Българското издание на HARPER’S BAZAAR стана на 1 годинка

 сп. Тя | 2009-10-30 

Harper's BazaarКак изглежда една фотосесия, направена в… пещера? Къде обича да пътешества известната наша лекоатлетка Ивет Лалова? Отговорите на тези и много други въпроси ще научите от ноемврийския, юбилеен брой на сп. Harper’s Bazaar.

Българското издание на известното американско модно списание навършва 1 годинка и на рождения си ден прави реверанс към своите читатели – юбилейният брой ще се продава само за 1 лев!

стр. 6

Снимка:http://4.bp.blogspot.com/_9h6NyjDkAMw/R9pNRETH3MI/AAAAAAAAARQ/7K4B1iM0O70/s400/9a2ef04cef.jpg

ТВ 7 смени Съвета на директорите

 в. Поглед | 2009-10-30

tv7ТВ7 окончателно смени Съвета на директорите си. От този месец в него влизат Александър Пайр, Евелина Колева и Светлана Василева на мястото на Диляна Грозданов, Стоян Бъразков и Румен Артарски. През май 2009 г. собственик на „ТВ Седем" ЕАД стана Австрийски фонд, специално създаден с инвестиционна цел в областта на медиите, с финансов консултант Цветан Василев, председател на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка. От средата на октомври т.г.

Пък Светлана Василева пое управлението на телевизията. Тя стои в основата на създаването и развитието на няколко успешни медийни проекта в България – bTV и Fox International Channels. Светлана Василева иска да превърне ТВ 7 във висококонкурентна телевизия, с качествено съдържание и модерна визия. В следващите няколко месеца ТВ 7 ще направи сериозни инвестиции в цялостното преструктуриране на медията, в техническото обновление и в програмното съдържание, съобщиха от пресслужбата на медията.

стр. 5

Кастинг за водещ на „По света и у нас”

 в. Поглед | 2009-10-30 

БНТ 50 годиниПо случай 50-годишният юбилей на БНТ, „По света и у нас" отправя предизвикателство към своите зрители. Всички, които желаят ще получат уникалния шанс лично да водят една от новинарските емисии по БНТ на празничния 7-ми ноември. За целта БНТ организира кастинг. До 1 ноември по интернет е необходимо да се изпрати снимка и обяснение – защо искате да бъдете водещ на „По света и у нас". Имейл адресът е : casting@bnt.bg.

Държавната телевизия дава възможност на зрителите си да станат нейни репортери в празничния ден. Най-добрият репортаж ще бъде излъчен в някоя от специалните ни емисии, а авторът му ще получи специална награда.

стр. 5

AMI Communications

 

AMIC Logo

AMI Communications е ПР и консултанска агенция с доказан успешен опит в организация на събития, връзки с медиите и PR, кризисни комуникации и управление на репутацията.

Дейност: PR, организация на събития, връзки с медиите, вътрешни комуникации, кризисни комуникации, пъблик афеърс. 

Допълнителни услуги: Бранд мениджмънт, управление на репутацията, връзки с инвеститорите, медийни обучения

Подходяща за: Организация и управление на връзки с медиите, организация на събития, връзки с институциите, връзки с обществеността и целеви групи, консултиране

Цени:  Поискайте оферта

Адрес: 

AMI Communications 
Public Relations & Consulting 
София 
ул. "Г. С. Раковски" №135Б, ет. 2, ап. 2
Тел.: +359 2 989 51 15 
Факс: +359 2 989 71 17 
E-mail: 
office@amic.bg
www.amic.bg

За контакт: Ива Стефанова, ПР Директор
Тел.: (02) 989 51 15
E-mail: iva.stefanova@amic.bg

Вижте Портфолио от събитията на AMI Communications (Информация и Case Studies)

AMI Communications предлага на своите клиенти разработване и осъществяване на стратегии за корпоративна комуникация, включително идентифициране на специфични фактори, които влияят върху изграждането на имиджа. 
AMI Communications има сериозен опит в организирането на събития от различен тип, сред които: семинари, бизнес закуски, презентации за партньори и служители, състезания, събития за VIP партньори, пресконференции, коктейли, фирмени партита, и др. 
АMI Communications могат да ви помогнат да се справите с критична ситуация и да сте по-добре подготвени за реакция в подобни моменти. 
AMI Communications предлагa разработване на стратегии и цялостно управление на вътрешните комуникации.

