БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-06-12
Водещ: 16 минути след 12 часа, изтърпяхме всичките своенравия на техниката. Нали знаете живота е така, техниката отказва, хората никога. Ние сме тук и сме готови да започнем „Клубът на журналистите”. Правилата правят живота на хората по-добър, за това се създават. И тъй като това е важно, важно е какви са правилата и кой ги пише. Това се отнася и до медийните правила. Тази седмица беше създадена работна група, която до 30 ноември да изготви проект за закон, който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон, кой ще я облече в юридически фрази, ето това е добре да знаем. Защото електронните медии са навсякъде и е важно на какво имат право. Важно е в крайна сметка за всички ни, дори в задръстването когато радиото напоследък ни става най-добрия приятел, освен дето сутрин ни буди и през деня ни информира и ни забавлява без да се натрапва. Важно е този приятел, да бъде подлаган на натиск. Същото се отнася и за телевизиите, тъй пък като вечер най-често те ни гостуват. В крайна сметка новините за живота на хората трябва да са повече от протоколните вести за институциите и цитатите на политици. Каква ще бъде философията на новия медиен закон ще разберем днес от председателя на парламентарната медийна комисия, г-жа Даниела Петрова. Какво е добре да има в новия медиен закон, ще попитаме зам. председателя на работната група, медийния експерт Радомир Чолаков. Пиратството ли е новото лице на популизма в политиката, ще коментираме пък със Симеон Василев. Защото все по-често се споменаваме тази думичка, без да си даваме сметка за това. Пиратите изместиха една държава и влязоха трайно в новините. Пиратите влязоха във властта в Скандинавия, как се случва в икономическата криза, чрез обещание за бяла мечка се печелят избори, до сущ по пиратски. Светът вече е вече футбол и ако антагонизмът мъже-жени се решава простичко с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост, ще коментираме с Марио Гаврилов от БНТ1. Цената на парното или футбола? Стабилността на еврото ли или футболът? Имаме ли избор по време на Световното първенство по футбол, и по-важното, имаме ли достатъчно информация? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас!
Водещ: Добър ден на председателя на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Тази седмица бе създадена работната група, която да напише нов закон който да регулира дейността на електронните медии. Каква ще бъде философията на този закон?
Даниела Петрова: Действително има издадена заповед за която съм уведомена от 9-ти юни 2010 година, в чиито състав влизат разнородни експерти, които са свързани с дейността на медиите. Срока който е даден на работната група, е до 30 ноември да представи проект на Министерски съвет за познаване на нов медиен закон, като съответно още не е осъществена среща с оглед краткия срок с работната група, за да може да се получи малко повече информация за събирането на групата и респективно за обсъждане на закона, по-скоро за неговата философия, това което искаме да уточним.
Водещ: Но какъв да бъде духът на новия закон?
Даниела Петрова: Разбира се, духът на новия закон трябва да бъде съобразен със ситуацията която е, с важността на медиите, със собствеността отношение на медиите, както и с процесите, които следва да бъдат регулирани, именно процесите свързани с цифровизацията.
Водещ: Повече регулация или повече саморегулация ще вменява на електронните медии, този нов закон. Защото безспорно за всички е важно натискът върху журналистите да бъде по-малък?
Даниела Петрова: Аз мисля, че по-скоро саморегулация трябва да се търси. Но саморегулацията както всички знаем, тя не се разписва в закон, там по-скоро можем да маркираме насоката, самата саморегулация се осъществява извън рамките на закона във връзка с поведението и /…/ към отделните неправителствени организации, към които членуват журналистите.
Водещ: Защото това е важно наистина, не само зареди класациите по свободата на словото, но и поради доверието, което хората имат в нас!
Даниела Петрова: Да, действително, трябва на настоящия етап да се подходи и да се направи един нов закон, като се съобразим с всички тези насоки, след като той бъде изготвен, както и още в началото, към момента който се поради идеята за изготвяне на такъв. Той ще бъде обществено обсъден и предполагам, че до края на годината ще успеем да проведем, ако групата се вмести в дадения срок, едно обществено обсъждане, за да може да се чуят нагласите и съответно становищата на всички участници в процеса.
Водещ: Безспорно една такава, едно такова обществено обсъждане ще осигури повече прозрачност, а прозрачността знаем винаги е гаранция за по-добър резултат. Започна ли обсъждането на ветото на президента за промяната, с която беше намален съставът на СЕМ и кога да чакаме решения в парламентарна зала?
