Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2009-12-29

Уенди, последната съпруга на австралийския медиен магнат Рупърт Мърдок, възпитаник на университета в Йейл, се сприятелила с основателите на интернет гиганта Google Лари Пейдж и Сергей Брин. "Момчетата", както тя ги нарича мило, често гостували на семейство Мърдок в ранчото им в Калифорния, където по думите й си прекравали страхотно заедно. Един ден Мърдок не се стърпял и попитал гостите си с лек укор в гласа: "Защо не четете вестници?"

Тази случка, на пръв поглед по-скоро клюкарска, всъщност събира историята на медиите през последните десет години. Декада, в която възходът на интернет разтърси успалите се медийни империи, постави под съмнение съществуването на традиционния им бизнес модел и ги остави да се чудят как не успяха да предвидят това, което им се случи.

"Време е старите медийни компании да спрат да мрънкат и да осъзнаят, че разчетоха грешно появата на интернет. Бяха се фокусирали върху консолидацията, намаляването на разходите и натягането пред финансовата върхушка на Уолстрийт, а не върху модернизацията и задоволяването на потребностите на читателите. Бяха заспали на колелото и изпуснаха влака, позволиха на кораба да отплава, оставяйки ги на погрешната страна на иновациите. А сега искат тайм-аут и лобират правителството да ги избави от затрудненията. И атакуват новите медии заради това, че са… хм, нови. И различни. Бъдете реалисти, хора. Светът се промени!"

Думите принадлежат на Ариана Хъфингтън, гордо носеща титлата най-известният блогър в света. Някога обикновен имигрант с гръцки корени, днес – основател и собственик на Huffington Post, електронно издание с минимален бюджет и екип, но с огромно влияние. Един от най-големите критици на поведението на Мърдок и консервативно мислещите медийни мениджъри, тя се оказа в центъра на горещия дебат за бъдещето на журналистиката. При това в главна роля.

Кариерите/успехите на Рупърт Мърдок и Ариана Хъфингтън са нещо повече от корпоративни приказки за успеха – те разказват за еволюцията на медийния бизнес и за последната най-тежка битка за трансформацията му.

Рупърт Мърдок

Години: 78

Бизнес: News Corporation (филмовата компания 20th Century Fox, телевизионната компания FOX Broadcasting Company, кабелна мрежа, платената телевизия SKY Italia и британската BSkyB, агенция за интегрирани маркетингови услуги News America Marketing, над 110 вестника, сред които The Wall Street Journal, Dow Jones, Ney York Post, The Times, The Sun и т.н., издателство за книги HarperCollins, социалната мрежа MySpace и много други)

Ключова фраза: "Качествената журналистика не е евтина, а една индустрия, която раздава своето съдържание, просто самоизяжда способността си да прави добра журналистика"

Ариана Хъфингтън

Години: 59

Бизнес: Основател на либералния новинарски сайт Huffington Post; номер 12 в класацията на списание Forbes за най-влиятелните жени в света

Ключова фраза: "Толкова много медийни компании се опитват да се адаптират към новите реалности, просто е смешно да ни вкарат в позиция ние – те, старите медии срещу новите. Или/или е погрешният поглед към нещата."

Едната компания се ражда през 1953 г. и преминава през всички етапи на развитие – от печата, през радиото и телевизията до киното и интернет. Другата стартира през 2005 г., но средата, в която се развива, й позволи да придобие огромно влияние и познаваемост за отрицателно време. Делят ги не само около 50 години, но и непреодолими различия в подхода към бизнеса и създаването на съдържание. Войната е между различни нагласи, умения, бизнес модели и корпоративна култура.

Мърдок въплъщава стария медиен маркетинг чрез структурна доминация на пазара. Неговият стремеж е да завземе пазарен дял от конкурентите си, а не да дава на потребителите си онова, което искат. Хъфингтън е символ на другото голямо събитие на десетилетието – появата на гражданската журналистика и активното участие на обикновените хора в правенето на новини. Една от (наричат ги дори) магиите на новите технологии и интернет е, че дадоха възможност за изразяване на милиони потребители, които произвеждат алтернативни истории, встрани от дневния ред на медиите.

Ариана Хъфингтън е от твърдо убедените, че бъдещето на новините е все повече в съвместните усилия на редакторите и обикновените хора и че читателското мнение и реакции задължително трябва да се интегрират в съдържанието.

Списание TIME определи тази тенденция като новата дигитална демокрация, която движи глобалната интелектуална икономика и смело обяви милионите обикновени потребители, създаващи съдържание онлайн, за човек на годината през 2006 г. "Това е история за общностите и взаимодействието, в която многото измъкват силата от малкото и не само променят света, но и променят начина, по който света се променя. А инструментът, който направи всичко това възможно, е интернет", пише колумнистът на TIME Лев Гросман.

Така и моделът на Huffington Post, чийто обичаен дневен трафик е около 3.7 млн. уникални влизания, е повече блогове, коментари и форуми, отколкото чиста информация. "Екипът" на сайта е около 2000 блогъра, сред които има и популярни имена. Изданието често произвежда новини, пропуснати от водещите медии, чийто източник са обикновените хора. Дори вместо опитен редактор HuffPo изпратиха един от най-известните си т.нар. граждани журналисти, 62-годишната домакиня Мейхил Фaулърс, да отрази глобалната среща за климатичните промени в Копенхаген. Въпреки това обаче Post често заема новини от други издания, давайки повод за един от най-големите конфликти на десетилетието между стари и нови медии – защитата на съдържанието.

Това е една от причините Рупърт Мърдок да добави към трайната си любов към вестниците лична антипатия към интернет. Той нарича сайтовете, които агрегират новини "клептомани на съдържание", "паразити" и "технологични тении, които се развиват във вътрешностите на интернет". И дори заплаши, че ще спре да индексира сайтовете си в Google, макар че подобна стъпка би намалила значително трафика на потребители към тях. Друга стара медийна институция като информационната агенция Associated Press също съобщи в началото на 2009 г., че започва поход за защита на съдържанието си в интернет, обявявайки война на линкoикономиката.

