БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-27
Водещ: Как медиите и хората да станат по-чувствителни към уязвимите групи хора. Това дискутираха журналисти и експерти в края на седмицата във Велинград. Смисълът на тази дискусия защити с данни Мира Радева от МБМД. Езикът на разделението най-ясно личи в учебниците от 1-и до 4-и клас. Там жената е до печката, а бащата работи. Този остарял модел, формира мнението за живота на децата ни. Формирал е и нас, днешните им родители. А тази двойственост пречи и на хората, и на медиите, и на законодателите. Цензура ли ще бъде спирането на едно риалити преди да е започнало? Какво трябва да правят медиите, когато хората доброволно се отказват от своите права? Не за първи път ще ни се наложи да дискутираме факта, че еврокръпките в Закона за радиото и телевизията обраха отново голямото недоволство на мнозинството експерти и медии. Никой вече не спори за необходимостта от един нов закон. Кой и кога обаче ще го напише, така че да има по-малко недоволни и пред скоба да бъдат извадени интересите на слушателите и на зрителите в крайна сметка? Може ли един нов медиен закон да бъде написан като в риалити? Днес ще опитаме чрез един задочен диалог да го научим от отговорите на председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и медийния експерт доц. Георги Лозанов. Имаме ли вече второ поколение риалити, когато нещата опират не до тялото, а до душата? В каква реалност ни предлагат да живеем рекламите ще ни каже пък проф. Христо Кафтанджиев.
Аграрните общества са тези, които умишлено поставят и търсят границите. Там доминира общността над индивида. Това е патриархалният модел. В постиндустриалните общества и в информационното индивидът става център. И така, от времето на парната машина човек се опитва да се еманципира над общността и да направи така че никой да не го дискриминира. Днес в „Клубът на журналистите” опитваме да намерим една по-добра защита от дискриминация в един своеобразен задочен диалог. Проявяват ли медиите дискриминация ще чуем сега от председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че има ясно отграничена картина, но все пак се усеща в някои от статиите не добрия тон или по-скоро не доброто представяне на конкретни факти, събития, самото личностно отношение към конкретни лица, политици или събития и това довежда до едни негативни настроения у читателя, респективно хората. Считам, че има какво още да се желае за по-прецизното общуване и представяне на информацията в медиите.
Водещ: А според вас става дума за незнание или за нарочни грешки в преследване на рейтинг?
Даниела Петрова: Не бих казала, че става въпрос за незнание. Това е или стил на писане, или съответно начин на изразяване у конкретни журналисти. Но не считам, че форматът в масовата медия трябва да бъде това. Явно има и този стил, който допада на определена категория читатели, но трябва да бъде прецизиран начинът на изказ и съответно на представяне на фактите и събитията, за да може всеки реално да направи своите оценки за…
Водещ: Как да се избегне тази дискриминация – чрез регулация или чрез саморегулация?
Даниела Петрова: Считам, че чрез саморегулация трябва да бъде избегнато в печата. В електронните и другите медии там със самата регулация, с контрола върху съдържанието може да бъде решен този въпрос. Но е по-добре да се говори по въпроса, да има превенцията, съзнанието и отношението на обществото към представянето на събитията.
Водещ: А къде са повече случаите на дискриминация – в електронните медии, които са регулирани от закон или в печатните медии?
Даниела Петрова: Като по-достъпни с оглед икономическата ситуация всички граждани, може да се каже, на Република България гледат телевизия, така че те там по-широко, в смисъл по-широка е аудиторията, която е атакувана. Там се атакува чрез рекламни съобщения, чрез изказ в представяне на определени събития. Но не може да се каже, че в печатните медии не се забелязва тази тенденция. Като пример мога да дам примерно за извършено престъпление. Вместо да бъде посочено, че две лица са извършили престъпление, уточнява се съответно техния етнос, което също създава едно настроение у обществото към тази категория от гражданите в нашето общество.
