Отличие от Зонта клуб за журналист от “Преса”

в. Преса | 07.12.2013 

Йорданка Фандъкова е носител на първата "Голяма жълта роза", която се дава за изключителни заслуги към дамския Зонта клуб. На приятелска и интимна церемония в Софийската градска художествена галерия президентът на клуба проф. Емилия Коларова подчерта, че призът на софийския кмет се дава за първи път в чест на малкия юбилей – петата годишнина от създаването на наградите "Жълта роза". През 2012 г. фокусът на благотворителната дейност на организацията с повече от 1200. клона по цял свят бе върху пациенти в будна кома, тази година помощта отива за проекта "И аз искам да се трудя". Той осигурява надомна работа на инвалиди или на майки с болни деца. Столичната община и Фандъкова активно се включват в инициативите. Би Ти Ви като верен медиен партньор получи "Жълта роза" от ръцете на Светлана Тилкова-Алена. Журналистката от БНТ Надя Обретенова бе отличена за съпричастността си към насилието срещу жени. А първата носителка на наградата Божана Димитрова връчи статуетката на журналистката от "Преса" Магдалена Гигова за участието й в инициативите на Зонта и популяризирането им. Специална реч произнесе Ренета Инджова, първата жена премиер на България.

Стр. 8б

Разследвания за купен вот с призове от “Радостина Константинова”

www.24chasa.bg | 13.05.2012 

Първите си награди за разследваща журналистика раздаде фондация "Радостина Константинова" в петък вечерта в грандхотел "София".

Журналисти, писатели и видни юристи уважиха събитието, което съвпадна с рождената дата на Радостина. Колежката ни почина на 5 август 2010 г. след тежко боледуване. "Тя притежаваше уникален усет, отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни, понятни думи", отбеляза във видеоизявление, изпратено специално за церемонията, Алисън Смейл, главен редактор на в. "Интернешънъл хералд трибюн". В престижното издание в момента е на специализация Боряна Джамбазова, стипендиант на фондация "Радостина Константинова".
"Радвам се, че при нас е Боряна, която някак напомня за Радостина – има сходни умения да наблюдава и да бъде силна личност, без да се налага и доминира", допълни Алисън Смейл.
Голямата награда за разследваща журналистика бе присъдена на Иван Георгиев от Би Ти Ви за филмите му "Гласове от Пирин" и "Да купиш изборите". Той получи статуетка, изработена от Георги Чапкънов, и 3000 лева.
Поощрителни награди, включващи грамота и по 500 лв., взеха Сергей Тодоров от Би Ти Ви и екип на БНТ в състав Росен Цветков, Надя Обретенова и Надя Томова.Техните разследвания също са за купуване на гласове.
Със стипендия на фондацията е и Явор Николов, студент от факултета по журналистика в Софийския университет.
20 грамоти на дарители и учредители, сред които вицепрезидентът на "Медийна група България" Венелина Гочева и главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева, връчи председателят на фондацията д-р Мария Вангелова.

Оригинална публикация 

БНТ-журналисти заслужиха “Престъпление и наказание”

в. Седмичен Труд | 27.04.2011

 

Надя Обретенова и Иордан Димитров от централната новинарска емисия на БНТ "По света и у нас" спечелиха специална награда на международния филмов фестивал в Москва "Детектив фест". Отличието е в категорията "Престъпление и наказание" за филма им "Наглите – сметката закрита". Със специален диплом за отлична журналистическа работа беше удостоена и работата им във филма "Отрядът – операция спасяване".
Във филма за "Наглите" авторите търсят отговори на въпросите кой стои зад операциите на групата, защо повече от две години хора са отвличани и изтезавани, а държавата сякаш отказваше да преследва престъпната група, кой е бил най-критичният момент при залавянето й. Елемент от филма е особеният експеримент на журналистите да съпреживеят ужаса от отнетата свобода, изпитан от жертвите на престъпниците.
фестивалът се провежда с подкрепата на руското правителство и в него участваха журналисти, продуценти и режисьори от Русия, САЩ, Европа и Китай.

Стр. 6

Сутрешният блок на БНТ – с нови лица и по-дълъг ефир

в. Сега | 07.12.2010 

С нов декор, нови водещи и по-дълго ефирно време стартира от вчера сутрешният блок на БНТ. На мястото на досегашното лице на блока Марин Маринов идват гласът на Дарик радио Евгения Марчева и водещият на новините Андрей Захариев. Те вече будят зрителите от 6.30 ч., надявайки се да изпреварят всички не само с ранно ставане, но и по рейтинг. Блокът завършва с новини в 10 ч.
Андрей е познат на зрителите на БНТ като водещ на новинарската емисия и предаването за изкуство и литература "Библиотеката". Извън телевизионните си изяви той е доктор по философия и преподава активно. Евгения Марчева започва да работи като журналистка първо в БНТ, а през последните 9 години е външнополитически репортер в Дарик радио. От БНТ се надяват това да е успешната комбинация, с която да печелят в борбата с другите сутрешни блокове, след като Би Ти Ви им отмъкна Виктор Николаев.
Досегашният водещ Марин Маринов се връща към първоначалната си роля в телевизията – водещ на "По света и у нас" в 18 ч. Неговата партньорка Аделина Радева ще води новинарските емисии по време на блока. Маринов ще се редува с Надя Обретенова, която досега бе лицето на късната емисия новини. Въпреки слуховете, че Марин си отива от сутрешния блок заради заяждане с премиера Бойко Борисов, от БНТ категорично отрекоха това. "Марин Маринов по негово желание е новото лице на емисията "По света и у нас" в 18 ч.", коментираха от "Сан Стефано". У нас разчистването на неудобни за властта журналисти не е прецедент. Емблематичен пример за това е доброволното напускане на журналиста Иво Инджев от Би Ти Ви след изявления срещу президента Георги Първанов.

