в. Капитал I Райна Грудова-де Ланге I 10.09.2011

Колкото и ожесточени да са политическите кампании, те са нищо в сравнение с форумните битки. Коментарите под статиите в електронните формати на вестниците и агенциите са много по-разгорещени, а често разкриват и интересни неща за отношението на избирателите към политиците.

Форумците са своеобразна, макар и много специфична, фокус група – най-често агресивна, негативна (няма политик, за който да преобладават положителните коментари), конспиративна… В същото време анонимността, която онлайн изданията на медиите предоставят, ги превръща в отдушник на мнения, които иначе трудно изплуват в публичното пространство. В крайна сметка се получава нещо като дестилат на политическото подсъзнание на обществото – всичко това, което движи политическия избор, но никой не смее да си признае. Ето защо с началото на настоящата избирателна кампания "АИИ Дейта про"* направи за "Капитал" преглед на форумния имидж на канидидат-президентите. В анализа са включени Волен Сидеров, Меглена Кунева, Ивайло Калфин, Румен Христов и Росен Плевнелиев.

Въпреки че фокус групата не e много представителна (много малка част от аудиторията онлайн пише във форумите), за PR екипите анонимните мнения са нещо като паразитния шум в телевизионния сигнал – дори и слаби, дразнят. И могат да развалят и най-добрата сценография. При телевизора е лесно – той просто се изключва, но при политическите кампании нещата са по-сложни.

Някой политически екипи избират просто да пренебрегнат този анонимен дразнител, други – да се борят усилено с него. И двата подхода обаче може да се окажат погрешни. Първият, защото пропуска да се изправи срещу и да преодолее подмолно ширещите се слухове и менения. Вторият, като отдели твърде много внимание на съпътстващия шум за сметка на съществените характеристики на кандидата.

***

Росен Плевнелиев

Почти половината от коментаторите (43%) са против кандидатурата наРосен Плевнелиев за президент на България. Една част от тях, защото смятат, че мястото му е на министерския пост, който заема понастоящем:"Жалко би било Плевнелиев да стане президент. Това е същото като един пълководец да извади най-добрия си генерал от огъня на битката и да го сложи в канцелария да бие печати и сортира бумаги…" Голяма част смятат, че той ще бъде марионетка в ръцете на Бойко Борисов: "На всички е ясно, че няма значение какво мисли Плевнелиев. Той ще бъде в ролята на подставено лице, което е обидно както за него, така и за избирателите."Една трета от коментарите (30%) са неутрални. Малко по-малко от тях (27%) са положителните коментари.

Забелязва се огромна разлика в количеството статии и съответно коментари, генерирани преди и след официалното обявяване на Росен Плевнелиев за официален кандидат на ГЕРБ. Преди обявяването му са анализирани 13 статии със 120 коментара в наблюдаваните медии. След 4 септември (датата на официалното обявяване) са генерирани и анализирани 38 статии и 858 коментара. Въпреки тази разлика мнението за него не се променя.

Положителните коментари за Плевнелиев са продиктувани най-вече от работата му като министър. Хората с добро мнение за него почти винаги изтъкват постиженията му със строежите на магистрали, проекта за саниране на жилищни сгради с цел енергийна ефективност, както и проверките му по Черноморието на концесионните договори. Освен тези аргументи се изтъква и представителният му вид, който според положителност настроените читатели е далеч по-приемлив от този на останалите кандидати: "Жалко, че не можем да го клонираме хем за президентството, хем за 2-3 други ресора извън сегашния му – като земеделие, туризъм, ОП "Конкурентоспособност".

Неутралните коментари за Плевнелиев са най-вече на хора, които смятат, че той не е способен да бъде президент заради липсата му на опит в политиката: "Плевнелиев е по-подходящ за премиер. Той е експерт, а не политик. За президент трябва да се предложи някой успешен дипломат или политик."
Негативните коментари са много и от различно естество. Най-често срещаните са мнения относно отношенията му с Бойко Борисов (хората се притесняват от силното влияние на премиера върху Плевнелиев), неяснотите около миналото му (изникват въпроси за забогатяването му, за работата му в Германия в началото на 90-те години ("заминал с червени пари"), за строежа на "Бизнес парк София", коментиращите предполагат минало на партиен активист преди 1989 г.), както и противоречивите изказвания относно желанието му да се кандидатира за президент, което може пак да се отнесе към зависимостта му от премиера.