Водещ: Проявяват ли медиите дискриминация в „Клуба на журналистите” потърсихме мнението и на медийния експерт доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Ами аз не мога да дам обща оценка, правили сме проекти по-скоро за толерантността. Спрямо един начален период, когато изведнъж имаше много категорични, много резки позиции, в една или друга степен дискриминационни, сега има едно нормализиране в тази посока. Но на ниво отделни казуси има много случаи на дискриминация.
Водещ: В случая става дума за неразбиране?
Георги Лозанов: В случая става дума за надценяване на здравия и на битовия разум. Какво ще ми говориш за това, това са глупости, що ще наричаме циганите роми? Ами защо ги наричаме, защото политически коректният език е основа, на която започваш да мислиш и да преживяваш света по друг начин. Това е ритуал, който те интегрира към толерантността. Когато всичко това започва да изглежда като глупост, естествено нарастват агресивните енергии на сблъсъка между различностите. И то ние обикновено като кажем различности, разбираме етнически и религиозни. Има страшно много други различности, много по в нюанса, които могат да бъдат основа за дискриминация – във вкусовете, в културните и професионалните области, във възрастта. В обществото като цяло съвременното, възрастните хора по условие са дискриминирани, така да се каже възрастта едва ли не е грях. Тук могат да се намерят много показатели, даже далеч от традиционните видимости на дискриминацията.
Водещ: Голямо предизвикателство ли беше избирането на Обама за президент на САЩ? Спомням си в първите дни имаше много нестабилност по отношение на двете понятия – политически коректното цветнокож и чернокож.
Георги Лозанов: Да, голямо предизвикателство, защото няма толерантност, ако си оставиш една малка територия, заключена стая, в която си казваш, обаче там аз пък ще си бъда такъв, какъвто съм. То значи, че ти изобщо си такъв. Всичко друго може обаче президентът няма как да е цветнокож. …на върха на властта, на върха на разбирането за обществото все пак си оставаш дискриминационно настроен. И това избиране пречупи точно тази нагласа. В смисъл, даваш най-големите възможни привилегии на различния. Голямата… на избора на Обама победа е белите, които гласуват за един цветнокож да ги управлява.
Водещ: Тоест ние сме все още в сферата на привидностите и се стараем да не проявяваме в живота си, в коментарите си дискриминационните си скрити помисли?
Георги Лозанов: Виж, да го разделим на няколко зони. Първата зона е когато въобще не искаш да се съобразяваш с никакви норми на толерантност и си смяташ, че този здрав, битов разум, този диктат на кръвта, на цвета на кожата, на това, което си ти, на подобието е абсолютно оправдан. Това си ти и няма какво да се правя на друг. Аз цигани не харесвам. Това може да го чуете 100 пъти. Това е най-пещерната форма на мислене и на дискриминация, дори и българското общество криво-ляво излиза от това. След това идва втората зона, в която вече започват, поне в публичната иконография, в публичното поведение, влизайки в публичната роля да започваш да спазваш политически коректния език… едни вътрешни все пак аргументации и разбиране за това, че другата гледна точка е ценностно по-висока. Но остава третата, в която наистина да можеш да определяш собствения си живот според законите на толерантността, така да кажа. В Америка се казваше отдавна, че не е въпросът да защитаваш цветнокожите публично, а е въпроса, когато дъщеря ти иска да се ожени за негър, да й позволиш. С избора на Обама в американското общество демонстрираха, че и тази трета най-трудна, най-интимна форма на толерантност е утвърдена в американското общество. Ние сме много далече от нея.
Водещ: А къде сме ние?
Георги Лозанов: Ами ние сме на границата между първата и втората зона. Там някъде се клатим и всеки според социалната си принадлежност, вкуса си и т.н. е ту от едната страна, ту от другата.
Водещ: Има ли достатъчно неформални санкции за прояви на дискриминация, така щото да има корекции?
Георги Лозанов: Има общности, така да се каже, особено академични общности, по-интелектуални общности, в които хора с подчертани дискриминационни нагласи не могат да им принадлежат. Те ги изолират естествено, както ако някой крещи много, сядаш на съседната маса по-далече, да не го чуеш.
Водещ: По отношение на медиите?
Георги Лозанов: Ами по отношение на медиите, вижте, това знакът за качествена медия, един от знаците. Няма как да има качествена медия, която да е дискриминационна. И обратно, няма как да има жълта медия, която в основата си да не почива на някаква форма на нарушаване на човешки права. Жълтата медия се храни, ако мога да кажа така, от нарушаване на права. Въпросът е да е в резултат на доброволен отказ на тези ,които влизат в нея, а не да отиде и така да се каже компроматно, насила да им отнеме, както често се случва, да им нахлуят в личното пространство, да изнесе на показ неща, които да ги превърнат вторично в жертва, виктимизация вторична. Иначе ако те сами ти покажат личния си свят, това е друго.
Водещ: Дискусията може ли деца да влизат в риалити формати продължава. Ако обаче въпросният риалити формат бъде спрян преди да тръгне, дали това няма да е цензура?
Цензура ли е едно риатили да бъде спряно преди да тръгне? Когато човек в крайна сметка сам се откаже от правата си, може ли по закон регулиращ орган да го защити и това всъщност не е ли цензура? В „Клуба на журналистите” търсим коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че гражданските организации могат да бъдат цензури, както регулаторът, така и институциите, които имат правомощие да вземат становище. Но това би дало възможност за една превенция при евентуално включване на децата в такъв тип формати да се съобрази съдържанието на формата, условията, в които ще участват децата, т.е. да не бъде застрашено тяхното психично и физическо здраве, да не бъдат лишени от образование и нормални условия на живот. Нещо повече, моделът, който те ще представят в този формат на обществото, пред своите връстници трябва да бъде добре подбран форматът на предаването, за да са добри и посланията, които ще получат хората.
Водещ: Но всичките тези дискусии преди да е започнало предаването не влязоха ли директно в сценария на въпросното риалити?
Даниела Петрова: Това не може да се каже. Нека да оставим нещата в ръцете на продуцентите и да се надяваме, че те ще имат предвид всички отправени препоръки при евентуалното вземане на участия на деца в този тип формат.
Водещ: В „Клуба на журналистите” в задочния диалог отново търсим мнението и на доц. Георги Лозанов. Цензура ли би било едно риалити да спре преди да е започнало?
Обаче и в този случай, когато става дума за медии, експлоатиращи личния свят на непублични хора, се появява един проблем как могат те да бъдат защитени от себе си?
Георги Лозанов: Да, аз обаче тук много се боря срещу патернализма на който и да било. Никой не ми е по-голям приятел от мен самия си мисля аз. И когато тук се явява някакво общество, някаква държава особено, което ми се струва вече много опасно, това избива на тоталитаризъм. Аз обичам да говоря за това, че на времето през комунизма ни бяха нарушавани правата и даже това бе държавна политика нарушаването на човешките права. Сега в някакъв смисъл нарушаването на пра вата започва да идва от един опит за деспотизъм върху индивида да не се отказва от тях. А пък правото на отказ от едно право е част от правото. Само казваме, че правото на живот не подлежи на отказ. В съвременната ситуация на толерантността, така да кажем, е разбирането на това продължаващо право отказ от правото. … тя е право за мен, защото аз мога да се откажа, ако реша, че, така да се каже, това ще ми донесе някаква друга за мен самия ценност, привилегия, смисъл.
Водещ: В този смисъл дали гражданските организации, които искат да възпрат участието на деца в риалити формати, не се явява класическо потвърждение на дефиницията за цензура?
