www.capital.bg | 6.09.2015г.

Българската компания Оntotext създава технологии, чрез които медиите могат да персонализират съдържание за читателите си

Пътуваш в автобуса и нямаш много време. Искаш обаче да разбереш най-интересните новини и коментари от деня. Зареждаш уебсайта на любимата си медиа, а началната й страница е персонализирана специално за теб и твоите интереси. След това сайтът ти предлага още материали, които са подбрани така, че да отговарят максимално на темите, които те вълнуват точно в този момент. Не, това не е реклама на нова услуга от голям технологичен играч като Apple или Google, а технология за т.нар. dynamic semantic publishing, разработена от българската компания Ontotext и използвана в редица от водещите световни медии.

Как работи

"Ние знаем определени неща за света. Знаем, че София е в България, знаем, че Бойко Борисов е премиер на тази страна, знаем, че това е политическа позиция и има кабинет, в който има определени министри, и т.н.", обяснява принципа на технологията Милена Янкова, маркетинг директор на Ontotext. "Искаме тези данни да са свързани и да имат свой уникален адрес, чрез който да бъдат достъпни", допълва тя. 

Това става чрез т.нар. smart data или semantic web"(тенденции в технологиите, които описват създаването на свързаност между информацията онлайн – бел. авт.). Зад тях застава инициативата Linked Open Data, подета от сър Тим Бърнърс-Ли, създател на уеб протокола http. Идеята е да се намери връзката между споменаванията на определени понятия, като по този начин се "начертае" семантична карта на онлайн пространството. Именно върху тези принципи стъпва и системата dynamic semantic publishing (DSP) на Ontotext. Какво обаче представлява тази технология и как работи?

Всъщност DSP анализира даден текст и открива определени понятия в него, като създава тагове (или "семантични анотации") за всяко от тях. "Не трябва просто да знаем, че има една подредба от букви, а да накараме компютъра да разбере, че те всъщност реферират към даден човек например", разказва Янкова. И допълва: "Трудността идва, когато става въпрос за две еднакви понятия, но с различни значения." Като пример за това тя дава възможната интерпретация на Парис Хилтън (Paris Hilton на английски). Тук системата за семантичен анализ трябва да "изчете" материала, за да разбере дали става въпрос за хотел "Хилтън" в Париж или за самата Парис Хилтън. Това става по сравнително лесен начин: ако текстът споменава например "тя", "нея" и т.н., то е ясно, че се говори за човек. След като се създаде този таг, системата компилира база данни със свързана с него информация, която после лесно може да бъде достигната и извадена за бъдещо използване.

Какви са ползите

"Виждали сме издателите да ползват технологията по различен начин", казва Милена Янкова. Като най-пресен пример тя дава работата на Оntotext с Financial Times, които използват системата, за да подредят съдържанието си съобразно интересите на конкретния читател. Медиата използва dynamic semantic publishing платформата на българската компания, която, комбинирана със събраните данни за всеки посетител, генерира автоматично начална страница с най-подходящите за него новини, подбрани измежду всички нови материали във Financial Times. "Можем да се запитаме защо го правят. Отговорът е "за да те задържат за по-дълго, да намериш това, което ти трябва, и да продължиш да четеш, а не да отвориш друга медиа за свързани по дадена интересна тема новини", обяснява Янкова. 

Това е и една от основните причини за представянето на технологията за семантичен анализ в медийната среда. Първата медиа, която приема новата система за "умни данни", е британската BBC по време на Световната купа по футбол през 2010 г. Проблемът, който срещат британците, е свързан с това, че създават ново съдържание на всеки 10 секунди. "Невъзможно е да има човек, който на такъв интервал да получава нов материал и да пренареди съответната страница в сайта", разказват от Ontotext и допълват: "Това, което те правиха, преди да въведат нашите технологии, беше да използват стандартна база данни с колони и редове, в които се търсят определени записи. В този мащаб обаче използването на този метод беше немислимо, защото обемът на данните беше прекалено голям."