Решението на Плевнелиев да подаде оставка е прието с равнодушие от хората, които не го подкрепят, и с одобрение от хората, които го подкрепят. За сметка на това отказът на Маргарита Попова да напусне поста на министър на правосъдието е приет с голяма доза съмнение и спекулации относно разминаването в действията на кандидатпрезидентската двойка."Росен за разлика от Калфин, Кунева и Сидеров единствен постъпи мъжки и достойно с морал и си подаде оставката!"

Първият рекламен клип, заснет заедно с официалното обявяване на Росен Плевнелиев за кандидат на ГЕРБ, е приет също с голяма доза съмнение и неодобрение. По-голямата част от коментиралите читатели не харесват клипа заради ниското качество на заснемането, както и явния според тях непрофесионализъм на изказването. Тези, които твърдят обратното, са почти два пъти по-малко. "Как така един час преди номинацията на кандидатпрезидентската им двойка потвърдил, а клиповете готови? Никак не обичам да ме лъжат и правят на баламурник."

Среща се и голяма доза критика на дейността му като министър. Негативните мнения в случая идват от прекалената публичност на действията му, най-вероятно придобита от влиянието на Бойко Борисов и ГЕРБ върху него. Според тях Плевнелиев много говори, а всъщност нищо не е свършил: "Вярно направиха се доста пътища, магистрали но българинът не яде асфалт… Досега са изградили 19 км, започнати преди тях." Критикувани са и договорите за строителство на магистралите, както и проверките по Черноморието.

Силни страни:
- Няма съмнение за подкрепата за него от Борисов, което му прелива рейтинг
- Успехите му като министър на регионалното развитие

Слаби страни:

- Възприема се като пионка на Бойко Борисов
- Експертният му имидж, който той сам насаждаше.

Ивайло Калфин

Над половината от коментаторите на Ивайло Калфин смятат, че той няма шанс да спечели изборите, и се изказват саркастично за него. Любопитно е високото ниво на неутралните коментари (като се има предвид цялостния форумен негативизъм).

Основната критика към Калфин е, че се опитва да се представи за безпартиен, подобно на Меглена Кунева (често изказалите се твърдо заявяват убеждението си, че двамата кандидати ще се борят за един и същ електорат).

Сред коментиралите кандидатурата му обаче има и хора, които разграничават личността на Ивайло Калфин от политическата сила, която го издига за кандидат-президент, а именно: одобряват личността, професионалния опит и идеите му, но не одобряват издигащата го БСП.

Също така имената на Ивайло Калфин и Георги Първанов редовно присъстват в едно изречение, обикновено съдържащо нападки към двамата. Коментарите са насочени предимно към приемствеността на Калфин със сегашния президент – много от коментиралите го описват като "калфа на Гоце": "Достоен наследник на Гоце! Всичките му послания са извън официалните му правомощия, а от тях мирише на руски енергийни комисионни." Следва да се отчете обаче, че повечето от тези коментари са на привърженици на други политически сили.

Не липсват и коментари относно възнаграждението, което Ивайло Калфинполучава като български представител в Европейския парламент, бъдещата му пенсия в България, късния момент, в който е потвърдил намерението си да участва в предстоящия избор за президент на страната. Също неодобрение буди и фактът, че все още не е обявен кандидатът за вицепрезидент на Калфин.

Част от критиките се отнасят и към неговото образование, кариерата му като евродепутат и факта, че не е подал оставка като такъв. Повод за явна критика и подигравателни коментари е и PR кампанията на Калфин, която го направи "член-кооператор в Търговище", което е възприето от повечето хора като евтина реклама и трик, използван от социалистите преди години:"БРАВО! Сега да стане член-кореспондент на Тутраканската селищна система и да ,оди да копа!"

От друга страна, има и коментиращи, които виждат в Калфин политик с международен опит като депутат в Европейския парламент, което допринася за репутацията му. Все пак положителните коментари към него идват основно от привърженици на неговата партия. Друг от факторите, които влияят положително на имиджа му, е и противопоставянето на управляващата ГЕРБ: "Разчитам, че Калфин, президентската институция, ще бъде коректив на правителството на ГЕРБ. За какво ни е президент, който само ръкопляска на правителството и ускорява затъването ни в блатото."

Коментарите около кандидатурата на Калфин разкриват и още един любопитен тренд. Много хора предпочитат партийно подкрепен президент, който да бъде контрапункт на правителството. В това отношение Меглена Кунева губи, тъй като независимостта й (реална или привидна) не й дава достатъчно лостове за въздействие върху ГЕРБ.