Даниела Петрова: Ами значи в комисията като обсъждане тази точка вече е преодоляна, разгледан е въпроса, депозиран е доклад и изключва в дневния ред на Народното събрание /…/ правилник. Предполагам, че в сряда ще бъде точка която ще се гледа в пленарна зала.
Водещ: А всъщност позицията на комисията ще бъде?
Даниела Петрова: Комисията подкрепя закона, т.е. не подкрепя ветото на президента!
Водещ: И накрая да ви попитам…
Даниела Петрова: И неговите мотиви.
Водещ: Тъй като след малко ще чуем и зам. председателя на създадената работна група, която ще пише новия медиен закон. Ще попитам разбира се и него, но и вас искам да попитам, понеже зависи и от вас, какъв ще бъде духът на закона! По-скоро „да” или по-скоро „не” за обединяването на Българското национално радио и Българската национална телевизия, вашата позиция лична?!
Даниела Петрова: Личната ми позиция е за не обединяване или ако действително се прави такова, то би могло да се направи обединяване по отношение на орган който осъществява надзор. Смисъл ръководна функция да има. Поне така би могло, но по самата си всъщност, те не могат да бъдат обединени, нито на този етап, нито в малко по-късен, защото считам, че още процесите, които се развиват в двете медии са съвсем различни, това съм го споделяла многократно, не съм променила своята позиция. Какво казвах в предвид, че евентуално административно обединение, да има един директор, но те да си съществуват самостоятелно.
Водещ: Да, благодаря ви за този коментар. Г-жа Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Регулация или саморегулация в медиите, какво да има в новия медиен закон. Ледът по който стъпват политиците, които създават правилата, по които работим в електронните медии е тънък, от една страна от тях зависи регулацията, от друга обаче са политици, а политическото влияние ни носи минуси по скалата на свободата на словото. Къде е балансът, какво трябва да има в новия медиен закон? Добър ден на зам. председателя на работната група, която ще го пише, медийният експерт Радомир Чолаков.
Радомир Чолаков: Добър ден, г-жо Филиев.
Водещ: И така, регулация или саморегулация, и какво да има новия медиен закон?
Радомир Чолаков: Е то няма противоречие между едното и другото…
Водещ: Има, има, обаче е по-тайно!
Радомир Чолаков: Самата семантика на думата медиен закон предполага регулации. След като има медиен закон или нужда от медиен закон, това означава, че има нужда от регулация. И то наистина има нужда от регулация, защото има доста неща чисто институционални, които няма как да бъдат решени на плоскостта на саморегулацията. Саморегулацията в крайна сметка може да помогне, в плоска на чисто журналистическата етика, в плоскостта на съдържанието, дали едно нещо съответства на някакви етични норми или не съответства, дали се харесва или не се харесва, закона не може да работи с понятието качеството, да го кажа така. Съдържателно качество. Той трябва да изгражда институционална рамка. И очевидно мнението, то не само на политиците, мнението на гилдията е, че до сега съществуващата институционална рамка е вече е докрайно амортизирана. Сега действащия Закон за радиото и телевизията, не върши работа. И явно се взима решение да се върви към нов закон.
Водещ: А в каква посока ще бъде този нов закон?
Радомир Чолаков: Откровено да ви кажа, аз поне не знам да има някакви инструкции, ако това питате.
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Факт е обаче и аз съм го казвал също многократно, че досегашния Закон за радиото и телевизията, значи той беше създаден 98-ма година в една съвсем друга историческа среда, но той трябваше да създаде така рамката в която да се либерализират медиите, да се либерализира медийното пространство, на електронните медии. Ако си спомним 98-ма година всъщност имаше Българска национална телевизия, Българско национално радио мисля, че имаше Дарик Радио и мъждукаше нещо като Нова телевизия в Софийския ефир.
Водещ: Да, така беше.
Радомир Чолаков: Това бяха… а и няколко частни радия малки, музикални. Т.е. процеса на либерализация не беше започнал и всъщност идеята на закона през 98-ма година да създаде рамката в която да се случи либерализацията на ефира. Сега всички виждаме начина по който се случи тая либерализация, т.е. пак нещо което винаги съм казвал и няма да повтарям да го казвам. Значи Закона за радиото и телевизията във вида, в който беше направен, беше едни /…/, една колиса от демократично звучащи думи, зад която трябваше да се раздадат едни лицензи. Лицензите се раздадоха, очевидно минаха колко, 12 години, пазара започна да се намества и като чели сега е време просто този стар закон, който си свърши работата в кавички да го кажа, да бъде хвърлен. Да се види до къде са стигнали медиите, до къде е стигнала регулацията, къде са проблемите и да се потърси някакво ново решение, за следващите 10-15 години поне.
Водещ: Няма как да не ви…
Радомир Чолаков: Така, че ви го обяснявам, разбирате ли.
Водещ: Да, да, няма как да не ви попитам обаче, какво мислите за твърде често коментираната напоследък идея за сливането на Българското национално радио и Българската национална телевизия? Защото подозренията са, че този закон ще изпълни ето и тази задача!
Радомир Чолаков: Знаете ли какво мисля, ще ви кажа честно. Значи аз самия за първи път произнесох на глас тази идея през 1995 година и тогава за малко щях да бъда уволнен! Работих тогава в БНТ. Значи тази идея беше чудовищна ера, защото се привиждаше на хората като възстановяване на Комитета за радио и телевизия, които нали беше съществувал само пет години преди това, чрез който фактически комунистическата партия инструментализираше влиянието си върху двете големи медии, българското радио и българска телевизия!
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: Значи тогава, пак ви казвам, щяха да ме бият. Отървах се с леко /…/
Водещ: Ние сме ….
Радомир Чолаков: Учудвам се как 15 година по-късно тази идея се ражда като нещо ново, много модерно. Вижте, значи и когато аз съм го казал 95-та година, това е един теоретичен модел. Значи това е един теоретичен модел и възможност, която да разбира се съществува в България организацията на радиото и телевизията 20 години, преди демокрацията е съществувал точно в този модел. В маса европейски страни съществува точно този модел на организация на обществените медии, радио и телевизия заедно. Значи по някакви съображения други страни са избрали другия модел на разделените две медии.
Водещ: От друга страна пък цифровизацията разделя радиото и телевизията все по-често напоследък?
Радомир Чолаков: Не, не вижте нека да ви поясня още малко мисълта си. Значи това което ме притеснява сега в момента е, че точно както как да кажа, в някаква първична реакция 95-та година идеята беше отхвърлена, сега някак си много бързо се прегръща и давайте другари сега юруш да обединяваме радиото и телевизията. Значи мен ме притеснява скоростта с която се отказваме от едни схващания и започваме да харесваме нови схващания или нали това люшкане което не е подплатено с аргументи сериозни. Да има аргументи в посока обществените медии да бъдат в едно, икономически аргументи, може би и административни, финансови от този порядък. Но например аз още не съм чул програмните аргументи. Като се обединява примерно двете медии, с какво това ще допринесе за обществения характер на програмите, с какво това ще допринесе до защитата на обществения интерес чрез програмите на радиото и телевизията.
Водещ: Нали знаете, че по време на криза се говори предимно за пари, а в останалото време каквото и да си говорим, винаги става дума за пари?!
Радомир Чолаков: Но нали с вас знаем, че специално тези две медии са преди всичко култура, значи са културен феномен.
Водещ: Така е, да.
Радомир Чолаков: И имат някаква от конституцията зададена малко висша задача, от колкото задачата да печелят пари си мисля аз!
Водещ: Безспорно това е така.
Радомир Чолаков: Така, че във всеки случай когато се говори за организацията на радиото и телевизията, пак трябва да кажа, има различните ли, организационни модели. Важно е обаче в една предварителна дискусия и на мен много ми се иска и ще настоявам да се води много интензивно такава дискусия в целия сектор, какви са очакванията от радиото и телевизията, какво обществото иска да получи от радиото и телевизията. И като дефинираме какво обществото иска да получи, след това вече може да говорим, чрез каква организационна форма това най-лесно би могло да се случи. Иначе другото е само теоретична дискусия, пак казвам.
Водещ: Да, до тука две добри новини. Едната е научихме от председателя на Парламентарната медийна комисия, ще има обществено обсъждане на закона който ще напишете, другата е, че вие искате да има дискусии за очакванията на хората, в крайна сметка ние за тях работим и това също е много важно.
Радомир Чолаков: Така де.
Водещ: При избора на ген. директор на БНР, председателя на СЕМ, доц. Георги Лозанов препоръчва в преходните и заключителни разпоредби на един нов закон да бъдат предвидени гаранции за мандатите за генерираните директори. Знаете предстои избора на ген. директор на БНТ! Аргументът му беше, че не бива да се пишат закони, за които да се подозира, че са писани срещу някого и за някого. Вие какво мислите за това?
