сп. Тема | Любослава РУСЕВА | 14.04.2012 

Или как митичният Център за анализи и маркетинг профанира представата за цяла наука 

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпреварва по рейтинг президента Росен Плевнелиев. Ако изборите бяха днес, четири партии влизат със сигурност в парламента, сред тях и несъществуващата все още формация на Меглена Кунева. Одобрението към правителството се увеличава, но определено има ниша както за нова лява, така и за нова дясна партия…
Това са само част от множеството новини, сътворени в последно време от новоизгрялата социологическа звезда Юлий Павлов и неговия Център за анализи и маркетинг.
Защо новоизгряла ли? Юлий Павлов отдавна обявява себе си за социолог, но до средата на 2009 г. не се случваше да оповестява резултати от собствени социологически изследвания. След последните парламентарни избори обаче Центърът за анализи и маркетинг изведнъж разви висока активност и започна да публикува резултати по-често от вече утвърдените социологически агенции. Стигна се дотам, че някои медии (е, преди всичко тези, които притежава брат му Любомир Павлов) го обявиха за най-точно прогнозиращия избори социолог. С титлата го удостои в. "Труд" през октомври, пропускайки един дребен детайл. "Готов съм да се хвана на бас, че кандидатът на ГЕРБ ще има над 50% на първи тур", казваше Павлов преди изборите и дори се обзаложи за това с друг социолог – Кольо Колев. Впоследствие загуби баса, тъй като втори тур все пак имаше, но кой ти помни и кой ти гледа…
В последните 20 години Юлий Павлов се подвизава на различни поприща – политик, за известно време лидер на партия, депутат от ОДС, бизнесмен, собственик на медии. Почти през цялото това време е и директор на митичния Център за анализи и маркетинг, в който поне доскоро на щат работеше само един човек. Не е известно да има някаква социологическа квалификация – по образование Павлов е физик. Не е известно също така да е публикувал какъвто и да е текст в научно списание, нито да е споделял социологическите си познания пред специализирана аудитория. Което не му пречи да се занимава с ширпотреба, като коментира по медиите политическите нагласи и предпочитания на българите.
Само от началото на тази година например Павлов обяви резултатите от цели две свои изследвания, след което ги коментира в десетки медии. Първото, твърди той, е било проведено между 14 и 18 януари сред 1218 души, а второто – между 23 март и 2 април сред 1224 души. И двете изследвания са обявени за "национални представителни", но липсват подробности за методиката на извадката и за методиката на допитване – интервю или анкета са правили от ЦАМ, както и за въпросите, които са задавани на хората. За сметка на това обаче Павлов направи няколко почти фундаментални извода, които се превърнаха във водещи новини:
Съобщи ни кои партии ще влязат в следващия парламент и кои няма да влязат. Съобщи и двата варианта, по които ще бъде съставено бъдещото правителство – или ГЕРБ с Кунева, или всички останали срещу ГЕРБ. Съобщи също така, че мнозинството българи са "центристи", каквото и да означава това, а "чисто десните" (?) били много малко. Съобщи ни още колко много харесваме президента Плевнелиев и как промените в правителството и неговите сериозни решения са се отразили положително на
рейтинга му. Дори парламента, че и православната църква, оказа се, сме били заобичали повече през март и април.
Тези изводи, да повторя, са направени въз основа на анализ на резултатите от двете изследвания. Ако се захванем обаче сериозно да ги сравняваме, ще забележим нещо странно – до подобни заключения е невъзможно да се стигне единствено на такава база.
Първо. Дори да приемем, че Павлов не лъже, като казва, че е провел представителни изследвания, тук изниква следният проблем – той никъде не съобщава дали е използвана случайна извадка, каквото е условието едно проучване да бъде представително, нито какъв е процентът на отзовалите се – т.нар. responce rate, и от колко гнезда – sample points – е набрана информацията за тези 1200 души. Все пак данните от всяко извадково изследване, дори то да отговаря на всички изисквания за представителност, са обременени със случайна грешка на извадката, която обикновено се изчислява с 95% гаранционна вероятност. Това поне пише в учебниците по обща теория на статистиката и всеки относително грамотен човек може сам да провери и изчисли доверителните интервали на тези данни. В учебниците пише още, че ако при две последователни измервания доверителните интервали се припокриват дори частично, разликите не
са статистически значими и не позволяват да се правят изводи.
Второ. Извършвайки тази процедура върху данните от двете изследвания на Центъра за анализи и маркетинг, ще установим нещо поразително – между тях НЯМА статистически значими разлики. И тъй като всички доверителни интервали се припокриват, коректният социологически коментар би трябвало да бъде: направихме едно изследване, в което не установихме НИЩО, различаващо се от това, което установихме през януари. С едно изключение – доверието към президентската институция се е повишило от 38.4% през януари на 50.7 на сто през март.
