Разговор с Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии

БНТ, Денят започва | 14.12.2012 

Тема: Медийната ситуация у нас и в Европа

Гост: Даниел Смилов, Център за либерални стратегии

Водещ: Продължаваме със следващата тема в предаването, а тя е свързана с медийната свобода, медийната ситуация в България, не само в България, разбира се, но това, което нас ни интересува най-много, това е нашата страна. Това е нормално. Наш гост е Даниел Смилов от центъра за либерални стратегии. Добро утро.
Даниел Смилов: Добро утро.
Водещ: Вие работихте по един проект, който изследва медийната ситуация в няколко държави. Излязохте с препоръки, нали така?
Даниел Смилов: Да. Става дума за европейски проект, който покрива 14 европейски държави, 12 от тях членки на ЕС и Хърватия, която догодина се присъединява и също така Турция, така че широка палитра от държави, които общо взето, дават представа какво става в целия ЕС и в Европа като цяло. Проектът е доста интересен. Има доста материали. Той е интересен и от академична гледна точка, защото имаме доклади по ситуацията във всяка една от тези 14 държави. Също така имаме и сравнителни доклади по общи теми като да речем, публичния сектор, публичните медии, как са регламентирани, какво става с новите медии, каква е журналистическата етика, така че на нашия уебсайт, на центъра за либерални стратегии, има линкове към сайта на проекта, където всичките материали могат да бъдат видяни. Те са доста интересни. Но днес правим дискусия, която е повече фокусирана върху политиките, които предлагаме на базата на този академичен продукт. Част от тия политики са насочени специално за България. Предполагам, че те ще представляват по-голям интерес. Част, разбира се, а общи. Те са адресирани повече към европейски институции. Така че има два типа проблеми Едните са по-общи, другите са по-локални.
Водещ: Дайте малко да концентрираме информацията. За мен въпросът свободни ли са медиите в България, е леко безпредметен, но да го перифразираме така. Доколко са свободни медиите в България? Какво показва вашето изследване?
Даниел Смилов: Да. Ние не стоим особено добре в общия контекст. Когато започнахме проекта,, да речем, имаше държави с много горди традиции като Великобритания, с BBC регламентацията на техните медии. Докато свършихме проекта, там се появиха също много сериозни проблеми. Знаете за доклада на комисията „Левинсън” и всичко това, което стана около групировката „Мърдок”. Така че това, което се вижда е, че проблеми има навсякъде. Не са само у нас, което от една страна е добре. Това обаче не означава, че трябва да подценяваме ситуацията в страната. Това, което мен ме притеснява е, че у нас, като че се стигна до една точка на насищане, спрямо желанието за реформа, фрустрация в някакъв вид, че едва ли не, нищо оттук нататък позитивно не може да се направи, което ми се струва, че е опасно и има възможност за смислени реформи, които си струва да се обсъдят и в някакъв момент да се приемат. За да бъда малко по-конкретен, какво притеснително в България, да речем, в сравнителен план? Едно нещо, което много е било обсъждано, това е т. нар. проблем с концентрацията. Концентрацията сама по себе си, не е толкова проблем, защото има европейски държави като Естония, в които има, да речем, 2 основни медийни групировки. Говори се за олигопол, но проблемът при нас е комбинацията между тази концентрация и определен тип медийна култура, който води до силен проправителствен уклон в някои от медиите и една среда, която е силно проправителствена. Това е притеснително. Ние имахме примери, да речем при предните парламентарни избори как в рамките на просто след деня на изборите, основни медийни играчи смениха диаметрално позицията си. Това е притеснителното. Комбинацията между този тип медии и концентрацията. За нас води до проблеми.
Водещ:
Даниел Смилов: Трябва нещо по този въпрос да се направи. Това, което ние препоръчваме, са две неща. От една страна, пак нещо, което много е говорено. По-голяма прозрачност в собствеността, защото, ако трябва да се справи човек с проблема на концентрация, първо, трябва да е ясно каква е структурата на собствеността в медийния сектор. Едно предложение, което ни се струва разумно, е да се помисли дали е редно, компании да бъдат притежавани от офшорни фирми, което е инструмент за прикриване всъщност на следите на парите. Може би си струва да се погледне регламента в банковия сектори да се види дали не може някои практики да се приложат в медийната среда. Другото е, разбира се, политиката на конкуренция и регулацията на конкуренцията в медийния сектор. У нас нямаме специален режим, който да контролира конкуренцията в медиите. Те са оставени наред с другите бизнеси, фирми и се регламентират от КЗК.
Водещ: Такава е американската практика. Ако ми позволите един финален въпрос за край на нашия разговор. Правите извод, че директният политически диктат върху медиите се заменя от доста по-фини методи. Кой е най-уродливият , от ваша гледна точка, начин за натиск върху журналистите в България?
Даниел Смилов: Тези фини метод водят всъщност до нагаждане, от страна на медиите, към политическия сектор, водене на проправителствена политика. Разбира се, финансирането има вина за това. Финансиране, което могат да качат по пътя на рекламата, чрез държавни предприятия … определени издания. Това е един механизъм, за който трябва да се помисли и да има далеч по-голяма прозрачност, по отношение на този механизъм и по-ясни правила
Водещ: Добре. Благодаря ви.
Даниел Смилов: Благодаря.
Водещ: Въпреки че не бяха никак радостни изводите и информациите, които споделихте с нас. Даниел Смилов за доклада с медийната ситуация в Европа и България.         

