Dnevnik.bg I Нено Ненов, Джет файненс интернешънъл I 2007-06-27 

Добрите и съобразителни ПР специалисти пишат съобщение до медиите, когато има нужда да се изпрати официална информация до определен брой журналисти, които покриват тази тема. Ако информацията е изпратена навреме и е отразена коректно, то всички са щастливи – ПР специалистът е предоставил информация, журналистът е написал своята статия, читателят или зрителят са информирани, компанията има отразяване.

Това се случва, когато ПР специалистът има новина, т.е. наистина интересно съдържание, което да предложи на аудиториите чрез печатните и електронните издания. Но какво се случва, когато ПР специалистът трябва да изпрати информация до медиите не защото има да им каже нещо интересно, а защото директорът на фирмата е решил, че всеки месец трябва да се изпраща поне едно прессъобщение, или защото незначителна промяна в компанията се налага да бъде комуникирана, въпреки че не е кой знае какво. Обикновено след известно негодуване и опити да убеди мениджмънта, че тази информация няма да бъде отразена, ПР специалистът се захваща да твори съобщение, което само той си знае как е украсил. Бих искал да подчертая, че тези усилия почти винаги са напразни. Когато информацията не струва, тя просто не струва.

Ето няколко причини, които би трябвало да накарат всеки ПР специалист да се замисли дали да изпрати подобна информация, за която има съмнения, че не е особено интересна, т.е. не е новина. Използвайте тези доводи, за да убедите и мениджмънта на фирмата, когато смятате, че информацията няма новинарска стойност.

На първо място, рискувате да изпратите нещо, което

самите вие не можете да защитите като новина.

Всички знаем, че журналистите откровено се дразнят (при това с право), когато ПР специалистът се обажда по телефона и е неспособен да обясни защо новината е интересна и защо медията трябва да публикува поне част от информацията. Ако веднага след поздрава в рамките на 1-2 изречения не разкажете нещо интересно, със сигурност сте загубили вниманието на журналиста. Опитният репортер усеща неубедителността точно както хищникът – страха.

Втората важна причина да не изпращате прессъобщение, за което нямате добър информационен повод, е, че сега медиите ще ви запомнят с тази не особено интересна информация и следващия път, когато наистина имате новина,

може въобще да не отворят вашия имейл.

Повечето журналисти получават ежедневно няколко покани за събития и няколко десетки прессъобщения. Ето защо има голяма вероятност да ви подминат освен ако не са сигурни, че ще им предложите нещо интересно. Ако всяко ваше прессъобщение е с новинарска стойност, то работата ви в бъдеще ще бъде улеснена, защото още преди да сте прозвънили на журналистите, те ще ви търсят за допълнителна информация.

На трето място -

накърнявате собствената си репутация като ПР специалист.

Аз лично, ако някой ми наложи да изпратя прессъобщение, което е например за поредното откриване на офис, ще откажа. Това е толкова изтъркано като информация, че просто ще ми е неудобно да се чуя с колегите и да ги попитам дали са получили прессъобщението, дали имат нужда от допълнителна информация и дали ще го отразят. Примерът може да не е подходящ, защото има и големи събития за откриване на офиси, които са фундаментални за бизнеса и имат новинарска стойност. Сигурен съм, че всеки ПР специалист, без да се напряга, ще се сети за информация, която не е била интересна, но е трябвало да изпрати например "нов" продукт, който е на пазара от две години, коледно парти на фирма с фолкзвезди и др. подобни.

И накрая -

информацията ще получи ограничено медийно отразяване,

което е струвало на ПР специалиста също толкова усилия, колкото и за всяка друга новина. Дори повече усилия: задействане на лични контакти в медиите, осланяне на предишни информационни поводи, обещания за нови, дори ходатайстване за реклама. Грешен ход ще бъде и ако започнете да пробутвате прессъобщението на медии, с които досега не сте работили, само и само да получите отразяване. Това обрича на неуспех и по-нататъшната ви работа с тези медии, защото не им предлагате нищо интересно.

Ценете времето и вниманието на журналистите и те ще ви отвърнат със същото.