BBC използват семантичната уеб технология и по друг пионерски начин – чрез т.нар. topic страници (тематични страници – бел. авт.). Това са отново автоматично генерирани страници, които обаче "издърпват" от базата данни най-важната, свързана и нова информация по дадена тема. "Ако става въпрос за Гърция например, дори не е необходимо показаните материали да съдържат тази дума. Достатъчно е да се споменава Ципрас например, защото ние знаем, че той е част от политическия живот в държавата", обяснява Милена Янкова.

Тя посочва още, че примерът с BBC е особено интересен, защото медиата държи всеки текст и неговите ключови думи и т.нар. metadata да са ръчно валидирани от журналист. По този начин се подсигурява това, че материалът ще е наистина релевантен на търсеното от потребителите съдържание. "При Financial Times това не е така. Те разчитат изцяло на автоматичния процес, дори той да е 90% сигурен", разказва маркетинг директорката.

Сред другите приложения на системата за dynamic semantic publishing е и възможността да се подпомогнат журналистически проучвания по дадена тема. По подобен начин на този, чрез който се извеждат релевантни статии за потребителите, технологията на Ontotext може да намери материали по дадената тема от други медии, за да се открие какво са писали те по нея например. "Би могло да има дори и приложение за автоматизиране на CMS (content management systems – бел. авт.) системите, но не е това фокусът ни", уточнява Милена Янкова. Всъщност от компанията разказват, че всяка медиа, с която работят, сама избира как да използва предлаганата от тях информация за свързаност на съдържанието, за да се увеличи читателският интерес. Така например данните, събрани чрез технологията, могат да послужат за създаването на интерактивни графики и нестандартна навигация, които да привлекат вниманието на потребителите и да ги задържат по-дълго. 

Освен BBC и Financial Times Ontotext работят по внедряването на технологията и в британските Euromoney и Press Association, както и в няколко американски издания. "Имаме и партньор в България, но проектът е във финалната си фаза и не можем да говорим официално за него", казва Янкова.

News On the Web

Това, че Ontotext работят предимно с някои от най-утвърдените медии, не е случайно. Според маркетинг директорката на компанията обяснението е, че все още е доста скъпо да се въведе такава система. "Това, че самото прилагане на системата е сложно, е онзи праг, който ни пречи да излезем на масовия пазар", допълва тя. Всъщност оскъпяването идва от два факта: самата технология е скъпа, но и изисква екип от поне 10 души от страна на медиата. От друга страна, проблемът идва и от дългото технически време, необходимо за въвеждането на dynamic semantic publishing – около година – година и половина.

За да направят продукта си по-масов обаче, от Ontotext са подготвили демонстративната платформа NOW (News On the Web). Тя агрегира свързани тематични новини от мрежата, като използва за основа същата технология, въведена в BBC и Financial Times. "Чрез NOW ние искаме да представим системата пред по-малки медии, които нямат претенцията да създават всяко технологично решение сами", разказва Милена Янкова. Готовата платформа е всъщност продукт, който може по модулен начин да се приложи във всяка медиа, стига тя да обучи своя IT отдел. "За да бъде успешен проектът, трябва да променим нагласата на техническите хора в медиите за това как се организират данните. Едва тогава те ще могат да използват нашите системи", обяснява трудностите пред NOW Янкова. От компанията обаче вярват в това начинание и уточняват, че амбицията им е да осигурят "технологично преимущество и на малките играчи".