Стр. 14

 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 4.09.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.09.2010

Водещ: Отива си още една седмица на запомнящите се фрази, които имаха заряда и станаха журналистически заглавия, каквото и да значи това. Фразата „Колко по-хубаво е имането”, фразата за лошите сънища, които се сбъдват, на закъсняващите с графиците фирми изпълнители на магистрали. Още една фраза не убягна на вниманието на нас журналистите. Цитирам: „Има различни журналисти. И ако се има предвид, че политическата журналистика винаги е настроена опозиционно към властта, към нея трябва да се отнасяш като към болест. Неприятна, но необходима за организма.” Фразата е на руския премиер Владимир Путин. Доколко новите технологии опазват професията от подобно отношение, доколко цифровизацията променя правилата на занаята? За да стане ясно това, вече се изразяваме с нови думички, което не винаги харесва на хората. А за да стане по-ясно на всички ни, можем да разгърнем новия медиен речник, който вече държа в ръцете си „Думите на медийния преход”. Речникът е пръв по рода си. В него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 се публикуват за първи път. Една от задачите, които са си поставили авторите е да се дефинира с помощта на основни понятия развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване с интернет и новите медии, нейната трансформация през цифровата наземна телевизия. Въпросът как сме живели без интернет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса как сме се оправяли без тези понятия. Това ще коментираме днес с авторите на речника доц. Маргарита Пешева и Мария Попова, които са вече в студиото.
В Девин започна фестивал за хора с увреждания. Фестивалът е с международно участие и има конкурсен характер. Участниците се оценяват от професионално жури. Конкурсната вечер ще се проведе днес от 19.30 ч. Около 40 участници от България, Русия и Италия ще покажат своите таланти пред въпросното професионално жури. Старо или ново понятие са изострените сетива на медиите за подобни събития ще чуем след малко на живо от Надя Обретенова от БНТ1.
Добър ден сега на Надя Обретенова. Започна вече фестивалът в Девин за хора с увреждания. Какъв е интересът на медиите и имаме ли вече ние журналистите сетива за подобен тип събития?
Надя Обретенова: Мога да ви кажа, че тази година журналистическото присъствие на този фестивал е особено голямо, и особено силно. Много колеги журналисти от националната телевизия, от емисията „По света и у нас” и от главна редакция „Новини” са тук на този фестивал по простата причина, че БНТ някак си се превърна от съорганизатор и в едни поддръжник на този фестивал и всички по един или друг начин вече сме ангажирани с този фестивал – да подкрепяме участниците, да подкрепяме организаторите и въобще да покажем на тези хора, че те в никакъв случай не са много по-различни от нас. Те са просто едни чудесни талантливи млади хора и единственото нещо, което съдбата им е нанесла като удар са техните физически увреждани, които, вярвайте ми обаче, тук не се виждат и не се усещат.
Водещ: Всъщност това е истинският образ на обществената функция на една медия.
Надя Обретенова: Ами така е. И знаете ли, някак си много естествено БНТ се превърна в истински медиен партньор на този фестивал. Без по никакъв начин да ви звучи клиширано, ние подкрепяме тези хора, защото те са наистина много можещи, много знаещи и според мен много от тях успяват именно заради подкрепата, която им демонстрира включително и БНТ.
Водещ: И БНР също е медиен партньор на това събитие.
Надя Обретенова: Разбира се, БНР също е партньор. даже председателят на журито Цвети Радева е човек от програма „Хоризонт”. Така че тя ще има особено трудната задача тази вечер да определи и да гласува за най-добрия на този фестивал. А повярвайте ми, има страхотни изпълнители.
Водещ: Сигурна съм в това. Надя, да попитам и нещо друго. Ако трябва заглавие, да дефинираш настроението на този фестивал дотук, как ще звучи това заглавие.
Надя Обретенова: Самият фестивал се казва „Надмощие на духа”. И може би думата „дух” трябва да присъства в това заглавие, защото наистина силата на духа, която демонстрират тези млади хора, е нещото, което ги движи напред и нещото, което ни показва на нас нормалните, че трябва да бъдем много по-силни и много повече да вярваме в собствените си сили, защото вярата в собствените сили е нещото, което наистина може да ни изведе и от най-критичната и трудна ситуация.
Водещ: Едно такова събития може ли да заличи разликите между нас, колегите журналисти, независимо от това дали работим в обществена или търговска медия?
Надя Обретенова: Ами знаете ли, мисля, че може. И сега като ви го казвам това се вълнува. Снощи на репетицията при последното изпълнение на едни близначки от Враца, 8-годишни момиченца, когато те изпяха „Приятелство”, и се хванаха за ръце заедно с всички участници на сцената, всички се разплакахме – независимо дали сме колеги от БНТ или от БНР или от други регионални медии, които присъстват тук. Така че да, възможно е, разликите могат да бъдат заличени. И ние можем колегите журналисти да бъдем единни в подкрепата си, защото просто каузата си заслужава.
Водещ: Всъщност единственото, което се иска от нас е да имаме по-изострени сетива и да бъдем честни и искрени в работата, която вършим.
Надя Обретенова: Да, така е, наистина, това е най-важното. И мисля, че така, по този начин ще успеем.
Водещ: Много настроение довечера на конкурсната вечер. Благодаря!

