www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

Оригинална публикация

www.dw.de I 18.06.2015г.

Вече няма връщане назад: оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, която е допуснала публикуването му. Това постанови съдът в Страсбург.

Вече е съвсем ясно кой отговаря за писанията по форумите – медията, която им осигурява платформа. Това решение на съда в Страсбург беше взето още през 2013 година, но предизвика бурна реакция и беше обжалвано. В началото на седмицата обаче то беше потвърдено и от Голямата камара на съда. И вече няма връщане назад. Оттук нататък всеки хейтърски коментар, включително и в България, може да доведе до осъждане на медията, в която коментарът се е появил. Ако Ви залеят с омраза, заплашат или наклеветят, ще знаете кой е виновен – не е само онзи, който е написал форумния коментар, но и онзи, който го е публикувал.

В началото беше Естония

Историята, породила това историческо решение, се разиграва в Естония в началото на 2006 година. Тогава новинарският портал “Делфи” публикува статия за неосъществения строеж на един мост, който е трябвало да свърже континенталната част на страната с един остров. Авторът на статията твърди, че строежът е осуетен от фирма за фериботен превоз, където главен акционер е човек с инициала Л. Под статията се събират 185 коментара, 20 от които се смятат за особено обидни и насърчаващи омраза към Л. Шест седмици след излизането на публикацията адвокатите на Л. изброяват 20-те коментара и предупреждават “Делфи”, че искат компенсация за нанесени нематериални щети в размер на около 32 000 евро. Още в същия ден коментарите са изтрити.

Въпреки незабавната реакция адвокатите завеждат дело срещу “Делфи” и след редица перипетии го печелят в естонския съд. В резултат “Делфи” се обръща към Европейския съд по правата на човека и изтъква множество аргументи в своя защита. Твърди например, че обидните коментари са били изтрити веднага след постъпване на оплакването. Че читателските коментари по принцип са различни от журналистическите и затова е различна и отговорността на медията към двата вида писания. Че съществуват европейски документи, според които отговорност за даден форумен коментар носи само онзи, който е негов автор. А не медията. Тези аргументи бяха изслушани на два пъти в Страсбург, но не бяха приети.

Обиди, клевети, заплахи

Сред 20-те цитата от хейтърските коментари в “Делфи” се открояват обидите “копеле” и “лайно”, а най-страшната закана е алюзията с едно прасе, печено на шиш и изкълвано от гаргите. Примерите могат най-много да разсмеят българския читател, който ежеминутно чете в местните форуми за “разстрел”, “смърт”, “разчекване” или “правене на сапун”. Толкова по-важно за България е да проследи от каква логика се води съдът. И защо не приема двете разпространени в Източна Европа схващания: че свободата на словото е абсолютна и че новите технологии променят йерархията на отговорностите, залегнали в наказателните закони.

Първият извод, посочен от съдиите, е за “екстремното естество” на обидите и думите на омраза. В решението се посочва, че естонските съдилища също са ги определили по този начин. Тоест, спорът не е за естеството на написаните думи, а за това кой трябва да отговаря за тях – тема, по която съдът цитира седем документа на Съвета на Европа, Европейския парламент и ООН, както и шест прецедентни дела, гледани в съда на ЕС. Сложността на решението е продиктувана от това, че документите са малко и теглят в различни посоки.

Съдът приема, че територията, управлявана от “Делфи”, следва да се намира изцяло под негов контрол – не само по отношение на журналистическата част, но и по отношение на форума. И че макар “Делфи” да е искал да се дистанцира от отговорност за мнението на читателите, той ги е предупредил, че ще изтрива неуместни коментари. А по този начин сам е признал отговорността си.

Сградата на съда в Страсбург

Съдиите отчитат и факта, че “Делфи” активно е призовавал читателите си да коментират – това е генерирало трафик към медията и е осигурявало икономическа печалба. Стремежът на медията да си послужи с форума, за да придобие трафик, както и обстоятелството, че само медията е имала техническата възможност да премахва коментари, отвеждат съда до следния извод: че “Делфи” не е бил просто пасивен наблюдател и технически провайдър на форума. Следователно медията е трябвало да наложи по-ефективен контрол.

