Биляна Траянова, с която зрителят обикаля света

в. Всичко за семейството | Вера ДАЧЕВА | 19.09.2013

Продуцентката на туристическото тв риолити "Без багаж" отскоро осъществява новия си развлекателен и образователен проект за деца, наречен "Хариша"

От края на миналата година българската книжна поредица "Хариша" вълнува въображението на 10-11-годишните хлапета, кара ги не само да четат и с нетърпение да очакват следващото томче, но и да пътешестват надлъж и на шир по света. При това не само виртуално, както би си помислил някой, а напълно реално. Приключенската сага с издадени досега четири книги е комбинирана с игра в интернет. Участниците в нея могат да спечелят истинско пътешествие, в каквото участва петокласникът Калоян от столичното 39-о училище. Той замина за гръцки остров и се снима във филма " Хариша и тайнствения остров", заснет по четвъртата книга и излъчен по БНТ през юни.
"Хариша" е амбициозен проект на актрисата, сценаристката и тв продуцент-ката Биляна Траянова, създателка на едно от най-свежите тв предавания за туризъм "Без багаж", което върви в родния ефир вече седем години. Именно "Без багаж" е причината Биляна да започне да пише детски книги. "Когато синът ми беше на 5 – разказва тя, – преживяваше много тежко моите пътувания. Беше тъжен, вдигаше температура, а пък аз от другия край на света плачех по телефона. Когато се връщах, в желанието си да компенсирам, че толкова време ме е нямало, му разказвах по една много интересна история. Разказвах му за света и колко добър и различен може да бъде той. Тогава се роди идеята за книга. Исках да покажа на децата, че навсякъде по света хората са добри, жадни за обич и че всеки може да бъде верен приятел.
Биляна започнала да пише "Хариша" след края на актьорското риалити "Стар машин" (2012 г.), неин оригинален формат, на който е и продуцент, осъществен по ТВ7. "След като направихме финалния епизод, се почувствах напълно опустошена. Тогава за първи път разбрах какво е да си тотално изцоден от битки и негативни хора.
Писането ми помогна да се почувствам отново жива." И ето че сега книжките от поредицата са вече четири и много хора ги оценяват като явление в българската литература за деца.
Всъщност Траянова прописва още като студентка. Вероятно малцина от зрителите на "Без багаж" знаят, че младата, но успешна продупентка, е започнала професионалния си път като актриса. Дете на родители актьори, след като завършва със златен медал Русенската английска гимназия, тя кандидатства с голям ентусиазъм в НАТФИЗ. Не само че я приемат от раз, но преподавателите й Енчо Халачев и Стефан Данаилов, както и състудентите й, сред които са Влади Въргала, Силвия Лулчева и Август Попов, й предричат звездна кариера. Но се увлича по писането на сценарии за игрални филми и постепенно това я отдалечава от актьорската гилдия. Показала един от сценариите, с работно заглавие "Парче луна", на свои приятели, после на хора, които разбирали от това и така, от капацитет на капацитет, тя и сценарият й стигнали до Кан.
Там я запознали с известния американски продуцент Питър Шепърд и през 1993-а Биляна заминала за Лос Анджелис, за да работи като изпълнителен продуцент при него. Той й става първият учител, но Биляна така и не пуска корени в Холивуд и в края на 90-те се връща у дома.
По онова време у нас режисьорът Боб Мизеровски снима филма "Извън релси" (2001) с Жан-Клод Ван Дам. Търси асистент и Биляна се явява на интервю. Вземат я на работа и тя е силно впечатлена от ерудицията на Мизеровски. Той става най-сериозният й учител в големия професионализъм. Пряка последица от неговите уроци е създаването на продуцентската къща "Art Winner", която Биляна регистрира през 2002 г.
Първите й филми са туристически – за Видин и Белоградчик, за пещерата Магура, за Странджа планина с пялата й мистика и потайни кътчета. Заема се и със сериозни социални теми – наркотични и алкохолни зависимости, проблеми на хора с увреждания, детски социални домове, както и ленти за руския офталмолог и езотерик Ернст Мулдашев.
Има заснети общо 19 документални ленти. Партньор в бизнеса и най-верен неин приятел е съпругът й Валери Белчински, който е юрист. Работят и пътуват заедно, откакто през 2006г. дават старт на проекта "Без багаж".
Епизодите са замислени като туристическо риалити, в което първоначално участват известни лица, сред които например е актьорът Владо Карамазов. Впоследствие форматът търпи промени и сега всяко предаване звучи като разказ на приятели, които споделят къде са били, какво са видели и преживели. В последния сезон на "Без багаж" участвай 12-годишният син на Биляна и Валери, в кадър на живо се появяват и те двамата. Но не за да жънат телевизионна слава, а за да покажат естествено и непосредствено впечатленията си от срещата им с други земи и народи. Защото целта на тяхното риалити е да надникне зад декора на туристическата брошура.
Така зрителят сякаш пътува с тях, с "Без багаж". Впрочем за годините, през които се излъчва, предаването е завело и съвсем буквално на пътешествие над 1000 зрители чрез наградите, които раздава.
Да доставя такава радост на зрителите, за Биляна е част от добре свършената работа. Хората, смята тя, са зажаднели за позитивни преживявания. А пътуванията – със или без багаж, чрез видяното от тв екрана, не само зареждат с положителни емоции, но са и най-поучителното нещо на света, твърди тя. Защото ти позволяват да съизмериш своя живот с този на други народи и да си дадеш сметка, че благоденствието няма единствено материално изражение.
Освен сина Валери-Михаил семейството има и тригодишна дъщеричка Ангелина-Рада. Въпреки професионалните и семейни ангажименти, Биляна намира време и за благотворителни дела. Тя и съпругът й са инициатори на кампанията "Подай ръка на дете, лишено от родителска грижа". Осъществяват я от 2008 г. насам чрез сдружение "Клуб Онар Брайт" и чрез набиране на дарители са подпомогнали обучението на над 20 сираци. А от семейния си бюджет са заделяли, за да подпомогнат образованието на дете от социалния дом в Панагюрище, което било самоук художник на икони. С тяхна помощ било прието и завършило училището за приложни изкуства в Троян.
Съпричастността към проблемите на другите, осиновяването, грижата за изоставените деца, както и други човешки добродетели, са основна тема в поредицата детски книжки на Биляна Траянова, наред с изобилието от научно-популярни факти. "Така, без груба демонстрация на определена гледна точка, нашите умни деца ще имат достатъчно информация, за да си направят сами изводите защо не трябва да са егоисти и защо любовта е най-важният двигател в човешката история", убедена е Биляна Траянова.