Силни страни: 

- Опит в международната политика като все още действащ депутат в Европейския парламент
- Изглежда експертно
- Единственият реален контрапункт на ГЕРБ

Слаби страни:

- Възприемането му като "наследник" на Първанов
- Стремежа да се дистанцира от издигналата го партия
- Еврократската му аура

Меглена Кунева

Огромната част от коментарите за кандидатурата на Меглена Кунева (около 73% от общо 285) изразява неодобрение – читателите критикуват политическото й минало, начина, по който станала еврокомисар по линия на НДСВ, както и факта, че съпругът й е свързан с конкретна политическа партия, докато тя се явява като независим кандидат за президент.

Поради партийните й връзки с НДСВ изникват спекулации около гласовете, които би получила от бившата тройна коалиция при евентуален балотаж."Ако НДСВ я подкрепя като партия и това е единствената партия, която я подкрепя, това не значи ли, че е техен кандидат?" Очевидно е, че засега посланието й, че тя е гражданският кандидат за президент, не намира много отклик при форумците.

Тонът на много от коментарите е саркастичен, много често и откровено злобен. Основа на повечето негативни коментари е бракът й с Андрей Пръмов- син на бившия секретар на ЦК на БКП Иван Пръмов. Това е основният аргумент за обвиненията, че Кунева е свързана с номенклатурата (много рядко се среща мнението, че все пак баща й е лежал в затвора в Белене). Често срещани са и нападките към нея, свързани с работата й в Брюксел, както и толкова битови въпроси като компенсацията й след напускането на комисията.

Остри критики са изказани и по повод съгласието й да се затворят 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". "Нека не забравяме, че тя каза "Йес" за затварянето на АЕЦ "Козлодуй". 

Много коментирана тема е законността на самото кандидатиране на Меглена Кунева за президент. Според чл.93, ал.2 от Конституцията на България кандидатът за президент "трябва да е живял последните пет години в страната", затова коментарните блокове преливат от свободни тълкувания – дали престоят й в Белгия като еврокомисар се брои за държавна служба, съответно кого е представлявала там, това служебна командировка ли е или не, която логично оправдава неприсъствието й в България.

Бившият еврокомисар събира симпатии с контактите си в европейските институции, които биха могли да бъдат изключително полезни за страната ни. С одобрение се ползва "европейският й имидж".

Силни страни:

- Политическият опит и връзките, които е създала по време на престоя си в Брюксел
- Имиджът й на политик, с който се свързва влизането на България в ЕС
- Излъчването й, което създава впечатление, че би била приета добре в чужбина

Слаби страни:

- Обвързаността й с НДСВ
- Слуховете за връзки с партийни дейци отпреди 1989 г.,
- Еврократската й аура
- Тежестта на решенията, които е взимала като министър

Волен Сидеров

Изглежда, интересът на медиите към Волен Сидеров и изявите му в политическото и обществено пространство затихва. Мониторингът ни откри само 12 статии, посветени на кандидатурата на Сидеров, които са провокирали читателски коментари (62 коментара). В коментарите за Сидеров прави впечатление поляризацията на мненията – читателите или изразяват безрезервна подкрепа за Сидеров, или тотално го отхвърлят и определят за политическа карикатура и фарс.

По-голям е все пак делът на негативните коментари. Причините за това са крайността на разбиранията, призивите и действията на Сидеров. Негативно настроените читатели или се шегуват, или говорят с неприкрит сарказъм за действията и думите на Сидеров. Според други той просто поддържа провокативен имидж и реално не е способен да извърши това, което се заканва да направи: "Прави се националист, за да се добере до властта. Големи приказки, много обещания, но в крайна сметка не прави нищо."

Малцината, които го подкрепят, смятат, че той е решението на проблемите пред България: "Все пак засега Волен е единственият, който защитавабългарските интереси пред монополите, макар и на думи."

Силни страни:

- Малко, но верни привърженици
- Добрите отношения, които поддържа с управляващата партия – ГЕРБ (възприема се като борец срещу "тройната коалиция")
- Армия от форумни поддръжници

Слаби страни:

- Поляризира общественото мнение с действията и възгледите си
- Провокира хората с крайни мнения
- Не е възприеман на сериозно

***

Румен Христов

Като цяло кандидатурата на Румен Христов не предизвиква сериозен медиен интерес и не провокира сериозни дискусии в онлайн пространството. Доминиращото мнение, изразено в читателските коментари, е неодобрение и съмнение в неговата кандидатура. В очите на онлайн аудиторията Румен Христов е неизвестен и "сив кандидат" – политик с бледа политическа кариера и страдащ от липса на лични и професионални качества, които да го откроят от другите кандидати. Според много голяма част от читателите неговата кандидатура е неподходяща и дори безсмислена, като се има предвид кои са опонентите му.

