www.dnevnik.bg I 22.07.2015г.

 

    "Всеки, който иска да постига професионални успехи, трябва да има базови познания в областта на комуникацията. За това не е задължително академично образование, защото пиарът е амалгама от много качества и професии – може да си добър психолог, филолог, може и да си просто добър актьор".

"Дневник" разговаря с Деница Сачева – новоизбрания председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА), която на 7 юли заедно с още 5 професионални организации отпразнува десетата  годишнина от приемането на Етичния кодекс на ПР специалистите у нас . Сачева има четири висши образования в специалностите управление на туризма, социална педагогика, здравен мениджъмънт и връзки с обществеността и е основател на агенция "Интелдей солюшънс".

Освен в частния бизнес тя има дългогодишен опит с политиката и властта. На последните избори Деница Сачева беше кандидат за народен представител като част от гражданската квота на Коалиция "Десните", но без успех. Преди това е работила в Министерството на труда и социалната политика, Националната здравноосигурителна каса и е била началник на кабинета на здравния министър Илко Семерджиев в правителството на ОДС от 1999 до 2001 г. 

Какво означава пиар по принцип и какво означава пиар в България? Как се измени за последните 10 години?
 
- В пиара в България, като във всичко останало, могат да се видят всякакви примери. За съжаление, както всички разбират от футбол, така и всички разбират от това. Много често неща, които нямат нищо общо с ПР, се приписват на нашата професия.

Голямата разлика, която не се прави у нас, е, че пиарът всъщност е управленска функция. Той не се занимава с това просто медиите да отразят нещо, а с цялостна комуникационна кампания, стратегия, послания, целеви аудитории. Всъщност работата с медиите би трябвало да е една много малка част от всичко друго.

Като цяло мога да кажа, че през последните 10 години в България в бизнеса има еволюция и той разбира какво означава пиар, но за съжаление в политиката няма такова разбиране.

Има и много професионални компании и хора. Голяма част от членовете на БАПРА например са получавали международни отличия. От друга страна, има и много хора просто с добри контакти в медиите, които са решили, че това им е напълно достатъчно. Дори има много журналисти с  агенции, които влизат в директен конфликт на интереси и ги използват, за да вкарат нерегламентирано пари в медиите си. Журналистите в момента са най-големите конкуренти на пиара в България.
 
Как се противодейства на това? В момента и имиджът на медиите е много занижен, и пиарът е изкривен и като функция, и в общественото разбиране.

- Противодействие в тия неща няма, поне такова, че да ни удовлетвори като бизнес. Компаниите в БАПРА  започнахме да ползваме много по-малко медии и много повече социални мрежи, търсим директен контакт с целевите аудитории.

Много трудно се противодейства, защото цялостната пазарна среда в България е много лоша, поради което и самите бизнеси търсят по-малко пиар услуги от типа на организация на събития и пресконференции. От друга страна пък, лошата пазарна среда даде възможност да се търсят много повече стратегически консултации за кризисни комуникации. Например нашата агенция е увеличила оборотите си от кризисни стратегии почти два пъти само за 3 години.

Това обаче е индикатор за  много повече проблеми на територията на бизнеса, които трябва да бъдат решавани – както междуфирмени проблеми при нелоялна конкуренция, така и  проблеми, свързани с държавните институции, с различни закони и наредби, които се подготвят или приемат.
 
Тук не се ли влиза малко в полето на лобизма, който в България не е регламентиран и ясен?

- Донякъде се влиза, защото работата с институциите започна да става съществена част от работата на бизнеса. В последно време в държавата се продуцират множество заплахи за бизнеса от най-различен характер и вече много често ние сме търсени не от конкретна компания, а по-скоро от цели браншове, за да се защитят от поредната заплаха. Ние се занимаваме с търсене на разнородна и обективна информация, идентифициране на ключови хора, потенциални партньори, конструираме стратегии за многопластова комуникация.

Аз съм и в гражданския, и в бизнес сектора едновременно и това, което ми прави впечатление вече пет години, е, че и гражданските организации, и бизнесът организират постоянно  кампании, за да се пазят от държавата. Това е ненормално. Абсурдно е и бизнесът, и гражданите да се пазят от държавата, да се страхуват, че тя всеки момент ще измисли нещо, което ще влоши положението.

Кризисният пиар доколко е навлязъл в културата на компаниите? Бизнесът научил ли се е да се подготвя превантивно за нещо такова, или все още действа чак когато се запали фитилът?
 
- Част от по-големите компании, повечето международни, със сигурност го имат предвид. Но и доста от, така да кажем, "битите" български фирми също, след като са се опарили, започват да имат по-активна политика.

