в. Класа | Инна ВАСИЛЕВА | 2009-12-28 | 00:01:01

Посредствеността е по-страшна от икономическата криза и бедността

ВИЗИТКА
Валентин Танев е завършил ВИТИЗ (сега НАТфИЗ) в класа на проф. Крикор Азарян. Участва в много постановки, сред които "Хъшове", "Дядо Коледа е боклук", "Вишнева градина" в Народния театър, "Лазарица", "Мармалад" и "Фенове" в театър "Сълза и смях", "Комедия на слугите" в театър "Българска армия" и др.
Румен Угрински е завършил актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Изявява се на сцената на Столичен куклен театър.
Танев и Угрински са познати на тв зрителите от ролите си в пародийното шоу "Пълна лудница" по bTV, а от тази седмица те се върнаха на екрана като водещи на предаването "Господари на ефира" по bTV.

Отново сте водещи на "Господари на ефира" и отново изобличавате чуждите гафове. На вас случват ли ви се често такива по време на снимки? Р.У.: Редовно, на мен почти винаги. Имам проблем, че не мога да видя точно коя камера свети в момента и как се сменят, трябва да следя лампите. Затова Вальо е до мен.

В.Т.: Винаги се случват гафове, само човек, който не работи, не греши. Някои са по-смешни, други са тъпи.
Имате ли персонажи от "Пълна лудница", които са ви любими? Р.У.: Много разнообразни неща правим, всички са ни любими. В началото имах един образ на възрастната Бриджит Бардо, а напоследък ми се удава добре и ми харесва да играя подполковник Егаси Костов. В.Т.: Не е важно дали на мен са ми любими персонажите, важно е да станат такива на публиката.
Р.У.: Много харесвам някои от неговите превъплъщения -прави от воле Христо Стоичков, напоследък има един образ – Плевенлиев, а най-големият му хит в момента е д-р Фалус.
Как се подготвяте, когато пародирате даден образ? Каква е тайната на добрата пародия? В.Т.: Наблюдаваме хората, гледаме видеа с тях. Р.У.: Не че има тайна… "Добрата пародия" звучи малко претенциозно, но това е много сложна материя. Трябва да не преиграваш, да направиш образа по-плътен и по-истински. В.Т.: Да му хванеш характера на мислене, това е най-важното.
Сърдят ли ви се хората, които пародирате в скечовете си?
Майор Костов май ви се беше обидил… В.Т.: Идеята на това шоу не е да се осмиват конкретните хора, а явленията в телевизията в нашия живот, няма какво да се обиждат. Р.У.: На Запад за всеки известен човек – независимо дали е актьор или работи в друга област, се смята за връх в кариерата, ако го имитират. На нас не ни се обаждат често да ни правят забележки, това се случва предимно на продуцента.
И двамата сте актьори, какво ви привлече в телевизията? В.Т.: Това е част от професията.
Р.У.: Много е различно, в театъра живата публика ти дава много, тук на мен ми е много по-трудно. Много искам "Господари на ефира" да се излъчва на живо с публика, ще се чувствам много по-добре и по-естествено ще се получават нещата. Ние се провокираме помежду си, но ако има и зрители на живо, те биха ни заредили допълнително за импровизации. Иначе съм като глътнал бастун от време навреме.
В "Пълна лудница" играете в пародията на турски сериал "Сакъз". На какво според вас се дължи голямата популярност на тези сериали? Р.У.: Сериалите винаги са били голям хит. Помните ли "Робинята Изаура"? По-възрастното поколение, а и децата, които стоят с бабите си, ги гледат. Почти всичко там е нереално, изкуствено, сладникаво, но това е начин да привлечеш зрителя към екрана. В.Т.: Аз не бих могъл да ги коментирам, защото не ги гледам. Но от това, което съм видял, от професионална гледна точка мога да кажа, че са снимани сравнително добре, актьорите играят нормално, сценариите са долу-горе добре свързани.
Р.У.: Основният зрител на сериалите е пенсионерът, а какво му се предлага на него? Чуди се как да свърже двата края, а това е единственият начин да избяга от реалността – сериал, който да те погълне и един час да не мислиш за проблемите си.
Кои са любимите ви актьори, на които се възхищавате и които ви вдъхновяват?
В.Т.: Имам един любим филм -"Кръстникът" – там са събрани изключителен режисьор, много добър сценарий и изключителни актьори – Робърт де Ниро, Марлон Брандо, Ал Пачино. Дъстин Хофман също ми е любим.
Р.У.: Вкусовите ни се припокриват, много ми е интересно и английското кино. А в комедиен план ни зареждат "Монти Пайтън".
В.Т.: Да, аз преди няколко дни гледах "Смисълът на живота според Монти Пайтън".
Имате скечове и с политическа сатира. Кой политик бихте искали да пародирате? В.Т.: Не мога да кажа име, бих се ангажирал по-скоро с явление. По-важно е да се изобличат не определени черти на поведението на някои политик,
а начинът му на мислене. Р.У.: И аз не мога да кажа конкретен политик, който бих искал да играя в скеч, но миналата седмица в парламента гледахме едни много неприятни подмятания между двама народни представители (Яне Янев и Волен Сидеров, бел. ред.), които бяха толкова по-шли, че даже ти е гадно да се занимаваш с такава материя. Там няма какво да се пародира – толкова бяха жалки и смешни… и това са хората, които ни управляват! Идеята на пародията е да се хиперболизира това, което е направил човекът, но те достигнаха дъното.
В.Т.: Да. Най-страшното не е икономическата криза, нито това, че сме бедна държава. Посредствеността е най-страшна на всяко ниво. Когато те управляват посредствени хора, това е жалко. А изборът ни да ги сложим на власт е бил продиктуван от нашата посредственост.
През последните години български филми получават много награди на международни фестивали. Какво според вас е бъдещето на българското кино? В.Т.: Киното потегли след една дългогодишна криза, която беше изкуствено създадена. Въпросът е да не се предизвика втора такава криза. Българското кино трябва да бъде подкрепяно, защото национална култура без национално кино не може да съществува -без театър, собствена драматургия. Най-тежко това може да се отрази на подрастващото поколение. Младите трябва да имат самочувствието, че живеят в наистина културна среда – да ползват постиженията на собствената си култура и да се зареждат от тях. Р.У.: Публиката в театрите се върна и е грехота някой да направи грешката да не стимулира този вид изкуство. За съжаление в киното все още нещата са зле, но основният проблем е, че няма пари. Държавата трябва да вземе това насериозно и да се даде шанс на младите хора – не се знае откъде ще излезе нещо добро.
В.Т.: За 20 години се смениха толкова правителства и аз не съм чувал нито едно реално да си постави като приоритет културата. Всички я изтикват в задния двор и казват, че има по-важни неща за решаване, а се смениха вече две поколения.
Пораженията са налице – насилие в училищата, настъпване на чалгата…
Не може да се прескачат културни пластове, да се оставя вакуум, това се отразява пагубно и действа като бумеранг. Ако вървим по същия начин, децата ни ще продължават да излизат в чужбина, защото там интелектуалната среда е различна и материалът ще става все по-кофти, ако перифразирам думите на един популярен българин.
А телевизиите каква роля
играят в този процес? В.Т.: Много противоречива. Голяма част от некачествените предавания и телевизии възпитават много лош вкус. Р.У.: Но това е най-силната медия. Много по-лесно е за хората да гледат предавания и филми, отколкото да седнат да прочетат някоя книга или да отидат на театър.
Оптимисти ли сте за отношението на новите управляващи към културата? В.Т.: Не съм чул ясна позиция по отношение на културната стратегия в момента. Р.У.: Не знам рано ли е, но наистина не са заявили какво ще правят в тази сфера. В.Т.: По време на предишното правителство имах възможност да разговарям с бившия премиер Сергей Станишев и го попитах дали ще може от руския газ да се отвори едно кранче за българската култура, а той каза, че още е рано. За културата винаги е рано, но се боя да не стане късно.
По време на блокадата на Ленинград Дмитрий Шостакович пише т.нар. Ленинградска симфония и тя се свири в обградения град – дори по време на обсадата културата е важна, защото тя е свързана с духа на един народ. В една критична ситуация в Народния театър един мой приятел, който работи в Израел, каза, че тази страна е във война, през деня убиват деца, но вечер завесата се вдига и се играят представления. Нашата професия е много важна и това трябва да го знаят и управляващите. Политиците идват и си заминават, но имената на хората на духа остават. Никой не може да се сети името на министъра на транспорта в правителството на Любен Беров например, но всеки знае коя е Татяна Лолова.