Радомир Чолаков: Абсолютно прав е г-н Лозанов, разбира се. Напълно съм съгласен с него, аз бих добавил само още едно нещо, което понякога така се забравя. Значи вижте, медиен закон и мен това са ме учили в Германия е закона, който когато се пише, когато правителството го приема, то трябва да разсъждава сякаш е в опозиция. Разбирате ли, всеки закон да кажем Търговския закон, примерно си експертен закон, значи там няма много какво да се изфантазираш, ООД-то си е ООД, търговския закон и нека да го кажа така, е политически неутрален закон. Да кажем някои други по-специфични закони за отдени отрасли, в тях може да се чувства така влиянието на съответно в момента управляващата политическа сила, до колкото тя трябва да провежда някаква своя политика, която е обещала на избирателите си и тя няма как да бъде друго ядче проведена, освен в изменение на закони, за да може да се случи тази политик. Ако говорим за земеделие, екология или примерно някакви такива неща. Закона за медиите обаче до такава степен е специфичен закон, че той в никакъв случай не бива да се прави, а тази грешка до сега винаги се прави, управляващото мнозинство да го прави сякаш винаги то ще е на власти и сякаш винаги то ще регулира този сектор. Защото може да се случи управляващото мнозинство да не е на власт, а да е създало междувременно един юридически Франкенщайн, който след това да дойдат следващите и да го инструментализират срещу него. Това между другото мисля, че в някакъв смисъл беше започнало да се случва в предишния мандат. Да се създава Франкенщайн, който уж трябваше да е в услуга на предишните управляващи, пък май се оказа, че се обърна срещу тях. Така, че Закона за медиите пак да кажа, значи той трябва да се пише от гледна точка на обществения интерес и на второ място от политическия интерес, ако политиците имат здрав разум.
Водещ: Да, може би тук могат да ни заподозрат в някаква крайна утопия, но оставим това на страна, моля ви да коментираме…
Радомир Чолаков: Ама не, вижте пак казвам, това е здрав разум!
Водещ: Това е така.
Радомир Чолаков: Значи ти сега си на власт и приемаш закон който е удобен за тебе, ами ако утре не си на власт, ако дойде твоя опонент и го яхне тоя закон и го инструментализира срещу тебе?! Тогава какво правим? Това е логиката, казвам я абсолютно банално.
Водещ: Моля ви да коментирате още една тема за конвергенцията на медийните регулатори, КРС и СЕМ! От вчера се опитвам да намеря българска думичка, но не успявам. Може би ще ми помогнете.
Радомир Чолаков: Не успява! Ами тя не е започнала, за да знаем дали е успяла или не е!
Водещ: Не, не аз българската думичка говорих! За конвергенцията!
Радомир Чолаков: А за конвергенцията!
Водещ: Да.
Радомир Чолаков: Ми де да знам, синхронизиране, обединяване, сливане. Все едно. Вижте, наистина се върти тази тема във въздуха, също както темата за сливането на БНТ или БНР, или за обединяването им под обща шапка и това е също един възможен теоретичен модел. Бих казал, че ако се тръгне към обединяване на БНТ и БНР, задължително преди това, трябва да се обединят КРС и СЕМ! Значи то не може, вижте причината, първичното е конвергентния орган. Конвергентната обществена медия да го кажем така е следствие! Значи, ако следваме чисто теоретичния модел, първо ще трябва да се конвергират двата органа, след това трябва да се конвергират евентуално обществените оператори. Но едното без другото няма как да стане. Така, че пак да кажа, теоретичен модел е възможен модел е, въпроса е, че ако се тръгне в тази посока, то тогава конвергенцията на двата органа трябва предхожда следващата дискусия. Иначе технологично е възможно, не е проблем.
Водещ: Но и тук няма оказания, политически оказания имам в предвид.
Радомир Чолаков: Не, не, наистина.
Водещ: Това също е една добра новина. Ми желая ви спорна работа и повече обществени дискусии…
Радомир Чолаков: Да и на мене ми се иска също повече мнения да чуем на колеги, защото това ще бъде много важно. В крайна сметка вижте, знаете, че винаги медийния закон така неговото писане, съставяне винаги е било е било съпровождано от много истерии. Не знам защо. Мисля, че в крайна сметка вече всички сме достатъчно момъдрели, за да може в една по-спокойна обстановка да направим анализа на досегашните практики, да видим до къде стигнахме, кое не ни харесва и да се разберем просто как да го поправим!
Водещ: Дали ще ви помогнат класациите за свободата на словото, да кажем на Фрийдъм Хаус, сложени в една рамка?!
Радомир Чолаков: Ами във всеки случай няма как да ги пренебрегнем.