—————-

Търсете журналистите само когато имате истинска новина, нещо, което веднага да грабне вниманието на медиите и да разберат, че ще е интересно за тяхната аудитория. Разбира се, преценката кое си заслужава и кое не е трудна, но нали за това са ПР специалистите. Нека мениджмънтът се съсредоточи върху управлението на фирмата, а ПР специалистът – върху комуникациите. Ако понякога директорите очакват дадена информация да бъде изпратена до медиите само защото смятат, че е интересна, то са много случаите, в които те подминават информационен повод, който е наистина важен. Например инвестиция в производството. За тях това е ежедневие (оптимизирането и развитието на бизнеса), но за един ПР специалист и за един репортер това означава повече пари в сектора, развитие на региона, нови работни места и т.н.

Оригинална публикация

EVENTS.dir.bg I 2010-01-04

След успешно полагане на изпит участниците ще получат сертификат от МОМН с удостоверение за професионална специализация.

EVENTS.dir.bg I 2010-01-04

Apeiron Academy е професионална програма от обучения в сферата на комуникациите на Apeiron Communication.

11 януари 2010
Умения за управление на времето

Лектор: Надежда Савова

13-14 януари 2010
Планиране и управление на PR кампания

Лектор: Нели Бенова

15 януари 2010
Интегрирани маркетингови комуникации

Лектор: Христо Кафтанджиев

19 януари 2010
PR умения за писане

Лектор: Галена Иванова

22 януари 2010
Презентационни умения

Лектор: Надежда Савова

28 януари 2010
PR изследвания и оценяване на резултати: методи и практика

Лектор: Радостина Ангелова

И през януари 2010 година Apeiron Academy подарява възможността на участниците в обученията си да посетят второ обучение безплатно.

Контакти: Apeiron Academy/ тел:  +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

Професионални квалификации в Apeiron Academy, акредитиран център на the Chartered Institute of Public Relations (CIPR), UK

15 януари 2010
Краен срок за регистрация в CIPR Internal Communications Certificate

15 януари 2010
Краен срок за регистрация в CIPR Diploma in Public Relations

Контакти: Apeiron Academy/ тел:  +359 2 8117 855/ www.apeironacademy.com

Оригинална публикация

М3 Communications College I Дарина ГАРВАНОВА I 2010-01-05

Д-р Александър Христов е директор "Връзки с обществеността" в Корпоративна търговска банка АД, председател на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ентусиаст, който не спира да публикува нови и нови статии за PR, рекламата и "тези три неща", вдъхновение за всички, които са в неговата компания…

1.      Как е възприеманa социалната, обществена и професионална роля на съвременния PRспециалист у нас днес?

За съжаление до голяма степен противоречиво. От една страна, PR специалистът се      надценява – възприема се като човек, който като „по заповед на щуката” може да пуска и да спира публикации и репортажи, да привлича известни личности, да направи някого известен и да осигури високи продажби. От друга страна, PR специалистът е и подценяван – понякога има повече представителни, церемониални функции и не му се дава възможност да използва максимално възможностите на PR като комуникация. Всъщност разбирането за същността и капацитета на PR като цяло е в основата на това какви могат да бъдат очакванията и критериите за оценка. Ние, PR специалистите сме поставени в уникална ситуация – да „образоваме” потребителите на нашите услуги (клиенти, работодатели) за това какво трябва да изискват и какво могат да очакват от нас. Но пък това означава, че се налага да се борим с редица неправилни представи и установени стереотипи

2.      Какви качества задължително трябва да притежава един професионалист в PR сферата?

Едва ли мога да ги градирам по важност, но със сигурност едни от най-важните качества на истинския PR професионалист са емпатията, умението да комуникира добре, комуникативната компетентност. Изключително важни качества са креативността, енергията, позитивизмът, въображението. Добрият PR специалист трябва да може да пише и да се изразява добре, да разбира или усеща обществения интерес и да е в час с важните събития от деня – т.нар. публичен дневен ред. Разбира се, той трябва да притежава и висок морал.

3.      Каква е разликата между PR професионалиста и аматьора? (бихте ли назовали крещящи примери и за едното и за другото?)