Стр. 6 

BRAIN GAMES идва в България

PRnew.info БЛОГ I 17.09.2013

Документалната поредица BRAIN GAMES е предаването, което постигна най-висок рейтинг в историята на National Geographic Channels в САЩ. Новият сериал, чиято премиера в България е на 18 септември в 20:55 ч., ще използва илюзии, игри за ума и интерактивни експерименти, за да разкрие възможностите на човешкия мозък.

Поредицата BRAIN GAMES предлага тренировка за мозъка с демонстрации и ангажиране на зрителите в интерактивни загадки. Изумителните илюзии, игри и предизвикателства карат зрителя да се пита дали да вярва на очите си. Всеки епизод на Brain Games ще изследва различна темa като внимание, страх, усещане, чувство за време и памет.

Дни преди премиерата на ТВ формата в България, в София се проведе най-голямата групова тренировка на мозъка. В късния следобед на 13 септември посетителите на The MALL станаха свидетели на смайващи експерименти и тренираха ума с логически задачи и оптични илюзии по време на събитие по повод предстоящата премиера на предаването.

Присъстващите имаха възможност да участват в игри, интерактивни загадки и илюзии и по този начин да тренират най-могъщата гейминг машина – човешкия мозък. Сред гостите на събитието беше известният психотерапевт Мадлен Алгафари, която представи научното обяснение за феномените и реакциите на различните мозъчни центрове, а представителят на гейминг общността в България – Мартин Кадинов, даде съвети как да не се поддаваме на предизвикателствата, пред които ни изправя собственият мозък.

Отговор на въпроса защо именно нашият мозък прави възможни фокусите и магията разкри маг Андрей, който направи няколко демонстрации с публиката и обясни защо сме склонни лесно да вярваме на оптическите измами.

Задачи, игри и илюзии ще могат да се тестват и по време на фестивала ON!Fest, който ще се проведе между 20 и 22 септември 2013 г. в Интер Експо Център.

BRAIN GAMES е продуциран за National Geographic Channels International от National Geographic Television (NGT) с изпълнителен продуцент Джери Коблър. Хамиш Микура от National Geographic Channels International е изпълнителен вицепрезидент и ръководител на отдел „Международно съдържание”.

BRAIN GAMES се излъчва в България с подкрепата на ОББ.

Връзка към Съобщението до медиите 

Анонимни дружества

Segabg.com I Емил ХЪРСЕВ I 17.09.2013

Завчера ми опънаха ушите в една телевизионна говорилня (имам предвид онези разговори, които пощипват оттук-оттам нашумели и наболели проблеми за броени минути от екранния график). Грехът ми беше, че цитирах изчисления на колега, главен икономист на водеща банка, но споменах и наименованието на банката. Ужас! Сгазих тежко табу. Имало желязна забрана да назовават търговски дружества в ефира, особено в емисии новини – а тъкмо в такава беше нашата говорилня. Споменаването на фирма (т.е. наименованието на търговско дружество) или пък на търговска марка било "скрита реклама", а всякаква реклама била строго забранена в новините и твърдо регламентирана другаде. Забранено е да кажеш, че си пил нескафе (търговска марка на "Нестле"), че имаш нов андроид (ТМ на "Гугъл") или джип (ТМ на "Крайслер").

Ефирна полиция,

ден и нощ зорко следи телевизионните програми, слухти какво излъчват радиостанциите, записва всеки звук и гък. Обаче още нямаме фискална полиция да гони крадците на ДДС и сивия сектор. Но ефирна полиция си имаме. Не знам какви наказания понасят нарушителите на ефирното табу, но (отскоро) си давам сметка колко тормози живия бизнес. Без преувеличение твърдя: то създава психотична, шизофренна среда. Шизофренията е "психоза, водеща до нарушаване на психичната дейност, обезличаване на индивидуалните черти, влошена приспособимост към трудовите и социални условия ", учи Уикипедията. Значи: обезличаване и дезориентация.

Всички лица изглеждат еднакви, неясно кой кой е, кой какво прави, какво предлага, накъде отива. Показват на екрана физиономия с надпис: "Иван Иванов, от една фирма". Дума нещо. Отсреща Стоян Стоянов, от друга фирма. Говори точно обратното. Липсата на идентификация е загуба на ориентация. Тя вреди на активните участници в икономиката, търговците, но повече на публиката от потребители, лишени от важна информация за корпоративната идентичност на онези, с чиито продукти и услуги живеят. Всъщност със забраната за споменаване на фирмената и продуктова самоличност българската държава им налага сурово наказание.

Това наказание е анатема

на бизнеса. За жалост тук "анатема" не е метафора, а със същинското, терминологично значение. В Средновековието това е най-тежкото наказание, каноничното му наименование е "екскомуникация", изключване от духовно общение (от църквата, но тя изчерпва средновековната община така, както телевизията и радиото практически изчерпват цялата комуникация на днешното постиндустриално, потребителско общество). Викът "Анатема!" ("отделям те, изключвам те") е ритуалната формула, която прогласява, че наказанието е в сила. От този момент било забранено да се споменава името на отлъчения. Все едно не съществува. Ако все пак трябва отлъченият да се посочи, наричали го иносказателно или пък "онзи, който не бива да се споменава по име". (Джоан Роулинг не е измислила, а само припомни популярната средновековна формула.) Днешната повеля за анонимност

анулира социалната отговорност,

която не случайно приемаме за един от най-съществените белези на модерния бизнес. Фирма АБВ ООД е социално отговорна. Хвърля куп пари, щото нейните работници да се обучават, да носят чисто, свежо и удобно работно облекло, да живеят в уредена община. А конкурентът ГДЕ ООД лев не дава за "глупости". Но никое от дружествата не може да се упоменава. Забраната обезличава отговорния и прикрива безотговорността. Впрочем недотам. Табуто е едностранно: за бизнеса или лошо, или нищо, забранена и ограничена е рекламата, но не и опозоряването. Не е грешно фирма да се спомене в т.нар. журналистически разследвания (те повечето са активни наказателни акции) и да се обругае. Злословието не е реклама и следователно не е забранено от медийния закон. Принципът "лошо или нищо" става норма. Пресата (за нея законовата забрана, наложена на електронните медии, не се отнася) почва да се мръщи, като се споменават фирми и марки. Скоро и вестниците ще наложат табу. Скоро ще се автоцензурираме. Забележете,

българската анатема на бизнеса е уникална,

такава забрана да се споменават търговски дружества няма никъде по белия свят. Пуснете новините на който изберете световен канал – CNN, BBC, "Дойче веле" или Первый канал – всеки коментатор се представя на екрана и с името, и с фирмата си. В икономическите новини фирми и марки се изричат във всяко второ изречение. Една от най-вещите в пиара, дама с десетки години телевизионен стаж, ми обади, че анатемата била "прокарана" в закона от "лобито на рекламистите".