Водещ: Да се вижда по-често, това имах предвид.
Радомир Чолаков: Със сигурност.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Радомир Чолаков, зам. председател на работната група, която ще напише новия медиен закон, пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Как журналистите мога да променят неписаните правила за политиците, трябва ли да ги коментираме по-често, важно ли е освен новините да чуваме повече коментари за тенденциите в политиката в света. Все по-често чуваме в новините темата пиратство. Дава ме ли си сметка какво точно значи и дали неусетно пиратството не стана новото лице на популизма в политиката. Добър ден на Симеон Василев.
Симеон Василев: Добър ден, здравейте.
Водещ: Е едва ли има човек който да не знае, че пиратството измести една държава на територията на Сомалия, разбрахме защо се случи това или не коментирахме достатъчно?!
Симеон Василев: Много интересно сте задали темата първо, но нека да направим едно малко уточнение и това е важно. Знаете ли, че още на 100-та година преди Христа, един историк /…/ си е дал труда да дефинира пиратството. И той го е казал много просто, този който атакува без законово основание, не само кораби, но и морски градове. Значи виждаме, че от тези времена до днес пиратството може да го сложим на почти всички плоскости, и на живота на политиката, включително и на живота на културата. Напоследък страшно модерни сомалийските пирати, страшно модерни са софтуерните пирати и изобщо в крайна сметка за какво става дума по същество. Значи по същество става дума, че някой извършва грабеж и разбойничество, нали това е пиратството в крайна сметка.
Водещ: Това е класическото определение, да.
Симеон Василев: А до колкото до пиратството в политиката, ако си поиграем малко с тези дефиниции, … между 82 година, 82 година има една конвенция на ООН за морските закони. Там пиратството също е дефинирано, това е нелегален акт на насилие, задържане и отнемане, най-просто казано! А ние с вас ако се опитаме да дефинираме политическото пиратство, то във всички случаи ще излезе, че това е ограбване на доверието на избирателя, чрез лъжа или измама.
Водещ: Много познато звучи!
Симеон Василев: Еми то звучи познато, защото в крайна сметка това е и играта в кавички естествено го казвам, на политика. Защото от тук нататък, ние поне в нашите години на преход сме така доста дълго живели с лъжа, и с измама, с ограбване на доверие и т.н. Така, че от тук нататък според мене, топката е в самия избирател. Той с неговите сензори и усещания, може много простичко да разбере дали го мамят или не.
Водещ: А защо пиратството вкара във властта хора в Скандинавия, всъщност става дума за една партия, която обединява хората срещу звукозаписната индустрия?!
Симеон Василев: О, да, да вижте. Значи тука, тука има малка /…/ грешка пак в кавички, защото тази партия, която възникна в Швеция, между впрочем такава пиратска партия има и в България. До колкото аз съм запознат, те имат вече 32 клона по цял свят, от Аржентина до Уругвай, през Европа, в Русия, в САЩ и т.н. Общо взето те какво изповядват, те искат защита на гражданските права, да се освободи културата, да не се пораждат монополи, включително и в политиката, нали. Те много така чувствително се отнасят с политиката към софтуерното пиратството и изобщо пиратството вътре в културата и искат повече свобода за хората, най-просто е това казано. Казвам всичко това, за да не се объркат слушателите, нали пиратската партия никой да не си представи, че това наистина са хора, с черна превръзка липсващо око и т.н.
Водещ: Всъщност като чели трябва да го задраскаме този образ в съзнанието си, защото пиратството днес изглежда по съвсем друг начин!
Симеон Василев: Пиратството изглежда по съвсем друг начин разбира се, но то си има и неговите корени, защото вие споменахте за сомалийските пирати. Ми какво правят те, те правят точно това което са правили 100 години преди Христа, когато е трябвало за първи път да се дефинира що е туй пиратство! После Омир да го опиши в одисеята. Т.е. нищо ново под небето, тука става дума за интелектуалното пиратство, някой го бъркат с плагиатството. Що се отнася за пиратството в политиката, то просто намирисва на плагиатство и на идеи, с цел да се спечелят избирателни гласове и после нали каквото дойде.
Водещ: Нека да разведрим още обстановката. Как се случва така, че по време на една икономическа криза, обещание за бяла мечка в зоопарка, дава немислима победа в избори? Просто гражданите подменят политиците или друго се случва?
Симеон Василев: Как го казахте, бихте ли го повторили за бялата мечка?
Водещ: Ами по време на икономическа криза, едно обещания за бяла мечка в зоопарка дава немислима победа в избори?