УСЛУГИ

Корпоративни комуникации 

Бранд PR 

Връзки с медиите 

  • AMI Communications (Ей Ем Ай Къмюникейшънс) България е основана през 2005 г. като част от AMI Communications Group.

  • AMI Communications Group включва PR агенции в Чехия, Словакия, България и Румъния. В структурата й влизат също компанията за пъблик афеърс PAN Solutions и AMI Expo, която организира изложения и конференции и AMI Corporate Design. 

  • Основател на AMI Communications Group е чешката AMI Communications, която е създадена през 1995 г. и днес е водеща PR агенция в Чехия. През 2002 г. компанията получи сертификат за управление на качеството и предоставянето на PR услуги PRCA/APRA (според Consultancy Management Standard). 

  • AMI Communications е партньор на най-голямата в света независима PR компания Edelman PR Worldwide и я представлява на всички пазари, където работи – Чехия, Словакия, България и Румъния. AMI Communications България представлява Edelman на българския пазар от 2005 г. 

  • AMI Communications България е член на Българската Асоциация на ПР Агенциите от 2007 г. 

  • Представителите на екипа на агенцията са членове на International Public Relations Association (IPRA) и Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). 

  • През 2007 г. Българското Дружество за Връзки с Обществеността награди AMI Communications България и CEZ България с ПР Приз за Вътрешноорганизационен PR, за кампания, която беше проведена през 2006 г. 

  • През 2009 година AMI Communications България спечели награда ПР Приз за 2009 година на Българското дружество за връзки с обществеността в категория "Обществено значима кампания на организация от стопанския сектор".

Екипът на AMI Communications България се състои от 11 консултанта с дългогодишен опит в сферата на връзките с обществеността, интегрираните маркетингови комуникации и организирането на събития. Всеки един от експертите на AMI Communications има опит и в поне още една сфера на дейност – представители на агенцията са работили в медии, институции и в компании от различни сектори на икономиката. Част от консултантите от агенцията са членове на професионални организации като Българското Дружество за Връзки с Обществеността (БДВО) и Международната ПР Асоциация.

 

КОНТАКТИ:

Илияна Александрова, управител
Ива Стефанова, ПР Директор
Тел.: (02) 989 51 15
E-mail: iva.stefanova@amic.bg

AMI Communications 
Public Relations & Consulting 
София 
ул. "Г. С. Раковски" №135Б, ет. 2, ап. 2
Тел.: +359 2 989 51 15 
Факс: +359 2 989 71 17 
E-mail: 
office@amic.bg

www.amic.bg

ЧЕЗ България и AMI Communications Bulgaria спечелиха наградата в категория "Вътрешноорганизационен PR" с кампанията "На светло", реализирана за ЧЕЗ България.

ЧЕЗ България и AMI Communications Bulgaria спечелиха наградата в категория "Вътрешноорганизационен PR" на PR Priz 2007 с кампанията "На светло", реализирана за ЧЕЗ България.

Победителите в категория „Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор” на PR Приз 2009 от AMI Communications

Победителите в категория „Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор” на PR Приз 2009 от AMI Communications

 

 