Който иска да се показва и да се говори за него, да си плаща. Това е тъпо и за самата рекламна индустрия късогледство. Дори да можеш, не бива да напъхаш със силата на закона цялата корпоративна комуникация в рекламни спотове и "прозорци". Част от фирмената информация – анализи, стратегии, нови стандарти и технологии – ще звучи пародийно в рекламния прозорец, между лека срещу запек "Дуфалак" и най-новата превръзка за дамско щастие. Фирма, на която се отказва информационна, новинарска самоличност, има много по-ниска възвращаемост на рекламата. Ако дадат на фирмите шанс да градят своята идентичност в чисто информационен план, търсенето на рекламно време ще расте. Струва си да предоставяш всекиму безплатно услуги, но да имаш дял в ежедневието на милиони, дори милиарди хора, потенциални клиенти. Ако не вярвате на мен, вижте "Гугъл" – със сигурност световният №1 в рекламната индустрия. Дали ще проумеят рекламисти с образование и стаж на полицаи, че анонимното табу вреди на бизнеса им? Надявам се по-скоро политиците законодатели да разберат, че законът трябва да се измени бързо – той влудява нацията, обърква и побърква бизнеса.

Оригинална публикация

Евгений Дайнов: Това, уважаеми, е краят на всекидневниците

Offnews.bg I Евгений ДАЙНОВ I 16.09.2013

Имам да ви съобщя важна новина. В България вече няма хартиени всекидневни вестници. Умряха чрез самоубийство. България е единствената страна в Европа, в която хартиените носители умряха не защото ги изяде интернет, а защото те така си решиха.
Как разбрах това ли? Вечерта след представлението „Стената” се оттеглихме към столичен клуб, за да си допием и допразнуваме. На бара се натъкнах на отдавнашна позната – журналистка в известен всекидневник.
„Как е?” – питам, неангажиращо.
„Готвя се да ставам безработна…”
„И защо така?”
„Въртим тираж 7000”.
Не, че не знаех за срива на тиражите – особено след окупацията на Орлов мост миналата година и тазгодишната зимна революция, – но това известие ме впечатли. Става дума за емблематичен, според някои – направо „легендарен” всекидневник, който навремето даде старта на осъвременяването на българския печат. След като той върти 7 хиляди, неговият събрат – също толкова легендарен и дори „исторически” – едва ли стига повече от 8-9.
Какво да говорим за останалите, които винаги са продавали 5-10 пъти по-малко? Ето какво: всекидневниците, които виждате по сергиите (също, впрочем, застрашен от изчезване вид) „въртят” – кой хиляда, кой петстотин, кой триста… Толкова навремето въртяха вестничетата – „многотиражки”, издавани за „трудовите колективи” на индустриалните социалистически мастодонти и, ако не ме лъже паметта, някои от по-големите АПК-та. Не претендираха обаче да са национални вестници.
Отдавна не чета хартиени всекидневници поради унизителния слугинаж и грозната пропаганда, с които редакторите предпочитат да пълнят страниците си. Обаче седмица след Стената, върнал се на плажа – и оказал се без плажни книги поради изчезването им от сергиите с края на сезона – си купих вестник. Екземпляр от въпросния „легендарен” 7-хилядник.
На първа страница имаше същински порой от заглавия. Еди-кой се взел с еди-коя (не съм чувал нито за него, нито за нея). Следващото заглавие ни информира, че, напротив, еди-коя най-сетне била напуснала еди-кого (и за тях не съм чувал). Трето заглавие ми съобщаваше, че еди-кой (напълно неизвестен за мен) бил научил за новата си работа пет дни преди да трябвало да се яви на нея. Четвърто заглавие ми обещаваше оглед на дома на еди-кои (тях поне ги познавам), а пето заглавие ме подмамваше с новината, че някой-си отглеждал тропически фрукти.
И това – от вестник, който съвсем доскоро се самопровъзгласяваше за сериозен, „списван” по европейски тертип… Да, ама в същия ден европейските вестници бяха пълни с хора, за които съм чувал и събития, които следя – Сирия, Турция, Китай, Путин, Обама, Меркел, Г-20, Камерън. А в този точно ден нито един български вестник не бе качил подобни теми на челната си страница.
Е, как тогава да очакват, че някой ще ги чете?
Заинтригуван, на следващия ден си купих още три „водещи” всекидневника (със сумарен тираж, най-вероятно, към 3000), а по-следващата сутрин напазарувах „бутикови” всекидневници, отново три на брой, със сумарен тираж, най-вероятно, към хиляда. Макар вътрешно подготвен, останах втрещен както от външния им вид (малко на брой страници, вързани надве-натри от полуграмотен стажант), така и от съдържанието. Наистина, между слугинажа, пропагандата и откровените глупости се провираше по някой „политически анализ” (кавичките не са случайни). Но и тези „сериозни” форми, оказва се, вече се пишат като жълтини, посветени на любимата тема „еди-кой се взе с еди-коя”. Никъде нямаше елементарното, уж научавано още в първи курс – „какво, кой, къде, кога, как, защо?” Имаше само обещания за бъдещи скандали и гледане на боб.
Най-важното: никъде не видях захапка. Вестникарският пейзаж е станал досущ като вечерните новини по телевизията в Туркменистан. Според тях, никъде в родината или в света няма тревожни неща. Международните новини се изчерпват с радостни репортажи от концерт в Корея или откриването на фестивал на наденички в Германия. Така е и в българските всекидневници днес.
„Захапка” видях единствено в един-два материала, препечатани от… социалните мрежи. Финтът тук е ясен: когато медийният господар страшно размърда вежди и запита с гръмовен глас „кво пишете вие, бе?”, отговорът на редактора ще е – „ама не сме ние, такованката, само дето препечатахме от фейса…”
За капак, оказа се, вече никой не проверява дори дати и събития. След като поне по БНР и БНТ тръбяха за 35-та годишнина от убийството на Георги Марков с „българския чадър”, най-невъзмутимо „историческият“ събрат на „легендата” писа в заглавие „41 години от…”, а в текста на дописката авторитетно ни информира, че Марков е набучкан през 1972 година (истината, разбира се, е – 1978-ма).
Добре де, разбирам да не четеш, слушаш или гледаш, защото се попикаваш от страх да не те разберат шефовете, че се занимаваш с такива подривни дейности. Ама бива ли поне в Гугъл да не провериш дати и имена?
Това, уважаеми, е краят. Дори цензурираните интервюта с чужди посланици не влизат в тази категория, макар да ни се струваха дъното само преди половин година. Затова към Коледа и днешният 7-хиляден тираж ще им се струва като безвъзвратно отминала златна епоха.
Важният въпрос обаче е друг. Как така стана, че само за дузина години българското вестникарство, в края на века давано като пример за плурализъм и дебати, просто умря?
Умря, защото загуби публиката. А загуби публиката, защото престана да бъде вестникарство. Умря, далеч преди да е смъртоносно притиснато от интернета.
Започна се с „връщането на царя”. Обзети от телешки възторг, вестниците вкупом се втурнаха да следват неговите указания, че политиката разделя народа. И спряха да се занимават с нея. Страниците се напълниха със захаросани репортажи за гостуването в София на безкрайната върволица принцове и принцеси, свързани с безбрежното разширено семейство на Симеон.
Тиражите се срутиха наполовина. „Легендите” и „историческите” тупнаха от по 200 000 на по 100. Вместо да си дадат сметка, че вестник без политика не е възможен, редакторите се втурнаха да търся спасение в имитирането на жълтите седмичници, който точно тогава се появиха и впечатлиха с огромния си тираж. Тиражите на всекидневниците се срутиха още. Появи се обаче „империята” на мама и синче, която раздаваше пари срещу слугинаж. Появиха се и европейски пари, раздавани от правителствата на Станишев и на Борисов срещу същото.
Тиражите се сринаха отново. „Легендарният” и „историческият” се сбутаха в общ тираж под 40 000. Другите се радваха да „въртят” по две-три хиляди на вечер. Останали без читатели, всекидневниците станаха напълно зависими от двама-трима спонсори, двама-трима големи рекламодатели (предимно крупни бандити) и правителството. И публикуваха не онова, което искаха читателите, а онова, което искаха началниците. Падението продължи по време на окупацията на Орлов мост от зелените и отново – по време на зимните протести.
И така се стигна до днешните многотиражки, обслужващи властта и присъдружните й бандити. Направете си следния експеримент. Напомнете на някой главен редактор думите на Оруел: „Когато публикуваш онова, което правителството иска да бъде публикувано – това е ПР. Журналистика е, когато публикуваш онова, което правителството не иска да бъде публикувано”. Въпросният редактор, който и да е той, ще ви погледне с превъзходство – „Какъв наивник…”
Добре, наивник съм, хубаво. Ама как така стана, че редакторите-лъвове, които не са наивници и са много навътре в „игрите”, останаха с тиражи от 3-5-7 хиляди? А мен (и други наивници като мен) в интернет ме четат между 10 и 60 хиляди?
Ко? Не…
А не беше задължително редакторите да четат Оруел в оригинал, за да си спестят отиването в небитието. Можеха да си останат в рамките на известния им български език. Например, да погледнат сп. „Народна целина” от октомври 1927 година, където хората още преди 94 години са направили отчетливо разграничение между сериозните и жълтите вестници.
„Добрият вестник”, пише „Целина”, „е глашатай на истината… служи на народа, той е необходим за него… Съобщава му неща, които стават в далечни страни… Приучава го да бъде смел в борбата за своите права, за по-добър живот. Внушава му почит към всичко велико и благородно”.
Това има ли каквото и да е общо с днешните български всекидневници?
Да видим как стои положението с жълтите вестници:
„Има вестници, които вонят от глупост и шарлатанство, от неграмотност и противонародност. Заради тази им воня са наречени жълти вестници… Жълтият вестник се списва от хитри и безсъвестни хора… Жълтият вестник е мошеник. Той не само е неграмотен и безнравствен, той е и шарлатански…”
Поради което такива вестници губят читатели: „Жълтият вестник се подиграва със своите читатели. Той ги смята глупави, наивни и затова така безсрамно ги лъже… Той сее заблуда, неграмотност, простащина. Той разрушава онова, което създава училището… Той никога не е сигурен защитник на народа.”
Защото: „Жълтият вестник е продажен като подлата жена. Той се подкупва от всички и за всичко. Днес ще хвали Ивана, утре ще го ругае, ако Драган му плати повече…”
Поради което следва изводът: „Жълтият вестник разлива само смрад и отрова. Той изнудва читателя. Ограбва го. Опростачва го. Прави го неграмотен… Развращава го, защото никога не му разкрива истината… народът (трябва) да престане да се интересува от него и той (да) бъде унищожен от презрението на обществото.”
Глупави са били нашите дядовци? Наивни? Не са разбирали „игрите”? Да, бе…
Няма да плача за кончината на българските всекидневници. И вас ви съветвам да не се разстройвате. Никой не дойде да ги убие. Сами се обесиха, навеждайки се след пари, влияние и власт, докато един прекрасен ден не се оказаха в блатото на неграмотността, безнравствеността и шарлатанството. И – без публика.

