EVENTS.dir.bg I 2010-01-12

Apeiron Academy започва 2010 година с нова среща на Клуб Вътрешен комуникатор – професионална мрежа на специалисти в областта на вътрешните комуникации в България от 2008 година.
 
Срещата ще се проведе на 13 януари 2010 година, от 18.30 до 20.00 часа в Apeiron Hall, ул. „Искър” №54, ет, 2, София. 

Повече информация на Grapevine Blog 

Apeiron Academy канят всички колеги да коментират темата, да предложат въпроси за обсъждане и да споделят своите мнения във форума на Клуб Вътрешен комуникатор на Grapevine Blog.

Информация за Среща на Клуб "Вътрешен комуникатор" на тема: „Социалните пушачи” или алтернативни начини за директна комуникация със служителите", 13.01.2010 г.

Потвърждения за участие в срещите на Клуб Вътрешен комуникатор се приемат на тел : 02/ 811 78 55 или на grapevine@apeironcommunication.com 

M3 Communications College I 2010-01-11

Значението на медия анализа и медия планирането е подценявано, но само от тези, които просто са решили да наричат себе си PR. Всеки професионалист в областта е запознат с полезната и задължителна роля, която медийният анализ и медийното планиране играят в PR дейността, за да бъде тя още по-ефективна и целенасочена. Именно тази тема засегнахме с д-р Александър Христов, автор на множество статии за PR и реклама. Понастоящем той е директор „Връзки с обществеността“ в „Корпоративна търговска банка“ АД и е председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). В средата на януари стартира неговият двудневен курс в M3 Communications College на тема „Медия анализ и медия планиране“.

Ето какво ни разказа д-р Александър Христов.

1. Какво представлява добрият медиен анализ? Какви са целта и ролята му в съвременните комуникации?

Добрият медиен анализ е скучен. Скучен, но изключително полезен. Той осигурява много ценна информация – за медиите, техните аудитории и тенденциите в отразяването на определени теми. Един от най-важните му компоненти е профилът на аудиториите на съответните медии. И макар че е трудно всички характеристики да се опишат и остойностят, колкото по-подробно се направи това, толкова по-добре.
Защо се прави ли? Защото така се вземат информирани решения, а осъществяваните PR дейности стават много по-добре обосновани и целесъобразни. Което означава и по-ефективни. За съжаление пред съставянето на един наистина добър медиен анализ често има една важна пречка – няма време.

2. Повечето агенции под „медиен анализ“ разбират „пресклипинг“. Защо е така според Вас?

Пресклипингът осигурява материал за осъществяване на част от медийния анализ – публикациите в него се категоризират, анализират и от това се получават определени изводи и препоръки. В него обаче няма нищо аналитично. Още нещо: за да се получи медийният анализ, се изисква осмисляне, участие на PR професионалист, познаване на медийната среда, а пресклипингът, реално погледнато, може да бъде подготвен и от някой начинаещ. А защо някои смесват двете понятия – не знам, вероятно така им е по-лесно.

3. Какво най-често се подценява, когато става въпрос за медиен анализ, и защо?

Смятам, че най-често подценяваното нещо при медийните анализи всъщност е най-важното – каква е аудиторията на медиите. За съжаление PR специалистите обръщат прекалено много внимание в колко и какви медии ще получат отразяване и прекалено рядко се занимават с това до какви хора достига информацията. Отразяванията обаче са средство за достигане до определени публики, а не самоцел. Освен това прекалено много внимание се обръща на единични негативни публикации, които в крайна сметка нямат кой знае какво въздействие.

4. Какво е нивото на организациите, които изискват медиен анализ, и какво трябва да знаят те, когато си плащат за такъв? (Как бихме могли да различим пълния от непълния медиен анализ?)

Както е при повечето PR дейности, и при медийния анализ организациите невинаги са наясно какво могат да получат срещу парите си. Именно в това се състои и консултантската функция на PR специалиста – да осмисли и обсъди какво е необходимо и да даде най-подходящото предложение. В този смисъл всъщност пълен или непълен медиен анализ няма, всичко зависи от това колко и каква информация е необходима на този, който го възлага.

5. Какво представлява медийното планиране?

Най-общо казано, медийното планиране обхваща изграждането на отношения с медиите като цяло, както и избор на целеви медии и работа с тях. В медийното планиране се включва и подготовката на посланията и информацията за медиите, както и изборът на това кога и как да бъдат разпространени, за да се постигне максимална ефективност. Както се казва, трябва да знаем „как работят медиите“, за да ги накараме да „работят за нас“.

6. Какво е значението му като част от дейностите на професионалния PR практик?