Има сериозен бум на търсене на анализи на публикации в традиционните и социалните медии, защото това е някакъв тип инструмент за ранно предупреждение – да могат да се ориентират за тенденции в своята сфера, конкуренцията и т.н. Прави се вече редовен медиен мониторинг. Преди той се използваше основно от пиар агенциите за отчет, а сега много повече се използва за планиране.

Социалните медии как повлияха на начина ви на работа?
 
- Социалните медии са като всеки друг инструмент. От една страна, много положителни, от друга – не толкова, най-вече заради троловете и възможността масирано да публикуваш измишльотини, които по някакъв начин да сугестират хората. Но все пак може да се каже, че са повлияли положително, особено що се отнася до работата с медиите, защото имаше един момент, в който тя беше стигнала до невъзможни нива на нормално общуване.

Беше необходимо или да имаш много силни връзки, или много големи бюджети, за да можеш да прокараш нещо, което дори не е непременно политически оцветено или корпоративно обвързано, а просто нещо, което би било от обществен интерес. Затова в момента, в който стана отварянето на българските граждани към социалните медии, ние веднага се втурнахме там.

След това обаче и тази среда започна да се замърсява, да се появяват сайтове с неясен произход, със странни имена, с множество манипулации. Може би ще стигнем до един друг повратен момент, защото хората вече спират да четат толкова много социалните медии и коментарите в тях. Четат коментари там, където по някакъв начин са сигурни, че те са от реални хора – форумът на "Дневник" е такова място, също и на "Сега", но на много други места – не.

Належащо е да има много по-голяма медийна грамотност сред хората, защото те трябва да се научат, като четат, да знаят откъде, какво, как. Защото това е информация, с която не само взимат ежедневни решения, но и защото невярната информация може да агресира ненужно и да вкарва енергията им в грешни коловози.
 
Проблемът е, че медиите невинаги са честни за това "откъде, какво и как".
 
- Да, въпросът с абсолютната истина в медиите е много сложен и философски и трудно можем да твърдим, че има медия в България, която казва абсолютната истина. Проблемът е, когато нямаш никаква представа кой седи зад това, което получаваш – една бомбастична информация, в която ти се сервират най-различни нелепи неща, и хората, като нямат представа кой и защо го е написал, почват да споделят измислици. От друга страна, уклонът към конспирациите така е завладял медийните потребители, че истината няма пробив. Където и да се появи, почват разсъждения и съмнения.

В каква степен работи етичният кодекс на пиарите?
 
- Смея да твърдя, че той работи в значителна степен при компаниите, които искат да изграждат образ на истински пиар компании, а не да са просто касички или пък временно да се занимават с това, защото е изпаднала такава възможност.

Споровете обаче в гилдията са много големи още от самото създаване на кодекса за това дали трябва да имаме комисия подобно на журналистическите или на Националния съвет по саморегулация на рекламата. Като цяло има много две много полярни мнения. Има хора, които твърдят, че трябва да има комисия и че иначе няма смисъл, защото няма кой да санкционира и контролира приложението на кодекса. И има други, които смятат, че е много трудно да направиш оценка на една пиар кампания, защото за разлика от рекламата при пиара нямаш нормативни правила, които да регламентират определена комуникация.

Има множество казуси, в които действително човек си задава въпроси и подлага под въпрос етиката.
Предложих да направим професионален форум, на който да се обсъждат подобни казуси, без, разбира се, да се прекрачва границата на конфиденциалност. Но една етична комисия при тези обстоятелства по-скоро би ни разединила и би създала повече проблеми, отколкото решения.

Един от начините на манипулиране на информацията, с които ние се сблъскваме, е компания да се опита да спре публикация или да бави информация дълго време. Това също ли е работа на пиара?
 
- Да, наша работа е и една информация да не стигне до медиите. Ние правим всичко необходимо, за да запазим репутацията на клиентите си, а когато подаваме информация, наш ангажимент е тя да е точна и проверена. 90% от т.нар. спиране или пускане на информация обаче е в ръцете на редакторите и собствениците на медиите у нас. Те са тези, които имат и други интереси, далеч не само медийни, и тяхното срастване с политиката на практика маргинализира професионалния ПР.   

Другото е, че за съжаление медиите в България не са измислили все още някакъв устойчив и независим модел на финансиране, който наистина да отделя рекламата от съдържанието. Защото в огромна част от случаите медиите сами си налагат автоцензура, когато става въпрос за голям рекламодател.

Например телекомуникационните компании са абсолютно "имунизирани" и в много малко медии може да излезе някаква информация, която да не е захаросана или просто дежурна. Ето в този случай голяма част от негативните кампании преминават основно през интернет сайтове и социални медии, макар че там пък не може да си сигурен каква част от хората са тролове и дали не тече тежка конкурентна битка.  