Ариана Хъфингтън посреща роптаенето на старите медийни магнати лаконично: "Агрегацията на новини, когато се използва правилно и в съгласие със закона за авторското право, е част от ДНК на интернет. Точка."

А само преди няколко години Рупърт Мърдок беше смятан за един от визионерите на интернет пазара заради естествения си опортюнизъм и нюх в сделките. През 2005 г. той купи социалната мрежа MySpace за 580 млн. долара, измъквайки я под носа на своя архивраг Viacom. Скоро след това сайтът увеличи потребителите си от 20 на 200 милиона, а Google платиха 900 млн. долара за правото да позиционират реклами в него. Тогава Мърдок обичаше да го наричат интернет визионер, но скромно обясняваше: "Просто съм находчив и имам късмет."

Това обаче беше преди австралиецът и останалите медийни играчи да се сблъскат с другия сериозен проблем на изминаващото десетилетие – драматичния спад на инвестициите в реклама. Въпреки че от 2002 г. интернет рекламата расте всяка година, това все още не е достатъчно, за да осигури финансовата стабилност на медиите онлайн. В същото време трендът в печатната и тв реклама върви надолу. И в стремежа си да намерят други източници на финансиране и по-устойчив бизнес модел медийните мениджъри се изправиха срещу културата на безплатното в интернет.

Някои като британския бизнес всекидневник Financial Times направиха достъпа до интернет изданието си платен още през 2003 г. и за тях тази тактика работи заради добре таргетираната аудитория и качеството на информацията. Придобитият през 2007 г. от Мърдок The Wall Street Journal също таксува читателите си онлайн. През десетилетието медийният магнат на няколко пъти сменя стратегията на компанията си в това отношение, докато в края на 2009 г. не обяви, че възнамерява окончателно да заключи съдържанието на своите новинарски сайтове от пролетта на 2010 г.

Негови конкуренти и поклонниците на новите медии го обявиха за луд, той пък се надява, че както винаги ще поведе останалите издатели и ще оформи пазара така, както му харесва. Ако всеки направи съдържанието си онлайн платено, потребителите няма да имат друг избор, освен да плащат. Качествената журналистика в крайна сметка струва пари е логиката на Мърдок.

Всъщност не интернет обезцени журналистиката, а самите медийни компании, които водеха битки за по-евтини вестници и телевизии и превърнаха новините в обикновен артикул, стока за масово потребление.

"Това, за което говори Мърдок, има логика единствено ако не включиш потребностите на аудиторията си в сметките", категорична е Емили Бел, дигиталният редактор на британската медийна група Guardian News & Media. С 350 000 тираж и онлайн аудитория, 10 пъти по-голяма от тази на печатното си издание, вестник Guardian, успя да се превърне в значителен международен бранд, но все още не е измислил начин как да монетизира огромния си уебтрафик.

Въпреки това от групата са твърдо против платения достъп онлайн, тъй като според тях той противоречи на природата на интернет. През последните десет години те се опитаха да се адаптират адекватно към новите реалности, възприемайки хибридния модел на развитие. Запазвайки най-добрите практики на старите медии – точност, безпристрастност и качествена разследваща журналистика, и добавяйки инструментите на новите медии за общуване с потребителите – прозрачност, интерактивност и непосредственост.

В индустрията саркастично подмятат, че с малко късмет медийните играчи с остаряло мислене като Мърдок ще се оттеглят от бизнеса, преди той съвсем да се сгромоляса. По всичко личи, че следващите десет години ще бъдат не просто още по-вълнуващи, но и решаващи за медийната индустрия.

3 ключови тенденции за медиите през следващите години

1. Какви платени услуги/екстри ще предложат медийните компании онлайн – не става дума само за заключено съдържание

2. Еволюцията на гражданската журналистика и взаимодействието между традиционните медии и техните потребители в създаването на качествено съдържание

3. Най-добрите и бързо адаптиращи се медийни компании ще вземат все повече опит от Google, Facebook, You Tube, Twitter.

Оригинална публикация

в. Новинар | Десислава АПОСТОЛОВА | 2009-12-31

Скептичен съм за свободата на словото в България, казва досегашният шеф на медийната програма на фондация "Конрад Аденауер"

Д-р Дирк Фьоргер е германски журналист, който до края на 2009 година беше ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер". Биохимик и генетик по образование, той е бил кореспондент за научните теми във в. "Ди велт", сътрудник на телевизионни и радиоканали, както и главен редактор на медицинско списание.

- От няколко години наблюдавате отблизо българската медийна среда. Какви са проблемите й според вас?

- В България има многообразие на медиите, на което съответства и многообразие на информация. За съжаление обаче медиите в България също са подвластни на глобалната тенденция на булевардизация. Към това се прибавя и фактът, че България все още се намира в преход: старата ценностна система е отпаднала, докато новата все още не се споделя от достатъчно много хора. За това допринасят и представители на старата система, които нямат истински интерес от промяна. Друг проблем е неяснотата по въпроса за собствеността върху медиите. Наистина, има регистър при Съвета за електронни медии, но няма регистър на печатните медии. Но дори и фактът, че има регистър, още не означава, че са регистрирани действителните собственици, а не подставени лица или приносители на акции. Дискусията за реалните собственици на bnews.bg и vsekiden.com показва актуалността на темата. С това се свързва и един следващ проблем, а именно концентрацията на медиите. Свидетели сме как една медийна групировка се опитва да изкупи всичко, което е на пазара. Предполага се, че това е опит за политически натиск, кoето е също толкова осъдимо, колкото и обратният случай. И понеже стана дума за политика – сега стигаме до институционалния проблем. Така например най-важният орган на електронните медии, Съветът за електронни медии, се формира на базата на политически назначения, докато в Германия в съответните органи участва и обществото чрез различни неправителствени организации. Не само това – този орган не винаги работи прозрачно и даването на лицензи не винаги може да бъде проследено, както показа случаят с RFI.