Изключвайки абсолютните самозванци, основната разлика между PR професионалиста и аматьора е в наличието, съответно липсата на стратегия в работата. Професионалистът мисли и действа стратегически, познава пазара и потребителите и предлага комуникационни решения, съобразени със ситуацията и необходимостта. Той действа с дългосрочна перспектива и се старае да прави комуникацията максимално консистентна. Аматьорът най-често предлага само тактически решения – „да направим пресконференция”, „да поканим Ивана на партито” и други такива. Това са самоцелни, нелогични и необвързани със стратегия действия. Работата на професионалиста изисква много мислене, анализи, опит, контакти и какво ли още не. Работата на аматьора практически може да бъде вършена от всекиго.

4.      На какво се дължи фактът, че има толкова много „PR специалисти” у нас?

Напротив, PR специалистите у нас са прекалено малко… Козма Прутков има една фантастична мисъл – „Ако на клетката на слона пише бивол, не вярвай на очите си”. Всеки може да напише на визитката си или в CV-то си длъжността „PR”, но това не го прави автоматично такъв. Макар и все още хаотичен, PR пазарът в България вече прихваща много от тези „PR специалисти” и ограничава техния периметър на действие. От друга страна, иска ми се да мисля, че мениджърите и политиците стават все по-наясно за това и като че ли започват да ги разпознават. Значителна роля за това играят и професионалните PR организации.

Казах, че PR специалистите са прекалено малко, защото като че ли започна да се усеща някакъв глад за професионалисти. Това беше прекъснато от финансовата криза, но с отшумяването й този глад, предполагам, отново ще се усети.

5.      Какво е бъдещето на PR?

Едва ли чак толкова бляскаво, но със сигурност оптимистично. PR ще се еманципира още повече, бюджетите ще нарастват, ще сме свидетели на все по-ефективни решения. Предпоставките за това сe наблюдават още сега. PR определено има нереализиран потенциал.

Оригинална публикация

в. Монитор | 2010-01-04 

БСП ще похарчи част от държавната си субсидия за сближаване с народа и по-добро медийно общуване, обясниха пред "Монитор" от "Позитано"20. Парите ще бъдат разпределени на заседание на парламентарната група на столетницата в средата на януари. Идеята на партийната сбирка е да определи секторните политики на опозиционната формация, както и да уточни новата стратегия за общуване с избиратели и медии. Част от средствата ще бъдат заделени за т.нар. изнесени заседания на Изпълнителното бюро на Столетницата в провинцията. Воаяжите на партийната управа ще бъдат двудневни и освен срещите със симпатизанти БСП ще води и специалистите си в различните области, за да разясняват най-наболелите теми за региона, в който са. Освен това ще се организират пресконференции за медиите, чиято цел ще бъде даване на гласност на партийните идеи, както и популяризирането на местните функционери на червените.
Очаква се да влезе в сила и новата медийна стратегия на червените, както и въвеждането на т.нар. аналитично звено на партията, което ще изготвя тезите на партийните дейци, като следи и за начина на подаване на информацията. Освен обиколките из страната сме си поставили за цел и простичък език, чрез който да ни разбират, обясниха още от "Позитано".

Стр. 4

в. Новинар | Христина РАФАИЛОВА | 2009-12-29 

Някои от депутатите в Европарламента наричали Румяна Желева "некомпетентна и злобна". Това пише в свой материал немското издание "Ди Велт" за бъдещия български еврокомисар. Подзаглавието на текста за Желева гласи: "Гангстерска невеста за ЕК?". Според медията настоящата ни външна министърка била руса, много слаба, говорела гладко немски и стояла добре на брюкселския паркет. "Явно международното работно обкръжение, в което суетата и самонадценяването принадлежат за някои към базисното оборудване, не й вдъхва особен респект", пише "Ди велт".
Също така според изданието Желева сигурно очаквала с напрежение изслушването си за еврокомисар в ЕП, тъй като някои от депутатите там искали да я изпържат с неудобни въпроси.
"Барозу би предпочел много повече да задържи предшественичката й Меглена Кунева, само че нейната партия изгуби изборите през юли. На всичко отгоре се говори, че мъжът на Желева имал вземане-даване с руската мафия по черноморското крайбрежие; нещо, което тя самата отрича със смях по време на интервюто с в. "Ди Велт". И наистина няма конкретни доказателства против мъжа й", се казва още в материала.

