БНТ, Денят започва | 2009-12-28
Водещ: Продължаваме с поглед към 2009, с обобщение на това, което се е случвало в различни сегменти от обществения живот. Каква беше за медиите 2009 година, какво се случи на медийния пазар, логични ли бяха трансформациите, логични ли бяха тенденциите, които се видяха по отношение на изминаващата година. В края на по-миналата седмица социологическа агенция Маркет линкс представи една много интересна карта на медийните зависимости, за това как отделните медии в България се отнасят към партиите, към политическите фигури през 2009, как някои от тях са претърпяли много интересна метаморфоза след парламентарните избори през 2009. Най-често и най-обширно присъстващите личности – Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов след това в класацията. За тези тенденции, за коментар по тези тенденции в студиото с доц. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в Софийския университет. И със Севда Шишманова, журналист от БНТ, добро утро, здравейте.
Нели Огнянова: Добро утро.
Севда Шишманова: Добро утро.
Водеща: Може би да допълним и как кризата повлия на медиите, какво се случи през последните месеци.
Водещ: Да, и кризата. За вас може би като начало, кое беше медийното събитие на 2009, това което се случи в медиите, което се откроява в сравнение с другите събития?
Нели Огнянова: Да започнем с това, че България не е изолирана на световния пазар и на мен ми се иска в началото да вдигнем поглед от това, което се случва тук, въпреки че обявената тема е тенденцията в българските медии, и да погледнем голямата картина. В голямата картина виждаме много важни фактори, които влияят върху медиите. от една страна разбира се навлизането на технологиите. Технологичните промени са важни за медиите, където и да са те. А от друга страна процеса се усложни, защото това технологично развитие се извършва във време на съществена финансова криза. тоест има недостиг на финансов ресурс, рушат се стари модели за медии, основани на реклама, а същевременно медиите трябва да пристъпват към новата цифрова сфера. Няма как в България това да не се отрази. Разбира се при нас има още един важен фактор, нашите медии са в процес на реформа, защото България е в нначалото на своето европейско членство, така че ако търсим медийно събитие тук, то е как като цяло според мен медиите реагираха на тези фактори – новите технологии, финансовата криза и промяната на бизнес моделите и на потребителските модели.
Водещ: Реагираха ли адекватно, според вас?
Нели Огнянова: Ами аз съм юрист и по-скоро се интересувам от това как правото реагира на тези промени и ще имам възможност да кажа каква е оценката ми за начина, по който правото реагира.
Водеща: Медийното събитие на 2009?
Севда Шишманова: Ако трябва да опиша журналистически това, което започна проф.Огнянова, вие много добре знаете, че с навлизането на технологиите не само икономическата картина на медиите и собствеността се променя, но по някакъв начин се засяга и стандарта на правене на журналистика и това е големия морален въпрос пред журналистиката, който беше поставен през изминалата година. Защото аз ще цитирам само две събития. Вие знаете как беше отразена революцията в Иран, когато департамента на САЩ ползваше информация от Twitter, тоест абсолютно нелегитимни по стандартите на класическата журналистика И правене на журналистика информация. От друга страна хедлайните и новините в вета бяха преобърнати от една информация за кацането на падналия самолет на Американ Еърлайнс в река Хъдсън и това определи хедлайните в света, отново изключително непрофесионално по всички правила И стандарти. Тоест технологиите, навлизането на технологиите трайно ще бележат от тук нататък всичко, което се случва в световните медии като собственост, като позициониране, като влияние, но и като огромен морален и професинален казус пред журналистите, които се занимават активно с журналистика и с актуално правене на новини. Що се отнася до българския медиен пазар, аз няма да повтарям това, което абсолютно съм съгласна с всичко онова, което предполагат технологиите, трансформацията, реформата в българските медии, тя предстои законодателно следващата година до толкова до колкото процеса на цифровизация, който бележи тенденциите в развитието на електронните медии в Европа ще б ъде по някакъв начин много активно придвижен напред и дори завършен в някои от страните. Но аз искам да отбележа едно събитие, което според мен бележи, за мен поне, медийната 2009 година. Това е, че 20 години след 1989, все пак стана ясна и видима зависимостта на бългтарския медиен пазар от хората, които са били зависими от българските тайни служби, от Държавна сигурност. Процеса на ставане на видимо това кои са собствениците на електронни медии, кои са журналистите и ръководителите на тези медии през годините, свързани със службите и в последния месец също така на голяма част от печатните медии, според мен е събитието за българския медиен пазар. Дължимото събитие през тези 20 години. друг е въпроса, че за мен също е събитие, че то няма никаква обществена реакция и санкция от страна на обществото, но…
Водещ: Може би защото малко късно беше, 20 годиНи минаха, но след като станаха ясни…
Севда Шишманова: Ами достатъчно, за да няма санкция. Но това не обезстойностява информацията, с която ние се сблъскахме. Тя е меко казано притеснителна за това кой притежава българските медии, кой ги контролира, кой движи информацията. И кой по някакъв начин диктува тона в медийния пазар.