Кои мерки срещу хейтърството са достатъчни?

Порталът “Делфи” твърди, че и преди скандала ръководството не е стояло безучастно пред хейтърските коментари във форума. Напротив – взело е цели три мерки: първо, бил е въведен софтуер за автоматично идентифициране на обидни думи, който водел до автоматично изтриване на целия коментар; второ, съществувал е бутон “обиден коментар”, използван от читателите, който е водел до изтриване на неуместния пост; и трето, имало е възможност потърпевшият да се обърне към медията с изрично искане да се изтрие даден коментар и тази възможност е била редовно и ефективно използвана. За съда в Страсбург обаче всичко това не е достатъчно. В решението изрично се посочва, че обидите и заканите по адрес на Л. са се намирали във форума в продължение на цели шест седмици (докато е пристигнал протестът на адвокатите), че тези думи не попадат под закрилата на понятието “свобода на словото” и че мерките, предвидени от “Делфи” за възпиране на хейтърските коментари, очевидно не са били ефективни, щом са допуснали оцеляването им толкова дълго време.

Решението отива и по-далеч, доколкото окуражава отделните държави да заложат този принцип и в националните законодателства: “Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните-членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…) ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица”.

Автор: Татяна Ваксберг

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 15.01.2015г.

"Дневник" препечатва анализа от портала "Култура"

Щурмът срещу "Шарли Ебдо" е поредният от серията на ислямистката офанзива срещу една ценност, която принадлежи към ядрото на модерната европейска цивилизованост – свободата на словото. И тъкмо защото не е изключение, тази атака налага да се замислим за цената и границите на свободата на словото.

В последните десетина години имаше низ от удари срещу тази ценност. Една от първите атаки в тази поредица беше ислямската фатва за смъртна присъда на Салман Рушди – смъртна присъда срещу мюсюлманина, който в романа си "Сатанински строфи" си позволил непочтителност към исляма.

Последва добре известната конфликтна ситуация през 2006 г., предизвикана от публикуването на първите карикатури на пророка Мохамед. Към този низ от сблъсъци трябва да се добавят още няколко по-малко известни, но не по-малко показателни случаи.

В Женева беше свалена пиесата на Волтер "Мохамед, или фанатизмът". Човекът, комуто принадлежи най-силната формула за свободата на словото и търпимостта, беше цензуриран заради страх от яда на мюсюлмани. Подобна съдба беляза и берлинската постановка на Моцартовата опера "Идоменей". В режисьорския замисъл Идоменей се осмисля като унищожител на диктатурата на боговете. В края на представлението биват посичани главите на Исус, Мохамед, Буда и Посейдон, на божествата диктатори, поискали от Идоменей да жертва собственото си дете. Постановката беше свалена от афиша, защото щяла да разгневи мюсюлманите с богохулството си. Низът от ислямистки провокации срещу свободата на словото и начинът, по който им отговаряше европейското общество, постави въпроса

за цената на тази свобода и за нейните граници

В този контекст се оформиха две интелектуални становища. Едната позиция е категорична, че потъпкването на свободата на словото не може да бъде оправдавана под никакъв претекст и при никакви условия, защото тя е фундаментално право и неговото ограничаване би било равно на отказ от наследството на Просвещението.

Каквото и да е по своето съдържание и по тона на изказа си посланието (карикатура, роман, журналистическо слово и т.н.), то подлежи на ограничения само post factum – от съда, ако подбужда към омраза или призовава за насилие. Такава позиция заема, например, френският философ и публицист Бернар-Анри Леви. Преди няколко години той написа в статия, посветена на 20-годишнината от случая "Салман Рушди": "Случаят е знак за едно действително отстъпление на Просвещението. Какво е Просвещението? Правото да вярваш, или да не вярваш. Правото на онзи, който не вярва, да се забавлява с вярата.

Правото на богохулство

което в юдейството и християнството си е пробило път постепенно и болезнено, което обаче остава престъпление за исляма …"

Другата позиция е, че свободата на словото има своята цена и ако тя е твърде висока, тази свобода следва да бъде удържана в допустими граници. Холандският философ на правото Гелийн Молир формулира тази позиция така: "Ако свободата на словото означава, че други права биват нарушавани, то тогава тя трябва да бъде ограничена. Ако изборът е между обществената сигурност и правото на изказ, тогава колективните интереси имат предимство пред личните".