Стр. 3
 

Ardency Consulting I Ноември 2006

 Интервю на Ивайло Борисов, управляващ директор на Ardency Consulting, за Businessweek България, Ноември 2006 г.

-  Търси ли бизнесът вашите професионални услуги?

 

-  Определено да, въпреки че предприемачите не разбират, че това, за което ни търсят е лобизъм (в България тази дума има нужда от положително звучене). Те идват при нас, за да решат конкретен проблем. Преди дни например, като част от обслужването на един от нашите клиенти, проведохме класически случай на лобизъм. Собственикът на средна българска компания, която предлага високотехнологични решения в екологията и енергетиката и на която един от основните клиенти са общините, се натъква на неподготвеността им по отношение познаване на материята и чисто административно – неподготвеност за провеждане на търгове и участване по проекти.
    Моята работа бе да намеря точния адресат на проблема – в този случай Сдружението на българските общини – и пред тях да изложа проблемите си, като намерим допирна точка за сътрудничество. Срещнахме се трите страни – г-жа Чавдарова, аз и собственика на компанията. Оказа се, че не само компанията има проблем, проблем имат и самите общини. Проблемите бяха обсъдени и се стигна до предложения за сътрудничество. На практика това е лобизъм – постигане баланс между интересите на страните.

 

-  Компаниите лобират ли пред определен политик, партия или парламентарна група?

 

-  Аз не съм имал такива случаи, въпреки че сме се срещали с министри и други управители на високо ниво. Целта е да се насочим не към определена личност, а към най-отговорния в дадена институция, който може да реши конкретния проблем.

 

-  Търсят ли ви компании да лобирате пред други компании?

 

-  Тук има интересен парадокс. Често компаниите в България правят бизнес, водени не от икономическата логика, а от някакви чувства и лични отношения. Има фирми, които не искат да говорят помежду си. Работили сме по проекти за бизнес инициативи и платформи, където целта е бизнесът да инициира решение на даден проблем пред политиците. Когато компаниите се обединят, тяхната сила нараства пред администрацията.
    За съжаление, някои от тях не оценяват този момент и казват: "Щом компания Х е там, ние няма да седнем на тази маса."

Оригинална публикация

Снимка: Вестник "Пари"

Когато говорим за "лобиране", най-често си мислим за "ходатайство". За използване на лични връзки, с които да въздействаме върху един или друг представител на властта. Къде точно минава тънката граница между тях?

Оригинална публикация

в. Новините днес | Румен БОЯНОВ | 2009-12-28 

Парите за каузата намаляват наполовина всяка година

Само 1,5 млн. лв. събра тазгодишната благотворителна кампания "Българската Коледа" под патронажа на президента Георги Първанов. Миналата година даренията бяха в размер на 3 млн. лв., а през 2007 г. – 3,7 млн. лв. Няма данни от социологическо изследване, което да покаже какви са причините за отлива на дарители от благородната кауза да помогнем на болни български деца.
Запитване на НОВИНИТЕ ДНЕС до неколцина български бизнесмени показа, че хората с пари не са се отказали от благотворителност. Някои от тях вече са дарили модерна апаратура на болници, а други директно са помогнали на семейства за лечението на децата им. Бизнесмените признаха, че не желаят да участват в "Българската Коледа", чрез която президентът се правел личен PR.
В интернет форумите пък се появиха коментари, че няма ясен регламент за разпределяне на събраните средства. "Немалка част от хората имат съмнения в усвояването на парите, тъй като пълният регламент не е ясен. Появиха се и слухове, че медицинската апаратура се купува от фирми, близки до организаторите, които получават някакъв дял, както и съмнения, че медийните личности, рекламиращи кампанията, взимат тлъсти хонорари за това", съобщи сайтът razkritia.com.
Водеща новина в сайта на президентството от 22 декември е, че за първи път тази година Георги Първанов и съпругата му Зорка поканили 15 деца от "Българската Коледа" да гостуват на "Дондуков" 2 и да украсят елхата в Гербовата зала. В съобщението пише и че Първанов изразил надежда инициативата да продължи още дълги години. Според запознати, ако президентът продължава да се занимава с "Българската Коледа", тя е обречена.