Т. Захов, “Икономедиа”: Независимата журналистика не може да бъде купена

www.dariknews.bg | 03.12.2012

Издателската дейност е неблагодарна работа, особено когато се опитваш да правиш максимално обективна журналистика. Това заяви Теодор Захов, издател на „Икономедиа". Захов направи изявлението в началото на седмата годишна среща на бизнеса с правителството, традиционно организирана от вестник „Капитал". Издателят изрази увереност, че и догодина ще открие осмата среща с правителството. Той представи няколко слайда с водещи заглавия във вестник „Капитал" с обещанието, че „когато проблемите в системата вече нямат нужда от посочване" и „когато обективната и проверена информация спре да бъде ценност", „Капитал" ще спре да излиза". Захов допълни, че голямата цена на случващото се около медията се плаща от неговия съдружник Иво Прокопиев, но бе категоричен, че „независимата журналистика не може да бъде купена".
„Въпросите накъде ще върви България, накъде ще върви нейната среда, накъде ще върви бизнесът, накъде ще се развива обществото, ще бъдат надълго и нашироко дискутирани през днешния ден. Надявам се да намерим отговори, да чуем отчети и също така твърди ангажименти", каза Захов.
Той показа елементи от рекламна кампания, планирана от „Капитал" и „Дневник", предложена от приятелска агенция, която обаче от медията преценили преди две години като прекалено песимистична и независимо от това, че са виждали, определени тенденции, които по думите на Захариев очаквали да се случат, все пак се надявали позитивното да надделее.
„Към днешна дата мога да кажа, че сме се оказали лоши пророци. Независимата журналистика обаче не може да бъде купена. Зад това мнение стоим ние, нашите принципи и вашата подкрепа. Фактът, че всички вие днес сте тук, за нас означава много, за нас означава, че вие цените, уважавате и ще продължавате да уважавате и цените това, което ние правим. А ние го правим за българското общество. Да се поддържа медия в България никак не е лесно, това е неблагодарна работа, особено когато издателите, целите и екипите на медията се опитват да бъдат максимално независими и обективни. Плаща се висока цена. Без да се притеснявам мога да кажа, че огромната цена на това нещо плаща моят съдружник във вестника Иво Прокопиев. Крайно несправедливи неща се случват", каза Захариев.
В петък стана ясно, че българският клон на гръцката "Алфа банк" поема контрола над дружеството "Икономедиа", което издава вестник "Капитал" и държи интернет сайта Dnevnik.bg. До това се е стигнало, след като "Икономедиа" не е успяло да погаси задълженията си към банката, където са заложени активите на печатните му издания, включително "Капитал" и "Дневник", както и на интернет сайтовете и централата на дружеството. От Съвета на директорите на „Икономедиа" обявиха, че са изненадани от решението на „Алфа банк" и към момента на подаване на иска дружеството е изплатило на банката всички дължими суми.