Водещ: Въпросът как сме живели без Нет и мобилни телефони не се различава особено от въпроса, който ние журналистите си задаваме, как сме живели без определени понятия, които днес звучат малко чуждо на хората, но пък има доста много логика в това да не звучат толкова чуждо. Ръцете си държа речника „Думите на медийния преход”. Мои гости са авторите на този речник, пръв по рода си: доц. Маргарита Пешева и Маргарита Попова. Здравейте! Всъщност защо е важно ясно да се назоват новите понятия, доц. Пешева?
Маргарита Пешева: Много важно е, защото електронната медийна среда в момента се развива много динамично. Много нови технологии навлизат в нашето медийно ежедневие. Вие виждате как неусетно навлезе уеб радиото, навлезе телевизионната програма в уеб среда, навлиза 3D телевизията, навлиза мобилната телевизия. В общи линии цялата електронна медийна среда се разширява. Тя се разширява по посока на интернет, по посока на нелинейните медийни услуги, примерно видеото по заявка, и това променя и нашия речник, специализиран, медиен. Т.е. тези понятия навлязоха в нашия бит, и те изпревариха осмислянето на тези понятия от медийните анализи, от медийната теория. Тя изостава, защото динамиката в средата е много бърза и появата на този речник е само стъпка напред за осмисляне на новите практики на цифровизация, на конвергенция, в общи лини на поява на аудио-визуалните медийни услуги ,превръщането на радиото и телевизията като програми просто в нов вид аудио-визуални услуги. Бих искала да кажа, че речникът е подготвен от екип изследователи от Великотърновския и Софийския университет. Освен моя милост и главен асистент Мария Попова участват такива известни имена като проф. д-р Милко Петров, проф. д-р Христо Кафтанджиев, участва Ели Герганова, която е председател на Националния съвет по саморегулация. Тя подготви понятията „саморегулация”, „защита на потребителите”, „защита на децата”. Доц. Борислав Градинаров, Евгения Николова, която подготви един пакет понятия, свързани с цифровизацията и конвергенцията. Т.е. това е екип, който е тясно специализиран и който се занимава с тази медийна проблематика. Всеки е написал това, по което е най-добър специалист. Речникът е част от един цялостен проект на МОМН „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация”. Това е проект, който обхваща почти целия преход – 2001 – 2012 г. Бих искала да кажа и да благодаря на министерството, затова че одобри този проект, защото е важно да се знае, че науката се развива вече в условията на проекти…
Водещ: Как неусетно стигнахме до болезнената тема за науката и парите.
Маргарита Пешева: От тази гл.т. благодаря и на Великотърновския университет, който е бенефициент на този проект. И разбира се, вие самата казахте преди старта, че речникът е издаден чудесно. Да благодарим на издателство „Фабер”, което изтърпя някои сривове и корекции, но в общи линии направи чудесно издание и на хартия, и на диск, и качи в интернет, на сайта на издателството целия медиен речник, което е много хубав жест. Нека да им благодарим!
Водещ: Всъщност, ако се замислим , под термина „защита на децата” всеки би казал, че разбира за какво става дума. Хайде сега да докажем обратното, Мария.
Мария Попова: Аз специално не съм писала „защита на децата”, но мисля, че подобни термини са важни да бъдат вкарвани в един медиен речник дотолкова, доколкото, това, което говорихме и преди това, процесите на регулация вървят много интензивно през последните години и медиите се оказват в ситуация, когато трябва да избират между саморегулация, т.е. възможност самият пазар да реши кои медии и по какъв начин предаванията и журналистическите модели да съществуват от една страна, и от друга страна, държавата и специализираните медийни органи да оказват влияние върху това как да протичат взаимоотношенията в средата. Може би това, което трябва да допълня е, че медийният речник се явява продължение на вече два такива медийни речника, които са излизали през предните години. Това, което ни отличава е, че всъщност вкарваме по-голяма част от понятията за първи път на български език. Опитвали сме се в самия речник да балансираме между академичния стил, дотолкова доколкото трябва да оправдаем своя научен характер, и достъпността на разбирането на тези понятия, така че да може речникът да бъде интересен не само за специалистите в областта на медиите и на журналистиката, но и на хора, които примерно са заинтересувани от това как се развива медийният пазар, медийният пейзаж в България.
Водещ: И понеже вече стана дума, че проектът е ваш, защо „Решетка”?
Мария Попова: Имате предвид корицата?
Водещ: Да.
Мария Попова: Корицата, аз се опитвах по-скоро да наблегна на думата „думи”, която всъщност е началото на заглавието на самия речник, и затова цялата корица се състои от подреждане на самите думи, на имената на авторите и на заглавието, което да изпъква между тях. Т.е. избягвали сме чисто визуалното чрез някаква картинка или някакво изображение представяне, а да наблегнем на това, че говорим за някакви думи, за някакво слово.
Водещ: Да не робуваме на думите, а да проумеем думите и понятията.