Поведението на СДС и новосформираната коалиция с маргинални десни политически формации зад гърба на ДСБ допълнително кара читателите да изразят своето неодобрение за кандидатурата на Румен Христов.

Сред основните причини за негативното настроение срещу него са и предишните му решения като отговорно лице, които според читателите са били в ущърб на страната (приписва му се решението за връщане на земята, което било навредило на селското стопанство), както и изказванията му след обявяването му за кандидат-президент, които според читателите са неадекватни и несериозни.

В последните дни се разсъждава в посока дали Христов не е подкрепян тайно от Ахмед Доган и ДПС: "Ако исках да гласувам за Румен Христов, щях да гласувам лично за Доган."
Малък е броят на неутралните и положителните коментари за "синия" кандидат, като нито едните, нито другите се открояват с нещо изключително. Според тези форумци Румен Христов просто е по-добър от кандидатите на останалите партии.

Силни страни:

- Абсолютната подкрепа на хората, верни на СДС

Слаби страни:

- Безлична кандидатура
- Слаба политическа кариера и подозрения за близки отношения с ДПС
- Маньоврите около издигането му и разпада на "Синята коалиция"
- Асоциациите с миналата му политическа дейност

*АИИ Дейта Процесинг доставя услуги в сферата на измерването и управлението на репутацията за над 100 международни компании и водещи доставчици на бизнес информация за всички региони в света

Оригинална публикация 

www.trud.bg I 9.09.2011

“После е…е нема каене!” Каква е тази простотия, ще възкликне всеки възпитан човек. Ами, предизборна реклама от братска Македония. Простотия, че и отгоре, но се запомня. А това е основната цел на всяка реклама – да предизвика интерес, за да продаде стоката.

Добрата политическа реклама винаги постига целта си. Независимо какво говорят по-късно анализаторите.

Тези дни премиерът Бойко Борисов от раз зачеркна клипчетата на кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ Росен Плевнелиев – Маргарита Попова. И правилно, сюжетът им бе изцяло построен в духа на соцриториката – ръкостискания с обикновени граждани, потупвания по раменете. И на фона на всичко това – Плевнелиев и Попова с комсомолски патос обещават, обещават, обещават…

Бойко Борисов не се подведе по клишето “няма лоша реклама” и отсече – сваляте ги, прилягат повече на БСП. От предизборния щаб обясниха, че това били “видео-визитки”, а не предизборни клипове. Истинските филмчета ще са готови до 23 септември, когато започва предизборната кампания. Техен автор, както и на “визитките” , ще е фирмата на Нико Тупарев. И нека музата да е с него, кръстят се в щаба.

В щаба на червения кандидат Ивайло Калфин работят ударно, но тайно по клипа му. Знае се само, че специалистите предложили четири варианта, но нито един от тях не бил одобрен. Задачата им не е от леките – творението им трябва да се хареса и на Калфин, и на соцлидера Сергей Станишев. В момента кандидат-президентът драсва последна редакция под дипляната си с посланията към избирателя. В тях той ще каже за какво е “за”, а за какво – “против”. “Важни са хората, важна е България!” – това е девизът, с който Калфин ще търси подкрепата на гласоподавателя. Клипчето си обаче Калфин ще крие до последно, твърдят от щаба му.

Десницата още пази в тайна рекламните хитрини, с които ще убеждава избирателя, че на 23 октомври трябва да пусне тяхната бюлетина. Известен е само слоганът на кандидата за президент, излъчен от СДС – Румен Христов – “Мога да променя България, от теб зависи”. Сините издадоха и че клипът на президентския им образ се снима, мястото на действието е “цялата страна”, а в кампанията може да декорират фонтаните из градовете в синьо. Там, където общините позволят.

“Синята боя” си звучи като намигване към онези седесари, които ще си спомнят “синьото утро” от зората на демокрацията. Но пък дългото и неособено бляскаво послание на Христов с нищо не напомня на едно от най-запомнящите се рекламни изречения за 22 години демокрация. И днес, като чуем “Той е”, изплува образът на президента (1997-2002) Петър Стоянов.