Стр. 20

в. Капитал | Алексей ЛАЗАРОВ | 2009-12-24 

Огромна част от българските новини, може да бъде сведена до пет основни мита

Някога, толкова някога, че хората още са живеели в пещери, те се събирали около огъня вечер и си разказвали истории. Знаем за това от рисунките по опушените каменни стени – гордеели са се с разказите за смели ловци, плакали са на истории за любовта и са се приближавали по-близо до огъня, уплашени от страшните бедствия, които могат да ги връхлетят изневиделица.
Днес, десетки хиляди години по-късно, хората пак обичат същото – да слушат и разказват интересни истории. Разликата е единствено в това, че сега те не се разказват само край огъня – може да ги чуеш, видиш и прочетеш по различни начини.
Едно нещо обаче е останало непроменено – сюжетите. Има една теория на американския журналист Джак Лули, според която от зората на човечеството досега всички истории, които хората обичат да слушат, могат да бъдат сведени до седем основни мита, а именно: мита за жертвата, за изкупителната жертва, за героя, за добрата майка, за тариката, за другия свят и за потопа. Те се виждат в първите запазени досега епоси, през библията, корана и прочее религиозни книги, чак до днешните филми и романи. Основните митове могат да се прочетат в приказките навсякъде по света. Има ги и в новините.
В българската публичност обаче – особеният свят, който създават медиите, е малко по-различно. Не знам дали следите понякога чужди медии, но ако са ви попадали, лесно ще видите, че темите там са други, както и начинът, по който са разработени. Най-лесно това се вижда, когато се връщате (или идвате) в България и отворите в самолета български вестник. Обикновено усещането е, че ви залива кална и крещяща лавина от истерични събития, от които много рядко има някакви последствия. От страниците на вестниците и телевизионните екрани голяма част от политиците и другите герои на публичността викат с пълно гърло, абсолютно убедени, че крясъците и самото присъствие в медиите могат да заменят смисъла.
Сега, с риска да стане малко сухо, но ето ви малко теория: По принцип медиите имат три основни задачи – те трябва да информират, забавляват и образоват. Последното се прави най-малко, а другите две в различна пропорция, зависи от жанра и аудиторията в различните случаи.
Българските медии в повечето случаи вършат само една работа – плашат. Те са като един гигантски торбалан, който бълва ужасяващи истории с невероятна скорост. Един от най-любимите митове на телевизиите и вестниците в сърцето на Балканите е
Митът за апокалипсиса
Ако българските медии трябваше да редактират библията, апокалипсисът на Йоана щеше да заеме 90% от нея. "А сега, накрая – две положителни новини", завърши неотдавна водещият на новинарската емисия по една от националните телевизии, след 28-минутен порой от негативни събития. Катастрофи, отчаяни хора, умиращи бебета, убийства, изнасилвания, природни бедствия и политически скандали. Това е идеалният коктейл за огромна част от българските медии. От уроците по журналистика повечето телевизии и вестници са разбрали единствено, че добрата новина е лошата новина. Всички други нюанси на живота потъват в сивата мъгла на медийния апокалипсис.
Това, разбира се, не означава, че медиите са сключили договор с лукавия, за да хвърлят черна пелена върху ни. Публичността има две страни и хората все пак играят някаква роля в нея. Ако погледнете най-четените текстове в сайтовете на масовите вестници, ще видите, че апокалиптичните новини са най-четени. Едва ли може да се каже, кое е причина и кое следствие, но е факт, че този мит, преповтарян всеки ден по стотици пъти мачка хората и насажда чувство за обреченост. Освен това животът за щастие в по-голяма си част е друг – по-цветен и като цяло доста по-положителен, отколкото изглежда в кривото огледало на медиите. Да не говорим, че негативният порой понякога е просто досаден. Все пак да слушаш толкова често "горко, горко, горко на живеещите по земята" (Откровение на свети Йоана Богослова 8:13) е леко дразнещо.
За щастие из българските медии препускат не само конниците на апокалипсиса. Избавление от него ни предлага друг новинарски мит:
Митът за юнака/спасителя
Сещате се, този сюжет го има в много прикази, сериозно застъпен е в Новия завет на Библията и в определени периоди българската журналистика му обръща внимание. Това се случва често преди избори, когато старото управление е вече безнадеждно компрометирано и трябва да се появи някой (с извинение за клишето) на бял кон, който да се разправи с лошите и като цяло да оправи работите. Защо хората не ги оправят (оправяме) сами е друга и много голяма тема, може би донякъде свързана с предния мит, а и с един от по-долните.
В ролята на политическия Христос, преди време беше Симеон Сакскобургготски. Още с първата си програмна реч той обеща спасение на всички, които му повярват (помните "вервайте ми", нали?). Последният български цар намекна и че е способен на чудеса. Макар и да не пое ангажимента да нахрани последователите си с две риби, той обеща за 800 дни да промени сериозно живота на хората.
Друг герой, който успешно влиза в този мит, разбира се, е Бойко Борисов. В света на приказките неговият аналог е по-скоро Крали Марко, и то не само заради физиката и манталитета на биткаджия. Очакванията към премиера са подобни на приказния герой – да хване боздугана и сабята, да размята турците и да освободи нас, клетите роби, оковани в тежките вериги на безнадеждността.
Тъжно е, но отсега може да се предвиди, че Бойко Борисов го чака разочарование. Защото митът за спасителя, най-често преминава в друг, често срещан и доста любопитен:
Митът за предопределеността
