Разследвания за купен вот с призове от “Радостина Константинова”

www.24chasa.bg | 13.05.2012 

Първите си награди за разследваща журналистика раздаде фондация "Радостина Константинова" в петък вечерта в грандхотел "София".

Журналисти, писатели и видни юристи уважиха събитието, което съвпадна с рождената дата на Радостина. Колежката ни почина на 5 август 2010 г. след тежко боледуване. "Тя притежаваше уникален усет, отличен поглед и истинска дарба да изразява наблюденията си с ясни, понятни думи", отбеляза във видеоизявление, изпратено специално за церемонията, Алисън Смейл, главен редактор на в. "Интернешънъл хералд трибюн". В престижното издание в момента е на специализация Боряна Джамбазова, стипендиант на фондация "Радостина Константинова".
"Радвам се, че при нас е Боряна, която някак напомня за Радостина – има сходни умения да наблюдава и да бъде силна личност, без да се налага и доминира", допълни Алисън Смейл.
Голямата награда за разследваща журналистика бе присъдена на Иван Георгиев от Би Ти Ви за филмите му "Гласове от Пирин" и "Да купиш изборите". Той получи статуетка, изработена от Георги Чапкънов, и 3000 лева.
Поощрителни награди, включващи грамота и по 500 лв., взеха Сергей Тодоров от Би Ти Ви и екип на БНТ в състав Росен Цветков, Надя Обретенова и Надя Томова.Техните разследвания също са за купуване на гласове.
Със стипендия на фондацията е и Явор Николов, студент от факултета по журналистика в Софийския университет.
20 грамоти на дарители и учредители, сред които вицепрезидентът на "Медийна група България" Венелина Гочева и главният редактор на в. "24 часа" Данка Василева, връчи председателят на фондацията д-р Мария Вангелова.

Оригинална публикация 

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 4.02.2012 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 4.02.2012

Водещ : Преди 500 години, когато Гутенберг и неговите последователи започват да разбират книгопечатането, не са съществували никакви законодателни норми, които да регулират първата система за масово разпространение на информацията. Но по-късно разбира се има инициатива и започва регулация. И инициативата, не си мислете, че е на държавните институции, а е по желание на частните предприемачи, които искат да си осигурят стабилност на инвестициите. Тогава така са го наричали. През следващите 50 години книгата и нейното възпроизвеждане става обект на тотален, да не се бърка с тоталитарен, контрол. Като връхната точка е 1559 година. Тогава католическата църква постановява, че книгите, отпечатвани в римокатолическия свят подлежат на предварителен преглед и цензура. Тези от тях, които са в разрез с официалната идеология, се забраняват, сигурно помните, изгарят. Да не Ви изреждам имена. Монтен, Декарт, Паскал и прочее. Сега още един цитат: „Споразумението се натъква на нарастваща критика от страна на развиващите се държави, университетски преподаватели и неправителствени организации. Сложната система и сложността на материята, която се урежда, налагат необходимостта от преодоляване разминаването в приложението на споразумението. Един от най-инфарктните въпроси, свързан със защитата на правата на интелектуална собственост, е свързан с борбата с болестта спин на американския континент. И не, не става дума за ACTA. Става дума за действащото в момента търговско споразумение, което би трябвало да не надгради.” ACTA е тема на седмицата. Нея ще коментираме със Силвия Великова от програма „Хоризонт” на БНР, Иван Стамболов – автор на един от най-популярните български блогове sulla.bg, Тодор Арнаудов – млад учен, Богомил Шопов – блогър от „Електронна граница”, юриста Калоян Монев, който очаква защита на дисертацията си на темата. И още от седмицата – ще одобрява ли специализираният съд публикациите преди да излязат и химикалките от нас или ще ни ги отпускат от пресцентъра. Бъдещето на журналистиката – ще изчезне ли разследващата? Кога EBO ще излезе с позиция за ACTA? Очаквайте да го научите от госпожа Райна Константинова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежина Спасова и аз Ирен Филева. Възползвайки се от възможностите на радиото, започваме с поздрав за когото трябва. Той ще се разпознае. „Сляп за познанието” – Флоринър. ACTA е ламята, която ще изяде всичките ни граждански права или ACTA е панацеята, международното търговско споразумение, което ще реши всички проблеми на авторите. Тези се противопоставят последната седмица. Може би и това е събитието на седмицата. Добър ден на Силвия Великова от програма „Хоризонт”.
Силвия Великова: Добър ден.
Водещ:Добър ден и на Иван Стамболов.
Иван Стамболов:Здравейте.
Водещ: Да се опитаме в началото да направим една класация на събитията на седмицата – ACTA, писмата на специализирания съд до журналистите или нещо друго?
Силвия Великова: Сигурно и други интересни неща имаше през седмицата – скандали в парламента около насилието и комисиите, помилванията – легитимни или не. Но аз само ми се ще да отбележа, че ние научихме за ACTA случайно. Пак от журналистическа публикация и пак, че някой нещо е ратифицирал, подписал, пък е имало възможност да не се присъединим съвсем, което всъщност е по-тревожното в случая, че отново по този стар механизъм някой нещо поема като ангажимент, пък после ни се обяснява какво е то.
Водещ: Ще има възможност да се сравним с две европейски държави. С Чехия, за която ще ни каже повече Богомил Шопов, по-известен като Богу, и с Германия – ще включим Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Господин Стамболов, Вашето събитие на седмицата или събития.
Иван Стамболов:Ами нямам. Хващате ме малко неподготвен с тази класация, но безспорно ACTA е най-нашумялото, още повече то лавинообразно набира интерес, защото някои нови неща ще се включват. Ще има протести на потребители, ще има протести на оператори, на които се вменява някаква странна роля да изпълняват, без те да знаят какви ще бъдат. И това е темата. Тя съдържа няколко проблема.
Водещ:Имаше ли диалог между поддръжниците и противниците?
Иван Стамболов:За мен, може да е екзотично мнението ми, но големият проблем на целия този диспут е, че темата му е изместена и за мен няма диалог и спор за или против авторското право, за или против интелектуалната собственост, никой не казва „Не, ние ще крадем труда на художниците и музикантите.” Никой не е казвал такова нещо. Хората са раздразнение, според мен, от две основни неща, които са от две или три, четири такива, които правят ACTA голям проблем. Едното, на българска основа е, както каза Госпожа Великова, поредният безумен начин, по който се случи подписването на този документ и общественото мнение сега е раздвоено в две хипотези. И двете нелицеприятни. Едната хипотеза е, че само в условията на пълна тъпотия, некомпетентност и незаинтересованост това какво се случва, съдейки от двете стенограми на министерски съвет, когато се е взело решението за подписването на ACTA, без въобще да е презентиран проекта, без да е имало разискване.
Водещ: Един по-внимателен прочит на тези стенограми показва, че никой не знае за какво става дума.
Иван Стамболов: Да. Просто Министерски съвет взима някакво решение да подпише, защото такъв е потокът на събитията, ок. Другото е, че е подписан тихомълком, защото сбъдва мечата вече на второ българско правителство да сложи ръка на интернет като цензура, което може да е параноя, може да някои хора да им звучи като световен заговор, но тези подозрения няколкократно са били актуални, като последният случай е, да припомним, скандалите около „Читанка”. Хората са много чувствителни на тази тема. Така че, която и от тези двете хипотези да приемем, тя не е приятна. Едното е, че правителството ни е некомпетентно и не го интересува какво се случва с държавата, а пък другата е, че ни крои някаква шапка тайничко от нас, която след това ще видим за какво става въпрос. В подкрепа на второто е духът на ACTA. Духът на ACTA – всъщност там ние виждаме две големи категории. ACTA е документ между две страни. Едната страна е държавата членка на ЕС или присъединена при партнъорското подписване за ACTA. Другата е носител на авторски права. Корпорацията – не е творецът, не е художникът. Системата, структурата, която притежава авторските права. И още във встъпителните части на документа се казва, че този документ ще изисква, ще принуждава държавите да приемат някакво свое собствено законодателство, с което да прилагат духа му, който е достатъчно общ. И тук идва притеснението вече, че всяка държава може да си направи всякакви мракобесни свои си неща, които изобщо няма да ги знаем.
Водещ:Между другото в тази юридическа хипотеза ще ни помогне след малко Калоян Монев, когото ще изберем по телефона. Силве, да те попитам – уместно ли е тук да си припомним защо има разделение на властите, защо все пак има хора, които имат законодателна инициатива и други, които нямат?
Силвия Великова:Ами то винаги е уместно това да си го припомним и в продължение на това, което говорихме до тук и опитът отново да бъде наложено нещо, срещу което много хора излязоха на улицата и то така или иначе, слава Богу, не можа в онзи вид, в който беше планирано пак от онова правителство да се случи контролът върху интернет. Сега се прави много умиротворяващо обяснение „Така иска ЕС. Така е навсякъде.” За съжаление ние отново сме по-големи европейци от европейците, както обикновено се случва. На мен може би в това изброяване на инициативи, което предстои да кажем, че някак на мен ми се струва много съмнително това, че преди протеста, насрочен за 11-ти февруари, парламентарните комисии се активизират на 8-ми, правят дискусия, канят протестиращите. Това ми прилича на нетърпимостта, която това правителство проявява към всякакви протести и опитът преди те да се случат, да се опитат да ги отложат. За да им каже „Ето, на – ето ние почваме да прави неща, недейте да излизате да протестирате, защото това не е добре.”
Водещ: Аз си мисля, че никак не е без значение факта, че Кадер Ариф, определен за докладчик по ACTA в Комисията за международна търговия в ЕП, това е основната комисия, подаде оставка и нарече ACTA маскарад, което никак не е без значение, защото вчера ни беше припомнено, че едва ли не ЕП е застанал зад 10 мита, които развенчава и подкрепя ACTA. Сега обаче Ви обещах да включим в нашия разговор и Калоян Монев, който е докторант по гражданско право в Правния институт на БАН и Вашата дисертация, Господин Монев, е в тази посока. Добър ден.
Калоян Монев: Добър ден на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ:Уместно ли беше, че се насочихме към факта, че държавите имат нормално разделение на властите, че не всеки може да има законодателна инициатива? Едва ли случайно е измислено това.
Калоян Монев: Ами вижте сега. При така разгледано споразумението, за мен без законодателна инициатива и промяна на нашето законодателство в България, няма как да бъде приложено това споразумение.
Водещ:Да, но вече чухме коментари, че няма да има нужда от… Ние сме били отличници и няма нужда да си променяме законите.