Лидерът на “Атака” Волен Сидеров още няма клип, тепърва се мисли, казват от партията, въпреки че кампанията започва скоро. Слоганът по новите плакати на националиста, който пак ще се пробва за държавен глава, е “И врагът знае, че съм прав”.

В годините след 1989 г. българинът свикна с шаренията, която неизбежно придружава всеки вот.

Първата “картинка”, която разтърси обществото, бе прословутата “карта с черепите” през 1990 г. Авторът на идеята да се направи карта, на която местата, където по времето на комунизма е имало лагери, да се обозначат с черни черепи, не е известен. Акцията бе проведена в комплект със “синьото утро”, в което София осъмна омазана в синьо. Навсякъде, където можеше, бяха написани лозунги в подкрепа на СДС със светлосиня блажна боя. Политолозите още не са се разбрали колко процента смъкна на СДС тогава тази двойна инициатива.

По същото време БСП се скри зад Катето и Начко, симпатични анимационни герои с полународни носии и ясното послание – забравете кой как ви лъга 45 години, ние сме партията на народа, я си спомнете колко работехте, а как вдигнахте по две вили.

За “Той е” – слогана на Петър Стоянов от кампанията през 1996 г., вече стана дума. Днес мнозина си спомнят и за синята дънкова риза, с която се бе пременил Георги Първанов на плаката от кандидатпрезидентската си кампания от 2001 г. Той носеше посланието – аз съм като вас, ето – ризата ми е дънкова, но не е маркова и това си личи, досущ като вашите.

После дойде модата на билбордовете. Симеон Сакскобургготски благодари от огромните пана на тези, които подкрепиха НДСВ.

Е, с билбордовете се прочу най-много лидерът на РЗС Яне Янев. Но преди той да осее родината с посланията си така, че шофьорите се упътваха – при първото “Яне” наляво, после при второто – надясно, СДС вече прекали с този вид агитация. Това се случи през 1999 г. на местните избори. Особено във Варна, където синият кандидат-кмет Добри Митев “беше навсякъде”. Яне Янев е номер 1 в плакатните хрумки и тази година – измисли слогана “Да уволним Бойко Борисов”, който разпръсна из интернет пространството, качи на билбордове, промуши ни го през ушите от радиостанциите.

Преди Янев да почне да весели населението с идеите си, реализирани на плакати и билбордове, първенството по симпатичност на политическата реклама се държеше от “Гергьовден”. Там измислиха овцете, държащи плакат: “Стига свинщини!”, мозъка, гарниран със заръката “Ползвай го!”, безопасната игла, готова да убоде дебелия задник на този, който не иска да се размърда.

Друга “разтърсваща” реклама принадлежи на “Нов избор” и е от кампанията на тази позабравена формация от парламентарните избори през 1994 г. От плаката на “Нов избор” “гледаха” кадрирани девет бая отпуснати задника, върху които имаше печат “Стар”, а отдолу се четеше “или Нов избор”, за да се получи посланието/внушение – “Стар (задник) или Нов избор”.

Бойко Борисов също се разписа в рекламната част – със слогана “Генерална промяна”, с който искаше доверието на софиянци за кмет на частичните избори през 2005 г. Тогава Татяна Дончева от БСП размаха мухобойка срещу него. Но тези плакати не й донесоха успех. Въпреки че се запомни. Така бе и с клипа, в който соцлидерът Сергей Станишев подкара трамвай. Да не говорим за плакатите с “Гласуваш за Борисов, получаваш Костов” и за клипа с брадвата. Те обаче бяха от “трето лице”, т.е. от името на партия “Зора”, един от партньорите на БСП в “Коалиция за България”. В дъното на тази негативна кампания бяха израелските пиари на соцпартията – специално ангажирани и както се говори, твърде добре заплатени.

Е, сега ЦИК забрани такива номера и партиите или ще трябва да измислят нещо ново, или ще говорят от първо лице.