Георги Лозанов: Да, гражданските организации фактически изискват от СЕМ предварително да спре едно предаване и да го цензурира. СЕМ няма право по закон да извърши това. Така да се каже подтикват го към беззаконие. Така че аз се надявам, че СЕМ няма да се подведат, макар че СЕМ често вместо да прилага закона е бил част от нарушаването му. Но този път мисля, че… още повече, че такива формати не за първи път се реализират в България, мисля, че СЕМ вече има някакъв тренинг, знае как да постъпва. И разбира се, отварянето на дебата за това как децата трябва да присъстват в публичното пространство, в медията, особено в такива по-рискови формати, хайде да ги наречем… Макар че какво ли значи по-рискови формати, аз не знам например малкият коментар, едно предаване, в което се експлоатират деца и техните мнения и така да се каже от това се прави и забавление, и се превръща в шоу за възрастните, защо да е по-безопасно от това да отидат с родителите си в една игра, каквато ще бъде „Биг Брадър”? Казвам тези неща не защото не си давам сметка, че може да има рискове, но тези рискове трябва да бъдат много конкретно разпознати и предписани като правила, по които да се организира играта. А ние от една обща морализаторска позиция това не може да стане, от гл.т. на такава позиция не може да стане нищо друго освен вътрешно напрежение да се създава в обществото.
Водещ: Излиза, че пак ще чакаме европейска регулация на подобни предизвикателства?
Георги Лозанов: В Европа има много примери за…, в Америка, която пък специално внимава за това, комерсиални формати, в които влизат деца. Сега например в рекламата не е препоръчително участието на деца, но не заради това, че се нарушават техните права, а защото е нелоялна конкуренция към другите рекламодатели, тъй като ползваш един сантимент в повече, който по начало децата носят, за да продаваш нещо. А не че нарушаваш техните права. Та в Америка има един формат, в който се разменят семейства, пак риалити формат популярен, се разменят родителите – бащата отива в едно семейство, а бащата от това семейство отива в друго. Разбира се не става дума за сексуална размяна на партньори, а става дума за попадане на хора от съвсем различни среди в нова ситуация. Те започват да се грижат за семейството в новата роля, при което много е важно как реагират децата естествено. И така нататък. Аз смятам, че нашето общество, за съжаление, вътре в границите на частното пространство поддържа много висока степен на нетолерантност. Само да видим домашно насилие, което излиза през ден в най-различни случаи в медиите се вижда какво става зад тези стени. Затова аз специално на този „Биг Брадър”, ако се реализира добре, гледам с известна надежда да се влезе в по-интимната структура на човешките отношения в семейната група, да се разиграят, така да се каже, пред камерата и да добият някаква видимост. От това може да се направят важни изводи, които действително, включително и тези организации за защита на децата да им дадат един нов репертоар на техните задачи.
Водещ: Доколко реакцията на гражданските организации е част от сценария на този „Биг Брадър”?
Георги Лозанов: Във всички случаи не знам дали е част от сценария, но във всички случаи това е, така да се каже, този семеен „Биг Брадър” вече започна. Ето, благодарение на гражданските организации обществото започна да реагира, зрителите му се появиха и слушателите, така че те дадоха старт на играта преди играта, което естествено е в някакъв най-общ смисъл в полза на тази игра. Разбира се в полза и на самите граждански организации, защото те така добиват публична видимост. Не случайно те много обичат гражданските организации да се хванат за медията, и то ако може за най-комерсиалния формат на медията, пък тя ще ги избута в центъра на публичността. Аз смятам, че много по-голям резултат ще имат организациите за защита на децата, ако се преборят с нещо просто. С това ромските деца да стоят по светофарите, каквато кампания впрочем започва, и да мият стъкла и да дишат изпарения. Ето това е експлоатация на детски труд. Или пък ако направят разследване за това, за семейства, които унищожават детето, инвалидизират го предварително, за да може да проси по-убедително. Има всякакви ужасни неща. Там е много важно да се види. Само че там е тежко, защото това е реалността в нейния най-суров вид. Всички ние разбира се се чувстваме много по-защитени, или какво да кажа самите, да се занимаваме с реалността през нейните образи, да се занимаваме с образите, само че това е разходка в облаците.
Водещ: Тъжно ли живее човек като наблюдаващ и наблюдаван в една прозрачна среда и какво регулира медийното законодателство според доц. Георги Лозанов?