Калоян Монев:Меко казано тези коментари са абсурдни, защото най-малкото, ако трябва да се приложи прословутият член 27 на споразумението относно задълженията на интернет доставчиците, трябва да променим – сега се сещам поне за 3 закона. Това са законът за електронните съобщения, евентуално законът за електронната търговия и може би законът за авторското право. Да не говорим пък за другите неща, където са гражданско правните и наказателно правните аспекти на споразумението, където трябва да се променят и наказателните закони и в това число и Наказателният кодекс.
Водещ:Едва ли е прецедент корпорация да налагат по този начин международни споразумения. До колко обаче е уместно това да се прави в пълна тишина, защото TRIPS е дядото на ACTA? Действа в момента.
Калоян Монев:Така е, но TRIPS успя да се наложи и аз лично не съм чувал за някакви проблеми относно неговото положение. Докато тук, в това споразумение, което ние тихомълком сме подписали, се предвиждат много крайни мерки относно частни физически и юридически лица на територията на България, пък и на целия ЕС. В този смисъл си мисля, че е трябвало малко по-широко да се подходи от Министерския съвет, защото изрично в закона за международните договори на Република България, който действа до настоящия момент, за да се подпише международен договор, дори да се присъединим към някакво международно споразумение, трябва да бъде изготвен доклад. Той да бъде обсъден на широк фронт и едва след това да се пристъпи към подписване на споразумението. Абсурдни неща просто се случват.
Водещ: Да, но сега мога да кажа – ето, има широко обсъждане в интернет.
Калоян Монев:Да, както казва народът „След дъжд – качулка”. Действително това, което се е случило, то не ни задължава да приемем текстовете на споразумението едно към едно, но този дебат, който се води, той трябва да бъде на много широк фронт, защото именно на международното събрание и именно въз основа на политическата воля на управляващото мнозинство нещата ще се случат или не. Това, че някой министър казва, че няма да има промени в законодателството, аз лично не мога да се съглася с него.
Водещ: Ами в крайна сметка има свобода на волеизявата. Може телефонът да му звъни, може и да му вибрира. Това си е негова работа. Обаче за нас е по-важно да ни припомните член 5 от Конституцията как се ратифицират такива международни договори.
Калоян Монев:Ами те се приемат въз основа на член 85-ти от Конституцията, а именно, че Народното събрания ратифицира със закон международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона и изискват мерки от законодателен характер. Изрично е предвидена процедура по ратификация от Народното събрание на това споразумение.
Водещ: Но тази процедура най-вероятно не включва обществено обсъждане. Обществените обсъждания трябва да са преди това.
Калоян Монев: Ами тя включва внасяне на законопроект от страна на Министерския съвет, от Народното събрание и провеждане на политически дебат в залата на Народното събрание. И аз мисля, че гражданското общество на България трябва да се възползва от това и да по всякакъв начин да покаже, че това споразумение е не само незаконосъобразно, но то противоречи на всякакви правила на търговията и нарушава правата и на гражданите, и на търговските фирми.
Водещ: Най-големите опасности според Вас са?
Калоян Монев: Най-големите опасности, ако бъде приет текстът на споразумението, особено по член 27 – за контрола върху дейността на доставчиците, е тотален контрол и възможност за монипулация на гражданските права.
Водещ:Манипулация на гражданските права. Значи ограничаване на достъпа.
Калоян Монев:Всъщност няма да има ограничаване на достъпа. Ограничаване на достъпа е една последваща стъпка. На първо място интернет доставчиците са задължени да осъществяват контрол на входа и на изхода на информацията, която преминава през техните сървъри. Ако установят, че има някакво нарушение на авторските права, да уведомят носителите на тези права. Забележете – те трябва да ги знаят кои са, да ги уведомят. Да осъществят някаква конфронтация на тази ситуация и да съзират на държавните органи за налагането на граждански наказателен подход към нарушителите.
Водещ:Сигурна съм, че Ви юристите имате и чувство за хумор, и подходящ коментар за такива норми, които някой иска да въведе. Какви са те?
Калоян Монев: Ами, аз вече Ви казах коментара за това споразумение. Действително то има и хубави моменти относно защитата на търговските марки, но това, което касае електронната среда, отговорността на доставчиците и нарушаване на правата на хората – смятам, че в никакъв случай не трябва да се приема от нашето правителство.
Водещ:Благодаря на Калоян Монев. Нека поразсъждаваме малко и върху друга жълтина от седмицата. Аз даже се колебая дали е и жълтина. Силве, това съобщение, което изпрати специализираният съд до медиите „Да бъдем така добри…”. Не цитирам дословно разбира се. „Да бъде така добри заглавията и публикациите преди излъчване да им ги даваме.”
Силвия Великова: Ами мисля, че българската приказка „Кой, каквото си направи сам, никой друг не може да му го направи” много е удобна и характерна, за да се обясни това, което се случи, защото след като си позволиха да ни посъветват да координираме материалите си за тях, от спец съда разбрахме, че са сбъркали. В оправданията бяха казани доста абсурдни неща, като например, че те искат да опазят съда от жълтения, но аз като гледам вестниците, това как опазиш? То цялата ни държава е жълтения. Имаше, впечатляващото за мен изказване, че с публикациите си и материалите стряскаме хората, които един ден могат да влязат в този съд и да си мислят, че той е антинещо. Мисля, че едва ли това е целта. Нова институция. Иска да покаже, че я има. Уж щеше да бъде като всички останали, а пък иска да си има собствени правила. Плюс това, това няма как да се случи. Няма как да се случи дори физически да има такъв контрол над публикациите. Плюс това има Конституция и ние няколко пъти говорихме. Там нещо пише за свободата на словото, за коментарите, така че, както се казва „Някой се опита да се направи на по-важен, отколкото е и това му се върна многократно” с думата „цензура”, която е актуална и в разговора за ACTA.
Водещ: Със сигурност. Ще продължим след малко с едно сравнение. Първо ще се сравним с Чехия и после с Унгария по отношение на приемането и подписването на това международно търговско споразумение. Останете с нас. Обещах Ви преди малко да направим едно сравнение между начина, по който ние като държава разбрахме, че сме подписали ACTA и в Чехия. В това отношение ни е много полезен и сега ще ни помогне Богомил Шопов. Той е известен в блоговете като Богу.
Богомил Шопов: Може би в 1ехия нещата са малко по-различни, защото хората започнаха да се интересуват преди 2-3 години. Основната е разликата, голяма е разликата между това, което се случва за защита на правата в България и във всички останали страни в Европа, но добрата новина е, че все пак има голяма промяна в последните няколко седмици. И се надявам това да продължи. Но България нямаше как да не подпише това споразумение. Много малко държави си позволиха да не го подпишат. Това от една страна можем да кажем, че е добре, защото виждате какви хубави реакции има от страна на гражданските общества в тези държави. И другата добра новина е, че това споразумение да го наречем, едва ли ще мине през ЕП, съдейки по реакциите на основните парламентарни групи. В последните няколко дни от ЕП идват сигнали, че това споразумение няма да бъде подкрепено в пленарна зала, няма да бъде подкрепено и в комисиите и това много рядко се случва.
Водещ:Какви бяха коментарите на чешките журналисти?
Богомил Шопов:Какво и в България, така и в Чехия разнородни. Че това е хубаво за ЕС като цяло, също и че нарушава гражданските права. Гражданско общество има дълги години и сега се надявам все повече да има, но е радващо това, че се засилва гражданското общество, гражданската реакция и ако тя бъде насочена в правилна посока, това би било чудесното нещо, което ще излезе от споразумението ACTA.
Водещ:Разбира се, ние сме много внимателни, когато чуем нещо за правилната посока, защото кой определя правилната посока в крайна сметка?
Богомил Шопов:Правилната посока се определя от българските граждани разбира се. Но идеята е, че вече започнаха опитите от страна на няколко политически партии да грабнат протеста, така да го наречем, така че се надявам наистина гражданското да надделее.
Водещ:Какво най-много липсва като коментари по повод ACTA, защото за България е традиционно, че има твърде малко медийни специалисти, които да могат аргументирано да коментират този текст? Дали същата диагноза важи и за Чехия?
Богомил Шопов: Тази материя е странна и сложна. Много малко специалисти има дори в световен мащаб. Много малко специалисти има също в университетите, които се занимават с това. Основните притеснения в гражданите на ЕС, са именно в частта за интернет и по-точно за цифровата част. За това се надявам на реакция от страна на такива партии, които се занимават точно с тези проблеми.
Водещ:И понеже Вие познавате прекалено добре интернет, има ли го Големият брат в момента?
Богомил Шопов: Големият брат винаги е там. Изглежда с вратовръзка, с очила и може би с компютър. Макар че по последни данни, които излязоха в „Wikileaks” се оказа, че Големият брат няма пари и да си купи компютри, така че явно разчитаме на някакви други технологии, които ние – хората все още не знаем какви са.
Водещ:Гологлав ли е?
Богомил Шопов:Не, не е гологлав.
Водещ: Ами това е сравнението с Чехия. Мен две неща ме впечатлиха. Изключителната откровеност на фразата „ България нямаше как да не подпише.” Ако някой ни го беше казал, дали такава щеше да бъде реакцията? Силвия?
Силвия Великова: Според мен независимо от това дали и по какъв начин сме научили, реакцията по отношение на посегателството върху тези граждански права и свободи винаги щеше да е такава. Но опасявам се, че точно в тази конюктура, нямаше да ни го кажат, защото просто това не е първият случай, в който не ни казват. Както и, между другото това е добрата новина, че и ние сме като в Чехия, която все пак уж е в градската четворка – по-напред. И нашите политици вече яхват тази ситуация.
Водещ:Даже се снимаха с маската.
Силвия Великова:Да, което също така не е новина за нашите политици. Въпросът е как ГЕРБ ще излязат, управляващите ще излязат от ситуацията, какви гаранции ще поемат и дали ще разберат всъщност какъв е проблемът, като се има в предвид колко абсолютно противоречиви са техните коментари по следващите процедури.
Водещ:Дали, Господин Стамболов, ако ни бяха казали „България няма как да не подпише”, нещата щяха да бъдат толкова остри?
Иван Стамболов:Значи аз не съм сигурен, че България е нямало как да не подпише. За да сме сигурни в това нещо, трябва доста по-задълбочено проучване на въпроса. Но в продължение на казаното от Госпожа Великова за предизвикателството пред ГЕРБ, то наистина е много голямо, защото ако се взрем във факта, те ще бъдат принудени да изпълнят едно задължение, което вече са поели. Хайде, да речем, не е минала ратификация през парламента, но така или иначе вече са го поели, а именно задължението да положат в услуга законодателната власт и съдебната власт на суверенната държава България – в услуга на частни компании. Което за мен, без да съм юрист, е твърде сериозно юридическо предизвикателство как би станало това нещо. И пак казвам много шум се вдига в момента върху цялата тази история, но истинският дебат предстои. Ние, ако ще правим нещо по ACTA, няма да го правим по текстовете на ACTA, а ще го правим по текстове, които ние тепърва сме длъжни да приемем тук в България, в съответствие с нейните разпоредби, които още не знаем какви са.
