ПРОДУЦЕНТСТВО – НОВА И МОДЕРНА ПРОФЕСИЯ

сп. Образование и специализация в чужбина | Йордан КАРАПЕНЧЕВ | 18.03.2016

Щo е то "продуцент"? Доскоро тази дума не беше твърде популярна в българския език. Сякаш, едва след като риалити форматите станаха толкова популярни, започнахме да забелязваме и продуцентите, които се изявяват като жури. Въпреки това, и днес, ако някой кандидат-студент заяви на родителите си, че иска да учи за продуцент, вместо за правист, икономист и т.н., вероятно ще им изправи косите. Та какво се учи в такава специалност? Къде въобще може да се учи? Какво ще работите после… Всички тези въпроси е нормално да възникнат. Но не се тревожете – с този материал ще се опитаме да им дадем отговори.

Какво всъщност е продуцентът

Най-сухото и научно определение за продуцентството, което открихме, е "интердисциплинарна област, която съчетава познания и умения за управление на процеси в медийните изкуства, финансиране и управление на медийни проекти на различните фази от тяхното създаване, медия-планиране и предприемачество, както и познания за техниките на работа, свързани със създаването на различни медийни продукти". Важно е да кажем, че в категорията "медийни продукти" влизат не само филмите и телевизионните предавания, но и всички конзолни и компютърни игри, музикални продукти, театрални представления и т.н.
Продуцентът трябва да има мениджърски качества. Уменията, които трябва да притежава, за да върши работата си са свързани с непрекъснато взаимодействие с хора. Като се започне от подготовката и заснемането и стигнем до маркетинговата част. Разбира се – те не изземват функциите нито на режисьорите, нито на PR-ите. По-скоро са човека, който свързва целия процес.
Това е доста сериозна работа – анализ на пазарните условия и избор на стратегия за реализация на медийния продукт, оценка на конкурентоспособността и анализ на слабите и силните страни на конкурентите. Звучи като тежка задача, но всеки прицелил се в управленска позиция не трябва да се плаши от това. Не трябва да пропускаме и воденето на преговори с медийните партньори, изготвянето на договори с участниците и служителите, и редица други бюрократични занимания.

Къде се изучава в България

Както вероятно може да се досетите – за България продуцентската професия е новост. За съществуването й през социализма и дума не може да става. През 90-те се появяват безброй телевизии и предавания, но професионалните продуценти се броят на пръсти. Днес нивото като цяло е много по-високо и по-професионално. На пазара на труда вече започват да навлизат и завършилите продуцентство в родните висши училища.
За съжаление, няма класация за качеството на обучение по тази специалност, но можем накратко да представим някои от най-популярните програми. Като начало трябва да отбележим, че частните университети са по-активни от държавните в тази сфера. Нов български университет, например, е едно от висшите училища с най-дълги традиции в преподаването на тази специалност. Само музикалното продуцентство има вече 21-годишна история. Друга силна програма е и тази на ВУЗФ. Там се подготвят магистри по "Журналистика, продуцентство и финанси". Програмата се реализира в партньорство с Медийна академия "Българион", които съдействат за намирането на работа на випускниците.
Сред държавните университети можем да отличим курсовете по продуцентство в УНСС, както и магистърската програма по Продуцентство и креативна индустрия във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ. Като продуценти могат да се реализират и завършилите мениджмънт в изкуствата в НАТФИЗ.

Къде се изучава в чужбина

Продуцентството не е сред най-желаните специалности от кандидат-студентите, които заминават извън страната ни. Но това не е породено от липса на възможности, а по-скоро от липса на информация. Та – къде са най-добрите възможности за образование в тази сфера? За да отговорим, трябва първо да кажем къде са най-добрите възможности за развиване на медийни продукции. На пръв поглед, това безспорно са Съединените щати и Великобритания. Всъщност много от предаванията, които се разпространяват из цял свят са по патент на англоезични продукции. Но в тези държави и конкуренцията е жестока…
Затова ви препоръчваме да помислите и за други европейски дестинации. Италианското образование, например, е марка в света на изкуството. Не забравяйте, че продуцентите се занимават и с театър, музика и т.н. Страни като Холандия, Германия и Дания пък предлагат много добро образование на английски език и при добри финансови условия.

Как да направите мечтаната си кариера

Продуцентството е сравнително рядка специалност, но все пак – конкуренция за работните места не липсва. За щастие, открихме план в четири стъпки, по който да стигнете до мечтаната си кариера.