Голямо. Работата с медиите (включително и с новите медии) все още заема голяма част от ежедневните дейности на PR специалистите. Колкото по-добре планирана бъде тя, толкова по-голяма ще бъде ефективността на комуникацията.

7. Кои са най-големите агенции у нас, които предлагат наистина качествено тази услуга, и какво ги прави по-различни от останалите?

Добрите PR агенции са добри във всички PR дейности – анализи, планиране, събития, цели кампании. Това, което ги прави по-добри от останалите, е стратегическият подход, а не предлагането на тактически решения – тук интервю, там събитие или нещо друго. И в този смисъл няма особено значение дали агенцията е голяма или не.

8. С какво ще е полезен този курс на участниците в него? Какви умения и познания ще придобият те?

Разбира се, ще придобият познания в областта на медийните анализи и планирането – практически съвети и много примери от практиката. Но най-важното, което ще получат, е възможност да мислят и действат стратегически в областта на PR. Или поне основата за това. За съжаление това все още липсва на много PR практици в страната ни.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-11

Важни събития и обучения през зимния и пролетния бизнес сезони.

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 2010-01-10 

Тези, които търсят пари за подкрепа на проект, правят фундаментална грешка -държат се така, все едно събират дарения, или още по-лошо – подаяния

ИЗРАЗЪТ В ЗАГЛАВИЕТО е оксиморон. Няма значение, че в практиката се случва понякога той да се използва като устойчиво словосъчетание. За какво става въпрос? За малко хора от комуникационния бранш ще е нещо ново, ако кажа, че много от организациите, които търсят да осигурят финансиране за събитие или инициатива, не знаят
как да искат средства от потенциални спонсори, не знаят към кого да се обърнат и как да оформят предложението си. За съжаление обаче те не са наясно, че не знаят това. Освен множеството недоглеждания, недомислици и непознаване на дейността и профила на потенциалния спонсор, както и шаблонните предложения с безумни обещания и други такива плиткоумия те допускат и една фундаментална грешка.
Те се молят. Независимо дали става въпрос за подкрепа за изявен спортист, стипендия за студенти или благотворителен концерт. Те искат "помощ", търсят "още малко средства", казват "не ни достигат", "обещаха ни, ама не дадоха",
"проявете разбиране", "какво е за вас такава малка сума". С две думи, държат се така, все едно събират дарения, или още по-лошо – подаяния, фундаменталната грешка се състои в това, че в общия случай молещият се няма какво да даде, съответно и нищо не дава в замяна. Иначе просто би го изтъргувал. А тези, които търсят средства за подкрепа на проект, имат много какво да дадат на своите евентуални
спонсори. Изявеният спортист няма да пропуска да споменава името на компанията на пресконференции и публични изяви и ще държи логото й на фланелката си, до сърцето. Стипендията ще бъде наречена на името на компанията, а впоследствие знанията и уменията на самите студенти ще бъдат експлоатирани, като поемат ангажимент да работят за нея. Благотворителният концерт пък събира публика, която ще види логото и ще чуе комуникационните послания. Понякога – на цена, по-ниска от тарифата за реклама в ежедневник или влиятелно списание. Всичко това съвсем не е малко. Спонсорството е сделка – пари срещу (възможност за) публичност и обвързване с определени ценности. Спонсорът е партньор, а
не финансов донор. Да сте видели някой мениджър ключови клиенти да се моли на представител на хипермаркет да му купи стоката?
Молят се тези, които търсят средства за животоспасяваща операция, дарения за детски домове и други подобни благородни и хуманни каузи. Молят се, разбира се, и просяците и наркоманите по улицата, за съжаление понякога доста по-ефективно, отколкото всички гореспоменати групи. Молещият се не е равноправен и еманципиран – с акта на отправяне на своя вопъл той автоматично се самопоставя в зависимо положение. Понякога това има смисъл и работи, но понякога може повече да навреди и да затвори завинаги вратите. Всички тези, които се молят, не предоставят нищо в замяна – и не би и трябвало, а от своя страна компанията с подобен жест на благородство сама успокоява гражданската си съвест. Освен това по принцип при благотворителността не би трябвало да се търси публичност, тъкмо обратното е при спонсорството – там