Водещ: Да де, но през седмицата…
Иван Стамболов:Както един човек – само да довърша мисълта, беше казал с добро чувство за хумор „Ако някой си мисли, че ACTAе създадена да защити правата на музикантите и актъорите, то е все едно, че Троянският кон е бил направен за украса на площада на Троя.” И за това е сложен.
Водещ: Нека да включим към нашия разговор и Капка Тодорова – специален кореспондент на вестник „24 часа” в Есен. Знаем, Германия не подписа ACTA. Добър ден, Капка.
Капка Тодорова: Добър ден.
Водещ:Всъщност германците са много чувствителни на тема свободите си в интернет, опазване на личните си данни. С Вас сме говорили в „Клубът на журналистите” за много сериозното опълчване по отношение на копчето „харесва ми” във facebook.com, което се оказва, че е един голям издайник. По отношение на ACTA какво се случва в Германия?
Капка Тодорова: ACTA все още не е такава тема в Германия, каквато е в България по една единствена причина на този етап. Германия е една от 5-те страни, която не е подписала споразумението, запазвайки си правото да обмисли, да проведе обширни дискусии и тогава да вземе решение. Естествено вече са оформени фронтовете. Министерството на правосъдието на Германия, което смята, че Германия е страна по това споразумение, и то трябва да бъде подписано. И от другата страна – всички интернет потребители най-вече, новоизлюпената партия, пиратска партия. Такава партия има в Германия. Тя дори се представи блестящо на последните избори. Тя представлява именно онези хора, които искат повече свобода в Интернет.
Водещ: Всъщност. Германия едва ли би могла да бъде обвинена, че не спазва авторските права. Каква е практиката и по какъв начин хората се дисциплинират без ACTA, да зачитат авторските права?
Капка Тодорова: Те хората навсякъде са еднакви. И германците в това отношение не са по-дисциплинирани потребители от българските. Да разсея това клише, че щом е германец, значи спазва всички закони и…
Силвия Великова:Освен това в България няма партия на пиратите, в Германия има.
Капка Тодорова: Да. В Германия обаче има един феномен, който през последните две години изключително много се засили и аз не познавам човек, който да няма около себе си хора, засегнати от него. Включително и в моя приятелски кръг има вече доста пострадали, така да кажа. Всеки германец, така масово се теглят филми и музика, това просто е точно, както в България – всеки го прави, колкото може и както може. Но това се оказа един добър бизнес и за юристите, за адвокатите. Вече има доста кантори, които се занимават изключително със защитаването на авторските права и то от пиратски действия. Какво правят тези кантори? Те наемат цели халета, в които слагат компютри и пред всеки компютър по един ученик или студент, ниско платена платена работа. Задачата на този работник е да следи всички торенти и да засича IP адресите, от които се тегли. Съответно все заловен, а това просто може би на всяка минута има по един, получава много бързо писмо, че е уловен да сваля незаконно еди кой си филм или еди кой си албум. И трябва да плати глоба или ще бъде съден. Проблемът се оправя с глоба между 200 и 1000 евро. Аз лично имам вече трима или мисля четирима такива познати.
Водещ: Без ACTA авторските права могат да защитят. Това е нагледният пример.
Капка Тодорова:Да. Могат да се защитят. Аз не мога да кажа дали няма статистики дали тази практика е намалила по някакъв начин нелегалното сваляне на филми и музика, но…
Водещ:Има ли реакция от страна на блогърите към тази практика – такава, каквато има и по отношение на ACTA?
Капка Тодорова: Не, към това не, защото наистина в крайна сметка става дума за законодателство, което се нарушава. На всеки е ясно кога може да сваля законно и кога не. Към това искам да прибавя, че има и доста сайтове в интернет, които предлагат легално, безплатно филми и музика. Е, не последните филми и може би не любимите певци, но ако човек иска да потребява поп култура и да остане в рамките на закона, има начин да го направи. Другата мода, която според мен е изходът от тази ситуация – то просто нещата се развиват в посока, която до някъде може би ще облекчи този проблем, младото поколение, се оказва, не желае или все по-малко купуват албуми и филми в интернет или в магазините или те просто използват една друга мода. В момента това е screening. Т.е. ти можеш да гледаш филм, плащайки или много малка цена – 1,2 евро, или плащайки абонамент към някой сайт, който ти предоставя screening на всички нови филми и всички нови албуми. И така ти не купуваш продукта, не плащаш за авторските права, защото ти не го притежаваш, а просто чуваш любимия си автор или гледаш любимия си филм. И не можеш да го запишеш. Или можеш да го свалиш на компютъра си, но не можеш да го запишеш на диск. Така е защитен продуктът и това е всъщност новата мода сред младото поколение, която може би ще реши този проблем.
Водещ:Това мода или човешки решения, които не предизвикват излишни емоции или сблъсъци. Няма значение как ще го наречем. Благодаря на Капка Тодорова. Ами, да коментираме. Господин Стамболов?
Иван Стамболов: Моят коментар по този въпрос е много лесен, защото аз не пиратствам. Аз обаче искам да мога да намеря филми, най-вече книги, които не мога да ги намеря по друг начин, освен по интернет и това са над 90% от заглавията, които биха ме заинтересували. Аз съм абсолютно готов да платя една разумна цена за нещата, както правя и в amazon.net. Там си имам account. Той си ми е свързан с устройство. Имам си регистрирана кредитна карта към него, като излезе някоя нова книга си я купувам. Тя е на сравнително прилична цена и си ми стои на сървъра и на моето устройство. За мен така стоят нещата.
Силвия Великова: Всъщност то точно в това е проблемът и ние го чухме как се случва в Германия. Понеже държавата не може да се справи с този пиратски проблем, много удобно тя би искала да се справи с него чрез подобни международни споразумения. Въпреки че аз бях чувала, че много голям шеф в ГДБОБ, които следят за това да не се пиратства от интернет, също си бил теглил филми по този начин.
Водещ: Някои от сблъсъците преди години, някой от първите сблъсъци между торент хакерите и ГДБОБ – те бяха извадили една статистика кой колко трафик акумулира и се беше оказало, че така нареченото силово ведомство е с доста /…/ резултати.
Силвия Великова:Защото и знае как да го прави, между другото. Въпросът е, че наистина тук има опасност да се измести темата и да се каже „Ето, ние искаме да ударим тези, които…”, както каза Господин Стамболов посягат на авторските права. Само, че покрай всичко това, ще ни посегнат и на други наши права, защото в крайна сметка съдебният контрол има значение, когато някой иска да има достъп до твоя интернет трафик или мобилен трафик. Тук вече съвсем става безконтролно всичко. Ние виждаме, че когато има съдебен контрол, се злоупотребява. Опитвам си да си представя, когато няма съдебен контрол и някой просто живее нашия живот без да сме го пускали.
Водещ:Ще се опитаме след малко да навлезем по по-популярен начин и в тази хипотеза. Останете с нас. И сега, време е да си поговорим малко и за тези положителни и по-леки решения, които могат да защитят авторските права. Защо не се търсят такива според теб, Силве? Ами винаги правим някакви големи, предизвикват се някакви големи конфликти.
Силвия Великова: Ами според мен от неопитност, от непознаване, от некомпетентност. Могат да бъдат различни обясненията. Сега, аз си мисля, че въпросът за авторските права не можем да го глобализираме и да кажем, че има голям проблем с авторските права, защото нещата започват да се изчистват постепенно. Въпросът е дали проблемът на тези, които в момента са лобисти на ACTA са авторските права или друго, за което си говорихме ние.
Водещ:Господин Стамболов?
Иван Стамболов:Според мен е голяма грешка да се търсят решения на въпроса по този начин с такъв вид администрирани регулации. Това е недемократичен подход. Демократичните хора смятат, че едно общество, едно гражданско общество, към което всички се стремим, трябва да се управлява от няколко ценности, подредени приоритетно. Като най-отгоре стои върховенството на закона, след това на плурализма, свободите на хората, правата на хората и т.н. И ако ACTA ще се нарича търговско споразумение, то тя би следвало да приема философията на търговията като термин в гражданското общество. А философията на търговията като термин в гражданското общество е свободна изява на две страни за постигането на сделка с взаимна изгода. Следователно, ако политиците направят така, че при полза на авторските права и творчеството – двете страни на творците и потребителите, независимо дали като техни посредници или не, имат своята изгода и желаят да се случи тази сделка, тя ще се случи без да има нужда да се съска срещу тях. Това минава през разумна цена, приемлива и за двете страни.
Водещ:Не е ли парадокс това, че се твърди от защитниците на ACTA, че ACTA иска да повиши конкуренцията, като направи по-конкурентно способни развитите държави?
Иван Стамболов: ACTA е заговор срещу конкуренцията и средния бизнес. Всяка такава лобистка операция, такъв гигантски мащаб, на който сме свидетели – не може да се възхитим от мащаба на тази лобистка операция на ACTA с цел настъпления, защита на корпоративни интереси, а приори е удар срещу конкуренцията и средния бизнес – удар срещу конкуренцията, удар срещу плурализма, духа на капитализма и духа на демокрацията.
Водещ:Изобщо ударите срещу свободата на словото напоследък са много особени. SOPA, ACTA – доста войнствено звучат.
Силвия Великова:Обаче пък да се върнем към Германия. Държава, която посещаваме чести, която много хвалим. Както виждаме в Германия политиците са решили първо да чуят гражданите, а после да преценят какво ще правят, независимо от това какво мислят. Нека пък от тези примери да се поучаваме. Иначе, как да кажа, с острото и със силата има едни манталитети, които никога няма да се откажат точно по този начин.
Водещ:И последно – този подход ли на налагане на едни малко по-различни правила, раждат пиратските партии в Европа?
Иван Стамболов:Пиратските партии са донякъде маниерни образования, които изразяват инстинктивния дух на свободомислещите хора срещу заплахата от така наречен нов световен ред, който се мъчат да ни наложат. Те дали ще бъдат пиратски, дали ще бъдат някакви други – все едно как ще се кръстят, това са неформални образования на свободомислещи хора, които искат да съпоставят някаква своя доброволна организация на бюрократична организация, която тежко стъпва срещу тях и настъпва все повече и повече, вече на границата на търпимостта.
Силвия Великова:И които всъщност се създават в отговор на това настъпление срещу нас. Така че ако всичко е, както се казва „Стискаме си ръцете”, няма да има нужда.
Иван Стамболов:Между другото аз скоро научих, че в България също има пиратска партия, но е все още нелегална.
Водещ:Ами може би скоро…
Силвия Великова:На следващите избори може тя да ни изненада.