Цифровото излъчване на телевизиите

Нова телевизия, Календар в 23.30 часа | 2009-10-28

Цифровото излъчване на телевизиите и промените в медийния закон обсъдиха членовете на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори с премиера Борисов. Той обеща Министерския съвет да разгледа внимателно проблемите, които членовете на асоциацията имат. Основният е предстоящата цифровизация на българския ефир, която е забавена. Причината се крие в сегашната нормативна уредба, приета от миналото правителство, която създава ограничения пред операторите.
Преминаването от аналогово към цифрово излъчване на телевизиите трябва да се случи до 2012 година. Все още обаче има трудности по изпълнението на директивата на Еврокомисията.
„В момента тя е забавена. Разрешенията, които са издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, се намират в съда, обжалват се. Тоест, ние имаме стабилни актове, забавяме се изключително много.
До момента няма проектотекстове за промени в медийния закон. Това е и една от основните задачи, които са си поставили от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори.
„Изцяло е необходимо да се напише един нов медиен закон. Настоящият е много остарял, с много анахронизми, защото той е от 1998 година насам, кърпен е много. С оглед на европейската директива за аудиовизуалните медийни услуги, които трябва да въведем до края на годината, трябва телевизионното излъчване да се либерализира максимално.”
Медийните експерти обясниха още, че с преминаването към цифрово излъчване ще бъде по-удобно и за хората, но за целта ще са нужни специални устройства. Нямам фаворити сред вас, нямам и никакво намерение да правя медии. Така че всичко, което е конструктивно, би улеснило работата ви и е възможно да се реализира, ще бъде взето под внимание, заяви министър-председателят. Той покани ръководството на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори на следваща среща, в която участие да вземат и Симеон Дянков, заместник-министърът Димитър Дерелиев и председателят на КРС Веселин Божков. На нея представителите на асоциацията трябва да направят конкретните си предложения по обсъжданите днес теми. 

 