колкото повече публичност бъде извлечена, толкова по-добре. Ако това не бъде постигнато, спонсорството се трансформира в дарение, което от своя страна съвсем не предполага бизнес отношения в чистия смисъл на думата. А и в този случай със сигурност там някъде има някой болен или детски дом, който има по-голяма нужда от тези пари.
В този ред на мисли отношенията между спонсориран и спонсор трябва още от самото начало да бъдат изграждани като равноправни. Повечето отразявания, по-големи възможности за достигане до таргета) убеждаване в значимостта на събитието или каузата, специално споменаване и други. Въобще практическите ползи за спонсора са тези, които трябва да заместят молбите.
Естествено, има и нюанси. Едно е, когато става въпрос за концерт на деветгодишен виртуозен цигулар, друго е, когато събитието е концерт на Преслава. В първия случай най-вероятно малкият гений няма да може да си осигури средствата за събитието сам, във втория фолк фурията вероятно ще успее. По принцип е вярно, че при сделката спонсорство бенефициентът извършва дейности, които като правило са имуществено нееквивалентни на предоставените средства. Но има разлика в степента. В първия случай има и (доста сериозен)
елемент на меценатство, на подкрепа на нещо е висока обществена полезност, а в случая и с културна стойност. Във втория – комерсиални отношения в почти чист вид. Вероятно именно елементът на меценатство би могъл да подведе организаторите на концерта на малкия виртуоз да отправят молба за помощ. Това, което те трябва да искат обаче, е подкрепа. Защото помощта предполага благодарност в отговор и нищо повече, а подкрепата – бъдещо капитализиране. Тук става въпрос за съдействие за развитието на нещо, което впоследствие би могло да донесе още повече сълзи за комуникатора. Спонсорът осигури средства за организиране на концерта сега, ще демонстрира загрижеността си и по отношение на развитието на младите таланти, с което ще прибави малко върху имиджа си. Ще се обвърже дългосрочно с младия цигулар. След десет години ще почнат изяви по основните сцени и ако бъде мотивиран и подготвен (и нe започне да звездее прекалено много и няма да пропуска да споменава кой му е оказал така необходимата
подкрепа в началото. Съответно ще осигурява още публичност за компанията. А Преслава след три години може да се ожени, да надебелее и да залезе. Макар че за спонсорите това вече е без значение – те ще са обрали краткосрочните позитиви, ще са реализирали продажби по време на нейните концерти и ловко ще се прехвърлят към следващата изгряваща звезда.
И още нещо: тези, които се молят на спонсорите, много често не посочват конкретна сума, а оставят на компанията сама да прецени
"колко може да задели". И едновременно с това с другата ръка да обещават публичност и отразяване колкото спонсорът поиска и може да издържи. И тук логиката е сгрешена. Първо, никой не може да гарантира брой публикации, освен ако не ги плати. Второ, прекаленото експониране на спонсора може повече да навреди, отколкото да допринесе за имиджа. А кое експониране би било тълкувано като прекалено, най-добре знаят организаторите на спонсорираното събитие – най-малкото те (би трябвало да) познават аудиторията си. Хората, които ходят на опера, едва ли ще се
радват, ако от всяка седалка стърчи някакво лого или брошура. Понякога пък е просто грозно. В крайна сметка обаче негативизмът се прехвърля не върху организатора, а върху компанията. И трето, което може би е най-важно, по този начин търсещите спонсорство сами
компрометират събитието или инициативата си, снижават неговата стойност. Молбата и отстъпчивостта в очите на потенциалните спонсори винаги означават, че предложението не е кой знае какво, че да е изгодно да бъде подкрепено. Обратното, съвсем конкретна сума със стоящи зад нея ясни ангажименти означава добро финансово планиране и ясна отчетност на изразходваните средства. Това е едно от немаловажните неща, които спонсорът би трябвало да изисква от съответната организация.
Достатъчно голяма е вероятността всички тези разсъждения да не бъдат прочетени от хората, които най-често допускат такива грешки. Тогава нека тези, които одобряват или отказват, да им обясняват защо го правят. Защото кой знае -може би измежду лошо представените проекти, които бързо отиват в "кръглата папка", пропускаме някоя наистина забележителна инициатива.

Стр. 96 – 97

сп. Мениджър | Д-р Александър ХРИСТОВ | 2010-01-10 

Едва ли ще е учудващо, ако на пазара се появи агенция, която да извършва и двете дейности. Едновременно. Може би вече някъде по света дори има такава. Интересен бизнес модел, който може да се окаже достатъчно успешен