Маргарита Пешева: В общи линии, когато подготвяхме… тъй като между осемте автори на речника имаше много активен консултационен процес по мрежата чрез имейли, няма нещо, което да не е консултирано с всички автори на речника, и бих казала, че всички приеха тази корица. Поздравления от мен лично към Маша Попова, която я направи. Бих добавила нещо за регулацията и саморегулацията. В общи линии тенденцията в световен мащаб е да се намалява медийната регулация, дотолкова доколкото пределно се разширява, става безбрежна електронната медийна среда и все повече се поставя акцент върху саморегулацията, върху въвеждането на професионални стандарти за това. В България вече действа, знаете, от доста години етичен кодекс на българските медии. В България действат национални етични правила за реклама и търговска комуникация, има етични комисии, в общи линии те започнаха да работят. И саморегулацията започна да се развива. Но що се отнася до защита на децата, защита на потребителите, регулацията по съдържанието, свързано с опазването на децата от вредно съдържание, недопускането на предавания, съдържащи порнография, насилие, жестокост, ще остане. Тази регулация е важна, и тя остана и в директивата. Макар че директивата либерализира правилата за реклама, въведе продуктовото позициониране.п Въпреки всичко, когато подбирахме думите, Маша ще потвърди, ние доста дълго дебатирахме обхвата на речника. Т.е. някои понятия бяха предлагани, те отпаднаха, консултирани. В крайна сметка аз смятам, че този обхват показва най-актуалните процеси, които в момента се развиват в медийната среда. В момента текат тези процеси – и свързани примерно с медийната концентрация, и свързани със заплахите на медийния плурализъм при навлизането на цифровата наземна телевизия. Доколко ще успее да се запази този медиен плурализъм. Защото, да кажем, от една страна, цифровата телевизия ефективно усвоява спектъра. Ти можеш от 4 до 7 програми, mpeg4, на една честота да публикуваш, така да се каже, да излъчваш. Но същевременно, ако тези от 4 до 7 програми принадлежат на една национална, мултинационална компания, тогава гледната точка на потребителя, на зрителя ще се обедни, тя ще се стесни. Т.е. има много проблеми и процеси, които ние специално ги подбирахме, да поставим някои теми, свързани и с медийния преход, и с медийното законодателство, нещата, по които в момента текат много големи дебати и които приобщават към медийната проблематика цялото гражданско общество.
Водещ: Какво влезе в речника и какво не влезе? Може би да започнем с това кои понятия не влязоха в тази книга?
Маргарита Пешева: Първо бих искала да кажа, да продължа мисълта на Маша Попова, че ние надградихме над два други проекта, като проектът „Речник по медийно право” е особено ценен и той беше една голяма стъпка напред в посока на медийната грамотност, но твърде специализиран в областта на медийното право. Ние решихме, че в общи линии развитието на средата изисква да се публикува нов медиен речник, в който да се обхванат други процеси, свързани най-вече с глобализацията и конвергенцията, с цифровизацията и всички ефекти на самата цифровизация, с интернет и онлайн журналистиката. Примерно Маша Попова ще говори, тя написа цяла серия понятия, свързани с интернет, с интернет регулацията, с крос медията. Т.е. това са важните процеси. И разбира се, процесите, свързани със саморегулацията – защита на децата, защита на потребителите, в общи лини самата саморегулация. Тъй като тези процеси станаха много актуални в медийната среда именно в тези пет години, които следхождат издаването на речника по медийно право. Пет години е много дълъг срок в развитието на медийните процеси.
Водещ: Както сега примерно говорим повече за саморегулация, а не толкова за регулация. Преди 5 години говорихме…
Маргарита Пешева: Повече за регулация, напълно естествено. Т.е. ние надграждаме над този проект, но обърнахме интереса на публиката не толкова към тясно специализираната област на медийното право, което е много ценно само по себе си, а към една по-широка област, свързана с най-актуалните процеси на конвергенцията, на телекомуникациите, компютърните технологии, електронните съобщения, създаването на новите електронни интернет магистрали, създаването и на нов вид журналистика и на огромно количество синтезирана потребителска информация чрез социалните мрежи, личните блогове…
Водещ: Ако погледнем на журналистите като на потребители на цитати, кое от понятията обяснява дали да публикуваш един цитат или да не го публикуваш, дали този цитат да стане заглавие или да не стане заглавие?
Маргарита Пешева: Не, такова понятия, примерно свързано с авторското право не сме включили, защото то е от сферата на медийното право. Ние нямаме такова понятие. Но по принцип имаме понятия, свързани с интернет журналистиката, с онлайн журналистиката. И те бяха написани от Маша.
Мария Попова: Мисля, че това, през която призма трябва да се гледа тази книга и въобще всяка една съвременна книга, свързана с проблематиката на медиите, че в днешно време медиите са много по-достъпни и медийната информация е много по-тотална, отколкото е била преди няколко години. Т.е. в днешно време всеки зрител или слушател не може да бъде дефиниран само като зрител или като слушател, а по-скоро като някакъв потребител на медийна информация. Да кажем, сутрин става, пуска си телевизора, пуска си компютъра, влиза си във Фейсбук или в някаква друга социална мрежа, откъдето получава информация от неговите колеги или от неговите приятели. Същевременно слуша сутрешен блок по радиото или по телевизията, продължава да слуша радио на своята емпетройка или на своя мобилен телефон, или гледа телевизия даже на своя мобилен телефон. Отива на работа, чете някакви вестници, на хартия или онлайн. Т.е. в днешно време аудиторията не е аудитория на една медия. Тя не потребява информация само от един канал или само от един вестник, а най-често съвместява информация от няколко източника. И това води до много различна промяна в това каква е аудиторията. Ако до преди няколко години ние смятахме, че на аудиторията можем да й поднасяме каквато искаме информация, че аудиторията е много лесно да бъде манипулирана, в днешно време аудиторията е способна, включително и чрез интернет, да оцени тази информация, която получава, да я сравни с някакъв друг тип информация от друг източник, който може би ще е различен, чужд или много по-обективен, или много по-пристрастен от друга страна, и сама на базата на това сравнение да си изгради мнение. Т.е. аудиторията има много по-големи шансове сама да си изгражда мнение, отколкото преди няколко години. същевременно аудиторията вече участва в създаването на медийния продукт. пак до преди няколко години аудиторията трябваше да пише писмо до вестника или до радиото, да участва примерно в някакъв разговор с водещия на дадено радио предаване, за да може да чуе гласа си. В днешно време телевизиите и радиостанциите разчитат на това, че аудиторията ще им създаде репортажите. Например, станало е някакво събитие, паднала е градушка в дадено населено място, където няма в момента репортер, който да го отрази, но една значителна част от телевизионните зрители вече са изпратили кадри от това събитие на своята любима телевизия и тези кадри влизат в ефир. Т.е. променя се и самият начин, по който се създава медийното съдържание.