Оригинална публикация

Изявление от Съвета на директорите на “Икономедиа” АД – издател на “Дневник” и “Капитал”

Capital.bg I 30.11.2012

Уважаеми читатели, колеги, партньори и приятели,

Вчера, 29 ноември, научихме заедно с всички останали, които следят публикациите в Търговския регистър, че Алфа банка – клон България, като наш кредитор, е предприела действия за усвояване на обезпечения и назначаване на управител на търговското предприятие на "Икономедиа" АД.

Решението на банката е изненада за нас. Към момента на подаване на иска, "Икономедиа" е изплатила в пълен размер всички дължими суми според договорения погасителен план. В потвърждение на това, към вчерашна дата в Централния кредитен регистър, кредитите ни фигурират като редовни. (Вижте приложените извлечения вляво)

Предприели сме необходимите правни действия, за да защитим нормалното функциониране на "Капитал", "Дневник" и останалите ни медии. Предоставили сме на Търговския регистър неоспорими факти за недопустимостта и незаконноста на искането на Алфа банка – клон България. (Вижте прикачения документ вляво)

Независимо от необоснования акт, сме готови конструктивно, както и досега, да положим всички възможни усилия по търговски начин да разрешим спора с банката.

Като коректен партньор се въздържаме на този етап да разкриваме детайли от отношенията си с "Алфа банка".

Ако се окаже обаче, че зад предприетите действия се крие опит за превземане на "Икономедиа" и подчиняване на редакционната политика на медиите, каквито индикации за съжаление имаме, ще се противопоставим с всички правни и публични средства.

Съвет на директорите на "Икономедиа" АД

Оригинална публикация 

Алфа банк иска изпълнение върху Икономедиа, тя показва че е платила задълженията

Investor.bg I Мариян ЙОРДАНОВ I 30.11.2012

Според банката има просрочени задължения за 552 хил. евро, а медийната група представя платежни, че е платила 642 хил. евро

Алфа банк – клон София е поискала от Търговския регистър да впише пристъпване към изпълнение на особен залог върху търговското предприятие Икономедиа АД поради просрочени вземания за общо 532 хил. евро към септември 2012 г.

Все още заявлението не е вписано в Търговския регистър, като от медийната група са поискали то да не бъде вписвано, като са приложили платежни нареждания за плащане на 642 хил. евро.

Междувременно в специално изявление от "Икономедиа" твърдят, че вчера, 29 ноември, са научили заедно с всички останали, които следят публикациите в Търговския регистър, че Алфа банка – клон България, като кредитор, е предприела действия за усвояване на обезпечения и назначаване на управител на търговското предприятие.

Икономедиа АД е превела парите с два превода чрез интернет банкирането на ОББ. Плащанията са направени на 28 ноември 2012 г., което според Икономедиа АД е преди датата на поисканото от Алфа банк – клон София изпълнение върху Икономедиа АД.

Алфа банк е посочила просрочие по три кредита за Икономедиа в размер на съответно 120 139,69 евро, 114 710,94 евро и 317 221,31 евро.

"Решението на банката е изненада за нас. Към момента на подаване на иска, "Икономедиа" е изплатила в пълен размер всички дължими суми според договорения погасителен план. В потвърждение на това, към вчерашна дата в Централния кредитен регистър, кредитите ни фигурират като редовни", се казва в изявлението на съвета на директорите на "Икономедиа". "Независимо от необоснования акт, сме готови конструктивно, както и досега, да положим всички възможни усилия по търговски начин да разрешим спора с банката", казват още от издателя.

