www.24chasa.bg I 05.09.2014г.

С гл. ас. д-р Евелина Христова, специалист по организационни и политически комуникации разговаря Димитър Мартинов.

- Все повече политици използват фейсбук. Беше ли даден вече стартът на предизборната кампания там, г-жо Христова?
- Има нови лица, някои бяха странно некомуникативни през изминалата година, а сега изведнъж се появяват със страница във фейсбук. За едни може да се предположи, че започват кампания, а за други – че са открили инструмент в летните месеци да се упражняват и да експериментират.
Воденето на предизборна кампания е грешен ход. Професионалният би бил да има последователна комуникационна политика, която да създава устойчивост в общуването и да осигурява на политиците обратна връзка.
Някои лица от политиката у нас го правят и Соломон Паси е един от тях. Затова не беше изненада, че той избра да обяви, че напуска НДСВ именно в социалните мрежи.
- Мая Манолова се снима с бебета, Бойко Борисов с шарани. Той се изцепи във фейсбук: “Явно Мишето малко е подпийнал в неделя следобед, за да говори такива неща”. Къде е границата?
- Граници няма и това е добре. Те биха ограничили възможностите за изява на политиците и по този начин – на възприемане от страна на гражданите. Какво послание ще изпратиш зависи и от това към кого е насочено.
- Появи се манията за ледената кофа, в която редица политици се заляха с вода? Това не превърна ли онлайн комуникациите в цирк?
- Кампанията, започната на друг континент, се измести и от много успешна вайръл кампания, набрала голям обем средства и повишила информираността относно едно заболяване, у нас поливането се пренесе бързо и се превърна в мода само̀ по себе си. Множество хора решиха да се включат в тази мода от напълно добри подбуди, изразявайки желанието си да помогнат на една или друга, важна за тях, кауза. Образователен ефект също имаше – научихме още веднъж, че да се прави добро и да се дарява, може да е модерно, популярно, забавно. Проблемът е, че не бяха малко случаите, в които от “желание “да не изпусна” и “да направя така, защото и другите го правят”, много популярни и непопулярни лица се подхлъзнаха и в крайна сметка постигнаха негативен ефект. Много интересен беше и ефектът на “неканените гости”, който се получи – изведнъж се оказа, че посетителите на едно обичайно много лично пространство стават стотици само защото бързайки да се включат с видео, активистите масово не прецениха, че на фона на това видео ще разкажат за себе си много повече, отколкото са предполагали.
- Сериалът Бойко Борисов – Реформаторския блок като че ли се излъчва изцяло във фейсбук, а традиционните медии сякаш дават само повторения.
- И това е логично – няколко сходни специфични групи са засегнати и участници в този процес и те общуват основно във фейсбук. Да се води разговор с тях през традиционните медии, би било като да се излъчва филм в празен салон в киното в неделя сутрин.
Онлайн и офлайн са понятия, които ще отмрат, защото за поколенията, които се родиха в последните десетина години, разлика между двете няма.
- Някои споделят лични моменти, а други само прессъобщения. Има ли тук граница?
- “Прессъобщение в социалните мрежи” е оксиморон. С новите комуникационни практики в мрежата се развиват и нови теории, които се тестват непрекъснато. Изпитани рецепти за работа има, но и при тях е трудно да се предвидят резултатите. Но да изпратиш старомодно, описателно, линейно съобщение без линкове към допълнителна информация, без възможност за непосредствена обратна връзка в социална мрежа е безсмислено.
- Кои територии на мрежата не са изследвали политиците?
- Поддържането на видеоблог е рядко използван похват. Няма достатъчно анимирани игри, нито приложения за мобилни устройства, които да са съобразени със спецификата на общуване с върха на пръстите. Управляващите в България не използват активно дори най-ценното – възможности за събиране на мнения и получавате на обратна връзка. В нашето онлайн пространство все още ми липсва използването на инструментите така, че да се усети следването на стратегическа линия в комуникациите.
- Фейсбук, туитър и личните блогове остават свободна територия през месеца, в който партиите ще убеждават хората да им дадат доверието си. Да очакваме ли негативната кампания онлайн?
- Те се водят активно онлайн от около 7 години поради няколко причини – бързо разпространение на съобщението, възможности за копиране, коментиране и интерпретиране, трудно проследяване на първоначалния източник на информацията, възможността след това да се пренесе и офлайн. Ефектът от негативна кампания почти винаги е негативен и за този, който я води, но в по-дългосрочен план.
Също така в социалните мрежи политиците ни често се улисват в разговор помежду си и забравят кой ги гледа. Някои от тях са в интернет, защото “трябва” и “така правят другите”, но фалшът бързо проличава.
- И все пак хората гледат – ютюб разкъса реформаторите заради краден сюжет на клип, качен там. Гражданите ли са тези, които задават тона в политическите кампании в мрежата?
- Съвсем не. Най-малкото, защото не са основни държатели на генерираната инфомация в мрежата. И все пак там гражданите имат значително по-силно влияние, защото онлайн пространството не е един площад, а множество разнородни площади и непрекъснато се измислят нови неща.
Постепенно се усилва и влиянието на граждани, които не са традиционно обвързани с политиката – не са членове на партии, някои от тях дори не гласуват, но оказват влияние на хода на събитията, посредством позиция, изявена онлайн.
- Какви са разликите между политическия пиар он- и офлайн?
- На пръв поглед само технологични, все пак става дума за общуването на едни хора с други. Също както и разликата между комуникации и политически комуникации – дяволът е в детайлите, основата е сходна.
Все пак има три нива на създаване на условия за усилване на подкрепата онлайн, от които могат да се поучат политиците. На личностно ниво гражданите могат да коментират от собствени профили, да получават новини или известия, да станат приятели или последователи на политици в социални мрежи. Да направят онлайн дарение.
На социално ниво те могат да показват открита подкрепа – присъединяват се в група, качват линкове към новини, снимки, видео, пишат мнения. На застъпническо ниво, нещо което у нас вече се случва, но гражданите невинаги осъзнават, че са се превърнали в застъпници, може да се привличат нови последователи, да се създават групи, да се генерират новини и текстове. Все пак това е трудно в среда, в която част от политиците забраняват коментарите в своите страници, или услужливи администратори имат за задача бързо да изтриват неудобните коментари. Така част от профилите на политици са се превърнали в захаросана среда, от която нямат полза нито те, нито гражданите. Направо е жалко по такъв начин да се губят възможностите за пълноценна комуникация. 

