в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16
Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита
ВИЗИТКА:
Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.
- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?
- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа.
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях.
- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?
- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.
- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?
- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.
- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите?
- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури.
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен.
- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?
- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.
- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи?
- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента.
- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?
- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.
- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?
- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.