Доц. Георги Лозанов, медиен експерт: Законите на К.К. са закони на мутра

в. Класа | 2009-10-29 

На агент Димитър му липсва Шесто и му търси посткомунистически заместители

Георги ЛозановВ средата на септември на страниците на в. "Труд" се разрази задочен медиен спор между Кеворк Кеворкян и доц. Георги Лозанов. Доц. Лозанов за първи път коментира конфликта си в интервю за в. "Шоу", чийто издатели обаче се отказват да го публикуват и текстът излиза във в. "Новинар" на 28 септември. Поради големия читателски интерес в. "Класа" препечатва със съкращения интервюто, взето от Еми Мариянска. "В много от т.нар. дописки на Кеворкян в "Труд" по някакъв начин се засяга моето име, макар и често пъти модифицирано, включват се и мои роднини. Реших, че това е повод да реагирам, но на моя отговор се получи негов отговор, което ми се струва извън представите за етична норма, защото в медийната етика няма такава фигура – отговор на отговора", коментира вчера за "Класа" доц. Лозанов. "Реших веднъж завинаги да отговоря на всички въпроси, които възникнаха от Кеворкян, и да затворя този файл. След това интервю не мисля повече да го коментирам, то е изчерпателно и нямам какво да добавя", допълни медийният експерт. Г-н Лозанов, започна нещо като медийна война между г-н Кеворкян и вас. Вие направихте опит да откриете не само фактологическите причини за нея, но и психологическите. Какво, според вас, се крие в "мрачните зандани на душата" на г-н Кеворкян? Чувство за вина – към зрители и читатели, към близките му, към паметта на родителите и на съпругата му и пр. Въобще към онези, пред които упорито се прави и се е правил на нещо, което не е. Това води до две допълващи се линии на девиантно публично поведение. Първата е на самохвал-ството. По нея той използва всяка дадена му публична възможност сам да се обявява -на фона на общото мълчаливо подсмихване – за носител на висок професионализъм, и то с днешна дата. И още по-неловко – на висок морал. А в мигове на щастливо самозабравяне се прави дори на дисидент, докато все пак се сети на кого единствено може да разчита и го удари на тежка носталгия по соца. Втората линия е на агресивността, влачеща след себе си шлейф от персонално насочена реч на омразата. Неин обект може да е всеки, за когото Кеворкян има съмнения, обикновено основателни, че не го признава, че не го вижда такъв, какъвто сам иска да бъде видян. Аз попадам в коментарите му именно по "втора линия".
Очевидно за всички спирането на "Всяка неделя" беше пределен момент в кариерата и личния живот на вашия опонент. Но г-н Кеворкян говори за "игра със закона" – какво, според вас, има предвид?
По отношение на "Всяка неделя" нямам повод за злорадство, така или иначе тя има
съществено място в историята на телевизията у нас. Друг въпрос е, че пълната идентификация на Кеворкян с предаването е част от деви-антното му поведение – нелепо е и от фактологична, и от етична гледна точка. Все едно Гарелов да си беше отнесъл "Панорама" вкъщи. Къде например е архивът на "Всяка неделя" – в БНТ, която създава, продуцира и финансира предаването, или във водещия му Кеворкян? И това само е най-невинният от въпросите, които обществото – реалният собственик на БНТ, трябва да си зададе.
За играта със закона не знам какво е писал, но знам, че е баш майстор в нея – непрестанно съди или се заканва, че ще съди, размахва записни заповеди, интимничи с прокурори и пр. Тук и Яне Янев не може да му стъпи на малкия пръст. Предполагам, че "чисто човешки" Шесто му липсва и му търси посткомунистически заместители.
Иначе, докато бях член на СЕМ, тъкмо по закона (за радио и телевизия) с Кеворкян влязохме в конфликт, защото без да е някакъв, се месеше в регулацията и искаше да назначава директорите на БНТ; защото в противоречие на всички правила вкара в програмата й "Всяка неделя" като външна продукция без конкурс; защото използваше предаването, за да си разчиства сметките в бизнеса и политиката – теми, които външните продукции нямаха право да засягат; защото, въпреки императивното изискване за обществените медии, не спазваше какъвто и да е плурализъм, защото не позволи на членовете на СЕМ да се запознаят с договора му с БНТ, а дойде и чете на глас само отделни пасажи от него… Тогава не вярвах на ушите си, най-малкото защото на извънкласно четене за последен път бях присъствал в отделенията. Пък и не можех да разбера как у един човек, когото животът е срещал с интелигентни, а това би трябвало да значи и деликатни хора, може да има толкова наглост и безпардонност. Единственото обяснение, което ми хрумна, е, че тъй наречените от него закони на К.К. съвпадат със законите на мутрите от типа: "Никога не допускай номерът да не ти мине, защото ще се разчуе и край с номерата!".
В един вестник – мисля, че изданието "Командос", някой се опита да убеждава читателите, че самият Кеворкян отдавна се бил дистанцирал от агент "Димитър" и по-важното нещо била дълбочината на мисълта му. Какво мислите за това?
Предполагам, че колкото и да си нагъл и безпардонен, агентурното минало, доносниче-ството и пр., особено ако не са резултат на непосилен исторически натиск, са дълбока травма. И тя през годините, и въпреки годините, повече или по-малко ти вгорчава всяка житейска радост. Преодоляването й обаче може да стане само ако намериш сили да я извадиш наяве и вместо да се хвалиш, сам да се осъдиш -т.е. морално да се "разсекре-тиш". Иначе си оставаш "Димитър", а името, с което са те кръстили майка ти и баща ти, отива на боклука. Не отричам, че Кеворкян, застанал пред събеседниците си във времето, когато, за да стигнеш до ефир, не беше задължително да си сътрудник на ДС (но помагаше!), изглеждаше умен. Умът обаче не е просто технология, подобно на компютъра. Той зависи от "моралния закон в мен", както се изразяваше един от най-умните хора, живели на планетата.
Какво ще кажете за фразата на г-н Кеворкян: "Винаги е ЕРОТИЧНО да срещнеш нещо от Г. Лозанов…"?
Не зная защо използва по отношение на мен, впрочем неведнъж, думата "еротично". Най-щадящото обяснение е, че не разбира значението й. Но ако ме питате, кое изказване мисля, че го е уязвило почти физически, така че да потъне в гузно мълчание, то е в "Медиапул" в навечерието на новата 2009-а: "Кеворк Кеворкян обича да казва за себе си, че е легенда в професията. Но откакто официално е агент Димитър, не се ли оказва, че по-скоро е обратното – че професията му е била легенда, с която той е прикривал същинската си дейност? "Всяка неделя" по времето на комунизма не е ли била всъщност явочна квартира в ефира? Наличието на по-голяма свобода в предаването не е ли било специално заложена примамка за събеседниците да кажат повече от екрана и особено извън него, в предварителните разговори с водещия, така че после казаното от тях да се завърти по каналите на ДС? Тогава: кой е бил истинският текст на легендата "Всяка неделя" – разговорите на журналиста или донесенията на агента? И дали ако агентът издаде донесенията си в книга, тя няма да е по-интересна от книгите с разговори на журналиста, в които отново и отново проговаря, но запазва мълчание тъкмо по този въпрос. Само обаче, ако донесенията му добият публичност, ще може да се разбере доколко Кеворкян е бил легенда в журналистиката и доколко журналистиката му е била легенда.
Кое кое е обслужвало? Така че ако той наистина се смята повече за журналист, отколкото за агент, е изцяло в негова полза сам да представи на аудиторията си своите до-
носи, снабдени със съответните обяснения. Точно както прави с интервютата си". Защото Кеворкян едно си знае: "Всяка неделя" та "Всяка неделя". И нали разбирате откъде му идва проблемът – сваляме от трона голямата картонена глава на предаването и измъкваме зад шкафа малкото уплашено човече на водещия.
В свое писание г-н Кеворкян изразява подигравателно отношение към научната степен "доцент" и нейните носители. Има ли коментари в научните среди по този въпрос?
Не съм чувал в научните среди някой да обсъжда Кеворкян по какъвто и да било повод. Аз самият, доколкото им принадлежа, в момента се чувствам неудобно, че го правя. Хем смешният, хем лишен от остроумие опит да превърне едно научно звание в оскърбително нарицателно издава единствено нетърпимостта му към други йерархии на авторитети, освен тази, която сам налага и на чийто връх се поставя. Чак тъжно да ти стане като четеш критиките му, които се задъхват от цитати и язвителност, за да не би някой да се усети, че са на играч, отпаднал от играта и приютен по милост в кабината на коментаторите.
На фона на чувствителността на доцентите, сравнена с тази "на авокадото", г-н Кеворкян твърди, че изпитва "безнадеждна мъка от експериментите на прехода". Вие изпитвате ли такава мъка, г-н Лозанов?
Всеки изпитва някакви посткомунистически разочарования, освен, разбира се, заклетите далавераджии, но за тях пък няма особено значение в какво общество живеят… Спомням си, когато в края на 90-те Кеворкян се яви на събеседване с един от кандидатите за национална частна телевизия, съответните власти използваха случая, за да му връчат призовка по някакво дело за магазини на БОДК. Защото иначе не можели да го открият. Явно той още тогава се е бил включил в търговията с авокадо, но въпреки това сега реши, че преходът не му харесва. И сам си призна защо в същия този, цитиран от вас, отговор на моя отговор в "Труд". Та там Кеворкян си мечтае: "Най-сетне трябва да се каже, че ако Държавна сигурност съществуваше, или ако днес системите за сигурност функционираха както трябва, доста медийни продажници щяха да имат сериозни неприятности". Страх да те хване – службите пак да държат медиите за гушата, да пускат и спират предавания, теми и събеседници, водещият Димитър да е водещ офицер на водещите, а който не иска, отива в Белене да копае новата атомна централа. Оруел с неговия "Биг Брадър" вода да пие.

стр. 15   

Снимка: http://www.bulpress.net/documents/newsimages/2009-07-08-cl-YJDJCEFQC.jpg

Fashion TV тръгва с програма на български език

в. 24 часа | 2009-10-28

ftvСветовният моден канал Fashion TV ще се излъчва и на български език от идния месец. Програмата на телевизията ще е на мястото на досегашния FTV канал.

До 30% ще стигнат българските програми по медията. Едно от лицата на модния канал ще е моделът Александра Николова.

Fashion TV се излъчва за първи път във Франция през 1997 г. Днес се разпространява с 31 сателитни и 2000 кабелни системи – общо 348 милиона домакинства в 202 страни на 6 континента. Тя е и единственият 24-часов канал, посветен на мода.

Стр. 28

 

 

Резултати от анкета за новите правила в маркетинга и в ПР, проведена от ROI Communication

ROI Communicationwww.roibg.com I 2009-10-27

По повод на предстоящото излизане на българския пазар на книгата “Новите правила в маркетинга и в ПР”, ROI Communication проведе онлайн анкета, в която се включиха 274 човека.

Ето и резултатите от анкетата: http://roibg.com/files/report/bg/28_bg.pdf.

Журналистът Николай Бареков и политологът Димитър Аврамов стартират свой собствен медиен проект – BNews.bg

 

BNews.bg

Блогът на PRnew.info I 2009-10-27

Журналистът Николай Бареков и политологът Димитър Аврамов стартират свой собствен медиен проект – интернет медиата BNews.bg.

От началото на октомври интернет сайтът е активен в тестов режим. Създателите обещават BNews.bg да бъде ново поколение Интернет медия. 

Те анонсират, че "BNews.bg е сериозен и дългосрочен медиен проект, който не паразитира върху чужд медиен опит и чиято цел не е да предизвика временни шумове в родното медийно пространство.

