www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

Оригинална публикация

www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

www.capital.bg I 05.11.2014г. 

Три неправителствени организации осъдиха желанието на държавните институции да легитимират жълтите медии

Сайтът "ПИК" и Факултетът по журналистика на Софийския университет отбелязаха рождените си дни в един и същи ден – миналия четвъртък. И докато единият премина без много шум в аулата на най-старото висше училище, другият в хотел "Шератон" беше посетен от забележителен брой представители на държавната власт – от председателя на парламента Цецка Цачева, през депутатите от ДПС Камен Костадинов и Делян Пеевски, до Волен Сидеров и Николай Бареков. Кандидатът за министър-председател Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха на сайта, създаден от бившия съиздател на вестник "Уикенд" Недялко Недялков, поздравителни писма. Или както "ПИК" сам се похвали, "елитът" им дойде "на крака".

Така представителите на държавни институции и политически партии пожелаха да легитимират псевдожурналистиката. Онази, която стъпва на сензациии, клюки и непроверени факти.

Асоциацията на Европейските журналисти – България, Мрежата за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" изразиха днес в декларация възмущението си от заявената подкрепа за агенция "ПИК" от страна на представителите на властта. "Високата оценка за медии, нарушаващи журналистическата етика, отново поставят под въпрос морала в управлението на страната", пишат в декларацията с журналистите.

И допълват:

"С недоумение научихме, че председателят на Народното събрание е присъствала лично, а главният прокурор е изпратил поздравителен адрес по повод рождения ден на агенцията. Държим да отбележим, че това е медия, която не е подписала Етичния кодекс на българските медии и не само не спазва, но и редовно грубо нарушава записаните там стандарти.

В писмото си до "ПИК" главният прокурор Сотир Цацаров подчертава "професионализма" на работещите в агенцията. Позволяваме си да му припомним, че само преди няколко месеца въпросната медия публикува снимка на напълно невинен човек, набеждавайки го за извършител на жестоко убийство. Изключително притеснително е, ако главният прокурор на една държава и председателят на парламента споделят подобни стандарти за професионализъм.

Бихме искали да попитаме публичните личности, заявили подкрепата си за "ПИК", одобрявате ли и поощрявате ли начина, по който агенцията отрази трагедията на самозапалилата се жена пред президентството в понеделник. Харесаха ли ви снимките, които "ПИК" публикува като илюстрация към крайно манипулативния си текст по случая? Смятате ли, че това е поведението, към което трябва да се придържат отговорните медии?

Както вече стана ясно, Сотир Цацаров и Цецка Цачева не са били единствените представили на високи постове на държавни институции и политически партии, уважили рождения ден на "ПИК". В същото време както председателят на парламента и главният прокурор на републиката, така и по-голямата част от присъствалите на коктейла в х-л "Шератон", необяснимо пренебрегнаха празника по повод 40 години от основаването на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет "Климент Охридски".

Асоциацията на европейските журналисти – България, Мрежа за свободно слово и фондация "Медийна демокрация" призовават както българските политици, така и представителите на институциите в страната да заявят ясно позициите си към медии, които не спазват елементарни етични правила. Нещо повече – явните демонстрации на подкрепа и близки отношения между политици и медии, на които често ставаме свидетели у нас, са недопустими за едно демократично общество и компроментират ролята на журналистиката като "куче-пазач" и коректив на властта."

Оригинална публикация 

Фондация "Медийна демокрация" I 22.01.2011

www.bgnes.com | 10.07.2010

Санкцията на министър-председателя Борисов за излъчването на репортажа по ”Нова телевизия” за скандалния митничар е груба, недопустима намеса в медиите, твърди Иво Инджов, специалист по политически комуникации в интервю за БГНЕС.