Симеон Василев: Така, вижте. Ние всички сме хора, и всички които отиваме на избори, в крайна сметка боравим с очаквания. С нашите очаквания, очакванията на хората, политиците за това са политици или да изпълняват това което са обещали, независимо от факторите, те ако са добри политици, могат да предвидят и финансови кризи и всякакви такива неща или да работят. По принцип политика трябва да работи в условия на криза, нали. Защото аз от както съм се родил, с извинение не съм много стар, но аз не си спомням да не съм живял не в криза!
Водещ: Ми така сме повечето!
Симеон Василев: Независимо каква е тя!
Водещ: Да, така сме повечето.
Симеон Василев: И повечето. Въпроса е да не свикнем с това понятие за криза,защото свикнем ли ние като обикновени граждани, това означава дадем една хранителна почва на всякакви политически пирати, от всякакъв характер.
Водещ: А дали политиците, на политиците не им харесва да слагат тази маска върху популизма, защото популизма вече е доста поизтъркан като понятие?!
Симеон Василев: Популизма аз лично не очаквам да се изтърка като понятие въобще, защото и в най-модерното обществото в което живеем или ще живеят нашите наследници, популизма пак ще бъде фактор. Това ще бъде онази сладка отрова за избирателя, която ще го подтикне да отиде до избирателните урни и да избере тази или онази партия, с надеждите, че неговите скромни надежди ще бъдат защитени.
Водещ: Въпросът е да не по пиратски начин направено!
Симеон Василев: Не разбрах!
Водещ: Въпросът е да не бъде направен по пиратски начин!
Симеон Василев: Всичко това е вече въпрос на гражданско обществено, на нашето самочувствие като избиратели. Да ви кажа по някой път ние сме склонни така да виним политиците, едно към едно, само тя тая работа си има, крушката винаги си има опашка. Де да можехме да отидем на избори, малко по такъв период не на четири, а на две примерно. Тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин. Това би решило проблема с политическото пиратство!
Водещ: Да, защото тогава пак ще стане дума за пари!
Симеон Василев: Е то, винаги става дума за пари. В условията на финансова криза, защото с това се събуждаме и с това лягаме, най-вече се говори за пари. За съжаление всичко това нещо между впрочем беше прогнозируемо, т.е. можеше да се предвиди, че такива неща, които засягат конкретно политически партии, които по принцип управляват, не говоря само за България, в условията на финансова криза са склонни да поизместят ценностите си дейности и смисъла на това, на собствените си партии, за да вършат неща, не само че не са обещавали, а са абсолютно противоположни на техните ценности като политически формулирания. Това е повече от очевидно между впрочем.
Водещ: Да и то навсякъде по света, не само у нас, слава богу!
Симеон Василев: Разбира се. Това не трябва да ни успокоява. Значи много често ние се наемаме какво е по света, какво е у нас. Аз с интерес слушах така добрия юрист…
Водещ: Радомир Чолаков.
Симеон Василев: Да, за обединението, за конвергенцията и всички тия неща. И нека все пак да използвам 5 секунди да кажа, защото много се говори за модела „Би Би Си”, който трябва да бъде въведен в България. Не знам тези, толкова много хора, които говорят за „Би Би Си” модела, дали са стъпвали в „Би Би Си”!
Водещ: Е може би са стъпвали!
Симеон Василев: Но ако стъпят, ще видят, че това „Би Би Си” се базира на онази обществена спектъра, чрез която се отразява общественото доверие към тази медия, разбирате ли. Това е най-важното, не е толкова дали две медии ще бъдат обединени или няма да бъдат обединени. По-скоро да се обединяват тези регулаторни органи, които имаше моменти, които те регулираха, а не регулираха. Защото си говорим за политическо пиратство, нали?
Водещ: Да, да за това говорим. За това говорим пряко, да. Има, връзката наистина е много топла, нека така да го кажем.
Симеон Василев: Да.
Водещ: Благодаря за този коментар, Симеон Василев пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Преди малко със Симеон Василев коментирахме пиратството в политиката, защото малко си даваме сметка дали прозираме истината за тази думичка, която твърде често употребяваме, ето и днес имам информационен повод да говорим за пиратството. Ние в медиите, защото с осемте български моряци на борда на „Елшън Глори” вече са свободни след шест месеца и десет дни на сомалийските пирати. Те вече са пуснали срещу откупа отвлечения кораб. Българите са добре, живи са и здрави, плават към Оман и се очаква да се върнат в родината средата на идната седмица.