Георги Лозанов: Давам си сметка за стойността на личната неприкосновеност, за това какво право е тя. Никой не може да се намеси там, ако ти сам не искаш. Заедно с това е съвременният „фаустовски договор” непрестанно да даваш големи части от тази лична неприкосновеност, за да се интегрираш към модерния свят. Чрез това, чрез отказа от лична неприкосновеност излизаме от патриархалното общество и влизаме в едно модерно общество с цялата двойнственост на този процес, да кажеш, че си член на модерно общество. Патриархалността буди своите носталгии. Разбира се най-хубаво е най-хубаво е(…) трикрако столче децата да седнат пред огнището, а бабата да им пее, да плете и да им пее народна песен, само че докога ще стане така. И дали ако това успеем да го възстановим, този етнографски резерват на собственото си минало, ще се чувстваме там по-щастливи и по-реализирани?
Водещ: А какъв резерват по отношение на законодателството са медиите днес?
Георги Лозанов: Медиите са както често в България в голям антракт. Ние в тези 10 години, откакто има закон, все в някакъв антракт живеем. Защото се направиха едни частични поправки в Закона за радио и телевизия, пак тъй като бяхме закъснели безобразно по отношение на изискванията на ЕС да направим тези, във връзка с цифровизация та най-общо поправки, но те са поправки в тяло, което вече не може да понася поправки, каквото е тялото на този закон. Това е както като кърпиш една дреха 100 пъти, тя накрая вече не можеш да я закърпиш, защото тя ще се разпадне, няма какво да кърпиш, тъй като е само кръпки. Нещо такова прилича Законът за радио и телевизия. Така че сега трябва да се направи един нов закон. Върху тази цел най-после, ние все това чакаме, да дойде една власт, която да направи един нов закон, така че тя да не си уреди конкретните играчи чрез този нов закон, защото това не е никакъв закон, тогава е една форма на вкарване в зависимост на медиите.
Водещ: Да, но сегашните поправки предизвикаха точно такива коментари, че се появяват странни субекти, които да регулират, има определения с генни модификации, с частния горски?
Георги Лозанов: Аз мисля, че трябва към граждански организации и професионални сдружения да се измества медийната регулация, това е обща тенденция към дерегулация, т.е. държавата да отстъпва за сметка на професионалните сдружения. Въпросът е, когато ние кажем граждански и професионални сдружения, отзад обикновено се появяват собственици, включително и Съюзът на издателите, организацията, която е приела кодекса, етичния. Да, но това е организация на собствениците. А в най-добрия случай това е едната гледна точка. В някакъв смисъл дори защитата на потребителя е от обратната страна на процеса. Ние нямаме реални потребителски организации. Аз ще бъда доволен да се из нася регулацията в граждански организации, само че организации на потребители, а не на собственици.
Водещ: Могат ли експертите да компенсират този дефицит на гледни точки?
Георги Лозанов: Ами знам ли. Сигурно могат, само че първо зависи експертите каква реална роля ще имат в писането на новия закон. Второ, често тези експерти са също обвързани с интереси да ги защитават. Тоест ако законът се прави в ситуация на напрегнат граждански дебат, то тогава експертното мнение би могло да звучи автономно и авторитетно. Иначе ако се направи набързо в някой кабинет, дори да има няколко експерти зад тях, няма да даде този резултат, който се очаква най-после един закон за радио и телевизия, който да вкара българските електронни медии от аналоговата в цифровата ера. И не толкова технологично, колкото като манталитет. Защото цифровата ера спрямо аналоговата е стотици пъти по-свободна, така да кажа.
Водещ: Доколко експертите са търсени в навечерието на сформирането на една работна група, каквато обещана за създаването на един нов закон за радиото и телевизията?
Георги Лозанов: Аз нямам поглед върху това. всеки, така да се каже, сам си експерт и затова не мога да преценя.
Водещ: А вас търсили ли са ви?