Сега навлизаме в поредната предизборна кампания. Партиите подписаха споразумение, че няма да използват платени агенции, което приемаме със скептицизъм, трудно и ще се докаже обратното. И в това ли участва пиарът, или се прави от самите структури на партиите и техните връзки в медиите?
 
- И по тази тема пак се отиде в крайности. Получи се някакво абсолютно отрицание на възможността да информираш членовете на своята партия или на симпатизантите си за някакви гледни точки, които партията  има и защитава За мен от комуникационна гледна точка изобщо не е укоримо да информираш съпартийците и симпатизантите си с т.нар. опорни точки, защото не можеш да очакваш цялостно ниво на компетентност сред тях по всички теми.

Укоримо е обаче, ако целенасочено плащаш на агенция, която да изкривява действителността и да пише неща, които са измислица. Това вече и от бизнес гледна точка,  и от етична за мен е абсолютно неприемливо.

Мога да кажа, че то вече не е и работещо, тъй като целият този бум около троловете доведе до това, че хората вече не четат толкова много форуми и не вярват на това, което четат в тях.

По-големите партии вече правят по-професионално кампаниите си, измислят послания, създават планове за събития за регионални и национални срещи. Може да се каже, че има професионален политически пиар у нас, но друг е въпросът, че като цяло се разчита на отделни хора, а не на професионални агенции.

Да очакваме ли мръсни номера преди изборите?
 
- Да, очаквам, че ще има черен пиар, защото тези избори са много сериозен залог за бъдещето – от тях зависи дали ще има сериозен ремонт в кабинета, дали ще има някакъв вид преформатиране на коалицията, а и зависи каква ще бъде конфигурацията за президентските избори. Според мен резултатът от местните избори ще предопредели дали догодина ще има две в едно – президентски и парламентарни.
 
Така че битката ще бъде ожесточена. Обикновено битката не е на територията на пиара и най-сериозните неща не се случват точно чрез него, а чрез манипулации на самите избори по места. Аз лично не подкрепям възможността за референдум по време на предстоящите избори, защото това ще създаде много възможности за манипулация в изборния ден – имам предвид объркване на хората, множество бюлетини, затруднение при преброяването след това и т.н.
 
Негативни информации ще има разнообразни, обаче на хората вече малко им дойде до гуша от  отрицанието и хората вече не вярват толкова лесно. Отвращението им от политиката е стигнало невероятни размери и заради това мисля, че ще дойде един момент, в който няма да вярват и на негативните кампании. Те направо ще започнат да имат обратен ефект – като пресолиш манджата с негативизми, хората ще почнат да си казват, че "щом този толкова го плюят, значи той нещо върши". И така попадат понякога в поредната заблуда.

Актуален такъв пример е със здравния министър Петър Москов. За него много хора мислят, че е страшно полезен единствено защото ДПС говори срещу него. И на тази плоскост – че щом ДПС го плюе, значи той е върхът, ние всъщност приемаме неща, които са абсолютно неправилни за здравеопазването в стратегически план. Но тази ситуация може да се пренесе за много други образи и за много други хора, това е също част от публичната манипулация. По същия начин конфликтите с ромите изграждат образа едновременно на националистическите партии и на ДПС. Просто в комуникациите едно плюс едно рядко прави точно две.

За конфликта в Гърмен ли говорите? Имаше ли манипулация там?

- Според това, което аз имам като информация, действително не е просто битов инцидент, а е имало активна провокация. Но това не е пиар, а политическа манипулация – опит да наклониш везните в една или друга посока. Нашата професия се занимава с изграждане на доверие, не с деструкция, макар че правилата на комуникацията не важат при нас, защото средата е много увредена. Прекалено много са скандалите, прекалено. Дори аз, която професионално трябва да ги следя, се задъхвам. Скачаш от скандал в скандал и вече или го приемаш като нещо нормално, или се алиенираш напълно и спираш да следиш.

Споменахте настървяването срещу лекарите и учителите – две огромни групи хора, които би трябвало да са на почит в обществото, а са в ужасна имиджова криза. Как може да се върне доверието в тях?

- Трябва да се намерят положителните примери. Навсякъде можеш да намериш положителни примери, дори в съдебната система. Може би това е основната разлика между работата на ПР-а и на журналиста – ако вие имате един организъм и в него има някаква малка пъпка, журналистът ще се фокусира върху тази малка пъпка и докато не я направи на цирей, няма да спре. Докато моята работа е дори да имам организъм, пълен с метастази и с една-единствена здрава клетка, аз да я намеря и да започна чрез тази здрава клетка да оздравявам останалите.

Така че според мен първо трябва да се намерят тези неща, които могат да действат мотивиращо и да показват другата гледна точка. След това вече трябва да се направи диагностиката на проблема – откъде идва този лош имидж, къде е главата, откъдето се вмирисва рибата.  