Водещ: Се по-трайно ще затъваме в клишетата, Светът е футбол. И антагонизмът се решава с два телевизора, какво се случва с икономическите новини по време на футболната лудост. Ето това искам да коментираме сега с Марио Гаврилов от БНТ1. Добър ден.
Марио Гаврилов: Добър ден.
Водещ: Какво се случва с икономическите новини, докато светът е футбол?
Марио Гаврилов: Специално икономическите новини по времето, когато има Световно първенство се въртят така около по забавни и по-разнообразни теми. А именно това каква е печалбата около индустрията наречена Световно първенство по футбол. Не случайно Африка беше избрана този път, тъй като това дава мощен икономически импулс. А иначе що се отнася до икономическите новини по БНТ1, известно време те излизат в почивка, докато хората са отдадени на футболните страсти, ние отстъпваме.
Водещ: Обаче пък от друга страна икономическите новини се случват, независимо от това дали ние ги поднасяме или не?
Марио Гаврилов: Безспорно така е. За сметка на това, ние имаме други информационни емисии, това просто нямаме да имаме пособени икономически новини в емисията в 10:30 тъй като просто няма да имаме емисии в 10:30.
Водещ: Да, но те ще влизат в рамките на другите новинарски емисии, разбира се!
Марио Гаврилов: При всички положения. Стига да е нещо значимо и интересно.
Водещ: А случват ли се по-малко икономически новини по време на такива спортни форуми, какви са досегашните наблюдения?
Марио Гаврилов: Не мисля, по-скоро лятото има едно затишие, просто хората тръгват по почивки и голяма част от икономическите центрове опустяват, сезона е такъв, но за сметка пък на това има други любопитни новини. Например всяко лято се вдигат цените на горивата, тъй като нараства търсенето!
Водещ: И всяко лято се говори, че това няма нищо общо с това, че пътуваме по-често, нали така?
Марио Гаврилов: Не, напротив, точно обратното. Всяко лято, тъй като хората тръгват да пътуват, ползват повече самолети, коли, всякакви превозни средства. Нарастват търсенето и нормално това се отразява върху цената на горивата.
Водещ: Цената на парното или футбола, стабилността на еврото или футбола! Имаме ли избор по времена Световното първенство по футбол, най-важното имаме ли достатъчно информация?
Марио Гаврилов: Ами поне за известно време може да забравим, да загърбим грижите отдадени на футболните страсти и емоции, да не мислим толкова много, да не се фиксираме върху това какъв ценови удар ни очаква в енергосектора, особено за хората, които се отопляват с парно. До колкото разбираме, повишението на цените на тока, няма да бъде толкова висока. Така, че потребителите на еленергия няма да бъдат толкова засегнати. Но тези, които се отопляват на парно, действително ще понесат доста сериозен ценови шок.
Водещ: Всъщност обсъждането на темата точно сега не показва ли един завиден новинарски усет?
Марио Гаврилов: От гледна точка на регулатора ли? Да безспорно регулатора винаги гледа да вдигне лятото, когато хората така имат няколко месеца преди да започнат да заплащат първите си сметки и в първия момент това не ги удря директно в джоба, това е така старт и изпипан трик в нашата държава. Обикновено лятото се вдигат цените на парното.
Водещ: Да, а се поднасят по време на Световното първенство по футбол, за да останат по незабележими може би?
Марио Гаврилов: Ами да, аз лично не мога да намеря такава връзка между едното и другото. Просто съвпаднаха нещата, предварително се знаеше, че от 1-ви юли влизат в сила нови енергийни цени. Просто този път наистина съвпадна със Световното първенство по футбол. Но пак казвам, това ще бъде като един временен мехлем върху душата на хората, които се отопляват на парно и имат проблем да си плащат сметките.
Водещ: Какво да очакваме, какви още летни икономически новини да очакваме. Очевидно няма да дочакаме края на кризата у нас, който беше обявен май на 1-ви юни!
Марио Гаврилов: Да, очевидно… очевидно това е така и очевидно има някои сектори, които са трайно увредени, например сектора на строителството, на жилищни и на офисни имоти, очевидно, че цените твърде дълго време ще им отнеме няколко години, може би десетилетие да се върнат на онези нива, които бяха познати преди 2-3 години. Обикновено лятото ние се концентрираме и за мен сега ще бъде много интересно да видим, как ще, каква ще бъде ситуацията около туристическия сектор в България, защото той дава препитание на голяма част от хората. Също така ми е интересно какво ще се случи в Гърция, където туризмът, нали така е представляваща част от БВП на държавата.