Водеща: Това исках да ви попитам и ще ви попитам – до колко тук нашия разговор за потребителите, тоест за зрителите, за читателите на вестниците, за тези които влизат в електронните издания в интернет, има резонанс ето тези събития, които се случиха – промяната, финансовата криза как се отрази на медиите, новите технологии, това за което вие споменахте, българското събитие, излизането наяве на принадлежността на собствениците. До колко читателите, зрителите се съобразяват с това и ги вълнува? С изброените събития до този момент?
Севда Шишманова: Ами вижте, санкцията на читателите и на зрителите, тя се изразява в това да купуваш вестниците, да ползваш интернет, да пускаш телевизора, съответно в рейтинги, да гледаш имаш ли доверие в една медия или нямаш доверие в една медия. Изследването, което вие цитирахте в началото показва нещо много интересно, аз присъствах на обявяването на информацията, анализирана от Маркет Линкс и дебата, който се състоя. Най-общо казано българските медии печатни и електронни, много по-малко електронните имного повече печатните, отиват в т.нар. жълто поле на поднасяне на информация и стилистика. Електронните медии в лицето на трите големи телевизии до някъде запазват баланса и консервативния тон. Но това, което е по-интересно е че консумирането от страна на аудиторията, на жълтите медии е в тотален дисбаланс с оценката им за това дали имат доверие. Те купуват тези вестници, гледат тези телевизии, правят рейтинги на телевизиите, тоест захранват ги потенциално с всичко онова, което дава ресурс на въпросните медии, тоест това че те ги гледат оправдават рекламните постъпления в тях, но от друга страна когато те трябва да отговорят имат ли доверие на тези медии – те нямат доверие на тези медии, точно обратното. Медиите, които са доста по-консервативни, както в печатните издания, така и в електронните медии, които по принцип имат малко по-малък тираж, и по-слаб рейтинг, обратно в много от случаите точно поради стандарта на журналистика и стандарта на спазване на определени професионални норми, не комерсиални норми, се ползват с огромно доверие от страна на аудиторията.
Водещ: Парадокс ли е това или е резултат на това, че много от тези медии, които са извън жълтото до голяма степен са и в полето на официалната власт, че се заиграват със силните на деня, че променят Позицията си. Докато т.нар. жълти издания казват някои истини, вярно гарантирани с много непроверени факти, които може би се харесват на аудиторията.
Нели Огнянова: Медиите са особен бизнес.
Водещ: Вярно е.
Нели Огнянова: Медиите не са бизнес точно като всички останали, защото те не са смаодостатъчни. Тоест живота на медиите не е за това самите медии да съществуват. Не трябва да се забравя, че те имат някаква мисия. В крайна сметка те трябва да допринасят за информирането на хората, за разнообразни услуги. И от тази гледна точка наиситна процеса е видим. Извършва се т.нар. комерсиализация в медиите, която е свързана с това, че при недостиг на ресурс, медиите се опитват да оцеляват. Това от една страна. От друга страна наистина има такава тенденция забележима. Важна информация, която не може да мине през качествените, т.нар. качествени медии, минава през други издания. С какво е свързано това според мен. Това е свързано с факта, че в тези трудни времена медиите се опитват добре да се позиционират на пазара. Един от начините да се позиционират добре на пазара е да поддържат топла връзка с властта. Има една особена фамилиарност между медиите и властта и ние виждаме резултата от това. Това е фактор за една по-голяма тема, която трябва да се обсъжда за привидностите в нашия медиен пазар. Струва ми се, че и през тази година и това не е събитие по никакъв начин, ние продължаваме да живеем в особен вид медийни привидности. Ние продължаваме даживеем в привисдността, че развитието на медийния пазар по някакъв начин е свързано с обществения интерес. А всъщност медийния пазар се води от други тенденции, бих казала за съжаление до някъде. От друга страна продължаваме да живеем в привидността, че има независим орган, който се грижи за интересите на зрителите и слушателите , очевидно това е привидност. Общо място във всички експертни коментари е, че регулатора не е независим и че регулатора и през годината не прояви нужната степен на експертност, за да работи за зрителите и слушателите. И една много важна трета привидност според мен е тази, че ние продължаваме да не знаем кой говори. И в това отношение аз ще се съглася напълно с това, което каза г-жа Шишманова, като този дефицит на информация кой говори можем да търсим на различни равнища. Първо ние не знаем докрай каква е структурата на капитала, ние не знаем каква е собствеността в медиите. ние продължаваме да нарушаваме въпроса за прорачността в медийната картина и аз много силно се надявам, че 2010г. е една година, в която законодателя ще прояви воля и управляващото мнозинство ще прояви воля, така както проявява в други сектори воля, за да решава някакви задачи, в края на краищата и нормативно да се реши въпроса за прозрачност на собствеността. Второ равнище, на което може да се води разговора кой говори, разбира се, е кои са ръководителите на медиите, кои са директорите, кои са водещите журналисти, кои са лицата, които формират общественото мнение и ние виждаме, че това е една област с тайни. Вярно че са минали 20 години, но аз съм склонна да поддържам тези, които биха искали тайните една по една да се разбулват, защото никога не е маловажно кой точно говори.