Оригинална публикация

 

ТУРНИР ПО СТРЕЛБА ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕДИИТЕ

Интер Експо Център  I 16.09.2013

Журналистите ще изпитат ловната тръпка и ще проверят точността си

Във връзка с провеждането на специализирана изложба НАСЛУКА – ЛОВ, РИБОЛОВ, СПОРТ, която ще се състои от 26 до 29 септември 2013 г. в Интер Експо Център-София, ние от Агенция Булгарреклама и VIP Оръжейни комплекси Pro Hunter имаме удоволствието да Ви поканим на турнир по стрелба с въздушна пушка, организиран специално за представители на медиите.
На 26 септември 2013 г., от 10.00 до 11.00 часа, в предварително обособена зона, журналистите ще имат възможност да изпитат точността на мерника си и да усетят ловната тръпка. Организаторите от VIP Оръжейни комплекси Pro Hunter са подготвили специални награди за най-точните от Вас – сред тях са златна и сребърна карта с отстъпка.
Ще се радваме да Ви посрещнем в първия ден на специализираната изложба НАСЛУКА – ЛОВ, РИБОЛОВ, СПОРТ и да Ви заредим с добро настроение за предстоящия ловен сезон!

Очакваме Ви!

Разговор с доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ

БНР, Преди всички | 13.09.2013

Тема: Критики към медиите
Гост: доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ

Водещ: В интервю за „Труд” лидерът на ДПС Лютви Местан казва: „Образът на ДПС ни е по-важен от властта. Искам да попитам протестиращите, дават ли правото на Бойко Борисов и Цветан Цветанов да бъдат техни говорители?”. Това е въпрос, който отправя през интервюто си Местан. „Урокът от казуса с г-н Пеевски е, че политиката и публичният образ се оказват реалност, с която трябва да се съобразим. Той обяснява всичко.” – констатира той, както и че кандидатурата на Делян Пеевски не била причина, а повод за протестите, защото ако не било назначаването му за шеф на ДАНС, пак щял да се намери друг повод, за да има протести. Лидерът на ДПС допълва по отношение на интерпретациите кой носи политическа отговорност за номинацията „Пеевски”: „Властта за нас не е самоцел и публичният образ на партията ни, уверявам Ви, стои по-високо, дори от участието ни в управлението. Трябва да е ясно, че ДПС не може, каквито опити се правиха в миналото, да се използва като универсално оправдание. Още по-малко – да позволим на някого да ни превърне в универсалния виновник за всичко.”. „Труд” публикува и позицията на „Протестна мрежа” по повод опитите на властта да дават съвети на медиите: „Назидателното отношение на Местан и Станишев създава атмосфера на страх в медиите.”, казват от „Протестна мрежа”, визирайки техни сутрешни интервюта по BTV. „БСП вдигна мерника на СЕМ”, пише „Сега”. „Монитор”: „Скандал за СЕМ в парламента”. „БСП в открита атака срещу държавните медии и регулатора. Депутати обвиниха шефа на СЕМ дори и за забавянето на цифровизацията” е коментарното заглавие на „Капитал Daily”. „В медийната регулация съм от самото начало, но май за първи път има такъв директен натиск върху регулатора от парламентарната трибуна. По закон СЕМ е независим орган и парламентът може да е един от входовете към него, но не и негов началник или поръчител.” Е коментарът на председателя на Съвета за електронни медии Георги Лозанов, на когото казвам сега Добро утро в "Преди всички".
Доц. Георги Лозанов: Добро утро!
Водещ: И така, г-н Лозанов, имаше ли някакви предвестници за тези критики, които прозвучаха вчера към СЕМ и през СЕМ към нас, радиото и телевизията?
Доц. Георги Лозанов: Имаше, защото фактически преди това се водеше заседание в парламентарната комисия във връзка с нашите отчети. Преди това пък имаше избор на член на Съвета за електронни медии, нов член и в дебатите около този избор прозвучаха доста от тези, така, тези, които и вчера се чуха от парламентарната трибуна. Така че това е… може да се каже, че се превърна в една, в една линия в отношението към Съвета за електронни медии и към… а и към двете обществени медии покрай това. Но трябва да кажа веднага, че тази линия, както показа и гласуването след… на нашия отчет, е по-скоро виждане на част от депутатите в парламента. Така поне мисля. Така се заявява. И то основно на депутати, които сега за първи път имат мандат от гражданската квота на БСП, които ми се струва, че все още не са схванали една важна специфика на това, че като работиш в най-висшата политическа институция на България, какъвто е парламентът, няма как от там да даваш експертни съвети на медиите и на регулатора.
Водещ: И все пак имаше критики и от страна на председателя на парламента Михаил Миков, който не може да бъде сложен в…
Доц. Георги Лозанов: Имаше. Аз ги приемам тях по-скоро жанрово, да кажем така. Председателят на парламента смята, че очевидно, че не трябва да имаме отчет, както пише в закона, а трябва да пишем доклади и то малко по поръчка на самия… на самото Народно събрание, на всеки шест месеца. Даже той смята, че това шест месеца е твърде често – хубаво е на година. И аз също така мисля. Но това, така, да кажем, че това е по-скоро по-фрагментарен спор. Така се надявам…
Водещ: Какво… какво… как разграничавате отчет и доклад? В смисъл, какво би било различното?
Доц. Георги Лозанов: Ами, отчетът е в крайна сметка това, което и правим – фактологично описва нашата дейност през тези шест месеца. Това значи да се отчетеш. А докладът, а докладът…
Водещ: А в доклада да пишете проблеми и да предлагате нещо.
Доц. Георги Лозанов: Да – анализи.
Водещ: И оценки.
Доц. Георги Лозанов: А въобще, те очакват, те очакват фактически, се оказва, отчетът да не е за нашата, а да е нашето виждане за развитието на медиите през този… през този период. Аз, освен това, не съм сигурен, че това би било, дори да е така – проблемът в това дали ще го направим или не – но не съм сигурен дали е достатъчно демократично парламентът да обсъжда, на базата на нашите доклади, и своите виждания, така да се каже, за развитието на медиите, защото от политическите институции не може да се диктува на медиите, включително на обществените медии, нито на регулатора, какво да правят.
Водещ: Брадясал, мухлясал мониторинг – това се чу по отношение на вашия поглед върху работата на медиите.
Доц. Георги Лозанов: Е, да, такъв… Това са, така да кажа, метафори и то малко груби. Фактически не знам какво се крие зад тях. От този дебат на мен не ми стана ясно.
Водещ: Тоест, Вие знаете ли сега какво се очаква точно да направите при следващия отчет или доклад, за да стане ясно за какво ние харчим парите на данъкоплатеца? Защото разговорът се измести до там.
Доц. Георги Лозанов: Вижте… Момент. Нищо не може да се очаква да се направи. Аз… това, което цитирахте преди малко от вестниците – парламентът не е началник на Съвета за електронни медии. Съветът за електронни медии… Нито поръчител. Съветът за електронни медии е независим орган. Затова нищо не може да бъде, така да се каже, дадено като задача от парламента ние да го свършим. Ние вършим нашата работа според това, което е описано в закона, който действително е гласуван в самия парламент и който би могъл, разбира се, да търпи…
Водещ: Да бъде променен и да има нов орган, който вече да не се казва СЕМ, а по друг начин и да бъде подменен съставът му, ако това можем да прозрем зад случващото се.
Доц. Георги Лозанов: Ами, обикновено така става. Аз неслучайно казвам, че все карам първи мандат. Аз съм от началото на регулацията в нея. Така че нищо чудно в крайна сметка да се проведе една кампания, която да доведе до поредната смяна на фигурите в Съвета, както и в обществените медии, защото може да се четат известни заплахи в това, че парламентът дава парите на данъкоплатеца, спомена се това, и заради това той може да диктува в някакъв смисъл поведението на регулатора и на обществените медии. Искам обаче веднага да кажа, че парламентът дава парите чисто технологично, защото по закон парите не трябваше да се дават, както знаем, от бюджета, а трябваше да са на базата на абонатни такси – така да се каже, всеки сам в обществото да финансира обществените медии и регулацията им. Но това не се случи, тъй като в нас събираемостта на таксите е много трудна и заради това чисто технологично в момента парите на обществените медии минават през парламента.
Водещ: Е, то със същото основание правителството може да има претенции към нас, защото пък то прави рамката на бюджета и тогава…
Доц. Георги Лозанов: Точно така, да. Но искам да кажа, че тази бюджетна намеса на изпълнителната власт, на политическите власти не е никакво основание за политическа воля, която да се изпълнява в медиите или в регулацията.
Водещ: Обществената мисия на държавните медии трябва да бъде дефинирана, да има международен одит на БНР и БНТ, поиска Мартин Захариев.
Доц. Георги Лозанов: Това е хубаво. Действително трябва да има обществена мисия, заявена, но тя в никакъв случай не трябва да се дефинира от парламента или да става под натиска на парламента. Обществената мисия на Българската национална телевизия например беше формулирана напоследък и в границите на конкурса за генерален директор от настоящия генерален директор г-жа Анкова, която беше поела този ангажимент – да формулира, както в европейските страни, мисията на медията. Това е пътят, искам да кажа, по който тази мисия може да бъде дискутирана с обществото и след това приета, а не от парламентарната трибуна, не като проблем на закона.
Водещ: Мисията на медиите не е ли да информират обективно, всестранно, пълноценно? Какво още може да бъде дефинирано?
Доц. Георги Лозанов: Е, тази… им а … на мисията на обществените медии във връзка със ситуациите, в които се намира страната в момента и нуждите на обществото, но това си е работа на самите медии. Свободата на медиите зависи от това кой взима решение, така да се каже, за едно или друго съдържание, медийно. Във всички случаи тези решения не могат да се взимат от трибуната на политическа институция.
Водещ: Добре. Имаше и, така, сериозни критики за това, че Вие сте поставил над свободата на словото на гражданите тази на журналистите.
Доц. Георги Лозанов: Ами, това е странна работа. Аз не си спомням такова… такава формулировка. Такова противопоставяне, граждани на журналисти, никога не съм правил, но може би така са се разчели някакви мои думи, защото действително свободата на гражданите в съвременното общество пряко зависи от свободата на журналистите, тъй като ако журналистите имат свобода да ги информират, само тогава гражданите биха могли да могат да консумират това, което е свобода на словото. Иначе, тя сама по себе си остава някаква абстракция и лозунг. Така че не разбирам този дебат и не мисля, че той… така, прекалено, прекалено абстрактен.
Водещ: Тоест, какво е вашето усещане след случилото се вчера? И трябва ли да, така, всички да се притесняваме, че след като… ще тръгна към закриването, примерно, на НЦИОМ, може да се тръгне, хайде не към закриване на радиото, телевизията и органите, които стоят над него, но под някаква форма овладяването им?
Доц. Георги Лозанов: Да се надявам, да се надявам, че така… такива евентуално сигнали по-скоро са прозвучали случайно, все се надявам, защото явно е, че основното, за което стана… става дума, и то беше изречено, е желанието, волята да се тръгне към писането на нов закон. Това е стара тема. И аз самият съм защитник на това, че трябва в цифровата ера да се напише изцяло нов закон, който вече да не е само за радиото и телевизията – едни остарели понятия за медии… услуги въобще и т. н. Само че за това нещо се изисква изключителна възможност в парламента законодателят да създава обществени консенсуси, обществени и професионални, по основните теми в този закон. Ако те не са подкрепени от професионалната гилдия, ако не са подкрепени от обществото далеч от партийните интереси, този медиен закон ще бъде форма на репресия върху медиите, каквито случаи е имало и срещу каквито случаи медиите са се борили активно през годините. А иначе, ако това всичко… ако всичко това е само едно начало на търсенето на консенсус в обществото за едни… за една действително нормативна промяна, от каквато България се нуждае, за да не пада надолу все надолу по класациите на свободата на словото, тогава със сигурност би било позитивен процес. Липсва само…
Водещ: Странен начин за начало на диалог е през тази конфронтация.
Доц. Георги Лозанов: Да. Но искам да Ви кажа едно. Там звучеше това, че България пада, по класацията на свободата на словото е долу. Но ако можеше да се измери вчерашната дискусия в парламента, тя сто на сто щеше да ни вземе още няколко точки.
Водещ: Вие имате ли някакво обяснение защо има такива съмнения по отношение на радиото и телевизията, политически? Аз се впечатлих от изказването, надявам се да е точен цитатът, на г-жа Буруджиева – че БНТ е била на четвърто място по рейтинг. Тоест, това мерене кой сутрешен блок най-много е гледан, това ли трябва да е водещото за това една медия дали трябва да съществува?
Доц. Георги Лозанов: Не, не трябва. Не трябва да е това. И това е само един възможен критерий … част от програмата. А по-важно всъщност е доверие.
Водещ: То доверието минава през други проучвания и там радиото и телевизията са далеч над парламента.
Доц. Георги Лозанов: Точно така, да. Точно това е въпросът. И затова в този смисъл по-скоро съвети могат да дават радиото и телевизията на парламента, а не обратното.
Водещ: Нещо да Ви притеснява напоследък в медийната ни среда, освен този дебат? Този нов маниер на политиците да казват на журналистите какво да ги питват… да ги питат, да уточняват въпросите им?
Доц. Георги Лозанов: Има такава тенденция, макар че маниерът не е нов. Новото сега в последните месеци, нали, това ново мнозинство е, че това някак си стои като че ли е институционално право на политиците. Аз все това се опитвам да обясня – че когато застанеш на една политическа трибуна, като политик, начинът, по който трябва да се отнасяш към медиите, трябва да бъде самоограничителен. Ти не си им началник, не можеш да им даваш тон, не можеш да им даваш поръчки и да искаш от тях каквото и да е.
Водещ: Ако трябва да сравните сега и в мандата „Борисов”, когато пък стана ясно, че е било по-удобно медиите да бъдат наши и да сме добронамерени към тях?
Доц. Георги Лозанов: Ами, аз не… интимниченето с медиите е един проблем, който плаща… който политиците плащат голяма цена и аз навремето бях казал, че една медия може да убие един политик не с критика, а само с ласка. Това е една грижа, която в предишния мандат беше сериозно обсъждана и накрая даде своите последствия. До толкова повече пък един политик може да се самоубие, ако започне да оказва натиск върху медиите.
Водещ: Да видим какво ще е продължението на този дебат вчера, който, между другото, не беше много посетен от депутати, но това със сигурност също има своето обяснение.
Доц. Георги Лозанов: Е, аз не знам – той, парламентът, не работи с пълния си състав обикновено. И не това е важното. Важното е, че ако този дебат ще води до едно същинско… до един същински процес, да започне направата на един съвременен закон, подкрепен от професионалната общност, а и от обществото, като цяло, може да се преглътне. Но ако действително ще е начало на поредната кадрова смяна с оглед медиите да произвеждат удобно за властта съдържание, то не ни чака нищо друго, освен да изпаднем още по-надолу в свободата на словото. Не знам дали има накъде.
Водещ: Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии в "Преди всички".  