Водещ: Да и вече започват да се появяват все повече новини за как да кажа, конкуренцията между нашия туризъм и гръцкия туризъм, ние имаме амбицията да им отмъкнем меко казано туристите!
Марио Гаврилов: Ами честно казано за мен подобни амбиции са малко прекалени, тъй като само да сравним нашата брегова ивица на Черно море, колко да кажем от порядъка на 200-300 километра максимум. Докато Гърция разполага с милиони плажове, с много девствени острови, просто с огромен, нахранило огромна плажна ивица в сравнение с нашата държава. И със сравнимо по-голямо опит. Разбира се, там има така предназначение за различен тип туристи. Много богати, за по-бедни, по-средна класа. Така, че малко ми се вижда не естествено да се опитваме да отмъкваме от Гърция туристи, но си струва да опитаме.
Водещ: Да винаги си струва да опитаме. Всъщност има ли някаква икономическа логика, чрез която по-лесно да се разреши бетонния проблем на нашия морски туризъм главно?
Марио Гаврилов: Ами то там проблемите, така са заложени, че трудно биха могли да се разрешат с така един замах, виждаме това презастрояване, е един изключително тежък и сложен проблем, който отблъсква туристите. Аз лично миналата година ходихме в много луксозен комплекс, около него беше такава пушилка, такова строителство, че просто втори път няма да стъпим там. Мисля, че това е което прогонва така и по-платежоспособните западни туристи от България. Просто те не могат да дойдат в България на почивка, идват да изкарат, но не могат да починат лятото на море.
Водещ: Което разбира се е един много лош, това е една много лоша реклама за нас. По-често ли трябва да се връщаме към чуждия опит, към испанския, към френския опит, защото там също имаше подобни неща, но доста по-отдавна?
Марио Гаврилов: Ами да очевидно е, че е полезно да се поучим от техния опит. Специално в Испания нали с бутане на хотелите, но пък знаете, че около тях има много сериозни интереси, това е въпрос на много сериозна политическа воля да се стигне до там, а и юридически нещата са много объркани. Просто не е толкова лесно да решим, ето сега да кажем, най-застроените ни курорти да поразредим малко хотелите и да бутнем част от тях.
Водещ: Юридическата криза помага или пречи по-скоро за намиране на някакво по-човешко разрешение на този въпрос?
Марио Гаврилов: Аз мисля, че помага, макар, че ние не можем да го усетим в така в… нашето ежедневие, тъй като всяка криза помага за оцелява жизнеспособния бизнес и така затрива онзи, който не се подчинява на закономерностите. Така, че мисля, че кризата ще отсее истинските хотелиери от онези, които са дошли и искат за 2-3 години да направят бърза печалба. Истинските ресторантьори, които дългосрочно да развиват бизнес и да поддържат една така сериозна клиентела, която с удоволствие да се връща в тяхното заведение да кажем. Мисля, че кризата ще помогне в това отношение.
Водещ: Безспорно кризата накара хора да следят с по-голям интерес икономическите новини. Ние научихме ли се да ги поднасяме по-ясно?
Марио Гаврилов: Ами поне се стараем, специално в БНТ1 се опитваме да стигнем дори до най-образованата част на българското население. Така, че то да може да разбере икономическите зависимости и да се опитваме да ги преведем на техния … ежедневен език, така че е достъпно дори и за най-неграмотната част от населението.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Марио Гаврилов от БНТ1 пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Казват „Светът е футбол” и ние в „Клубът на журналистите” се подчинихме на това клише, макар че избрахме по-музикален подход. То определено ни достави удоволствие, благодарим на Галя Траянова за това. След час и пет минути започва първия мач, днес са предвидени три мача, Южна Корея – Гърция, Аржентина – Нигерия, Англия и САЩ. Ами гответе се, хубав ден и да изпитате удоволствие от гледането. Това ви желаем Владимир Тошев, Ася Челебиева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева.
Пак започнаха да се пишат медийни закони. Пак настана жега. Винаги е така. И зимно време да се пишат – пак е жега. Сега обаче е особено напечено, защото за първи път кутията на Пандора е толкова широко отворена. БНТ има проблем – финансов, управленски и всякакъв. Държавата има проблем с цифровизацията. Частните телевизии имат проблем с цифровизацията. Всички телевизии имат предстоящ проблем с разпространението след цифровизацията. При печатните медии, където преди не е имало проблем, сега има едновременно със собствеността, с финансирането и с разпространението. С рекламата има проблем, че няма реклама.
