www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

БНТ, Денят започва | 14.12.2012 

Гост: Даниел Смилов, Център за либерални стратегии

Водещ: Продължаваме със следващата тема в предаването, а тя е свързана с медийната свобода, медийната ситуация в България, не само в България, разбира се, но това, което нас ни интересува най-много, това е нашата страна. Това е нормално. Наш гост е Даниел Смилов от центъра за либерални стратегии. Добро утро.
Даниел Смилов: Добро утро.
Водещ: Вие работихте по един проект, който изследва медийната ситуация в няколко държави. Излязохте с препоръки, нали така?
Даниел Смилов: Да. Става дума за европейски проект, който покрива 14 европейски държави, 12 от тях членки на ЕС и Хърватия, която догодина се присъединява и също така Турция, така че широка палитра от държави, които общо взето, дават представа какво става в целия ЕС и в Европа като цяло. Проектът е доста интересен. Има доста материали. Той е интересен и от академична гледна точка, защото имаме доклади по ситуацията във всяка една от тези 14 държави. Също така имаме и сравнителни доклади по общи теми като да речем, публичния сектор, публичните медии, как са регламентирани, какво става с новите медии, каква е журналистическата етика, така че на нашия уебсайт, на центъра за либерални стратегии, има линкове към сайта на проекта, където всичките материали могат да бъдат видяни. Те са доста интересни. Но днес правим дискусия, която е повече фокусирана върху политиките, които предлагаме на базата на този академичен продукт. Част от тия политики са насочени специално за България. Предполагам, че те ще представляват по-голям интерес. Част, разбира се, а общи. Те са адресирани повече към европейски институции. Така че има два типа проблеми Едните са по-общи, другите са по-локални.
Водещ: Дайте малко да концентрираме информацията. За мен въпросът свободни ли са медиите в България, е леко безпредметен, но да го перифразираме така. Доколко са свободни медиите в България? Какво показва вашето изследване?
Даниел Смилов: Да. Ние не стоим особено добре в общия контекст. Когато започнахме проекта,, да речем, имаше държави с много горди традиции като Великобритания, с BBC регламентацията на техните медии. Докато свършихме проекта, там се появиха също много сериозни проблеми. Знаете за доклада на комисията „Левинсън” и всичко това, което стана около групировката „Мърдок”. Така че това, което се вижда е, че проблеми има навсякъде. Не са само у нас, което от една страна е добре. Това обаче не означава, че трябва да подценяваме ситуацията в страната. Това, което мен ме притеснява е, че у нас, като че се стигна до една точка на насищане, спрямо желанието за реформа, фрустрация в някакъв вид, че едва ли не, нищо оттук нататък позитивно не може да се направи, което ми се струва, че е опасно и има възможност за смислени реформи, които си струва да се обсъдят и в някакъв момент да се приемат. За да бъда малко по-конкретен, какво притеснително в България, да речем, в сравнителен план? Едно нещо, което много е било обсъждано, това е т. нар. проблем с концентрацията. Концентрацията сама по себе си, не е толкова проблем, защото има европейски държави като Естония, в които има, да речем, 2 основни медийни групировки. Говори се за олигопол, но проблемът при нас е комбинацията между тази концентрация и определен тип медийна култура, който води до силен проправителствен уклон в някои от медиите и една среда, която е силно проправителствена. Това е притеснително. Ние имахме примери, да речем при предните парламентарни избори как в рамките на просто след деня на изборите, основни медийни играчи смениха диаметрално позицията си. Това е притеснителното. Комбинацията между този тип медии и концентрацията. За нас води до проблеми.
Водещ: …
Даниел Смилов: Трябва нещо по този въпрос да се направи. Това, което ние препоръчваме, са две неща. От една страна, пак нещо, което много е говорено. По-голяма прозрачност в собствеността, защото, ако трябва да се справи човек с проблема на концентрация, първо, трябва да е ясно каква е структурата на собствеността в медийния сектор. Едно предложение, което ни се струва разумно, е да се помисли дали е редно, компании да бъдат притежавани от офшорни фирми, което е инструмент за прикриване всъщност на следите на парите. Може би си струва да се погледне регламента в банковия сектори да се види дали не може някои практики да се приложат в медийната среда. Другото е, разбира се, политиката на конкуренция и регулацията на конкуренцията в медийния сектор. У нас нямаме специален режим, който да контролира конкуренцията в медиите. Те са оставени наред с другите бизнеси, фирми и се регламентират от КЗК.
Водещ: Такава е американската практика. Ако ми позволите един финален въпрос за край на нашия разговор. Правите извод, че директният политически диктат върху медиите се заменя от доста по-фини методи. Кой е най-уродливият , от ваша гледна точка, начин за натиск върху журналистите в България?
Даниел Смилов: Тези фини метод водят всъщност до нагаждане, от страна на медиите, към политическия сектор, водене на проправителствена политика. Разбира се, финансирането има вина за това. Финансиране, което могат да качат по пътя на рекламата, чрез държавни предприятия … определени издания. Това е един механизъм, за който трябва да се помисли и да има далеч по-голяма прозрачност, по отношение на този механизъм и по-ясни правила
Водещ: Добре. Благодаря ви.
Даниел Смилов: Благодаря.
Водещ: Въпреки че не бяха никак радостни изводите и информациите, които споделихте с нас. Даниел Смилов за доклада с медийната ситуация в Европа и България.