Водещ:Може тя да е изненадата и в крайна сметка идва 11 февруари. Може и да се легализира точно в този ден. Сега нека да продължим и в една малко по-различна посока. Идва ли краят на разследващата журналистика заради кризата, заради авторските права и заради всички нови правила, които затрудняват работата на журналистите? Ще го научим от Госпожа Райна Константинова.
Райна Константинова: Ако трябва да погледнем това в по-широк мащаб, малко да излезем от българската рамка, журналистите са нещо като кучета пазачи на обществото. И когато те си вършат работата, биват не много обичани. Но това е част от културата, от конвенцията обществената и тяхната работа никой не я омаловажава, което не я прави по-лесна. По-скоро според мен става въпрос за отговорност и за поносимост. За да могат журналистите да си гледат работата, те трябва да бъдат признати професионални като такива. Трябва да се създадат необходимите обществени механизми и да се знае, че има достъп, че журналистът има достъп до публичните архиви, до съдебните архиви, до правителствените доклади и неговата работа е всъщност да прави точно това – да разкрива, да показва, да анализира в дълбочина, да дава отговори на хората за това, което те искат да попитат управляващото в момента правителство или парламент и да могат да го направят директно. Т.е. между изборите. Според мен, колкото по-добре си гледат работата, толкова повече има реакции. Но ако не бяха журналистите, кой щеше да оправя кривиците на обществото?
Водещ:Да, но все по-често те биват критикувани за това, че са съпроводници на корпоративни интереси, на правителствени интереси. Това е от едната страна. От другата страна пък ги атакуват за популизъм, за липсва на точност, на коректност и ако си позволя един цитат, той е от годишния доклад на „Репортери без граници”, които в една думичка описаха ситуацията като „репресия”.
Райна Константинова: Аз се досещам, че Вие цитирате този доклад на репортери без граници”, който дава на България много срамното 80-то място за свобода на информацията. Недопустимол е това нещо. Демократично е това общество, в което журналистиката и словото са свободни. В българската конституция това много добре е фиксирано. Въпросът е как се спазва. И тук идваме всъщност до проблема как журналистите разбират своята роля. Ако човек следи българските медии по интернет, веднага разбира кой журналист си върши работата и кой не, кой редактор има смелостта и куража наистина да застава зад едно разследване и едни факти, и кой фактически действа като пресслужба. Така че аз не изключвам, че има някакви основания за някои журналисти да се говори това. Трябва да гледаме обаче примера. Трябва да гледаме това, което стои в основата на журналистическата професия. Вие ме питате за бъдеще. Ами, както Ви казах – без свободна журналистика няма свободно общество. Винаги има бъдеще. Вземете само някои примери от последната една година. Кой разклати империята на Мърдок? Ние не можем да си представим преди време, че може да се влезе изобщо в империята на Мърдок. Вижте какво става сега. И това се случи благодарение на разследващи журналисти. Но работата на разследващия журналист е така да изпипа своите неща, че когато отиде в съда, което винаги се случва, зад него да застанат 120 души наредени свидетели.
Водещ:Безспорно обаче в Европа се разчита и по някакъв начин на регулацията. Коя е тази регулация, която помага на дейността на журналистите, защото всички си даваме сметка, кризата определено затруднява още повече работата?
Райна Константинова: Ами кризите идват и си отиват. Затруднява работата според мен, как да кажа, атмосферата, нагласата, културата на обществото да приема едни резултати от разследваща журналистика не като сензация, а като нещо, което трябва да се прави, защото какво прави един журналист? По своя собствена инициатива или по инициативата на своя редактор той разследва в дълбочина, някой път с месеци, някой път с години такива теми, които са важни за всеки човек, за цялото общество. И много често това са опасни неща – това е престъпност, това е политическа корупция. Става въпрос за това, че първо регулацията идва от законите и идва от едни етични норми, които обществата с демократична култура приемат за даденост. Не съм сигурна, че журналистиката в България е единна, както не съм сигурна, че всички журналисти изповядват и се молят в една и съща църква, ако мога така да се изразя. Много от тях биха могли да бъдат наистина финансово зависими или редакционно зависими, или просто да не знаят за какво става дума. Истинските разследващи журналисти и по цял свят не са толкова много.
Водещ: Направили обаче кризата вярна фразата „Изданията си отиват”?
Райна Константинова:Изданията, смисъл?
Водещ:Си отиват, да. Тяхната журналистика си отива, защото все повече експерти казват, че свободата на словото зависи от оцеляването на вестниците като хартиени носители?
Райна Константинова:Ами да.
…         

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 12.11.2011 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 12.11.2011

Водещ: Цяла седмица бюджетът и финансовите неблагополучия бяха в основата на новините. И с медийна новина ще запомним седмицата – намаленият бюджет на БНР и увеличеният на БНТ. Разбира се тази новина е лоша, защото какво по-лошо от това двете обществени медии да се затворят една за друга? Как изглежда обаче вестникарската подредба на основния дневен ред на водещите заглавия днес? „Труд” – „Брюксел призна – Европа печели от българските гастарбайтери”. „Новинар” – „Телевизорът победи хладилника”. И да не си помислите, че става дума за някакво продоволствие, просто образи. „24 часа” – „Вдигат с по 6 месеца на година възрастта за пенсия”. „Монитор” – „Лютеницата по стандарт”. „Дума” – „И студентите бесни на бюджета.” „Сега” – „Държавата стовари осигурените и плащането на скъпото лечение”. „Стандарт” – „Булки връщат халките”. Това е положението с вестникарския дневен ред. Как обаче изглежда другият медиен дневен ред? Да се върнем на бюджета, защото е очевидно – каквото и да се пише, очевидно става дума за пари. Не знае кой, кога и как е планирал обсъждането на бюджета на отделните борси и в него да се обсъжда в парламентарните комисии в навечерието на 10 ноември, но 22 години по-късно това е един доста формален акт, за това аз се позамислих какво точно се крие зад този формален акт. Само за протокола да кажа – депутатите, които участваха в обсъждането го приеха с 10 гласа „за”, 7 „против”, 1 се въздържа. И ако преди години за култура се отпускаха 0,6% от БВП, то те сега са 0,5%. А победителят – победителят е чиновникът от Министерство на културата. Това пък чух лично от тези, които всъщност правят културата и отидоха да чуят за какво става дума. Преди 22 години не знаехме, че свободата не е еднократен акт. За нея се воюва всеки ден и не със скачане, но пеенето в конюктурен хор е тъпо. Точно това си мислех, докато слушах обсъждането на бюджета. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Поли Петрова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Снежа Спасова и аз Ирен Филева. Едва ли само у нас има финансова криза, едва ли само у нас се мисли за рестрикции на бюджетите на медиите. Това обаче е една малко по-хлъзгава територия, в която нещата трябва да бъдат поставени на някакви принципни основи. Как стават нещата в Европа? Нека да си припомним сега. Чухме го в миналото издание от Райна Константинова.
Райна Константинова:Рейтингът е една чисто математическа категория. Те в важна за рекламодатели, тя е важна за ситуационни анализи. Когато говорим за общественото радио, както и за обществената телевизия, някой път цифрите не са толкова важни. Ако Вие правите една културна програма, не можете да очаквате много високи рейтинги и те никъде не са налични. Обществените медии в този смисъл, както и въобще медиите, са като банките. Те могат да са бедни, могат да са богати. Нямат ли доверие – нямат нищо. И тези хора, които работят вътре и тези хора, от които зависят решенията, трябва да знаят това много добре. Просто като молитва всяка сутрин. А как се запазва доверие? Ами с това, което се нарича качество. Това е истината, точността, надеждност, компетентност, уважение, безпристрастност и т.н. Оригиналност, иновативност, достъпност и увличане на хората. Радиото очевидно има рецепта – нашето радио, българското.
Водещ: Все по-често се случва на международни форуми радио общността да има известни препоръки, които не са поименно насочени към финансовите министри на страните, но на практика са към тях. До колко те чуват тези препоръки?
Райна Константинова:Ами трябва да започнем с това, че управлението, общо казано, на медиите в Европа е прерогатив на националното законодателство. В Европа финансирането на обществените медии е различно. Има такива, които са финансирани от държавния бюджет. Има такива, които са финансирани от лицензионна такса. Т.е. хората плащат, за да ги слушат. И в момента има дискусии кой е трайният модел за финансиране. Ние държим, че лицензионната такса е тази, защото първо – това прави медията независима от политическите сили и второ – защото ангажира самата медия с отговорност пред нейните слушатели. Разбира се в страните със стабилна демокрация, бих споменала тук Холандия и Испания, финансирането е от държавния бюджет. Но те имат три годишни планирания на бюджета, които никоя следваща политическа сила в случай, че правителството се смени, няма да бъде изкушена да намали и разбира се има културата за програмна независимост на медията. В моменти на финансова криза финансовите министри свирят първа цигулка – това е навсякъде. Но те трябва да знаят, че независимостта на обществената медия като барометър на демократичното развитие на една страна е толкова важна, колкото са важни болниците, колкото е важен транспортът, колкото е важна сигурността.
Водещ: И така. До молитвата го докарахме. Булат Окуджава ни помогна. Въпросът е, че нямаме три годишно бюджетно планиране и поради тази причина радиото е с 7 милиона по-малко в бюджета си за годината. Какво значи това? Нека да тръгнем от тук. Добър ден казвам на госпожа Даниела Петрова – председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Здравейте!
Даниела Петрова: Здравейте! Много ми е приятно да участвам в обсъждане и споделяне наистина в един много труден момент, когато се намаляват разходите на конкретна медия. Но като цяло бихме искали да споделим задоволството, че макар и малко с 12,95% има увеличение на бюджета за културата, предвиден в бюджета през 2012 година. Бюджетът предвижда съответно приходи и разходи, които разпределя по конкретни направления. Като за 2012 година за функция „Култура” по консилидираната фискална програма са предвидени общо разходи в размер на 391 милиона и 700 хиляди лева, които са 0,5% от БВП. И действително.
Водещ:О,6 са далеч.
Даниела Петрова:Да. Всеки би се радвал, когато тази нуличка, която е пред запетайката…
Водещ: По-скоро цифричката след нея е по-голяма, да.
Даниела Петрова:Да, но към настоящия момент това е, което се предлага.
Водещ:Нека да чуем сега и какво каза опозицията в лицето на господин Петър Корумбашев – депутат от Комисията по култура, гражданско общество и медии. Той беше активен на обсъждането на този бюджет. Здравейте господин Корумбашев. Господин Корумбашев, дали ме чувате? Опозицията я няма. Ще опитаме да възстановим разбира се връзката. Госпожо Петрова, ако имаше три годишно планиране, бюджетно, такова, каквото госпожа Константинова каза, че важи по света за медиите, смятате ли, че щеше да се стигне до това намаляване на 7 милиона в бюджета на националното радио и изобщо как бихте опонирали на хората, които скептично се усмихват и казват „Който не слушка, няма да папка!”?