- Открийте програма по продуцентство (или журналистика, медийни науки, арт мениджмънт и т.н.), но не се фокусирайте върху зубрене, а върху търсене на стажове. Такива се намират. Дори и да не са платени – ще го преживеете. Това е изключително важно. – След като завършите, не очаквайте стремглаво кариерно израстване. Логичната стъпка е работа в backstage-a на предавания, като асистент и може би малко повече занимаване с бумаги. Но това е правилният път.

- Присъединете се към професионална организация. Вече не се нарича връзкарство, а социален капитал. Трябва да се запознаете с възможно най-много колеги и да станете активен член на гилдията.

- И накрая – непрекъснато обогатявайте личното си портфолио. Включвайте дори неща от студентските ви години, или проекти, където сте били просто асистент. Един ден ще се изненадате сами от резултатите.

Стр. 56, 57

Добрият комуникатор винаги ще бъде нужен и полезен

сп. Образование и специализация в чужбина | 17.09.2013

Стоян А. Стоянов работи в сферата на публичните комуникации и медиите повече от 10 години. През 2001 г. завършва магистърска специалност "Финанси" в УНСС, а след това и едногодишна ПР програма в МЗ Communications College (2004-2005), както и много квалификационни курсове в сферата на публичните комуникации. От юни 2010 г. той развива собствен бизнес като собственик и управител на Комуникационна агенция PRoWay, която работи за големи корпоративни клиенти, браншови организации и проекти с европейско финансиране. Стоян А. Стоянов преподава като хоноруван асистент на студенти по масови комуникации в Нов български университет, лектор е в различни обучения и семинари.

Г-н Стоянов, вие имате над 10-годишен опит като експерт по ПР и събития. Как се посветихте на тази професия?

Професията на ПР специалисти винаги ми е била интересна и привлекателна. И честно казано обвита в една аура на тайнственост и магия. ПР специалистът е отличен комуникатор, експерт "по всичко" и най-вече по бързо реагиране и обработка на информация, както и "магьосник" в създаването на успешни решения. Това, разбира се, осъзнах години по-късно, след като вече натрупах професионален опит и опознах добрите практики в сектора ни. Завършил съм Математическа гимназия, а по-късно и специалност "Финанси" в УНСС. Трябваха ми дълги години опит, доста сменени работни места и малко късмет, за да успея да намеря и моето успешно професионално амплоа – това на специалиста по публични комуникации. Въпреки че работих в различни бизнес сектори – бил съм журналист, държавен служител, специалист в неправителствена организация, желанието ми да работя с хора, "на терен", да създавам добра репутация и активно да общувам надделя – и ето повече от десет години съзидавам в ПР сферата.

На базата на Вашия личен опит можете ли да определите в какво се изразява успехът на една ПР проява?

ПР инициативите и кампаниите целят в общия случай да представят добрите новини от компаниите и организациите, да създават и поддържат добрата им репутация, както и да реагират адекватно и да предотвратяват кризисни комуникационни проблеми. В този смисъл, честността в отношенията с медиите и целевите групи е изключително важна. Нашата работа цели да информира активно, да бъде в помощ, на журналистите и хората, а не да заблуждава и да прикрива. Когато имаме комуникационни проблеми ние се опитваме заедно с нашите клиенти да открием истината и фактите, да убедим първо себе си, а после и всички останали в нашата правота.
Изключително важно в нашата работа е да бъдем отлични специалисти и постоянно да се учим и да повишаваме своите умения. В тази връзка едно от малкото места в България, където колегите ПР специалисти могат да получат професионално обучение на много високо ниво е и МЗ College. Със сигурност моята любов към ПР професията бе зачената там, благодарение на страхотните преподаватели, отличната организация и мисията на Колежа да създава професионалисти.
Третият важен фактор за успеха на всяка ПР инициатива е екипът, който я реализира. Без да разполагате с отличен екип, който работи бързо, професионално и в синергия няма как да се постигне успех. В този екип често влизат и маркетинг специалисти, дизайнери, психолози и др.

За един ПР експерт е важно да се информира от надеждни източници на информация. Откъде се информирате Вие?

ПР специалистите сме "обременени" професионално от многото информация, която преминава през очите и съзнанието ни всеки ден. Отдавна отминаха времената, когато денят ни започваше с четенето на вестници, днес вече се информираме от източници в интернет, както и от специализираните медиа мониторинг бюлетини, които получаваме за отделни клиенти или бизнес сектори. За съжаление малко останаха българските медии, които спазват независима редакционна политика, проверяват източниците си и чиито журналисти се ръководят от собствената си съвест – броят се на пръстите на едната ми ръка. В наши дни, ПР специалистът трябва да изгради за себе си много стриктна система за оценяване на важността и истинността на дадена информация, както и да "усеща" признаците на задаваща се "комуникационна кризисна буря".