МНОГО ОТ МАЛКИТЕ фирми секретарката, или какъвто там мениджър я наричат, освен работата покрай факса и кафето изпълнява и още няколко много важни функции. Когато се налага, тя търси (и намира) работници за временна заетост, пуска обявите в интернет и от време на време попълва книгата за инструктаж за безопасност на работното място. Когато дойде време, тя организира коледното парти, някой друг коктейл за клиенти и познати на шефа, чете вестници и му казва, ако в тях има нещо интересно. Да, това са така лесно разпознаваемите HR-и и PR-и, но в зародиш, в съвсем примитивен вариант, фактът обаче, че тези дейности се вършат от един и същи човек, показва, че това е възможно при едни определени мащаби на фирмата и че никой не страда от това. Е, липсва стратегия, но
защо пък винаги трябва да има? Двете професии си приличат по редица признаци, е горния пример това вероятно става една идея по-очевидно. На първо място, и при двете става въпрос за работа с хора, въпреки факта, че понякога и HR, и PR
специалистите имат чувството, че работят с нещо доста по-нееволюирало. Знае се, че в пиара ужасно много неща зависят от хората, даже битува схващането, че ако откриеш и наемеш подходящите личности, работата може да се приеме за 99% свършена. Все едно правиш кастинг или подбор. От друга страна, служителите и кандидатите за работа са част от целевите публики, съответно HR специалистът трябва да направи така, че да им представи компанията по най-добрия начин, което по същество си е PR дейност. На второ място, значителна доза прилика между двете професии има в липсата на напълно ясни критерии за оценка на свършеното. Има някакви правила, но те не покриват всичко. Остава много лично мнение,
много субективизъм, много "харесва ми / не ми харесва". Още се чудя как множеството заинтересовани страни не побесняват от неверифицируеми позиции като "текстът е малко остър и пресилен", "този е малко сопнат, а другият – неуверен", "ще се получи размазващо", "шрифтът ми стои малко разтеглен", "тя е типичен Телец". На всичкото отгоре въз основа на тях се
вземат немаловажни решения. Може би именно поради всичко това и в двете професии много се разчита на препоръката – тази стара и неподвластна на ударите на нови методики и технологии, но доказала ефективността си практика за намиране на хора, агенции, изпълнители и сътрудници въобще.
А най-важното сходство е, че и двете професии имат допълваща и обслужваща основната дейност на компанията функция. С всичките позитиви и негативи, произтичащи от това. Ако технолозите от една производствена компания изчезнат, работата спира. Ако изчезнат HR специалистите, тя просто ще върви по-трудно. Ако няма счетоводители или юристи, бизнесът ще се сгромоляса. Ако няма PR специалисти, на хората в компанията ще им е по-малко весело, а хората отвън в най-добрия случай ще имат по-лошо мнение за нея. Може би затова и PR-ът, и HR-ът отчаяно търсят начини да се еманципират. Първите обясняват колко е важна комуникацията, а вторите – колко са важни хората. Истината е, че ако върнем една компания в примитивния й вариант, всичко, което се върши от секретарката, е обслужващо основната дейност и със сигурност не е най-важното. Това може да допринесе за успеха на бизнеса, но не може да го осигури.
Което само по себе си не е лошо – ако определени дейности се извършват от един човек, е много по-вероятно те да са консистентни и подчинени на обща логика. Колкото повече и по-различни хора се занимават с тях, толкова по-възможно става те да са некоординирани, дори в противоречие една с друга. Когато PR специалистите не знаят или не разбират какво правят HR-ите, много е вероятно дори да им пречат на работата. Обратното също е вярно.
Затова нека опитаме да клонираме хипотетичната секретарка от малката фирма – колкото е по-голяма компанията, толкова пъти повече. След което да образоваме, обучим получените екземпляри, да ги снабдим с професионален жаргон и
да им присадим професионално самочувствие. Накрая да разпространим представителите на тази подобрена порода в администрацията, в отделите за PR и за HR.
Разбира се, експериментът е невъзможен, но не е невъзможно да се постигне това, което той изразява: PR-ът и HR-ът трябва да функционират едновременно. Не само заедно, не просто във взаимодействие, а едновременно.
В какво може да се състои това? Дейността на PR специалистите, въобще цялостната комуникационна стратегия, е добре да бъде насочена не само към създаване на позитивен имидж и доверие към компанията пред клиентите, а и пред потенциалните служители – имидж на работодател. Има много компании, които въпреки външния блясък, получен от отношението на потребителите, са известни с лошите си условия на работа. Това вероятно им пречи да намерят най-подходящите хора за съответната позиция, често се взема някакво посредствено решение, от което страда работата и впоследствие отношенията с клиентите. Към практиката да се показват доволни клиенти може да бъде добавена и практиката да се показват доволни служители. И още много други неща. От другата страна – HR специалистите
трябва да правят така, че да разпространяват позитивна информация за компанията в публичното пространство. Чрез медиите – по-рядко, заради отсъствието на пряко взаимодействие, но когато става въпрос за неформални комуникационни канали – напълно е реалистично. И без това HR специалистите използват такива канали, за да вършат оперативната си работа, биха могли, прибягвайки до тях, да допринасят за
положителния имидж на компанията. И още нещо – HR специалистите биха могли да бъдат незаменими при популяризирането на корпоративните ценности. Става въпрос както сред вътрешните, така и сред външните публики. Дори вероятно могат да се справят с това доста по-добре, отколкото PR специалистите, които често се изкушават да се фокусират върху тактически действия с по-незабавен резултат.
Това обаче ни най-малко не означава, че е добра идея PR и HR специалистите да работят в едно звено или под една шапка. Съществува такава практика, включително и в страната ни. Единственото предимство на този тип организация на работата, за което се сещам, е вниманието към вътрешните комуникации. В този случай – прекомерното внимание. Очевидно това може да си го позволи само компания, за която вътрешните публики са по-важни от външните. Или поне иска да демонстрира, че е така. Но това издава корпоративна надменност, пренебрежително отношение, което всъщност не е ненормално при някои от големите компании. И още нещо – какъв трябва да е в този случай мениджърът на този отдел – PR или HR специалист? Или съвсем друг професионалист? И в трите случая
някое от звената ще страда – заради неразбиране на работата, неоснователно привилегироване и други. Или може би е най-добре в този случай отделът да бъде оглавен директно от онази секретарка от малката фирма?
Въпреки това обаче едва ли ще е учудващо, ако на пазара се появи агенция, която да извършва и PR, и HR дейности. Едновременно. Може би вече някъде по света дори има такава. Интересен бизнес модел, който може да се окаже достатъчно успешен.
Стр. 68 – 69

