www.viaexpo.com

I 21.01.2015г.

Какви са съвременните технологии за превенция и за адекватна реакция, прилагането на които значително намалява човешките, социалните, икономическите и природни щети и загуби­? Как климатичните промени влияят върху инфраструктурата на населените места, каква е ролята на застрахователните инструменти, как да се подобри подготовката на гражданите в случаи на извънредни ситуации – това са част от въпросите, които ще бъдат дискутирани. Целта на Виа Експо е да представи един всеобхватен и реалистичен поглед върху проблемите и възможните решения на местно и регионално ниво, да провокира активност от страна на бизнеса и институциите. В конферентната програма ще вземат участие лектори от България, Великобритания, Германия, Италия, Швейцария и Япония.

В интервю г-н Херберт Кох, основател на Международната асоциация за комуникации относно риска и кризите и редактор на списанието „Risk and Crisis Communication“, ще разкаже за дейността на Асоциацията и за фокуса на своята презентация. Г-н Кох има висше образование по икономика и право, следва в Университетите в Цюрих, Залцбург и Ню Йорк. Преподава в различни учебни заведения и е лектор в редица международни конференции. Чрез участието си в „Save the Life” той вижда добра възможност за стартиране на партньорства с местни организации.

ИНТЕРВЮ

● Г-н Кох, Вие сте лектор в конференцията и фокусът на Вашата презентация е „Устойчивост на гражданите“ – как можем да се подготвим на индивидуално ниво за бедствия и производствени аварии?

Нивото на подготовка зависи от много аспекти на личностното развитие: психическо, физическо, информираност, мотивация, способност за оценка, подготвеност и организационен капацитет. Личност, която притежава тези качества, ще бъде по-устойчив гражданин.

Ще дам един пример как подготвеността и правилната организация могат да засилят издръжливостта. При семейството е препоръчително да се осъществи общ контакт при извънредни ситуации извън дома. При нейното възникване е възможно всеки отделен човек от семейството да е на различно място. Поради естеството на събитията завръщането вкъщи не е възможен вариант. Тогава всички членове на семейството могат да влязат във връзка през уговорения в случай на извънредна ситуация контакт. По този начин те си осигуряват възможността да обменят информация, да анализират ситуацията и да взимат правилните решения. Дали това ще работи в реални условия зависи от фактори, които аз наричам организационни. Избрали ли са те правилния контакт при извънредна ситуация и могат ли да го достигнат? Ще представя много отговори на подобни въпроси по време на моята презентация.

● Каква е ролята на комуникацията в рискови и кризисни ситуации?  Може ли да дадете няколко примера от реалния живот?

Комуникацията играе ключова роля при управление на риска и кризите. Нека първо да разгледаме рисковете. Управлението на риска се занимава с установяване на новите рискове, анализ на известните рискове, информиране на всички играчи и групи лица относно рисковете, доколкото е възможно, и ограничаване на рисковия потенциал в останалите случаи.
Всичко това изисква комуникация. Това се отнася до дефиниране на правилния източник и получател, подходящите послания и инструменти и след това осъществяване на комуникацията по възможно най-добрия и всеобхватен начин.

Ще дам един пример: Международната асоциация за рискова и кризисна комуникация (ARCC) в Женева съвместно с португалската организация провежда кампания, която ще осигури по-голяма информираност на португалците за риска от земетресение. Тази кампания има за главна цел да ограничи щетите от земетресенията, като адаптира поведението на хората към рисковете.

Тук става дума за въздържане от строителство в определени райони с висок риск, за строителство с различни материали и по различен начин, а също така за осигуряване на правилно застрахователно покритие, да бъдем подготвени и да действаме както трябва, когато възникне земетресение и т.н.  С помощта на нашия партньор Hill + Knowlton Strategies, агенция за връзки с обществеността, специализирана в областта на рисковата и кризисната комуникация, ние разработваме стратегии и планове, за да отправим правилните послания с правилните средства към обществото, изложено на риск.

В кризисна ситуация комуникацията може да смекчи въздействието от негативните събития. Ръководителите на групите за действие при извънредни ситуации могат да действат по-адекватно и да информират потенциалните жертви за опасностите и правилното поведение за приспособяване независимо от бързо променящите се и хаотични обстоятелства.

Друг пример: На 24 март 1999 г., на около седем километра от френския вход на тунела Монблан силен пожар, който 53 часа не може да бъде угасен, причинява смъртта на 39 души и затваряне на тунела за три години. Разследването стига до заключението, че комуникационните системи (пожарна сигнализация, камери, компютри и др.) не са функционирали правилно. Коли са влизали в тунела дори и след възникването на инцидента. Навременната информация и блокирането на входовете на тунела е могло да предотврати това. Комуникацията може да спаси животи.

● В кои държави има създадени поделения на ARCC и работите ли съвместно с организации в Югоизточна Европа? Планирате ли разширяване на Вашата мрежа?

Ние имаме национални организации в Австрия, Франция, Португалия, Швейцария и Обединеното кралство. Те просто работят по проекти в своите страни, като например оценка на рисковете от наводнения във Франция или рискове във връзка с критична инфраструктура в Обединеното кралство.

Международна асоциация за комуникации относно риска и кризите в Женева, централната структура на нашата мрежа, отговаря за дейностите в световен мащаб. Партньорството ни с Виа Експо, организаторите на "Save the Life", са нашата първа стъпка към популяризиране на организациятата ни. Ние приветстваме тази инициатива и бихме искали да осъществим контакти с институции и лица от региона на Югоизточна Европа.