Стр. 1, 2

в. Труд I Валентина ПЕТКОВА I 2009-09-18

Една елегантна жена слиза от автомобил и забързано тръгва по улиците въпреки високите си токове. Не бях виждала Дияна Дамянова от години и наистина съм впечатлена от прекрасния начин, по който изглежда. Не, няма ново гадже. Просто някогашната зам.-председателка на КНСБ за 20 г. извървя път, по който многократно е падала и ставала, но е успяла, както тя се изразява, “да стане човек”. Успешният й ход е пиар агенцията й, с която тя проправи пътя на т.нар. връзки с обществеността. Вторият й удар е работата й с “Лукойл”. Това лято се прочу като шеф на предизборния щаб на Вежди Рашидов. За пръв път от 12 г. в Кърджали, освен ДПС и ГЕРБ, успя да вземе депутатски мандат благодарение и на нея.

- Диана, участието ви в предизборната кампания означава ли, че връщате вкуса си към политиката?

- Не, просто помогнах на приятели в изборите. Вежди Рашидов е мой близък от 25 г. и аз му дължах това. Не беше политическа битка, просто трябваше в Кърджали да направим пробив. С гордост мога да кажа, че успяхме.

- Кое е онова, което коренно се е променило у вас?

- През тези 20 години преход узрявах и мога да кажа, че сега седя много вдясно. Слава Богу никой не ми дава управлението на държавата, защото бих я раздържавила. Абсолютно съм убедена, че бизнесът е този, който дава хляб на същия онзи пролетарият, когото много обичам.

- Вероятно, защото успяхте в частния бизнес. Случайно ли създадохте първата пиарска агенция у нас, или се получи, защото сте умна?

- Когато излязох от КНСБ, не знаех какво да правя. Лягах си вечер много омъчнена и се чудех каква ще е следващата ми стъпка. Докато бях в профсъюза, се оказа, че притежавам дарбата да бъда посредник в общуването между журналисти и институции. Установих, че има огромен трап между медиите и институциите, които говорят с терминология, която другите не разбират. Политиците все се оплакваха: “Аз това не съм го казал.” А на мен не беше ми се случвало да публикуват нещо, което не съм казала… Затова една сутрин се събудих с решението, че знам как да направя така, че да няма неразбиране между едните и другите.

- Хора, които ви познават отблизо, твърдят, че в онези години сте била доста необуздана?

- Оооо, аз бях много дива. Помня, че в деня , в който ме качиха на 11-ия етаж на КНСБ и влязох в кабинета на Петър Дюлгеров, бях обута с еспадрили и къси чорапки, везани от баба ми. С тези същите чорапки Кръстьо Петков ме заведе на конгрес на профсъюзите, на който, без много да съм наясно, бях избрана за зам.-председател по международната дейност, защото знам езици… По онова време често си позволявах да нахлувам в кабинета на Кръстьо Петков с ръце на кръста…

- Не сте се спирала пред нищо?

- Може да се каже. Няма да забравя как една вечер излизам от сградата на КНСБ съсипана от умора и някакви хора ме чакат, защотонепременно трябвало да говорят с мен. Опитах се да отложа срещата за другия ден. Те обаче заявиха, че е невъзможно, защото били от селскостопанската авиация, която на другия ден Министерският съвет искал да закрие. Изслушах ги и ги попитах имат ли самолети и могат ли на другия ден да кацнат на магистрала “Тракия” в Пловдив по време на заседанието на МС. Те викат – това е незаконно. Обещах им, че ще уредя въпроса. На другия ден няколко самолета кацнаха на магистралата и я блокираха. А министрите нямаше как да не ги забележат. За такова нещо днес биха вкарали някого в затвора… Сега не бих си позволила подобно действие, но по принцип съм страшен войник. Заловя ли се с някаква работа, захапвам и докато не я приключа, не се отказвам. Конкуренцията в нашия бранш стана голяма. Не знам по каква причина, но аз се профилирах в т.нар. кризисен пиар. В момента, в който някоя институция или фирма закъса, се обръща към мен. Оказа се, че умея да правя хубав имидж и в този смисъл “Лукойл” е едно от истинските ми достижения.