Трето. На пръв поглед последното твърдение изглежда логично и може да бъде обяснено с встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Само че в същото време г-н Павлов ни съобщава, че през януари Росен Плевнелиев е бил най-популярният български политик, а през април е отстъпил, неясно по какви причини, челното място на Кристалина Георгиева. Излиза, че е възникнал прилив на доверие към институцията, но не и към този, който я персонализира. Което, меко казано, не звучи убедително…
Дали това е социология, би трябвало да се произнесат професионалистите. Но така или иначе отговорът няма да се окаже особено труден, ако речем да обобщим:
Една социологическа агенция публикува данни от две последователни изследвания, между които няма статистически значими разлики, като не съобщава почти нищо за методиката на провеждането им.
Тази агенция се оглавява от човек, за когото липсват доказателства, че притежава дори елементарна професионална подготовка.
Центърът за анализи и маркетинг работи с неизвестно какъв екип и ползва неизвестно каква мрежа интервюиращи. Той няма сайт. Не членува нито в ЕСО-МАР, където са повечето известни български социологически агенции, нито в БАМОР (Българската организация на маркетинговите изследователи).
Публична тайна е, че самият Юлий Павлов има навика да събира данни от различни социологически агенции по телефона, като сетне ги "осредностява".
На този фон цялата професионална общност обаче мълчи, въпреки че още през май 2001 г., преди тогавашните парламентарни избори, Българската социологическа асоциация прие "Параметри на изследванията, препоръчителни за оповестяване при публикуване на данни". В тях беше предвидено да се съобщават планиран и реализиран обем на извадката, метод на извадката, параметри на изследваната съвкупност, метод на регистрация, максимална грешка на извадката за 50-процентов дял. БАС също така призова агенциите да публикуват формулировките на въпросите и инструкциите си към анкетьорите. И досега повечето от тях не спазват тези "параметри", но не е известен случай, в който асоциацията да е реагирала.
Ако някой се самообяви за адвокат, без да е учил право, адвокатската колегия сигурно ще предотврати подобно нахалство. Ако пък някой реши, че става за хирург, защото може да реже с кухненски нож, най-вероятно е и лекарският съюз да не остане безучастен. В България има четири университета, които обучават социолози, но щом преподавателите в тях мълчат, налага се да заключим, че смятат професионалната си квалификация за елементарна и годна за присвояване от всеки, нали?
Това, разбира се, не е така. Но именно мълчанието на специалистите отвори ниша за изява на хора, които без задръжки си слагат маските на социологически гурута и представят своите много често изсмукани от пръстите и манипулативни разсъждения като изводи от неподлежащи на оспорване изследвания. Абсурдната социологическа активност на бившия физик и политик Юлий Павлов само показва докъде може да стигне злоупотребата с една наука, когато учените си траят.
Така – пред очите на цялото общество и не без помощта на медиите – социологията бива перманентно насилвана и публично опозорявана. За масовата публика тя лека-полека се превръща в дълбоко непрестижно занимание, чрез което неколцина печелят пари, правейки нечистоплътни политически услуги. И много често става дума именно за това. Българската медийна социологическа ширпотреба отдавна се е превърнала в част от политическия пиар. Неслучайно основният социологически въпрос, на който непрекъснато отговарят шепа охранени от медиите и от политиците "социолози", е въпросът за политическата власт. Сякаш страната няма други проблеми, които да представляват социологически интерес. Един милион души напуснаха България през последните 20 години, но колко изследвания на динамиката и причините за миграционните процеси са получили такъв отзвук, с какъвто се сдобива поредното изследване на "рейтингите"? Обществото ни затъва в ценностна разруха, но кой знае защо не за това говорят и не това изследват социологическите звезди на българския медиен небосклон.
Нещо повече: докарали сме я дотам, че хора като Юлий Павлов, които едва ли могат да различат Джон Стюарт Мил от Чарлз Райт Милс, обясняват най-сериозно как ще изглежда следващият парламент. Въз основа на данни без познавателна стойност (а е съмнително дали изобщо има такива) Павлов бива представян и за водещ български социолог.
Халтурата, иначе казано, е вече легитимирана, а представата за социология -тотално профанирана. Днес всеки може да мине и за певец, писател, психолог, антрополог, дизайнер и т.н., стига просто да се самоопредели като такъв…
Впрочем всичко това се вписва идеално в понятието "българска работа", характеризирано от най-известния (все още?) български социолог Иван Хаджийски ето така:
"Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