Самият премиер разкри, че репортерката от Нова телевизия , която е заснела репортажа за скандалния митничар и неговите имоти, която е била обект на телефонното ходатайство от страна на заместник председателя тогава на Народното събрание Лъчезар Иванов, се е обадила на Бойко Борисов и той дал санкция от негово име, от името на партия ГЕРБ, да се излъчи репортажа, каза Инджов. ”Сега той не казва, че е издал указание да се излъчи репортажа, а е посъветвал да се излъчи (думите му бяха ”помолил” – б.р.), но това е просто разлика във формата, съдържанието е едно и също – груба недопустима намеса на министър – председателя в работата на една уважавана частна медия. Това от една страна. От друга страна възниква въпрос защо тази уважавана частна медия, която е и национална, иска от министър-председателя едва ли не разрешение да се излъчи тази скандална история. Ако от медията бяха поискали становище на министър-председателя по официалния път и то беше включено към репортажа, това би било израз на голям професионализъм, както се прави по цял свят. Но това директно общуване на репортери с министър-председателя, пращане на SMS-и, с което е известен Бойко Борисов, че комуникира с журналистите, това натягане на много главни редактори да са близо до властта, е вредно. Прекрачват се всякакви позволени граници на благоприличните взаимоотношения между журналистите и политиците. И това е един пример за намеса, хайде да го наречем индиректна намеса, от страна на изпълнителната власт в работата на медиите. Ако се върнем към казуса Лъчезар Иванов става ясно, че високопоставен представител на парламента се е опитал да спре едно журналистическо разследване ли да го наречем, или репортаж, няма значение. Всичко това идва само един месец след като правителството направи един наистина силен PR ход да запита повечето главни редактори дали властта им оказва натиск и те рапортуваха, че няма такова нещо. Но всъщност ако се върнем малко по-назад не е вярно, че властта не оказва натиск, да си спомним в началото на мандата на ГЕРБ имаше силна дискусия за новините на турски език по националната телевизия. Сега да оставим настрана как е регулирано правно това и дали трябва или не да има такива новини. Но по начина, по който беше опитано да бъдат спрени чрез директна намеса на министър-председателя и огъването на Националната телевизия – те бяха готови да предприемана някакви действия, впоследствие въпросът затихна, показва, че ГЕРБ в случая като управляващи осъществява натиск и той се развива под различни форми”, казва Иво Инджов.
На въпрос дали причината за вмешателството е въпрос на желанието на властта да са намеси в медиите или пък услужливостта на някои медии, Инджов смята, че има и от двете по нещо. ”Една голяма част от медиите са готови да следват винаги победителя, поне в България е така, но това не е само български феномен, това е световен феномен, но общо взето в България механизмите на медийната саморегулация и журналистическата култура са още слабо развити. Има такава нагласа на журналисти, на главни редактори, да се следва властта. Едно проучване на фондация ”Медийна демокрация” показва, как само в рамките на едни месец водещи вестници, особено вестниците на ”Нова българска медийна група”, са променили драстично отношението си от негативно към Бойко Борисов и ГЕРБ, когато бяха в опозиция, до силно положително, едва ли не пропагандно във времето след като спечелиха властта. Това е едната страна на медала. От другата е опитът на отделни представители на властта. Това не е целенасочена държавна политика, времето на политическата цензура и грубото политическо вмешателство в медиите отдавна отмина. Сега има други механизми, сега икономическата зависимост на медиите, зависимостта им от икономическия фактор и корпоративните интереси често вървят и минават през политически връзки, но всичко е много по-префинено, по-сложно. И не може да се говори за грубо политическо вмешателство. Но го има и третия момент – представителите на ГЕРБ и включително и министър-председателят Бойко Борисов все още не осъзнават какво е значението на наистина свободните медии и прекалено много флиртуват с тях. Това не е характерно само за Бойко Борисов, а и за неговите предшественици и политици, но при него е много по-ясно изразено защото той е медиен тип. Той е свикнал да бъде в светлината на прожекторите, това му е в природата. Това му носи много предимства, но същевременно крие и много рискове, защото любовта на медиите е изменчива. Защото ако има медии, които следват победителя, има все повече нови канали за комуникация, например Интернет, където журналисти, пък било то и граждани, могат да изразяват опозиционни, протестни мисли и да бъдат по един или друг начин коректив на властта. Така че танцът между медиите и политиката е много сложен и все пак трябва да се води по определени правила”, твърди Инджов.