- Споменахте неясната собственост като един от големите проблеми на медийната среда. Промени ли се нещо в тази насока, или се влошиха нещата напоследък?

- Проблемът със собствеността върху медиите е принципен. Защото, ако не се знае на кого точно принадлежат медиите, не е ясно и какви и чии цели преследва медията. Вероятно е политически, икономически или други интереси да упражняват голямо влияние върху съдържанието и в крайна сметка медиите да се инструментализират за чужди на тях интереси, да се превръщат в арена на сблъсък между последните. Като цяло имаме малко основание да говорим за подобрение. Обезпокоително е например изкупуването на медии от една медийна група. Предполагат се връзки с една предишна управляваща партия и освен това контакти извън Европа. Въпросът е дали тук не са застрашени не само български, а и европейски интереси. Ако употребим един злополучен израз по отношение на България – не се ли превръщат медиите в "троянски кон" на чужди интереси?

- Защо в България почти не се прави разследваща журналистика, каквато има в Германия например?

- Към този въпрос бихме могли да подходим най-напред исторически – децентралната традиция в Германия, която е продължена днес от федералната република, е обусловила в много по-голяма степен едно критично отношение на медиите към централната власт, отколкото по-централистката тенденция в България. България дълго време не е била суверенна държава – по време на византийската, турската и комунистическата власт. Това е благоприятствало – естествено, с големи изключения – една тенденция на приспособяване като стратегия на съхранение и по-малко критическото отношение.
След войната ние в Западна Германия имахме "късмет", защото страните-победителки повериха на медиите задачата на "превъзпитанието", т. е. на култивирането на либерално-демократични ценности. Медиите се превърнаха така в опора на демократизацията, което предполагаше и разкрития на нарушения на правовата държава. В България нямаше толкова рязко дистанциране от комунизма, още повече че не беше в интерес на много хора да се разкрият престъпления от миналото. И тук се прибавят икономически съображения: как би могъл един журналист да разследва срещу един бизнесмен, ако този бизнесмен е реалният собственик на медията?

- Как виждате отношенията между властта и медиите в България? Дали българските медии в действителност са четвърта власт и коректив на останалите три?

- Медиите само условно могат да бъдат наречени четвърта власт. Разбира се, в България има добри разследващи журналисти, но това не е достатъчно. Не е учудващо, че неясната собственост върху медиите и политически и икономически зависимости възпрепятстват истински контрол над политиците. За да могат медиите да бъдат реална четвърта власт, те трябва да разполагат с достатъчно информация. Много журналисти се оплакват обаче от ограничен достъп до информация. Също така журналисти или цели издателства сякаш възпроизвеждат мнението на политиците.

- Това обусловено от миналото поведение ли е, или е въз основа на актуални икономически предимства вследствие близостта със силните на деня?

- Тук бих искал да препратя към резултатите от проучванията на нашия партньор, фондация "Медийна демокрация", които показват, че от победата на ГЕРБ много медии се ориентират в подкрепа на тази партия, докато успоредно с това расте и критиката към Сергей Станишев. Четвърта власт предполага обаче и готовността и задължението на политиците да подходят аргументативно към критиката, а не да прибягват до (административно) насилие срещу нея. И тук Германия отново е облагодетелствана от миналото си, респ. от осмислянето на последното: поради пълната инструментализация на медиите при националсоциализма Германия е особено чувствителна към държавната намеса в медиите.

- Как оценявате свободата на словото в България?

- Свободата на словото е винаги свободата на словото на другия. След опита, който направих в България през последните три години, съм настроен по-скоро скептично. Не само всичките нападения над журналисти са достатъчно красноречиви. Има и теми, които са табу или политически се инструментализират, да не говорим за нападенията на политически групи в редакционните офиси на някои вестници.

- Къде се намират българските медии в контекста на балканските медии?

- Във всички балкански страни се забелязва дефицит в общуването между журналистите и властимащите. Към това се прибавят аналогични проблеми, напр. по отношение на работните техники, семорегулацията на медиите или прилагането на етичните кодекси. Проблематично е финансирането на медиите, които често се използват за чужди интереси. Така напр. в България бихме могли да се запитаме дали националната телевизия не е прекалено зависима от държавата. Общ проблем е и концентрацията на медиите, за което споменах по отношение на България. Този проблем обаче е не по-малко остър в другите страни – нека да обърнем внимание на доминантното положение на Ringier в Румъния. В тематично отношение обаче има разлики – така например в Сърбия и Хърватия разпадането на Югославия е вездесъща тема, докато в България и Румъния все пак след влизането в ЕС се забелязва и едно по-открито отношение към европейски теми.

- Скоро в България бяха осветени журналистите от печатните медии, които са сътрудничели на ДС? Къде е разликата между нашия и вашия опит с досиетата на ЩАЗИ?

- Темата за агентурното минало е важна, защото само ако знаем откъде идваме, ще знаем накъде отиваме, ако се позовем на един известен афоризъм. Освен това забравянето е от полза само за извършителите, не за жертвите. Бившите служители на тайните служби са хора, които не са проявявали толерантност, но сега обаче очакват такава. Проблемът има не само юридическо, а и морално и политическо измерение. В Германия идеята при декомунизацията беше да се предотвратят грешките от денацификацията и да се допуснат възможно най-малко пропуски. В резултат на това много бивши агенти в Германия бяха отстранени от работните им места. Така миналата година за двама журналисти от водещ вестник в Берлин беше разкрито агентурно минало, след което те излязоха в неплатен отпуск. В България законът за отваряне на досиетата не предвижда лустрационни въздействия, а само морална дискредитация и загуба на обществено доверие. Положителен факт е обаче, че законът за електронните медии е единственият, който предвижда лустрация в обществените медии.