Мнозинството готви държавна помощ за частните медии при избори

segabg.com I Галя ГОРАНОВА I 13.09.2013

Партиите без субсидия ще получават ваучери от 20 000-30 000 лв. за реклама, представянето на кандидатите в обществените медии ще е безплатно

Обсъждането на новите изборни правила отне много усилия на комисията на Мая Манолова. Вчера обаче тя излезе с чернова.
Предизборната кампания в обществените медии да е напълно безплатна, а за частните да има държавна помощ – това предвиждат част от предложенията за нов Изборен кодекс (ИК). С цел да се осигури равнопоставеност на кандидатите в частните медии мнозинството обмисля въвеждането на държавни медийни пакети за партиите без субсидия. "Това ще са един вид ваучери на стойност 20 хил.-30 хил. лв., с които те ще могат да си заплащат участието в частните медии", поясни шефката на временната парламентарна комисия за изработване на новия кодекс Мая Манолова, която вчера представи черновата на първата част от проектозакона. В нея е заложена пропорционална избирателна система за парламентарния вот с възможност за пренареждане на листите. Но комисията има готов вариант и за смесена система, при която 120 депутати се избират мажоритарно на един тур, а останалите 120 – пропорционално с преференции. Машинно гласуване и серийни номера на бюлетините са други идеи, залегнали в черновата. Манолова се похвали, че с промените се предвижда повече мажоритарност.

