www.m3college.com I 14.08.2014г. 

Интервю: Александра Сергилова

С нескрито удоволствие днес разговаряме с една изключително изискана и изтънчена дама. Тя е известен журналист, а също и консултант по бизнес етикет и протокол, като има завършено обучение в Лондон и Брюксел именно по тази специалност.

Богатата й автобиография включва работа във вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“. Била е отговорен редактор в списание „Едно“ и заместник главен редактор и главен редактор на списание ELLE за България.

В момента е автор на рубриката „Позитивните хора“ в предаването „Преди обед“ по bTV. Пише публикации, свързани с етикет и протокол, във вестник „Труд“ вече две години. Също така е сред най-въздействащите преподаватели в M3 College.

Ето какво сподели с нас позитивната Мария Касимова-Моасе.

Как се зароди интересът Ви към бизнес етикета и какво все още го поддържа жив?

Аз съм журналист вече повече от двайсет години. Като такъв ми се е налагало непрекъснато да нарушавам етикета, за да мога успешно да си свърша работата. В един момент реших, че трябва добре да владея нещо, за да мога да го нарушавам. Когато усвоих това знание, се оказа, че мога съвсем успешно и да не нарушавам етикета и пак да си върша добре работата, при това с финес и красота.

Доколко усвояването на етикета и протокола е стъпка напред към успеха?

Етикетът и добрите обноски не са префърцуненост. Това е един език, който ни помага да бъдем добре приети, да дадем добра рамка на това, което можем да представим след това в комуникацията си. Така че етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.

Обръща ли обществото ни достатъчно внимание на бизнес етикета?

В последните години все повече се засилва вниманието на обществото към бизнес етикета и това е чудесно! Българите пътуват, говорят чужди езици, срещат се с различни култури и вече разбират, че етикетът е нещо, което ще им свърши много добра услуга при създаването на бизнес, пък и на социални контакти. Времето на пишман бизнесмена от деветдесетте – онзи с ризата с къс ръкав, ланеца и обноските на мутра – отмина. Останаха само някои карикатури…

Какво липсва и какво трябва да промени българинът в обноските си?

Не бих казала, че само на българина му липсва нещо в обноските. Тази липса е характерна за много и различни хора, които просто не са имали достъп до това знание и умение. На първо място липсва съзнание, че да си възпитан, културен и мил човек, е важно навсякъде! И че това вече е широко отворена врата за теб! Има ли го това съзнание, нататък е лесно – може и да не си учил етикет от знатната си баба или благородния си дядо, но можеш да го научиш от специалисти.

Има ли конкретна държава или култура, която е Ваш фаворит по отношение на традицията в тази област?

Възприемам себе си като мултикултурен човек. Затова се опитвам в курсовете си да давам максимално широка палитра на различните традиции и култури по света. Няма една култура, която да е „правилна”, но все пак в бизнес етикета следваме най-вече френската и английската традиция. Неизменно по-новите правила пък се създават в Съединените щати, защото съвременният бизнес е оформен като такъв именно там. Но пак казвам – не можеш да си съвременен човек и да не се интересуваш от културите на Изтока, Африка, Арабския свят…

Има ли нещо, което може да Ви накара да забравите добрия тон и маниер?

Аз съм емоционален човек и се радвам за това. В този смисъл мога да изляза извън етикета, когато нещо наистина дълбоко ме разчувства или срещу мен има също толкова емоционален човек, който споделя с мен чувствата си. Случвало се е да излизам от кожата си и заради някоя човешка наглост или простотия, но с времето установих, че ако подхвана скандал, но на добър тон и продължа да бъда възпитана, ефектът е поразителен! Много по-добре е да кажете на някого “Това, което току-що направихте, е изключителна проява на лош вкус и наглост!”, отколкото просто да го наречете „Простак!”.

Защо трябва да посетим вашия курс по „Бизнес етикет и протокол” в M3 College?

Не обичам думата „трябва”… Каня всеки на моя курс, защото вярвам, че ще му дам добро, удобно и работещо знание, което ще преподам забавно, без усилие и без напрежение. Вярвам, че всеки човек, преминал през курса, ще има десетки моменти в живота си след това, в които ще си каже „Ей, добре, че беше тая Мария с нейния етикет…!” Всеки такъв момент за мен е знак, че съм си свършила добре работата.  

Оригинална публикация

www.karieri.bg I Светлана ЗОРОВА I 21.02.2013

Може да не е седмицата на Sofia Design, Sofia Dance, Sofia Architecture или Sofia Contemporary, но пък е седмицата на Рени Ризова – експерт "Реклама" в платформата за съвременни изкуства и култура ЕДНО. Рени е завършила семестриално специалността "Масови комуникации" с профил "Връзки с обществеността" в Нов Български Университет (НБУ). Както самата тя изтъква, обещала си е да приключи с писането на дипломната работа до 2014 г.

Интервюто й е част от Кариерен клуб: Маркетинг, Реклама и PR, който представя разкази от първа ръка на млади и утвърдени специалисти и дава практична информация на онези, които искат да се развиват професионално в тези сфери.

Начални стъпки

Както повечето студенти, така и аз започнах със стажове. Първо бях на стаж в един вестник, а след това прекарах известно време в агенция за медиа планиране, където за кратко време научих доста за медийния пазар у нас. По време на обучението ми в НБУ бях член на студентско сдружение "PRaxis", което основахме с колеги. Там помагахме основно като доброволци при провеждането на различни корпоративни, социални и образователни събития и по този начин създадох много контакти с хора от различни професионални сфери.

Именно през 2011 г. един от тях ме препоръча за стажант в отдела по връзки с обществеността на фестивала за съвременен танц Sofia Dance Week, където се срещнах със страхотния екип на ЕДНО. След края на фестивала те ме поканиха да работя с тях и всъщност така започна кариерата ми.

Смятам, че най-голяма роля за това назначение изиграха сериозното ми отношение към работата и умението лесно да комуникирам с различни тип хора. Ето защо бих препоръчала на онези, които са се запътили към сферата на рекламата и PR-а, да бъдат проактивни, креативни и да вярват в себе си. Много е важно да не изневеряват на принципите си и да не спират да се учат от всеки човек или ситуация, които животът им поднася.

ЕДНО?

Като цяло ЕДНО е платформа за съвременни изкуства и култура. Организираме международните фестивали Sofia Contemporary, Sofia Design Week, Sofia Dance Week и Sofia Architecture Week. Това са четири големи фестивала, които имат за цел да популяризират и утвърдят до голяма степен съвременните култура и изкуство у нас.

Моята работа се състои в това да подготвям и реализирам рекламните стратегии на тези фестивали. Отговарям и за медийните партньорства и рекламните кампании. Истинското удовлетворение от нея настъпва в момента, в който усетя одобрението на хората, които посещават събитията. Както и когато отивам на среща с потенциален партньор и той ме посреща с усмивка и приятните думи колко много му харесва това, което правим. Точно в тези мигове усещам, че всички усилия и емоции на екипа си заслужават и се ценят от другите хора.

В тази връзка, зареждат ме изключително много постоянните срещи с артисти, дизайнери, архитекти, танцьори, маркетинг и PR специалисти, които естеството на работа ми налага. Освен тях, мотивация да продължавам да се занимавам с това ми вдъхват цялостната кауза, за която работим, ентусиазмът и креативността на екипа. Затова е и трудно да определя кой точно от четирите фестивала ми е най-любим. Всеки има нещо уникално в себе си, което го прави специален. И тъй като те са част от едно цяло, то в този контекст любимият ми проект е ЕДНО.

От друга страна,

трудностите и предизвикателствата са ежедневие. Те обаче не ме отказват, а напротив. Мотивират ме да продължавам да влагам усилия в работата си и да намирам правилния път за преодоляването им. Що се отнася до възможни промени… работата ми е доста динамична и смятам, че няма нещо конкретно, което да искам да променя. Може би от забавната страна бих казала, че отмяната на забраната за пушене в офиса не е никак лоша идея.

Една професия

Източниците ми на информация най-често се "подвизават" онлайн. Следя няколко блога и Facebook групи с маркетинг, рекламна и PR тематика. Когато имам възможност, посещавам семинари и професионални събития в този бранш. Няма как да не спомена, че някои от хората, от които съм научила най-много и продължавам да уча, са доц. д-р Десислава Бошнакова и Деница Сачева.

Тези две дами са страхотни професионалисти в сферата, в която работят, и винаги има какво да дадат на своите студенти и заобикалящите ги хора. Освен тях, според мен в този бранш работят изключително талантливи, креативни и ентусиазирани млади специалисти. Като цяло професиите се развиват интензивно и границите между тях започват доста да се размиват. А това вече не знам дали е за добро или може би пък… лошо?

Оригинална публикация 

nname.org I 19.08.2010

Грубо, екосистемата на списанията може да се раздели на три части: Женски, Мъжки и Яки. В женските пише за плетиво секс, козметика и клюки, в мъжките има голи жени и редки коли, а Яките се опитват да бъдат хем умни, хем да се продадат на рекламодателя, което е принципен конфликт и винаги изисква една допълнителна доза мерак и изобретателност, за да оцелее във времето.

Яките списания имат мисия да воюват с Чалгата, чрез мълчание. Тя не съществува за тях, а за нея те наистина не съществуват. Мара Отварачката знае столицата на Франция, даже е пяла там, но за нея това са 3 от 150-те корици на будката и никога не ги е докосвала. Въпреки целия този метролайфстайл, общата аудитория на тези списания в момента е колкото населението на Смолян след промените.

Умните списания таргетират умните читатели, а това е територия трудна за печелене и лесна за губене. За заветните 5 лева трябва да си винаги бодър, самокритичен, една стъпка напред. Ако се оядеш, одрусаш, омързевилиш и почнеш да смяташ всичко за бащиния – мерси, беше ми приятно, бунището на историята е пълно с редакторчета като теб 

Union Media

стартира като Unison Media в далечната 1993, Унисон беше фирма за пиратски дискове и касетки, чиито шеф (Макарона?) беше растрелян. Преименувано по-късно на Union Media, списанието беше (сравнително) оригинално и в него пишеше доста за музика и общи приказки. Мартин Захариев взе пазара в ранните години на Демокрацията. Не се наемам да коментирам от къде са крали и преписвали, но ги поздравявам, че са рискували с нещо ново.

Егоист

беше наследника Обединената Медия, ребрандирането през 1996 е било наложително поради уникално тъпото име на първото списание. Списанието но спечели с уникаления си стил и остана в историята с впечатляващ авторски екип през първите години – Карбовски, Ина Григорова, Нойзи, Сашо Жеков и други. Изданието беше авангардно, дебело и за период от 4-5 години беше “умът и сърцето на нацията”. Схемата на Егоист беше да пробутва новите лафове от Центъра на Града на читателите от далечната провинция – Дружба, Каспичан, Обеля, Кюстендил. И се получаваше добре. Отваряш го и си казваш “имаме нещо общо”. С времето обаче парите заминиха страстта, а качественият текст беше изместен от “лайфстайл” алабализми. Дали успехът поквари хората или Захариев си вирна носа, нямам идея, да каже някой който е бил там. От списанието останаха само спомените. Преименува се на Egoи окончателно издъхна.

Матрин Захариев направи с хора от екипа още няколко нелоши “разселки” – High Flights, Списанието на Mtel и (ранния) Playboy, Maxim.

Jazz

беше добро попадение за времето си, но Пламен не се беше погрижил за разпространение в провинцията, което му е изяде главата по мое мнение.

Intro 

стартира мощно и няколко години беше по-егоист от късния Егоист. После премина през безброй трансформации, фабули и концепции, стана модно списание, нямаше го с години по будките и последно пак се завърна там, но като витрина на неудачниците. Тити Папазов, Камен Во, Любен Дилов и кой ли още не беше слаган за корица и се получи нещо като антология на “Б” групата. Кой би искал да чете за тези досадници, вместо да ги разстреля? Кой е следващият, Руслана?

Едно

може да се похвали с Една добра дълголетност, вече 7 години съществува. Не знам коя година влязоха под чадъра на Економедия, но това ги спаси и май някъде споменаваха за 5000 тираж. Последно списанието стана двуезично и ще има 4 броя годишно, не точно живот, но поне съществуване. Страниците в него, които ме интересуват бяха около 4 – тези с мненията. Като цяло там фотографията измества текста, а аз съм по-ретро читател и не давам пари за празни страници. Поне организираха голям брой читави партита. Също както при Интро, сайтът на изданието деградира с годините и рано или късно ще стигнем до съобщението за неплатен хостинг 

Harsh

списанието беше доста достоен наследник на Егоист, в категория самиздат, додрапа до 3-4 броя. Не можа да захапе, защото дори да имаш силен продукт, без връзки не можеш да влезеш на този пазар, трябва 5 години предварително да започнеш да си пиеш уискито с рекламодатели, разпространители, брокери на влияние и прочие блюдолизци. А ако вместо това козиш с деградетата от квартала – просто забрави.

Лайта

сe очертава като единствен представител на жанра, който има сигурно бъдеще. Никога не е бил “сам” на пазара и не е ясно дали би оцелял там, но като допълнение на Капитал е достатъчно добър, а имиджа на вестника сигурно помага доста за пред рекламодателите. През годините имаше възходи и падения, доста редактори се смениха и донесоха идеите си, които стигаха поне за 1-2 месеца смислено съдържание след тяхното встъпване в длъжност. Може би трябва да ги въртят през 6 месеца Може да се дискутира дали съществуването на силно “безплатно” издание като Лайт оставя въздух на останалите играчи на пазара, които се опитват да скачат на летвата на 5-те лева, но се достига до тегави философски въпроси от рода на “кому е нужна цялата тази планина от хартиена тъпота”.

Безплатните издания

Канапе, Freestyle, Vice, Една седмица в София - дават част от качеството на “премиум лайфстала” срещу нула процента от цената. Определено имат бъдеще, но е въпрос някой да седне да ги разработи.

Оригинална публикация