Стр. 8 – 9

e-vestnik.bg I 2009-12-31

в. Монд

Филип Масоне, Жюлиет Олие-Ларус*

Може ли медийният свят без информационните агенции? Този въпрос възниква неизменно, откакто интернет се наложи като неизбежен преносител на информация, и неведнъж предизвиква разисквания в редакционните зали на фона на сериозно накърнения от икономическата криза медиен пейзаж.

Случва се въпросът да се превърне в лесна формула, дори в заклинание. Съдниците на медиите рязко отсъждат, че осведомителните агенции са неприспособени към нуждите на клиентите си, което значи към потребителите си, че не са адекватни на света на интернет, на информацията на 21-ви век, на вселената на “Фейсбук” и “Туитър”, с една дума, че са демоде.

В САЩ, в Европа във Франция, за някои вестници, пострадали от кризата и съблазнени от внезапно нароилите се всевъзможни безплатни източници, абонирането за услугите на агенциите е под въпрос. На прицел е взето не толкова качеството или адекватността на предлаганата от агенциите информация, колкото цената.

На фона на тези въпроси и критики агенциите трябва да заявят ясно и категорично, че са незаменима предпоставка за това да разполагаме с изчерпателна и качествена информация, и че за тази цел са необходими съответните средства. Впрочем, именно търсенето на по-сигурно финансиране в съзвучие с европейското право е това, което кара агенция Франс прес да се стреми към нов статут, който обаче ще й гарантира независимост, каквато й дава и досегашният.

Най-стара сред световните агенции, АФП остава ориентир, маяк в океана от в по-малка или по-голяма степен надеждни новини, слухове, продиктувани от интереси твърдения, публикувани и препечатвани от всевъзможни медийни средства. За нея едно изявление, твърдение или поверителни сведения се превръщат в информация само след като са надлежно проверени източникът и достоверността им.

На фона на постоянния информационен поток на радиата и телевизиите, на електронните издания на вестниците, на блогърите и “туитърите”, АФП е изправена пред изискването за все по-голяма бързина. Нейните стремежи обаче не са единствено и непременно да е първа. Не, целта й най-напред и преди всичко е да предлага надеждна и достоверна информация, на която останалите медии могат безусловно да разчитат, да разпространяват, анализират и коментират, информация, на която може да се вярва, но гарантира също плурализъм на мненията, отличава се с безпристрастност, независимост, разнообразие и отвореност към света.

Във време на бюджетни ограничения, съкращаване на редакционни екипи, премахване на кореспондентски пунктове в чужбина, на сериозно съкращаване на новините, Франс прес запазва и разширява световната си мултикултурна мрежа от журналисти, фотографи и автори на видеоматериали. Тя захранва постоянно редакциите с информация от големите световни столици, от зони на конфликти като Афганистан, Ирак, Пакистан, Сомалия, а също и от забравени, опасни и труднодостъпни държави като Мианма, Демократична република Конго, Колумбия или Чечения. Такава е мисията й.

Същите правила агенцията спазва, разказвайки за света в неговото многообразие, във всички области, които отразява: политика, икономика, общество, стил на живот, околна среда, спорт, високи технологии, култура. . ., като прави това на шест езика, с текст, снимки, видео и компютърна графика.

И днес агенциите са тези, които дават възможност на телевизиите да подготвят запомнящи се предавания, на радиата да излъчват първи горещи новини, на журналистите – да правят своите анализи, на интернет-сайтовете – да привличат читатели, на блоговете – да предизвикват коментари върху новините.

Когато финансовата комисия в Сената гласува, за всеобща изненада, връщането на ДДС в областта на ресторантьорството на 19,5 процента, информацията, предоставена от агенциите, бе водеща същата вечер в новинарските емисии на четиридесетина радиостанции и телевизии. Когато в крайна сметка през нощта поправката бе отхвърлена, пак агенциите позволиха на същите медии на сутринта да обяснят, че е ставало дума само за предупреждение, адресирано към ресторантьорите.

Екипите на агенцията в Афганистан, в Пакистан, съобщават не само факти – атентат в Пешавар, настъплението във Вазиристан, оспорваното преизбиране на Хамид Карзай, но също хвърлят светлина върху тях, като ги разясняват, дават подробности за мотивите, искат мнения на анализатори, насочват вниманието върху необикновени ситуации и човешки драми.

Понякога го забравяме, но агенциите не са единствено доставчици на суров материал, на кратки информации. Те разработват цялостни сюжети, хроники и теми. Така например, докато 62-ят Световен вестникарски конгрес, състоял се в Индия, дискутираше бъдещето на печата, голям индийски вестник публикува статия и снимка на АФП за. . . реинтегрирането на румънските затворници в обществото посредством театъра.

Малко са медиите, които могат да си позволят да поддържат световна мрежа от над 2000 журналисти или редакция от 23-ма души със задача да отразяват френската политика. Известно ли е на широката публика, че АФП отразява със снимков материал всеки мач от английската Висша футболна лига, чиито играчи са световни звезди?

Какво да кажем за цената на отразяването на продължителни конфликти, които изискват “ротация” на множество журналисти на място, работещи в трудни, изтощителни и опасни условия? А за цената за гарантиране на сигурността на кореспондентските бюра в Багдад или Кабул, цената на екипите от над сто души, изпращани за мащабни спортни прояви като Олимпийските игри или Световното първенство по футбол?

Тази качествена информация, произвеждана от професионалисти, следващи ясни и задължителни правила, има стойност, която информационните агенции трябва да изискват от всички медии да уважават. Въпреки че са наясно с затрудненията на клиентите си, агенциите не могат да продават на безценица плода на своя труд или да допускат той да бъде плагиатстван. Като кулминация на злонамереността и плагиатството понякога точно тези, които щедро ги ползват, без да плащат за каквото и да било авторско право, бичуват най-ожесточено агенциите и желаят те да не съществуват!