Т.нар. "медийни пакети" за несубсидираните партии ще позволят на хората да направят информиран избор за всички кандидати, коментира Манолова. Отделно ще се разчита на добрата воля на частните медии да предоставят безплатна трибуна на участниците във вота. Обмисля се вариант парите да бъдат заложени в бюджета за разяснителната кампания. Манолова сметна, че ако на следващи парламентарни избори участват около 45 несубсидирани партии, колкото бяха на последните, това ще струва около 1 млн. лв. на държавата. Загубите на обществените медии от безплатната кампания пък можело да се компенсират с повишаване на държавната им субсидия в бюджета за догодина.

Предложенията все още не са предоставени за обсъждане на партиите в парламента, така че още не е сигурно кои от тях ще бъдат одобрени и кои не. Мая Манолова се обяви за убеден привърженик на смесената избирателна система, но не е ясно дали колегите й споделят същото мнение. Въвеждането на немския модел бе предложено от изборния експерт проф. Михаил Константинов. "Така удовлетворяваме хората, които искат да видят конкретно лице, да гласуват за конкретен кандидат, например да избират между мен и г-жа Цецка Цачева", аргументира се Манолова. От друга страна, тази система не ощетява партиите, защото гласовете за мажоритарните кандидати се преливат към техните формации, обясни тя. Българският опит с мажоритарния вот обаче показа, че той стимулира големите партии. През 2009 г., когато избирахме мажоритарно 31 депутати, 26 бяха от ГЕРБ, а 5 – от ДПС.

На следващ национален вот ще бъде въведено машинно гласуване, но на първо време с паралелни хартиени бюлетини и само в градовете с население над 20 000-30 000 жители, докато свикнат хората. Вероятно машините ще бъдат изпробвани за пръв път на предстоящите европейски избори през май догодина. Гласуването ще става с интегрални бюлетини, а не както настояваше ГЕРБ – с отделни бели. За първи път ще бъде предвидена и допълнителна защита. Всички те ще бъдат номерирани, за да е ясно колко постъпват в секциите, с колко е гласувано и колко хартисват. Номерът ще е записан на две места – върху кочана с бюлетините и върху самата бюлетина. При излизане от тъмната стаичка членовете на комисията ще могат да сверяват дали двата номера съвпадат. Тази мярка е насочена срещу контролираното гласуване с предварително попълнени бюлетини от типа "индианска нишка". Преди пускането в урната обаче отрязъкът с номера на бюлетината ще се откъсва, за да се предотврати възможността за проследяване на вота, обясни Манолова.

—– НАДЗОР

Комисията за новите изборни правила вчера гласува и състава на Обществения съвет, който ще подпомага дейността й. Сред 24-те му членове са шефът на Сметната палата Валери Димитров, шефът на ГРАО Иван Гетов, проф. Михаил Константинов, бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева, лидерът на партия "Другата България" Божидар Томалевски, бившата общинска съветничка от ГЕРБ, преминала в Движение "България на гражданите", Дани Каназирева, шефът на АБРО Мехти Меликов и др. За участие в органа настоя и Бисер Манолов, известен с прякора Петното, който също присъства на заседанието със свита от неколцина мускулести съратници.

Оригинална публикация 

Отчетът за дейността на СЕМ пред парламента стана повод за гореща дискусия в пленарната зала

БНТ, Новини в 20.00 часа | 12.09.2013

Отчетът за дейността на СЕМ пред парламента стана повод за гореща дискусия в пленарната зала. Депутати от левицата подложиха председателя на СЕМ Георги Лозанов на кръстосан критичен огън. Депутатите определиха отчета като писан от бюрократични държавни чиновници, без анализ за състоянието на обществените медии и каквито и да било препоръки към тях и към законодателя. Георги Лозанов не се съгласи констатациите.
Репортер: Истинска студия, надхвърляща далеч отчитания миналогодишен период, беше подготвил депутатът от левицата Мартин Захариев. Той поиска от СЕМ в отчетите си да не констатира само факти, а да прави аналитични и сравнителни оценки за състоянието на медийната среда – от изразходването на средства в обществените медии, през нарушенията на законовата уредба, до състоянието на цифровизацията. Според Захариев, в отчета липсва становище за дейността на обществените БНТ и БНР, а СЕМ се е отказал от регулаторните си функции спрямо тях. И още:
Мартин Захариев: Генералните директори представят и защитават концепции при избора си и всичко след това се забравя за целия период от мандата им от 3 години. В последствие не става ясно дали концепциите изобщо, или в каква степен те се изпълняват. Вярно, че СЕМ не може да се меси в програмната политика на БНР и БНТ и никой не иска това от него. Но ние като народни представители не разбираме каква е неговата оценка за изпълнението на обществената мисия, която имат тези 2 медии.
Репортер: Захариев поиска и становище на СЕМ за финансирането на обществените медии, как се харчи субсидията им и какви са нуждите им за следващи периоди. Според него по време на конкурса за генерални директори на двете медии, нито 1 от кандидатите не е споменал за бюджетите на радиото и телевизията. Председател на СЕМ Георги Лозанов не се съгласи с констатациите, че съветът е подходил схематично към отчета си. Според него той трябва да е чисто фактологичен, защото аналитичната работа на съвета намира място в публичните анализи на медийната среда, а те са на разположение на депутатите.
Георги Лозанов: В изказването на г-н Захариев имаше неизречена негативна оценка за работата на обществените медии в България в последно време. Нека да кажа, че тя не съвпада с оценката на СЕМ. Нашата оценка е, че обществените медии, БНР и БНТ през последните няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм.
Репортер: За изразходването на публичните средства в обществените медии Лозанов посочи, че институцията, която следи това не е СЕМ, а Сметната палата. Отрече, че при конкурсите за генерални директори не е имало виждания за финансовото развитие на двете медии, защото те са били част от изискванията към кандидатите. Отпорът на Лозанов провокира и други изказвания от ляво.
Татяна Буруджиева: Вие сте длъжни като СЕМ да покажете каква е ефективността и затова ви се отчитат БНР и БНТ. Каква е ефективността на тези 110 милиона, които се вземат от джоба на българите, за да отидат в тези две медии? Какво са постигнали те? И вие ми казвате, че са постигнали много?
Георги Лозанов: Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се говори от политически позиции и така е нормално, но нека не забравяме, че свободата на словото един от синонимите, е ненамеса в медиите.
Репортер: И председателят на парламента се включи в спора.
Михаил Миков: Къде е нализа от годините от прилагането на закона, за да може НС евентуално от такъв тип дискусия да вземе повод за промени в закона? Вие да ги подскажете.
Репортер: ГЕРБ се включиха в дебатите за да отхвърлят критиките, че по тяхно време е забавена цифровизацията.
Ивайло Московски: Ако съществува някакъв дефект и забавяне в този процес по цифровизация, то той, неговото начало е поставено по време на управлението на тройната коалиция, защото именно тогава са направени процедурите, които в последствие и от ЕК се отчитат като в някаква степен нарушили конкурентния принцип на пазара.
Репортер: Макар и с различен знак всички спорещи стигнаха до извода, че е необходимо ново медийно законодателство. 