Водещ: Имате предвид тайните, свързани с принадлежност на бившата Държавна сигурност или други тайни, свързани с годините на прехода?
Севда Шишманова: И със стойността на капитала. Те са по някакъв начин свързани.
Водещ: Свързани са двете неща?
Севда Шишманова: Очевидно.
Нели Огнянова: Те са свързани, разбира се. Можем да обсъждаме една тенденция или въпрос – случайно ли е, че хората, които сега се оказва имат зависимост се оказват на ръководни позиции, на водещи позиции. Това тенденция ли е или само най-умните, най-опитните са успели да достигнат точно тези позиции.
Севда Шишманова: Нека да кажа, че не само заради изискванията на закона за радио и телевизия, но ръководството на националната телевизия е единственото до този момент, което е обявило и изпълнило всъщност изискването хора, които са били свързани с бившите служби по някакъв начин да не присъстват на екрана. Те не са и част от ръководството и екипа на националната телевизия. Това, което в изследването, което също така цитирахте, защото то по някакъв начин е доста комплексно за медийната среда, за мен беше много вабно да отбележа, това е факта, че в точно това движение и стремглаво приближаване на определени медии към властта, тотална транфспормация, бих казала скок, гигантски скок от отрицалтелно към положително отношение за дни към управляващите, новината е, че двете национални медии – националната телевизия и националното радио, са извършили изключително минимално движение в това отношение. Тоест говорим не само за консерватизъм на говорене, но говорим и за поведение по отношение на взаимоотношение с властта. Аказвам това неслучйано, защото обикновено националните медии, обществени радио и телевизия, за които правим заради начина им на финансиране до този момент те се смятат за държавни, като изискванията за тях са като към обществени медии, обикновено към тях е винаги била насочена критиката в подобна година, каквато беше тази с много избори, които направихме, че са обвързани с автоматична транформация по отношение на близостта си към управляващите. Точно обратното, в случая националните медии са тези, които запазват тази много необходима дистанция между медиите и властта. И това, което ми се иска да кажа е в другите подтеми на това изследване. Явно личи тенденцията, че двете медии, особено националната телевизия, към която има претенции като към държавна медия, всъщност изпълнява обществено функции и показателите, по които е направено това изследване, включително за доверие към медиите, националната телевизия неизменно оглавява тази класация. Тук ще си позволя да кажа, че през изминалата година имаше нещо много видимо, което направи националната телевизия. При тоталната комерсиализация на двете големи телевизии, знаем едната беше продадена преди година и естествено е да очакваме изключителна инвестиция в проекти, които биха акумулирали рекламен ресурс. Втората или тя е първата по рейтинг, БТВ, предстои да бъде продадена, също акумулира огромен финансов ресурс, който се инвестира в проекти, които биха довели до рейтинг, тоест се комерсиализира. На този фон националната телевизия започна и по някакъв начин вижда един много сериозен проект, който при всички случаи е съобразен с модерните тенденции в медийните формати и в същото време по някакъв начин защитава обществената функция на телевизиите. Това беше проекта Голямото четене, това беше проекта Големия избор и сега проекта Българските събития на 20 век, които очертават една трайна тенденция не само като защита на обществените функции и доверие, но и като разбиване на модела, че един некомерсиален формат не може да получи съоствено рекламна санкция. Тези формаси с изключение на политическия Големия избор получиха своя спонсорски рекламен ресурс отвън, тоест една видима промяна на модела на защита на обществен интерес през осигуряване на финансиране, което е близко до комерсиалните правила, мисля че е едно постижение на националната телевизия првез изминалата година.