- Хъсът за работа, който притежавате, въпрос на характер ли е, или е нещо, което се учи?

- Семейната ми история е сложна. Бях осиновена от леля си, която беше режисьор в Народния театър. Така от 3 до 18-годишна възраст изиграх всички детски роли в театъра и израснах под прожекторите. Това беше моят огромен старт в живота ми. И когато през 1989 г. светнаха прожекторите и мнозина се оказаха под тях, имаше подготвени и неподготвени. Аз бях изключително подготвена, защото 18 години бях на сцената и нямах страх от камери. Напротив, публиката вдигаше адреналина ми.

- И сте щастлива, щом сте там, където ви е добре?

- Нищо подобно. Аз съм непрекъснато нещастна и с усещането за току-що произведен провал. Удовлетворението може да дойде, но едва на следващия ден, след като видя как е отразено във вестниците това, което правя. Имам изключително висока степен на критичност към себе си и висока степен на толерантност към това, което другите вършат. За тези 20 години не се е случвало да заспя, преди да съм прочела утрешните вестници, които излизат вечер. Така че това не е въпрос на характер, а е свръхпретенция, която ме принуждава непрекъснато да ръчкам. Навремето моят приятел Димитър Луджев казваше, че ако ме назначат за министър на войната, България веднага ще влезе в поне четири войни. Разбира се, с годините вече не правя глупости, някъде на 33 г. станах човек. Имам чувството, че на мен всичко ми се е случвало.

- И можете да намерите изход от всяка ситуация?

- Не, разбира се. Но имам дарбата не само да правя радикални предложения в кризисен момент, но и да ги отстоявам. И да поема целия риск. Всъщност, мястото си под слънцето извоювам не с гениалност, а с решителност. Поемам отговорност за нестандартни ходове, за които повечето хора казват – да питаме, да видим какво ще каже шефът и т.н. В това отношение съм джаста-праста. Но не предлагам безумни решения, а такива, за които знам, че са работещи.

- Тази решителност помага ли ви, или ви пречи в личния живот?

- Аз нямам много личен живот. От 16 години живеем с Джеки Стоев и ми е уютно на две места. Вкъщи, където се наслаждавам на тишина, и в планината с Ива Петрони.

- Откъде тази любов към планината?

- Родният ми баща беше планинар и вероятно това ми е предадено. Едно от нещата, които ненавиждам, са коктейлите. На такова място обаче се срещнахме с Ива и на следващия ден направихме първото си изкачване на Витоша. Това беше преди 11 години. Оттогава не сме се разделяли. В петък вечер започва да ни пари под краката, палим колата и се махаме от София. В момента, в който върховете застанат над мен и нямам мобилна връзка с никого, съм щастлива. Случвало се е да вървим по 6-7 часа, без да си кажем дума.

- Не е тайна, че печелите добре, но и че не сте “материално момиче”. И все пак в това отношение как се промени животът ви?

- Имам нулево отношение към парите. Това, което изкарвам, инвестирам в трите деца, за които нося отговорност – сина ми и племенниците ми.

- А къщи, имоти?

- Живеем в жилището на Джеки – хубав апартамент на пл. “Славейков”. Кооперацията е стара и занемарена и като влезеш в нея си казваш – какъв бардак. В нашето жилище обаче виждаш нещо съвсем друго, тъй като го направихме прилично за окото. Преди време на гости ни беше английски кинорежисьор и попита в такава обстановка ли живеят българските режисьори. Отговорих му – не, така живеят българските бизнес дами… Преди 15 години случайно открих убийствена къща от дърво и камък в Странджа над Царево, на 4 км от морето. Погледнах и казах – искам я. Тя е днес гнездото ни.

- Оказа се, че за изборите в Кърджали са ви помогнали над 200 ваши лични познати, това ли е приятелският ви кръг?

- Приятелският ни кръг е от 2-3 семейства – Иван Кръстев, Ива и Йово и Гого Лозанов. Това е кръгът, в който живеем, но и с тях все по- рядко се виждаме. Моята голяма мечта е да имам свободно време, да си седя в къщата в Странджа и да варя сладко от дюли с прекрасен аромат.

Оригинална публикация