Маргарита Пешева: И самата журналистика. Т.е. самата журналистика вече се създава по друг начин, защото аудиторията е много по-прецизна, тя е взискателна. Тя е твърде много захранвана с медийна информация и е много взискателна самата аудитория. От тази гл.т. стремежът на екипа да създадем един такъв медиен речник с всички негови предимства и недостатъци, за което ние си даваме сметка без съмнение, е да направим мъничка крачка напред по посока на медийната грамотност. Тъй като процесите, много бързо прагматиката влезе. Ние се обръщаме и вече таблетът е старо нещо в компютърния свят. Това, което до вчера е било ново и което някъде през март беше презентацията, един мой студент скоро във великотърновския университет каза: о, доц. Пешева, таблетите вече не са на мода. На мода примерно е нещо друго. Т.е. прагматиката, динамиката на процесите медийните е много бърза и следователно тези процеси трябва да се осмислят. Защото като се осмислят се създава възможност да направиш справка, да можеш да се ориентираш…
Водещ: За повече плурализъм. В крайна сметка журналистите трябва да разберат, че дори и да нямат репортер в точка Х, където се е случило събитието Y, те имат сметка от това да потърсят гледната точка на хората.
Маргарита Пешева: Да. Ако забелязвате, блоговете и информация, синтезирана от някои популярни блогове, и световни, и български, все повече участват в списването на традиционния вестник. Примерно те все повече се цитират. В. „Капитал” от няколко години вече има страница за блоговете и много други вестници. Това, за което Маша и писа и говори, ефектите на кросмедията, транспортирането на едно и също медийно съдържание, това, което прави „Хоризонт” със сутрешния блок на БНТ1, или БНТ1 с Дарик, което само по себе си е малко уникална практика, малко особена практика. Но все едно, т.е. ефектите на транспортирането на едно и също медийно съдържание, без оглед на средата, на различни носители, в различни медии едно и също съдържание, е опитът да се намери връзка с публиката, за да може тази публика да стане лоялна към съответната медия. На времето така вестникът се е появил като вестник за 1 пени, и това е било изключителен маркетингов подход, за да бъдеш популярен, да бъдеш достъпен. От тази гл.т. ние се стараехме от една страна да спазим научната прецизност, но от друга страна да разкажем на нещата достъпно, за да могат те да бъдат повече полезни, да намерим връзка с по-широка читателска аудитория, защото смятаме, че всичко, което сме казали тук има смисъл и е важно.
Водещ: Всъщност крайната цел е качествена журналистика.
Маргарита Пешева: Разбира се.
Мария Попова: Може би това, което и книгата и разговорът, който се създава, може да доведе до някакъв извод, е, че въпреки че технологиите се променят, въпреки че вече няма вестник на хартия, няма електронна медия, радио или телевизия, се върви към някакво съвместяване на аудио, видео и текст, в една нова среда, журналистиката сама по себе си и критериите как се създава едно медийно съобщение не се променят. Т.е. журналистиката продължава да изпълнява своите цели, да информира обществото за това какво става около него и по света, да създава някакво мнение и да спомага на това общество да осъзнае къде то се намира и как трябва да продължи да се развива.
Водещ: И правото си на избор.
Мария Попова: И правото си на избор. Журналистиката и въобще ролята на журналиста като такъв не се е променила. Независимо, че дали е професионален журналист, който е завършил примерно висше учебно заведение по журналистика, или е човек, който има желание да се занимава с тази журналистика или да запише някакви съобщения в своята фейсбук страница или в своя блог, целите на журналистиката остават непроменени.
Маргарита Пешева: Да, без съмнение е така. Но се променят някои журналистически форми. Примерно по едно американско проучване се прави прогноза, че може би последният вестник на хартия ще излезе 2025 г. Аз даже мисля, че и по-скоро ще дойде краят на хартиения вестник…
Мария Попова: Да, той Рупърт Мърдок беше известен с тази реплика, че ако досега сме започвали сутрин с кафе и вестник, сега ще го започваме с кафе и интернет. И това е казано преди доста години, когато още не беше толкова масово.
Маргарита Пешева: Но се променят журналистическите форми. Значи във вестника все повече изчезва разследващата журналистика. Разследващата журналистика, забелязвам тенденции в световен мащаб и у нас започна да се развива повече от телевизията като масова медия. Все повече превръщането, разширяват се границите и самите граници се стопяват между отделните медии. Вече е трудно да говорим за телевизията като такава, за радиото като такова, за вестника като такъв. Видеото стана вече видео по заявка. Т.е. отделните стари традиционни медии все повече се кросират. Те постоянно заличават разликите и границите помежду си и се получава една интегрална, единна медийна среда. В рамките на тази единна медийна среда някои форми се променят. Вие всички ще се съгласите, че в блоговете неимоверно се разшири потребителската информация. Но част от тази потребителска информация по някакъв начин започва да се преработва и дава възможност на читателя, на зрителя, на слушателя да бъде по-активен, и обратно, се преработва през самата медия, която и да е тя. Т.е. тя започва да участва, както в личния дневник, в блога. Ти публикуваш нещо, и както (…) откъде започна скандалът Бил Клинтън – Моника Люински, ами започна от интернет. Започна от един личен блог, в който беше разказана някаква част, той се беше докопал до определени пикантни подробности, и след това се усили медийно в трите големи национални телевизионни мрежи и вестници и се почна и се превърна в планетарен. И стана като по учебник. От тази гл.т. процесите в движение вече трябва бързо да се осмислят. Защото въпреки всичко е полезно върху тези процеси не просто да бъдем потопени само в прагматиката, а те да се концептуализират, да се осмислят, да се приведат добри практики…