Даниела Петрова:Ами не бих коментирала по този начин „Който не слушка, не трябва да папка!” Разбира се вече конкретни пера се намаляват. Има намаление не само в този…
Водещ: А кои са конкретните пера, от които е предложено намалението?
Даниела Петрова:Намалението, ще посоча, намалението мисля, че от фонд „Текущи и капиталови разходи”. Но за да бъде по-прецизна сега ще Ви съобщя и цифрите, които са посочени. Бюджетът на БНР в предложения законопроект, който разгледахме в комисията, са 2012 година са предвидени разходи в размер на 44 милиона 165 хиляди и 900 лева. Като съответно те са намалени спрямо 2011 година с 13,66%. Тези разходи, които са представени, са за осъществяване на основните цели на обществения оператор – подготовка, създаване и разпространение на националните и регионалните радио програми. Като съответно капиталовите разходи са в размер на 3 милиона и 900 хиляди лева и те са предвидени за продължаване на технологичното преустройство и обновяването на БНР.
Водещ:Нека сега да чуем и господин Корумбашев. Възстановихме връзката. Здравейте, господин Корумбашев!
Петър Корумбашев: Здравейте!
Водещ:Радвам се, че все пак ще можем да се чуем. И така. Бюджетът беше приет независимо от аргументите, които изтъкнахте.
Петър Корумбашев:Бюджетите така се приемат от управляващите винаги. Независимо от аргументите, които се изтъкват, така че няма някаква различна практика. Но се надявам, че тази практика може да бъде поправена между първо и второ четене. Още повече, че бюджетът на културата беше доведеното сираче две години в бюджета на България. Казвам го на фона на това, че БВП да речем не расте с това темпо, с което се иска, или пък цялостно бюджетът пада. Бюджетът за култура падаше много пъти повече, отколкото националния бюджет. Но сега имаме щастлива ситуация. За първи път, от както е това правителство на власт, почна бюджета за т.нар. функция „Култура” расте и респективно имаме повече пари за Министерство на културата, съответно за театри, за музеи. Макар и да са малко, но все пак единствените функции, които нарастват, са култура и образование. Нараства и бюджетът за БНТ, което също е оправдано, защото нейният бюджет беше драстично орязан две години подред. Но абсолютно неясно – бюджетът на телевизията нараства, а пък бюджетът на радиото спада. Няма някаква логика, която да ни казва, че единият оператор трябва да бъде нагоре, а другият – надолу. Според мен логиката, когато се движи бюджетът е, че или бюджетът на двата оператора отиват нагоре, защото бюджетът расте, или бюджетът и на двата оператора отива надолу, защото бюджетът пада. Абсолютно неясно. В този случай единственият, който е ощетен при това нарастване освен култура, е БНР. В комисията по медии и култура аз не получих отговор от нито един представител на изпълнителната власт, който се е сетил да ореже бюджета на националното радио с 7 милиона. Според мен това не е свършено от Министерство на културата. Аз разговарях със зам. Министъра Митко Тодоров. Той каза, че изобщо нямат отношение по процедурата по формиране на бюджета на националното радио. И според мен някой чиновник от Министерството на финансите е драснал и е казал телевизията нагоре, радиото надолу.
Водещ: Госпожо Петрова, дали ще научим наистина кой все пак е предложил бюджетът на националното радио да бъде с 7 милиона по-малко?
Даниела Петрова: Вижте, аз не мога да посоча точно кой.
Водещ:Да, всички питаха да обсъждането. Никой не отговори.
Даниела Петрова:Тъй като представители на Министерство на финансите казаха, че не е участвал пряко в изготвянето, а само в представянето на бюджета. Така че бюджетът в крайна сметка преди да влезе в Народното събрание, той минава през Министерски съвет. Т.е. авторът на бюджета е Министерството на финансите.
Водещ:Имате ли притеснения на фона на прогнозите, които правят от EBO, че пред радиото има бъдеще. Разбира се те го чертаят цифрово, хибридно, разпространяващо се на различни платформи. Но имате ли усещането, че в резултат на орязването на този бюджет БНР няма да се впише и ще бъде по-скоро в графа изключения, отколкото в друга графа?
Даниела Петрова: Ами не бих счела, че трябва толкова крайно и бързо да се изказва човек. Все пак това не е окончателният бюджет. Надяваме се между първо и второ четене да има предложения, да има преосмисляне дали цифрата да бъде 7 милиона. Дали съответно радиото също предполагам може да търси варианти, ако се запази това намаление по какъв начин би могло да се справи, защото човек, когато разполага с бюджет, ясно е, че той трябва да смени някои от приоритетите му. Но аз не смятам, че към настоящия момент трябва да се дават такива съвети, още повече, че медията…
Водещ:Ние задаваме въпроси все пак, защото знаем как стават нещата.
Даниела Петрова:Но смятам, че наистина трябва да се получи едно разумно обяснение, логично и аргументирано, защо точно 7 милиона. Ако действително се отчита, че голяма част от технологичното обновление и част от етапа на цифровизация е свършен, то смятам, че към настоящия момент има още доста какво да се наваксва и всъщност едно такова намаляване на бюджета на БНР съответно би довело до задържане на процесите.
Водещ: Разбира се далеч по същественият въпрос е какво ще се случи със свободата на словото обаче при това положение, защото всички знаем как се получават нещата.
Даниела Петрова: Надявам се да не намери вариант.
Водещ:Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Вижте, въпросът за свободата на словото в България ще се реши.
Водещ:В какъв смисъл се реши? Аз съм пропуснала.
Петър Корумбашев:А, ами Вие сте пропуснали. Ами да Ви кажа как се реши. Има две сериозни издателски групи, които доминират. Едната е телевизионният, другият е вестникарският пазар. Само радио пазарът между другото не е решен по този начин. И тези две сериозни групи работят изцяло в полза на управляващите. Ако случайно не сте забелязали да Ви го кажа. Примерно има вестници, които две години публикуват материали и не са публикували нито един критичен материал за правителството. Да речем – нормално ли е от 100 статии, 100 да са „за” правителството? Да приемем, че е нормално 90 да са „за” правителството, а пък в 10 да има някаква лека критика на фона на участниците в управлението.
Водещ: Разбира се.
Петър Корумбашев:А иначе да Ви говоря по отношение – но ако не сте го забелязали, може би само аз съм го забелязал. А иначе да Ви кажа – по отношение на бюджета на радиото. Вашият бюджет тази година е предвиден да бъде на нивото на 2007 година приблизително, само че разликата е, че националното радио произвежда 16 600 часа повече от програмата за 2007 година. Плюс това, че отива към дигитални програми. Плюс това, че например му е възложен и нов лиценз за сценарий на национална програма като в Бургас. И съставянето на бюджета на националното радио, в случая от Министерството на финансите, е в противоречие със закона за радио и телевизия, където се казва, че бюджетът се формира на база на произведена продукция. Така че Вие, ако Вашата продукция е нараснала с 16 600 часа в сравнение с 2007 година, бюджетът просто не може да бъде същият. Така че дори Министерството на финансите се беше постарало да спази закона за радио и телевизия, щеше да има такъв бюджет. Освен да кажа, че ние с моя колега Петър Данаилов говорихме днес и със сигурност ще внесем предложение между първо и второ четене за актуализиране на този бюджет, така че той да съответства на това, което е записано в закона за радио и телевизия.
Водещ: Ами и госпожа Даниела Петрова каза, че има известни надежди, че би могло нещо да се случи между първо и второ четене. Нали така, госпожо Петрова?
Петър Корумбашев: Аз съм готов да съдействам и на госпожа Петрова заедно да отидем на разговори в Министерството на финансите и да изясним как се е получила тази промяна в бюджета, защото, както разбирам, и госпожа Петрова не е била в течение. Аз дори с лека ирония в Комисията по /…/ националното радио то да си е предложило бюджета тази година. Но се оказа, че не е точно така. Така че съм готов и заедно с госпожа Петрова да проведем този разговор с Министерството на финансите, за да внесем и едно обосновано предложение за увеличение на бюджета, за да не се държим като на сватба – кой колко дарява. Да бъде финансово обосновано с оглед на държавните задачи, които се възлагат на националното радио.
Водещ: Колко далеч сме от европейските стандарти, които в началото и двамата чухте, за едно тригодишно бюджетно планиране? Пък защо не и за такси? Чу се препоръката на СЕМ, че е крайно време да има нов закон за радиото и телевизията.
Петър Корумбашев: Аз 10 години чувам, че трябва да има нов закон за радиото и телевизията.
Водещ:Е, то всички чуваме.
Петър Корумбашев: Да, това не е заслуга специално на това правителство. Така например не се реши, когато се прави бюджетът на националното радио и националната телевизия, за мен те наистина са държавни, тъй като тяхното наричане „обществени оператори” звучи добре, но те биха били обществени, ако наистина се финансираха от такси. Вие знаете, че няма разбирателство в обществото по това, че те трябва да се финансират от такси. Нито едно правителство до сега – включително и сегашното, не е посмяло да го направи. Тъй като хората ще го приемат като един допълнителен данък. Неслучайно няколко пъти са излизали публикации за данък телевизор, знаете. Или за данък – радио.
Водещ:Ако трябва да внеса още малко европейски ориентир – да Ви кажа, че словашкият парламент е приел закон, който ще отмени таксата телевизия заради кризата. И изобщо това се случва и в Япония. В Германия преходът от аналогово към цифрово телевизионно излъчване е почти завършен. Само във Великобритания ще се вдига таксата за телевизия, тъй като BBC ще предлага още нови услуги. Госпожо Петрова и Вие да кажете перспективата за един нов закон за радиото и телевизията. Дали би могъл да направи подобни обсъждания и изключения?
Даниела Петрова: Мисля, че приемането на бюджета, т.е. сключването на финансовата /…/ вече трябва да се мисли за стартиране отново на работата на работната група, която се занимаваше с изготвянето съответно на основните параметри – философия, принципите и проблемните въпроси, по които смятам, че достигна до определен консенсус или съответно се формираха по две позиции – „ЗА” или „ПРОТИВ” решението сливане на оператори, респективно финансиране, такси и т.н.
Водещ:Сливане на оператори имат в предвид сливане на БНТ и БНР ли?
Даниела Петрова:Да. Дискусията по този проблем е въпрос, който не е спирал – в този смисъл казвам, че на този етап няма такова решение, но иначе такъв спор, който се водеше по време на общественото обсъждане, съответно плюсове, минуси – надявам се, че трябва да се започне отново работа и да могат да се /…/този нов медиен закон. Той трябва да стане факт.