Какво ново в медиите

Технологиите отдавна променят предимствата и тенденциите при медиите. "Американската вестникарска асоциация" например отчита през 2015 г., че потреблението на новини в дигитална среда е достигнало до близо 80%, като само при мобилните устройства се забелязва повишение от 53% в последната година. Това е основната тенденция, която отбелязва и Милена Янкова от Ontotext. "Това е най-голямата технологична революция в последните две години. Тя промени начина, по който хората потребяват медии", смята тя. Според маркетинг директорката медийните компании трябва да могат да предложат персонализирано съдържание на всеки читател в зависимост от това на какво устройство е той в момента. В допълнение към това се прибавя и тенденцията за интерактивността на материалите, т.е. начинът, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Това може да се случва чрез коментари и споделяния например. "Говори се много за това, че при millennium поколението (между 18 и 35 години – бел. авт.) обменната валута е именно присъствието в социалните мрежи. За да са адекватни на това, медиите трябва да са готови да предложат наистина подходящо съдържание", коментира Янкова и уточнява, че работата на Оntotext е да помогне именно за това.

 

Оригинална публикация

 

www.m3college.com I 14.08.2014г. 

Интервю: Александра Сергилова

С нескрито удоволствие днес разговаряме с една изключително изискана и изтънчена дама. Тя е известен журналист, а също и консултант по бизнес етикет и протокол, като има завършено обучение в Лондон и Брюксел именно по тази специалност.

Богатата й автобиография включва работа във вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“. Била е отговорен редактор в списание „Едно“ и заместник главен редактор и главен редактор на списание ELLE за България.

В момента е автор на рубриката „Позитивните хора“ в предаването „Преди обед“ по bTV. Пише публикации, свързани с етикет и протокол, във вестник „Труд“ вече две години. Също така е сред най-въздействащите преподаватели в M3 College.

Ето какво сподели с нас позитивната Мария Касимова-Моасе.

Как се зароди интересът Ви към бизнес етикета и какво все още го поддържа жив?

Аз съм журналист вече повече от двайсет години. Като такъв ми се е налагало непрекъснато да нарушавам етикета, за да мога успешно да си свърша работата. В един момент реших, че трябва добре да владея нещо, за да мога да го нарушавам. Когато усвоих това знание, се оказа, че мога съвсем успешно и да не нарушавам етикета и пак да си върша добре работата, при това с финес и красота.

Доколко усвояването на етикета и протокола е стъпка напред към успеха?

Етикетът и добрите обноски не са префърцуненост. Това е един език, който ни помага да бъдем добре приети, да дадем добра рамка на това, което можем да представим след това в комуникацията си. Така че етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.

Обръща ли обществото ни достатъчно внимание на бизнес етикета?

В последните години все повече се засилва вниманието на обществото към бизнес етикета и това е чудесно! Българите пътуват, говорят чужди езици, срещат се с различни култури и вече разбират, че етикетът е нещо, което ще им свърши много добра услуга при създаването на бизнес, пък и на социални контакти. Времето на пишман бизнесмена от деветдесетте – онзи с ризата с къс ръкав, ланеца и обноските на мутра – отмина. Останаха само някои карикатури…

Какво липсва и какво трябва да промени българинът в обноските си?

Не бих казала, че само на българина му липсва нещо в обноските. Тази липса е характерна за много и различни хора, които просто не са имали достъп до това знание и умение. На първо място липсва съзнание, че да си възпитан, културен и мил човек, е важно навсякъде! И че това вече е широко отворена врата за теб! Има ли го това съзнание, нататък е лесно – може и да не си учил етикет от знатната си баба или благородния си дядо, но можеш да го научиш от специалисти.

Има ли конкретна държава или култура, която е Ваш фаворит по отношение на традицията в тази област?

Възприемам себе си като мултикултурен човек. Затова се опитвам в курсовете си да давам максимално широка палитра на различните традиции и култури по света. Няма една култура, която да е „правилна”, но все пак в бизнес етикета следваме най-вече френската и английската традиция. Неизменно по-новите правила пък се създават в Съединените щати, защото съвременният бизнес е оформен като такъв именно там. Но пак казвам – не можеш да си съвременен човек и да не се интересуваш от културите на Изтока, Африка, Арабския свят…

Има ли нещо, което може да Ви накара да забравите добрия тон и маниер?