Водещ: В крайна сметка да стигнат и до хората.
Маргарита Пешева: Да. Обучението за цял живот е моделът, който целият свят е приел вече за меродавен. Всички легитимни влиятелни университети, както и нашите Софийски и Великотърновски, и всички останали разбира се университети, просто всички до някаква степен не можем да имаме претенцията, че сме напълно компетентни.
Водещ: За да проумеем скоростта на медийната среда, да кажем кои понятия отпаднаха?
Мария Попова: Едно от понятията, за което имахме спор и всъщност отпадна, или по-скоро беше трансформирано, беше понятието „медийна демокрация”. Моето желание беше то да се влее в две други понятия – за медийна регулация, т.е. регулация на традиционните по характер медии и интернет регулация, където то вече съществува като понятия „виртуална демокрация”, и примерно е по-скоро свързано с активността на потребителите да наложат своята политическа гледна точка. Така че това беше едно от понятията, за които постигнахме единодушие, че само по себе си няма да съществува.
Водещ: Вече е остаряло.
Мария Попова: Не, не че е остаряло, а че може да бъде разгледано през различни гл.т.
Маргарита Пешева: Не, не бихме казали, че понятието е остаряло, но в речника в отделни понятия има известно преплитане на проблематиката, защото медийния свят е единен. Да кажем, в понятието реклама, ние го правихме с проф. Христо Кафтанджиев, и аз му благодаря, че той прие да участва в проекта. Той написа първата част, свързана с рекламната комуникация, аз написах как стоят правилата за реклама в българското законодателство, и то в един голям спектър от закони. В общи линии това, което написахме в това понятие се покрива донякъде със защита на потребителите, където от гледище на защита на потребителите се представят също един голям спектър от закони. И тъй като опазването на рекламата ,правилата на рекламата опират до защита на интересите на потребителите, от тази гл.т. сме обсъждали да намерим най-прецизните понятия, които биха могли да бъдат най-добре центрирани.
Мария Попова: Например около понятието „мултимедия” добавихме понятията „мултимедийна редакция”, и аз добавих и „крос-медия”, като някакво ново понятие. И мултимедийната редакция и кросмедийното производство са понятия, които се налагат през последните години като модел за по-ефективно управление на медиите от една страна, и от друга страна, за редуциране на техните производствени разходи. Тъй като когато имаме много канали и имаме много по-голяма по обхват аудитория, медийните собственици са принудени с екипа, с който разполагат и със средствата, с които разполагат да създават продукт, много по-качествен, същевременно насочен към много повече хора. И именно чрез формите на мултимедийна регулация това е възможно да се постигне.
Маргарита Пешева: През цялото време обсъждахме, че онлайн журналистиката при всички обстоятелства трябва да бъде дефинирана и представена, тъй като онлайн журналистиката, вече всички журналисти работят и за хартиения вестник, като жаргон употребявам понятието, и за сайта на самия вестник, който не съвпада, който дава новините в развитие. Така е в световната журналистическа практика. Т.е. за нас беше много важно от една страна да обсъдим какви са всичките ефекти на глобализацията и конвергенцията, които опират до медийния плурализъм, които са свързани с медийната концентрация и въобще медийната собственост, да разгледаме ефектите на цифровизацията, които са много важни, които са свързани и с регулацията, и със саморегулацията, и с медийното законодателство, да разгледаме ефектите на интернет. Защото много често с моите студенти се шегуваме, че това е нашата електронна четка за зъби, без която ние не излизаме или не можем да живеем без тази електронна четка за зъби, като един малко шеговит образ в общи линии. И последният ефект е свързан със саморегулацията. Т.е. опитахме се няколко основни течения в практиката на електронната медийна среда да ги осмислим, доколкото разбира се сме могли и са ни стигнали силите. Дали сме постигнали нещо, ще кажат читателите.
Водещ: Ако искате да видите цялото съдържане на медийния речник, www.bnr.bg, програма Христо Ботев. Там ще намерите линк, който ще ви заведе при цялото съдържание…
Маргарита Пешева: При издателство „Фабер”, качено е на сайта на издателство „Фабер”
Водещ: Обаче сега ми се ще да коментираме нещо по-различно. „Думите на медийния преход” по различен начин ли звучат за обществените медии и за търговските медии?
Маргарита Пешева: Не зная дали звучат по различен начин, но обществените медии са богатство на едно гражданско общество в рамките на ЕС. Тъй като медийният модел в рамките на ЕС е дуалистичен, той е съставен от търговски и от обществени медии. Целите на търговските медии и на обществените често съвпадат, но в крайна сметка това, за което Надя Обретенова говори и това, което националното радио и националната телевизия правят на този фестивал в Девин, е част от обществената мисия и функция именно на медии като националното радио и националната телевизия. Т.е. изключително важно е да се пазят обществените ценности. И от тази гл.