Георги Лозанов: Аз имах един разговор на времето, преди време, още когато започна тази поправка със зам.-министъра по тази част Дерелиев, и сега тогава аз водих един първоначален дебат, защото ми се струваше, че през дебат разбира се трябва да се прави всичко, и тогава министерството демонстрираше такова желание. След това имаме уверение, че когато започне новата фаза на писането на закона, отново ще бъде поканен, чакаме.
Водещ: Как си представяте дебата?
Георги Лозанов: Вижте, то тези, които са експерти, или сме експерти, хайде да се причисля, сме една лодка хора. Колко хора в България да имат експертиза по отношение на медиите? Трябва да имаш някакъв опит, да си работил. Ето аз 6 години стоя в СЕМ и НСРТ, и то в първата фаза на закона, когато всичко беше още топло и го разглеждаш с почуда, дали ще тръгне, къде ще даде дефекти и т.н. После се оказа, че е още по-сложно, отколкото ние мислим. Така че си представям, че може в един дебат обаче публичен и открит. Най-напред да има това, което в света се нарича консенсус на експертите.
Водещ: Доста опити за написването на един нов медиен закон се провалиха в последните години. Доколко в условията на един своеобразен Биг Брадър може да се напише един добър медиен закон според председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Ако използваме лексиката на риалити форматите, може ли чрез едно риалити да бъде създаден един нова закон с повече обществено участие?
Даниела Петрова: Всеки казус може да даде повод за законодателна инициатива. Нещо повече, в самия закон за радиото и телевизията, който съвсем скоро беше променен, изрично е разписано участието на децата и представянето на реклама и ориентирани продукти към децата, към подрастващите. Считам, че има възможност при евентуални недостатъци в предаването или негативни явления, още да се прецизира и да се работи по този въпрос.
Водещ: А ако експертите влязат в Къщата, могат ли да напишат там нов закон?
Даниела Петрова: Силно се съмнявам, че ще бъдат допуснати експертите в Къщата, но с чувство за хумор бих казала, че и животът, и самото предаване може да даде винаги повод за корекция и за нормотворчество.
Водещ: В днешния своеобразен задочен диалог в „Клуба на журналистите” по отношение на написването на закон в условията на един своеобразен Биг Брадър, включваме доц. Георги Розанов.
Георги Лозанов: Риалити формата щеше да има една привилегия пред начина, по който досега се правят закони в България, че щеше да се прави пред цялото общество. Разбирам вие накъде отивате, да ни изберат, които сме експерти и да ни затворят в Къщата на Биг Брадър. Въпросът обаче е, че ако Биг Брадър ще диктува правилата на играта, няма да има никакъв смисъл и резултат. Ако ние ще спорим помежду си, ще се харесваме или съответно ще бъдем мразени от публиката, но накрая Биг Брадър ще каже кой печели.
Водещ: Обикновено Биг Брадър поне лицемерно дава думата на публиката да определи кой печели. В този случай сте още по като че ли песимистично настроен?
Георги Лозанов: Да, в правенето на закони обикновено няма никаква публика. Биг Брадър със сигурност го има, но публиката не.
Водещ: Тоест и този път считате, че прекалено декоративна ще бъде ролята на публиката?
Георги Лозанов: Не. Аз не искам като гражданските организации децата, нищо да предпоставя. Искам да кажа само какви са рисковете, и то ги казвам конкретно, а пък какво ще се случи, се надяваме, всеки път се надяваме, че най-после е дошла една власт, която ще има по отношение на медиите, да кажем, нормално европейско отношение. Да ги остави да бъдат регулирани според закон, направен според природата на самата медия, а не според моментния интерес на този или онзи. Мога да кажа обаче какъв е най-лошият сценарий на този Биг Брадър на писането на закона. Или един от най-лошите. Примерно дебатът за новините на турски. Той как завърши? Не се направи референдум, разбира се за щастие, но Волен Сидеров навсякъде каза, Бойко Борисов не може, той е министър-председател не може да си позволи да направи референдум, но ние ще намерим решение. Така че хем няма да има референдум, хем ще излязат новините на турски език. Тук даже вече не става дума за новините на турски език, но си представям, че с това Волен Сидеров се опитва да каже може би следното: Ние се разбрахме с Бойко и то ми остави влиянието, политическото върху националната телевизия. Ето това, да кажем, ако „Атака”, такъв тип договорености, идеологически предпоставки от гл.т. именно на една ксенофобия и нетолерантност, независимо, че при Волен сега тя много омеква, започнат да решават съдбата на обществената телевизия, освен това една партия, която има такава клатеща се от гл.т. на модерните ценности идеология, от гл.т. на модерното общество, е лесно зависимо. Представям си, че тогава тя става много лесно жертва на манипулатори и се явяват хора, които имат опит в това отношение, например един Кеворкян, и си представям една телевизия отново, както беше в началото на по-миналия мандат, под чинното влияние на Кеворкян, пак „Всяка неделя”, пак разчистване на сметки. Ето това е един много лош сценарий за новия Биг Брадър на закона.