Според него първото правило е да е ясна медийната собственост. ”В това отношение се постигна един добър консенсус между Съюза на издателите в България и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов и се предприеха някакви стъпки за разкриване собствеността на издателите на вестници. Собствеността на телевизиите е в регистъра на СЕМ. Друг е въпросът като е ясна собствеността, как те реагират – дали са отговорни към обществото или търсят сензации. Вторият основен проблем е за финансирането на медиите. Ясно е, че частните медии се финансират от реклама, там трябва да има ясни и строги правила. Кое е реклама, кое е PR публикация, кое е журналистически материал. Особено в условията на криза, когато нелегитимните източници на финансиране нарастват, е много трудно да се направи такова разграничение. И много често PR публикации са маскирани като журналистически материал. Разбирам медиите, в тях по този начин влизат пари, но така се нарушават журналистическите и медийни стандарти. Третият механизъм е медийната саморегулация. Тя е на много ниско ниво в България. Има Етичен кодекс, подписан е от някои вестници, от други не. Интернет изданията въобще на присъстват като подписали го. Друг е въпросът как се спазва. От друга страна, 20 години са прекалено кратко време, за да имаме силни институти за медийната регулация и ясно разграничаване между политиката и медиите”, твърди експертът.
Инджов намира общо между медийната ситуация в Италия и България в това, че новините се съобщават по телевизиите и се регистрират след това в парламента, където би трябвало да се вземат отговорните решения. Причината за присъствието на политици в сутрешните блокове на телевизиите е, че там не трябват задълбочени изследвания, както и в самите телевизии, а просто съобщаване, което след това се подхваща от другите медии – вестници, интернет издания. В телевизията, според него, се реализира масмедиен популизъм. Има Берлусконизация и телекрация у нас, твърди политологът. Въпреки че Берлускони притежава свои медии, а ГЕРБ ги няма – то тук има много услужливи медии и груба намеса в медийната регулация по посока редукцията на състава на СЕМ, казва Инджов.
На въпрос има ли нужда от медийна интернет законова регулация у нас, Иво Инджов отговаря, че трябва дефиниране що е медия в Интернет. Това е, когато има ясен собственик, главен редактор, своя аудитория. Един блог не може да бъде медия в този случай, но той също може да бъде медия, която осъществява съобщения и позиции. Има самостоятелни интернет сайтове, но има варианти на вестници, телевизии. Много е сложна регулацията, ако се регулират сайтовете на телевизиите – те са регулирани от закона, вестниците – не, но може да се стигне за искания за закон за печата, ако се регулират сайтовете им. Много е сложно, трябва да се намери комплексно решение, но на базата на цялата интернет общност, смята Инджов. Според него със сигурност трябва да се спазват законите за клевета и обида, но те са си регулирани с други закони. Неговото мнение е, че е невъзможно да се регулира интернет средата.
”Българските медии тепърва предстоят да се развиват, но аз имам една такава теза, че когато в България се сформира една нова градска средна класа, която беше тръгнала да си стъпва на краката преди икономическата криза, тя ще има своя избор да налага своите критерии. И тогава по-качествени медии, макар и в по-ограничен тираж, ще имат по-голям шанс да оцелеят отколкото сега. Сега просто има една чалгизация на медийната среда, но и на политическата култура и понеже говорим за медийно-политическа симбиоза, сега има медийно-политическа чалга в момента, която наблюдаваме”, заявява Иво Инджов. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

Econ.bg I 5.07.2010

На 9 юли 2010 г. (петък) от 09.30 до 13.30 ч. в хотел "Радисън" ще се проведе публична дискусия на тема: "Дигитализацията на медиите: технология – политика – култура". Събитието се организира от Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация".

Оригинална публикация