Георги Лозанов се обяви за нов закон за медийните услуги

www.dariknews.bg | 12.09.2013

Трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, смята председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов. Въпросът за нов закон беше повдигнат от депутата от „Коалиция за България” Мартин Захариев по време на дебатите в парламента по отчетите за дейността на СЕМ за първото и второто шестмесечие на 2012 г.
И аз мисля, че трябва да има нов закон за медийните услуги въобще, Законът за радиото и телевизията е остарял, каза Лозанов. Той обаче посочи, че закон за медиите се прави само на базата на обществени и професионални консенсуси.
В същото време парламентът прие за сведение отчетите за дейността на Съвета за електронни медии за първото и за второто шестмесечие на 2012 г. По време на дебатите Мартин Захариев от „Коалиция за България” отправи критики към съдържанието на докладите.
В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията, посочи Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите. От издадени 28 цифрови лиценза, все още не се знае откога тези 28 програми ще се излъчват, защото те първо трябва да се договорят с мултиплекс операторите, изтъкна Захариев, посочва БТА. По думите му процесът на цифровизация е забавен с два месеца, а рекламата му е най-скъпата правена някога.
Председателят на СЕМ Георги Лозанов посочи, че в отчетите си се придържат към фактологично описание на дейността на регулатора. В отчетите не стигаме до оценки, защото това би било нескромно, ако те са хвалебствени, а анализите на СЕМ имат широка публичност и са част от работата на регулатора през цялата година, отбеляза той. Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ, посочи Лозанов.

Оригинална публикация 

СЕМ похвали обществените медии, левицата го упрекна в “брадясали” методи за мониторинг

www.mediapool.bg | 12.09.2013

Вменен беше още един грях на регулатора – пренебрегвал правото на гражданите да се информират

Методите за мониторинг на Съвета за електронни медии са "брадясали", БНТ и БНР не оправдават милионите, с които се издържат от българския данъкоплатец, а СЕМ вместо да контролира цифровизацията, я наблюдава безучастно. С такива критики се нахвърлиха депутатите от левицата върху председателя на съвета Георги Лозанов, който представи отчета на медийния регулатор за миналата година в пленарната зала. Въпреки критиките обаче народните представители гласуваха положително за документа и той бе приет.
"Методите за мониторинг, които Съветът за електронни медии упражнява, са брадясали, мухлясали и прашасали, а БНТ не оправдава стотиците милиони, с които българските граждани я издържат", заяви депутатът от Коалиция за България Таня Буруджиева. По думите й СЕМ се е превърнал в орган, който е безучастен и присъства единствено като страничен наблюдател на медийната среда в България.
В отчета си, прочетен от председателя Георги Лозанов, СЕМ отчита положително работата на БНТ и БНР, като според депутатката и шеф на кабинета на Станишев подобна оценка е неадекватна.
“Какво са постигнали те (националните електронни медии – бел. ред.)? Вие ми казвате, че са постигнали много. БНТ е на четвърто място, според статистиката. Надявам се, че в следващия доклад на СЕМ ще видим как точно БНТ и БНР оправдават стотиците милиони, с които българските граждани ги издържат”, коментира Буруджиева.
Тя поиска следващият отчет на СЕМ да следва "основната цел на регулатора – да постига резултати в демократизацията и отстояването на свободата на словото".
"И тук разбирам свободата на словото на всеки гражданин, защото в комисията вие казахте, че за вас е приоритет свободата на словото само на журналистите", каза тя и обвини Лозанов, че пренебрегва правото на гражданите да бъдат информирани.
Буруджиева обвини още СЕМ, че не е изпълнил задълженията си да следи и регулира процеса по цифровизацията, който ще се забави с месеци. Подобно мнение изказа и депутатът Мартин Захариев, който също нападна Лозанов за националното радио и телевизия.
Двамата депутати обаче не бяха толкова остри към СЕМ, когато номираха преди месеци за негов член Радомир Чолаков. Кандидатурата тогава му не бе приета от мнозинството на БСП и ДПС. Захариев пък застана открито зад идеята бившият шеф на БНР Валерий Тодоров да оглави БНТ на мястото на Вяра Анкова. Съветът за електронни медии обаче избра Анкова за втори мандат.
Дни преди конкурса за шеф на телевизията именно Захариев бе идеолог медийната комисия в парламента да поиска отчет от БНТ за целесъобразността на харчене на държавната субсидия за обществени поръчки.
В четвъртък той отново поде този въпрос. По думите му от доклада на СЕМ "отсъства дълбочина на анализа относно субсидията на БНТ и БНР, как се харчи и какви са финансовите нужди за други периоди".
"В анализа трябваше да фигурира и темата за цифровизацията", посочи още Захариев. По думите му в отчета бегло се споменавало колко лицензи са издадени по този повод, но липсвал разбор как върви качването на програмите на мултиплексите.
"Съветът не е пазарен регулатор, а е регулатор на медийното съдържание, затова изказаното от Мартин Захариев се разминава в някакъв смисъл с работата на СЕМ", опонира Георги Лозанов.
Той отбеляза, че е била изразена негативна оценка за работата на обществените медии, която не съвпада с оценката на СЕМ. "Нашата оценка е, че обществените медии през последните
няколко години в една общо взето медийна криза са острови на стабилност и плурализъм", заяви председателят на регулатора. Относно бюджета на обществените медии и изразходването на средствата, той посочи, че СЕМ не осъществява такъв тип надзор.
В критиките към Лозанов се включи и председателят на Народното събрание Михаил Миков. Според него отчетът на СЕМ не дава достатъчно ясна представа за работата на регулатора и за проблемите в сектора. Той отбеляза и липсата на анализ за тенденциите в работата на медиите. "Вие не сте разбрали какво искат хората, включително от независимите регулатори", обърна се той към Лозанов.
Председателят на СЕМ отхвърли обвиненията и намекна, че атаките на левицата са провокирани от политически интереси.
“Аз си давам сметка, че това е политическа сцена и тук се изразяват политически позиции, но нека не забравяме, че свободата на словото не търпи такива намеси”, каза Георги Лозанов.

Оригинална публикация