категорична е Красимира Величкова от Българския дарителски форум. Организацията обединява и подпомага големите фондации и компании, които се занимават с благотворителност. Друга критика, която търпи инициативата на президента, е, че поръчките за медицинската техника, която се купува с пари от "Българската Коледа", не минават през конкурси и обществени поръчки, за да се избере най-добрата оферта. Досега шефовете на болници избираха фирмите, които да доставят техниката, а от "Българската Коледа" превеждат сумата на доставчика. Фирмите, които доставят техника на болниците с пари от "Българската Коледа", не са обявявани до този момент, но скоро и това ще се промени. "Обществени поръчки няма и не може да има, защото средствата не са бюджетни и капацитетът на инициативата не позволява организирането на такава процедура. Имаме двама постоянни консултанти, които заедно с тримата съорганизатори и лекарите на съответните отделения обсъждат широк спектър от критерии за нужната техника. Често клиниките имат техника и договори с определена фирма, която ги поддържа и е нормално да купят допълнителна апаратура от същото дружество. Със специализирана медицинска техника работят 7-8 фирми, които участват и в търговете на Министерството на здравеопазването. Правим много сериозно проучване на договорите и не сме имали случаи с пари от "Българската Коледа" да се купи техника с цена над пазарната В този смисъл в следващите дни ще публикуваме информация за медицинската техника, която е нужна за болниците, за да могат фирмите да участват с оферти" – казват от администрацията на президента.
"Конкурси за доставка на техника трябва да има. Няма значение дали средствата са бюджетни, или са от дарения. "Българската Коледа" е най-популярната инициатива и е много полезна, но това е пропуск в дейността є. На практика се оказва, че години наред никой не носи отговорност за закупуването на апаратурата и тя се размива между болницата и партньорите на "Българската Коледа". Когато няма ясни процедури, остават съмнения. Разговаряхме с хора от президентството по този въпрос и там ни увериха, че понякога е по-прагматично директно да се поръча на доставчик, от когото вече съответната болница е купила техника и имат консумативи за нея" – категорична е Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
***
Едно към едно
В одита на БНТ за частта, която касае "Българската Коледа", Сметната палата пише:
 Няма предвидени правила и процедури за начина, по който нуждаещите се от лечение български граждани и от подпомагане лечебни заведения да могат да подават исканията си за финансово подпомагане – какви документи и приложения към тях и до кого;
 Няма предвидени приоритети и критерии за избор на конкретния нуждаещ се от лечение или от подпомагане в случаите, когато подадените документи с искания за финансово подпомагане са много на брой и от различен вид – за физически лица и за лечебни заведения;
 Няма разработен механизъм за постигане на "единодушно" решение от пълномощниците за разходване на средствата – редовно провеждане на заседания, сесии или приемане на вътрешни правила за работа на представителите на трите страни по Учредителния акт;
 Не се спазва т. 6 от Учредителния акт в частта, съгласно която БНТ като страна – организатор на инициативата, следва да съхранява копия от всички сключени договори и други документи, свързани с разходването на средствата;
 При класиране и архивиране на документите на инициативата "Българската Коледа" от БНТ, като страна от Учредителния акт и титуляр на дарителската сметка в ОББ, не е въведена практика или ред и процедури тристранните протоколи да се подреждат хронологично и да се придружават от съответните приложени документи, които представляват основанията за направените финансови разпореждания.
***
БНТ: Взехме мерки
Във връзка с констатациите на Сметната палата БНТ е предприела мерки за преодоляване на констатираните непълноти. Приетите правила регламентират и въвеждат процедури относно: предназначението на даренията; осигуряване на публичност и прозрачност; начините и способите за набиране на средствата; определяне кръга на бенефициенти на инициативата; начините и необходимите документи за кандидатстване за безвъзмездна помощ от набраните средства от инициативата; събиране на оферти и избор на доставчици на лекарствени средства и медицинско оборудване; състав, правомощия, ред за провеждане на заседания и начин на вземане на решения на комисията за одобряване на бенефициентите, за избор на доставчици и за разпределение и разходване на средствата за съответната година;
изготвянето и подписването на необходимите документи, архивирането и съхранението им; правила за отчетност.

Стр. 16,17  

в. Торнадо | 12.03.2011

Бившите заместник главни редактори на Тошо Тошев във вестник "Труд" са му отказали да го подкрепят кадрово в новия вестник на президентската формация, който ще се финансира от олигарсите Георги Гергов и Николай Гигов. Според източници на "Торнадо" друг финансов донор на медията ще бъде скандалният бос Мишо Бирата, за когото Първанов се застъпи пред премиера Борисов и НАП. С най-категорична позиция била Светлана Джамджиева, като с нея се солидаризирали и други подчинени на Тошев. Никола Кицевски, който сега е в отпуска, също бил дистанциран от медийния проект на президента. По етажите на бившата ВАЦ-ова империя упорито се носят и други пикантни клюки. Фаворитката на Тошев Валерия Велева, станала известна като Мадам В., е получавала доскоро до 15 бона месечно. Шеметната цифра била орязана от новите собственици, което принудило Мадам В. да търси подслон в Нова Телевизия. Пръвоначално за главен редактор на "24 часа" била гласена Димитрана Александрова, но Венелина Гочева катогерично се противопоставила на предложението. Тя заплашила, че ще напусне новите собственици, ако Александрова седне на стола й. Така била направена рокадата – Данка Василева в часовия вестник, а Александрова при трудоваците.

Стр. 59