Убедени сме, че със сериозна работа и с обективна журналистика постепенно ще се наложим на пазара като Интернет медия, която четете с удоволствие."

Освен сериозните политически и икономически теми, интернет медиата ще залага и на шоу и забавни новини, като и закачливо подканва да изпратите "готини, секси снимки, ако сте българка и нямате комлекси" на редакционния електронен адрес.

След като блогът на Бареков стана част от групата на bTV, може би това е поредния опит на популярния тв водещ да навлезне на пазара със собствена медиа – нещо, за което е намеквал няколко пъти през последната година.

Блогът на PRnew.info

Няма медийна криза – просто влизаме във втори Ренесанс

в. Сега | 2009-10-27

Андреас КЛУТ, кореспондент на "Икономист"

New MediaПреди повече от три години (сякаш са минали три десетилетия) написах статия за "Икономист", в която се опитах да предвидя бъдещето на медиите. Тогава оспорих твърдението, че ние като общество сме по средата на медийно преобразяване, което по своята значимост е сравнимо с промяната, която започна с Гутенберговата печатарска машина през Ренесанса. Една медийна епоха свърши, едно ново начало започна:
 
Старо: Медийните компании произвеждат по схемата "съдържание-пленяване", пасивна аудитория я консумира.
 
Ново: Всеки произвежда съдържание и го споделя, консумира и го подрежда по свой начин.
 
Старо: Медиите поучават аудиторията – по модела "един към много".
 
Ново: Зрителите разговарят помежду си – "много към много".
За да ви покажа колко много време могат да бъдат три години, трябва да разгледаме няколко факта. Като част от доклада, направих първия за "Икономист" подкаст (асинхронно радиопредаване, излъчвано по интернет, което потребителите могат да теглят) – свят, за който много от издателите в Лондон дори не бяха чували още. Днес нашите подкастове са сред най-популярните в iTunes.
 
По време на проучванията за статията за първи път чух думата YouTube (компанията току-що бе създадена). Когато изпратих материала си на редактора, в него имаше само едно позоваване за YouTube. Четири (!) седмици по-късно, когато той бе публикуван, YouTube вече се бе превърнал в сензацията на 2006-а. По това време не бях чувал никога за Facebook, да не споменаваме Twitter. И така нататък…
 
Как използвам медиите днес
 
Колкото и старомодно да звучи, моите лични навици се промениха от времето на тази статия. И след това да отговоря на някои въпроси: Дали тезата ми от 2006 г. издържа и днес? Има ли "криза в медиите"?
 
Повече експедитивност в работата
 
През 2006-а се абонирах за всички вестници и списания, както всички журналисти, за да съм в течение на конкуренцията и за да бъда информиран. Всички тези издания се трупаха по пода и ме караха да се чувствам виновен.
 
Днес не съм абониран за нито един хартиен вестник! Имам точно два абонамента – за електронните варианти на вестник ("Ню Йорк таймс") и за списание – "Атлантик".
 
Използвам моя Kindle (софтуер за четене на е-книги и дигитални медии) сутрин, докато пия кафе, за да прегледам световните заглавия и пазарните новини. Така дори релаксирам. Отнема около 15 минути. По-късно през деня, докато шофирам, слушам националното радио. С това се изчерпва цялата ми консумация на медии през техните традиционни канали за разпространение. Вкъщи нямам телевизор.
След като оставя Кindle, започва работата. Това означава, че отварям личния си "вестник", което всъщност е RSS Reader. С него миксирам материала си от различни източници – "Лос Анджелис таймс" с малки блогове за калифорнийската политика и различни проучвания като тези от Политическия институт на Калифорния.
 
Важното тук е да се отбележи, че "разглобявам" изцяло коренно различни публикации и информационни източници, включително и източници, които не са традиционно считани за "новини". Събирам ги в различни форми. Така заместих до такава степен редакторите, че никога, ама никога не бих ги допуснал обратно в тази част от живота ми.
 