В свят, преминаващ към пълна цифровизация, агенциите осъзнаха, че трябва да се адаптират, за да отговорят по-адекватно на изискванията на клиентите си: новите клиенти, които с всеки изминал ден стават повече, и старите, в чиито критики понякога не са се вслушвали. През цялото си съществуване АФП е съумявала да еволюира, за да е в крак с времето.

Тя продължава да прави това и днес, развивайки нови тематики, произвеждайки всекидневно все повече изображения – снимки или видео, използвайки (щателно проверено, разбира се) съдържание от някои мрежи за общуване, ускорявайки мултимедийното си развитие. Тя подбира ежедневно ключова информация за интернет-порталите и мобилните устройства, обогатява ги с т.нар слайдшоу (поредица автоматично сменящи се кадри), видеоклипове и препратки към Мрежата. Тя предлага нови партньорства и нови услуги, проучва нови пазари.

Ако агенциите престанат да съществуват, интернет-потребителите щяха, разбира се, да научат за смъртта на Майкъл Джексън чрез сайт, специализиран на тема знаменитости. Но кой би гарантирал достоверността на тази информация? Повече от всякога ролята на осведомителните агенции е да ориентират гражданите по света в огромния медиен лабиринт.

По БТА

*Филип Масоне и Жюлиет Олие-Ларус са директор и заместник- директор на Информационната служба на АФП

Оригинална публикация

Снимка: AFP

БНР, Преди всички | 2009-12-30

Водещ: В годините на преход свикнахме да възприемаме гражданското общество като даденост, като една развита система и забравихме да забелязваме какво по-специално се случва с него. За това сега с Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет ще си говорим за това каква беше 2009 за гражданското общество, както и за публичния му изразител – медиите. здравейте.
Юлиана Методиева: Здравейте, г-жо Величкова. Още повече съм доволна от това начало, ще заговорим и за медиите. гражданската година разбира се нейните говорители са медиите и гражданската година през медиите прозвуча зле, драматично, с опасни тенденции, но сега да поговорим точно с това, с което започнахте – медиите. вижте, ние по радиото, имам предвид програма Хоризонт, но и други радиа, от време на време се дава тази тема – медиите за себе си, медиите през тези, които ги правят. Аз също съм журналист и съм главен редактор на списанието на българския хелзинкски комитет и гледам да (?) максимално образа и тенденциите на медийната ни среда. Тъкмо тук е проблема, че медиите започнаха да заглъхват и това е видимо не само като четем вестници и гледаме различни предавания, но и поради изчезването им практически от ефира. Част от проблема, който веднага бихте ме попитали на какво се дължи, част от проблема е, че няма интерес достатъчно изявен за поддържане медии, които да са откровено комерсиални. В този смисъл сега и последното радио RFI сега на вълните на национално радио Хоризонт е добре, красиво е, етично е да кажем, че спря едно радио, което носеше европейски формат и гражданска теза, граждански предавания. Спря и друго радио, което от вашите слушатели много малко го знаят и това е също тъжна симптоматика. Едно университетско радио, казва се Алма матер. То на практика е час и половина, но вероятно ще бъде с тази символична част ще бъде напълно забравено, а и студентите май го забравиха. Искам заради поклона, който и вие и аз дължим на проф. Веселин Димитров да припомним, че това радио бе създадено от него преид повече от 12 години. и да припомним също така на слушателите колко е важно студентите да имат св2оята трибуна, от която да изговарят своят разказ за света, който не им харесва и няма как да им харесва, защото той се строи, той се променя, но строителите му боя се, че не са най-адекватните на европейското мислене хора. И също така ми позволете да довърша спирането на медиите, защото знам, че това е много важно. Спря и една медия, телевизия РеТВ, чиито край беше предизвестен поради това, че се виждаше, че това е една скромна телевизия, в нея нямаше реклами, рекламно присъствие, но имаше прекрасни предавания и беше откровено отворена към гражданите. В крайна сметка като граждани, ето една телевизия, в която гражданското беше приоритет.
Водещ: Радио Алма матер, телевизия РеТВ, Класик FM. Три примера…
Юлиана Методиева: И RFI.
Водещ: Да, три обществени медии, които затихнаха изразително през тази година. Обяснението пари достатъчно ли е? дали това пък не е някакъв нормален етап, до който трябваше да достигнем?
Юлиана Методиева: Аз не приемам нормалността като говорите само за обществените медии. Ако вие и вашите слушатели се съгласят, че не са ни необходими радиа, от които нашата собствена интелигентност да бъде стимулирана и нашата собствена гражданска активност да бъде насърчавана, не бих се съгласила. Не може само с музикални радиа, не може само с формат Z-rock. Припомням този формат, това радио Z-rock, защото то преди 4 години замести говорещото радио Нова Европа, наследник на Свободна Европа. Ние много дължим на радиото. Не се намесвам на територията на медийни експерти, които ухажват телевизията като най-важната медия и се борят за нейните рейтинги и ги измерват много прецизно. Мисля, че радиото остана полето, избора на мислещия човек, който търси не облъчването на реалити шоу и някакви там