т. развитието на обществения сектор е от стратегическо значение. От стратегическо значение да се развива този сектор, така че той да има хоризонт и да има стабилитет, да има един работещ модел на финансиране. Тъй като в момента върви публична дискусия за новия медиен закон. Ние с Маша Попова присъствахме на дискусията, която се проведе през юли месец в Гранитната зала и се обсъдиха някои проблеми. Основните проблеми, които бяха предмет на обсъждане на тази дискусия са свързани най-вече с това какъв да бъде работещият модел на финансиране на двете обществени медии, каква да бъде структурата и управлението на тези медии и как да се развива регулацията оттук насетне – дали чрез конвергентен регулаторен орган, или пък да останат двата отделни регулаторни органа – КРС като секторен регулатор и СЕМ. Така че този разговор е важен, той е важен за цялото общество. Нека да не прозвучи малко високопарно, но в крайна сметка за равнището на демокрация на едно общество в рамките на ЕС се съди и по отношението му към обществения сектор и по отношението му към обществените медии. Доколко се създават възможности те да се развиват равностойно и равноправно с търговския сектор, за да създадат една цялостна хармонична медийна среда, а не да бъдат задушавани финансово или да бъдат някъде сврени в ъгъла на медийния сектор и това да създаде асиметрична медийна среда, която няма да представлява интерес за международните инвеститори по моя скромна преценка.
Водещ: Всъщност доколко обществото е в състояние да направи своя избор да дава пари за обществените медии, а не този избор да бъде предрешен?
Мария Попова: Може би това, което бих искала да допълня е, че и да и не, т.е. думите се отнасят и по еднакъв, и по различен начин за обществените и търговските медии. От една страна, обществените медии са подложени на много по-голям процес на регулация от страна на различни законодателни и контролни органи, и това е свързано от една страна, със значимата социална функция, която те изпълняват, и с това, че социалните функции на журналистиката при тях трябва да са много по-силно изразени, отколкото при частните медии, защото това би било гаранция за това, което говорихме, за формирането на гражданско общество, за запазването на демократичните процеси в страната. Но от друга страна, част от думите се отнасят и по еднакъв начин и за търговските, и за частните оператори. Например и търговските, и частните оператори си създадоха свои интернет страници, които действат като нови информационни портали – нещо, което важи и за БНР, и за БНТ и за Би Ти Ви, да кажем. Т.е. всички търсят вниманието на своите интернет потребители, търсят захранване на информация от тяхна страна, качват предаванията, които са минали в ефир, след това могат да бъдат видени, в някакъв архивен вид могат да бъдат слушани и от интернет потребителите. Други понятия като мултимедийната редакция също важат по еднакъв начин и за частните, и за обществените медии…
Маргарита Пешева: Процесите са общи.
Мария Попова: Да кажем, Би Би Си беше много хубавият пример, който показва, че те въвеждат мултимедийна редакция, че се опитват да променят своята структура с цел по-ефективно да управляват информацията и да представят много по-разнообразна информация за своите зрители и слушатели – тенденция, която мисля, че върви в момента и в българските БНТ и БНР. Така че от гл.т. на журналистиката процесите са свързани. Ние се развиваме в един общ медиен пейзаж, и той не е само наш български, той е част от европейското медийно пространство и след това и от световното медийно пространство. И това, което трябва да се опитваме в България, предвид това, че не случайно се говори за медиен преход, да вземаме най-доброто като практика и като традиция от това, което нашите европейски колеги са постигнали и като регулация, и като саморегулация, и като някакви технически достижения, и същевременно да ги адаптираме спрямо конкретните социални и политически условия в България, така че обществото да може да ги използва пълноценно, а не да изпада в някакви стресови ситуации или да изпада в ситуация, когато това, което медията му предлага не е това, което той очаква.
Маргарита Пешева: Просто в Европа вече има единен медиен пазар. И ние като европейска държава сме част от този единен медиен пазар. Следователно както търговските, така и обществените медии работят в силно конкурентна среда, те са длъжни и технически, и като журналистика, и като чувствителност , разширяване на територията на собствената си продукция да бъдат на нивото на всички останали медии в ЕС. И вие виждате каква голяма конкуренция има между търговски и обществени медии, между самите търговски медии, между радиопрограмите, телевизионните програми, въобще новите услуги, които се появяват, новите медии, интернет сайтовете. Т.е. конкуренцията е много голяма и това само по себе си е една от предпоставките за демокрацията, част от развитието на демократичния процес и създаването на по-качествени програми. Защото при силния конкурентен натиск, за да можеш ти да имаш пазарен дял и да оцелееш, ти трябва да предложиш на зрителя по-качествен продукт, защото ако ти не го предложиш, ще го предложи твоят конкурент.
Водещ: Обаче и законът трябва да ти го разрешава.
Маргарита Пешева: Да разбира се, но законът в рамките на една европейска държава, европейското медийно законодателство има своите задължителни зони, които подлежат на хармонизиране. Т.е. българското законодателство задължително хармонизира определени зони, свързани с правилата за реклама и спонсорство, с правилата на медийната демокрация, изобщо има зони, които са задължителни. И ние транспонирахме директивата в българския медиен закон като в общи линии не направихме по-рестриктивни правила, нещо, за което и СЕМ отстояваше, настояваше да няма по-рестриктивни правила, т.е. правилата да бъдат толкова либерални, колкото позволява самата директива, тъй като знаете, че в ЕС ние нямаме право на по-либерални правила при въвеждане на техните норми, но бихме могли, ако решим, да въведем по-рестиктивни правила.