Стр. 28 – 29

в. Труд | Десимира ТОНЧЕВА | 02.07.2011 

Дни без компютър – така прекарва лятото Кънчо Стойчев в голф комплекса "Блек сий рама" край Балчик. Но може да го видите пред архаична пишеща машина "Континентал", производство 1924 г. Не само защото недолюбва компютъра. "Континентал"-ът е семейна реликва. Завещана е от баща му Марко Стойчев-Мормарев – създателя на най-хубавите сценарии за български детски филми като "Таралежите се раждат без бодли", "Войната на таралежите", "Васко да Гама от село Рупча", "Изпити по никое време", "С деца на море"…
Затова когато трябва да пише за поредното социологическо проучване на агенция "Галъп", Стойчев сяда пред "Континентална.
Във вилата, кацнала на канара на десетки метри над морето, не му липсва нищо от жилището в София.
"Липсват само шумът и лудницата на големия град. И неразборията. Тук нещата стоят по друг начин. Не съм суеверен, но съм убеден, че съществуват магнетични места, с особено излъчване", казва Стойчев. Той вярва, че и това място с великолепна панорамна гледка към Калиакренския залив е наситено с положителна енергия.
Денят на социолога започва с поздрав към морето – на верандата, където води конферентни разговори с бизнесмени и голфъри от цял свят. (В "Блей сий рама" Стойчев е съсобственик с приятелите си Андрей Райчев и Красимир Гергов.) Приканва ни да се вгледаме в необятната морска шир пред нас. Докато разговаряме, пейзажът се мени, защото се менят светлината, облаците, цветовете… Разнообразието е безкрайно и навява спокойствие.
Интериорът във временната лятна обител на Кънчо Стойчев е изчистен. Естествено няма компютър. "Не го използвам. Не губя време пред него. Водя по-старомоден живот. Предимно с книги, а не с мишка в ръка.
В момента чета много силен роман на един италиански автор – Алесандро Бари. Не искам да кажа, че компютърът е вреден, но е "безкраен" и губи много време", обяснява социологът.
Не държи на екстри. В неговия дом трябва да има простор, красива гледка, камина и възможност за спорт. "Степента на влажност тук е голяма, а морето изисква мебелите да дишат повече, отколкото в планинска атмосфера", пояснява Стойчев.
Всичко е направено така, че в стаите да влизат максимално въздух и светлина. Мебелите са от дъб. Няма нищо излишно или претрупано. В гостната има красиво канапе и масивна дървена маса. Дизайнерите -родни и чужденци, са свършили работата си перфектно. Самият Стойчев не е поръчвал нищо допълнително. Не е фен на лукса. И без това прекарва повечето време на верандата.
Не обича да гледа футболни мачове по телевизията. но за сметка на това спортува. Плува всеки ден в открития или закрития басейн. Веднъж в седмицата играе голф. Казва, че му е хоби. Съпругата му също обича тази игра. Щерките Лили и Калина са начинаещи, но за да се усъвършенстват, прекарват доста часове на игрището. Най-добрият голфър в семейството е синът Марко. Повече от ясно е, че той е наследил непогрешимия мениджърски нюх на баща си.
"Мениджърският нюх се развива в практиката. Не вярвам, че човек може да бъде обучен да бъде мениджър.
Мениджър се става с времето изгражда се. Няма школа, която да го извае. Същото важи и за журналиста", убеден е Стойчев.
Голямата му дъщеря Лили завършва средно образование в Лондон, а малката – Калина, е отличничка във Френското училище в София. И трите деца в семейството носят хубави български имена, въпреки че Марко звучи малко международно. И много библейски. Вечер, в компанията на останалите членове от семейството, Стойчев отмаря с филми.
"Нямам любим жанр, режисьор или актьор. Не е важно дали актьорът, който участва, е спечелил "Оскар" или не. Интересува ме сюжетът, случката. Хубавият филм зарежда човека", смята социологът.
Обяснява, че голфът е единственият спорт след плуването, който щади тялото и не създава проблеми с мускули и кости. Може да се практикува от хора от 5 до 105 години. Премахва стреса, тъй като изисква концентрация на съзнанието за 4-5 часа. Зелената ливада и малкото бяло топче освобождават от проблемите.
С ръка на сърцето Стойчев признава, че не е по готвенето. Но има кой да задоволи и най-големия му кулинарен каприз. Това е вълшебницата в кухнята Ирена. Обожава нейната мусака с патладжан.
Но гордостта му е зеленчуковата градина с екологично чисти насаждения, която била негова идея.
"Вижте колко хубави тиквички имаме – пет различни сорта са", казва той. До тях са засадени патладжани, моркови и карфиол. А в една леха главички подават миниатюрни чери доматчета, които след ден-два ще станаталени. В парника вече берат вкусни едри розови домати и краставици.
"Тук няма никакви химикали, само оборска тор – обяснява Стойчев. На 5-6 км имаме малка ферма, в която гледаме животни. Те са на свобода, за да може месото да е чисто, без химикали и антибиотици. Държим всичко да е естествено."
От собствени лозови масиви комплексът произвежда и екологично чисто вино. Сортовете са "Мерло", "Малбек", "Пино ноар" и "Шардоне". Виното е в лимитирани серии и не се продава в търговската мрежа.
Социологът има градина мечта и в къщата си в Кранево. Там черпи съседи и скъпи гости със собственоръчно отгледани домати, краставици, цвекло, репички и свежи салати. Десертът също не е от пазара. Когато му гостува приятелят Андрей Райчев, жена му препълва фруктиерите с ягоди и малини от градината.
"Туршии не правя. Не са никак здравословни. Слагам зеленчуците в камерата и през зимата похапваме от тях", споделя социологът. Райчев му е комшия и в Кранево.
Когато жаркото слънце се скрие и навън захладнее, Стойчев пали барбекюто и върти най-вкусните шашлици. На скарата цвърчат още кебапчета и кюфтета. "За месото на скара най-важни са сосовете, с които се поднася", обяснява той.
След разходката из голфкомппекса сядаме отново на верандата и както подобава на българи, подхващаме разговор за политика
По-конкретно за президентските избори. Според Стойчев за изненади е трудно да се говори, но: "Не бих се учудил, ако ГЕРБ излезе с изненадваща кандидатура. Такава, която в момента даже не се споменава. Струва ми се, че Меглена Кунева има добри шансове да се пребори. Тъй като българинът не обича да поставя всички яйца в една кошница. Не бих казал, че ще е изненадващо дама да седне в президентското кресло. У нас има пълна равнопоставеност. Много често жените даже са по-пригодни и за управленска и за дипломатическа работа."
Самият Стойчев никога не би влязъл в политиката. Аргументира се с това, че българският народ мрази своя елит и управниците си.
Според него обаче това е огромна грешка, която се дължи на нерадостната му съдба.
"Един зрял народ би следвало да се отнася с много голямо уважение към политиците си – казва той. – Демокрацията не е само параван. Тя е преди всичко отговорност на избирателите. Но за съжаление българският избирател не носи отговорност за своя избор. Българинът често прави избор, който не е рационален и не е свързан с мисълта за това кое е най-
доброто за страната. Причината страната ни да не се развива толкова успешно е тази особеност на българина да мрази своя елит. Българинът мрази и успелите си сънародници и това не е балканска черта, а чисто нашенска. Тя се корени в историята – в това, че столетия не сме имали държавност, още по-лошо – че сме живели в условията на чужда държавност. Мразейки елита си, българинът се отказва от участие в управлението", заключава Стойчев.
***
Текст под снимка:
Кънчо Стойчев прекарва по-голямата част от деня на верандата. Панорамната гледка го зарежда с положителна енергия.
***
Текст под снимка:
Фоайето на голфклуб "Блек сий рама" прелива в тераса с изглед към морето.
***
Текст под снимка:
Един от кътовете за развлечение в комплекса.

Стр. 19, 22

в. Пари | Георги ПАНАЙОТОВ | 14.02.2011

Delloite предвижда, че през тази година социалните мрежи ще имат над 1 млрд. абонати
Очаква се през текущата година количеството реклама, предоставяна чрез социалните мрежи (предимно Facebook), да надскочи 2 трлн. банера. Рекламната печалба за сайтовете обаче ще остане на средно ниво в сравнение с тази на другите медии. Тази тенденция ще се запази в рамките на годината, но ще се промени в дългосрочен план. При сегашните средни цени от 4 USD на потребител на социална мрежа се очаква общата печалба да достигне 4 млрд. USD през 2011 г.
Разногласие
Въпреки постоянно растящия интерес към социалните медии техните печалби от реклама представляват по-малко от 1% от общата онлайн реклама. Сумата обаче постоянно расте, тъй като към нея се добавят и методите за директни разплащания за кредити и игри. През 2011 г. социалните мрежи ще дадат заявка за пълна доминация над онлайн рекламата в дългосрочен план. Някои специалисти ги определят като "следващата голяма финансова бомба" в технологичния сектор, обещавайки, че ще задминат дори феномена с търсачките (Google). Други обаче сравняват успеха на социалните мрежи с дотком балона и се съмняват, че ще успеят да капитализират дейността си до нивото на онлайн рекламата, предлагана от търсачките.
Според анализа на Delloite през тази година социалните мрежи ще удвоят рекламната си печалба до 4-5 млрд. USD, а в следващите години ще се наблюдава стабилен растеж от минимум 30% на година. Индивидуални компании може дори да доближат печалбите си до 90%, но това ще се дължи на увеличаването на потребителите им, а не на високото съотношение потребител – печалба. За сметка на това рекламните тарифи на заплащане според импресии (стандартният метод, използван на повечето с айто ве) ще се запазят най-ниските в целия рекламен сектор.
Привлекателни
Благодарение на ниските си рекламни тарифи и голямата успеваемост (профилиране на насочването на рекламата по интереси и местоположение на евентуалните й клиенти) на самата реклама социалните мрежи имат шанс да привлекат много от рекламодателите, работили преди това с печатни, ТВ и радио медии, към себе си. Най-силното й предимство са почти нулевите производствени цени, тъй като те предлагат само инфраструктурата – скелета, на който да бъде закачена рекламата. А самата реклама се изработва от трети лица под формата на банер или апликация. Този модел е ненадминат по гъвкавост от нито една друга рекламна среда.
Решение
В момента за успеха на социалните мрежи като рекламни платформи се грижат три фактора: постоянният ръст на количеството потребители, времето, ко ето тези потребители прекарват в социалните мрежи, и CPM (cost-permile – в случая съотношението цена за импресии) факторът им. В момента, в който над 1 млрд. потребители използват социалните мрежи, това ще е половината от населението на планетата, ползващо компютри. Той едновременно ще е победа и проблем за тях. От една страна, ще имат пред себе си огромен пазар, който ще е атрактивен за рекламодателите, от друга, ще стартира тенденция за рязък спад на новите потребители, ако не се промени скоростта, с която се увеличава "онлайн населението" на планетата.
Развитие
Ръстът на рекламата в социалните мрежи често се сравнява с този в търсачките, които за 15 години увеличиха печалбата си от няколко хиляди до 30 млрд. USD и продължават да се разширяват. Основен фактор за това обаче е слабото покритие на достъпа до бърз широколентов интернет. Ръстът на бизнеса на търсачките следваше плътно този на количеството интернет потребители – тренд, който вече е капитализиран от социалните мрежи. При положение че социалните мрежи вече разполагат с половината от потенциалните си потребители, за да разраснат печалбите си, те ще трябва да увеличат времето, което хората прекарват пред тях, или да променят CPM фактора си.
Развръзка
За момента времето, отделяно на социалните мрежи, е нараснало рязко през 2010. Потребителите на Facebook например са прекарали с 66% повече време в него през 2010 в сравнение с 2009 г. За да се стигне до двойно увеличаване на печалбата от реклама обаче, времето, прекарвано от потребителите в социалната мрежа, трябва да се утрои – почти недостижима за момента цел, която пък от своя страна ще доведе до драстично намаляване на CPM фактора. Така с очертаните лимити над прекарваното пред компютъра време и количеството потребители основната тежест за увеличаване на печалбата на социалните медии ще падне върху CPM. До момента няма нито един подобен сайт, който напълно да е усвоил потенциалните печалби от картата на потребителските навици, която държи – информация, с която не разполага нито един друг техен конкурент (според спекули – само Google).
През 2011 г. секторът на рекламите в социалните мрежи ще продължи да расте, ще бъде обещаващ, но в същото време и неясен. Все още няма как да се направи напълно достоверна прогноза за потенциала му, а бизнес моделът им не е напълно изчистен и продължава да се развива. Рекламодателите, анализаторите и самите играчи в него ще имат по-добра визия за посоката му за развитие едва към края на годината.

***
2
% трилиона рекламни банера се очаква да бъдат пуснати в социалните мрежи през 2011 г.

***
4
% 4 млрд. USD са очакваните приходи за социалните мрежи през 2011 г.

Стр. 19

в. Уикенд | Янаки ПЕТРОВ | 2009-11-13

Социологът, Андрей Райчев горчиво съжали за участието си в предаването „Челюсти" на Диана Найденова, което го сблъска челно със Сашо Диков. В ефира на Нова тв програмният директор на Канал 3 успя да ядоса истински мъжа на Виза Недялкова с поставянето на въпроса, как точно той е успял да съгради уникален голф комплекс за 35 милиона евро край морето. Въпросът разтрепери Райчев и го изкара от равновесие.

„Вие не сте никакъв, че да ви се обяснявам. Теглил съм кредити, платил съм си данъците, проверявали са ме 69 пъти", разлюти се левият социолог.

Оказа се, че само в журналистическите среди се знае за огромното богатство на социолога Андрей Райчев, което надхвърля 150 милиона евро. Защото няколко зрители истински се учудиха на информацията, че той е съдружник в уникалния комплекс за голф на родното Черноморие, разпрострял се върху цели 1000 декара между Каварна и Балчик.

Цялата инвестиция в комплекса „Блек Сий Рама", открит миналото лято, надхвърля 35 милиона евро. Дизайнер на игрището за голф е живата легенда в този аристократичен спорт Гари Плейър. В комплекса се предлагат над 25 модела двуетажни вили по дизайн на европейски и американски архитекти. Цялостният проект е за около 400 къщи, от които към момента са построени около 100 постройки.

Мащабната инвестиция в уникалния голф комплекс е само едно от бизнес начинанията на Андрей Райчев и съдружника му Кънчо Стойчев. Оказва се, че в България действа уникален модел, неприложим никъде другаде по света – колкото повече бъркаш, толкова по-богат ставаш. Социологическата агенция на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не предвиди влизането на „Атака" в парламента, а това лято упорито твърдеше, че разликата между ГЕРБ и БСП на парламентарните избори ще е „не повече от 5-6 процента, а може и да се стопи в последния момент". Въпреки това Райчев продължава да се появява по телевизията и да ръси акъл, а свързаните с него социологически агенции винаги се уреждат с най-апетитните поръчки за измерване на обществените настроения.

Възходът на Андрей Райчев стартира през 1989 г., когато по поръка на Андрей Луканов написва програмния документ „Път към Европа" и учредява такова движение. В смутната за българския преход година Райчев е назначен за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и 20 години по-късно банковата сметка на социолога потвърждава това.

През 1990 г. Андрей Райчев се съюзява с Кънчо Стойчев и двамата създават дружеството „Сова-5". По това време в България все още няма адекватно законодателство, което да забрани на държавни служители да участват в частни социологически агенции, чиято дейност се припокрива с тази на НЦИОМ.

През 1991 г. тандемът Райчев – Стойчев вече е успял почти напълно да приватизира нематериалните активи на държавното дружество. Тогава Андрей Луканов ги свързва с „Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Така Андрей Райчев става представителят на световноизвестния концерн за социологически проучвания от всякакъв вид в България.

Все пак това не е чак толкова сигурно, тъй като наименованието „Галъп" липсва в съдебните регистри на дружеството на Андрей Райчев в „Държавен вестник". Първото наименование на социологическата агенция, регистрирана на 6 март 1991 г., е „Болкан Бритиш Сошъл Сървейс". Сред учредителите е фалиралата Първа частна банка на Валентин Моллов.

Така Андрей Райчев и Кънчо Стойчев слагат ръка върху три големи помещения в центъра на София, които наемат от държавната „София прес" за цели 8 години на минимална цена.
В следващите години Андрей Райчев и Кънчо Стойчев влизат в съдружие с газовия крал Сашо Дончев, с няколко банкери и с още видни представители на червения олигархичен елит. Двамата социолози са създатели и съучредители на поне десетина фирми, усвоявали през годините милиони левове от всякакви обществени проучвания и мултимедийни проекти.

Покрай Андрей Райчев просперират и близките до сърцето му дами – съпругата му Виза Недялкова е собственик на „Радио Нет", а пък особено близката на социолога Мира Баджева е назначена за управител на „Болкан медия груп" – фирмата, която издава списанието „Жената днес" и още няколко издания. Баджева е водеща и на предаването „Отпечатъци" по Би Ти Ви, където почти всяка събота гост е социологът със специфичен говор.

Преди година Андрей Райчев бе уличен от академиците от БАН, че иска да източи от държавата милиони левове и затова плюе по поръчка академичната общност. Това се случи, след като социологът олигарх набеди БАН за самодостатъчен паразит, който хленчи и смуче пари от държавата. В отговор главният научен секретар на Академията на науките Стефан Хаджитодоров представи данни, че Андрей Райчев е спечелил проект за милиони в конкурса „Развитие на научната инфраструктура – 2008" към Министерството на образованието.

Според данни на „Уикенд" само за последните четири години Андрей Райчев е взел от държавата над 15 милиона лева по различни проекти, свързани със социологията, медиите и развитието на различни програми уж в полза на обществото.

НАРОЧНО ХОДИ С ВЕХТИ ДРЕХИ

Андрей Райчев никога няма да бъде видян по телевизията, изтупан в лъскав костюм и със скъп часовник на ръката си. Той няма да бъде засечен да шофира и лимузина, макар да има пари да изкупи цяла автокъща. Като социолог и съответно познавач на общественото мнение, Райчев добре осъзнава, че за да буди доверие в хората, трябва да изглежда като тях. Поради тази причина винаги се явява на екрана в съвсем обикновени, даже поовехтели дрехи. Съвременният Корейко!

стр. 26
 

Снимка: Вестник "Капитал"