Двете перспективи за осмисляне на свободата на словото

се проявиха и при интерпретациите на варварството, упражнено срещу "Шарли Ебдо". В едната перспектива кръвопролитието беше оценено като осъдително и нетърпимо насилие над свободата на словото. В другата перспектива беше направено същото, но под едно сериозно условие – в свободата си да не засягаме чуждите религиозни чувства. Американските медии, пък и някои наши журналисти, говорят за станалото в Париж тъкмо в тази перспектива.

Но в едно отворено общество не следва ли свободата на вероизповеданията да предполага и свобода за критика на вероизповеданията. Допускането само на едната свобода е допускане срещу същността на свободата и на откритото общество. Иначе без да искаме, ще се приплъзнем към позицията на онази млада московчанка, която след варварството в Париж се появи в глобалната мрежа с надпис върху гърдите си: "Безбожниците от Франция се подиграха над Иисус Христос и получиха справедливо наказание". С наивната си лудост този надпис ни казва отчетливо: ако свободата е под условия, всяка религия ще е морално свободна да принася в жертва всички, които е уличила като богохулници.

Лазар Копринаров е учен и дипломат, бил е посланик във Венецуела от 2001 до 2006. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това Московския държавен университет. Темата на дисертационния му труд е "Културата срещу крушението. Идеите на Ортега-и-Гасет за културата". Днес ръководи катедрата по "Философски и политически науки" при Философския факултет на Югозападния университет.

Оригинална публикация

www.sbj-bg.eu I 25.09.2014г.

Безпрецедентен натиск цели свалянето на ТВ7 и Нюз7 от ефир. За това предупреди Емил Кошлуков, изпълнителен директор на ТВ7. Ръководството на медийната група излезе с декларация по повод безпрецедентния натиск, който цели ликвидирането на медиите.

"Ръководството заявява, че е в невъзможност да плати заплатите на служителите си за месец август заради запорираните всички сметки на медиите от временния синдик", посочи той на специална пресконференция. Това, което виждам е опит телевизията да бъде разпарчетосана, смачкана и свалена от ефир", изтъкна тв водещият.

"Виждам действия на т.нар. синдик, чиято роля е да оздрави компанията, да я разрушава. Всеки наш опит да платим заплатите, среща нов запор и безумни претенции. Той назначи охранители да пазят телевизията, които предявяват иск за 1 млн. лв. и казват, че ги дължим на фирмата им. За какво, питам аз, Обама ли охраняваме?

Искаме да чуем ясната позиция на закона. Получаваме постоянно писма, които ни заплашват и все от места, свързани пряко с държавата”, заяви Кошлуков.

Ето какво се казва още в декларацията на ръководството на TV7 И NEWS 7:

Това е последствие от безпрецедентните действия на временния синдик Панайот Велков, който е запорирал всички сметки на телевизията.

Еднолично Велков е подписал договори с външни фирми, които обслужват него и неговите интереси. С допълнителни клаузи към контрактите той дори е увеличавал многократно стойността на предоставяните му услуги, които телевизията трябва да заплати.

След запориране на сметка, от която дължимите суми могат да бъдат изплатени, Панайот Велков е продължил да блокира и другите сметки на TV7, като по този начин цели спирането на работата на телевизията. Съдебната система се оказва особено толерантна. TV7 е представила всички доказателства, че е платежоспособна. Съдът мълчи. Целта е ясна – ликвидирането на TV7.

Считаме, че ситуацията изисква да бъдат предприети решителни действия за защита. Под заплаха са не само служители и журналисти в българска национална медия. Заплашена е свободата на словото и независимостта на медиите. Гръмкото мълчание на институциите застрашава основните принципи на демокрацията и върховенството на закона.

TV7 е сериозна, професионална медия, която ще продължи да работи като обществена телевизия в името на българските граждани. Вярваме, че справедливостта е ценност в Европейска България и очакваме институциите да защитят истината и обществения интерес.