Оригинална публикация

segabg.com I Галя ГОРАНОВА I 13.09.2013

Партиите без субсидия ще получават ваучери от 20 000-30 000 лв. за реклама, представянето на кандидатите в обществените медии ще е безплатно

Обсъждането на новите изборни правила отне много усилия на комисията на Мая Манолова. Вчера обаче тя излезе с чернова.
Предизборната кампания в обществените медии да е напълно безплатна, а за частните да има държавна помощ – това предвиждат част от предложенията за нов Изборен кодекс (ИК). С цел да се осигури равнопоставеност на кандидатите в частните медии мнозинството обмисля въвеждането на държавни медийни пакети за партиите без субсидия. "Това ще са един вид ваучери на стойност 20 хил.-30 хил. лв., с които те ще могат да си заплащат участието в частните медии", поясни шефката на временната парламентарна комисия за изработване на новия кодекс Мая Манолова, която вчера представи черновата на първата част от проектозакона. В нея е заложена пропорционална избирателна система за парламентарния вот с възможност за пренареждане на листите. Но комисията има готов вариант и за смесена система, при която 120 депутати се избират мажоритарно на един тур, а останалите 120 – пропорционално с преференции. Машинно гласуване и серийни номера на бюлетините са други идеи, залегнали в черновата. Манолова се похвали, че с промените се предвижда повече мажоритарност.

Т.нар. "медийни пакети" за несубсидираните партии ще позволят на хората да направят информиран избор за всички кандидати, коментира Манолова. Отделно ще се разчита на добрата воля на частните медии да предоставят безплатна трибуна на участниците във вота. Обмисля се вариант парите да бъдат заложени в бюджета за разяснителната кампания. Манолова сметна, че ако на следващи парламентарни избори участват около 45 несубсидирани партии, колкото бяха на последните, това ще струва около 1 млн. лв. на държавата. Загубите на обществените медии от безплатната кампания пък можело да се компенсират с повишаване на държавната им субсидия в бюджета за догодина.

Предложенията все още не са предоставени за обсъждане на партиите в парламента, така че още не е сигурно кои от тях ще бъдат одобрени и кои не. Мая Манолова се обяви за убеден привърженик на смесената избирателна система, но не е ясно дали колегите й споделят същото мнение. Въвеждането на немския модел бе предложено от изборния експерт проф. Михаил Константинов. "Така удовлетворяваме хората, които искат да видят конкретно лице, да гласуват за конкретен кандидат, например да избират между мен и г-жа Цецка Цачева", аргументира се Манолова. От друга страна, тази система не ощетява партиите, защото гласовете за мажоритарните кандидати се преливат към техните формации, обясни тя. Българският опит с мажоритарния вот обаче показа, че той стимулира големите партии. През 2009 г., когато избирахме мажоритарно 31 депутати, 26 бяха от ГЕРБ, а 5 – от ДПС.

На следващ национален вот ще бъде въведено машинно гласуване, но на първо време с паралелни хартиени бюлетини и само в градовете с население над 20 000-30 000 жители, докато свикнат хората. Вероятно машините ще бъдат изпробвани за пръв път на предстоящите европейски избори през май догодина. Гласуването ще става с интегрални бюлетини, а не както настояваше ГЕРБ – с отделни бели. За първи път ще бъде предвидена и допълнителна защита. Всички те ще бъдат номерирани, за да е ясно колко постъпват в секциите, с колко е гласувано и колко хартисват. Номерът ще е записан на две места – върху кочана с бюлетините и върху самата бюлетина. При излизане от тъмната стаичка членовете на комисията ще могат да сверяват дали двата номера съвпадат. Тази мярка е насочена срещу контролираното гласуване с предварително попълнени бюлетини от типа "индианска нишка". Преди пускането в урната обаче отрязъкът с номера на бюлетината ще се откъсва, за да се предотврати възможността за проследяване на вота, обясни Манолова.

—– НАДЗОР

Комисията за новите изборни правила вчера гласува и състава на Обществения съвет, който ще подпомага дейността й. Сред 24-те му членове са шефът на Сметната палата Валери Димитров, шефът на ГРАО Иван Гетов, проф. Михаил Константинов, бившият конституционен съдия проф. Емилия Друмева, лидерът на партия "Другата България" Божидар Томалевски, бившата общинска съветничка от ГЕРБ, преминала в Движение "България на гражданите", Дани Каназирева, шефът на АБРО Мехти Меликов и др. За участие в органа настоя и Бисер Манолов, известен с прякора Петното, който също присъства на заседанието със свита от неколцина мускулести съратници.

Оригинална публикация