Ролята на рекарския съюз за образа на българските лекари например е много съществена. Когато общество вижда един съюз, който постоянно се лашка спрямо политиката, постоянно си стиска ръцете с политиците, кляка пред тях, обществото си казва "аха, тези нещо са се разбрали, разделили са си баницата, само ние винаги плащаме".

Но ние трябва да си даваме сметка като общество, че това, което стана с лекарите, беше разтоварване от отговорност на политиците от първия кабинет на Борисов. Голямата кампания, която направи ГЕРБ при първото си управление, срещу лекарите беше, за да се отклони вниманието от липсата на добър кандидат за здравен министър и на каквато и да било концепция за здравна реформа. И това имаше пагубни ефекти – то вдигна нивото на саморазправа на пациентите с лекарите дотук. Цветан Цветанов направи същото и по отношение на ромите – организира шумни проверки, сложи под обстрел неправителствените организации и създаде мараня, че уж решава някакви проблеми, а всички знаем, че проблемите на и с ромите се задълбочиха и влошиха драстично.
 
Вие самата имахте амбиции в политиката, приключихте ли с тях?
 
- Не съм. Но няма да участвам на предстоящите избори като кандидат. Аз съм от хората, които не биха се занимавали с политика, ако всичко беше наред. Но всичко е безкрайно неуредено във всяко едно отношение, постоянно трябва нещо да се прави, за нещо да се протестира, да се обясняваш на някого, да ограмотяваш. Като гражданин буквално си на бойното поле, защото политиците раждат заплахи ежедневно. А когато си натрупал опит и знания, носиш отговорност да предлагаш решения. Търся точния начин за участие в политиката, по който реално мога да постигна промяна. Нямам никакво желание да влизам в политиката само заради идеята да съм вътре.

 

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 26.06.2015г.

Медиите са отговорни за коментарите онлайн, постанови решение на Европейския съд по правата на човека

От една седмица насам под всяка статия на сайта frognews.bg вече стои следния текст: "ВАЖНО! Фрогнюз Ви напомня, че е ограничена възможността за коментари заради решение на съда в Страсбург, според което всяка медия в България носи отговорност за написаното във форумите. Благодарим Ви, че сте наш читател!".

"Първото, което помислих, като се запознах с решението на съда, че в България има достатъчно хора, които са способни едновременно да напишат обиден коментар във форума и в същото време да заведат дело срещу теб заради обидата, която сами са написали", обяснява издателят на frognews.bg Огнян Стефанов решението си да ограничи коментарите под текстовете.

Това е първият български сайт, който реагира почти мигновено на  решението на Голямата камара на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по емблематично дело продължило няколко години. Става дума за случая с коментарите във форума на един от най-големите онлайн новинарски портали в Естония – "Делфи", и кой носи отговорност за тях.

Решението…

В решението от 16 юни тази година съдът постановява, че издателят има достатъчно възможности да контролира случващото се в неговата медия и затова може да бъде наказван, когато коментарите на трети страни накърняват достойнството на конкретен човек или заплашват сигурността и живота му.

След като обширно се позовава на регулации и съдебни решения в ЕС, мнения на професионални и правозащитни организации, ЕСПЧ постановява, че решението на естонския Върховен съд е показало, че ако от "Делфи" бързо са реагирали и са махнали спорните коментари от форума, това е щяло да им спести обвинение в клевета. Най-силният аргумент, за да бъде наказан издателят, е фактът, че коментарите под статията са останали шест седмици и не са били премахнати въпреки реакцията на потърпевшия.

Решението отива и по-далеч и окуражава отделните държави да заложат този принцип в националните законодателства: "Правата и интересите на отделни лица и на обществото като цяло позволяват на страните членки да наложат отговорност на новинарските портали в интернет (…), ако те не успяват да вземат мерки за незабавно премахване на очевидно незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от предполагаемата жертва или от трети лица", гласи документът.

Въпреки че не е махнал навреме обидните коментари във форума си, "Делфи" е имал модератор на платформата за дебати, давал е възможност на всеки читател да уведоми изданието, за обидни постове, прекалено подигравателни или подстрекаващи, след което е било възможно и отстраняването на текста. Съществувала е и система за автоматично изтриване на коментари с нецензурни думи и изрази. На сайта си "Делфи" подробно е описал, че мненията във форума не изразяват позиция на редакцията и авторите на коментари носят отговорност за думите си.

…и отзвука от него

Голяма част от сериозните издания в България имат модератори на форумите си и позволяват коментари в онлайн платформите си само на регистрирани потребители. Всеки влязъл на сайта на дадено издание е задължен да приеме правилата на форума. Например модераторите на capital.bg имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: спам или непоискани търговски съобщения; мнения, които не са по темата на материала, който коментират; нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, включително към други участници във форума; лични данни според Закона за защита на личните данни и др.