● Вашата RCC академия предлага обучение. Какви хора, компании или организации участват?

RCC академията предоставя обучение само по конкретна заявка. Тя е обучила няколко групи и лица, работещи в различни сектори, в които съществува риск. Освен обучението в областта на рисковата и кризисната комуникация, тя също така е и съдействала за развитие на междукултурни умения, техники за водене на преговори и е организирала платформи за мултидисциплинарни дискусионни форуми.

През 2015 г. RCC академията има намерение да предложи редовни курсове, които ще са достъпни за лица с различен произход, но все още работим върху формата и съдържанието на тези предложения за обучение.

За повече информация: Виа Експо – www.viaexpo.com

Източник: http://viaexpo.com/bg/pages/press-releases-save-the-life

Автор:
Виа Експо

www.dnevnik.bg I 15.01.2015г.

"Дневник" препечатва анализа от портала "Култура"

Щурмът срещу "Шарли Ебдо" е поредният от серията на ислямистката офанзива срещу една ценност, която принадлежи към ядрото на модерната европейска цивилизованост – свободата на словото. И тъкмо защото не е изключение, тази атака налага да се замислим за цената и границите на свободата на словото.

В последните десетина години имаше низ от удари срещу тази ценност. Една от първите атаки в тази поредица беше ислямската фатва за смъртна присъда на Салман Рушди – смъртна присъда срещу мюсюлманина, който в романа си "Сатанински строфи" си позволил непочтителност към исляма.

Последва добре известната конфликтна ситуация през 2006 г., предизвикана от публикуването на първите карикатури на пророка Мохамед. Към този низ от сблъсъци трябва да се добавят още няколко по-малко известни, но не по-малко показателни случаи.

В Женева беше свалена пиесата на Волтер "Мохамед, или фанатизмът". Човекът, комуто принадлежи най-силната формула за свободата на словото и търпимостта, беше цензуриран заради страх от яда на мюсюлмани. Подобна съдба беляза и берлинската постановка на Моцартовата опера "Идоменей". В режисьорския замисъл Идоменей се осмисля като унищожител на диктатурата на боговете. В края на представлението биват посичани главите на Исус, Мохамед, Буда и Посейдон, на божествата диктатори, поискали от Идоменей да жертва собственото си дете. Постановката беше свалена от афиша, защото щяла да разгневи мюсюлманите с богохулството си. Низът от ислямистки провокации срещу свободата на словото и начинът, по който им отговаряше европейското общество, постави въпроса

за цената на тази свобода и за нейните граници

В този контекст се оформиха две интелектуални становища. Едната позиция е категорична, че потъпкването на свободата на словото не може да бъде оправдавана под никакъв претекст и при никакви условия, защото тя е фундаментално право и неговото ограничаване би било равно на отказ от наследството на Просвещението.

Каквото и да е по своето съдържание и по тона на изказа си посланието (карикатура, роман, журналистическо слово и т.н.), то подлежи на ограничения само post factum – от съда, ако подбужда към омраза или призовава за насилие. Такава позиция заема, например, френският философ и публицист Бернар-Анри Леви. Преди няколко години той написа в статия, посветена на 20-годишнината от случая "Салман Рушди": "Случаят е знак за едно действително отстъпление на Просвещението. Какво е Просвещението? Правото да вярваш, или да не вярваш. Правото на онзи, който не вярва, да се забавлява с вярата.

Правото на богохулство

което в юдейството и християнството си е пробило път постепенно и болезнено, което обаче остава престъпление за исляма …"

Другата позиция е, че свободата на словото има своята цена и ако тя е твърде висока, тази свобода следва да бъде удържана в допустими граници. Холандският философ на правото Гелийн Молир формулира тази позиция така: "Ако свободата на словото означава, че други права биват нарушавани, то тогава тя трябва да бъде ограничена. Ако изборът е между обществената сигурност и правото на изказ, тогава колективните интереси имат предимство пред личните".

Двете перспективи за осмисляне на свободата на словото

се проявиха и при интерпретациите на варварството, упражнено срещу "Шарли Ебдо". В едната перспектива кръвопролитието беше оценено като осъдително и нетърпимо насилие над свободата на словото. В другата перспектива беше направено същото, но под едно сериозно условие – в свободата си да не засягаме чуждите религиозни чувства. Американските медии, пък и някои наши журналисти, говорят за станалото в Париж тъкмо в тази перспектива.

Но в едно отворено общество не следва ли свободата на вероизповеданията да предполага и свобода за критика на вероизповеданията. Допускането само на едната свобода е допускане срещу същността на свободата и на откритото общество. Иначе без да искаме, ще се приплъзнем към позицията на онази млада московчанка, която след варварството в Париж се появи в глобалната мрежа с надпис върху гърдите си: "Безбожниците от Франция се подиграха над Иисус Христос и получиха справедливо наказание". С наивната си лудост този надпис ни казва отчетливо: ако свободата е под условия, всяка религия ще е морално свободна да принася в жертва всички, които е уличила като богохулници.

Лазар Копринаров е учен и дипломат, бил е посланик във Венецуела от 2001 до 2006. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това Московския държавен университет. Темата на дисертационния му труд е "Културата срещу крушението. Идеите на Ортега-и-Гасет за културата". Днес ръководи катедрата по "Философски и политически науки" при Философския факултет на Югозападния университет.

Оригинална публикация