Аз съм емоционален човек и се радвам за това. В този смисъл мога да изляза извън етикета, когато нещо наистина дълбоко ме разчувства или срещу мен има също толкова емоционален човек, който споделя с мен чувствата си. Случвало се е да излизам от кожата си и заради някоя човешка наглост или простотия, но с времето установих, че ако подхвана скандал, но на добър тон и продължа да бъда възпитана, ефектът е поразителен! Много по-добре е да кажете на някого “Това, което току-що направихте, е изключителна проява на лош вкус и наглост!”, отколкото просто да го наречете „Простак!”.

Защо трябва да посетим вашия курс по „Бизнес етикет и протокол” в M3 College?

Не обичам думата „трябва”… Каня всеки на моя курс, защото вярвам, че ще му дам добро, удобно и работещо знание, което ще преподам забавно, без усилие и без напрежение. Вярвам, че всеки човек, преминал през курса, ще има десетки моменти в живота си след това, в които ще си каже „Ей, добре, че беше тая Мария с нейния етикет…!” Всеки такъв момент за мен е знак, че съм си свършила добре работата.  

 

Оригинална публикация

www.vsekiden.com | Яна Донева | 26.04.2011

Броени дни преди светското събитие на годината- сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън, потърсихме за коментар пиара и журналист Мария Касимова. Тя е сертифициран консултант по етикет и протокол, като обучението си в тези области получава в различни школи и училища в Париж, Лондон и Брюксел, сред които Minding Manners и International School of Protocol and Diplomacy. Консултант по имидж, медийно поведение и коучинг треньор. Работила е още в БНТ, предаването “Формула 5”, в редица всекидневници и списания.

Мария, наистина ли средностатистическият англичанин се вълнува толкова от сватбата на Уилям и Кейт или това е просто реклама?

По принцип Англия е изключително кралска държава- там тази институция е много сериозна и затова моделът на сватбата за тях е свишият модел за семейство. Това е от огромно значение за всеки, те имат усещането, че все едно се случва в тяхното собствено семейство и това датира още от Викторианската епоха. Всеки се стреми да спазва добродетелите, изповядвани от кралското семейство, дори начина му на живот и стил, доколкото може.

Всичко ли ще бъде по кралския протокол или ще си позволят отклонения?

Вече се заявиха някои извънпротоколни неща като това, че няма да са в каляска, а с лимузина. Абсолютно забранено е обаче на гостите на сватбата да са облечени в бяло – с този цвят може да бъде само булката. Подобно правило има и за Кралица Елизабет, която винаги е в бонбонени цветове и това е нарочно, а не просто нейна приумица или липса на вкус. Тези цветове я отличават от тълпата, така може да бъде по-лесно следена от охраната.

Особености при сервирането, при подреждането на приборите има ли?

О, да – нещата доста се различават. Ние спазваме френската система, докато те си имат своя и основната разлика е в това, че масата се подрежда по прави линии, т.е. вертикална и хоризонтална. Ние сме научени, че когато приключим с дадено блюдо слагаме вилицата и ножа успоредно едни на други в чинията по диагонала й, докато англичаните ги слагат право на горе, все едно сочат кръгъл час.

Кралският етикет е пълен с правила – дали Кейт Мидълтън вече ги е усвоила?

Мисля, че да. Тя е учила в скъпи училища и това е било част от програмата. Освен това с нея се занимават специалисти от доста време. Но все пак да не забравяме, че тя не е обикновено момиче, има бекграунд. Прави ми впечатление, че непрекъснато в пресата се изкарват компромати с членове на семейството й, като например вуйчо й, който бил голям бохем, брат й, който ползвал наркотици и т.н. Това винаги се прави с популярните личности и съм убедена, че няма да навреди на имиджа й – англичаните просто много я харесват.

Въпреки това се говори, че този брак няма да просъществува дълго- вашите усещания какви са?

Има някаква традиция в това английските принцеси да са нещастни и така е от доста векове. Случват им се все ужасни неща, умират трагично, полудяват, губят деца и т.н. и може би заради това има някакво очакване, че на принцесата все нещо може да й се случи. Струва ми се обаче, че бракът им е доста по-нормален от този на Чарлз и Даяна и не виждам причина да не просъществува дълго, но тези неща е трудно да се предвидят.