Заместник главният редактор на вестник "Сега" Петьо Цеков коментира, че "строго погледнато, форумите на сериозните български медии, както и големите, независими онлайн форуми, би трябвало да спрат, защото рискуват да повторят съдбата на естонския новинарски портал "Делфи". Той обясни, че "Сега" има модератори на форума си, общовалидни правила за участие в дискусиите, ясна система за контрол на обидната и неприличната лексика. "Всичко това обаче няма как да ни спаси от факта, че някой от потребителите може да се засегне и да съди медиите. Досега това не се е случвало, но след решението на съда в Страсбург няма причина да не се случи", категоричен е  Цеков. Според него решението на Европейския съд по правата на човека вероятно е справедливо, но би могло да има тежки последици върху крехката свобода на словото в България. "Въпреки че в България няма прецедентно право и съдебната ни система е доста непредсказуема, много форуми ще бъдат принудени или да спрат, или да заложат нови, още по-високи рестрикции", коментира той. Както всъщност пръв направи това frognews.bg  Според редакторите и модераторите на форуми, с които "Капитал" разговаря, рестрикциите ще отблъснат онлайн потребителите и ще доведат до загуби на онлайн реклама. "Това ще бъде удар по вътрешните форуми и добра новина за социалните медии, които не са засегнати от решението на ЕСПЧ", категоричен е заместник главният редактор на "Сега". В същото време според него всички ясно трябва да си признаем, че езикът на омразата, хейтърството, нетърпимостта към мнението на другия – всичко това е превзело виртуалното пространство. "Форумите и социалните медии преливат от обиди. Но не всички! Съдът в Страсбург обаче, а вероятно и всеки български съд, би действал в подобни случаи принципно, без да си дава сметка за практиките в отделните форуми", коментира Цеков.

Според Огнян Стефанов от frognews.bg решението на съда е донякъде справедливо, защото качеството на коментарите в българските форуми е далеч от това на британските меди, например.

Редакторът в offnews Георги Савчев дава и оптимистичен поглед към решението на съда. Според него стриктното спазване на добрия тон в коментарите под статии, ще повиши качеството на дебата. "Вероятно ще принуди и троловете да измислят в движение аргументи вместо нападки, но същевременно ще качи и разходите на медиата за модерация", каза Савчев. Според него първата стъпка при повечето български онлайн медии – за тези, които още не са го направили, ще е задължителната регистрация на потребителя в момента, в който той реши да публикува коментар.

За разлика от българския пазар решението по делото "Делфи" не предизвика нервност сред британските медии например. "Те са установили отдавна предимствата и рисковете, които предоставя за тях интернет средата. Както беше установено от изследването от 2013 г. на World Association of Newspapers and New Publishers, медиите разбират, че коментарите в онлайн форумите се асоциират с техния бранд, и затова са приели правила за модериране на коментарите", коментира Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, работил за британската неправителствена организация Article 19, която работи за защита на свободното слово. Заради обществения си характер Би Би Си е приела най-стриктните правила по отношение на коментарите на трети лица. Едновременно с това, за да се защитят от искове във връзка с коментари на трети лица, британските медии активно участваха в обсъждането на поправки в закона за клеветата, приет през 2013 г., който предвижда, че ищците трябва да съдят автора на клеветнически коментар. "Медиата носи отговорност единствено ако е била известена от ищеца за въпросния коментар и е отказала да съдейства да идентифицира автора на коментара или не е премахнала коментар на автор с неизвестна самоличност", допълва Боев.

проф. Нели Огнянова преподавател по Медийно право в СУ:

Решението на Съда на ЕС се квалифицира като "покана за автоцензура"

Поне два въпроса според мен ще са предмет и на по-нататъшно уточняване след решението по делото "Делфи" срещу Естония на Голямата камара на ЕСПЧ.

Първо, проактивното задължение за мониторинг. Съдът приема, че форумите трябва да са под контрол и електронните издания носят отговорност, когато не са премахнали незаконни коментари, включително и когато не са били уведомени от засегнатото лице или от трети лица. В същото време Директивата за електронната търговия предвижда изрично, че в интернет не може да се наложи т.нар. проактивно задължение за мониторинг на съдържанието. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на ЕС.

Второ, анонимността онлайн. Съдът приема, че изданията трябва да правят нужното за идентифициране на авторите на коментарите, "за да е възможно евентуален адресат на враждебна реч да се защитава по съдебен ред срещу тях". В същото време анонимната реч онлайн остава законна. Решението на Голямата камара се квалифицира като "покана за автоцензура" и в България такъв ефект вече има, някои издания затвориха форумите си със съобщение, че това се налага поради решението "Делфи". Доколкото националният закон в Естония буквално въвежда Директивата за електронната търговия, неяснотата в паралелното прилагане на ЕСПЧ и правото на ЕС остава и търсенето на баланс между свободата на изразяване и защитата от незаконно съдържание очаквам да продължи.

 

Оригинална публикация

www.capital.bg I 03.02.2015г.

Едва 17% вярват в независимостта им, констатира доклад на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация"

Едва всеки шести българин (17%) вярва в независимостта на медиите в България. Доверието в тях остава тревожно ниско, като 59% от гражданите твърдят, че българските медии са зависими от политическите и бизнес интереси на издателите си. Това констатира петият пореден доклад на фондация "Медийна демокрация" и фондация Конрад Аденауер", представян традиционно в началото на годината. Той отразява обществените нагласи към българските медии и показва продължаващата криза кризата на доверие в тях.

Проучването на двете фондации е национално представително и е направено чрез преки лични интервюта сред 1100 граждани на възраст над 18 години. Те са проведени в периода януари-декември 2014 г., обхванатите печатни медии са вестниците "Труд", "Преса", "Сега" и "Телеграф", а телевизиите – bTV, "Нова тв", TV7 и БНТ. Изследването е реализирано от агенция "Маркет Линкс".

В сравнение със ситуацията преди една година, няма значим напредък. И през 2014 г. дългоочакваното оздравяване на българската медийна среда не се е състояло, отчита изследователският екип. След като през 2013 г. България пропадна до 87-мо място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото, през 2014 г. страната достигна символичното дъно – 100-тно място.

Тенденцията бе потвърдена и от доклада на "Фрийдъм хаус" за състоянието на демокрацията в държавите в преход в Източна Европа, публикуван през юни 2014 г. Той за пореден път отбеляза незадоволителен резултат за българската медийна среда (индекс 4.00 при 1 = най-добър и 7 = най-лош; така страната отчете най-слабото си класиране от 2005 г. насам). "Фрийдъм хаус" посочва и постоянния упадък на независимостта на медийния сектор през последното десетилетие. Тиражите на печатните издания намаляват, изданията се концентрират в ръцете на малко собственици, докато в същото време политическото влияние върху медиите остава твърде силно.

На този фон изследването на фондация "Медийна демокрация" и фондация "Конрад Аденауер" маркира най-важните събития и промени на собствеността през медийната 2014 г. (виж каретата). Това дава картина на пазара и поводи за размисъл какво се промени и какво остана същото.

Същеверемнно обобщените данни на агенция "Маркет Линкс", изготвени по поръчка двете фондации, илюстрират най-важните тенденции в отношенията медии – политика през 2014 г. Премиерът Бойко Борисов продължава да има водещо информационно присъствие. Преднината му е значителна (3908 споменавания, срещу 2176 за втория в класирането, президента Росен Плевнелиев). Борисов също така най-често изразява отношение към ключови проблеми от дневния ред на страната. През 2014 г. той не се нуждаеше от завръщане в медиите; той се завърна само във властта.

Сред партиите и институциите, ГЕРБ има водеща позиция в изразяване на отношение, следвана от БСП. ГЕРБ е и най-често споменаваната партия във всички наблюдавани медии. Така управляващата партия силно доминира българския медиен дискурс. В същото време представянето на ГЕРБ е различно в отделните медии. Като цяло обаче те се затоплили отношението си към партията спрямо 2013 г. и през 2014 г. то е вече предимно неутрално.

Данните показват също така, че медийните нагласи към Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Михаил Миков и Лютви Местан се подобряват през 2014 г., докато отношението към Сергей Станишев и Николай Бареков се влошава. Нагласите към Волен Сидеров остават негативни.

И през 2014 г. някои медии (както електронни, така и печатни) отново рязко промениха своите политически ориентации, избирайки опортюнизма пред отговорната критика на злоупотреби с властта. Българската национална телевизия се нарежда сред най-критичните медии към трите основни партии и към отделните правителства. По този начин тя заема лидерска позиция по отношение на възможностите за публичен контрол и корекция на действията на политическите елити.

Извън изборите, сред основните теми в медиите през 2014 г. най-често попадаха природни бедствия, проблеми с бежанците, конфликтът в Украйна, съдбата на газопровода "Южен поток", 25-годишнината от началото на прехода.

След информационно еуфоричната 2013 г., 2014 г. до голяма степен свали емоционалния градус на политическото действие. Годината премина като вид довършване на 2013-та. Двете предизборни кампании бяха по-скоро вяли. Оживените граждански дискусии останаха разгърнати предимно във Facebook. Отпадна централният за българската публичност личностен сблъсък между Борисов и Станишев, захранвал години наред медиите с епични сюжети по модела на битка между доброто и злото. Макар и да не губи популярност, без основния си опонент самият Борисов символно се смали и превключи към по-делови публичен образ и по-прагматични политически действия, отбелязва изследователският екип.