предавания, които са с много съмнително качество, а радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. И когато това радио дава само музика , в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем. И свършвам с медиите ,за да кажа отново за гражданската година, която ние като (?) преценяваме ако една година с много опасни тенденции, които концетрирано се бяха изразявали. Припомням само, че даже в последните 3 седмици българското общество бе (?) на една много расистка идея за референдум за новините на турски, което означава… референдума няма да стане, разбира се, съвсем е ясно, много бързо, не трябваше чак от Брюксел да бъдем нахокани, тоест нашия министър-председател да му бъде показан някакъв знак, че така не може , след като са ратифицирани международни договори като рамковата конвенция за националните малцинства. Но т5ози расистки ток, който премина и който показа, че е много жив и особено яростен, макар и един партньор на българското правителство, партия Атака, продължава да тегли назад България като страна, която е европейски член, член на ЕС. Това, което е нейната тема да преодолее собствените си вътре балканизми, национализми, расизми, ние го имаме като една воля, изразена в последните избори, виждаме, че една партия Атака с цялото си ретро послание, защото национализмите могат да бъдат живи по различните Холандия, Италия или ако щете дори Белгия, но на България национализма и е … как да кажа, един лукс, който тя не може да си позволи повече, защото България се опитва да се справи с наследеното минало, с наследеното минало от времето на комунизма, с наследеното минало на големи престъпни действия срещу именно турските граждани, които бяха предмет на провокацията на Атака с референдума за новините на турски. Така че в навечерието на Нова година да кажа – нека да живеем заедно.
Водещ: Да, разбира се, част от политическото многообразие са тези партии, които споменавате. Казахте, че има негативни тенденции в гражданското общество, които за първи път или отдавна не са се проявявали толкова ясно. Освен нетолерантността, за която говорихте, кои са другите, които бихте откроили?
Юлиана Методиева: Аз много харесвам и много обичам да говоря за младите хора, просто дъщеря ми е млад човек. И мисля, че някак се намали техния хоризонт. Разбира се това е още в (?) за нашето противопоставяне. Но хоризонта се сваля на младите хора, които живеят в интернет и чиято комуникация наистина е много по-различна от поколението, към което принадлежа аз. Закона за електронното следене в интернет, т.нар. безконтролно.. (?) го квалифицира като фрапантно, фрагрантно нарушаване на човешките права, показва една изключителна воля да ограничиш личния си, неприкосновения си живот на човек. Електронната комуникация – това е нещо, което вече е крайно опасно, защото младите Хора живеят през и в интернет и си спомням, че благодарение на интернет имаше протести през януари месец тази година пред парламента, където деца, млади хора се бяха събрали заради неодобрението на ужасното управление на Тройната коалиция, именно интернет, блоговете бяха тяхната сила, гражданска енергия. Този закон боя се, че ще гласува в този вид, боя се, изразява едно непростимо пренебрежение към свободата на младия човек, който действително в интернет пространството може да дискутира и дискутира в най-радикалната степен на безобразията на едно политическо управление, което и да е то. Затваряйки го, поставяйки му тази преграда, пускайки му тези щори, видимостта на тези безобразия става по-малка и се питам дали това не е идеята. Страхуваме се, че ще бъдем следени от МВР. Страхуваме се всичките, защото борбата с престъпността дава някакъв легитимен повод за такъв закон. Но помислете си, Европа все повече се взривява от страховете си, било то от престъпни политически актове, било поради нейни собствени форми. Българския двор, българската къща биха могли да правят по-адекватно законодателство към нас самите, към нашия човешки заряд и да се опитваме да спасим дискусията като средство да приеме закон срещу дискусията, това е гражданина, дискусията – това е общественото мнение, дискусията – това са различните партии с различни послания. И тъкмо заради края на тази година си мисля, че мога да отправя такова пожелание – тези тенденции, които станаха доста неприятни, които изразяват дефицита на едно правителство, което очевидно бидейки малцинство се съюзява с абсолютно деструктивни, абсолютно немодерни, не европейски партии, това правителство да се опита да даде и като послание към него и себе си и обществото, повече пространство за (?), да има повече медии, това е наша работа да ги окуражаваме за съществуването им и да даваме по-друг режим на съществуване на тези медии. Впрочем, да не пропусна, това правителство дължи още, като наследство от предишното правителство, дължи още един много сериозен…
Водещ: В едно изречение.
Юлиана Методиева: Да, изречението ми е – да не допуска монопол в медиите, защото ние знаем, че до голяма степен медийния пазар се разтури, появи се един нов монополист, който купува медии…
Водещ: Така е, това е нещо, което предстои да си кажем доста по-откровено от колкото това се случваше през тази година. Юлиана Методиева от Българския хелзинкски комитет.