Водещ: Мисля, че всички биха били печеливши, ако между първо и второ четене БНТ и БНР съумеят да не се скарат. Аз съм сигурна поне що се отнася до колегите, че ние такива неща не правим. Но в крайна сметка за обществото наистина е важно двете обществени медии да бъдат в добри отношения и да не бъдат поставяни на рискове. Предполагам, че постигнахме консенсус по този въпрос поне?
Даниела Петрова:Да и аз също бих се радвала да се прояви здравият разум. Да не се конфронтират двете медии, защото те имат съответно една и съща задача.
Водещ:Обществена функция, да.
Даниела Петрова:Обществена функция, но същевременно се различават по начина на предлагане и изпълнение на тази функция.
Водещ: Господин Корумбашев?
Петър Корумбашев: Аз като човек, който е работил на БНТ много години и така да се каже може да се каже, че това е моята първа любов в медиите. Винаги гледам със съжаление сега на съдбата на националната телевизия. Тя за съжаление много отдавна загуби своята лидерска позиция. Между другото това е нещо, което е различавало БНР. Независимо от това какво се случва през годините и либерализацията на медийния пазар, това трябва да се отбележи много ясно. БНР запази своята делегираща позиция. Т.е. запаси и като пазарен дял, и като авторитетен източник на информация. Аз и до ден днешен – за мен най-уважаваните новини, които получавам специално аз, като слушател, са от БНР. И сега за награда БНТ, която се намира в незавидно положение, може би вече в 10-та по рекламни приходи и по гледаемост, и се увеличава бюджетът, а пък националното радио за награда за това, че е пазарен лидер – му се намалява. В никакъв случай не трябва да се разглежда това, че едни 7 милиона, които са отишли към телевизията едва ли не са взети от радиото. Според мен няма връзка между двете неща. Просто и на двете медии трябва да бъде увеличен бюджетът, защото ние първо трябва да стигнем до това, за което говорихме – формулиране на държавна политика, която трябва да се провежда в тези две медии. Неслучайно попитах по време на заседание на комисията защо ние вече нямаме щатен кореспондент в Кърджали на БНТ.
Водещ:Вече са Ви отговорили, че имат.
Петър Корумбашев:Не, нямат.
Водещ:Даже са Ви казали и колко пари е взел за последния месец.
Петър Корумбашев:Знаете ли колко взима колегата в Кърджали? 350 лева. Ако Вие можете да живеете с 350 лева в Кърджали – радвам се за Вас. За разлика от това, от три години там има кореспондент на ТРТ и се питам защо например българските турци трябва да получават своите новини от кърджалийския кореспондент от ТРТ, за не от кърджалийския кореспондент от БНТ? И се питам това национална политика ли е?
Водещ:Може би е дошло времето да направите едно „Куку” в радиото.
Петър Корумбашев:Ами не, като гледам как се развиват нещата е абсолютен „ever green”, даже бих казал, че може да бъде, то беше един път в седмицата – сега вече може да бъде и всеки ден. Въпросът е извън шегите, в които живеем – правим ли животът на хората по-добър и в частност правим ли нашите медии по-успешни? И с това искам да кажа, че националното радио показа една устойчивост. Между другото в националното радио винаги е имало една по-висока нотка на революционност. Аз го казвам като човек от БНТ.
Водещ:Има, да.
Петър Корумбашев: Помните „Let it be”от 1996. Да, много хубаво – по времената на Виденов.
Водещ: И не само по времената на Виденов. По всички времена Ви го припомняхме.
Петър Корумбашев: И се надявам да го има и сега. Обаче, за да го има това, в момента просто се провежда политика, която има по-приятелски разпределения на третата към медиите, които се държат по-приятелски към правителството.
Водещ:Ами, разчитаме на прогнозата, която направихте и двамата, че може да има промяна между първо и второ четене. Благодаря на председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии – госпожа Даниела Петрова и на депутата от БСП Петър Корумбашев. Добър ден сега казвам на Евгений Дайнов. В тези условия как ще се развие в бъдеще свободното слово?
Евгений Дайнов: Свободното слово е в доста странно положение в момента. Значи, Корумбашев е прав. Ако погледнем вестниците, там има системно недопускане на цялостно отразяване на това, което се случва, защото неудобни или критични неща просто не стигат до страниците на основните вестници, които формират така вестникарския климат. И човек, ако чете само вестници, на груби лъжи няма да се натъкне предполагам, но светът, в който ще започне да живее, няма да има много общо с реалния свят. Защото ти, като отрязваш неудобни неща, публикуваш само удобните, стигаш до създаването на виртуална реалност и накрая, опитвайки се да живеят хората в тази виртуална реалност, а политиците са много бързо заживяващи. Като видят хубаво огледало да ги отразява и хоп – казват „Това е реалността” Падаш по нос. Да не говорим, че с това затягане на медийния климат се появяват и това, което наричаме подмяна на дневния ред. Днес е фрапиращо това, което гледаме по вестниците. Министърът на здравеопазването попада на първа страница, защото акуширал бебе. Чакай сега! Това е класическа подмяна на действително с реалити шоу. Неговата работа на министъра на здравеопазването, не е да шества по вестниците и по медиите, а да прави здравната реформа, за да спасява живота и здравето на 7 милиона българи. Вместо това той какво прави? Изражда едно бебе, за да попадне на първа страница. И това е класическа подмяна на дневния ред на обществото. Тези неща винаги се плащат. Всеки, който го е правил – пада. Спъва се на равно място и пада, защото не вижда за какво става дума. Защо го правят и сегашните? Управлението на ГЕРБ не открива топлата вода. Такива неща и преди са правени. Удивителна провинциалност в момента се прави и виртуалната реалност, която се изгражда, е толкова подвеждаща самите тях, че те сами ще се спънат много бързо.
Водещ: Останете с нас. Ще продължим след малко да говорим за дневния ред на медиите и възможността на дневният ред да бъде такъв или онакъв спрямо бюджета. В един доклад, който излезе през тази седмица, който изследва възможността чрез етичните кодекси да се подпомага работата на журналистиката, та един от изводите в този доклад е, че подкрепяните от правителството медии са застрашени от авто цензура. Но и със самите закони се налагат ограничения на самите журналисти и етиката отива на заден план. Та, каква е връзката между бюджета и желанието от всеки един работещ журналист достоверност, честност, баланс, достоверност, прозрачност? Господин Дайнов, какво се случва с тези неща?
Евгений Дайнов: Ами, най-добре би било да е като в Англия – хората пряко да се плашат. Или както обществената телевизия в Америка – като искаш обществена телевизия, плащаш такса. Това по чудо е невъзможно да се случи в Източна Европа по ред причини.
Водещ:И в интерес на истината в цяла Европа се намаляват таксите, а само във Великобритания се увеличават.
Евгений Дайнов:Защото от там е тръгнала цялата история. Там са оцелели. Знаете ли, много неща в България, които не са само български, опират до добра воля на властимащия. Ако имаш добра воля – примерно даваш бюджет на радиото. Ти имаш добра воля. Ти си достатъчно умен, вече такива често срещаме в нашите управляващи, да знаеш, че обществото, ако е обслужвано добре от една обществена медия, то е по-стабилно и по-развиващо се и следователно ти намалява твоята работа като управляващ. Ако нямаш добра воля или си някакъв примитивен тип от крайните квартали, си мислиш, че това е твоя рупор – аз плащам, аз поръчвам музиката. Което между другото е българска поговорка. Няма английски еквивалент.
Водещ:Не няма.
Евгений Дайнов: Ти плащаш за концерт. Плащаш, за да отидеш на концерт на Rolling Stones, но Rolling Stones решават какво ще изсвирят – не решаваш ти.
Водещ:Но от друга страна и много трудно се превежда на английски.
Евгений Дайнов:Да, ами защото няма такова нещо. Отиваш на Rolling Stones, плащаш огромни пари, ама те ще решат какво ще свирят. Спомням си в едно от добрите правителства, няма да кажа преди колко години, защото ще се сетите. Абе, от добрите правителства на България, един от вицепремиерите на масата в ресторант гледаше новините по Държавната телевизия в 8 часа и се развика „Кой реди там новините? Я ми го дайте по телефона!” Това не се прави. Това не ти е твой рупор. Значи това не са твои пари. Както сега се казва, примерно казвам „Аз плащам – аз давам”, ама не даваш ти – аз давам!
Водещ:Така е. Всички даваме.
Евгений Дайнов:Срещу което аз не искам обществените медии, които аз издържам да са рупори на някой друг човек. Аз искам това да са моите рупори. Те да ме представляват мен.
Водещ:Как обаче тези 7 милиона по-малко ще натиснат копчето и ще сработи пусковият механизъм на авто цензурата според Вас? Има ли такава реална опасност, макар че с Вас не за първи път, говорих Ви все пак на територията на Драган Цанков четири някъде успява да се поскрие?
Евгений Дайнов: Това с зависи от всеки човек. Наистина тук Корумбашев беше прав като каза, че свободомислието, т.е. революционност го нарежда в тази сграда на държавното радио, на общественото радио винаги искрата на революционността е била по-силна, отколкото горе долу във всички други обществени институции. Това е до лично решение – дали, когато се погледнеш сутрин в огледалото ще се уважаваш или няма да се уважаваш.
Водещ:Харесах маската на не съвсем казващ истината човек.
Евгений Дайнов:Нещо, което много от българите и българските политици не разбират, че в основата на човешкото общество е достойнството. И ако нямаш достойнство, ти не можеш да се уважаваш. Ако нямаш достойнство ти ставаш маймуна, която търси от някъде да открадне банани. Така че то си е винаги до лични решения. Аз винаги се чудя. Аз съвсем сериозно друго се чудя. На фона на частните, така наречени независими медии, наистина с всичките си проблеми БНР е в пъти по-свободолюмислещо, в пъти. И мен ми е жалко и печално. За вестниците говорихме сега, да подпукаме и частната телевизия. Мен ми е жалко и непонятно как качествени и достойни хора толкова лесно се плашат от самата възможност да има сянка на опасност за тях. Във вестниците говорим за авто цензура. В българските вестници има авто цензура. Отгоре се наддават някакви, да речем, доста широки правила като например при предишните собственици на „Труд” и „24 часа” имаше /…/ „Не пипайте Георги Първанов”
Водещ:Е, Вие нали там не можехте да публикувате?
Евгений Дайнов:И сега не мога.
Водещ:А, и сега не можете.
Евгений Дайнов:Сега на мога, защото има и друго /…/ „Не закачай хора, които двете им имена започват с еднакви букви!” Но това е широка /…/. Но вътре вече започва едно, на всяко долно ниво самите журналисти си стесняват параметрите за възможна свобода. Защо го правят – аз това не мога да разбера. Наистина не мога. Значи да се върнем 22 години назад. Нас беше ли ни страх като връчвахме петицията на 3 ноември за Рила /…/ парламента? Беше ни страх, насирахме се от страх.