Водещ: „Има много малко реклами за чалга, а колко много журналистически четива.” Автор на този предизвикателен коментар е проф. Христо Кафтанджиев. Коментира го Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Аз смятам, че рекламата изпълнява една доста невидима, но мощна функция. В нея има много послания, включително и политически, и културни, свързани с толерантността, ако искате, извън комерсиалния й ефект. И нашата реклама въобще не е изследвана от тази гл.т. Аз сега започвам един проект с художествената академия, който спечелихме пред министерството на образованието, в който да наблюдаваме тъкмо културните ефекти, така да кажа, на рекламата върху българското общество в продължение на 3 години. Така да се каже, какво прави рекламата с нас, докато ние си мислим, че се случва най-опасното, че тя се опитва да ни продаде стока? Но тя освен че ни продава стока, това даже е по-малкият риск, защото ние вече сме съвременни хора и знаем да не се поддаваме така сляпо, тя заедно с това ни учи на толерантност или на нетолерантност, учи ни на сексуални поведения, учи ни на неразбиране на затворен и отворен свят и т.н. Тоест тя е един цял репертоар от журналистическите дебати дори, със собствените си средства набързо ги вкарва и стига много по-лесно до аудиторията. Така че в този смисъл Христо може и да е прав.
Водещ: Как ще изглеждаме след, колко, след 25 години ли?
Георги Лозанов: Риалити телевизията ще победи телевизията, всичко ще е едно риалити, само че пък самото риалити ще е съвсем различно от това, което днес си представяме, т.е. една голяма интерактивна среда, в която в основните каузи, дебати почти всички участват, всичко става пред всички, всичко става на базата на едни вътрешни сблъсъци и взаимоотношения, в една среда, живеем в една голяма обща виртуална публична къща.
Водещ: Това обаче не е ли вторият дубъл? Защото всяко едно риалити има репетиция преди това.
Георги Лозанов: Самата ни идентичност се променя, както казах от патриархално общество. Виртуалният човек много повече и по-лесно ще може да влиза в роля. И затова и много по-малко ще има нужда от репетиция. Ние сме свикнали, че стоим затворени в едно частно пространство в нашия си свят, а когато ще ходим публично, ще се представим по един друг начин, а после пак ще се върнем други в собствения си свят. И това представяне винаги ще е много по-бляскаво, а зад това ще се крие едно по-малко, страхливо човече, което ще си знае собствените си възможности. Това знаете ли каква има най-проста битова видимост? Когато се нареди масата за гости и детето като посегне, не пипай, това е за гостите. Или се представяме пред света, пред отворения свят, пред публичната си роля едни, а в същност дълбоко в себе си си знаем, че сме други. Мисля, че в това отношение ще се промени идентичността, няма да има такъв тежък дуализъм между частния човек и публичния човек. (…)
Водещ: Чак след 25 години обаче?
Георги Лозанов: А, много повече вероятно. Това е една оптимистична прогноза, ако въобще е оптимистична.
Водещ: Какъв свят ни предлагат рекламите, доколко те имат влияние върху хората, добър ден на проф. Христо Кафтанджиев? Даваме ли си сметка за рекламните внушения, професоре?