ТВ7 и Нюз7 отправят призив към останалите медии – да видят какво се случва, ако смятат, че е редно, да мълчат, а ако мислят, че могат – да помогнат. Прецедентите са опасно нещо, ако днес това се случва с една телевизия, утре може да стане с друга медия, казват от телевизията.

Оригинална публикация

www.dnevnik.bg I 14.08.2014г.

Софийският градски съд (СГС) във вторник е запорирал дяловете на фирмата на Венелина Гочева "Про Нюз Бълагрия" в разпространителското дружество "Агенция Стрела". Това е станало в рамките на делото, образувано по молба на близката до Цветан Василев "Сайга консулт" за откриване на производство на несъстоятелност, обяви "Капитал".

"Про Нюз България" е мажоритарен (83%) собственик на "Медийна група България-Холдинг ООД", която издава всекидневниците 24 часа, Труд, 168 часа, "България днес" и др. "Сайга Консулт" е дружество, което е свързано с банкера с европейска заповед за арест Цветан Василев.

Миналата седмица Венелина Гочева заяви, че никога не е вземала заем от Корпоративна търговска банка (КТБ) и че не е знаела, че партньорите й имат кредити от тази банка.

Разследване на "Протестна мрежа" показа, че фирми, близки до мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, са финансирали с общо близо 30 млн. лв. вестници извън издателската група на семейството на Делян Пеевски през 2011 и 2012 г. Заемодателите са сред големите длъжници на КТБ и сега си търсят парите по съдебен ред.

Във вторник съдът е отхвърлил искането на "Сайга Консулт" да запорира вземанията на "Про Нюз България" и движимото имущество на дружеството, както и да бъде назначен временен синдик.

Мотивите на съдия Елена Радева са, че налагането на общ запор в тази хипотеза би означавало "да се преустанови дейността на длъжника, което би била недопустима намеса преди обявяване на длъжника в несъстоятелност и възпрепятстване по пътя на обезпечението на възможността за оздравяване на предприятието на ответника, ако се установи, че е налице основание за уважаване на молбата."

"На този етап съдът не може да направи категоричен извод за наличие на неплатежоспособност или свръхзадълженост, поради това, че няма заключение, изготвено от експерт, за да се приеме, че са налице материалноправните предпоставки на закона за уважаване на молбата. Има данни единствено за това, че страните са договорна връзка, обективирана в приложените копия от документи – договор за заем и договор за ексклузивитет при покупко-продажба на недвижими имоти, от които може да се направи извод за вероятна основателност на твърдението за  наличие на изискуеми вземания. Но към настоящия момент не може да бъде направен извод за наличие на състояние на неплатежоспособност или свърхзадлъжнялост" приема още съдия Радева.

Пред "Капитал" юристи са коментирали, че подходът на съда в случая кореспондира с целта на закона – от една страна да бъдат защитени интересите на кредитора и от друга да не се причинява "гражданска смърт" на ответника.

Миналата седмица Гочева обясни, че през 2012 г. е купила вестниците "24 часа", "Труд", "168 часа", "България днес" и останалите издания на ВГБ с кредит от "Инвестбанк" и ги е заварила в тежко финансово състояние. Планът ѝ е предвиждал да освободи вестниците от ненужните активи, като част от него е била продажбата на недвижимата собственост на групата. "Първият имот, от който се освободих, бе сградата на бившата печатница във Варна", обясни издателят.

"През есента на 2012 г. "Про нюз" сключи предварителен договор със "Сайга консулт" за продажба на един от активите на "Медийна група България Холдинг" – "Печатница Варна", на стойност 7 милиона евро, за който бе дадена предплата", пише още Гочева и допълва, че от вестник "Капитал" е научила, че "Сайга консулт" има задължения към КТБ.

"В момента, в който продажбата можеше да се финализира, "Про нюз" предложи на "Сайга консулт" да изпълни задължението си по предварителния договор, но за съжаление, все още нямам отговор от тях. Подготвяме да заведем дело за обявяване на предварителния договор за окончателен", обяснява Венелина Гочева и допълва, че "Сайга консулт" има претенции към "Про нюз", но този търговски спор ще бъде решен.

Оригинална публикация