На ден прекарвам около час в RSS reader-а. Това обаче не е толкова релаксиращо, смятам го за работа – дълбокото ми потапяне в нещата, които е нужно да знам, за да отразявам моята област – например Западните щати. И не се притеснявам, че трябва да принтирам купища статии или че ще разпилея нещо, защото просто тагвам статиите. Така знам, че мога да ги намеря по всяко време. И, да – това означава, че моят офис вече не е заринат с купища хартия!
 
След това съм готов за деня и преминавам към:
 
а) проучвания за материалите си
б) случайни проучвания в другите медии за забавление.
 
Интелектуалният ми живот: обществено изцеление
 
В личното ми, тоест "не-Икономист", съществуване сега изживявам визията, която обрисувах в статията си. Това означава, че съм едновременно аудитория за други "аматъори", произвеждащи съдържание и самият аз съм аматъор. Това е чисто и просто високопарен начин да кажа, че блогирам по далеч некомерсиални мотиви и чета други блогове за интелектуално стимулиране. От време на време поствам нови неща в моя "Фейсбук" и хвърлям по един поглед към новите постове на познатите ми.
 
През блога, "Фейсбук" и други старомодни средства като имейл сега имам спонтанна и непланирана, но пък забележително ефикасна система за медийно съдържание.
 
Мога лесно да прекарам час или два дневно само в следване на линковете, които читателите ми публикуват. На практика всички, които коментират в блога, не са ме срещали никога лично, но пускат линкове, които в по-голямата си част са смайващо уместни. Понякога изваждат на повърхността специфични проучвания или документи от неизвестни вестници, които аз никога не бих открил в предишната медийна епоха.
 
Във "Фейсбук" мисля, че връзките са противоположни: повечето от "приятелите" ми наистина ги познавам в "офлайн" живота, но повечето от тях не разбират така добре интелектуалните ми вкусове както читателите на блога ми. Въпреки това моите "Фейсбук" приятели са в социалното ми обкръжение, така че техните линкове също се опитват да бъдат озадачаващи, неприлични, иронични или предизвикателни, по-интересни и приятни от което и да е съдържание, което медийните компании бяха свикнали да ми сервират в предишната ера. Тук е важно да се отбележи, че моите онлайн и офлайн приятели също разглобяват и събират източници на съдържание. Те следователно са се превърнали в това, което редакторите бяха преди и са далеч по-добри от предшестващите ги медийни конгломерати. Никога не бих позволил старите редактори да се върнат обратно в моя живот.
 
Моите лични медии
 
Последният щрих е това, което в статията си от 2006 г. наричам "лични" медии. Те са медийни продукции на членове на едно семейство и близки приятели за строго определена и изключително малка аудитория. Например: бебешки снимки и клипчета на личния ми сайт. Той е защитен и само роднини и много близки приятели имат достъп. Мотивите тук са противоположни на тези при традиционните медии: аудиторията е преднамерено ограничавана (докато медийните компании искат огромна аудитория). Целта е да се споделят и пазят лични спомени. И тъй като улавянето и споделянето на толкова интимни медии е по-лесно от когато и да било, прекарвам много повече време, заровен в тях.
 
Така че, за да отговоря на въпросите дали тезата ми от 2006-а издържа – да, вярвам, че издържа. Всички имаме еквиваленти на Гутенберговата печатарска машина – в джобовете или в скута, и ги използваме, за да разказваме истории на другите както никога преди.
 
Има ли медийна криза? Не!
 
Това твърдение може да изглежда изненадващо. Аз съм в необичайната позиция да бъда едновременно професионален и любителски писател. Тоест би трябвало да съм наясно, ако новинарската индустрия умира, нали? Наистина – очевидно е, че се свива. Но това проблем ли е? Всъщност има две кризи:
 
кризата в приходите за собствениците на медиен капитал и кризата за работни места в журналистиката.
 
Но това са двете категории, за които останалата част от обществото не се интересува. За обществото няма медийна криза, така че да спрем да сме истерични и да се занимаваме с нашите медийни навици. Това, което открих в собственото си медийно поведение, е, че днес съм по-добре информиран отвсякога. Но повечето от информацията, която консумирам, вече не идва от журналисти. Вместо това идва от университетите и тинк-танк-овете в моя RSS reader и iTunes, от учени, мислители и експерти и от читателите. Като консуматор на медии и като гражданин вярвам, че няма истинска медийна криза, а просто влизаме във втори Ренесанс.
 
стр. 14