Другото име на това новинарско клише може да е изразът "и тези са като онези". Ако потърсим библейска препратка, ще я намерим в Стария завет: "Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави" (Еклесиаст 1:9). В съвременната си българска интерпретация това клише може да се види доста често и е кошмарът на политиците. Хората могат да превключат от мита за спасителя, към мита, че и тези са като предишните (а именно крадци и некадърници) само след няколко скандала и съмнения за злоупотреби. Това даже се е превърнало в закономерност на политическия цикъл. Времето от "осанна" до "разпни" го в България обикновено е само няколко години, а провалът на всяко едно управление е неизбежен. След като то рухне в праха на някогашните илюзии, започва трескаво търсене на новия спасител.
Това клише е малко по-особено, защото то не е толкова наложено от медиите, колкото описва реалния цикъл, по който се случваха нещата през последните години. То обаче също създава чувство за обреченост. В този мит например СДС е осъден винаги на разцепване/отлюспване, а София винаги е непочистена от първия сняг. (Историята с това как снегът "изненадва" властите е едно от най-устойчивите медийни клишета още отпреди 1989 г.; любопитното в него е, че никога, абсолютно никога не се пише и говори толкова за втория/третия път, в който вали сериозно; обяснението на клишето е по-скоро психологическо – изненадата от първия сняг е някакъв протест срещу идващата зима и изпъква на фона на безснежните месеци по-рано; след него всички влизат в зимен режим и недобре почистените улици не правят впечатление никому; иначе клишето е устойчиво, защото е винаги вярно – когато вали сняг, той натрупва, а за да се изчисти трябва време, през което може спокойно да се твърди, че той е "изненадал" властите)
В света на българската публичност за щастие не живеят само политици и различни поп звезди. Понякога в тях се промъкват и обикновени хора. Те обаче присъстват там само като доказателство за друг мит:
Митът за онеправданите
Ако българските медии имаха Библия, в нея с главни букви щеше да пише: "Блажени са страдащите, защото тяхно е царството медийно." В света на телевизиите и вестниците обикновените хора са жертви, които илюстрират несправедливия ход на съдбата. С нормални човешки истории се илюстрират теми за непосилно високите цени на парното (също изключително устойчиво новинарско клише), покачващите се лихви, скапващата се здравна система, лошите пътища и още много, много други лоши неща.
Успехът практически няма място в българските медии. Той бива заглушен от като цяло апокалиптичния свят, който журналистите рисуват. Успешните хора от бизнеса никога, абсолютно никога не се радват на внимание. Положителните оценки във вестниците и телевизиите се дават много предпазливо. Да се каже, че някой политик е добър, е почти немислимо, защото в кривата парадигма на повечето медии истинската журналистика трябва да е силно критична и да посочва проблеми. Ако оцениш позитивно някого, това обикновено се разбира, като че ти и медията, в която публикуваш сте близки до него, следователно не ви е чиста работата. Това, разбира се, е нелепо, защото задача на медиите е да бъдат обективни. Ако балансът между плюсовете и минусите на някой е положителен – а такива случаи все пак има, това трябва да се каже.
От това правило има изключения. Успехът в българската публичност е позволена тема, но само ако се случва в чужбина. Това е и друг често срещан мит:
Митът, че никой не е пророк в собственото си село
В народняшкия стил на много български медии това клише може да звучи и така: "Наше момче успява в чужбина." Примерите за това са удивително много и най-често се виждат в спорта. Такава е например историята за Калоян Махлянов – българинът, който се състезава по сумо в Япония под името Котоошу. "Гигантът от Джулюница", както е устойчивото клише за него, се радва на огромна популярност в медиите и изявите му на тепиха се отразяват непрекъснато. Единствената причина за това е, че той е българин. Иначе този спорт не се гледа от практически никой тук и едва ли повече от няколкостотин човека разбират правилата и организацията на сумо-турнирите. А тя е сложна. Мислите ли, че много хора могат да разберат следния епизод от биографията на джулюнишкия гигант: "През 2005 Котоошу влиза в санияку – елитната горна част на макуучи с ранг комусуби. След неуспешен турнир е понижен до маегашира 5, но след още един турнир отново е комусуби. Скоро след това става секиваке, а през декември същата година получава престижния ранг озеки". Въпреки пълната сумо-неграмотност на българите Котоошу получава внимание, защото е пример за наше момче, успяло в чужбина. Подобни примери има много и извън спорта. Българин на сравнително високо ниво в чужда компания има много повече шанс да получи внимание от тукашните медии, отколкото някой местен бизнесмен, направил много повече. В нашата публичност на предприемачите е отредена друга роля – тази на чорбаджии, които може и да не издевателстват над хората, но със сигурност парите им имат съмнителен произход. Същото може да се види и с хора на изкуството – успехът им се признава, не когато обективно правят нещо хубаво (пеят в операта, рисуват, режисират), а когато направят това извън България.
Отсъстващите митове
Както вече става ясно, от всички приказки, които съществуват на света, българските медии разказват само най-страшните. Представете си, какво ще се случи в главата на едно дете, ако му четете само истории за зловещи чудовища, безмилостни деспоти и ужасни магьосници. Най-вероятно то ще стане мрачно, агресивно или в най-добрия случайпасивно. Същото се случва и с всички нас. Засипани от черните снаряди на медийната канонада, понякога не обръщаме достатъчно внимание на истински красивите истории в живота около нас. Те са много повече, отколкото изглежда, само трябва да ги потърсим. Намират се лесно, защото не се крият, а седят тихо отстрани и с леко иронична усмивка ни се чудят – защо сме отшили толкова далече по ръбавата и камениста пътека на негативизма.