Водещ:Няма човек, който да не го е страх.
Евгений Дайнов:Ама бяхме там. Ама ние се насирахме от страх, защото те бяха отворили „Белене” вече отново. Можеха какви ли не неща да станат.
Водещ:Така е безспорно.
Евгений Дайнов:А сега какво ще им се случи, ако не ги е толкова страх? Аз това не разбирам!
Водещ:Ами хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:Нито в „Белене” ще ги пратят, нито ще изчезнат, нито ще ги отровят с полоний. Аз не разбирам.
Водещ:Хладилникът ще остане празен.
Евгений Дайнов:В цялата българската история на България няма нито един човек, умрял от глад. Това е единствената европейска страна, която е изградена върху следната философия – обяснява ми баба ми, която беше автентична селянка. Беше ходила една година на училище. Философия в България е следната – всички да имат какво да ядат. За това тук не бива да има страх.
Водещ:Пресилена ли би била хипотезата, че по този път традиционните медии ще бъдат убити, защото само след малко ще имаме възможността да чуем какво мислят пък хората, които са на възрастта на промените в България и искат да учат журналистика? Те разсъждават по съвсем друг начин. Та, пресилена ли е тази хипотеза, че това е равносилно на убийство на традиционните медии?
Евгений Дайнов:Вижте, вестниците, така наречени вестници, които отдавна не са големи, но така наречените големи вестници бавно и мъчително се самоубиват вече 10 години, както направи това СДС за жалост. И по същия начин, бавно и мъчително, без да било видима причина се самоубиват и този процес на самоубийство започна, когато дойде Царят.
Водещ:Липсата на свобода на словото е авто имунно заболяване. Така да кажем.
Евгений Дайнов: Дори Царят каза „Долу политиците! Всички покрай мен! Долу партиите!” И те започнаха да му пригласят. Е, как може да имаш вестник без политика? Няма такова нещо. И тогава им се сринаха тиражите наполовина, с това още наполовина, с това още наполовина, а сега още наполовина. Т.е. с всяка крачка към своето загиване поради собствения си страх и слагачество към властта, тъй като виждат, че им падат тиражите, правят още една крачка в посоката на слагачество към властта, при която тиражите им падат пак. Т.е. бившите големи вестници в България загиват. Да, това е така. Ама сами си я избраха тази съдба, не съм ги карал аз. Напротив – тичах да ги предупреждавам по царско време главните редактори. Викам : „Абе, хора, как може да има демокрация без партии? Как може да говорите, че двуполюсният модел трябва да бъде сринат, за да се съберем покрай Царя? Как може всички целите Ви да станат на сапун заради братовчеда на Царя?” То не беше пунш, принцеси, принцове, барони извираха от всякъде. Вестникът е политическо животно. В момента, в който престане да бъде политическо, умира.
Водещ:Какво мислят колегите, които тепърва ще станат журналисти, но за сега учат, на 10 ноември отидох във факултета по журналистика и чух много интересни неща. Останете с нас. Ще ги чуете и Вие след малко. Нямаше по-подходящ ден тази седмица да отида и да проверя във факултета по журналистика какъв е дневният ред на тези, които искат да бъдат журналисти утре и ще диктуват медийния дневен ред в другиден. Това пък да го имат в предвид политиците, ако им остава време да слушат радио. Та, във факултета по журналистика се срещнах с докторанти, които са връстници на промените в България. Какво те мислят?
Елена Петрова: Аз се казвам Елена Петрова. Уча международна журналистика. За “Wikileaks” – какво е “Wikileaks”? “Wikileaks” разпространява секретна информация и твърди, че тя е достоверна. Секретна информация, в смисъл такъв, че тя разшифрова грами, които се изпращат от посланици, например от правителството на САЩ. Тези грами обаче са публикувани в точно определени вестници. Единият вестник е „Guardian”. Доколкото знам и доколкото съм чела книгата на “Wikileaks”, която беше преведена на български от мои познати колеги преводачи и аз имах удоволствието да я прочета, Джулиана Санч се е срещнал с петимата главни редактори, с главният редактор на „Guardian”, на испанския „El mondo” май беше. За другите имаше и френски със сигурност. Имаше и още два вестника, за които просто не мога да се сетя в момента, но той се е срещал предварително с тях и са се договорили за информацията, която той ще им предостави и те съответно ще я публикуват. След което избухна скандалът и се заговори за информацията изобщо като достоверност, като достояние на хората. Журналистиката какво предлага? Т.е. има информация, която е строго конфиденциална и следователно достъп до нея имат точно определен кръг от хора. Има въпроси, които ние си задаваме от типа на „Трябва ли да се знае такава информация от всеки гражданин да кажем на Република България, ако със сигурност има и трябва ли да бъде достояние такава информация?” Защото какво би се случило?
Водещ: Какво мислите за журналистите в картончета? Важно ли е кой говори?
Елена Петрова: Да, важно е кой говори, но още по-важно е какво говори и как го казва. Т.е. забелязвам тенденция в журналистиката, че повечето новини са по-скоро повърхностни. Те не се задълбочават в същността на проблема. Има много…Много рядко съм срещала… Разбира се тези чисти коментари и анализи например на Димитър Иванов – следя го всяка сряда, рубриката му във в.”Сега”. Разбира се имам критики към него, но като цяло за вестника, въпреки че претърпях критика относно този вестник защо го чета поради факта, че той е червен. Просто не подобава на младо момиче като мен да чета такива неща. Аз смятам, че трябва да имаш различен поглед върху нещата. Просто, за да можеш на базата на най-различни менения, да си изградиш свое собствено такова и да можеш да го отстояваш.
Елена Кирова: Елена Кирова, Втори курс, „Международна журналистика” – магистърска програма „Международна журналистика”.
Водещ: Колко пъти тази вечер на 10-ти ноември споменахте 10-ти ноември тук? Присъства ли тази дата като някаква отправна точка при научаването на каквото и да било?
Елена Кирова: Не мисля, че е често споменавано по принцип, на който и да е 10-ти ноември, която и да е година т.е.
Водещ: А какво не казаха журналистите днес, на 10-ти ноември, 22 години по-късно?
Елена Кирова: Ами може би няма ясен отговор дали наистина има демокрация в момента в страната. Не знам дали журналистите казват, но мисля, че на много хора не е ясно, че всеки сам за себе си трудно си отговаря дали има демокрация или не.
Водещ:Експертите често казват, че не журналистите пишат заглавията. Кой пише заглавията днес?
Елена Кирова: Публицистите може би.
Водещ: А кой чете тези заглавия?
Елена Кирова:Е хората ги четат. Мисля, че масата ги чете.
Водещ:Как се четат днес вестници? Преди 10-ти ноември се четеше предпоследната страница, прогнозата за времето, резултатите спортните и толкоз. Днес как се четат вестници?
Елена Кирова:Аз всичко правя на обратно обикновено и не ги чета така. Понеже политиката ми е все пак по-интересна от спорта и от времето, аз лично започвам по нормалния начин. От пред назад, но действително много хора около моите познати започват отзад и спират до там. Поне мисля, че има доста хора, които спират до там – времето и спота.
Водещ:Какво е цензурата?
Елена Кирова: Цензурата е нещо, което в България присъства все по-застрашаващо.
Водещ:На какво прилича цензурата?
Елена Кирова: Бръмбар.
Водещ: Важно ли е кой говори?
Елена Кирова:Винаги е важно кой говори.
Водещ:Ясно ли е днес кой говори?
Елена Кирова: Не. Мисля, че не.
Водещ:Какво би станало, ако стане ясно кой говори тогава? Какво би се променило? Би ли се променило доверието, отношението?
Елена Кирова: Ами по-скоро мисля, че да. За голяма част от хората, ако стане ясно кой говори, мисля, че отношението би се променило. Със сигурност и доверието. Да.
Водещ:Какъв коментар или репортаж, или интервю за 10-ти ноември ще направите сега?
Елена Кирова: Бих попитала хората дали живеят в една демократична държава днес. Може би повечето биха казали, че не е така или, че поне това, което е в момента, не е демокрацията в нейния пълен смисъл. Така, както го разбират, че трябва да бъде. Аз имах един преподавател, който винаги казваше, че няма демокрация, а има анархия. Ако приеме, че сме минали демокрацията и сега има анархия в резултат на това, може би под някаква форма има и демокрация.
Водещ:Гневни има ли?
Елена Кирова:Гневни хора? Да.
Водещ:Какъв репортаж или интервю, или коментар за 10-ти ноември, ако сега дам камера, микрофон или там…
Студентка:Бих направила първоначално,ако имам възможност и време, ретроспекция на събитията от тогава и сега. Какво се е променило, какъв напредък имаме или напротив – нямаме. Какво смятат хората, т.е. оправдани ли са очакванията им. Какво са очаквали и всъщност какво се е случило. Има ли го ефектът на излъганото очакване, защото според мен го има и то до голяма степен за голям процент от хората.
Константин Христов:Константин Христов се казвам. Следвам „Международна журналистика” и „Международна сигурност” магистратури. Завършил съм политология.
Водещ:А кога ще ставате президент?
Константин Христов:Ами, президент имам право от Конституция след 40 години, ако все още имам желание, защото малко по-малко се изпарява като се сблъсквам с реалността. Тук ще бъде, да. Абе, Путин май още няма да е слязъл от стола в Русия.
Водещ:Ама това е съвсем сериозно или това е някаква шега колегиална, помежду ни?
Константин Христов:Едно време може би беше сериозно. Вече е по-скоро в рамките на шегата, защото имах шансът да се срещна с такива хора и разбрах, че това не е мястото за мен.
Водещ:Какъв е бил сблъсъкът с реалността, който Ви е отказал?
Константин Христов:Преди известно време бях във Външно министерство и работата там беше от една страна скучна, от друга страна практиките, на които станах свидетел, не ми бяха особено присърце. В момента се занимавам с журналистика и занапред може би ще продължавам да го правя, защото ми е приятно. Приятни хора. Работата е много интересна.
Водещ:Какъв репортаж, интервю или коментар за 10-ти ноември ще направите?
Константин Христов:10-ти ноември е една много светла дата за младото поколение, която последва 9-ти ноември, която е една още по-светла дата за цяла Европа и целия свят. Това е моето мнение с цена да претърпя демонтаж.
Водещ:Ама това също беше отдавна.
Константин Христов:22 години.
Водещ:Къде има частица от Берлинската стена в София?
Константин Христов:В София има пред НДК, но има и в доста други държави. В София трябва да сме горди, че част от социализмът все пак се е запазил под формата на едно парченце скала.