сп. Тема | 2009-12-31

- Г-н Лозанов, българските медии вече преживяха една година в условията на глобална криза. Какво се случи през нея?

- Тенденции, заложени още преди кризата, изведнъж станаха много интензивни. Засили се комерсиализацията, което бе интересно, защото можеше и да не се тръгне натам. Можеше да се търси изход през други канали за комуникация, а не през най-масовите. Но особено що се отнася до телевизиите, екстравагантни решения нямаше. Влезе се в най-очакваното русло, за да се вземе възможно най-много от и без това намалелите рекламни ресурси. Затова и се стигна до нещо безпрецедентно – двете големи частни телевизии излъчиха по едно и също време един и същ формат – танцувално риалити. В битката си за зрители те не оставиха на същите тези зрители никакъв шанс, а ги задължиха да гледат възможно най-комерсиалния продукт, който измислиха.

- Да поговорим още малко за телевизии. Мнозина слагаха Re:tv по-високо като професионални достойнства от по-старите ВВТ и "Европа". Въпреки това точно тя спря, а останалите са живи и здрави, макар междувременно ВВТ да се трансформира в женски канал. Какво е обяснението?

- Видя се, че такова нещо като гражданска телевизия в България просто не може да съществува. Ако тя не играе активно на рекламния пазар с всички негови особености, сред които и комерсиализацията, тя просто не може да съществува. ВВТ така и не показа, че е гражданска телевизия. На нея непрекъснато й се помагаше отвън по най-различни начини. "Европа" пък е на пазара най-отдавна, тя вече си е изработила добри механизми за самосъхранение.
При Re:tv имаше утопична идея, че телевизията ще се самоиздържа като обществена без чужда помощ и без влияния. Това се оказа невъзможно. Колкото повече една среда се комерсиализира, толкова повече предаванията с гражданска насоченост се губят, полето за публицистика, за опозиция на властта се стеснява. Засилва се конформизмът, който върви ръка за ръка с комерсиализацията. Тази година като никоя друга имаше толкова видимо и с просто око срастване на властта с медиите, особено при телевизиите, фондация "Медийна демокрация", която представлявам, направи около изборите мониторинг, който категорично очерта тази тенденция. В телевизиите, образно казано, положението стана горе-долу следното – риалитита и гербери за премиера Бойко Борисов.

- А как да си обясним, че от двата безплатни вестника, които тръгнаха миналата година – "19 минути" и "За града", този, който всички наричаха по-непрофесионален, оцеля, макар и с очевидно разклатено разпространение, а вторият изчезна бързо?

- Често ни се обяснява, че професионализмът е умението да хванеш масовия вкус. Не е така. Всъщност професионализмът е талантът да преодоляваш този вкус и да повеждаш хората към нещо ново, неоткрито, което грабва и задържа вниманието. Професионализмът е умението да реализираш себе си в това, с което си се заел, а не да попаднеш в сферата на услугите и да обслужиш средния и даже често пъти ниския вкус.
Правя това отклонение, за да стане ясно, че в България за професионални медии говорим, когато например някой вестник бяга от комерсиализма. А както вече стана дума, в условия на криза това е невъзможно. Кризата събаря първо професионалистите, а не слабите. Те знаят, че са такива, и търсят пътища за спасение. Това е тъжното на тази игра. Затова и конюнктурният "19 минути" остана, а много по-добре направеният "За града" спря. Вероятно е имало вариант този вестник също да влезе в матрицата на очакваното. Но предполагам, че екипът не се е примирил с подобна възможност.
През кризата с вестниците се случи и още нещо драматично – концентрацията на издания в ръцете на Ирена Кръстева. Това беше изключителен шок. Какво означава криза на медийния пазар? Когато медиите не успяват да се издържат с парите, които им е в природата да получават – от тираж и от реклама. Тогава вратите се отварят широко за капитали с неясен произход и тогава на прага застават хора като Кръстева. Затова и преди, и по време на кризата тя влезе на бял кон в толкова много вестници. Завладя огромни територии и се превърна в конника, който я предвести и стана нейно лице. До този конник неизменно яздеше неговият Санчо Панса -синът й Делян Пеевски. Дали двамата купуват с пари на българския или на турския Доган? Това няма значение. От значение е само, че медиите на Кръстева вече показаха как обслужват капитала, а не очакванията на аудиторията. Затова и до изборите вестниците й бяха анти-"Борисов", а след това станаха негови поддръжници.
Лошият сценарий за 2010-а е, ако Кръстева купи цяла медийна група, а по-малки и носещи разликата всекидневници изчезнат. А най-лошият е, ако тя купи всички медии. Тогава кризата ще стане тотална и всички ние ще чуваме единствено истината на Ирена Кръстева и нищо друго. А както видяхме, нейната истина е склонна да варира според това кой е на власт.

Стр. 48, 49

БНР, Новини в 12.00 часа | 2009-12-30

Медиите в България започнаха да заглъхват заради практическото им изчезване от ефира, каза пред „Хоризонт” Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет. По думите й със затихването на редица радиостанции и телевизии с подчертана гражданска позиция се спира собствената ни гражданска продуктивност.
Юлияна Методиева: Проблемът е, че няма интерес, достатъчно изявен, за поддържане на медии, които да са откровено комерсиални, не може само с музикални радиа. Ние много дължим на радиото. Мисля, че радиото остана полето и избора на мислещия човек, който търси необлъчването на риалити шоуто и някакви там предавания, които са с много съмнително качество. А радиото именно дава един фокус, фокусира погледа ни върху по-съществените неща. Когато това радио стане само музика и в ефира едни и същи хитове се разнасят, тогава мисля, че имаме много голям проблем.

в. Пари | 2009-12-29 

Фалити, преструктуриране и масови съкращения белязаха медийния пазар по света

Икономическата криза доведе до безизходица не едно или две издателства по света. Най-сериозно пострадаха печатните медии зад океана, които бяха принудени да направят сериозни съкращения на персонала, да минат само в онлайн вариант или да преустановят дейността си. Медиите в САЩ дори отправиха поглед към правителството с редица искания за помощ.

Печат

Ръководството на компанията Ню Йорк таймс съобщи, че ще съкрати над 100 служители. Управата на компанията Вашингтон пост предложи на служителите да закупят част от нейните акции. Нито Ню Йорк таймс, нито Вашингтон пост съкрати обаче хиляди служители, както бяха принудени да направят други американски медийни компании. Ръководителите на редица водещи медии в САЩ обаче са оптимисти, че качествената журналистика ще преодолее сегашните несгоди и дори ще излезе от тях още по-силна. Главният изпълнителен директор на Асошиейтед прес Том Кърли посочи, че търсенето на достоверна информация не намалява, а се увеличава. Най-популярното мъжко списание в света Playboy също срещна сериозни трудности, в резултат на което аутсорсна голяма част от дейността си и се обяви за продан.

Амбиции

На дневен ред през цялата година бяха плановете на медийния магнат Рупърт Мърдок да въведе платеното съдържание в сайтовете на своите издания. В бъдеще добрата журналистика ще зависи от способността на медийните компании да привличат потребители, предлагайки им информацията, за която те са готови да платят, подчерта Мърдок. Старият бизнес модел, основан главно на реклама, вече е мъртъв. Нека си признаем – бизнес модел, който разчита главно на онлайн рекламата, не може да издържа вестникарски издания в дългосрочен план, твърди Мърдок.