Общите задължения на Икономедиа към банката са 8,67 млн. евро, се казва в заявление до Търговския регистър. Основната част от тях са от 2007 г.

Според Алфа банк съгласно член 30, т. 1 от Договора за кредит от 21 декември 2007 г., при настъпването на случай на неизпълнение банката може да обяви отпуснатия кредит изцяло за предсрочно изискуем.

Предстои да видим чия позиция ще уважи Търговският регистър.

Пристъпването към продажба на активите на Икономедиа АД може да доведе до нов собственик на в-к Капитал, към когото според анонимни източници има интерес. 

Колко “ЕС” трябва в защитата на медийната свобода

Асоциация на европейските журналисти – България I 9.05.2012

Може ли ЕС да се намесва в защита на свободата на медиите в страните членки? Това беше основният въпрос, който обсъдиха членовете на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и представители на европейски институции на събитие по повод 50-годишнината от създаването на АЕЖ. Дискусията в Европейския парламент в Брюксел на 8-ми май.Извън общите пожелания за по-добра медийна среда в Европейския съюз, по-остър дебат се разрази около въпроса дали европейските институции носят отговорност за защита на свободата на словото и до каква степен те могат да се намесват. Според комисаря по цифровите технологии Нели Крус, ЕС не трябва да измества държавата в прилагането и защитата на основните свободи, каквато е свободата на словото. Тя заяви, че се получава парадоксална ситуация – от една страна хората искат от ЕК да въвежда нови регулации, свързани със защита на медиите, а от друга, ако комисията предприеме подобна инициатива, се надигат гласове срещу твърде голяма намеса на институциите във вътрешните работи на страните членки. Крус посочи като проблеми концентрацията на медиите и залезът на хартиените издания заради интернет, но според нея решението им може да се търси единствено с нови бизнес модели.

Накрая комисарят се обърна към журналистите с призива, че очаква от тях да дойдат най-добрите идеи за по-добра медийна среда. “Кажете ми какво ще работи. Помогнете ни да намерим начините да защитим медийната свобода”, заяви тя.

Уилиям Хорсли, специален представител на АЕЖ пред Съвета на Европа, обаче контрира, че Комисията вече е създала Агенция за защита на основните права и подобен модел би могъл да се приложи и по отношение на медиите.

Несъгласие по темата възникна и между двете представителки на ЕП, Дорис Пак от Европейската народна партия (ЕНП) и Ренате Вебер от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ). Според Пак европейските институции нямат правомощия да се намесват в регулациите на медиите. Вебер от своя страна заяви, че Хартата на основните права на гражданите в ЕС е достатъчен инструмент, за да може например ЕК да задейства процедура срещу Унгария заради спорния медиен закон.

На фокус беше и скорошния случай в Гърция, където водеща журналистка получи заплахи от представители на Нацистката партия “Златна зора”, която взе 21 места в гръцкия парламент след изборите. Ксения Куналаки от Катимерини, която призова гърците да игнорират крайната политическа формация, получи индиректна заплаха чрез статия в партийния сайт, в която се разкриват лични детайли от живота й и се споменава 13-годишната й дъщеря без никаква връзка.

Въпреки призивите на журналистите ЕК да се намеси по случая, Нели Крус заяви, че този въпрос трябва да бъде решен от гръцката държава.

Според евродепутата Дорис Пак, това което могат да правят институциите по въпроса със свободата на медиите е да осигуряват финансиране за професионално обучение, семинари и защита на журналистите. Нейната колежка от ЕП, Ренате Вебер, обаче контрира, че институциите трябва да имат по-голяма роля в защитата на основните права, защото “иначе за какво ни е този Съюз?”, попита тя. Вебер допълни, че препоръките, които се изливат от европарламента и еврокомисията, постигат като красйна цел единствено да покажат липсата на политическа воля за истински действия.

Дебатът остана отворен, като за пореден път представилите на евроинституциите призоваха присъстващите журналисти да търсят и предлагат най-добрите решения на проблемите, като обещаха, че ще ги “чуят”.

Оригинална публикация