в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 28.06.2011

Няма да разкриваме данните на жалбоподателите именно за да стимулираме и тяхната активност

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО. Избран е за председател на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация на първото заседание на комисията, проведено на 29 септември 2009 година, и ръководи нейната дейност до момента.

- Г-н Камбуров, от колко време съществува саморегулация в рекламата и търговската комуникация в България?

- За разлика от останалите европейски държави, България няма традиции в саморегулацията. По света тя има 100-годишна история, а у нас Националният съвет за саморегулация действа едва от две години. Все пак съвместните ни усилия доведоха до приемането на етични стандарти, които целят рекламата в България да бъде не само законна, но и да бъде изготвена с чувство на отговорност към потребителя и обществото и с уважение на принципите на лоялната конкуренция.

- Как се осъществява саморегулацията в рекламата и търговската комуникация в останалите европейски държави?

- В някои страни държавата е делегирала дори приложението на закона на органите за саморегулация, а в други – държавни органи прилагат Етичния кодекс, приет от рекламната индустрия. Във Великобритания например почти всички правила за реклама и търговска комуникация се решават със средствата на саморегулацията. Макар и да не сме толкова напреднали в тази област, смята, че в България можем да се възползваме от най-добрите практики, вече доказали своята ефективност в по-развитите в саморегулацията страни.

- Гражданите или бизнесът (професионалистите от рекламната индустрия) са по-активни при известяването за подобни нарушения?

- Определено гражданите са по-активни, предполагам, защото имат доверие, че от жалбите им ще произтече полза за цялото общество. Нашата работа е осмислена и възнаградена именно от тези активни потребители и граждани с отговорната позиция, които реагират срещу некоректно представени продукти. Но все пак както потребителите, така и бизнесът би трябвало доброволно да прилагат високи етични норми в рекламата и търговската комуникация.

- Имало ли е случаи, когато рекламодателите или професионалистите от рекламната индустрия са търсили съвет в процеса на подготовка на рекламната кампания?

- Да, за щастие това е засилваща се тенденция. От март тази година Националният съвет за саморегулация предоставя услуга, която дава възможност за предварителна консултация за съответствие на бъдеща реклама с етичните норми за търговска комуникация. Услугата се казва Copy Advise и е предназначена за всички маркетинг специалисти, ангажирани в създаването на търговска комуникация – рекламодатели, рекламни агенции. Тази услуга би осигурила на рекламодателите и агенциите една по-голяма степен на сигурност, че търговската комуникация ще отговаря на най-високите етични стандарти в практиката.

- Кои етични правила се нарушават най-често в рекламата и търговската комуникация в България?

- Според статистиката на Националния съвет за саморегулация (НСС) за 2010 година най-много жалби са отправени за реклами, които подвеждат и заблуждават (28%), следвани от жалбите за сексуални стереотипи (24 %) и за реклами, неподходящи за деца (17%).

- Кой установява наличието на нарушение на етичните норми и как се приемат решенията?

- Съгласно най-добрите практики Етичната комисия е основен функционален орган на Националния съвет за саморегулация, като нейната задача е да анализира търговските комуникации за съответствие с разпоредбите на Етичния кодекс. Членовете на Етичната комисия изпълняват своите задължения по собствена съвест и убеждения при спазване на принципите за законосъобразност, безпристрастност, прозрачност, справедливост, предвидимост, конфиденциалност, етичност и липса на конфликт на интереси. Съставът на Етичната комисия в момента е изключително професионален и добре работещ. Благодаря на колегите за всеотдайнността им към каузата – саморегулация.

- За две години работа се предполага, че сте срещнали и известни проблеми, бихте ли споделили?

- Като всеки нов орган и на Националния съвет за саморегулация е необходимо време, в което да се утвърди. За съжаление у нас потребителите не умеят или нямат желанието в най-пълна степен да реализират защитата на своите права.
Още със започване на нашата работа приехме процедурни правила, които за момента имат своя ефект. Едно от решенията ни бе насочено в това да не разкриваме самоличността на жалбоподателите в нито една фаза от преписката. Това действие не е особено добре прието от ответните страни – редица големи компании – рекламодатели, които настояват да получат достъп до данните на жалбоподателите, и защо – забележете – “за да им търсят отговорност, включително и наказателна", което показва неразбиране на процесите по саморегулация. Нашата работа е да установим има ли нарушение на етичните норми, а не да търсим отговорност на някой, който се е почувствал засегнат или подведен от определена търговска комуникация. До момента не сме разкрили и няма да разкриваме информацията за жалбоподателите именно за да стимулираме и тяхната активност.

- Едни от емблематичните решения на ЕК бяха свързани с коледната реклама на мобилен оператор и външната реклама на пластичен хирург, как се стигна до тях?

- По отношение на коледната кампания – за нас това бе поредната търговска комуникация на "М-Тел“, която отчитахме, че е в нарушение на Етичния кодекс, дори и да нямаше изрично произнасяне на комисията. Взехме решение да се самосезираме, като междувременно получихме и няколко жалби, които обединихме в общо производство. В знак на уважение към "М-Тел“ поканихме техни представители на среща с нас, за да изразим безспокойството си от линията на търговските им комуникации. За съжаление, въпреки че са сред най-големите рекламодатели, не срещнахме разбиране от тяхна страна, а напротив. Изчакахме с нашето произнасяне, за да наблюдаваме дали ще има промяна в рекламата – не забелязахме такава. Почти единодушно установихме нарушенията, описани в нашето решение. Същото не бе обжалвано от "М-Тел“ и влезе в сила. Външната реклама на д-р Енчев има подобна предистория. Общественото мнение бе доста остро спрямо последните версии на рекламата. Етичната комисия установи нарушение само по отношение на две от рекламите и постанови да бъдат приведени в съответствие с нормите на кодекса. Д-р Енчев обяви, че ще се съобрази с нашето решение, и помоли за триседмичен срок за демонтираме на билбордовете. Седмица по-късно на част от паната започнаха да се появяват лепенки “цензура", евентуално имайки някаква връзка с нашето решение. Търсенето на посредствен ПР чрез скандали и провокации може и да работи в определени сфери, но категорично считаме, че това не е начинът да се рекламира в медицината.

- Какви са приоритетите в работата на Етичната комисия в следващите месеци?

- Наскоро приехме препоръки по отношение на отразяването на сексуалните стереотипи, а така също и текстовете под линия. В следващите месеци наред с основната ни работа ние ще направим фокусиран мониторинг за спазване на тези две препоръки. В момента наблюдаваме, че търговските комуникации на един мобилен оператор и няколко банки са в нарушение на препоръките и за това сме възложили усилено наблюдение по отношене на тях. Предполагам, че до седмица ще се самосезираме и в установения срок ще се произнесем с мотивирано решение, което както винаги ще обявим на нашия сайт.

Стр. 15

www.bgnes.com | 10.07.2010

Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.

Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация