Интервю с Любомир Павлов и Юлий Павлов

БНТ, Животът и другите неща | 02.06.2012
 
 Водещ: Книгата "Симетрия" на Захари Карабашлиев тази седмица ще отиде в някой от вас, които харесвате нашата страница във Facebook, изобщо ние сме както знаете винаги във връзка. Свободно ни пишете, задавайте ни въпроси към нашите събеседници, първите както разбрахте са братята Любомир Павлов и Юлий Павлов, по-нататък вицепрезидента г-жа Попова, историята за олигарсите и арестите от тази седмица, войната между българските производители и търговските вериги, така че ще се опитаме да следим всичко, което питате и да задаваме вашите въпроси към нашите събеседници.
 Водеща: Може би да кажем още един път адресите, това са Григорови във Facebook – Животът и други неща и също така в Twitter, където сме Григорови. Книгата миналата седмица спечели Зорница Василева, можете да видите и това на страницата ни във Facebook. А сега вижте кратко представяне на първите ни гости.
 Репортер: Юлий и Любомир Павлови – и двамата братя играят важна роля в сформирането на десницата в България от началото на прехода, но рядко са разглеждани като тандем. Любомир е бивш депутат от 36-тото НС от листата на СДС и автор на решението за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност. Издател на вестниците "Труд" и "24 часа" и председател на Съюза на издателите. Страстен меломан. Женен за журналистката Диляна Грозанова. Брат му, социолога Юлий Павлов е бивш народен представител от 38-мото НС, директор на Център за анализи и маркетинг вече 18 години. Съпругата му Аня също е социолог. Юлий смята, че единствения начин десницата отново да стане силна е всички лидери, свързани с прехода да се оттеглят.
 Водещ: Добро утро, здравейте. С възраженията ли да започнем?
 Юлий Павлов: С корекция лека, че Аня е специалист по PR.
 Водещ: Ние знаем много добре, тя миналото или по-миналото предаване ни беше на гости точно в това ѝ качество, така се случва.
 Юлий Павлов: Случва се, няма проблеми.
 Водещ: Сега, това си мислехме между другото като за начало на разговора, какви щяхте да бъдете ако работехте това, което навремето сте завършили – вие лекар, вие физик. Представяли ли сте си какъв би бил живота в тоя смисъл?
 Любомир Павлов: То има нещо общо с тези неща, защото моята специалност в медицината беше психиатрия и психоанализа, което според мен тази облатс е много важна и в съвременната политика и в съвременния живот. Според мен голяма част от съвременните политици се нуждаят от психоаналитик.
 Водеща: То дори имаше едно предложение, ако не се лъжа, да минават психотест, което постоянно се възражда, това в кръга на шегата. А вие, физиката и социологията?
 Юлий Павлов: Ами аз съм работил все пак като физик, брат ми работи по-малко като психиатър, но аз имам 10-15 години работа като физик и като главен асистент по математика, така че… Аз се интересувах и от математика и фактически съм преподавал математика и точно това беше накрая общата пресечна точка между политиката и предишното ми занимание – социологията, много добре ги съчетава и двете.
 Водещ: А защо смятате, че съвременните политици, то сигурно и не само съвременните де, имат нужда от аналитик, психиатър, терапевт може би, не знам. Да развиете тая теза малко?
 Любомир Павлов: Странни неща стават в съвременната политическа сцена и за това. Това също беше в рамките на шегата, разбира се, но ..
 Водещ: не, то през една шега винаги може да се извади …
 Юлий Павлов: В крайна сметка в съвременното общество колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече хора имат нужда от психоаналитик и в това няма нищо ненормално. Това не значи, че те са болни. Просто стреса, на който са подложени е много голям и не виждам защо политиците трябва да правят изключение. Те са подложени на още по-голям стрес.
 Водещ: Вие и двамата бяхте, така да се каже, в основата на политическия процес в началото на 90те години, след което в един момент се оттеглихте активно от политиката. Преминахте в бизнеса, вие преминахте в социологията. Имате ли амбиции сега, съжалявате ли за това, което сте правили в началото на 90-те години, тоя ли е резултата, който тогава сте си представяли, че ще се получи?
 Любомир Павлов: Аз не съжалявам, защото в България бяха необходими промени, те не са станали и не станаха по най-добрия възможен начин, но нищо н е става … много трудно в живота нещата стават по идеалния начин. Трябваше да се промени комунистическата система в България, но по принцип моето участие в политиката беше в самото начало, кръглата маса и оформянето в началото на ново законодателство. Аз поех инициативата за разсекретяване на досиетата, което беше гласувано в НС, след което доста години политиците се държаха все едно че няма такова решение, просто … И след това като се започнат спорове, че еди кое си е станало доста по-късно държавна тайна – не може да стане държавна тайна нещо, което повече от 5 години е разсекретено и е могло да бъде разпространено навсяКъде и всеки, който публикува в момента такива досиета просто не подлежи на никакви санкции, така че аз просто съм удовлетворен от това, което постигнах по този въпрос. А по принцип аз имах краткосрочни амбиции в политиката, защото смятах, че имам желание просто да се промени системата в България, да помогна за това, а винаги съм имал интерес да се занимавам с бизнес, отдавна, имам тука един спомен си говорихме преди това за спомени – когато бях студент, моите родители ме питаха – добре де, ти сега какъв искаш да станеш, защото аз имах известни колебания, покрай брат ми аз имах интерес към математика и физика, но в последствие се насочих към психоанализа. А същевременносе занимавах и с дискотеки, имам голямата награда на Каваците от 1981 за най-добър DJ, Музиката ми беше хоби и родителите ме питаха – сега ти реши ли какъв искаш да станеш? Известно време бях продуцент тогава на Васил Найденов, наричаше се импресарио по това време, думата продуцент тогава не се използваше и те ме питаха – какъв искаш да станеш и аз тогава казах – ами ако ме питате какъв наистина искам да стана, искам да стана капиталист. И родителите ми тогава реагираха много … 80-те години. Така че в последствие имах желание да се занимавам с бизнес и за това участието ми в политиката беше временно, аз смятах, че човек, който се занимава със синдикализъм, който е депутат, с политика, не може да се занимава и с бизнес. Не е нормално. В последствие разбрах, че повечето политици се занимават основно и с бизнес и с други неща, но това беше различно от моите разбирания и аз за това се изтеглих от политиката и започнах …
 Водещ: Извинявай, а кой от двамата запали другия за политиката или това си е независим процес?
 Юлий Павлов: Аз мисля, че стана независимо един от друг. Просто ние сме, както много други, стотици хиляди, да не кажа милиони българи, които искаха да се промени социализма. Друг е въпроса какво е искало мнозинството да се промени. Оказва се, че тези, дето сме искали капитализъм не сме били толкова много. Сега като се връщам към онея години разбирам, че мнозинството май са искали да има социализъм с човешко лице, това е било движещия мотив на промените. Но така или иначе мнозинството искаха промени, ние не правехме изключение. И аз съм доволен, че всеки от нас е дал своя принос. Сега аз спокойно мога да кажа, че и аз имам принос България в момента да е демократична страна в ЕС и НАТО. И всеки да може с личната си карта да отиде на летището, да си вземе билета и да замине за където иска в цяла Европа.
 Водещ: До колко се възползвате един от друг в сегашните си работи? Вие сте издател на едни от най-големите вестници в страната, вие имате социологическа агенция и т.н. ?
 Юлий Павлов: Ние имаме и друг общ бизнес, така че имаме дейности, в които работим заедно. В момента в издателската дейност той си е абсолютно самостоятелно, както аз в социологическата. Нямаме много пресечни точки.
 Любомир Павлов: Но естествено се съветваме по много въпроси, имаме области, в които сме изцяло на едно мнение, има области, в които сме на коренно различно мнение. Например ако говорим за футболни отбори той е по-голям фен на Реал Мадрид, аз съм по-голям фен на Барселона.
 Водеща: Вие всъщност сте едно влиятелно каре, ако добавим и съпругите ви Диляна Грозданова и Аня Павлова. Как се влияе на политиката по-лесно – когато си вътре или когато си отвън, можеш да формираш обществено мнение, да го анализираш?
 Любомир Павлов: Ами за мен вече въпроса за влияние върху политиката е на по-заден план, то беше след като бях депутат и се изтеглих от политиката, аз съм се занимавал с консултации, с организиране и ръководене на предизборни кампании, което също е оказвало своето влияние, но в момента като издател вече аз имам задачата да има медии, които да отразяват обективно истината. Тоест обществото да разбира не само фактите и новините, които в повечето случаи се разбират от телевизии, от радиостанции, от интеренет, а във вестниците трябва да се анализира ситуацията, да се показват задкулисни договорки, ако има такива, да се обясня защо един политик прави едно, друго. Просто трябва обществото да бъде информирано. И от тази гледна точка голяма част от политиците са недоволни, защото всеки иска само да го хвалят, никой не обича да го критикуват, а и …
 Водещ: … ви подозира, че взимате страна в политическия процес, под една или друга форма.
 Любомир Павлов: Вижте какво, ако издателите са абсолютно честни, всички издатели по света в крайна сметка, когато наближат избори заемат някаква страна. Аз съм наблюдавал примерно в Лондон по BBC, не, извинявайте, по Sky мисля, че беше съобщението преди години, когато се съобщаваха, че в. Sun за първи път на изборите са заявили, че ще подкрепят консерваторите, защото те обикновено винаги подкрепяли лейбъристите, така че те заявяват, че имат такава позиция.
 Водещ: Има такава благородна практика, която не важи за българските медии.
 Водеща: … която аз намирам за много полезна, главно за читателите, когато знаят за кого работи… Тоест не за кого работи, а какви ценности подкрепя всъщност.
 Любомир Павлов: Да, точно така. Аз лично като възгледи съм и с Юлий сме си говорили, той също е десен, но може би все пак аз съм по-десен от него, аз просто смятам, че държавата трябва да се занимава с националната сигурност, с границите, с полицията, с някои други такива общи неща, с правораздавателната система и да не се бърка в икономиката, защото винаги резултатите са лоши, когато държавата се бърка в икономиката.
 Водеща: Да си поговорим още малко за обективността…
 Юлий Павлов: Ако може да се върнем на темата за влиянието върху политиката. Понеже както издателите и журналистите са обвинявани, че влияят на политиката, още по-тежки са обвиненията спрямо социолозите. А всъщност те идват обикновено от разни некадърни политици, които са недоволни от своя резултат и да ни обвиняват нас за ниския резултат на една или друга политическа сила…
 Водещ: Не се слагайте всички под един знаменател, защото има примери и в двете ..
 Любомир Павлов: Това е вярно, но социолог – социолог няма да нападне, така че тука …
 Водещ: Сигурно, но все пак ние да кажем на хората, че не всички са еднакви.
 Водеща: Нека да се разберем, че когато говорим за социолози естествено, че има различия, но аз говоря за сериозните социолози. Има, както вие много добре сте забелязали, разни агенции, които се появяват само от избори на избори и то винаги с някакви много странни резултати. Аз тях не бих ги нарекъл социолози. Говоря за тези, които присъстват непрекъснато в медиите и дават сериозни изследвания и чиито резултати на избори в крайна сметка се различават с няколко да кажем десети или 1 – 1.5%, да не забравяме, че все пак грешката може да стига до 2-3% и това е напълно законнна, научно определена статистическа грешка. Та мисълта ми е, че да се сърдиш на социолозите е все едно да се сърдиш на синоптиците за това, че днес следобед ще вали примерно. Ами не са виновни синоптиците, а атмосферните процеси.
 Водещ: И все пак можете да влияете и често се случва …
 Юлий Павлов: Това силно се надценява. Има наистина много слаб ефект на влияние върху партиите, които са близо до бариерата, има избиратели, които се разколебават и казват – е сега има ли смисъл да си пускам гласа за партия, която няма да мине 4-те процента. Но въпреки това този ефект е много по-слаб, от колкото се очаква. А за останалите – както избирателите на една партия, дето изостава се ядосват и се мобилизират, по същия начин пък може да има обратния ефект върху партия, която води. Всички видяхме какво се случи например съвсем наскоро в Сърбия. Те така се успокоиха привържениците на Тадич, че той води, че не излязоха да гласуват, ниска активност и загубиха изборите.
 Водещ: Имате ли готовност за следващата изборна кампания вашите вестници да обявят подкрепа за определена политическа сила?
 Любомир Павлов: Тя е още далеч, след година и ..
 Водеща: Не, не, става дума за технологично..
 Водещ: Не, не, имам предвид идейно, защото добре казахте, че Мърдок във Великобритания, който редовно прави това?
 Любомир Павлов: Моята позиция е такава, но все пак аз за това трябва да убедя главните редактори, защото те са тези, които оформят редакционната политика.
 Водещ: Би било позитивен прецедент, би било добре за наистина за читателите и като цяло за публичната среда ако вие кажете, че имате готовност. Няма значение коя партия ще подкрепите, това е въпрос на друг тип решение, вероятно и по-късно, но ако едни вестници обявят открито зад кого застават сигурно ще е доста полезно.
 Любомир Павлов: Освен това възможно е главния редактор на един вестнк да има едно виждане, главния редактор на друг вестник – друго и тоест вестниците да нямат абсолютно една позиция.
 Водещ: А, това е възможно, разбира се. Като казвате, че сте десни, как гледате на процесите в десницата сега? Понеже и двамата сте били част от тоя политически спектър. Сега имаше наскоро драматични с ъбития на разделяне на Синята коалиция…
 Любомир Павлов: Ами аз смятам, че за СДС има надежда, зависи как ще се развие. СДС трябва да се разширява, да се появяват нови лица .. .
 Водеща: А не Надежда Михайлова, предполагам.
 Любомир Павлов: Надежда Михайлова има някои грешки, сега мисля че е Нейнски, тя има някои грешки, но не е от най-коментираните хора в СДС.
 Водеща: Искам да кажа – не коментирате името ѝ, коментирате процеса.
 Любомир Павлов: Да. Просто СДС трябва да лансира нови лица, трябва да се разширява… Има много компрометирани, има някои, които са амортизирани. Ако говорим от старите фигури, които през годините за мен са оставили безспорно голяма следа и са безспорен авторитет за СДС, защото това е старата десница, Съюз на демократичните сили беше коалиция, след това стана партия и се стесняваше, сега отново трябва да се разширява, като безспорните личности за мен това е първо Филип Димитров, който беше един изключително почтен и добър лидер на СДС и министър-председател. Много добре бяха написали обаче в един звестник в България, че той е за съжаление британски тип, а не балкански тип политик …
 Водеща: И той като че ли падна жертва на това, което вие правите в момента, на медиите, аз си спомням, че имаше доста солена кампания срещу него.
 Любомир Павлов: Атаката беше започната от Бриго Аспарухов и от много хора, които го атакуваха, бивши служители на Държавна сигурност и настоящи по това време, но той е безспорен авторитет и е важно, въпреки че той в момента е в Грузия, до колкото знам, той просто би могъл да направи изявления, анализи, да коментира, да подпомогне. Смятам, че той е безспорен авторитет. Другия, който е авторитет, който остана като положителен политик и лидер на СДС, това е Петър Стоянов. Това са хората, които отстрани могат да … той също е излязъл до голяма степен от Политиката. Те биха могли морално да подкрепят. А иначе СДС трябва да лансира и млади хора и успели, и реализирали се личности, които да се развиват и аз смятам, че има надежда в това отношение. Просто тези, които са били дълго време в политиката, в парламента, в управлението на държавата – те трябва да стоят още една стъпка отзад и да подкрепят.
 Водещ: Вие разделяте ли ГЕРБ, като се говори за десница? Защото споменахте Петър Стоянов, чрез неговия брат е…
 Любомир Павлов: ГЕРБ е нова десница. Аз понеже останах с впечатление, че ме питате за старата десница. ГЕРБ е новата десница. И СДС и ГЕРБ са членове на ЕНП, това е десница. И ГЕРБ и СДС.
 Водеща: Как гледате на проекта на Меглена Кунева?
 Любомир Павлов: Нека, за да не си влияем в последствие, Юлий да каже по всички въпроси, аз ще си кажа моето мнение. Проекта на Меглена Кунева също е интересен, безспорно той … вече те ще си определят, може би също дясноцентристки проект.
 Водеща: Вашия анализ?
 Юлий Павлов: Хайде да почнем от края. Да, вярно е, че проекта на Меглена Кунева е дясноцентристки, може би по- към центъра и има сериозни шансове да привлече още избиратели. Така или иначе мисля, че за България на гражданите няма да бъде проблем да минат 4-процентовата бариера и да присъстват в следващия парламент.
 Водещ: … 12% вие сте прогнозирали да …
 Юлий Павлов: Да, тъй като те имат 5 до 7% от всички избиратели, преизчисление спрямо гласувалите, които са около 60%, преизчисление спрямо гласувалите – това дава 8-12 % от реалните гласове. СДС най-после се отърваха от един воденичен камък, който им тежеше на шията, но дали ще успеят все още е отворена опция. Това напълно в техните сили, ако изборите са сега биха успели и биха минали бариерата. Но изборите не са сега, изборите са след 1 година, така че много зависи какво ще правят през тази една година. Те са малко в положението на затворник, който най-после е получил дългоочакваната свобода, както Борис Марков се изрази в едно свое интервю, ама тази дълго жадувана свобода – тя е и отговорност. Означава и точно това, за което стана дума – и нови лица, но в съчетание с част от старите. Не може да бъде еднозначно отношението към старите лица, те имат различно отношение, особено по ключовия въпрос…
 Водещ: То и към новите не може да бъде еднозначно, така че …
 Юлий Павлов: Абсолютно. Но когато се отнасяме към старите лица трябва да видим все пак кое какви … и точно за това Иван Костов тежеше като воденичен камък, тъй като не само че той беше виновник за разцепването на СДС, но и с арогантното си и нагло държание, с обидите, които изприказва по адрес на СДС, той вече беше неприемлив. Той всъщност от самото начлао беше неприемлив за избирателите на СДС. Така че те имат в момента една отворена опция, дай боже да я реализират. Разбира се, най-голямата дясна партия си остава ГЕРБ и така ще бъде и на изборите.
 Водеща: Въпроса е за след изборите. Може ли да се печелят медии в България и това въобще бизнес ли е или е някак си … нещо по-различно, влияние? /
 Любомир Павлов: Разбира се, че може да се печели, ако има нормална конкуренция, нормален пазар, не се използват нерегламентирани методи, в смисъл не се прави явен дъмпинг като има медии и структури, които се опитват да намаляват драстично цени, като при това положение естествено отиват на загуба, но може би разчтат, че от някъде другаде ще изкарат пари, това не мога да коментирам, защото ние не правим така. Но вероятно има медии, които използват такива странични механизми.
 Водещ: Нека да не се лъжем, огромното мнозинство от медиите в България, независимо дали печатни или електронни, са на загуба.
 Любомир Павлов: Има един такъв момент, че световната криза има световна криза на икономиката въобще, след това има криза и в … тя се отразява и в медиите. И има едни промени в … издателите, както и на печатните медии, както и телевизиите, те трябва да отговорят на промените, които се случват. За мен бъдещето е в един вид синергия – и за рекламодателите. Това означава и телевизии, и радиостанции, интернет, печатните медии. Печатните медии има, много хора са се изказвали и в интервюта извън България, че едва ли не ще изчезнат, но един от тези, които го казваше, имам такава информация, Уорън Бъфет в края на миналата година за 200 млн.долара е закпил регионален вестник в САЩ. Тоест …
 Водеща: Самоопровергал се е.
 Любомир Павлов: Така че се показва, както много хора също казват, че и книгите ще изчезнат, но те няма да изчезнат, винаги си има интелигенция, има си елит, които предпочитат да четат книги …
 Водещ: Не, въпроса е на честна и прозрачна игра и на коректен пазар.
 Любомир Павлов: И ние ще се борим в това отношение, аз като председател на Съюза на издателите застъпвам позицията, че трябва да отпадне ДДС-то. Така че това е една стъпка в правилната посока. Получих подкрепа на една среща, международна от комисаря по образование и култура Васирил и има една справка, която показва, че с изключение на две страни от ЕС, ДДС за печатните медии и за книгите е или 0 или 7%, само в България и Словакия са…
 Юлий Павлов: Ето един пункт, по който сме на различно мнение. Аз не считам, че в държава като България трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Ако кажем за печат ще кажат – ами защо не за лекарствата, защо не за храните, за туризма. Ние вече сме били свидетели.
 Любомир Павлов: Ама то има диференцирана ставка, защото за хазарта е 15%.
 Юлий Павлов: Кое е 15%? /
 Любомир Павлов: ДДС за …
 Юлий Павлов: Върху хазарта данъка за разлика от всички останали бизнеси, данъка не е върху печалбата, а е върху оборота. Данъка върху хазарта е убийствен. И да, има разлика, но той е убийствен.
 Водеща: Братя в действие.
 Любомир Павлов: Който играе хазарт да си плаща.
 Юлий Павлов: Не, причината не е това, причината е, че се подозира, че това се използва за пране на пари, но понеже не могат да го докажат ги удрят с високите ..
 Водеща: И е легално ..
 Юлий Павлов: Да, всъщност легално играещите играчи.
 Водеща: Ами благодарим ви. Ние ще следим от близо вашите дейности като социолог и като издател.
 Водещ: И си помислете за идеята да обявите открита подкрепа за следващите избори, това наистина ще е прецедент, а и ние отдавна говорим и в това предаване и в други наши изяви, че публичния ни живот трябва да е по-откровен, по-открит, ще помогне на всички.
 Любомир Павлов: Аз подкрепям тази позиция.  

Социология без покритие

сп. Тема | Любослава РУСЕВА | 14.04.2012 

Или как митичният Център за анализи и маркетинг профанира представата за цяла наука 

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпреварва по рейтинг президента Росен Плевнелиев. Ако изборите бяха днес, четири партии влизат със сигурност в парламента, сред тях и несъществуващата все още формация на Меглена Кунева. Одобрението към правителството се увеличава, но определено има ниша както за нова лява, така и за нова дясна партия…
Това са само част от множеството новини, сътворени в последно време от новоизгрялата социологическа звезда Юлий Павлов и неговия Център за анализи и маркетинг.
Защо новоизгряла ли? Юлий Павлов отдавна обявява себе си за социолог, но до средата на 2009 г. не се случваше да оповестява резултати от собствени социологически изследвания. След последните парламентарни избори обаче Центърът за анализи и маркетинг изведнъж разви висока активност и започна да публикува резултати по-често от вече утвърдените социологически агенции. Стигна се дотам, че някои медии (е, преди всичко тези, които притежава брат му Любомир Павлов) го обявиха за най-точно прогнозиращия избори социолог. С титлата го удостои в. "Труд" през октомври, пропускайки един дребен детайл. "Готов съм да се хвана на бас, че кандидатът на ГЕРБ ще има над 50% на първи тур", казваше Павлов преди изборите и дори се обзаложи за това с друг социолог – Кольо Колев. Впоследствие загуби баса, тъй като втори тур все пак имаше, но кой ти помни и кой ти гледа…
В последните 20 години Юлий Павлов се подвизава на различни поприща – политик, за известно време лидер на партия, депутат от ОДС, бизнесмен, собственик на медии. Почти през цялото това време е и директор на митичния Център за анализи и маркетинг, в който поне доскоро на щат работеше само един човек. Не е известно да има някаква социологическа квалификация – по образование Павлов е физик. Не е известно също така да е публикувал какъвто и да е текст в научно списание, нито да е споделял социологическите си познания пред специализирана аудитория. Което не му пречи да се занимава с ширпотреба, като коментира по медиите политическите нагласи и предпочитания на българите.
Само от началото на тази година например Павлов обяви резултатите от цели две свои изследвания, след което ги коментира в десетки медии. Първото, твърди той, е било проведено между 14 и 18 януари сред 1218 души, а второто – между 23 март и 2 април сред 1224 души. И двете изследвания са обявени за "национални представителни", но липсват подробности за методиката на извадката и за методиката на допитване – интервю или анкета са правили от ЦАМ, както и за въпросите, които са задавани на хората. За сметка на това обаче Павлов направи няколко почти фундаментални извода, които се превърнаха във водещи новини:
Съобщи ни кои партии ще влязат в следващия парламент и кои няма да влязат. Съобщи и двата варианта, по които ще бъде съставено бъдещото правителство – или ГЕРБ с Кунева, или всички останали срещу ГЕРБ. Съобщи също така, че мнозинството българи са "центристи", каквото и да означава това, а "чисто десните" (?) били много малко. Съобщи ни още колко много харесваме президента Плевнелиев и как промените в правителството и неговите сериозни решения са се отразили положително на
рейтинга му. Дори парламента, че и православната църква, оказа се, сме били заобичали повече през март и април.
Тези изводи, да повторя, са направени въз основа на анализ на резултатите от двете изследвания. Ако се захванем обаче сериозно да ги сравняваме, ще забележим нещо странно – до подобни заключения е невъзможно да се стигне единствено на такава база.
Първо. Дори да приемем, че Павлов не лъже, като казва, че е провел представителни изследвания, тук изниква следният проблем – той никъде не съобщава дали е използвана случайна извадка, каквото е условието едно проучване да бъде представително, нито какъв е процентът на отзовалите се – т.нар. responce rate, и от колко гнезда – sample points – е набрана информацията за тези 1200 души. Все пак данните от всяко извадково изследване, дори то да отговаря на всички изисквания за представителност, са обременени със случайна грешка на извадката, която обикновено се изчислява с 95% гаранционна вероятност. Това поне пише в учебниците по обща теория на статистиката и всеки относително грамотен човек може сам да провери и изчисли доверителните интервали на тези данни. В учебниците пише още, че ако при две последователни измервания доверителните интервали се припокриват дори частично, разликите не
са статистически значими и не позволяват да се правят изводи.
Второ. Извършвайки тази процедура върху данните от двете изследвания на Центъра за анализи и маркетинг, ще установим нещо поразително – между тях НЯМА статистически значими разлики. И тъй като всички доверителни интервали се припокриват, коректният социологически коментар би трябвало да бъде: направихме едно изследване, в което не установихме НИЩО, различаващо се от това, което установихме през януари. С едно изключение – доверието към президентската институция се е повишило от 38.4% през януари на 50.7 на сто през март.
Трето. На пръв поглед последното твърдение изглежда логично и може да бъде обяснено с встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Само че в същото време г-н Павлов ни съобщава, че през януари Росен Плевнелиев е бил най-популярният български политик, а през април е отстъпил, неясно по какви причини, челното място на Кристалина Георгиева. Излиза, че е възникнал прилив на доверие към институцията, но не и към този, който я персонализира. Което, меко казано, не звучи убедително…
Дали това е социология, би трябвало да се произнесат професионалистите. Но така или иначе отговорът няма да се окаже особено труден, ако речем да обобщим:
Една социологическа агенция публикува данни от две последователни изследвания, между които няма статистически значими разлики, като не съобщава почти нищо за методиката на провеждането им.
Тази агенция се оглавява от човек, за когото липсват доказателства, че притежава дори елементарна професионална подготовка.
Центърът за анализи и маркетинг работи с неизвестно какъв екип и ползва неизвестно каква мрежа интервюиращи. Той няма сайт. Не членува нито в ЕСО-МАР, където са повечето известни български социологически агенции, нито в БАМОР (Българската организация на маркетинговите изследователи).
Публична тайна е, че самият Юлий Павлов има навика да събира данни от различни социологически агенции по телефона, като сетне ги "осредностява".
На този фон цялата професионална общност обаче мълчи, въпреки че още през май 2001 г., преди тогавашните парламентарни избори, Българската социологическа асоциация прие "Параметри на изследванията, препоръчителни за оповестяване при публикуване на данни". В тях беше предвидено да се съобщават планиран и реализиран обем на извадката, метод на извадката, параметри на изследваната съвкупност, метод на регистрация, максимална грешка на извадката за 50-процентов дял. БАС също така призова агенциите да публикуват формулировките на въпросите и инструкциите си към анкетьорите. И досега повечето от тях не спазват тези "параметри", но не е известен случай, в който асоциацията да е реагирала.
Ако някой се самообяви за адвокат, без да е учил право, адвокатската колегия сигурно ще предотврати подобно нахалство. Ако пък някой реши, че става за хирург, защото може да реже с кухненски нож, най-вероятно е и лекарският съюз да не остане безучастен. В България има четири университета, които обучават социолози, но щом преподавателите в тях мълчат, налага се да заключим, че смятат професионалната си квалификация за елементарна и годна за присвояване от всеки, нали?
Това, разбира се, не е така. Но именно мълчанието на специалистите отвори ниша за изява на хора, които без задръжки си слагат маските на социологически гурута и представят своите много често изсмукани от пръстите и манипулативни разсъждения като изводи от неподлежащи на оспорване изследвания. Абсурдната социологическа активност на бившия физик и политик Юлий Павлов само показва докъде може да стигне злоупотребата с една наука, когато учените си траят.
Така – пред очите на цялото общество и не без помощта на медиите – социологията бива перманентно насилвана и публично опозорявана. За масовата публика тя лека-полека се превръща в дълбоко непрестижно занимание, чрез което неколцина печелят пари, правейки нечистоплътни политически услуги. И много често става дума именно за това. Българската медийна социологическа ширпотреба отдавна се е превърнала в част от политическия пиар. Неслучайно основният социологически въпрос, на който непрекъснато отговарят шепа охранени от медиите и от политиците "социолози", е въпросът за политическата власт. Сякаш страната няма други проблеми, които да представляват социологически интерес. Един милион души напуснаха България през последните 20 години, но колко изследвания на динамиката и причините за миграционните процеси са получили такъв отзвук, с какъвто се сдобива поредното изследване на "рейтингите"? Обществото ни затъва в ценностна разруха, но кой знае защо не за това говорят и не това изследват социологическите звезди на българския медиен небосклон.
Нещо повече: докарали сме я дотам, че хора като Юлий Павлов, които едва ли могат да различат Джон Стюарт Мил от Чарлз Райт Милс, обясняват най-сериозно как ще изглежда следващият парламент. Въз основа на данни без познавателна стойност (а е съмнително дали изобщо има такива) Павлов бива представян и за водещ български социолог.
Халтурата, иначе казано, е вече легитимирана, а представата за социология -тотално профанирана. Днес всеки може да мине и за певец, писател, психолог, антрополог, дизайнер и т.н., стига просто да се самоопредели като такъв…
Впрочем всичко това се вписва идеално в понятието "българска работа", характеризирано от най-известния (все още?) български социолог Иван Хаджийски ето така:
"Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

Стр. 28 – 29

Пропаганда за милиони

в. Банкер | Ангел ДАМЯНОВ | 15.10.2011

Едни добри пари ще потънат в джобовете на армията от пиари и рекламни агенции, които обгрижват партиите за президентските избори и вота за местна власт. От политическите централи твърдят, че средствата за агитация не надхвърлят разрешените по закон. Неофицално обаче е известно, че всички партии си имат "черни каси", пълнени от икономическата клиентела и приближени бизнесмени. Именно тези пари се раздават на пиари и медии.
За първи път от 20 години насам управляваща партия е ангажирала толкова много компании за връзки с обществеността за избори. В края на миналата седмица стана ясно, че партията на Бойко Борисов – ГЕРБ, е сключила договори с почти половин стотица рекламни, социологически и пиар агенции. Списъкът бе публикуван на сайта на Сметната палата. Той стана причина за оживени коментари в опозицията, тъй като потвърди съмненията й, че управляващите ще пръснат милиони за изборите. Обявяването му предизвика и недоумение сред рекламните специалисти, защото се оказа, че авторите на документа не правят разлика между социологически агенции, фирми – издатели на вестници, рекламни агенции, медия шопове , компании за външна реклама, агенции за медия планиране и пр. Според ГЕРБ всички те са "рекламни агенции".
Освен внушителния брой на медия компаниите в списъка фигурират и фирми, които имат икономически обвързаности с правителството и с водещи фигури от управляващата партия. Крещящ пример за конфликт на интереси е договорът на предизборния щаб на управляващите със социологическата агенция "Маркет линкс", чийто неотдавнашен собственик – Румяна Бъчварова, е началник на кабинета на премиера Бойко Борисов.
Друг подобен пример е договорът с рекламната и пиар агенция "Ориндж ПиАр" ООД. Години наред тя се занимава с връзките с обществеността на златодобивната компания "Дънди прешъс металс". Близо 8 години канадците правят опити да започнат добив на злато в местността Ада тепе край Крумовгард. Предишният екоминистър Джевдет Чакъров спъваше проекта им за разлика от неговата наследничка на поста Нона Караджова. Проверка на "БАНКЕРЪ" в Търговския регистър установи, че мажоритарен собственик на "Ориндж ПиАр" е Вера Джамбазова. Името й нашумя преди 2 г., когато стана ясно, че телефонът й е подслушван от спецслужбите покрай разработката за енергийния лобист Стефан Гамизов.
Странностите продължават и по-нататък в списъка с агенциите на ГЕРБ. Договор за пиар услуги е сключил и Димитър Найденов чрез фирмата си "Кота 97" ООД. Найденов е преподавател във Факултета по журналистика в СУ "Климент Охридски" и е съпруг на Вера Джамбазова. В правителството на тройната коалиция от услугите му се ползваха уволненият земеделски министър Нихат Кабил и изгоненият от ДПС бивш заместник-шеф на партията Касим Дал.
Шоуменът Тончо Токмакчиев също е ангажиран за предизборната кампания на ГЕРБ. Той и брат му Ангел държат 40% от компанията "Рекламна мрежа 5". От години тя има силни позиции във външната реклама в най-големите български градове. Партньорка на братя Токмакчиеви с 30% от капитала е Елена Урумова-Стефанова. Тя е съпруга на Богдан Стефанов, който бе зам.- кмет с ресор "Образование и култура" по времето на кмета Стефан Софиянски. За външната реклама (билбордове и прочие) управляващата партия е заложила и на мощната компания "Метрополис медия", която е собственост на скулптора Евгени Йонов. Той е съпруг на певицата Белослава. ГЕРБ ползва и съоръженията за външна реклама на фирмата на Румен Кривицки.
Сред обявените от ГЕРБ "рекламни агенции" са и "ТВ Седем" ЕАД и "Ню Медия груп" АД. Предметът им на дейност всъщност не е реклама. Двете компании са собственици и издатели на медии. Първата фирма държи телевизия TV 7, а втората – няколко тиражни жълти издания. По същество обаче от 2 години те основно се занимават с реклама на постиженията на правителството на ГЕРБ и громят реалните и измислените врагове на премиера Бойко Борисов.
В списъка с медийните партньори на властта фигурират две ключови компании. Първата е "Вестникарска група "България" ООД на Огнян Донев и Любомир Павлов. Дружеството издава вестниците "Труд", "24 часа" и "168 часа". Другата интересна фирма е социалогическата агенция "Център за анализи и маркетинг" на брата на Павлов – Юлий. Проучванията на последния са широко отразявани във вестникарската група.
Като "рекламна агенция" е определена и компанията "Дарик нюз" ЕООД, която притежава едноименното частно радио и електронен сайт.
На челно място в списъка фигурира и "Фокус – нунти" ООД на Красимир Узунов и адвокат Трифон Балевски. Фирмата е собственик на агенция "Фокус" и едноименната радиоверига. Медиите са известни с близостта си до всяка власт. Преди няколко седмици Узунов обяви пред "БАНКЕРЪ", че "Фокус" няма сключени договори със сегашното правителство. Документът от Сметната палата обаче опроверга твърденията му.
ГЕРБ има договори за "връзки с обществеността" и с големи регионални медии. Сред тях са великотърновските вестници "Янтра днес" и "Борба", "Хасковска Марица", "Черно море" и др., както и с кабелна телевизия и сайтове.

Кой кого обслужва

Пиар кампанията на независимия кандидат за президент Меглена Кунева е поверена на американската компания "Лофтъс Маркуард", гласят слухове. Нейни собственици са 48-годишният ирландец Джим Лофтъс и 37-годишният американец Йън Дейвид Маркуард. От "Лофтъс Маркуард" обаче твърдят, че са само "приятели" с Кунева и че нямат нищо общо с кампанията й.
Пиарът на кандидат-президента Алексей Петров е поверен на Нидал Алгафари, който години наред работеше за БСП
Бившият шеф на пресцентъра на правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов – Михаил Михайлов, и тв водещият Иван Гарелов са ангажирани с кампанията на червения кандидат-кмет Георги Кадиев. Бившата журналистка от "Дума" и "Труд" Михайлина Димитрова пък е медиен съветник на Ивайло Калфин.
Анна Гочева, която бе имиджмейкър на Стефан Софиянски, в момента съветва ОДС и кандидат-президента Румен Христов. Дъщерята на Бриго Аспарухов – Светла, гради имиджа на двойката Светльо Витков – Венци Мицов.
Клонът на световната агенция "Юро Ар Ес Си Джи" в Тел Авив се грижи за пиара на двойката Димитър Куцаров – Камелия Тодорова.
Продуцентът Нико Тупарев е само криейтив шеф в предизборния щаб на ГЕРБ, а съпругата му Екатерина Попова прави медия планирането.
От централата на БСП заявиха, че нямат пари, за да наемат пиар агенция. С кампанията на кандидатпрезидентската двойка Ивайло Калфин – Стефан Данаилов се занимават партийният пресцентър и предизборният щаб. Тв клипът им е изработен от продуцентската компания "Сиа адвертайзинг". Във вторник тази седмица бе заснета втора част от видеото "Аз се срамувам". Според шефката на червения пресцентър Жанет Пашалиева новият агитационен клип бил "по-оптимистичен" от първия вариант, който се върти в телевизиите.
ДПС също не ползва услугите на външни пиари. Предизборните стратегии на движението се задават от Централното оперативно бюро, а техен изпълнител е медийният отдел. Отговорността за публичния образ на партията Ахмед Доган е прехвърлил на двама депутати. Христо Бисеров отговаря за стратегиите за развитие, разширяване и комуникации, а Камен Костадинов – за връзките с медиите.

Гергов продаде "Нюз аутдор България"

Един милион евро е спечелил рекламният и медиен консултант Красимир Гергов от продажбата на акциите си в компанията за външна реклама "Нюз аутдор България".
Акционери в нея са били Гергов и холандската фирма "Новакорп лимитед". През юни тази година те са продали акциите си на "Жи Се Деко България Б.В", сочи справка в Търговския регистър. Веднага след продажбата "Нюз аутдор България е преименувана на "К аут ов хоум" ЕООД. В момента неин едноличен собственик е акционерно дружество "Вал" от Германия. Фирмата купувач обаче няма нито един служител.
Тази седмица стана ясно, че "К аут ов хоум" е спечилила обществената поръчка за монтирането на 100 нови спирки в София. Тя е била предпочетена от "Центъра за градска мобилност" в конкуренция с 4 фирми. Стойността на поръчката е 382 500 лв. без ДДС
Новите столични спирки трябва да бъдат готови до 15 декември. Предвижда се върху тях да няма реклами. От Столична община обясниха, че 8 от спирковите навеси са по линиите на трамваите и тролейбусите, а останалите 92 – по маршрутите на автобусите във всички райони. Съоръженията ще са стъклени, като покривът им ще бъде непрозрачен. Вътре ще бъдат монтирани пейки. На информационните табла ще бъдат поставени маршрутите на градския транспорт.

Стр. 35

Юлий Павлов: Липсват енергия и харизматични лидери за нови партии

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 2010-03-13

Икономическата криза няма да доведе до политическа криза в България. Възможни са фрагментирани протести, но липсва алтернатива на ГЕРБ, казва социологът

- Господин Павлов, една от особеностите на правителството "Борисов" е, че в него има не политици, а предимно мениджъри и експерти. 7 месеца по-късно те оправдаха ли очакванията?

- Що се отнася до действията по управлението на страната, до голяма степен оправдаха очакванията. Що се отнася до приказките, също оправдаха очакванията, че след като нямат политически опит, ще правят много гафове. Парадоксалното е, че един от най-успешните министри като действия – финансовият министър Симеон Дянков, в същото време е и шампион по гафове наред с Божидар Димитров. Докато за Божидар Димитров това би могло да се очаква, съмнявам се, че Дянков дори си е помислял да си позволи подобен език в Световната банка. Ако погледнем по-общо на нещата, поначало не е нормално само двама от министрите да са членове на управляващата партия. По света нормалната практика е управляващата партия да съставя правителството от свои представители, и то от политическото си ръководство. Не е нормално да спечелиш изборите и да правиш експертно правителство. То се прави, когато няма политическа сила или коалиция, която да поеме отговорността. Това означава, че ГЕРБ на практика не носи отговорност за своите министри. Между другото те и членове на ГЕРБ да бяха, пак нямаше ГЕРБ да носи отговорността. Нея я носи Бойко Борисов персонално. Това е характерно за целия кабинет. Тази безпартийност освен недостатъците има и положителна страна – премиерът може да сменя министри, без това да предизвиква разцепление в партията на отделни лагери. Ръцете му са развързани да прави промени и да гърми бушони, когато има нужда.

- Вие добре познавате лидерите в Синята коалиция. Можете ли да обясните защо всъщност беше съпротивата им срещу назначаването на безспорно авторитетния икономист Млиян Михов за вицепремиер?

- Нямам логично обяснение. Най-вероятно става въпрос за личностна непоносимост. Още повече че на Илиян Михов бяха вменява-ни тези, каквито той никога не е защитавал. Сините викаха, че сестра му е компаньонка, а той трябваше да обяснява, че няма сестра. Цялата работа беше абсолютно непочтена. Той е уважаван преподавател. В научните си публикации е развивал теоретични постановки за различни варианти на валутен борд. Има дори мнения, че точно тази постановка, за която го атакуваха, укрепва борда, а не го отслабва. От Синята коалиция му сложиха в устата това твърдение и независимо че той го опроверга поне 10 пъти, продължаваха да викат "Долу ръцете от борда" – без някой да го застрашава. Не е ясно защо Илиян Михов и премиерът отстъпиха пред този натиск и отложиха назначението

 - Казвате "личностна непоносимост". Значи да не подозираме сложни политически игри?

- В много случаи, когато подозираме сложни политически игри, просто става дума за лични взаимоотношения. Когато се твърди, че политиците се държат като деца от детската градина, това не е съвсем вярно – по-скоро е обидно за децата от детската градина.

 - Вашата прогноза за отношенията между трите партии, подкрепящи правителството на Бойко Борисов? Ще предявят ли сините и/или "Атака" повече претенции към властта? Ако поискат, ще им се даде ли?

- Те непрекъснато си предявяват претенции, само че не публично. За разлика от "Атака", които си траят за това, че претенциите им не се удовлетворяват, СДС и ДСБ не спират да изявяват публично недоволство, че с тях не се съобразяват и съветват. Не смятам, че това ще се промени. Те ще си предявяват претенции, но Бойко няма да обръща внимание. Ако назначава хора от тези политически сили, то ще бъде, след като те поемат ангажимента, че ще изпълняват неговата програма.
Бойко може да бъде напълно спокоен, че подкрепата няма да бъде оттеглена. При предсрочни избори "Атака" ще присъства в новия парламент, но от нея нищо няма да зависи, а СДС и ДСБ вероятно ще останат извън него. Борисов само може да се моли тези политически сили да оттеглят подкрепата си и да се стигне до предсрочни избори. Ако те се проведат тази година, ще доведат до пълно мнозинство на ГЕРБ. Независимо от това, че рейтингът на партията спада и има известен отлив в електоралната подкрепа, тя ще е напълно достатъчна на фона на дълбоката криза, обхванала всички останали партии. В следващ парламент ГЕРБ би имал абсолютно мнозинство.
В него биха присъствали и БСП, ДПС и "Атака". Под бариерата категорично остават РЗС и НДСВ, а вероятно и Синята коалиция.

- А не би ли се изкушил Борисов сам да предизвика предсрочни избори, за да спечели абсолютно мнозинство?

- Проблемът е, че ако Бойко Борисов ги предизвика, това ще срещне неодобрението на общественото мнение. Засега обществото не гледа с добро око на предсрочни избори. Хората смятат, че така или иначе премиерът разполага с достатъчен ресурс, за да води самостоятелна политика. ГЕРБ ще спечели от предсрочни избори, ако успее да накара някой друг да ги предизвика, което е трудно, защото никой друг няма интерес от тях.

- Има ли центробежни сили в ГЕРБ, възможни ли са вътрешнопартийни сблъсъци и какви биха били последствията от тях?

- Едва ли в близко бъдеще това е възможно. ГЕРБ е силно централизирана структура. Там нещата стигат почти до авторитарност. Така че оформянето на отделни кръгове и лобита е почти изключено. Това може да стане едва в последните месеци преди изборите. Тогава ще се разбере, че някои народни представители няма да попаднат в листите, и е възможно роене в партията. Този филм вече сме го гледали в предишните парламенти. Докато всеки от депутатите се надява да остане в печелившия отбор, разцепления няма да има.

- Синдикатите заговориха за социално напрежение, предизвикано от увеличаващата се безработица и замразените доходи. Бизнесът си иска милиардите от неплатени държавни поръчки и невърнат ДДС. Каква е вашата прогноза за икономическата криза и може ли тя да доведе до политическа криза в България?

- Може би ще има социално напрежение, но то ще бъде доста фрагментирано. Всяка гилдия ще се бори за собствените си права или привилегии. Обединени протести трудно могат да се получат. Така е, защото правителството продължава да се радва на обществено доверие и не се вижда алтернатива на управлението на ГЕРБ.
Не смятам, че икономическата криза може да доведе и до политическа. Още повече че икономическата криза вече и в България свърши. Това не означава, че веднага ще започне растеж. Рецесията свърши, но
следва депресия и не се знае колко ще продължи тя. За страна като нашата, която разчита по-малко на собствено производство, а повече на чужди инвестиции, вероятно депресията и високата безработица ще продължат по-дълго. Растежът след това ще е бавен и мъчителен. Докато се възстановят брутният вътрешен продукт и потреблението на нивата отпреди кризата, ще минат поне 4 години.

- Има ли коректив властта? Опозицията е дискредитирана и слаба, повечето медии изглеждат запленени от премиера и от президента…

- БСП е доста тиха, ДПС напълно се е снишило. Тяхното творение РЗС се опитва да вдига гюрултия, но вече напълно е загубило достоверност. Коректив би трябвало да бъдат гражданското общество и медиите. Но повечето в момента не са.

- Премиерът обаче показа, че прави промени, като се влияе от това, което излиза в медиите. Друг е въпросът дали то отразява общественото мнение.

- Да, невинаги написаното в медиите отразява общественото мнение. Промените и отмятанията обаче се случват прекалено често и започват да стават правило, а не изключение. Тази непоследователност вече започва да тревожи и да създава впечатление за липса на ясна политическа стратегия. Бойко Борисов смята, че ще му бъде и по-лесно, и по-приятно, ако продължава да се радва на висока степен на обществено доверие. Един отговорен политически лидер обаче трябва да има способността и да насочва общественото мнение, а не всеки път да го следва.

- Бойко Борисов се ползва с голямо доверие, но в състояние ли е да формулира национална цел и да привлече българите за постигането и? Каква може да е тази цел?

- Глобално погледнато, не е ясно каква дългосрочна цел си е поставил и Европейският съюз, и светът като цяло. В момента целите са малко абстрактни – високотехнологично общество, повече демокрация, повече права на гражданите. В същото време ограничаваме тези права, защото трябва да спрем тероризма и да защитим основното право – на живот. Липса на дългосрочни цели се забелязва навсякъде. Едва ли България е изключение в този смисъл. Няма и политическа сила в страната, която да е поставила някаква дългосрочна цел. Аз лично виждам една възможност, не толкова свързана с България, колкото с целия Европейски съюз – да достигнем до Обединени европейски щати, по подобие на САЩ.

- Един от приоритетите на България би трябвало да е да промени образа си пред света. "Мениджър" събира мнения какво да се прави. Вие как мислите?

- Симпатизирам на усилията на "Мениджър". Смятам, че в основата на проблема са смесица от обективни обстоятелства, но и от предразсъдъци. Можем да се преборим с тях с положителни примери, но това няма да стане от днес за утре. Необходимо е време, необходими са повече представители на България в международните институции като Меглена Кунева, Кристалина Георгиева, Петко Драганов (който е зам. генерален директор на УНКТАД – Организацията на ООН за търговия и развитие; той беше избран на този пост без държавна подкрепа, благодарение на личните си качества и контакти). В същото време
положителният имидж на България се създава и от големия брой учени и преподаватели в западните научни институти и висши училища. В този смисъл негативизмът на Симеон Дянков към Българската академия на науките няма обяснение. БАН е институция, която с 16% от учените дава 60% от научната продукция и която в момента единствена създава само положителен образ на България пред света. Би било добре да има и национална стратегия за подобряване имиджа на България. Виждате какво става в САЩ, които натрупаха (несправедливо според мен) негативен облик по времето на Джордж У. Буш. Първата година от управлението на Обама беше насочена към преодоляване на последствията от това.

- А как може да се промени отношението към успелите хора? Според социологическите изследвания мнозинството българи все още смятат, че успехът не е резултат от труд и способности, а от връзки и далавери.

- Моите данни показват, че около 80% от хората имат негативно отношение към богатите, а 60% смятат, че всички са за затвора. Това отношение е част от народопсихологията ни. Още Иван Хаджийски го е описал и не знам как може да се промени. Каквото и да правят успелите хора, това само дразни неуспелите. Може би с разширяването на сродната класа и нетърпимостта към богатите ще намалее. Но дори тогава не съм сигурен какво ще се случи. В момента около две трети от хората живеят по-добре, отколкото преди 1989 г. Въпреки това продължават да се оплакват и да казват, че живеят по-зле. Хората не се сравняват със себе си преди 1989 г., те се сравняват с комшията.

- Журналистите установиха, че вашите прогнози за отминалите избори се оказаха най-точни. Какво предвиждате, че ще се случи преди местните избори догодина -ще има ли нови партии? Очаквате ли недоволните от Станишев в БСП да направят т.нар. "ляв ГЕРБ", ще търсят ли бизнесмени политическо представителство, създавайки своя партия?

- Със сигурност ще има много нови регионални бизнес партии с нелоши резултати. На местно ниво бизнесмените не се чувстват представени от националните партии и ще защитят интересите си с бизнес проекти. На национално ниво е интересно, защото бизнес партия не би имала успех.
Има обаче сериозни ниши както вляво, така и вдясно. Вляво нишата е по-голяма, защото БСП е в сериозна криза. Тя доста оголи левия фланг с дясната си икономическа политика. "Атака" също изостави крайнолевите си искания. Вдясно положението изглежда по-стабилно. ГЕРБ все пак е партия, обхванала голяма част от център-дясното пространство. Но все още много от десните избиратели не са припознали ГЕРБ като истинска десница. Старата десница пък е дискредитирана и постепенно залязва. Но за момента липсват политическа енергия и харизматични лидери за запълването на тези ниши.

Стр. 46-47, 48-49