Оригинална публикация

www.bgnes.com | 03.07.2011

Интересното в случая е, че хората са станали много чувствителни към това, което говори Борисов, а това не беше така само до преди година – две. Мисля, че това, което се случва в момента, както и този "ден без Бойко Борисов", всъщност показва, че времето, в което всичко му беше простено е в миналото. Това заяви в интервю за БГНЕС антропологът Харалан Александров.
"На мене честно казано няма да ми липсва, ако не го виждам един ден по медиите. Мисля, че много хора ще си отдъхнат", изтъкна антропологът. Той подчерта, че инициативата "ден без Бойко Борисов" е много ясен сигнал към премиера да внимава какво говори и да хармонизира PR-а с реалността.
"Не следя изявите на премиера и те са толкова изобилни и отвсякъде връхлитат, че не успявам и да искам", каза Александров. Той отдава изказването на Борисов, за "българите, които трябва да бъдат държани здраво като кучета" на спонтанната арогантност, която повечето българи практикуват по отношение на сънародниците си и която става скандална, когато премиерът я използва. Антропологът е на мнение, че кризисния PR с публичните изяви на кабинета засега върши работата, но това ще е до време. "Мисля, че все повече хората ще наблюдават, но все по-внимателно и все по-критично какво реално се случва и ще започне сериозен публичен дебат, т.е. влизаме в реалността, което е добра новина", обясни той.
Харалан Александров бе лектор на конференция за етническите отношения в България. Той смята, че нямаме повод за тревога по отношение на етническите въпроси. "България е забележително спокойна в това отношение – от гледна точка на конфликтите, но продължават всички тези феномени, свързани с изключването", каза той. Според него, хората стават все по-чувствителни към въпросите на етническото включване и изключване. "Мисля, че това е истинската гаранция, за това да продължим по пътя на цивилизоването на отношенията. Ние някак си твърде дълго време живеехме с нагласата, че сме постигнали страшно много, просто защото не сме направили етнически конфликт и война. Това е, разбира се, безспорен факт, но далеч не е достатъчно", подчерта Александров. Според него, тепърва в контекста на членството ни в ЕС започва разговорът за мултикултурното общество и намирането на мултикултурното съжителство в България. /БГНЕС
София / България

Оригинална публикация

Vsekiden.com I 30.06.2011

Розалия Николова I 1.07.2011

Бинев говори пред 80 хиляди души на олимпийския стадион в Берлин

Германската столица събра културите на 151 държави

По покана на създателя на Фондация „Изкуството да се живее” Шри Шри Рави Шанкар евродепутатът Слави Бинев бе сред най-официалните гости на провеждащия се в Берлин Световен културен фестивал. Събитието се организира по повод честването на 30-тата годишнина от създаването на фондацията и събра в столицата на Германия 80 хил. души от 151 страни от целия свят. На събитието, което бе като обща молитва за мир, която е и любимата дума на политиците, присъстваха не само бивши и настоящи политически лидери, но и кралски особи, бизнес лидери и религиозни водачи. Поздравителен адрес към присъстващите направиха президента на ЕС Ван Ромпой, бившата говорителка на Сената на САЩ Нанси Пелоси, краля на Гана Нана Кокроко ІІІ, президента на Индия Пратибха Патил, министър председателя на Индия Д-р Манмохан Сингх, Жак Сантер – бивш шеф на европейската комисия, както и министри от Бангладеш, Русия, Косово, Германия, евродепутати и много др.
Като единствен представител на българския политически елит, Бинев в речта си пред присъстващите на стадиона благодари на Шри Шри Рави Шанкар за поканата и за всичко, което прави в името на мира и хармонията между хората. Евродепутът ни акцентира върху необходимостта да бъде засилен междукултурния и междурелигиозен диалог „ защото когато хората не говорят, те не се разбират”. „Вярвам, че ако света се ръководеше от хора на културата,вярата и изкуството щеше да е много по-добър от настоящия, в който ни управляват други”, сподели Бинев, чиято покана да говори на фестивала не бе само като покана към политик, но като покана към архонт, чиято мисия е да работи в името на екуменизма и да подпомага интеррелигиозния диалог. „Бог, независимо как го наричаме, е усмивка и щастие, а не неуспех и страдание, затова пожелавам на всички щастие” каза Бинев и както и във всичките си интервюта дадени за световни медии завърши с думите „Бог да пази България!”. Бинев се присъедини и към 1000-те представителите на българската култура, които под звука на тъпани танцуваха право хоро на Олимпийския стадион. Световния културен фестивал бе разтърсън и от гласа на Елица Тодорова, която изпя „Вода” и поведе хорото, което бе с абсолютен синхрон със страхотния дъжд, който се лееше над стадиона .
Веднага след тържествения финал на Фестивала Бинев замина за Брюксел където по покана на посланиците на САЩ в ЕС, НАТО и Белгия, техни превъзходителства Уилям Кенард, Иво Далдър и Хауърд Гутман ще присъства на официалния коктейл по случай честването на Деня на независимостта на САЩ.