Христо Кафтанджиев: В смисъл като потребители, или?
Водещ: Ами и като потребители и като свидетели, защото сме свидетели на рекламите.
Христо Кафтанджиев: Ами то какво да ви кажа, като говорим за реклама, между другото тези неща, които ги каза проф. Лозанов, съм абсолютно съгласен с тях, явно мислим почти идентично с него. Самата реклама е доста различна. Да кажем, сега примерно да ни попитат какво мислим за медиите и какво… примерно има много сериозни медии, от типа на „Файнейшъл таймс”, които са висша степен на съвестност, има жълта преса, която е на другия край – същата история е и с рекламите. Както виждате има и нещо с чалга, но пък от друга страна има и много социални реклами, които са друга също част от рекламната действителност.
Водещ: Какъв е процентът на социалните реклами у нас и какъв е процентът на предизвикващите негативни реклами, предизвикващите друг ефект?
Христо Кафтанджиев: Е, естествено големият процент са рекламите, които са свързани с производство, маркетинг стоки и т.н. Но те непременно не всичките са негативни. Така че това по отношение на облъчването може би ми се струва, че не е съвсем правилният подход. За да може да се развива икономиката, примерно в производствените разходи на всеки продукти услуга влизат и разходи за маркетинг и комуникация. В този смисъл рекламата е и част от самото производство, икономиката на…
Водещ: Доколко тези внушения обаче, които ни прави рекламата днес, определят границите, които ние очертаваме?
Христо Кафтанджиев: Ами какво да ви кажа, всичко зависи от рекламиста и от рекламодателя. Ако примерно те са по-нормални хора, създават едни, как да кажем, по-човешки реклами, примерно свързани с културата – да кажем един типичен пример в това отношение е календарът на „Лаваца”, която е марка и (…), примерно за този календар (…) – една от най-известните световни фотографки и става произведение на изкуството. Примерно подобни реклами са на джинсите „Дизел”. И в този смисъл… Има реклами, които е правил дори, да кажем, Анди Уорхол, и фактически тези реклами стават част от световната култура. Между другото и по отношение на България има такива примери. Някои от най-известните български поети, става въпрос преди 9 септември, са писали рекламни текстове, някои от най-известните художници са рисували за реклама. Така че ситуацията е малко двусмислена, не е само чалга. Но разбира се има и чалга.
Водещ: А какво ще кажете за социалните реклами, които продават? Защото това като че ли е един нов клон в рекламистиката?
Христо Кафтанджиев: Не, просто в България моделът комуникативният, явно това е част от културната схема на нацията, като се говори за социални каузи, се работи повече с медии и с пиар. Журналистика и пиар са основните, които… Но да кажем в други култури, дори ако щете в една толкова близка култура до нас като руската или като македонската, се използва доста реклама. Такива големи световни организации, например като „Грийнпийс”, Световния фонд за защита на животните, използват много реклами в своята дейност, чиста реклама, и то по един много успешен начин и добре си комуникират дейността. В смисъл, има много положителен ефект. Така че общо взето трябва да взимаме пример в това отношение. А и в България има не малко социални каузи, които също работят с реклами. И по принцип, доколкото знам, дори рекламните агенции в този смисъл работят безплатно за тях, както и медиите също безплатно публикуват рекламите или ги излъчват, които са по отношение на социални каузи.
Водещ: Да, тогава това е допустимо, защото се счита, че зад една социална реклама има социален интерес.
Христо Кафтанджиев: Да, това си е социална кауза, така че има… (…) доколкото си спомням имаше няколко големи кампании със социална реклама. Така че както виждате рекламата не е само чалга, а пък ако гледаме по-прагматично, дори и чалгата, ако хората обичат да я слушат, нищо не може да направим в това отношение, може би дори по-добре да е включим в нашата комуникация, за да достигнем до някаква положителна цел. Говоря социална реклама, ако трябва.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар и за отделеното време!
Период на провеждане:
