Българският медиен съюз с Eтична комисия

www.standartnews.com I 27.10.2014г. 

Българският медиен съюз вече има Етична комисия. Годишното общо събрание на БМС одобри състава на новото звено на 24 октомври. Етичната комисия е призвана да съблюдава приложението на принципите и нормите на висшия за организацията саморегулационен механизъм – Професионално-етичния кодекс на Българския медиен съюз, приет в края на 2013 г.

С избора на Етичната комисия БМС поема своя ангажимент да отстоява както авторитета и високото призвание на българските медии, така и да защитава обществените интереси за обективна и честна информация, да спомага за повишаване на професионалните стандарти на българската журналистика, да подпомага обучението на млади и действащи журналисти в печатните и електронни медии.

За членове на Етичната комисия бяха избрани Кристи Стоянова (отговорен редактор на в. "Политика"), Иван Матанов (първи зам. главен редактор на в. "Стандарт"), Лилия Христовска (завеждащ правен отдел на в. "Преса"), математикът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Михаил Константинов, социологът и преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" проф. Асен Йосифов, литераторът и преподавател в СУ "Климент Охридски" проф. Валери Стефанов, Мария Ангелова (зам. главен редактор в изданията на Санома Блясък България), Стоян Сираков (главен редактор на в. "Новинар"), Силвия Петрова (редактор във в. "Телеграф"), Теофан Германов (главен редактор на в. "Земя").

"Ние, членовете на Българския медиен съюз, считаме, че добрата журналистика е призована да познава нравствените императиви и да ограничава своята дейност в техните рамки, като по този начин запазва престижа на професията и защитава свободата на словото", се казва в съобщението на Българския медиен съюз.

 

 

Оригинална публикация 
 

Мария Касимова-Моасе: „Етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.”

www.m3college.com I 14.08.2014г. 

Интервю: Александра Сергилова

С нескрито удоволствие днес разговаряме с една изключително изискана и изтънчена дама. Тя е известен журналист, а също и консултант по бизнес етикет и протокол, като има завършено обучение в Лондон и Брюксел именно по тази специалност.

Богатата й автобиография включва работа във вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“. Била е отговорен редактор в списание „Едно“ и заместник главен редактор и главен редактор на списание ELLE за България.

В момента е автор на рубриката „Позитивните хора“ в предаването „Преди обед“ по bTV. Пише публикации, свързани с етикет и протокол, във вестник „Труд“ вече две години. Също така е сред най-въздействащите преподаватели в M3 College.

Ето какво сподели с нас позитивната Мария Касимова-Моасе.

Как се зароди интересът Ви към бизнес етикета и какво все още го поддържа жив?

Аз съм журналист вече повече от двайсет години. Като такъв ми се е налагало непрекъснато да нарушавам етикета, за да мога успешно да си свърша работата. В един момент реших, че трябва добре да владея нещо, за да мога да го нарушавам. Когато усвоих това знание, се оказа, че мога съвсем успешно и да не нарушавам етикета и пак да си върша добре работата, при това с финес и красота.

Доколко усвояването на етикета и протокола е стъпка напред към успеха?

Етикетът и добрите обноски не са префърцуненост. Това е един език, който ни помага да бъдем добре приети, да дадем добра рамка на това, което можем да представим след това в комуникацията си. Така че етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.

Обръща ли обществото ни достатъчно внимание на бизнес етикета?

В последните години все повече се засилва вниманието на обществото към бизнес етикета и това е чудесно! Българите пътуват, говорят чужди езици, срещат се с различни култури и вече разбират, че етикетът е нещо, което ще им свърши много добра услуга при създаването на бизнес, пък и на социални контакти. Времето на пишман бизнесмена от деветдесетте – онзи с ризата с къс ръкав, ланеца и обноските на мутра – отмина. Останаха само някои карикатури…

Какво липсва и какво трябва да промени българинът в обноските си?

Не бих казала, че само на българина му липсва нещо в обноските. Тази липса е характерна за много и различни хора, които просто не са имали достъп до това знание и умение. На първо място липсва съзнание, че да си възпитан, културен и мил човек, е важно навсякъде! И че това вече е широко отворена врата за теб! Има ли го това съзнание, нататък е лесно – може и да не си учил етикет от знатната си баба или благородния си дядо, но можеш да го научиш от специалисти.

Има ли конкретна държава или култура, която е Ваш фаворит по отношение на традицията в тази област?

Възприемам себе си като мултикултурен човек. Затова се опитвам в курсовете си да давам максимално широка палитра на различните традиции и култури по света. Няма една култура, която да е „правилна”, но все пак в бизнес етикета следваме най-вече френската и английската традиция. Неизменно по-новите правила пък се създават в Съединените щати, защото съвременният бизнес е оформен като такъв именно там. Но пак казвам – не можеш да си съвременен човек и да не се интересуваш от културите на Изтока, Африка, Арабския свят…

Има ли нещо, което може да Ви накара да забравите добрия тон и маниер?

Аз съм емоционален човек и се радвам за това. В този смисъл мога да изляза извън етикета, когато нещо наистина дълбоко ме разчувства или срещу мен има също толкова емоционален човек, който споделя с мен чувствата си. Случвало се е да излизам от кожата си и заради някоя човешка наглост или простотия, но с времето установих, че ако подхвана скандал, но на добър тон и продължа да бъда възпитана, ефектът е поразителен! Много по-добре е да кажете на някого “Това, което току-що направихте, е изключителна проява на лош вкус и наглост!”, отколкото просто да го наречете „Простак!”.

Защо трябва да посетим вашия курс по „Бизнес етикет и протокол” в M3 College?

Не обичам думата „трябва”… Каня всеки на моя курс, защото вярвам, че ще му дам добро, удобно и работещо знание, което ще преподам забавно, без усилие и без напрежение. Вярвам, че всеки човек, преминал през курса, ще има десетки моменти в живота си след това, в които ще си каже „Ей, добре, че беше тая Мария с нейния етикет…!” Всеки такъв момент за мен е знак, че съм си свършила добре работата.  

 

Оригинална публикация

“168 часа” – най-сериозен и професионален седмичник

в. 168 часа | 01.07.2011

 

"168 ЧАСА" е най-сериозният национален седмичник, което го нарежда в челната тройка на най-четените издания с тази периодика. Това показва национално представително проучване на агенцията Be media consultant от юни.
Седмичникът е на трета позиция с 5,2% читатели месечно след лидера на "масовите" "Уикенд" (13,9%) и подгласника му "Трета възраст", когото избират 9,2% сред четящите вестници. Над 4/5 от анкетираните в цялата страна сънародници съвсем основателно припознават в първопроходеца на съвременната демократична журналистика след 10 ноември "национален вестник", а над половината – 57,1 на сто, са единодушни в оценката си, че "168 часа" е "професионално направен". Конкурентът "Уикенд" е оценен по двата показателя далеч по-ниско – 66,8% припознават в него национален всекидневник, а малко над една трета, или 36,2% го оценяват като професионален.
Асоциацията за "168 часа" на 41% от всички анкетирани е, че това е сериозно, аналитично издание. Едва 4,5% казват това за лидера "Уикенд". Всеки 4-ти определя "168 часа" като обективен (срещу 14,9% за "Уикенд"), а едва 6% го слагат в групата на жълтите вестници (64,1% за "Уикенд").
Седмичникът е част от семейството на "24 часа" и "Труд", които са лидерите сред всекидневниците, според проучването на Be media consultant, съответно с 20% и 18% месечни аудитории. Следват ги "Телеграф", който е на трета позиция с 15,7% читатели и класиралият се 4 ти "Стандарт" с 7,9% читатели.
Проучването показва, че най-много българи – 89,6%, приемат като свой, национален всекидневник "24 часа" и "Труд" (89,4%). Двамата лидери са с 10-15% аванс пред конкурентите "Телеграф" и "Стандарт" по този показател.
Всекидневниците от легендарната пресгрупа се ползват и с най-високо доверие – около 60-63% сред читателите на всекидневници, участвали в проучването срещу 49,9% за "Телеграф" и 40,3% за "Стандарт". Проучването на Be media consultant е любопитно и с извода си, че вестникарската реклама въздейства по същия начин като телевизионната (виж графиката). Близо 43% от анкетираните отчитат, че телевизионната е "по-силна" срещу 42,5% на обратното мнение. Данните от проучва-
нето са категорични, че хората вярват повече на рекламата във вестниците, отколкото тази, която се лее от синия екран – 61% от анкетираните намират рекламата във вестниците по-полезна и информативна от телевизионната, а несъгласни с това твърдение са едва 14,8 на сто.

Стр. 13