По-важни събития

- Променливата политическа ситуация се отрази и на медийната среда. Липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми. През 2014 г. саморегулацията бе практически блокирана.

- Огромна част от медиите продължиха да работят на загуба. За много от тях нерешен остана проблемът с изясняване на собствеността. В този контекст корупцията и влиянията на външни фактори върху медиите – политически, икономически и административни – останаха неразделна част от българския пейзаж.

- През 2014 г. почти една четвърт от журналистите твърдяха, че техни материали са спирани, а 36%, че има неща, които не могат да съобщят на публиката през своята медия. Шестнайсет процента признаваха, че не са убедени във всичко, което пишат или казват. Повече от 30% от анкетираните журналисти бяха на мнение, че тяхната медия се поддава на външни влияния и не винаги се придържа към фактите.

- През годината Венелина Гочева извади всекидневниците "Труд" и "24 часа" от Съюза на издателите в България с мотив, че не желае да членува в нито една организация от подобен тип.

- Екип на немската телевизия "Arte" бе проверяван от полицията след снимки пред имот на семейството на Делян Пеевски.

- Депутати от "Атака" нахлуха в централата на "Нова тв", в опит да се саморазправят с гости на предаването "Часът на Милен Цветков". Журналисти от телевизия "Алфа" щурмуваха офиса на френското аташе по образованието Стефани Дюмортие във Варна (след скандал с Волен Сидеров по време на полет между София и Варна).

- Българският медиен съюз огласи собствения си професионално-етичен кодекс. Публикуван бе и проект за правилник за приложение на кодекса. Въпреки това алтернативната саморегулация не заработи през 2014 г.

- Корпоративна търговска банка (КТБ) депозира оплакване пред Европейската комисия, в което беше заявено, че банката и Цветан Василев са жертва на злонамерена медийна кампания.

- Създадена бе политическата партия "България без цензура". Председател на партията стана журналистът Николай Бареков.

- В интервю за bTV Цветан Василев призна, че е финансирал реалити шоуто на Николай Бареков в TV7, от което стартира и политическият проект "България без цензура".

- Премиерът Пламен Орешарски и лидерите на партиите в коалицията, подкрепяща кабинета му, проведоха имиджова среща с главни редактори и журналисти от водещи национали медии. Направена бе неубедителна демонстрация на прозрачност в управлението и на желание за диалог с медиите.

- Настъпи разрив между Пеевски и КТБ, последван от акции на прокуратурата и полицията в офиси на банката.

- Кризата с КТБ доведе до иск за откриване на производство по несъстоятелност, подаден до Софийски градски съд от ТV7 и ББТ (КТБ бе основна обслужваща банка за двете медии).

- Комисията за финансов надзор заплаши медии със санкции заради публикации, свързани с КТБ и "Булгартабак".

- Двегодишният юбилей на жълтия информационен сайт "Пик" бе почетен от депутати и представители на партийните елити, с поздравителен адрес от главния прокурор и др.

- Отново бе повдигнат дебатът "за" и "против" новините на турски език, излъчвани от БНТ.

- Учреди се "Мрежа за свободно слово". Организацията възстанови и продължи дейността на сдружение "Свободно слово", действало активно в предишни години.

- Депутатът от Патриотичния фронт Слави Бинев бе избран за председател на парламентарната комисия по култура и медии. След силен обществен и медиен натиск, той подаде оставка. На негово място парламентът избра друг депутат от Патриотичния фронт – Полина Карастоянова.

По-важни промени в медийната собственост

- През април 2014 г. Ирена Кръстева съобщи, че продава дяловото участие на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" във вестниците "Телеграф", "Монитор", "Политика днес", "Меридиан мач" и великотърновския вестник "Борба". Като купувач бе обявено ирландското дружество Мedia Maker Limited. Продажбата предизвика редица журналистически разследвания, които я представиха като непрозрачна и хвърлиха съмнение върху афишираните ѝ цели. През май Комисията за защита на конкуренцията разреши сделката.

- През юли 2014 г. в интервю за в "24 часа" Пеевски зави, че медиите все още са собственост на неговото семейство.

- До края на 2014 г. в сайта на "Нова Българска Медийна Група Холдинг" и в регистъра на данни за собствеността на печатни издания към Министерството на културата (по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения) не бяха отбелязани промени в собствеността.

- През април 2014 г. Петьо Блъсков обяви, че купува от Венелина Гочева всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд". През юли 2014 г. Блъсков зае поста главен редактор на "Труд". До края на 2014 г. обаче промяна в собствеността не бе отбелязана в регистъра на Министерството на културата. Преди сделката Блъсков издаваше всекидневника "Репортер" (преди това "Република").