Стр. 58-59

Eenk.com I Еленко ЕЛЕНКОВ I 2009-12-23

Чудесни правила за добра журналистика от Джим Лерер, които превеждам:

• Не правете нещо, което не можете да защитите;
• Разследвайте, пишете и представяйте всяка тема с такова внимание, сякаш в нея пише за вас;
• Предполагайте, че има поне една различна версия на всяка тема;
• Смятайте читателя/зрителя/слушателя за умен колкото вас;
• Предполагайте същото за хората, които интервюирате;
• Смятайте личния живот за конфиденциален до момента в който това не пречи на темата;
• Внимателно разделяйте вашето мнение или анализ от чистите новини и слагайте етикети кое е кое;
• Не ползвайте анонимни източници или цитати без автор, освен ако случая не го изисква;
• На никой анонимен не трябва да се позволява да атакува някой друг;
• Последно – не сте в бизнеса с развлечения.

BNEWS I Николай БАРЕКОВ I 2009-12-23

На всичките си приятели и многобройни фенове в цяла България искам да съобщя, че взех окончателно решение как и къде да продължа журналистическата си кариера. Решението ми бе лесно за взeмане и отдавна обмислено, както повечето неща в моя живот.

Избирам най-свободната медия не само у нас, но и по света. Нищо не може да се сравни с демократичността на общуването и изразяването в интернет. Аз съм запленен от този нов свят, който открих през последните години.

Първо създадох блог, а след това с група изключителни журналисти направихме новаторския за България информационен сайт BNews. С помощта на моите изключително талантливи приятели от интернет бизнеса в САЩ внедряваме непрестанно модерните технологии и новите принципи за правенето на интернет медии. Основният принцип, който различава модерните медии като нашата от по-старите, е собственият почерк в правенето на новините и задълбоченото коментарно начало в тях, което се избягва целенасочено от така наречените медии-официози. Свободата ни липсва изначално, но тя ни кара да я преследваме като несбъднат блян навсякъде в нашия живот.
Поемам тежкия, но благороден кръст, който моите колеги поискаха от мен да сложа върху гърба си, и от началото на 2010 година ставам директор на всички медии, събрани под шапката на „Би Медиа Груп“. В тази медийна група са базирани сайтовете BNews, Business Post и регионалният информационен лидер News 4000.
След Нова година идват много нови изненади и предизвикателства за мен и моите колеги. Очаквайте отново завръщането на култовата рубрика „На Барекадата“ пак в телевизионен вариант, но вече в световната мрежа. Около февруари ще се роди пред очите ви и най-откровеният информационен сайт за светски новини и градски легенди – Blife. Ще гледате новини за големи и малки хора в реално време.
Очаквайте най-грандиозния проект, замислян някога в българския интернет, който ще промени завинаги представата ви за правенето на телевизия в реално време. Надявам се да докажа на хората, които всеки ден ме спират по улиците, че моето излизане от големия екран и скачането ми в дълбокия и тайнствен свят на Свободата не е бил безмислен акт.
Приятели мои, да си пожелаем 2010 година да бъде началото на нова ера в българската журналистика! След завръщането ми от САЩ ще направя специален чат с моите фенове и зрители в Bnews и ще отговоря на всички ваши въпроси. Весели Коледни празници! Бъдете здрави и нека Бог бди над Вас! Неговата подкрепа ни е нужна и е единственото сигурно нещо, с което се раждаме на този свят.