e-vestnik.bg I Оля ЖЕЛЕВА I 2010-01-08

Певицата разказва за скандалите и измислиците в кариерата си

„Сашка Асенова Вacева. Зодия Везни. С асцендент Козирог. Това съм аз”, така представя себе си поп-фолк певицата в личния си сайт. Дупнишката Мадона, както я наричат още, е родена на 12 октомври 1966 година. Започва кариерата си през 1993-а от фестивала „Пирин фолк”. А най-големият й хит и досега е за първия обичан мъж – „Георги” (виж клипа по-долу).

Снимки: Личен архив

 

Сашка Васева във фотосесия като Червената шапчица. Снимки: Личен архив

 

Снимки: Личен архив

 

Снимки: Личен архив

 

M3 Communications CollegeI 2010-01-08

Една от най-активните прояви на корпоративна дейност през декември беше свързана с т.нар. „социално лице“ на бизнеса. Въпреки че в световните корпорации вече десетилетия Корпоративната социална отговорност (КСО) е осъзната и наложена като изключително важна част от развитието на бизнеса, у нас като че ли тя все още „прохожда“. Разбира се, международните компании поддържат КСО и в българските си филиали и именно те се оказват тези, които стимулират инициативността на сериозния бизнес у нас. Каква е връзката между добрия / КСО PR и развитието на бранда, каква е добавената отговорност на Корпоративната социална отговорност и къде е границата между съпричастността и бизнеса? За всичко това говорихме с PR експерта Радина Ралчева. Позната в PR средите като управляващ директор на „Хохегер България“, през последните месеци тя основа собствена компания  – Go Green Communications. В края на януари Радина Ралчева ще води двудневен уикенд курс точно по КСО PR в M3 Communications College.

EVENTS.dir.bg I 2010-01-08

По време на събитието ще бъде избран и председател на БДВО за 2010 г.

Управителният съвет на БДВО свиква редовно годишно Общо събрание на Дружеството на 14-ти януари (четвъртък) от 17.00 ч. в Национален пресклуб "СОФИЯ ПРЕС" – ул. Славянска 29, ет.7

Общото събрание ще премине при следния дневен ред:

1. Отчет за дейността на БДВО през 2009 г.
2. Избор на председател на БДВО за 2010 г.
3. Попълване състава на Управителния съвет на БДВО
4. Приемане на програма за дейността на дружеството за 2010 г.
5. Разни

Събирането на Общото събрание ще бъде повод членовете на БДВО да отпразнуват и Новата 2010 година.

Информация за Годишно общо събрание на Българското дружество за връзки с обществеността, 14.01.2010 г.

Потвърдете участие на:

Симона Стефанова
Административен секретар
Българско дружество за връзки с обществеността
Всеки делничен ден от 10.00 -14 часа на:
02/483 36 31,
0885 106 372,

s.stefanova@bdvo.org

или във Facebook страницата на БДВО:

http://www.facebook.com/#/event.php?eid=249078015863&index=1

Оригинална публикация