Напоследък, освен да комуникират с журналисти, на много ПР специалисти и експерти се налага да общуват с блогъри. Могат ли блогърите у нас да влияят върху настроенията към определени ПР кампании?

Блогърите са важна част от медиа микса, който влияе на общественото мнение. В последната година-две обаче всеки един от нас е "блогър", поддържайки собствен профил в социалните мрежи Facebook, Linkedln, Twitter или други. Като професионалисти в комуникациите ние следим ежедневно хората, които са "лидери на мнения" в социалните мрежи, в медиите и в обществената среда. Тяхната роля е изключително важна и тя не се обуславя само от броя на приятелите им или от читателите на съответната медиа. Понякога, колкото и брилянтно да сме подготвили и комуникирали дадена ПР кампания, някой от тях може да "обърне каруцата" ни, като зададе изненадващ въпрос или публикува негативно мнение. Ние се опитваме да работим с "лидерите на мнения", така че те да ни познават, да ни вярват и да бъдем партньори.

Вие преподавате ПР и медии в Нов български университет. Какви хора посещават Вашите курсове? Забелязвате ли в тях качества, които ги открояват като ПР специалисти?

В моите курсове се опитвам да покажа на студентите си практическата страна на ПР професията, да ги запозная отблизо с бъдещите им задължения и предизвикателства. Още повече, че за повечето от тях – това е все още една тайнствена и магична професия. Истината обаче е, че в нея има много къртовска и "досадна" работа, упорито търсене и обработване на информация, денонощна работа. С това не искам да ги откажа от ПР професията, а да ги накарам да се замислят, и да бъдат още по-добри от нас.
Много от студентите, които учат ПР в университетите все още нямат голям житейски и професионален опит, и за тях е изключително важно да разберат дали това е тяхната професия, дали те са готови да бъдат сред най-добрите в нея, и дали ще постигнат удоволетворение, когато се занимават с нея. Хубавото е, че сред студентите си виждам много хора, които искат да постигнат успех в ПР професията, и вече има немалко сред тях, които я практикуват успешно. Изключително горд съм с тях! Качествата, които трябва да притежава всеки ПР специалист са: да бъде добър човек, бързо да се учи, да има морал, да комуникира лесно с различни хора, да не престава да се учи.

Какво е бъдещето на ПР професията? Ще продължи ли да бъде актуална?

Аз съм спокоен за бъдещето на ПР професията, защото въпреки технологичните и социални революции, които се случват в и около нас, добрият комуникатор винаги ще бъде нужен и полезен.

Стр. 25, 26

Медийни науки: ЖУРНАЛИСТИКА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

сп. Образование и специализация в чужбина | Ивайло ГАНЧЕВ | 16.06.2012

КАКВО ИСКАТЕ ДА УЧИТЕ И КАКВО ДА РАБОТИТЕ?

Медиите, като една обширна обществена област, дават възможност за практикуване на много професии и възможност за реализация на хора с най-различни дипломи за висше образование. Най-общо казано, човек, с интереси в медийните науки – журналистика и връзките с обществеността (т.нар. PR) може да работи в медия (или с медия), както и като връзка между организации от най-различен вид и медиите. А сега към подробностите. Какво искате да учите и какво да работите понякога са в пряка и неотменима зависимост – ако искате да бъдете лекар трябва да учите медицина, ако искате да бъдете юрист – учите право, за инженер – инженерна програма. В конкретния случай, когато става дума за журналистика и медийни науки, трябва да знаете, че упражняването на професии в тази сфера е възможно и става с най-различни дипломи, че и без тях. Все пак има позиции, за които подготвеният специалист с точната диплома винаги ще бъде предпочетен. Преди да отидем към академичното, нека посочим, образно казано и в един по-общ план, за коя професиите, свързани с медиите, какво е добре да учите и къде можете да очаквате да се реализирате.
Веднъж изясните ли си какво искате да работите, лесно ще изберете и какво да учите. Обратното също е възможно – изберете ли какво ви се учи, ще си изясните и коя професия е за вас в процеса на обучение, практика, специализация или дори след завършване. Не правете обаче грешката да учите нещо без да сте сигурни дали знаете какво ви се работи и защо изобщо учите това.

ЗАЩО КЪМ РАБОТА В МЕДИИТЕ ИМА МНОГО ПЪТИЩА?