Оригинална публикация

в. "Сега" I Христо БЛАЖЕВ I 2009-12-22

Едни и същи филми, лица и забавления пълнят телевизионните програми по Коледа и Нова година

Лили Иванова ще пее и по бТВ, и по "Нова".

Коледата е невъзможно скучна, ако съдим по програмите на трите национални канала – БНТ 1, бТВ и "Нова". За поредна година празничната трапеза ще бъде гарнирана с претоплени от миналата година телевизионни манджи, сред тях филми, концерти и все същите скечове на все същите смешковци. Тези, които последните месеци са почти постоянно на екрана и не може да се каже, че привличат сериозно внимание и аудитория.

Бегъл поглед встрани – видно е, че и в непразнично време програмите са от постни, по-постни. През делничните дни единствено националната телевизия се осмелява да пуска филми, и то в ритмична последователност понеделник – стари български филми, сряда – относително нови, по-неизвестни заглавия, а в петък – стари, основно немски филми.

В същото време двете други национални телевизии се отказаха напълно от филмите през седмицата. Праймтаймът на бТВ и "Нова" е окупиран или от реалита, или от сериали, основно турски – по първата това е "Листопад", а от януари се очаква в същия часови пояс по "Нова" да започне друг лъскав сериал, пак с произход южната ни съседка.

През уикендите положението е сходно. БНТ 1 се изхитрява да повтаря едни и същи филми вечерно време, а бТВ отново дава ефира си на реалита и набедени за комедийни шоута. "Нова" действа с една идея по-сериозно с пускането на старички, но поне хитови холивудски продукции като "Спайдърмен", "Дневникът на Бриджит Джоунс", "Карибски пирати" и прочие.

Последният предпразничен уикенд също не предложи изненади. БНТ 1 пуснаха филма "Нагоре с краката", който даваха през април. В неделя пък зрителите трябваше да бъдат разчувствани с "Когато един мъж обича една жена", излязъл в далечната година, когато футболните национали станаха четвърти в света.

БТВ се върнаха още по-назад с късния филм "По пистите на Аспен" (1993), а в неделя отбиха номера с анимацията "Мадагаскар", която излъчиха миналата година на 20 декември, и "Снежни кучета",

която гледахме и през 2007, и през 2008 г.

"Нова" по незнайни причини заложиха в събота на комедията "Систър Акт" от 1992 г., която бТВ дадоха през август. В неделя по обед удариха в земята конкуренцията с три по-нови филма на коледна тематика, но вечерта по изпитаната схема извадиха овехтелия "Гладиатор" с Ръсел Кроу, който бе даван и в началото на тази година.

Но да се насочим към актуалните празнични програми. Заместник-програмният директор на националната телевизията Димитър Цонев ведро обяви пред медиите: "Мисля, че подборът на филмите е много добър… Нямаме слаб филм по празниците – и по Коледа, и по Нова година". Да видим какво има в предвид.

На 24 декември денят започва с "Черният жребец", който бе даван съвсем скоро – през септември. По обед пък ще дават "Ние не сме ангели" с Хъмфри Богарт от 1955 г. Вечерта в "Клиника на третия етаж" за пореден път ще бъде посрещната Коледа с епизод, създаден през 2000 г. и оттогава изтъркан от излъчване. За десерт е подготвена романтичната комедия "Наистина любов", за която е ред на БНТ да дава, след като на 1 януари същия филм излъчи "Нова".

Коледната програма традиционно блести с "Коледно послание и благословия "Урби ет Орби" на папа Бенедикт ХVI – пряко предаване от Ватикана". За поредна година православна България ще гледа обръщението на католическия църковен глава, което едва ли се излъчва в някоя друга православна държава. Убеден съм, че

немалка част от българите считат папата

за религиозен водач на целия християнски свят, защото само той получава медийна публичност. Вечерта БНТ ще дава "Сибирският бръснар" на Михалков, който скоро ще чукне 12 годинки от появата си.

БТВ навлизат в празниците по крайно консервативен начин – с филмите "Гореща Аляска", даван на 28 декември 2008 г. и поредицата "Сам в къщи", без която няма как да мине Коледа у нас. Вечерта излагацията е пълна – отново концерт на Лили Иванова, точно както миналата година по същото време. Същата неостаряваща (в мислите си) прима на българската естрада ще пее от екрана и в последния ден на годината, само че по "Нова" при Иван и Андрей. Коледният ден започва с "Договор за Дядо Коледа", който е безспорен рекордьор – бТВ го дава за пета година подред! Следва старичкият "Коледата невъзможна" (1996), а към повторенията се нарежда и шоуто "Разбулените тайни на магията", давано точно 12 месеца назад.

Заместник-програмният директор на "Нова" Сергей Мангов заявява бодро: "Пак ще заложим на добре познатия микс от нови и класически хитове. Заглавия като "Завръщане в Америка" с Еди Мърфи и "Систър Акт" с Упи Голдбърг са много любими и независимо колко пъти са показвани,

хората всеки път ги гледат с интерес

Естествено ще има нови заглавия като "Страшен филм 4", "Шантав петък", "Запознай се с нашите", "Джони Инглиш"…" Тези "много любими заглавия, които независимо колко пъти са показвани, хората всеки път ги гледат с интерес" не са едно и две. Още на 24 декември "Да пропуснеш Коледа" и "Агент ХХL" повличат крак – същите бяха давани миналата година. В коледния ден пък ще бъдем засипани с коледни филми, та дори и третата част на споменатия вече рекордьор "Договор за дядо Коледа", но вечерният избор за новите заглавия комедията "Шантав петък" и биографичният "Едит Пиаф. Животът в розово" е безспорно сполучлив.