Мария Попова: А и законът при всички положения действа като една рамка, в която се дава свобода на отделните медии да се развиват по начин, който да е благоприятен и за тях като някакъв вид организация, и за аудиторията, към която те отнасят своите продукти. На медията, на работещите в медията, на ръководството на медията зависи, от тях зависи каква връзка ще правят те със своята аудитория, как ще кореспондират със своята аудитория, доколко ще се вслушват в очакванията на своята аудитория. И затова примерно световната тенденция е да се говори за все по-голяма пазарна ориентация на медиите, което не бива да се разбира само в процес на комерсиализация, а по-скоро в процес на това, че медията вече не е затворена сама за себе си, тя наистина държи на високите професионални правила за създаването на журналистически или информационен продукт, но от друга страна е склонна да отговаря на конкретните, моментните включително очаквания на аудиторията за това какъв продукт да й се поднася.
Водещ: И накрая нека да ви попитам какво липсваше досега в обсъжданията на медийния закон, нека така да го наричаме по-общо?
Маргарита Пешева: На мен ми се иска, когато се прави нов медиен закон, и трябва да се предложи нов модел на финансиране и управление на двете влиятелни обществени медии у нас, да се направи предхождащ съдържателен анализ. Какви са плюсовете и минусите при смяната на един модел с друг, какви са възможните рискове, какви са възможните последици, един предхождащ съдържателен анализ. Защото в сегашния медиен закон има модел за издържане на двете обществени медии чрез такси, който не сработи. Има разписан фонд за радио и телевизия, в който да влизат тези такси, който също не сработи. Значи каква е гаранцията, че няма да се случи да се изработи един модел, който отново да се окаже неработещ. Т.е. много важно е да се отдели проблематиката за правенето на нов медиен закон и нова работещ модел на финансиране на обществения сектор, който да не е инспириран и обусловен от кризата. Защото ние нямаме нужда от кризисно медийно законодателство. Имаме нужда от медийно законодателство, което има по-дълъг хоризонт, а кризата ще свърши, нали така. Ако не е тази година, догодина. Но хоризонтът на един медиен закон е по-дълъг и следователно моделът трябва да отговаря на добрите практики в ЕС, тъй като ЕС се оттегля от таксите, т.е. общественият сектор все повече се финансира чрез държавна субсидия и чрез цяла система от различни данъци. Право на българската държава и на парламента като законодателен орган и на българското правителство, което също има законодателна инициатива, е да преценят кой е този работещ модел, който най-добре ще бъде приложим за българските условия. Но при всички случаи той трябва да даде стабилитет на двете обществени медии, за да могат те да участват с нужния авторитет в една много конкурентна медийна среда която се разраства. Защото ако те нямат необходимото финансиране, а те имат ограничения пред рекламата, тъй като правилата в ЕС са такива, ако ние нарушим правилата за държавната помощ, ние ще търпим много сериозни санкции от ЕК. Следователно тези ограничения просто са ограничения, защото има държавна субсидия, това е нещо напълно естествено. Тогава нека всички да положим усилия и да видим как да се направи този работещ модел за финансиране, който да даде стабилитет, тъй като от година на година държавната субсидия за двете обществени медии поради навлизането на кризата намалява. Следователно се създава една сложна кризисна ситуация в самите обществени медии. И аз изхождайки от добрите практики във Франция, в Испания това което се случи, в едно интервю казах и сега го повтарям, нека да видим от медийния сектор коя е най-развитата част. В момента телекомуникационният сектор е най-добре развит. Телекомуникационните оператори са най-добре развити. Гаранция за демокрацията в една европейска държава е тази част от медийния сектор, който е най-добре развита , да плаща някакъв данък върху своите годишни приходи, за да може да се поддържа този стабилитет за развитие на обществения сектор. Давам си сметка, че това вероятно е трудно осъществимо, но нека да направим дискусия и да видим кой е този работещ модел. Дали ще бъде фиксиране на държавната субсидия със съответните правила на индексация от гледище на инфлация и други неща, но трябва да се измисли такъв модел, дали ще бъде с фонд или без фонд, дали в този фонд ще се заделят пари за обществени проекти на търговския сектор, тъй като обществената мисия не е монопол само на двете обществени телевизии. Търговските оператори също се стараят да участват в „Българската Коледа”, една голяма национална инициатива заедно с националното радио, националната телевизия. Нека да им отдадем дължимото. В общи линии има многообразни европейски практики. Проблемът е да не бягаме от този разговор и да не мислим дори за търговските оператори, че ако ние имаме слаби национално радио и национална телевизия, ще имаме силно Би Ти Ви, силна Нова, силно Дарик и т.н. Защото авторитетът на една медийна среда се изгражда и от обществения, и от търговския й сектор. Не се изгражда само от единия сектор за сметка на другия. Крайно време е да разберем, че всички сме в една лодка. И в рамките на тази лодка трябва да се грижим за общото ни лице, медийно лице.
Мария Попова: Бих казала че, и това, което пролича и на дискусията, която се проведе, в този закон според мене трябва да се обърне внимание не само на начина на финансиране на обществените медии и начина, по който те биват регулирани, но и трябва да се обърне внимание на такива неща като защита на авторските прави, защита на потребителите, които се оказват в се по-важни в тази силно конкурентна среда. Трябва да се обърне внимание на начина, по който се осъществява конкуренцията между различните медии на пазара, така че да няма доминация на една медия за сметка на друга. Т..е този тип регулация по някакъв начин също трябва да бъде упомената и разписана.
Водещ: Балансът наистина е много важен, но именно затова е тази медийна територия в „Клубът на журналистите”. Ние ще продължим да дискутираме тези неща.