Оригинална публикация 

EVENTS.dir.bg

Кога: 23 март 2010 г. (вторник), 9.00-19.00 часа
Къде: София
Достъп: Такса участие
Организатор: "Академия Президент"

Събитието: Тренинг-семинар "Един успешен делови ден" ще се проведе на 23 март в София.

Да спечелим с добри протоколни стратегии и умения в бизнеса

Добро образование, иновативни идеи, дългогодишен опит, подходящи връзки, организационни и комуникативни умения.

Необходими предпоставки за постигане на успех на професионалното поприще и високо качество на живот.

Но достатъчни ли са?

Светът, в който работим и живеем, постоянно ни показва и подсказва, че е нужно още нещо: Нужно е да познаваме и да спазваме установените правила и норми на поведение и в общуването помежду ни.
Какво означава правилно избрано облекло и винаги ли вашето облекло работи във ваша полза?

Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение?

Какво е значението на “първото впечатление”?

А изразните средства на тялото ви във ваша полза ли са?

Как да водим разговори така, че общуването да е приятно и ценно за участниците?

Да организираме деловата си кореспонденция по начин, удобен и приятен за четене.

Колко точно е точното?

Как да изберем правилния подарък и как да вдигнем тост елегантно и със стил?

Успяват ли хората с безспорни качества, но липса на стил и правилно поведение в обществото?
Да поговорим за правилата, които ще ни отведат до върховете на кариерата и междуличностните отношения!

ПРОГРАМА

8:45 – 9:00 – Регистрация

9:00 – 10:45 – Първи модул – част I

Първо впечатление
Облекло
Езикът на тялото

10:45 – 11:15 – кафе пауза

11: 15 – 13:00 Първи модул – част II

Запознанство
Представяне
Малък разговор
Техники и успешно водене на същински разговор

13:00 – 14:30 – практическо занятие Работен обяд: правила за поведение на общата трапеза

14:30 – 16:00 – Втори модул – част I

Визитни картички
Делова кореспонденция
Подписване на договор
16:00 – 16:30 кафе пауза

16:30 – 18:00 – Втори модул – част II

Подаръци
Тостове
Сбогуване

18:00 – 19:00 практическо занятие Коктейл

Лектор:

Анатолий Пазийски

Началник на отдел „Вътрешен протокол и церемониал” в Администрацията на Президента на Р България.

Дипломат от кариерата.

Дългогодишен лектор, преподавател и автор на материали по дипломатически и практически протокол, стил, етикет и правила на поведение в обществото.

Такса за участие: 299 лева без ДДС.

При записване на двама и повече слушатели – отстъпка.

Тренинг-семинарът ще се проведе в София, на 23 март, 2010 г.

Данни за плащане:

Получател: Академия „Президент” ЕООД
Прокредит Банк АД
IBAN: BG72PRCB92301031121417
BIC: PRCBBGSF

Лице за контакт: Бистра Георгиева 0892 23 94 10

Оригинална публикация

 