Новогодишните ден и нощ по държавната телевизия са пълни с филми, но основното събитие безспорно е прякото излъчване на концерта на Горан Брегович от площад "Александър Батенберг". Около това събитие на заден план остават "Шанхайски рицари", който не е даван скоро, както и нощните повторенията на Shine a Light (с чието излъчване БНТ предизвика всеобща изненада на рождения си ден 8 ноември) и отново "Наистина любов". Първият ден на 2010 г. пък ще бъде поглед назад – Джон Траволта за пореден път ще ръси чар в "Брилянтин".

БТВ също не изостават в нежеланието си да пускат нови филми – на 31 декември ще бъде излъчена първа серия на историческия минисериал "Сиси" от… 1955 г. Към него идва поредният "Сам вкъщи", а вечерта е запазена както винаги за Слави. На 1 януари късно вечерта Упи Голдбърг пак ще се вихри в "Произведено в Америка", също както една година назад.

"Нова" ще наблегне на комедийните предавания и на вездесъщите Иван и Андрей, чиито физиономии вече никнат от всеки храст. Вечерта на 1 януари идва нейният ред да покаже "Нотинг хил", след като това направи бТВ в началото на тази година.

Прегледът безспорно е непълен, би отнело твърде много място, за да се уточнят всички филми, давани вече последните години. Интересно е дали в самите телевизии си дават сметка за това, че всяка година повтарят голяма част от миналогодишните си заглавия? Това навярно им е ясно, но дежурното оправдание би било, че отънелите кризисни бюджети не позволяват нищо повече. Затова колкото и да се сменят десетилетията, вероятно ще си гледаме "Сам вкъщи", Слави и Лили Иванова и догодина.

Оригинална публикация

Медиен блог I Радко КРЪСТАНОВ I 2009-11-06

Медиите като икономически структури търсят пазарна реализация или сред своята аудитория, или пред рекламодателите. Известно е, че най-голяма необходимост от медии и информация обществото има, когато възникнат кризисни ситуации. Неписана журналистическа максима гласи, че добрата новина не е новина, въпреки че тази постановка по принцип е грешна. И все пак – доказано е, че потреблението на медии скача тогава, когато има проблем.

Когато възникнат кризисни ситуации, различните медии подхождат по различен начин. Електронните медии имат възможността да отразяват дадено събитие на живо, докато за печата това не е възможно. В телевизията важна е картината, която да онагледи случилото се. В радиото от полза са репортажите от кризисните ситуации, а предимство е мобилността на приемниците. Журналистите от печатните медии пък търсят различния аналитичен поглед върху събитията.

Интернет медиите имат голямото предимство да бъдат крос-медия, конвергирани средства за масово осведомяване, които събират в едно картина, текст и звук в реално време. В тях и бързината на отразяване е от съществено значение. Неведнъж традиционните медии са "хващали сламката" именно във виртуалната среда.

В кризисни ситуации средностатистическите медии "наливат" ресурс в отразяването именно на обществено значимото събитие. В етичния кодекс на българските медии общественият интерес се описва като защита на здравето, безопасността и сигурността; предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт и предпазване на обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.

Обикновено в кризисни ситуации медиите акцентират върху проблема и му отделят подобаващо внимание както в информационната единица (емисия новини, брой на печатното издание), така и в течение на времето. Например случаите с птичия и свинския грип бяха разглеждани подробно продължително време. На случая с взривения склад за муниции в Челопечене също бе отделено доста ефирно време и пространство в печатните медии.

Въпрос на комуникационните теории е дали обществото или средствата за масово осведомяване определят публичния дневен ред. Ясно е само, че в кризисни ситуации медиите фокусират вниманието си, което им носи позитиви, особено ако те успеят да отразят събитието качествено и според нуждите и изискванията на аудиторията. 

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2009-12-21

Организаторите на Националния конкурс за млади фоторепортери „Шаварш Артин” обявиха победителите в различните категории на пресконференция днес. Голямата награда спечели Борис Войнарович, от вестник „Експрес”, в раздела „Социални”със снимката „Самоубийство”. В категорията „Фотоесе” приза получи Добрин Кашавелов от агенция „Circle” за цикъла „Абитуренти”. Димитър Кьосемарлиев, от вестник „168 часа”, спечели раздел „Политика” с фотоса „Аргументи”. В категорията „Портрет” отличието взе Велизара Георгиева с „Доверие и страх”. В раздел „Спортна фотография” победител стана Георги Георгиев от сайта VisitBulgaria.NET. На пресконференцията отличията в отделните категории на конкурса обявиха Рада Петкова, председател на „Клуба на фоторепортера”, Евгени Димитров, управител на агенция „Булфото” и Крум Стоев, секретар на Клуба. 

	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 675 KB  размери: 1635X2453 px  Голяма награда: „Самоубийство” – Автор Борис Войнарович от вестник "Експрес" Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 239 KB  размери: 1008X1511 px  Раздел „Политика” „Аргументи” – Димитър Кьосемарлиев от вестник „168 часа” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 335 KB  размери: 1400X2100 px  Раздел „Спортна фотография”  "Ярост" – Георги Георгиев от VisitBulgaria.NET Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 852 KB  размери: 1814X2722 px  Категорията „Портрет” „Доверие и страх” – Велизара Георгиева  Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 704 KB  размери: 1982X2979 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 1 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 700 KB  размери: 2800X1906 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 2 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 419 KB  размери: 1863X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 3 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 808 KB  размери: 1863X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 4 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.
	Наградени снимки в Националният конкурс за млади фоторепортери "Шаварш Артин" 2009 21.12.2009 тегло: 581 KB  размери: 1888X2800 px  Категорията „Фотоесе”  „Абитуренти” 5 – Добрин Кашавелов от агенция „Circle” Ограничения за ползване: Настоящата снимка може да бъде използвана единствено за новинарски публикации свързани с фотоконкурса "Шаварш Артин". Всякакъв друг вид употреба е забранен без изрично писмено разрешение от автора на снимката или упълномощено от него лице.