Медиите имат своето сериозно лице, както и развлекателно такова. Очевидно е, че в развлекателното си амплоа медиите са достъпни за хора с най-различен образователен ценз от най-ерудираните и тясно специализирани, до слабо образовани и без какъвто и да е опит. Водещ на предаване по телевизията или радиото може да стане всяка публична личност с приятна визия и без осезаеми проблеми с говора. В зависимост от типа предаване трябва да се прави ясно разграничение между сериозната журналистика и воденето на забавно предаване. Във втория случаи не е нужно да учите журналистика, а да бъдете известен и актуален, в първия обаче – без висше образование и медийни познания няма как да се справите.

КОЙ Е ВАШИЯТ ПЪТ? ЗА КАКВИ ХОРА СА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНОСТИ?

След като вече изяснихме, че има много пътища за реализация в медиите, ред е да погледнем към индивидуалното, личното решение. Нека на първо време още веднъж да разграничим двете основни направления, под които разглеждаме темата, а именно: журналистика и връзки с обществеността. В таблицата отгоре показахме какво, най-общо казано, различава тези сходни и в академичен, и в професионален аспект области, а сега е моментът да погледнем на въпроса откъм един по-тесен образователен ъгъл, защото те освен сходства имат и различия.

ЖУРНАЛИСТИКА

Какво всъщност е журналистика? По дефиниция това е събиране, анализиране, интерпретиране и представяне на информация, новини, актуални събития и т.н. чрез различни жанрове и похвати, и различни канали за масова информация.
Като академична специалност журналистиката се позиционира в различни факултети и под различни академични направления. По естеството и методите си тя е хуманитарна специалност, което я изважда от социалните науки, с които има много допирни точки.
У нас и в чужбина има съответната академична специалност с различни варианти за по-тясна специализация на ниво бакалавър или магистър (вижте таблиците нататък). В България висшите училища предлагат обучение до бакалавърска степен по специалност Журналистика, Журналистика и масови комуникации/ медии. Това е обичайното наименование на специалностите. За магистърска степен реални варианти за разнообразни специализации има само в СУ "Св. Климент Охридски". Диплома по специалност Българска филология също се признава и изисква от работодателите като условие за заемане на позиция като журналист.
Журналистите трябва да умеят да се изразяват грамотно и умело (писмено, говоримо), да имат широка обща култура, активна гражданска позиция, интереси в различни области, желание и умение за проучване, събиране, анализиране и представяне на новини и информация относно обществено значими събития. Все повече се говори за една особена част от журналистическата професия – етиката. Почтеността на журналистите има фундаментално значение изобщо за смисъла на тази работа. Медиите са наричани "четвъртата власт", тъй като възможността им да формират общественото мнение е безусловна и голяма, от което пък трябва да произтича голяма отговорност, за което именно журналистическата етика е особено важна.

ВРЪЗКИ с ОБЩЕСТВЕНОСТТА/ PR

Както е видно от името й, това е специалност, която трябва да подготвя кадри, които отговарят за връзката между дадена институция и обществото, която връзка най-често минава през медиите. Специалност Връзки с обществеността или PR (Public Relations) има допирни точки както с журналистиката и масовите комуникации, така и с функционирането на дадена организация или институция като административен или бизнес субект, което я прави в по-голяма степен бизнес ориентирана, сравнено с журналистиката. Специалистът no PR трябва да има познания върху това как функционират медиите, но и върху това какво произтича от взаимодействието между тях и институцията, чиито интереси защитават.
В образованието на PR специалистите е заложено да се изучава по нещо от маркетинг и мениджмънт, което липсва при специалност журналистика. Обичайна практика е журналисти да се преквалифицират като PR-u, обратното е по-рядко срещано. Тази специалност често се предлага в бизнес факултетите на висшите училища и има конкретни специализации според различните бизнес нужди. Владеенето на чужди езици е съществен момент за качественото обучение и особено за професионалното развитие в тази област.
В далеч по-практично ориентираните чуждестранни висши училища се предлага и специалност Журналистика и връзки с обществеността, което прави студентите дипломно квалифицирани за реализация и в двете области.

КАКВО СЕ ИЗУЧАВА В ДВЕТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ?