в. Новинар | Иван ФИЛЧЕВ | 2009-12-31 

Пияни и неадекватни министри събраха очите на света

Незачитане на протокола, неуместни сравнения, злоупотреба с алкохол и губене на ориентация белязаха международната сцена през отиващата си 2009 г. На най-много гафове светът стана свидетел на срещите на страните от Г-7 и Г-20, които се състояха през февруари, април и септември.
В началото на април лондонското светско общество бе шокирано от факта, че съпругата на американския президент Барак Обама Мишел си позволи да сложи ръка на рамото на кралица Елизабет Втора. Гафът стана по време на приема в Бъкингамския дворец, даден от кралицата за лидерите на страните от Г-20, на който се оправдаха напълно очакванията на запознати с етикета, че американската президентска двойка не е достатъчно информирана за правилата за обръщение към кралицата. Според протокола, създаден още в Средновековието, никой няма право да докосва британския монарх. Кралицата обаче може да докосне всеки поданик или чужденец, но за подобни случаи носи ръкавици.
Протоколни гафове белязаха и приема, даден от американския президент Барак Обама и съпругата му Мишел през септември за държавните и правителствените глави, които се събраха в Питсбърг за участие в срещата на върха на Г-20. Мнозина от топполитиците нарушиха сериозно етикета. Най-много се отклони от протокола новият японски премиер Юкио Хатояма, който вместо да пристигне пръв на приема като премиер с най-малък стаж сред останалите, се яви последен.
Руският президент Дмитрий Медведев също дойде малко по-късно от предвиденото. Медведев и съпругата му Светлана се разцелуваха радушно с домакините си. Президентката на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер пък пристигна без съпруга си – бившия държавен глава Нестор Кирхнер, въпреки че организаторите очакваха той да я придружава.
Японският министър на финансите Шоичи Накагава подаде оставка, след като бе заподозрян в пиянство на срещата на Г-7 в Рим през февруари. Известен с липсата на мярка в пиенето, Накагава се появи във видимо нетрезво състояние на пресконференция в Рим в края на срещата на министрите на финансите и централните банкери на страните от Г-7. Японските телевизии показаха червения му тен, мътния поглед и подпухналите му уста, докато говореше завалено, неспособен да разбере въпросите, нито пък да завърши фразите си, заспивайки дори няколко пъти по време на пресконференцията. След гафа Никагава отрече да е бил пиян, обяснявайки окаяното си състояние с часовата разлика и предозиране с медикаменти срещу грип. За да бъде по-убедителен, той дори подсмърчаше и кашляше пред журналисти. "Бях в болница миналата вечер, където лекарите ми казаха, че съм преуморен, хремав и имам болки в кръста. Ще направя всичко възможно да върша работата си през дните, които ми остават, и се надявам японската икономика да се възстанови възможно най-бързо", каза той. Няколко месеца по-късно Накагава бе открит мъртъв в дома си.
Френският външен министър Бернар Кушнер пък оглави класацията на министър с най-много гафове през годината. За него гласуваха 10 негови колеги, но изцепките му през годината май надминаха това число. "За моето падане ли, ще ви говоря за падането на Берлинската стена. Зная, не е смешно, но все пак ще го направя", изтърси френският първи дипломат. Месец преди изборите за Европарламент той заяви, че не знае за кого ще гласува, а в интервю по радиото нарече "йогурти" уйгурите, които са малцинство в Китай. "Той превърна международната политика в кафене", споделя негов колега, пожелал анонимност. "В продължение на седмици ни обясняваше, че ако има втори тур на президентските избори в Афганистан ще бъде катастрофа. Когато стана ясно, че ще има балотаж, Кушнер каза, че това е добре за демокрацията. Жалко, че човекът, който прави най-много гафове сред министрите, оглавява външното министерство", отбеляза същият източник.
През октомври малко неловко приключи концертът на групата "Депеш мод" в Перу, след като фронтменът Дейвид Геън се обърна ентусиазирано към 30 000 фенове с "Благодаря, Чили!". Повечето хора на стадиона не обърнали внимание на грешката, но качено в интернет видео от концерта помогнало гафът да бъде раздухан. Объркването все пак е особено неприятно, тъй като двете държави са в историческа вражда от ХІХ век. Публиката в Перу неведнъж е ставала свидетел на подобни изцепки. През 2004 г. мексиканска певица изтърси "Да живее Чили", като по-късно се извини. Година преди нея пък Аланис Морисет извика от сцената в Лима "Благодаря, Бразилия!"
Ориентация загубиха и диско легендите "Бони М", които блеснаха с познания по български в Москва. При последното си турне в Русия при раздаването на автографи певецът Кели поздравил публиката със "Страхотни сте!" и "Благодаря", а бдителна българска студентка станала свидетел на гафа.

Стр. 12