Водещ:Само не разбрах какъв ще е материалът за 10-ти ноември.
Константин Христов:На първо място искам да отбележа, че промяната от един начин на живот, от един режим в промяната на друг. Много хора може би на моята възраст, може би и аз съм от тях, но не можем да направим тази разлика, защото не сме живели и в двата режима.
Водещ:Свободата или саламът?
Константин Христов:Абе свободата е хубаво нещо, но без салама ще е малко трудно да се живее.
Водещ:Как се решава тази дилема от журналистите днес?
Константин Христов:Ами чувам, че много критично се гледа на тази дилема, защото от една страна това са неща, които не могат да се съпоставят малко или много. Едното е материално – другото не е и не е хубаво така да се говори, че едното може да замести другото. Смисъл и двете са важни сами по себе си, обаче свободата е нещо, за което хората са се борили с години, с векове преди нас. Преди саламът въобще да съществува така или иначе. Така че въобще според мен не би трябвало да става въпрос за сравнение.
Водещ: Може ли свободното слово да вземе в салона на политиците или просто да ги лиши от възможността да го разпределят на порции, господин Данов, и изобщо има ли криза на политическия PR? Защото тръгнахме от тази снимка „министърът изражда бебе”.
Евгений Дайнов: То пак е до достойнство. Томас Джеферсън го е казал много отдавна и изключително правилно – „Който, за да получи временна порция сигурност, жертва свободата си, не заслужава да има нито сигурност, нито свобода и доста бързо ги губи и двете!” Значи саламът извира от свободата. Ако нямаш свобода, нямаш и салам. Ние много добре помним как през социализма нямаше свобода и саламите бяха кът. Да не говорим за някои други по-луксозни неща като чесън, леща и подобни, които бяха изчезнали.
Водещ:Дали сега не сме в позицията на хора, за които кът и дефицитни са свободата на словото?
Евгений Дайнов: Към свободата дори професионални гилдии като журналисти и политици – към свободата българите имат лекомислено отношение. Те не я оценяват, типично българско е пак „Свободата не се яде!” Лекомислено е отношението, тъй като свободата трябва да се поддържа всеки ден и като отслабиш малко усилието, тя избледнява и загива, и става нещо друго. В България не се полагат достатъчно усилия да се поддържа тази свобода и това го виждаме. Та се върнем на въпроса за политическия PR. Пак го виждаме. Особено от Станишовото правителство и сегашното как търсят лесното, как подменят многообразието на мнения и гледни точки с опит това всичкото да бъде вкарано в удобно русло чрез това, което смятат, че е PR. Значи PR е доста сложно нещо. Не е баш това, което си мислят Станишев и Бойко Борисов, но в техните глави PR е „не допускаме лоши новини”, „хубавите новини ги увеличаваме” и „когато някъде имаме проблем, вадим човешко лице да умилиме хората”. Примерно „нямаме никаква идея какво да правим със здравеопазването, вадим обаче министъра като един добър човек, който изражда бебета”.
Водещ:Е, добре де, но това го имаше и преди 10-ти ноември.
Евгений Дайнов: Е, тогава всичко беше по-брутално. Беше много по-брутално. Те са принудени да прилагат PR, защото не могат да върнат онзи контрол. Все пак излязохме от онзи контрол. Онзи контрол, при който ние не знаехме колко е бюджетът на държавата, камо ли да го обсъждаме, камо ли да имаме мнение по въпроса.
Водещ:Сега поне го обсъждаме.
Евгений Дайнов:Сега поне го обсъждаме. И тези неща да обречени, но въпросът е друг. Когато нямаш свобода – нямаш салам. Колкото повече обсъждането от обществено и гражданско се подменя с PR-ни инициативи, толкова по-бавно се развива обществото, защото веднъж като отнемеш свободната среда за обсъждане…
Водещ:И толкова по-малко салам респективно.
Евгений Дайнов:Постепенно започваш да отнемаш свободната среда за инициативност в онази среда, която отдавна хората са сигурни, че ако са инициативни ще си направят предприятие и няма да дойде някоя мутра и до основи да им го вземе. Тази зараза плъзва из цялото общество. Опитът за контролиране на обществото плъзва навсякъде. Икономиката спира. В момента сме в точно такова положение. В точно такова. Малките и средните фирми, инициативните хора от цялата страна, от цялата, постепенно спират да правят, каквото и да било. Защото са задушени от данъчни, от доноси, от мутри, от чиновници и когато инициативните хора един по един спират да правят, каквото и да било в една държава, тя спира. В момента сме спрели.
Водещ:Полезно ли е да посочваме всеки ден кой разпределя порциите, защото очевидно тази длъжност навсякъде е заета и много яростно се изпълнява. Дори в медиите.
Евгений Дайнов:Ако в едно общество основният въпрос е кой разпределя порциите, това общество трябва да му дръпнем шалтера, защото то вече не е европейско – то е азиатско.
Водещ:Ами, да се върнем пак назад в годините, когато за нас това беше само една химера, и да си помислим днес, в слънчевия съботен следобед, за ценността „свобода на словото” и изобщо „свобода”. Хубав съботен следобед!

Интервю Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия

БНР, Събота 150 | 07.05.2011

Водещ: Следващия разговор в „Събота 150” е посветен на Международния ден на радиото и телевизията. Той се отбелязва днес, 7-ми май. Избираме този ден да говорим за бъдещето на радиото като медия с Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия. С нея ще коментираме и другите акценти от проведената в Рим асамблея на Съвета за радио и телевизия. Здравейте, г-жо Константинова!
Райна Константинова: Добър ден!
Водещ: Нека започнем нашия разговор тук с Вашата оценка за проведената последна асамблея в Рим?
Райна Константинова: Годишната асамблея, радио асамблея на ЕС за радио и телевизия, посветена на радиото, 17-та под ред, се проведе в Рим в края на миналата седмица при много голям интереси и, бих казала, огромно участие – 160 делегати от 56 страни членки на съюза. Много сериозна дискусия за бъдещето на радиото. Споменахме, разбира се, неговото минало, защото ние се гордеем с него, радиото е основоположник на модерните комуникации. Благодарение на радиото има телевизия, има интернет, радиото е огромен социален феномен, особено в дигиталния век. Но говорихме предимно за бъдещето и се състоя много сериозна дискусия. Също така стратегията на обществените радио оператори в Европа и новите предизвикателства, които стоят пред тях. Много интересна асамблея и с презентациите. Най-вече това, което се смята в момента, че е радиото на бъдещето – хибридното или DNS радиото, за културните предавания на радиото, за ролята на социалните медии, които както видяхме от априлските революции в Северна Африка, са в състояние да обърнат света. И разбира се, имахме избори.
Водещ: Споменахте обсъждането на бъдещето на радиото?
Райна Константинова:ю не само има бъдеще, то има много добро бъдеще, защото радиото е много гъвкаво, много достъпно и радиото е социален феномен, както казах. В момента то е на не по-малко от 9 платформи. Дигиталният век за радиото беше не изпитание, не проблем, а една голяма възможност, така че днес радиото може да се слуша и дори да се гледа на 9 различни платформи – по интернет, дори по дигиталната телевизия, на мобилните телефони, всякакви уики апликации. Абсолютно никой не поставя под съмнение доброто бъдеще на радиото, именно защото то технологически е много приспособимо към развитието на дигиталните технологии.
Водещ: Към днешна дата, как мислите, кои основни предизвикателства стоят пред този тип медии?
Райна Константинова: Това е и сърцевината на този доклад (…), който беше приет, между другото, много рядко събитие, с пълно мнозинство от ЕП – за бъдещето на медийния модел в Европа. Европа има дуалитичен медиен модел за разлика от Америка, за разлика от много места в Азия. Това са обществените и комерсиалните оператори. Предизвикателствата, особено сега, бих ги разделила в 4 основни посоки. Първите са политически, разбира се. Много голямо внимание се отделя в момента на независимостта на редакционната политика, на свободата на изказа, на плурализма на мненията. Между другото, всички ние смятаме, че наличието в Европа на двата модела – комерсиален и обществен, подпомага именно плурализма на мненията. На второ място бих казала, че предизвикателствата са икономически. Не просто някаква икономическа или финансова криза, въпросите за развитието на медиите, за инвестициите, за достъпността. Говорим страшно много и в момента в ЕК се създава специален комитет за наблюдение на спектъра, защото спектърът, както знаем, е едно обществено богатство, който обаче е доста изчерпаем, и е много важно как щ есе разпределя този спектър. Особено важно е в икономически аспект да осигури стабилното финансиране на медиите. Има най-различни модели. Нито един от тях не постоянен, не е траен, но в средносрочен план е важно да има стабилен модел за финансиране, защото доброто финансиране осигурява и независимостта на редакционната политика. И разбира се, технологически проблеми. Обществените медии, както и комерсиалните, трябва много бързо да реагират на всички новости в технологическия свят. Радиото става реалност благодарение на технологията, но само технологията не е достатъчна. И разбира се, въпросът за стандартизатите. В момента в Европа има само 16 стандарта, което прави медийния пейзаж много труден, но ние се надяваме, че в близките 10 години вече ще има един много по-разумен, контролируем стандарт, който, между другото, ще подпомогне и цялата индустрия. И разбира се, за обществените медии бих казала основно важен въпрос е програмният. Независимо каква технология имате, ако нямате добри програми, няма кой да Ви слуша. И затова високото качество на програмите са от особена важност. И тук вече можем да говорим и затова какви са предизвикателствата пред програмите във връзка със социалните медии, с блоговете. Някой може да си помисли, че всеки може да бъде журналист като отвори една интернет страница или един блог, и започне да разказва на света своите собствени мисли, чувства и наблюдения. Ние трябва да покажем, че журналистиката е много повече от това, че има отговорност, че има качество, че има отношение, че има равнопоставеност.
Водещ: Как определяте ролята и мястото на БНР в сравнение с останалите обществени радио оператори в Европа?
Райна Константинова: Много хубав въпрос и много съм горда да кажа, че БНР в сравнение с останалите обществени оператор в Европа е модерно, с много добро управление. То има характер, има качествени програми, т о е стабилно и разпознаваемо, бих казала, видимо. То има личности, има таланти, които съумя да опази, и таланти, които съумя да привлече и развие. БНР има свой собствен глас и е един пример за политиците как трябва да се работи, за целия народ, за всички, за националното обединение и националния напредък. Искам да пожелая на всички Ваши слушатели, на всички колеги от БНР – честит празник! Радиото има бъдеще и в дигиталния век радиото е красиво!
Водещ: нека така да завършим. Благодаря Ви. Райна Константинова, директор на Отдел „Радио” в Европейския съвет за радио и телевизия.