Водеща: Говорите за изминалия път през 2009 година от обществената телевизия, БНТ, какво е следващото, което предстои през 2010? И в сравнение с обществените телевизии в Европа, от какво има нужда и както трябва да се случи през 2009?
Севда Шишманова: Аз мисля, че проф.Огнянова ще бъде компетентна в това отношение, защото нашите очаквания са свързани с цифровизацията, а тя е експерт в това отношение и предлагам да посочи параметрите.
Нели Огнянова: Иска ми се да кажа това, че до сега говорихме за общите фактори – цифрровизация и недостиг на финансов ресурс са фактори, които засягат всички. Но не бива да се говори общо за всички медии, защото има сегментиране И диференциране на пазара и за различните медии трябва да говорим по различен начин. Още повече в условия на криза има известно противопоставяне на отделните категории медии, това е логично. Трябва да видим как това се случва в България. Само да посоча, че не съвпадат, така да кажа меко, не съвпадат интересите на обществения и на търговския оператор. Не съвпадат до край, ако трябва да бъда точна, интересите на медии, които се разпространяват чрез спектър наземно и на медии, които се разпространяват да речем по кабел. Не съвпадат докрай интересите на т.нар. класически медии и т.нар. нови медии. Така че тук има две обстоятелства, които искам да посоча. Първото е, че трябва те да се мислят през интереса на зрителите и слушателите, през интереса на аудиторията и на потребителите. И второто е, че за да постигнем едно ниво на лоялна конкуренция на пазара, ние предполагаме честна игра. Тоест условията за тази честна игра, стандартите и критериите трябва да бъдат заложени в закона и след това да се прилагат от регулатора. Не бива, не следва в България да забелязваме на полето да има хора, които влизат в медии, субекти, икономически играчи, които влизат с предимство извън състезанието. Това е важно. И в контекста на този разговор се поставя въпроса за обществените медии, общественото радио и обществената телевизия. Дори аз бих казала, че между тези две медии можем да говорим за диференциация, защото те имат свое лице, свой облик, изпълняват свои задачи, имат свои проблеми. Ако погледнем напред – дълъг път на реформа очаква нашите обществени медии. Аз бих се съгласила, че те са извършили някакви стъпки, но искам да кажа, че тежката работа предстои. От гледна точка на финансирането ние очакваме… има такава заявка за нов закон, тъй като досегашните изменителни закони не са поставяли явсно проблема с финансирането, тоест ние очакваме да се преразгледа въпроса с финансирането на обществените медии така че наистина да се обвърже още по-тясно тяхната обществена функция с парите, които те получават. Същевременно обществяените медии не трябва да получават някакво специфично пазарно предимство, свръх тяхната специална задача, която имат. Ние очакваме през новата година обществената телевизия да обърне внимание на проблемите за цифровизация, да обърне внимание на това, че тя ще има много по-големи възможност да достига до аудиторията. Тоест тя ще има много по-големи възможности, повече програмно време, ще може да въувежда по-голям спектър от услуги за хората и няма време, това трябва да се разработва, аз искрено се надявам, че телевизията работи по този въпрос.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.
Милена, Кирил и Тодор – тримата водещи на уникалното радиопредаване "Тройка на разсъмване" по радио "Витоша", посрещат Нова година като средностатистическите българи – с приятели, на село или у дома. 2009-а бе успешна за триото, което навърши 10 години в ефира.
На 29 декември 2009 г. (вторник) от 14.00 ч. в сградата на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) ще се проведе среща "без вратовръзки" с ресорния министър Трайчо Трайков.
Знаем, че:
За най-празничните зимни дни в годината поканихме лъчезарните половинки на Иван и Андрей Вихра и Даниела да ни разкажат как минава коледната приказка за тях и за семействата им и предпразнично доста се посмяхме. Дано се забавлявате и вие, докато четете разговора ни, озарен от духа на поредната бяла и красива зима.
“Ами сега? Няма време" – анимирано човече с цип на устата изговаря тези реплики вече 30 години по БНТ. Това е една от запазените марки на “Минута е много" – единственото познавателно състезание в българския тв ефир, задържало се толкова дълго на екрана.