Стр. 19

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2009-12-29 

Медиите в България бяха всичко друго, но не и скучни

Референдум за новините на турски език по БНТ, медийни личности, които са били агенти на Държавна сигурност, ефирни войни и размяна на предавания, шумни оставки… Медийният бизнес в България беше всичко друго, но не и скучен през тази година. Кризата оказа своето влияние върху медиите у нас, като най-осезателно бе то през първите месеци на годината. Тогава телевизиите предприеха сериозни мерки и намалиха цените за реклама. Това се оказа с положителен ефект за тях. Рекламните спотове, които изведнъж се стопиха от ефира, отново се върнаха на екран през второто тримесечие на годината. Стартът на есенния телевизионен сезон беше една от най-големите изненади за почти заспалия от скука български зрител. Господарите на ефира преминаха в bTV, а Иван и Андрей пренесоха цялата си армия от предавания в Нова телевизия. За зрителското внимание се намеси и още една телевизия – Pro.bg, която направи инвестиция в размер на 50 млн. лв. и купи правата за излъчването на мачовете от футболната А група на България.

Резултати

Сделката с продажбата на най-голямата частна медия у нас – bTV, не се осъществи. Затова пък тези, които успяха да се продадат още през 2008 г, вече жънат "резултати". Съвсем наскоро компанията Central European Media Enterprise (СМЕ), собственик на Pro. bg и Ring.bg, съобщи, че е готова да продаде бизнеса си в България на някои от преките си конкуренти на този пазар. От ръководството на Pro.bg коментираха, че СМЕ няма да се откаже от бизнеса си у нас, въпреки че за първите 9 месеца на годината компанията е изгубила от дейността си в Украйна и България 70 млн. USD. Собствениците на Нова телевизия Modern Times Group също отчитат загуби от почти 300 млн. EUR, 90% от които са предизвикани от Нова телевизия и негативните промени на пазара. През годината бизнесът ни в България се представи над очакванията ни по отношение увеличаване на зрителите и пазарния дял, но негативните промени в средата отложиха планираното развитие на този бизнес и затова преоценяваме стойността на активите си, коментира Ханс-Холгер Албрехт, президент и изп. директор на MTG. Нова телевизия стана собственост на MTG в средата на 2008 г. за сумата от 620 млн. EUR.
В края на 2009 г. кризата взе първата голяма телевизионна жертва в България – Re:TV. Телевизията е собственост на фондация Граждански медии. Тя спря да се излъчва, а като основна причина за прекратяването на дейността й бе обявена липсата на финансиране. Инвестициите в медията са 9 млн. лв., заявиха от
фондация Граждански медии. Нейни собственици са създателят на Икономедия Иво Прокопиев, Светослав Божилов и Иван Кръстев. Те признаха, че не са успели в своето амбициозно начинание.

Очаквания

Предстоящата година обещава да е интересна. Цифровизацията на телевизиония ефир, която до момента беше оплетена в сложни юридически казуси и спорни решения, ще бъде основен приоритет за сектора и през 2010 г. От състоянието на икономиката ще зависят и обемите на маркетинговите бюджети, които са основен източник на приходи за телевизиите. Какво ще е движението – предстои да видим.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 

Тази есен на българския пазар трябваше да се появи и родният вариант на списание Форбс. Зад амбициозния проект стоят издателите от Атика медия, които издават
още Grazia, Casaviva, Joy, Playboy и Maxim. Стартът на Форбс обаче се отлага за неопределено време. От Санома Блясък България също се въздържат от нови заглавия. Те залагат на специални тематични издания. Плановете на издателството са през второто шестмесечие на следващата година да пуснат ново лицензно списание. Все пак тази година на българския пазар се появиха и нови заглавия. Българският вариант на списание Rolling Stone вече е у нас. Зад него стои компанията Сивир Пъбликейшън, а главен редактор е Анелия Илиева. Женското списание Glamour с главен редактор Ани Младенова също направи своя дебют
у нас тази година. То излиза благодарение на Либе-рис Медия Груп България, част от Liberis Media I Group Гърция. Liberis Media Group партнират на издателството Conde Nast International, което държи правата за Vogue, Vanity Fair, GQ и др. Последното ново заглавие е списанието ВВС Knowledge, издавано от MS Team.

Стр. 19

в. Пари | 2009-12-29 | 00:01:01

Слабите позиции на тези медии показват, че те не са заплаха за сериозната преса

Когато в средата на 2008 г. феноменът безплатен вестник се появи и в България, най-смелите притеснения сред останалите играчи на пазара бяха, че те ще отхапят голяма част от рекламната баница. Изминалата година показа, че това е невъзможно.
През 2009 г. на българския пазар се появи безплатният седмичник Анонс. Негов издател е Россел Медия България ЕАД, която е част от Россел Медия – втората по големина медийна група в Белгия. Тя издава най-популярното безплатно издание в Белгия – вестник Влан. Компанията има представителства в Люксембург и Франция, а изданията й са над 40. Печалбата на групата Россел Медия е 500 млн. EUR годишно. В момента на българския пазар се разпространяват и безплатните издания – 19 минути, издавано от Бал Медиа, и За Люлин с издател Метрополис ООД. В началото на март беше преустановено издаването на Градски вестник – безплатния всекидневник на Икономедия, който стартира през октомври миналата година в 100-хиляден тираж.
През тази година амбициозен старт беше даден и на безплатния вестник Новините днес. Той започна да излиза през април. Негов главен редактор е бившият издател на вестниците Монитор, Телеграф и Политика Петьо Блъсков. Явно тази формула не се оказа печеливша, защото от началото на ноември той се продава за 20 стотинки. Изглежда, икономическата криза се отразява доста сериозно на този бизнес. Безплатният вестник Metro International прекрати дейността си в Испания заради "постоянния спад на рекламите", загуби от 5 млн. лири и над 80 работни места. Metro International е шведска медийна компания и има издания в 20 страни по света.

Стр. 19