Взимаме произволно избрана програма по Журналистика в британско висше училище като пример какво се изучава:

Първа година

• Academic Practice
• News Writing
• News Reporting and Production
• History of Journalism
• Radio Journalism
• UK, European and Global Institutions Втора година
• Crime and Courts in the News
• Data Gathering for Journalists
• Video Journalism
• Reporting UK Local Government
• Magazine Journalism
• Theories of Journalism Трета година
• Online Entrepreneurship
• Law and the Media
• Major Group Journalism Project
• Analysis of Work Experience
• Journalism Dissertation

Правим същото за специалност PR: Първа година

• Public Relations Theory and Practice
• Management and Organisational Behaviour
• Introduction to Communication Theory
• Fundamentals of Business and Academic Research
• Effective Writing and Presentation Skills
• Stage One Elective Втора година
• Public Relations in Context
• Public Relations Concepts and Cases
• Social Influence in Context
• Research Methods
• Broadcast Media Training
• Career Preparation
• Public Relations Management Трета година
• Public Relations Consultancy
• Public Affairs
• Internal Corporate Communication
• Applied Communication
• Editorial Management
• Dissertation
• Stage 2 elective

КАНДИДАТСТВАНЕ

Кандидатстването за тези специалности у нас става с вътрешни изпити и тестове на съответното висше училище или по документи. В чуждестранните университети за тези специалности се кандидатства основно по документи и не трябва да се очакват някакви особености или други изисквания.

СТАЖОВЕТЕ

Възможностите за стаж са едно от наи-важните неща за студентите в медийни програми. Преди да изберете дадена програма или висше училище, проверете с кои медии си партнира то за провеждане на стажове. Това е златен шанс още по време на следването да навлезете в медийните среди, което е изключително важно. Медиите са бранш, в който, както стана дума, се влиза от много врати, а принцип при назначенията често е да не се пускат обяви за свободни позиции, а да се търсят кадри чрез вътрешно фирмени контакти. При такива конкурентни условия е абсолютно наложително от съвсем ранен етап да търсите всяка възможност за стаж, да правите контакти и да хващате всяка възможност за изява. Медиите регулярно предлагат стажове, най-вече неплатени, но това не трябва да ви притеснява. Следете къде има такива възможности и кандидатствайте.
В чуждестранните висши училища се предлагат хиляди двугодишни програми, бакалавърски, магистърски програми, докторски програми и дори кратки курсове в областта на медийните науки. В журналистическата професия, както и в другите такива в медийния бранш, професионалното развитие може да няма никаква зависимост от престижа на учебното заведение, от което е дипломата. Иначе казано, ако имате способностите – ще имате и шанса да ги покажете, независимо къде сте учили.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Ако влезете в сайта на UCAS, ще намерите база данни с предлагани програми в следните журналистически направления:

• Broadcast Journalism
• Fashion Journalism
• Imaginative Writing
• International Journalism
• Journalism Art
• Journalism Studies
• Media Journalism
• Multi Media Journalism
• Multimedia Journalism
• Photojournalism
• Print Journalism
• Sport Journalism

Също така и в областта на Public Relations. Избирайки някое от тях според по-тесните си интереси, ще имате възможност да проучите всички програми по Журналистика и PR, които се предлагат от висшите училища във Великобритания. Повечето програми, подходящи за квалифициране за работа в медии, предлагани от висшите училища във Великобритания, са под името media studies и съответните допълнения; като Journalism те са по-малко.

СЪВЕТИ И МНЕНИЯ ОТ ПРОФЕСИОНАЛИСТИ

"Бъдете готови да приемете работа, която не отговаря на моментните ви изисквания. Това е шанс да се докажете и да продължите нагоре и напред.
За да станете журналист, може да ви се наложи да приемете задачи в 3:00 сутринта в неделя. Трябва да имате воля да го направите."
Дейвид фьрст, радиожурналист

"И журналистите, и PR-специалистите трябва да имат умения да пишат. Първите обаче трябва да го правят за обществото, а вторите за работодателите си. Обърнете внимание на разликата, за да знаете къде искате да бъдете."
Стефани Кей, радиожурналист

"Много хора от новинарския бизнес ще потвърдят, че основните журналистически умения като писане, взимане на интервю и репортерството се учат в процеса на истинската работа. Много от най-големите звезди в журналистиката никога в живота си не са посещавали дори курс по журналистика.

Няколко съвета, ако искате да станете журналист:

• преподавателите са много важни – проверете кой ще ви преподава;
• изяснете си какви точно са интересите ви и изберете точната програма;
• погледнете отвъд академичното, проверете какви извънкласни възможности предлага висшето училище;
• не харчете много пари за диплома от университет с голямо име.

Един пример: Стив Капъс е завършил Bucks County Community College и Temple University. Нито едно от тези учебни заведения не е някакво голямо име, но къде е Капъс сега – президент на NBC News"
Тони Роджьрс, About.com Guide

"Едно от най-големите предимства на това да учиш в журналистическо училище са връзките. Професорът ви може да хареса нещата, които правите и да ви препоръча в някоя престижна медия."
Рейчъл Дийл, журналист

Стр. 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30