- Така на практика продължи традицията на липса на достатъчно прозрачност при осъществяване на редица важни промени в медийната собственост.

- Продаден бе един от първите и най-големи български интернет портали – dir.bg. Негов собственик стана "Лого Къмпани".

 

Оригинална публикация

www.m3college.com I 14.08.2014г. 

Интервю: Александра Сергилова

С нескрито удоволствие днес разговаряме с една изключително изискана и изтънчена дама. Тя е известен журналист, а също и консултант по бизнес етикет и протокол, като има завършено обучение в Лондон и Брюксел именно по тази специалност.

Богатата й автобиография включва работа във вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“. Била е отговорен редактор в списание „Едно“ и заместник главен редактор и главен редактор на списание ELLE за България.

В момента е автор на рубриката „Позитивните хора“ в предаването „Преди обед“ по bTV. Пише публикации, свързани с етикет и протокол, във вестник „Труд“ вече две години. Също така е сред най-въздействащите преподаватели в M3 College.

Ето какво сподели с нас позитивната Мария Касимова-Моасе.

Как се зароди интересът Ви към бизнес етикета и какво все още го поддържа жив?

Аз съм журналист вече повече от двайсет години. Като такъв ми се е налагало непрекъснато да нарушавам етикета, за да мога успешно да си свърша работата. В един момент реших, че трябва добре да владея нещо, за да мога да го нарушавам. Когато усвоих това знание, се оказа, че мога съвсем успешно и да не нарушавам етикета и пак да си върша добре работата, при това с финес и красота.

Доколко усвояването на етикета и протокола е стъпка напред към успеха?

Етикетът и добрите обноски не са префърцуненост. Това е един език, който ни помага да бъдем добре приети, да дадем добра рамка на това, което можем да представим след това в комуникацията си. Така че етикетът не е гаранция за успех, но е гаранция за успешно начало.

Обръща ли обществото ни достатъчно внимание на бизнес етикета?

В последните години все повече се засилва вниманието на обществото към бизнес етикета и това е чудесно! Българите пътуват, говорят чужди езици, срещат се с различни култури и вече разбират, че етикетът е нещо, което ще им свърши много добра услуга при създаването на бизнес, пък и на социални контакти. Времето на пишман бизнесмена от деветдесетте – онзи с ризата с къс ръкав, ланеца и обноските на мутра – отмина. Останаха само някои карикатури…

Какво липсва и какво трябва да промени българинът в обноските си?

Не бих казала, че само на българина му липсва нещо в обноските. Тази липса е характерна за много и различни хора, които просто не са имали достъп до това знание и умение. На първо място липсва съзнание, че да си възпитан, културен и мил човек, е важно навсякъде! И че това вече е широко отворена врата за теб! Има ли го това съзнание, нататък е лесно – може и да не си учил етикет от знатната си баба или благородния си дядо, но можеш да го научиш от специалисти.

Има ли конкретна държава или култура, която е Ваш фаворит по отношение на традицията в тази област?

Възприемам себе си като мултикултурен човек. Затова се опитвам в курсовете си да давам максимално широка палитра на различните традиции и култури по света. Няма една култура, която да е „правилна”, но все пак в бизнес етикета следваме най-вече френската и английската традиция. Неизменно по-новите правила пък се създават в Съединените щати, защото съвременният бизнес е оформен като такъв именно там. Но пак казвам – не можеш да си съвременен човек и да не се интересуваш от културите на Изтока, Африка, Арабския свят…

Има ли нещо, което може да Ви накара да забравите добрия тон и маниер?

Аз съм емоционален човек и се радвам за това. В този смисъл мога да изляза извън етикета, когато нещо наистина дълбоко ме разчувства или срещу мен има също толкова емоционален човек, който споделя с мен чувствата си. Случвало се е да излизам от кожата си и заради някоя човешка наглост или простотия, но с времето установих, че ако подхвана скандал, но на добър тон и продължа да бъда възпитана, ефектът е поразителен! Много по-добре е да кажете на някого “Това, което току-що направихте, е изключителна проява на лош вкус и наглост!”, отколкото просто да го наречете „Простак!”.

Защо трябва да посетим вашия курс по „Бизнес етикет и протокол” в M3 College?

Не обичам думата „трябва”… Каня всеки на моя курс, защото вярвам, че ще му дам добро, удобно и работещо знание, което ще преподам забавно, без усилие и без напрежение. Вярвам, че всеки човек, преминал през курса, ще има десетки моменти в живота си след това, в които ще си каже „Ей, добре, че беше тая Мария с нейния етикет…!” Всеки такъв момент за мен е знак, че съм си свършила добре работата.  

 

Оригинална публикация