 

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 2009-12-20 

Управляващите предлагат 1/4 от телевизионните предавания да се правят от външни компании. С повторенията делът би нараснал до 50 на сто
Да водим ли за ръка клиента до продуктите с марка Made in Bulgaria? Или да ги оставим те сами да намерят пътя? Седмицата роди нов аспект на този почти 20-годишен спор. Той се очертава интересен, тъй като не заляга в окопа на все по-оредявашите родни стоки, сражаващи се с китайската продукция. Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме закон, с който да задължи националните телевизии да поръчват поне 25 на сто от предаванията си на външни продуценти.
Измененията са част от поправки в Закона за радио и телевизия, които през седмицата бяха приети на първо четене. Тяхната цел по принцип бе да хармонизират законодателството ни с най-новата европейска директива, отнасяща се до все по-голямото разнообразие от медийни услуги. Тъй като в нея не пише нищо за увеличаване на продуцентските квоти, пасажът с 25-те процента може да бъде наречен "българския принос" към общостната рамка.
ЕС отдавна е определил разумната долна граница за външни продукции в програмите на телевизиите – поне 10 на сто. Същата вече влезе "на въоръжение"
и в българския Закон за радио и телевизия през 2000-а, когато страната ни все още се бореше за членство. Сега обаче кабинетът неочаквано решава да вдигне ставката два пъти и половина. Нещо повече – 25-те процента не включват повторенията. На практика това означава, че заедно с тях общото времетраене на външните продукции ще набъбне до около 50 на сто от цялото програмно време на телевизиите.
В мотивите към законопроекта липсват пояснения какво налага увеличаването. Министерският съвет посочва само, че духът на евродирективата е да насърчава европейското творчество. В същото време българският й вариант превежда дословно и онзи параграф, според който "най-малко 50 на сто от общото годишно програмно време… трябва да е предназначено за европейски произведения, когато това практически е възможно". Правителството обаче въвежда и допълнително разграничаване между български и европейски продуценти.
Идеята не се харесва изобщо на шефовете на родни телевизии. Според тях намеренията на кабинета са грубо вмешателство в редакционната им независимост. .Договарянето между операторите и външните продуценти е търговски въпрос и е в сферата на свободата на договаряне – коментира от името на всички изпълнителният директор на асоциацията на частните електронни медии АБРО Гриша Камбуров. – Не следва държавата посредством законови мерки да ограничава една от двете преговарящи страни, като осигурява предимство на другата. И сега някои телевизии предоставят на външните продуценти програмно време, което е над изискванията по закон. Това се случва
със съгласието на двете страни, а не с принуда. Асоциацията предлага в окончателния вариант да се запази вече регламентираната квота от 10 на сто."
По принцип всяка теоретическа недомислица може да се избегне в практиката, но въпросът е кому е нужно да се стига дотам, коментира неофициално и шеф в частна телевизия. Помислете какво се случи, когато преди 4 години забраниха със закон телевизионната реклама на твърдия алкохол, пита той. Не е ли пълен днес ефирът с реклами на точно такъв алкохол, които по един или друг начин заобикалят ограниченията. Да ни задължат да дадем 1/4 от програмното си време на външни продуценти, па били те и български, е все едно да задължат населението на всеки три вносни бири да пие и по една местна. Ако наистина Народното събрание въведе по-високата квота, сутрешните блокове и съботно-неделните политически коментарни рубрики веднага могат да се превърнат във външни продукции, с които тя да бъде запълнена, без реално нещо да се е случило. Просто ще се отвори повече работа на счетоводителите, коментира още той.
Сред телевизионните босове има и хора, които одобряват идеята на кабинета. "БНТ не възразява срещу предложената промяна – каза през седмицата шефката на БНТ Уляна Пръмова. – По този начин българското законодателство ще отрази специфичните национални реалности и ще даде възможност за развитие на многообразието на произвежданите от независимите продуценти продукти. Важно е обаче в тази квота да влизат и повторенията."
Идеята за намеса на държавата в програмната политика на телевизиите не е съвсем нова. Тя тлее в публичното пространство вече няколко месеца. По-специално – откакто част от каналите започнаха да излъчват турски сериали в праймтайма си. Пръв за нея заговори един от най-влиятелните на продуцентския пазар – Нико Тупарев. В интервю за "L’Europeo" през есента той каза, че не е нормално bTV да прави толкова големи печалби от "Перла". Както "ТЕМА" вече писа, поредицата счупи всички рейтингови рекорди, въпреки че на гърба й вървяха две от предаванията на Тупарев -
VIP Dance u "Цената на истината". Всички те бяха излъчени от Нова. От около година телевизията стои плътно зад идеите на продуцента. В същото време Тупарев е персона нон грата в bTV. Засега първата национална телевизия печели категорично рейтинговата война с втората и обира каймака от рекламите, въпреки усилията на Нова да промени статуквото.
Ако държавата се намеси във въпросната война, скоро зрителите ще имат възможност да разберат от собствен опит възможно ли е любовта им да се направлява като "Пършинг" с помощта на административни мерки. След това всички по телевизионната "хранителна" верига ще разберат, че истинският проблем не е в това кой колко неща прави, а как ги прави. В момента продуцентските компании наистина изпитват затруднения. Те обаче са не да се доберат до екрана, а как да задържат зрителя пред него. В този аспект премиерът Бойко Борисов вече направи всичко, което бе по силите му – гостува когато и където можа. Сега е време и продуцентите да се понапънат и сами
да открият нови способи за привличане и за задържане на аудиторията. През седмицата например Нова телевизия пусна новия си ледоразбивач в праймтайма – "Шоуто на Иван и Андрей". На старта двамата веселяци признаха, че чакат възможността да правят ежедневно хумористично вечерно предаване от 10 години. Оказа се, че вероятно от вълнение те в последния миг са забравили да вземат със себе си най-важното -екипа, който да им слага хумора в устите. Подобно е и положението с другото развлекателно предаване, за което Нова всяка събота отделя по 8 часа -"Станция Нова". С него също е по-вероятно да се разплачеш, отколкото да се разсмееш.
***
Продуцентът Магьрдич Халваджиян: Искаме пари за сериали, не за нови риалитита
Г-н Халваджиян, защо е това изискване за 25 на сто външни продукции в националните телевизии?
- Западният пазар се е намествал и се е оформял с години. Нашият се развива по друг начин. Но в крайна сметка нали целта е той също да заприлича на европейския? Е, като председадел на асоциацията на независимите продуценти предоставих на Министерския съвет една справка, предоставена ми от Брюксел. От нея става ясно, че външните продукции са средно 35 на сто от телевизионните предавания в евросъю-а. Най-ниско е нивото в Чехия – 25 на сто. В Скандинавските страни обаче то достига до 55-60. ЕС казва: минимум 10 процента, на практика те са поне 25. У нас тези 10 са бариера, над тях не се мърда.
Тв босовете обаче не са съгласни и казват, че някои от тях и сега отпускат повече време на продуцентите?
- Но повечето не спазват и тези 10 процента, които законът ги задължава. При тях на практика външни продукции няма. Ако телевизиите отпускат повече пари, те могат да се вложат в телевизионни сериали. Очевидно дойде тяхното време. Но вместо да правим наши, купуваме от Турция и Аржентина. Изнасяме пари, вместо да ги даваме в България. Да, знам, че е по-лесно да се купи евтина чужда стока, вместо да се произведе по-скъпа. Печалбата от вноса е гарантирана, при това без големи разходи и усилия. Затова и телевизиите предпочитат да влагат минимално, а да прибират максимални приходи. Тук обаче идва въпросът за подкрепа на българската култура, артисти, режисьори, за реклама на България, ако щете. Помислете си каква невероятна реклама си направи Турция с "Перла". А ние дори й платихме, че си я направи, вместо тя да плати на нас.
Ако големите телевизии, които също са чуждестранна собственост, отделят още 10 на сто от печалбите си да купят външни предавания, а не да изнесат и тях в чужди сметки, от тях ще спечели българската икономика. Нужен е и малко протекционизъм.
Лично аз помня поне 4 ръкостискания между шефове и продуценти с анонс, че ще се прави най-скъпото тв предаване в българския ефир. После някои от тях се оказваха, меко казано, неуспешни. Какво ще отговорите на мнението, че проблемът не е в това кой с колко време разполага, а как го използва? "Перла" би всички реалитита, но тук едва ли са виновни квотите, а това, че всички останали пеят и танцуват, заформят скандали или си вадят кирливите ризи.
- Съгласен съм. Но нали точно с това започнах: не искаме пари за нови риалитата, а за сериали. Сега интересът е насочен към тях и затова е време да се създаде качествен български.
Продуцентите не са виновни, че телевизиите в момента искат танцувални шоупрограми и риалитита. Операторите са ни го поставили като задача и затова ние го правим. Не можем да отговаряме и за грешките в позиционирането на външните продукции. То също е приоритет на програмните директори. Нас могат да ни обвиняват, когато продуктът не е интересен. А за да е интересен, трябват пари. А защо да се инвестира, когато може да се вземат неща наготово? Затова и искаме държавата да се намеси.

Стр. 24 – 25, 26

сп. Тема | 2009-12-20 

Софийското радио К2 чества първия си рожден ден като единственото, в което нонстоп се говори за политика и за обществени недъзи

Софийското радио К2 отпразнува първия си рожден ден с номинация за наградата "Човек на годината". Отличието се присъжда от Българския хелзинкски комитет за принос в защитата на човешките права. Връчването му става навръх Международния ден за правата на човека. Сред условията да те номинират е човекът или организацията да са се отличили с гражданска позиция. В крайна сметка отличието тази година взе учредителката на Центъра за защита
правата в здравеопазването Теодора Захариева. К2 обаче се оказа забелязано още преди да е навършило и първата си година.
Радиото изумява с това, че в ефира му се говори непрекъснато за политика и за обществени недъзи. Преди време маркетолозите в страната обявиха, че подобен радиоформат в България е невъзможен и че станциите за политика у нас са осъдени да изчезнат или да се превърнат в нещо друго. Тезата им междувременно бе подкрепена и от трансформирането на иначе мощното национално "Инфорадио" в нова музикална верига.
К2 вече се прочу и с това, че негови гласове са бившата водеща в БНТ Клара Маринова, журналистката от българската секция на ВВС Светломира Димитрова, работилите в зората на демокрацията във вестник "Демокрация" Спасиана Кирилова и Силвия Стефанова, Ива Николова – все журналистки, видели сами повечето от нещата, за които гостите им в студиото са дошли да говорят.
"Връх К2 е известен с това, че е единственият с височина над 8000 метра, към който няма лесен маршрут – поясни как е избрала името собственичката на радиото Илиана Беновска. – В този смисъл той е значително по-труден от първенеца на планетата Еверест. Хората у нас все по-малко вярват в истината и отдавна са се отказали да изкачват трудните й склонове. Радиата пък се превърнаха в безпаметно шоу и безлична музика. Нашата цел е да върнем нормалното общуване и рационалните позиции на свободни граждани, рефлекса към свободата. Правим го по всички правила на модерните журналистически стандарти – в живи интервюта и дискусии с различни гледни точки."

Стр. 57